Направо към съдържанието

Български притчи или пословици и характерни думи/З

От Уикиизточник
  • За баба ни бабье, ни бабка.
  • За бадехава и бащин гроб се не пълни (не копае).
  • За без нищо да разваляш нещо не е ум.
  • За без работа работа.
  • За Бог да прости — т.е. за вятърът, напразно.
  • За Бога е много, за попа е малко.
  • За Бога няма нещо да не може.
  • За Бога проси, за душа дели, на дявола носи.
  • За Бога служба не е загуба.
  • За Божа правдинка.
  • За Божи гроб, за в моя джоб.
  • За болник пануда дирих.
  • За брата до море, за либе през море.
  • За бълхата изгаря юрганя.
  • За бързи гостье квасник са меси.
  • За Великден вързия за Великден се продае.
  • За Великден червено яйце.
  • За Великден яйцата изядат ги децата.
  • За вода ходил и вода не пил.
  • За водата пари не ище, а без пари не иде.
  • За всичкото цяр има, ама иска да го знаеш, или ама сички го не знаят (секи го не знае).
  • За вълк чекено (броено) нема.
  • За вълка приказват, и вълка в кошарата.
  • За вяра ще умра.
  • За вяра човек и да умре, не е зле.
  • За вяра се бият хората.
  • За 'га (кога) стоиш йоще.
  • За главата си да завиеш (повиеш). — Тъй се обаждат, отдето са ония, които чуят куче да повие, защото казват, че ще умре някой или че то види злината и плаче. Изобщо казват, че кучетата вият на пустош.
  • За годеника и меденика.
  • За гоздея (клинеца) изгубва подковата, а за нея и коня.
  • За госта два дни са доста.
  • За грош, зад кош.
  • За гъска-мъска. — Иска за една гъска колкото за катър.
  • За да крече, брада не му прече.
  • За две жени мъж станал, а нож не похванал.
  • За две пари дроб има.
  • За две пари е скъп.
  • За ден да съм, ама петел да съм.
  • За добра стока мющерии сума.
  • За добри гости и два дни са доста.
  • За думанье много, ама няма що да се прави.
  • За думанье много, за пиенье (яденье) нищо.
  • За дъж ли, за вятър ли.
  • За един учен двама простаци дава, ама кой ги зима.
  • За един час радост, сто години жалост.
  • За една бълха цял юрган изгаря.
  • За жена е скришно, което не знае.
  • За женско въздъхна и издъхна.
  • За женско чак до Френско.
  • За здравье запива, за Бог да прости допива.
  • За зетя и петела носи, а за сина нито кокошката. Гръц.
  • За какви спири съм жив.
  • За какво ли се е допилял.
  • За кого пачи крак.
  • За кьосето за брадата бербери колкото искаш.
  • За либе за доброто и обичката от ухото.
  • За лицемерлик само го има. — Казва се за тоя, който обича да се подмазва пред другите.
  • За лоша мома кажи добра дума (а за добра, що ти е драго).
  • За лудия сякой ден празник.
  • За лудият ката ден Великден.
  • За малка работа голяма срамота.
  • За малко да се съдиш, по много яд (грях) да завъдиш.
  • За Мирча вила няма.
  • За многая лета.
  • За много години.
  • За мое сребро, за твое ребро.
  • За молбеника вратата не затварят.
  • За моя хатър, за твоя кахър. От песен.
  • За неволя с мъжа, кога госта няма, и
  • За неволя с госта, кога мъжа няма.
  • За нищелки — т.е. за нищо.
  • За няманье срама няма.
  • За „ох“ пари са дават.
  • За оцетник. — За нищо нещо.
  • За очи да плачеш.
  • За пара да е, като я няма (не ми трябва) на филе е.
  • За пара засвиря, за пет не млъква.
  • За пара мъртвец, за десет свещ.
  • За пара оцек', за пара косак', едно цяло ягенье.[1] Дрянов.
  • За пара работа, за десет зарар.
  • За пара скъпо.
  • За пара сичко става.
  • За пари и баща си продава.
  • За пет пари ракия, за три гроша чалгия. Соф.
  • За повече, по-далече.
  • За полвин ага приказка ли става?
  • За полвин поп цял кравай.
  • За почет глава се облага.
  • За права Бога.
  • За пръдня грош, за дрисня два.
