На` ти, вълко, агне. — На готово нещо да се не трудиш за него.
На` ти, горо, говеда.
На` ти две пари за отрова.
На` ти, кумице, харанията, купих си ведрица.
На` ти, кьорчо, тояга.
На` ти пара, дай ми грош.
На` ти, пъньо гащи, че ти приличаш на моят мъж.
На тиква обръч.
На тогоз хатър, на оногоз хатър, на мене кахър.
На тоз свят има ли человек без нужда?
На три кучета един пачи крак.
На троица братя две рала гащи.
На трън гроздье търси.
На туй дете кой ще му е баща. От песен.
На туй ухо леж ти.
На турците вървежа да избикалят мъчнежа. — Тур.: „Османлънън гидеши долашмайлен хер иши.“
На турците гидиша да си гледат джумбюша.
На турчин и на калугер не се вричай за нищо, ако щеш да си мирен.
На турчина горчиво кафе.
На турчина достлука на коляното му.
На укапка воденица небет не може да меле.
На умни слугувай, че на безумни не господарувай.
На умните децата дори не са гладни готвят. Гръц.
На умните работите сал брадите им ги знаят.
На уста Христа, а на сърце беста.
На учен кон юзда не тряба.
На ушите ли си седиш (та не чуваш)?
На хаджилък има (ходят) и магарета.
На хаджия и на поп не се вярва (да не вярваш).
На хайдутина секи има да му дава.
На харизано магаре зъбите са не гледат.
На харизано магаре за подковите не гледай.
На хилядата половината е петстотин. Тур.
На хилядата едно послушвай и жената.
На хората лош, на мене е мъж.
На хорото играли, гайда не видяли.
На хорото ходила, а на черква ще иде.
На хубавата мома песен се пее, на юнак кон кюстек се туря.
На хубавото цената простака я не разбира.
На циганина катуната гори, а ти търсиш иманье.
На` цукни`, че пукни`.
На челяка главата му строши, че хатъра му не строшавай.
На челяка къщата гори, а той му ище за чибукът си огън.
На челяка окото му извади, че му дума не изваждай.
На челяка очите му да излязат, че дума да му не излягва.
На челяка силом му земаш, та силом не можеш му да.
На челяка на скутът сядаш, на късметят му не можеш.
На черница от листьето копринен плат излява, ама иска да го чакаш.
На Чирпан излязват паници хубави, хора не излязват.
На чист понделник.
На чисто лице, малко вода иска (тряба).
На четирисе Младенци, четирисе глъмни у земи. — Значи, че на св. Четиридесет (9 март-22 март — б.р.) Господ забива 40 главни у земята, та се стопля вече земята. „Младенци“ вместо „мъченици“. Соф.
На чобанче по копанче.
На човек, който кокошка не е закалал, предай му бивол да заколи и гледай как ще го омърхоли.
На човека кожата на табака не ходи.
На човека и червата му в коремът мирни не стоят.
На човека и червата му са скарват понякога.
На човека от кожата цървули не правят.
На чужд гроб без сълзи са плаче.
На чужд гръб сто тоеги са малко.
На чужд помен баба на бабици са оригва.
На чужда къща комат не дават.
На чужди крака сто тояги са нищо.
На чужди поливки влетял.
На шантави очи очила не трябат (не помагат).
На ябанджийско куче опашката му да бъде между краката сякога.
На язика ми са върти, не мога да го кажа.
На язика му едно, на сърце му друго.
Набара го в барата.
Набискай козата да не врещи. Ст. Загорска.
Набрали са като котки на сиренье.
Набраздили го.
Набрезнили я.
Набулила са като лехуса.
Набъбнала. — Напила се.
Набърболескала са.
Набъхтало са чичек.
Навалили като стадо за ярма.
Навалили като пчели на мед.
Наведе врат. — Покори се, подчини се.
Наведе глава.
Наведй са да та цуна. — Покачи са на сандука.
Наведох му вратът.
Наведох му от девет кладенца (дерета) вода. — Доказах му.
Наведох му от няколко кладенца вода.
Наведоха го.
Навела са до земята.
Навесил глава.
Навесил са (навъсил са, накълмил са) като Стара планина.
Навесил са като котка на зло време.
Навик е една мъка, а отвик две.
Навила се като змия (на търкало).
Навири крака. За кон кога умре…
Навири кукор.
Навири опаш.
Навири ли кучка опаш, кучетата вървят подире и`.
Навирил нос. — Разсърдил се; тоже възгордял се.
Навирил нос, не са стига с лайняна (говняна) клечка.
Навирил подкови. — За умрял кон.
Навирил уши като магаре за ярма.
На`врага му добрините, кога не са живей от злините му.
На`врага ти кирията, слез ми от колата.
Наврага ти оното, дай ми чувалчето.
Наврях го в кучи гъз.
Наврях го на псетата в гъза.
Навън Иване, вътре Хасане.
Навървили са като в гладно просеците.
Навъсил се като Стара планина.
Навътре му са скача.
Нагазило го зло.
Нагъзиха го. — Дадоха му зор.
Надвесиха го над ярът.
Надее са като кон на празна торба.
Надей са като кон на зоб.
Надей са като вълкът, за да паднат мъдьете на овенът.
Надено рало криво оре.
Надроби му попара, че го кани да яде (наготово).
Надрундило са страшното.
Наду гайдата.
Надува са като пате в решето.
Надува са като мях.
Надува са като пуяк.
Надувай са, доде ти са пукне тютювата.
Надувай са, доде ти са спука кожата.
Надувай са, козле, на пазар та водя.
Надула са бълха да изсере слива.
Надула са бълха да избълва слива.
Надула са жаба да надмине вола.
Надула са като въшка в нова риза.
Надула са като прасква. — Оправила се, напълнила се, понесло й.
Надула са като чума в петък. — Много сърдита.
Надява са като кълцан прясол.
Надявай са на пътник, а не на смъртник.
Наежил са като еж (таралеж).
Нажулил са. — Напил се.
Нажулих му носът.
Назад да вървиш, ще та бият по гърба.
Наздравье ви спанье.
Наздравье ти бръснатье.
