Български притчи или пословици и характерни думи/О
Облик
О
[редактиране]- О зелен бор да се хвати, и той ще посъхне.
- О плет да са държи, че кръв да плюе. Клетва.
- Обажда се като пръдня из гащи.
- Обелох, таков пошчипок не сум видел. Щип.
- Обесете брат ми, че аз имам работа, или
- Обесете го брата ми, оти мене ми се мели умот. Прилеп.
- Обесил брада, като някой пръч.
- Обесил ръце като пищове.
- Обесил уши като пазарски леб.
- Обетка (обица) нека ти ет. Прилеп.
- Обещава, а не дава.
- Обещава му мазно, ама напразно.
- Обещай са на лудия да се порадва.
- Обещаното като дадено.
- Обещаньето по-тежко длъгуванье.
- Обирай си крушите от тук. — Махай се.
- Обиснал като солинарня на стреха. Щип.
- Обича го като писано яйце.
- Обича Господ крадеца, ама обича и домеца.
- Обича момата хорото и зела мъжа цигулар.
- Обичай го като сол в очите си.
- Обичай доста си и не му гледай кусурите. Гръц.
- Обичай доста си с гърбицата му.
- Обичала Мара хорото и отишла подир гайдаря.
- Обичам бабата, дор има в плоската вино.
- Обичам го като булка и борч. Габрово (от руски).
- Обичам да ми газиш по гробът, а не по търбохът.
- Обичам да ми завиждат, а не да ма желят.
- Обичам да та вярвам, а не да ида да питам.
- Обичам и него, а парите му по-много.
- Обичам момата, дор ми бъде жива.
- Обичам мойта земя да ми изпие кръвта, а не чуждата.
- Обичам на добрия да служа, а не на злия да заповядвам.
- Обичам с добрия да плача, а не с лудите да скачам.
- Обичам та като ланскио снег. Кюстендил.
- Обичам та като леща на Великден.
- Обичат мътната вода.
- Обичат са като куче и котка.
- Обичат са като кучето и мачката. Щип.
- Обишел го шен Божи.
- Облещи ми са — възпротиви ми са.
- Обляга са като бебер.
- Обляга са като на бащиното си коляно.
- Облякъл гръцки гащи като оцетар. — Станимъкалиите гърци, наричани лангари, са повечето оцетари и ходят с бели гащи. Значи: обул бели гащи и иска да го взимат за грък.
- Облякъл на св. Атанаса кожуха. — Виж: „Наметнал се.“
- Облякъл са Алия, погледнал са пак в тия.
- Облече се Алия, па у тия. Кюстендил.
- Облякъл си Еню кожуха за сняг.
- Обнизана до ушите.
- Обовила са с девендесе и девят парцаля.
- Оборкал са като госка в могла. Рупчос.
- Обрадвал са като сираче на слънце.
- Обрадвал са като ръжда на желязо.
- Обрадила са, сякаш че ще ходи от село на село.
- Образо му като пинец (опинец).
- Обрали си зелен бустаня.
- Обрат, заврат, се` това се зборуа. Щип.
- Обричили го без брич. Соф.
- Оброни ги два реда. За сълзи.
- Обръна го на зелен бостан. — Зле прекарва.
- Обръсваш ли са на пара?
- Обръсваш ли са на припек?
- Обръснали го без бръснач. — Излъгали го.
- Обръсни са нагоре.
- Обръсни са, че ще пиеш.
- Обръсни яйцето, земни му космите.
- Обръща (обърна) са като пара`та.
- Обсидосал го — излъгал го и на зле. „Обсида и обсидосвам“ викат в Сливен за наплатите на кола.
- Обтегнал са като зла година.
- Обтегнал са като ялаварско псе.
- Обтери, Зайко, червенко.
- Обтягай. — Върви.
- Обтяга са като кобила на вършитба.
- Обтяга са като юне.
- Обуле кучето с пресни цървули, то са забравило, че си изяло краката.
- Обуле му гащи — порасло вече. Мъжките деца ходяха до 10-12 години без гащи.
- Обхожда като лисица около капан.
- Обхожда около него като майка около детето си.
- Объди му; прана стана.
- Обърни колата — мени приказката.
- Обърни къщата с керемидите надолу. — Настрадин Ходжа угодил с думите си на някой деребей от Азия и той, да му угоди, като му отишел на госте, поискал да го ожени и за друга жена. Ходжата поискал да му покажат майстор, за да му направи къща каквато иска той, за да може да седи в нея и старата му жена, защото не искал да я напусне, като му дават друга. Деребеят заръчал да го заведат при майстора и да му кажат да му направи къща каквато иска. Като отишел при майстора, ходжата му рекъл да направи една къща редовна, каквато ще му трябва, за да може и старата жена да стои вътре. „Е, каква да бъде тя?“ — „Да бъде къща като всяка къща, само да е обърната с керемидите надолу.“ — „Че каква ще да е тя таквази къща?“ — „Тез, дето искат да женят хората с две жени, таквоз нещо искат, вий трябва да сте правили такваз къща. Зер като дойде мойта жена да види вкъщи друга, та какво ще рече друго: „Да съм сега и аз дер бей, да мога да обърна таз къща надолу с керемидите.““
- Обърнал го на драмбой.
- Обърнали го на блях. — Съсипали го с…
- Обърнали го на дрангазица. — Докарали го до не чувство…
- Обърнали къщата на главата си.
- Обърнали калпакът наопаки.
- Обърнали се очите му на плесен.
- Обърнали си задника към юг (огъня), като хаирсъз котка.
- Обърнало са (заприличало) на Мадара. (Турско село, Шуменско-сега Коларовградско, б.р.)
- Обърни листа, или перото. — Мени приказката.
- Обърни патката да не изгори.
- Обърни я срещу понеделник да не е срещу неделя.
- Обърсал му губера гурелите.
- Обърши му носа с кърпа.
- Обърши са, ша ти купя салеп.
- Ов легни, ов стани, чел стави, нъ не крени. Прил.
- Ова погача чиста и пречиста. Кюстендил.
- Ован скаче, Стоян плаче. Коприв.
- Овила са като змия о процеп.
- Ово жито пречисто от гръгорика, от търторика и от зла трева подланица. Кюстендил.
- Ово повесмо е дълго весмо. Кюстендил.
- Овой век како цвет. Кюстендил.
- Овой век како снег. Милад.
- Овой свет е како мазен кубус. Велес.
- Овой що чини, на себе си чини.
- Овоще, или чуе кукавица.
- Овраска ги за два дни.
- Овца без доход на вълка е дел.
- Овца без млеко е. Щип.
- Овца без облага, никому не е драга.
- Овца без облага, вълци я яли.
- Овца без файда, готова глоба. Или: Овца без файда, волко не ке я ядит (давит). Прил.
- Овцата веднъж рекла да прескочи една барчинка, то ся лъснало нещо отзаде й и козата й се присмяла, че й видяла гъзът — макар че на козата всико е наяве.
- Овце без овчар не ходят.
- Овце, кози пет, със кучето шест, бати ша са жени и аз ша са женя (че иде му края, където иде).
- Овце нямам и куче не държа.
- Овцете си продадох, кучетата си разхаризах, но ми трябват кехаи.
- Овцете си продадох, кучетата раздадох, кехаите бия.
- Овцете си продадох, кехаите не знам какво да ги правя.
- Овци без овчар, на вълка са дар.
- Овци нема, масло продава. Щип.
- Овците сет кротки и будали, та затоа стоят да ги дави волкот. Прил.
- Овчар на планина, по морето тишина.
- Овчара, ако вали дъж, мокри му; ако не вали дъж, пече му.
- Овчара и куцата овца не оставя.
- Овчарот викат по мечката, оти му изела овците, ами ягленарот що вика? Дали му се постра во ягленето? Прил.
- Овчарски кучета млого, а къси до едничко.
- Овчарю и от дъждо, и от слънцето се варди.
- Овче рунце, вълче сърце.
- Овчер либе ли е? Сирене гозба ли е?
- Овчи инат има. Или: Овчи инат. Троян.
- Огаден в устата. Лом.
- Оглав ти паднал у долня земя. Клетва на кон.
- Оглави са, пороби са, ожени са, погреби са. Ахъчелеб.
- Огладня ми леба, ходи, за да ядеми.
- Огладнял като остарял заец.
- Огледал са на магаричина мочка. Щип.
- Огледва се като отърван заиц.
- Огин да го запале, вода да го отнесе. Щип.
- Огин да те гори. Дупн.
- Огин и пламен да го изгоре. Щип.
- Огоен като кръмляк.
- Огои се како дунавска свиня. Щип.
