Падна коня в ряката. — За смях, сполучи са нещо. Ахъчелеб.
Падна крака на стола. — Друг ще мине на място.
Падна маслото в лещата.
Падна му са и нему да са покордисва.
Падна му кладата въз гла`вата. Щип.
Падна му сърце на място.
Падна му мраз по лицето (като му рекох това и това).
Падна му страшното; върни са бе, батьо. — Двама братя отишли подир бащината си смърт в гората за дърва; те не знаяли гората, или очи тамах за чуздо, рекли да си понаберат дръвца, че да си ходят. Тамам берели, ето ти пъдарят турчин, видял ги и отишел да ги пита защо берат дърва в чуздата гора. По-голямото момче, като го видяло, дуй по дола да бяга, турчинът се спуснал подире му. Като го гонял така, развързал се каукът и паднал от главата му, но той го гонил още да го улови. Малкото момче, като видяло онова страшното от главата му че паднало, завикало с горните думи на брата си, за да се върне.
Падна огън и изгори кебе. — Кой що чини, сам на себе чини. Соф.
Паднал комин, та се сломил. Соф.
Паднал му шлема на темето.
Паднала му секирата у медо. Соф.
Паднала муха в мечи (кини) уста.
Паднало са циганину царство, той най-напред обесил баща си (за юнашство).
Падни` злобо, небе, спри са.
Па`дни къде гро`хни. — Дека падни, там да грохни.
Падни, пита, да та изям (и ти, плоска, да та пия).
Падни, убий са, с мотика и лопата да та заровят — викало магарето, кога го яздял челяк.
Пазе, да го не изпазе. Щип.
Пази бели пари за черни дни.
Пази, Боже, от белязан челяк.
Пази, Боже, от българин, кога са погърчи, и от циганин, кога са потурчи.
Пази, Боже, от грехове, се` по женски мехове.
Пази, Боже, от клисав леб и чорбаджия. Кюстен.
Пази, Боже, от кюсе, от кьорав и от сакат.
Пази, Боже, от лош поп, от сурмах хаджия и от гърчава свиня.
Пази, Боже, от мюхлюзин и хаджия. Кюстен.
Пази, Боже, от пиян поп и от гнил дирек. Кюстен.
Пази, Боже, от повече зло.
Пази, Боже, от погърчен и от потурчен.
Пази, Боже, от туна беда и от напрасна смърт.
Пази, Боже, от туна беда, от пияна жена и от бясна свиня.
Пази, Боже, от сляп от суровицата.
Па`зи го като двете си очи.
Пази да ти зло утре не доди.
Па`зи като враната горния сноп.
Пази са от ат — отзад, от бик — отпред, а от калугер — отвред.
Пази са от зло, както та й пазила майка ти от огън и змия.
Пази са, доде не е станало ут, ех и язък.
Пази са от оногова, който едно говори, а друго прави.
Пази са, да пази и Господ.
Пази са от окадена пушка.
Пази са, кога имаш работа с лукав челяк.
Пази са от стар турчин и от млад българин.
Пази са от сяко зло, доде не ти е дошло.
Пази са от скритият (покрит) въглен. Казанлък.
Пази си пояса.
Пази та Боже.
Пази (та) Боже от дълги тоеги (пържини) и от тесни улици.
Пазо лъже, мазю маже.
Пак е малко близо до вкъщи.
Пак излезе Рада мома.
Пак излезе с бело лице.
Пак излязох аз рочко.
Пак паднах, дигни ма, де! — Е, ставай пак сама.
Пак стария занаят да й жув и здрав.
Пакостника млого не си трае.
Палето наше, чула му менен.
Пали свещ на дявола да ти стори добро, доде са посереш.
Памук в кошница не шава.
Памук сякаш че е — т.е. бяло и меко.
Памукчията мрази бялото псе. Или: Памукчията от бяло куче хас не струва.
Памучен чорап женско сърце е. — Обтяга се.
Панагон коня сваля.
Панаир без кражба не бива.
Панакидата му наопаки.
Панталоните му като шалвари.
Пантелей пътник. — Щърковите се събират около Пантелея, 27 юли (9 авг., б.р.) да си вървят.
Пантовците (дяволите) го отнели.
Папурениче, братче, изскочи от трънче, уплаши майстора (юнака, мене). — Тъй викал един циганин на туй място, дето друг път от пресищане бил си оставил папуреникът.
Пара`та върти света, а правдата небето.
Парата е дявол.
Парата е дявол, ама жената е по` дявол.
Парвесница ургисница.
Парен каша духа. Или: Опарен кашу дува. Пирот.
Парен каша, расол духа. Ахъчелеб.
Парен тикви духа.
Пари в кесията, риба на планината.
Пари кя да ми теглят грехът. Котел.
Пари ли ти, Кънчо, мене хеле ми пари. Трявн.
Пари, пари, да го парят по дроба.
Пари, пари, с кола ги товари.
Пари по дробът да го парят, да биха го парили. Казанлък.
Пари си кокалите.
Парите баща, парите майка.
Парите вършат работа.
Парите ги магаре не пърди.
Парите ги петлите не кълват.
Парите дават и ум.
Парите и змията излъгват.
Парите излъгват жената, а жената мъжа.
Парите и дваж да ги броиш не е зле.
Парите и на път да ги намериш, чети ги.
Парите му заковани.
Парите на едни зимат ума, а други учат на ум.
Парите не извират.
Парите не са спечелили мене, аз съм тех спечелил.
Парите от беда, беда раждат.
Парите от мрътвият жив не правят. Габров.
Парите опопват и магарето.
Парите от чумата не мрат.
Парите са не бранят и дваж да ги броиш.
Парите се държат за лоше време.
Парите се държат за чер ден.
Парите се изядат, а харото си остава в къта.
Парите силно звечат и се далеч чуват. Соф.
Парите са и в съдрана кесия драги.
Парите са душегубци.
Парите са като водата, имат цена над улея, ама нямат под чарка.
Парите са по-мили от сичко.
Парите са търговци.
Парица, боклучец, без нея ни в лучец.
Парица, душица.
Парица, силна царица.
Парицата грош ражда.
Парична болест.
Парна го по дробът.
Парясах я за ум.
Пасе ветровете.
Паси трева, която знаеш.
Пастила го стори. — Ахъчелеб. Виж: „Направил го на пестил.“
Пастрянето е по-спорно от печелянето.
Пасъл на патрика магаретата, колко годин става.
Пати, пати, пати, какините патенца, вчера ги насадих, днес са изплупили и плуват. — Тъй й се сторило ней, защото имало в мазата вино, че влягвала често, пък оставила бъчевата, та изтекло виното, пък тя не познала вълната що плувала, ами сякала, че вчера що насадила патета, са се излюпили.
Пати от зли очи. — Който урочасва.
Патило у сред бега. Пирот. Или: Патила на сред лежала. Щип.
Патка, гъска, туй тя съска.
Патка на дърво стои ли?
Патка пукна, пак пукна. — За пуканките.
Патка, що не знае да плава, откъм задника се дави.
Пато, видиш ли? Аз имам нов калпак.
Патур къща държи.
Пауна си гледа краката и пищи — казват на оногоз, който се хвали с хубостта си.
Паща от студените мламоси.
Паяка по цветето бере яд, а пчелата мед бере.
Паяка секи му разваля дома, а той го прави се` сам си.
Пее му изикът (язикът). — Свободен да прави щото ще. Ахъчелеб.
Пезуля залепила, а къщата — чефутска чершия.
Пей дава за кавга — кавгаджия.
Пей дава за управия — мирник. Ахъчелеб.
Пек да пекне, че да врекне.
Пелешата баба. — За жена, която се гизди.
Пена я страх от аджамиите сал.
Пени, пени кунки, дала мама цици, пък баба пара, да си купим халва. — Детинска залъгалка.
Пениш са, не пениш са, ша та ям; пари съм дал. — За сапун, що бил купил вместо кашкавал простия селянин. Пенил не пенил — пари съм дал. Пирот. Пенявй се, не пеняви`, па`ри сум давал. Щип.
Пенчо и Панчо едно са.
Пеню и Наца пъхнали са в каца.
Пеняви` се като рак на бързей. Разлог.
Пепел да лиже. Щип.
Пепел пордавай, че печели, а не ялмази, че да зарариш.
Пепел фърлили, като излезли.
Пепел яж, че вкъщи стой.
Пере са пере, дор са окида добре.
Пери за Великден, пери от Великден.
Пери се като петел на бунище. Куман. Или: Пеняви` се като рак на бързей.
Пернат си е, остави го.
Перчи са (пера) като павун.
Перчи са като селски поп.
Перчи са като селски чорбаджия.
Перчи са като цигански араччия.
Пес на нива, ратай са потрива.
Пес на нива, ступан в коприва.
Песен бой, боя няма.
Песен изкарана, няма цена.
Песен няма сайбия.
Песента върви от уста в уста.
Пестенето е по-добро от работянето.
Пестил го направи. — Смаза го от бой.
Пет вола — два чифта.
Пет за девет да даде. — Да го излъже.
Пет крушки гнили навредуат сио кош. Дупн.
Пет месеца са кахари, седем ходи без пари.
Пет месеца, пет дарака, кога ги извлачила, горката.
Пет неравни пръста на една ръка са.
Пет пръсти Богу наддиляват.
Пет роди — едно не изби. Лом.
