Български притчи или пословици и характерни думи/З
Облик
З
[редактиране]- За баба ни бабье, ни бабка.
- За бадехава и бащин гроб се не пълни (не копае).
- За без нищо да разваляш нещо не е ум.
- За без работа работа.
- За Бог да прости — т.е. за вятърът, напразно.
- За Бога е много, за попа е малко.
- За Бога няма нещо да не може.
- За Бога проси, за душа дели, на дявола носи.
- За Бога служба не е загуба.
- За Божа правдинка.
- За Божи гроб, за в моя джоб.
- За болник пануда дирих.
- За брата до море, за либе през море.
- За бълхата изгаря юрганя.
- За бързи гостье квасник са меси.
- За Великден вързия за Великден се продае.
- За Великден червено яйце.
- За Великден яйцата изядат ги децата.
- За вода ходил и вода не пил.
- За водата пари не ище, а без пари не иде.
- За всичкото цяр има, ама иска да го знаеш, или ама сички го не знаят (секи го не знае).
- За вълк чекено (броено) нема.
- За вълка приказват, и вълка в кошарата.
- За вяра ще умра.
- За вяра човек и да умре, не е зле.
- За вяра се бият хората.
- За 'га (кога) стоиш йоще.
- За главата си да завиеш (повиеш). — Тъй се обаждат, отдето са ония, които чуят куче да повие, защото казват, че ще умре някой или че то види злината и плаче. Изобщо казват, че кучетата вият на пустош.
- За годеника и меденика.
- За гоздея (клинеца) изгубва подковата, а за нея и коня.
- За госта два дни са доста.
- За грош, зад кош.
- За гъска-мъска. — Иска за една гъска колкото за катър.
- За да крече, брада не му прече.
- За две жени мъж станал, а нож не похванал.
- За две пари дроб има.
- За две пари е скъп.
- За ден да съм, ама петел да съм.
- За добра стока мющерии сума.
- За добри гости и два дни са доста.
- За думанье много, ама няма що да се прави.
- За думанье много, за пиенье (яденье) нищо.
- За дъж ли, за вятър ли.
- За един учен двама простаци дава, ама кой ги зима.
- За един час радост, сто години жалост.
- За една бълха цял юрган изгаря.
- За жена е скришно, което не знае.
- За женско въздъхна и издъхна.
- За женско чак до Френско.
- За здравье запива, за Бог да прости допива.
- За зетя и петела носи, а за сина нито кокошката. Гръц.
- За какви спири съм жив.
- За какво ли се е допилял.
- За кого пачи крак.
- За кьосето за брадата бербери колкото искаш.
- За либе за доброто и обичката от ухото.
- За лицемерлик само го има. — Казва се за тоя, който обича да се подмазва пред другите.
- За лоша мома кажи добра дума (а за добра, що ти е драго).
- За лудия сякой ден празник.
- За лудият ката ден Великден.
- За малка работа голяма срамота.
- За малко да се съдиш, по много яд (грях) да завъдиш.
- За Мирча вила няма.
- За многая лета.
- За много години.
- За мое сребро, за твое ребро.
- За молбеника вратата не затварят.
- За моя хатър, за твоя кахър. От песен.
- За неволя с мъжа, кога госта няма, и
- За неволя с госта, кога мъжа няма.
- За нищелки — т.е. за нищо.
- За няманье срама няма.
- За „ох“ пари са дават.
- За оцетник. — За нищо нещо.
- За очи да плачеш.
- За пара да е, като я няма (не ми трябва) на филе е.
- За пара засвиря, за пет не млъква.
- За пара мъртвец, за десет свещ.
- За пара оцек', за пара косак', едно цяло ягенье.[1] Дрянов.
- За пара работа, за десет зарар.
- За пара скъпо.
- За пара сичко става.
- За пари и баща си продава.
- За пет пари ракия, за три гроша чалгия. Соф.
- За повече, по-далече.
- За полвин ага приказка ли става?
- За полвин поп цял кравай.
- За почет глава се облага.
- За права Бога.
- За пръдня грош, за дрисня два.
