Български притчи или пословици и характерни думи/В

В малка вода едра риба не стои

В

• В бащината си къща врата виждало ли е? — Казва са тому, който влезе някъде и не затваря вратата.
• В вода дупка личи ли?
• В гаванка да го изпиеш, в корито да го избълваш. — За хубавец и отвратен човек. Габр.
• В главата му все тоз вятър вее.
• В голяма вода големи риби.
• В гората вълци, а в градът гърци.
• В гората вълци, в черквата гърци.
• В гората вълци, а в село вълхви.
• В гората мечки, в селата вълци.
• В гората мечки, на пътят пречки.
• В гората дялат, а в село падат треските.
• В гората дялат дръвьето, в селото падат иверьето.
• В гори вуци, в село турци. Радомир.
• В делник — зелник, в празник — попарник.
• В делник, в празник, все тоз Господ.
• В добра глава сто ръце.
• В другар стрела, малка бела.
• В една гора берат дренки.
• В едно гърне плюят.
• В един дол ходят за раки.
• В една тиква пърдят. — Види се да е имало стар някой обичай или суеверие някакво за таквози пърдене в тиква (картунка), защото има и приказка за един дядо и баба, които пърдели в особени тиквици и после н'ам какво си станало. Виж: „Напърдели тиквата.“
• В едното ти ухо да влиза, от другото да излиза. — На това, което ти казват, не обръщай внимание.
• В земята вълци няма.
• В земята няма вълци да ма е страх, че като умра, ще ма турят в нея.
• В каквито влезеш, такъв ще станеш.
• В каквото се хоро хванеш, такъва игра ще играеш.
• В каквото хоро влетеш, такава песен ще пееш.
• В камък стрела не е бела.
• В конаците турци владеят, а в черквите гърци виреят.
• В кошница се не побира.
• В която къща има пушък^[1], ще има и кавга.
• В която къща няма дим, в нея няма и свада.
• В много просо се не отбира.
• В молбата си шупе нямам. Тур.
• В море влизами, на планина излизами, или
• Во море влегуваме, на планина испадаме^[2]. Велешаните обичат да казуват за себе си, като искат да покажат, че са способни и всичко им иде отръки: „Ние, велешаните, во море влегуваме…“, но изпосле са го усвоили македонците и от други страни, та казуват: „Ние, македонците^[3], во море…“, като искат да кажат в общ смисъл, че са човеци за в работа. — Знаем какво да правим и умеем как да подхванем работата, за да сполучим.
• В морето дупка пробили.
• В морето с лъжица вода притуря.
• В морето и мишка да пикае, файда е.
• В мъгливо (размирно) време, не търсят телето под кравата, ами под волът.
• В мътна вода лесно са лови риба.
• В малка вода едра риба не стои.
• В малко село голям челяк се не провдига.
• В малко село голяма врява.
• В мир като в вир. Калугерска.
• В механата кисне, винце не ще (да) кусне.
• В механата бил, вино не помирисал.
• В наше Севлиево няма управа.
• В него има козье месо.
• В него има трески за деланье.
• В него са кълне.
• В него са кръсти.
• В нужда са другар (приятел) познава.
• В очи кравай, а в гърбът му камък дай.
• В очите го гледай.
• В петък пече, в събота тече. — Казува са за времето. Виж: „Петко Съба не грее.“
• В по-голям град, по-много ум.
• В по-голяма вода, по-едра риба (се въди).
• В по-голямо място да живееш, по-много неща да видиш и ум да добиеш.
• В полето щета става, вкъщи заличава (проличава — б.р.).
• В понделник са бръснат пиениците.
• В понделник чист делник.
• В понделник безделник, в вторник — потопорник, в сряда — не са сяда, в четвъртък — несвъртък, в петък — разпетье (разпет-петък), в събота — на баня, в неделя — света неделя, кога, мъжо, да работя? — рекла някоя жена на мъжа си.
• В пуста воденица дяволите премитат.
• В пусто горе телелейско.
• В пън стрела не е голяма бела.
• В път и баща на син е другарин.
• В път и син на баща е другар.
• В равен път не си отбивай колата. — Не търси от лесно по-лесно, да не си направиш омая.
• В размирно време не търсят телето под кравата, ами под волът. — Казват и в мътно време, в разбъркано време, т.е. в таквоз време, кога стават безредици и произволи.
• В редък кал камък не върляй (да те не опръска).
• В решето вода стои ли?
• В роднините — вуйната, у гозбите — бобът, в завивките — рогозката, от тях по-долне нещо няма — казало някое момче, като разказвало как ходило у вуйнини си на гости и вуйна му го гостила с боб и му дала рогозка, за да се завие през нощта.
• В рядък кал камък не върляй.
• В село псета (турци), в гора вълци.
• В селото на слепите с едно око който е, кмет става.
• В селото на слепите блазе на едноокият.
• В сред нощ да съмне, посред нощ ставам.
• В събота се режат нокте.
• В сяко гърне и пипер.
• В сяко гърне меродия.
• В сяка чорба меродия.^[4]
• В сяко село и адет, в сяка къща и табихет.
• В тъмата да се замете. — Клетва.
• В тъмата за мерджан. — Казва се в отговор: „Къде?“
• В тиха вода по-високо поли дигай.
• В тихата вода се крият мамарци`те.
• В три къщи село едната (е такваз) нечиста.
• В умна глава сто ръце.
• В уста да му турят.
• В Цариград живял, царя не видял.
• В цигански ишлик разтребено не бива.
• В чаша да го пиеш — казват за хубавец човек.
• В чашка да го изпиеш, в гърне да го избълваш.
• В чужд манастир свой псалтир не чети.
• В чужда къща си не простирай краката.
• В чужда манджа сол не туряй.
• В шега правдина не бива.
• Во Юрдане, Кръстане, кръсти баба да стане, да опече ейцата, да нахрани децата — пеят децата, раздигани рано, кога ходят поповете на ранина да ръсят за Богоявление и пеят „Во Юрдане…“
• Вада, ливада, с комшия свада.
• Вади ми душата. — Припира ме.
• Вади ми чървата. — Превива ме.
