Басня за брадата

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Басня за брадата
Автор: Димитър Подвързачов


Човешката душа е чудна и богата,
но все пак мъничко саката –
пазете се да й внушите
идея някаква и мисъл чудновата:
току виж, кръшнала, горката,
вместо из пътя – из горите,
търсавищата и блатата.
В това без друго ще се уверите,
щом чуйте тази басня за брадата.


Седял си кротко в кафенето
и пиел си кафето
стар и брадат, почтен човечец – т. е.
със буйна, руйна
и белоструйна
брада до пояс.
Внезапно, някъде откъм кюшето
на кафенето,
към него доближил се някой непознат –
и небрадат –
и рекъл: – Господине, вий ще извините,
но ние от оная маса
спор водиме два часа:
когато вечер легнете да спите,
къде си слагате брадата?
Изпратен съм от господата,
да ви поканя
да разрешите препирнята:
дали завивате брадата под юрганя,
или пък я оставяте отгоре?
Човекът се смутил: какво да отговори?
Погладил девствената си брада
и рекъл: – Право да ви кажа, господа,
освен брада аз имам и глава,
ала до днес не съм и мислил за това!


Така останал спорът нерешен…


Но още вечерта на този ден,
брадатият щом легнал във кревата,
кат никога, се сепнал: а брадата?
Къде, наистина, да я положи?
Завил я под юрганя, рекъл да заспива –
не може!
Брадата го смущава и тревожи!
Ай, дяволе! Добре, щом тъй не бива –
извадил я отвън,
пак неудобно някак – не отива!
Ту вътре, ту отвън – брадата все му пречи!
Така се мятал, бедният, без сън,
докат погледнал: съмнало се вече!


Така вървяло втора нощ и трета,
а може и десета!
Човекът хлътнал зле, измършавял,
отпаднал – ни ядял, ни спял,
хванал и болест някаква проклета –
и най-подире, казват, полудял!


Източник


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.