Берлински договор 1878 година

От Уикиизточник
Jump to navigation Jump to search

Берлинският договор е международен пакт между Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия, Русия и Османската империя за уреждане работите на Изтока, подписан на френски език в Берлин, 13 юли 1878 година, по време на Берлинския конгрес.

(превод)[1]

Съдържание

Преамбюл[редактиране]

В името на всемогъщия Бог,

Нейно величество кралицата на Обединеното кралство на Великобритания и Ирландия и империатрица на Индия, Негово величество германският император и пруски крал, Негово величество австрийският император и крал на Бохемия и т.н. и апостолически крал на Унгария, Президентът на Френската република, Негово величество кралят на Италия, Негово величество руският император и Негово величество императорът на Османската империя, желаейки да регулират с поглед към европейски ред, в съответствие с разпоредбите на Парижкия договор от 30 март 1856 година въпросите, които събитията породиха на Изток през последните години и война, която приключи със Санстефанския предварителен мирен договор, достигнаха единодушно до мнението, че свикването на конгрес би било най-добрият начин за постигане на взаимно разбирателство.

Като следствие на това, горе споменатите величества и президентът на Френската република назначиха свои пълномощници, а именно:

нейно величество кралицата на Обединеното кралство на Великобритания и Ирландия и империатрица на Индия, негово превъзходителство Бенджамин Дизраели (Benjamin Disraeli), Earl of Beaconsfield, Viscount Hughenden, a Peer of Parliament, Member of Her Majesty’s Most Honourable Privy Council, First Lord of Her Majesty’s Treasury, и министър председател на Англия; негово превъзходителство Роберт Артър Талбот Гаскойн Сесил (Robert Arthur Talbot Gascoyne Cecil), Marquis of Salisbury, Earl of Salisbury, Viscount Cranborne, Baron Cecil, a Peer of Parliament, a Member of Her Majesty’s Most Honourable Privy Council, държавен секретар за външните работи на нейно величество; и негово превъзходителство лорд Одо Уйлям Леополд Ръсел (Odo William Leopold Russell), Member of Her Majesty’s Most Honourable Privy Council, извънреден и пълномощен посланик в двора на негово величество императора на Германия, крал на Прусия;

негово величество императора на Германия и крал на Прусия, Ото, принц Бисмарк (Bismarck), негов президент на съвета на министрите на Прусия, канцлер на империята; Бернард Ернст де Бюлов (Bernard Ernest de Bülow), негов държавен министър и държавен секретар за външните работи; и Хлодвиг Чарлз Виктор (Chlodwig Charles Victor), принц на Hohelohe-Schillingsfürst, принц на Ratibor и Corvey, негов извънреден и пълномощен посланик във Френската република, велик chamberlain на короната на Бавария;

негово величество императорът на Австрия, крал на Бохемия и т.н., апостолически крал на Унгария, граф Андраши (Andrassy) от Csik Szent-Király и Krasna-Horka, Privy Councillor, негов министър и такъв за външните работи, лейтенант фелдмаршал в неговите армии; Луй граф Кароли от Наги-Кароли,, негов извънреден и пълномощен посланик към двора на негово величество императора на Германия, крал на Прусия; и Хенри, барон де Хеймерле (Henri, Baron de Haymerle), Privy Councillor, негов извънреден и пълномощен посланик към двора на негово величество краля на Италия;

президентът на Френската република, Уйлям Хенри Уадингтон (William Henri Waddington), сенатор, член на института, министър държавен секретар на външните работи; Шарл Раймон де ла Кроа де Шеврие (Charles Raymond de la Croix de Chevrière), count de Saint-Vallier, сенатор, извънреден и пълномощен посланик на Франция при двора на негово величество императора на Германия, крал на Прусия; и Феликс Иполит Депре (Fèlix Hippolyte Despres), държавен съветник, пълномощен министър от първи ранг, овластен с управлението на политическите дела в департамента на външните работи;

негово величество краля на Италия, Луйджи граф Корти (Corti), сенатор, негов министър на външните работи; и Едуардо, граф де Лоней (de Launay), негов извънреден и пълномощен министър при двора на негово величество императора на Германия, краля на Прусия;

негово величество руския император, Александър, принц Горчаков, негов канцлер на империята; Петър, граф Шувалов, генерал от кавалерията, негов генерал aide-de-camp, член на съвета на империята, и негов извънреден и пълномощен посланик към двора на нейно британско величество; и Пол д`Убри, негов извънреден и пълномощен посланик при двора на негово величество императора на Германия, крал на Прусия;

и негово величество османския император, Александър Каратеодори, негов министър на обществените работи; Мехмед али паша; и Садуллах бей, негов извънреден и пълномощен посланик при двора на негово величество императора на Германия, крал на Прусия;

Които, по предложение на австро-унгарския двор и по покана на германския двор, се събраха в Берлин, като бяха снабдени с пълномощия, които се намираха в съответната установена форма.

Като следствие на щастливо установеното между тях съгласие, те постановиха изложените по-долу условия:

Член 1. България. Автономно и трибутарно княжество със сюзарен султана. Християнско правителство. Народна милиция.[редактиране]

България се конституира като самоуправляващо се и трибутарно княжество под суверенитета на негово величество султана. То ще има християнско правителство и народна войска (милиция).

Член 2. България. Граници.[редактиране]

Княжество България ще се състои от следната територия:


Граница между България и Румъния. Силистра до Мангалия.[редактиране]

Границата на север ще върви по десния бряг на река Дунав от старата сръбска граница до една точка, която на изток от Силистра ще се определи от една европейска комисия; тя ще се отправи оттам към Черно море и ще достигне до последната точка на юг от Мангалия, която се присъединява към Румъния. Черно море ще образува източната граница на България.


Граница между България и Източна Румелия.[редактиране]

На юг границата ще се изкачва от устието на потока, покрай който лежат селата Ходжакьой, Селямкьой, Айваджик, Кулибе и Суджулук (Гулица), ще пререже напреки долината на Луда Камчия, минава южно от Белибе и Кемхалък и на север от Хаджимахале, ще премине реката на 2,5 километра по–горе от Ченге, ще достигне гребена при една точка, която лежи между Текенлък и Айдос Бреджа, и ще следва по него през Карнобат Балкан, Присевица Балкан, Казан Балкан, северно от Котел до Демир капия; после ще продължава по главната верига на Стара планина, по протежението на която върви до връх Косица.

Тук тя ще остави гребена на Балкана, ще слезе надолу на юг между селата Пирдоп и Душанци, като остави едното на България, а другото на Източна Румелия, до рекичката Тозлудере, като ще следва течението й до сливането й с Тополница, после по тази река – до сливането й със Смолскодере близо до селото Петрич, като оставя на Източна Румелия една зона с радиус 2 километра над сливането, като възлиза между потоците Смолскодере и Каменица и следва по линията вододела, за да се обърне на югозапад към височината Войняг и достигне направо до точка 875 на австрийската генералщабна карта.