• Вали, вали дъж, да са наспи мъж, да са накара жена.
• Вали, вали дъж, да са роди ръж, да си купим<sup>[5]</sup> мъж.
• Вали, вали дож, да са роди ченица, да си купам<sup>[6]</sup> женица.
• Вали като из ведро. — За внезапен и силен дъжд.
• Вали като из ръкав.
• Вали на женско. — Виж: „Полита на жена.“
• Валят като стадо на рукло`. — Скупом се стремят.
• Валят като стадо на ярма.
• Валят като стадо на кърма.
• Валят като орли на мърша.
• Валят като на бясно куче камънье.
• Валлаха, билляха. — Турска клетва, българска подигравка.
• Вам дават, нас закопават.
• Вам другари, нам душмани.
• Вам лъжа, мен истина.
• Вам лъга^[7] на мене вистина. Мак.
• Вам пеят, връх нас зеят.
• Вангельето чете, врангельето не остава.
• Вар, вар, агачо. — Присмех на ония, що не знаят турски. В Търново един турчин попитал едного беляковченина в пазара: „Не вар арабада бе?“ А той казал: „Вар, вар, агачо“, т.е. вместо да му каже „Има вар“, той му казал: „Има, има, агачо.“
• Варвара вари, Сава го соли, Никола яде. — Говори се за празниците на 4, 5 и 6 (17, 18 и 19 нов стил — б.р.) декември. Както се види, това е игра на думите с имената на светците и с биваемите през тия дни служби и многото ядения и пияния; от това и няколко таквиз игри на думите с обичаите са срещат. Напр. „Сава и Варвара — срала и вървяла“, т.е. преяла (жена някоя) на службите и ката си отивала, вървяла и бълвала. Виж: „Да разпуснем на Никулската дупка.“
• Варвара дроби, Сава сърба, Никола го дояда.
• Варвара го прекара, Сава й пристава, Никола го усмола.
• Варвара вари`ла, Сава сипа`ла, Никола лапа.
• Варвара хаби попара.
• Вардаля са из устата му като свинщина.
• Варди като враната горния сноп.
• Варди като жабата бащин гьол, доде й са гърбът напука.
• Ва`рди са като риба в плитка вода от щъркът.
• Варди` са от чиляка, когото е Господ белязал.
• Ва`рди са да не настъпи мравята.
• Варди са от мухите.
• Варди са сякога за веднъж.
• Варди са, дорде не са ти вградили сянката, вградят ли я — това ти кучка отпяла. — От поверието що има за вграждането на сянката в зданията и на когото сянката измерят, за четирдесет дена умира и става таласъм в зданието. Преносно са казва за някого да не чести в съдружество на лоши жени.
• Вардя го като очите си.
• Вардя го като цирей.
• Вари го, печи го, с ориз тъпчи го, пак е рак.
• Вариклечко — скъперник. Поговорката излиза от копривщичани, които, като ходяли по чужбина на кяр и кога си готвяли, купували си всеки особено месо и го туряли да ври наедно; всяка мръвка белязана с особна клечка и всеки си познавал мръвката по клечката.
• Варим круши за бабини души. — Занимаваме се с нищо-нещо.
• Вас набедили, нас окривили.
• Вая вера и вая вера, нашата е по-пилавлия. — Разправял един тиквешки помак ходжа за верите.
• ВвираОтпущане на ъ — от въвира се. са като червиво куче.
• Ввред та търсих, дядо попе, нямаше та. — Ами у дома пита ли? — Сал у вас не питах.
• Вгъва са като старешки.
• Вдървил са, не мърда.
• Вдява в безушка игла. — Занимава се с празни (работи — б.р.).
• Веда го блазни. — Неположителен човек.
• Веднъж, ама като мъж.
• Веднъж в неделята да приказват младите.
• Веднъж за винаги.
• Веднъж тиква на вода, два път' тиква на вода, трети път — без вода и без тиква.
• Веднъж ще са мре (два пъти не).
• Веднъж ма е майка ми родила, два път' не мога да приказвам.
• Веднъж ходи баба за дренки (дваж не ходи).
• Веднъж да ударят челяка, били го казват.
• Веднъж да хапнеш, гостен си ще кажат, ами са токо наяж.
• Веднъж са наканил сиромаха да тропне, и то за честта му, спукал са тъпана.
• Веднъж са случило евреинът да възседне кон, и то излязло събота.
• Ве`дро като чисто сребро.
• Вежди й вити гайтани. Песен.
• Вежди й морски пиявици. Песен.
• Великден веднъж в годината.
• Великден иде, Стоян гащи няма.
• Великите пости са къси за тогова, който има да плаща по Великден.
• Вересия, гола шия. Вересия, празна кесия.
• Весела година. — Подмята се на подпит или пияничък човек.
• Весел гост, увесен домакин.
• Весело сърце къделя преде.
• Вета бабка — казват на стар, заслужил в нещо човек.
• Вета баня, вета копаня. Тур.
• Вета глава, вета гугла.
• Вета крина, ново дъно. — За вдовица оженен.
• Вети лайна, не ги раздигай да смърдят.
• Вето кърпи, конци хаби; старо либи, денье губи.
• Вето село нов адет.
• Ветъх грях, ново покайване.
• Вечер на черясло, сутрин на повясмо.
• Вечер (сухо) като топоришка, сутрин (мокър) като мишка.
• Вечер са кумиче, сутрин са разкумича.
• Вечершната работа за сутра я не оставяй.
• Вечеря кога намеря — т.е. не се знае.
• Вечеряй, свекре, да та попощя.
• Вечерята му не е сигурна.
• Вещ гора ломи, а гората не веща.
• Взира се като шиле на нов сняг.
• Взира се като зиврав.
• Взрял се като коте в оно.
• Взъзнала го тригодишна треска.
• Ви ядете киселото, а нас хваща скомината^[8].
• Вива! Блазе му, който го налива.
• Види баба иглата, а не види купата.
• Види косъма в окото на брата си, а не види грядата в своето.
• Види му окото де е по-доброто.
• Види му окото де са пече кокалът.
• Види църква, чуди се що е тая шерена плевня.
