Конституция на Българското княжество

Този нормативен акт е отменен.

КОНСТИТУЦИЯ на Българското Княжество   Тьрново 1879 г. 16 Априлъ.
^{[изм. 1911 1]}

Глава I.
За территорията на Княжеството.^{[изм. 1911 2]}

1. Намаляванье или уголѣмявание территорията на Българското Княжество не може да стане безъ съгласието на Великото народно Събрание.^{[изм. 1911 3]}

2. Исправянье границитѣ, ако не става въ мѣста населени, може да бѫде разрѣшено и отъ Обикновенното Народно Събрание [Гледай чл. 85-й, т. 1].

3. Территорията административно се дѣли на окрѫжия, околии и общини.

Особенъ законъ ще се изработи за наредбата на това административно дѣленье върху начала за самоуправление на общинитѣ.

Глава II.
Каква е Княжеската власть и какви сѫ нейнитѣ прѣдѣли.^{[изм. 1911 4]}

4. Българското Княжество е монархия наслѣдственна и конституционна, съ народно прѣдставителство.^{[изм. 1911 5]}

5. Князьтъ е върховенъ прѣдставитель и глава на Държавата.^{[изм. 1911 6]}

6. На Българский Князь се дава титлата - Свѣтлость, а наслѣдникътъ на прѣстола се титулува Сиятелство.^{[изм. 1893 1][изм. 1911 7]}

7. Безъ съгласието на Великото Народно Събрание Българский Князь неможе да бѫде сѫщеврѣменно правитель на друга нѣкоя Държава.^{[изм. 1911 8]}

8. Лицето на Князя е свещенно и неприкосновенно.^{[изм. 1911 9]}

9. Законодателната власть принадлѣжи на Князя и на Народното прѣдставителство.^{[изм. 1911 10]}

10. Князьтъ утвърждава и обнародва приетитѣ отъ Народното Събрание закони.^{[изм. 1911 11]}

11. Князьтъ е върховенъ началникъ на всички военни сили въ Княжеството, както въ мирно, така и въ военно врѣме. Онъ раздава военнитѣ чинове, по закона. Който постѫпва въ военна служба, дава клетва, че ще да е вѣренъ Князю.^{[изм. 1911 12]}

12. Испълнителната власть принадлѣжи Князю; вситѣ органи на тая власть дѣйствуватъ отъ негово име и подъ неговъ върховенъ надзоръ.^{[изм. 1911 13]}

13. Сѫдебната власть въ всичката нейна ширина принадлѣжи на сѫдебнитѣ мѣста и лица, които дѣйствуватъ отъ името на Князя. Отношенията на Князя къмъ тие мѣста и лица се опрѣдѣляватъ чрѣзъ особни наредби.^{[изм. 1911 14]}

14. Князьтъ има право да смекчава или да отмѣнява наказанията спроти начина, който е опрѣдѣленъ въ правилата на криминалното сѫдопроизводство.^{[изм. 1911 15]}

15. Князьтъ има право за помилованье въ криминалнитѣ дѣла. А правото за амнистия принадлѣжи на Князя заедно съ Народното Собрание.^{[изм. 1911 16]}

16. Изложенитѣ въ членове 14 и 15 права на Князя не се простиратъ и на прѣсѫдитѣ, по които сѫ осѫдени министри за нѣкакво нарушение Конституцията.^{[изм. 1911 17]}

17. Князьтъ е прѣдставитель на Княжеството въ всичкитѣ му сношения съ иностраннитѣ държави. Отъ негово име и съ пълномощие отъ Народното Събрание се свързватъ съ правителствата на съсѣднитѣ държави особни сговори за работи по управлението на Княжеството, за които се изисква участието и съдѣйствието на тия правителства.^{[изм. 1911 18]}

18. Наредбитѣ и распорежданията, които излазятъ отъ Князя, иматъ сила въ такъвъ случай, когато тѣ сѫ подписани отъ надлѣжнитѣ министри, които приематъ на себе всичката за нихъ отговорность.^{[изм. 1911 19]}

Глава III.
За мѣстопрѣбиванието на Князя.^{[изм. 1911 20]}

19. Князьтъ е дълженъ да се намира постоянно въ Княжеството. Ако на врѣме излазя изъ него, той си назначава Намѣстникъ, който, доклѣ отсѫтствува Князьтъ, ще има правдини и длъжности, опрѣдѣлени съ особенъ законъ. За излазянието си изъ Княжеството и за назначаванието Намѣстника си Князьтъ обявлява народу чрѣзъ прокламация.^{[изм. 1911 21]}

