Габровска курва. — Казват изобщо за габровци като неверни, но говори се изобщо и за други неверни и непочтени хора.
Габровчени габър ели, та измрели; тревненчени трева пасли, та израсли; тръновчани трънье гризли. — Говори се повече от децата върху производството на названията и в присмех на Търново, че нищо там се не ражда освен тръне.
Габрово се с акъл върти, а па Трявна с уйдурма. — Габровски перифраз на пословицата „Шипка се с акъл върти, а Габрово с магия“.
Гаваната не обича копанята.
Гавнах го за смрадлика по Гайова поляна.
Гаври се със сиромаш'та. — Казват кога някой по-имотен хвали някой сиромах, за да се клендзува с него; но думите имат и ядовит смисъл.
Гагата му лъскава.
Гагата му остра, а той я показва за мостра.
Гадила го мама, за да няма срама. — За момче или момиче, кога не се срамят на по-стари хора.
Газят го уроки. — Често се понапива.
Газят я поревки под губера, като слуша младите. — Кога пита някой: „Какво прави старата?“
Гайда свири на гария, поп играе магария. — Кога подмятат за някое попско безобразие. Виж: „Попска магария“.
Гайда свири на гария, попът тропа на меджия. — Прекоросване на турското насилие. Също и:
Гайда свири на гария, попът клепе литургия — т.е. насила клепе за литургия да се съберат хората, да ги изловят турците за ангария.
Гайдата не прави овчеря.
Гале веле, тие работи Димко Ганов ги отбира. Велес.
Ганосаното е лъскаво, ама здравото е хубаво.
Ганю черпи, Ганю пий.
Гарван ходи по двора, дай ми, бабо, Тодора.
Гарван грачи на круша, дай ми бабо, Маруша.
Гарван на гарван очите не вади (не кълве).
Гарван грачи на поляна, а той сяка черква чука.
Гарван от място, сокол на място.
Гарван ще отлете, сокол ще долете.
Гарваните сал на мършата са наедно с орлите.
Гарванът на празно не грачи.
Гаргата не напуща гарджетата си, защото са черни.
Гарга яла трици, подмъща ли се морето?
Гарга яла лайна, морето мръсно не става.
Гарги керван не ходят, българи аскер не ходят. — От турски: „Гаргадан дернек олмас, булгардан аскер олмас.“
Гаргите молят Бога да мрат конете, да има какво да ядат.
Га са лозье копа, мене ми са тропа; га са лозье бере, мене ми са сере; га рече грездеят скръц, и аз в кесията пръц.
Гаси огънят със зейтин. — Прави да се умножават разприте.
Га ти трябам — баче Койо, га не трябам — луди Койо. Трявна.
Гато бяха кът момите, бол момците. — Кога е било нещо не в обикновения си ред.
Га че ли върви по очите си. — Пъне се, пада, не види де стъпва.
Гиди, гиди си — кога не иска да произнесе някой ядовита дума.
Гиди, лъжко, гиди си. — Казва се в изобличение на някого, който излъгал за нещо; но на шега, не с лош умисъл. Произхожда, както искат да кажат, от приказката за оня мъж, който излъгал жена си, че в един злочест случай лишил се от детеродния си уд, и убедил я, че е нужно занапред да се разпарясат, ама да отидат по-напред да оберат орехите що имали, а че да разделят и тях. Като берели орехите, жената ги туряла на две камари, за да ги поделят по-лесно; но когато мъжът бил на ореха да ги брули и жената сбирала отдолу, тя възимала случай да съгледа, че мъжът нищо не е пострадал, и хванала да вика: „Гиди лъжко, гиди си; аз ще смеся орехите.“
Гиди каталански сине — казват на развратен и жесток момък. Види се да е станало възпоминание от каталаните, на които южните българи са яли попарата малко преди нахълтването на турците. — Не помня де е записана тая пословица.
Гиди крадипатка. — Някоя умница жена разправяла как дошел комшият й, та издебнал и откраднал патката. „Аз бях будна, ама мълчах да го видя какво ще направи, а че като открадна патката и взе да излязва из вратата, аз тогаз скочих, надумях му сякак и му казах: „Гиди крадипатка.““
Гизда къща не гизди.
