Български притчи или пословици и характерни думи/В

От Уикиизточник

В малка вода едра риба не стои

В[редактиране]

  • В бащината си къща врата виждало ли е? — Казва са тому, който влезе някъде и не затваря вратата.
  • В вода дупка личи ли?
  • В гаванка да го изпиеш, в корито да го избълваш. — За хубавец и отвратен човек. Габр.
  • В главата му все тоз вятър вее.
  • В голяма вода големи риби.
  • В гората вълци, а в градът гърци.
  • В гората вълци, в черквата гърци.
  • В гората вълци, а в село вълхви.
  • В гората мечки, в селата вълци.
  • В гората мечки, на пътят пречки.
  • В гората дялат, а в село падат треските.
  • В гората дялат дръвьето, в селото падат иверьето.
  • В гори вуци, в село турци. Радомир.
  • В делник — зелник, в празник — попарник.
  • В делник, в празник, все тоз Господ.
  • В добра глава сто ръце.
  • В другар стрела, малка бела.
  • В една гора берат дренки.
  • В едно гърне плюят.
  • В един дол ходят за раки.
  • В една тиква пърдят. — Види се да е имало стар някой обичай или суеверие някакво за таквози пърдене в тиква (картунка), защото има и приказка за един дядо и баба, които пърдели в особени тиквици и после н'ам какво си станало. Виж: „Напърдели тиквата.“
  • В едното ти ухо да влиза, от другото да излиза. — На това, което ти казват, не обръщай внимание.
  • В земята вълци няма.
  • В земята няма вълци да ма е страх, че като умра, ще ма турят в нея.
  • В каквито влезеш, такъв ще станеш.
  • В каквото се хоро хванеш, такъва игра ще играеш.
  • В каквото хоро влетеш, такава песен ще пееш.
  • В камък стрела не е бела.
  • В конаците турци владеят, а в черквите гърци виреят.
  • В кошница се не побира.
  • В която къща има пушък[1], ще има и кавга.
  • В която къща няма дим, в нея няма и свада.
  • В много просо се не отбира.
  • В молбата си шупе нямам. Тур.
  • В море влизами, на планина излизами, или
  • Во море влегуваме, на планина испадаме[2]. Велешаните обичат да казуват за себе си, като искат да покажат, че са способни и всичко им иде отръки: „Ние, велешаните, во море влегуваме…“, но изпосле са го усвоили македонците и от други страни, та казуват: „Ние, македонците[3], во море…“, като искат да кажат в общ смисъл, че са човеци за в работа. — Знаем какво да правим и умеем как да подхванем работата, за да сполучим.
  • В морето дупка пробили.
  • В морето с лъжица вода притуря.
  • В морето и мишка да пикае, файда е.
  • В мъгливо (размирно) време, не търсят телето под кравата, ами под волът.
  • В мътна вода лесно са лови риба.
  • В малка вода едра риба не стои.
  • В малко село голям челяк се не провдига.
  • В малко село голяма врява.
  • В мир като в вир. Калугерска.
  • В механата кисне, винце не ще (да) кусне.
  • В механата бил, вино не помирисал.
  • В наше Севлиево няма управа.
  • В него има козье месо.
  • В него има трески за деланье.
  • В него са кълне.
  • В него са кръсти.
  • В нужда са другар (приятел) познава.
  • В очи кравай, а в гърбът му камък дай.
  • В очите го гледай.
  • В петък пече, в събота тече. — Казува са за времето. Виж: „Петко Съба не грее.“
  • В по-голям град, по-много ум.
  • В по-голяма вода, по-едра риба (се въди).
  • В по-голямо място да живееш, по-много неща да видиш и ум да добиеш.
  • В полето щета става, вкъщи заличава (проличава — б.р.).
  • В понделник са бръснат пиениците.
  • В понделник чист делник.
  • В понделник безделник, в вторник — потопорник, в сряда — не са сяда, в четвъртък — несвъртък, в петък — разпетье (разпет-петък), в събота — на баня, в неделя — света неделя, кога, мъжо, да работя? — рекла някоя жена на мъжа си.
  • В пуста воденица дяволите премитат.
  • В пусто горе телелейско.
  • В пън стрела не е голяма бела.
  • В път и баща на син е другарин.
  • В път и син на баща е другар.
  • В равен път не си отбивай колата. — Не търси от лесно по-лесно, да не си направиш омая.
  • В размирно време не търсят телето под кравата, ами под волът. — Казват и в мътно време, в разбъркано време, т.е. в таквоз време, кога стават безредици и произволи.
  • В редък кал камък не върляй (да те не опръска).
  • В решето вода стои ли?
  • В роднините — вуйната, у гозбите — бобът, в завивките — рогозката, от тях по-долне нещо няма — казало някое момче, като разказвало как ходило у вуйнини си на гости и вуйна му го гостила с боб и му дала рогозка, за да се завие през нощта.
  • В рядък кал камък не върляй.
  • В село псета (турци), в гора вълци.
  • В селото на слепите с едно око който е, кмет става.
  • В селото на слепите блазе на едноокият.
  • В сред нощ да съмне, посред нощ ставам.
  • В събота се режат нокте.
  • В сяко гърне и пипер.
  • В сяко гърне меродия.
  • В сяка чорба меродия.[4]
  • В сяко село и адет, в сяка къща и табихет.
  • В тъмата да се замете. — Клетва.
  • В тъмата за мерджан. — Казва се в отговор: „Къде?“
  • В тиха вода по-високо поли дигай.
  • В тихата вода се крият мамарци`те.
  • В три къщи село едната (е такваз) нечиста.
  • В умна глава сто ръце.
  • В уста да му турят.
  • В Цариград живял, царя не видял.
  • В цигански ишлик разтребено не бива.
  • В чаша да го пиеш — казват за хубавец човек.
  • В чашка да го изпиеш, в гърне да го избълваш.
  • В чужд манастир свой псалтир не чети.
  • В чужда къща си не простирай краката.
  • В чужда манджа сол не туряй.
  • В шега правдина не бива.
  • Во Юрдане, Кръстане, кръсти баба да стане, да опече ейцата, да нахрани децата — пеят децата, раздигани рано, кога ходят поповете на ранина да ръсят за Богоявление и пеят „Во Юрдане…“
  • Вада, ливада, с комшия свада.