Пет пръста има човек, който да му отрежеш, се боли.
Пет пръсти са на ръката, един с един не са равни.
Петел на купище, хурка на огнище, спореж[1] на вретено.
Петела умира, очите му на боклука остават. — Тур.: — „Хороз йорир, гьозю чоплука калър.“
Петелът яри и старата кокошка.
Петко и Неделя къща хранят.
Петко, пометко.
Петко Съба не грее. — За времето.
Петлето не е малко, кога яри кокошките. Соф.
Петре, ветре, не духай внетре. Соф.
Летни врага до прага. Пирот.
Пето колело в колата.
Петте пет и двайситя и пет и те са пет. Тур.
Петима (петмина) Петка не чакат.
Петък пече, събота тече. — За времето. Гледай: „Четвъртък пече…“
Печале`но магаре от краставици, реката го носе. Щип.
Печели, пък не дигай гюрюлтията.
Пече го салото.
Пече са като петел.
Печени му са яйца на съдът.
Печено прасе на паралежка, боси ноги под паралежка. Соф.
Печено-недопечено, нам наречено.
Печеш му риба на устата.
Печи го, вари го, пак е рак.
Печи го, печи го, става като кикерида. Тревн.
Печи се, турто, до заран, гост те чака до у други ден. Соф.
Пешакът мрази конника.
Пешин заплати, че тогай клати. Самок.
Пешин курс, па после топ.
Пешин помисли, тогаз провисни.
Пешин помисли, тогава продумай.
Пешин помери, тогаз удари.
Пешин премери, тогаз отрежи.
Пешът както го откъснеш, а жената както й са молиш.
Пеювото гърло боли, а не мене.
Пие го като вода.
Пие като пиеница.
Пие като свингер.
Пие като софянски свингер. Тур.
Пие кръв на памук.
Пиеницата в пиянството си ума намярва.
Пиеницата като върви, вика: тоз дувар мой, онзи дувар мой, доде се запокити под някой.
Пиеницата кръчма не знай.
Пиения друго мисли, а кръчмаря по-друго.
Пий вода от главата.
Пий вино кисело, да ти бъде весело.
Пий за него студена вода. — Забрави го.
Пий за хатър, хапни за хатър.
Пий като поп.
Пий като отче наш.
Пий магаре аязма.
Пий що било, тули що не било.
Пий, еж, легни, беж.
Пий и еж, стани и беж.
Пий и еди — стани треби.
Пийни оцет да ти отмине.
Пийте да пием днес и утре, че пак чем у други ден. Соф.
Пика булката. — Важно нещо се извършило.
Пикай, та са огледай.
Пикай на него.
Пикай, че са огледай да са видиш какъв си.
Пикал на оси. — Лют, строг.
Пикал срещу слънцето. — Туй му е грехът.
Пикаят му на главата, пък той, че дъж лети. Ахъчелеб.
Пикня без пръдня, сватба без цигулка.
Пил не пил — плащай.
Пила и пяла, плаща`ла и плака`ла.
Пинка са. — Напъва се без сила.
Пипа като пиян.
Пипа като попарена.
Пипа като с людски. — Пипа като без ръце.
Пипа като сляп да найде дуваро.
Пиперя мъничък, ама пред господари излязва.
Пипка да те хване.
Пипка ва търтила (ударила). — На пилета, пуйчета и патета.
Пипка да ги търти.
Пипница и търтница ва хванала.
Пирпир Пена…
Пирота му прави — пакости му прави. Ахъчелеб.
Писано на леда.
Писна в цървата.
Писна дете в майчин корем.
Пита болния да ти постеля ли? — Тур.: „Хастаи дюшек ми сорарсън.“
Пита, която ще я изядат други, що та е грижа, ако изгори.
Пита се пече, пък не са знае кой ще да я яде. Ахъчелеб.
Питай децата за него.
Питай и питай, и ще намериш Божи гроб.
Питай ма, да ти кажа.
Питай момата кого има на очи, циголаря ще посочи. Или: Попитай момата кого иска да земе, ще видиш, че я блазни гъдуларя.
Питай когото щеш и пак своя ум да предпочтеш.
Питай старо, не питай харо. Или: Питай паталца, а не вражалца. Щип.
Питай, че пипай.
Питай чифутина за път, да та излъже.
Питали арнаутина: „В рай ли искаш или в пакъла?“ — а той казал: „Да видим де по-много айлък дават.“
Питали вълка: „Що ти е дебел врата?“ — Рекъл: „Защото сам си върша работата.“
Питали камилата какво й аресва, нагоре ли, надолу ли? Тя отвърнала: „Равното.“
Питали камилата: „Какъв ти е занаята?“ — рекла: „Казаслък“ — „Машалла, рекли, на ръцете ти и на краката ти прилича, барим.“
Питали кучето: „Защо ти са слабините отзад?“ Рекло: „Че коя ми работа е напред?“
Питали кучето за колко отива в Цариград. — „Наспоред хода“, рекло.
Питали кучето по колко път си зима на сахатя. „Наспоред ишкиня“, рекло.
Питали лисицата: „Колко масло даваш?“ — „Гледайте ми муцуната и не питайте колко масло давам.“
Питали Марка: „Как стана юнак?“ — Рекъл: „Научих се от кучето.“
Питали мулето: „Кой е баща ти?“ — „Коньо (ата) ми е вуйчо“, рекло.
Питали Хитър Петра: „Откъде си, дядо Петре?“ — „От жената от селото“, рекъл.
Питали циганина: „Коза ли искаш или заец?“ — „Козайц“, отговорил той. Соф.
Питали циганина, любеница ли иска или диня. „Любодин“, отговорил той.
Питали циганина торба ли иска или отварник. „Торбалник“, рекъл той.
Питало просото: „Дали да са разтакам на млин?“ — Казали му: „Ти излез от огъня с ръза си и то ти стига.“
Питата, колкото стои, по-добри гости чака.
Питом, питом, в Цариград отиваш.
Питомните ойдоха, а дивите остаха. Соф.
Пише по снега — пикае.
Пишеш вежди, а той мисли, че му вадиш очите.
Пиши го на дувара. — Забележи го.
Пиши Рада и Ваха. — Вахо — мъжко име.
Пишках, пишках, таман триста доловени.
Пишман хаджия.
Пищи баба за тояга.
Пищи като гущер.
Пищи като дъждовник.
Пищи като каняк.
Пищи като червей.
Пиян без вино — луд.
Пиян влах не знае какво ще каже гладен турчин.
Пиян го правил баща му.
Пиян гръста.
Пиян дърво.
Пиян запива, допива, ама лозе не копай.
Пиян, залян (баща) поп не е, тряба да се почита.
Пиян, залян туй съм аз.
Пиян и тавряз не се погодяват.
Пиян изтрезва, луд не изтрезва.
Пиян изтъврязва, луд в пътя не влязва.
Пиян като земя.
Пиян като циганин.
Пиян кандило.
Пиян като кютюк.
Пиян поп, вино сънува.
Пиян поп, пиени деца.
Пиян турчин — бясна свиня, ой, Коладе, мой Коладе. — Един коледаджия, като ходял по пътя, среща го един турчин и го запитва какъв и що е; той му казва, че е такъв, що пее на хората за здраве сега по Колада. — „Де пей и на мене за здраве.“ — Той, като се побавил и поприказвал с него, разбрал го, че не е яничарин, ами турчин, и захванал да му пее горнята песен.
Пиян що изяде и луд що съдере, грехота е.
Пияна жена — бясна свиня.
Пияне сълзе Бог не приима. Пирот.
Пиянството от младостта надминува пиянството от виното.
Планина с планина са не събира.
Планината от сняг са не бои.
Планините са научени на сняг.
Платил съм си борча.
Плахо като заяк. Ахъчелеб.
Плача му по носа му. — За дете плачливо.
Плачат дрехите за снага и снагата за дрехи.
Плачат довиците, а че плачат и мъжетниците.
Плачат и довиците, плачат и радови`ците.
Плачи за конника, че си махал краката.
Плачи като сираче за комаче.
Плашена врана от шубрак са бои.
Плаши децата.
Плаши Пею кокошките. Енина.
Плаши са от опашката си…
Плаши са като от чумата. Ахъчелеб.
Плащането за добро с добро е борч на секиго, ама за злото плаща с добро сал честният човек. Казанлък.
Плен и лист. — Множество.
Плен и пожар.
Плен са плени, баба са кацабани. — Виж: „Град са…“
Плен са плени, баба си я реши. Кюст.
Плеснивата бъчва виното хаби.
Плет види, плет чуе.
Плет да чупи, мрътви да къпи; нека доде мома, че по` умей от мене.
Плет да кърти, вода да топли, мрътви да къпи.
Плете ми са на езика. — За някоя дума.
Плете си негована кошница. Ахъчелеб.
Плеще като мокра пола о гъз (бедро).
Плещи за празни чували.
Плуаното не се лиже. Щип.
Плува като риби в вода.
Плува като бъбрек в лой.
Плува като сирене в масло.
Плува си на брадата. Щип.
Плунале му под опашката. Щип.
Плътта си изядам, честта си не давам.
Плюй ми на ръцете да ти справя лицето.
Плюй ми на ръката да ти сгладя космите.
Плюй (сере) в паницата, от която сърба.
Плюй ми на ръката, да ти намажа очите.
