Баба деда по череши кликала, дедо й се чак по дренки откликал. Западна. — Орханийско (Ботевградско, б.р.).
Баба деда заборавя ли?
Баба е веща, ама не е вещица. — Отговор на тия, що казват на някои вещица.
Баба е майка ти — казват някои попреминали жени, кога им каже някой „бабо“.
Баба е като волия, каквото й турят, се носи.
Баба знае и две, и двесте.
Баба знае и друга уличка — т.е. как да се отстрани от това зло.
Баба знае що бае.
Баба мамит, траг не мамит. Охрид.
Баба Марта иши — казват за непостоянното време през марта, на което уподобяват поведението на жените и на децата.
Баба Марта са пак ухлебна. — Времето през марта го уподобяват на жена, която, като я сватят за млад, смее са, а кога за стар, мръщи се.
Баба Марта ще прави пак сиромаха болерин — казват, кога в свършването на мартините дни времето е лошево, като напомневат една приказка за Марта как направила едного сиромаха богат.
Баба Неда не му гледа — т.е. прибира, каквото й дадат.
Баба не ще наука. — В смисъл на турското „Арифе тариф истемес“.
Баба не види купата, та ще иглата.
Баба са копри, ама баир опри. — Виж: „Бабини хвалби“.
Баба си знае бабешката — т.е. по старому.
Баба стая каил и за гнили круши.
Баба прави, дявола са слави.
Баба си знае бабината — т.е. нищо не знае освен туй.
Баба скача назад-напред, а работата върви се` по своя ред. Рус.
Баба за ум пари не дава; който иска, продава.
Бабината ти, или
Бабината ти Гарушина, или
Бабината ти Трънкина — казват тому, на когото с мнението не са съгласни или не са задоволни от довода му.
Бабина хвалба, пълната торба.
Бабини баилки, дядови маилки.
Бабини деветини! — Нещо маловажно, за което не струва да се мълви някой.
Бабини дивотини. — Така искат някои да изтълкуват или да превърнат по-напрежната пословица, но това е мнение на несъстоятелни филолози.
Бабини хвалби, баир ги хаби.
Бабици та хванали, или
Бабици та търтили, или
Бабик жди[1] та търти — казват някои жени, които не ищат още да им казват „бабо“. Станимен.
Бабо, а че направи` де и на мене един ут. — Някоя баба заливала вино на гостите на една трапеза; но на гостите често не доливала чашите, а своята си комай все преливала, като извиквала всякога все „ут“, т.е. че не щяла, ами се сбъркала, та я препълнила.
Бабо, видиш ли дабо? — Не видим сину.
Бабо, видиш ли деда? Поназируем го, сину. Щипска.
Бабо, ка беха понудите? — Харни беха, сину, и за тия баби, що си имаха костурки, по-харни си биха.
Бадева се ни Божи гроб не чува. Сръб.
Бадехва са и бащин гроб не копае.
Баджанацити са на Макавея (1 август) икрамосват.
Бае си за бълхити. — Оговаря се, дрънка си сам.
Бай ми, бабо, да ма не среща мечката — казал някой на бабата, що го канила да му бае да го не яде мечка, кога го срещне.
Балабан що дума, Бутко да не знае. — Балабан и Бутко били двама от първите поселници на Копривщица, в същото време и съперници. Балабан бил едър и снажен човек, а Бутко бил дребно човече, но по-дяволито, тъй що Балабан често силом решавал спорните помежду им селски работи. Употребява се в случай, кога искат да кажат, че което знаят по-силните (големците), не тряба да го знаят по-слабите (по-долните). Коприв.
Бара си го Халахойда, че не ще да го пише Каравела в бегликат. Копр.
Бара си я баба, да не й потряба.
Барбори като гроздоберски г…
Барбори ни врели, ни кипели.
Барбори си като на усвес.
Барбори, току да ми е.
Баре да е каменица, ами тя е сламеница. — От сватбарските песни.
Баре да съм го насън видяла.
Барем да съм го сънувала — казуват жените понякога в оправдание.
Барем му надумах сякак, я.
Барим торбата ми дай, боят халал да ти е. Тур.
Барим кажи, тогаз лъжи.
Барон ефенди, султан без гащи. — За сиромах, който се държи на голямо.
Бахур е за през Коледа — т.е. кървавица само тогаз се яде, кога се колят свинете.
Баща ми мехат, и аз мехат. — Приплескуване на ония, които нарочно се преструват, че не разбират за какво им са разправя. Заета от една приказка за харачеря. Всякой подлежащ на харач, като си платял харача, трябвало да си вземе разписка и да я носи със себе си обикновено в калпака си; инак бивал принуден да плати втори и трети път. Един момък, малко смахнат, сполетели го харачерите и го насопънват за харашката му книга. „Хани харач бре?“ — Момъкът или не разбрал, или се престорил, че не разбира, и отговорил: „Баща ми орач и аз орач.“ — „Кехат бре, кехат?!“ — „Баща ми мехат, и аз мехат.“
Баща му го гони по високи гори, а той бяга по дълбоки доли. — От коледарски песни.