  • Вади ми душата. — Припира ме.
  • Вади ми чървата. — Превива ме.
  • Вали, вали дъж, да са наспи мъж, да са накара жена.
  • Вали, вали дъж, да са роди ръж, да си купим[5] мъж.
  • Вали, вали дож, да са роди ченица, да си купам[6] женица.
  • Вали като из ведро. — За внезапен и силен дъжд.
  • Вали като из ръкав.
  • Вали на женско. — Виж: „Полита на жена.“
  • Валят като стадо на рукло`. — Скупом се стремят.
  • Валят като стадо на ярма.
  • Валят като стадо на кърма.
  • Валят като орли на мърша.
  • Валят като на бясно куче камънье.
  • Валлаха, билляха. — Турска клетва, българска подигравка.
  • Вам дават, нас закопават.
  • Вам другари, нам душмани.
  • Вам лъжа, мен истина.
  • Вам лъга[7] на мене вистина. Мак.
  • Вам пеят, връх нас зеят.
  • Вангельето чете, врангельето не остава.
  • Вар, вар, агачо. — Присмех на ония, що не знаят турски. В Търново един турчин попитал едного беляковченина в пазара: „Не вар арабада бе?“ А той казал: „Вар, вар, агачо“, т.е. вместо да му каже „Има вар“, той му казал: „Има, има, агачо.“
  • Варвара вари, Сава го соли, Никола яде. — Говори се за празниците на 4, 5 и 6 (17, 18 и 19 нов стил — б.р.) декември. Както се види, това е игра на думите с имената на светците и с биваемите през тия дни служби и многото ядения и пияния; от това и няколко таквиз игри на думите с обичаите са срещат. Напр. „Сава и Варвара — срала и вървяла“, т.е. преяла (жена някоя) на службите и ката си отивала, вървяла и бълвала. Виж: „Да разпуснем на Никулската дупка.“
  • Варвара дроби, Сава сърба, Никола го дояда.
  • Варвара го прекара, Сава й пристава, Никола го усмола.
  • Варвара вари`ла, Сава сипа`ла, Никола лапа.
  • Варвара хаби попара.
  • Вардаля са из устата му като свинщина.
  • Варди като враната горния сноп.
  • Варди като жабата бащин гьол, доде й са гърбът напука.
  • Ва`рди са като риба в плитка вода от щъркът.
  • Варди` са от чиляка, когото е Господ белязал.
  • Ва`рди са да не настъпи мравята.
  • Варди са от мухите.
  • Варди са сякога за веднъж.
  • Варди са, дорде не са ти вградили сянката, вградят ли я — това ти кучка отпяла. — От поверието що има за вграждането на сянката в зданията и на когото сянката измерят, за четирдесет дена умира и става таласъм в зданието. Преносно са казва за някого да не чести в съдружество на лоши жени.
  • Вардя го като очите си.
  • Вардя го като цирей.
  • Вари го, печи го, с ориз тъпчи го, пак е рак.
  • Вариклечко — скъперник. Поговорката излиза от копривщичани, които, като ходяли по чужбина на кяр и кога си готвяли, купували си всеки особено месо и го туряли да ври наедно; всяка мръвка белязана с особна клечка и всеки си познавал мръвката по клечката.
  • Варим круши за бабини души. — Занимаваме се с нищо-нещо.
  • Вас набедили, нас окривили.
  • Вая вера и вая вера, нашата е по-пилавлия. — Разправял един тиквешки помак ходжа за верите.
  • ВвираОтпущане на ъ — от въвира се. са като червиво куче.
  • Ввред та търсих, дядо попе, нямаше та. — Ами у дома пита ли? — Сал у вас не питах.
  • Вгъва са като старешки.
  • Вдървил са, не мърда.
  • Вдява в безушка игла. — Занимава се с празни (работи — б.р.).
  • Веда го блазни. — Неположителен човек.
  • Веднъж, ама като мъж.
  • Веднъж в неделята да приказват младите.
  • Веднъж за винаги.
  • Веднъж тиква на вода, два път' тиква на вода, трети път — без вода и без тиква.
  • Веднъж ще са мре (два пъти не).
  • Веднъж ма е майка ми родила, два път' не мога да приказвам.
  • Веднъж ходи баба за дренки (дваж не ходи).
  • Веднъж да ударят челяка, били го казват.
  • Веднъж да хапнеш, гостен си ще кажат, ами са токо наяж.
  • Веднъж са наканил сиромаха да тропне, и то за честта му, спукал са тъпана.
  • Веднъж са случило евреинът да възседне кон, и то излязло събота.
  • Ве`дро като чисто сребро.
  • Вежди й вити гайтани. Песен.
  • Вежди й морски пиявици. Песен.
  • Великден веднъж в годината.
  • Великден иде, Стоян гащи няма.
  • Великите пости са къси за тогова, който има да плаща по Великден.
  • Вересия, гола шия. Вересия, празна кесия.
  • Весела година. — Подмята се на подпит или пияничък човек.
  • Весел гост, увесен домакин.
  • Весело сърце къделя преде.
  • Вета бабка — казват на стар, заслужил в нещо човек.
  • Вета баня, вета копаня. Тур.
  • Вета глава, вета гугла.
  • Вета крина, ново дъно. — За вдовица оженен.
  • Вети лайна, не ги раздигай да смърдят.
  • Вето кърпи, конци хаби; старо либи, денье губи.
  • Вето село нов адет.
  • Ветъх грях, ново покайване.
  • Вечер на черясло, сутрин на повясмо.
  • Вечер (сухо) като топоришка, сутрин (мокър) като мишка.
  • Вечер са кумиче, сутрин са разкумича.
  • Вечершната работа за сутра я не оставяй.
  • Вечеря кога намеря — т.е. не се знае.
  • Вечеряй, свекре, да та попощя.
  • Вечерята му не е сигурна.
  • Вещ гора ломи, а гората не веща.
  • Взира се като шиле на нов сняг.
  • Взира се като зиврав.
  • Взрял се като коте в оно.
  • Взъзнала го тригодишна треска.
  • Ви ядете киселото, а нас хваща скомината[8].
  • Вива! Блазе му, който го налива.
  • Види баба иглата, а не види купата.
  • Види косъма в окото на брата си, а не види грядата в своето.