  • За пътника добре е, за овчеря нехела. — Тъй казала бабата, като я питали за времето пътниците, които били насядали около огъня и нямало място за овчеря да иде да се понагрее.
  • За разбрания комар да му брънчи е доста, за неразбрания и тъпан да му бие е малко, или не соса.
  • За света Богородица, за мойта породица.
  • За своя душа сърце се слуша.
  • За се` Бога това имам.
  • За селските кози са грижи — т.е. за работи, които го не интересуват.
  • За семе стара краставица.
  • За сиромасите Господ държи света.
  • За слепите продавачи има и слепи купувачи.
  • За смърт Господ не се моли, тя сама си иде. — За онез, които кажат: „Кога ще умра, да се отърва.“
  • За срам глава гине.
  • За старини потуряй на страни.
  • За сухото и суровото изгаря.
  • За сяка болка Господ дал и билка.
  • За таквиз си дигна Господ берекети.
  • За твое здравье, за моя болест.
  • За твоя душа, за моя гуша.
  • За тегло сми създадени.
  • За тиквеник става.
  • За това, що са е минало, евреинът една пара не дава.
  • За това си крив, защото си жив.
  • За тогоз не ща, за оногоз не ща, най-подир теб не щат. — За мома, кога не аресва момците.
  • За толкоз и попадия шавнува.
  • За три дни в Габрово.
  • За туй и Господ знае.
  • За хатъра на вола ближи вълка хомотя.
  • За хатър се цирей не разваля.
  • За хиляда сладко, за пара горчиво.
  • За хилядо гозба, за пара (дукато) говна.
  • За хилядо гозба, за пара пипер.
  • За хората (чуждите) сопол, за мене е сокол.
  • За хубавото се дават пари, а не за лошото.
  • За хубост баба не боли.
  • За хубост ли да те гледам?
  • За хубост са не плаче.
  • За хумник ще та държа тук.
  • За цяр да го ядеш (пиеш).
  • За чий ми си бяс.
  • За чии ми си спири.
  • За чуждите за доброто, строшиха ми реброто.
  • За чуждо добро отиде моето ребро.
  • За чуждото изгуби своето.
  • За шейсет пари кокошка, за три гроша алдамач.
  • За шест месеца като си не продаде пушката, той ще удържи. — За ерген, кога се ожени.
  • За юнака има, за коня му няма. — Отговор на питането: „Има ли конак за юнак“, и показва, че са готови да приемат госта, но за коня му храна няма.
  • За яденье бърза му лъжицата, за работа мудна му е ръчицата.
  • За яденье кошове колко има готови!
  • Забавено, незабравено.
  • Забавя Бог, ама не забравя.
  • Забави се, не е вървял в пътя. — Направо е тръгнал.
  • Заби гага.
  • Забил глава. — Паднал пиян и заспал.
  • Забил си кучката, барем я добий.
  • Забоварил как го кликат. Соф.
  • Забоди (побий) пръчка, пий вино.
  • Забол кучи крак (пищов) на пояс.
  • Забравено не е намерено.
  • Забрави го що знаеше и учи се що се найде.
  • Забравй ти тоз Великден.
  • Забравил съм и името си (или и денят си).
  • Забравил си името. — Виж: „Забоварил как го…“
  • Забрадила са като кукумявка — т.е. не се забрадила добре.
  • Забрътвил от аз[2], че не изкарал до буки.
  • Забъркал се като куче в воденица.
  • Забъркал се като куче в сливи.
  • Забъшила момата, изказва я полата.
  • Завално говори.
  • Заваляш ма, ама я ли кобилицата.
  • Заведено не е като също. (Заведено дете. — Б.р.)
  • Заведи го при попа да му чете молитва. — За някого кога показва, че не е на умът си.
  • Завели са като родилки (лехуси).
  • Зави ми се свят.
  • Завил глава нанякъде. — Пропаднал, изгубил се.
  • Завил като куче.
  • Завил парцалетинка, станал уручлетинка.
  • Завил се и замаял се.
  • Завил си края на една страна.
  • Завил си чалма на главата.
  • Завистта е люта болест.
  • Завлече мъглите надоле.
  • Завъди си опашка.
  • Завързал му парцалче.
  • Завърши купенът — т.е. изкара го, сключи го.
  • Загледал се като теле у шарена врата.