Баща си иска да кръщава — т.е. да го учи на ум.
Баща ти има крива круша, ти си моя мила душа. — Приплескуване. — От песен.
Баща ми сега пръст яде — вместо пръст го яде, т.е. отдавна е умрял. Банско, в Разлога.
Баща ви камъне да го бъщат. — Някои майки така кълнат пред децата си, за да изкажат недоволството си от бащите им.
Баща му го пиян правил. — Кога синът е въртоглав такъв, смахнат.
Баща му го правил на воденица. — Кога някой дрънка много.
Баща не е като майка. — Кога искат да кажат, че бащата не милеял за децата си като майката.
Бащата е гост вкъщи[3] — т.е. не седи всякога все вкъщи.
Бащата не знае какво тегли майката.
Бащата гали снахата, а живей при дъщерята.
Бащата тегли от чедата си и добрува при чедата си.
Бащата тегли от синовети, а майката от дъщерити.
Ба! Ще му гледам хатъра.
Бащин обич, наглед половин обич.
Бащин помен, бащин скомен. — Скоменът се разглобява и бащата се забравя. Котл.
Бащина благословия къща зиде.
Бащина благословия сина крепи.
Бащина клетва сина закопава.
Бащина клетва и майчина, корен изсушава.
Бащина клетва и кумова до девета рода гони.
Бащина клетва къща запустява, а майчина дом изкоренява.
Бащина поука, синова сполука.
Бащино огнище, топло пепелище. Банско, в Разлога.
Беглик, бейлик — т.е. който е в беглика (да брои овцете), той е като бей.
Бедице ле несторена, доде не та струвах, не си ма бедяха.
Бедят ма, мамо, хората. — Бедиш са, дъще, сама си.
Без Божята воля ни косъм не пада на човека от главата. Евангелска.
Без бра`шно — страшно.
Без време гост, от турчин по-лош.
Без възел въже по-лесно са къса.
Без гайда сватба — същи помен.
Без гайда веселия, гола неволия.
Безгрижна глава в градина расте, или
Безхолумна глава на бостанът става. Тур.
Без Голя каша не бива.
Без грош вред си лош.
Безгрешен е току един Господ.
Без два дни — три дни. Върху прибързван срок и криво пресметване.
Бездомник като духовник.
Бездомовен като овчер.
Без доход черква, ритам й попа. Тур.
Без дружина нема юначина. Албан.
Без доход овца, вълци я ели. Тур.
Без дъно крина, празен хамбар или хамбар не пълни. Тур.
Без едного, без двама — на панаир за слама.
Без еде`не, без пиене сладки приказки не биват.
Без място (без царство) не продавай юнашство.
Без жена, без яма` — т.е. незакърпен.
Без захмет не са яде мед.
Без здраве имот, умразен живот.
Без здраве нема богатство.
Без здраве нема живот.
Без камик воденица, брашно не меле. Соф.
Без книга челяк като сляп.
Без кандилница помен не бива.
Безкостото кости троши — казват за езика.
Без кривичко не може. — Виж: „Ама на върхът малко кривичко.“
Без кривичко нема правичко.
Без кошар пчели, с пепел ги соли.
Без мокри гащи раки са не хващат.
Без мъка няма наука.
Без мъки не до сръки.
Без мъка работа нищо не е свършено.
Без нищо и майка на тейка не дава нищо.
Без наука нема и сполука.
Без пояс ма колиш. — Виж: „С памук ма колиш.“
Без оно` на годеж.
Без пари на град, без нищо назад.
Без пари да ми го дава, не го земам. — За нещо, което не струва нищо.
Без пари здраве, готова болест.
Без пари нищо не върви, или нийде не върви.
Без пари и син на баща гроб не копае.
Без пари и в черкова не ходи.
Без пари оцет, по-сладък от мед. Тур.
Без пара и в гроб та не турят. — Подмята се обичаят да турят на мъртвеца в ръката или в устата по една сребърна пара.
Без парица нито пред светица.
Без пари търговец, бъзе да търга.
Без пари челяк и Богу не е драг.
Без пари челяк, сам на себе враг.
Без пари ум, готова лудост.
Без пари ум, на вятър думи.
Безпаричната болест е по-тежка от тежката болест.
Безпарична треска го гази.
Без прища не казано нищо — т.е. недадено заключение.
Без работа Мую, мухите скопява.
Без стара дума, нито пред кума.
Без сребро не бива добро.
Без стар ступан, съдран тупан. Коприв.
Без труд почивка не е сладка.
Без ум приказва, та са поразва.
Без ум приказва, та кавга излязва.
Без ум слугува, затуй робува — т.е. вечно е слуга.
Без ум търгува, та се` зарар струва.
Без ум пойде, безумен си дойде. — Котл.
Безсолно — трева, т.е. като трева безсолно.
Безсолни думи (и работи) — неприлични, срамотии, галатни думи.