- Огол-гол — гол-голеничък. Велес.
- Оградисал като на Велики петък.
- Огрей, огрей, слънчице, да ти кажа майчица. — Къде ми е майчица? — В орехова черупчица. — Къде ми е черупчица? — Изгоряла в огъня. — Къде ми е огъня? — Изгасил го бивола. — Къде ми е бивола? — Отишел да оре просо. — Къде ми е просото? — Изкълвал го петела. — Къде ми е тоз петел? — Изяла го лисицата. — Къде ми е таз лисица? — Ей тук под воденицата. — Я дръж, кумче, ти оттук, аз оттам, дано уловим лисицата, да я наготвим в паницата, да гостими кумицата.
- Огрей, слънце, да огреем ръце.
- Огрейни ми, слънчице, да ти кажа майчица в орехова луспица, в кочанова зелчица. — Що правеше майчица? — На бял камен сидеше, две дечки държеше, едното бе повито, другото бе развито. Ахъчелеб.
- Огрея-ще и него мойто слънце.
- Огреяло го слънчице. — Зарадвал се.
- Огризала ми ушите — като се помене жаба.
- Огурена кокошка — т.е. не е луда, алашик е.
- Огурил са кожемкити.
- Огън горещо.
- Огън да го изгори.
- Огън до барут заедно не стоят. Или: Огън и барут на едно место не се клава. Прил.
- Огън и плавник (пламък).
- Огън и слама и топлия вятър.
- Огън и слама не стоят миром.
- Огън са с зейтин не гаси. Или: Огън со масло не се гасит. Прил.
- Огън се с масло не загася, или
- Огън се с слама не изгасява.
- Огън със слама се не гаси. Пирот.
- Огньо, водата и смъртта атър не гледат. Прилеп.
- Огъньот се с слама не угася.
- Огъня дето падне, там изгаря.
- Огъня и водата са добри слуги, а зли господари.
- Огъня е рожба на зимата.
- Огъня запаля сал там, дето пада въглена.
- Огънят е зиме по-сладък и от медът.
- Одава са на партина.
- Одавна е било — вчера сряда, днес петък.
- Одамна му беше побелел врато, па сака да му поцърнее. Щип.
- Оде како пребиена змия. Щип.
- Оде како ударен на гла`ва. Щип.
- Одери котка, хвали са.
- Оди му како на рак. Куман.
- Одиря се като заец.
- Одит без гаки како каугер во сирница. Прил.
- Одощо си лош мой Никола, ми омързна и свети Никола. Прил.
- Одрал би мечката с него.
- Одрал лисицата. — От напиване бълвал.
- Одрал на баща си и кожата. — Зел му приликата.
- Одраска ли я барим? — За мома питане.
- Одумва са като обран грък на купа. Или: Ошел като обран грък на купя.
- Ож че ма познаваш.
- Ожеднял, че ляба търси. — Гръцка политика.
- Ожени го да не пей.
- Ожени го детето, клай му къпина на гуша. Прил.
- Ожени го, да миряса света от него.
- Ожени го, да ти не мърмори.
- Ожени го, свържи го.
- Ожени го, ожежи го.
- Ожени го, овържи му главата.
- Ожени ли си чедото? Комшия ти става — т.е. независим става.
- Ожени ма, мамо, на чуждо село, лесно да са хваля.
- Ожени ма, мамо, надалеко, да са хваля.
- Ожени ма, посери ма.
- Ожени мома, сал да не е у дома, или
- Оженила се мома, колко да не седе дома. Щип.
- Ожени са да си земеш бела на главата, или Ожени се да си земеш бела на глаа. Прил.
- Ожени са дядо, салт да има баба.
- Оженил са бих и аз, и Мино, ами няма ляб и вино.
- Оженил си са за пари, продал си са на вяра.
- Оженил бих и керка, и майка, ама нема с кого и за кого. Орх.
- Оженили гърнето — счупили го.
- Ожених си кисията. — Загубих я, откраднаха ми я.
- Оживял ми на сърцето.
- Ожида като кон за зоб.
- Ожилила го оса (под язика). — Зафелква, опиянил се.
- Ожкай си ти, ако немаш работа; ти дай парите, че… — На турчин, когато му искаш парите за нещо.
- Ожулил му губера гурелите. — Женен е, не е ирген.
- Озгора мазно, о`здола азно. — Жена с въшки в главата. Прил.
- Оздреяха (излязоха) дренките, ще са стои на седенките. — Става ранина.
- Озъбил са. — Пцетясал, умрял — за кон или за друго що да е.
- Озъбил са като крът на ряпа.
- Озърта са като изтърван заяк.
- Ой било, да било ва.
- Ой Боже, Боже, без тебе са не може.
- Ой Коледо, мой Коледо, пиян турчин — бясна свиня. — Някой българин принуден да коладва от един турчин.
- Ой леле, леле, шарено теле, по ливада паси, гъзо му се кваси. Прил.
- Ой мари мецо, мецано (защо ти й руно непрано).
- Ока брашно да имаш, и него дай на мастор (фурунджия, хлебаря) да го меси.
- Ока вълна, ока череши и сир восък прид, или
- Ока вълна, ока череши и паничник восък.
- Ока мас от кай нас. Прил.
- Ока на момъка да бега.
- Ока — пара, полока — джаба. — В старо време така било евтино. Прил.
- Окадил си дрехите.
- Окалял се така, че Костурското езеро не мож го опра.
- Окапал како змия на трън. Щип.
- Оката е се` 400 драма.
- Окат слепец е. Щип.
- Окле`чила са буля на булката.
- Оклечила са буля на гюля.
- Око го не види, зъб го не хваща.
- Око да не би ви отстанало.
- Око за око, зъб за зъб. Библейска.
- Око са не насища.
- Ококори малко очи. Щип.
- Ококотил очи като магор в мутли под покривът в зидът. Прил.
- Окол какво е кръстосал ръце окол него.
- Околисал са окол мене като куче.
- Около поздравенето колко още куки има.
- Окол селям-алеким колко подпърдици иска (има) още.
- Околу селямлъко има ногу селямчине. Щип.
- Окото Божие не спи.
- Окото види, сърцето желай.
- Окото колкото за оката.
- Окото ми не трепва.
- Окото му не мига.
- Окото му на бръст гледа.
- Окото му на окото добро не мисли.
- Окото на господаря коня оправя.
- Окото на господаря дор не види, не се вършало работа.
- Окото си бих дал за него. Или: Окото си давва за него.
- Окото ти да излезе, зла дума да ти не излязва.
- Окъпа са месеца, сега ще заясне — казват на новия месец.
- Окъпала го извърхом.
- Окъснелия мющерия или е вереседжия, или парите му калпави.
- Ол* отиде, бивол се върна. Дем. Хисар.
- [* Вол. (б.р.).]
- Оле, дядо Иванчо, уплаши ма — като кихнал до нея. Тревн.
- Олеле варе, бре варе.
- Олеле за тях, бре варе от тях.
- Олелия го обзела.
- Олиле майко, плачит детето. Прил.
- Олиле мале, женско ма пале.
- Олиле мале, държте ма нозе.
- Олиле мале, пак ша го бият.
- Олиле от него, дваж олиле за него.
- Оляга се като на баща си на коляното.
- Ома (мома, жена). Лом.
- Омацал са до уши.
- Омена кошуле.
- Омий си краката, че ще мине царя.
- Омий си ръцете от кала.
- Омила са паница, покачила са на полица, че са смее на другите.
- Омина бодеж како леко перо. Кюстендил.
- Омисирил се како мисирок на гомно. Щип.
- Омислил се като пуяк.
- Омислил се като шупар по Колада.
- Омраз е, да го умразе свето. Клетва. Щип.
- Омръзнал му светът и хванал си светилата.
- Он да се носи и подноси, како мрена риба по дълбини, како сокол по висини, како кукувица с ясен глас у зелена гора. Кюстендил.
- Он е със орлите. — Много е дрът. Соф.
- Он отмъкнал комато. Лом.
- Он си е от них, изварченин е — казал един шоп, като му казали, че в изварата му има червеи. Сливница.
- Она дъно нема.
- Она летеечи и предеечи, църно море замина. Кюст.
- Она нема кокали.
- Оназ от аджамиите я страх, а то не от големите.
- Онемел, та да не може да проговори. Щип.
- Онзи грош е най-хубаво похарчен, с който четири са запазват.
- Онзи, дето прави ножовете, не е убиец, а който коли с тях.
- Онзи ми е брат, който ми е на доброто рад.
- Онзи свят не е като този.
- Оно, брате, не е като оно; оно е малки пералки. Соф.
