Букурещки мирен договор от 1913 година

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Договор за мир между България, от една страна, и Гърция, Черна гора, Румъния и Сърбия – от друга, сключен в Букурещ на 28 юли (10 август) 1913 година
(превод)[1]

.

Териториалните промени след Балканските войни.
Член 1[редактиране]

От деня на размяната на ратификациите на този договор ще има мир и приятелство между негово величество царя на българите, негово величество краля на гърците, негово величество черногорския крал, негово величество румънския крал, негово величество сръбския крал, както и между техните наследници и приемници, техните държави и поданици.

Член 2[редактиране]

Между царство България и кралство Румъния старата граница между Дунава и Черно море се поправя, съгласно протокола, съставен от респективните военни делегати и прибавен към протокол № 5 от 22 юли (4 август) 1913 година на Букурещката конференция, както следва: Новата граница тръгва от Дунава, по-нагоре от Тутракан по течението на реката и достига до Черно море, на юг от Екрене. Между тези две крайни точки пограничната линия следва трасето, обозначено върху картите 1/100 000 и 1/200 000 на румънския генерален щаб и съгласно описанието, приложено към този член. Изрично е уговорено, че България ще събори най-късно в един срок от две години съществуващите фортификационни съоръжения и не ще построи нови в Русе, в Шумен, в промеждутъчната област и в една зона от двадесет километра около Балчик. Една смесена комисия, съставена от еднакво число представители на двете високодоговарящи страни ще бъде натоварена преди изтичането на петнадесет дни от подписването на този договор да приложи в изпълнение на самото място трасето на новата граница, съгласно предходните постановления. Тази комисия ще установи подялбата на недвижимите имоти и на капиталите, които са принадлежали досега на окръзи, общини или на селища, разделени занапред от новата граница. В случай на несъгласие по отношение на трасето и мерките за изпълнение, двете високодоговарящи се страни се задължават да се отнесат до трето приятелско правителство с молба да назначи арбитър, чието решение върху спорните точки ще се смята за окончателно.

Член 3[редактиране]

Между царство България и кралство Сърбия границата следва съгласно протокола, съставен от съответните военни делегати и приложен към протокол № 9 от 25 юли (7 август) 1913 година на Букурещката конференция, по следното трасе: Пограничната линия тръгва от старата граница, от върха Патарица, следва старата турско-българска граница и водораздела на реките между Вардар и Струма с изключение на горното течение на Струмица, което остава в сръбска територия; тя свършва при планината Беласица, където ще се свърже с българо-гръцката граница. Подробно описание на тази граница и нейното трасе върху картата 1/200 000 на австрийския генерален щаб се прилага към този член. Една смесена комисия, съставена от представители на двете високодоговарящи се страни, по равно число от двете страни, ще се натовари, преди изтичането на петнадесет дни от подписването на този договор, да сложи в изпълнение на самото място трасето на самата граница, съгласно предходните постановления. Тази комисия ще установи подялбата на недвижимите имоти и на капиталите, които са принадлежали досега на окръзи, общини или на селища, разделени занапред от новата граница. В случай на несъгласие относно трасето и мерките за изпълнение, двете високодоговарящи се страни се задължават да се отнесат до едно трето приятелско правителство с молба да назначи арбитър, чието решение върху спорните точки ще се счита за окончателно.

Член 4[редактиране]

Въпросите, които се отнасят до старата българо-сръбска граница, ще се уредят според постигнатото между двете договарящи страни споразумение, което е отбелязано в протокола, приложен към този член.

Член 5[редактиране]

Между царство България и кралство Гърция границата следва съгласно протокола, съставен от съответните военни делегати и приложен към протокол № 9 от 25 юли (7 август) 1913 година на Букурещката конференция, по следното трасе: Пограничната линия тръгва от новата българо-сръбска граница по гребена на Беласица планина и свършва при вливането на река Места в Егейско море. Между тези две крайни точки, пограничната линия следва трасето, означено но картата 1/200 000 на австрийския генерален щаб и според описанието, приложено към този член. Една смесена комисия, съставена от представители на двете високодоговарящи страни, по равно число от двете страни, ще се натовари преди изтичането на петнадесет дни от подписването на този договор да приведе в изпълнение на самото място трасето на границата, съгласно предходните постановления. Тази комисия ще установи подялбата на недвижимите имоти и на капиталите, които са принадлежали досега на окръзи, общини или на селища, разделени занапред от новата граница. В случай на несъгласие по отношение на трасето и мерките за изпълнение двете високодоговарящи страни се задължават да се отнесат до трето приятелско правителство с молба да назначи арбитър, чието решение относно спорните точки ще се смята за окончателно. Изрично е уговорено, че България се отказва от този момент от всякакви претенции към остров Крит.


Член 6[редактиране]

Главните квартири на съответните армии ще се уведомят веднага за подписването на този договор. Българското правителство се задължава да сведе числеността на армията си още на следния ден след това съобщение към състава ѝ в мирно време. То ще отправи войските в техните гарнизони, където ще пристъпи в най-кратко време към връщането на разните видове запасни по техните домове. Войските, чийто гарнизон се намира в зоната, окупирана от армията на една от високодоговарящите държави, ще се изпратят в друг пункт от старата българска територия и могат да се завърнат в обикновените си гарнизони само след изпразването на посочената по-горе окупационна зона.

Член 7[редактиране]

Изпразването на българската територия, била тя стара или нова, трябва да започне веднага след демобилизацията на българската армия и ще приключи най-късно до 15 дни. През това време демаркационната зона за опериращата румънска войска ще бъде означена от линията Свищов – Ловеч – Турски извор – Гложене – Златица – Мирково – Арабаконак – Орхане - Мездра – Враца – Берковица – Лом – Дунав.

Член 8[редактиране]

По време на окупацията на българската територия различните армии си запазват правото на реквизиция срещу изплащане в наличност. Те свободно ще си ползват от железните пътища за превоза на войски и провизии от всякакво естество, без каквото и да е било обезщетение в полза на местната власт. Болните и ранените ще бъдат под закрилата на така посочените войски.

Член 9[редактиране]

По възможност в най-скоро време след размяната на ратификациите на този договор всички военнопленници ще бъдат взаимно върнати. Правителствата на високодоговарящите страни ще назначат комисари, натоварени с приемането на пленниците. Всички пленници в ръцете на едно правителство ще се предадат на комисаря на правителството, комуто принадлежат, или на надлежно упълномощения му представител в мястото, което ще се определи от заинтересованите страни. Правителствата на високодоговарящите страни ще представят респективно едно на друго и по възможност веднага след предаването на всички пленници сметка за направените преки разходи за грижите и поддръжката на пленниците от деня на пленяването до деня на смъртта или на връщането им. Прихващането ще се извърши между сумите, дължими от България на една от другите високодоговарящи страни, и онези, дължими от последните на България, като разликата се плати на правителството кредитор по възможност в най-скоро време след размяната на гореспоменатите сметки.

Бележки[редактиране]

  1. Mowat, Robert B. (1916), Select treaties and documents to illustrate the development of the modern European states system, 1815-1916, Oxford: Clarendon, pages 121-23; Б.Кесяков (1925), Принос към дипломатическата история на България (1878-1925), т. 1, София, стр. 55; Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648-1918), София: Държавно издателство "Наука и изкуство", стр. 330-332.
Уикипедия
Уикипедия разполага със статия за Букурещки_договор_(1913)