  • Заговезни го казваха и сух хляб обядваха.
  • Заговнил света.
  • Заграбва му свределът.
  • Загрижил се като вълкът за овцете.
  • Загрижила са попадията, че израсла на попа брадата.
  • Загуби` пет, спечели` две. — Доде не дадеш пет, не спечеляш шест.
  • Загуби си Герги булчето, сам булче, там булче няма го. От песен.
  • Загубила си булката прешлена.
  • Загубила си булката чреслото.
  • Загубила си буля вретеното, че няма с какво да преде.
  • Зад кош, за грош.
  • Зад пръст затулен, цял виден.
  • Зад страхът е кярът.
  • Задавил са от лакомия.
  • Задер, задер, моме, през плет моми гони.
  • Задигай си дрипите.
  • Задигай си чуковете.
  • Задигай си парцалите.
  • Задни`к, задни`к, че в трапът.
  • Задоми го, зароби го.
  • Заекът и спи, и гледа.
  • Заем брашно враща.
  • Заем са дава да са враща.
  • Заец пипер чукаше — тежко му на главата. Гр.
  • Заец са с ботуши не стига (не лови, не гони).
  • Заеца в гората, а той ръжен тъкми.
  • Заецът много бърже бяга, ама хрътката го пак стига.
  • Заешка тупурдия.
  • За`зъбици го хванало.
  • Заизреждал наред от къща в къща като циганка.
  • Зайко пипер кълцаше, тежко на главата му.
  • Зайче лайно ни смърди, ни вони.
  • Зайчи лайна тригодишни.
  • Закал, кокал, по глава те хлопал. — Тъй отговарят децата, кога им кажат: „Закълни се.“
  • Закал, кокал, зад вратата хлопал. — Кога кажат някому: „Закълни се.“
  • Закаса`л я. — Сбъркал си работата.
  • Закача се за качамак.
  • Закачи му една глава чеснов лук, да не урочасва.
  • Закачил се като кука, не се откача.
  • Закиснал вътре, не излиза. — За човек в механата.
  • Закла ме по за`колът. — Стори ми зло там, дето прилягаше.
  • Заклела се земя на рай, сяко скришно да се знай.
  • Заключи` вратата да спиш по-рахат.
  • Заковал си патерицата. — Помогнал си нещо.
  • Закон баба поваля.
  • Закон булка заваля, обичай я загаля.
  • Закон дупка пробива.
  • Закон пеш ли ходи за кон? Каламбур.
  • Закълни са. — Закал, кокал, по глава ма хлопал.
  • Закълни се в тоз зюмбюл. — От приказка за кадията.
  • Закълни са де.
  • Закървавил очи като касапин.
  • Закършил му го. Соф.
  • Залепен като муха в мед.
  • Залепил са като лепка, не се отлепя.
  • Залепил са като пчела на мед.
  • Залепнал са за него като репей.
  • Залита й колесникът.
  • Залита му колесникът.
  • Заловил го доброзъбата.
  • Заловило се като куче.
  • Заловиха по любов, изкараха на кавга.
  • Заложил се като бабье на бързей.
  • За`лудо го има, кога не знае как да живее.
  • За`лудо е трудът ти.
  • За`лудо се човек чува, кога Бог го не чува.
  • За`лудо се трудиш.
  • За`лудо труд, кога нема ред. Самок.
  • Залудо ходи`, за`лудо не седи` (не стои). Соф.
  • Замахни на куче, поп ще удариш.
  • Замахни, та го цапни.
  • Замая ми са главата.
  • Замете са. — Отиде си.
  • Замириса ми на барут.
  • Замислил са като ерменец, кой е бил тъща си.
  • Замислил са като лисица в казан.
  • Замислил са като мисирче (пуйче) на слънце.
  • Замислил са като магаре на празна ясла.
  • Замислил са като свиня на пъртина.
  • Замислил са като свиня за Колада.
  • Замогнаха го мощите.
  • Замръзнало — т.е. нещо няма да го бъде: замръзнало му вричаньето.
  • Замръкнал му умът.
  • Замръкнал, та не осъвнал.
  • Замърви глава в пепелта.
  • Занареждал като врачка.
  • Занаят, канаят. — Занаятът го храни, не го оставя гладен.
  • Западнал му конецът.
  • Запали` му свещ, че му дай яйце да бели.
