Направо към съдържанието

Български притчи или пословици и характерни думи/Е

От Уикиизточник
  • Евреин гайда свири ли?
  • Евреинът като изпадне, хваща да тръси ветхите тефтери.[1]
  • Евреинът са радва, като проводи сина си на кяр, да стори най-напред зарар.
  • Евреинът сторил да се качи на кон, и то било събота.
  • Еврейската: не съм видял, не зная; не съм земал, не давам.
  • Евтино, ама гнило, скъпо, че мило.
  • Евтино месо и кучетата не го ядат.
  • Евтиното месо и псетата не го ядат.
  • Едва му кожата държи костите.
  • Един баща тегли на девет сина гаалето, девет сина не могат да гледат на един баща гаалето.
  • Един безумен фърлюва камък в морето (гераня) и сто умни не могат да го извадят.
  • Един без други не могат.
  • Един без един не ходят.
  • Един бие в клинецът, а друг в плочата.
  • Един влък стига на едно стадо.
  • Един вятър ги носи.
  • Един вятър ги вее.
  • Един гледа майката, друг дъщерята.
  • Един гледа (обича, хвали) попът, други попадята.
  • Един гледа сватба, а други брадва.
  • Един Господ знае.
  • Един Господ е на един карар.
  • Един гол сто влъхви не могат го съблече. Тур.
  • Един гол хиляда злодеи го не събличат.
  • Един го чеше, други го глади.
  • Един го казва, хиляди го знаят.
  • Един го държи, други го бие. — Говори се какво е било състоянието на българите при турската и гръцката власт.
  • Един го дига, други го слага.
  • Един го хвали, други го кори.
  • Един гоздей да имаш, къщата е твоя.
  • Един го намушя, на другиго си оттущя.
  • Един го мие (теши), други го чеше.
  • Един гради, друг събаря.
  • Един гроб е за сиромаха и за болярина.
  • Един грък лъже за десет цигани.
  • Един губи, други печели.
  • Един джоб затваря, а други отваря.
  • Един други се гонят.
  • Един други да са държим, тъй са държи светът.
  • Един други се ядат като кучета.
  • Един другиму трябва да си помагами, та ще ни помогне и Бог.
  • Един за хиляда, хиляда за пара`.
  • Един имал една жълтица, оженил са с нея и му останало.
  • Един искал хиляда, други дал едно и пак са погодили, или пак станал пазаря.
  • Един иска хилядо, други дава дукато и пак пазар направят.
  • Един иска шекерец, други иска пеперец.
  • Един камик зид не става.
  • Един кладе огъня, друг го раздухва.
  • Един кладе огъня, други го подклажда.
  • Един 'ко я остави, друг че я настави. — За жена въобще, когато я остави мъж й, особено за булите (туркините — б.р.), които често се оставят. Соф.
  • Един кон, една краста; много конье, много красти.
  • Един кранта, други хранта.
  • Един копа и плаче, други тропа и скача.
  • Един кума дава, други жених става.
  • Един луд хвърля камък в гераня, четиресе мъдри не могат да го извадят.
  • Един луд струва за сто, един умен за хиляда.
  • Един мре от глад, други го убива и търси в пазвата му хляб.
  • Един на вили, други на кокили.
  • Един на вили, други на могили.
  • Един не може всичко да знае.
  • Един наллатисва, други мухладисва.
  • Един пада, други става.
  • Един пече яйцето, други седи да го варди, трети иде изяде го.
  • Един плаче, друг са смее.
  • Един плаче, други иде.
  • Един плаче, други скачя.
  • Един плаща, друг разгащя.
  • Един прави, друг тегли.
  • Един прави, много теглят.
  • Един преди пладне, други подир пладне му иде да тегли, или да се радва.
  • Един петел на десет кокошки съди, та ти ли на една жена не можеш?
  • Един път ще се мре.
  • Един печели и се радва, други губи и плаче.
  • Един пие, други плаща.
  • Един работи за хилядо, а хилядо за едного.
  • Един ридае, други нехае.
  • Един се радва на попа, друг на попадята.
  • Един сади орехът, друг яде орехите.
  • Един свири, друг играе.
  • Един светец, един венец.
  • Един се давял, други викал: „Яли каква снага имал.“
  • Един са родил да сее, друг да пее.
  • Един се с душа бори, другиму се нос топори.