Глава без болест не бива — т.е. без грижа не бива.
Глава без грижа, на бостаня тиквата.
Глава без мозък. — На глупав, безумен човек.
Глава без мозък не бива, ама с чист мозък бива.
Глава, гола тиква. — За плешив човек.
Глава голяма, ама мозък (ум) няма. — Влашки: „Капацина мари, ама минте нари.“
Глава да съм, че ако би ща и лукова.
Глава да ти е здрава. — Кога се е случило нещо неприятно и си принуден да го поменеш.
Глава и възглаве.
Глава има, ама в главата няма.
Глава крина, мозък шумлопина.
Глава като крина, а мозък къкрина.
Глава командрова — казват на ония, които искат да заповядват.
Глава да има, калпаци много.
Глава като чутура. — На тъп човек.
Глава ли го заболява?
Глава ли та боли?
Глава ломя, с ум се бия.
Глава има ли, без калпак не е.
Глава ма боли. — Тя е на краят, отрежи я.
Глава ма боли. — Иди на салханата и я стори трампа със здрава.
Глава ма боли. — Отрежи я да та преболи.
Глава побелява, дядо полудява.
Глава побеляла, ама изкуфяла.
Глава прави, глава тегли.
Глава празна картуна.
Главата да напива здравье на краката.
Главата е с мозъкът по-тежка.
Главата е с язикът по-скъпа.
Главата ми да снемеш, т.е. да ме заколиш.
Главата му побеле, умът му не дойде.
Главата му за хиляда, а долнята за два града.
Главата му ще подпира колелетата.
Главата ми са завъртя.
Главата ми се замая.
Главата ми са е смаяла и слисала.
Главата ми гърми.
Главата ми станала на тъпан.
Главата му стъпица, а той не е тъпица.
Главата му строшавам, хатърът му не развалям.
Главата му скършам, хатърът му не прекършам.
Главата му счупвам, че хатърът му не счупвам.
Главата не е само за калпак.
Главата не е създадена само калпак да носи.
Главата е по-стара от книгата. — Говори се за безкнижен човек, а умен.
Главата се цени по язика.
Главата си давам, него не давам.
Главата си обзалагам.
Главата се държи на краката.
Главата си залагах за него.
Главата си да поснемеш — т.е. да не си толкова упорит. Виж: „Да си понаведеш малко главата.“
Главата му цвете ище, а гъзът му гащи няма.
Главата ли щеше да ме заболи (ако да бях се клел).
Гла`вен, а не главе`н.
Глаголито му развалено. — Виж. „Пипето му“.
Глад глава загубя.
Глад града предава.
Глад от баяне не взема — или не отминува.
Глад срам не познава.
Глад не глади.
Глад от чума по-лошо.
Глад очи няма.
Глад не види нищо освен хляб. — Виж: „От глад послепяло.“
Глад я води, гладна ходи.
Гладен влък.
Гладен влък и сред село влязва.
Гладен ли си? — Вода търси. — Византийска политика.
Гладен ли си? — Посглади се.
Гладен гост и качамак ядва.
Гладен и патрика хляб си открадва.
Гладен мъж, готов лъж.
Гладен не отбира, а каквото намира.
Гладен не допича, гол не добеля.
Гладен като куче.
Гладен поп и жито скрива.
Гладен поле претича, гол не може.
Гладен поле преминава, гол се не вестява.
Гладен съм като куче.
Гладен съм. — Земи перо, посглади са.
Гладен съм. — Посглади са малко.
Гладен челяк с сух хляб се наяда.
Гладен челяк лошо гледа.
Гладен че сгладен.
Гладен човек сухи кори за писмет ги прихваща.
Гладен та маже. — Казват за човек, който ти говори все по угодата. Виж: „Отпреде ти маже, гладе.“
Глади брада за беда.
Гладиш ма, чешеш ма, ама аз зная де ма боли, или сърби.
Гладко като длан.
Гладко като храстова кора.
Гладна врана на зло грачи.
Гладна въшка.
Гладна кокошка просо сънува.
Гладна мечка хоро не играе.
Гладна мешлина хляб не прибира.
Гладна хрътка зайца гътка.
Гладна сватя по-напред за хляб се свати.
Гладни очи не заспиват.
Гладният и сух хляб като намери, благодари са.
Гладно гадно не гледа.
Гладно до пладне се седи.
Гладно куче и гол кокал гризе.
Гладно куче и подлоги гложде.
Гладно куче сухи лайна яде.
Гладно магаре търпи удари.
Гладно са не седи.
Гладно се не спи.
Гладно стой, че не се учи да просиш.
Гладост не познава младост.
Гладост не се срамува от старост.
Гладът е по-голям мастор от царя.
Гладът е от смърт по-лоше.
Гладът и вълкът от гората изкарва.
Гладът изпъжда вълкът от гората.
Гладът и царя накарва да се моли.
Гламав гостянин домакинът кани.
Глас народен — гнев Божи. Гръц.
Глас към небето, не се чуе по земята.
Глас като звънец. — Ясен.
Гласовит като пукнат звънец.
Гласът му като на гердза. — Дрезгав.
Гледа го като писано яйце.
Гледа го като през пръстье.
Гледа като вол. — Глупаво.
Гледа като пуйка.
Гледа като крава. — Безсвесно.
Гледа като заклана овца. — Безсъзнателно.
Гледа като котка на джигер.
Гледа като касапин.
Гледа като кръвник.
Гледа като убодено шиле.
Гледа като уплашен.
Гледа като пукал.
Гледа като маче у птиче.
Гледа като котак.
Гледа като орел на мърша.
Гледа като с моите очи.
Гледа като свиня на секира.
Гледа като теле у шарена врата.
Гледа като смърт. — Страшно.
Гледа като посрано дете майка си.
Гледа кога дойде празник, да не излязва от механата.
Гледа ме в ръцете — т.е. от мен очаква.
Гледа ма кръвнишки.
Гледа ма, като че съм изял на баща му сирмията.
Гледа ма накриво, като че съм му изял бащината стока.
Гледа ме в очите какво ще му кажа.
Гледа с четири очи — т.е. силно.
Гледа с четири — т.е. с очила.
Гледай брада, подай плоска.
Гледай брада, цалувай ръка.
Гледай в краката си, ако нищо не намериш, няма да са препънеш.
Гледай из тръница, а не из тъмница.
Гледай кон стопански, а язди го душмански.
Гледай ма в очите. — Дай внимание.
Гледай майката, тъй земай дъщерята.
Гледай на коня вратът, на момата ходът.
Гледай си, Гано, бъдния вечер.
Гледай слугите, не питай за господаря.
Гледай де стъпваш.
Гледай го сега отдалеч.
Гледай си хурката.
Гледай си хавата — т.е. кефът.
Гледай Рада, давай чаша. Соф.
Гледай света, хаджийке, как мърда. — Виж: „Видя ли светът, хаджийке.“
Гледай умът му, съди за домът му.
Гледам през пръстье.
Гледанье ситост не дава.
Гледат са накриво.
Гледат са като котаци.
Гледаш го наглед, като тиква на плет.
Гледаш го, че е овца, похвани го — свиня.
Гледаш му на челяка лицето, не му знаеш сърцето.
Гледач ако познаваше, щеше да познае за себе си.
Глисти му се впикават. — Ревне му се. Виж:
„Текат му лигите.“
Глоба на рамо не стои, а зад рамо не бои.
Гло`жди баба сухи дренки.
Гложди`, бабо, сухи кори, доде дойде топла пита.
Гложди ми подлогите — т.е. цървулите.
Глупав гост с къщните се кани.
Глупав като патка. Не толкова глупав.
Глупавият сам си сбърква, а умният мнозина побърква.
Глупаво пате.
Глух не дочува, но разбира както му се струва.
Глух от гайда не отбира.
Гнила прежда на здрав плат не става.
Гнили дренки не щат зъби.
Говедо в село, работник начело. — За мързеливите работници, които бързат рано да се завърнат в село преди говедата.