Безумния и други избезумява (разумния и други вразумява).
Безцен камък — казва се за добра и почтена жена, за добър стопан или син и изобщо за добър човек, може би превод от турското „Елмас парчеси“.
Бей да съм, че гладен да ходя.
Бейчето е бейче, ако би ще без парица; а магарето е магаре, ако би ще и в жълтица.
Бегот е бег и без па`ри, а магарето магаре, ако ще има па`ри с товари. Макед.
Бек' тъй — т.е. така, а?
Беки го е майка ми родила, че да го мисля — т.е. не ми е брат.
Беки е прела баба за него.
Беки с него свето ще са свърши!
Беки ще превържа черни кърпи за него.
Беки ше роди крушата ябълки!
Беки ще падне крушката далеч от крушата?
Белки ми е брат да го желя.
Белки ми е женин брат да му чиня икрам.
Белки му съм пита брала.
Бела бела води (ражда).
Бела малка, голяма се` бела е.
Бела от невиделица.
Бела пюскюллия.
Бела с пари купена.
Белата скоро става.
Бележен като бял бивол в чердата.
Бележена овца е.
Бележил го Господ — казват на човек сакат в нещо.
Бере за`зъбици. — Ожида нещо, ревне му са нещо, а не му иде до зъбите.
Бере лой. — В превратен смисъл, топи се, не вирее. Значи още „тегли, страда“. В същата смисъл: „Тя е помежду им; цъфти и върже; бяла и червена.“
Бере петала. — Остава все на подир-път.
Берекет версин. — Вместо благодаря и благодарене.
Бери пари за черни дни. — Чуе се вместо „бели пари за черни дни“.
Бесете, пребесете ма, ха че черквата са минува. — Тука черква значи събор в някой уречен ден, на някое оброчище в къра. Събират се тамо, правят молитва, сир. варят гозба така наричана, ядат, пият (и уж се молят) в чест на празника. За такава черква казвал циганинът: да го пребесят, и ще върви на черквата да яде.
Бе ти ще си париш кокалити, ами не знам кога ще е. — Закана.
Бе той не ще, ами токо да ставам аз. — От приказката за топуза. Виж: „Стани, топуз, донес вода.“
Беше, или то беше — казват повече на запад за нещо, дето се е минало.
Беше и лани снег. Соф.
Беше и нема го.
Бива, Бачо, бива, ч'оти да не бива. — Заета от песен.
Биволицата е черна, ама бяло мляко дава, или
Биволицата е черна, ама й е по-бяло и по-сладко млякото.
Биволат би са надтичвал с фтичките[5], ама го е страх да са не продъне земята под него.
Бивол от муха не зема.
Бие го гъ… му, че е лаком.
Бие го умът му. — Виж: „От умът си тегли“.
Бий добро, по-добро.
Бий лоше, по-лошо.
Бий гъзенце, да не бият гъзище.
Бий жената си, бий главата си.
Бий кожухо, по-топъл; бий жена си, по-мила. — Кожухът значи кожите за кожух, които, шибани, стават по-меки и държат по-топло. Рус.
Бий ма, мъжо, бий, ако щеш, ма убий. — От песен.
Бий го за иглата, да не му плачеш за главата, или като се научи да краде и го обесят.
Бий желязото, догде е топло — т.е. върши си работата, дорде[7] е време.
Бие му набоят. — Тупа му жилата или сърцето.
Бий циганчето, доде не е сцепило тиквата. — Циганчета са ходили по нивята като работници само да носят вода на жътварите.
Бие самарят, да се сеща магарето.
Бие водата да изкара масло — трепе се с невъзможни неща.
Бие са като сляп пръч за празни ясли.
Бий самарят да носи товарът.
Бий Тодорчо майка си. — Тодорчо се представя като лош син, който е за зло на майка си.
Бие са като хала с берекетя.
Бил съм и в голямо решето, и в малко сито, или
Бил съм и в сито, и в решето. — Опитен съм.
Биле ли си яла, та си полудяла.
Била на хорото, не видела гайдата.
Били се две етърви, а и двете — свекървата.
Били се етървите, изпатила свекървата.
Били сме водата, не ще пусне масло.
Билини` света — лъже света с билки.
Билки дири по баири. — Ходи празен.
Било, па прошло. — Трънска.
Било и прошло като лански снег. Сръб.
Било и отишло.
Било` и пребило`. — Виж: „Като че е било` и пребило`.“
Било ли е някога, пак ще бъде до кога.
Било во време оно.
Било оно некога си. Соф.
Било, когато бил вълко куче.
Било що било, на попова глава са сбило.
Било що било, търпи кобило.
Бир чироз баши, докуз ока краши[8] — казват на гръцките бекрии.
Бисера е малко зрънце, ала има голям почет.
Бистра водица, мирна главица.
Бистро като сълза.
Бистро като боза — т.е. мътно.
Битата крава мляко не дава.
