Аннабел-Ли (Едгар Алън По)
| Аннабел-Ли Автор: Едгар Алън По |
| „Аннабел-Ли“ (Annabel Lee) е публикувана за първи път в "New York Daily Tribune" на 9 октомври 1849 г. [1] |
То бе тъй отдавна в далечна страна —
В приморска страна сред мъгли. —
И в тази страна бе девойка една,
Наречена Аннабел-Ли;
Обичах я аз — и обичан аз бях:
В разлъка не бихме могли.
Ний бяхме деца — две деца в таз страна,
Окръжена от сиви мъгли, —
Но безкрайна любов — непозната до днес —
Ме обвързваше с Аннабел-Ли! —
И за нея дори да завиждат на нас
Серафимите биха могли!
Но затуй ли, уви! в тая морска страна,
Окръжена от вечни мъгли, —
Ах, затуй ли, уви! буря есенна сви —
И уби мойта Аннабел-Ли!
И тогава от мен, в онзи траурен ден, —
Там роднини и близки дошли —
Скриха в скъп саркофаг върху морския бряг
Навсегда мойта Аннабел-Ли!
О, без завист, уви! горе в ангелский хор
Да ни гледат не биха могли! —
И аз знам: затова — знаят всички това
В онази страна сред мъгли —
Затова там, уви! буря есенна сви
И уби мойта Аннабел-Ли!
Но аз зная: сега да обичат така,
Както двама ний с Аннабел-Ли,
Вече други не биха могли! —
И затуй — нито Бог в своя светъл чертог,
Нито земните духове зли —
Не ще разделят вече мойта душа
От душата на Аннабел-Ли!
Щом луната изгрей, скъпи мисли навей
За нетленната Аннабел-Ли! —
И звездите навред ми изпращат привет
Със очите на Аннабел-Ли! —
В нощний мрак аз съм пак там под гробния свод
С нея — мойта душа — и любов — и живот! —
Сякаш двама ни сбра във един саркофаг
Любовта пак на морския бряг!
Превод: Г. Михайлов, 1920 г.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |