Да бекнеш, че да пукнеш. — На тия, които често викат „бе“.
Да би дал Бог, тъй да е, ама аз както зная, то вече дърва не носи. — Настрадин Ходжа сякъл в гората един голям бук и когато да го отсече, видял, че той ще натежи към реката и ще падне низ урвата надолу; какво да стори, да го задържи на място, той измислил да върже бука о магарето, та ако вземе да пада букът отсечен, магарето ще надтежи и няма да го остави да падне къде реката низ урвата. Но когато букът паднал, завлякъл и магарето подире си низ урвата, разкъсал го, та го направил на парчета. Ходжата погледал, погледал, па току си взел брадвата на рамо и тръгнал да си иде дома. На пътя той стигнал един човек и го запитал да не е видял някъде неговото магаре. Човекът, който видял отстрани какво направил Настрадин с магарето си, рекъл му, че преди малко го видял да минало и носяло дърва към къщи. Тогаз Настрадин му казал: „Да би дал Бог тъй да е, ама аз…“
Да би добро правило, та би помен оставило.
Да би имал Господ пари, не би струпал цяла баня за двадесет пари.
Да би имала бахт Аглика, познал би я владика. Соф.
Да би можал, с очи би го стопил.
Да би за вид краста била, сето село би приванала.
Да би ли ти хлапе и то се` като петел са ерчи.
Да би ли ти копиле, а и то са копри.
Да би лудост рогата, сички би я виждали.
Да би ли ти уручлетинка, завило една парцалетинка, дигнало пушка на рамо, пък ша бий. Позабиколи, че попитай: перде конду бюлюк баши, клисенин дебинде, Маркунун евинде. — Тъй са приговарял някой сербезин, като вървял в пътят, след като го побил едно заптие да му каже де е кондисал бюлюкбашията.[1]
Да би ли ти даскалетинка.
Да би мирно седяло, не би чудо видяло (патило).
Да би познава`ла, себе би вражева`ла. Соф.
Да би слушал Господ гаргите, мор би дал по коньете.
Да би ортак хубаво, Господ щеше да си тури ортак на небето.
Да би да не дойде, хич да не дойде. — Виж: „Пратила съм мъжо си…“ Соф.
Да би слушал Господ гладните псета, от небето сомуни би валяло.
Да би се яло, не би висяло.
Да бих знала, не бих прела.
Да бих знала, не бих са осрала.
Да бих знаял, та хлябът си с пепел да съм солил.
Да бих могла, в пазва бих го скрила.
Да блажи Господ, че е благ.
Да блажи Господ, че е велик.
Да бе добро къща, и вълкът би си направил.
Да бях умрял вчера, това не щях да го зная.
Да бях умрял вчера, това не щях да го чуя.
Да бяхме та вързали? — То е ваша работа. — Да та оставим невързан, ще побегнеш? — То е моя работа.
Да беше градът сомуни, пак не би се наяли циганите.
Да беше слушал Господ кучетата, от небето пастърма щеше да вали.
Да вардим бащнина, доде ни са напука гърбът като на жабата във гьолът.
Да види и да пати. Клетва.
Да види бели биволи. — От песен. Да види нещо необикновено.
Да видим какво ще каже кюсе-кехая.
Да видим. — Видин (Видовден) далеч.
Да видим кой кум, кой (стар) сват.
Да видим как той ще изкара.
Да ви е на помощ (света Синая). — Молитствованье кога дава.
Да ви върне Господ от едното хилядо.
Да ви кажа селото, а не името.
Да втаксувам аз, а да дава други.
Да върлиш камък, ръка няма да та заболи.
Да върлиш камък, ще удариш куче. — Тъй много се развъдили лошите.
Да върви, ама крака няма.
Да го Бог убие, да би го убил. Клетва.
Да го ближеш на пръст.
Да го биеш и да му не дадеш да плаче.
Да го биеш, ще плаче, да му се оставиш, ще ти се смее.
Да го биеш, че да го не питаш.
Да го вземе мътната, да би го взела. Клетва.
Да го видиш, да бягаш от него три дни далеч. — Омразен и страшен станал.
Да го видиш, че да си откъснеш главата.
Да го видиш, че да се сплашиш (от него).
Да го видиш, да бягаш — така е станал страхотен.
Да го видиш, жив да го оплачиш.
Да го видиш, страх да те съвземе.
Да го видя дор ми гледат очите. — Последньо желание.
Да го възседнеш, ще плаче, да те възседне — ще ти се смее.
Да го закачиш на сребърен гвоздей.
Да го закачим на новата клечка. — Да му сторим извънредна чест.
Да го дига Съби. — Да се маха оттука. Тър.
Да го земат дяволите. Клетва.
Да го земе баба му Каркацилка. Клетва.
Да го не приеме земята. Клетва.
Да го изпиеш в чашка.
Да го натикаш в козирога, че и той да му е широк.
Да го обесят, ще опре о земята или ще се повлекат краката му. — Показва, че е много висок този, за когото се така казва.
Да го обесят, ще му опрат краката о земята.
Да го подсладиш, ще залепне на гърбът ти.
Да го очукат бълхите. Клетва.
Да го парят по дробът, да биха го парили. Клетва, кога искат пари.
Да го питам аз него как се плюе в джамия.
Да го питам аз него как пърди влък в джамия.
Да го питам аз него на кой господ се кланя.
Да го порази поразата. Клетва.
Да го порази, Господ да би го поразил. Клетва.
Да го помиришеш, носът ти окапва. — За лош човек, уподобяван на цвете.
Да го порази Богът.
Да го плюеш в очите, пак не мига. — За безочлив човек.
Да го срещнеш, че да бягаш — такъв грозен, страшен станал.
Да го срещнеш, да се кръстиш. — Да се чудиш с него.
Да го стиснеш за носът, ще му изскочи душата.
Да го убие Богът.
Да го убие майка му с дървен пищов.
Да го убие мраз.
Да го убие св. Сирница с големият толум.
Да го убие хлябът ми в главата. Клетва.
Да го убие Господ и св. Богородица. Клетва.
Да го убие честния кръст. — Кога споменат името на дявола.
Да го убиеш, не можеш го накара.
Да го уловиш, че да му извъртиш очите.
Да го уловиш, че да му изкълчиш вратът.
Да го хванеш, че жив на кол да го набиеш.
Да го хванеш и да му дръпнеш въжето.
Да го ядат вълци, да биха го яли. Клетва.
Да го ядат чевгите. Клетва.
Да го ядат кучетата. Клетва.
Да говориш, дума става; а да мълчиш, болест става. Нека болест да стане, дума да не става. Тур.
Да говориш, лошав ставаш; а да мълчиш болен ставаш. Тур.
Да говоря аз, а да дава други.
Да дава Господ каквото знай.
Да даде Господ да не осъмне. Клетва.
Да даде Господ да се валяш у мед и масло. Благословия.
Да даде Господ да ти отнимат пилетата хлябът от ръката. — Да остарееш и да изнемощееш дотолкоз, щото да не можеш от пилетата да се браниш.
Да даде Господ под праг и над праг, и под път и над път. — Изобилие.
Да даде Господ и сам да не знаеш, и другиго да не питаш. — Да онемееш или да умреш. Казва се като клетва на оногоз, който казва за нещо, че не знае.
Да даде Господ да живееш триста години: сто години като сите хора, сто години по гъзът си да са влачиш и сто години с юрганът на постилката ти да та обръщат. — Да ти омръзне животът и да не можеш да умреш. Клетва.
Да даде Господ да са ражда по дърво и камъне, макар и не ял го. — За нещо, което човек не яде, а други се хранят от него.
Да даде Господ да си прехапеш язикът. — Да не мож' да продумаш, когато ще искаш да кажеш и да издадеш нещо.
Да даде Господ да хиледиш. Благословка.
Да даде Господ плет да чупиш, вода да топлиш, мрътви да къпиш.
Да даде Господ каквото ще.
Да даде Господ се` трески да носиш. — Приказват за един дюлгерин, че като работял, зел много пари и ги турил в зимбиля си да си ги носи дома. Господ ходял по земята и като старец божък, предстанал пред него да му поиска милостиня. Дюлгеринът отказал, че има пари в зимбиля, и казал, че е трески. Тогази Господ се разгневил и го проклел все трески да носи.
Да даде Господ о плет да се държиш, кръв да сереш. Клетва.
Да даде Господ на прах и пепел да станеш. Клетва.
Да дадем, мъжо, нашите повясма на ортак, а ний да земем чужди на изполу. — Санким и жената измудрувала да реши икономен въпрос.
Да думаш — дума става, да не кажеш — дерт става: нека дерт да стане, че дума да не стане.
Да е било от челик, пак ще са е изтрило.
Да е Божил божи, сичко ще да можи.
Да е далеч от тука. — Казва се, кога поменат нещо болест или нещастие.
Да е далеч от мене два пръста, че комуто влезе да влязва. — На Настрадин Ходжа казвали: „В селото ни има лошо да става.“ — „Да не е в махалата ни“, рекъл той. — „Туй е то, че в махалата ни“, рекли. — „Като не е в къщата ми, малко ма вреди“, казал той. — „А че в къщата ти ще бъде“, му казали. Тогава той казал: „Да е далеч от мене…“
Да е жив соколът, че има двайсет гургулици. Соф.
Да е живо, че нека е диво.
Да е като кука, ама да е тука.
Да е знаяла баба, че такъв ще си, не би ти отрязала пъпът, а главата.
Да е знаяла майка ти, че ще бъдеш такъв хаирсъзин, да е стъпила на главата ти, когато та е родила.
Да е камилата за дукато, кога няма дукатото — защо ми е?
Да е кабил с лъжица вода да го удави.
Да е калпак — да ти купя, ама ум не мога.
Да е малко, че да е сладко. Тур. „Аз олсун да уз олсун“.
Да е на помощ св. Сирница. — На подигравка.
Да е на псетата на волята, кон не би се видяло.
Да е тъй, ама не е.
Да е учено — добро, да е умно — по-добро.
Да е хаирлия бургия и прясна чивия. — Така благославят някои на сватба, па и друг път кога ще пият.
Да е честито и доброчесто що ни е събрало.
Да живееш от боб до череши. Клетва.
Да живееш от тикви до кратуни. Клетва.
Да живееш между вълци, да се овълчиш и ти.
Да зажумя пък тоз път да видя мога ли мина` мостът жумишката. — Приказват, че един сетен сиромах имал брат имотен, който искал да му помогне, ама да не знае брат му, че той се грижи за него, та да се не отпуща. Зел, та свързал 100 гроша в една кърпа и ги пуснал на моста и го пратил да иде през моста да му вика някой човек, та дано да намери парите. Сиромахът тръгнал да вика човека. Като дошел до моста, той си наумил да зажуми тоз път и да види може ли мина жумишката моста и зажумял, та го минал, без да видял парите. Ослепила го злочестината му.
Да зайде дъж, да са наспи мъж, да са накара жена.
Да заколим волу (да седнем на двору), да направим сбору.
Да замажем на мишките очите.
Да замахнеш на куче, ще удариш поп. — Размножили се просеците.
Да замахнеш на куче, ще удариш калугер. — Толко много станали калугерите.
Да запалим друга да я търсим.
Да запалиш чиряслото да ни свети.
Да захванем от азбуки — т.е. от края.
Да земем булка да ни помага на гладът.
Да знае гледачът да познава, сам ще познае де има иманье.
Да знае кадия какво е ракия, не би станал кадия, станал би бекрия.
Да знае кадия що е сладко ракия, не би ровил кетабът, а би търсил бардакът.
Да знае Мара кога е кумувала, на тъпана грош дала, за булката кръст немала.
Да знае човек кога ще умре, та сам да си изкопае гробът.
Да знаеш, да умееш, ще каже добре да живееш.
Да знай душа кога е благо яла, или
Да знае Кутра кога е благо яла. — От приказката, дето жената питала мъжът с цялото ли яйце да застрои чорбата.
Да знам, че ще умра, не му се молвам.
Да иде в пръждомите.
Да идеш да се не върнеш, калпак ти хабер да дойде.
Да идеш на Божи гроб по калцуни (по месеви, по чехли). — Значи: Да те понесат мъртъв, от вярването, че всичките мъртви ще са съберат на Божи гроб. От гърците е внесен у нас обичаят да солим децата при ражданьето им, а от турците да се ровим с чехли, с месеве. Нашите отнапред се ровяли само по калцуни. Котленските жени доскоро имаха обичай да ходят на работа, за дърва, за вода по калцуни. Жените по Балкана, а особено сиромашките, сами ходят в гората за съчки, та ги носят на гръб.
Да излезем на пролет, да се хванем о злак.
Да изгазим горите, да кажат хората, че имами и магаренца.
Да има да зема той. — За нещо, на което няма да се даде внимание.
Да извира и пак ще се свърши. — Толкоз се харчи и неспастря.
Да има кабил с очи да го изяде.
Да има майка напред кого да бяга — т.е. да има син колкото да посяга да я бие.
Да има сиренье, ще направим попара, ами хлябът де да земем.
Да има винце, и баба пийва.
Да има чисто брашно, мазно сиренье и масло — и баба знае да прави тутманик.
Да имами масло, като няма брашно, изпросили бихме тепсия да направим пита — рекла една циганка.
Да имаше сиренье, направяхми попара, ама няма хляб.
Да имаше сирене, каквото няма хляб, тука се ядваше сега.
Да имаше сиренье, надробявахми попара, ама хляб няма.
Да имаше баба мустаци, не би прела шестаци.
Да имаше баба мъж, дядо щеше да са осмъди.
Да им управи Господ главите.
Да им опустее работата и главата.
Да й държиш ушите — т.е. нищо да не правиш, когато аз върша нещо.
Да й изправи веждите, та й избол очите.
Да изправят веждите, изболи й очите.
Да има на софрата какво да са яде, другото е се` зияде.
Да лягаш е по-лесно, от да бягаш. — На малодушните.
Да ма гръмне небето, ако… Клетва.
Да ма изгори гръм Божи, ако…
Да ма изгори комката. Клетва.
Да ма изгори слънцето.
Да ма казват кметов брат, че ако ща да умра от глад.
Да ма лае, което ма не познава, не ма е яд, ами ма лае, което ма познава.
Да ма мушнеш с нож, кръв не ще потече от мене.
Да ма обича владиката, че нека ма мразят дяконите. — Гръц.
Да ма ритне кован кон, а не босо магаре.
Да ма ритне кон барем, не ще ма е яд, а то ма рита краставо магаре.
Да ма рита с ботуши, разбирам, ама циганин със съдран цървул — не разбирам.
Да ма сва`рата не сва`ри.
Да ма убие Господ.
Да ма убие в главата комата, който ми даваш.
Да ма убие този хляб.
Да ма убие тоз храм Божи — казват кога са кълнат в хляба.
Да ма убиеш, не го аресвам.
Да ма убиеш, не казвам.
Да ме разтресне м`унята. Соф.
Да ме разтресне шипо. Соф. села.
Да мели знае, да посипе не умее.
Да ми видиш маслахатът. — Да видиш каква работа имам. Двусмислено.
Да ми го харизва, не го зимам.
Да ми е да си го покошкам — т.е. да го повъртя и помъча.
Да ми е да си цукна, па ако ща и пукна.
Да ми е един жулник — казвало едно момиченце, като се протягало, защото чуло кака си, като се протягала сутрин и казвала: „Да ми е един зорник.“
Да ми е харам хлябът ти. Клетва.
Да ми изпръснат очите. Клетва.
Да ми си жив Руско, че нароси баба; чакай да ти даде баба дренчици.
Да ми светне на очите, ще му светна на гърдите.
Да ми си я давала, когато ми е ставало.
Да ми теглиш грехът.
Да ми ядеш краката.
Да ми ядеш кукурът — казват циганките.
Да ми ядиш кархулът. Циганска.
Да миеш магарето, да хабиш сапунят.
Да можах, с една лъжица вода го удаввах.
Да можах, одервах му кожата.
Да можах, изваждах му очите.
Да може, ще го скрие в пазва.
Да му бере грехът, който го е накарал.
Да му види гъзът път. — Кога е ходил някой нанякъде без работа.
Да му видиш хаирът. — Когато продават нещо.
Да му гоня мамката, който ми е зел сламката — казал един поп, като му взели бележката, що бил си бележил евангелието.
Да му дава Господ, каквото мислят чуждите, а не своите.
Да му думаш, лош ставаш; да си мълчиш, крив ставаш.
Да му думаш не зима.
Да му е бил къс язика, че сега да не вика, или
Да му е бил язикът къс, сега да не вика: „Олеле, мамо, гъз.“
Да му е яка душа като гнила круша.
Да му земеш — плаче, да му дадеш — смей са.
Да му изпръснат очите.
Да му изтекат очите.
Да му изтекат червата.
Да му изсъхне коренят.
Да му изскокнат зъбите на зелена трева. — За кон, да умре.
Да му кажеш заец с патрахил, ще каже истина.
Да му кажеш, че магаре ввърка, ще излезе да гледа накъде ще ввърка.
Да му кажеш и в огънят да стъпи, ще стъпи. — За послушен човек.
Да му кажеш добро утро, да си намериш белата.
Да му кажеш добрутро, ще викне: „Що ма попържаш.“
Да му кажа урала, рекъл съм 'ур ага — Виж: „Аз го сякам.“
Да му месиш прещъпулник. — Казват за болен някой, кога са повдигне да проходи. Казват го и в други случаи, кога уподобяват някого на дете, защото прещапалник или престъпулник е една питка, която месят, когато детето почне да престъпва да я гони.
Да му не е коли.
Да му не е уроки (да му ни са уроци). — Да не влязва в почуди.
Да му не остане ни котка на огнище.
Да му приседне на гърлото.
Да му пикнеш по лицето, той ще вика: „От Бога росица.“
Да му са изпече бозата.
Да му са изтърся в гушата.
Да му са не види работата и главата му.
Да му се опулят очите като на жабата в калта.
Да му се посветят кокалите.
Да му сера в кокалите.
Да му се позлатят ръцете.
Да му се провали гробът.
Да му стане буца на гърлото.
Да му сториш хатърът.
Да му удариш един благ пръст. — Да погалиш някого, в същото време и да го бъзикнеш.
Да му тегли грехът, който го е накарал.
Да набръстим козите.
Да направим що е добро, а по-доброто за по-подир. — Казват, че пословицата произлязла, когато един баща разправял на дъщеря си, че апостол Павел поучавал, че е добро да се женят момичетата, но по-добро било да не се женят. „Тато, рекла дъщерята, да направим…“
Да направим на Марка четиредесетте — т.е. угощение за спомен. Четиридесетте дни на Марковия спомен трябва да е станало някое голямо народно угощение, защото и турците казват тая пословица: „Япалъм Марконун къркларъ`.“
Да напивам не мога, ама да допивам да ви'ш как ми приляга.
Да направя като свиня деветините.
Да не би са ни пуквал. — Да не си се и раждал.
Да не беше дядо, какво щеше да прави баба.
Да не беше дъждът, не щеше да се развали времето.
Да не беше конеца, напукал му се бе гъзеца.
Да не бъдеш ми ти носил менчето, когато са ма кръщавали?
Да не бях аз, той щеше много да пасе патките. Или:
Да не бях ази, ти много щеше да пасеш патките.
Да не бяха сиромасите, не щеше да има кой да работи.
Да не видиш дявола по месечина.
Да не видиш добро да се зарадваш.
Да не видиш зло да се уплашиш.
Да не вярваш летен облак, нито лятно слънце.
Да не дава Господ дюлгерин хайдук и духовник съдник да става.
Да не дава Господ на свое което му мислят своите, но каквото му мислят другите.
Да не дава Господ сиромах да разбогатее.
Да не дава Господ сляпо да прогледне.
Да не дига сянка по-голяма от боя си.
Да не доживееш до старост.
Да не е дома, че дето ще да бъде. — Виж: „Да е далече от мене…“
Да не дойде Пухо и Рево — т.е. да не та пухат, че да ревеш.
Да не дочакаш куковицата.
Да не е кръстен, месото му се ядва. — Глупав е като говедо.
Да не е по-добро от коза — прибавят да кажат, кога похвалят някого пред други.
Да не е по-добър от тебе, или от ваше лице.
Да не знаеш хляб да ядеш. — На тия, що казват за нещо „не зная“.
Да не зема, а да дава сал, на Бога подобава.
Да не зема, а да дава един само Господ може. — Тур.: „Алмамак вермек аллаха максус.“
Да не идеш на Боевци. — Виж: „Да не те пратя на Плачковци.“
Да не играй меше по тебе. — Да те не бият.
Да не играе по гърба ти дървен господ.
Да не ми пише Господ грях.
Да не му са стопят кокалите. Клетва.
Да не му видиш хаирът. — Казва се, кога вземеш нещо насила.
Да не пасеш ветровете.
Да не продавами кожата, доде не сме убили мечката.
Да не поработи дървен господ.
Да не рече човек що съм, а що мога да бъда.
Да не са сиромасите, болярите и псетата не ги ядват.
Да не са напукаш.
Да не сбърква, да не пада, на Бога е дадено.
Да не си пукал чак толкоз — 1) да не си ял толкоз много; 2) да не си глупав толкоз много.
Да не си счупи дяволът кракът.
Да не си строши дяволът ногата. Соф.
Да не ядеш немит, не ти върви напред.
Да не ядеш немит, ако не щеш да си бит.
Да не ядеше бял лук, щеше врач да бъде — не щяха да имат хората отвращение от него.
Да носяха всите магарета самари, семерджиите щяха в злати паници да ядат. — Виж: „Ако да носяха…“
Да няма нос, пасъл би трева. — Да нямаше човешки образ, щеше да е говедо.
Да няма зъби, ще иска цица.
Да няма свяс и памет в главата си.
Да оберем на 40 свинки мозъкът, па` няма мозък за 40 свини.
Да облачиш човека, ама да го нахраниш.
Да обръснем на яйцето космите.
Да оженим мома, да не е у дома.
Да оженим вълкът, чичо да му рекат.
Да опустее от главата ти.
Да опустее от главата му.
Да остарееш, да побелееш като Стара планина.
Да остарееш, да побелееш като сърна под опаш. Шега.
Да остарееш, да побелееш като Свети Никола (върхът над Шипка).
Да острижем жабата.
Да острижем ний овцата, че който ще да я пасе.
Да откапят макар да биха откапали. Клетва.
Да пипаш не е шега.
Да питаха момата кого иска да земе, тя би гадуларя избрала.
Да питаш не е беда.
Да плюеш нагоре, плюеш на лицето си; да плюеш надолу — на брадата си.
Да плюя на змия в устата, ще я отровя. — Толкоз съм ядовит.
Да полежиш в магарешкия рай — т.е. в затвор.
Да послушаш старо, глава не та заболява.
Да подмажем колата да не скърцат. — Да дадем подкуп.
Да не поработи дървен господ.
Да поседнем (подир ядене), за да каже хлябът: „Цар ма е ял.“
Да пребие мухата, а той пребил баща си.
Да прости софра и ваше лице.
Да прощава Господ и ваше лице. — За извинение, кога ще каже някой нещо срамотно.
Да пуснем на петелът кръв — т.е. да го заколим.
Да пуснем празовете — т.е. овните при овцете.
Да развалим е лесно, да видим как ще направим.
Да разпусна никулската дупка. — Някога, както и сега, повечето селяни носяли за пригащник ремик, като стягали и разпущали според нуждата от яденето дупките на ремичката. Никулската наричана дупка бивала най-широката на ремичката, защото по Никулден има най-много служби, та ходят по службите, ядат много и разпущат на най-широката никулска дупка.
Да са закълна, глава ли ще ма заболи? — Кога за право се закълна.
Да са живи и здрави предни зъби.
Да са не карат с турците, ако го направиш.
Да са не пръкне макар.
Да са носи по живо, по здраво, по сватби и по сборове. — Кога кроят някаква дреха.
Да са не удавиш, че та убивам. — Несмислена наука.
Да са не види макар (кога е тъмно).
Да са осмъди макар.
Да са ощурее макар.
Да са ощурей макар, да би се ощуряло.
Да са опече като хората — т.е. като за хората или както пекат хората, а не както се пекат хората.
Да са прохълми гробът му.
Да са пе`ре млад, а стар да мре от глад.
Да са помене под камък.
Да са подмажат колата да вървят — да се подкупят онези, които трябва, за да върви работата.
Да са пукнеш от яд.
Да са провали и да са проседне. Клетва.
Да са провали и продъне, кога е такъв.
Да са смееш ли, да са чудиш ли.
Да са пениш, да са не пениш, ще та ям, пари съм дал — казал някой, комуто продали сапун вместо сланина и като ядял, сапунят се пенял.
Да са сера на главата му.
Да са сплуе като мишка в армея.
Да са сплуе в табашката щавница.
Да са сплуе в армеята.
Да са сплуе като котка.
Да се съберат два късметя.
Да са чете молебен, дали ще е потребен.
Да са чуе и на наш'та нива глас.
Да са чуеш, та да са не видиш.
Да се кръстиш и да бягаш.
Да се кръстиш, да се чудиш.
Да се кортулишем, че запалим свещ. Соф.
Да се мъчи като грешен дявол.
Да се не пръкне, да би се не пръкнало.
Да се омисли, да го питам.
Да се омиеш, да го пипаш.
Да се похвали и наш Калчо, хвалчо.
Да се понадява (той). — Няма лесно да престана ни волята му.
Да се прочуеш по-много, да се ска`пиш по-скоро.
Да се пресее брашното.
Да се прекръстиш, като го видиш. — Да останеш зачуден.
Да се ръга по Харманлие за кисело млеко. Соф.
Да си благословен — казват поповете.
Да си благословен като вакъл овен — казват някои калугери.
Да си благословен като овца под овен.
Да си благословен до конца, като овен връз овца.
Да си види касметят — т.е. да се ожени.
Да си вари сякой кашата.
Да си види майната — т.е. да се ожени.
Да си дам и калпакя от главата.
Да си драл котката с време, сега и гъзът си да раздереш, не искам да те зная — казала жената на оногоз, който искал да й се покаже лош и раздрал една котка пред нея, да я уплаши уж. Види се да е имало обичай младоженците да раздират котка най-напред пред невестите, за да се покажат зли пред бъдещите си съжителки.
Да си жив и здрав.
Да си заплачеш за душата. Клетва.
Да си заплачеш на гробът. Клетва.
Да си китка, да те нося на чело.
Да си ма родила, да приличам на тебе.
Да си моя, в пазва да те туря.
Да си ми я давала, когат' ми е ставало.
Да си не намериш белата.
Да си не фърлиш сополът на нея (на него). — Грозен, нечист, за презиранье даже недостоен.
Да си помниш. Закана.
Да си попретиснем кахърът. — Да си похапнем и посръбнем.
Да си преде сякой преждата.
Да си прехапеш язикът.
Да си развали калпавия грош.
Да си развеят пъзни`те. — Отишле да се разходят.
Да си сал ти, на глава да те нося.
Да си съдереш гъзът, пак няма кой да те чува.
Да си зема светилата.
Да си откъснеш главата.
Да си откинеш главата. Соф.
Да си съдереш кърпата, пак няма да бъде. — У турския живот, когато жена си съдъре кърпата, белег е, че не ще мъжа си. Преди да се утвърдят правата на владиците, кадиите и христиените, са разправяли по турския обичай.
Да си умрял, да та жаля, жив си бил, не ми си мил.
Да си хвана главата (дърмите), че да ида където ми видят очите.
Да си челяк, че на глава да та носи челяк.
Да си цукна, па ако ща и пукна.
Да си ял по-малко, че да си купиш.
Да си ябълка, в пазва да та туря.
Да слезеш вдън земя. Клетва.
Да смилиш злия, да изгубиш добрия.
Да сми синца господари, ама кой ще ни храни.
Да сми наедно — тясно; да сми по башка — тъжно.
Да спи зло под камък. — Дума се обикновено за турчин, да умре и да лежи под камък.
Да спим и да орем.
Да стисне камъкът, ще пусне вода. — На здрав и силен мъж.
Да стане аз каквото искам, че нека дума кой каквото иска (или светът каквото ще).
Да счупим на дяволът кракът. — Да не направим нещо по волята му.
Да съм аз на тебе — т.е. на твое място.
Да съм бил аз, че да му кажа.
Да съм бей, па нека да съм с цървули. Помашка.
Да съм го учила, не би направил тъй.
Да съм та закопала. Клетва.
Да съм с пашата, че нека бъда без опаш.
Да съм знаил аз, че да видиш ти.
Да съм знаил, че хлябът си с пепел да съм солил.
Да седне (слезе) товар на място.
Да седнем на смет, та да му честитим радостта.
Да са девет дроба за дукато, пак са скъпи, като няма дукатото.
Да та видя на бял кон. — Да се отличиш.
Да та видя на дървен кон — т.е. на носилото.
Да та видя пиян. — Като клетва, да ти се случи нещо обикновено и безопасно.
Да та видя облещен — т.е. умрял с несклопени очи.
Да та вземе мътната, да би та взела. — Леко ругание.
Да та вземе Панчо. — Вид клетва. Панчо — дяволът.
Да та забрави Господ. — Кога се представи случай да се признае някой, че е забравил нещо, той прибавя тая фраза за вежливост уж и за политика: „Да та забрави Господ, да та не прибира, та да живееш по-дълго.“
Да та забрави злото. — Да та не посещава зло.
Да та знае Господ (да би та знаил). — Казва се като леко погадвание, в случай кога някой нещо сбъркал или се провинил в нещо, кога не иска да го кълне или да му каже: „Да та убие Господ.“
Да та лае едно куче, а не сяко — (или кое как завърне).
Да та лае знайна кучка, а не незнайна.
Да та начеша аз, че да видиш как са чеше.
Да та не пратя на Плачковци. — Да та не направя да плачеш. Боювци и Плачковци — тревненски колиби, едно до друго.
Да те начешем я, че да видиш че те сърби ли? Соф.
Да те не види злото — казват като за извинение, в случай когато са принудени да се признаят, че не са те съгледали.
Да те не бият и да та не яздят, че са не връща. Тур.
Да та опна за ухото да пораснеш.
Да та обират от пътят, да та не обират от къщи.
Да та очукат бълхите.
Да та пази Господ от българин погърчен и от чифутин потурчен.
Да та пази Господ от добруванието на агне, на което е доброжелател вълкът.
Да та пази Господ от сърдит поп, от сиромах хаджия и от гърчава свиня.
Да та пази Господ от влах погърчен и от шоп потурчен.
Да та пази Господ от сляпо, що прогледне.
Да та пази (чува) Господ от лоша жена и от бясна свиня.
Да та поживи Господ. — Нещо като благословия обикновена.
Да та поживи Господ триста години. — Клетва на шега.
Да та поживи Господ от Бъдни вечер до Колада, — т.е. скоро да умреш.
Да та попръскам.
Да та поръся — т.е. да та попикая.
Да та порази Господ, да би та поразил.
Да та поразата порази.
Да та преведе през вода и вода да ти не даде. — Виж: „През вода да та приведе и вода да ти не даде.“
Да та ритам. — Един вид псувня у павликенците, на които е възбранено от католишкото духовенство друга псувня.
Да та убие Господ.
Да та убие майка ти с дървен пищов.
Да те чува Господ от кьосе, от куц и от слеп. Соф.
Да та туря в дупката. — Да те запра.
Да та тронясам в трончето. — Да те запра.
Да та хване бясът. — На куче.
Да та ядат вълци (те).
Да та ядат гаргите.
Да та ядат чевгите.
Да та учат, колкото искаш; да помогне, никой няма.
Да та ядат псета(та).
Да ти буха бухал на коминят. — Да ти опустеят къщите.
Да ти видя гърбът.
Да ти види гъзът път.
Да ти видя огоята. — Да отечеш, да се надуеш. Соф.
Да ти грохнат кокалите.
Да ти дава ум, всеки може, ама нема кой да ти поможе.
Да ти дава Господ шарена овчица и вакло шиленце.
Да ти е видовно.
Да ти е на ухото обица.
Да ти изгледам гърбът.
Да ти изгрее на гробът месечина.
Да ти израсте на гробът трева.
Да ти изсъхнат ръцете до лахтете. Клетва.
Да ти изсъхнат краката. Клетва.
Да ти изскокнат зъбите на зелена трева. — Виж: „Да ти изпаднат зъбите…“
Да ти изпаднат зъбите на зелена трева. — Соф. Клетва. Да се озъби като умрял кон на зелена трева.