  • Види му окото де е по-доброто.
  • Види му окото де са пече кокалът.
  • Види църква, чуди се що е тая шерена плевня.
  • Видин далеч — казват на оногова, който казва: „Ще видим.“
  • Видис дебело вугарин с козано калпак, уцкуро му от каис, не го пустай кастата — казват гърците… Говори се и по турски: „Гьорир ми син калин булгар, калпаки пощаки, учкуру каиштан, евине уратма…“
  • Видите ли ма, селяни? — попитал един поп, като се затулял зад купа порязаници, що бил събрал на задушница. — Едвам та видим, дядо попе — отговорили селяните. — Догодина хич да ма не видите — рекъл попът, като искал да каже да бъдат порязаниците по-много и да го затулят по-добре, а дал да се разбере: да го няма никакъв.
  • Видиш ли, Боже, или не. — При безсилие в случай на обида.
  • Видиш ли, Боже, чуваш ли? — Един вид ожалване.
  • Видиш ли, духовниче, как бият хората кучката?
  • Видиш ли мътна вода, не я гази.
  • Видиш ли, бабо, купата? — Не видя, синко. — А видиш ли дяда? — Поназирквам нещо като старец. — Виж: „Бабо, видиш ли дабо?“
  • Видиш лицето, не видиш сърцето.
  • Видохте ли, нашенчени, мъжо ми? — питала някоя шопкиня, като видяла, че се завърнали някои косачи от тяхното село. — Ето това тъдева все изгоре — им казувала, като се почесвала наивно.
  • Видя парите готови, че са смее. — Хитър Петър дължял някому си. Длъжникът ходил няколко пъти дома му да го търси и не го намярвал. Веднъж затекъл момичето му дома му и го питал: „Къде е баща ти?“ То се усетило защо търсят баща му и рекло: „Отиде по трънето, дето ходят овцете, да събира вълна, да я донесе, да я опредем, да изтъчем шеяк, да го продаде, че думаше да дава някому пари, невям на ваша милост думаше да ги дава.“ Длъжникът като чул това, поусмихнал се, а момичето казало горните думи.
  • Видя аз какво ти е добрутрото. — Познавам за какво обикаляш.
  • Видя ли свиня ка`чора?
  • Видя ли срака[9] на глог?
  • Видя-щем. — Във вид на закана или просто изказване на очакване.
  • Видял на пръста си бучка сиренце, тръгнал мандра да търси.
  • Видяла жабата, че коват бивола, и тя навирила крака.
  • Видяла два свята — казват за оная, що не излезе мома или която са е дваж женила.
  • Видяла баба иглата на купата, а купата не видяла.
  • Видяла камилата уши, ами иска и рога.
  • Видяла мома смешно, насмяла са грешно[10].
  • Видяла баба щипано, а че иска и хапано.
  • Видяла вода свекървина риза — т.е. неопрана никак.
  • Видели у Слепча едно око и него искат да му го извадят.
  • Видяла са свиня до колене в лайна.
  • Видяла Неша, че са смеят децата на харманът, разсмяла се и тя в хананът.
  • Видяло са в чудо. — Големее се за състоянието си.
  • Видяло теле пещ и го сякало мънастир. Ловеч.
  • Видяло хубос' (добро), та бега`ло.
  • Видяно село водач не иска. Тур.
  • Видях си честта от един мъж (да не виждам още веднъж).
  • Видяхте ли наш'то куче, като си доде, носеше ли брадва?
  • Видехте ли кому кукна кукото? — Двамина шопи се връщали от пазар към село и седнали под едно дърво да си починат, ама били и двамата понакадени. Между това една кукувица прелетяла над дървото да кацне; но като видяла, че има хора, кукнала и заминала. На това пияните шопи взели да се препират. Единият викал: „Мени кукна кукото“, а другият викал: „Йок, на мене кукна.“ И в тая препирня се скарали, скочили да се бият. Пристигнали и други от селото им, мъчили се да ги погодят и примирят, но не могли. Станали шопите да идат на кадия, да му кажат и той да присъди кому е кукнало кукото. Отишли. Кадията видял каква е работата, като му разправили, и намислил да се възползва. „Дайте, рекъл, тука по едно меджидие, да видим, аз ще позная кому е кукнало кукото“ — и шопите дали по едно меджидие. Кадията погледал-погледал меджидиите, па ги турил в джеба си и казал: „Видяхте ли сега кому кукна кукото, то за мене кукнало, ама вий не сте разбрали. Хади сега идете си, че други път слушайте по-хубаво и не се карайте за людският късмет.“ От това е белким дето, кога кажеш на шоп: „Куко, шопе“, много се сърдял. Някои пък казват, че било това, дето по Цариград, кога играяли, най-подир си удряли калпака у земята и викали „куку“.
  • Виж му ума, че му крой аба.
  • Виж му ума, че му купи гайда.
  • Виж слугите, не питай за господарят.
  • Вижда карфицата, а не вижда спицата.
  • Вижте ма сега, че имам рога. — На тия, що искат да се хвалят с нещо, което им причинява срам.
  • Вие като куче на път.
  • Вие са като змия в кошница.
  • Вие са като зъмя у процеп.
  • Вика като батлан.
  • Вика като билерин. — Билерите ходяли по улиците, та викали да продават билките си.
  • Вика като протогер. — В малко някои села и особено в Котел протогер казват на кехаята. Във всяко село имаше по един селски кехая и кога потрябваше нещо да се съобщи, излизаше обикновено на някое гноище или на някое по-високо място, та викаше да съобщава заповедта и да известява каквото е нужно да се знае. По селата тогава нямаше дюгени или ханища на всяко място, защото не можеха да изкарат на глава от турците, които ходяха по селата, та ядяха, пияха и не плащаха. Като додеше някой турчин в селото, стражар или пътник, кой и да е, иска ли да остане в село да нощува, ще извика: „Кехая!“ и кехаята, дето е, ще дойде при него и ще го поведе да го заведе на някоя къща на конак, да го гостят и да нощува. Това се считаше като обща селска повинност и кехаята дето го заведеше, не можеха да го не приемат. Кехаята гледаше наспоред госта и на такава къща го завеждаше; при това помнеше де е водил скоро гости и изреждаше къщята наред. Разумява се, всякога по-имотните или тъй наричаните средня ръка селяни, те повече отдяваха. Кехаите повечето бяха цигани, защото турците гостье често ги побийваха за добър и поволен конак; а пък за да се уплашат домакините да им правят икрам, също постъпваха, даже твърде често и с домакините и на утринта ставаха и си заминуваха, без да плащат нищо. Така без нищо ходяха празните турци от градовете на прехрана по селата и повече притесняваха селяните да ги гощават с кокошки и баници. Во време на война това биваше и в градовете, но повече гледаха да са по селата, дето правеха много по-големи произволи, даже искаха диш хакъ`, т.е. плата, задето си морили зъбите да ядат.
