Направо към съдържанието

Атанас Буров: Авантюризмът продължава

От Уикиизточник
Авантюризмът продължава
Автор: Атанас Буров
Статия във в. „Мир" от 27 януари 1914 г., критикуваща предизборните машинации, които нарушават правото на българския народ да взема решения за своята сигурност


И така, изборите ще се провеждат и в новите земи. Това значи, че цар и правителство са решили да продължат политиката на авантюризъм и на беззаконие, което най-силно се изрази във фаталния 16 юни[1]. Това значи, че 16 юни продължава, че личните и партийни сметки и интереси се поставят над големите интереси на страната, която е петимна[2] за вътрешен и външен мир.


Колко горчиво се мамеха ония, които очакваха, че злочестината, която сполетя България от безумието на 16 юни, поне ще вразуми неотговорните и отговорните фактори и ще ги принуди, ако не от искрено разкаяние, то от едно благоразумно загрижване за своето положение да наведат глава пред народа си и безвъзвратно и без задна мисъл да предоставят нему – на този велик мъченик, да нареди бъдещата си съдба.


Хората на 16 юни имат друга грижа: както престъпници, които, за да заличат следите на едно първо престъпление, извършват второ и трето, така и те трупат беззакония и продължават със същите хора и средства същата политика на авантюри и безумия.


На вота на 334 000 български избиратели, които срещу 205 000 изказаха недоверие на правителството и на политиката му, отговориха с разрушаване на Камарата и с даване мандат наново на същото правителство да се опита да изнуди или измами народа. Съучастници в престъплението на 16 юни, либералните партии трябваше да останат на власт, за да играят ролята на заинтересовани укриватели и да продължат политиката на авантюризма, която доведе страната до пропастта.
[…]
Сега с решението да се произведат избори и в новите земи гони се целта да се осигури болшинство в новия парламент за днешното правителство. Вероятно въпросът е бил предрешен още при разтурването на Камарата. Иначе трудно биха пристъпили към това винаги опасно средство.


Ние смятаме, че тази мярка е началото на един вътрешен държавен преврат. От формална точка тя е в противоречие с чл. 3 на конституцията. От фактическа страна условията в новите земи не позволяват и да се мисли за организирането на едно правилно изборно състояние[3] между партиите в малкото време, което ни дели от изборите. Липсват избирателни списъци, съставени и контролирани от избирателите по установения в закона ред. Липсват партийни организации, които имат необходими кадри при провеждане на избори по съразмерната система. Военното положение едва вчера е вдигнато, а до изборите остават едва 30 дена, които не само са недостатъчни, за да се създадат необходимите партийни организации и да се развие една колко-годе по-широка партийна деятелност, но ще бъдат недостатъчни при липса на съобщения там, дори да се запознае населението с основните различия и характеристики на нашите партии. При тези условия да се говори за „избор" там, т. е. за едно съзнателно свободно предпочитание на едни партии пред други, е да се иронизира с думата. В новите земи ще има назначени от г[осподи]на Радославова народни представители. Агитатори и организатори на изборната борба ще бъдат държавните чиновници и служители, а избирателите – едно враждебно настроено към България турско население, съвършено безучастно към нейния политически живот, и едно българско население подплашено, разорено, изгладняло, което в голяма част се поддържа от държавата и е всецяло в ръцете на нейните органи.


И в резултат ще излезе, че в най-съдбоносния момент, който България е преживявала някога, съдбата на българската държава, участта на българското племе може би ще зависи и от тези 41 мандати, които правителството ще открадне в новите земи.


Решителният отказ на българския народ на 24 ноември миналата година да одобри политиката на безумен авантюризъм на либералния блок ще бъде задушен с назначени от правител¬ството 41 представители в новите земи. Българският народ ще се управлява не както искат 335 хиляди български избиратели, жертвували имот и живот за целокупна България, подали гласовете си против сегашното правителство, а както ще пожелае младотурският комитет в Цариград, който ще даде директиви на турските избиратели в Гюмюрджина, или както ще заповяда г[осподи]н Радославова.


Ние не знаем безсрамие, по-голямо от това предизвикател¬ство, по-силно към тоя мъченик народ, който мря по Тракийските полета, за да разшири своята свобода и на други, а не да създаде избирателни колегии, чрез които престъпни управници да удушат и неговата свобода и воля. 16 юни бе един атентат против вънкашната сигурност на държавата и против историческите й интереси. Решението да се произведат избори в новите земи е един атентат против вътрешния ред на държавата и против правата на българския народ да се управлява.


Ат. Д. Буров


Бележки
*    Запазен е правописът според тогавашното произношение на думите.
  1. На 16 юни 1913 г. цар Фердинанд издава заповед на българското командване да започне бойни действия срещу армиите на Сърбия и Гърция в Македония. Бел.съст.
  2. Жадна. Бел.съст.
  3. В смисъл на състезание. Бел.съст.


Източници
  • Из "Атанас Буров. Живот за България", Жоро Цветков, изд. на БАН, София, 1992, ISBN 954–430–164–Х, с.229–231
  • Мир, №4127, 27 ян. 1914.


Обществено достояние Това произведение е достъпно при условията на Лиценза за свободна документация на ГНУ, версия 1.2 или коя да е следваща, издадена от Фондацията за свободен софтуер.