- Оно ми е девета грижа.
- Оно на она прав стая.
- Онодело се Подуене, отдевало Малешевци. Соф.
- Оното му д… иска, а душа му у рай иска.
- Онуй нещо струва по колкото може да са продаде.
- Оп-пара, мома за пара, оп-пара, момче за пънче (конче).
- Оп-троп, еве ти го; изпречил се. Щип.
- Оп-троп, здрави ли сте, лански яйца. Щип.
- Опак рак, или опачник рак.
- Опази та, Боже.
- Опака годината, опако отива.
- Опален пън — казват понякога на калугер.
- Опасал са с лико, че пита де има хубаво вино.
- Опачина край нема.
- Опачник рак.
- Опашата баба.
- Опашката й да не беше (на кошутата), отрепал бих я.
- Опашката на главата не заповядва.
- Опечи пиле, викай ма.
- Опил се като на помен.
- Опинци нема на нозете, гайда бара да купит. Виж: „Царвули нема…“
- Опира за мръвка — така тълкувал един поп думите в стихарите на Усекновение — 29 авг. (11 септ., б.р.): Който са опира, мръска; а това като казвал, искал да рече, че не бивало да се яде месо.
- Опира се като заец.
- Опитай си силата, тъй се бори с мечката.
- Опитването (опита) не ще пари. — Тур.: „Денемеси бадехава.“
- Оплави си солта — т.е. обирай си крушите.
- Оплаква се като жена на чужд гроб.
- Оплела са работата.
- Оплени са и опетле работата.
- Оплуй на место.
- Оплула маца в каца, и маче`то в качето.
- Опни д… та печали; така лесно не се печали. Щип.
- Опоскал я.
- Опра`ви работата колкото Бамо в Троян.
- Оправи се като въже в сакуля.
- Оправил са като липа в пожар.
- Оправия до шия.
- Опран, та незакърпен.
- Опря ножа о кокола. — Тур.: „Бучак кемике даяндъ.“
- Опрял й корема до земята.
- Оптири, зайко, червен калец (червенко).
- Опулил очи като мишка в трици.
- Опулил очи като жаба в гьол (в калта), или
- Опулил очи како от вол. Прил.
- Опулил очи като жебче в тиня.
- Опулила са магарицата.
- Опустели му добрините, кога ще му изтегля злините.
- Опустяло му от главата.
- Опълчил задник като тъпан.
- Опърпана соколица.
- Опява го без патрахил.
- Опява го килифарски.
- Опеле го без тамян.
- Опели го и без поп.
- Орай, копай, рани се; со грабане не обогатуй се. Прил.
- Орал паяджината.
- Орала кравата и осрала ралото.
- Орала мухата на вола на рогата.
- Орала телица, одрала ралица.
- Орало и мотика хранят света, или цел свет хранит.
- Орача иска дъж, а пътника сухо време.
- Орача сяка година се надява, че разбогатява.
- Орел мухи не лови и с мухи са не храни.
- Орела кляка, дето има мърша.
- Орело си гледат на ноктите, за кай има мърша за ядене. Прил.
- Орелът получил стрела, нагиздена с перата му.
- Орех не би му измъкнал от ръката.
- Орехи са не крият.
- Ори и сей, додето спи мързеливия.
- Ори, мели, яж; просечи плет, дой мляко.
- Ориза ми с река вода носи.
- Ориза не са дига над водата.
- Орли да те разносят. Клетва.
- Орли да те ядат. Клетва.
- Орли и врани да те изедат. Майчина клетва. Прил.
- Орли и гарвани да та ядат. Клетва.
- Орли очите ти да изкълват. Клетва.
- Орли падат! — Де падат? — За нещо загадочно.
- Орлите да го дигнат. Клетва. Щип.
- Орлите и враните, и пилците да те искинат на некоя разкърсница. Клетва. Прил.
- Орлите фъркат по един по един, ама мършата ги събира.
- Орлови нокти, очи корави, лице мешинено.
- Оролоп-шоролоп направил. Щип.
- Орталъка съсипа, да му не е коли.
- Орташка стока ли? Псетата да я ядат!
- Орташката кобила и пцетата не я ядат.
- Орташкия вол лесно го изядат вълците.
- Орташкото месо и кучетата не го ядат.
- Оса го уапала за язико. Щип.
- Осата и тя е пчела, ама не дава мед.
- Осатаних го.
- Освен Бога няма и къде.
- Освен кръста — когато се каже за хайванин или за друго неодушевено нещо, напр. за кон умен като челяк, освен кръста се додава в приказката.
- Осетила са Мара, че под нея бара.
- Осети парите пешин, че са смееш. — Някой си ходил да търси Хитър Петра, защото имал да му дава. Момичето му го видяло и се усетило. Като дошел веднъж да го търси, то рекло да се подиграе с него: „Какво търсиш, чичо? Татя ли? Да няма я да ти дава, я?“ Той поклюмнал с глава. — „Той белким за тези пари отиде по трънето да събира вълна от овцете, да тъчем шеяк, че да го продава, та да си плаща дългът.“ Той се позасмял, а тя му отвърнала с горните думи.
- Осетила са предачката за къделя, кога че то било срещу неделя, или
- Осетила са хурката за къделя, и то срещу неделя.
- Осетила са жената, че прела срещу неделя.
- Осещам се де му бие топора.
- Осещами кой нож връти и връх кого го връти. Тур.: „Гьоруйорус кимин калъ` джинъ` салайор, ве кемин йозеринде саллайор.“
- Осипах и омлях — т.е. свърших си работата.
- Оскуба патката.
- Оскубисвекърва.
- Осланената трева не е веки зелена.
- Осланеното цвеке не дига връх.
- Осрал си каяците.
- Осрала си крава опашката, че иска и другите да омаца.
- О`ста я мързата, на` ти я бързата. Прил.
- Остави брата, че поведи свата. — Когато отиваш за мома.
- Оста`ви ви здраве.
- Остави го — рядко лайно е.
- Остави го насред, като недобито куче.
- Остави го на Бога и не му мисли.
- Остави един, бувни (бухни) други. Милад. Дебр.
- Остави лудия сам да му стигне ума.
- Остави онез, дето знаеш, дръж тези, що намериш.
- Остави пиеният сам да са срупае.
- Остави питомното, че иди търси дивото.
- Оставил дядо баба, че са уловил за кака.
- Оставил дявола, а уловил се за сатаната.
- Оставил дявола, опашката му не пуща.
- Оставил питомното и гони (дири) дивото.
- Оставил попа попадийката и уловил са за комшийката.
- Оставил я, да се остави от себе си. Клетва. Щип.
- Оставила була делник да си прави зелник.
- Оставили мечките да вардят дренките.
- Оставили потомното и са лутат за придивото. Или: Остави питомното, че иди търси дивото.
- Остай с'богом. — Остани си с'богом.
- Остай със здраве. — Остани си в здраве.
- Остал му самаря без слама.
- Остало баби коренче — за онзи, що питал бабите коя има макар полвин зъб, да каже, че ще я ожени.
- Остана като мома без понделник.
- Остана като халашка пърдня между две дъски — т.е. не са чу.
- Остана на понделник — на сухо, ни сам, ни там.
- Остана на средата.
- Остана насред пътя.
- Остана на студените бани.
- Остана (си) катор Мара с веждите.
- Остана си като охълцан.
- Остана си ни сам, ни там.
- Останал като мост на Вардар.
- Останал от житовете хора.
- Останал от дяда Адама.
- Останал само гол пръст. Щип.
- Останал само кости и кожа.
- Останал от времето на дяда Ноя.
- Останала му само от Бъдния вечер бабката (грошлето). — Всичко изпил.
- Останала само като пън.
- Останали му очите (в нещо). — Когато някой види нещо хубаво у другиго, стока напр. за купуване, и не може да я купи; или друго нещо драгоценно и хубаво като кон, говедо, жена, дете, което не може да си достави, казват, че му остават очите; то хаир не вижда или умира, или са осакаща.
- Останахме като риба на лесата.
- Остаре, побеле, а умът му не дойде. Или: Остаре, обеле и умот во глаата не му дойде. Прил.
- Остарех, обелех, таков пощипок не видох. Дупница.
- Остарох и досега таков ошпор не сум изел. Щип.
- Остарял, ама от търсата си не са оставил.
- Остарял, а ум не добил.
- Остарялото магаре не стая първом в стоилото.
- Остра дума в сърцето влиза.
- Остра къделя, криво вретено.
- Остра сабя да го пресече. Клетва. Щип.
- Острата сабя не разрязва канията си.
- Остро желязо в торба (чувал) не седи, или
- Остро желязо в торба не можеш да скриеш.