  • Вика като че го колят.
  • Вика като провален.
  • Вика като под земята.
  • Вика като през гърне.
  • Вика като през калпак.
  • Викай го на сватба, да ти каже „и догодина“. — Догодина казват обикновено, кога напиват и благославят на кръщене, т.е. „догодина, наскоро да имаш и друго дете“, което се счита за благополучие, а да кажеш на сватба „и догодина“, ще каже да ти умре жената и догодина пак да се жениш, което е нежелатно.
  • Викайте попо да му чете. — Значи побъркал му се е умът.
  • Викал баба да му води криволако. — Кара някого да прави нещо, което не може вече.
  • Викал вълка да му варди овцете.
  • Викал гости, седнал да се пощи.
  • Викал ма гост, да ма учи на пост.
  • Викали магарето на сватба[11], или вода, или дърва нема. — Трябва да знаеш на какво си способен: и на що те призовават.
  • Виках, виках, дявол не се обади. — Нямало никой.
  • Вили му очи изболи. Клетва.
  • Вили на тока, снопи из река. — Казва се на който не си държи работата дикат.
  • Винаги (пази) за веднъж.
  • Вино баба весели (от виното са тез бели).
  • Вино баба весели (от вика я глава боли).
  • Вино виновато.
  • Вино голо, ти продаде на тато воло. Соф.
  • Вино, вино голо, продаде ми воло, па на брата дор и двата, а на тата и колата. Соф.
  • Вино, винце, хубаво имце, снощи си ме било, сега ми си мило.
  • Вино винце, хубаво имце, кога се лозе копа, я из роветини се хопам, кога се лозе реже, я от него далеко бежим, кога рече возилница скръц, и я у кесию пръц. Трън.
  • Вино като вода. — Слабо.
  • Вино сякаш оцет. — Кисело.
  • Вино от лоза, мляко от коза (човек от човека[12]).
  • Вино сладко, гърло гладко, аз го не рача, то са навлача.
  • Вино с пяна, ракия без пяна (пий), хляб с дупки, емрене без дупки (яж).
  • Виното е за пиенье, жените са за либенье — казват някои неженени.
  • Виното е за пиенье, жените са за биенье.
  • Виното и мъдрия влудява.
  • Виното и умнио изумява.
  • Виното и баба подмладява.
  • Виното и дяда разиграва.
  • Виното и старите подмладява.
  • Виното не седи мирно.
  • Виното прави и везиря резил.
  • Виното не чини, винарката по` чини.
  • Виното го не бива, ама винарката я бива.
  • Виното не струва, нафиле са кръчмарката надува.
  • Виното не седи в главата както в бъчвата.
  • Виното комуто влезе в главата, той са върти на тавата.
  • Виното рекло: „Мене ма мъчат, ама и аз мъча.“
  • Виното рекло: „Копаят[13] ма, живо ма закопават, ровят ма, отравят ма, обрязват ма, ломят ма, вържат ма, рахат ми не дават, като узрея, с крака ма тъпчат, наливат ма, разливат ма, затварят ма в тъмница с железни обръчи скована и аз се търпя; ама и аз кога вляза някому в главата, и той ще види що има да си пати от мене.“
  • Вири глава като хайгър.
  • Вирнал глава, не види де стъпва.
  • Вирнал глава, сякаш глава носи. — Които носят заклани, отрязани глави, вървят и носят ги с гордост.
  • Виси като капка на лист. — Няма нищо, гол, тирит е.
  • Виси като кантар топузу.
  • Виси като катанец на порта. Ловеч.
  • Виси злато, зло ти дошло.
  • Висок като топола.
  • Висока е тополата, ама свраки серат по нея.
  • Високата топола, свраки серат по нея.
  • Високите са слуги на ниските. — Най-прякото значение е, че кога ниските човеци не стигат да вдигнат или снемат нещо, те карат на това по-високите. Но казва се и в смисъл, че високите, т.е. по-горните, големците, са длъжни да бъдат услужливи към по-долните.
  • Високо ввърка, а ниско каца (пада).
  • Високото полита, ниското са заплита.
  • Вихра и Прихра на едни кола са возят.
  • Вихри го носят. — Не знае къде се намира.
  • Вкиснал са, като че му е длъжен сият[14] свят.
  • Вклечило се на деда 'вала` му. Оклечила се на баба — 'ула` й.
  • Вкоравил са, та са чак забравил.
  • Вкропсало ли са е? Няма прокопсия от него.
  • Влачете ма, аз нека си плача.
  • Влачи го подире си като съдран цървул[15]кога води някого, който не му е потребен.
  • Влачи са като пребито куче. — Едвам се влачи.
  • Влачи се като пребита зъмя. — Полека ходи.
  • Влачи са като мъгла без вятър.
  • Влачи са опашката му след него. — Говори се зло.
  • Влачи си опашката подире си. — Води жена си и децата си със себе си.
  • Влачи си въжето подиря си. — Заслужава да се обеси.
  • Влачи си поясът за кавга. — Да намери причина, като го застъпи някой.
  • Влачи я подире си като писана (шарена) торба.
  • Влашка месечина. — Слънце, съмнало.
  • Влък не е изял зимата.
  • Влък от дюкане не зема. — Грабител от вик не взема.
  • Влък се от мешлина не бои.
  • Влък се на поръки не храни.
  • Вляз в циганчета и избери най-бялото.
  • Влязва ли ти нещо? — Тебе що ти е? — кога иска някой да се меси в чужда работа.
  • Влязла му бълха в ухото. — Има нещо безпокойствие.
  • Влязла му в очите. — Аресала му.
  • Влязла като муха в мляко.
  • Влезли му в главата брумбалчета.
  • Влязло му зъмче и търси щърче.
