Български притчи или пословици и характерни думи/Е
Облик
Е
[редактиране]- Евреин гайда свири ли?
- Евреинът като изпадне, хваща да тръси ветхите тефтери.[1]
- Евреинът са радва, като проводи сина си на кяр, да стори най-напред зарар.
- Евреинът сторил да се качи на кон, и то било събота.
- Еврейската: не съм видял, не зная; не съм земал, не давам.
- Евтино, ама гнило, скъпо, че мило.
- Евтино месо и кучетата не го ядат.
- Евтиното месо и псетата не го ядат.
- Едва му кожата държи костите.
- Един баща тегли на девет сина гаалето, девет сина не могат да гледат на един баща гаалето.
- Един безумен фърлюва камък в морето (гераня) и сто умни не могат да го извадят.
- Един без други не могат.
- Един без един не ходят.
- Един бие в клинецът, а друг в плочата.
- Един влък стига на едно стадо.
- Един вятър ги носи.
- Един вятър ги вее.
- Един гледа майката, друг дъщерята.
- Един гледа (обича, хвали) попът, други попадята.
- Един гледа сватба, а други брадва.
- Един Господ знае.
- Един Господ е на един карар.
- Един гол сто влъхви не могат го съблече. Тур.
- Един гол хиляда злодеи го не събличат.
- Един го чеше, други го глади.
- Един го казва, хиляди го знаят.
- Един го държи, други го бие. — Говори се какво е било състоянието на българите при турската и гръцката власт.
- Един го дига, други го слага.
- Един го хвали, други го кори.
- Един гоздей да имаш, къщата е твоя.
- Един го намушя, на другиго си оттущя.
- Един го мие (теши), други го чеше.
- Един гради, друг събаря.
- Един гроб е за сиромаха и за болярина.
- Един грък лъже за десет цигани.
- Един губи, други печели.
- Един джоб затваря, а други отваря.
- Един други се гонят.
- Един други да са държим, тъй са държи светът.
- Един други се ядат като кучета.
- Един другиму трябва да си помагами, та ще ни помогне и Бог.
- Един за хиляда, хиляда за пара`.
- Един имал една жълтица, оженил са с нея и му останало.
- Един искал хиляда, други дал едно и пак са погодили, или пак станал пазаря.
- Един иска хилядо, други дава дукато и пак пазар направят.
- Един иска шекерец, други иска пеперец.
- Един камик зид не става.
- Един кладе огъня, друг го раздухва.
- Един кладе огъня, други го подклажда.
- Един 'ко я остави, друг че я настави. — За жена въобще, когато я остави мъж й, особено за булите (туркините — б.р.), които често се оставят. Соф.
- Един кон, една краста; много конье, много красти.
- Един кранта, други хранта.
- Един копа и плаче, други тропа и скача.
- Един кума дава, други жених става.
- Един луд хвърля камък в гераня, четиресе мъдри не могат да го извадят.
- Един луд струва за сто, един умен за хиляда.
- Един мре от глад, други го убива и търси в пазвата му хляб.
- Един на вили, други на кокили.
- Един на вили, други на могили.
- Един не може всичко да знае.
- Един наллатисва, други мухладисва.
- Един пада, други става.
- Един пече яйцето, други седи да го варди, трети иде изяде го.
- Един плаче, друг са смее.
- Един плаче, други иде.
- Един плаче, други скачя.
- Един плаща, друг разгащя.
- Един прави, друг тегли.
- Един прави, много теглят.
- Един преди пладне, други подир пладне му иде да тегли, или да се радва.
- Един петел на десет кокошки съди, та ти ли на една жена не можеш?
- Един път ще се мре.
- Един печели и се радва, други губи и плаче.
- Един пие, други плаща.
- Един работи за хилядо, а хилядо за едного.
- Един ридае, други нехае.
- Един се радва на попа, друг на попадята.
- Един сади орехът, друг яде орехите.
- Един свири, друг играе.
- Един светец, един венец.
- Един се давял, други викал: „Яли каква снага имал.“
- Един са родил да сее, друг да пее.
- Един се с душа бори, другиму се нос топори.
- Един си казва късото, други дългото.
