Български притчи или пословици и характерни думи/М
Облик
М
[редактиране]- Ма'а Бог. — В Хасекиликя, вместо „Помага Бог“.
- Магаре без самар.
- Магаре без уши.
- Магаре в златни дрехи.
- Магаре вяаат (яхат), магаре бараат (търсят).
- Магаре ли ги пърди? — За парите.
- Магаре мътна вода гази ли?
- Магаре на хаджилък да иде, пак си дохожда магаре.
- Магаре н'едно.
- Магаре не си ли, самари много.
- Магаре от кантар разбира ли?
- Магаре от тимар не проумява.
- Магаре от срам не мре.
- Магаре реве, магаре зове.
- Магаре са на тегло не купува. — Неизвестно тука думата „тегло“ в кой смисъл е употребена. Види се, че е вместо теглилка, т.е. с кантар; но може и по това, като тегло и патима да се вземе и пак дава смисъл.
- Магаре стока не е, зет роднина не е, върба дърво не е.
- Магаре-тагаре, не е хубаво име, дръжте да го изедем. От приказка.
- Магаретата ако пърдят, атовете не тряба да дрищят.
- Магарето ако одъртее, тавлабашия не става.
- Магарето викали на сватба; или вода няма, или дърва няма.
- Магарето в нивата, тъй пише в книгата. — Тъй четял един поп, който не знаел да чете.
- Магарето води камилите.
- Магарето вярват, мене не вярват.
- Магарето го не търси на вървеж, а на пърдеж.
- Магарето е магаре, 'ко ще има пари с товари.
- Магарето и старо да е, пак е магаре.
- Магарето като види зора, от ата по-напред върви.
- Магарето като го заболи, конят надпреваря.
- Магарето колко да е кескин, ат не става.
- Магарето са има толкоз високо, че кога влявва в яхъра, се` са сниша.
- Магарето са се` сниша, кога ще влезе в яхъра.
- Магарето си е магаре, 'ко ще има злат палдъм.
- Магарето си е сякога магаре.
- Магарето си продадох, от да карам магарета не са отървах.
- Магарешка работа.
- Магарешки рай. — Тъмница.
- Магарешки свят.
- Магарешките лайна и те на ихтибар. — Пословицата иде от това, че в мазанието с глина турят ги, защото държат яко.
- Магарещината кой сака, той си я купува и без пари.
- Магарещината не ходи по горите и скалите, а по човеците.
- Магарещината с пари са не купува.
- Мазна Гана (Ганка).
- Мазни` да лизне.
- Май му са длъжки ръцете.
- Майка милей, ръка не стига (да бий).
- Майка мрази снахата като чужденка.
- Майка на тейка, тейко на майка, остана майка без деца.
- Майка черки късмет не избира. Соф.
- Майка я съсипват дъщерите, а тя за тях сина си съсипва.
- Майката е веща, дъщерята се усеща.
- Майката една, децата не са еднакви.
- Майката никога не клопа децата си.
- Маймуна е — т.е. безобразен, двуличен.
- Маймунджулук пари не струва. Двуличието не върви.
- Майната ти (майната му).
- Майстор Грую вретенаря, от три буки три вретена и едното нададено.
- Майстор казват на козата, че с гъза си куршуми лее.
- Майстор като коза (петелки да прави).
- Майстор съм, майстор, в гора съм расъл.
- Майстор Хвате десет занаята знае: борина цепи, катран вари, скрипци прави, трески бере…
- Майстор човек вретенарин, децата му свределаре.
- Майстора го работата му показва.
- Майстория кози пасе: пет закарва, три докарва. — В София казват: „Кьорав Коцо овце пасе, пет закарва“ и пр.
- Майчина клетва се` стига.
- Майчина клетва на сухо не пада (дом разпилява, дом запустява).
- Майчица-сенчица.
- Майчица, че пак майчица.
- Макавей е денят на баджанаците.
- Макар в бъчва да влезе, сух ще излезе. — Много пие.
- Макар да съм гола, боса, добра стока нося.