Границата ще пресече по права посока басейна (горното корито) на реката Ихтимандере, ще мине между Богдина и Караула, за да достигне линията на вододела между реките Искъра и Марица, между Чамурлия (Шишманово) и Таджилар (Венковец), следва по тази линия през върховете Велина могила, прехода 531, връх Змайлица, рида Шумнатица и ще достигне до административната граница на Софийския санджак между Севриташ и Чадъртепе.

Граница между България и Турция (Македония).[редактиране]

От Чадъртепе границата ще се насочи югозападно по чертата на вододелаа между коритата на Места, от една страна, и на Струма, от друга, по бърдата на Родопите, наричани Демир капия, Исковтепе, Кадимезарбалкан и Айджи Гедюк до Капетник Балкан и така се съединява със старата административна граница на Софийския санджак. От Капетникбалкан границата минава по чертата на водораздела между долините на Рилска река и на Бистрица река и следва по предгорието, наречено Воденица планина, за да слезе в долината на Струма при съединението на тази река с Рилската река, оставяйки селото Баракли (Бараково) на Турция. Оттук се възкачва на юг от селото, за да стигне по най-кратък път билото на Стара планина при върха Китка и там се слива със старата административна граница на Софийския санджак, като оставя обаче на Турция цялото корито на Суха река. От планината Китка западната граница ще се насочва към върха Църни връх, по планините над Цървена ябълка, следвайки по старата административна граница на Софийския санджак в най-горната част на коритото на Егри Су (Крива река) и Лепница, ще възлиза по гребена Бабина поляна, и стига до Църни връх.

Граница между България и Сърбия.[редактиране]

От Църни връх границата ще следва чертата на водораздела между Струма и Морава, през върховете Стрезер, Вилоголо и Меджит планина, през Гачина, Църна трава, Дорковска планина и Трайница планина, и през Дъсчен кладенец достига водораздела между Горно Суково и Морава, ще отива право на Стол и се спуска надолу, за да пресече на 1 000 метра северозападно от селото Желюша пътя от София за Пирот. После ще възлиза по права черта на Видлич планина и оттук през връх Радочина във веригата на Стара планина, оставяйки на Сърбия селото Дойкинци, а на България село Сенкос.

От връх Радочина границата ще върви на запад по гребена на Балкана през Чипровеския Балкан до старата източна границата на Княжество Сърбия при кулата Смильова чука и оттам – пак по старицата границата до Дунава, към който се присъединява при Раковица.

България. Определяне и трасиране на границите от европейска комисия. Граница от Балкана на Източна Румелия. Да не се строят укрепления.[редактиране]

Точното определяне на тази граница ще се установи на мястото от европейската комисия, в която ще имат представители държавите, подписали договора. Разбира се: 1) че тази комисия ще вземе предвид нуждата на негово величество султана да може да брани границите на Балкана и на Източна Румелия и 2) че никакви укрепления не ще могат да се издигат около Самоков в един район от 10 километра. Член 3. Избор на княз. Изключване на членовете на царуващите династии на Великите европейски сили. Българският княз ще се избере свободно от народа, като този избор ще се утвърди от Високата Порта при съгласието на великите сили. Никой член на управляващите династии в европейските велики сили не ще може да бъде избран за княз на България.


България. Избор на княз в случай на овакантяване на трона.[редактиране]

В случай че княжеското достойнство се окаже свободно, изборът на нов княз ще стане под същите условия и форми.

Член 4. България. Събрание на първенците да изготви органическия закон в Търново[редактиране]

Едно събрание от първенците (нотабилите) на България, което ще се свика в Търново, ще изработи преди избирането на княза органическия устав на Княжеството.

Правата и задълженията на различните народности да се вземат предвид. В онези местности, където българите са смесени с турско, гръцко, румънско или друго население, ще се вземат под внимание правата и интересите на тези народности, доколкото се отнася до изборите и изработването на органическия устав.

Член 5. България. Основи на държавното право.[редактиране]

Следните разпоредби ще са в основата на публичното (държавното) право на България:

България. Граждански и политически права. Упражняване на професия и индустрии от всички, независимо от религиозна принадлежност.[редактиране]

Разликата във вярата и вероизповеданието не може да служи като причина за изключване от правоспособност, доколкото се отнася до упражняването на гражданските и политическите права, до достъпа до държавни служби, звания и почести или до упражняването на различни занятия и професии където и да е.

България. Свобода на вероизповеданията.[редактиране]

Свободата на вероизповеданията се гарантират за всички местни жители на България, така и на чужденците; не се допускат никакви ограничения както за йерархическото устройство на различните вероизповедания, така и на техните отношения към духовните им лидери.

Член 6. България. Временно управление чрез руски комисар, подпомаган от турски комисар и от делегирани консули от силите, до изработването на органическия закон.[редактиране]

Временното управление на България ще се ръководи до изработването на органическия устав от императорски руски комисар. Един императорски турски комисар, както и консулите, назначени от другите държави, подписали договора, ще му оказват съдействие и ще наблюдават за хода на временното управление. В случай на разногласие между изпратените консули, въпросите ще се решават с мнозинство, а в случай на разногласие между мнозинството и императорския руски или императорския турски комисар, представителите на подписалите сили в Цариград, събрани на конференция, ще се произнесат с решение.

Член 7. България. Временното управление не може да продължи повече от 9 месеца.[редактиране]

Временното управление не може да продължи повече от 9 месеца, смятано от размяната на ратификациите по сегашния договор.

България. Изборът на княз да се извърши веднага след изработването на органическия закон.[редактиране]

След изготвянето на органическият устав, ще се пристъпи веднага към избор на българския княз. След коронацията на княза новото устройство ще влезе в сила и княжеството ще започне да упражнява напълно своята автономия.

Член 8. България. Търговските договори между чуждите сили и Портата ще останат в сила.[редактиране]

Търговските и мореплавателните договори, както и всички конвенции и спогодби, които се сключени между чуждите сили и Портата и които са сила в този момент, запазват действието си и по отношение на Княжество България, като не може да бъде извършена каквато и да е промяна в тях спрямо която и да е държава, ако последната не даде съгласието си за такава промяна.


България. Да не се налагат транзитни мита и такси.[редактиране]

В България няма да се налага каквото и да е мито за стоките, които преминават транзитно през Княжеството.

България. Еднакво третиране за поданиците, гражданите и търговията на всички държави.[редактиране]

Поданиците, гражданите и търговията на всички държави ще се ползват с еднакви права.

