Попаднала църна арапина,
попаднала солунски ливагье,
ми удрила белана чадара;
таин сакат от Солуна града,
'леб им сакат по две фурни 'леба
и им сакат крава яло'ица,
и им сакат по бочка ракиа,
и им сакат по две бочки вино;
на ден сакат п' 'уба'а не'еста,
на нокь любит п'една малка мома,
ми 'и любит и ми 'и загубвит.
'Сите ми се редум изреди'е,
ред падна на млада Ангелина.
Дворье метит Ангелина млада,
дворье метит градум сълдзи ронит,
со сълдзи ми дворье завадила.
Я догледа Болена Дойчина:
- Ай ти тебе, сестро Ангелино!
Що те тебе нужда дотерало,
дворье метиш, градум сълдзи рониш?
Али ти се, сестро, злодеало,
рамни дворье, сестро, метеещи?
Мене болно, сестро, гледаещи?
Рани, больки, сестро, вързеещи,
и понади мене готвеещи?
- Ай ти тебе, брате, Болен Дойчин!
Та̀ не ми се мене злодеало,
рамни дворье, брате, метеещи,
тебе болно, брате, гледаещи,
рани, больки тебе вързеещи
и понади тебе готвеещи;
туку ми се, брате, злодеало,
попаднала църна арапина,
попаднала под града Солуна,
под Солуна, солунски ливагье,
ми удрила белана чадара;
и ми собра старци и попо'и,
на ден сакат по две фурни хлебец
и им сакат крава яло'ица,
и им сакат по бочка ракия,
и им сакат по две бочки вино,
на ден сакат п' 'уба'а не'еста,
на нокь сакат п' една малка мома,
ми 'и любит и ми 'и загубвит.
'Сите ми се редум изредиа,
ред ми падна, мене ке ме земет.
И говорит Болена Дойчина:
- Ай ти тебе, сестро Ангелино!
Аль то'а те тебе брига нашло?
Ево имам за девет години,
къде лежам болно на постеля;
ай отвори шарена ковчега,
да изва'иш триста лакти платно,
триста лакти платно бамбакерно,
да извързиш рани от анджари;
и земай ми моя остра сабя;
ево имат за девет години,
сабя в ръка не ми йе фатена,
веке ми йе сабя ъргьосана,
да я носиш Умера бичакчиа,
да ми острит сабя вересиа,
ако станам, скъпо ке му платам,
ак' не станам, алал да ми чинит.
И ми стана млада Ангелина,
и ми зеде сабя ъргьосана,
и ми отиде дури у Умера.
- Ай ти тебе, Умер бичакчиа,
так' ти Бога, я ке ти се молям!
Ме допущил Болена Дойчина,
да му остриш сабя вересиа,
ако станит, скъпо ке ти платит,
ак' не станит, алал да му чиниш.
Тог' говорит Умер бичакчиа:
- Ай ти тебе, млада Ангелино!
Ак' ми даваш твойте църни очи,
да ти острам сабя Дойчино'а.
Се поврати млада Ангелина
назад, плачеещи, пищеещи;
од далеко Ангелина викат:
- Ай ти тебе, Болена Дойчина!
Не ми острит Умер бичакчиа,
не ми острит сабя вересиа,
той ми сакат мойве църни очи.
Йе говорит Болена Дойчина:
- Остай сабя, сестро Ангелино,
остай сабя на бела постеля
и влези ми темни конушници,
да изва'иш моя бърза коня;
носи я у Митре Поморянче,
налбатина, верна побратима,
да ми коит коня вересиа;
ако станам, скъпо кя му платам,
кя му платам жълтици дукади.
И ми стана млада Ангелина,
и ми влезе темни конушници,
ми изва'и негва бърза коня,
я однес' у Митре Поморянче,
да ми коит коня вересиа:
- Так' ти Бога, Митре Поморянче!
Ако станит Болена Дойчина,
кя ти платит коня за коенье.
И йе велит Митре Поморянче:
- Ай ти тебе, млада Ангелино!
Ако да'аш твое бело лице,
твое лице, како йесно сънце,
твойте вежи как' морски поя'йци,
твойте очи, како църно грозье!
И ми викна млада Ангелина,
кършит ръце от бели колена,
сълдзи ронит по бели образи,
од образи шарени пазу'и,
от пазу'и шарени скутеи,
от скутеи по земя сурова.
Си поводи коня Дойчино'а,
люто кълнит млада Ангелина:
- Бог те убил, Митре Поморянче!
Защ' не тръгна сабя да м'зазубиш,
туку мене ти ме пострамоти!