Говедарят се разсърдил и не ял три дни, а селото хабер нямало.
Говее, че няма какво да яде.
Говна са — меришат, свиня е — подуша. — Тур: „Бок тур кокар, джинс тър чекер.“
Говношарка свиня. — Уподобение.
Годеник говненик.
Години, години, усилни години. — От песен.
Години, години, хвръкнаха като гадини.
Години се лъжат, старост не може.
Години се лъжат, смъртта не може.
Години са мъчно лъжат.
Гол, ама сокол.
Гол голненичак. — Другаде казват: „Окол гол.“
Гол като сокол.
Гол като пръчка.
Гол като пръст.
Гол като от майка роден.
Гол както майка му го родила.
Гол кокал ни куче го не лиже.
Гол мъж, бол лъж.
Гол, та гладен.
Гол, та лош.
Гол са познава, гладен не може.
Гол кокал и кучетата се не карат за него.
Гол фудулин.
Гол, та голям.
Гол от обир са не бои.
Гола въйвода го имахме, гола хрътка излезе.
Гола въйвода.
Гола като пушка.
Гола лъжа.
Голаците много знаят. — Рус. „Голь на выдумки умна.“
Голи сми са родили, голи ще ни заровят.
Голо здраве, готова болест.
Голо се ходва, гладно не може.
Голобърдски вуци и радомирски турци по-лоши не биват. Радомир.
Голям ден, малка пита.
Голям ден Великден, а по-голям Гергевден.
Голям кокал не се преглъща лесно.
Голям залък изяж (лапни), голяма дума не казвай.
Голям-малък, Господ ми го помогна.
Голям порасъл, черноока мома изпасал — казват понякога на приветствието на някой* ближен или роднина момък.
Голям хамбар с малка крина са не пълни.
Голям хлад, добър глад.
Голям челяка, че и вратата не затваря.
Голяма глава, голяма болест.
Голяма бела, голяма хула (хвала).
Голяма булка, малка булка — се е букер.
Голяма булка, малка затулка.
Голяма дума — бивол; дълбока дума — кладенец.
Голяма дума — бял бивол.
Голяма на бой, а работа немой (не може).
Голяма риба в малка вода не живее.
Голяма стока. — В презрение за нещо. — Тур.: „Шикяр комаш.“
Голяма хвала, голяма бела.
Голямо гаале са отспива или отпива — т.е. заравя се, като преспиш или се напиеш.
Голямо дупе, шупливо сърце.
Голямо чудо, гола жена.
Голямо чудо над малко блюдо.
Големи хвалби, а малки торби.
Големи крака, сиромашка ръка.
Големите риби ядат по-малките.
Големите дървета мъчно растат, а лесно падат.
Големите дървета по-лесно падат.
Големей са, големей, доде станеш най-малък.
Големей са като пате в рашето.
Големей са като петел на стобор.
Голя и сто влъхви нищо не могат да му сторят. — Тур.: „Бир чиплагъ` бин джебели` соямаз.“
Гони вятърът.
Гора без криво дърво бива ли?
Гора без сухо дърво не бива.
Гора без вълци не бива.
Гора очи има, поле уши носи. — Трябва да мислиш, че могат да те видят и да та чуят дето и да си.
Гора с гора, челяк с челяка.
Гора с гора са не събира, човек с човека са събира, или
Гора с гора са не ставя, човек с човека са ставя.
Гората ли питаш за хайдути?
Гората не плаче от желязото, ами от дръвите.
Гората не плачи от секирата, ами от държалото. Соф.
Гората не плачи от топорът, ами от топоришката.
Гората са бои пак от нея си (себе си).
Горе високо, доле цвръсто. Вел.
Горе момичка, доле вдовичка.
Горе о`со, долу босо. — Сиромах, но горд.
Горещо — (сякаш) огън.
Гори ли ти огъньо? — Гори като на зет за тъща. Соф.
Гори му сърцето като желязо в лед.
Гори си свещите да гледа на хората хесапът.
Горят й ушите. — Поменуват я нейде.