  • Един си казва късото, други дългото.
  • Един снопец цяла къща държи. Гатанка за гъбата.
  • Един струва за сто и сто за едного.
  • Един сее, други жене.
  • Един струва, хилядо теглят.
  • Един тъче платното, други сучи масури.
  • Един точи, други пие.
  • Един тупа тупано, друг събира парсата.
  • Един у майка.
  • Един у клинецо, друг у плочата.
  • Един ум за зиме ли, за лете ли.
  • Един юнак не е юнак.
  • Един я оставя, други я подхваща.*
  • [* Поговорката е отделена от предната по решение на електронния коректор: съмнение за слепени абзаци при издателското оформление.]
  • Един яде, други гледа, и светът са свъртя.
  • Един язик имате, и него не знаете — казал българинът на молдованина, когато му приказвал уж влашки и той не разбирал.
  • Единът крак на балдъзата е на баджанака.
  • Единът ми крак в гробът или в гиранът.
  • Единът търся, другият няма. — За изгубени волове.
  • Една бела води друга.
  • Една бела да е, с шекер да я храня.
  • Една бела не е бела.
  • Една бела бела не е, ако друга не води.
  • Една вода ги носи.
  • Една го пуща, друга го хваща. — За грозница, треска.
  • Една глава два калпакя не носи.
  • Една за век (или на век). — Тъй казуват в Скопие, кога кумът честити на зетя булката и го благославя, а то значи, че само с тая си жена да си мине векът, т.е. светът или животът.
  • Една квачка в два полога не мъти.
  • Една квачка струва десет пилчуги.
  • Една коза имал, девет села хранял.
  • Една крастава коза сичкото стадо окраставя.
  • Една куковица не докарва лято.
  • Една куковица пролет не прави.
  • Една лястовица пролет не прави (не докарва).
  • Една любеница на два любезника.
  • Една майка се` едни деца не ражда.
  • Една мишка съяда дрехите, сичките мишки са криви.
  • Една нива като я бий града, и ти с пръта изоколо.
  • Една овца, едно легло.
  • Една овца — една краста; две овце — две красти.
  • Една пара два пъти връзвай.
  • Една пара дваж я вържи.
  • Една сакуля ум има.
  • Една със една не са.
  • Една шугава овца сето стадо ошугавя.
  • Едната ръка мие другата, а и двете — образа.
  • Едната ръка мие другата, а и двете — лицето.
  • Едната му събота иксик (няма).
  • Едни брада искат, а други я дрискат.
  • Едни гащи плява.
  • Едни зяпат, други лапат.
  • Едни играят, други ридаят.
  • Едни копаят и режат, а други са нарязват.
  • Едни плачат, други скачат.
  • Едни плачат за деца, а други плачат от деца.
  • Едни ридаят, други не щат да знаят.
  • Едни сеят и женат, а други ядат и са гоят.
  • Едни уста за смях, или за плач.
  • Едни уста нали са, я ги нахраням, я ги насирам.
  • Едни хора правят каквото щат, а други каквото не щат.
  • Едничка, ама добричка.
  • Едничко, сторичко, сторонджас, кокоряс, панта-куца, куцария, джумалия, катарон — до десет. — Детска игра.
  • Едно, ама добро.
  • Едно без едно не бива (не може).
  • Едно вика, друго не чува.
  • Едно време правях хаир, сега и него не мога.
  • Едно гърло нали е, сирам, че го нахраням.
  • Едно дика, девен дика, кушла, санда, хайвер, петък и пр. — Детска игра.
  • Едно за крака, друго за глава.
  • Едно земи, че за десет не чакай.
  • Едно куче кога варди на две врата, гладна остава.
  • Едно — лайно, две — каве, три — поп се скри, четири — расчопетири, пет — оближи го като мед, шест — да нямаш чест, седем — кравай меден… — Детска игра.
  • Едно магаре кога дига ушите си, то ще фърли товара.
  • Едно мисли, а друго прави.
  • Едно му е на сърцето, а друго на язика.
  • Едно не чува, друго не види.
  • Едно сляпо, друго не види.
  • Едно пръстче една уста раздира.
  • Едно (дума) на кехаята, друго на овчерите.
  • Едно око домакинско (господарско) свършва (струва) повече от две ръце слугински.
  • Едно око има, и то гаврогледо — т.е. кривогледо.