- Един снопец цяла къща държи. Гатанка за гъбата.
- Един струва за сто и сто за едного.
- Един сее, други жене.
- Един струва, хилядо теглят.
- Един тъче платното, други сучи масури.
- Един точи, други пие.
- Един тупа тупано, друг събира парсата.
- Един у майка.
- Един у клинецо, друг у плочата.
- Един ум за зиме ли, за лете ли.
- Един юнак не е юнак.
- Един я оставя, други я подхваща.*
- [* Поговорката е отделена от предната по решение на електронния коректор: съмнение за слепени абзаци при издателското оформление.]
- Един яде, други гледа, и светът са свъртя.
- Един язик имате, и него не знаете — казал българинът на молдованина, когато му приказвал уж влашки и той не разбирал.
- Единът крак на балдъзата е на баджанака.
- Единът ми крак в гробът или в гиранът.
- Единът търся, другият няма. — За изгубени волове.
- Една бела води друга.
- Една бела да е, с шекер да я храня.
- Една бела не е бела.
- Една бела бела не е, ако друга не води.
- Една вода ги носи.
- Една го пуща, друга го хваща. — За грозница, треска.
- Една глава два калпакя не носи.
- Една за век (или на век). — Тъй казуват в Скопие, кога кумът честити на зетя булката и го благославя, а то значи, че само с тая си жена да си мине векът, т.е. светът или животът.
- Една квачка в два полога не мъти.
- Една квачка струва десет пилчуги.
- Една коза имал, девет села хранял.
- Една крастава коза сичкото стадо окраставя.
- Една куковица не докарва лято.
- Една куковица пролет не прави.
- Една лястовица пролет не прави (не докарва).
- Една любеница на два любезника.
- Една майка се` едни деца не ражда.
- Една мишка съяда дрехите, сичките мишки са криви.
- Една нива като я бий града, и ти с пръта изоколо.
- Една овца, едно легло.
- Една овца — една краста; две овце — две красти.
- Една пара два пъти връзвай.
- Една пара дваж я вържи.
- Една сакуля ум има.
- Една със една не са.
- Една шугава овца сето стадо ошугавя.
- Едната ръка мие другата, а и двете — образа.
- Едната ръка мие другата, а и двете — лицето.
- Едната му събота иксик (няма).
- Едни брада искат, а други я дрискат.
- Едни гащи плява.
- Едни зяпат, други лапат.
- Едни играят, други ридаят.
- Едни копаят и режат, а други са нарязват.
- Едни плачат, други скачат.
- Едни плачат за деца, а други плачат от деца.
- Едни ридаят, други не щат да знаят.
- Едни сеят и женат, а други ядат и са гоят.
- Едни уста за смях, или за плач.
- Едни уста нали са, я ги нахраням, я ги насирам.
- Едни хора правят каквото щат, а други каквото не щат.
- Едничка, ама добричка.
- Едничко, сторичко, сторонджас, кокоряс, панта-куца, куцария, джумалия, катарон — до десет. — Детска игра.
- Едно, ама добро.
- Едно без едно не бива (не може).
- Едно вика, друго не чува.
- Едно време правях хаир, сега и него не мога.
- Едно гърло нали е, сирам, че го нахраням.
- Едно дика, девен дика, кушла, санда, хайвер, петък и пр. — Детска игра.
- Едно за крака, друго за глава.
- Едно земи, че за десет не чакай.
- Едно куче кога варди на две врата, гладна остава.
- Едно — лайно, две — каве, три — поп се скри, четири — расчопетири, пет — оближи го като мед, шест — да нямаш чест, седем — кравай меден… — Детска игра.
- Едно магаре кога дига ушите си, то ще фърли товара.
- Едно мисли, а друго прави.
- Едно му е на сърцето, а друго на язика.
- Едно не чува, друго не види.
- Едно сляпо, друго не види.
- Едно пръстче една уста раздира.
- Едно (дума) на кехаята, друго на овчерите.
- Едно око домакинско (господарско) свършва (струва) повече от две ръце слугински.
- Едно око има, и то гаврогледо — т.е. кривогледо.
- Едно прасило са.
