Български притчи или пословици и характерни думи/У

От Уикиизточник

У[редактиране]

  • У баща си врати видял ли си? — Кога някой не затваря врата.
  • У Бога са нищо не довърша.
  • У добър ти час.
  • У евреин пий вино, не спи; у ерменец спи, не еж; у турчин пий кафе, вино не пий; у арнаутин пий и еж, на път не ходи; със гърк нищо не прави.
  • У кого е добра жена, не му трябва рай.
  • У кого е зла жена, не му трябва пъкъл.
  • У когото е мюхюря, той соломон. Тур.
  • У когото е питата, у него е и ножа.
  • У мъж вера, колкото у куче вечеря.
  • У нас икрам, колкото по жабата косми.
  • У него е заешко сърце.
  • У него покъщнина, колкото по тъпана прах.
  • У него сяка пара е стегнато вързана.
  • У Недини свещи горят. — Казва се, кога някой запали две свещи.
  • У них ножо, у них хлебо — т.е. колкото щат, толкоз режат и дават.
  • У пусти гори да иде. Лом.
  • У сваку манджу църн пипер. Куманово.
  • У сиромаха въшки и бълхи, друго не търси.
  • У сиромаха деца, у болерина злати колца.
  • У сиромаха иди наеж са, у болерина иди наспи са.
  • У сиромахът деца са раждат, у богатият — телци.
  • У Скопие скопен ходи, а у Призрен без гащи. Скопска.
  • У Совию евтению, три бози за пару, а за срането грош и пару.
  • У стар кръвник няма нов приятел.
  • У сякого свой кахър.
  • У сякого има своя неволя.
  • У терзия с време закърпено не бива.
  • У циганин мусандра що ще.
  • У чужда коза по-много лой.
  • У чуждия няма своето.
  • У шивачката коприна да купуваш.
  • Увира са като конска муха под опаш.
  • Увира са като червив.
  • Уговор къща не събаря.
  • Угода няма, управа няма.
  • Удавя са в една лъжица вода.
  • Удар ударя, ръка събаря.
  • Удари` го, да му са зашамати главата.
  • Удари` го, да му светнат очите.
  • Удари` го, да му са опулят очите като на жаба в калът.
  • Удари` го с калпакя си; ако не са завали, ти го подвали.
  • Удари` го с калпак; като не се заваля, то се вече загаля.
  • Удари го, та го запиля.
  • Удари келепирят.
  • Ударй куче в главата и поп (момата) насреща.
  • Удари кьоравото шаранче.
  • Удари` ма, земи ми го насила, като няма правда.
  • Удари` ме, че да видиш. Закана.
  • Удари му брадвата у камък.
  • Удари патката.
  • Удари през просото.
  • Удари тук на лук.
  • Ударил го горният праг, та видял долният.
  • Ударил на акантия. — Отпуснал му края.
  • Ударил я дедо по тържичина. Кюст.
  • Ударила му косата у камък. — Спряла му работата.
  • Ударили му диняна кора.
  • Ударили му пръстът. — Изпъдили го.
  • Ударих му на белия ат.
  • Удариха му клинецът.
  • Ударно говедо, гладно не остава.
  • Ударя из него на вино като из мешлива.
  • Удри го да пукне, пусни го да пасе.
  • Удри (кови) желязото, докат е горещо.
  • Удри зъмята по главата.
  • Удри, майка му стара.
  • Удри пиенето на голица.
  • Удри яйца на масло.
  • Удря стената да бягат мишките. — Несмислено работи.
  • Удряй самаря, да са сеща кобилата.
  • Уж ръда, ръда, ама и опаш мърда.
  • Уйдисват си като подложи.
  • Укачили му звънец.
  • Уклечила са насреща ми.
  • Уклефнал като в горещините.
  • Уклефнал (увиснал), че гато му са потънали гимиите в Черно море.
  • Улавя котката за нехтете.
  • Улови босия, че му земи царвулите.
  • Улови едногото за краката, че удри другигото по главата.