България. Имунитети и привилегии на чужденците. Консулска юрисдикция и защита.[редактиране]

Правата и привилегиите на чужденците, както и правата за консулска защита и юрисдикция, както са установени в капитулациите и обичаите, остават в пълна сила, докато не бъдат изменени със съгласието на заинтересованите страни.

Член 9. Данък за сюзеренния двор. Размерът да бъде определен от подписалите страни[редактиране]

Сумата на годишния данък, който ще заплаща по банков път Княжеството за консулска юрисдикция и защита на суверенния двор, като Портата ще укаже впоследствие банката, ще се определи по споразумение между държавите, подписали този договор да края на първата година от влизането в сила на новото управление. Този данък ще се определя въз основа средния доход на Княжеството.


България. Част от османския държавен дълг да бъде платен от княжеството.[редактиране]

Тъй като България трябва да понесе една част от държавния дълг на империята, то при определянето на годишния данък силите ще се вземе предвид частта от дълга, която ще следва да се прехвърли върху Княжеството по една справедлива оценка.

Член 10. България. Поемане на задълженията към компанията на железниците Русчук-Варна.[редактиране]

България замества императорското турско правителство в неговите задължения по отношение компанията на железниците Русчук-Варна от деня на размяната на ратификациите по този договор. Уреждането на предходните сметки се предоставя на споразумение между Високата Порта, правителството на Княжеството и управлението на компанията.

България. Поемане на задълженията по отношение на други железници на Европейска Турция в Княжеството.[редактиране]

Княжество България поема също съответна част от задълженията, които има Високата Порта както към Австро-Унгария, тъй и към дружеството за експлоатация на железниците в Европейска Турция, доколкото се отнася до завършването и свързването, както и до експлоатацията на железниците, които се намират на нейна територия.

България. Железопътни конвенции да бъдат сключени с Австро-Унгария, Портата и Сърбия.[редактиране]

Нужните договори и конвенции за окончателно разрешение на тези въпроси ще бъдат сключени между Австро-Унгария, Портата, Сърбия и Княжеството непосредствено след сключването на мира.

Член 11. България. Турско напускане. Разрушаване на крепостите.[редактиране]

Турски военни части не могат да бъдат разполагани в Княжество България. Всички стари крепости ще бъдат разрушени за сметка на Княжеството в срок от една година или по-рано, ако това е възможно. Местното правителство пряко ще вземе мерки за тяхното разрушаване, като няма правото да строи нови такива.


България. Разпореждане с военните материали в крепостите по Дунав, Шумен и Варна.[редактиране]

Високата Порта ще има правото да разполага с военните съоръжения и материали, които принадлежат на турското правителство и които се намират в крепостите по река Дунав, след тяхното опразване по силата на примирието от 31 януари, както и онези, които се намират в крепостите на Шумен и Варна.

Член 12. България. Права на мюсюлмани и на други, които не са местни лица, да притежават и държат недвижими имоти.[редактиране]

Турските собственици или чужденци, които се преселят да живеят вън от Княжеството, могат да запазят недвижимите имоти в Княжеството, като ги дадат под наем или ги възложат да бъдат управлявани от други лица.

България. Държавна собственост и религиозни фондации (вакъфи). Създаване на турско-българска комисия.[редактиране]

Една турско-българска комисия ще реши окончателно в срок от две години както всички въпроси за начина на продаване, експлоатиране или използване за сметка на Високата Порта на държавните имущества и на имуществата, които принадлежат на духовни учреждения (вакъфи), така и всички свързани с тях въпроси, при които могат да бъдат замесени интереси на частни лица.

Българи, които пътуват или живеят в други части на Турция ще се подчиняват на османските власти и закони.[редактиране]

Граждани на българското Княжество, които живеят или пътуват в други части на Европейска Турция, ще се подчиняват на турските власти и закони.

Член 13. Източна Румелия. Създаване на провинция под християнски генерал-губернатор.[редактиране]

Образува се провинция Източна Румелия, която ще се намира на юг от Балкана и която ще остане под пряката политическа и военна власт на султана, при условие на административна автономия. Тя ще се ръководи от генерал-губернатор християнин.

Член 14. Източна Румелия. Граници.[редактиране]

Източна Румелия граничи на север и северозапад с България и ще включва територията при следните граници:


Граници между Източна Румелия и България.[редактиране]

Като се започне от Черно море, границата ще възлезе на устието на потока, на който се намират селата Ходжакьой (Попович), Селямкьой, Айваджик, Кулибе, Суджулук, ще пресече долината на Луда Камчия, ще отиде на юг от Белибе и Кехманлик и на север от Хаджимахале, и като прескочи Луда Камчия 2,5 километра по-горе от село Ченге, ще достигне гребена на един пункт между Текенлик и Айдос Бреджа и ще следва по него през Карнобатбалкан, Присевицабалкан, Казанбалкан, на север от Котел до Демир капия. После ще върви по главната верига на Стара планина по цялото му протежение до върха Косица.

В тази точка западната граница на Румелия ще изостави гребена на Балкана, ще се спусне на юг между селата Пирдоп и Душанци, от които първото ще остане в България, а второто – в Румелия, до реката Тозлудере, като ще следва по течението й до нейното сливане с Тополница, после по тази река – до съединението й със Смолско дере при селото Петрич, като ще остави на Източна Румелия една зона от 2 километра нашир по-горе от това съединение, ще възлезе пак между реките Смолско дере и Каменица, като ще следва чертата на водораздела, ще се обърне на югозапад към височината Войняг, за да достигне по права линия точката 875 по картата на австрийския генерален щаб.

Пограничната линия ще пресече по права линия горното корито на Ихтимандере, ще премине между Богдина и Караула, за да достигне чертата на водораздела, който дели коритата на Искъра и Марица, между Чамурлия (Шишманово) и Таджилар (Венковец), ще следва по тази линия по върховете на Велина могила, през прохода 531, връх Змайлица, рида Шумнатица и се слива с административната граница на Софийския санджак между Севриташ и Чадъртепе.

Южна граница на Източна Румелия.[редактиране]

Границата на Румелия ще се отдели от границата на България на планината Чадъртепе, като ще следва чертата на водораздела между коритото на Марица и нейните притоци, от една страна, и Места и притоците й, от друга страна, и взема югоизточно и южно направление по гребена на Доспат даг (Дъбрашки рид), към планина Крушова (изходна точка на граничната линия по договора от Сан Стефано).

От планина Крушова границата ще върви по чертата, означена в договора от Сан Стефано, т.е. ще върви по веригата на Черни Балкан (Черни рид), по планините Кулаши даг, Ешек Чепелю, Караколак и Ишиклар, от където ще се спусне право на югоизток, за да достигне реката Арда, по течението на която ще върви до една точка при селото Ада Кале, което ще остане в Турция.

