Ще види майната си. — Ще се ожени и няма да сполучи.
Ще видиш ти два свята. — Видяла съм и двайси.
Ще викаш ли на хаджи Вълча фъс?
Ще вирне крак и ще я припикай.
Ще втелесаш.
Ще върне на баща си семето.
Ще го бия до медна бога.
Ще го бъща, доде рече доста.
Ще го земат под крак.
Ще го земе дявола.
Ще го земе мътната.
Ще го зема на зъб.
Ще го изкарам на лесата.
Ще го обръсна. — Ще го обера.
Ще го одращя.
Ще го отупат.
Ще го питам аз него. 1) закана. 2) презрение, т.е. няма да го питам, а ще правя, що зная.
Ще го сгази като луда крава телето си.
Ще го стисна, ще му извадя душата.
Ще го стъпчи като пиян турчин лайното си.
Ще го сънува.
Ще го ухапя.
Ще го ядем немит.
Ще да зная и с кокошка да ора.
Ще да ма търсиш, но няма да ма намериш.
Ще да са е простряла някоя.
Ще да съмне, ден ще бъде.
Ще доде слънцето и пред наш'те врата.
Ще дойде Видовден.
Ще дойде време да носим коприняно, а да ядем копривено.
Ще дойде време да плаче за зелено парцалче.
Ще дойде и за него чер петък — ще раздере котката на вратата.
Ще дойде голям ден малка пита.
Ще дойде и моя Коледа.
Ще дойде и на наше село сборът.
Ще дойде като кълцан пресол. Соф.
Ще дойде, като умре.
Ще дойде Пена за огън, тури-щем й въгленче.
Ще дойде тиква за вода, и аз ще я разбия.
Ще дойде тогаз, когато и мой баща из гробът.
Ще завия глава нанякъде.
Ще задигна каче за него да го жалея.
Ще задяна каче за него. — Кога някой се сърди или прави нещо на инат.
Ще замажа на мишките очите.
Ще засвирят биволите с кавали, доде се той накани.
Ще зема патица, ще ми земат патка.
Ще играе дървен господ.
Ще играе баба Котуза с топуза.
Ще играе на ръченици.
Ще ида за толкоз да си правя букър (гюрюлтия).
Ще измиеш бялото, ще остане черното. — Казват тому, който се много измива.
Ще извади симит — ще свърши работа.
Ще излезе колелото на търкало.
Ще излезе на пазар, ще му се подврем и ние под ризата.
Ще изляза да викам на коминя.
Ще измъчиш дявола.
Ще имами всичко като на Великден.
Ще изпъди воденичаря. — За който остава най-подир да яде.
Ще изскочи из кожата си — от радост или от гняв.
Ще й (му) одрънкам вълната. Милад.
Ще каже и дето е ухапал майка си за цицата.
Ще ковем гоздеи нощес.
Ще кръщавами на онзи свят жабите, като не сми кръщавали тук.
Ще легне на брашно.
Ще ми върнат пръстена.
Ще ми дигне ляба на високо — т.е. затруднение ще ми прави или зададе.
Ще ми горят и на гроба дъските за него.
Ще ми земе и калпакът от главата.
Ще ми (му) накривиш.
Ще ми носи душата в рай с кошничка.
Ще ми търсиш лайното да се прекадиш за треска, но не ще го намериш.
Ще ми се поревне да го сънувам.
Ще ми теглиш грехът.
Ще ми чете къшеите.
Ще ми ядеш краката.
Ще моли биле.
Ще му видят работата.
Ще му го въвра в очите.
Ще му дойде времето.
Ще му дойде на госте, кога роди майка му.
Ще му дойде умът, кога му израсте върба в гъзът.
Ще му държи влага.
Ще му забъркам трици.
Ще му излезе из осът кисело.
Ще му изцедим на боя.
Ще му идат с прасе.
Ще му изпарят бъбреците.
Ще му изсуша опинците.
Ще му месим прищапулник.
Ще му месят квасник.
Ще му набърчеят челото.
Ще му натъпча самаря.
Ще му отмине като на куче.
Ще му отупат праха от гърба.
Ще му отърсят (прахът) паспаля.
Ще му подпра очите.
Ще му полея на ръцете.
Ще му поспори като на желка през оран.
Ще му поспори като на жаба в угар.
Ще му приседне нему.
Ще му светя маслото.
Ще му се закачи на гърлото (зъбите).
Ще му се лъсне нему келят на главата.
Ще му се лъсне гъзът.
Ще му се пукне дърво на главата.
Ще му се чуе гласът.
Ще му скрои кюлаф.
Ще му спусне Господ със зюмбюл.
Ще му сее на дъното ряпа.