- Остро шило в торба не седи. Трън.
- Остро шило и камък пробива.
- Острото на ножот сечи и доброто, и лошото. Прил.
- Остър като бръснач.
- Остър като (изхабена) брадва.
- Осугарнял пущината (ваджията) — т.е. късно се приготвил за работа.
- Осуква го килифарски.
- Осъм оки масло, девет оки месо, или
- Осъм оки масло, девет оки дара. Соф.
- От аз до ижица.
- От аджамията и гората плаче.
- От амина до амина.
- От Андреева ден деня наиндрява сякой ден колкот папурено зърно.
- От Андреова ден до Колада денят порасна, колкото да подскочи един заклан петел.
- От арамия кукя не се о`тварат. Прил.
- От ат отзад, от бик отпред, от калугер отвред (са пази).
- От ат на магаре. Търнов. и Прил.
- От балдър години останала.
- От бас цървули зимат ли са?
- От баччия бегахми, на гюмрюкчия налетехми.
- От баща сирмия, а жена от Бога (искай).
- От беглишка чешма вода недей пи.
- От безумен приятел да та е страх, а не от умен неприятел.
- От безумен са научаш, от глупав са разучаш.
- От бележен далеч бегай.
- От белият вятър беснеят кучетата.
- От белязан човек да се пазиш.
- От берекет света не чини.
- От боб и от поп пълни ми са устата.
- От Бога всичко е добро.
- От Бога да намериш.
- От Бога е све добро, от човеци лоше. Пирот.
- От Бога здраво и от царя мирно.
- От Бога захваща и със Бога свършва.
- От Бога ли си хубава, или от бяло белило и цариградско червило. От песен.
- От Бога нищо няма скрито, или
- От Бога нищо не се криет. Прил.
- От Бога росица по дядова брадица.
- От Бога сми добре, от турците сми зле.
- От Бога ти здраве и кола имане.
- От Бога ти (млого) здраве.
- От Бога чека да падне. Щип.
- От Бога що ке доит, добре нека доит. Прил.
- От Божето лице няма и къде.
- От Божик до Колада колко е?
- От боллукът бол приказки.
- От боя си по-голяма сянка не дигай.
- От брадва рана кога да е зарасва, а от язик никога.
- От буба коприна стая.
- От бунари до кенари.
- От бунище синище, а от сини ще бунище.
- От бухал сокол, от сокол — бухал. Или: От був сокол, от сокол був. Прил.
- От бълхата от меха да му скрои кожух.
- От бързите гости да та е страх.
- От бързоко`нците първия зима кърпата, а втория плоската.
- От вас по-добре да не е. — Тур. „Сизден даха ей олмасън.“
- От вас ми е теглило — думала една на мъжа си на гащите, когато се замъчила да ражда и се забъхтала.
- От варе`но ейце пиле измъща ли са?
- От влакно руно (стануе). Пирот.
- От вежди не види.
- От векяне кукя не се разсипуват. Охрид. Или: От таксуене кукя не се растуруе. Щип. Или: От таксуене не се разсипуе кукя. Велес. Или: От фтасуане къща се не разсипва. Гор. Джум.
- От верен на верен, че чак на Плевен.
- От вещ ловец са плаши и лисицата.
- От Влашко жена, в Черно море гимия и в Цариград давия са мюшкюл нещо.
- От водата — вода, а от виното вино носят.
- От воденичарката от сокая ли правопис дириш.
- От вошка кожа не се дерит. Прил.
- От врана сокол не става. Или: От враната що изпадне тежко, сокол ще стане.
- От враните се бранят със плашило.
- От вратата за краката.
- От времето на потопът.
- От вричане са стока не свършва.
- От вълк от ръцете овца цела излезва ли? Кокалан. Соф. Или: От ръцете на вълка овца цяла отърва ли са?
- От вълка от устата кокал не мож извади.
- От вълчешко гърло облага не излиза, или От вълчешко гърло тежко да извадиш нещо, или От вълка от устата не може извади кокал.
- От Въртопа (село) двата попа. От песен.
- От върха до петите.
- От вършане е станало таквоз.
- От въшка ремик. — Тому, който лъже.
- От въшка става гнида, а от гнида пак въшка.
- От вятър дошло, по вятър отишло.
- От вятър иде, буря го завлича.
- От гарвана само гра са разбира.
- От гижа вода — т.е. от чукан вино. Видин.
- От главата Господ помага.
- От главата до краката.
- От главата до петите.
- От главата пия вода.
- От главата са ввонява рибата.
- От глад никой не е умрял.
- От глад като с ръка да отнесе.
- От глад като цяр го зима — за хляб.
- От глад по-лоша болест няма.
- От глад сладко като мед.
- От гладната година ще доде (иде) и сита.
- От гладост не може да се напие вода.
- От гласа му и гора са залюля.
- От глог на глог, ке се нашпара на некой глог. Щип.
- От гнило ейце по-здраво. — Тур.: „Чурук ямуртадан даха саалам.“ Или: „От строшено яйце по-як.“
- От говедар — господар.
- От говедар — поп и от поп говедар. Дем. Хис.
- От гоеда донесе го и поп стори го, ич можи да по`пуа? Прил.
- От гозбите — боба, от покривките — рогозката, от роднините — вуйната, по-лоше не бива.
- От големците треперат и горите.
- От голи търбух няма по-лоша неволя.
- От голият риза ище.
- От голият, гола парица.
- От голема суша и на град благодари се. Прил.
- От голямото чудо.
- От голямото добрутро.
- От гората сякаш иде. — Не знае, че къщите са с врата и трябва да са отварят и затварят.
- От готови пари вересия не прави.
- От гръцка лъжа и циганина се плаши.
- От грях, та не видях де го уврях — т.е. де се наврях, не видях де бях, дядо попе.
- От гърнище главище, от потури млам (?) си.
- От гяволо очи да сака и да нема да му даде. Клетва. Щип.
- От да са ревне на челяка нещо, иде му и да плаче.
- От далеко, да ти е леко.
- От даде`но, даде`но, пред Бога е ви`дено. Дем Хис.
- От два бука три вретена. Или: От три буки две вретена. Прил.
- От два стари, та ни на един. Соф.
- От два стола, та ни един. Соф.
- От две жени, деца сми — т.е. не сме нещо род.
- От две злини по-малкото хвани.
- От две къщи едната е стриглева.
- От две къщи едната е шуплива.
- От две смърти никой не умира.
- От две торби дисаги. Соф.
- От дебел бук обръч не става (не се прави).
- От дебело дърво обръч не се вие.
- От девет бащи копиле.
- От девет воденици (кладенци) вода да ти докарам, за да та кандардисам.
- От девет планини вода ти донесуат, от ни една не ти дават. Прил.
- От десет камъка един да удари, стига.
- От десно плоча, а от лево тръненик.
- От дете, що плаче, цица ли искаш?
- От децата биват (стават) и хората.
- От дло`жника врекя плева. Прил. — Виж: „От зъл длъжник.“
- От днес до утре, колко има йоще.
- От добра кобила ждребе е.
- От добре спечеляните пари половината зима дявола, а от зле спечеляните — и сайбията им.
- От довишки сапун нямам ихтиза.
- От домашен хайдутин мъчно мож се уварди (тежко да са опазиш).
- От дрънчилка по-благородно нещо не бива, като упраси по 8 по 10.
- От думи пилаф да става, масло от думи би потекло.
- От думи попара не става.
- От духа е; ни се духа, ни се муха.
- От дърво и от камен треба лебо да си го вадим. Прилеп.
- От дърво, от камък, да намериш.
- От дърто яйце пиле измъща ли са.
- От евтеното месо чорбата зад плет.
- От евтено са засиромашава, от хубаво са задлъжнява.
- От един извор не извира блага и солена вода. Прил.
- От един прът е с него.
- От един удар нищо-нищичко не става.
- От една бо`чва и во`да, и кисе`лина не се пуща. Прил.
- От една брадва дървото не пада.
- От една искра млого къщи изгарят.
- От една коза два мяха не могат да бъдат.
- От една о`вца две кожи не са дерат (смъкват). Или: От една о`вца две кожи сака. Щип.
- От една река цял свят пие.
- От една стра`на до`шло, от друга оти`шло. Щип.
- От една черница бробонки са.
- От едно дърво икона и лопата.
- От едно дърво никаква сграда не бива.
- От едно дърво ягоди.
- От едно зърно брашно са не смила.
- От едно мануанье секирата не сече. Щип.
- От едно поле лайна са.
- От едно удране дъбът не пада.
- От едно яйце до кадия стават сто.