- Макар да е хрубелница, тя е наша хубелница.
- Макар и колиба, моя си е изба.
- Макар ловец, не е светец.
- Мал ми е, ако чеш земи го. Соф.
- Мала е бар и челяк!
- Мала, па въртежка.
- Мала, па цепеница! — (Да видиш клина, дет я цепи).
- Мала, па пастърма.
- Мала са пък нахлянкал — т.е. напил.
- Мала са накитил (накадил) — т.е. напил.
- Мале, дека че го мацаме?
- Малка — грозничка, а голяма — хубавичка.
- Малка е градината, дълга е годината.
- Малка кокошка, а около големият петел.
- Малка кокошка сякой ден ярица.
- Малка Янка за копанье, а голема за тропанье.
- Малката глава надвила на голямата.
- Малката кокошка малки яйца и снася.
- Малката крава малко теле ражда.
- Малки деца — малка бела, а големи — голяма.
- Малките светци убиват човека (Господ не го убива).
- Малко, ама сладко; много, та горчиво.
- Малко благословия, много неволия.
- Малко вирче, дребна (малка) риба.
- Малко говори, а много слушай.
- Малко гърненце, сладко варивце.
- Малко е бисерево зърно, а се носи на господска шия.
- Малко зияде, голям зарар.
- Малко имот, много ум.
- Малко конче с големи уши. — Магарето.
- Малко, много, туй от Бога.
- Малко момче бълшица е, а момиче въшчи`ца. — Кога им се види срамотата.
- Малко му тряба да го разцилиш.
- Малко ум, много пари, голяма бела.
- Малко хитрувай, по-малко хортувай.
- Малко хитрувай, много се моли.
- Малко черви яйца — т.е. малко се черви.
- Малко ще му дойде.
- Малко щребеле, а голяма шапка.
- Малкото гърне в голямото — казват някога, кога питаш: „Какво ще сварим.“
- Малкото камъче претуря колата.
- Мало пиле до старо ярче.
- Малък като петелко (пиперка).
- Малък лъжец, голям крадец.
- Малък светец, малък венец.
- Малък Сечко рекъл: „Да ма не е срам от батя, ще си продам мурафетя.“
- Мама ми е веща, знае как са пърже леща.
- Мамарец, вагарец.
- Мамин Гръгалчо.
- Мамина леща гореща.
- Манго, да та направим цар. — Ами маро`? — Маро` иде изподире с колата. — Ех, аз да карам колата, че който става цар, да става.
- Манджа за хилядо, пипер за дукато.
- Мара иска печено, булката — варено, а пък ний с дяда каквото намерим.
- Мара Марка в кошът крие.
- Мари люде, видяхте ли ма конка`х ли са? — Виж: „Луди попе…“
- Мари мома от Микиш, я са обърни да ма виж.
- Мари Радо, мари, дай кръмаля да го ударя, ама ма е страх.
- Мария, гидия, на мишките кадия.
- Мария, гидия, на котките кадия.
- Мармори като поп.
- Марта го върши това, Господ хабер няма.
- Марта до деветините е сърдита.
- Марта жена и аз жена, тръч коза на планина.
- Марта не са дели (двои) от Сечка.
- Марта са начумери, женят я за старец.
- Марта са е запънала пак да прави някой сиромах болярин.
- Марта са сърди за ерген.
- Марта ще прави сиромаха болярин.
- Мартин дъжд, да го налееш в оцет, става лют.
- Мартина работа (Господ я има хабер, я не).
- Мартино време.
- Мартино слънце (не топли).
- Марцина мина този свят, марцина и ще умре.
- Маскара мъж, за пара дроб.
- Маскарата не ходи по гората, ами по хората.
- Масраф става.
- Матка ли си, води рояка.
- Мах уби честта на момата.
- Маха опаш като котка за мръвка.
- Маха опаш като куче.
- Маха опашка. — Гали са, лъсти другите да му дадат нещо.
- Маха опашка за врабче.
- Маха с глава като кон (от мухите).