  • Запали` на дявола свещ, да ти напакости по-много.
  • Запали` на дявола свещ, да та сполети каквото не щеш.
  • Запали`, снахо, пещта да опечем агнето, дето ще го донесат.
  • Запива за здравье, допива за Бог да прости.
  • Запикал очи като бясна свиня.
  • Запикал си очите.
  • Запира са като прах на тъпан.
  • Запира са колкото водата в язът.
  • Запиши го на камината.
  • Запиши го на ледът.
  • Запиши го на снегът.
  • Запиши го на умът си.
  • Запиши ма на баджата.
  • Заплел гайтаня наопаки.
  • Заплел конците.
  • Заплел са като петел в кълчища.
  • Заплете са като пиле в кочина.
  • Запо'ядай, не се уядай.
  • Заповядай, куме, и от бобът.
  • Запознали го и късите кучета.
  • Заприличал на живете[3].
  • Запрегризва като магарица.
  • Запусти му краят.
  • Запусти му ралото. — Значи: 1) взе му воловете за борч, кога се отнася за чорбаджия; 2) уби го, кога се отнася за турчин.
  • Запусти` му хомотя.
  • Зарад босилеко поливат и щира.
  • Зарадва му се като крава на мрътво теле.
  • Зарадвал са до уши.
  • Заран леща, вечер мерджумек.
  • Заранта господар, вечерта говедар.
  • Зарар става по къра, а вкъщи му'й кахъра.
  • Заревал като бик.
  • Зарекла се баба Неда да не пие вино; заселила са в зевникътЗе`вник — злоупотребително от зимник, и-то на е и м-то на в. Така и съвнува наместо съмнува, софийски — съминя се. В Търновско викат зимник и трудно е да се разбере зимник ли е от зима, зимнина, или от земник, защото е от земя и в земята. Последното се вижда по право, като сравним с изба..
  • Зарекла са свиня да не яде лайна; прескочила плет, изяла пет.
  • Зарекла са свиня от купе`н.
  • Зарекло са куче да не гложде кокал.
  • Зарекъл са да не пие вода.
  • Зарекъл са от петък до събота.
  • Зарекъл са поп да не реже големи порезаници.
  • Заровените въглища повече парят.
  • Заровените въглища много горещо държат пепела.
  • Заровил са като свиня в лайна.
  • Заровнико н'едни.
  • Заровниците без пари женят.
  • Заровниците и тях ги ровят.
  • Заровниците подир попа вървят.
  • Заровничето не пукна. Клетва.
  • За`ръки по`ръки да дойдеш.
  • Заръчайте на форунджията и хляб да му не дава.
  • Засвирил Грую на рът на бърдо. От песен.
  • Засили са, плюй си на ръцете.
  • Засмя са като циганин на готови пари.
  • Засмя са Марта, показали са й някой млад.
  • Засмял са до уши.
  • Заспал го правил баща му.
  • Заспал Михо на припек.
  • Заспала, засънувала. От песен.
  • Заспала света Неделя на света Петка на скута. От песен.
  • Заспала свиня в кочина.
  • Засра си пътя — т.е. преднината.
  • Засрал си лицето.
  • Засрал си суратя.
  • Засрало си очите.
  • Засукал мустаки като рак.
  • Засъска като пепелянка змия.
  • Затвор длъг не плаща.
  • Затлъстяла кокошка яйца не носи.
  • Затуй ли съм млад зелен, за тъз дърта кошница? От песен.
  • Затуй мечката няма опашка. — Кога стават неправди върху някого. Влашка.
  • Затуй са насочи като оса в очи.
  • Затуй те тебе бият, я.
  • Затулил са зад кокалът.
  • Затуля са зад пръстът си.
  • Затуля слънцето с решето.
  • Затънат ли колата, не чакай Крали Марка да ти ги извади.
  • Захапа си устните.
  • Захвана ме като зъл дух.
  • Захванал от аз, че не изкарал до буки.
  • Захваната работа преполвена (свършена) са брои.
  • Захваща за здравье, изкарва за Бог да прости.
  • Захваща на пресеклица. — Кога дете си пее уж и песента му се пресича на плач (дъждът се пресича на сняг).
  • Захилил са като варена пача.
  • Заходя й колесника. — Отбива се от пътя.
  • Зачервил очи като върколак.