Наздравье, Господ да оправи.
Назобал са. — Пиян.
Най-големи мъки — жена с голи кълки.
Най-големите лъжи у най-големите хора.
Най-добрата му дума: „Стани, та ме бий.“
Най-лесното е да заповядваш.
Най-лошето време за пътник е най-хубавото.
Най-лошето на светът е добро сърце в зли хора.
Най-мъчно е да се одере на лисицата носът.
Най-първо си крив, че не си прав. — Тъй казват турците на християните, защото според тях права вяра нямат.
Най-сладко е язикът и най-горчиво е пак язикът.
Най-хубав занаят попазлъка: чете да оздравя, чете и да умира и се` пари зима и се` добро прави.
Най-хубавата ябълка свинята я изяда.
Най-хубаво е попството, и от живи, и от умрели харач зима.
Най-често бере тлъка нехарът.
Найде слепия (хромия) урвата.
Найден граматика.
Найдохмо секиру; изгубихме секиру. Брезник.
Накаден. — Пиян.
Накара го вдън земе.
Накарай мързеливият на работа, пророк да го направиш.
Накарай хайлазина на работа, (на) ум да та научи.
Накарали Въля, а той Миля.
Накарали лисицата, тя кара опашката си, а тя не слуша.
Накитил са. — Напил са.
Наклал са като шупар.
Наклепах го. — Значи: 1) наковладих го; 2) бих го (от клепя клепалото); 3) начуках го (от клепя мотиката).
Накрачи` и булката, Крачоне.
Накриви` капа, че тръгни.
Накълвал са. — Напил се.
Налегат го мъглите.
Налегна си парцалите.
Налегнал ма като бивол.
Налегнали на него и сухо, и сурово.
Налей, Недо, да пий дедо.
Налетлеме. — Проклетник челяк.
Нали ма е и мене майка раждала, не ма е сврака срала.
Нали на писмо, пиши от мене две оки.
Нали са тези гъзове у вас, и там да идете, ще обсерете.
Нали съм и аз челяк.
Наложила му жена му калпакят.
Наложих дебелите. — Обезсрамих се.
Наложих му кокалите както тряба. — Набих го.
Налягай си парцалите. — Мирувай.
Налягали като биволи в тинята.
Наляла са като бъчва.
Налянкал са или нахлянкал са. — Напил се.
Налях му катран в ушите. — Дадох му да разумее.
Намазали й колата.
Намацала са като че не мисли. — За жена, кога се прави.
Намерваш му махана, то та кара в механа.
Намерено на земята, харизано на душата.
Намерено не мерено.
Намери баба хананя, ала й оста щенаня.
Намери баба хапано, ама ище щипано.
Намери ли бачка си?
Намери ли кръстника си?
Намери му слабото място.
Намерил келчо масло да яде, ами ще си маже главата.
Намерил клинец, трябат му още петнадесет и четири петала за кон.
Намерил му гъделя, па си го дои като крава.
Намерил черква да са кръсти.
Намерил си белата.
Намерил си клечка да си закачи торбичката.
Намерил се като куче на воденица.
Намерил село без кучета, че тръгнал без тояга.
Намерила баба скубано, а че иска й щипано.
Намерила булката черясло зад вратата.
Намерила лозье, не намерила гроздье.
Намерили са куко и пипе.
Намерили са лика и прилика.
Намерило, че са прехласнало.
Намериш ли катър, не му гледай хатър.
Намесих са като джюрул в лъжици.
Наместо вежди да сглади, избоде очи.
Наместо вежди да сглади, очите си извади.
Наместо воловете да реват, колата скърцат.
Наметнал на св. Танас кожуха.
Наметнал пушка на гола душка.
Наметнал са като еленски чорбаджия.
Наметнал са като габровско конте.
Намира са на благата. — Разположен е.
Намират, та са насират.
Намръждил са като гнида в нова дреха.
Намусорчил са, като че му баттисали гемиите.
Нанеци да го понесат. Клетва. — Нане, вместо бачо, от нене. Соф.
Наопаки смях.
Нападнали като гладници.
Нападнали като делибашии.
Нападнали като скакалци.
Напалатиха са около него.
Напарих му кашлицата. — Отмъстих му.
Напил са като копач.
Напил са като треска.
Напил са като циганин — т.е. до отвращение.
Напиня са като рак на бързей.
Наплюскал са. — Напил се.
Направи в водата една дупка.
Направи го с земята барабар. Соф.
Напра`ви го мат и маскара.
Напра`ви гроша на зола.
Направи` добро, да намериш зло.
Направи добро`, да си намериш белата.
Направи добро, изяж лайно.
Направи добро, че го хвърли в морето.
Направи` ма пророк, да та направя богат.
Направил ги на пистил. — Смазал ги с бой.
Направил си черкова, направи и олтаря.
Направих го бъзи и коприва.
Направих го маскара.
Направих дявола на маскара.
Напразно са челяк пази, ако Бог го не възпазя.
Напращял.
Напред е дълбоко, назад е бързей.
Напред да вървиш, ще та бият по носа.
Напред пропаст, назад вълци.
Напред прескочи`, та подир са хвали.
Напред стръмно, назад (яма) влече.
Напукал са (да пукне макар).
Напукала му са кожата като на жаба в суха локва.
Напълни оката, че ако ще би и от реката.
Напълнил му чашата като на помен.
Напънал са планина да роди, че родил мишка.
Напърдели тиквата. — Скарали се.
Напъпила като цветье.
Напършил са като мисир.
Напяло му са на главата.
Наред, наред дечица, отпреде им паничка, отзаде им лъжичка.
Наредили са като арахангеловите празници.
Нарекла са баба за бърдо. — Кога някой отиде нейде за пакост.
Народът е брашнян чувал: колкото го тупаш, се ти пуща прах.
Нарязал са. — Напил се.
Нарязал са като на помен (сватба).
Нарязал са като поп на задушница.
Нас набедили, вас събедили.
Насадих му кокалите.
Насила в рай са не влиза.
Насила можеш да ми земеш, насила не можеш да ми дадеш.
Насила са зема, но насила не са дава.