Горко ще му до`. Закана.
Горко му дошло — казуват, кога някой иска да покаже, че не го е грижа от нищо. — От песен.
Горкото, изпъкнало му окото.
Горнио хубаво хуртува, ами долнио го не чува.
Горнята глава мъдрува, ами долнята лудува.
Гороломник. — Казва се за човек, който не сматря какво прави, не мисли, че ще го стигне щета, и който си дере, враска дрехите.
Горчи като пелин.
Горчи ли ти, не го яж.
Горчи ли ти язикът, подслади си сърцето.
Горчиво че`мери.
Господ, благодарим го. — Когато в разговор поменат името на Господа, бездруго трябва да прибавят изявение на благодарност.
Господ богатите сваля, а сиромасите качува.
Господ види от горе. — Кога някой иска да се защищава от някоя неправда или обида.
Господ види кой е прав и кой е крив.
Господ високо, цар далеко.
Господ види де е купе`нът и де е овенът.
Господ види кой от де иди.
Господ види, ама не казва.
Господ види и казва.
Господ враща, ама който изпаща, той знае.
Господ враща, ама който тегли, той знае.
Господ види правото, човек знае кривото.
Господ всичко види.
Господ всичко знае.
Господ го белязал. — За човек, който има някакъв телесен недостатък.
Господ да разбере кой крив, кой прав.
Господ дава и раздава на всички.
Господ дава всичко, ама на всички не дава еднакво.
Господ дава, па и за други оставя.
Господ дава, ама в кошара не вкарва.
Господ дава, той и зема.
Господ даде и Господ зе.
Господ да му мисли.
Господ да го очисти.
Господ да го прости него.
Господ да го прости, дето е легнал.
Господ да дава спор и берекет. — Благословия след нагостяванье.
Господ да им отбере от управата.
Господ да управя.
Господ да наспори.
Господ стои нависоко и види.
Господ е на всинца ни баща.
Господ е Господ на сиромасите.
Господ е Господ и пак търпи.
Господ едному всичко дава, а другиму нищо.
Господ е над нази.
Господ е най-голям чорбаджия.
Господ е най-стар светец.
Господ е стар чудотворец.
Господ е стар господар.
Господ е и за злите, и за добрите.
Господ да та блажи` и да та дари`.
Господ едни врата затваря, а па десет отваря.
Господ го не видял, ангели го не срещнали. — Употребява се на шега, когато кажат някому „господин“.
Господ да та пази от нов търговец и от стара (вета) курва.
Господ да си има енята за секиго.
Господ знае. — При неизвестност.
Господ знае по-много от хората.
Господ знае, и стари баби.
Господ забавя, ама не забравя.
Господ знае кого де боли.
Господ за сиромасите държи светът.
Господ знае кому какво требава.
Господ знае (види) чие масло гори в кандилото.
Господ за всичките, а всеки за себе си.
Господ знае колко опашка дава на козата.
Господ здраве да му дава. — Кога споменат някого приживе, който им направил нещо добро.
Господ иска чисто сърце.
Господ и на присмех помага.
Господ и куцата овца не оставя.
Господ и света богородица.
Господ кога дава, не пита чий си син.
Господ когото обича с железа го товари. — Казва се за турците, кога са накичени с пищове и ножове.
Господ когото обича, не го порича.
Господ което дава, човек не може да го земе.
Господ мени с торбата, а теби с чувало. Запад.
Господ наказва добрите за пример на злите.
Господ най-напред своята брада оставил.
Господ напред — казват, когато се канят да вършат нещо или отговарят кога ги питат „Ще идеш ли нейде, ще свършиш ли еди-коя работа“.
Господ не ви гледа ботушите, ами пита как слушате.
Господ (съди) на небето, цар на земята.
Господ не даде и свиня не изяде.
Господ не гледа, а всичко види — не чува, а всичко знае.
Господ не дава всичкото сал на едного.
Господ не е арнаутин — т.е. пробойник, неразбран, немилостив.
Господ не избира, а събира.
Господ не отбира, а събира.
Господ не оре, не копае, а събира.
Господ не плаща сяка събота.