  • Зачервил са като рак.
  • Зачервил са като панджар.
  • Зачервил са като балдевски[4] просяк.
  • Зачервил са като вапирин.
  • Зачервил са рака от добро.
  • Зачудил се, сякаш че видял голо птиче.
  • Защо? — За чисто брашно.
  • Защо? — Защото да питаш ти, пък аз да ти не кажа.
  • Защо бабата, дето ти е отрязала пъпа, не ти е отрязала главата?
  • Защо го храня, като не му чуя гласът? — Тъй казват някои, кога пръднат.
  • Защо да го жаля, нема` го е майка ми родила?
  • Защо да го жаля, нема` ми е женин брат?
  • Защо да слушам хората, кога и аз имам ум.
  • Защо да ям попарник, дорде ми е зелник.
  • Защо да ям сврака, кога имам кокошка?
  • Защо дойде? За хума ли? (Да та хумя ли?)
  • Защо дойде, Иване? — А че дойдох.
  • Защо знае дявола по-много? Защото е по-стар.
  • Защо ли не си налягаш парцалите.
  • Защо ми са желтици, ако ще ми врата скъсат.
  • Защо ми е злат лиен, ако ща плюя кръв в него.
  • Защо ми си на воля, 'га те немам в неволя. — Тъй казват жените на мъжете си, кога последните немарят за домашните нужди.
  • Защо ми си, кога за зло ми си.
  • Защо му е брадата, 'га го няма в главата.
  • Защо носиш тоз кучи крак? — За зор. — Ам' чи от туй по-голям зор има ли? — Виж: „Защо ти е пушката…“
  • За`що, по`-що, свърши тая работа.
  • Защо са бъркаш там, дето не ти е работа.
  • Защо си го зел? — Не знаях, че е твое. — А не знаеше ли, че не е твое?
  • Защо си се допилял, нямаш ли нейде място де да се свреш?
  • Защо съска той на светого Вълча?
  • Защо ти е брадата, кога нямаш мозък в главата.
  • Защо ти е главата, кога е празна.
  • Защо ти е пушката? — За нужда. — Че от таз нужда по-голяма има ли?
  • Защо ти е тоз ваджия (тая пущина)? — За зор време. — От туй по` зор има ли?
  • Защо ти са мокри гащите? — Защото ми са меки очите.
  • Защото е пикал срещу слънце.
  • Заю-баю — нехубаво име, дръжте да го изядем. От приказка.
  • Заяли са като кучета.
  • Зван дому не съди.
  • Звърчи като муха в празно гърне.
  • Здрав болен не вярва.
  • Здрав да е.
  • Здрав като кошница.
  • Здрав като кочан.*
  • [* Поправка: Двете предходни поговорки са отпечатани като един абзац. — Бел.ел.кор.]
  • Здрав като камък.
  • Здрав човек всичко може.
  • Здрави ли сте, гнили яйца?
  • Здравите са не питат, слагай им.
  • Здравица ви вази, да пия ази.
  • Здравица ти, Иване, ако за теб остане.
  • Здравият е най-богат.
  • Здраве и живот.
  • Здравье и живот и хубаво време никога не омръзват.
  • Здравье та убило в главата. — В отговор на „на здраве“ — кога някой дигне да пие вино.
  • Здравьето е най-голям имот.
  • Здравьето е най-голямото богатство.
  • Здравьето е най-хубавото (скъпото) нещо на света.
  • Зе ли си дарата колко струваш?
  • Зе ли си петтях пари?
  • Зе си мъглите нагоре.
  • Зе си дърмите. Офейка.
  • Зел, де зел, не питай. От песен.
  • Зел му и шапката от главата.
  • Зел си дърмите — т.е. хванал гората. Дърма е стара дума, еднокоренна с δρόμος.
  • Зела го мътната.
  • Зелен венец на келява глава.
  • Зелен гущер. — Турчин.
  • Зелен здравец на планина — из ладанките.
  • Зелен откъснат.
  • Зелена кръв — червена трева.
  • Зелените (турците) с памук бръснат челяка.
  • Зели го на око.
  • Зели го под крак — т.е. зели му преднината.
  • Зели му почката (дирята).
  • Зело си хлябът в ръцете.
  • Зело си табихет йоще кога се родило.