- За пътника добре е, за овчеря нехела. — Тъй казала бабата, като я питали за времето пътниците, които били насядали около огъня и нямало място за овчеря да иде да се понагрее.
- За разбрания комар да му брънчи е доста, за неразбрания и тъпан да му бие е малко, или не соса.
- За света Богородица, за мойта породица.
- За своя душа сърце се слуша.
- За се` Бога това имам.
- За селските кози са грижи — т.е. за работи, които го не интересуват.
- За семе стара краставица.
- За сиромасите Господ държи света.
- За слепите продавачи има и слепи купувачи.
- За смърт Господ не се моли, тя сама си иде. — За онез, които кажат: „Кога ще умра, да се отърва.“
- За срам глава гине.
- За старини потуряй на страни.
- За сухото и суровото изгаря.
- За сяка болка Господ дал и билка.
- За таквиз си дигна Господ берекети.
- За твое здравье, за моя болест.
- За твоя душа, за моя гуша.
- За тегло сми създадени.
- За тиквеник става.
- За това, що са е минало, евреинът една пара не дава.
- За това си крив, защото си жив.
- За тогоз не ща, за оногоз не ща, най-подир теб не щат. — За мома, кога не аресва момците.
- За толкоз и попадия шавнува.
- За три дни в Габрово.
- За туй и Господ знае.
- За хатъра на вола ближи вълка хомотя.
- За хатър се цирей не разваля.
- За хиляда сладко, за пара горчиво.
- За хилядо гозба, за пара (дукато) говна.
- За хилядо гозба, за пара пипер.
- За хората (чуждите) сопол, за мене е сокол.
- За хубавото се дават пари, а не за лошото.
- За хубост баба не боли.
- За хубост ли да те гледам?
- За хубост са не плаче.
- За хумник ще та държа тук.
- За цяр да го ядеш (пиеш).
- За чий ми си бяс.
- За чии ми си спири.
- За чуждите за доброто, строшиха ми реброто.
- За чуждо добро отиде моето ребро.
- За чуждото изгуби своето.
- За шейсет пари кокошка, за три гроша алдамач.
- За шест месеца като си не продаде пушката, той ще удържи. — За ерген, кога се ожени.
- За юнака има, за коня му няма. — Отговор на питането: „Има ли конак за юнак“, и показва, че са готови да приемат госта, но за коня му храна няма.
- За яденье бърза му лъжицата, за работа мудна му е ръчицата.
- За яденье кошове колко има готови!
- Забавено, незабравено.
- Забавя Бог, ама не забравя.
- Забави се, не е вървял в пътя. — Направо е тръгнал.
- Заби гага.
- Забил глава. — Паднал пиян и заспал.
- Забил си кучката, барем я добий.
- Забоварил как го кликат. Соф.
- Забоди (побий) пръчка, пий вино.
- Забол кучи крак (пищов) на пояс.
- Забравено не е намерено.
- Забрави го що знаеше и учи се що се найде.
- Забравй ти тоз Великден.
- Забравил съм и името си (или и денят си).
- Забравил си името. — Виж: „Забоварил как го…“
- Забрадила са като кукумявка — т.е. не се забрадила добре.
- Забрътвил от аз[2], че не изкарал до буки.
- Забъркал се като куче в воденица.
- Забъркал се като куче в сливи.
- Забъшила момата, изказва я полата.
- Завално говори.
- Заваляш ма, ама я ли кобилицата.
- Заведено не е като също. (Заведено дете. — Б.р.)
- Заведи го при попа да му чете молитва. — За някого кога показва, че не е на умът си.
- Завели са като родилки (лехуси).
- Зави ми се свят.
- Завил глава нанякъде. — Пропаднал, изгубил се.
- Завил като куче.
- Завил парцалетинка, станал уручлетинка.
- Завил се и замаял се.
- Завил си края на една страна.
- Завил си чалма на главата.
- Завистта е люта болест.
- Завлече мъглите надоле.
- Завъди си опашка.
- Завързал му парцалче.
- Завърши купенът — т.е. изкара го, сключи го.