• Видин далеч — казват на оногова, който казва: „Ще видим.“
• Видис дебело вугарин с козано калпак, уцкуро му от каис, не го пустай кастата — казват гърците… Говори се и по турски: „Гьорир ми син калин булгар, калпаки пощаки, учкуру каиштан, евине уратма…“
• Видите ли ма, селяни? — попитал един поп, като се затулял зад купа порязаници, що бил събрал на задушница. — Едвам та видим, дядо попе — отговорили селяните. — Догодина хич да ма не видите — рекъл попът, като искал да каже да бъдат порязаниците по-много и да го затулят по-добре, а дал да се разбере: да го няма никакъв.
• Видиш ли, Боже, или не. — При безсилие в случай на обида.
• Видиш ли, Боже, чуваш ли? — Един вид ожалване.
• Видиш ли, духовниче, как бият хората кучката?
• Видиш ли мътна вода, не я гази.
• Видиш ли, бабо, купата? — Не видя, синко. — А видиш ли дяда? — Поназирквам нещо като старец. — Виж: „Бабо, видиш ли дабо?“
• Видиш лицето, не видиш сърцето.
• Видохте ли, нашенчени, мъжо ми? — питала някоя шопкиня, като видяла, че се завърнали някои косачи от тяхното село. — Ето това тъдева все изгоре — им казувала, като се почесвала наивно.
• Видя парите готови, че са смее. — Хитър Петър дължял някому си. Длъжникът ходил няколко пъти дома му да го търси и не го намярвал. Веднъж затекъл момичето му дома му и го питал: „Къде е баща ти?“ То се усетило защо търсят баща му и рекло: „Отиде по трънето, дето ходят овцете, да събира вълна, да я донесе, да я опредем, да изтъчем шеяк, да го продаде, че думаше да дава някому пари, невям на ваша милост думаше да ги дава.“ Длъжникът като чул това, поусмихнал се, а момичето казало горните думи.
• Видя аз какво ти е добрутрото. — Познавам за какво обикаляш.
• Видя ли свиня ка`чора?
• Видя ли срака<sup>[9]</sup> на глог?
• Видя-щем. — Във вид на закана или просто изказване на очакване.
• Видял на пръста си бучка сиренце, тръгнал мандра да търси.
• Видяла жабата, че коват бивола, и тя навирила крака.
• Видяла два свята — казват за оная, що не излезе мома или която са е дваж женила.
• Видяла баба иглата на купата, а купата не видяла.
• Видяла камилата уши, ами иска и рога.
• Видяла мома смешно, насмяла са грешно<sup>[10]</sup>.
• Видяла баба щипано, а че иска и хапано.
• Видяла вода свекървина риза — т.е. неопрана никак.
• Видели у Слепча едно око и него искат да му го извадят.
• Видяла са свиня до колене в лайна.
• Видяла Неша, че са смеят децата на харманът, разсмяла се и тя в хананът.
• Видяло са в чудо. — Големее се за състоянието си.
• Видяло теле пещ и го сякало мънастир. Ловеч.
• Видяло хубос' (добро), та бега`ло.
• Видяно село водач не иска. Тур.
• Видях си честта от един мъж (да не виждам още веднъж).
• Видяхте ли наш'то куче, като си доде, носеше ли брадва?
• Видехте ли кому кукна кукото? — Двамина шопи се връщали от пазар към село и седнали под едно дърво да си починат, ама били и двамата понакадени. Между това една кукувица прелетяла над дървото да кацне; но като видяла, че има хора, кукнала и заминала. На това пияните шопи взели да се препират. Единият викал: „Мени кукна кукото“, а другият викал: „Йок, на мене кукна.“ И в тая препирня се скарали, скочили да се бият. Пристигнали и други от селото им, мъчили се да ги погодят и примирят, но не могли. Станали шопите да идат на кадия, да му кажат и той да присъди кому е кукнало кукото. Отишли. Кадията видял каква е работата, като му разправили, и намислил да се възползва. „Дайте, рекъл, тука по едно меджидие, да видим, аз ще позная кому е кукнало кукото“ — и шопите дали по едно меджидие. Кадията погледал-погледал меджидиите, па ги турил в джеба си и казал: „Видяхте ли сега кому кукна кукото, то за мене кукнало, ама вий не сте разбрали. Хади сега идете си, че други път слушайте по-хубаво и не се карайте за людският късмет.“ От това е белким дето, кога кажеш на шоп: „Куко, шопе“, много се сърдял. Някои пък казват, че било това, дето по Цариград, кога играяли, най-подир си удряли калпака у земята и викали „куку“.
• Виж му ума, че му крой аба.
• Виж му ума, че му купи гайда.
• Виж слугите, не питай за господарят.
• Вижда карфицата, а не вижда спицата.
• Вижте ма сега, че имам рога. — На тия, що искат да се хвалят с нещо, което им причинява срам.
• Вие като куче на път.
• Вие са като змия в кошница.
• Вие са като зъмя у процеп.
• Вика като батлан.
• Вика като билерин. — Билерите ходяли по улиците, та викали да продават билките си.
• Вика като протогер. — В малко някои села и особено в Котел протогер казват на кехаята. Във всяко село имаше по един селски кехая и кога потрябваше нещо да се съобщи, излизаше обикновено на някое гноище или на някое по-високо място, та викаше да съобщава заповедта и да известява каквото е нужно да се знае. По селата тогава нямаше дюгени или ханища на всяко място, защото не можеха да изкарат на глава от турците, които ходяха по селата, та ядяха, пияха и не плащаха. Като додеше някой турчин в селото, стражар или пътник, кой и да е, иска ли да остане в село да нощува, ще извика: „Кехая!“ и кехаята, дето е, ще дойде при него и ще го поведе да го заведе на някоя къща на конак, да го гостят и да нощува. Това се считаше като обща селска повинност и кехаята дето го заведеше, не можеха да го не приемат. Кехаята гледаше наспоред госта и на такава къща го завеждаше; при това помнеше де е водил скоро гости и изреждаше къщята наред. Разумява се, всякога по-имотните или тъй наричаните средня ръка селяни, те повече отдяваха. Кехаите повечето бяха цигани, защото турците гостье често ги побийваха за добър и поволен конак; а пък за да се уплашат домакините да им правят икрам, също постъпваха, даже твърде често и с домакините и на утринта ставаха и си заминуваха, без да плащат нищо. Така без нищо ходяха празните турци от градовете на прехрана по селата и повече притесняваха селяните да ги гощават с кокошки и баници. Во време на война това биваше и в градовете, но повече гледаха да са по селата, дето правеха много по-големи произволи, даже искаха диш хакъ`, т.е. плата, задето си морили зъбите да ядат.