Бита книжка — пред царя, а небита — ни пред говедаря. — Който се изучи на книга, макар и с бой, може да излезе и пред царя, а когото не бият и не се научи, не е достоен ни пред говедар да излезе. Доскоро се е мислело, че на книга човек може само с бой да бъде пресилван да се научи.
Би-ще кога са върнат евреити от Божи гроб. — Обичай у евреите е кога отидат на Ерусалим, да се не връщат назад по местата си, а да отиват тамо да умират.
Би-ще и в нашата улица празник, или
Би-ще и на наше село сбор.
Би-ще кяра за бекяра. Сръб.
Бият го устата му.
Блага реч железни врата отваря.
Блага душо, гнила душо — на приплескване.
Блага черква с благо вино бива. — В одрински някои села правят черкови (събор за угощение), след обирането на лозята само с благо вино; то черкуване се казва и „блага черква“, казва се и „кокоша черква“, защото само с кокошки се гощават, събирани от селото на къща и варени в един казан.
Благатка Радка, че сякому сладка.
Благатки мари сливненки, празо им до газо им и морваци на купове — думали някои градежанки, като ходили на пазар в Сливен.
Благатко агне две майки бозае.
Благословено вино, проклето пиянство.
Благослови, попе, гумно без снопе.
Блажен и блажните — казват преносно на турците, както и „зелен, зелените“.
Блажени им ръчици, проклети им гъзици.
Блажени нищи духом. Черк.
Бла`жи Петко рамазан, че го турят у казан, че ври, че ври до зара`н и че стане на катран, че подмажат колата, да се возят децата; гътна`ха се колата, не падна`ха децата. — Софийска детска играчка.
Блазе им кои са ги изпъдили, тежко им кои са ги завъдили. — За турците.
Блазе кой зима, тежко кой дава. — Казва се и противното в преносен смисъл.
Блазе, който дава, тежко, който зима. — Разумява се пари с лихва.
Блазе, който дава, и дваж блазе, който зима; тежко тому, кой не зима, не дава.
Блазе му, че знае бар да бае, ами аз горчица, като нищо не зная. — Снаха някоя поливала на свекъра си да си мие главата и го заляла с вряла вода, та го изгорила. Свекърът от болест фуква се, та си заравя главата в снега. Снахата без да се сеща какво е зло сторила, помислила, че свекър й прави нещо магия или си бае някоя баилка.
Блазе й, че видела два света — т.е. водила два мъжа.
Блазе й, че барим светува — живее честито.
Блазе, който нищо не знае.
Блазе му, че не му стига куфалницата.
Блазе му, че е луд и прави какво ще.
Блазе му, че не му стига умът.
Блазе тому, кого хвалят.
Блазе тому, що ум нема, че и гаале нема.
Блазе му, който го извърши. — Тур.: „Ашколсун беджерене.“
Блазе на тез от дет иде, тежко дет отходи. — За лошите аени в турско.
Блазе тому, кому Бог помага.
Блазе тому, кому чест помага.
Блазе ти на пилафа, че без масло мазен.
Блазни го него, или то го него блазни.
Блазни го Панчо. — Ще му се да направи зло.
Блазни го дупе за прясно мляко.
Блещи ми са, да го блещят. — Клетва, която значи: „Юди ми се, криви ми се, прави ми гримаси.“
Блещи са като котак.
Блещука ми на очити. — Казват жени, на които не траят децата, че останало само едно „да й блещука на очите“.
Близо ли е Козирог при Гърня. — Казва се на ония, които питат за известни неща. Козирог и Гърня са две села едно до друго в Дряновско.
Близо и не твърде — т.е. далеко е.
Близо до царя, близо до почет; близо до царя, близо до смърт.
Блудихер — казва се за блудка някоя и безвкусна гозба или вошка.
Блъскай, блъскай, Германе, до попова нивица. — Герман или Гърман, както се види, у старите българи бил митологически бог на гърма и града, превърнат изпосле по съзвучие в християнски св. Герман, когото и днес празнуват, за да не гърми и да не вали град, тъй както празнуват и Власовден — 11 февруари, за воловете намясто стария бог Велес, както що празнуват и деня на ап. Вартоломей и Варнава, за да не върнуват, въртят и ломят облаците да вали град, или св. Андрей вместо индийския бог Индра. В едно село, като заваляло град, попът молил Германа и му давал воля да бие и да блъска вред наоколо, но като дойде до неговата нива да спре.
Блъснигабър. — Човек, който не сматря къде ходи и какво прави.
Бог види — казват някои, когато се онеправдават, а няма що да сторят.
Бог високо, види надалеко.
Бог високо, цар далеко. — Няма кой да помогне.
Бог го убил и поразил. — Клетва.