- Загледал се като теле у шарена врата.
- Заговезни го казваха и сух хляб обядваха.
- Заговнил света.
- Заграбва му свределът.
- Загрижил се като вълкът за овцете.
- Загрижила са попадията, че израсла на попа брадата.
- Загуби` пет, спечели` две. — Доде не дадеш пет, не спечеляш шест.
- Загуби си Герги булчето, сам булче, там булче няма го. От песен.
- Загубила си булката прешлена.
- Загубила си булката чреслото.
- Загубила си буля вретеното, че няма с какво да преде.
- Зад кош, за грош.
- Зад пръст затулен, цял виден.
- Зад страхът е кярът.
- Задавил са от лакомия.
- Задер, задер, моме, през плет моми гони.
- Задигай си дрипите.
- Задигай си чуковете.
- Задигай си парцалите.
- Задни`к, задни`к, че в трапът.
- Задоми го, зароби го.
- Заекът и спи, и гледа.
- Заем брашно враща.
- Заем са дава да са враща.
- Заец пипер чукаше — тежко му на главата. Гр.
- Заец са с ботуши не стига (не лови, не гони).
- Заеца в гората, а той ръжен тъкми.
- Заецът много бърже бяга, ама хрътката го пак стига.
- Заешка тупурдия.
- За`зъбици го хванало.
- Заизреждал наред от къща в къща като циганка.
- Зайко пипер кълцаше, тежко на главата му.
- Зайче лайно ни смърди, ни вони.
- Зайчи лайна тригодишни.
- Закал, кокал, по глава те хлопал. — Тъй отговарят децата, кога им кажат: „Закълни се.“
- Закал, кокал, зад вратата хлопал. — Кога кажат някому: „Закълни се.“
- Закаса`л я. — Сбъркал си работата.
- Закача се за качамак.
- Закачи му една глава чеснов лук, да не урочасва.
- Закачил се като кука, не се откача.
- Закиснал вътре, не излиза. — За човек в механата.
- Закла ме по за`колът. — Стори ми зло там, дето прилягаше.
- Заклела се земя на рай, сяко скришно да се знай.
- Заключи` вратата да спиш по-рахат.
- Заковал си патерицата. — Помогнал си нещо.
- Закон баба поваля.
- Закон булка заваля, обичай я загаля.
- Закон дупка пробива.
- Закон пеш ли ходи за кон? Каламбур.
- Закълни са. — Закал, кокал, по глава ма хлопал.
- Закълни се в тоз зюмбюл. — От приказка за кадията.
- Закълни са де.
- Закървавил очи като касапин.
- Закършил му го. Соф.
- Залепен като муха в мед.
- Залепил са като лепка, не се отлепя.
- Залепил са като пчела на мед.
- Залепнал са за него като репей.
- Залита й колесникът.
- Залита му колесникът.
- Заловил го доброзъбата.
- Заловило се като куче.
- Заловиха по любов, изкараха на кавга.
- Заложил се като бабье на бързей.
- За`лудо го има, кога не знае как да живее.
- За`лудо е трудът ти.
- За`лудо се човек чува, кога Бог го не чува.
- За`лудо се трудиш.
- За`лудо труд, кога нема ред. Самок.
- Залудо ходи`, за`лудо не седи` (не стои). Соф.
- Замахни на куче, поп ще удариш.
- Замахни, та го цапни.
- Замая ми са главата.
- Замете са. — Отиде си.
- Замириса ми на барут.
- Замислил са като ерменец, кой е бил тъща си.
- Замислил са като лисица в казан.
- Замислил са като мисирче (пуйче) на слънце.
- Замислил са като магаре на празна ясла.
- Замислил са като свиня на пъртина.
- Замислил са като свиня за Колада.
- Замогнаха го мощите.
- Замръзнало — т.е. нещо няма да го бъде: замръзнало му вричаньето.
- Замръкнал му умът.
- Замръкнал, та не осъвнал.
- Замърви глава в пепелта.
- Занареждал като врачка.
- Занаят, канаят. — Занаятът го храни, не го оставя гладен.