- Маха с глава като кон с празна торба.
- Махана, мъжо, ръжен хляб.
- Махни са, страшно, юнак ще мине.
- Маци и пламъци. — „Маци“ е съкратено от „майци“.
- Мацна го като сопол в леща.
- Мацни го в устата.
- Мачка и поганец че лежат наедно. — Казва са за студена нощ. Соф.
- Мачки ли сте доили? — За нещо, кога няма отде да вземат. Соф.
- Мачкина душа. — Женско чедо. Прил.
- Машалла има. — За някой, който свършил нещо.
- Машалла, моме.
- Машалла, момина мале. От песен.
- Машалла са казва на посрано дете. — В отговор, кога кажат някому „машалла“.
- Машалла, тюцко Трифоне, че пак си знаял гръцки.
- Мед да капне, да го оближеш. — Кога хвалят мома, че е чисто и пометено.
- Мед купува, мъст (оцет) продава.
- Мед са на точило не ближе.
- Меда, бабо, меда. — Недей синко, Неда, ей булката на тавана. От приказка.
- Медена пита и еничерина подслажда.
- Между голи жени и ред. — Думата е за баня.
- Между два огъня се намярва.
- Между два стола човек на земята пада.
- Между нази черна котка мина. — Смразили сме се.
- Между работа работа има. — Тур.: „Иш арасанда иш вар.“
- Между чукът и наковалнята са намирам.
- Мезе за ракия, гозба за трапеза, тамян за вкъщи. — За ряпата.
- Меки очи, мокри поли.
- Меко, ама (от) далеко.
- Меко като памук.
- Мекото въжье претрива якия камък.
- Мели за зелье.
- Мели, мели, брашно не пуща.
- Мели му воденицата. — Много дрънка.
- Мене гледай, гроздьето не гледай. — Тур.: „Гьозюме бак, юзюме бакма.“
- Мене си ли да вярвам, Рада ли да вярвам.
- Мене си ли да вярвам, Рада ли да слушам.
- Мени ветхо, теби ново.
- Мени добре, теби по-добре, а рубето на халос.
- Мени добре, теби по-добре, за рубето зло става.
- Мени е до плач, а теби до смях.
- Мени е мило, теби е гнило.
- Мени ми се гони майката, а той…
- Мени не вярват, а магарето вярват.
- Мени щяло, теби щяло, що е крива грошата?
- Менява ги като циганин коньете.
- Менява се като през марта времето.
- Мерено, уверено.
- Мери гарга, дум патка.
- Меришат му зъбите на трева. — Казва се на присмех, кога умира кон зиме от глад.
- Меришат му зъбите на мляко. — Казва се за старите на присмех, кога си крият годините и се показват млади.
- Меришат му устата на мляко.
- Мерише ми на бой. — Тъй плашат понякога децата.
- Мерише на бъчва. — За пиениците.
- Мерише на гроб. — Скоро ще умре.
- Мерише на земя.
- Мерише му душата на мляко.
- Мерише на ветхи кириши.
- Месец храни годината.
- Местните на место, а па госта под моста. — Тур.: „Ерми ерине, мусафир саманлаа.“
- Месо без кости не бива.
- Месо месо яде ли?
- Месото ми се не яде, кръвта ми на земята не пада.
- Месото са с костите (кокалите) продава.
- Метнал петалата — умрял.
- Меца-клеца не е хубаво име, дръжте да я изядем.
- Мечка страх, мен не.
- Мечка са научва, та челяк ли не може?
- Мечка тесто (турта) валяше, повече го лапаше.
- Мечката на лисицата, а лисицата на опашката си. — Казва се, кога карат някого на работа, а той кара другиго.
- Мечката наред играе.
- Мечката спи, ухото й мърда.
- Мечката я улавят от гората, и пак са науча.
- Ми кръцкай. — Не скърцай. Хасекелик.
- Мига като куче в лапавица. — Казва се, кога съдят някого, а той мига и мълчи.
- Мига на парцали.
- Мигар ще му сея на дъното ряпа.