- От едного излязва думата, хиляда я разказват.
- От едното ухо да влязва, от другото да излязва.
- От жабата се бои — страхлив е.
- От жег са отгодява.
- От железо по-яко сръце има. Прил.
- От жена гроб няма ни в полето, ни в гората (на къра).
- От жена кой мъж зема па`ри, марас ке си отвори.
- От жена кой мъж ке земи пари, нека си легни да го газит.
- От жена кой мъж зима пари, нека си чека кавги и гюрюлтии. Прил.
- От жена си са оставам, от вярата си не мога, или: От жена си са отричам, от верицата не са отричам.
- От женски пари бракя се делиле и се изтепале.
- От живия какво годе, от мъртвия нищо.
- От житовите хора останал.
- От заец сирене и от сврака масло.
- От залавянето отличава изкарването.
- От збор на збор пияни`цата ке се фатит за сурои`цата. Прил.
- От здраве по-хубаво (нищо) няма.
- От земя сми и пак земя ще станем.
- От зет на привод по-добре съм.
- От зла гледа и зла нареда съм такваз.
- От зла гледа и от зла паза на тоз хал съм.
- От зла жена и нихвелит друг настрана стой, да та не посрамят.
- От зла клетва добра молитва не излиза.
- От зла паза ми й мараза.
- От зла рода няма и порода.
- От зло, па на зло.
- От злото добро не очаквай.
- От злото не са отръсва человек лесно.
- От знайно зеле глава не боли.
- От зъл длъжник и коза без козище.
- От зъл длъжник и кош плява (чувал слама) добре е; или: От злога длъжника и кош плева. Пирот.
- От зъл нърав няма по-зло на света.
- От зъмя кос' не яде.
- От Ивана до Стояна и от утре до зарана се` едно е.
- От игла до конец.
- От играчка, плачка и кавга. Прил.
- От инат няма по-лош занаят.
- От инат о`чите му не видат. Щип.
- От инкяр няма по-добър кяр.
- От искра гора са запаля.
- От кай ке повейт ветрот, от тъде надай сакмата. Прил.
- От каквото вретището, от него и връзката.
- От каквото е заман, от това и време.
- От каквото е сита свинята, от него е и дебела.
- От каквото са мъдър срамува, с него са лудия надува.
- От каквото са най-много боиш, то ще ти дойде до глава.
- От каквото са человек по-много бои, от него трябва най-много да са варди.
- От какиното вето мене стана ново.
- От калугерски пари къща гори.
- От камъка би сълза ударило.
- От камъчета чорбица. — Арнаутинът.
- От капката вир се пълни.
- От капките бара става.
- От катър ритане, от магаре падане.
- От катър ритане, от магаре падане зло е.
- От кахър изтофинял.
- От кахър му вратът отпял. Габрово.
- От кисел (агорида) мъст става.
- От киселокът мед излязва, иска да са черпи.
- От кобила муле са ражда.
- От кога ке нема люге прави, и веков ке про`паднит. Прилеп.
- От кого е, за кого е, и доста.
- От което дърво само вода пада, недей го тръси.
- От кожа да излезе. Щип.
- От коза ерина не стрижат.
- От коза кожица, от лозица водица.
- От козите ма по-страх, от пожара не ща да знам.
- От кой са много кърсти, чувай са. Дем. Хисар.
- От кокошка кога е ял, не може да трае. Щип.
- От Колада: „Оле, моя майко“ — плач.
- От кол на кол, коло у газ му влегол. Прил.
- От кол и от въже са събрали.
- От кол на кол, акибет ке се надене. Щип.
- От колец вълна.
- От колко що моиш' работи и мо`ли се на Бога да ти я блаосоит. Прил.
- От колко фурни ляб е ял. — Виж: „От млого фурни.“
- От комар дроб ти не давам повече.
- От комар саздърма и от муха наденица не става.
- От кон та на магаре. Дем. Хисар. Или: От кон на магаре. Щип.
- От кон харач.
- От конец ти вълна.
- От коньо на троньо. Щип.
- От коприва става коприна. — С какво? — С търпене и мурафет.
- От кора до кора.
- От която гора се надявахми, снегове валели. — Тур.: „Ундуумуз даадан карлар аймиш.“
- От краят, че до конец.
- От крив и кривоглед, и кривонос Господ да пази.
- От кръвта не може да бъде вода.
- От кръвта вода не става.
- От кръстето на корбаня (от рибата) баярчета на децата.
- От кумова срама (дал).
- От куче сланина не става, или бива ли?
- От кюсе далеч да ти са дрехите, или: далеч се дръж.
- От кюше камък пак на кюше (става) са туря.
- От кяра глава не боли.
- От лайна кале пикоч го събаря.
- От лайно кюфте не става.
- От лаф пилаф да ставаше, колкото море масло да пусна. — Тур.: „Лафтан пилаф олайди, дениз кадара салдаръим.“
- От лепешка зелник се не месит. Прил.
- От лоза грозд и от трън къпина.
- От лоша жена цяр няма.
- От лоша оресия.
- От лошавото, по` на зло.
- От лошавото женяне по-добро е довство.
- От лоше — лоше, без лоше — по-лоше. Пирот.
- От лошия добро не очаквай. — Тур.: „Дженабеттен керамет олмас.“
- От лошото по-лошо.
- От луд и от пиян чуваш правото.
- От луд и от пиян научаш останалото.
- От лъжа хаир бива ли?
- От люлката до гроба няма бял свят за роба.
- От магаре кон не става.
- От магаре на кон. Щип.
- От магаре тежко бил падал човек.
- От майката до бабата изгуби се детето. Гръц.
- От майка (та) цяр не бивало (ставало).
- От мала дупка голем глушец излегуат. Прил.
- От малката гюрюлтия става голяма.
- От малки хитрите са май халосват.
- От малки умните май не прокопсват.
- От малкото малко. Габрово.
- От малкото брашно млого ляб са намеся.
- От малкото сякога мож' да стане много.
- От мастта аир немаш, а не от изварокот. Дебр.
- От мед по-сладко.
- От мекиша два дервиша. От песен.
- От меко лице, девето копиле.
- От мен да е два пръста далеч, та дето иде да иде (влезе да влезе), или
- От мен да е далеч, че каквото бъде да бъде.
- От мене кръв ще тече, а от него вода ли?
- От мене кръв ще тече, че от тебе мляко ли?
- От мене малко, от Господа млого.
- От мене песна, от Бога здраве и ве`селба. Прил.
- От мене сал едни нехте (с работа).
- От мене толкоз, от Бога по-млого.
- От мерхамет мараз излязва. — Тур.: „Мерхаметтен мараз чикар.“
- От млого фурни ляб е ял. — Много ходил по света.
- От много деца угриз не бидуат. Прил.
- От много пари едни що имат, та не знаят що да правят. Прил.
- От многото надуване и мехът са пуква. Казанлък.
- От многото си знаяне тегли.
- От мокра пъпа съм заучил (се замъчил).
- От мотиката на владиката.
- От мръзава душа излава. Щип.
- От мрътав кон подкови търси.
- От мрътвеца гащите.
- От мухата прави бивол.
- От мъдрия да та е страх, а то не от лудия.
- От мълкохапо куче са пази.
- От мълчене глава не боли. Или: От молчане глава не болит. Прил.
- От мъртва глава сълза тече ли?
- От мършаво теле и тагарче става, ако не дармон.
- От мъстта хаир немат, не от изварокот. Милад.
- От мътната и тихата вода да са вардиш.
- От нас далеч да бъде.
- От нас малко, а от Бога много.
- От нас песен, от Бога здраве. От песен.
- От начало до конец.
- От наш'та гора лист е.
- От наш'те глави палят своите лули. — Нам запалят главите, а те искат от тях да си запалят лулите.
- От небето звезди снема.
- От него са дига прах (като от човал брашно).
- От невеща и гората плаче.
- От невидело падна камък на главата му.
- От неволя хоп, хоп.
- От нема`й къде.
- От немило до недраго.
- От ненаданата дупка излиза мишка.
- От нефелитото месо добра чорба не става.
- От ниско и могилата ни са вижда като гора.
- От нищо болест, напрасна смърт.
- От нищо нещо.
- От нищо нещо става и от нещо нищо става.
- От ногу Стоян не умира. Горна Джумая.
- От нож рана зараства, от зла дума никога (не може).
- От носа му като че ли яд ще капне.
- От нямане даване Божа си е работа.
- От нямане имане не бива (не става).
- От нямане по-чисто няма.
- От овчица по-мирна.
- От огън и от вода по-лошо е зла жена.
- От огъня в въглищата.
- От око. — По карарът на окото.
