Българо-гръцки договор (1912)
Отбранителен съюзнишки договор между България и Гърция[редактиране]
Като вземат пред вид, че двете царства силно желаят запазване на мира на Балканския полуостров и могат, чрез един солиден отбранителен договор, по-добре да отговарят на тая нужда;[1]
Като имат пред вид, в същия ред на мисли, че едновременното мирно съществуване на разните народности в Турция, въз основа на едно реално и истинско политическо равенство, и респектиране правата, произходящи от договорите или по друг начин отстъпени на християнските народности в империята, съставляват необходими условия за затвърдяване положението на изток;[1]
Като имат най-после пред вид, че едно взаимно работене на двете царства в поменатата смисъл е от естество, в интереса на техните добри отношения с Османската империя, да улесни и да укрепи съгласието между гръцкия и българския елементи в Турция;[1]
Правителството на Негово величество царя на българите и на Негово величество краля на елините, като си обещават едно на друго да не дават каквато и да било нападателна тенденция на своето чисто отбранително съглашение и като са решили да сключат помежду си един мирен и взаимно протекционен договор със съдържание изложено по-долу, назначиха за свои пълномощници...[1]
Които, след като размениха своите пълномощия, установиха следното:[1]
Чл. 1. Ако, противно на искреното желание на двете високи контрактующи страни и въпреки поведението на техните правителства за избягване всяко нападение и всяко предизвикателство спрямо Турската империя, една от двете държани се нападне от Турция, било в своята територия, било чрез систематично нарушение правата, произтичащи от трактатите или основните принципи на международното право, двете високи контрактующи страни се задължават да си дават взаимно съдействие с всичките си въоружени сили и след това да не сключват мир освен заедно и съгласно.[1]
Чл. 2. Двете високи контрактующи страни взаимно си обещават, от една страна, да употребят нравственото си влияние над своите сънародници в Турция в смисъл искренно да способствуват за мирното съществуване на елементите, които съставляват населението на империята, и от друга - да си дават взаимно съдействие и да вървят, пред турското правителство или пред Великите сили, дружно във всяко дело, което ще има за цел да се получи или осигури осъществлението на права, който произтичат от договорите или по други начин отстъпени на гръцката и българска народности, прилагане политическото равенство и конституционни гаранции.[1]
Чл. 3. Настоящият договор ще има трайност три години от деня на подписването му и ще бъде мълчаливо подновен за още една година, освен ако се денонсира. Денонсирането трябва да бъде обявено поне шест месеца преди изтичането третата година от деня на подписването.[1]
Чл. 4. Настоящият договор ще се пази в тайна. Той не ще може да се съобщи на трета сила, било цел било от части, нито ще се обнародва, било цял или на части, освен със съгласието на двете високи контрактующи страни.[1]
Настоящият договор ще бъде утвърден колкото е възможно по-скоро. Утвърждаванията ще бъдат разменени в София (или в Атина).[1]
За уверение на което, респективните пълномощници подписаха настоящия договор и приложиха своите печати.[1]
Направен в София в два екземпляра, на 16 май 1912 година.[1]
Ив. Е. Гешев, Д. Панас
Декларация[редактиране]
Първият член не се отнася именно за случая, когато една война би избухнала между Гърция и Турция вследствие приемането в Гръцкия парламент критските депутати против волята на турското правителство; в такъв случай България не е длъжна освен да държи спрямо Гърция, един благосклонен неутралитет. И по причина, че ликвидиране кризата на източните дела, произлязла от събитията през 1909 год., тоже и относително Критския въпрос, се съгласява с общия интерес и даже е от естество, без да наруши равновесието на Балканския полусотров, да затвърди, в интереса на мира, международното положение, България (независимо от задълженията, предвидени в настоящия договор) обещава по никакъв начин да не затруднява една евентуална акция на Гърция, клоняща да разреши тоя въпрос.
Ив. Е. Гешев, Д. Панас