Господ на мене, че пак ази на тебе.
Господ никога не може да ни угоди.
Господ никому длъжен не остава.
Господ нищо не забравя.
Господ няма що да прави, а късмет с късмет събира.
Господ няма двайси пари да са обръсне.
Господ оставил да си са кърпят; затуй не дошил, като съшил първите хора.
Господ откога е задавал.
Господ прави, дявола са слави.
Господ прави на слепите щърчета гнездото.
Господ с кросно не ходи.
Господ с пищов не ходи.
Господ сее за сиромасите.
Господ са смеял най-много, като гледал как хората са мъчат да подкрепят тогова, когото той ище да съсипе.
Господ го брадат пишат.
Господ се чудял най-много кога виждал, че синовете крадят от бащите си.
Господ си има грижата и за Маринът кукур. — Подобна има и гръцка.
Господ тефтер не държи.
Господ храни сиромасите.
Господи, Боже! — При учудване.
Господи брани от голи дебрани. Мак.
Господи, помилвай, гола ясена не милвай.
Господи, помилвай, дали не ще би. От песен.
Господи, Яно, гъзом къде хано, или
Господи, Яно, с гъзо къде хано. Соф.
Господар да милва, войскар да се бие.
Господар не станвам, а то слуга кога искам, или
Господар не мога да стана, аксам слуга, кога искам. Гръц.
Господарското око коньете гои.
Господарство с даванье, а юначество с биенье.
Гост бива най-много за три дни.
Гост мрази друг гост, а домакинят и двамата.
Гост на угода не мери, а каквото намери.
Госта гощавай, врага прощавай.
Гостенин яде каквото му подложат, а не каквото иска. — Тур.: „Мусафир ундууну емес, булдууну ер.“
Гостени бъдете. — Казва се, кога ще раздигат трапезата пред гости.
Гостът да не чака лостът.
Гостът ще си иде, домакинът ще остане.
Гостът яде каквото намери, а не каквото мисли.
Готов на лов като пушка без кремък.
Готов хляб не можат да го нарежат.
Готов хляб не могат да го начупят.
Готови пари, печен хляб скоро се изидат.
Граби да ядеш, кради да имаш.
Грабливо око, вълчешко гърло.
Град глад не прави, тежко кого убие.
Град са плени, баба си я реши.
Градобитнината мори коньете, гои свиньете.
Градът бие козата, а тя си вири опашът.
Градът наред бие.
Градът бие и в нъщовите.
Гракнали връз него като връз бял гарван.
Гракнали на него като на бяла врана. — Говорят за някого като за нещо, което е много чудно, или като за нещо, което не се намира.
Грахнал съм. — Виж: „Грохнал съм.“
Грачи като гарван.
Грачи като щрък над змия.
Грейни` слънце, да огреем ръце.
Гресчината мей — вместо „месчината грей“ казал един пиян някога, та и сега, като искат да кажат някому, че се намира в това състояние на напиване, преговарят думата.
Грижа те изела. — На оногоз, що казва, че се грижи какво да яде.
Гризе` си самарът. — Казва се за някого, повече за момък, кога се уяда с жена или мома; тоже когато някой не стои мирен, не търпи положението си.
Гроб да не сториш. — Да не ти се знае гробът. Клетва.
Гробен човек съм вече. — Предлежи скоро да умра.
Гробуша — казват на жена стара, която би трябвало отдавна да е в гроба. Равносилно с турското „мезар качкъна“ — която бяга от гробищата, или е избягала.
Гроздьето се зоби по зърно.
Грозната булка дом бере, хубавата — сбор бере.
Грозотата не е срамота.
Грохнал съм, както и грахнал съм. — Тъй съм отпаднал от утрудванье, уморяванье, щото не мога да стана. Виж: „Дека падне, там да грохне.“
Грохнали връз него. — Наежили са и настръхнали, та викат връз него, както свиньете, когато се ступат да отърват друга свиня, която квичи от нещо. Виж: „Нагроцали го.“
Грък дето стъпи, трева не никне.
Грък като влък.
Грък като лъже и сам си вяра хваща.