• Вика като че го колят.
• Вика като провален.
• Вика като под земята.
• Вика като през гърне.
• Вика като през калпак.
• Викай го на сватба, да ти каже „и догодина“. — Догодина казват обикновено, кога напиват и благославят на кръщене, т.е. „догодина, наскоро да имаш и друго дете“, което се счита за благополучие, а да кажеш на сватба „и догодина“, ще каже да ти умре жената и догодина пак да се жениш, което е нежелатно.
• Викайте попо да му чете. — Значи побъркал му се е умът.
• Викал баба да му води криволако. — Кара някого да прави нещо, което не може вече.
• Викал вълка да му варди овцете.
• Викал гости, седнал да се пощи.
• Викал ма гост, да ма учи на пост.
• Викали магарето на сватба<sup>[11]</sup>, или вода, или дърва нема. — Трябва да знаеш на какво си способен: и на що те призовават.
• Виках, виках, дявол не се обади. — Нямало никой.
• Вили му очи изболи. Клетва.
• Вили на тока, снопи из река. — Казва се на който не си държи работата дикат.
• Винаги (пази) за веднъж.
• Вино баба весели (от виното са тез бели).
• Вино баба весели (от вика я глава боли).
• Вино виновато.
• Вино голо, ти продаде на тато воло. Соф.
• Вино, вино голо, продаде ми воло, па на брата дор и двата, а на тата и колата. Соф.
• Вино, винце, хубаво имце, снощи си ме било, сега ми си мило.
• Вино винце, хубаво имце, кога се лозе копа, я из роветини се хопам, кога се лозе реже, я от него далеко бежим, кога рече возилница скръц, и я у кесию пръц. Трън.
• Вино като вода. — Слабо.
• Вино сякаш оцет. — Кисело.
• Вино от лоза, мляко от коза (човек от човека<sup>[12]</sup>).
• Вино сладко, гърло гладко, аз го не рача, то са навлача.
• Вино с пяна, ракия без пяна (пий), хляб с дупки, емрене без дупки (яж).
• Виното е за пиенье, жените са за либенье — казват някои неженени.
• Виното е за пиенье, жените са за биенье.
• Виното и мъдрия влудява.
• Виното и умнио изумява.
• Виното и баба подмладява.
• Виното и дяда разиграва.
• Виното и старите подмладява.
• Виното не седи мирно.
• Виното прави и везиря резил.
• Виното не чини, винарката по` чини.
• Виното го не бива, ама винарката я бива.
• Виното не струва, нафиле са кръчмарката надува.
• Виното не седи в главата както в бъчвата.
• Виното комуто влезе в главата, той са върти на тавата.
• Виното рекло: „Мене ма мъчат, ама и аз мъча.“
• Виното рекло: „Копаят^[13] ма, живо ма закопават, ровят ма, отравят ма, обрязват ма, ломят ма, вържат ма, рахат ми не дават, като узрея, с крака ма тъпчат, наливат ма, разливат ма, затварят ма в тъмница с железни обръчи скована и аз се търпя; ама и аз кога вляза някому в главата, и той ще види що има да си пати от мене.“
• Вири глава като хайгър.
• Вирнал глава, не види де стъпва.
• Вирнал глава, сякаш глава носи. — Които носят заклани, отрязани глави, вървят и носят ги с гордост.
• Виси като капка на лист. — Няма нищо, гол, тирит е.
• Виси като кантар топузу.
• Виси като катанец на порта. Ловеч.
• Виси злато, зло ти дошло.
• Висок като топола.
• Висока е тополата, ама свраки серат по нея.
• Високата топола, свраки серат по нея.
• Високите са слуги на ниските. — Най-прякото значение е, че кога ниските човеци не стигат да вдигнат или снемат нещо, те карат на това по-високите. Но казва се и в смисъл, че високите, т.е. по-горните, големците, са длъжни да бъдат услужливи към по-долните.
• Високо ввърка, а ниско каца (пада).
• Високото полита, ниското са заплита.
• Вихра и Прихра на едни кола са возят.
• Вихри го носят. — Не знае къде се намира.
• Вкиснал са, като че му е длъжен сият^[14] свят.
• Вклечило се на деда 'вала` му. Оклечила се на баба — 'ула` й.
• Вкоравил са, та са чак забравил.
• Вкропсало ли са е? Няма прокопсия от него.
• Влачете ма, аз нека си плача.
• Влачи го подире си като съдран цървул^[15] — кога води някого, който не му е потребен.
• Влачи са като пребито куче. — Едвам се влачи.
• Влачи се като пребита зъмя. — Полека ходи.
• Влачи са като мъгла без вятър.
• Влачи са опашката му след него. — Говори се зло.
• Влачи си опашката подире си. — Води жена си и децата си със себе си.
• Влачи си въжето подиря си. — Заслужава да се обеси.
• Влачи си поясът за кавга. — Да намери причина, като го застъпи някой.
• Влачи я подире си като писана (шарена) торба.
• Влашка месечина. — Слънце, съмнало.
• Влък не е изял зимата.
• Влък от дюкане не зема. — Грабител от вик не взема.
• Влък се от мешлина не бои.
• Влък се на поръки не храни.
• Вляз в циганчета и избери най-бялото.
• Влязва ли ти нещо? — Тебе що ти е? — кога иска някой да се меси в чужда работа.
• Влязла му бълха в ухото. — Има нещо безпокойствие.
• Влязла му в очите. — Аресала му.
• Влязла като муха в мляко.