От тази точка пограничната черта ще възлезе до гребена на Бештепе даг, по който ще върви, за да слезе и пресече Марица при една точка, пет километра по-горе от моста на Мустафа паша ("Старият мост" в Свиленград); после ще се насочи на север по водораздела между Демирханлъдере и малките притоци на Марица до Кюделербаир, от където ще тръгне на изток към Сакар баир; оттам ще премине долината на Тунджа, като ще отиде към Буюкдервент, като ще го остави на север, както и Соуджак (Студена). От Буюкдервент ще върви пак по вододела между притоците на Тунджа откъм север и на Марица откъм юг до височината Кайбилар, която ще бъде в Източна Румелия, ще минава та юг от Старо Алмали, между коритото на Марица на юг и малките потоци, които се вливат направо в Черно море, между селата Белеврин и Алатли, ще следва на север от Каранлъка по гребените на Босна и Сувак, по чертата, която дели водите на Дука от река Карагач, и стига пак Черно море между тези две реки.

Член 15. Източна Румелия. Права на султана. Укрепления на границата (Балкански проходи).[редактиране]

Негово величество султанът ще има право да защитава границите на провинцията по суша и по море, да издига по тези граници укрепления и да поддържа в тях войска.

Източна Румелия. Поддържане на вътрешния ред. Нередовни войски, башибозуци и черкези.[редактиране]

Вътрешният ред в Източна Румелия ще се поддържа от местна жандармерия, която ще се подпомага от местна милиция.

При формирането на жандармерията, както и на милицията, чиито офицери ще се назначават от султана, ще се взема под внимание вярата на местното население.

Негово величество султанът се задължава да не употребява в граничните гарнизони нередовни войски, като башибозуци и черкези. Редовните войски, които са определени за тази служба, в никакъв случай не трябва да се разквартируват по домовете на жителите. Редовните войски, когато преминават през провинцията, не трябва да престояват в нея.

Член 16. Източна Румелия. Право да поиска османски войски в случай на нужда. Силите трябва да бъдат информирани.[редактиране]

Генерал-губернаторът ще има право да поиска изпращането на турски войски в случаите, когато се заплашва вътрешната или външната безопасност на провинцията. В такъв случай Портата е длъжна да съобщи за това свое решение, както и за нуждата, с която го мотивира, на представителите на великите сили в Цариград.

Член 17. Източна Румелия. Генерал-губернатор ще бъде назначен от Портата със съгласието на силите за срок от пет години.[редактиране]

Генерал-губернаторът на Източна Румелия ще се назначава от Високата Порта със съгласието на силите за срок от 5 години.

Член 18. Източна Румелия. Създаване на европейска комисия, която да изработи организация.[редактиране]

Веднага след размяната на ратификациите на този договор ще се създаде една европейска комисия, чиято задача ще бъде да изработи в споразумение с Портата устройството на Източна Румелия. Тази комисия ще определи в срок от 3 месеца правомощията на генерал-губернатора, както и административното, съдебното и финансовото управление на провинцията съобразно с различните вилаетски закони и с предложенията, направени в осмото заседание на конференцията в Цариград.


Източна Румелия. Ферманът трябва да бъде съобщен на силите.[редактиране]

Всички наредби за Източна Румелия ще се внесат в един султански ферман, който ще се обнародва от Високата Порта и ще се съобщи на великите сили.

Член 19. Източна Румелия. Европейска комисия ще администрира финансите на провинцията.[редактиране]

На Европейската комисия ще се възложи да управлява в споразумение с Портата финансите на провинцията до изработването на новата организация.

Член 20. Източна Румелия. Договори и други между чуждите сили и Портата ще останат в сила. Имунитети и привилегии на чужденците. Религиозна свобода.[редактиране]

Договорите, конвенциите и международните съглашения от всякакъв род, които са сключени или ще се сключат между Портата и другите държави, ще имат сила и за Източна Румелия, както и за цялата турска държава. Правата и привилегиите на чужденците, предоставени им при определени условия, ще се зачитат в провинцията. Високата Порта се задължава да следи за изпълнението в провинцията на общите закони на държавата относно свободата на вероизповеданията.


Член 21. Източна Румелия. Права и задължения на Турция по отношение на железниците.[редактиране]

Правата и задълженията на Високата Порта относно железниците в Източна Румелия остават непокътнати.

Член 22. България и Източна Румелия. Руска окупация.[редактиране]

Руската окупационна войска в България и Източна Румелия ще се състои от шест дивизии пехота и две дивизии конница и няма да надвишава 50 000 души. Тя ще се издържа от окупираната страна. Окупационните войски ще поддържат съобщенията си с Русия не само през Румъния на основание съглашението, което ще се сключи между двете страни, но и през пристанищата на Черно море, Варна и Бургас, където ще могат по време на окупацията де се устройват нужните складове.


България и Източна Румелия. Период на окупация.[редактиране]

Срокът на окупацията на Източна Румелия и България от императорските войски се определя на 9 месеца от деня на размяната на ратификациите по този договор.


Румъния. Период на руска окупация.[редактиране]

Императорското руско правителство се задължава да завърши в срок от три месеца след изтичане на по-горе посочения срок превеждането на войските през Румъния и цялостното опразване на Княжеството.

Член 23. Крит. Приложение на органическия закон от 1868.[редактиране]

Високата Порта се задължава да въведе добросъвестно на остров Крит органически устав от 1868 година с нужните изменения.


Органически закони. Закони подобни на органическия закон за Крит ще бъдат въведени в други части на Турция в Европа, с изключение данъчни облекчения.[редактиране]

Подобни устави, приспособени към местните нужди, с изключение на данъчни облекчения, предоставени за Крит, ще бъдат въведени и в други части на Европейска Турция, за които не е предвидено особено устройство в този договор.

Органически закони. Специални закони, които да уточнят подробностите на новите закони.[редактиране]

Високата Порта ще натовари особени комисии, в които местното население ще има широко представителство, да изработят подробностите на тези нови устави за всяка провинция.

Проектите за организацията, изработени от тези комисии, ще се представят за разглеждане от Високата Порта, която преди да издаде необходимите разпоредби за тяхното прилагане, ще трябва да поиска мнението на назначената в Източна Румелия европейска комисия.

Член 24. Поправка на границата. Силите могат да предложат медиация в случай на разтогласия между Турция и Гърция.[редактиране]

В случай, че Високата Порта и Гърция не успеят да се съгласят за поправка на границата, означена в 13-ия протокол на Берлинския конгрес, Германия, Австро-Унгария, Франция, Англия, Италия и Русия си запазват правото да посредничат между двете страни за улесняване на преговорите.