Насила спасенье.
Насила спасенье не става.
Насила хубост не бива. — Тур.: „Зорлан гюзеллик олмас.“
Насмалко остана.
Насмалко остана булка да стана.
Наспо`ред да вървиш, ще те тъпчат по крака.
Наспоред хала и товара.
Наспоред човека и кафе му варят.
Наспоред човека и чашата.
Настръхнал като оса.
Настъпал си на змия опашката.
Настъпи дявола.
Настъпи му шията да не хлопа много.
Настърви ли са куче на касапница, врата не варди.
Насъде та търсих, дядо попе.
Натегнал й гайтано. — За непразна жена.
Наточил са (приготвил са) като циганин на байрам.
Натрупали са като на халва (по Сирни заговезни).
Натрупаха са около него.
Натупах го както трябва.
Натъпка ли са платник Хасан?
Натъпкал са.
Натъпках му самаря.
Научи ли са куче на касапница, или кучето убий, или касапницата изгори.
Научи са детенце на варено бобенце.
Научи са поп на пражен боб; свърши са боб, отучи са поп.
Начумерил са, сякаш че изял някой бащиното му иманье.
Начумерил са като баба Марта.
Наша баба, наш клоц.
Наша баба, наш помен.
Наша си, булне, наша си, ала си, булне, бачкова. Песен.
Наша стока, чужда чест.
Нашата работа чиста.
Наше е палето, нека лае (джавка).
Наше е чудото.
Нашла` млада невеста секира зад вратата. Соф.
Нашла`, та прошла. Соф.
Наш'та върба ще роди круши.
Наш'та ето отпред е, неговата отзад е, аз я пренесох.
Наш'та кучка на нашия пес не дава.
Наш'та работа катърски опаш, нито порасва, нито са скъсява.
Наш'те бяха сиромаси, ама поимваха парици; тез хора чорбаджии, пък пари нямат.
Наш'те сега спят у дома.
Наш'то баща беше голему пророк. — Тъй рекъл един циганин.
Наш'то куче дойде ли, донесе ли брадвата?
Наш'то магаре от таз песен умря.
Наяве варди мравьете, в тайно краде конете.
Наядох са като златишко даначе.
Наядох са като на татово кръщенье.
Наядох са като попско дете на задушница.
Наяла са въшка, че излязла на чело.
Наяла са въшка на гърба, че изпълязла на чело.
Наяла са с пелин и зехири.
Не би къща тясна, ако не би челед бясна.
Не би от очите, че от веждите ли?
Не било в гроздьето, че в прегроздника ли?
Не било в млякото, та в сурватката ли?
Не било в тикви, че в картуни ли?
Не било на 60-те, та на 70-те ли (години)?
Не било по череши, че по тикви ли?
Не боим са да ма плашиш, не земам и да ма галиш.
Не бой са, бабо Петке, водата по-голяма иде. Тревн.
Не бой се, кака е тук.
Не боли баба за хубост.
Не брой звездите, да не паднеш в кладенца.
Не бутай, че хапото. — Тъй плашат децата.
Не бъди милостив, да бъдеш жив.
Не бъди длъжен, да не бъдеш тъжен.
Не бързай да предваряш като муле майка си.
Не бързай като довица на одър.
Не бързай с свещ, както паднах, и утре съм тук. — Настрадин Ходжа.
Не бъркай на баща си в паницата.
Не бъркай на майка си в паницата, с баща си с лъжицата.
Не в гъзлето, но в дупето.
Не в ухото, но в духлото.
Не види баба купата, та ще види иглата.
Не види баба купата, ама назярква оката.
Не види де стъпва.
Не види какво прави.
Не види куче напреде си.
Не види от вежди.
Не видиш ли? Губерът му отрил гурелите.
Не видяла вяра, видяла, та полудяла.
Не вижда го сайбията, не вижда го ни Господ.
Не виждай зло да се уплашиш, нито добро да се зарадваш.
Не викай злото, само мож да дойде.
Не влязвай преди магарето в яхъра.
Не вярвай велможата, одира ти кожата.
Не вярвай доста, бутва та от моста. Тур.: „Инанма…“
Не вярвай, доде не видиш с очите си.
Не вярвай ходжата, продава ти кожата. Пом.
Не вярвам да излезе Рада мома (с ръзът си).
Не вярвам от нашия род да стане субаша.
Не ги пърди магарето. — За пари.
Не ги рини с лопата. — За пари.
Не ги съм намерил на пътя. — За пари.
Не гледай Гроздана, гледай гроздьето.
Не гледай как те псуват, а кой те псува.
Не гледай кората, ами средата.
Не гледай стоката, гледай мене. Тур.
Не го бива ни за слива.
Не го бутай това лайно, ще се размерише.
Не го гледай малко таквоз, то я върши.
Не го е клел баща му да бъде се роб.
Не го е срам от боят (от брадата) му.
Не го опявай на вяра (вересия).
Не го опявай като поп без патрахил.
Не го осуквай.
Не го осуквай килифарски.
Не го прескача дявола без оно.
Не го прескача дявола, ако не са счеше, омие.
Не го слагайте покрай плет, че си има лош адет — викала жената за умрелия влах.
Не гони` келча, юнак да го не направиш. Тур.
Не гони Михаля.
Не гони пръдля, да го не направиш юнак.
Не давай на келявия нехтье, че си одира главата.
Не давай ухо. — Не давай внимание, не слушай.
Не дават за него ни пукната пара.
Не дават им и да плачат. — Едного го била жена му и плачал, а друг дошел да го мири и казувал, че по тях кога жените бияли мъжете си, не дават им да плачат.
Не дават му да шукне.
Не дават прах да падне на него.
Не дават турците.
Не дай, Боже.
Не дал Господ, царят какво ще вземе?
Не дрънкай.
Не думай как съм, но как би ща.
Не държат вече гугелите.
Не държи кръста.
Не държи ни боб.
Не е благодетеля пиян като Неделя.
Не е везир, ами резил.
Не е вред се` масло и мед.
Не е всичко лъскаво хубаво.
Не е грешно, но е грозно.