- Мижайте очи, да ви лъжеме. Кукуш.
- Мижи, Хасан, да ти бая.
- Мий магарето с сапун, да изгубиш и сапуня, и труда.
- Мий магаре, хаби сапун и време.
- Мий магаре, да ти плати с удари.
- Мил му като на кучето камък.
- Мил му, че го бил.
- Мила, та драга.
- Мили мамини патенца, вчера ги насадих, а днес са излупили и плувнали — казвала една, която се напила и като влязла в мазата, не познала памукя, че плувнал.
- Мили му като овцете на вълка.
- Мило за драго давай.
- Мило му като лански сняг.
- Мило му като на децата пръчката.
- Мина Генчо (веч) Еския. — То се вече мина.
- Мина ми на ухото.
- Мина ми през ума.
- Мина Минчо на пост, да поседи на мост.
- Мина пате калът.
- Мина пате, окъпа са.
- Мина щиру време.
- Минал и заминал.
- Минал и през голямо решето, и през малко решето.
- Минал му заяк път. — Станало му пречка.
- Минал през иглени уши.
- Минал през огън и вода.
- Минал през сито и през решето.
- Минал през Чуканите — т.е. поначукал се, понарязал се. Чуканите са еленски колиби.
- Минала му лисица път. — Сполетяла го злочестина, станала му нещо прекрата.
- Минала му мишка път. — Не свършил работа.
- Минала са сватбата и си търси невестата.
- Минали кола вода, остава ли следа?
- Минало край хубавото.
- Минало му премеждье през главата.
- Минало му време.
- Минало ти, байно, либенье, като на мала вола дълъг път.
- Миналото минало, сегашното да видим.
- Миналото не са враща никога.
- Миналото свето, сегашното не с свето.
- Мине ли мъж през бара, сака и да бара.
- Мир и берекет, с гърба напред. — Благословенье на подбив при напиванье.
- Мир и берекет, с гъза напред.
- Мирас, марас.
- Мирен като яре. — Немирен.
- Мирно си сидехми, намерихми си белата.
- Мирно сърце Бога моли, а немирно сълзи рони.
- Миропомазали го. — Кога някой нещо се накитил, без да се усети.
- Мисли за добро, да та не слети зло.
- Мисли като бясно куче.
- Мисли като ерменец, който побъркал баба си.
- Мисли като кон на празна торба.
- Мисли като кон на празна ясла.
- Мисли като куче през Велики пости.
- Мисли като магаре без слама.
- Мисли като мисир през Велики пости.
- Мисли като мисирче на слънце.
- Мисли като павликенски домин.
- Мисли като пате в дъжд.
- Мисли като свиня (шупар) за Колада.
- Мисли като свиня над говно.
- Мисли като свиня на пъртина.
- Мисли щото мислиш, Бога нийде и никога не забравяй.
- Митил затваря кошара, а сипаницата не.
- Мишя вяра. — Тъй казват на гърците, защото кога приказват гъркини, като че църкат мишки. „Вяра“ тука е вместо „народност“.
- Мишье пиканье море не пълни.
- Мишка в копена не останва гладна, или мишката в хамбаря гладна не остава.
- Мишка вода. — Вред обмокрен.
- Мишката го мисли, котката го отмисля (разваля).
- Мишката кога е в кошницата сяка, че няма по-добре от нея.
- Мишката са не побира в дупката, пък повлякла и тиква подире си.
- Мишки да ти изгризат ушите. — На децата, кога трошат хляб.
- Мишки да ви изядат главите.
- Мишките играят, че няма котката.
- Мишя дупка за хиляда. — Тур.: „Съчан дилии бин алтъна.“
- Мишя пикня море размъща ли?
- Млад без памет, стар без ум.
- Млад бях: „Мълчи, ти не знаеш“; остарях: „Че кой та пита.“
- Млад да се жениш, рано е; стар да се жениш, късно е.
- Млад да работи, стар да настанява.
- Млад е, който е здрав.
- Млад-зелен.