Бог да го прости. — 1) Казват за някого, кога е умрял и кога как поменат името на някой умрял роднина или близък приятел; напр. „Колю, Бог да го прости, като беше жив.“ 2) Казват за нещо изгубено или зарар станало, за да покажат безнадеждността на намерването му или поправянето му. 3) Виж: „Отиде за Бог да прости“; „Дава, раздава за Бог да прости.“ 4) Вместо „благодарим“: „Бог да прости`“, или по калугерски „Бог да про`сти“, и в отговор от калугерите, когато не са свещени лица и му кажеш „Прости` и благослови“, а той „Бог да про`сти и благослови“. Казва се и кога подадеш някому нещо за прощение.
Бог да го прости, дето е легнал.
Бог да го прости на вярата му. — За друговерец.
Бог да го прости приживе. — Казват, кога споменат някой жив и сбъркат, та кажат вместо „Бог да го поживи“ — „Бог да го прости“.
Бог да прости женски кости.
Бог да го поживи — кога споменат някой свой жив благодетел.
Бог дава, но в кошара не вкарва.
Бог да бие бабата, че е рано станала, да замеси зелникът — от песен.
Бог да го прости, добър човек беше — казват на гавра, кога искат да кажат: „Добър човек беше, ама по-добре станало, че са посвършил.“
Бог го даде, Бог го взе, или Бог го дал, Бог го взел. — Обикновено при смъртта на деца или при други някои зарари.
Бог е над нази, черната земя под нази.
Бог да го прости, кон да го изфъсти — казват повече децата като на игра и в отговор на честото употребение на „Бог да прости“.
Бог да го прости, кон да го изфъсти, магаре да го оплаче — казват по-старите от презрение и яд към умрелия.
Бог да прости конска майка — казват, когато конят им е помогнал да прекарат трудно някое обстоятелство.
Бог да прости търговска майка. — Равносилно с „Берекет версин на търговията“.
Бог да прости стари мастори — че им са дали занаят на ръката да се хранят.
Бог да прости него, а да свести нази. — При някоя ужасна смърт.
Бог да прости мрътви ду`ши, на живити сити гуши.
Бог да прости умрелити, да са понахлянкат живити.
Бог да прости винцето, разблажи ми сърцето.
Бог да убий винцето, раздражи ми (вслободи ми) сърцето.
Бог дал, св. Илия взел. — Неправдата, насилието отнемат това, що е дал Бог.
Бог да го прости; откак умре, по` нехае. — Глупаво представление на състоянието от някои жени за умрелия мъж, който е много теглил, или тя е теглила приживе[12] с него.
Бог е Бог и пак има слог — т.е. предел както на добрината си, тъй и в яростта си. Казва се на неумерен човек.
Бог и вяра. — Във вид на заричване от нещо.
Бог милостив — (благодарим му).
Бог му го е дал, ама не му го е записал — т.е. че ще бъде постоянно честит и доброчест.
Бог не даде и свиня не изяде. Рус.
Бог не дава и Божил не шава — неради, не се грижи и не се труди за нищо.
Бог помага, против Бога никой не помага.
Бог прощава, а цар милост дава.
Бог със Бога, а човек с когото се срещне.
Бог се не лъже.
Бог търпи, ама не спи.
Бога имам и тебе. — Кога се моли някой на някого по-силен.
Бога не мож излъга.
Богат, ама парици си нема.
Богат, ама нарити му малко.
Богат е, който е здрав.
Богат като мишка в долап.
Богат като воденчар с гюрюлтия и паспал.
Богатити (ядат), кога сколасат, сиромасити, кога намерят, или
Боже мой, Боже мой, вскую мя еси[13], оставил мя еси. — Евангелска, изговаряна често от някои калугери криво разумявано. Повечето го разбират „С кои си ме оставил“ и произнасят я, кога се намират при дружина, от която не им е поволно.
Боже, наспори, сете[14] турци разпори, сал едного остави и него свинар направи — казват някои подир ядене, като се кръстят да стават от трапезата.
Боже, наспори и берекет стори.
Боже опази — вместо „Да пази Бог“.
Боже опази от гръм и град и от неверен брат.
Боже опази от захренски хайвани и от хаскьовски инсани. — В Стара Загора в по-старо време е имало повече магарета, които са били по май празни, т.е. неупотребявани толко на работа и слободни, та ходяли да правят пакости. Също и хаскьойските турци ходяли повече без работа да пакостят.
Боже опази от туна[15] беда, от пияна жена и бясна свиня.
Боже опази от вода дълбока, от кривоока[16] и едноока.
Боже опази от влашки вълци и от бяломорски гърци.
Более помози, ама и ти са понакамузи — т.е. и ти се поприведи да жънеш или да поработиш, ако искаш да ти помогне Господ.
Боже помози — обикновено казват при захващането на каквато и да е работа.
Боже поведи, па и сам се преведи.
Боже помози, ама Бога не лъжи`.
Боже помози, мечка страх, мене не — казват децата, кога ще скачат.
Боже, помози, пак да са лежи — казват някои на гавра.
Боже, прости ма, доде страха има.
