Български притчи или пословици и характерни думи/Ф

Ф

• Фала Богу луд мъж.
• Фил са с петел не бори.
• Ф(в)ред та търсих, дядо попе. — У дома ходи ли? — Сал у вас забравих да ида.
• Френец незнабожник. — Тур.: „Франсъз имансъз.“
• Фтасал и прекиснал.
• Фтасал му брънчо за зелник.
• Фукарлък — маскаралък.
• Фукна да бяга.
• Фърка, дано побърка.
• Фърка, дор прецърка.
• Фърка по небето.
• Фърка, фърка, дор побърка.
• Фърлй зад тебе, да намериш пред тебе.
• Фърли ми са от душата.
• Фърли са, Станка, метна са Станка. От песен.
• Фърлил кокал помежду им.
• Фърлил петалата.
• Фърлил топът. — За длъжник.
• Фърлих го в водата.
• Фърлих камък подире му, да са не върне.
• Фърля божурите (божура).
• Фърля му като на куче.
• Фърчи му фърчилото.
• Фърчи като муха без глава.
• Фъца, фъца, нафънка си.