Аритмия
| Аритмия Автор: Димитър Подвързачов |
- Над булвара, пъстро оживен,
- греят сякаш хиляди слънца.
- Пролетта изпраща тоя ден,
- да подмами пъпки и сърца.
- Над булвара весело ечи
- многозвучен химн на любовта.
- Колко много пламнали очи,
- цъфнали усмивки и уста!
- Бавно стъпяй: тоя дълъг път
- цял зарит е от целувки пак.
- Тук се ронят те – и кротко спят,
- непопаднал във целта рояк.
- Как е хубав шумният булвар!
- Усмихни се, друже мой, и ти!
- Но сърцето – хилав мой другар –
- в аритмичен танец пак трепти.
- Там тревожно трака някой днес –
- от смъртта ли е печален зов?
- Може би последна кобна вест?
- Може би… последната любов?
- Източник
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко. |