Баснописец и грамофонни плочи

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Баснописец и грамофонни плочи
Автор: Димитър Подвързачов


( Автобиографична басня )


Известен баснописец нов
обичал страстно грамофона.
Избрал си доста плочи от "Кремона"
и си ги свирел със любов.
Бетховен, Шуберт, куп фокстроти,
певци, певици цели роти,
Супе и Цезар Франк,
симфонии, танга –
и важното е, че не дал за тях ни франк
и досега.
(Но не че ги изтръгнал със просия,
а взел ги на юнашка вересия.)


Години минали, току-речи,
а баснописецът си свири,
главата вири
и за дълга си искрено мълчи…
(Понявга сещал се – но тайно.)
И ето че веднъж, съвсем случайно,
из улицата докато вървял,
насреща си съзрял
самия господин Кремон:
ръка помахал и се хили.
Здрависали се със поклон,
приятелски въпроси разменили
за здравето, за времето, за туй-онуй,
а на раздяла бай Кремон рекъл:
– Я чуй!


Ти пишеш басни, знам,
отдавна искам да ти дам
един сюжет добър –
използувай го зарад мой хатър!
– На драго сърце! – рекъл оня. – Бива!
И тутакси извадил си молива.
– Ти пишеш за животни там и прочие –
вземи, та напиши за моите плочи!
Тук баснописецът се малко сепнал –
в ума си нещо силничко пошепнал –
ала запазил пак присъствие духа.
Засмял се с глас и викнал: – Уха!
Без друго! Че сюжетът е прекрасен
и даже със дълбок морал!…


Разсмели се – и всеки пътя си хванал.


А пък моралът тук е много ясен –
четецът, вярвам, да го е разбрал:
съзреш ли кредитор насреща ти че иде –
и да те види, и да те не види, –
веднага се стори на лук не ял
и бързай в друга улица да тръгнеш…


А най-добре е: да обръгнеш…


Източник


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.