Боже, прости неволен грях. — Сиромах някой имал само две пари и излязъл на пазар да си купи нещо за ядене. Отишел на фурната и поискал полвин хляб за пара и пуснал парата на чекмеджето, а тя се търколила и паднала през дупката в чекмеджето. Фурнаджията дал хляба и поискал парата, сиромахът казва, че я пуснал и се търколила, та паднала в чекмеджето, ама фурнаджията не вземал от дума: „Аз не съм видял, казва, и не давам хляба, дай парата.“ Сиромахът гледал, гледал що да прави, не му дават хляба, и той дал и другата пара и взел хляба. Отишел на бакалина да си купи за пара сирене, ама няма друга пара; заръчал си за пара сирене и когато бакалинът теглял сиренето, той се въртял около чекмеджето, а когато бакалинът му дал сиренето и го питал: „Де парата?“ — „Падна, рекъл, в чекмеджето“ и бакалинът го повярвал и го оставил. Тогава сиромахът се поотстъпил настрана, дигнал ръце към небето и се помолил: „Боже, прости неволен грях; ти видиш, Боже, ти знаеш. Земи, както знаеш, от фурунджията едната пара и я дай на бакалина.“
Боже прости, рано свести, кога петел на гноище и ний на огнище — така казуват понякога някои слугини, а че и домакинки, кога вечер заравят огъня и се приготвят да лягат, което показва, че нямат желание да станат по-рано от кокошките.
Боже, света богородичке! — Възвание при учудване за нещо или в неволя, страх и опасност.
Боже, я ми помогни 20 пари, я и таз баня събори. — Дервишин някой отишел на баня да се измие по турски обичай и оттам да иде на джамията да се кланя. Измил се, облякъл се и когато да излезе, защото нямал пари, поблагодарил на баняра по дервишки обичай, като му казал: „Ху, яху“ — и потеглил да си излезе. Банярът, който бил лют човек и на този час за нещо терякия, не приел благодарението му, ами го улавя за яката и викнува: „Пари, де пари.“ — „Нямам пари, рекъл дервишинът, и нали ти казах „ху“ (т.е. поблагодарих ти).“ — „Не разбирам от „ху“ и нямане не познавам; парите тука, или не та пущам; като си нямал пари, не са къпи.“ Дервишинът се намерил натясно, смаян от наглостта на баняра, дигнал ръце, та се помолил Богу и рекъл: „Боже, я ми помогни 20 пари, я тази баня събори да са отърва.“ На тия думи отгоре чува се вътре в банята изручаване, като че се съборило нещо. Банярът влязъл вътре да види що е станало, а дервишинът избил куката и отишел в джамията.
Там заварил едного от гражданите човек богат, но известен скъперник и лаком за пари, като се кланял и молял. „Ей, рекъл му дервишинът, аз знам що се молиш, пари искаш от Бога, а? Няма бе, няма, ти казвам. Преди малко аз бях натясно и му се помолих за 20 пари да ми даде или да събори една баня, за да се отърва от назойливия баняр, и от нямане 20 пари, види се, той реши да събори банята и събори такваз една грамадна баня за 20 пари.“
Боже, да ти пеям, знаш да пееш, да ти псалвам, знаш да псалваш и ти псалват ангелите, ами да ти поиграм едно арнаутско хо`ро, оти немаш кой да ти игра. — Така се оправял пред Бога някой арнаутски поп, които си бил посръбнал и не му се четяло правило.
Боже говедце — казват на глупав и будала човек.
Божем не ще. — Кога се преструва някой.
Божи биковце — казват в дадени случаи на калугерите.
Божи гроб и Света гора са в село, ама кой ги търси.
Божил не е Божи син, нити Божана — Божа дъщеря.
Божият син, от него отърване няма. — Божи синове и „хвала Богу“ наричат юродивите и полуумните ония хора, що ги казват „кенди халъна“, които в по-старо време били у християните, както са и днес у турците, на почит. От такава една дълга приказка, за такъв един Божи син, е останала и поговорката.
Божието око всичко види.
Божне ле, вишни Господи! — Обикновено признаване на Бога.
Божне ле, мили Божичко!
Божя кравица — казват: 1) на мирен, незлобив и простодушен човек; 2) на податлива жена, особено за калугерките.
Божя милост — За нещо, кога не е станало съвършено зле или наопъки.
Божя работа — за нещо чудно или щетно, кога стане някому или някъде.
Божята работа край нема.
Бозата е въшкава — казват на децата, като подмятат покриването на бозата с арнаутските бекярски дрехи.
Бо'зна[17] и колко — т.е. не много; че ва не е бо'зна колко.
Бои са да му не измъкнат чергата изпод него.
Бои са да са не затрие на хората семето с него.
Бой са от Бога и от мъжа си.
Бои се и от сянката си.
Бои се като циганин от харачеря. — До половината на XVIII столетие циганите турци и христиени съставяха особна община, бир им не вземаха, а само харачи плащаха, особено голите, наричани цигани, и катунарите. Тях повечето ги закупуваха от аенина или от хазната частни лица от турците, като ги глобяха и вземаха им каквото щяха, деряха ги немилостиво и ги измъчваха; затова е станала пословична жестокостта на циганските харачери и боязливостта на циганите от тях.