Плюй ми под опашката.
Плюй надолу — на брадата си, плюй нагоре — на лицето ти ще падне.
Плюй си в пазвата.
Плюли си в устата. — Нагласили се да думат едно.
По-арно било да си забраве главата. Клетва. Щип.
По-арно главата му да я нема. Клетва. Щип.
По-арно е сол и леб сос сладка лакардия, а не ногу манджи со лоши лафове. Щип.
По бащата са познава сина, а по майката дъщерята.
По бесните (небесните) врани отиде.
По-близо до черквата, по-далеч от Бога.
По-близо е ризата от дрехата.
По-близо е до гроба си, отколкото до двора си.
По-близо съм до гроба си, а не до дома си. (По-близо ми е гробът от дома).
По-боле нашли.
По брадата има, а в главата няма.
По брата си Никола мразя и светого Никола. Или: По нашего Никола мразя и св. Никола.
По братски да са делим наполовен. Или: По Бога — две на тебе, двеста на мене.
По вечеря просеците ядат — казват на децата.
По вили и по рогове ходи. Ахъчелеб. — Глупав человек.
По-високите се` по-ахмаци биват.
По више спане поболева`не е. Соф.
По Гергьовден дъж, колкот' искаш ръж.
По главата гледай, а по гърба удряй.
По главата му да тропат.
По гласът фтичка, а по грабенето друго сочи.
По голо не е шега, или не бива шега.
По-голям бой бие сърцето на юнака.
По-голям брат тъй бие — казват тому, който удари куче.
По-голяма глава, по-голяма болес. — Приказват да е станала тая притча от това: когато се отваряло небето, който бил честит да го види, за каквото са помолял, начаса Господ го послушвал. Една жена, като се мъчила да види небето отворено, нямала време да излезе вън, ами провряла главата си през прозореца и сварила да повика: „Дай ми да имам голяма глава.“ Господ я послушал и начаса й дал голяма глава, тъй що тя от прозореца не можала да я извади.
По-горе от лоба ушите не растат.
По гроздобер не мрат кучета от глад. — Има що да ядат, не ги бият, като ходят в лозята.
По-далеко от плето, че му е лош адето — думала жената на упокоения влах.
По-далеч в гората, по` за едри дърва.
По две, по три за пара, по четири без пара.
По дено, Трено. Щип.
По дирята са намярва заеца.
По-добрите пловци по-често са давят.
По-добре бавно, а не никогаш. Кюст.
По-добре би било да съм родила по-преди кълабко.
По-добре би било майка му камен да е родила, а не него. Клетва. Щип.
По-добре бой насаме, а не пиляф наяве.
По-добре видят две очи, а не едно, или — очите от око, или — четири от две.
По-добре в пакъла с умните, а не в рай с лудите.
По-добре в село чорбаджия, а не в град кюмюрджия.
По-добре в свой курник, а не в чужд сарай.
По-добре враг разумен, а не безумен.
По-добре вярвай очите си, а не хората.
По-добре глава кучешка, а не асланска. Кюст.
По-добре голяма дума да продумаш, а не с Бога да са караш (бориш).
По-добре голям залък да изядеш, а не голяма дума да изречеш (продумаш, казваш, речеш).
По-добре да вярваш от да питаш.
По-добре да вярваш своите очи, а не чужди речи.
По-добре да изгубиш живота си, а не доброто си име.
По-добре да плаче детето, а не да плаче майката.
По-добре да плаче твоя майка, а не моя.
По-добре да ми извадят окото, че да не ми извадят лошо име.
По-добре да са подхлъзнеш със крак, а не със язик.
По-добре да служиш на добри хора, а не да заповядваш на лоши.
По-добре да служиш на добър господар, отколкото да бъдеш сам господар.
По-добре да та бият, че да не знае никой, а не да та гостят, че да знае цяло село. — Тур.: „Калабълъкта пилаф ееджеене, тенхада кьотек еесин даха еидир.“
По-добре да та ритне турчин със здрав цървул, а не циганин със съдран.
По-добре да ти завиждат, а не да та окайват.
По-добре да ядеш сух ляб със рахат, а не много гозби със кахър. Или: По-добре сух ляб с мир, а не ясте със скръб. Или: По-добре сол и хляб с сладки думи, а не голяма гозба с горчиви приказки.
По-добре да си бик, че бит, а не вол, че впрегнат.
По-добре да изгори селото, а не да са изгуби стадото.
По-добре да си бъхтиш главата, че да си не бъхтиш снагата.
По-добре да спистяваш по малко, а не да печелиш по млого.
По-добре днес едно яйце, а не утре една кокошка.
По-добре днес пет, а не утре шест.
По-добре довица, а не зломъжетница.
По-добре драм памят, а не сто оки сила. Или: По-добре един драм памет с една ока сила.
По-добре е да даваш, а не да искаш.
По-добре е да знаеш, от да имаш да не знаеш.
По-добре е да чуеш, отколкото да речеш.
По-добре една свещ пред тебе, а не две зад тебе.
По-добре е на челяка очите му да излягат, та име да му не излегне.
По-добре е своя леща от чужда кокошка.
По-добре е с хитрия (умния) да плачеш, а не с лудия да скачеш.
По-добре е с мъдрият да тичаш, а не с лудият да лежиш.
По-добре е един път да заплачеш, а не сто пътя да въздишаш.
По-добре е на триците (пепело) да спечелиш, а не на златото да зарариш.
По-добре невричането от несвършенето.
По-добре е чер колач (комат), а не празна торба.
По-добре един сиромах юнак, а не слаб, че злат.
По-добре жива мишка, а не умрял аслан.
По-добре за един ден петел, а не кокошка за месец.
По-добре знайно с махана, а не незнайно с хвалба.
По-добре зъмя (камък) да е родила майка ти, а не тебе.
По-добре и бобова слама от празни ясли.
По-добре из главица, а не из тъмница.
По-добре късно, отколкото никога. Или: По-добре кога-кога, че не никога. Или: По-добре некога, а не никога.
По-добре край лозето да са разправяш, а не на дъното да са караш.
По-добре мойта земя да ми яде кокалите, а не чуждата.
По-добре мършава спогодба, а не празна находба.
По-добре на десет едно мой, а не хиляда овце чужди — рекъл циганинът, когато го канили да стане овчар.
По-добре на добрия да служиш, а не на нифелития да заповядваш.
По-добре на една пара господар, а не на хиляда слуга.
По-добре на кол да се скапя, а не месата си да хапя.
По-добре на мене, а не на тебе.
По-добре на две къщи господар, а не в Цариград говедар.
По-добре на клонче, а не в кафезче.
По-добре намерил, или боле нашол.
По-добре не са вричай, а не да се вричаш, че да не изпълняш.
По-добре не спи, да не сънуваш страшни сънища.
По-добре пет на ръка, а не десят, че чакай.
По-добре пита и плоска, а не само пита.
По-добре празни думи на нива, а не цивлуга на гумно.
По-добре празна турба, а не зъмя (враг) в турбата.
По-добре пряка смърт да та дигне, а не сурмашка сълза да та стигне.
По-добре разумен, а не егумен.
По-добре свое зло от чуждо.
По-добре слуга на богатият, а не син на сурмаха.
По-добре свое яйце, а не чужда кокошка.
По-добре сврака в ръка, а не сокол в гора.
По-добре с мъжа да просиш, а не от сина да носиш.
По-добре с мъжа от гумно до гумно, а не сама от сина до сина.
По-добре с почтенни`я в сурмашия, а не безпочтенство със имот.
По-добре с стар да скачаш, а не с младо да плачеш.
По-добре са не вричай или не са отмичай.
По-добре ситите комари да търпим, а не гладните да на претърсват.
По-добре сух ляб с мир, а не печено ягне с свада.
По-добре сух хляб с мир, а не много ясте с зехир.
По-добре съм от зет на привод.
По-добре умен душманин, а не безумен приятел. Или: По-хубаве да имаш хитар душманин, отколкото глупав дост. Ахъчелеб.
По-добре хиляда приятели, а не хиляда гроша.
По-добре, че не беше репа. — Настрадин Ходжа, като станал на мястото му друг кадия, рекъл да отиде да го види и да му цалуне ръка, рекъл и да му занесе малко нещо репица, от каквато имал той. Жена му, като узнала, че ще носи нещо, намесила се и казала да не носи репа, ами да му набере малко сливи да му занесе. Той не рачал кое, но склонил най-после да занесе сливи; но като ги носял в отворен тагар, кое си похапвал, кое на пътници подавал, та останали малко и като ги занесъл да ги дал на кадията, той, за да го научи по толко сливи да не носи, зел ги и хванал да го замеря с тех в главата, а той токо се свивал и приговарял горните думи.
По-добре челяк да проси, а не да краде.
По-добре честен сюрмашлък, а не безчестен зенгинлък.
По-добре честно да умреш, а не безчестно да живееш.
По дрехите не мож да познаш юнашството.
По дрехите посрещат (челяка), по ума го изпровождат.
По думата и дявола.
По дъж и по вятър.
По дъждът и по градът. Габрово.
По дълбоко доле, по тъмно усое.
По живо, по здраво. — Кога ще ударят ножиците да кроят некому дреха.
По заем се говедата лижат.
По Колада за дренки не ходят.
По-корав си от желязо. Ахъчелеб.
По Кръстовден снеми ралото, по Петровден го дигни.