  • Земай си дърмите. — Виж: „Зел си дърмите.“
  • Земете сички по цяло, а на мен дайте по полвинка.
  • Земи вила, та разправяй.
  • Земи два камъка, че си бий главата.
  • Земи, кьорчо, тояга, че я носи дома. Соф.
  • Земи ми и ризата от гърбът.
  • Земи ми каламаро, че удри по дуваро.
  • Земи на заем и върни, да ти са отворени вратата за други път.
  • Земи от бакалина, дай на фурнаджията. От приказка.
  • Земи си грошът.
  • Земи си намаза, дай ми калеврите.
  • Земи този и пак проси`.
  • Земи я, бре Иване, добра е девойката.
  • Земни ма, когато ма намериш, да ма имаш, когато ти потрябам.
  • Земни ми каквото ще ми земеш.
  • Земя му кости изметала. Трън.
  • Земя тъпчи по земята. За човека.
  • Земята е на решето. — Когато някои тръгват посреднощ да си отидат дома от гостье, дават им да си носят хлебец, защото земята била на решето, т.е. опасно било по това време от „сладки и медени“ да са ходи.
  • Земята да го не приеме. Клетва.
  • Земята мъст не гони.
  • Земята твърда, небето високо. — В неволя се казва.
  • Зенгинина изкарува колата си въз баиря, сиромаха не може.
  • Зенгините кога им дойде кефа, сиромасите кога им падне.
  • Зер тъй я, кой пръдна, кой зе грошът.
  • Зет като мед, син като пелин.
  • Зет се храни с пържени яйца.
  • Зет син не става, нито снаха — дъщеря.
  • Зех си бедата на главата.
  • Зехир да бе, изпиваше го човек. — При понуди за нещо, особено за вино.
  • Зехир да е, ще го изпиеш.
  • Зид уши има, а плет очи има.
  • Зида и раззида.
  • Зима вълку за причина.
  • Зима гизда не гледа.
  • Зимай ясена от сой, а куче от копаня — т.е. овчарско.
  • Зимата прави богатите хамали, а сиромасите — чапкъни.
  • Зиме без аба, лете без торба не ходи.
  • Зиме не се гледа коя дреха е по-хубава, но коя по-топла.
  • Зимен Никола, конят у кола.
  • Зимна яребичка, лятна кукувичка.
  • Зимно слънце и женско сърце не са да ги вярваш.
  • Зимно време болерите са хамали, а сиромасите — търговци.
  • Зимно време като малко дете; сега плаче, сега се смее, сега вали, сега слънце грее.
  • Зинали връз него, ще да го изядат (жив).
  • Зияде стока очи не вади.
  • Зла година зле премина.
  • Зла година за роднина плаче, а неволя за приетел.
  • Зла година са минува, зъл комшия се не менява.
  • Зла жена бива от добър мъж.
  • Зла жена и от море по-зла, а добрата е рай Божи.
  • Зла жена яде повече от зла зъмя.
  • Зла кучка стадо пази (чува).
  • Зла пасмина кога пойде, она сама не иде. Соф.
  • Злата` кака под корито — казват, когато искат да покажат, че малката мома (подявката) е по-хубава. Изражението е заето от приказката за Пепелешка, но там корито е също корито, а тука корито дава да се разбере, че момата е малка и има кака.
  • Златен ключ железни врата отваря. — Парите всичко правят.
  • Златото в гърнило, а приятел в неволя.
  • Златото го огънят префиня (пречистя), а човека — теглилото.
  • Златото го ръжда не яде.
  • Зле приготвена.
  • Зле седни`, та пръдни`, че хората криви.
  • Зло брашно е внесъл.
  • Зло го убило.
  • Зло голямо.
  • Зло да те забовари. — Употребява се, кога искат да кажат, че забравили някого в даден случай.
  • Зло, добро, мое е.
  • Зло за зло не вращай.
  • Зло за зло, а сливи за брашно.
  • Зло и лошо две злини са.
  • Зло и опако.
  • Зло куче нито кокалът гризе (яде), нито го дава на друго.
  • Зло куче, зъл дух.
  • Зло куче бачия държи. Соф.
  • Зло нема, добро — да`-че Господ.
  • Зло му са напело.
  • Зло с колата, а добро нито с везната.
  • Зло са скоро чува.
  • Злото зло го не хваща.
  • Злото добро не докарва.