Бой изпревара бие. — Който изпревари, той бие.
Бой и поруга не се отвръщат.
Бой до Бога. — Тука се види да е остало от езическите времена и разумява се, доде прибегне до езическия бог, както е било обичай.
Бой до посирня.
Бой на свисло — т.е. провиснат, претрупан, твърде много.
Бой са от бой, че при тебе остава.
Бой се Богу и от безбожния по-млого.
Бой са на Бога, царя почитай и за друго не питай.
Бой са от Бога, прави добро, нехай от никого.
Бой са от Бога и от тогова, що не се бои от Бога.
Бой са от мечката, че и от лайното й ли?
Бой са от еничерина, че и от циганина ли?
Бой са от циганинат, та че и от царвулят му ли?
Бой са забравя, дума не може.
Болен ли съм, че ма питаш?
Болян Божко за кокошка.
Болян се не пита — кани се.
Болян се пита, а здравият си иска.
Болян са пита, на здрав са подава.
Болян човек като картица. — Смисълът и употребението на тази пословица не помня.
Бра омайника — лежа в несвест, ударен или бит в главата.
Брава на крава. — За неуместна похвала.
Брада Грозя не плаши.
Брада краси`, а не свети.
Брада краси`, брада грози — т.е. на един прилича, на други не.
Брада сива, глава дива. — У простите има предубеждение, че сивият косъм показва упорит човек.
Брада го наболо, он още си лиже сополо.
Брада има и козата.
Брада побелява, дядо полудява.
Брада царска, глава воденчарска.
Брадат турчин по-проклет.
Брадата дошла, умът не дошел.
Брадата му порасла, па му памет опасла.
Брадата му подранила, умът му окъснял.
Брадата му боде като ежовина. — От песен.
Брадва главата му. — Клетва за брат, когото мразят, кога го помене някой.
Брадва сече глава, секира — нозе, тесла — ръце, трион — сърце. — Смисълът на тая пословица не съм имал случай да проверя що значи.
Брадвата без топоришка не плаши гората.
Брадвата му сече и налево, и надесно.
Брала муха мед, потънала в оцет.
Бра`ни, Дудо, бра`ни, не си като ла`ни. Соф.
Брани`, мома, кучетата. — Момък някой купил си по сборът пръстен, отишел у момини и кучетата го залаяли, а момата излязла да го отбрани. Той за да си покаже пръстенът, изсочил ръка, така както да се види, та я мяркал и думал й да брани уж кучетата. Момата, която тоже си била купила нов гердан, дигнала и тя ръка и потеглила през шията си, като казвала: „Ако щеш ма закла ей през тука, няма да ги браня.“
Бранити кенари, не ги берат стари.
Брат брадва главата му. — Виж: „Брадва главата му.“
Брат брата не храни, ама се` го брани.
Брат брата не 'ранит, тежко кой го немат.[21] — Виж: „Свой своего не храни.“ Мак.
Брат да ми е, не ще му се радвам толкоз.
Брат да ми си — казват понякога жените на чужди мъже, кога им се молят за нещо.
Бягай от тогова, когото не е страх от Бога и когото не е срам от хората.
Бягай от себап да не влезеш в грях.
Бягай бре, проклети сине, самси` Господ подиря ти. — Двама попове, син и баща, са скарали за нещо и бащата поп погнал сина поп да го бие. Синът подбягвал донейде, после се обръща, та казва на баща си: „Засрами се бе, човече Божи, как смееш да гониш лице Боже!“ А той тогава му изрекъл горните думи.
Бягами от дъж, сполете ни град.
Беганова майка бяло носи, а Стоянова — черно върже. — Обичай у българките беше, които носеха сокай, кога жалеят, да привързват чер шийрит под кружилото.
Бягахми от вълци, налетяхми на мечки — на по-голямо зло.
Бягаш от добро, зло ше та сполети.
Бягът не си е хубаво, ама сякога е по-здраво.
Бяда бяда ражда.
Бялка ядеш, Бялка мамиш. — Една стара умница баба месила пита, опекла прасе и отишла да търси стареца си. Заключила къщата и скрила уж ключа. На пътя срещнала две циганки: „Хем мари, циганки н'едни, рекла, да не сте отишли у дома да ни изядете прасето и питата, че ви поразата поразява. Стрела ще ва устрели, зер, аз за вас съм месила пита и пекла прасе: ама аз нали съм скрила ключът до прагът под камък!“ Циганките, като чули „печено прасе“ и „топла пита“ щръкнали им ушите. Повървели из пътя малко и като се затулила бабата, те се върнали та отиват у дома й, намярват ключа, отварят, задигват прасето и питата и бърже да бягами. Умницата баба не намерила дяда, върнала се у тях си и що да види: няма ни прасето, ни питата; циганките им видели работата, отмъкнали ги.[28] Ами сега що да стори? — убива я дядо, като си дойде! Подпретва се тогаз изново, месила друга пита; имали едно кученце, Бялко го викали, зема та закала кученцето и го опича, тамам го опекла и дядо си идва. Сложила му да яде, а тя тогаз да се случи да я заболят зъби, затова зела хурката и седнала в къта да преде. Дядо поял-поял, оглозгал едно кокалче и „къц-къц, Бялко“, мамял кученцето да му даде кокалче. А бабата, като предяла в къта, не можала да се стърпи и да си мълчи, ами се обаждала излечка: „Бялка ядеш, Бялка мамиш.“ Дядо я чува, като си бъбрела, ама не доразбрал и запитал: „Какво токо си брътвиш ти там?“ — „Нищо, нищо, отвърнала бабата, бая си за бълхите.“
Бял бивол да ми харижиш, пак ти черна не ставам.