И си тръгна, дома си отиде
и му кажвит брату си Дойчину:
|
- Ай ти тебе, Болена Дойчина!
Що ми стори голема страмота
со твоята верна побратима,
що ядефте, брате, що пиефте,
що одефте в гори на лоенье;
кога рекоф за твоята коня,
да я коит, брате, вересиа,
що ми рече Митре Поморянче:
ако да'иш твое бело лице,
кя ти коям коня вересиа.
И се фърли Болена Дойчина,
и се фърли на нога юначка:
- Ай ти тебе, сестро Ангелино!
Страф да немаш, сестро, страм да немаш!
Ай да земиш студено оружье,
да го да'иш Плетикосе Павле,
да ми миет студено оружье.
И ми стана млада Ангелина,
и ми зеде студено оружье:
- Ай ти тебе, Плетикоса Павле,
ме допущи Болена Дойчина
да ми миеш студон оружье.
- Ай ти тебе, сестро Ангелино!
Чуму ти йе студено оружье,
лиль йе болен Болена Дойчина!
- Попаднала църна арапина
под Солуна, солунски ливагье,
и ми удрил белена чадара,
и ми викат старци и попо'и,
таин ми сакат по две фурни хлеб,
и ми сакат крава яло'ица,
и ми сакат по бочка ракия,
и ми сакат по две бочки вино,
на ден сакат по млада не'еста,
на нокь сакат п' една малка мома,
ми 'и любит и ми 'и загубвит,
ред ми падна, мене кя ме земат.
Тога велит Плетикоса Павле:
- Ай ти тебе, млада Ангелино!
Аль ми даваш твоя тонка става;
става имаш како морска търска;
да ти миам студено оружье.
Та си зеде студено оружье,
си отиде во рамни дворо'и:
- Ай ти, брате, Болена Дойчина!
Не си имал верни побратими,
туку биде турци неверници!
Ми посака моя тонка става.
- Ай ти тебе, сестро Ангелино!
Убило 'и мойте побратими,
убило 'и яденье, пиенье!
Отпущи го платно бамбакерно,
да извързиш рани от анджари.
Го извърза млада Ангелина
му извърза рани от анджари,
и му даде студено оружье.
Той опаса свилена пояса,
ми нареди студено оружье,
ми я зеде сабя ъргьосана
и ми явна коня некоена;
пра'у одит под града Солуна,
пра'у одит на бела чадара;
и ми слезе от бързего коня,
ми изваде сабя дипленица,
ми загуби църна арапина
и со него жълта евреина.
И си явна своя бърза коня,
гла'а кладе на коня пред себе,
и ми вървит по стреде Солуна.
Що го виде 'се ми се зачуди:
"Що ке бидит ова чудно чудо!
Овой юнак, како суво древо,
лице имат, как восок прецеден,
що ми стори голема унера!
Юнак било, юнак ке да бидит!
Не му требат църкви манастири,
да 'и пра'ит, добро да ми чинит!"
Ми помина по стреде чаршии
и пойде при Умер бичакчиа:
- Ай ти тебе, Умер бичакчиа!
Ти не остриш сабя вересиа,
що йе сакаш на моята сестра,
що йе сакаш неидзините очи?
И ми търгна сабя дипленица,
му я зеде него'ата глава.
И пойде при Митре Поморянче:
- Ай ти тебе, Митре Поморянче,
Поморянче, верна побратима,
що те имаф кой мой църни очи,
що йе ова голема страмота,
що ми стори на моята сестра!
И му зеде него'ата глава.
И пойде при Плетикоса Павле,
му я зеде и него'а глава.
Дома одит, от далеку викат:
- Отвори ми, сестро Ангелино,
отвори ми наши вити порти,
постели ми шарена ода'а
и барай ми свещи и лабмади,
донеси ми попой законници,
що сакаше, сестро, 'се ти свършиф,
кя се делит душа от снъгава.
Да не жаляш, сестро, да не плачиш,
тук' да земаш свирци, дабоани,
та̀ да сториш голема донамба.
И ми стана сестра Ангелина,
ми отвори нивни вити порти,
уплашена, мошне устрашена;
кога виде гла'а от арапа,
го прегърна млада Ангелина,
го отнесе в шарена ода'а.
Колку легна на мека постеля,
търгна душа Болена Дойчина;
дури сестра му запали свеща,
даде душа Болена Дойчина.
Се собра'е старци и попо'и,
ми кладо'е свирци дабоани,
що ми би'е три дни и три нокье.
|