Член 25. Босна и Херцеговина. Ще бъде окупирана и управлявана от Австро-Унгария, с изключение санджака Нови Пазар, с право на Австро-Унгария да поддържа гарнизони и да има военни и търговски пътища.[редактиране]

Босна и Херцеговина ще бъдат окупирани и управлявани от Австро-Унгария. Тъй като австрийското правителство не желае да поеме върху себе си управлението на санджака Нови пазар, който се простира между Сърбия и Черна гора в югоизточно направление до Митровица, турското правителство ще остане там и занапред. Но за да осигури поддържането на новия политически ред, както и свободата и безопасността на пътищата за съобщение.

Австро-Унгария си запазва правото за поддържа гарнизони и да има военни и търговски пътища по цялото пространство на тази част на Босненския вилает.

За тази цел правителствата, австро-унгарското и турско, си запазват правото да се споразумеят по- подробно.

Член 26. Черна гора. Независимост.[редактиране]

Независимостта на Черна гора се признава от Портата и от всички високо договарящи се страни, които досега не са я признали.

Член 27. Черна гора. Условия: - Граждански и политически права. Упражняване на професии, занятия и индустрии от всички, независимо от религиозната им принадлежност.[редактиране]

Всички договарящи страни се споразумяват и върху следните разпоредби:

Разликата във вярата и вероизповеданията в Черна гора не може да служи като повод за изключване или неспособност в ползването на граждански и политически права, в заемането на обществени служби, звания и почести или в упражняването на различни занятия и професии, където и да е било.


Черна гора. Свобода на религиозните вероизповедания.[редактиране]

Свободата и явното упражняване на всички вероизповедания се гарантират за всички местни жители в Черна гора, като не могат да се налагат каквито и да е ограничения относно йерархическото устройство на различните религиозни общности, както за техните отношения към духовните им глави.

Член 28. Черна гора. Граници.[редактиране]

Новите граници на Черна гора се определят по следния начин:

Границата, която започва от Илийно бърдо, северно от Клобук, спуска се по Требинчица в посока на Гранчарево, което остава в Херцеговина, и възлиза после по течението на тази река до една точка, която лежи един километър под сливането й с Чепелица, и оттам отива по права линия до височините, които ограждат Требичица. После се отправя към Пилатова, което село остава в Черна гора, продължава по височините в северно направление на 6 километра далеч от пътя Билек-Корито-Гачко, до клисурата, която лежи между Сомина планина и планината Чурило, откъдето отива на изток през Вратковица, което село остава на Херцеговина, до планината Орлин. От тази точка границата отива, оставяйки Равно в Черна гора, на североизток в права линия през върховете Лебершник и Волуяк, спуска се после по най-кратката линия към Пива, която пресича и достига до река Тара, като минава между Църквица и Недвина. От тази точка възлиза по Тара до Мойковица, от където следва по гребена на предгорието до езеро Шишко. От това място отива по старата граница надлъж до селото Шекуляре. Оттам новата граница следва през гребена на Мокра река (селото Мокра остава в Черна гора) и достига до точката 2166 по картата на австрийския генерален щаб, като следва по бърдото и чертата на водораздела между Лом и Дрин, от една страна, и Циевна (Зем), от друга.

След това тя върви по сегашната граница между племето Кучи-Дрекаловичи, от една страна, и Кучка-Крайна, както и племената Клементи и Груди, от друга, надлъж до Подгорищната долина, от където отива към Правница, като оставя племената Клименти, Груди и Хоти в Албания.

Оттам новата граница пресича езерото при острова Горица-Топал и достига от Горица-Топал право височината на гребена, от където следва линията на водораздела между Мегуред и Калимед, и като оставя Маркович на Черна гора, допира да Адриатическото мори при В. Кручи.

На северозапад границата се очертава с линията, която върви от морския бряг, между селата Шушана и Зубци и допира до крайния югоизточен пункт на сегашната граница на Черна гора пре Вршута планина.

Член 29. Черна гора. Анексиране на Антивари и крайбрежията му. Условия. Дулчино. Спица. Корабоплаване по Бояна. Пристанище Антивари. Не се разрешават военни кораби. Не се разрешават военни знамена. Укрепления, търговия и т.н.[редактиране]

Антивари и крайбрежията му ще се присъединят към Черна гора при следните условия:

Местата, които лежат на юг от това землище според горното очертание на река Бояна заедно с Дулчино, ще бъдат върнати на Турция.

Общината Спици до северната граница на землището, определено в подробното описание на граничната линия, ще се присъедини към Далмация.

Черна гора ще се ползва с право на свободно плаване по река Бояна. Не се разрешава издигането на укрепления по течението на тази река с изключения на такива, които са нужни за местна защита на Скутари, които обаче не могат да са разположени на повече от 6 километра от града. Черна гора не може да притежава военни кораби, както и военно морско знаме.

Пристанището Антивари и всички води, които принадлежат на Черна гора, остават затворени за военните кораби на всички държави.

Укрепленията, които лежат между езерото и морския бряг на черногорска земя, трябва да бъдат разрушени и не може в тази зона да бъдат издигани нови.

Морската и санитарна полиция в Антивари и на черногорското прибрежие ще се упражняват от Австро-Унгария с помощта на леки крайбрежни кораби.

Черта гора приема морските закони, които са в сила в Далмация. Австро-Унгария се задължава от своя страна да предостави консулска защита на черногорското търговско знаме.

Черна гора трябва да се споразумее с Австро-Унгария относно правото на строеж и поддържане в новото черногорско землище на път и на железница.

По тези пътища се гарантира пълна свобода на съобщенията.

Член 30. Черна гора. Права на мюсюлмани и други, които не са местни лица, да притежават недвижима собственост.[редактиране]

Турците или други чужденци, които притежават земи в територията, присъединена към Черна гора, и които биха желали да живеят извън Княжеството, могат да запазят своя недвижим имот, като го дадат под наем или за управление от други лица.


Черна гора. Обезщетение при отчуждаване.[редактиране]

Никой не може да бъде лишен от имота си, освен ако този имот бъде отчужден по законен път, за обществена полза и само срещу предварително обезщетение.

Черна гора. Турска-черногорска комисия да реши начина на отчуждаване.[редактиране]

На турско-черногорска комисия ще бъде възложено да реши в срок от три години въпросите относно начина на продаване и ползване за сметка на Високата Порта на държавните имоти и онези, които принадлежат на религиозните учреждения (вакъфи), както и въпросите, свързани с интересите на частни лица, които могат да бъдат засегнати с тези дела.


Член 31. Черна гора. Назначаване на представители в Константинопол и други места.[редактиране]

Княжество Черна гора ще се споразумее пряко с Портата за назначаването на черногорски представители в Цариград (Константинопол) и в някои други места на турската държава, където се сметне, че е необходимо.