  • Влязъл в чузди поливки. — Другиму били нещо гневни, но той на този час се намерил, та изтеглил за него. Поливни — от поливам. И сега още в някои градове врачките варят разни бурени и поливат с тях някои болни, за да ги намрази и остави злината, която се е влибила и ковнала в тях. Болните ги поливат нощем, в потайно време, на кръстопът и който влете в тези поливки, него подхващали сладки и медени, или злината.
  • Влязъл като в небрано лозье.
  • Влязъл в лозьето, та му гроздье не харесва.
  • Влязъл в лозьето и се мръжди на гроздьето.
  • Влязъл в лозьето, гроздье не намира.
  • Влязвал е и в сито, и в решето. — Изпитал е, опитен е.
  • Вода без сайбия не бива. — Суеверните вярват и казват, че всякой извор, кладенец, вир имат местни стихии, хали, лами или змейове, русалки, самодиви, които ги владеят.
  • Вода въз баир не върви.
  • Вода газя, гладен ходя за тебе. — Приплескуване на песента: „Вода газя, жаден ходя за тебе.“ Казува се, кога някой каже нещо несъобразно.
  • Вода газя, жеден ходя. — Дотолкова съм се забравил. — От песен.
  • Вода гледа, за огън приказва. — Несъответно.
  • Вода го отнела, да би го отнела. Клетва.
  • Вода го занесла, вода го донесла. — На някой градинар водата отнесла магарето, а той се разтушвал с това, че го бил купил с пари от продаване краставици, които ставали бол от поливането с вода.
  • Вода да е, от гижа да е. — Нека е слабо, че да е вино. Видин.
  • Вода и огън хатър не гледат.
  • Вода и огън са добри слуги, ама са страшни господари.
  • Вода и жена накъдето ги поведеш. — Казват, че водата, като чула тази дума, не рачила да слуша и се изгубила.
  • Вода като ракия. — Бистра, хубава, лека.
  • Вода не му дават да пие. — От завист или ненавист изключват го от всичко.
  • Вода тече, око гледа. Тур.
  • Вода често размъщвана не е за пиене.
  • Водата се води като жена.
  • Водата черно лице не измива.
  • Водата върви дето си намери учурума.
  • Водата, като я докараш на терезията, накъдето я потеглиш.
  • Водата го отнесла. — Станало зян.
  • Водата е дадена за биволите. А винцето за челяка.
  • Водата всичко измива, лоше име не може. Стар. Загор.
  • Водата всичко изпира, осем* черно лице и лош язик.
  • [* Осем и сем — освен.]
  • Водата пере сичко освен срамът.
  • Водата си намира пъто.
  • Водата отдето са размъща, оттам са и обистря.
  • Водата тече пак вода, тревата расте пак трева. От песен.
  • Водата и злобата няма да са свършат на този свят.
  • Водата ке са крати, злобата няма да са прекрати. Юж.
  • Воденица без вода.
  • Воденица без два камъка* брашно не мели.
  • [* ы-то, което на запад е и — камик.]
  • Воденица — живеница. — Постоянна грижа и главоболие.
  • Воденица мели, нищо не съмила. — За човек, който млого дрънка, а нищо не казва или не прави.
  • Воденчарски камък, колкото е по-вет, толкова е по-изтрит.
  • Воденчарски камък, колкото повече мели, толкоз по-тънък става.
  • Воденичерски камък не е ли? — Някой баща цар имал голям мерак да изучи сина си на всичко, а той му май не вземала главата. Дал го на един философ да го изучи. Той го изучил каквото знаял и го завел пред баща му да го изпита. Най-напред подкачил да го пита на аритметика. Баща му си зел пръстена в ръка и попитал какво има в ръката си; той писал и питал и най-подир рекъл: „Нещо околчасто, на средата с дупка е в ръката ти.“ — „Познай де, какво е.“ — Той вил горе, вил долу, не можил да каже какво нещо е туй „околчасто нещо, на средата дупка“. Бащата, като не можил да търпи повече, рекъл: „Воденчерски камък не е ли?“ — Тогази той се заловил да разправя, че е воденчерски камък. Баща му рекъл: „Ами как са е събрал той в ръката ми?“ — А даскалът му казал: „От туй повече не мож' научи, защото научи мурафетът, ама да размисли какво е в ръката ти, то са не учи от даскал.“
  • Воденчерски котак.
  • Воденчерска кашлица — хроническа.
  • Воденчерски кашляк. — От една не толкоз скромна приказка.
  • Водете ма дето щете, само при по-голям от мене не ма завеждайте — рекъл един цар, когато го водяли в едно село да го кондурисат; то показвало, че дето има малко дете, да го не завеждат.
  • Води подире си цела глотница.
  • Водим Аврама за брадата, кабранът му на главата. — Подигравка на поповете и на черковното пение. Пеят го на угощение кога камаросват някого да го попят.
  • Водим кумата, няма момата.
  • Водица, мирна главица.
  • Водят го като млада булка.
  • Водят го на свети „крепки“. — Пиян и го прикрепят.
  • Водят го със салтанат. — Жандари го карат.
  • Войник не е волник.
  • Войска не се чака пред вратник.
  • Войска не е чума да те стреля, а ти да не стреляш.
  • Вол без рога. — За див, прост човек.
  • Вол вола купува, а челяк книги. Гръц.
  • Вол добър, само рога няма.
  • Вол, който не шувърка, не го бодат.
  • Волен не е болен да му гледаш хатъра.
  • Волно доволно.
  • Волно от болно по-лоше — (че болното оздравва, а волното никога).
  • Воловете орат, а коньете ядат, или
  • Вол се върже за рогата, а (па) челяк за устата (за язикя).*
  • [* Под влиянието на турския език белким, който има две к-та, едно тънко и друго дебело, чуят се и у българския язик дебело и тънко к, ама не е общо, па не е и свойствено на български. (Тънко и дебело — меко и твърдо. — Б.р.)]
  • Вол, що си влачи хомотът мълком, не го бодат по гърбът.
  • Воловете орат, а коньете зобят. — Други се трудят, а други се хранят.
  • Воловете не реват, а колата скърцат. — Тур. Вместо да се оплакват воловете, че им е тежко да влечат колата, други, които нищо не теглят, те викат отстрана.