- Западнал му конецът.
- Запали` му свещ, че му дай яйце да бели.
- Запали` на дявола свещ, да ти напакости по-много.
- Запали` на дявола свещ, да та сполети каквото не щеш.
- Запали`, снахо, пещта да опечем агнето, дето ще го донесат.
- Запива за здравье, допива за Бог да прости.
- Запикал очи като бясна свиня.
- Запикал си очите.
- Запира са като прах на тъпан.
- Запира са колкото водата в язът.
- Запиши го на камината.
- Запиши го на ледът.
- Запиши го на снегът.
- Запиши го на умът си.
- Запиши ма на баджата.
- Заплел гайтаня наопаки.
- Заплел конците.
- Заплел са като петел в кълчища.
- Заплете са като пиле в кочина.
- Запо'ядай, не се уядай.
- Заповядай, куме, и от бобът.
- Запознали го и късите кучета.
- Заприличал на живете[3].
- Запрегризва като магарица.
- Запусти му краят.
- Запусти му ралото. — Значи: 1) взе му воловете за борч, кога се отнася за чорбаджия; 2) уби го, кога се отнася за турчин.
- Запусти` му хомотя.
- Зарад босилеко поливат и щира.
- Зарадва му се като крава на мрътво теле.
- Зарадвал са до уши.
- Заран леща, вечер мерджумек.
- Заранта господар, вечерта говедар.
- Зарар става по къра, а вкъщи му'й кахъра.
- Заревал като бик.
- Зарекла се баба Неда да не пие вино; заселила са в зевникътЗе`вник — злоупотребително от зимник, и-то на е и м-то на в. Така и съвнува наместо съмнува, софийски — съминя се. В Търновско викат зимник и трудно е да се разбере зимник ли е от зима, зимнина, или от земник, защото е от земя и в земята. Последното се вижда по право, като сравним с изба..
- Зарекла са свиня да не яде лайна; прескочила плет, изяла пет.
- Зарекла са свиня от купе`н.
- Зарекло са куче да не гложде кокал.
- Зарекъл са да не пие вода.
- Зарекъл са от петък до събота.
- Зарекъл са поп да не реже големи порезаници.
- Заровените въглища повече парят.
- Заровените въглища много горещо държат пепела.
- Заровил са като свиня в лайна.
- Заровнико н'едни.
- Заровниците без пари женят.
- Заровниците и тях ги ровят.
- Заровниците подир попа вървят.
- Заровничето не пукна. Клетва.
- За`ръки по`ръки да дойдеш.
- Заръчайте на форунджията и хляб да му не дава.
- Засвирил Грую на рът на бърдо. От песен.
- Засили са, плюй си на ръцете.
- Засмя са като циганин на готови пари.
- Засмя са Марта, показали са й някой млад.
- Засмял са до уши.
- Заспал го правил баща му.
- Заспал Михо на припек.
- Заспала, засънувала. От песен.
- Заспала света Неделя на света Петка на скута. От песен.
- Заспала свиня в кочина.
- Засра си пътя — т.е. преднината.
- Засрал си лицето.
- Засрал си суратя.
- Засрало си очите.
- Засукал мустаки като рак.
- Засъска като пепелянка змия.
- Затвор длъг не плаща.
- Затлъстяла кокошка яйца не носи.
- Затуй ли съм млад зелен, за тъз дърта кошница? От песен.
- Затуй мечката няма опашка. — Кога стават неправди върху някого. Влашка.
- Затуй са насочи като оса в очи.
- Затуй те тебе бият, я.
- Затулил са зад кокалът.
- Затуля са зад пръстът си.
- Затуля слънцето с решето.
- Затънат ли колата, не чакай Крали Марка да ти ги извади.
- Захапа си устните.
- Захвана ме като зъл дух.
- Захванал от аз, че не изкарал до буки.
- Захваната работа преполвена (свършена) са брои.
- Захваща за здравье, изкарва за Бог да прости.
- Захваща на пресеклица. — Кога дете си пее уж и песента му се пресича на плач (дъждът се пресича на сняг).