Да ти кажа аз тебе как се бръсне грък на припек.
Да ти кажа аз тебе как са плюе в джамия.
Да ти кажа аз тебе как пърди влък в джамия.
Да ти не знае гърк парите, ни па турчин децата.
Да ти не е коли.
Да ти не влязва в къщата чужд гоздей.
Да ти не чукне дюлгерин в къщата.
Да ти окапят месата.
Да ти опустее главата (или от главата).
Да ти опустее калпакят.
Да опустее армаганът ти и чехлите ти.
Да ти побелее главата като на магарето коремът.
Да ти порасте името, да ти порастат бели`те (ядовете).
Да ти посадят на гробът цветье. Клетва. — Да умреш млад, неженен.
Да ти пикае плоска в устата. — Лека клетва, когато някой не иска да кълне.
Да ти ритам късметят.
Да ти ритам торба с грошове, на Стамбол ги има с кошове.
Да ти ритам торба с грошове, на Стамбол ги ринат с лопати (на Стамбол ги газят).
Да ти са не види и работата, и главата.
Да ти са прохандакоса гробът като на циганин.
Да ти са свърши коренят и семселето.
Да ти сере пчела в устата.
Да ти сеят ряпа на огнището.
Да ти ядат устата мед.
Да ти ядат краката.
Да ти ядат цървулите.
Да ти ядат кучета главата.
Да скълцами вода, па да извадим масло. — Соф. Виж: „Кълцай вода в чутура…“
Да търсиш с свещ, нищо не мож' намери.
Да умреш от яд.
Да умреш за ясена.
Да умра, ще ми останат очите отворени. — Кога се говори за някое неизпълнено желание.
Да ходи, ама крака няма.
Да ходи — т.е. нека е тъй, така да е.
Да ходи по живо, по здраво.
Да ходя девет години и да не зная колкото едно теле да порева.
Да чуками водата в хаван.
Да шия ли, да мажа ли, утре Великден.
Да ще Господ — казва се на просяците.
Да ще Господ и здравье.
Да ще Господ гащи, ама кога ще.
Да я потупнем, да понабъбне.
Да ядат агите, да се смеят циганите.
Да ядеш каша, да станеш наша.
Дава за Бог да прости. — Токо тъй, без нищо, по милост или напразно, по вятъра.
Дава маслина, подлага мешлина.
Дава слама на кучето, а кокали на мулето.
Давай ми доде си жив, да ти казвам да си жив.
Давай му криле да хвърчи.
Давай мило за драго.
Давай, че са отървай. — Казва се, кога имаш работа с турчин за пари. Но казват и за жена, дори се преговаря и кога котките се мърлят, та викат и мечат.
Давали на циганина царство, а той питал: „Ами хляб?“
Давам си и ризата от гърбът.
Даваньето на земаньето не прилича.
Давах и калпакът си за него.
Давия не чурудисва.
Давила го мечката. — Женен е бил.
Даде Господ по едно време.
Даденото дадено. Потвърждение.
Дадеш ли дума, стой си на думата, не си ли дал, дръж са, не давай.
Дадеш ли дума, стой, не си ли дал, не се бой.
Дадох си и ризата от гърбът.
Дадох си и слюнката от гърлото.
Дай Боже.
Дай Боже да се роди под дърво и под камък, ама аз да го не ям.
Дай Боже свяс в главата ми.
Дай Боже дъж, да се наспи мъж, да се не кара жена.
Дай Боже дъж: (да се роди ръж), да заякне мъж, да са нарадва жена.
Дай Боже дъж, да се роди пшеница, да си зема женица — казват ергените.
Дай Боже дъж, да се роди ръж, да си зема мъж — казват момите.
Дай Боже наш'то теле да изяде вълка.
Дай Боже ум и разум.
Дай Боже така да е, ама знам ли.
Дай ми, Боже, голяма глава. — Простите хора вярват, че кога е северно сияние, отваряло се небето и че това се всякога случва, но обикновено се случвало срещу Богоявление през нощта и вардят, като се отвори небето, да се помолят, че тогава Господ скоро чувал и начаса изпълвал желанието на молящите се. Някой си имал желание да стане глава и голяма глава — т.е. главатар и големец, да заповядва и да го слушат. Като видял, че се отворило небето, проврял си главата през прозореца и в бързината си да свари, доде не се е затворило небето, да се помоли, за да бъде послушан, повикал: „Дай ми, Боже, голяма глава“, а Господ начаса го послушал и му дал голяма глава, но той не можал да я извади от прозореца.
Дай ми во`да. — И то ли е на мода?
Дай ми, бабо, огънчец. — Ела по-нагоре. — Игра детска.
Дай ми малко хлебец да изям сиренцето, дето ще ми дадеш, или
Дай ми малко сиренце да го изям с хлябът, дето ми дадеш.
Дай ми малко хлебец да си доям сиренцето, напокон ми дай малко сиренце да си доям хлябът. Ловеч.
Дай ми късмет и хвърли ма на смет.
Дай ми нож да та заколя. — Стори ми добро, за да мога да ти сторя зло.
Дай ми днес хляб и сол, да чакам утре за печена кокошка.
Дай ми мегдан, да виж бяг.
Дай ми чест, прогони ма в лес.
Дай ми хаирлия Гергьовден, да ти дам весел Петровден.
Дай ми човек и с него очите ми вади.
Дай ми крамаля (кравая) да го ударя, ама ма е страх — думал драгожовчанинът страхопъзльо.
Дай ми пари да си купя кесия, да си турям парите.
Дай му д…, че му дай и поплювка. Тур.
Дай му кон, че му дай и седло.
Дай му краишник, че да роди мъжко.
Дай му лула тютюн да ти изкаже и майчиното си мляко.
Дай му нож да ти избоде очите.
Дай му пари да ти продаде баща си и майка си.
Дай на катуник да ти наточи даракът, да го не видиш вече.
Дай на мене и на дет'то, че баща му чака на портата.
Дай на циганин хляб, да та кълне (за) пак.
Дай ръка, мари, прощавай да са комкам, а че като излезем вън, аз пак си зная.
Дай парите, че ошкай — отговарят на „хош инди“ закана у турците, кога им искат да си платят дълга за нещо.
Дай си, мъжо, жената, а ти хвани тръньето.
Дай с ръцете си, ходи търси с краката си.
Дай пара, закачи са, дай две пари да са откачиш, ако можеш.
Дайте па`ри да станем буга`ри. — Скорошната поговорка за македонските българи.
Дака-дука, яж бабо круши.
Дал би Господ, но на кого няма (или), но няма на кого.
Дал Бог добро. Възпоздравение.
Дал Господ калец, та па дал и водица. Калуг.
Дал Господ мед, ама не е навред.
Дал е Господ овчица, па е дал и тревица.
Дал Колю, зел Колю.
Дал му Господ бой, ама ум му не дал.
Дал му от топор топоришката.
Дал му маслина да подложи тулумът.
Дал си и шапката от главата.
Дал си попадята, ушили му шапка, или
Дал си дъщерята, ушили му калимявка. — Върху отношенията на гръцките владици с българските попове.
Дал ти Господ здравье и кола иманье. — Отговор понякога на поздравение, вместо „Дал Бог добро“.
Дал ти Господ здравье, кола иманье и един шиник сребърни пари.
Дал'ти дръпна на кястото? Дряновска. — Около 1840 г. беше се разчуло в България, че според Гюлханския хатишериф Турция ще начене да взема войска и от българите, но само неженени, вследствие на което уж много бащи и майки българи побързали да изженят синовете си твърде млади, за да ги не вземат уж войници и това време състави епоха, наречена в Дряново съклек. Някоя майка оженила в това време сина си много малък и той малко внимание обръщал на булката, така щото майка му се намерила принудена да му каже: „А бре, Иване, че позакачи булката бре!“ Той, за да угоди на майка си, отишел при булката си, когато тя месела хляб, да я закачи уж и я попитал: „Дал' ти дръпна кястото“, т.е. тястото.
Дала баба пара да са хвани на хорото, дала две да са пусне, ама не я пущат.
Дала бих му и ризата от гърбът си.
Дала врана, пак зела — казват децата, кога им даде някой нещо и после пак си го земе.
Далеч хромият от заеца.
Далеч, колкото земята от небето.
Далеч, колкото небето от земята.
Далеч от очите, далеч от сърцето. — Виж: „Невиждано лице“
Далеч оттука да бъде. — Кога поменат нещо неприятно или пакостно.
Далеч синът от бащата.
Дали влаху краставица, той я не щял, че била крива.
Дали да го ям, ил' да го продам? — казал Манго.
Дали е жилаво или килаво.
Дали е мачка или очка.
Дали Марку две, а той искал три. Дали му прасе, а той иска на прасето и майка му.
Дали съм аз туй, или е светът други.
Дали си от Бога падна`ла, или в градина никна`ла. — Казва се на хубавелките. От песен.
Дали съм аз, или не съм аз.
Дали ти бутна тагарчето. — Така задирял един момък либето си, като било в градината.
Дамба-лумба два дни, па година гладни.
Дамба-лумба три дни, олелия до гроб. — Казва се за женянето, гърменето тъпани по сватба.
Дамба-лумба три дни, а неволя до гроб.
Дамба-лумба шикалка, няма сватба никаква.
Дамба-ра, думба-ра — нещо неразбрано, празни думи.
Дангалак — казват въобще на турчин, но се казва и на българин вместо „льохман“.
Дано го Богът прекръсти. — Дано са предума да склони.
Дано го земя изпие.
Дано си счупи дяволът краката — за да не може да извърши намислената от него лоша работа.
Дано си извади зъркелите.
Дар булка не враща.
Дар сватба не враща. — Българките моми си приготвят дарове, с които даруват младоженика и неговите роднини — ризи, гащи, кърпи и пр., и която булка няма приготвени дарове, счита се за срамотно, но никога не е върната булка за дар. Булките обикновено се връщали за неспазванье девството си, което се считало много ухрабно за развъжданье на добитъка; затова кога се случело нещо такова, отивали най-напред на добитъка си да съобщават туй неприятно известие.
Дари` субашът, изгори селото.
Даровете и лошата свекърва сдобряват.
Даровна ръка — сиромашка майка.
Даскал бозмасъ?
Даскал драскал. — Незначителен запис.
Даскал и половина.
Даскал праскал. — Който пращи, т.е. говори много и без значение.
Даскал парчеси`.
Даскале, глава ти спраскале.
Два ата на едни ясли не могат да бъдат.
Два бика в една черда не живеят.
Два дни дълга, три дни широка.
Два дни остана булка да стана. От песен.
Два калпакя на една глава са не побират.
Два калпакя на глава са не носят.
Два калпакя не съдят, един съди.
Два камъка брашно смилат, един не може.
Два коматя за пояс.
Два лешника един орех счупват.
Два лешника на един орех наддиляват (надвиват).
Два люти (остри) камъка брашно не мелят.
Два ореха шупливи, три лешника граниви.
Два пъти попара не са яде.