  • Волът рие пръстта с рогата си и сяка че я фърля на небето, а тя пада на гърбът му.
  • Волът го закарваш да го напоиш, ама зорлан не можеш го накара да пие.
  • Воловете да бия, кис'ята си ще бия; жената си да бия, главата си ще бия. От песен.
  • Воля Божия, съд царев. Книжовна.
  • Воля и слободия все едно. — Тука „слободия“ се взема за беззакония.
  • Волята разваля добрата жена.
  • Вонеща риба мащерка иска. — Преносно за жена, когато се много гизди и се прави с белило.
  • Вонеща пастърма. — Унизно прозвище на жена.
  • Вонещо месото, че го не стига котката.
  • Вониш, пръсто, не вониш, свой си (своя воня си).
  • Впикават ми се глистье. — Казват, кога види и си помисли някой нещо за ядене, а понякога и кога му призлява, та му се напълват устата с лиги.
  • Враг на врага не помага.
  • Враг на врага псалтир не чете. Турската: „Хасим хасиме коран окумас.“
  • Вран от място, сокол на място. Рус.
  • Врана на врана очи не вади. — Еднородните и едноверните не си правят толко пакости, както на иноверните и иностранните. Виж: „Гарван гарвану…“
  • Врана море не подмъща. — Турската: „Враната ако яде мръсно, не подмъща морето.“
  • Враната гълъб не стая.
  • Врат из него като червеи. — За дяволиите или мърсотиите.
  • Вратът ми от влакно (косъм) по-тънък. — Азиатска метафора, за да покаже, че твърде лесно е господарят да откъсне или да отреже главата на оногова, комуто не доверява. Превод от „Бойнум кълдан индже“.
  • Вратът ти скършам, че хатърът ти не прекършам. — Виж. „Главата ти счупям, хатърът ти не счупям.“
  • Врачанец дето пикне, (там) трева не никне. — Говори се изобщо за лош, газеп човек, но придавана на врачаните съм я чул от преосв. Йосифа Соколскаго. Впрочем тази пословица е много стара: още за Атиловото свирепо високомерие са казвали, че дето стъпял конят му, там трева не никняло. И сега общото употребение казва: „Дето стъпи кракът му, трева не никне.“ В тази форма, както е тука, не ми се е случило да я чуя от другиго освен от поменатия, види се обаче да се е употребявала, ако вземем предвид буйността и свирепостта на врачаните в турско време, тяхното стременье към колонизация и неприязненото, грубото им отношение с туземните жители.
  • Враща се като куче на бълвочът си. Книжовна.
  • Вращаците с пари ядат. — Казува се като на шега на тия, които са били на госте нейде и са си тръгнали да си идат, а че са се върнали за нещо и пак гледат да останат.
  • Вре са като червив.
  • Вре са като червиво куче из базак.
  • Време бреме* продава (а скъпия го купува). — Турската: „Заман саман сатар.“
  • [* Някои писатели пишат време, но в южното наречие се изговаря вряме, бряме. (П. Р. Славейков пише време с ѣ. — Б.р.)]
  • Време печели`, сила печелиш.
  • Времена шатки, пазете шапки. От руски.
  • Времето само град гради и времето го пак разгражда.
  • Времето е стар учител.
  • Времето както на научи.
  • Времето челяка краси и времето го пак коси (казва се и „грози“).
  • Времето мартинско — т.е. непостоянно.
  • Времето като през марта.
  • Времето и Бог са всемогущи. Книжевна.
  • Времето мокри, времето суши.
  • Времето са с време минува (убива).
  • Времето каквото отнесе, назад го не враща.
  • Времето през марта като малко дете.
  • Времето не чака.
  • Времето челяка не чака, челяк чака времето.
  • Времето фърка и никога не се завръща.
  • Времето пътник не спира.
  • Вречеш ли са, стой си на думата, не си ли са врекъл, не давай дума.
  • Вречеш ли са, дръж си думата; не си ли — дръж са, не са вричай.
  • Врещелник не е печелник.
  • Врещи като ере (коза).
  • Врещи, та са обажда на вълка.
  • Ври ми на гърлото — казват някои, когато яденето им не се още смляло.
  • Ври ми кисело на гърлото — казват при възпаление на есофага.
  • Ври, Керо, петело, у чичови за огън. — Кера казвала, че петелът ври, а кога я потърсили, тя отишла у чичови си за огън, че огънят бил изгаснял.
  • Ври ми задникът кисело за него. — Не съм толкоз плавнала за него.
  • Вря-ка-ка! Вря-ка-ка! Умря попа! Умря попа! Де да го заровим? Де да го заровим? — Тук, тук, тук! — Така някои представят значението на жебешките врякания, като залъгват децата и особено когато ги пощят или да им мият главите, а те не дават. Плашат ги още, че ако не дават да им чистят въшките, като се умножат, ще изплетат въже и ще завлекат децата в реката при жебите.
  • Вряк да викаш, кряк да викаш, пари съм дал, ще те ям. — От приказката за оня селянин, който си купил ахтапод да яде, а то било жаба.
  • Врял е в малко и в голямо гърне. — Случвал се натясно и нашироко.
  • Вряла пущина в щърбо гърне. — Нещо, което не заслужава да се говори за него; нищожно събитие.
  • Все[16] добро даде Господ.
  • Всите даскали все праскали. — Гръцката: „Туй даскалите все напрасничави, а хекимите все въртоглави.“
  • Втасал и прекиснал — казват за някои, които не са узреяли, не им е стигнал умът. На присмех още, че не само умът им не дошел, ами няма и да дойде.
  • Втасал му г… (за прясно мляко)т.е. не е човек за женяне.
  • Втарлено прасе. — За човек или животно, което не расте.
  • Втелява се — т.е. прави се на теле, че не се усеща и не се дозема уж за нещо и си мълчи.
  • Втилеса-ще, видя-ще.
  • Втресло го смъртната. — В лоше състояние, при смърт е.
  • Втресло го тригодишната.
  • Втренча се като крава над мрътво теле.
  • Втрива са като калпав бан в хиляда.
  • Втръсна ми се да го гледам.
  • Втурка се като малко дете на цица.
  • Втурнали са като стадо на кърма.