20. Наслѣдникътъ на прѣстола такожде трѣбва да живѣе въ Княжеството и може да излазя изъ него само съ съгласието на Князя.^{[изм. 1911 22]}

Глава IV.
За гербътъ на Княжеството, за печата и за Народното Знаме.^{[изм. 1911 23]}

21. Българский държавенъ гербъ е златенъ коронованъ левъ на тъмночървенъ щитъ. Надъ щита Княжеска корона.^{[изм. 1911 24]}

22. На държавний печатъ се изображава гербътъ на Княжеството.^{[изм. 1911 25]}

23. Българското народно знаме е трицвѣтно и състои отъ бѣлъ, зеленъ и червенъ цвѣтове, поставени хоризонтално.

Глава V
За начина, по който ще става прѣстолонаслѣдието.

24. Княжеското достойнство е наслѣдственно въ мѫжката нисходяща права линия на първый избранъ Князь. За реда на прѣстолонаслѣдието ще се изработи особенъ законъ.^{[изм. 1911 26]}

Глава VI
За пълнолѣтието на Князя, Регентството и за настойничеството.^{[изм. 1911 27]}

25. Царствующий Князь и Наслѣдникътъ на прѣстола се считатъ пълновръстни на 18-та си година.^{[изм. 1911 28]}

26. Ако Князьтъ встѫпи на прѣстолъ прѣди да е достигналъ тоя възрастъ, то до пълнолѣтието му се отрежда Регенство и настойничество.^{[изм. 1911 29]}

27. Регентството състои отъ троица Регенти, които се избиратъ отъ Великото Народно Събрание.

28. Царствующий Князь може още при-живѣ да назначи тримата регенти, ако Наслѣдникътъ на прѣстола е непълновръстенъ, нъ за това се иска съгласието и утвърждението на Великото Народно Събрание.^{[изм. 1911 30]}

29. Членоветѣ на Регентството могѫтъ да бѫдѫтъ министри, прѣдсѣдательтъ и членоветѣ на Върховното сѫдилище, или пакъ лица, които сѫ занемале безукорно тия длъжности.

30. Членоветѣ на Регентството, при встѫпванието си въ тая длъжность, даватъ въ Великото Народно Събрание клетва, че ще бѫдѫтъ вѣрни на Князя и на Конституцията. Слѣдъ това чрѣзъ прокламация къмъ народа, тѣ обявяватъ, че наченватъ да управляватъ Княжеството въ прѣдѣлитѣ на Княжеската власть и отъ името на Князя.^{[изм. 1911 31]}

31. Князьтъ, откакъ достигне пълнолѣтие и даде клетва, встѫпя въ управлението на Княжеството, и за това извѣстява на народа чрѣзъ прокламация.^{[изм. 1911 32]}

32. Въспитанието на непълновърстный Князь и управлението на имота му се порѫчва на овдовѣлата Княгиня и на настойници, назначени отъ Съвѣта на министритѣ по съгласие съ Княгинята.^{[изм. 1911 33]}

33. Членоветѣ на Регенството не могѫтъ да бѫдѫтъ настойници на непълновърстный Князь.^{[изм. 1911 34]}

Глава VII.
За встѫпванието на прѣстолъ и за клетвата.

34. Слѣдъ смърт’та на Князя, Наслѣдникътъ му встѫпва на престолъ и незабавно се распорежда за да се свика Великото Народно Събрание, прѣдъ което той дава слѣдующата клетва:

„Кълнѫ се во име Всемогущаго Бога, че свято и нерушимо ще пазѭ Конституцията и законитѣ на Княжеството, и че въ всичкитѣ си распореждания ще имамъ прѣдъ очи само ползата и доброто на Княжеството. Богъ да ми е на помощь!”^{[изм. 1911 35]}

Глава VIII
За обдържание на Князя и на княжеский домъ.^{[изм. 1911 36]}

35. Народното Събрание опрѣдѣлява за обдържание на Князя и на неговий дворъ шесть стотинъ хиляди франки на година.