Не е грях, което влазя в гърлото, но което излазя от него.
Не е гурел да го махнеш (мъж е).
Не е за твоите уста лъжица.
Не е име, а виме.
Не е като хората.
Не е кому съдено (орисано), а кому е речено.
Не е коте, ами котак.
Не е куче, ами вълк.
Не е лайно да стои на лопата.
Не е мъжът в гащите.
Не е на умът си.
Не е нито на малкият ми пръст.
Не е наша Тодора за пред хора.
Не е по душата му.
Не е пъпеш да го померишеш, че да видиш зрял ли е.
Не е стока за земанье.
Не е тая песен за тая есен.
Не е то за неговите зъби.
Не е то тъй на патето крака.
Не е туй циганска волия.
Не е цветье за мерисанье.
Не е цветье да го померишеш, че да го познаеш.
Не е юнак, който иде от Влашко, нъй е юнак, който има сърце юнашко.
Не е юнак, който бие, юнак е, който търпи.
Не е яма`, ами е мъж.
Не живеем да ядеми, а ядем да живеем.
Не за душа, а за гуша.
Не за Исуса, а за хляба вкуса. Калугерска.
Не зема от дума като вчерашно дете.
Не зема от дума ни колкото куче.
Не зема от тояга като бясно псе.
Не зема от юзда.
Не знае да напои магаре.
Не знае да си връзва йоще гащите, и то са пери.
Не знае да си възвие ръцете (и да ги пъхне отзаде си).
Не знае да си върже гащите.
Не знае да раздели на две магарета кош слама.
Не знае де да се дени.
Не знае накъде да се обърне.
Не знае ни блях.
Не знае ни да насипе, а не да смеле.
Не знае хляба на какво дърво расте.
Не знай йоще от де пикае кокошка.
Не знай йоще от де му са ще.
Не знай ни тпрюю, ни мее.
Не знай певеца кой глас ще, и кашлица му задраще.
Не знам аз, толкоз знам.
Не знам какво ще намериш с свещ нощя, дето аз деня при слънцето нищо не намирам.
Не знам, рекъл. — Кога някой не ще да каже нещо.
Не зяпай нагоре, да не паднеш надолу.
Не изгори тебе, а изгори мене, че две изпи — казал един домакин на гостянина си, като го почерпал втори път с ракия, а той казал: „Люта бе, изгори ма.“
Не изяда, че не му се пада.
Не искам ни на иглян връх.
Не й пада гърба на земята.
Не й падат краката на земята.
Не й са стига дъното.
Не каза ни вък.
Не казвай как съм, ами как ще съм.
Не казвай което не знаеш.
Не казвай никога аз съм.
Не каквото знаеш, но както намериш (найдеш).
Не както ищеш, но както са случи.
Не както можеш, но както тряба.
Не ковали децата.
Не купувай лозье, купи комшия.
Не липсва март от Великите пости. Гръц.
Не лъжи царската земя. — Казва се, кога някой е клекнал и го бутнат да падне.
Не ма боли тамо, дето ма ти триеш.
Не ма гледай в очите, нъй ми слушай речите.
Не ма е да ма ритне ат, ама да ма ритне магаре.
Не ма зачита за човек.
Не ма карай, да ти не снема чула.
Не ма лай, че ма познаваш.
Не ма питай гладен ли съм, ами дай да ям.
Не ма питай къде отивам, ами къде съм ходил.
Не ма попържаш ти, попържа ма мястото.
Не ма струвай да ти сторя.
Не ма топли.
Не ма й, че ще умра, ами кой ще оправя селото.
Не ме грей.
Не ме дръж за маскарата. — Двусмислено се зема.
Не ме свърта на едно място.
Не менявала вам чисто жито на ръж. — Казва се, кога не дават от по-добър род мома на ерген по-долен.
Не ми влязва в работа.
Не ми гложди подлогите.
Не ми го опявай на вересия.
Не ми държи кръста.
Не ми е изпила кукувица умът.
Не ми е ни в клин, ни в ръкав.
Не ми е орал и копал на нивата.
Не ми е притрябвал на вдовицата сапунят.
Не ми мерише на хубаво.
Не ми мига окото.
Не ми мъти водата, оскубвам ти брадата.
Не ми носи сърцето.
Не ми пуща яката.
Не ми рече в очите, че ма пасли момците.
Не ми са изводя майната.
Не ми са кордисвай, знам та…
Не ми са меси в чорбата.
Не ми са ни ухото изпотява.
Не ми са поти ухото.
Не ми си на очите, не ми си на сърцето.
Не ми стига кахъра, ще ти мисля катъра.
Не ми стига ядът, но ма боде бодът.
Не ми стига ядът ми, изкривил са и вратът ми.
Не ми стигат ядове, вири ми са д… Гръц.
Не ми трябва на баир лозье (водата го носи).
Не ми търпи търпилото.
Не ми хвали бащата, ам' ми кажи момата.
Не ми хваща окото.
Не ми чупи плета, мари: съчки да чупиш, вода да топлиш, мъртви да къпиш.
Не ми яж цървулите (краката).
Не мога да гледам напреде си.
Не може да се намери. — Подигравка, когато търси някой нещо и не може да го намери.
Не може го окряка.
Не може го опърдя.
Не може го охърхора.
Не може да бие мъжа си, че бие гащите му.
Не може да бие магарето, че бие самарят.
Не може да каже пепел.
Не може да каже ни копче.
Не може да се наклати.
Не може да пръдне без него.
Не може да си отвори очите от на`бод.
Не може да се оплаче вдовица от мъжетница.
Не може да го погълне.
Не може да го смели.
Не може да му подлее вода.
Не може човек да си почека зъбът.
Не можеш да му провъртиш главата и да му налееш ум.
Не можеш да си дадеш и слюмката от устата.
Не можеш му да` това, що е изгубил.
Не мож' изпи морето, не мож' стигна небето.
Не мож' го видя да се засмее.
Не мой затвори булка вратата. — Как да не моя?
Не му бие топорът на едно място.
Не му види кобилката нататък.
Не му видях берекетя.
Не му видях прокопсията.