- От окомушите ще се свърши света. — Тур.: „Окумушлардан каямет кападжак.“
- От окото не се укрива нищо.
- От онзи свят никой не се е върнал (с пробита глава).
- От онова, що знаяше, беше разучил; сега пак са завърна.
- От орелът сокол, от соколът орел. Котел.
- От о`цу и децу. Соф.
- От очи го прави.
- От очите влязва, от сърцето (ума) не излязва. — Севдата.
- От Пена барим малко пепел.
- От песок хортома. Крушево.
- От петите до върха.
- От петък до в събота трай. — За турския тенбих или ясак.
- От питомното зеле глава не боли.
- От пиян челяк и лудия бяга.
- От пиян казак и от тавръс турчин Господ да та пази.
- От Плачковци иде. — Плачковци, близо до Боевци. Тревненски колиби.
- От плашливото жребе много пътя добър кон излиза.
- От плевник не съм излязъл я, хелбетя ял съм.
- От пленаво желязо добра сабя не става.
- От повише глава не боли. Пирот.
- От повоя до покрива.
- От подгор баба не умира. Прил.
- От покрит въглен да са боиш, че по-дълбоко та опаря.
- От полвина умрях. — Боли го кръстът.
- От полето гладен и отвътре яден.
- От поп — кук, а от кук — поп. Соф.
- От попа да извадиш храна като от мъртвец сълза.
- От попа до ковача. Или: От попа до коача го соши алището терзията. — За лошо съшито. Прил.
- От попски оно кръщене не излиза.
- От поразник облага не очаквай.
- От поревка става поревка.
- От похвата се познава мастора.
- От правото земане на челяка зема дявола полвината, а от кривото сичкото, че и челяка.
- От прага до врага.
- От празна паница нито са вие, нито са пие.
- От препълнена чаша не е грехота да пооцръкнеш (отсръбнеш).
- От преядуане нема здраве. Прил.
- От просия очи не излизат, а от кюския.
- От просо млин не са прави.
- От пръвнио залък по-сладък нема.
- От пръдля грош.
- От псетата по-лош.
- От пълни ръце празни.
- От пълна пушка един са бои, а от празна двамина.
- От първна цена не бегай. Прил.
- От пъртето стават големи дървета.
- От работа гърбат ставаш, а не богат.
- От работа тежко, без работа по-тежко.
- От радости не знай що прави.
- От раки сбор не става.
- От ракита грозде бива ли?
- От рамо. — Да пресъди нещо и да му не търси дълга си.
- От рани да се не куртулиса. Щип.
- От рано се познава в коя вода мож да има сирене.
- От речено до направено, като от лист до корен.
- От ръжда до ръжда.
- От ръка е, тряба да й сториш честта. Добра ръка държала. — Казва той, що не иска да пие вино.
- От ряпа до репчук. — Една вървяла сама и си приказвала със задника си, а кумът вървял подире й. Като се обърнала, та го видяла, попитала го: „Отколе ли си подире ми, кумче?“ — „От ряпа до репчук“ — рекъл.
- От ряпа приказки. — Пръдня или от пръдня; ряпови приказки.
- От сараи до бунари. От песен.
- От свека птица не се еде месо. Белоградчик.
- От света и от мира се събраха.
- От свински баджак цървули не стават.
- От свирец — поп, от поп — свирец.
- От своето (от себе си) за чуждото съди.
- От свой камък не боли.
- От свой село мома като в стъкло вода, от чуждо село мома като в стовна вода.
- От своя си ум не са отделяй.
- От сено бунище, от бунище сено. Щип.
- От сила гърми.
- От сила пращи, от глад се заваля.
- От сиромах не са заемай, че ще падне подире ти.
- От сит влък и от стар грък Господ да те пази.
- От сичките фтички що пеят, най-хубаво пее онтрата.*
- [* Тая дума не я разбрах какво ще каже. (Сл.)]
- От след марта и кучето на хлад бяга.
- От слепия зех очи да гледам.
- От смърт лек (цяр) няма.
- От смъртта са не бои.
- От смях та са изпокривихми.
- От спане, от вета руба (и от фетва) куртулуш няма. Велес.
- От срам, от страх, няма грях.
- От срам, че му окапали (улетели) веждите.
- От срам не гово`ри.
- От срама, та загиряса. — Прекалена срамежливост. Ахъчелеб.
- От среднята чест съм.
- От стар баща мирас — сирачета деца.
- От стар баща чедо съм, що са чудиш.
- От стара майка син е (чедо е).
- От стара направа е.
- От стара коза ере е. — Хитър е.
- От старо дърво обръч не става, или: От старо дърво обруч се не вие. Пирот.
- От сто бради по косъм, и ти с брада скопосан.
- От сто бради по косъм, теби цяла брада.
- От сто гръстици по едно зърно.
- От стока бунище не бидуат. Прил.
- От страх и умния изгубя ума си.
- От страх, та не паднах.
- От страхът на орелът, язди, жабо, що можеш.
- От студ камеко пука. Прил.
- От студ кове клинци.
- От студ ръка не са вади надвор. Прил.
- От съдене не са убягва.
- От сън по-сладко няма; ако го обичаш повечко, оставаш без коричка хлебец.
- От сяка брада по косъм и ти с брада скопосан.
- От сякакво брашно млин.
- От сяко биле гозба не става.
- От сяко дърво свирка не става, или: От секое дърво свирка не бива. Щип.
- От сякой пън не може (не става) светец да са одяла.
- От тази кожа навън не може.
- От такваз жарава и лед са ступява.
- От твойта кожа цървули няма да излязат.
- От твоите уста в Божите уши.
- От тебе дето ще ми доде, от Бога да ми доде.
- От тебе по-добър не е. — Тур.: „Сенден даха ей олмасън.“
- От тебе са не допитва.
- От тебе сефте, от Бога берекет, или: От тебе сефте, от Господ берекет. Прил. — Обичай, приет от турците, защото у тях се много наблюдава кой ще дойде сутрин да купи най-напред нещо, т.е. да му направи сефте, от което предполага тоя ден щастие; затова като вземе първите пари, т.е. сефтето, ще го потрие на брадата си и ще каже: „Сенден сефте, аллахтан берекет.“ Потриваньето на парите по брадата значи да се умножат парите от туй сефте колкото космите на брадата. Някои са дотолкози суевери, щото додето сутрин най-напред не продаде нещо с парите на сефтето, не дава на вяра. По сефтето забелязват каква ще бъде продажбата през този ден и дохаждат да вярват, че има хора, които, като му направят сефте, и на продажбата му добре отива, а на някои сефтето му било опако, затова те си забелязват и предпочитат такива да им направят сефте; от това и поговорката „сефтето му е хубаво“. Въобще на человеците, които са галантни и щедри, които нямат парите на почит, не им се счита сефтето добро; напротив, сефтето на скъперниците и завистниците се счита за добро. Това, което се смята за всякой нов ден, се смята за всяка нова стока и се наблюдава върху сефтето същото: кой ще купи най-напред. Това има дори сходство с полезът у българите на Нова година или по-добре на Игнажден у някои. Сефте е въобще „начаток“ или „полез“.
- От тевница огън. М. Търн.
- От темеля керемидите са не отделят.
- От тиква ти гроша.
- От тихата вода да та е страх повече.
- От топор топорище да земеш добро е — казват, когато не може някой да си извади дългът.
- От точило и зет иска мед. — От това що се боиш, ке налетиш. Прил.
- От трампа на трампа, отиде наш'та кранта. — Тур.: „Трампадан трампа, гитти бизим кранта.“
- От три бука две вретена, едното криво, другото недоправено.
- От три къщи две гащи.
- От три къщи село, едната без чело.
- От триста ядове.
- От трън грозде не става.
- От трън иска праскова.
- От трън, та на глог.
- От трън трандафел, от трандафел трън излезва. Милад. Или: От трендавил търн, от търн трендавил. Прил.
- От тугото магаре стреде во калта. Прил.
- От туй брашно не става пита.
- От туй по-добро който иска, белата си иска.
- От тук да влиза, от тук да излиза. — За ушите.
- От тука на боклука.
- От туна беда.
- От турчин по-лош.
- От тютюн къща нахрацана.
- От укапки правен.
- От улав ум не купуй. Прил.
- От умот ке търгат глаата. Прил.
- От ума си тегли.
- От умрял челяк сълза не капва.
- От умрял кон плочи вади. Щип. Или: От псоисан кон плочи берат. Прил.
- От умряло магаре петала не търсят.
- От умряло оно роден.
- От фтиче мляко да търсиш в къщата му са намира.
