Аритмия

От Уикиизточник
Аритмия
Автор: Димитър Подвързачов


Над булвара, пъстро оживен,
греят сякаш хиляди слънца.
Пролетта изпраща тоя ден,
да подмами пъпки и сърца.


Над булвара весело ечи
многозвучен химн на любовта.
Колко много пламнали очи,
цъфнали усмивки и уста!


Бавно стъпяй: тоя дълъг път
цял зарит е от целувки пак.
Тук се ронят те – и кротко спят,
непопаднал във целта рояк.


Как е хубав шумният булвар!
Усмихни се, друже мой, и ти!
Но сърцето – хилав мой другар –
в аритмичен танец пак трепти.


Там тревожно трака някой днес –
от смъртта ли е печален зов?
Може би последна кобна вест?
Може би… последната любов?


Източник


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.