Не му гледат очите на хаджилък.
Не му дава да крекне.
Не му дава да шукне.
Не му дава по-голямата, с по-малката ще го моли.
Не му давай, да се не похвали.
Не му давам децата си, да пукне.
Не му дават и вода да пие.
Не му дават и хляб да си нареже.
Не му думай добро утро, да та длъжен не изкара.
Не му държи кукора.
Не му е по гайдата.
Не му е чисто коливото.
Не му зема главата.
Не му зная лезетя.
Не му зная аслията.
Не му е сега (дошло) времето.
Не му е чисто брашното.
Не му е чиста вълната.
Не му пада гърбът на земята.
Не му пее петелът.
Не му пита брала.
Не му са излязва напреде с девет оки ряпа.
Не му са е свила зъмя в кесията.
Не му са знае свърталото.
Не му са чете името.
Не му свети да дойде (да се обади).
Не му смеря (замеря) много, много.
Не му съм затеглил скутовете.
Не му съм на сърцето. — Не зная що мисли.
Не му съм на сърце.
Не му съм изял бащиното иманье.
Не му тряба град да го бие. — За узрял плод.
Не му увира главата с кола дърва.
Не му хваща праханта.
Не мя е сврака срала.
Не мя сърби тамо, дето ма чешеш.
Не обели зъб да продума.
Не оставят булката нито бърже, нито полека да върви.
Не остана нито крак.
Не пада на земята.
Не пипай, доде не питаш.
Не питай гаталец, а питай паталец. Прилеп.
Не питай кой съм, а коя водя.
Не питай пътник, а патник. Или: Не питай знайника, а патника.
Не питай старо, а страдало (патосно).
Не питай старо, ами патило.
Не питай скиталца, а паталца.
Не питай стопанка, ами душманка.
Не питам ни баща си — т.е. не слушам никого.
Не питат Панча кога е Великден.
Не плаши` баба с похаба.
Не плачи на чужди гробища.
Не плачи на чужд гроб, да си не хабиш очите (да не останеш без очи).
Не плюй в кладенеца, от който ще пиеш.
Не плюй в паницата, от която ядеш.
Не подгънах крак.
Не подостряй колче, отзаде ти влиза.
Не прави, да не намериш.
Не прави добро, да не влезеш в (да не сториш) грях. — Тур.: „Кач себабтан гюна…“
Не предваряй като малко пуле майка си.
Не присягай в хората, да не ядеш дървото.
Не пука брънчо.
Не радвай са на раннаго юга.
Не разбира от муха.
Не раздавай. — Не гълчи напразно.
Не раздавай за Бог да прости.
Не раздухвай огъня.
Не расло на бой, ами на хубост.
Не рачиш, ама ще плачеш.
Не рачи го Рада, че не й се пада.
Не ритай овчарят, да са вълкът не радва.
Не са бои Йелко от Малама.
Не са боя от заешка тупурдия.
Не са върти къща с една ока брашно.
Не са дигай на голямо, ще ми седнеш на коляно.
Не са затуля челяк зад пръста си.
Не са качи на дърво без корен.
Не са качи, да не слязваш, и не слязвай, да не паднеш.
Не се оставяй да те бият и да те онодят, че се не вряща.
Не се отлагай сякому.
Не се отделя от гъза ми. — Постоянно подире ми върви.
Не се тражат старите волове, кога изумрат.
Не се улавя за опашката, нито за главата.
Не се управя, да го управиш.
Не се чу, не се видя.
Не си види въшкавия тил.
Не си види дрипавият (посраният) гъз.
Не си види крастата, ами…
Не си види шупливото д…, ами се копри…
Не си знае цената.
Не си е фърлил йоще булото. — Не се е открил още.
Не си ми ял попарата.
Не си повива.
Не си подбивай шега с мене.
Не си поплюва.
Не си поплюва на ръцете.
Не си прегризвай самаря.
Не си ритай късметя.
Не си ударяй брадвата о камък (ако не щеш да са подбива).
Не си фърляй тоягата на два ореха.
Не си цветье за мирисанье.
Не си чини парите.
Не си чини трудът.
Не си яж бабината (майната).
Не скърцай.
Не слади, не блажи.
Не слушай едного, па да съдиш двама.
Не смърди, а вони.
Не смърди, ни вонее.
Не смей са, Стойко, мамина Стойка и тя девойка.
Не смей са на лудо, да не полудееш, смей са на старо, да остарееш.
Не ставай ортак с тогова, който си гледа гологлав хесапа.
Не стана бостан, тикви не поникнаха.
Не старят годините, старят грижите (ядове, кахъри).
Не стигнало му.
Не струва ни за две пари.
Не струва ни изядено яйце.
Не струва ни кош слама.
Не струва ни лула тютюн.
Не струва ни торба каманье.
Не струва ни червен бан (ни ботка, ни дукато).
Не съм болен, да ма питаш сакам ли вино.
Не съм видял, не знам, не съм земал, не давам. — Приписват я на евреите.
Не съм гледач, да позная.
Не съм го бабил.
Не съм го бил по главата (да направи това).
Не съм го изсмукал из пръстьето си.
Не съм Господ да зная (сърцето му).
Не съм гърне да се счупя.
Не съм дошел за чок иш.
Не съм замерял Бога с камънье.
Не съм зрънце, да ма зобнеш.
Не съм краднал много, един кон съм краднал, сите куни мен гледат. Циганска.
Не съм крак подгъвал.
Не съм кусвала.
Не съм мигвала.
Не съм му бил на кръщеньето, да му зная годините.
Не съм му лапал каша на панудите, да му зная годините.
Не съм носил на курва вода, на войници съм шетал.
Не съм му надничал в кесията, да видя колко пари има.
Не съм му на сърцето, да го зная какво мисли.
Не съм нито на кравата опашката, ни на бикът рогата.
Не съм ни на кравата… ни на бика оното.
Не съм пророк да зная.
Не съм си изял умът в гладното.
Не съм го избозал из пръсти.
Не съм слънце, да огрея всекиго.
Не съм ти бащин подпор.
Не съм фърлил камък, да ма заболи ръката.