- От халалот половината дяволот зима; половината да ми остане, и ово е много. Охрид.
- От хесап глава не боли.
- От ходяне нещо, от седене нищо.
- От хората скрито, пред Бога открито.
- От хубаво челяк засурмашава, а от евтено заборчлява.
- От царя и от везиря по-богат съм.
- От челад по-сладко и по-горко немат. Прил.
- От челик да би било, оно би се изхабило, или
- От челик да бе, изтриваше са.
- От челяка нищо не са е отнело.
- От челяка са нищо не отърва.
- От черничов лист свиленик става. — Как? — С работа и с търпене.
- От черква — на мехната, от мехната — в черква.
- От човешко месо пастарма не са суши.
- От чоека нищо не откинуа, чоек сичко може. Прил.
- От чорбата зарар не виждаш, яж колко щеш, артиса, излей я.
- От чорбаджия няма нищо в помията, той сал чорбаджия търси.
- От чуваното до виденото много далеч.
- От чужд кон на пол път те сметинеат. Милад.
- От чужда нива и паница преснемел прицаосо.
- От чуждата торба е лесно за даване.
- От чужденец, който му не снима и не клима, да му изсъхне попраго.
- От чужденец чекай правото като от яд здравито.
- От чужди ръце добро не очаквай.
- От чузд шупар и четинка е кяр.
- От шега глава не боли.
- От шега са деца раждат.
- От шегата просо никне.
- От шугаво прасе здраво свинче не бива.
- От шугаво прасе тлъста свиня не излиза.
- От шумата на черница атлаз става.
- От шчо остаруат кучинята? — От оденье. Щип.
- От що да немаш и без него поминуаш. Прил.
- От що нема и царо не зима. Прил.
- От що си ситу, от това и дебел.
- От щото се боиш най-млого, то ще ти дойде до главата.
- От юзда не зима. — Тур.: „Гемден алмас.“
- От ядене никой не умира.
- От язик по-сладко няма и от язик по-горчиво няма.
- От Ялари кой как свари. От песен.
- Отби-ша ти от реда.
- Отбивам ти на лудост.
- Отбий са на лудия като на светия.
- Отбий са на пиян като на луд.
- Отбира като свиня от тиква (кратуна).
- Отбира, колкото свиня от диня.
- Отбира, колко свиня от кал. Кюстендил.
- Отбира, колкото магаре от кантар.
- Отбира, колкото магаре от кладенчева вода.
- Отбира ли ти магаре от майданос?
- Отбира ли ти свиня кладенчева вода? Или: Отбира ли свиня от кладенчева вода. Троян.
- Отбирай жена от род, куче от копаня. Дем. Хис.
- Отбор кокорко.
- Отваря си очите като мишка в трици.
- Отваряй си очите като жаба.
- Отваряй си очите, да ги не отворят.
- Отваряй си очите четири.
- Отваряй си устата сал за добро.
- Отварям ти очите с косъм.
- Отваряхми си вратата големи, сега не можем да ги смалим.
- Отведнъж се дебело дърво не пресича.
- Отвеяла си брашното, попарила си кюркът.
- Отводя го, като че ще го скопява.
- Отвори си о`чите четири, оти светот ке ти ги отворат со влажно. Прил.
- Отвори си о`чите, зере ке ти ги о`творит. Щип.
- Отвори булка вратата, измръзнаха ми краката.
- Отвред лайняно, отде да го хванеш.
- Отвъд Анадоллука, в Лондра.
- Отвъд Златица, в Казанлъшко поле.
- Отвъденец-гологъзенец.
- Отвън за ли`це, отвътре три`ци.
- Отвън, като отвътре, чума.
- Отвън косми хубави, отвътре кел добър.
- Отвън кукла, отвътре панукла (чума). Арбан.
- Отвън мазно, отвътре умразно.
- Отвън пох, пох, а отвътре — ох, ох.
- Отвън прага я не пуща. — Каскандисва я.
- Отвънка гиздав, в главата гнидав.
- Отвънка гиздава, отвътре гнидава — на жена, на мома, които се кичат и труфят, а в къщята им нечисто.
- Отвързи` ме от един колец, та за друг а`ко ме вързеш. Щип.
- Отвътре са издава калето.
- Отговява калугера, за Великден леща му готвят.
- Отдавна я окол тебе дерем опинци. Соф.
- Отдве остър нож, като аджемска сабя.
- Отдвоил се Божич от Бъдни вечер.
- Отде го дявол домети (досикири).
- Отде го куче изсра.
- Отде зе калпак, та доде. От песен.
- Отде зима сиромаха? — И нему Господ дава.
- Отде знаш? — По себе си познавам.
- Отде ма изду дявола. Лом.
- Отде са зе, та са дорея.
- Отде си, клонченце? — От там, онуй хубавото дръвце.
- Отдека дошло, там и ошло. Кюстендил.
- Отдека е, той знае; нема е хоратил с Бога.
- Отдека не се надееш, оттамо те огрева. Щип.
- Отдека се не надаш, оттам излази. Кюстендил.
- Отдека слънце, оттам и муня. Соф. Или: Отдето слънцето, оттам град и мълния.
- Отделих и къшея от гърлото си.
- Отдето да го похванеш, (все) смърди.
- Отдето дошло, там и отишло.
- Отдето думата (излязва), оттам и душата, или
- От кай излегуе збор, и душата. Прил.
- Отдето духа ветъро, оттам треба и япанджаку да дигам.
- Отдето е дървото подсечено, нататък и пада.
- Отдето е текло вода, пак ще тече. Дем. Хис.
- Отдето излязъл богатият, оттам и сиромаха.
- Отдето пофанеш, медено (лайнено).
- Отдето са надеях слънце да ма огрей, то оттам ма слана ослани.
- Отдето са отлива, а не са долива, скоро са изпива.
- Отдето са размъти водата, оттам трябва и да са обистри.
- Отдето се не надяваш (пазиш), оттам изскача (излязва) заец.
- Отдето се ненадеш, оттам изляза нещо.
- Отдолу дръж, тогази тръш.
- Отдолу, мари, че горе по` боли.
- Отдолу са бори, ако искаш да надвиеш.
- Отегнал се чак до небето.
- Отекли му шабарите, не са събират в шалварите.
- Отелила му се кравата. — Подобряло му, поработила му честта.
- Отелило се от цигански орачи. Прил.
- Отели-ще са и наш'та крава.
- Отзаде е Мара със сватовете.
- Отземи си от него.
- Оти е като коти, или
- Оти му главата като на коти.
- Оти му главата ломоти. Соф.
- Оти си соя памет. Ахъчелеб.
- Оти-щем, виде-щем.
- Отиде баба да търси, че седна, та роди като родилка.
- Отиде без свещица, сиромаха — кога се удави някой.
- Отиде да се посвети, че хептен са послепи.
- Отиде, дето и кучета вар не лижат — т.е. на сиромашко място са ожени. Ески Загра (Стара Загора, б.р.)
- Отиде за Бог да прости — т.е. за без нищо.
- Отиде за Божата правда — т.е. умря.
- Отиде за вятъра, дето вее — т.е. не хвана място.
- Отиде за вода, че стана на вода.
- Отиде за вълна и си дойде остриган.
- Отиде като удавник по дъното.
- Отиде ми душицата, кат са гътна окицата.
- Отиде на вятъра.
- Отиде на истината.
- Отиде на яма.
- Отиде на яма като халва.
- Отиде на юх.
- Отиде попа в гората.
- Отиде, та са не видя.
- Отиде ти, попе, кобилката за този пусти седми глас.
- Отиде хляба за солта.
- Отидоха яйцата (наедно) с кошницата.
- Отиснал го от себе си като лико низ водата.
- Отишел в тъмата за мерджан.
- Отишел в пусто горе тилилейско.
- Отишел да му види задника път.
- Отишел да намери лук за в петък.
- Отишел да оре, ралото си забравил.
- Отишел да прави лули — т.е. на Люле Бургас.
- Отишел, дето петли не пеят.
- Отишел, дето чучолига не пей.
- Отишел еднъж на пазар, а два пъти на воденица. Щип.
- Отишел за съчки, дошел си без ръчки.
- Отишел зад срамът. Казанлък.
- Отишел като обран грък на купя.
- Отишел на сватба жените да гълчи.
- Отишел на Неврат[1]. Или: Отиде на Неврат[2].
- Отишел по кучешката партина.
- Отишел по памет. Соф.
- Отишел по ума си. Търново.
- Отишел с един дявол, върнал се със сто (с четиреси).
- Отишел харизан, останал зарезан.
- Отишла камилата за рога, че си дошла без уши, или: Отишла камилата да й турят рога, отрязали й ушите.