Ще налетиш на рунтави гърди.
Ще намаже въжето.
Ще намерим парите в земята.
Ще намериш бачка си.
Ще намерят Смаилова дупка. За турците.
Ще намесим (размесим) вълната.
Ще настане утро, ще се яви разгелето.
Ще ни станат хората маскара. Вместо:
Ще станем на хората маскара.
Ще носи с решето вода.
Ще облажи светът с едно яйце.
Ще обръгне като цигански кон на тъпан.
Ще обърне къщата надолу с керемидите.
Ще опикаем дирекя (за жени). — На Митрополи (Търново) имаше дирек, та ги биеха.
Ще оплуе като котка в армея.
Ще остане като окълцан.
Ще остане като мома без понеделник.
Ще останем като риба на лесата.
Ще пей биле отгоре.
Ще плачем за зелено парцалче — т.е. за турците.
Ще подмаже — т.е. не ще може да устои на което се държи.
Ще пореве като бивол.
Ще потрае ден до пладне.
Ще поумее, кога му закука кукувица на гробът.
Ще пропее и нашия петел.
Ще протече вода и на мойта воденица.
Ще прокопса като гол гъз в коприва.
Ще прокопса като мома в яничери.
Ще прокопса като синигер в кратуна.
Ще прокопса като сляпа коза в тръне.
Ще прокопса кога му израсте на гробът трева.
Ще прокопса, кога си види ушите (тилът).
Ще прокопса, кога умре.
Ще прокопса на конски Великден — т.е. никога.
Ще преболи като на кушле.
Ще превържа черни кърпи за него.
Ще премине като на кученце.
Ще премине гневът, ще се яви умът.
Ще пуснем празовете.
Ще са върнат сватовете.
Ще са върне, кога направят котката калугерка.
Ще са върне, кога са върнат евреите от Божи гроб.
Ще са върне, кога и баща ми от гроба.
Ще са върне на второ пришествие.
Ще са запре дома, като са запре прах на тъпан.
Ще са мъча до душа — т.е. ще карам, доде съм жив.
Ще са научиш, кога засвирят биволите с кавали.
Ще се попарят и ще станат по-умни.
Ще се пукна от яд.
Ще са роди царче, мълчете.
Ще са родя още веднъж.
Ще са тегли черната мравка.
Ще са удари и неговата коса о камък.
Ще са хапеш, дето са не стигаш.
Ще седне жената, ще роди и 40 дена ще стои.
Ще си бере гостье.
Ще си биеш главата с камъне.
Ще си бъхтя ангелите.
Ще си видиш любовницата. — Казва се, кога се повлече някому поясът.
Ще си върне семето.
Ще си запалиш коилото (космите).
Ще си заплатим борча. — Ще умрем.
Ще си земе той двете пари.
Ще си земе хъза.
Ще си ида за реда.
Ще си изкара хлябът.
Ще си изпроси бой.
Ще си купя гащи, да видим кога ще.
Ще си обере крушите.
Ще си обере мънастиря.
Ще си остане като Мара в веждите.
Ще си отбия гаалето.
Ще си отпора джобът, ако се сърди — т.е. не ме е грижа.
Ще си размесим шапките. — Ще се скараме.
Ще си съдере дявола цървулите.
Ще си фърлям калпакя на възбог.
Ще смаже яйцата. — Неосторожно сяда.
Ще смеся орехите.
Ще стане, кога стане вълкът куче.
Ще стане лайна (говна) и помия.
Ще стане това, кога се покачи свиня с жълти чехли на круша.
Ще стане това, когато роди върбата грозде.
Ще станем роднина. — Казва се, кога някои си настъпят някак дрехата.
Ще събере дом, колкото тъпан прах.
Ще събере, кога тъпан прах събере.
Ще събирам с вилата орехи.
Ще та бия, доде клепе черква.
Ще та имам, кога ще та нямам.
Ще та изпарям.
Ще та направя на мозък.
Ще та пера, доде речеш стига.
Ще та пратя на Бойчевци и ще минеш край Плачковци — т.е. ще та бия и ще плачеш. Плачковци и Бойчевци са тревненски колиби.
Ще та сгазя (стъпча) като пиян лайното си.
Ще та сгазя (стъпча) като луда крава телето си.
Ще та турят вътре, ще гледаш навън.
Ще та хумя ли сега тука, че си дошел.
Ще ти ги даде на второ пришествие по 12 часа, ти само уший кесия.
Ще ти го извадя из носът.
Ще ти дойде и тебе голям ден, малка пита.
Ще ти замръзнат зъбите.
Ще ти занесе душата в кошничка на рай.
Ще ти изсуша опинците.