Два пъти го рязах, пак късо.
Два пътя бива човек весел в живота си — веднъж, кога се ожени, и други път, когато зарови жена си.
Два трапа с ряпа и третият с чукундур. — Една жена оплаквала мъжа си и така нареждала: „Мъжо, мъжо, що отиде, та умре, кой ще ти яде сега два трапа…“
Два ума от един по-добри.
Два човека, един поп.
Дваж да умира на кърът, а не веднъж вкъщи.
Дваж лисица в капан не влязва.
Дваж лято не бива.
Дваж мери, веднъж режи.
Дваж мери, еднъж да не сбъркаш.
Двама без душа, трети без глава.
Двама в гора върлуват, а един са страхува.
Двама голи на баня приличат. Тур.
Двама джамбази на едно въже не играят.
Двама души, три думи.
Двама на една кобила не са качят.
Двама от вяра, трети от душа. Тур.
Двама са карат, а сто са радват.
Двама са бият, един ще плаче.
Двама са борят, един та един ще падне.
Двама хора и един шоп.
Двамина с едно око.
Дванадесет лисици в една дупка.
Дванадесет овчаря с една лъжица са кашикали и пак са наяли.
Дванадесет овчеря с една лъжица яли и кога минал вълкът, нямало кой да повика.
Двата края в средата. — Казва се кога някой пита свършена ли е някоя работа, а тя не е.
Двата края лайнени, на средата говняна. — За тояга, която не се пипа.
Две дини (любеници) под една мишница са не носят.
Две глави не носи.
Две жени води, без гащи ходи.
Две жени, три бели.
Две золи грош не са ли?
Две кобили в една торба са не зобят.
Две калугерки се борели, калугерът зел да са разпасва.
Две кучки в едно корито не ядат.
Две кучета на една врата не могат да са нахранят.
Две магарета са карали в чужд ахър.
Две мечки в една бърлога не живеят.
Две мотовилки в една стая не мотаят.
Две очи по-добре виждат от едно.
Две одаи с един прозорец.
Две очи сайбийски струват двесте комшийски.
Две премествания, един пожар.
Две пръдни, един ерменски поп. — От ерменското дер — пръдня, и дердер — поп.
Две рамене една глава поддържат.
Две риби са пекат на огъня, една друга не си хващат вяра.
Две ръце са Богу възпротивят.
Две ръце едно лице мият.
Две ръце са за една глава.
Две смърти не биват, а без една не може.
Две смърти няма, без една не бива.
Две уши са, дваж да чуват, и две очи — дваж да виждат.
Две циганки цяло хоро.
Двете ръце една друга се мият, а и двете лицето.
Де бой, де.
Де бъщи водата, де пращи воденицата.
Де бяхте? — Нийде. — Какво ядохте? — Нищо.
Де гледаш, а де стъпваш. Де гърми, де вали.
Де го удари, де са пукна.
Де гиди гайда шарена, де гиди хурка писана.
Де да та зная, че ми си смигнал в темнината.
Де да иде (отиде) врана, се посрана.
Де да я намеря срещу понеделник.
Де е калугера, а де му е капата.
Де е магарето, де е камилата.
Де е на магарето опашката, де е на камилата оното.
Де е на камилата опашката, де са на магарето ушите.
Де знае вълкът да се сърди.
Де кого боли, там се и стиска… Де кого сърби, там се чеше.
Де кудкудечат, а де носят кокошките.
Де кудкодечи петелът, де носят кокошките.
Де ма боли, де ма ти разтривай!
Де ма сърби, де ма чешеш.
Де на камилата…, де на магарето…
Де няма жена, няма и къща.
Де отиваш, малко? — При много.
Де отидох, лельо, се` ма биха.
Де отходяш, добро? — Въз друго добро.
Де подкова запращи, там ще хлопат и клещи.
Де си, правдо? — Тука съм, ами като и аз ядох.
Де срала врана, там да я сложим.
Де стои Господ, та слуша.
Де седне, там и остане.
Де ти са краката.
Де тоз късмет у майка ти.
Де ходихте? — У брата. — Какво пихте? — Водица. По-добре у свата ракийца, че нека е парцуца.
Де ще падне крушката, ако не под крушата.
Де по-много тор, там по-много спор.
Де по-много гной, там по-малко зной.
Де отиваш, много? — При много. — Чакай и аз да дода, рекло малкото.
Де секат (дялат) дървата, де падат треските.
Дебел като цигански тъпан.
Дебел като бъчва. Дебел му вратът.
Дебела глава. — Казва се за оногова, който не разбира лесно. Гърците казват на българите тая пословица.
Дебела му шията.
Дебели глави с тънки умове са не пълнят.
Дебели очи.
Дебелото хубаво, богатото умно.
Девет вълци, три прасци. — Тур.: „Докуз курда, бир фурда.“
Де-ва не е прела баба за него.
Де-ва не съм пакъл. Ескиджум.
Девет баби за пара.
Девет баби я коват.
Девет години говяла (булката) и на десетата, като провревила, десет села разпиляла.
Девет братя, едни гащи.
Девет гозби се` тикви.
Девет гозби сякакви.
Девет души (овчери) с една лъжица ели и пак вълкът не видели.
Девет манджи все гулия.
Девет момка за кош слама.
Девет премери, едно отрежи.
Девет ризи злочести, една доброчеста.
Деветдесет и девет дена в мед вряла, ако би вряла сто дена, по сто души на ден са избиваха за нея.
Деветмина бракя, с едно рало гащи. Скопско, Охридско.
Девството е много по-добро от лошето жененье.
Дека кога? — По гора.
Дека падне, нека грохне.
Дека се чуло, видело, вълци овци да пасат. Велес.
Дека сете турци, там и гол Хасан.
Дека хватат много баби, килаво дете излазя.
Дели Марко Кралевичин. — Някой особено едър и як.
Дели Марко вино пие, децата му трици лижат.
Дели са като крастава коза от стадото.
Ден за ден, дошел Великден.
Ден и до пладне.
Дене не спя, ноще вода не пия, от какво ще са разболя. — Две деца се нещо препрели, едното било лекарско, а другото млекарско; лекарското сърдито рекло на млекарското: „Чакай, ти ще се разболиш и аз ще кажа на татя да не ти дава цяр, че да умреш.“ А млекарското отговорило: „Че аз дене…“
Денем светец, нощем крадец.
Денье като има, и цяр се намира.
Денят мръква от тъмно, а човека кахъри го зачернят.
Денят не е в торба. — Работи дене, а не ноще.
Денят се познава още от вечерта какъв ще бъде.
Денят се свършва от тъмнина, а па човек от ядове.
Денят си от сутринта заличава.
Дервиш баба хоп, не ядваш ли дроб.
Дери` о`вци, храни` во`лци. — Отдават я на Софрония Врачански за гърците.
Десет ги има, девет ги намира. — Настрадин Ходжа за магаретата. Гръц.
Десет години да ходя аз и да са не науча да порева като теле. — Виж: „Да ходя девет години…“
Десет обещавай, а по едно давай.
Десет отмярвай, едно отрязвай.
Десет пръстье Богу наддиляват.
Десетмина направили, един развалил.
Дете като дробляк.
Дете що изяде, то му е халал, що съдере (що носи) харам му е.
Дете що види, такова казува.
Детето догде не заплаче, майка му не му дава да бозае.
Детето е гърне, глава да е здрава.
Детето е череп, да са счупи не боли.
Детето не сме видели и как ще го кръстим са грижим.
Детето не видели, Станчо го кръстили.
Детето си, кучето си — на каквото ги учиш, таквоз научат.
Дет' си лятос свирил, там зимас играй.
Дет' си челяк самси стори и дявола не може му го стори.
Дето брада е господар, там неправдата е цар.
Дето брада заповядва, там народа не се радва.
Дето бърза мома да се жени, налита на крастави ергени.
Дето валяло, там и побеляло.
Дето видиш село от девет къщи с десет кръчми, бягай от него.
Дето влезе огън и опал.
Дето влезе, сух не излиза.
Дето възкривявахми и клечките отзаде ни влизат.
Дето гинат мнозина, там не са пита кой умрял.
Дето го не сееш, там никне.
Дето го не сееш, там се ражда.
Дето го сва`рата свари, там го и Бог помилва.
Дето горят камъньете, какво ще ти правят дървата.
Дето гърне и ока, там и Пенчова ръка преправя.
Дето гърми големият тъпан, малкият са не чува.
Дето да идеш, се си ти.
Дето да реват воловете, плачат (скърцат) колата.
Дето двама, и той трети.
Дето двама дишят, трети го пишят.
Дето доброто нещо, там завистта често.
Дето дойде, там го върже.
Дето дума не помага, там опитай и тояга.
Дето дявола не може, виква бабата да му поможе.
Дето е научено, там е изпъпулчено.
Дето е съгласие, там и Божа благословия.
Дето е тънко, там се къса.
Дето е текла вода, пак ще тече.
Дето е било туй, там има и друго.
Дето е изял вълкът магарето, 40 дена обикаля.
Дето знаеш по-голям камък — там иди си удари главата.
Дето зъбът боли, там язикът вали.
Дето има мир и любов, там е Бог.
Дето има мома, вода няма, дето има ирген, дърва няма.
Дето има много мед, там и много пипер.
Дето има дим, там и кавга.
Дето и кучетата вар не ядат — т.е. по сиромашки и безплодни места.
Дето има, там са стича.
Дето има по-много опашки, там по-малко глави.
Дето иглата, там и конецът.
Дето има съгласие, там и Бог помага.
Дето има съгласие, там и коршумът по вода плава.
Дето има големи треви, там има стари зъмие.
Дето имотът, там и душата.
Дето идеш, дом бери.
Дето кокошка пропее, тя къща опустява.
Дето кола с мъдрост, две ще има за лудост.
Дето комин, там и дим.
Дето кон ял зоб, на тез врата хъхри.
Дето много деца, там са малко яйца.
Дето много, там и говна. — Тур.: „Нерде чоклук, орда боклук.“
Дето не си постилал, не лягай.
Дето не ходят и зайците да са пърцат.
Дето не слушат старите, не прокопсват младите.
Дето нийде не са надяваш, оттам изскача заеца.
Дето няма котка, там мишките зияфет си правят.
Дето няма малко, няма ни голямо.
Дето няма страха, няма ни срама.
Дето няма съгласие, там и кратуната потънва.
Дето обич и любов, там и Господ е готов.
Дето овчеря, там (са) и стадото (намеря).
Дето падат мнозина, там смърт са не счита.
Дето падне, там и става юнака.
Дето падне въглена, там и изгаря.
Дето пет, там и шест.
Дето пее един петел, там късно съмнува. Гръц.
Дето пеят много петли, късно съмнува.
Дето пикаят мнозина, там река потичя.
Дето пият — премитай, дето бият — умичай.
Дето пият поповете и касапите, там е хубаво виното.
Дето плюе, не го ближе. — Не се връща от думата си.
Дето плюят мнозина, там става вирчина.