- Млад работи`, стар ум давай.
- Млад са жени`, или млад са калугери`.
- Млад си — зелен си, стар си — изкуфял си.
- Млада жена, старо вино. Соф.
- Младата булка с писаната хурка. От песен.
- Младо без парица, старо без душица.
- Младо е момчето! Остали са му (само) два кътника.
- Младо либи`, старо земи`.
- Младо лозье, кисело гроздье.
- Младо не пожелило, старо не спечелило.
- Младо не спастрило, старо не скастрило.
- Младо радо до венчило, а охоло до вречило.
- Младоженя без кусур не бива.
- Младост до време, старост до гроба.
- Младост е лудост.
- Младост и лудост две близнета.
- Младо хвали`, старо либи`.
- Млого въз млого отходи.
- Млого лакардии (думи) на воденица биват.
- Млого ходи из село, ще си дойде без чело.
- Млогото думи пари не струват.
- Млогото отиде, малкото остана. — Тур.: „Чоку гитти, азъ калдъ.“
- Млък, че та изяда влък.
- Мляко, дръж го яко.
- Много баба знаяла и насъне гледала.
- Много баби — килаво дете. — Дет са месят мнозина в една работа, тя не става никаква.
- Много борави, нищо не прави.
- Много гърми, а не вали.
- Много гърмотевица, а малко дъжд.
- Много дрънка, се` за вънка.
- Много е грижа Бога, че ще попари сланата краставиците.
- Много е дявол — т.е. хитър, лукав.
- Много за глава, че ни едно на глава.
- Много занаети, празни му ръцете.
- Много знае, бей!
- Много знае, много ще тегли.
- Много имот къща не съсипва.
- Много квачки и пилета.
- Много ма чуват те мени.
- Много ма керти. — Не ме зачита.
- Много му знае кожата, много ще му тегли главата.
- Много обидяло, много видяло.
- Много приказки на воденица биват.
- Много слушай, малко думай.
- Много сми прекарали, и туй ще прекарами.
- Много стока къща не съсипва.
- Много стока очи не вади. — Тур.: „Артък мал гьоз чикармас.“
- Много ходило, много знай. От приказка.
- Много ходило, много видяло.
- Много ходил, много видял и научил. — Тур.: „Чок гезен, чок билир.“
- Много хитър човек честта си прехитря и без чест остава.
- Много художник, пустокъщовник. Гръц.
- Много чеда` за хвала`, а едно е за храна.
- Много яло и на зъб не попало.
- Многото думи малко пари струват.
- Многото са мина, малкото остана.
- Можеш ли сам да изпечеш кокошка, недей пита другиго.
- Мой кум, негов ум.
- Мойта земя да ми пие кръвта, а не чужда.
- Мойта още жито зоби, или
- Мойта още в полата си яде — т.е. твърде е малка. Тъй казват някои ергени, кога ги канят с някоя мома, а то показва, че не ще бързат да се женят.
- Мойта риза по-близо ми й от твойта.
- Мойто мой, твойто мой.
- Мокри гащи ядат риба.
- Мокри Иван. — Прякор на пиениците, най-вече на ония, които са попикават.
- Мокри й полите, че й меки очите.
- Мокрият предник сушат, а не сухият.
- Мокър дошел, а кален си отишел.
- Мокър като дъждовник.
- Мокър като дюдюл. — „Дюдюл“ не ми е позната дума; но може би е да от „дудул, дудула“ („Цинга манга дудула“) и да означава „дюдюл“, сиреч тоя, който играе на „пеперудня“ и когото заливат с вода. На последне време циганите играят тази игра, както и „лазара“.
- Мокър като пеперуда.
- Мокър от дъжд са не бои.
- Молба не е загуба.
- Молено сиренье, кисело яденье.
- Молете са, хора, дано излезе Рада мома.
- Моли като с бял дроб.
- Моли като с крастав кон.
- Моли са като просяк.
- Моли са като циганка да иде на сватба.
- Моли` се, и от зло пази` се.
- Молозака държи дувара.