Ще ти кажа аз тебе де копай Аврам корени.
Ще ти кажа как се бръсне грък на припек.
Ще ти кажа как пърди вълк в джамия, или
Ще ти кажа как се плюе в джамия или в черква.
Ще ти набръчкам челото.
Ще ти натъпча самаря.
Ще ти опустее главата.
Ще (ща) ти напаря кашлицата.
Ще ти направя кефа.
Ще ти насадя кокалите.
Ще ти нося с решето вода на сватбата.
Ще ти се отсрамя като на кум със ряпа.
Ще ти стане миша дупка за хилядо. — Не ще има де да се скриеш, за да избегнеш от зло.
Ще ти събера двата крака в една обувка.
Ще ти тури душата в кошничка.
Ще трае от Бъдни вечер до Коледа.
Ще трае от петък до събота. — Казва се за нещо, което не ще иде за много. Пословицата трябва да е взета от хубавото време, което обикновено, по наблюдението на селяните, рядко трае от петък за в събота. От това и „Петко Съба не грее“, както и „Петък пече, събота тече“.
Ще трае от тикви до кратуни.
Ще тръгна сега да го жалея.
Ще търси вчерашния ден.
Ще убие пукала. — Ще пукне.
Ще ублажиш въжето.
Ще ударим колата у някой камък, ще стане някоя холума.
Ще улетят на килав Стамата мъдето от студ на Петровден.
Ще умра като куче.
Щета са купува.
Щеш не щеш, ще додеш.
Щеш не щеш, ела, вълко, та ма изеж.
Щеш не щеш, стани баби зет.
Щеш, че теглиш.
Щеш чукаш клинци нощеска. — Ще мръзнеш.
Щеш, щеш да се спасеш.
Щипе като мащиха майка.
Щипи` прасето, дорде е в коритото, бий жената, дорде е рано.
Щир при майка, щир при мъжа.
Що би бързо утече. — Тур.: „Ат олан юскюдаръ` гечти.“
Що би око видяло, ако би се яло, не би нищо остало.
Що бих пъсята кръв на врата си да зема ли?
Що биша, збиша, това кобила отнесе. Трънска.
Що Бог даде, то е наше.
Що видях насъне, да го видя наяве, умирам.
Що го носиш, тъз пущина? — За зор време. — А че от туй по-зор бива ли? — Думата е за пищов.
Що го питаш женен ли е, не видиш ли, че му ожулил губерът очите?
Що да му чиниш? — Кълцай лук, та му вържи главата.
Що дава летен ден, не дава зимна неделя. Соф.
Що доноси един час, не доноси година.
Що дяволът не може, вика баба да поможе.
Що е баба напрела, гъските го опасли.
Що е благо, на пазар се не продава (го няма). — Жена и сън.
Що е в ръка, не е лъжа.
Що е валяло, че земята не го е приела. Тур.
Що е криво грошата.
Що е мокра? — Плакала. — Що й вълната навътре? — Въздихала.
Що е на гърбина, то и на върлина.
Що е попово, да е готово. Милад.
Що е право, то е Богу драго.
Що е право, то е готово.
Що е ракът, що му е сокът. — Що е ракот, що му е сокот. Милад.
Що е сладко, чуждо, братко.
Що е с дявола събрано, отива по дявола.
Що изчука, то изпука.
Що изядеш и изпиеш, то ти остава (ще ти остане).
Що имала баба на ума си, туй видяла на съня си.
Що имаш, Радне? — Що имах пред два дни.
Що капне и хапне. — За даскал.
Що ли мисли камилата, що ли камиларят. Пирот.
Що ма биеш, даваш ли ми хляба?
Що ма жена припича.
Що ме гледаш като посрано дете майка си.
Що ми трябва царство, коги гладен ходя.
Що ми тряба злат леен, кога ще плюя кръв в него.
Що му не зел и калпакя.
Що му е на дяда младо.
Що му е (в) брадата, кога не му е в главата.
Що му се от сърце откъсне.
Що му се откъсне от зъби.
Що мълчиш, нема` те е крава ритнала в устата.
Що мълчиш като пукал.
Що навале, то утече.
Що не пипа ръка, ней сичко мъка.
Що не е мило тебе, не прави га другому. Пирот.
Що обуло (нахлуло) гащи, зело и да дращи. Ловеч.
Що похарчи булата за харабат.
Що пръднала баба лани, сега й замирисало.
Що работиш Бог види. Пир.
Що се сладко яде, кисело се бълва.
Що си глухо не чуе, то си друго измисля, та стануват две. Панагюрска.
Що си загубил, на онзи свет го тражи. Соф.
Що си, мъжо, бил злочест; сичките са издавиха, ти си доде пак.
