Български притчи или пословици и характерни думи/Я
Облик
„Български притчи или пословици и характерни думи“
Я
[редактиране]
- Я бах, я тах[2]. — Или бах, или тах.
- Я бюлюкбаша, я бозаджибаша.
- Я гледайте, деца, как се дедо хеца, по-надолу гиди, гугла ти са види.
- Я го тражим у Софию, он у Дупницу.
- Я го гледай ти него, кучето н'едно.
- Я го чувай, мари, къде ходи по книгата по дъното.[3]
- Я да видим Христа, как е той разпнат.
- Я играйте хубаво, я ще бия някого.
- Я иди са обръсни ти.
- Я и мене, чичо, че да видя два свята.
- Я кажи пепел — Фефел. — За пиянец.
- Я корави, я морави.
- Я (си) карай, Кольо, куцото магаре, на сбор да идем.
- Я ли съм (я), или не съм (я).
- Я мечката, я мечкаря.
- Я ми кажи вратня, да ядеш от куче ручило.
- Я ми кажи плевня — да те кълве щрък.
- Я на заем, я на вяра, кога как се докара и ние щем изкара.
- Я недей граца.
- Я недей ма лая, че ма познаваш.
- Я опули се, я ти й опулвет. Милад.
- Я са млад жени, я са млад покалугери.
- Я са обръсни ти на припек.
- Я си гледай хурката.
- Я си карай (води) магарето.
- Я тахт, я бахт.
- Я чакай, бачо, и мене.
- Ябанджийско куче опашката му между краката бива.
- Ябълката не пада далеч от дънеря си.
- Ябълка(та) белена, круша(та) небелена.
- Я'ва баба гнили круши.
- Явява се като закопано имане и се изгубва.
- Я(д)ваш ли, куме, печено прасе.
- Ягка река с потоци.
- Яглия сирене, кучешка мешлина. Враца.
- Ягнешките кожи повече на пазар.
- Яд ли та е на турчин, моли Бога да пропие ракия.
- Яд ли та е на българин, моли Бога да се хване у даавия.
- Ядат са като риби.
- Яде баба и пие, и за дяда мисли.
- Яде баба и пие, сърце не й лови.
- Яде го като печен хляб.
- Яде като бивол. Много.
- Яде като влък. Бързо.
- Яде като върколак.
- Яде като коти. Малко.
- Яде като мечка. Нечисто.
- Яде като мечка, а работи с клечка.
- Яде като попов син.
- Яде му гърбът пръст. — Завалих го.
- Яде си майната.
- Яде торлашки.
- Ядем като здрави, работим като мрави.
- Ядене, пиене, колкото му душа сака.
- Ядове, та (на) купове. Соф.
- Яж, бабо, дренки.
- Яж, бабо, да растеш, да си яка да вършеш.
- Яж, бабо, та расти тънка и висока.
- Яж зеле из твойта градина.
- Яж и пий с приятеля, ама пазарлък не прави.
- Яж, Пено, сирене, че си овчаро сакала.
- Яж, пий и весели се.
- Яж, пий — леле, мри.
- Яж плода, не питай от какво дърво й.
- Яж по малко и си купи.
- Яж по малко и бъди на себе си слуга.
- Яж, Райке, до хляб майке.
- Яж сякакво, ама сякакво не думай.
- Язди си магарето.
- Яздоколник.
- Язик е без кокали.
- Язика понякога глава сече.
- Язика по-зле сече от ножа.
- Язикът кости няма, но кости троши.
- Язък за масрафа.
- Язък за момичето, изгоря момчето.
- Язък за сапуня — казват, като подразумяват оногоз, който мил магарето си със сапун, че изхабил и сапуня, и труда си; или булата, която изхабила сапуня да мие арапина да стане бял.
- Яйце да хвърлиш, няма де да падне.
- Яйце да земеш от него, и то желтък няма.
- Яйце стриже ли са?
- Як като бик.
- Як като катър.
- Яка вяра като сврачи мозък.
- Яка й скелята, ами ти пак са пази.
- Яки души имат, девет души имат.
- Яко е магарето.
- Яко като счупено яйце.
- Ял му съм попарата.
- Я-ли щеш, коньо, зоб.
- Яла гъска лед и пила гъска вода. Панаг.
- Яли какъв е долеба мъж.
- Яли млишка. — Биле три сестри пелтек, щели да додат да ги сгледват. Майка им заръчва да си мълчат и да не говорят пред сгледниците. Тя се загъвикала да послужи гостите. В това време изскача една мишка и едната извиква. Другата рекла: „Мълчи мали, нали лечи мама да не холтувами.“ А третята: „Нето съм подумала, нето ма е еня.“
- Ялла, Боже, помози, да одерем сто кози.
- Ялла, Боже, помози, мечка страх, мен не.
- Яремите на диван дигнати.
- Яри ги като петел.
- Ясно като цъкло.
- Ясно като ден.
- Ясно като мляко прясно.
- Ясно небе от гръм се не бои.
- Ясно небе, голям студ.
- Яху, мяху, аз не знам, дай пари да го дам, или
- Яху, мяху не знам, без пари няма да го дам.
- ↑ Тук са пренесени и 32 пословици, които започват с „яде“, „яж“, или „ял“ и в първото издание са писани с ѣ. (Б.р.).
- ↑ Я бахт, я тахт. Или всичко, или нищо. (Срв. по-долу. — Б.р.)
- ↑ Тия думи са лично за П. Р. Славейкова. Още малък, той рано знаял повечето от черковните молитви, а баща му имал обичай да го води със себе си по селата и манастирите на Търновско, когато ходел да продава котли. Като останели да нощуват в някоя къща, той карал малкия си син да чете обичайните молитви, а в един от тия случаи накарал го да изчете повече от молитвите, които знаял, преди лягане. Когато малкият Славейков се задълбочил и четел непреривно тия молитви, мъжът обърнал вниманието на жена си, като изрекъл думите: „Я го чувай мари…“ По книгата по дъното се често чува; също и стигнал на книгата на дъното, т.е. прочел я, и преносно: всичко знае, много учен.