Не съм хапка, да ма хапнеш.
Не съм цветье за мирисанье.
Не съм ял лудото билье.
Не ся бъркай в чужда работа.
Не ся вози на людски кола.
Не ся плаши хрътка от заешко трополенье.
Не ся препирай за което не знаеш.
Не сяда, не пада.
Не та биха по главата, да идиш да казваш.
Не та видя ни за муха отпреде си (тъй ми е причерняло на очите).
Не та питат какво си ял, а какво донесе.
Не те питам за колко пари ти е каната.
Не ти давам ни от бълха дроб повече.
Не ти казвам да го извадиш, кой ти каза да го па`хнеш.
Не ти ли гази мечка овесът (ръжта), не я бутай.
Не ти тряба ни Божи гроб, ни Света гора.
Не ти тряба от мечи ухо лажичник.
Не ти тряба от мечка ремик.
Не той играе, а виното.
Не тропай на чужди врата, да не потропат и на твоите.
Не тръси конят, а петалото.
Не тръси магарето на вървеж, ами на пърдеж.
Не тряба ниският да скача да досяга високия, ами високият да са приводя.
Не ти спори, брату, що си биеш ато.
Не туртето кръви вратът, а ръжения комат.
Не туряй сърп в чужда нива.
Не тъ`рси топорът, а топорището.
Не тътри` такъв като свахя без кон.
Не удържа са за опашката, като си изпуснал гривата.
Не умирай ми, магаренце, до зелена тревица.
Не умирай, не отивай, туй е то.
Не умри, коньо, до зелена трева. Щип.
Не учи баба как са дете баби.
Не учи баща си как са деца хранят (правят).
Не учи дяда си попа как са деца кръщават.
Не учи стареца да мъти яйца.
Не учи стареца как са кози пасат.
Не учи старца да пасе ярци.
Не фаща място.
Не фъргай в блато камък, да те не опръска.
Не фъргай на другиго, да не фъргат и на тебе.
Не фърляй камък в рядка кал, ще та опръска.
Не фърляй камък в рядък кал, ще та опръска.
Не фърляй на огъня сухи трески`.
Не хвали му хубост, а ум.
Не хвали ми хубавица, а хвали ми работница.
Не хвали са, а да та хвалят.
Не хили` са, да ти не замръкнат зъбите вън.
Не ходи Ганьо на Свищов.
Не ходи на Бяла, да не намериш бела.
Не хули, да не чуеш хула.
Не чака ли та честта ти, с бърза коня не я стигаш.
Не че ли мира, оче секира.
Не че, та не че. Соф.
Не че ти върнат китката, ако и да е месници.
Не че да го бъде, ако че и св. Рахангел брат да му е.
Не че си хабим семе за бадехава. Соф.
Не шава памук в кошница.
Не шавай като попадия в плевник.
Не ща боб, не ща леща, как да ми е тая там насреща.
Не ща кехая, без брада. — Не ща жена да ми съди.
Не ща кликача, а тъкача.
Не ща, куме, печено прасе.
Не ща. — Пъхни са в пещта, да та гони поп през нощта.
Не ще да го умие ни Бяло море.
Не ще да го опере ни Дунав.
Не ще да падне долу.
Не ще да пасе телци.
Не ще да му сея на дъното просо, я.
Не ще да те знае ни колкото една муха.
Не ще до` риба да я изям, ами иде рак да ми пие очите.
Не ще мляко с ориз, ище ориз с мляко.
Не ще (може) да го окряка.
Не ще може да извади симид.
Не ще му турят парите в гробът.
Не ще, не ще, а кога вдигна, засиня са.
Не ще намери пън с гъби, ами намира пън с мравье.
Не ще остана без куча грижа.
Не ще Пецю кокал, иска булка.
Не ще само поклон, иска и поднос.
Не ще само ръцете да работят, иска и главата.
Не щял мъртвият да влезе в рай.
Не щяла кумицата, а облизала паницата.
Не яде Димо ере, кога не намери.
Не яде котана сметана.
Не яде манго бял дроб.
Не яде хляба харам.
Не ядосвай са, че ще ти са вкисне злъчката.
Небото високо, земята твърда.
Невидяно чудо по-голямо.
Невидяно лице, нелюбено сърце.
Невидяло са макар, да са не види.
Невиждано лице скоро са забравя.
Невикан дойде, негонен си отиде.
Неволим. — Прекарвами, както можем.
Неволия, доволия.
Неволия и неволя — у българите не значи робство, но поминувание с нужда, както се може. „Неволя“ в София значи „тежка болест“.
Него ако го е майка родила, мене не ма е сврака срала.
Него йоще не го е близнал волът.
Неговата болест, моето здравье.
Неговата работа — чифутска събота.
Неговото магаре по-бързо ли е от моя ат?
Недодялана глава.
Недомаслен.
Недомрял челяк, попа да е як.
Недей бръщолеви не врели, ни кипели.
Недей вика, тука няма вълци.
Недей ма, аго, не ми е драго.
Недей ма, че съм се конкал.
Недей прави, да не намериш. — Тур.: „Етме булма.“
Недей прави малкото, да не чуеш многото.
Недей са барем мърхоли.
Недей учи баща си как са правят деца.
Недей учи Варвара как са прави попара.
Неженена сватя себе си наклатя.
Неженена сватя за себе си търси.
Незван гост готово магаре.
Незряло гроздье не е вкусно, а младо момче не е изкусно. Ученич.
Нека бъде едно що, че не нищо.
Нека бъде, както пресъди.
Нека вчера (да бъде).
Нека гроб, че не роб.
Нека ги изяде владиката сега, че други път ще му донеса по-хубави. — Разказват, че един селянин занесъл на някой грък владика ягоди, които турил в две кошници и натоварил ги на магарето си. Докато отиде до владикова конак, от тръскането ягодите се смазали и станали на каша. Като пристигнал в конака, извикал: „Тука ли е владиката?“ Владиковите хора му казали: „Тука е. Ами защо ти е?“ — „Нося му армаган“, отговорил селянинът. — „Я да го видим какъв е тоя армаган?“ Той им показал ягодите. „У, че те станали на лайна. Бе как ще му ги дадеш?“ — казали владиковите хора. Селянинът отговорил: „Нека ги изяде…“
Нека да ми е да цукна, та ако ща и да пукна.