  • Вуйчо е и днес тука, и утре. — Брат отишел у сестра си на гости уж, па токо си закиснал и не му са отивало. Тя нагласила децата си да му кажат: „Хади де, вуйчо, нали ще си ходиш?“ — А той им казал, че вуйчо е и днес тука, и утре. Тя нагласила да вземат уж да се надскачат навън из прага и като скочи той навън, те да блъснат вратата и да го заключат отвън; той приел да се надскачва, ама извътре.
  • Вчера боб (ядохми), днес бобец (ще ядем).
  • Вчера Петко, днес Пометко.
  • Вчера Петко, днес Агетко. Турската: — „Дюн Петко бу гюн Ефенди.“
  • Вчера са окучило и днес забауцало.
  • Вчера са подсетило, а днеска са усетило.
  • Вчера обул гащи и днес — незнаш ти.
  • Вчерашно копиле и то ще ми са кордисва.
  • Вчерашно лайно и то ще са размазва.
  • Вчерашно хлапе и то ще ми се перче.
  • Вчетвориха ми се очите.
  • Вчудва се като младо ере на нов сняг.
  • Вшундубуря се. — Прави се на ахмак и мълчи.
  • Вшутява се. — Не си дига рогата; не дига гюрюлтия.
  • Във гърне турски да седне. Клетва.
  • Въвира се като червив.
  • Въгарци има в задникът му. — Не сяда на едно място, не стои мирен.
  • Въдят се като бръзглей.
  • Въжето (черно беше) избеля. — Узна се работата.
  • Въжето прояда камъкът.
  • Въжерник. — Който е достоен или избягнал от въже.
  • Въздиша и вечеря, плаче и не обядва.
  • Възел възла държи.
  • Въз обесен въже не окачай.
  • Въз тъпан и бряцало. Видин.
  • Вълк качул не носи.
  • Вълк куче не става.
  • Вълк му пасе овцьете.
  • Вълк му пътят препречил.
  • Вълк овцьете пасъл.
  • Вълк пастарма не прави.
  • Вълк тамазлък не държи.
  • Вълк са на поръки не храни.
  • Вълк се от мешлина не бои.
  • Вълк слама яде ли?
  • Вълку зима за причина.
  • Вълкът куче става ли?
  • Вълкът варди агнето от лисицата, да го изяде той.
  • Вълкът видими, тога ръжье търсими.
  • Вълкът дето изяде магарето, 40 дена татък обикаля.
  • Вълкът козината си менява, търсата си не менява.
  • Вълкът доде е жив, опашката му се не мери.
  • Вълкът и от броените овцье яде.
  • Вълкът като остарее, на кучетата маскара става.
  • Вълкът все сурово яде и пак вратът му е дебел.
  • Вълкът и четено (стадо) яде.
  • Вълкът крив, че разкъсал овцата, ами що ще и (мирната) овца срещу него.
  • Вълкът носи името, лисицата си върши работата.
  • Вълкът наблизо пораза не прави.
  • Вълкът не обича месечината.
  • Вълкът около леглото си пакост не прави.
  • Вълкът около леглото си по-малко зарар прави.
  • Вълкът сам си върши работата, затова му е и вратът дебел.
  • Вълкът плаче за мъгливо време.
  • Вълкът обича мъгливо време.
  • Вълкът на мъгливо време се радва.
  • Вълкът с хабер агне не хапнува.
  • Вълкът стрижали, той за овцьете питал.
  • Вълкът яде и сурово.
  • Вълкът видими, тогаз селях търсими.
  • Вълна влачи, за мъж плачи.
  • Вълна влачи, дреб не рачи.
  • Вълци го яли.
  • Вълци да го ядат.
  • Вълци има по пътят или низ улиците. — Кога пращат някого някъде и той гледа да не иде или не ще сам да иде.
  • Вълчешка глотница — казват на съвет, дето няма разбория.
  • Вън лице, вътре трици.
  • Вън от ръкава ми, па ако ще и на баба ми.
  • Върба дърво ли е? Сиренье гозба ли е? Овчар либе ли е? Калугер човек ли е?
  • Върбата родила маслина.
  • Върбов цвят. — Нещо нищожно, нищо и никакво или несъществующе.
  • Върви бързо напред, като камък на равнище.
  • Върви като мечка.
  • Върви му като из ръкав.
  • Върви му като по вода.
  • Върви му по волята.
  • Върви на пикай-вол. — Кривули насам, натам, пиян е, че се олюлява.
  • Върви задни`к.
  • Върви като кьорава патка.
  • Върви из колни`кът, ако искаш по-скоро да идеш.
  • Върви из правият път, не търси кривият, че ще сбъркаш.
  • Върви след него като крава за слама.
  • Върви напреки, ако щеш да ти се претурят колата.
  • Вървят на рукло.
  • Вървят на орляк подире му.
  • Вържи магарето дето иска ступанинът, че нямай грижа вълк ли ще го яде.
  • Вържи го, да миряса селото.
  • Вържи го да не скача.
  • Вържи му главата ти нему — т.е. ожени го.
  • Вържи му главата. — Също като: „Стегни му дизгините.“
  • Вържи попът, да е мирно селото.
  • Вържи пръст, тръгни през село, да видиш колко хекими ще срещнеш.
  • Вържи си на пръстът нещо, да помниш.
  • Вържи си червено парцалче, да та не хватат уроки.
  • Вържи му червено парцалче, да зарадва баба Марта.
  • Вържи си (червено конче` на) пръстът, да не забравяш.
  • Вързал звънци на краката си, да го чуват мравите, да бягат да ги не стъпчи. — За лицемерно богобоязливите, да не сторят зло.
  • Вързали му ръцете на гъзът. — За които си държат ръцете отзад.
  • Вързан поп, мирно село.
  • Вързан за дедовът — тъпоумен, слабоум, слабопън човек. Пословицата произлиза от суеверието, че някои млади ги вържат, за да не могат да са схождат. Различно се изрича за избягванье нескромната дума.
  • Вързан за аратликът си.
  • Вързан за петий си крак.
  • Вързана й главата (за жена)т.е. не смее да шава.
  • Вързана хрътка не лови зайци.
  • Върла бура не трае много.
  • Върли си, робиньо, детето, че щем под калъч да минем.
  • Върлила си булото. — Обезсрамила се булката.
  • Върлило пепел, като се е родило. — За някое хаирсъз момче.