  • Улови` ми товара, да ти платя бача. Тур.
  • Улови са за сурово, че ако изсъхне, барем в ръцете ти.
  • Улови са в капанчето.
  • Улови слепия, че му извади очите.
  • Улови-ще и нашата хрътка заек.
  • Уловил го за еката.
  • Уловил лисицата, изгорил си дрехата.
  • Уловил ли си са на хорото, ще играйш (доиграй го).
  • Уловил са като слепец у тояга.
  • Уловил са Никола, като слепец у ко`ла.
  • Уловил я за опашката. — Показва нещастие, несполука.
  • Уловила се царската дъщеря у работа, че я заболяло пръста.
  • Уловили са на кавга.
  • Улових го добре за еката.
  • Улучи се на капано, извади си гюндюлюко. Соф. и Щип.
  • Ум ако няма, крака няма ли?
  • Ум да дават — много; пари да дават — никой.
  • Ум замисля, море не понася.
  • Ум и разум с пари са не купуват.
  • Ум има, разум няма.
  • Ум има, свяс' няма.
  • Ум — море.
  • Ум много, пари малко.
  • Ум прави, Господ доправя.
  • Ум прави, глава тегли. Тур.
  • Ум през море, смърт зад врат.
  • Ум с колата, разум за дукато.
  • Ум с колата, разум с лопата.
  • Ум с колата, памет с вила. Соф.
  • Ум са на лозе не зоби.
  • Ум са не пришива на кожа.
  • Ум са с пари не купува, па най-много пари струва.
  • Ум царува, ум господарува.
  • Ум царува, ум богува, ум патки (говеда) пасе.
  • Ум царува, ум кярува, ум телци пасе.
  • Ум царува, ум робува, юнак лозе копае.
  • Ум царуе, ум робуе, юнак лозе копа. Куманово.
  • Ум царува, ум кака цалува.
  • Ума имаш ли ти?
  • Ума му толкоз кескин — разцепва конеца и на бълхата шалвари направя.
  • Умът му на гъзът му.
  • Умът му в краката.
  • Умът му влязъл в краката.
  • Умът му в тилът.
  • Умът не е в брадата, ами в главата.
  • Умът прави всичко.
  • Умей да пей, не умей да сей.
  • Умен в краката.
  • Умен лозе прекопа, луд лозе изкопа.
  • Умен на глупавиня.
  • У(о)мила са паница, покачила са на полица, че са смей на другите.
  • Умира и не го забравя.
  • Умира и пак за него мисли.
  • Умирачката оправя сичкото.
  • Умислил са, като че му е стадо загинало.
  • Умислил са като пуяк.
  • Умислил са, като свиня срещу Колада.
  • Умна глава дърва бере.
  • Умни като гъски.
  • Умния ако са излъже, не малко са излъгва.
  • Умният насъде си изкарва хлябът.
  • Умному мало довлеет.
  • Умри, Михо.
  • Умри, тате, да ям жито.
  • Умри, че не открадвай.
  • Умря вола, развали са ортаклъка.
  • Умря попа, де да го заровим. — Тъй разправят на децата, че викали жебите.
  • Умрял Дейко, втресло го. — Казва се на тогоз, който не може да пее, а запява.
  • Умрял кон от вълци не го е страх.
  • Умрял кон не рита.
  • Умрял съм си за него.
  • Умрял съм си за кон.
  • Умрял, та са отървал.
  • Умряла баба ти. — Виж: „Тъща ти умряла.“
  • Умряла глава сълзи не пуща.
  • Умряла е някоя лисица.
  • Умрялите бог да прости, а живите кой да свести.
  • Умрялите не хапят.
  • Умрялите са не връщат.
  • Умрялия с умрялите.
  • Умрях за такваз чума.
  • Умрях и се свестих.
  • Умрях си.
  • Умрях си от смях.
  • Умрях, та са не видях.
  • Умъдрил са като млада булка (кога ще я забулят).
  • Умърлушил са като мишка в трици.