Нека да съм сиромах, ама да си имам парички.
Нека да та хвали друг, а не ти сам да са хвалиш.
Нека доде мама и тя да го кълне, че по` знай.
Нека дойде Куковден.
Нека дойде и нам Видовден, та щем виде.
Нека е мъжец, ако ще (да е) от калец.
Нека е тука, че да е кука. — Тъй казва оня, комуто поискат коня с обещание да го хранят. Същото казва и жена, кога не иска да пусне мъжа си на кяр.
Нека й малко слепа, че да не е толкоз лепа (свирепа).
Нека знае това куче кой съм аз.
Нека зная, че нека ма корят, а не да не зная, че да ма хвалят.
Нека имам петел на двора си, че нека да не пее.
Нека има на софрата какво да са яде, че нека мисъл да няма.
Нека кажа на татя да ви нареже боговицата — рекло едно попско момче на друго. Последньото му отговорило: „Нека кажа пък аз на мама да не меси, че да видим какво ще реже баща ти.“
Нека ми е да люсна, че ако ща и да плюсна.
Нека ми завиждат, че да не ма окайват.
Нека мойто да ме пъди, че не чуждо да ме съди.
Нека му е честито. Соф.
Нека плаче, горко му дошло.
Нека плаче детето, да не плаче майката.
Нека се позабавят (позабиколят), че да дойдат здрави.
Нека са понадява.
Нека си седи, нека си Бога благодари.
Нека стана пак булка, да виж как ще знам да са мъдря.
Нека съм ваша, та ако ща няма с к'во да са препаша.
Нека съм ваша, та ако ще би и с цървули.
Нека съм цар, та и гладен да съм.
Нека та лае едно куче, да та не лае сяко.
Нека та лае копой, да та не лае бясно куче.
Нека та лае свое куче, а не чуждо.
Нека та рита ат, да та не рита магаре.
Нека та рита човек, да та не рита бос циганин.
Нека ти завиждат, а ти да не завиждаш.
Нека ти конят от зоб загине.
Нека ти падне венеца (от върбата), та виж как ще се ожениш.
Нека цар да съм, че ако ща и с цървули да съм.
Некалесан гост — готово магаре.
Некалесан гост зад врата му пост.
Нема го е записал Господ на рабошът?
Нема го е майка ти родила, та го жалиш?
Нема е това бачия? — За който яде много.
Нема е това детинска работа?
Нема е това халва?
Нема е това Чалъкова бачия (че да е всичко бол)?
Нема е той с две глави (че да се боя от него)?
Нема седи с Бога коляно до коляно?
Нема си кихнал на Бъдни вечер, та да ти го харижа?
Нема си на шерената крава телето?
Нема съм го забележил на ухото, да го зная.
Нема съм го калесвал с червена (желта) бъклица.
Нема щат го закопаят с парите?
Нему хатър, нам сатър.
Немци да та търтят. Клетва. — Казват тому, кога искат нещо и казва „нема“.
Неначоплена пита.
Неопитана гозба не е сладка.
Непогледвани гробища много.
Непресметнат търговец, заман мюхлюзин. Соф.
Непръкнало са.
Непръкнало са, да са не пръкне макар.
Неразумен свет светува, разумен жалба жали. Соф.
Несмислено свят светува.
Нетко разгащя, Обрешко плаща.
Нето в село Богдан, нето на града Продан.
Нето да му земеш, нето да му дадеш.
Нето е да удари, нето да го ударят. — За яйцето.
Нето съм хортувал, нето ма е еня.
Нето ти на мене кум, нето аз на тебе стар сват.
Нето шипка без трънье, нето севда без свада.
Неуловена влъхва от царя по-голяма.
Неуловени птичета по хиляда за пара.
Неуредена пита бива по-честита.
Нехаем. — Минуваме си, живеем си.
Нехайник нехайника в кръчмата го намира.
Нехранимайка. — Нехранимайковец.
Нешко крадил, Обрешко да плаща.
Нещеньето и неможеньето са брат и сестра.
Нещо е по-добро от нищо.
Ни Богу колач, ни царю харач.
Ни в клин, ни в ръкав (в бочника).
Ни в крината, ни в хамбарят.
Ни в отварника, ни в пращовелките му.
Ни вест, ни кост от него.
Ни една майка цяла не е останала.
Ни едно манисто не остава ненанизано.
Ни куче гол кокал не яде.
Ни лук яла, ни на лук мирисала.
Ни мед яли, ни сърце ни боли.
Ни ми врече, ни ми крече.
Ни мъжа, ни грижа, ни топла обяда (ни сладка вечеря).
Ни на аслана сърцето, ни на сокола перцето.
Ни на дъж, ни на вятър.
Ни наш, ни ваш; носи, враже, къде знаш.
Ни от хората го срам, ни от Бога го грях.
Ни от бълха джигер ти не дават повече.
Ни отбира, ни са събира.
Ни пате, ни гъсе.
Ни по вратът, ни по шията.
Ни по тегло, ни по мяра у секиго са намяра.
Ни попу колач, ни царю харач.
Ни се води, ни се тера.
Ни сиромахът, ни думата му, ни душата му.
Ни слади`, ни блажи.
Ни уши има, ни опаш има, де да го хвана?
Ни цвет, ни мед.
Нивата пожена и грабна ръжена.
Нигде няма момино село.
Ние го търсим по небето, той бил по земята.
Ний да купим воловете, видя щем кой ще ги пасе.
Ние лъжем трима, а нас лъжат триста.
Ние, човеците, сме надуени мехове. Зап.
Ний за света седенкувами, и те за нас и нощуват.
Ний хляб нямами, а котката пита носи.
Низ баиря и лайно са търкаля.
Никога язикът му са не спира. — Постоянно говори.
Никой научен не се ражда.
Никой не е побил кол да остане на света.
Никой не знае кога ще умре.
Никой не знае що има на онзи свят.
