Басня за брадата на Абдул-Ходжа

Басня за брадата на Абдул-Ходжа Автор: Димитър Подвързачов

Абдул-Юмер-аа-ходжа цял подскочи

сред двора със порутените плочи,

удари феса във земята

и като луд се запремята:

– Вай ярабим! Айше! Ела! Ела!

Да видиш таз газета що хортува!

– Какво, Абдул? Пак някоя бела? –

затича се добрата му ханъма

и почна да изува,

за бързина, налъма.

Абдул-Юмер-аа-ходжа – правоверен

над всички правоверни; кротък благ,

безкрайно честен, беден и умерен,

познат надлъж и шир приятел драг,

наречен с право „брат на Мохамеда” –

днес викаше сред двора:

– Айше! Победа!

Най-сетне падишахът сам разбрал,

че трябват само честни хора,

и ето на: за тях ферман издал –

ще ги сбере отблизо и далече,

от тях акъл ще иска вече!

Айше! Ти знаеш ме, че открай време

все туй приказвам! Ето най-подир

и честните потърси нашто племе,

и не да гледат само тъй, сеир,

а всеки грижа тежка да поеме

и в царщипата да разцъфне семе

на правда, чест и мир!

Изгледа го добрата му ханъма

и чукна го в главата със налъма!

– Вай заваллъ! Все нещо му не стига!

Ти остави таз глупавата книга,

а образа си погледни:

брадясал си като коза –

иди там, при комшията Хамза,

та най-напред се обръсни!

– Айше! И то ще бъде, ама там:

във славния Стамбул, със салтанат –

и не да гледат само тъй, сеир.

ти колкото за туй бъди рахат:

днес-утре ще получа, сигур знам,

хабер от падишаха: сам Абдул

да тръгне незабавно за Стамбул,

зер мен ако не викнат, та кого ли?

И ходжата повлече скъсан чул,

и в одаята влезна да се моли…

Така зачака дни и нощи

Абдул-Юмер-аа, брат на Мохамеда,

и шепнейки унесено: победа! –

престана да се бръсне, да се пощи:

той знаеше, че много скоро там,

в Стамбул, ще иде даже на хамам…

Летяха дни и месеци, години,

Абдул се попрегърби, сиромах,

не стига туй, но стана май за смях:

закачаха го кой отгде помине,

и от Абдул-Юмер-аа – име славно, честно,

Абдал-Кашмер-аа стана много лесно.

А пък в туй време и Резил-Ахмед,

и Пис-Осман, та и Ахмак-Мехмед,

все отбор прекоросани момчета,

познати хаймани във мемлекета,

повикаха ги във Стамбул отдавна

за някаква потреба вседържавна…

Така Абдул, година след година

по-зле, най-сетне тихичко премина

във царството на вечния пилаф.

Но тамо бе посрещнат горд и прав,

с особни гала-тържества

и цял рояк небесни същества

му носеха брадата,

на дължина до двайсетина метра,

която завист будеше в душата

на Мохамеда и на свети Петра…

Източник

• Димитър Подвързачов: Басни на сайта на Znam.bg

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.