Букурещки мирен договор (1886)
Договор за мир между България и Сърбия, подписан в Букурещ на 19 февруари/3 март 1886 година (превод)
(превод)[1]
Преамбюл[редактиране]
Негово императорско величество султанът, император на отоманите, в качеството си на сюзарен на княжество България, негово величество кралят на Сърбия и негово височество князът на България, след като са еднакво мотивирани от желанието да възстановят мира между царство Сърбия и княжество България, са упълномощили за тази цел:
От една страна:
Негово императорско величество султанът, Абдулах Меджит паша, от Румелия, бейлер бей, директор на печата, в императорското външно министерство, награден и декориран с ордена на Осман, 3-та степен, и с ордена на Меджидие, 4-та степен и др. като първи делегат;
Негово височество принцът на България, господин Иван Евстратиев Гешов, управител на Българската народна банка и др., като втори делегат, чийто избор беше одобрен от негово величество султана;
и от друга страна:
Негово величество кралят на Сърбия, господин Чедомил Миятович, негов извънреден и пълномощен министър в Лондон, командор на кралския орден на белия орел, велик офицер на кралския орден на Таково и др.
Които след като известиха един на друг своите пълномощия и след като установиха, че тези пълномощия са в необходимата форма, се съгласиха на следното:
Единствен член.[редактиране]
Мирът се възстановява между кралство Сърбия и княжество България от датата на подписване на този договор.
Този договор ще бъде ратифициран и ратификациите ще бъдат разменени в Букурещ в срок от две седмици или по-рано, ако е възможно.
Съответните делегати подписаха добросъвестно този договор и прикрепиха към него печатите си.
Направено в Букурещ на 19 февруари/3 март 1886 година.
(следват подписите)
Бележки[редактиране]
- ↑ Hertslet, Edward (1891), The Map of Europe by Treaty; which have taken place since the general peace of 1814. With numerous maps and notes, vol. IV (1875-1891), pages 3151; Б.Кесяков (1925), Принос към дипломатическата история на България (1878-1925), т. 1, София, стр. 20; Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648-1918), София: Държавно издателство "Наука и изкуство", стр. 171.
