Ватопедска грамота на цар Иван Асен II

Ватопедска грамота на цар Иван Асен ІІ[1] Автор: Иван Асен II

Оригинал (адаптиран текст)

(с получер и удебелен текст са възстановените части от повредения текст на оригинала; в скоби са поставени пропуснати или съкратени букви и думи)

†Блг҃ѡиꙁвѡли црⷭ҇ ми дарѡвати ст҃ѡмꙋ мѡнастирю прѣст҃ыѫ Бр҃цы еже въ Ст҃ѣи гѡрѣ нарицаемыѫ Ватѡопедскыѫ селѡ нарицаемѡе: Семалтѡ лежѫщее въ странѣ Сѣрстѣи ѣкѡ се селѡ съ людми и съ всѣми мꙋ правинами и стаси и прилежаниемъ и прибыткѡмъ • да дръжытъ и ѡбладает(ъ) честныи тѡи мѡнастиръ властиѫ самѡвластнѡѫ и неѿемнѡѫ дѡндеже живетъ црⷭ҇ ми • а практѡри црⷭ҇ ми пѡсылаемые пѡ всѣ врѣмена въсприемати дани и сьвршити всѣч(с)кыѣ рабѡты црⷭ҇ ми • еже сѫть севасти • дꙋкы • катепани • десꙙткаре • псаре • апѡкрисиѣре • апѡдѡхатѡри • и ини прѡчии ѿ малыхь даже и дѡ великыхь • никтѡ же такѡвыхъ да имать ѡбласти влѣсти бъхма ни нѡгы поставити въ метѡхие ст҃гѡ мѡнастирѣ тѡгѡ • ни писати • ни дани вꙁꙙти • ни кѡмѡдь • ни митатѫ • ни апѡдѡхиѫ • ни винѡ ни хлѡбь • ни ꙁѡбь • ни десꙙтъкъ, то ни енгарепсати люди на всѣчскыѣ рабѡты црⷭ҇ми • ни самѣхъ ихъ • ни имь кѡнѣ • ни имь ꙅевгарѣ • ни имь ѡслꙙта нѫ да иматъ всѣкѫ свѡбѡдѫ чистѫ вси людие мѡнастирѣ тѡгѡ • и да ѡбладаетъ настоѫщыи честны и христѡлюбивы игꙋменъ • Дѡсиѳеи и еже пѡтѡмъ честни и христѡлюбиви игꙋмени и еже дани • кѡмѡдь и арикѡ • и енгариа и ина прѡчѣѣ єже пѡ ꙁакѡнꙋ црⷭ҇ ми • тѡ да даваѫть людие ти и да рабѡтаѫть ст҃ѡмꙋ тѡмꙋ мѡнастирю • а инь никтѡ да не метехать • ктѡ ли имъ щѡ испакѡстить, великѫ ѡргиѫ имае патити ѿ црⷭ҇ ми ..... и свѡ. на пѡн...ениє . . . . . . . . . . . . . . . . . ѡризмо црⷭ҇ ми тѡ..... еже да. . . . . .ар. . . . . да м. . . . . . мцⷭ҇а април(иѣ)

†АСѢН ⁞ ЦР҃ ⁞ БЛГАРѠМ И ГРЪ́КѠМЪ†

На съвременен български език

Благоволи царство ми да дари на светия манастир на Пресвета Богородица, наречена Ватопедска, намиращ се в Света гора, село, наречено Семалто, което лежи в Серска област, така щото това село заедно с хората и с всичките му правдини и сгради, и прилежания, и доход да го владее и обладава този честен манастир със самовластна и неотемлима власт дотогава, докато е живо царство ми.
А практорите на царството ми, изпращани по всички времена, за да приемат данък и да вършват всякакви работи на царството ми, които са севасти, дукове, катепани, десеткари, псари, апокрисиари, аподохатори и другите останали, от малките до големите, никой от тях да няма власт да встъпва, дори и крак да постави, в метоха на този свят манастир, нито да пише, нито дан да взема, нито комод, нито митата, нито аподохия, нито вино, нито хляб, нито зоб, нито десятък, нито да привиква хората на ангария и на каквато и да било работа на моето царство - нито самите тях, нито конете им, нито воловете им, нито ослите им. Но всички хора на този манастир да имат всяка пълна свобода и да властва (над тях) сегашният почтен и христолюбив игумен Доситей и почтените и христолюбиви игумени след него. А дан, комод, арико и ангария, и останалите налози според закона на царството ми, всичко това тези люде да дават и отработват на този свят манастир и никой друг да не се бърка. Който ли нещо им напакости, голям гняв ще изпита от царството ми... месец април....

† АСЕН, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ И ГЪРЦИТЕ †

Бележки

1. Ласкарис, М. Ватопедската грамота на царь Иванъ Асѣня II.Български старини (XI). София, БАН, 1930