  • Умърсиха са конците, па свършена работа.
  • Уплаши ми (му) са окото.
  • Уплашил са като вълк в 1000 овце.
  • Уплашил са като заяк.
  • Уплескал са като халваджийска тесла.
  • Уплъзнал като бебер.
  • Управа до колена (до уши).
  • Управа няма, угода никак.
  • Управа от тук до круши.
  • Управи са като хайдутин вкъщи.
  • У(о)пустяло са да у(о)пустее.
  • У(о)пустосва ли момата, иска да са жени.
  • У(о)пустял му имота, кога не му е живота.
  • Урала ти, бачо Гачо.
  • Уращисвам са със старините.
  • Урва стръмна, крака хроми.
  • Ургя н'една.
  • Ургя ургисана. — Види са да е от „орги“.
  • Урок, не урок, два добри уроци.
  • Уроки му, та не може.
  • Урочасва от гърнето.
  • Урочасал от червеното — т.е. виното.
  • Уруку ублажил булката, ей сега жа са фърля из мело. Самов.
  • У(о)рташката кобила псетата не я ядат.
  • Усилен живот прекарвам.
  • Услушва се като глуха свиня.
  • Усмиквил са. — „Усмиквено“ значи не е „рошево“.
  • Усрала си крава опаша, па гледа и другите да омаца.
  • Уста защо са, ако ма не хвалят.
  • Уста псешки, куме, разядат са.
  • Уста са на сглабове, ще се разжвакат. Соф.
  • Уста нали са, я ги нахраням, я ги насирам.
  • Уста, хвалете ма, или ви посирам.
  • Устата му големи и те го бият.
  • Устата му като воденица.
  • Устата му на мляко меришат, лайната му от боя му по-големи.
  • Устата му мелят.
  • Устата му с пара разрязани, а гъза му с лопата.
  • Устата му по-големи от гъза му.
  • Устата му хортуват, ушите му не чуват.
  • Устата му зинали до ушите му.
  • Устата си затваряй, очите си отваряй.
  • Устник. — Устат човек.
  • Устните си жули, уста да затули.
  • Устрели Гано — чемери Койо.
  • Ут, бабо, на мене.
  • Ут, сляпа баба не види.
  • Утели-ще са и наш'та крава.
  • Утринта от вечерта е по-добра.
  • Утром работи, денем почивай, вечер поспивай.
  • Утре вечер по-голям.
  • Утре рано чак по тикви.
  • Утърси са като куче от пъздер.
  • Ух, да та порази, да би та поразило.
  • Ух, жена, страхопъзла, барем калпакя ми не зе.
  • Ух, какъв хърватин.
  • Ух, та леле. — Кога някой няма и не може нищо друго да стори.
  • Ух, ургята.
  • Ухапи го като змия из окол.
  • Ухлебнал са (усмихнал са) като кърт на ряпа.
  • Ухлебнал са до уши.
  • Ухлебнал са като пазарски хлеб.
  • Ухни като зайче.
  • Уходена мома. — Попреминала за женене.
  • Ухото ми са не поти от него.
  • Ухризмен като бремка на цедилка.
  • Уцапан дори до ушите, светец са показва.
  • Учен, ама зле научен.
  • Учен да та бие, прост да та не милва.
  • Учен до прага, а умен до века. Дуп.
  • Учената маймуна не ще тояга.
  • Учението не е цяр да го изпиеш, че да станеш учен.
  • Учените света развалят.
  • Учения с четире очи.
  • Учи, дядо (да четеш), сега няма кой да та пощи.
  • Учи, дядо, на старос', що трябало на младос'.
  • Учи, старче, да четеш, сега кога ще умреш.
  • Ушетах като кучето на нивата.
  • Уши славни, глас от славей по-сладък.
  • Ушите ли й да търкам?
  • Ушите му магарешки.
  • Ушите му на краката.
  • Ушите му на гъзът.
  • Ушите му щръкнали.
  • Ушите не растат по-горе от лобът.
  • Ущедри мя да пою тя. Черковна.