Това количество не може да бѫде нито уголѣмено безъ съгласието на Народното Събрание, нито намалено безъ съизволението на Князя.^{[изм. 1911 37]}

36. Народното Събрание опрѣдѣлява обдържанието на Наслѣдника на прѣстола, откакъ той достигне пълнолѣтието си.

Глава IХ
За вѣрата.

37. Господствующа въ Българското Княжество вѣра е Православно-Християнската отъ Источно Исповѣдание.^{[изм. 1911 38]}

38. Българский Князь и потомството му не могѫтъ да исповѣдватъ никаква друга вѣра, освѣнъ Православната. Само първий избранъ Български Князь, ако принадлѣжи къмъ друга вѣра, може да си остане въ нея.^{[изм. 1893 2][изм. 1911 39]}

39. Българското Княжество отъ църковна страна, като съставлява една нераздѣлна часть отъ Българската църковна область, подчинява се на Св. Синодъ – Върховната духовна власть на Българската църква, гдѣто и да се намира тая власть. Чрѣзъ послѣднята Княжеството съхранява единението си съ Вселенската Въсточна Църква въ всичко, що се отнася до догмитѣ на вѣрата.^{[изм. 1911 40]}

40. Християнетѣ отъ неправославно исповѣдание и друговѣрцитѣ, било природни подданници на Българското Княжество, било приети въ подданство, а така сѫщо и чужденци, които постоянно или само врѣменно живѣѭтъ въ България, ползуватъ се съ свобода на вѣроисповѣданието си, стига испълнението на тѣхнитѣ обреди да не нарушава сѫществующитѣ закони.^{[изм. 1911 41]}

41. Поради религиозни убѣждения никой не може да отбѣгнува отъ испълнението на дѣйсвующитѣ и задлъжителни за всѣкого закони.

42. Църковнитѣ работи на християне отъ неправославно исповѣдание и на друговѣрци, управляватъ се отъ тѣхни духовни власти, но подъ върховний надзоръ на надлѣжний министръ, споредъ законитѣ, които ще се издадѫтъ за тоя прѣдмѣтъ.

Глава Х.
За законитѣ.

43. Българското Княжество се управлява точно споредъ законитѣ, които се издаватъ и обнародватъ по начина, който е показанъ въ Конституцията.^{[изм. 1911 42]}

44. Ни единъ законъ не може да се издаде, допълни, измѣни, и отмѣни, додѣто той пò-напредъ не се обсѫди и приеме отъ Народното Събрание, което има така също и да тълкува неговий истинни смисълъ.

45. Приетий отъ Народното Събрание законъ се прѣдставя на Князя за утвърждение.^{[изм. 1911 43]}

46. Слѣдъ като се утвърди отъ Князя, законътъ въ пълний си текстъ трѣба да се обнародва. При обнародванието на закона трѣбва да се каже, че той е приетъ отъ Народното Събрание. Никой законъ нѣма сила и дѣйствие, доклѣ той не се обнародва.^{[изм. 1911 44]}

47. Ако бы държавата да се заплашва отъ нѣкоя външна или вѫтрѣшна опасность, а Народното Събрание не би могло да се свика, то само въ такъвъ случай Князьтъ, по прѣдставление на Министерский Съвѣтъ и подъ обща отговорность на Министритѣ, може да издава наредби и да прави распореждания, които иматъ задлъжителна сила като законъ. Такива извънредни наредби и распореждания се прѣдставятъ за одобрение на първото, свикано слѣдъ това, Народно Събрание.^{[изм. 1911 45]}

48. Показанитѣ въ пò-горний (47) членъ распореждания въ никой случай не могѫтъ да се относятъ до нареждание данъци и държавни берии, които всѣкога ставатъ съ съгласието на Народното Събрание.

49. Само Народното Събрание има право да рѣшава, упазени ли сѫ всичкитѣ показани въ тая Конституция условия, при издаванието на нѣкой законъ.

50. Распореждания, за да се введе единъ въ дѣйствие и да се вземѫтъ потрѣбнитѣ за това мѣрки, зависѭтъ отъ исполнителната власть.

Глава ХI.
За държавнитѣ имоти.

51. Държавнитѣ имоти принадлѣжатъ на Българското Княжество и съ тѣхъ не могѫтъ да се ползуватъ нито Князьтъ, нито неговитѣ роднини.^{[изм. 1911 46]}

52. Начинътъ, по който ще се отстѫпватъ и залагатъ самитѣ имоти, а така сѫщо и распорежданието съ приходитѣ имъ, ще се опрѣдѣлѫтъ съ законъ.