- Едно ражданье, едно кръщенье, едно венчило, една смърт.
- Едно слово не е книга, една книга не е слово.
- Едно ходи, друго води.
- Едно ходи, сто води.
- Едно хоро водим и една песня пеем.
- Едноли, дволи, троли, чифили, пали, адам, дадам, дервен, дрисък, писъка — цвък. — Детска игра за кому ще са падне да гони.
- Едному горяла къщата, а друг искал огън да си запали лулата.
- Едному майка, другиму мащеха.
- Едному майка, а другиму мащеха не става.
- Едному пръжка, другиму пръчка.
- Едному рано, другиму сугарно.
- Едному се сърце топи, другиму се… топори.
- Едното си око да вярваш, другото да не вярваш.
- Едното ти око да плаче, а другото да се смее.
- Еднъж, ама като мъж. — Турската: „Бир ама пир.“
- Еднъж да та ударят — били та; еднъж да хапнеш — гостили та; ама токо барим са наяж.
- Еднъж ма е майка родила.
- Еднъж крие Господ лъгата, дваж я крие, трети път не че да я крие. Соф.
- Еднъж гърне на вода, дваж гърне на вода, дор се гърне разбие и останеш без вода.
- Еднъж тиква на вода, дваж тиква на вода, трети път тиква сцепена.
- Еднъж ще са мре, дваж не ще.
- Еднъж ще та крапатясам — т.е. ударя с кърпел, крапо, късо дебело дърво. Закана.
- Еж, бабо, та расти тънка и висока.
- Еж, Пено, сиренье, че си овчар сака`ла.
- Ей бангей — т.е. халосио.
- Ей водата, ей Господ.
- Ей Грозано, сложи тука, мари Хубо, какво ще ядеми?
- Ей го място и оттук, и оттук — рекла една жена, като й казали, че ще земат жените по два мъжа.
- Ей дотук ми е дошло, кумче — рекъл един кум на кумчето си, кога се връщали презнощ от гостье и кумчето му го поканило да се отбият у тях да пият по едно вино, а той се назландисвал и посягал с ръка до коченът на брадата си и казвал: „Дотука ми е.“ Кумецът настоявал да го кани, за да мине по` на леко, с по-малко масраф и най-после приканил го; но кумът пак можал да изпие 13 оки, доде го изпроводили. Когато го изпратили, жената рекла: „Добре, мъжо, че го поканихми, като му беше до мярата, то салт устата му събраха 13 оки, ами ако беше и надолу празно?“
- Ей и от пръдля грош.
- Ей кумецът, ще ми смели без уем — рекъл някой, като отишъл на воденица и видял, че кумецът му е воденичар; а воденичарят рекъл на умът си: „Добър кумът, да му зема два уема“, а на кумът си думал — „И без уем.“
- Ей полето, ей ти коня.
- Ей туй той бачко ти е`.
- Ей туй тя новата.
- Ей таквоз хало`-бало`.
- Ела, вълко, изеж ма.
- Ела, дядо, да ти видим брадата.
- Ела, ела, треперко, тука по` на студенко.
- Ела, ела, треперко, да та стопли коче`нко.
- Ела зло, че без тебе по-зло.
- Ела, хляб, да та изям.
- Ела холан, не се срамувай.
- Елате, деца, да видите како ке се праси попето.
- Еленско шуле.
- Енина се с акъл върти, а па Шипка с магия.
- Еню си наметнал кожухът да върви за сняг. — За Енювден.
- Еня баба за дяда Еня.
- Есен не носи песен.
- Ете го е`, тук едно коренче имам — рекла една баба, като й казвали, че която има поне един счупен зъб, ще се ожени.
- Ете това те бие, жено, дето сакаш сол, сапун.
- Ето ти яд за цял свят.
- Ефендим, султанъм, сен син без гащи, пък мен учкура ми няма.
- Ечемик се сее до двайсети марта, а папур след месец.
- Ечи като бория.
- Еще коня не видял, нозе премахал.
- Еще ли мома ходи, еще ли светът лъже.
- Еще на коня се не качил, нозе замахал.
- Еще на лопош пикае.
- ↑ Народът има предвид евреите търговци. — б.р.