Грък като мре, доде не каже чироз, не издъхва.
Грък кога се роди, доде не каже чироз, не го кръщават.
Грънци валяй. — Тъй отговарят томува, който пита какво да прави.
Грънчаринът знае от коя страна да тури ухо на гърнето.
Грънчарът отдето иска, оттам туря дръжката на гърнето.
Гръцки кола. — Преносно показва съвсем друго странно нещо. Защото гърците нямат кола, то заемането на всяко странно положение наричат гръцки кола. Виж: „Да направим, да намажим гръцките кола.“
Гръцките моми вино не пият, из кюшетата със шишетата, под чадърите със гънгалите.
Грях му се пише на мъж, ако си не стори сайгията на жена да й се не моли. — Ще каже, че я не зачита за нищо, а това е голяма обида за жена.
Греховете са драги до гробови праги.
Грехът зная, грешникът не зная.
Грехът казвам, а грешника не.
Грехота е да минеш край чешма и да не пиеш вода или да се не омиеш, да срещнеш жена и да я не закачиш.
Грешка хоро играе, Кръпка дома седи. — С погрешено, сбъркано и недокосурено може да се излезе пред хора, но със съдрано, кърпено и незакърпено не се излязва пред хора. Соф.
Губерът му отрил гурелите. — Доказателство, че е оженен или че се ползувал от женяньето си.
Гугуци попе, посей копопе. — Да ги посея, кой ще ги варди? — Аз ще ги вардя: покрай ще ходя, по зрънце ще зобя, посред ще ходя, по две ще зобя. — Детинска играчка в словослагане.
Гудил си главата в торбата, че тръгнал.
Гузен негонен бяга.
Гузно негонено бяга.
Гурелива Мара, сополиви Марчо.
Гуреливо коте.
Гурелът му на окото.
Гурлю се смее на людските гурели.
Гурка се като гурле.
Гутьо не губи.
Гущери бълва. — Ядовито говори за нещо.
Гущер бяга въз баир. — Преносно.
Гущер влачи дисаги. — Преносна гатанка.
Гущери да ти писнат в ушите. Клетва.
Гъз без ръце. — Казва се за човек, комуто нищо не приляга, няма похват за нищо.
Гъз глава затрива. — Лакомството излага човек на премеждия.
Гъз да ти е здрав, има и да бият, и да остане.
Гъз място струва.
Гъз, който пърди, не ще хекимин.
Гъзът му гол, главата му на кол.
Гълчимайка — казуват на момъка на майката, а мълчимайка — на момината майка.
Гърбицата в гробът се оправя.
Гърбът му студен. — Няма на кого да се ослоня.
Гърбавият гробът му оправя гърбицата.
Гърди от камък, сърце от восък.
Гърми, вали, а не тряска. — За слаб и мекошав челяк, който гълчи, но зло не прави.
Гърми като лисица в дол.
Гърми като тъпан.
Гърлица да та търти. Клетва за свинете.
Гърло дъно няма.
Гърло не е само за гърлица.
Гърло с думи са не пълни.
Гърне, на добре да се обърне. Виж: „Да пием с гърне.“
Гърне цвърчи, аина търчи.
Гърнето завижда на котело, а и двете черни.
Гърците ги съсипва салтанатът, а българите инатът.
Гърците сторили биволското лайно на чер хайвер, а цървулите на българите — на ахтопод, и ги изели.
Гърците са минали още и през кучето през червата.
Гърчаво е селото — т.е. бедно, сиромашко, пустало.
Гърчево прасето.
Гърчолей са, гърчолей, дор му гъзът оголей.
Гъска бита, ама гушка сита.
Гъска на свиня другар не бива. Рус.
Гюл без трънье, любов без пречка не бъдва. — Турската: „Гюл текенсис, яр енгелси`с олама`с.“
↑В тия пословици са отразени някои расови предразсъдъци от време на турското робство. Те са резултат както на политиката на насъскване народите от Турската империя един срещу друг, така и на лошото държане на заможните среди от гръцкото население — духовенство и търговци — към българския народ. (Б.р.)