Дето пушяк, там и мушяк.
Дето пушък, там и глъч.
Дето рана, и той муха.
Дето са каниш да пикаеш, там хората вече срали.
Дето са храниш, там да хвалиш.
Дето са кучило, там са и научило.
Дето са печели с хиляди, с стотини са харизва.
Дето са старите не слушат, там Господ не помага.
Дето се попива, там се и пролива.
Дето си, там си стой.
Дето сила владей, там са закон люлей.
Дето седиш, здраво стой или пък не стой. — Тур.: „Дурдуун ерде, я пек дур, я тек дур.“
Дето скочи, там падне.
Дето среброто, там и доброто.
Дето стадото, там и овчеря.
Дето старо се не почита, там за добро недей пита.
Дето стигне, там го вържи. Тур.
Дето страх, там и срам.
Дето стъпя, трева не никне.
Дето съм, там съм.
Дето сърцето лежи, там и окото лежи.
Дето та мразят, не ходи; дето та обичат, не чести.
Дето та тебе блазни, аз съм ходил и са връщам.
Дето те да плюят, аз се осекнах вече там.
Дето те искат да пикаят, аз съм вече срал тамо.
Дето топорът, там и топоришката.
Дето тропнем, там да скокнем.
Дето тумба (калабалък) и той хоп-па.
Дето тъпан думне, и той там.
Дето хубост, там и завист.
Дето цвет, там и мед.
Дето черква, там и кръчма.
Дето човек пикне, там ще и да обикне.
Дето чуеш много череши, не земай голяма кошница.
Дето чуеш много ягоди, не ходи с голяма кошница.
Дето ще та гостят пред много, да та гълчат пред малцина по-добре е.
Дето ще та дарят пред хора, да та изпъдят от двора по-добре е.
Дето ще са го кръстили Ангелчо, да са го кръстили Дяволчо.
Дето ще плаче моята майка, нека плаче неговата.
Дето ще е у търбуха, нека да е у гърбуха.
Дето ще ядеш пилаф пред много, яж бой самичък по-добре е.
Дето юне, там и въже.
Дето яде конче зобчица, там и вири главица.
Деца плаши.
Децата, будалите и пиениците правда говорят.
Децата налягат, ама не помагат.
Децата са на всичко чудят, а старите на нищо.
Децата са черепи, гърне да е здраво.
Децата теглят от бащини и майчини слободии.
Дечица като пукалчета — т.е. червени и хубави като пукал.
Дечица като пръстенчета.
Джавка като пале.
Джамът са счупи, не става вече цял — т.е. какъвто е бил.
Джапа като патка.
Джелвилик не е халваджилък.
Джуркави очи джуркаво гледат.
Джуркай (си) Гано копривата.
Джуркан боб, леща с дроб.
Джуро са вечер жени, сутрин са разженя.
Див глог питомно гроздье не ражда.
Дива за сняг отива.
Диван да ми стоиш, в очи да ма гледаш. От песен.
Диван-чапраз да му стои.
Дига ли си ушите магарето, като го товариш, ще ти фърли товарът.
Дигай му опашката — т.е. хвали го.
Дигна воденицата. — Начена да вика повече.
Дигна` крак, препика я.
Дигна му мъжецът. — Излъга го.
Дигна орлякът (и вейте мухи подире му).
Дигна`л глава, сякаш че глава носи.
Дигна`л глава по бесните (небесните) врани.
Дигна`л глава като свиня.
Дигнали го ангели-бангели.
Дигнали джа`балото, или гарвя`лото, гарвя`лката, айгарата — т.е. врявата.
Дигнали къщата на главата си.
Дигни крак, запикай го.
Дигни нога, пущи вода. Соф.
Дилин-дилин, мамин син — викала някоя мащеха на завареничето си, като му режала тънки филийки хлебец да му дава да яде, а на своето си режала големи филии и му викала: тепел-тепел, та ослепел.
Дил-ли, дил-ли гайда, де ли ще го найда? — Под кривата круша, там ще го промуша. Детска играчка.
Димитър хитър, парапушник лешник, удари` го у камък, да ти пусне син пламък. — Детска играчка.
Димът да излязва направо. Тур.: „Думанъ и чиксън.“
Длъг с плащанье е добър.
Длъжен кесия не върже.
Длъжи на Михаля за дъски пари.
Днес ако сми, утре не сми, или
Днес ако сми, утре на (ни) няма.
Днес бахт, утре тахт.
Днес везир, утре резил.
Днес за утре. — По поминъка.
Днес, заран, дорде чукне махалджията на вратата.
Днес мене, утре тебе.
Днес му денят, утре му снегът. — За Димитровден и снегът.
Днес не е времето ни за кола, ни за шайна.
Днес на (ни) има, утре на (ни) няма.
Днес Петко, утре ефенди.
Днес пий, утре недей.
Днес пох-пох, утре ох-ох.
Днес работи, утре пак.
Днес с пари, утре без пари.
Днес с пари, утре на вересия.
Днес с ветър, утре с пепел.
Днес тръгнахми и вчера, колко как сми тръгнали?
Днес у дома, утре у вас.
Днес у дома, утре в гроб.
Днес хоп-троп, а утре сми в гроб.
Днес човек, утре черна пръст.
Днес челяк, утре прах.
Днес ще пием, утре не щем.
Днеска Гиздо гиздав, на Великден ръждав. Соф.
Днешната работа не я оставяй за утре.
Днешният ден не са стига никога.
Днешното яйце от утрешната кокошка е по-добро.
Дните са като цревье, не се скратуват. Батак.
Дните вървят, както и годините.
До Бога йоще е много.
До бой като е дошло, вижда се каква е работата.
До година в тикви (ще бъде). — Неопределено казано, значи: и по времето на тикви, и кога не е в тикви.
До година живо-здраво.
До година с булка. Благословия.
До година с просо ще меним житото. — Допълнение на пословицата: „Не менявами чисто жито за ръж.“
До Голяма Богородица (15 авг. — 28 авг., б.р.) с прах, а от Малка Богородица (8 септ. — 21 септ., б.р.) с кал.
До гробът тежко й, а от гробът, кой е мой?
До гробът тежко мене; подир гробът, кой ще с мене?
До грош не дошел, че до зола ли?
До Колада: ой та тебе, Крали Марко! След Колада: де си моя мила майко. — Доде имат жито, веселят се; като свършат житото, тогаз олелия досред зима.
До кога куме, до кой ден?
До крива пътя ходили — т.е. върнали се.
До медна Бога ще го бия.
До медна Бога бият се, карат се.
До младост е се` радост.
До очи свят, до зъби сладост.
До пладне е Илия, от пладне е Алия.
До полвин челяк, от полвин — пъстър смок.
До сега бих вол изпросил.
До сега щях да изпрося кон и вол.
До сега са е наял и той, който си изгубил воловете.
До секи човек и лайно, до сяко лайно и човек. — Тур.: „Човеци като лайна.“
До сред зима ни глад, ни студ има.
До сто години от нас ни косъм ще има.
До суровата земя му са кланя.
До там го е кучка и отнела.
До тогава или камилата, или камиларя. Тур.
До тогава колко шепки ще опустеят.
До толкова, аго, и аз знам Корано.
До толкоз кусурец и у царската дъщеря ще са намери.
До толкоз кусур и у кадиевата дъщеря са намярва. Тур.
До тогаз ще много вода да помине.
До тук в черква разпояс.
До тук Димо правото.
До тук кучка в черква.
До тук ми е дошло, не ща да пия.
До утре колко работи стават (калпаци опустяват).
До хляб и гозба по-сладко.
До`-ще Пена за пепел, пода`-ща й главнята или нарина-ща й жарава.
До`-ще Великден и за мене.
До`-ще и за мене добър ден.
До`-ще и за него чер ден.
До`-ще голям ден, малка пита.
До`-ще коса до камък.
До`-щ е слънцето и пред нашата врата.
До`-ще тиква за вода.
До`-ще шило до гъзило.
До`-ще Видовден.
Добий кучката, като си я забил.
Добра воденица сякакво мели.
Добра дума, злат ключ.
Добра дума железни врата отваря.
Добра дума скъпа не бива.
Добра ясена и от иманье по-добра.
Добра жена, добра сирмия на мъжа.
Добра жена без работа не ходи.
Добра жена пълни къща, а лошата я изпразня.
Добра мисъл е половин здраве.
Добра мома, по-добра булка.
Добра реч железни врата пробива.
Добра реч пари не струва.
Добра ръка държала.
Добра среща а'ре, честито ти царско. — Присмех на сливенци от 1828 г.
Добра среща. — Купих си калпак. — Да ти сера в ушите. — И аз затуй го купих дълбок (да ми топли ушите).
Добра стока лесно купец намира.
Добра стока носи.
Добрата булка и под вето було се познава.
Добрата булка и с ветият сукман е добра.
Добрата да му стане на гърлото. — До`брата — лошата, сладката пъпка.
До`брата да го хване, да би го хванала. — Клетва, в отговор на поуката: „Хвани го с добрата.“
Добрата дума цена няма.
До`брата за гърлото. — Клетва. До`бра, т.е. сладката пъпка.
Добрата работа за шест месеца излазя.
Добрата реч иде надалеч, а лошата по-далеч.
Добрата стока сама са хвали.
Добрата овца малко блее, много мляко (вълна) дава.
Добре би било, ако питаха мене.
Добре беше да не беше.
Добре дошел, пет-шест Бога. — Тъй поздравил един циганин харачера, като искал да му каже „превъзходителство“.
Добре дойде кумът, да му зема два уема.
Добре дошел, свети владико: какво ти прави владичицата, владиченцата. — Така посрещнала някоя селска попадия владиката.
Добре е понякога умна жена да са послушва.
Добре ми е, на добре отивам (щото нося, с него се покривам), често на сметът поспивам.
Добре е да има челяк и в пъкълът приятели.
Добре ми дойде.
Добре, моят мъж е лош, че се` в механата стои; ами твоят като е добър, що ще при него?
Добре му е като цар връз самар.
Добре му е като куче на кола.
Добре му е като рак на въгленье.
Добре му е като на червей в ряпа.
Добре му е нему халът. — За някой, който е в добро състояние.
Добре пипа балканджио, да не му са ръцете студени.
Добре са е той настанил, не иска да знае.
Добре умря, че са отърва.
Добре фърчи, зле каца.
Добри са широките ръкави, ама платът ги прави.
Добрият ден от зори заличава.
Добрият ден са познава от сутринта.
Добрият вол в селото си намерва цената.
Добрият вол (кон) от селото навън не излязва.
Добрият камък на мястото си тежи.
Добрият кон сам се хвали.
Добрият кон самси си артардисва зобта. Тур.
Добрият кон и с съдраният чул се продава.
Добрият кон и под съдраният чул са познава.
Добрият са мъчи, а лошият са пъчи.
Добро било топъл хляб и мешно сирене — рекъл един циганин, че му казвал чича му, който видял на Добруджа през плет като ядели едни овчари.