Черногорците, които пътуват в Турция, се подчиняват на османските закони и власти[редактиране]

Черногорците, които пътуват или живеят в турската държава, ще се подчиняват на турските закони и власти съобразно с общите правила на международното право и с обичаите, установени за черногорците.

Член 32. Черногорските войски ще напуснат турската територия.[редактиране]

Черногорските войски са длъжни да освободят в срок от 20 дни от размяната на ратификационните документи по този договор или по-рано, ако е възможно, местата, които те сега заемат извън новите граници на Княжеството.


Черногорските територии ще бъдат напуснати от турските войски.[редактиране]

Турските войски също ще освободят в срок от 20 дни местата, които са отстъпват на Черна гора. На тях им се предоставя и срок от 15 дни за освобождаване на укрепените места и за изнасяне от тях на оръжието и другите предмети, които не могат да бъдат веднага пренесени.


Член 33. Черна гора. Плащане на част от османския държавен дълг.[редактиране]

Тъй като Черна гора трябва да поеме част от държавния дълг на османската империя за предоставените й нови земи чрез мирния договор, то представителите на силите в Цариград ще определят тази част в съгласие с Високата Порта и по справедливост.

Член 34. Сърбия. Условно признаване на независимостта.[редактиране]

Високите договарящи страни признават независимостта на Сърбия при изложените по-долу условия.

Член 35. Сърбия. Граждански и политически права. Упражняване на занятия, професии и индустрии от всички без разлика от религиозна принадлежност.[редактиране]

В Сърбия разликата във вярата и вероизповеданията не може да служи за причина за изключване или неспособност по отношение на ползването на граждански и политически права, заемането на обществени служби, звания и почести или за упражняване на различни занятия и професии.


Сърбия. Свобода на религиозните вероизповеданията.[редактиране]

Свободата на вероизповеданията се гарантира както на всички местни жители, така и на чужденците, като не може да съществуват ограничения относно йерархическото устройство на различните общини или за техните отношения към духовните им началници.

Член 36. Сърбия. Граници.[редактиране]

Сърбия получава земите, които са включени в следните граници.


Граници между Сърбия и Босна: Малък Зворник и Захар.[редактиране]

Новата граница започва от сегашната гранична линия и върви по течението на Дрина от вливането й в Сава, като оставя на Княжеството Мали Зворник и Захар и продължава по старата граница на Сърбия до Копаоник, от която се отделя при върха Канилуг. Оттам следва отначало по западната граница на санджака Ниш през южните предпланини на Копаоник, през гребените Марица и Мърдар планина, които образуват водораздела между коритата на река Ибър и Ситница, от една страна, и Тополница, от друга, като оставя Преполац на Турция.


Граница между Сърбия и Турция (Македония).[редактиране]

След това границата се обръща на юг по линията на водораздела между Брвеница и Медведжа, като оставя цялата долина на Медведжа на Сърбия, следва по гребена на Голяк планина, който образува водораздела между Крива река, от една страна, и Поляница, Ветерница и Морава, от друга, до върха на Поляница. След това отива по предпланините на Карпина планина до вливането на Коинска в Морава, пресича последната и възлиза пак по водораздела между реката Коинска и потока, който се втича в Морава при Нерадовце, и достига планината свети Илия над Трговище. От тази точка следва по гребена свети Илия до планината Ключ и после през точките, обозначени на картата с 1516 и 1517 и през Бабина гора достига Църни връх.


Граница между Сърбия и България.[редактиране]

От Църни връх новата граница се влива с българската, а именно:

Пограничната линия следва по водораздела между Струма и Морава, през върховете Стрежер, Вилоколо и Меджид планина, през Гачина, Черна трева, Дарковска и Драйница планина и после през Дъсчен кладенец достига водораздела между Горна Сукова и Морава, отива право на Стол, спуска се надолу и пресича на 1 000 метра северозападно от селото Сегуша пътя от София за Пирот. Изкачва се на права линия на Видлич планина и оттам – на планината Радочина във веригата на Коджабалкан, като оставя селото Дойкинци на Сърбия, а селото Сенокос – на България.

От върха на планината Радочина границата се насочва северозападно по гребена на Балкана през Чипровецбалкан и Стара планина до старата източна граница на Княжество Сърбия при кулата Смильова чука и оттам по старата граница достига Дунава при Раковица.


Член 37. Сърбия. Търговски отношения с чуждите страни.[редактиране]

До сключването на нови споразумения в Сърбия сегашните условия на търговските отношения на Княжеството с чуждите държави няма да се изменят.


Сърбия. Не се разрешават транзитни мита и такси.[редактиране]

Стоките, които преминават транзитно през Сърбия, няма да бъдат облагани с никакво мита.

Сърбия. Имунитети и привилегии на чужденците. Консулска юрисдикция и защита.[редактиране]

Предоставените права и привилеги на чуждите поданици, както и консулската подсъдност и защита остават в пълна сила, докато не се изменят по общо споразумение между Княжеството и заинтересованите страни.

Член 38. Сърбия. Поемане на задълженията на Портата по отношение на железниците в Княжеството (Балканска железница).[редактиране]

Княжество Сърбия ще замести Високата Порта като длъжник и ще поеме част от задълженията, които тя има спрямо Австро-Унгария и дружеството за експлоатация на железниците в Европейска Турция, по отношение на завършването и съединението, както и за експлоатацията на железниците, които ще се направят в новоприсъединените към Княжеството територии.

Сърбия. Конвенции относно железниците да се сключат с Австро-Унгария, Портата и България.[редактиране]

След подписването на този договор ще бъдат сключени необходимите конвенции от Австро-Унгария, Портата, Сърбия и Княжество България, в пределите на компетентността му, които ще уредят тези въпроси.

Член 39. Сърбия. Право на мюсюлманите и други, които не са местни лица, да притежават недвижима собственост.[редактиране]

Турците, които притежават земи в територията, отстъпена на Сърбия, и желаят да живеят извън Княжеството, могат да запазят притежаваните от тях недвижими имоти, като ги отдават под наем или ги предоставят за управление от други лица.

Сърбия. Създаване на турско-сръбска комисия. Религиозни фондации и т.н. (въкъфи).[редактиране]

На една турско-сръбска комисия ще бъде възложено да реши срок от 3 години всички въпроси относно начина на продажба, експлоатиране или ползване за сметка Високата Порта на държавните имоти и на онези от тях, които са собственост на религиозни учреждения (вакъфи), както и въпросите относно интересите на частни лица, които могат да бъдат засегнати с тези дела.


Член 40. Сърби, които пътуват или живеят в Турция.[редактиране]

До сключването на договор между Турция и Сърбия сръбските поданици, които живеят или пътуват в турската държава, ще са под закрилата на общите правила на международното право.