По къра няма чужди (женски) гроб.
По-лесно дава от хармана, а не от хамбаря.
По-лесно да спечелиш, а не да упазиш. Или: По-лесно са спечеля, а по-мъчно варди. Или: По-лесно са спечеля, по-мъчно са одържа. Или: По-мъчно е да спастриш спечеленото, а не да го спечелиш.
По-лесно е да верваш, от да ходиш (идеш) да питаш.
По-лесно е на наковалнята опаш (лакет) да се претрие, него ли неученот да дадеш да разбере. Вел.
По-лесно е да изкараш камък въз баир, отколкото с луд да се препираш.
По-лесно е да почерниш себе си, а не да умиеш арапина.
По-лесно е да бъдеш с чуждото добро добър.
По-лесно е да говориш, ама е тежко да сториш.
По-лесно е камане през бърдо да префърляш, а не с хора да са разговаряш.
По Лом пойде, по млада невеста. Соф.
По-лош душманин няма челяк от зла жена.
По-лош кръвник няма челяк от лоша къща.
По-лош от турчин.
По-лоше от турско.
По (след) лоше време, слънце огрева. Пирот.
По майката ще познаеш и дъщерята.
По малко загрибяй рядката коприва с кривата лъжица в щърбата паница. От песен.
По малко яди, та си купи. Щип.
По` ми е драго това, отколкото да чуя че ми се отелила кравата.
По-младичките, свети архангеле, какво ще научиш от мен, аз съм стара.
По млого печели, който сякакво не купува.
По-млого вярвай очите си, а не ушите си.
По-млого тесто, по-млого хляб.
По-млого стока къща не събаря.
По-млого струва едно сайбийско око от десет чужди ръце.
По-млого са децата от яйцата.
По-млого са мравете от филовете.
По-млого са дините от къбусите. Велес.
По-млого са дене, отколкото години.
По-млого са месеците от годините.
По-млого са се удавили в виното, отколкото в морето.
По-млого са агнетата от овците.
По-млого са хора измрели от ядене и пиене, а не от глад и от жед.
По-млогото хора теглят от себе си, а не от Бога.
По море с ръце не плавай.
По муцуната си личи, че не е от простите свине.
По мъка и сръка. — Според труда и способността.
По-навътре в гората, по` за много дърва.
По-навътре, Пено, по` за едра риба. От песен.
По` на горнята порта.
По-нагорце, Гуго, че по-долце друго.
По-надалеч видят двете очи от едното.
По-напред да добием, че тогаз да попием.
По-напред избирай думата, тогаз я казвай.
По-напред изеж два чувала брашно, че тогаз.
По-напред мери, па тогаз режи (крой).
По-напред полей, па тогаз и пожъни.
По-напред ще престане реката да тече, а не калугерската кесия да пресъхне.
По нас ги бият и не им дават да плачат. — Жените кога бият мъжете си.
По-нататък, че смърдиш — рекъл посерко на пръдля.
По нещо и слепеца понапипва.
По наш Никола омързна ми и свети Никола.
По низ бръдо и лайно се търкаля.
По Никулден не ходят на лозе за грозде.
По` обичам мене си, отколкото тебе.
По пет, по шест наведнаж.
По пладне запалил свещ.
По просяна жътва — т.е. никога, защото просото, като малко го сеят, не се вижда и жътвата му.
По Романи`я за кисело млеко. Соф.
По свила го ввожда, а по тръне извожда. Соф.
По 'си куки кум да бъдеш, у своята худ да бъдеш. — Не можах да узная отде съм я записал, но „худ“ се употребява рядко у Хасковско и у Белоградчишко.
По смеха вик (плач) дохода. Дем. Хис.
По смърт нема каяне. Или: По смърт покаяние не бива. Ломско.
По-срамотно е да откраднеш от да питаш.
По-старо е утрото от вечерта.
По твое лице цвете расло. — Кога се за други хортува зло.
По-твърд си от камък. Ахъчелеб.
По-тежък е зъл язик от пет турски саби.
По-тежък е хатърът от силата.
По-тих от кукувица.
По-тихо върви, по-далек ще бъдеш.
По тъпана прах стои ли?
По устни текло, в гърло не влегло.
По-харно да си от турчин измучен, а не от гърка изучен. Трън.
По-яко е селото от мечката.
По-яко е селото от сватовете.
Побиват ма сутрин тръпки.
Побий пръчка, пий вино.
Побледнял като бозаджийска стовна.
Побледнял като липа в вода.
Побледнял като слепачка тиква по беритба.
Побутнах я, тя се повлече, ама ако бех я турнал? — Като питали овчаря защо спре нашата овца.
Побуял от ядене. Щип.
Побуян магарок е. Щип.
Побъркал му са е юмът. — Забъркал са в умът. Ахъчелеб.
Побъркана прежда на стан са не туря.
Побежанкува майка бяла кърпа носи. Ахъчелеб.
Побеснял като куче.
Поваркал како желкя през угар. Пирот.
Поведе са като вода.
Поведи са по муха, да та отведе (отнесе) на лайно.
Повели са като беломорски просеци.
Повели са като слепци в гладното.
Повече да вярваш на очите си, а не на ушите си.
Повече живеят страхливите от безстрахливите.
Повече са деня от наде`ниците. Ескиджум.
Повече слушай, а по-малко говори.
Повече стока очи не вади.
Повече хората умират от ядене и пиене, а не от неядене.
Повечко труд, по-малко зарар.
Повеял бели ветър, дето бели биволите.
Повикали магарето на сватба — или вода няма, или дърва няма.
Повлече го като бръна.
Повлече са като куче.
Повлече са като пребита зъмя.
Повлече си нозете. — Ще се забави.
Повлече си опашката.
Повлечи` навои, заприщи` бара. — На провлеканест мъж или жена. Свищов.
Повлякъл са като хърватин.
Повози` се, па слез от колата.
Поврага да иде, та да не се върне. Клетва. Щип.
Поврага му тате, ами магарето ще изядат вълците. Или: Поврага тато, ама магарето отиде.
Поврага тате, ами цървулите му (тамам ги бе направил).
Повтори ма, ако ще ма повтаряш, или ща си наложа сокая.
Повторките не са берекетлии (спорни).
Повтором по-добър. — Като срещат някого и му кажат „честит сириан“.
Повърях, повърях — намерих кюлюмавка, патрахил. — Поп разказва как станал поп. Соф.
Повянал като върба в вода.
Погаждами се като кисело млеко и бутаница.
Погаждами са като кисело млеко в софийска паница. — Софийска паница за жито 10 оки е. Соф.
Подложил му диняна кора (под крак). Или: Подсунал го на карпузова кора. Ахъчелеб. — Хитро го измамили.
Подлудило го. Ахъчелеб. — Нагреяло го за нещо.
Подлял му вода.
Подмазан келеб. — Да не ще е тук „рушвет“.
Подмазали колата. — Дали рушвет.
Подмамяй го, дорде си изтъчеш платното.
Подметнали ми чавче по гълъба.
Подметнали му ждребе под вола.
Подметнали му кукувиче яйце.
Подметнаха ни меча кожа да се давим с нея.
Подмлади ме, Боже, постесни ми дупце. Соф.
Подострил са като бод.
Подплашен звяр тръне не гледа.
Подплеснал са като кмет.
Подплеснал (подплъзнал) сана ледец. — Опил се.
Подплъзна го по лобеничева кора.
Подрива огъня.
Подръж ми мари копелето, да са посмея на таз курва. Или: Подръж ми копелето, да са похлевитя на курвата. Или: Подръж ми, курво, копелето, д'им да се посмеем на другуту. Пирот.
Подръж ми това, да си извада благословката.
Подседнал ма като зломислен комшия.
Посмеяла се кука на криво дърво. Пирот.
Подсмива са под мустак.
Подсмръкни му още веднъж да са изесне.
Подсмръкни му, за да стане. — Примерът от майките, които сутрин задяват децата си и им подсмърчат.
Подсмяла са козата на овцата, че й видяла задника.
Подставил му клюса.
Подставил му крак.
Подсунали го са цървулене. Ахъчелеб. — Оправда се, а те се смеят.
Подтикача глава не боли.
Подума дявола, та го направи.
Подфърли им кокал.
Подъбил са като дъб.
Пожелал го и видял го.
Пожълтел като диня. Щип.
Пожълтел като керемида в вода.
Позахожда й колесника, или колосарката. — На жена.
Позвали го на гости, турнали го на пещ.
Поздравих го, белата си намерих.
Позеленел како ягорида. Щип.
Позеленял като гущер.
Позна си шудра дрипите.
Познава като магаре от кантар.
Познава на парите цената (кайметя).
Познава ръждата желязото си.
Познава се времето от сабахле. Пирот.
Познавай доста си и кусурите му не казвай.
Познавам го като сляп нефелита кора.
Познавам доброто, ама не ми стига среброто.
Познават го и късите кучета (псета).
Познал не познал, вика ма.
Познали го и изредили го.
Поискала камилата рогове, че остала без уши.
Покажи ми лъжеца, да ти кажа крадеца.
Покажи му водата, 'ко ще пи, 'ко ще не.
Поканен му пръст, улови-ще та за цяла шепа.
Покажи на вълка път в гората.
Покажи си гърбът. — Обърни си гърбът престани да правиш добро на неблагодарен.