Що си паща човек от приятело си, от душманин никога го не паща.
Що си правил халал да ти й, дай ми барем торбичката.
Що си потен, братко? — Със лудо се препирах.
Що си посял, него ще поженеш.
Що сте прели и тъкали, дойдете да кроим. — Ластовицата така джоверкала, казват.
Що сте скриле мечку за бабу и лету у собу. — Шоп трънченец отишел в някоя къща, дето била собата запалена и зад пещта постлана меча кожа.
Що са дене, за напред са.
Що та имам, кога та нямам.
Що ти е, вълчо, врата дебел? — Не ма мързи да дебелея.
Що ти е, жено? — Подавки, мъжо. Соф.
Що ти е, Маро, та куцаш? — Зъб ме боли.
Що ти попо казуе, слушай го; а що чини, не гледай го.
Що ти сбира задница, това ти е надница. Соф.
Що ти тряба да се вреш там, дето не тряба.
Що ти тряба да правиш на дяволско село черква.
Що ти тряба, Келчо, от маргарец шапка.
Що ти трябва кмет да ставаш, на магаре да яздиш, или
Що ти тряба на магаре да са качиш, кмет да ставаш.
Що ти тряба да знаеш кой съм бил, гледай кой съм сега.
Що ти тряба да даваш на коза сено и на мома вино?
Що ти тряба от мече ухо лъжичник.
Що тряба дома, у църква не иде.
Що търсил, това и намерил.
Що търсила тънка риза по тръне, намерила по гложе.
Що хапнало, на себе си турило.
Що че му кажеш манго, кажи му аго, та да му е драго. Кюстенд.
Що чукне и цукне.
Що ще баба на хоро.
Що ще баба при дяда.
Що ще лесица на пазар.
Що ще магаре на сватба.
Що ще овцата срещу вълкът.
Що ще чума връз чума.
Що ще у циганина кисело мляко (мусандра).
Що щело да му дойде до глава, дошло му до стоката.
Що щеш, бабо, на дряна? — Дявола ма накара. — От приказката за дявола, който водил свидетели, че не карал бабата да се качи на дряна. Или: Един калугер опекъл едно яйце на вощена свещ, че го изял и като се подирило, той рекъл: „Дявола ма научи.“ Тогаз дяволът рекъл: „И аз не знаях как се пече яйце на вощеница.“
Що щеш на пазар, кога не купуваш, нито продаваш. — Млад човек задирял комшийката си, която пазарен ден излязвала по пазара. Като излязла веднъж на пазар, той я запредварил в една тясна уличка и насаме поискал й една целувка. Тя му извикала и го нахойкала. Той се отдалечил. Но на връщане той я запредварил в друга улица, приближил се до нея, па й казва: „Земи от мене една цалувка.“ Тя пак му извикала: „Махай се от тук, съблазнико!“ — А той й отговорил: „Що щеш на пазар, кога не купуваш, нито продаваш.“
Щом го докопам, и ще го охлапам.
Щом закачиш евреина, и надава вик.
Щом не вървиш напред, вървиш назад.
Щом повика, ей го Лазар.
Щом позова, магарето са отзова.
Щото Господ дава, се е добро.
Щото дадеш на заем, това щеш и да земеш.
Щото дадеш със своя ръка, то ще иде със тебе. Или
Що дадеш с ръката си, то ща са намери.
Щото е далеч от очите, по-далече от сърцето.
Щото е дрешка, на мене е, щото е крушка, у мене е.
Щото е от Бога, по-сладко е от меда.
Щото е срамота, то е и грехота.
Щото е твое, то е и твое, и мое; а щото е мое, то е само мое.
Щото за в делник, то и за в празник.
Щото излезе из трийсет и два зъба, то разваля 32 града.
Щото мислиш, това и сънуваш.
Щото мисли мишката, котката го разваля.
Щото можеш днес да свършиш, не го оставай за утре.
Щото му на сърцето, то му и на устата.
Щото не мислиш, това те сполетва.
Щото не чакаш, то ти иде до глава.
Щото плюеш, не го лижи, или
Щото плюя, аз го не лижа.
Щото рекат попове и ний ще сми готове.
Щото скоро става, скоро се и разваля.
Щото у царица, то и у магарица.
Щото знае ступанина, не го знае целия свят.
Шрък ходи по поляна, лайна гази до коляна.
Щръклейте вий до Бога, едина ден са мина.
Щръкнали му ушите.
Щура са като полуверник. Лом.
Щура са като Стамен из гробища.
Щърба баба Лешка, през поле се метка, низ урва се друска, сурови говна хруска, сухи не остая, зъби си настая. Соф.
