Веда Словена, Песна 3
III. Пакъ за преселение-то, но инакво.
[редактиране]Сада краля нема де да седи!
Земя му е мощне заселена,
Нема никой де да седи;
Люде си са колку пилци що са пу небе-ту!
Колку му е земя берекетлия,5
Па не можетъ да са прихранетъ,
Житу засеяха и пу каменя!
Чудилъ су е Сада краля що да прави
Що да прави що да стори:
Какъ да люде куртолиса? 10
Чи ке зематъ вейке единъ другумъ да су ядатъ!
Де му на умъ дойде,
Сички - старци и подкрали да скалеса,
Да ги пита що да прави
Що да крави що да стори: 15
Да ли има няйде земя незаселена?
Тамо той да иде да заседне;
Да закара с' негу и все млади и младици,
Скору ная земя пуста да заселятъ;
Я старци и бабици на земя си да устави, 20
Тие харну да си поминатъ.
Та скалеса сички старци и подкрали,
Си ги пита: дека има земя незаселена?
Таму той да иде да заседне.
Сички старци искараха утъ пазуфи пу единъ китипъ, 25
Та си гледатъ да ли има няйде земя незаселена;
Сички китипе прибъркаха,
Па не можетъ да си найдат няйде земя незаселена.
Най що бяше старецъ, на краля си ютговори:
Ой ти кралю, наше кралю!30
Млогу умну са си разумило,
Та си терашъ земя незаселена,
Таму ти да заседнешъ;
С' тебе да закарашъ и все млади и младици,
Я старци и бабици да уставишъ на тая земя, 35
И тие харну тука да поминатъ;
Зере зеха вейке единъ другумъ да су ядатъ!
Мене си ми татку казуваше,
Чи си има тука близу бяли Дунавъ;
Утъ татакъ негу има поля широку, 40
Поля широку мощне запустену,
Лю диваци има заселени,
Що ни знаятъ ниту земя да уратъ!
Нити къщи да си праветъ!
Ел' су млогу силни 45
Млогу силни инатчии;
Никому ни даватъ на тяхну поля да су засели;
Лю кой при тяхъ иде жювь си гу появатъ !
Аку идете вие, краля, на тована поля,
Лесну вие ке хми надвиете, 50
Оти имате сряли мощне отровити,
Сь отровни билки намешени;
Ел' си има друга злина погуляма:
На край Дунавъ седи люта ламия,
Сасъ седемъ глави, сасъ седемъ опашки;55
Никому ни дава да помине презъ бялъ Дунавъ;
Лю кой ду Дунавъ наблизи цалъ си гу поглища!
Ламия лесну не су утепува:
Аку хи утсечешъ една-та глава,
На мясту хи други две изляватъ! 60
Сада краля вели ютговори:
На диваци лесну ке надвиеме!
Ке закарамъ сички млади,
Борба с' тяхъ да су борятъ,
Со наши отровити сряли ке ги надборятъ; 65
Саму за ламия кажите ми що да праве
Що да праве що да сторе?
Ламия е мощне люта,
Неке можемъ, никакъ да я надборимъ,
Сички назе ке пояди! 70
Старци велетъ и говоретъ:
Инакъ ламия, кралю, не су надборюва:
Молба Огнену Богу да су помолиме,
Курбанъ Громну Богу да заколеме
Деветъ пуйки, деветъ гъски: 75
Огнени Бога огань да си всякне,
Я Громна Бога громъ да си пусне,
Да, погуретъ люта ламия;
Вие туга Дунавъ да поминете,
Пусту поля да заселите.80
Та станаха сички старци и крали,
Огнену Богу молба су помолиха,
Да си всякне пламенена огань;
Я що бяше първа краля,
В' ръки си обзе сребрена ножа, 85
Та си курбанъ закла Громну Богу
Деветъ пуйки, деветъ гъски;
С' громъ да погури люта ламия;
Още молба не свършиха,
Още курбанъ не дуклаха, 90
И си огань на небе светна,
Громъ си на земя падна,
Та погури люта ламия.
Сада краля тури тйлялъ,
Да личи низъ негува земя: 95
Кой е младу и младици
Сички да излягатъ на бялъ Дунавъ,
Саму старци и бабици да устанатъ;
Аку някой утъ млади-те си устане,
Скору глава ке му зематъ. 100
Та излягоха сички млади и младици на бялъ Дунавъ,
Насетне излезе и Сада краля;
Утъ старци и бабици прошка си потера,
Прошка си зе, прошка си хми даде;
На млади и младици вели ютговори :105
Пливните сички да испливаме бялъ Дунавъ,
Да идеме на дивачка земя,
Диваци да надбориме,
Тяхна земя да плениме;
Ке ги научиме какъ са земя работи, 110
Тие на насъ роблукъ ке робуватъ!
Си пливнаха сички млади и младици низъ бялъ Дунавъ;
3а два дни гу испливаха,
3а три дни на дивачка земя излягоха.
Диваци какъ видеха толку люде ябанции, 115
Чи испълниха тяхна пуста земя,
Излягоха борба да су борятъ,
Дано си хми надвиятъ,
Жюви да си ги поядатъ
Какъ искара Сада краля ду негуви люти сряли 120
Саму той си ги надборилъ.
Та си плянъ плениха сички диваци;
Тяхни дяца заробиха.
Тога са диваци научиха,
Какъ су земя работи, 125
Та си дава максулъ за ядене;
3емя хми су обработи,
Я тие су с' роблукъ поробиха.128
Източници
[редактиране]- Веда Словена, Книга I, посетен на 19 декември 2008.
|
Това произведение представлява фолклорна творба и като такава e обществено достояние съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за авторското право и сродните му права на Република България. |