- Отишли са старци с кола на зайци, ходили са два дни, дошли са гладни.
- Отишло`, та са не вишло` (не видяло).
- Откак дойде Росия, няма уресия. Чорбаджийска.
- Откак е почернял гарвана, млого е.
- Отка' ми отрови сърцето, зел да налива илач в него.
- Откак са ослободи, от тогаз са осрамоти.
- Отка' ткана, непрана. Соф.
- Отка' умре, по` нехае.
- Отка' умре мойто магаре, трева хем расло, хем не расло.
- Отколешните деца на 40-те дена от раждането си прогледнали; а сегашните са раждат и гледат.
- Открай че докрай.
- Открай докрай, че до смях.
- Открий, че храчи, закрий, че плачи.
- Откъде си? — Да питам жената. Или: Отдето ми е жената. Или: На жената от селото.
- Откъде си, дядо Петре? — Да питам жената.
- Откъде шупаря ако съм, добро е.
- Откъдето си дошел, там тряба да вървиш.
- Откъм кяр няма нищо.
- Откъсна ружата — заспа.
- Откъснал пъпката — умрял.
- Откъснали му ръцете, че ги залепили на задника му.
- Откъсни на комаря краката, остава сакат довека. Брациг.
- Отлагай са, кръсти са — т.е. не питай много-много.
- Отложи са, удари ма — т.е. виж си келът, че тогаз ми казвай, че съм келав.
- Отложи са, удари го, 'ко не падне, завали го.
- Отмича се като мазна къбасица. Велес.
- Отмък, примък.
- Отнел му хляба.
- Отнема коматя от устата ти.
- Отнесе го мътната. — Отиде по вятъра.
- Отнето, проклето.
- Отпра камшика. — Остаря.
- Отпрал (му са) камшика. — Състарял, залинял.
- Отпрал му се лобът.
- Отпред маже, отзад драще.
- Отпреде ти глади, маже, отзаде ти гроб копае.
- Отпусна му са брънката.
- Отпуснал си джуките.
- Отпуснал са като ножи`чка (ремък) в жара.
- Отпуснах му края.
- Отпусни (са на) никулската дупка. — На Никулден най-широката дупка на каиша отпущат зарад курбаните, че много се яде; показува какво са носили българите на гащите си.
- Отреби пита, не остави комат.
- Отрежи ги, на залханата са много. — За крака.
- Отрежи на свинята джурлата, тя пак рови.
- Отрежи я, тя е накрая. — Казват някои тому, който са оплаква, че го боли главата.
- Отрина си свиня задника.
- Отритнал късмето си. Щип.
- Отруачка праведен да се напие, пак не ке се отруе. Прил.
- Отръсвай праха на сурмаха от дрехата му.
- Отръси пъздера. — Провдигна, съвзе се от болест.
- Отръсил са като куче от пъздер.
- Отряза през калът.
- Отряза през просото бос.
- Отрязали му ръцете и ги залепили отзаде му.
- Отрязвам го, та евалла не струвам. — Не се покланям.
- Отрязвам ти пъпа.
- Отсам реката пук-пук под камък; оттатък реката пук-пук над камък. (Скоропоговорка).
- Отсече го като на пън.
- Отсече са на пилафя маслото.
- Отсечи на кучето ушите, то пак куче.
- Отсеях си брашното.
- Оттикна коритото — казват на подявка, кога се ожени кака й.
- Оттресе се како куче от роса. Кюстендил.
- Отупа патката.
- Отупай празът (гърбът).
- Отупали мяха в главата му. — На Сирни заговезни в понеделник със сирените мехове, що са останали празни, вардят, та бият с тях застарелите ергени в Търново; по други места не помня.
- Отупали му пепела.
- Отфъркна от мене като некой нерез. Прил.
- Отче наш, скочи дваж, кихна триж.
- „Отче наш“ не стига, иска и от лукаваго.
- „Отче наш“ не е голяма молитва, ама спасява.
- Отче наш, прави какво ти знаш — на шега, вместо „Отче наш“.
- Отче, отче, утре е света неделя. — Де да та намеря срещу понделник.
- Отче поне, я ухни и за мене. Копривщица.
- Отърсил пъздеря.
- Отърсил се като куче от пъздер.
- Офука го като влах пита.
- Оцет, който не е лют, и домакин, който не е зъл, нищо не струват.
- Оцетя е най-лют, а най-напред своя съд разваля.
- Оцъклили му се очите.
- Оче, попе мой, свети ли ми лой! — Лой ли, или масло? — У… му го, че аз забравих кое са светяваше, лой или масло.
- Очи дебели, нокти орлови, лице мешинено. — Така благославят някои калугери таксидиотите си.
- Очи заклопени, думи разклонени.
- Очи й черни череши. От песен.
- Очи като лъжица, а не види ни трошица.
- Очи като на бивол.
- Очи като плочи. Или: Отворил очи като плочи. Прил.
- Очи кръвнишки, поглед хайдушки.
- Очи кък Бога, сърце кък расрога. Габров.
- Очи лакоми, душа изгубена.
- Очи на икони, ум на кокони (сърце при кокони).
- Очи на колата, ум на когото бъди.
- Очи нямам, защо ми са вежди.
- Очи от гледане не се наситуват. Прил.
- Очи от очи са срамуват. — Тур.: „Гьоз гьозден утанър.“
- Очи плави, сърце плахо.
- Очи плахи, ръце роби.
- Очи пукалски.
- Очи пълни, ръце празни.
- Очи са с нищо не насищат. Или: Очи са с нищо не насищат, само с една шепа пръст.
- Очи синор нямат. Ахъчелеб.
- Очи слепи, пусти, не видят.
- Очи со земя се наситуват. Щип.
- Очи, що набързо не видуат, се забораваат. Прил.
- Очивадно пукниче. — Хитро дете.
- Очите му обелеа от гладос'. Прил.
- Очите му капнаха от срам. Прил.
- Очите му играят като на воден гявол. Щип.
- Очите му на аджия не приличат. Щип.
- Очите му са на пръстите. Щип.
- Очите му на гъза му.
- Очите му в тила.
- Очите му на краката.
- Очите му към краката сноват.
- Очите му биволешки. Кюстендил.
- Очите му изваждаш, пара не мож извади.
- Очите му на вола, а па държи кравата.
- Очите му сиви, веждите му гриви, краката му криви.
- Очите на скъпите, сал със земя са напълнят.
- Очите от вода (лъжат).
- Очите са лъжовници.
- Очите са да гледат, а краката да вървят.
- Очите са несити.
- Очите си ли да вярвам, ушите си ли?
- Очите си биле да не вярваш.
- Очите си не вярвам, че тебе ли?
- Очите си ли да вярвам, тебе ли да слушам.
- Очите си сам ва`де, кой му е крив. Щип.
- Очите сичко видят, сал себе си не видят.
- Очовечил са веке. Щип.
- Очух и мащиха не са за пофала. Соф.
- Ошел, дека жени прали и дека гуски срали. Кюстенд.
- Ошел Михо с теслата, пошла Пена по него.
- Ошел Шабан за мечки, пушката си забравил. Коприв.
- Ошла баба за дренки, тамам баба на дряна, и мечката под дряна.
- Ошмулил го (я). — Изял нещо или друго нещо сторил.
- Йоще веднъж ще ма роди майка ми, ако стане туй.
- Йоще веднъж таквиз недомрели хора не ми носете.
- Йоще влък не видел, той свиква на кучета.
- Йоще детето не се родило, Иванчо го кръстили.
- Йоще една беда не минала, а друга дошла.
- Още еднъж ако станем невеста, знам како да говеям. Щип.
- Йоще ли мома ходи, йоще ли света лъже.
- Йоще млого хляб ще ядеш ти.
- Йоще млого просеник ще дъвчеш ти.
- Йоще му душата на мляко мирише.
- Йоще му вонеят зъбите на мляко.
- Още не видел коньо, замаал нога. Гор. Джум.
- Още не се нарадуал, отлетнало му от ръцете. Щип.
- Йоще не е дошел до водата, гащи събува.
- Йоще не са е изяловила зимата. — Преди Димитровден не е ударило сняг.
- Още ни кук, ни кукорек. Соф.
- Йоще Петко не роден, и шапка му шият.
- Йоще преди Адама било.
- Йоще рибата в морето, той точи зъби да яде, или:
- Още рибата у морето, турил та`вата на о`гино. Щип.
- Още са на коньо не качил, замаал нодзе. Кюстен.
- Йоще три, та кон, и право на хаджилък. Циганин.
- Ощенило са пченето.
- Ощипан славей не пее.