Реч към войските при Тилбъри

от Уикиизточник

Реч към войските при Тилбъри Автор: Елизабет I

Произнесена на 9/19 август 1588 г. пред съхопътните войски, събрани в Тилбъри, Есекс, в подготовка за възможно нашествие от Непобедимата армада.

Мой обичащ народе,

Ние бяхме убедени от някого, който се грижи за нашата безопасност, да внимаваме как се излагаме на въоръжени множества, поради страх от предателство, но аз ви уверявам, че не желая да живея в недоверие към моя верен и обичащ народ. Нека тираните да се страхуват, аз винаги така съм се държала, че под Бог, съм поставила главната си сила и защита в преданите сърца и добрата воля на моите поданици и следователно съм дошла сред вас, както виждате, в това време, не за развлечение и игра, а решена, по средата и в жегата на битката да живея и умра сред всички вас, да положа за моя Бог и за моето кралство, и за моя народ, моята чест и моята кръв, дори и в прахта.

Аз зная, че имам тялото само на слаба и крехка жена, но имам сърцето и стомаха на крал, и то на крал на Англия и мисля долно презрение, че Парма или Испания или който и да е европейски принц би се осмелил да нахлуе в границите на моето кралство, за което, наместо някакво безчестие да произлезе чрез мен, самата аз ще вдигна оръжие, самата аз ще бъда вашият генерал, съдия и наградител за всяка ваша добродетел на полето.

Зная вече, за вашата готовност сте заслужили награди и крони и Ние ви уверяваме, с дума на принц, те по право ще ви бъдат изплатени. Междувременно, моят генерал-лейтенант ще бъде на мое място, от когото никога принц не е командвал по-благороден или по-достоен поданик, без да се съмнявате, но с вашето подчинение на моя генерал, чрез вашето съгласие в лагера, чрез вашата доблест на полето, съвсем скоро ще имаме известна победа над онези врагове на моя Бог, на моето кралство и на моя народ.