Член 41. Сръбските войски да напуснат турската територия.[редактиране]

Сръбските войски са длъжни да освободят в срок от 15 дни от размяната на ратификационните документи на този договор земите, които не влизат в границите на новото княжество.


Сърбия. Напускане на отстъпените територии от турските войски.[редактиране]

Турските войски трябва също в срок от 15 дни да освободят земите, които се отстъпват на Сърбия, като им се предоставя допълнителен срок от 15 дни за освобождаване на укрепените места за изнасяне на хранителните и военните материали и за съставяне на списък на оръжията и други предмети, които няма да може да бъдат изнесени веднага.

Член 42. Сърбия. Плащане на част от османския държавен дълг.[редактиране]

Тъй като Сърбия трябва да поеме част от държавния дълг на османската империя за новите земи, които и се предоставят по този договор, представителите на държавите в Цариград ще определят тази част в съгласие с Високата порта по справедливост.

Член 43. Румъния. Условно признаване на независимостта.[редактиране]

Високите договарящи страни признават независимостта на Румъния според изложените по-долу условия.

Член 44. Румъния. Граждански и политически права. Упражняване на професии и занятия от всички без разлика от религиозна принадлежност.[редактиране]

В Румъния разликата във вярата и вероизповеданията не може да служи като претекст за изключване или неспособност да се упражняват граждански и политически права, допускане до обществени служби, звания и почести или упражняването на различни занятия и професии, където и да е било.


Румъния. Свобода от религиозните вероизповедания.[редактиране]

Свободата на вероизповеданията се гарантират както за всички местни жители на румънската държава, така и за чужденците. Не могат да се налагат каквито и да е ограничения както за йерархическото устройство на вероизповеданията, така и за отношенията им към техните духовни глави.


Румъния. Еднакво третиране на чужденците.[редактиране]

Поданиците и гражданите на всички сили, търговци или други, ще се ползват в Румъния без де има значение религията им с пълно равенство.

Член 45. Румъния. Възстановяване на Русия на част от територията от Бесарабия, откъсната от Русия през 1856 година.[редактиране]

Княжество Румъния отстъпва на негово величество руския император частта от Бесарабия, която бе отнета от Русия след сключването на Парижкия договор от 1856 година и която граничи на запад с талвега на Прут, на юг с талвега на Килийския ръкав и с устието на Стари Стамбул.

Член 46. Румъния. Придобиване на островите, които образуват делтата на Дунав, Змийските острови, Тлучанския санджак и част от територията на юг от Добруджа.[редактиране]

Островите, които образуват делтата на Дунав, а също и Змийските острови, Тулчанският санджак с каазите Килия, Сулина, Махмудие, Исакча, Тулча, Мачин, Бабадаг, Хърсово, Кюстенджа, и Меджидие се присъединяват към територията Румъния. Княжеството получава освен това земята на юг от Добруджа до черта, която излиза от една точка на изток от Силистра и достига до Черно море на юг от Мангалия.


Румъния. Границата ще се определи от Европейската комисия за България.[редактиране]

Граничната линия ще се определи на място от европейската комисия, назначена за определяне границите на България.

Член 47. Румъния. Арбитраж за делбата на водите и риболова.[редактиране]

Въпросът за разделяне на водите и риболова ще се реши чрез арбитраж в Европейската дунавска комисия.

Член 48. Румъния. Не се разрешават транзитни мита и такси.[редактиране]

За стоките, които преминават транзитно през Румъния, не може да се налага или изисква каквото и да е мито или такса.

Член 49. Румъния. Сключване на консулски конвенции по отношение на защитата.[редактиране]

Румъния има право да сключва конвенции за определяне на правата и привилегиите на консулите относно закрилата им. Придобитите права остават в сила, докато не се изменят чрез общо споразумение между Княжеството и заинтересованите страни.

Член 50. Румъния. Права на съответните поданици, които пътуват или живеят в Турция и в Румъния.[редактиране]

Докато се сключи договор, който ще определи правата и привилегиите на консулите, румънските поданици, които пътуват или живеят в Турската империя, и турците, които пътуват или живеят в Румъния, ще се ползват от правата, които са предоставени на поданиците на другите европейски сили.

Член 51. Румъния. Отговорност за публични (държавни) работи и предприятия в отстъпената територия.[редактиране]

Румъния, що се отнася до предоставената й територия, ще замести Турция в правата и задълженията спрямо обществените и други предприятия.

Член 52. Дунав. Крепостите и укрепленията да се премахнат. Военни кораби не трябва плават след Железните врати. Изключения.[редактиране]

За да увеличат гаранциите за свободно плаване по река Дунав, което се смята от общ европейски интерес, високите договарящи се страни вземат решение да разрушат всички крепости и укрепления по реката от Железните врата до устието й, като такива повече не се разрешава да бъдат построявани. Никакъв военен кораб не може да плава по течението на Дунава от Железните врата с изключение на леките кораби, които са предназначени за службата на речната полиция и на митническите власти. Военните кораби, които се намират в устието на Дунава, могат да плават само до Галац.

Член 53. Дунав. Европейската комисия ще продължи дейността си. Румъния ще бъде представена в нея. Разширение до Галац. Договорите и други се потвърждават.[редактиране]

Европейската дунавска комисия, в която Румъния ще има представител, ще продължи своята дейност, която от този момент ще се разшири до Галац при пълна независимост на прибрежните власти. Всички договори, споразумения, актове и решения, които се отнасят до нейните права, преимущества, привилегии и задължения, се потвърждават.

Член 54. Дунав. Удължаване на правомощията на Европейската комисия.[редактиране]

Една година преди изтичането на срока, определен за съществуването на Европейската комисия, силите ще се споразумеят за продължаване на пълномощията й или за измененията, които те сметнат за необходими да бъдат въведени.

Член 55. Правилата относно мореплаването и т.н. от Железните врати до Галац ще бъдат изготвени от Европейска комисия и представители на крайбрежните държави.[редактиране]

Правилата за плаване, за речната полиция и за надзора ще се изработят от Европейската комисия, със съдействието на делегати на крайбрежните държави и ще се приложат в съответствие с онези, които са направени или ще се направят за частта от Галац надолу.

Член 56. Дунавска комисия. Фар на Змийския остров.[редактиране]

Европейската дунавска комисия ще сключи споразумения за осигуряване поддръжката на фара на Змийския остров.

Член 57. Дунав. Извършването на мероприятия при Железните врата и праговете се възлага на Австро-Унгария.[редактиране]

Извършването на работите по отстраняване на препятствията, които се създават за корабоплаването от Железните врата и праговете, се възлага на Австро-Унгария. Крайбрежните държави в тази част на реката ще предоставят всички възможни улеснения, които биха били поискани в интерес на самите работи.