Никой не знае що му носи ден, що му носи нощ.
Никой не казва: „Ела, вълко, изяж ма.“
Никой не пита за баща му, всякой пита за майка му.
Никой не са е върнал да ни каже какво има на онзи свят.
Никой не знае какво го чака утрешния ден.
Никой не иска на себе си зло.
Никой не казва, че е курвин син.
Никой не се е върнал от онзи свят с разбита глава.
Никола! Вържи кучка о кола.
Нима ще му сея на дъното ряпа.
Ниско стой, високо пей.
Нисък челяк, Божа бела. Тур.
Нити с лопата да го поринеш, нити с метла да го изметеш.
Нити ми са нарежда, нити ми са поглежда.
Нити от тиква съдина, нити от влах другар.
Нито Господ в мехната, ни дявола в черква.
Нито дявол без рога и опаш, ни грък без злоба и лукавства.
Нито дяволът да видиш, нито да са кръстиш.
Нито е змия да та хапе, нито е магаре да та язди.
Нито от правото, нито от кривото.
Нито я менявам, нито я продавам, за биволско лайно я пременявам само.
Нищета мужа смиряет. Книжевна.
Нищо без пари не бива.
Нищо без причина не бива.
Нищо лоше, аго, добро да че Господ. Соф.
Нищо не може без Бога.
Нищо от нещо по-лоше.
Нищо по-хубаво от здравье.
Нищо са не купува с въшки.
Нов ден, нов късмет.
Нов крадец, вет лъжец.
Нов-новица, здрав-здравица. — Казва се, кога видят най-напред нов месец и се обръщат настрана, та поплюват; вардят да не погледнат човек по-напред от поплюването, защото му ставали струпе (сплютенини злосочни пъпки).
Нов съм, евтен съм (вет съм, скъп съм).
Нова булка, нов мъж.
Нова година, нов поп.
Нова крина, вето дъно.
Нова къща и млада булка, Боже упази.
Нова метла чисто мете.
Нова риза с нови кърпи кърпена.
Новата клечка избива ветата.
Ново гърне, нов джурюл.
Ново е, с нови конци кърпено.
Ново ли е? — Ново, останало от московеца.
Ново нещо, по-вонещо.
Ново решето де да го закачим.
Нога му се мести, дума му се не мести. Соф.
Нож ножага, порижаба, стържигащи.
Ножа опря о кокала. — Тур.: „Бучак кемие даяндъ.“
Носи зъмята в пазвата си.
Носи си многото здравье — т.е. иди си.
Носи си тамяна под носа.
Носът му като патладжан.
Нохтьете му като на орел.
Нохтьете му стаят за мотика.
Нощ голяма — година.
Ноще тъмно, конят чер, пипал, пипал, няма вранча.
Нощите са непразни.
Нощната работа, дневната срамота.
Нощната работа на деня смях. — Тур.: „Гедженин иши гюндюзюн маскарасъ`.“
Нужда закон изменява.
Нужда са в пазва не гужда.
Нуждата е от камък по-твърда.
Нуждата не е желязо, а камънье троши.
Някога никога.
Някого го боляло, а друг хабер нямал.
Някой са давял, а други викал: „Яли какъв бял.“
Някой се скрива зад един лист, а някой зад цяло дърво не може.
Някой си нейде, си името му (оното му) на пазар.
Няма баба хурка и затуй са нурка.
Няма була вретено. — Кога някой не иска да работи.
Няма гащи на гъзище, главата му цветье ище.
Няма да види уреза`лото.
Няма да го бъде, ами да полъже светът.
Няма да е крива, няма нищо; пита хубава.
Няма да ми врече, няма да ми крече (прече).
Няма да ми откапят ръцете, я.
Няма да му дам да въздъхне.
Няма да му дойде умът в главата.
Няма да му падне златото.
Няма да му се изядат устата.
Няма да му сея на дъното ряпа.
Няма да си бърша гъзът с него. — Непотребно.
Няма да са изяде, я — казват, кога проси някой нещо да му се даде за малко.
Няма да си пека риба на устата.
Няма да стане човек.
Няма да фърля камък подире му, ща полея с мед напредя му (дето ще мине), да са махне.
Няма да фърлиш камък, да та заболи ръката, я.
Няма да чуе кукувицата. — За болен, който няма да оживее.
Няма добро без сребро.
Няма дъска без чеп. Гръц.
Няма жена да н' се либи.
Няма зло без добро, нито добро без зло.
Няма кабахат за бой, ами за обесянье.
Няма ка`пчана капка (вода). — Няма съвсем вода.
Няма като хората нещо.
Няма кой да ни яде коричките, да си купим бабичка.
Няма котката, играят мишките.
Няма ли бащин и майчин?
Няма ли конак за юнак.
Няма лова без голова. — Соф. В смисъл че, ако няма глава, лов се не лови, никаква работа се не върши.
Няма място де да си вържа коня.
Няма му нийде хубостта.
Няма мъка, няма пъка.
Няма мътеница да пие, с магаре ходил на сранье.
Няма ни звиска.
Няма ни звънка — т.е. нито една пара.
Няма ни една дъска на главата си. — Луд.
Няма ни куче, ни котка.
Няма (ни) на пръст масло.
Няма ни опашка, ни уши де да уловиш.
Няма ни пребита пара.
Няма никъде месен, че обесен.
Няма облага, че не съм му драга.
Няма очи да дойде. — Срам го е.
Няма Петка в лъжичника.
Няма пари за бръснатье.
Няма по-лоше от зла жена и от виран бащина (не можеш ни да я напуснеш, нито мирен да бъдеш).
Няма по-сладко от сън.
Няма по-сладко от язик и по-горчиво от язик.
Няма прахън да не фаща.
Няма, сиромаха, да яде, а помана ще прави.
Няма сенет от Бога да бъде вечно богат.
Няма тогоз, който носеше големите яйца.
Няма у него поглед за хаджия.
Няма челяд без лудня.
Няма човек за свят.
Нямал дявола работа, разтривал си пъпа.
Нямала баба какво да каже, че прокукуригала.
Нямала баба холума (работа), че си купила прасенце.