- Захилил са като варена пача.
- Заходя й колесника. — Отбива се от пътя.
- Зачервил очи като върколак.
- Зачервил са като рак.
- Зачервил са като панджар.
- Зачервил са като балдевски[4] просяк.
- Зачервил са като вапирин.
- Зачервил са рака от добро.
- Зачудил се, сякаш че видял голо птиче.
- Защо? — За чисто брашно.
- Защо? — Защото да питаш ти, пък аз да ти не кажа.
- Защо бабата, дето ти е отрязала пъпа, не ти е отрязала главата?
- Защо го храня, като не му чуя гласът? — Тъй казват някои, кога пръднат.
- Защо да го жаля, нема` го е майка ми родила?
- Защо да го жаля, нема` ми е женин брат?
- Защо да слушам хората, кога и аз имам ум.
- Защо да ям попарник, дорде ми е зелник.
- Защо да ям сврака, кога имам кокошка?
- Защо дойде? За хума ли? (Да та хумя ли?)
- Защо дойде, Иване? — А че дойдох.
- Защо знае дявола по-много? Защото е по-стар.
- Защо ли не си налягаш парцалите.
- Защо ми са желтици, ако ще ми врата скъсат.
- Защо ми е злат лиен, ако ща плюя кръв в него.
- Защо ми си на воля, 'га те немам в неволя. — Тъй казват жените на мъжете си, кога последните немарят за домашните нужди.
- Защо ми си, кога за зло ми си.
- Защо му е брадата, 'га го няма в главата.
- Защо носиш тоз кучи крак? — За зор. — Ам' чи от туй по-голям зор има ли? — Виж: „Защо ти е пушката…“
- За`що, по`-що, свърши тая работа.
- Защо са бъркаш там, дето не ти е работа.
- Защо си го зел? — Не знаях, че е твое. — А не знаеше ли, че не е твое?
- Защо си се допилял, нямаш ли нейде място де да се свреш?
- Защо съска той на светого Вълча?
- Защо ти е брадата, кога нямаш мозък в главата.
- Защо ти е главата, кога е празна.
- Защо ти е пушката? — За нужда. — Че от таз нужда по-голяма има ли?
- Защо ти е тоз ваджия (тая пущина)? — За зор време. — От туй по` зор има ли?
- Защо ти са мокри гащите? — Защото ми са меки очите.
- Защото е пикал срещу слънце.
- Заю-баю — нехубаво име, дръжте да го изядем. От приказка.
- Заяли са като кучета.
- Зван дому не съди.
- Звърчи като муха в празно гърне.
- Здрав болен не вярва.
- Здрав да е.
- Здрав като кошница.
- Здрав като кочан.*
- [* Поправка: Двете предходни поговорки са отпечатани като един абзац. — Бел.ел.кор.]
- Здрав като камък.
- Здрав човек всичко може.
- Здрави ли сте, гнили яйца?
- Здравите са не питат, слагай им.
- Здравица ви вази, да пия ази.
- Здравица ти, Иване, ако за теб остане.
- Здравият е най-богат.
- Здраве и живот.
- Здравье и живот и хубаво време никога не омръзват.
- Здравье та убило в главата. — В отговор на „на здраве“ — кога някой дигне да пие вино.
- Здравьето е най-голям имот.
- Здравьето е най-голямото богатство.
- Здравьето е най-хубавото (скъпото) нещо на света.
- Зе ли си дарата колко струваш?
- Зе ли си петтях пари?
- Зе си мъглите нагоре.
- Зе си дърмите. Офейка.
- Зел, де зел, не питай. От песен.
- Зел му и шапката от главата.
- Зел си дърмите — т.е. хванал гората. Дърма е стара дума, еднокоренна с δρόμος.
- Зела го мътната.
- Зелен венец на келява глава.
- Зелен гущер. — Турчин.
- Зелен здравец на планина — из ладанките.
- Зелен откъснат.
- Зелена кръв — червена трева.
- Зелените (турците) с памук бръснат челяка.
- Зели го на око.