- Мома вино не пие, коза сено не яде. — Де козата? — На купата. — Де момата? — При оката, или
- Мома вино не пие, коза сено не яде; козата са покачи на купата и момата дигна оката.
- Мома в люлка, дар в дисаги.
- Мома гиздава, а глава гнидава.
- Мома гиздосия, булка поразия. — Доде е мома скопосна, като са ожени, не са погледва.
- Мома е, докле е у дома.
- Мома като преспа (соспа) — т.е. едра като планина.
- Мома мила, а невеста гнила.
- Мома на глед, като тиква на плет.
- Мома откак стана мома, се` й свати на ума.
- Мома срама няма.
- Мома троши паниците — т.е. иска да се жени.
- Момата плели, иргенът клели.
- Момата я жени лицето.
- Момински срам до прага.
- Момински срам до края.
- Моминско село няма нийде.
- Момиче, голям дяволо. От песен.
- Момиче расте като гъбка.
- Момичетата растат като зла трева.
- Момичето дяволите го теглят за ушите, та расте скоро.
- Момичето е гнило купище.
- Момичето язък, че изгори момчето.
- Момче расте като под камък, а момиче като под лайно.
- Момче от Бонче, невеста от Вранче. Прилепска. Бонче и Вранче са села.
- Момче са жени, кога ще, а момиче, кога го сакат.
- Момченце и момиченце, конченце и теленце.
- Море, слагай да ям, че от сватба ида.
- Морето да пропадне, я че изпливам отгоре. Кюстендил.
- Мори Пено, като ходи у Цариград, виде ли царьо? — Видех. — Що чинеше? — Правеше си опинци. — Имаше ли брада? — Баш като дедовата Тричкова. Соф.
- Мотика и лопата най-последня заплата.
- Мотика и лопата — казвали краката на магарето, като ходяло, и ще каже, че то моляло Бога да умре стопанинът му; а па конят казвал: „Дръж са, не бой са, на памук ще паднеш“; затова кога падне някой от кон, не са убивал, а от магаре — убивал са.
- Мотика молитва не сака. Соф.
- Мотовила вила, който сече мотовила, жена му умира.
- Мотовила вила, жена мъжа била.
- Мочил срещу слънце. Мак.
- Мош-пую. — Влашко конте.
- Моя жена, моя злина (и добрина).
- Моя крава, мое и теле.
- Моя майка и негова от две жени деца.
- Моя майка и негова две жени.
- Моя майка и негова на една река си прали ризите.
- Моя майка и негова на едно слънце си сушат дрехите.
- Моя милост ма проводи негова милост до твоя милост да му дадеш един чувал жито.
- Моя милост, твоя милост, кой ще влезе в хамбаря, да насипе чувала.
- Моят ат е по-бръз от неговото магаре.
- Моята хропотница за твоя нос. — Употребява се от хропотничави някои по вяра, че ще оздравеят, ако излъжат другиго, като му кажат: „Кой се сгодил в нашата махла?“ Ако излъганият попита кой е, отговарят: „Моята…“
- Мравя ли е насреща, ти с мечка са бори.
- Мразя го като червив (като червиво куче).
- Мразяла момата хорото, че са оженила за гъдуларя.
- Мрака сякаш — т.е. много сакаш.
- Мре от глад, пък ще става сват.
- Мръдна му бръчката.
- Мръдна му гроша.
- Мръзнах до Бога.
- Мръкни, съмни, туй света.
- Мръстят са като зъмье.
- Мрътва глава сълзи пуща ли?
- Мрътва и студена.
- Мрътво око сълза не пуща.
- Мука и сполука.
- Мустаки го наболи, а той още сополи.
- Мустачури до ушури.
- Муха, бае, муха ти в окото. — А в твоето паяк.
- Муха далак има, мравя злъчка има.
- Муха с оцет не са лови.
- Муха са мижом не лови.
- Мухата като потъне в конското лайно, мисли, че е в мъст потънала.
- Мухата са върти над медът, а попът над бобът.