  • Върлих камък подире му (да се не върне). — Този обичай се пази и до днес от някои, които, като изпращат някого недружелюбно, хвърлят камък подире му, да не се върне. Това по-често ставало с турските субаши, аени и др.
  • Върнал са без цървули.
  • Върнал са от онзи свят.
  • Върнал са от онзи свят, та му казал какво има.
  • Върнали му обущата — т.е. сватовете.
  • Върни са, бе бате, падна му страшното. — Двама братя отишли в чужда гора да си наберат дърва, пъдарят ги извардил и погнал по-големия да го улови. Той търтил да бяга и турчинът пъдар да го гони; но като тичал пъдарят след големия, развила му се гъжовата и паднала, а малкият надал вик: „Върни се, бе бате…“
  • Върни са, Елке, пита са пече.
  • Върни са, върни, ей тук било останало едно коренче — викала една баба, като си държала пръста в устата, да показва кореньето на зъбите си на оногова, който бил дошел да я пита и да й каже, че която баба има барем един корен от зъб в главата си, ще я предстоят да я оженят.
  • Въртешка — преносно на мома и жена.
  • Върти Вартоломея, блъскай Германе до попова нивица. — Виж: „Блъскай, блъскай…“
  • Върти ли се къща с една ока брашно?
  • Върти ми са къщата. — Значи: 1) много съм пиян; 2) чевердисвам се, домът ми добре отива.
  • Върти ми са свят. — Виж: „Вие ми са свят.“
  • Върти Нано качемилката. — Соф. Качемилка — оръдие нарочно или просто тоежка, с която бъркат качемака. Думите са преносни и означават побужденье към сласт.
  • Върти са като у`лава кокошка. Щип.
  • Върти са като калайджия. — Върти гъз като калайджия.
  • Върти са като калайджийско дъно. — Дъното на гащите.
  • Върти са като зъмя в кошница. — Виж: „Вие са…“
  • Върти са на золата — т.е. все около една цена.
  • Върти са на перигла.
  • Върти са на тепетата си.
  • Върти, сучи — да дойдеш.
  • Въртят са като жерави.
  • Въртях, суках — свърших го.
  • Върка в небеса (или по небето). — Има високо мнение за себе си.
  • Вътре го няма, а че и вън го няма.
  • Вътрешният хайдутин е по-лош от външния.
  • Въшкави приетели са — т.е. толкова близки, щото могат и въшките си да предадат един другиму.
  • Вяра, вересия, зла (пуста) орисия.
  • Вяра вяра не бие.
  • Вяра е да са държи, а закон да са пази.
  • Вяра, мяра. — Мярката, теглилката е за вярванье.
  • Вяра не вяра, лоша намяра.
  • Вяра не е кошница да я плетеш както щеш.
  • Вяра ти, казвам. Ловеч.
  • Вяра тъй. — Вярвай, така е.
  • Вяра на брадата, а кефил водата.
  • Вяра и Бог. — Тако ми Бога и вяра.
  • Вярва слугата, вярва и окото си.
  • Вярвай Бога.
  • Вярвай кучката си, жена си не вярвай.
  • Вярвай слугата си, ама по` вярвай ключът си.
  • Вярвай очите си, а не ушите си.
  • Вярвам Бога, ама теб не мога.
  • Верен слуга, десна ръка.
  • Верен слуга, здрав ключ.
  • Вярна дружина, вярно кале.
  • Вярна дружина и в петък ядва кокошки.
  • Вярна дружина — яка твърдиня.
  • Вярна слугица, честна домовница.
  • Вярна слугица, мирна домовница.
  • Вятър вее, кон пърди. — Празно е това.
  • Вятър вее, гора са люлее. — Обикновени неща.
  • Вятър варен, сняг печен. — Невъзможни неща.
  • Вятър го вее.
  • Вятър го носи на бяла кобила.
  • Вятър го довеял, вятър го завеял.
  • Вятър има в главата му.
  • Вятър събира, бура пилее.
  • Вятър сбирал, дявол пръскал. Гръц.
  • Ветре, Петре, не духай внетре. Соф.
  • Вятърът го носи.
  • Вятърът преди да престане, най-буен бива.
  • Вятърът на преставанье по-силно духа.
  • Вятърът високите дървя катуря, а ниските превива.
  • Ветрее се по гората.
  • Вятърничав. — Непостоянен.
  1. Пушък и дим са по-обикновените в Източна България. У Ески Джумая казват кадил, а у Дебър — чад.
  2. Влегуваме, изпадаме — изобщо глаголите в множествен брой настояще време на запад ги изговарят ме, а някои даже, каквото в Трънско, и на мо — идемо, одемо, а че на изток се чуе като: биле, дошле и други някои. Да се говори може, но да се пише не, защото не е свойствено на българския език, затова трябва да се отбягва, освен за благогласие в някои случаи може да се допусне такова употребение, като ние, вие вм. ний, вий, но и то рядко; е вм. и е въведено от песните в пеянето и затова го считат някои уж като певуче.
  3. Злоупотребиво българите от Македония се наричат македонци. Македонци няма днес. Това е въведено от гърците, които имаха притезания връз българите в Македония и за да ги подведат по-лесно да се откажат от българщината, хвърлиха им стръвта на старите македонци. (По времето на Славейков още не съществуваше въпросът за македонска нация.) (Б.р.)
  4. Майданос; а в Кюстендил на меродията казват копар.
  5. Купим — западно, ед. ч. вместо купя.
  6. Купам — тоже купим, македонски.
  7. ъ-то се изговаря като отворено а, както ѫ-та лага, маж, пат, дъж, даж и дож.
  8. Казва се и оскомина.
  9. Сврака — отпущане на в.
  10. Зарад последующата шипяща буква ѣ са изговаря като е; но местно и по-рядко чуе се като ягряшно. (По стария правопис смѣшно и грѣшно. Б.р.)
  11. Някои пишат свадба, като го произвеждат от свада, но то е неправилно; т-то пред б и п се чуе кат д, ама не е д. — В Свищов викат свабда.
  12. Човека родителен падеж.
  13. Чува се и -ет, копает, отравет.
  14. Всичкият.
  15. Понякога отпущат в-то — царул.
  16. Все, всите, изговарят се све, свите в западни някои места, а в източните повече с отпущане на в-то, затова търси пословиците под с.