Дунав. Временна такса в полза на Австро-Унгария.[редактиране]

Постановленията на член 6 от Лондонския договор от 13 март 1871 година, които се отнасят до правото на вземане на временна такса за покриване на разноските по тези работи, остават в сила и в полза на Австро-Унгария.

Член 58. Азия. Предоставяне от Турция на Русия. Ардахан, Карс, Батуми и т.н. Гранична линия.[редактиране]

Високата Порта отстъпва на Русия в Азия областите на Карс, Ардахан и Батум с пристанищата му, а също и всички места между старата руско-турска граница и следната гранична линия: новата граница тръгва от Черно море по линията, която е определена в Санстефанския мирен договор и върви до една точка северозападно от Хорда и южно от Артвин, продължава по права линия до реката Чорух, пресича тази река и отива на изток от Ашмишен в права линия към юг до руската граница, както и означена в Санстефанския договор до една точка южно от Нариман, като оставя града Олти на Русия. От точката, която е обозначена при Нариман, границата завива на изток, минава през Тебренек, който оставя на Русия, и достига до Пенек-Чай. По тази река следва до Бардуз, после се насочва на юг, като оставя Бардуз и Еникьой на Русия. От една точка западно от селото Карауган границата се насочва към Меджингерт, върви по права линия към върха на планината Късадаг и продължава по водораздела между притоците на Аракс на север и притоците на Мурадсу на юг до старата руска граница.

Член 59. Азия. Батуми ще бъде свободно пристанище.[редактиране]

Негово величество руският император заявява, че има намерение да направи Батуми свободно пристанище, отворено изключително за търговия.

Член 60. Азия. Долината на Алашкерт и град Баязид се връщат на Турция.[редактиране]

Долината на Алашкерт и градът Баязид, които според член 19 на Санстефанския договор са отстъпени на Русия, се връщат на Турция.


Азия. Отстъпване на Катур от Турция на Персия.[редактиране]

Високата Порта отстъпва на Персия града и местността на Котур, както е определена от смесената англо-руска комисия за границите между Турция и Персия.

Член 61. Азия. Подобрения и реформи в полза на арменците. Защита от черкезите и кюрдите. Силите трябва да бъдат периодически информирани.[редактиране]

Високата Порта се задължава да въведе без отлагане реформи и подобрения, които изискват местните нужди в провинциите, населени с арменци, както и да осигури тяхната безопасност от черкезите и кюрдите. Тя ще съобщава периодично за взетите мерки на силите, които ще следят за тяхното прилагане.

Член 62. Религиозна свобода.[редактиране]

Тъй като Високата Порта изяви желание да се придържа към принципа на широка религиозна свобода, договарящите се страни вземат бележка за това доброволно изявление.


Религия. Равни политически и граждански права.[редактиране]

В никоя част на Турската империя разликата в религията не може да бъде причина за изключване или за неспособност относно ползването на граждански и политически права, относно достъпа до обществени служби, звания и почести или упражняване на различни занятия или професии.


Религия. Свидетелстване пред съдилищата.[редактиране]

Вероизповеданието няма да бъде основание за дисквалификацията на когото е да е било като свидетел пред съдилищата.

Упражняване на религиозните вероизповедания.[редактиране]

Свободата на вероизповеданията се гарантира за всички, като не могат да се налагат никакви ограничения относно йерархическото устройство на различните местни вероизповедания или за техните отношения към духовните им ръководители.

Религия. Равни права на всички духовни лица и т.н., които пътуват в Турция.[редактиране]

Духовните лица, поклонниците и калугерите от всяка народност, които пътуват по Европейска или Азиатска Турция, ще се ползват с еднакви права, преимущества и привилегии.


Религия. Защита на духовните лица от дипломатическите и консулски представители.[редактиране]

По-горе споменатите лица имат право на официална дипломатическа и консулска защита на силите в Турция, като с такава защита се ползват и техните религиозни, благотворителни и други заведения в Светите места и другаде.

Религия. Права на Франция и status quo на Светите места.[редактиране]

Правата, които са предоставени на Франция, се запазват неизменни и при това, разбира се, не може да се прави никакво изменение на съществуващото положение в Светите места.


Религия. Права и прерогативи за всички монаси от планината Атон.[редактиране]

Монасите в Атон независимо от техния произход, запазват своите владения и имущества, като ще се ползват без изключение с пълно равенство в упражняването на правата и привилегиите си.

Член 63. Оставане в сила на договорите от 30 март 1856 година и от 13 март 1871 година (Дарданелите и Босфора и т.н.).[редактиране]

Парижкият договор от 3 март 1856 година, а също така Лондонският договор от 13 март 1871 година остават в сила във всички техни постановления, които не са отменени или изменени с гореизложените членове.

Член 64. Ратификации.[редактиране]

Този договор ще бъде ратифициран и ратификациите ще бъдат разменени в Берлин в срок от три седмици или по-рано, ако това бъде възможно. В уверение на това пълномощниците на всяка държава го подписаха и подпечатаха с печатите си.

Направено в Берлин на 13 ден от месец юли 1878 година.

(п) БИКОНСФИЙЛД

(п) САЛИСБЪРИ

(п) РЪСЕЛ

(п) БИСМАРК

(п) Б. БЮЛОВ

(п) ХОХЕНЛОЕ

(п) АНДРАШИ

(п) КАРОЛИ

(п) ХЕЙМЕРЛЕ

(п) УАДИНГТЪН

(п) СЕН-ВАЛЕ

(п) И. ДЕПРЕ

(п) Л. КОРТИ

(п) ЛОНЕЙ

(п) ГОРЧАКОВ

(п) ШУВАЛОВ

(п) П. УБРИ

(п) АЛ. КАРАТЕОДОРИ

(п) МЕХМЕД-АЛИ

(п) САДУЛЛАХ


Бележки[редактиране]

  1. Hertslet, Edward (1891), "Treaty between Great Britain, Austria-Hungary, France, Germany, Italy, Russia, and Turkey, for the Settlement of the Affairs of the East, signed at Berlin, 13th July 1878 (Translation)" The Map of Europe by Treaty; which have taken place since the general peace of 1814. With numerous maps and notes, vol. IV (1875-1891), pages 2759-98. Pierre Albin (1912), "Le traité de Berlin (13 juillet 1878)" Les grands traités politiques. Recueil des principaux textes diplomatique depuis 1815 jusqu'à nos jours, Paris: F.Alcan, p. 204-228; Виж също Б.Кесяков (1925), Принос към дипломатическата история на България (1878-1925), т. 1, София, стр. 1; Г. Генов (1940) Международни актове и договори, засягащи България, София, стр. 275; Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648-1918), София: Държавно издателство "Наука и изкуство", стр. 155-168.
Wikipedia-logo-bg.png
Уикипедия разполага със статия за Берлински_договор