Показвай се по-малък от какъвто си, добре ще минеш.
Поканен — като и гостен.
Поканен кум гостен се казва (хай гостен).
Поканен като гостен, а псуван като бит.
Поканена кума, половин гостенка.
Поканили го, ама с половин уста.
Поканили тарля под одъра, а той се покачил на одъра.
Покачи са на душата ми.
Покачил са на големият ат.
Покачила са червена коза на върба. От песен.
Поклади го звяха и сух хлебец ядяха.
Поклонена (покорена) глава сабя не я сече.
Поклонена кобила не се гледа на сила.
Покланяй се злому като на светому.
Покланяй се лудому като светому. Пирот.
Покори са на дявола, доде минеш моста.
Покрай вълка и лисицата яде.
Покрай дувара, дето са налегали, се` ти ли си ги избил?
Покрай него синца гладни ще измрем.
Покрай орлите хранят са и свраките.
Покрай сухото (дърво) гори и суровото. Ахъчелеб.
Покрай суото дръво гори и суроото. Горн. Джум.
Покрай сухото изгаря и суровото.
Покрай фурната да седим, нищо да не добивами (гладни да измрем).
Покрай чашата лесно са става юнак.
Покрай черква минал, в механата влязъл.
Покриеното млеко не са шущи. М. Търн. Или:
Покриено млеко мачка го не еде. Кюст. Или:
Покритото млеко мачки не го лижат. Соф. Или: Покритото млеко котки го не лочат. Или:
Полвината на мене, полвината на тебе. — От приказката за попа, от когото са оплаквали, че не знаял да чете евангелие, та отишел владиката да го слуша, а той, като са научил, че владиката ще го слуша, захванал така да чете евангелие: „Имам триста ми-хи-хи (кози), полвината на мене, полвината на тебе.“ И после като изкарал и други още таквизи, що имал за даване, владиката рекъл: „О, той знаял да чете, никой от вас не може, че и каза таквоз вангеле.“
Поле очи има, а гора уши има.
Полегина, полегина планина са преваля.
Полека, полека, се там довека.
Полека пипа, (ама) дълбоко тика.
Полека ти да не му капне (слетя) опашката в гираня. — Магаре паднало в гиран, а един такъв съвет дал, кога взели да го вадят.
Полеко леко, близо далеко.
Полит висок, лете до (на) глог.
Полита на бой.
Половин работа, свършена са казва.
Половин свет, чърн свет. Лом.
Половин сърце, половин работа.
Половин хляб, половин касмет.
Половин хляб, половин покана.
Помага Бог. — Маа Бог. М. Търн. — Помага ви Бог. — Помози Бог.
Помагай ми, сиромаше, да не стана като тебе.
Помагай му уж, доде си изтъчеш чергата.
Помагай на комшия си да му гасиш къщата, за да не изгори и твоята.
Помагайте да помагаме, дано излезе Рада мома.
Помагай и ти с ръка.
Помежду ни черна котка минала. — Не е за голяма работа, дето са гледаме накриво.
Помежду им кръв и нож. — Мразят се до смърт.
Помени, Господи, ханъм Донка — белогърдата, Змаранда, Кирякито от Долня махла с дългата цица. — Тъй лъжаха поповете да четат трисаи.
Помен да стане, да опустяе и да ощуряе. М. Търн.
Помен и чудо. — Виж: „Чудо и помен.“
Помилвай циганката, да та очерни.
Помина зимата, чу му ти гуната. Милад.
Помина зимата, шчо ти требет гунята. Дебр.
Помина са тъща ми, отпразни ми са горния кът.
Помислил си у добър час. Лом.
Помислил си у лош час. Лом.
Помня на баща си сватбата.
Помогни си, да ти помогна.
Помогни си, да ти помага и Господ.
Поможе Бог, добро и здраве. Кюстен.
Поможи, Боже, както (каквото) са може.
Помози ти Бог, зла жена.
Помозяк ти тоягата.
Помолила са сребраната врата на златата. — Кога по-долният иска нещо от по-горния. Соф.
Помощ очаквах, помагалка дочаках.
Помръчина като тесто.
Помъкни се и ти от туй место.
Помъчил са да лапне бивол, че налапал муха.
Понажулил са като шугав с капата си.
Понамокри` и на мойта устница. — Жените кога ходят на пазар с мъжете (за плоската).
Понапечи са да хванеш лице.
Понахлапал са. — Поизучил са нещо.
Понеделник — зелник, в празник — попарник.
Понеделник — разделник. — Казват това жените на кираджиите.
Понеделник — безделник, вторник — подпорник, сряда — не са сяда, четвъртак — несвъртак, петък — разпет петък, събота — на баня, неделя — на черква; кога, мъжо, да раб'тя. Търново. В Кюстендил инак: Понеделник — поседелник, вторник — запорник, среда — не преда (народен празник), четвърток — запърток, петок — омиос (ще се умия), събота — оплетос (ще се оплета), неделя — хайде на пазар.
Понели го на`преки на кон — т.е. ранен, мъртъв на кон.
Понесе го дявола на рога.
Понудил са шугавската.
Понякога и гъска са хлъска.
Понякога и лудостта струва пари.
Пообичва киселкото. — За жена.
Поора по очи. — Падна на лицето си.
Пооставяй за сироти, да са види хаиро ти.
Поп без брада не бива.
Поп без калимавка. — Тому, който си няма каквото му тряба, уред, дикис, покъщнина.
Поп без книга и циганин без зурна. Кюст.
Поп и калугер не дават, защо имат по две ръки — с едната зимат, с другата благославят. Дем. Хисар.
Поп косур не върже.
Поп Манол проси, Сурето износи. Соф.
Поп Мерикан.
Поп над попа има. Щип.
Поп не ще я реже, я.
Поп печели и от живо, и от мрътво. Или: Попът зима и от живо, и от умрело.
Поп са не избира по брадата, ами по главата.
Попа гледа порязаниците, а попадята празниците.
Попа го гледай в черква, а попадята в плевника.
Попа залива, долива, ама лозе не копай.
Попа зима и от мрътвите харач.
Попа на закон учи и закон не варди.
Попа пее, попадята отпява.
Попа питай и себе си слушай.
Попа прави, селото тегли.
Попа проси, попадята износи.
Попа слушай, но подире му не върви.
Попа слушай щото ти казва, а недей прави каквото прави.
Попа сказуе, попадята отказуе. Берков.
Попа учи хората, а хората — попадята.
Попа не чука девет пъти за глуха баба.
Попадия — поразия.
Попан Пецю.
Попарен петел и от дъжд бяга.
Попарено куче и от дъждът бяга.
Попарила си кюрка, отвеяла си брашното.
Попарила го сланата. — Пожълтял, посърнал.
Попе, ей, попе, колко ти са снопе? — Две кола гръсти, две моми тлъсти — една за варене, друга за печене. — Така се подсмиват на тези, които не орат и не сеят.
Попей, бабо, като лане.
Попитай евреина за некое место да го намериш скоро.
Попитали враната кой е най-хубавец. — „Е, чи моите пиленца“, рекла тя.
Попитали камилата: „Защо ти е крив врата?“ — Тя рекла: „Че кое ми е право?“
Попитали циганина: „Кога е твой Великден?“ — Той казал: „Кога има хлеб.“
Попичане (село) пошли със лисите коне, дългите рътки, тънките пушки да гонят късите зайци. Лом.
Поплашил би бюлюк говеда.
Попна се лудо на високо.
Попо го слушай каквото казва, а не го гледай каквото прави.
Попо кобилата язди, а па кобилата тражи. Орхан.
Попо лъже, я не лъжем. Соф.
Попо с една ръка благославя, а с другата зима.
Попо ял благо, селото криво.
Попот бега по ридот, каната му по зидот. Охрид.
Попове и кметове.
Попове — като волове.
Поповете през Сирница без гащи ходят.
Попово е сказането, а наш'то е в казането.
Поповска кавга, дяволска сватба.
Поподай са и па не са давай.
Поприказвайте си пак магарешката, де. — Един син, като седял у тях си, много пъти чакал да заприказват старите за нещо, но не ги чувал. Един път ги сварил, като си приказвали да продадат магарето и да оженят момчето. Много пътя чакал да си заприказват пак за същото, но не било, и той захванал да ги кара насила да приказват магарешката.
Попръдвай си, бабо, ама не си изпръдвай касметя (ама не са насирай).
Попсетих са. — Потурчих се.
Попска магария с две гайди бива. Елена.
Попската свиня по-много разбира от напета ходжа.
Попски очи като плочи.
Попски син най-лесно са турчи.
Попски син — или гайдарджия, или хайдутин.
Попски ръце вощени; каквото похване, залепва.
Попско чедо, дяволска унука.
Попството е най-добрия занаят, че и от живи, и от мрътви харач зима.
Попуй, попе, и поприоруй. Кюст.
Попуща църква и псите лаят.
Попцетих са уж да не ям коприва, а пък то от нея отърване няма.
Попържай ма, мине, че пръженото е сладко; не ма кълни. Трявна.
Попът ако бие някого, простият трябва да го пребие.
Попът ако е пиеница, простия народ тряба да е възелница.
Попът кога пръдне, народът са насира. — Тур: „Ходжа усурдуктан, сора джемат съчилър.“
Попът си чете което знай. — Тур.: „Ходжа билдиини окур.“
Попът със книга, а турчинът със сила.