  • Злото лесно (скоро) дохожда, а мъчно (полека) си отхожда.
  • Злото е по-старо от света.
  • Злото лесно става.
  • Злото се чува по-далече от доброто.
  • Змии и гущери бълва.
  • Змийче да е, от сърце да е.
  • Змия грамадница. — Жена, която не живее с хората.
  • Змия да те изяде. Клетва.
  • Змия да ме ухапе, ще се отрови от мене.
  • Змия да съм родила, него да не съм раждала.
  • Змия е и жива студена, и мъртва студена.
  • Змия му се свила в кесията. — Казва се за скъперник.
  • Змия усойница. — Люта, лоша жена.
  • Змията доде не погълне друга змия, змей не става.
  • Змията и малечка са не милва.
  • Змията казва ли си нозете.
  • Змията като я заболи глава, излязва на пътя да я церят.
  • Змията се вие насам-натам и пак в дупката си направо влязва.
  • Змията са криви, доде дойде на дупката си.
  • Змията се не милва.
  • Змията си не изважда нозете да знае, че ще я пресекат.
  • Змията умира и о тревата се държи — т.е. хапе я.
  • Змията я за опашката не изваждат от дупката.
  • Знае Аврам де копае корени.
  • Знае го изуст.
  • Знае Господ кому какво дава.
  • Знае Господ бакалина и фурнаджията.
  • Знае Господ чие масло гори в кандилото.
  • Знае Господ кой преби на козата рогата.
  • Знае да кове и да духа.
  • Знае да свири и да играе.
  • Знае до круши.
  • Знае Колю де зимуват раците.
  • Знае като поп.
  • Знае ли циганка да ходи плетена.
  • Знае ли куче за мир, казала лисицата.
  • Знае лисицата какъв огън прескача.
  • Знае на парата кайметя.
  • Знае свиня кладенчева вода.
  • Знае светът като петтях си пръстье.
  • Знае ти циганин извара ли е за попара, или попара за извара.
  • Знае, че е парата сребърна.
  • Знае що е царя вечерял.
  • Знае що има и в зъбите ми.
  • Знаете ли какво чудо станало? — Кадията са потурчил. — Хахам-башията станал чифутин — казват някои.
  • Знай враната де'й барата.
  • Знай котката кое месо е изяла.
  • Знай ли свиня за по-добро?
  • Знай ли свиня що е диня?
  • Знай се` едно, като глухият тъпана.
  • Знам аз де ме отрепва обувката.
  • Знам аз с кой крак хромя (куцам).
  • Знам го като „Отче наш“.
  • Знам го като по вода.
  • Знам де са мътят дяволите, ама не ми струва.
  • Знам доброто, дай среброто.
  • Знам ли аз, пари малко, мъж голям.
  • Знам ли доброто защо е?
  • Знам ти доброутрото защо е.
  • Знаш ли кой съм аз? — На слепият чичо, на кьоравият вуйчо.
  • Зная де го боли, ама не мога да му помогна.
  • Зная и аз, знай и той защо яде бой.
  • Зная му и зъбите.
  • Зорлан (силом) земаш на човека, ама зорлан не мож му да`.
  • Зрялата круша сама пада.
  • Зъб го боли, та куца.
  • Зъб го боли, та криви.
  • Зъб го боли, с крак куца.
  • Зъбато слънце не грее, изстива.
  • Зъбест — който добре се брани с думи.
  • Зъбесто куче.
  • Зъби има, хляб няма.
  • Зъби се като куче.
  • Зъбите му дрънкат като кош орехи. От песен.
  • Зъбът си не обели да продума нещо.
  • Зъл бирник продава на челяка едина вол, а добрият и двата.
  • Зъл като куче.
  • Зъл комшия, зло голямо.
  • Зъмче са в пазва не туря.
  • Зъмята са не милва.
  • Зърно по зърно — сарай, или камък по камък сарай.
  • Зяпа, дано му паднат печени врабчета отгоре.
  • Зяпа като гладна врана.
  1. Оцек' — оцет; косак' — косат (риба). — (б.р.)
  2. Аз и буки. Название на буквите а и б в старобългарската азбука. (б.р.)
  3. Живете — название на буква ж от старобългарската азбука. (Б.р.).
  4. Балдево — пловдивско село, отдето излизат много просяци.