  • Едно прасило са.
  • Едно ражданье, едно кръщенье, едно венчило, една смърт.
  • Едно слово не е книга, една книга не е слово.
  • Едно ходи, друго води.
  • Едно ходи, сто води.
  • Едно хоро водим и една песня пеем.
  • Едноли, дволи, троли, чифили, пали, адам, дадам, дервен, дрисък, писъка — цвък. — Детска игра за кому ще са падне да гони.
  • Едному горяла къщата, а друг искал огън да си запали лулата.
  • Едному майка, другиму мащеха.
  • Едному майка, а другиму мащеха не става.
  • Едному пръжка, другиму пръчка.
  • Едному рано, другиму сугарно.
  • Едному се сърце топи, другиму се… топори.
  • Едното си око да вярваш, другото да не вярваш.
  • Едното ти око да плаче, а другото да се смее.
  • Еднъж, ама като мъж. — Турската: „Бир ама пир.“
  • Еднъж да та ударят — били та; еднъж да хапнеш — гостили та; ама токо барим са наяж.
  • Еднъж ма е майка родила.
  • Еднъж крие Господ лъгата, дваж я крие, трети път не че да я крие. Соф.
  • Еднъж гърне на вода, дваж гърне на вода, дор се гърне разбие и останеш без вода.
  • Еднъж тиква на вода, дваж тиква на вода, трети път тиква сцепена.
  • Еднъж ще са мре, дваж не ще.
  • Еднъж ще та крапатясам — т.е. ударя с кърпел, крапо, късо дебело дърво. Закана.
  • Еж, бабо, та расти тънка и висока.
  • Еж, Пено, сиренье, че си овчар сака`ла.
  • Ей бангей — т.е. халосио.
  • Ей водата, ей Господ.
  • Ей Грозано, сложи тука, мари Хубо, какво ще ядеми?
  • Ей го място и оттук, и оттук — рекла една жена, като й казали, че ще земат жените по два мъжа.
  • Ей дотук ми е дошло, кумче — рекъл един кум на кумчето си, кога се връщали презнощ от гостье и кумчето му го поканило да се отбият у тях да пият по едно вино, а той се назландисвал и посягал с ръка до коченът на брадата си и казвал: „Дотука ми е.“ Кумецът настоявал да го кани, за да мине по` на леко, с по-малко масраф и най-после приканил го; но кумът пак можал да изпие 13 оки, доде го изпроводили. Когато го изпратили, жената рекла: „Добре, мъжо, че го поканихми, като му беше до мярата, то салт устата му събраха 13 оки, ами ако беше и надолу празно?“
  • Ей и от пръдля грош.
  • Ей кумецът, ще ми смели без уем — рекъл някой, като отишъл на воденица и видял, че кумецът му е воденичар; а воденичарят рекъл на умът си: „Добър кумът, да му зема два уема“, а на кумът си думал — „И без уем.“
  • Ей полето, ей ти коня.
  • Ей туй той бачко ти е`.
  • Ей туй тя новата.
  • Ей таквоз хало`-бало`.
  • Ела, вълко, изеж ма.
  • Ела, дядо, да ти видим брадата.
  • Ела, ела, треперко, тука по` на студенко.
  • Ела, ела, треперко, да та стопли коче`нко.
  • Ела зло, че без тебе по-зло.
  • Ела, хляб, да та изям.
  • Ела холан, не се срамувай.
  • Елате, деца, да видите како ке се праси попето.
  • Еленско шуле.
  • Енина се с акъл върти, а па Шипка с магия.
  • Еню си наметнал кожухът да върви за сняг. — За Енювден.
  • Еня баба за дяда Еня.
  • Есен не носи песен.
  • Ете го е`, тук едно коренче имам — рекла една баба, като й казвали, че която има поне един счупен зъб, ще се ожени.
  • Ете това те бие, жено, дето сакаш сол, сапун.
  • Ето ти яд за цял свят.
  • Ефендим, султанъм, сен син без гащи, пък мен учкура ми няма.
  • Ечемик се сее до двайсети марта, а папур след месец.
  • Ечи като бория.
  • Еще коня не видял, нозе премахал.
  • Еще ли мома ходи, еще ли светът лъже.
  • Еще на коня се не качил, нозе замахал.
  • Еще на лопош пикае.
  1. Народът има предвид евреите търговци. — б.р.