Поработи му честта.
Пораза да та порази. Клетва.
Поразил та Господ. Клетва.
Поразио поразена.
Поразнико н'едни.
Порасла му опашката.
Порасла му брадата, изкуфяла му главата.
Порасли му ушите. — Разголемял се.
Пора`стоха му крилете.
Порасъл му келят. — Дигнал се на голямо.
Поредом са и говедата ближат.
Поредом са и на воденица меле (и на белберница бръсне).
Пороят са утича, а пясъкът остава. — Тур.: „Сел гидер, кум калър.“
Поръчител, издължител. — Тур.: „Кефил олмак, пара саймак.“
Посбери му ти нему дизгините.
Посветил са циганина от студ. Или: Посветил са от студ като манга.
Посечи ма, ага, светец да стана.
Посечи по едина пръст, боли; посечи по другия, по-боли.
Посвири`, та па и зад пояс задени`.
Посипе от сеир. — Скъса са от смех. Ахъчелеб.
Посинел като пуяк.
Последнята дъска е на гроба дъската. — Говори се за нова къща кога изкарва някой, че тряба да остане нещо косурец да не е доизкарана; защото вярват, че щом се изкара къщата досущец, този, който я прави, умира.
Празник било някога за в черкова, а сега за в кръчма.
Празник изпразня.
Празно омразно.
Празността е майка на сичките злини. Черк.
Празнувай света Катерина, ей тъй ходи с голата татарина.
Прано месо.
Прати го за ягоди, ще ти донесе ягориди.
Прати го на работа, да ти каже вълци има на пътя.
Прати го у циганите да намериш квас. Гръц.
Прати лудия (хама) на войска, пък седни, та плачи.
Прати лудо на войска, ама зад него българи.
Прати Мара за вода; иди Беро по нея.
Прати харо на вода, иди и ти след него.
Пратил го да брули круши (с ушите си).
Пратил го за зелен хайвер.
Пратила съм мъжо си за крави ябълки, за презморски миндали. Соф.
Пратила съм мъжо си за липови ябълки; да би да не дойде, хич да не дойде. Соф.
Праща лудо на войска, а след него българи.
Пребиват се като две пари в кесия.
Пребил му го на клин.
Пребила орела зла година.
Преболях го вече. — Прежалях го.
Преброй ги и на път да ги намериш. — За парите.
Преваря като пърле майка си, или
Преваря като малко пуле майка си. Панаг., или
Превара се като пуле пред магарица. Щип.
Преварипопара.
Превари ми се.
Преварих ти реч. — Пресякох ти речта.
Превели са на превезло.
Превели са на кобилица.
Превива са като зъймя.
Превий, Боже, небото, да стане ведро, като чисто сребро; да стане ясно като мляко прясно.
Превило се небо през чисто сребро. — От песня на Божичка. Соф.
Превожда го жеден през вода.
Превързали му рога за опаш.
Превърна дождот, не требет клашенчето. Дебр.
Превърта си като пиян турбата.
Прегоряха ми устата.
Пред Бога иска слога (съгласие).
Пред Бога, кажи (на никъде) не мога.
Пред Божик, зад Божик, кай да си дома да си. Прилеп.
Пред Божията воля ни тук, ни таме.
Пред женитба ти е. — Кога някой се дотърси нещо, а то е налице пред него. Соф.
Пред зората са мръзне.
Пред калабалък трици не изсипвай.
Пред кум се вода не гази. — Да не си покаже краката на кума.
Пред кума са не шава (шувърга).
Пред кума да го изнесе.
Пред магарето в яхъра не влизай. — Тур.: „Ешектен евел яхъра гирме.“
Пред млого дето ще гостиш някого, на техна да го биеш, по-добре.
Пред млого дето ще та гостят, насаме да та побият по-добре.
Пред млого дето ще те похвалят, насаме да та похулят, по-добре е.
Пред млозина чувал не развръзвай и ако го развържеш, не го завързувай.
Пред мъката му, да липса и добрината му.
Пред погачата леб търси.
Пред свахите се не хлевотят.
Пред тебе глади, мажи, а зад тебе гроб копае, или
Пред тебе ти маже, глади, а зад тебе ти очи вади.
Пред (при) ума, да не знае що да прави.
Пред хората мед, пред своите проклет (лед).
Пред хората фърлят мед, а на своите жлъчка и оцет.
Предай го на Бога.
Предай на кучето толум сиренье да го варди, или
Предала на кучето сирен мях да го варди.
Предали овцете на вълка да ги пасе (пази).
Преди да убиеш мечката, не продавай кожата.
Преди да изречеш, гледай какво ша ти излезе.
Преди да го удариш, плачи.
Преди зори не може да съмне.
Предникът обърнала на задник. — Всичко върши наопаки.
Преднището му да е на главата. Щип.
Прежда, която ходи из село, ни на един хал са връща.
Прежи`ва (прегризва) като магарица.
През вода го превел и вода му не дал, или
През вода го прекарвам и вода му не давам.
През водата жеден го прекарва.
През вода го прекарал.
През водата минал и не са намокрил.
През глава, че баща си в главата.
През гора да я преведе, сухо ще дърво лист пусна, а сурово ще повехне.
През гъзясто перясто.
През девет земи го прокарал (превел).
През девет села в десето. От песен.
През девет чаршава не бих го цалунал.
През дома ми не ми пей.
През иглени уши минала.
През камик преминува думата му.
През коюмджийски влак го прокара. Ахъчелеб.
През куп за грош. — За нехвелит, бръз челяк. Ахъчелеб. Търново.
През кучешки гъз го провря. Търново, Ахъчелеб.
През марта вали, жетваря се радува.
През марта дъж, ще даде Господ ръж.
През марта се стригат магаретата.
През море му вечеря, или
През море му легало. Ахъчелеб.
През море да го прекара, вода да не сръбне (пие), или
През мо`ре та прекарова, без о`да та остава. Дем. Хис.
През пости кога няма марта.
През прага не са подава нещо (ръка).
През прозореца влязва, през вратата излязва. За доброто.
През пръстен преминала.
През тъзи нощ страшно стана.
Прекадил му кашата.
Прекадил му треската.
Прекален светец и Богу не е драг.
Преканен гост, не минува мост.
Прекарал черни дене.
Прекатури са гърнето веке.
Преко баиро у Скопие, па имамо Стару Сърбию. — На присмех. Велес.
Преком пречи курестиле. — От приказките на женски поревки.
Преко`ран комат дебел врат. Лом.
Прекосих са от страх.
Прекосиха ми са краката.
Прекрий го, че плачи.
Прекриено млеко мачка не лочи. Пирот.
Прекръсти са, че бягай.
Прекръсти са с чисто сърце, стъпи на престола и снеми кандилото. — За крадецът, който обирал черква.
Прекръсти са и борави.
Прекръстил го Богът. — Убедил се.
Прекряка вече. — Свършило се.
Прела баба три врътена и трите ги изгубила.
Прелива му чашата.
Пременен като кукляк.
Премени водата на праза, подир туряй лука.
Пременил са Алия, посгледал са, па в тия. Или:
Пременил са Алия, погледнал са, па у тия. Щип.
Премените са половин хубост.
Премервам ти челото.
Преметнал съм въжето на врата си.
Преметнах го из устата си, ама като доде надолу, не зная.
Премина му славата.
Преминал през иглени уши.
Преминал през механата, а виното не помирисал.
Преминал през сито и през решето.
Преминало му като на куче (кушле). — Лесно оздравял.
Преминало щиру време.
Премолена патка, кисело ядене. Гръц.
Премряхми от смях.
Премъкнал са и в цареви двори.
Препали си свещта.
Препикай го.
Препира са като костилка.
Препира са като на бързей.
Препира са като сляп на праг.
Препни кукя, Райко, наметни гуня, Трайко. Кюстен.
Препочтен, не почтен.
Препуска като вятър.
Препълнен мях по-лесно са прекатуря.
Препълнен мях се` по пе`си игри.
Препълни са чешмата.
Препъни го, на ти лесно да го убиеш.
Преръва ми са сърцето.
Прескача кат кошута през тръне.
Прескочи, пак тогаз викай хоп.
Пресна риба в тавата, въстагарка по главата. Дем. Хисар.
Престегнат като фишек. Щип.
Пресече го като с нож.
Пресече ми се мозака като яйце в чорбата.
Пресече се на пилавя маслото. — Тур.: „Ошафян ягъ кеселди.“
Пресякох ти реч.
Пресякъл водата на праза и я туря на лука.
Претуриха са колата, изсипаха са яйцата (децата).
Претърпен, спасен. Кюстен.
Претърхани го като поп Лавда агиазмото.
Прехапал си язика. — Замълчал, останал смаян.
Прехвален светец и Богу не е драг.
Прехвалени ягоди, празна кошница.
Прехлупил и на баща си носилото. — За който всичко все направил.
Прецуфрено. — Претоварено с накит.
Прецъфте са, преди да цъфне.
Прешно каране, сетне сгода. Ахъчелеб.
Преяде ми климарьо. — Извади ма из ум.
При залог слънце просяците ядат. — На децата, кога искат вечер да ядат и да спят.
При каквито живееш, на тях ще уприличееш.
При нямане хора и хоран съди (е челяк).
При ногу баби килаво дете излиза. Щип.
При очи не види.