• Влезли му в главата брумбалчета.
• Влязло му зъмче и търси щърче.
• Влязъл в чузди поливки. — Другиму били нещо гневни, но той на този час се намерил, та изтеглил за него. Поливни — от поливам. И сега още в някои градове врачките варят разни бурени и поливат с тях някои болни, за да ги намрази и остави злината, която се е влибила и ковнала в тях. Болните ги поливат нощем, в потайно време, на кръстопът и който влете в тези поливки, него подхващали сладки и медени, или злината.
• Влязъл като в небрано лозье.
• Влязъл в лозьето, та му гроздье не харесва.
• Влязъл в лозьето и се мръжди на гроздьето.
• Влязъл в лозьето, гроздье не намира.
• Влязвал е и в сито, и в решето. — Изпитал е, опитен е.
• Вода без сайбия не бива. — Суеверните вярват и казват, че всякой извор, кладенец, вир имат местни стихии, хали, лами или змейове, русалки, самодиви, които ги владеят.
• Вода въз баир не върви.
• Вода газя, гладен ходя за тебе. — Приплескуване на песента: „Вода газя, жаден ходя за тебе.“ Казува се, кога някой каже нещо несъобразно.
• Вода газя, жеден ходя. — Дотолкова съм се забравил. — От песен.
• Вода гледа, за огън приказва. — Несъответно.
• Вода го отнела, да би го отнела. Клетва.
• Вода го занесла, вода го донесла. — На някой градинар водата отнесла магарето, а той се разтушвал с това, че го бил купил с пари от продаване краставици, които ставали бол от поливането с вода.
• Вода да е, от гижа да е. — Нека е слабо, че да е вино. Видин.
• Вода и огън хатър не гледат.
• Вода и огън са добри слуги, ама са страшни господари.
• Вода и жена накъдето ги поведеш. — Казват, че водата, като чула тази дума, не рачила да слуша и се изгубила.
• Вода като ракия. — Бистра, хубава, лека.
• Вода не му дават да пие. — От завист или ненавист изключват го от всичко.
• Вода тече, око гледа. Тур.
• Вода често размъщвана не е за пиене.
• Водата се води като жена.
• Водата черно лице не измива.
• Водата върви дето си намери учурума.
• Водата, като я докараш на терезията, накъдето я потеглиш.
• Водата го отнесла. — Станало зян.
• Водата е дадена за биволите. А винцето за челяка.
• Водата всичко измива, лоше име не може. Стар. Загор.
• Водата всичко изпира, осем* черно лице и лош язик.
• [* Осем и сем — освен.]
• Водата пере сичко освен срамът.
• Водата си намира пъто.
• Водата отдето са размъща, оттам са и обистря.
• Водата тече пак вода, тревата расте пак трева. От песен.
• Водата и злобата няма да са свършат на този свят.
• Водата ке са крати, злобата няма да са прекрати. Юж.
• Воденица без вода.
• Воденица без два камъка* брашно не мели.
• [* ы-то, което на запад е и — камик.]
• Воденица — живеница. — Постоянна грижа и главоболие.
• Воденица мели, нищо не съмила. — За човек, който млого дрънка, а нищо не казва или не прави.
• Воденчарски камък, колкото е по-вет, толкова е по-изтрит.
• Воденчарски камък, колкото повече мели, толкоз по-тънък става.
• Воденичерски камък не е ли? — Някой баща цар имал голям мерак да изучи сина си на всичко, а той му май не вземала главата. Дал го на един философ да го изучи. Той го изучил каквото знаял и го завел пред баща му да го изпита. Най-напред подкачил да го пита на аритметика. Баща му си зел пръстена в ръка и попитал какво има в ръката си; той писал и питал и най-подир рекъл: „Нещо околчасто, на средата с дупка е в ръката ти.“ — „Познай де, какво е.“ — Той вил горе, вил долу, не можил да каже какво нещо е туй „околчасто нещо, на средата дупка“. Бащата, като не можил да търпи повече, рекъл: „Воденчерски камък не е ли?“ — Тогази той се заловил да разправя, че е воденчерски камък. Баща му рекъл: „Ами как са е събрал той в ръката ми?“ — А даскалът му казал: „От туй повече не мож' научи, защото научи мурафетът, ама да размисли какво е в ръката ти, то са не учи от даскал.“
• Воденчерски котак.
• Воденчерска кашлица — хроническа.
• Воденчерски кашляк. — От една не толкоз скромна приказка.
• Водете ма дето щете, само при по-голям от мене не ма завеждайте — рекъл един цар, когато го водяли в едно село да го кондурисат; то показвало, че дето има малко дете, да го не завеждат.
• Води подире си цела глотница.
• Водим Аврама за брадата, кабранът му на главата. — Подигравка на поповете и на черковното пение. Пеят го на угощение кога камаросват някого да го попят.
• Водим кумата, няма момата.
• Водица, мирна главица.
• Водят го като млада булка.
• Водят го на свети „крепки“. — Пиян и го прикрепят.
• Водят го със салтанат. — Жандари го карат.
• Войник не е волник.
• Войска не се чака пред вратник.
• Войска не е чума да те стреля, а ти да не стреляш.
• Вол без рога. — За див, прост човек.
• Вол вола купува, а челяк книги. Гръц.
• Вол добър, само рога няма.
• Вол, който не шувърка, не го бодат.
• Волен не е болен да му гледаш хатъра.
• Волно доволно.
• Волно от болно по-лоше — (че болното оздравва, а волното никога).
• Воловете орат, а коньете ядат, или
• Вол се върже за рогата, а (па) челяк за устата (за язикя).*
• [* Под влиянието на турския език белким, който има две к-та, едно тънко и друго дебело, чуят се и у българския язик дебело и тънко к, ама не е общо, па не е и свойствено на български. (Тънко и дебело — меко и твърдо. — Б.р.)]
• Вол, що си влачи хомотът мълком, не го бодат по гърбът.
• Воловете орат, а коньете зобят. — Други се трудят, а други се хранят.
• Воловете не реват, а колата скърцат. — Тур. Вместо да се оплакват воловете, че им е тежко да влечат колата, други, които нищо не теглят, те викат отстрана.