Бял като кюмюрджия.
Бял като циганин.
Бял като на тенджера дъното.
Бял кон и луд челяк отдалеч личат.
Бел снег църно сено не гледа. Соф.
Бял мъж, чер лъж.
Бяла Була, бял Башако, срала Була, ял Башако. — Гатанка, употребявана и като поговорка. За несвясно и несвезно говорене.
Бяла була в празна кула.
Бяла брада, желти (желти, жълти, жьолти) лайна. — Казват на стар човек, който се жени за млада жена и на старо време ще има дребни деца.
Бяла като патка.
Бяла Рада, червен Петко — преносно означава ракия и вино.
Бялата събота, черната работа. — Бялата събота наричат сирната събота.
Белее се (лъщи, блещи) като тиган на месечина.[29]
Бели нодзе[31], Кръстано! — При вчудване на нещо. Соф.
Бели ръце, чужд труд.
Бели ръчички с чужди парички.
Белите патки не са (толко) сладки. — Предубеждение у някои, че на черните патки месото било по-сладко. Говори се и като поговорка в отношение на някои жени.
↑а-та се чуе и като е — скачет, плачет — скачат, плачат. Въобще в западното наречие след ч са чуе всякога е. Та и в други, като гонели, гонет, мълчели, можели.
↑Фтичка — птичка, Стефан — Степан: ф на п и п на ф.
↑Казва се и докат, руското по куда и сръбското докад.
↑Те — ето; те и аз, ето и аз, може от турското шце`. Употребява се на запад. — Те — частица, прилагана при собствените имена като неопределен член: Иванчо-те, Петре-те, но само на запад. На изток употребяват в Търново при средни собствени имена то като член: Петре-то, Коле-то.
↑Туна вм. туне, т.е. напразно, без причина неизвестна, за която хабер няма. Простият говор го е превърнал безсъзнателно на прилагателно, но не е право.
↑Тука кривоока, едноока не е член, а окончание; изговаря се с окончанието, едно за размера, друго, за да покаже малка една разлика между члена и окончанието, защото не е нито член, нито без член и нещо като неопределен член, а скланя се по примера на собствените имена.
↑Ранит, немат, виж бележка: „Ако не течит, капит.“
↑Брата — а-то окончание, а не член. Оттука става явно, че по архаизъм одушевлените предмети имали са окончание в косвените падежи, но полека-лека употребението на члена изтеснява окончанието в полза на члена; но все още остават някои архаизми, които за да се разпознават, трябва да се взема предвид употребението на члена о и от. Трябва още да забележим, че кога следуват след името съкратените притежателни местоимена, ми, ти, си, членът са игнорира и окончанието си остава без членната идея, както на брата си, брат ми и брата ми, баща ми, майка ми, а в Шумен: на сърце ми, на глава ми.
↑Буин изговаря се буен и буян, както и достоин, -ен, -ян.
↑Славейков извежда тук думата кукери от кукя, къща и говори за дух стопанин на имота. Иначе кукер е игра на преоблечени хора на Сирни заговезни. (Б.р.)
↑Въже от старото ъже (в I изд. ѫже — б.р.); в-то е придихатна буква, прибавя се дето я няма, като ъглен — въглен, въглища. Ъдол — въдол или се отпуща и става дол. Еще, още, йоще, веще. В Източна България се отпуща, кога е в началото: ода, ол, осък, довица, както и в южното, в Тракия в някои само думи и в средата: дор — двор, той — твой. А в Македония почти всякъде — праиха, доица.
↑Тука я е член мъжки род от ъ, което се чува и като о, но често крайницата преобладава и по нея се превръща в женски род и приема още и друго определение от женски род член като баччията, гюмрюкчията.
↑Отмъквам, гласът на ы. Мъкна, примъквам, отмичам, примичам.
↑И в източното и западното местно наречие произнасят чистото з като дз: звезда — дзвезда, нозе — нодзе и други, и обикновено на запад по-често, отколкото на изток.
↑Отпущане на д (по тогавашния правопис сърдце — б.р.), но в някои производни думи се задържа: сърдечен и сърдчен, разсърдил се, сърдит.