При сухото гори (изгаря и суровото). Или:
Покрай суото дърво изгаряа и суроото. Дем. Хисар.
При толкова кражба, пак на Божик без месо.
При цар, като при огън — не близо, не далеко.
При царя при почет, при царя при смърт.
Прибило ти се мрътва кост под нос. Кюстен.
Прибира с иглата (изриват с лопатата), износя с колата.
Прибирай краищата.
Прибирай си кобилата, да ми не тъпче нивата.
Прибирай си, Петре, гащите.
Прибирай си конците.
Прибирай си полите.
Прибих му въшка на з…ко.
Приблажи са времето. — Превърна се от люто и студено на благо.
Прибледня като бозаджийска стовна.
Прибра си парцалите.
Приброил са е до нейде. Ахъчелеб.
Привардяй се от злото, за да видиш доброто.
Привива са като змия у процеп.
Привързали му опашката.
Пригаснал му кръста.
Пригаснало за сън.
Пригодата прави хайдутина.
Пригорях от срама. Ахъчелеб.
Пригракналого я. — Забравило се от страх. Ахъчелеб.
Пригърнал би огъня с ръце.
Придай, придай, пиперко, да порастат децата.
Приетел без погрешка, ненамервано расковно.
Приказва по ветъра.
Приказва като от кон — т.е. бързо, остро.
Приказва си като луд с д… си.
Приказвай право, седи, дет ти й драго.
Приказките са не свършат.
Прикла (той прекла). — Свърши, няма вече. Габр.
Приклал го е. Ахъчелеб. — Увеличил го.
Приковал си ръцете.
Прикотка кокошката петела.
Прикумил са за хума. Или:
Притъкмил се като при кум. — Седи при кума за почит, свива се около кума.
Прилепа` е от мишка.
Прилича ли гайдата на музика.
Прилича му като на камила копринарство. Или:
Приляга му като на камила казаслък.
Прилича му като на кочина катанец. Ловеч. Или:
Прилега му като на кочину катанъц. Пирот.
Прилича му като на свиня звънец и на тиква обръч. Кюстендил.
Прилича му като на свиня седло (обеца, ботуши).
Прилича на оскубана врана.
Приличат си като две капки вода.
Прилега го като на магаре ер. Ахъчелеб.
Приляга му, да откапят.
Приляга му като на овца татралка. — Не прилича никак. Ахъчелеб.
Приляга му като на свине джанарак. Дем. Хисар.
Прилега му като на коза брада. Щип.
Прилега му на сурато. Щип.
Прилега му на бойо. Щип.
Приляга, не приляга, тук го зех, тук и ща го продам.
Приляга си го. — Прилича си му. Ахъчелеб.
Примери кокала на задника си, че тогаз го туряй в устата си.
Примери` о себе си.
Примолена патка не е вече сладка.
Примряхми си от смях.
Примрях си от срам.
Прионодел като гладна въшка.
Приостри го. — Без мяра прави. Ахъчелеб.
Припаднало му от студените (горещи) мламоси.
Припали си свещта.
Припекува се като гущер на слънце.
Припекло му яйцето. — Видял зора.
Припикай го.
Припка като луд.
Припка като пощърклял бивол.
Припка като поп на кръщенье. Или: Припка като поп на помен.
Припка като просяче за комаче.
Припка като просяк на задушница.
Припка след него като овца за кърмило.
Припка, чегато са се ожребили бащините му кобили.
Приплещил сабя на гол мях.
Припличка увесан. — Избавил са от беда. Ахъчелеб.
Припряло му на задника, че търси полог (да снесе).
Припрян о стена.
Припряна му работата. — За смях е. Ахъчелеб.
Припряно сърце нося. — Пъргав. Ахъчелеб.
Пририпнал е арабското. — Прекарал тежкото. Ахъчелеб.
Присмехула седи на край пътя, сякому са присмива.
Присмиквил са. — Ухлюстен.
Присмял се черепа на гърнето, че няма ухо. Или: Присмел се церепот на шутарот. Прилеп. Или:
Присмела се камилата на гърнето, че нема уши. Кюстенд. Или: Присмеял се цреп на шутар, кога да се обърне, он по-шутар. Щип.
Присмял са гюдюл на череп, или
Присмел се хръбльо на щръбя, или
Присмял са хумник на череп, че няма, превезло, държало. Търново, или
Присмял са хръбел на щръбел: „Де ти й ухото.“ „Ами тебе де ти й дъното.“
Присмяла са козата на овцата, че й видяла задника.
Присмяла са козата на овцата, че лудо пасе.
Присмяла са краста на шуга.
Присмяла са кука на криво дърво.
Присмяла са курвата на копилето.
Присмяла са кукумявката на синигера.
Присмяло се гърнето на тенджерата, че нямала държка.
Присмяло се гърнето на похлупакът си.
Пристанал като деда между говеда.
Присяга са като цапля (щърк.). Пловдив.
Притоварено магаре и на равнишка постанува. Ахъчелеб.
Притъкмил са като в сухо грозде.
Прифъркнали са борнина. — Уплашил са много от нещо. Ахъчелеб.
Прихапа си пръста.
Прихлюстил са. — Присмиквил са.
Причерня ми на очите.
Пришит калец о калцун.
Пришити бедра о гъз.
Пришки на очите да му излезат. Клетва. Щип.
Приятел без облага, също като врага. Гръцка, или: Приятел без полза враг се нарича.
Приятел е хубаво нещо, ама не е като брат.
Приятел, злато в огъня, или
Приятел се познава у неволя, като златото в огъня.
Приятел се намира само да ма обере.
Приятел са познава само в нужда.
Приятеля им ги сбърка.
Про сламка са пикае. — За скъперник. Ахъчелеб.
Пробил ми главата. Или: Промля ми главата.
Пробил дупка в морето. — Напразно са затрудил.
Пробила му са шапката от ум. — Казват за гърците, които се хвалят, че са все философи.
Пробира като мечката гнилите круши, или
Пробира като мечка крушиня на месечина. Соф.
Пробит, че пуснат. — Говори се за человек недостоен, неспособен и за работа некадърен.
Пробита пара, полвина цена.
Пробити му ушите.
Пробито, та начукано. — Невежа человек. Ахъчелеб.
Пробоял като цигански харачерин.
Провален, та пущен. Щип.
Проводи го за бял боб, да ти донесе бял дроб.
Проводи ма мама за припанки гъби; гъба не намерих, торбичка загубих. От песен.
Проводи хайлазина за вода, да ти каже де са вълците, или
Проводи хайлазина на път, да ти каже де има вълци.
Проводи хайлазинът на кър, да ти каже де има хайдути.
Проводи харо, че токо иди и ти, старо.
Проводила го за зелен хайвер.
Проводила го да й търси тригодишни зайчи лайна.
Проговори му кат на задника си.
Програца и гарвана да са чуе.
Продава за бълхи цяр.
Продавай, че ако щеш са и кая.
Продават ли? — Купувай, ако мож.
Продадо`ме овците, напуди`ме кучинята. Щип.
Продай телица, купи колица.
Продал го на ягма, като халва. Или: Продаде го като халва.
Продал за грош, зел золата. — Голям кяр.
Продал кон да купи седло, продал седлото да купи юзда, продал юздата да купи тютюнева кесия. — Казва се за человек, който купува и продава, не за да спечели, но за да се намира на работа.
Продал си лозето, та си купил жлеб.
Продал си магарето, па иска пак да го кара.
Прозява са като лъжовна врачка.
Прозява са булката, досърбяло я нещо.
Проклет в чървата.
Проклет да е. Клетва. Щип.
Проклет да е триж девят пъти. Клетва. Щип.
Проклет и отет да е. Клетва. Щип.
Проклет, триклет да е, кой две моми либи. От песен.
Проклета вяра Бога не моли.
Проклета вяра Бога не мисли.
Проклета ти кирията, слез ми от колата.
Проклети дявол. Лом.
Проклетнико ниеден. Щип.
Прокопала му главата. Клетва. Щип.
Прокопсал като турски цар на самар.
Прокопсал като синигер в кратуна.
Прокопсал съм като мишка в армея.
Прокопсал съм като бясно куче.
Прокопсал непрокопсаника му н'един.
Прокопсан човек. Щип.
Прокопсия и чудо.
Прокопсия няма от попско чедо то я гадайрджия става или падар, и най-подире говедар.
Пролет гората си фърля черното на хората.
Пролет кон се не отбира.
Пролетен (ран) дъж, есенна слана.
Промени си ишкиня.
Променили си шапките. — Скарали се.
Промъква са като смок през храсте.
Промята са като Настрадин Ходжа у чаршаф. — Карала се на Настрадин Ходжа жената, да не седи празен. Той разрязал чаршафа, че се премятал из него.
Промяцал. — Измършавял, станал слаб.
Проработил я бахтан. — Намерила го честта. Ахъчелеб.
Прорева, дори са отърва.
Пророк манго, млого знай, бей (познава). В това дере като каже я има вода, я няма, тъй и излязваше. — За който прокоби на другиго какво има да стане.
Просеник булка доведе, а никакъв я разпъди.
Просениче, братче, който те има — скаче, който та няма — плаче.
Просечи плет, дой мляко.
Проси` от мене и дам тебе. Калугерска.
Про`си си боят.
Проси си го като хляб (топъл хляб).
Проси`, че носи.