- Мухата стригат. — Казва се за скъперник някой, но повече за селените хърцои.
- Мушица го прави, ако го правеше баба, щеше да ти напълни паницата — казала една баба, като дала на един турчин мед малко в една паница, а той искал още.
- Мъгла го влаче по зелено осое.
- Мъгливото време на вълкът ярадисва.
- Мъдарец, мъдарец, дигни плочка вагарец.
- Мъдри купуват, луди продават.
- Мъдри събират, луди пилеят.
- Мъдри са като млада булка.
- Мъдрият са готви отнапред за сякога. Гръц.
- Мъж бъди, Начо, попържай.
- Мъж го имаш за сянка.
- Мъж да приноси с колата, жена да износя с иглата, пак не остава, или
- Мъж да принося с две ръце, жена да износя с малкият си пръст, пак е празна къщата.
- Мъж държи къщата, а жената я краси.
- Мъж е сякой, който върже гащи.
- Мъж е туй, не е кърпел да го откърпиш (или не е яма да го откърпиш).
- Мъж за две жени станал, още не порасъл.
- Мъж и жена злъчка имат, брат и сестра глъчка имат.
- Мъж искам, днес го искам.
- Мъж, мъж, като лайно в дъжд.
- Мъж на жена лицето, жена мъжу ръцете гледа.
- Мъж от краката изстива, жена като патка. Соф.
- Мъж от море очи носи.
- Мъж с до пояс бела брада да е, да го не верваш.
- Мъж с мустаки и жена с гърди не се учат.
- Мъж са два пъти радва в живота си: веднъж, кога са жени, и втори път, кога му умре жената.
- Мъж съм аз, гащи вържа.
- Мъж тегоби не знае — т.е. не му е толкоз мъчно за дома, кога е на чужбина.
- Мъжа е гостенин (гост) вкъщи.
- Мъждрак в чувал не стои.
- Мъждрак се у врекя не крие. Соф.
- Мъжец, мъжец, ако би ще и от калец.
- Мъжец, мъжец — дребен дъждец.
- Мъжко винце. — Кисело вино.
- Мъжкото е като бълха, женското като въшка.
- Мъжът да знае жената от пояса надоле.
- Мъжът е вкъщи глава, а жената душа.
- Мъжът е се` сенчица.
- Мъз-мъз човек. — Човек, що хортува и не му се разумява.
- Мълзя си кравата.
- Мълкохапо куче.
- Мълчаливия си знае работата.
- Мълчан пита изяда.
- Мълчано, безценно.
- Мълчаньето на всичко надвива.
- Мълчете да каже наш Иван, когото го мързи да си отвори устата.
- Мълчи бе; по нас кога ги бият, че не им дават да плачат.
- Мълчи, да та убие Господ. — Казва се тому, който е направил нещо пакост и иска да са оправдае.
- Мълчи като бивол.
- Мълчи като блъснат.
- Мълчи като дъб.
- Мълчи като пукал.
- Мълчи като треснат.
- Мълчи като фит (пуяк).
- Мълчимайка — казват на майка, която има моми за жененье.
- Мълчи, маре, аз го лъжа.
- Мързеливите вечер са разработват.
- Мързеливия пророк става.
- Мързеш благо не руча и ново не носи. Соф.
- Мързи го да подума.
- Мързян и Нещян двама братя.
- Мързян и Нещян братя, а Нехра им сестра.
- Мършава погодба много е по-хубава от тлъста сръдба.
- Мътиш ми водата.
- Мътна и поройна. — За човек, що не знае какво прави.
- Мътна като боза. — За вода.
- Мътна като кал. — За вода.
- Мъх за шикалки. От приказка.
- Мъчи се да изкара от две баби невеста. Соф.
- Мъчи се като грешен дявол.
- Мъчил са бивол да погълне, че едва муха погълнал.
- Мъчно е войвода да станеш, а то пари са лесно печелят.
- Мяра — вяра, кантар — кадия.
- Място обичай, закон главизна.
- Мях имахми и без мях бяхми.