• Волът рие пръстта с рогата си и сяка че я фърля на небето, а тя пада на гърбът му.
• Волът го закарваш да го напоиш, ама зорлан не можеш го накара да пие.
• Воловете да бия, кис'ята си ще бия; жената си да бия, главата си ще бия. От песен.
• Воля Божия, съд царев. Книжовна.
• Воля и слободия все едно. — Тука „слободия“ се взема за беззакония.
• Волята разваля добрата жена.
• Вонеща риба мащерка иска. — Преносно за жена, когато се много гизди и се прави с белило.
• Вонеща пастърма. — Унизно прозвище на жена.
• Вонещо месото, че го не стига котката.
• Вониш, пръсто, не вониш, свой си (своя воня си).
• Впикават ми се глистье. — Казват, кога види и си помисли някой нещо за ядене, а понякога и кога му призлява, та му се напълват устата с лиги.
• Враг на врага не помага.
• Враг на врага псалтир не чете. Турската: „Хасим хасиме коран окумас.“
• Вран от място, сокол на място. Рус.
• Врана на врана очи не вади. — Еднородните и едноверните не си правят толко пакости, както на иноверните и иностранните. Виж: „Гарван гарвану…“
• Врана море не подмъща. — Турската: „Враната ако яде мръсно, не подмъща морето.“
• Враната гълъб не стая.
• Врат из него като червеи. — За дяволиите или мърсотиите.
• Вратът ми от влакно (косъм) по-тънък. — Азиатска метафора, за да покаже, че твърде лесно е господарят да откъсне или да отреже главата на оногова, комуто не доверява. Превод от „Бойнум кълдан индже“.
• Вратът ти скършам, че хатърът ти не прекършам. — Виж. „Главата ти счупям, хатърът ти не счупям.“
• Врачанец дето пикне, (там) трева не никне. — Говори се изобщо за лош, газеп човек, но придавана на врачаните съм я чул от преосв. Йосифа Соколскаго. Впрочем тази пословица е много стара: още за Атиловото свирепо високомерие са казвали, че дето стъпял конят му, там трева не никняло. И сега общото употребение казва: „Дето стъпи кракът му, трева не никне.“ В тази форма, както е тука, не ми се е случило да я чуя от другиго освен от поменатия, види се обаче да се е употребявала, ако вземем предвид буйността и свирепостта на врачаните в турско време, тяхното стременье към колонизация и неприязненото, грубото им отношение с туземните жители.
• Враща се като куче на бълвочът си. Книжовна.
• Вращаците с пари ядат. — Казува се като на шега на тия, които са били на госте нейде и са си тръгнали да си идат, а че са се върнали за нещо и пак гледат да останат.
• Вре са като червив.
• Вре са като червиво куче из базак.
• Време бреме* продава (а скъпия го купува). — Турската: „Заман саман сатар.“
• [* Някои писатели пишат време, но в южното наречие се изговаря вряме, бряме. (П. Р. Славейков пише време с ѣ. — Б.р.)]
• Време печели`, сила печелиш.
• Времена шатки, пазете шапки. От руски.
• Времето само град гради и времето го пак разгражда.
• Времето е стар учител.
• Времето както на научи.
• Времето челяка краси и времето го пак коси (казва се и „грози“).
• Времето мартинско — т.е. непостоянно.
• Времето като през марта.
• Времето и Бог са всемогущи. Книжевна.
• Времето мокри, времето суши.
• Времето са с време минува (убива).
• Времето каквото отнесе, назад го не враща.
• Времето през марта като малко дете.
• Времето не чака.
• Времето челяка не чака, челяк чака времето.
• Времето фърка и никога не се завръща.
• Времето пътник не спира.
• Вречеш ли са, стой си на думата, не си ли са врекъл, не давай дума.
• Вречеш ли са, дръж си думата; не си ли — дръж са, не са вричай.
• Врещелник не е печелник.
• Врещи като ере (коза).
• Врещи, та са обажда на вълка.
• Ври ми на гърлото — казват някои, когато яденето им не се още смляло.
• Ври ми кисело на гърлото — казват при възпаление на есофага.
• Ври, Керо, петело, у чичови за огън. — Кера казвала, че петелът ври, а кога я потърсили, тя отишла у чичови си за огън, че огънят бил изгаснял.
• Ври ми задникът кисело за него. — Не съм толкоз плавнала за него.
• Вря-ка-ка! Вря-ка-ка! Умря попа! Умря попа! Де да го заровим? Де да го заровим? — Тук, тук, тук! — Така някои представят значението на жебешките врякания, като залъгват децата и особено когато ги пощят или да им мият главите, а те не дават. Плашат ги още, че ако не дават да им чистят въшките, като се умножат, ще изплетат въже и ще завлекат децата в реката при жебите.
• Вряк да викаш, кряк да викаш, пари съм дал, ще те ям. — От приказката за оня селянин, който си купил ахтапод да яде, а то било жаба.
• Врял е в малко и в голямо гърне. — Случвал се натясно и нашироко.
• Вряла пущина в щърбо гърне. — Нещо, което не заслужава да се говори за него; нищожно събитие.
• Все<sup>[16]</sup> добро даде Господ.
• Всите даскали все праскали. — Гръцката: „Туй даскалите все напрасничави, а хекимите все въртоглави.“
• Втасал и прекиснал — казват за някои, които не са узреяли, не им е стигнал умът. На присмех още, че не само умът им не дошел, ами няма и да дойде.
• Втасал му г… (за прясно мляко) — т.е. не е човек за женяне.
• Втарлено прасе. — За човек или животно, което не расте.
• Втелява се — т.е. прави се на теле, че не се усеща и не се дозема уж за нещо и си мълчи.
• Втилеса-ще, видя-ще.
• Втресло го смъртната. — В лоше състояние, при смърт е.
• Втресло го тригодишната.
• Втренча се като крава над мрътво теле.
• Втрива са като калпав бан в хиляда.
• Втръсна ми се да го гледам.
• Втурка се като малко дете на цица.
• Втурнали са като стадо на кърма.
