Баснописец и басня

Баснописец и басня Автор: Димитър Подвързачов

Измъчван от безкрайна скука,

един ден баснописецът-ипохондрик

свил в чантата един сварен език

и рекъл: – Днеска не оставам тука!

Ще ида да се поразведря из гората,

да ми олекне на душата,

далеч от всякаква тревога

и от контрола строга,

далеч от мрачни мисли за съдбата

на туй ужасно нескопосно племе! –

Зер, чувствувам, че… дявол ще ме вземе.

Отишел баснописецът в гората

зазяпал се във туй, в онуй дърво,

докат наскочил – мислите, какво?

Наскочил Баснята самата!

Там, скрита във една хралупа,

тя, Баснята, безпомощно се свила.

И почнало сърцето му да тупа…

– Що търсиш тука, моя мила? –

извикал баснописецът тогава –

затуй ли толкоз време става

при мене не дохождаш във града?

Или ти се е случила беда?

Ти нямаш право ни на йота

да бягаш от живота!

По-скоро тръгвай пак със мен назад

към столичния град –

за теб там има работа премного,

макар че днес е доста строго…

Усмихнала се Баснята печално

и рекла: – Много жално,

но няма смисъл да дохождам там!

Какво ме чака – отсега си знам.

Бе време, аз бях рядкост видна

и между вас се мярках безобидна,

но днеска няма кой да ме пожали,

или да ме похвали

за образите мои

полупрозрачни или ясни,

че виждам – всички сте станали

герои

на басни…

Източник

• Димитър Подвързачов: Басни на сайта на Znam.bg

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.