Близнаците

От Уикиизточник
Направо към: навигация, търсене
Близнаците
Автор: Димитър Подвързачов
Фейлетон


( Китайска легенда )


       
       Великият Ки-На-Кхя-Кху, създател на всичко, що виждаме, и на всичко, що не виждаме, употреби дълги години упорит труд, за да сътвори вселената.
       Защото – кой би могъл да твърди, че е лесно да се създадат например неизброимите небесни тела, да се пръснат из безграничния ефир и дори да се пуснат в движение по строго начертани пътища, без да се сблъскат нито веднаж?
       Ами самото земно кълбо с неговите капризно разхвърляни природни хубости, великански планини, стихийни океани и грандиозни вулкани?
       А нима е лесно и просто да се създадат тия безбройни животни и растения по земята, да се внуши на всяко свой инстинкт и нрав, да се украси всяко цветче, да се нарисува всяко крилце?
       И всичко – от най-голямата звезда до най-малката мушица – да бъде едно чудо?
       Великият Ки-На-Кхя-Кху се дори умори от тоя огромен труд.
       А за най-последна грижа той бе оставил грижата да насели земята не само с животни, но и с човеци.
       Човекът – най-безполезната, най-лесната и най-проста работа…
       И когато бе седнал един ден покрай реката в своята чудна градина, пълна с пойни птички и всякакви зверове, великият Кхя-Кху си спомни, че е време да изпълни и тая последна задача.
       Седешком, той посегна към коритото на реката, загреба дълбоко с ръка и извади една шепа гъста кал.
       Сетне направи от нея един човек, духна му душа – и човекът се изправи пред него, огледа се наоколо и заговори съвсем сериозно:
       – А! Ето какво било, значи, светът! Впрочем аз така го предвиждах. Но ти, велики създателю, не мисли, че тази работа ще остане току-тъй. От днес аз се посвещавам упорито на дълбокомислие! Аз ще изследвам всичко туй от игла до конец, ще видя дали така трябва да стане, или другояче. Аз ще се помъча да проникна в тайните на твоето творчество, за да се произнеса върху неговите достойнства и недостатъци…
       Великият Ки-На-Кхя-Кху се усмихна под мустак.
       – Този ще стане философ! – пошепна той, па плесна човека по задника и му рече:
       – Иди в света и прави, каквото ти е текнало!
       После посегна към един розов храст, взе една шепа влажна пръст и дълго я мачка в ръцете си.
       И от ръцете му бавно излизаше нов човек.
       Когато най-сетне той бе готов, Кхя-Кху му духна и го пусна на земята.
       Новият човек се озърна наоколо като пробуден от сън и още шеметен. Той разтърка очи и заговори с възторг:
       – О, велики творецо! Всичко, което виждам наоколо, нима е твое създание? Но това е очарователно! Тези птички, тези цветя, тоя аромат – всичко туй ме опиянява… И ти си създал всичко туй! И какво – аз не виждам друг, който да възпее твоите чудеса! Аз ще направя това, защото аз съм по ред след тебе! Само ми дай един топ чертана хартия, един "Хартмурт" номер две и една службица около тебе! Аз ще пиша, ще пиша, ще пиша!
       Великият Кхя-Кху се разсмя този път още по-силно. Човекът бил весело. Човекът бил весело нещо!
       – Дете мое! Ти ще станеш поет! – реши той. – Всичко, що искаш, ще ти дам…
       Па го плесна галено по бузата и го изпрати из вътрешността на градината.
       А след като се разходи сам покрай брега на бистрия ручей, великият Кхя-Кху стигна до един запустен ъгъл, който животните на неговата градина бяха направили свое торище.
       Там той спря и помисли:
       – Нека създадем и от тая пръст нещо!
       Той насъбра по-чиста земя от няколко места наоколо и започна по същия начин да работи с нея.
       И докато я мачкаше, от пръстта му лъхаха миризми на лисица, на пор и на други подобни нечисти твари.
       Дълго я мачка той, докато разбра, че е взел много земя този път, но тутакси реши: вместо един човек ще станат двама отведнъж. Близнаци!
       И наистина, в последния миг от ръцете му се изплъзнаха две малки човечета, подскочиха пред него и веднага паднаха в нозете му с жаловит възглас:
       – О, татко, татко! Това е възхитително от твоя страна!
       Сетне станаха на нозе, хвърлиха се върху Кхя-Кху и почнаха да го милват по лицето, по главата.
       – Татко! Татко! Ти си единствен! Никой друг не би направил това! Само ти!
       И започнаха да подскачат и играят пред него, плачейки от радост и умиление.
       – Ти и ние! Доста сме само ти и ние в тая градина! Никой друг не заслужава да живее тука. Знаеш ли, татко, че ако създадем и други, те ще бъдат неблагодарници… Ето, от тука виждаме двама, които скитат между дърветата и зяпат нагоре, вместо да стоят вечно при тебе и да се наслаждават на чудните ти крака!
       И пак играеха двете джуджета пред Кхя-Кху, за да му направят удоволствие, и говореха един през друг до прегракване:
       – Дай да ти срешим брадата! Колко е хубава, колко е възвишена! Твоята брада трябва да стане образец до края на света! А гледай каква ръка си имал, какво кутре! Ах, колко е дивно твоето кутре! Никога светът не е виждал такъв божествен нокът! Но знаеш ли, татко, недей създава вече нищо друго… Така сме добре… А колко си красив! Ти непременно трябва да се явиш на най-близкия конкурс за красота: без друго ще спечелиш първа премия. А колко си умен! Аз веднага ще напиша в "Таймс" статия за твоя ум…
       И пак се галеха в нозете му, ставаха, подскачаха със смешни движения, лягаха на земята и искаха той да стъпи върху тях, за да ги направи напълно блажени.
       Великият Кхя-Кху ги гледаше изпърво с известна изненада и недоумение, после го наду смях, насмя се високо, па рече:
       – Станете, деца мои! Вашата съдба е решена: вие ще бъдете най-щастливите от моите създания, винаги във всичко ще успявате и ще се наричате: Присламчо и Подмазко!
       И ги пусна да пълнят света със своя едва уловим мирис на лисица, на пор и на други подобни нечисти животни.
       Така гласи легендата за създаването на Присламчо и Подмазко, но дали е било наистина тъй – никой не знае, нито дори аз.


Източник


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.