• Вуйчо е и днес тука, и утре. — Брат отишел у сестра си на гости уж, па токо си закиснал и не му са отивало. Тя нагласила децата си да му кажат: „Хади де, вуйчо, нали ще си ходиш?“ — А той им казал, че вуйчо е и днес тука, и утре. Тя нагласила да вземат уж да се надскачат навън из прага и като скочи той навън, те да блъснат вратата и да го заключат отвън; той приел да се надскачва, ама извътре.
• Вчера боб (ядохми), днес бобец (ще ядем).
• Вчера Петко, днес Пометко.
• Вчера Петко, днес Агетко. Турската: — „Дюн Петко бу гюн Ефенди.“
• Вчера са окучило и днес забауцало.
• Вчера са подсетило, а днеска са усетило.
• Вчера обул гащи и днес — незнаш ти.
• Вчерашно копиле и то ще ми са кордисва.
• Вчерашно лайно и то ще са размазва.
• Вчерашно хлапе и то ще ми се перче.
• Вчетвориха ми се очите.
• Вчудва се като младо ере на нов сняг.
• Вшундубуря се. — Прави се на ахмак и мълчи.
• Вшутява се. — Не си дига рогата; не дига гюрюлтия.
• Във гърне турски да седне. Клетва.
• Въвира се като червив.
• Въгарци има в задникът му. — Не сяда на едно място, не стои мирен.
• Въдят се като бръзглей.
• Въжето (черно беше) избеля. — Узна се работата.
• Въжето прояда камъкът.
• Въжерник. — Който е достоен или избягнал от въже.
• Въздиша и вечеря, плаче и не обядва.
• Възел възла държи.
• Въз обесен въже не окачай.
• Въз тъпан и бряцало. Видин.
• Вълк качул не носи.
• Вълк куче не става.
• Вълк му пасе овцьете.
• Вълк му пътят препречил.
• Вълк овцьете пасъл.
• Вълк пастарма не прави.
• Вълк тамазлък не държи.
• Вълк са на поръки не храни.
• Вълк се от мешлина не бои.
• Вълк слама яде ли?
• Вълку зима за причина.
• Вълкът куче става ли?
• Вълкът варди агнето от лисицата, да го изяде той.
• Вълкът видими, тога ръжье търсими.
• Вълкът дето изяде магарето, 40 дена татък обикаля.
• Вълкът козината си менява, търсата си не менява.
• Вълкът доде е жив, опашката му се не мери.
• Вълкът и от броените овцье яде.
• Вълкът като остарее, на кучетата маскара става.
• Вълкът все сурово яде и пак вратът му е дебел.
• Вълкът и четено (стадо) яде.
• Вълкът крив, че разкъсал овцата, ами що ще и (мирната) овца срещу него.
• Вълкът носи името, лисицата си върши работата.
• Вълкът наблизо пораза не прави.
• Вълкът не обича месечината.
• Вълкът около леглото си пакост не прави.
• Вълкът около леглото си по-малко зарар прави.
• Вълкът сам си върши работата, затова му е и вратът дебел.
• Вълкът плаче за мъгливо време.
• Вълкът обича мъгливо време.
• Вълкът на мъгливо време се радва.
• Вълкът с хабер агне не хапнува.
• Вълкът стрижали, той за овцьете питал.
• Вълкът яде и сурово.
• Вълкът видими, тогаз селях търсими.
• Вълна влачи, за мъж плачи.
• Вълна влачи, дреб не рачи.
• Вълци го яли.
• Вълци да го ядат.
• Вълци има по пътят или низ улиците. — Кога пращат някого някъде и той гледа да не иде или не ще сам да иде.
• Вълчешка глотница — казват на съвет, дето няма разбория.
• Вън лице, вътре трици.
• Вън от ръкава ми, па ако ще и на баба ми.
• Върба дърво ли е? Сиренье гозба ли е? Овчар либе ли е? Калугер човек ли е?
• Върбата родила маслина.
• Върбов цвят. — Нещо нищожно, нищо и никакво или несъществующе.
• Върви бързо напред, като камък на равнище.
• Върви като мечка.
• Върви му като из ръкав.
• Върви му като по вода.
• Върви му по волята.
• Върви на пикай-вол. — Кривули насам, натам, пиян е, че се олюлява.
• Върви задни`к.
• Върви като кьорава патка.
• Върви из колни`кът, ако искаш по-скоро да идеш.
• Върви из правият път, не търси кривият, че ще сбъркаш.
• Върви след него като крава за слама.
• Върви напреки, ако щеш да ти се претурят колата.
• Вървят на рукло.
• Вървят на орляк подире му.
• Вържи магарето дето иска ступанинът, че нямай грижа вълк ли ще го яде.
• Вържи го, да миряса селото.
• Вържи го да не скача.
• Вържи му главата ти нему — т.е. ожени го.
• Вържи му главата. — Също като: „Стегни му дизгините.“
• Вържи попът, да е мирно селото.
• Вържи пръст, тръгни през село, да видиш колко хекими ще срещнеш.
• Вържи си на пръстът нещо, да помниш.
• Вържи си червено парцалче, да та не хватат уроки.
• Вържи му червено парцалче, да зарадва баба Марта.
• Вържи си (червено конче` на) пръстът, да не забравяш.
• Вързал звънци на краката си, да го чуват мравите, да бягат да ги не стъпчи. — За лицемерно богобоязливите, да не сторят зло.
• Вързали му ръцете на гъзът. — За които си държат ръцете отзад.
• Вързан поп, мирно село.
• Вързан за дедовът — тъпоумен, слабоум, слабопън човек. Пословицата произлиза от суеверието, че някои млади ги вържат, за да не могат да са схождат. Различно се изрича за избягванье нескромната дума.
• Вързан за аратликът си.
• Вързан за петий си крак.
• Вързана й главата (за жена) — т.е. не смее да шава.
• Вързана хрътка не лови зайци.
• Върла бура не трае много.
• Върли си, робиньо, детето, че щем под калъч да минем.
• Върлила си булото. — Обезсрамила се булката.
• Върлило пепел, като се е родило. — За някое хаирсъз момче.
