Българска литература

От Уикиизточник
Българска литература
Автор: Димитър Подвързачов
Първа публикация в сп."Демократически говор", бр.11, 23.ІІ.1924 г., с псевдоним "Хамлет, принц Датски".


Пенчо Славейков (сияе)
Изпях симфония на безнадежността
и пролет заживях във есента…


Читателят (прозява се)
Е, та?


Яворов (демонично – тъжно)
Във бедни, висини – еднакво да страдайш.
Аз страдам. О, тълпа – ти нищичко не знайш.


Читателят (чеше се по тила)
Кво кайш?


Траянов (маха ръце)
В недогорял ефир душа ми сълзи лей,
и хризолетен стих напешва и ми пей.


Читателят (трие очи)
Я глей…


Кирил Христов (бие се в гърдите)
Чрез мен на тоз народ зорницата изгря,
но не го стопли тя, нито пъг го съгря.


Читателят (хили се)
Тю, бря!…


Източник
  • Из антологията "100 български пародии", изд."Български писател", София, 1988, с.215
Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.