Проси`, че не кради.
Просих, просих, та едвам за себе си едно що.
Простака я протака, а умния свърша.
Прости, Боже, грехове, все от женски мехове.
Простирай си краката, колкото ти чергата стига. Или:
Простирай са, додето стига чергата, или:
Простирай са според чергата си, или:
Пружи си нозете спроти йоргано. Щип.
Простирай си чергата, дето има слънце, че да изсъхне.
Простирай си нозете колкото са по-бели. Соф.
Простия народ като брашнян чувал, колкото го тупаш, се пуща брашно.
Простри му само пръст, ще та улови за цяла ръка.
Простря някому солена ръка.
Прострял си брашното на въже.
Прострял са като псун. Брациг.
Простряла са някоя лисица на път. — Кога някой не е ходил при някого на посещение много време и се яви.
Просяка не обича ни оногоз, който го е родил.
Просяка проси, а не дава.
Протече-ще вода и на мойта воденица.
Протече-ще вода пак където й текла.
Противникът си не го туряй овца, а вълк.
Протърчи де, зайче, сега между нозете ми.
Протягай си крака наспоред обувката.
Проумява колкото магаре от кантар.
Проумява ли свиня от дуня.
Проумява ли свиня от кладенчева вода.
Процъфтял като лале у базак.
Процъфтело като липа у пожар. Пирот.
Прочул се Найден граматик. От песен.
Прошетай ми ти, че и за тебе ще доди.
Прошка без кокошка не бива. — Кога се някои сърдили, за да се примирят.
Прошка за кокошка, или с кокошка.
Прощавай за сирене, че хляб няма.
Прощавайте за вино, че и ракия нямахме.
Прояли му помяникът. — Умрял и закопали го.
Пръв пезевенк е попа.
Пръгавата кучка слепи кутриня рагя. Щип.
Пръдла пръстен пробива, на вяра го не дава.
Пръдна кутула в чардата.
Пръдна булката, свърши са сватбата.
Пръднала Кера в Елхово, та са чуло в Габрово.
Пръждома му главата, през море му краката.
Пръждома му главата, в тенджера му краката.
Пръждома му парата.
Пръждоми му обеда, през море му вечеря.
Пръждомите да идеш. — През дома. Клетва.
Пръжи баща.
Пръснали са кат на заец децата.
Пръснаха са като еребичета.
Пръст си и в пръста ша влезеш.
Пръсти кърши, сив сокол храни. От песен.
Пръц, Керо, в гъбите.
Пръщи ми задникът кисело за него.
Прясно сирене като топъл ляб реже. — За изхабен нож.
Псе и котка там бяха.
Псе и челяк. Или: Той пак псе и челяк.
Псува ма до немай-къде.
Псува като набит на кол.
Птичето трепне, стане, запее.
П(ф)тица върба ли е?
Птици на летане, люди на страдане.
П(ф)тичето що са къса, не трае (малко живее).
Пуйка над пуйка, пуйка под пуйка. — Скоропоговорка.
Пуйки да ми кълват очите.
Пуйне ле, пуйне плоската, що си омразна в устата.
Пук и мраз.
Пук-пук, пачици. — На пуканките.
Пука, брънче.
Пука като коприва в гърне.
Пука му сърцето за нея.
Пукай, Пръвчо, еж, Иванчо — думала мащехата на завареничето си.
Пукай, че еж, плъзни, та леж.
Пукал да пукне.
Пукна са откъм гърба.
Пукнала му са кожата на чело.
Пукнала му са злъчката.
Пукнало му са пердето. — Обезсрамил са.
Пукналник ниедин. Щип.
Пукни, та трай. Щип.
Пукница да та найде. Ахъчелеб. Или:
Пукница да го отрове. Щип.
Пуктата, рече, и пукна.
Пули вака, синот на Трайка.
Пули са като бивол в трици.
Пули са като була в мътеница.
Пули са като малак.
Пули са като мишка в трици.
Пупунци на главата да му вършат. Клетва. Щип.
Пусна воденицата на глава.
Пусна мухата на длан, тя иска в въсите. Или:
Пусти мухата на длан, тя иска в брадата.
Пуснали вълците да пасат овцете.
Пуснали му бълха в ухото.
Пуснали тарля под одъра, той са покачил на одъра.
Пуснат, че бяга.
Пусни баба, хвани кака, че още млада. — Молба на кърджалия.
Пусни лудия в гората да ти донесе дърва.
Пусни лудият на път, тръгни, та го търси.
Пусни му края.
Пусни петел на купище (бунище), да ти бори кокошките.
Пусни петел на прага, покачи ще са на полица.
Пусни си водата, та са виж какъв си. — Пикай, та са огледай.
Пусни хорото, невесто, ела търси друго место.
Пуст и пометен.
Пуста Васила, как ги нагласила: Попа (Пенчо) и Наца да са скрият в каца, проводила Герга, занесла им черга, проводила Мара пък да им са кара.
Пуста глава Гергюва, карамфил не бе носила, сега и карамфил ще носи.
Пуста глава Пенюва, що е имала да тегли: желти чехли на уши, лоени свещи на рога.
Пуста жилка лукова, не е вече корава.
Пуста и махала, че намярват ли са гащи.
Пуста къщница и пометена.
Пуста празна неделя, как не бе цяла година.
Пуста мандра с вълци пълна.
Пуста халва ока (вика), пуста душа сака, пусти пари нема. Соф.
Пушка, жена и кон може челяк да ги показва, ама на заем да ги не дава.
Пушка лъже, сопа не (лъже).
Пушка да го прониже. Клетва. Щип.
Пушка носим, лова няма.
Пушката ща си променя за къща, за покъщнина.
Пуща го на Божа вересия.
Пуща язик от аршин повече.
Пущай го да пасе.
Пущай го да фърчи.
Пущай му краят.
Пущам го, ала ма не пуща.
Пущината опустяла са.
Пущината, вряла в меда един ден; ако би повряла двайсет и четири часа, светът би са заробил за нея — казват бабините за какините.
Пфю, попе, заговях!
Пчелата не бега от медо, ами от чадо (димо). Кюстендил.
Пчелата от оса по-добра.
Пчелата ходи и в калта, ама мед бере.
Пчелите тичат, дето има мед.
Пъй! като поп.
Пъй, че го гавнах.
Пъй, че пък долеба мъж. — Долеба — славенско поколение много старо и много страдавше от тираните си. Чух я най-напред от Ник. Михайловски, а после и от други в Елена.
Пъй, че си пък ти.
Пъй, че си пък. — В злоупотребление у търновчанките и свищовченките. Или: Пъй па че си.
Пъпа му там фърлен — в механата или в училището. — Българите тъй вярват.
Първа за здраве, втора за радос', трета за веселба, четвърта за лудос'.
Първата врана най-подир каца.
Първата лъжа, сетне мъка.
Първата ми жена, втората ми господарка, третята ми — икона, що седи високо.
Първата не стига последнята.
Първата хапка е най-сладка.
Първио ти кабахат, защото не си турчин (си гяурин). — Обвинение на българин от турчин.
Първия залък е най-сладък.
Първия залък не са стига.
Първо либе второ не бива.
Първо либе не се забравя.
Първо похвани, тогаз се похвали.
Първом измери, тогаз крой.
Пърди му, брънчо, кисело за тебе. — Голяма грижа имам за теб.
Пържи яйца на вятър, или
Пържи яйца без масло.
Пържил бих, господарю, гладен и измръзнал. — Циганина, като го запитали иска ли да са наяде или да са огрей.
Пържими са в маслото си.
Пърлика иска и келева глава.
Пърлича й като на спукани пети жъ'ти чехли.
Пърлича му като катанец на кочина.
Пърлича му като на магаре седло.
Пърлича му като на гол толум пищол.
Пърлича му като на дъртел кован гирдан.
Пърлича му като на свиня звънец.
Пърлича му като на тиква обръч.
Пърлича му като на Тишка жълта кърпа.
Пърлича му като на циганин дивит.
Пърличат му като вити гривни на шугави ръце.
Пърлични магарета и на Божи гроб има.
Пърлично магаре двамина носи.
Пърс си прихапа. Ахъчелеб. — Удиви са, смая са или уплаши са. Или: Прихапа си пръста.
Пъртът доде е млад, трябва да се привива.
Пъртище на бунище, а зла чест у къщи. — На сватбата, кога гледа що носи жената.
Пърцонякяци. — На калугерите.
Пъси сине.
Пъсовите н'едни.
Пъстър като зъмя по гърба си.
Пъстър като дъждовник.
Път има и нагоре, и надолу.
Път с вървенье, дълг с издълженье (платенье). — Тур.: „Йол юрелеклен, борч йодемеклен.“
Път като друм, о`чи като търкала, ноги като вретена. Ахъчелеб. — На смях, който бърза за нейде.
Път кола вози.
Път колата носи.
Път на сън му минали.
Път срок няма.
Пътна вода като оранье.
Пътник пост не знае.
Пътника го път не спира.
Пътят ти на жената по главата.
Пътят му памук да е. Благословка.
Пъцнала го на пътя. — Казват за жена, кога е родила лесно.
Пъшка, ама не казва.
↑И тая дума не зная що е (Сл.). — Тя иде от „спор“ и от глагола „споря“ — върви някому напред, успява („работата му спори“), има благодат, облага. (б.р.)