• Върлих камък подире му (да се не върне). — Този обичай се пази и до днес от някои, които, като изпращат някого недружелюбно, хвърлят камък подире му, да не се върне. Това по-често ставало с турските субаши, аени и др.
• Върнал са без цървули.
• Върнал са от онзи свят.
• Върнал са от онзи свят, та му казал какво има.
• Върнали му обущата — т.е. сватовете.
• Върни са, бе бате, падна му страшното. — Двама братя отишли в чужда гора да си наберат дърва, пъдарят ги извардил и погнал по-големия да го улови. Той търтил да бяга и турчинът пъдар да го гони; но като тичал пъдарят след големия, развила му се гъжовата и паднала, а малкият надал вик: „Върни се, бе бате…“
• Върни са, Елке, пита са пече.
• Върни са, върни, ей тук било останало едно коренче — викала една баба, като си държала пръста в устата, да показва кореньето на зъбите си на оногова, който бил дошел да я пита и да й каже, че която баба има барем един корен от зъб в главата си, ще я предстоят да я оженят.
• Въртешка — преносно на мома и жена.
• Върти Вартоломея, блъскай Германе до попова нивица. — Виж: „Блъскай, блъскай…“
• Върти ли се къща с една ока брашно?
• Върти ми са къщата. — Значи: 1) много съм пиян; 2) чевердисвам се, домът ми добре отива.
• Върти ми са свят. — Виж: „Вие ми са свят.“
• Върти Нано качемилката. — Соф. Качемилка — оръдие нарочно или просто тоежка, с която бъркат качемака. Думите са преносни и означават побужденье към сласт.
• Върти са като у`лава кокошка. Щип.
• Върти са като калайджия. — Върти гъз като калайджия.
• Върти са като калайджийско дъно. — Дъното на гащите.
• Върти са като зъмя в кошница. — Виж: „Вие са…“
• Върти са на золата — т.е. все около една цена.
• Върти са на перигла.
• Върти са на тепетата си.
• Върти, сучи — да дойдеш.
• Въртят са като жерави.
• Въртях, суках — свърших го.
• Върка в небеса (или по небето). — Има високо мнение за себе си.
• Вътре го няма, а че и вън го няма.
• Вътрешният хайдутин е по-лош от външния.
• Въшкави приетели са — т.е. толкова близки, щото могат и въшките си да предадат един другиму.
• Вяра, вересия, зла (пуста) орисия.
• Вяра вяра не бие.
• Вяра е да са държи, а закон да са пази.
• Вяра, мяра. — Мярката, теглилката е за вярванье.
• Вяра не вяра, лоша намяра.
• Вяра не е кошница да я плетеш както щеш.
• Вяра ти, казвам. Ловеч.
• Вяра тъй. — Вярвай, така е.
• Вяра на брадата, а кефил водата.
• Вяра и Бог. — Тако ми Бога и вяра.
• Вярва слугата, вярва и окото си.
• Вярвай Бога.
• Вярвай кучката си, жена си не вярвай.
• Вярвай слугата си, ама по` вярвай ключът си.
• Вярвай очите си, а не ушите си.
• Вярвам Бога, ама теб не мога.
• Верен слуга, десна ръка.
• Верен слуга, здрав ключ.
• Вярна дружина, вярно кале.
• Вярна дружина и в петък ядва кокошки.
• Вярна дружина — яка твърдиня.
• Вярна слугица, честна домовница.
• Вярна слугица, мирна домовница.
• Вятър вее, кон пърди. — Празно е това.
• Вятър вее, гора са люлее. — Обикновени неща.
• Вятър варен, сняг печен. — Невъзможни неща.
• Вятър го вее.
• Вятър го носи на бяла кобила.
• Вятър го довеял, вятър го завеял.
• Вятър има в главата му.
• Вятър събира, бура пилее.
• Вятър сбирал, дявол пръскал. Гръц.
• Ветре, Петре, не духай внетре. Соф.
• Вятърът го носи.
• Вятърът преди да престане, най-буен бива.
• Вятърът на преставанье по-силно духа.
• Вятърът високите дървя катуря, а ниските превива.
• Ветрее се по гората.
• Вятърничав. — Непостоянен.

1. Пушък и дим са по-обикновените в Източна България. У Ески Джумая казват кадил, а у Дебър — чад.
2. Влегуваме, изпадаме — изобщо глаголите в множествен брой настояще време на запад ги изговарят ме, а някои даже, каквото в Трънско, и на мо — идемо, одемо, а че на изток се чуе като: биле, дошле и други някои. Да се говори може, но да се пише не, защото не е свойствено на българския език, затова трябва да се отбягва, освен за благогласие в някои случаи може да се допусне такова употребение, като ние, вие вм. ний, вий, но и то рядко; е вм. и е въведено от песните в пеянето и затова го считат някои уж като певуче.
3. Злоупотребиво българите от Македония се наричат македонци. Македонци няма днес. Това е въведено от гърците, които имаха притезания връз българите в Македония и за да ги подведат по-лесно да се откажат от българщината, хвърлиха им стръвта на старите македонци. (По времето на Славейков още не съществуваше въпросът за македонска нация.) (Б.р.)
4. Майданос; а в Кюстендил на меродията казват копар.
5. Купим — западно, ед. ч. вместо купя.
6. Купам — тоже купим, македонски.
7. ъ-то се изговаря като отворено а, както ѫ-та лага, маж, пат, дъж, даж и дож.
8. Казва се и оскомина.
9. Сврака — отпущане на в.
10. Зарад последующата шипяща буква ѣ са изговаря като е; но местно и по-рядко чуе се като я — гряшно. (По стария правопис смѣшно и грѣшно. Б.р.)
11. Някои пишат свадба, като го произвеждат от свада, но то е неправилно; т-то пред б и п се чуе кат д, ама не е д. — В Свищов викат свабда.
12. Човека родителен падеж.
13. Чува се и -ет, копает, отравет.
14. Всичкият.
15. Понякога отпущат в-то — царул.
16. Все, всите, изговарят се све, свите в западни някои места, а в източните повече с отпущане на в-то, затова търси пословиците под с.