- Зели го под крак — т.е. зели му преднината.
- Зели му почката (дирята).
- Зело си хлябът в ръцете.
- Зело си табихет йоще кога се родило.
- Земай си дърмите. — Виж: „Зел си дърмите.“
- Земете сички по цяло, а на мен дайте по полвинка.
- Земи вила, та разправяй.
- Земи два камъка, че си бий главата.
- Земи, кьорчо, тояга, че я носи дома. Соф.
- Земи ми и ризата от гърбът.
- Земи ми каламаро, че удри по дуваро.
- Земи на заем и върни, да ти са отворени вратата за други път.
- Земи от бакалина, дай на фурнаджията. От приказка.
- Земи си грошът.
- Земи си намаза, дай ми калеврите.
- Земи този и пак проси`.
- Земи я, бре Иване, добра е девойката.
- Земни ма, когато ма намериш, да ма имаш, когато ти потрябам.
- Земни ми каквото ще ми земеш.
- Земя му кости изметала. Трън.
- Земя тъпчи по земята. За човека.
- Земята е на решето. — Когато някои тръгват посреднощ да си отидат дома от гостье, дават им да си носят хлебец, защото земята била на решето, т.е. опасно било по това време от „сладки и медени“ да са ходи.
- Земята да го не приеме. Клетва.
- Земята мъст не гони.
- Земята твърда, небето високо. — В неволя се казва.
- Зенгинина изкарува колата си въз баиря, сиромаха не може.
- Зенгините кога им дойде кефа, сиромасите кога им падне.
- Зер тъй я, кой пръдна, кой зе грошът.
- Зет като мед, син като пелин.
- Зет се храни с пържени яйца.
- Зет син не става, нито снаха — дъщеря.
- Зех си бедата на главата.
- Зехир да бе, изпиваше го човек. — При понуди за нещо, особено за вино.
- Зехир да е, ще го изпиеш.
- Зид уши има, а плет очи има.
- Зида и раззида.
- Зима вълку за причина.
- Зима гизда не гледа.
- Зимай ясена от сой, а куче от копаня — т.е. овчарско.
- Зимата прави богатите хамали, а сиромасите — чапкъни.
- Зиме без аба, лете без торба не ходи.
- Зиме не се гледа коя дреха е по-хубава, но коя по-топла.
- Зимен Никола, конят у кола.
- Зимна яребичка, лятна кукувичка.
- Зимно слънце и женско сърце не са да ги вярваш.
- Зимно време болерите са хамали, а сиромасите — търговци.
- Зимно време като малко дете; сега плаче, сега се смее, сега вали, сега слънце грее.
- Зинали връз него, ще да го изядат (жив).
- Зияде стока очи не вади.
- Зла година зле премина.
- Зла година за роднина плаче, а неволя за приетел.
- Зла година са минува, зъл комшия се не менява.
- Зла жена бива от добър мъж.
- Зла жена и от море по-зла, а добрата е рай Божи.
- Зла жена яде повече от зла зъмя.
- Зла кучка стадо пази (чува).
- Зла пасмина кога пойде, она сама не иде. Соф.
- Злата` кака под корито — казват, когато искат да покажат, че малката мома (подявката) е по-хубава. Изражението е заето от приказката за Пепелешка, но там корито е също корито, а тука корито дава да се разбере, че момата е малка и има кака.
- Златен ключ железни врата отваря. — Парите всичко правят.
- Златото в гърнило, а приятел в неволя.
- Златото го огънят префиня (пречистя), а човека — теглилото.
- Златото го ръжда не яде.
- Зле приготвена.
- Зле седни`, та пръдни`, че хората криви.
- Зло брашно е внесъл.
- Зло го убило.
- Зло голямо.
- Зло да те забовари. — Употребява се, кога искат да кажат, че забравили някого в даден случай.
- Зло, добро, мое е.
- Зло за зло не вращай.
- Зло за зло, а сливи за брашно.
- Зло и лошо две злини са.
- Зло и опако.
- Зло куче нито кокалът гризе (яде), нито го дава на друго.