Добро е да знаеш сичко, ама да не правиш сичко.
Добро е да са караш, ако добро може да стане.
Добро е по-сладко, кога иде по малко.
Добро направи, че на път го остави, или в морето го ввърли.
Добро с кола не иде.
Добро свършено не бива.
Добро ти Бог дал. Поздравенье.
Добро-утро. — Що попържаш?
Доброволна сирота, коремът й до` земя.
Доброволна Драганка, коремът й до` земя.
Доброрък челяк.
Доброто без зло не отличава.
Доброто винаги си е добро.
Доброто добро не паща (и злото зло го не хваща).
Доброто мълченье по-хубаво е от неразбрано (безразборно) гълченье.
Доброто куче стадо чува. Соф.
Доброто нещо на годината излязва.
Доброто са чува, а лошото по-скоро.
Доброто само са хвали.
Доброто с добро са заплаща.
Доброто са скоро забравя.
Добрутро ти, Безгашке. — Добре дошла, Голано.
Добрутро ви, черни калцуни. — Дал Бог добро, свински цървули.
Добър ат — или кьорав, или сакат.
Добър бирник продава на човекът и двата вола.
Добър вечер. — Да та оженим утре вечер.
Добър вечер, баби, и вам вътре булки.
Добър вечер. — Добър та мечкал, зъл та не пуснал. — Тъй казват понякога някои дружки помежду си в отговор на „добър вечер“ на връстниците си.
Добър ден в джоб са не туря.
Добър, добър, та чак нехела.
Добър е Господ. — Тур.: „Аллах керим.“
Добър е Господ, че на търпи. — Употребява се, кога казват за някой лош човек, че е добър.
Добър е Господ и за мене.
Добър е Господ и за нас.
Добър като добър ден в годината.
Добър камък сякакво (сичко) смила.
Добър кон или са всакаща, или ослепява; тоже: или ще охромее, или ще ослепее.
Добър кон сам си зобта прибавя. Тур.
Добър поп и до смърт са учи.
Добър слуга става добър господар.
Добър ступанин съди на парите.
Добър този, кого няма.
Додрал си е дяволът цървулите.
Доде баба прифтаса и сватбата сколаса.
Доде бе Индже млад ерген, гората беше весела, откак са ожени — гората пуста опустя. От песен.
Доде вятър не повей, не са клатят дръвьето.
Доде вятър не повее, гората не са люлее.
Доде дойде на болеринът кефът, на сиромахът душата излиза.
Доде да са накокени и то ще са препени.
Доде дойде магарето от вода, ще ядеш бой.
Доде дрънка, ще изкрънка.
Доде е Господ, от дявола страх ли ма е?
Доде е жив Господ, не ма е страх от никого, или
Доде е жив Господ, нямам страх от никого.
Доде е жив Господ, от зло не ща да зная.
Доде е жив челяк, се` сбърква, един Бог не греши.
Доде е младо дървото, превиваш го накъдето щеш.
Доде е мома при майка, дотогава царува.
Доде е малко зъмчето, смажи му главата.
Доде е топло желязото, дотогаз са кове.
Доде е човек здрав, и водата му е сладка.
Доде е на харманът — или земи, или дай. — Доде му е времето.
Доде е тоя гъз у вас, дето идите, се` ще обсерете.
Доде един не тегли, други не добрува.
Доде змия змия не погълне, аждерха` не станва.
Доде има глави, и калпаци ще има.
Доде има гнили круши, мечката от глад са не бои.
Доде има лисицата зъби, хаджийка не става.
Доде има зелена трева, не яде конят сухо сено.
Доде има човек да тегли, не умира.
Доде имаш, дотогава та познават.
Доде имаш, дотогава чувай. Соф.
Доде имаш, дотогава спастряй (като нямаш, що ще спастряш).
Доде квачква клопне, душа да му изскокне.
Доде ми държи душата, ще карам — т.е. до последни сили ще се боря.
Доде ми е абата, не се боя от агата.
Доде ми е венчаното, що да давам пари за друго. — Тъй казала една влахиня, когато я учяли да си купи едно магаре да й носи вода, дърва и брашно.
Доде му не земе умът, не му зима стоката.
Доде не артиса, не стига.
Доде не вирне опаш кучката, не тръгват песовете подире й.
Доде не гръмне, не се чува.
Доде не другаруваш с човека на път, не можеш го позна.
Доде не заплаче детето, майка му го не накърмя, или не го поддая (не са осеща за него, не го насуква, цица му не дава).*
[* На хартията няма разделно форматиране. — Бел.ел.кор.]
Доде не изпиташ бродът, не нагазяй вода.
Доде не изпиташ злото, не познаваш доброто.
Доде не изядеш с човекът един чувал брашно, не можеш да го познаеш какъв е.
Доде не изядеш една ока сол с човека, не можеш го позна какъв е.
Доде не мръкне за едного, за другиго не съмва.
Доде не поринеш лайното, се` мерише.
Доде не пръдне кисия в кисия, пари са не завъртат, или не са завъжда сирмия.
Доде не пръдне кутулът в чардата, не замирисва, или не завонява.
Доде не потърпиш на димът, не можеш да се радваш на огънят.
Доде не пукне пушката, не може да са чуе.
Доде не си убил мечката, не продавай кожата й.
Доде не светне, не гръмва.
Доде не яде българин мръсно, турчин не яде баница.
Доде няма огън, дим са не пуши.
Доде памет дойде, оно благо пройде.
Доде потраяло, се` й полаяло; само тога престало, кога само не стало.
Доде правият не тегли, кривият са не одиря.
Доде проси, злати уста носи; кога да плаща, не се обраща.
Доде пъка в мене ду`ша, няма да се оставя.
Доде речеш два, и той са озова.
Доде са не размъти водата, не са обистря.
Доде са лисицата разправи, кожата й отива на кожухарят.
Доде са правите не помъчат, кривите са не отлъчат.
Доде са човек не опуше, не може да са огрее.
Доде са имотните наканят, сиромасите изпукват.
Доде са роди (изгрее) слънцето, колко калпаци опустяват.
Доде се не мъчи, не може да се къръчи.
Доде се говори, не може да се наговори.
Доде се сам човек не осрамоти, не може го никой осрамоти.
Доде се човека сам чува, дотогава го и Бог чува (пази).
Доде си жив и здрав, прави добро; в гробът са нищо не прави.
Доде си плесна ръцете, тук да си.
Доде сми, да сми; кога умрем, да са помним.
Доде сърце не заболи, око не заплаква.
Доде са на славеят крилете, защо му е кафез.
Доде ти завиждат, дотогава са радвай; хванат ли да та окайват, тежко` ти.
Доде цъфти цветьето, дотогаз го берат и кичат.
Доде челяк самси са не посрами, никой не може да го посрами.
Доде челяк чалащисва, и Господ му помага.
Доде съмне, колко калпаци ще опустеят.
Доде дупе не пръдне, не замирисва.
Додето позахождаше, по-рано си дохождаше; откак тръгна по-преко, се` остава по-далеко.
Додето стигне, там го вържи.
Доживяхми да видим и туй чудо.
Дозела котката, че лайното й ставало за цяр, и тя зела да го крие и затуй го рови.
Дой комаря, храни` царя.
Дойдат като бубулечки, стават като мечки. — Казва се изобщо за слугите.
Дойде гост, развали пост.
Дойде ли на мойта дума?
Дойде врана, отиде си посрана.
Дойде като за огън, тъй скоро. Бат.
Дойде като аслан, отиде си като насран.
Дойде ми да пукна.
Дойде ми да са скъсам.
Дойде ми да си откъсна главата.
Дойде ми да изляза из кожата си.
Дойде ми да си раздера ризата.
Дойде други от Добри-дял и той иска добър дял.
Дойде умът, ами си пойде кумът.
Дойди` зло, че без тебе по-зло.
Дойдоха дивите, изпъдиха питомните.
Дойдоха ли дренките, идат и седенките.
Дойне-ле, до-щеш ти, калугера по-щеш ти.
Докара ма до торбата.
Докара ма до един хал, че ма остави.
Докара-ще му вратът във гъзът.
Докат' са мъдрите намъдрят, лудите са наскачат.
Докацикал я.
Докле има овци, има ще и новци. По сръбската граница.
Докопал са като келев о шапка.
Докопал са като слепец о тояга.
Долнята глава навила на горнята.
Долнята глава изяда горнята.
Долуджака тебе чака.
Дома и да се мре, не е зле.
Домакин, ама дом няма.
Домашна вечеря по-лесно са претуря.
Домашния пазар на чаршийски не приляга. Тур.
Домовникът у дома си, ергените из плевните. Тур.
Домошар котка — която скришом домошарува из къщи.
Донеси да ти сложа (да та каня) да ядеш.
Донес с себе, седни с мене. — Тъй казват калугерите на гостите по манастирите.
Допря ножът до кокълът.
Допря слепият до стената, дотук светът за него.
Дор да плюя, ти да дойдеш.
Дор е мома при майка, от агне е по-кротка, га са с мъжко смерише, аршин язик показва.
Дор издума, и издъхна.
Дор не бъде на някого зло, на другиго добро не може да бъде.
Дор не видиш четиресе ореха, не си фърляй тоягата.
Дор не заболи сърцето, не заплаква окото.
Дор не има огън, не се дига дим.
Дор не кажеш докат, не печелиш дукато.
Дор са булка навлече и сватбата повлече.
Дор са мъдри подзряха, лудите са наживяха.
Дор са не надимиш, не можеш са огрея.
Дор сми живи, да работим, като умрем, ще лежим.
Дорде баба (орел) дотече, нему гъзът отече.
Дорде вълкът са научи да краде кокошки, кожата му на пазар ще иде.
Дорде Господ не земе на човека умът, не му зема стоката.
Дорде е дървото младо, вие се насякъде.
Дорде е мома при майка, за нищо са не вайка.
Дорде има самар, защо да язди на голо.
Дорде има циганинът клещи, не си гори ръцете.
Дорде имам две овце, сякой ми вика добър ден.
Дорде имаш, дотогава пести.
Дорде кукна, и пукна.
Дорде кучката не навири опаш, кучетата не тръгват подире й.
Дорде мъдрите мъдруваха, по-лудите град превзеха.
Дорде не видя с очите си, не вярвам.
Дорде не са викнали на едно куче „ха бре“.
Дорде са не съдере, не го кърпят.
Дорде са питомните наканят, лудите са наиграят.
Дорде са мъдра намъдри, луда си са наскача.
Дорде цъфти цветьето, секи го къса.
Дори вятър не повее, листът не трепва.
Дори дойде на богатио кефо, на сиромахо душата излязва.
Дори гюла мерише, секи бендише.
Дори не се помъчи, не може се попъчи.
Дори не помръднеш (подскочиш), чорба не ядваш.
Доста сми яли, яли и пили, тлъсти агнета, червено вино. — От песен.
Доста си дрънкал като воденица.
Доста си са хвалил.
Дочака-ща Мара топла попара.
Дошел гост на гола кост.
Дошел като грък на купя.
Дошъл му умът в главата.
Дошел незван, отишел си опран — т.е. набит.
Дошел си ни на село`то, ще играеш и на хорото.
Дошла до зеленката. — Бележка, която си правят жените при навиванье на платното за тъкан, което показва средата; казват го преносно и за възрастта, както: „Мина зеленката.“
Дошла краста при шуга.
Дошла ми е душата в зъбите.
Дошли дивите, изпъдили питомните.
Дошло до глава, ще са тегли, няма край.
Дошло ми до зъбите.
Дошло ми да си завия края накъде доде.
Дошло ми е да викна с глас да плача.
Дошло му хал до главата.
Дошло му до гърлото.
Драг ли ти е: защо дойде? Враг ли ти е: добре дошел.
Драга ми си като леща на Великден.
Драга му като овца на вълкът.
Дразни котките — т.е. не знае добре да свири.
Драм ум от ока мозък по-млого струва.
Драм памет чини кантар сила.
Драндар светът не плаши, дето седи, там праши.
Дребен му боят, големи му белите.
Дребните пари, едрите бели.
Дремизга като кон на празни ясли.
Дренките ще се родят много тая година.
Дреновците наближиха. — Значи: додрямало се, доспало се на детето.
Дрипава като циганка.
Друг ще пие, а друг вика.
Друга държава, друга нареда.
Друга държава и друга слава.
Друга не е родила, освен Мара — Васила.
Другаде ма сърби мене, а другаде ма чешеш ти.
Другар са на път познава.
Други времена, други умове.
Други да та хвалят, самси не са хвали.
Други го връхлее, той връз мене зее.
Други носи името, други смучи виното.
Други пият, други бият.
Другиго майка не е раждала, саде е Герга — Горана.
Другиму е крив, а другиму отдява.
Друго грачи гаргата, друго цъцри свраката.
Друго дума, друго прави.
Друго е да поседнем, а друго да полегнем.
Друго е гарга, а по-друго сврака.
Друго е сврака, друго е чавга.
Друго е яре, друго магаре.
Друго има на ума си, а на уста друго носи.
Друго казва, друго върши.
Друго казват вечер, друго правят сутрин.
Друго мисли, друго дума (казва).
Друго носи, друго шета.
Друго мисли магарето, друго мисли магарицата.
Друго мисляли мишките, друго котката.
Друго време, други ум.
Друго му на устата, друго на сърцето.
Друго са заешки очи, а друго пукалски (бухалски).
Друго са заешки очи, а друго магарешки.
Друго си казват, а друго показват.
Друго цала, друго дяла.
Друго челяк крои, друго Господ шие.
Друго челяк мисли, друго Господ прави (дава).
Другому било как било, мене да си е добре.
Дружина вярна сговорна.
Друс-друс, конче, близо ли е лонче, не е близо, ни далеч, карай конче да върви, конче рече хръц-пръц, момче рече кърц-мърц, или смрък-сръб.
Дръви чукани, пъни спукани.
Дръж босия и му земи царвулите.
Дръж келча за киката.
Дръж, мале, батя, да погоня мама му.
Дръж ма за каиша.
Дръж са о земята. — Тъй казват някому, кога падне.
Дръж са, не бой са.
Дръж са, не бой са, на памук ще паднеш.
Дръж са, куме, у дувара.
Дръж се, чору, у чвору, село че ти капу купи. Трън.
Дръж са, слепчо, тоягата е готова. — Когато бърза някой.
Дръжте босио да му земем опинците.
Дръжте голио да му земем дрехите.
Дръжте ме, нозе. Соф. — Виж: „Бежте, крака.“
Дръжте ме, нозе, да не падна.
Дръжте ми копилето, да са посмея на курвата.
Дрън, дяволо, дрън.
Дрънка бяла вълна, гледа черна.
Дрънка като баба за дренки.
Дрънка като празна воденица.
Дрънка като на воденицата кречеталото. — Виж: „Кречетало“.
Дрънка като гол кокал в тенджера.
Дрънка коприва, не дрънка коприна.
Дрънка си на вятъра.
Дрънкай си колкото сакаш, я си знам рабо`тата.
Дръпнала си водата. — За жена подир 40 години.
Дрът пръч млада (крехка) върба не кърши.
Дрът циганин ковач става ли?
Дряновски съклек.
Дряновските булки с писаните хурки.
Ду ти, бабо, сувалката.
Ду ти, дядо, кроеното. — Виж: „Ту ти…“
Дуварът мо`лозът го държи.
Дуй по дола. — Бягай.
Дума без пари нищо не спори.
Дума в торба не влиза.
Дума да е, шума да е.
Дума да има, глас да няма.
Дума дупка не прави (не пробива).
Дума стрела не е, пък в сърце са забива.
Думай аго, да ми е драго.
Думай какво щеш, аз ще та изям.
Думай ми, надумай ми са.
Думай правото, да станеш умразен.
Думай па ти, че си ходил дважки на (воденица) небет.
Думайте и вий, се` аз ли ще думам?
Думат ми, мамо, хората. — Думаш си, синко, сама си.
Думаньето сребро, мълчаньето злато.
Думано одумано. — Тука думано има значение на мислено.
Думата не е врабче, ама като я изпуснеш, не са улавя.
Думах, думах, поникнаха ми гъби в устата.
Думбазята тъпчат си гъзята.
Думба-ра, думба шикалка, няма сватба никаква.
Думи без пари, огън да ги гори.
Дупе бито, ама гърло сито.
Дупе и гащи.
Дупе ми е, воля ми е.
Дупе за дупе кога е, да си седи моето у мене.
Ду… да му иска и ду… ще му даде.
Дупка, чорбаджи. — Закърпи я, кобило.
Дупки на небето не се отварят. Охрид.
Духа тиквите отдалеч.
Духай, доде не си са изгорил.
Духайте деца и на мътеницата, че аз са изгорих на чернилката.
Духни го, пухни го. — Ни се духа, ни се пуха.
Духът му ляга, както приляга.
Душа бере.
Душа би сакала, ако да би можала. Зап.
Душа да му излезе, че дума да му не излязва.
Душа дава, ду… не дава.
Душа душа познава, а сърце й вест дава.
Душа излиза, нрав не излиза. Тур.
Душа излязва, търса остава.
Душа иде от гърлото.
Душа му мерише на ветхи кириши. — Кириш: 1) дърво; 2) чърва, от които правят тетеви.
Душа му иска женско да стиска.
Душа са под некет запира.
Душа сака, или сака му душа. — Иска му се.
Душата е по-мила от парата.
Душата излязва, табията остава.
Душата му седи в зъбите.
Душата му мерише на плесен.
Душата му вонее на бъчова.
Душата му на мляко мерише. — Млад е.
Душата му под носа. — Нетърпелив.
Души вонещи`ците да прави тамян. — Иска от злото да прави добро и приятно. Занимава се с празни и неприятни работи.
Души като копой.
Дъвчи ми г… кисело за тебе.
Дъжд да иде, сняг да иде, зло време да не хваща.
Дъжд иде, слънце пече, дяволът са жени.
Дъжд иде, мама на нива, тате под борията.
Дъжд иде, сняг иде, ний нему бягами ли му.
Дъжд ще вали, магаретата играят.
Дълбока вода брод няма, хубава мома род няма. От песен.
Дълбока вода да плуваш, че малка тъга да н' виждаш.
Дълбока дума — кладенец (кочи гъз); голяма дума — бивол.
Дълг неплатен, грях непростен.
Дълг път е; или са върне, или не.
Дълг човек ахмак бива.
Дълга болест, готова смърт.
Дълга е годината, крапа (къса) е градината.
Дългобойна е пущината.
Дългодрешко, пепелешко.
Дългокоса, плиткоума.
Дългоносото. — Тъй наричаха свинете пред турците.
Дългопищ веднъж язди човека.
Дългоухите през марта ги стрижат.
Дългопрътко веднъж излъгва да удари човека.
Дължи на Михаля.
Дървен господ. — Бой; но види се, че в язическите времена е означавало нищожен покровител.
Дърво и камък да са пука — т.е. колкото и да е студено.
Дърво на дърво са насланя, а челяк на челяка.
Дърво се превива, дорде е тънко.
Дървото се превива, дето е най-тънко.
Държи го (като малко вода) на длан.
Държи го като с вощени ръце.
Държи дума, колкото решето вода.
Държи ли ти (кръста).
Държи мъст като камила.
Държи пара като чувал вода.
Държи го като вода в шепа.
Държи са като пиян о плет.
Държи са на голямата клечка.
Дърпа го късю.
Дърта, ти ще ядеш пърта.
Дърто месо, млади зъби.
Дърто гърне, сладка чорбица вари.
Дърто месо, сладка чорба.
Дърто Харцало.
Дюлгерин хайдук да не биде, нито на калугер съдник.
Дявол и дяволче, два цели дявола.
Дявол си бе, тате, закачаш мама.
Дявола всичко знае, сал не знае де си точи жената ножът.
Дявола захваща, баба доизкарва.
Дявола кога няма работа, кръщава си децата.
Дявола не оре, не копай (само гледа зло да прави).
Дявола не оре, не копай, а учи хората на зло.
Дявола туй му е работата, да прави пакости.
Дявола се най-сърдял, кога пъздят умрелите.
Дяволите са най-много сърдяли, кога пърдели умрелите.
Дяволска кожа и за тъпан не чини.
Дяволски пари — казуват на лъскавите луспи, що са намират в камъните.
Дяволски пари и за дявола не чинят.
Дяволски цървули скоро се съдират, или донейде ходят.
Дяволът, ако затвори едни врата, Господ десет отваря.
Дяволът всичко знае, само на жената точилото не знае.
Дяволът нито на себе си е някога добро направил.
Дяволът не е, какъвто го пишат, грозен.
Дяволът, да го убие честният кръст.
Дяволът не е толкова чер, какъвто го пишят.
Дяволът колко ли цървули е съдрал, доде го накара?
Дяволът, кога няма работа, реже уши и се кръпи.
Дяволът ли научи бабата да се качи на дряна и да падне?
Дяволът го наддяволувала бабата и купил й калеври.
Дяволът ма подстори.
Дяволът не спи.
Дяволът е дявол, ама жената е по`-дявол.
Дяволът не знае как се пече яйце на свещ.
Дяволът на себе си добро не е направил, че на тебе ли?
Дяволът ще си съдере цървулите.
Дядо Байо краят пази.
Дедо, дедо, който ти изеде хлебо.
Дядо има, а за баба зима.
Дядо на седенки, баба на трошенки.
Дядо Никола Джакгазата, катран му капи от брадата.
Дядо попе, благослови! — Ела насам, та я земи.
Дядо попе, хазър си дошел да ръсиш, я дай на жената една вода.
Дядо Ради дрънкалката.
Дедо Трено без чирено, баба Трена без вретено.
↑Къде отседна бюлюкбашията, близу до черквата в Марковата къща.