- Зло куче, зъл дух.
- Зло куче бачия държи. Соф.
- Зло нема, добро — да`-че Господ.
- Зло му са напело.
- Зло с колата, а добро нито с везната.
- Зло са скоро чува.
- Злото зло го не хваща.
- Злото добро не докарва.
- Злото лесно (скоро) дохожда, а мъчно (полека) си отхожда.
- Злото е по-старо от света.
- Злото лесно става.
- Злото се чува по-далече от доброто.
- Змии и гущери бълва.
- Змийче да е, от сърце да е.
- Змия грамадница. — Жена, която не живее с хората.
- Змия да те изяде. Клетва.
- Змия да ме ухапе, ще се отрови от мене.
- Змия да съм родила, него да не съм раждала.
- Змия е и жива студена, и мъртва студена.
- Змия му се свила в кесията. — Казва се за скъперник.
- Змия усойница. — Люта, лоша жена.
- Змията доде не погълне друга змия, змей не става.
- Змията и малечка са не милва.
- Змията казва ли си нозете.
- Змията като я заболи глава, излязва на пътя да я церят.
- Змията се вие насам-натам и пак в дупката си направо влязва.
- Змията са криви, доде дойде на дупката си.
- Змията се не милва.
- Змията си не изважда нозете да знае, че ще я пресекат.
- Змията умира и о тревата се държи — т.е. хапе я.
- Змията я за опашката не изваждат от дупката.
- Знае Аврам де копае корени.
- Знае го изуст.
- Знае Господ кому какво дава.
- Знае Господ бакалина и фурнаджията.
- Знае Господ чие масло гори в кандилото.
- Знае Господ кой преби на козата рогата.
- Знае да кове и да духа.
- Знае да свири и да играе.
- Знае до круши.
- Знае Колю де зимуват раците.
- Знае като поп.
- Знае ли циганка да ходи плетена.
- Знае ли куче за мир, казала лисицата.
- Знае лисицата какъв огън прескача.
- Знае на парата кайметя.
- Знае свиня кладенчева вода.
- Знае светът като петтях си пръстье.
- Знае ти циганин извара ли е за попара, или попара за извара.
- Знае, че е парата сребърна.
- Знае що е царя вечерял.
- Знае що има и в зъбите ми.
- Знаете ли какво чудо станало? — Кадията са потурчил. — Хахам-башията станал чифутин — казват някои.
- Знай враната де'й барата.
- Знай котката кое месо е изяла.
- Знай ли свиня за по-добро?
- Знай ли свиня що е диня?
- Знай се` едно, като глухият тъпана.
- Знам аз де ме отрепва обувката.
- Знам аз с кой крак хромя (куцам).
- Знам го като „Отче наш“.
- Знам го като по вода.
- Знам де са мътят дяволите, ама не ми струва.
- Знам доброто, дай среброто.
- Знам ли аз, пари малко, мъж голям.
- Знам ли доброто защо е?
- Знам ти доброутрото защо е.
- Знаш ли кой съм аз? — На слепият чичо, на кьоравият вуйчо.
- Зная де го боли, ама не мога да му помогна.
- Зная и аз, знай и той защо яде бой.
- Зная му и зъбите.
- Зорлан (силом) земаш на човека, ама зорлан не мож му да`.
- Зрялата круша сама пада.
- Зъб го боли, та куца.
- Зъб го боли, та криви.
- Зъб го боли, с крак куца.
- Зъбато слънце не грее, изстива.
- Зъбест — който добре се брани с думи.
- Зъбесто куче.
- Зъби има, хляб няма.
- Зъби се като куче.
- Зъбите му дрънкат като кош орехи. От песен.
- Зъбът си не обели да продума нещо.
- Зъл бирник продава на челяка едина вол, а добрият и двата.
- Зъл като куче.
- Зъл комшия, зло голямо.
- Зъмче са в пазва не туря.
- Зъмята са не милва.
- Зърно по зърно — сарай, или камък по камък сарай.
- Зяпа, дано му паднат печени врабчета отгоре.
- Зяпа като гладна врана.