53. Държавнитѣ имоти се управляватъ отъ надлѣжний Министръ.

Глава ХII.
За гражданитѣ на българското Княжество.^{[изм. 1911 47]}

Дѣлъ I.
Общи правила.

54. Всички родени въ България, които не сѫ приели друго подданство, сѫщо и ония, които родени другадѣ отъ родителье български подданници, броѭтъ се подданници на Българското Княжество.^{[изм. 1911 48]}

55. Чужденци могѫтъ да приематъ българско подданство, като утвърди това Народно Събрание.^{[изм. 1911 49]}

56. Всѣкой подданникъ на Княжеството може да се отрече отъ подданството, слѣдъ като си изслужи пò-напрѣдъ военната служба и като испълни другитѣ си длъжности спрямо Държавата, по особенъ законъ, който ще се изработи.^{[изм. 1911 50]}

57. Всичкитѣ български подданници сѫ равни прѣдъ закона. Раздѣление на сословия въ България не се допуща.

58. Титли за благородство и други отличия, също и ордени не могѫтъ да сѫществуватъ въ Българското Княжество.^{[изм. 1893 3][изм. 1911 51]}

59. На Князя се прѣдоставя да отреди единъ знакъ за дѣйствително отличие въ врѣме на война и само за военни лица.^{[изм. 1893 4][изм. 1911 52]}

60. Съ политически правдини се ползуватъ само гражданетѣ на Българското Княжество, а съ граждански правдини, спроти законитѣ, се ползуватъ всички живущи въ Княжество.^{[изм. 1911 53]}

61. Никой въ Българското Княжество не може ни да купува нито да продава чловѣчески сѫщества.

Всѣкой робъ отъ какъвто полъ, вѣра и народность да бѫде, свободенъ става, щомъ стѫпи на Българска территория.^{[изм. 1911 54]}

62. Законитѣ за благоустройството и полицейскитѣ закони еднакво сѫ задлъжителни за всички лица, които живѣѭтъ въ Княжеството.^{[изм. 1911 55]}

63. Всички недвижими имоти, които се намѣрватъ въ Княжеството, макаръ би че принадлѣжали и на чужденци, се намиратъ подъ дѣйствието на българскитѣ закони.^{[изм. 1911 56]}

64. Въ всичкитѣ други случае положението на чуждитѣ подданници се опрѣдѣлява отъ особни за това наредби.

Дѣлъ II.
За държавната и общественна служба.

65. Само български подданници могѫтъ да заемѫтъ длъжности по държавна, общественна и военна служба.

66. И чужди подданници могѫтъ да се приематъ на служба, но за това всѣкий пѫть се изисква разрѣшението на Народното Събрание.

Дѣлъ III.
За правото на собственност’та.

67. Правата на собственност’та сѫ неприкосновенни.

68. Принудително отстѫпванье имотъ може да стане само заради държавна, и общественна полза, и то съ справедлива и прѣдварителна заплата. Начинътъ, по който може да става такъво отстѫпванье, има да се опрѣдѣли по особенъ законъ.

Дѣлъ IV.
За даждията и държавнитѣ берии.

69. Всѣкой подданникъ на българското Княжество безъ исключение, длъженъ е да плаща опрѣдѣленитѣ по закона даждия и държавни берии и да носи тегобитѣ.^{[изм. 1911 57]}

70. Князьтъ и Наслѣдникътъ на прѣстола се освобождаватъ отъ всѣкакви даждия, държавни берии и тегоби.^{[изм. 1911 58]}

Дѣлъ V.
За военната служба.

71. Всѣкой български подданникъ е дълженъ да служи въ военна служба, по наредений за това законъ.

72. По работи криминални военни лица сѫ сѫдѭтъ отъ военни сѫдилища само тогава, когато се намѣрватъ на дѣйствителна служба.^{[изм. 1911 59]}

Дѣлъ VI.
За личната неприкосновенность, за неприкосновенност’та на жилищата и корреспонденцията.

73. Никой не може да бѫде наказанъ безъ прѣсѫда отъ надлѣжний сѫдъ, която е вече добила законна сила.^{[изм. 1911 60]}

74. Затвори и прѣтръсвания по кѫщята могѫтъ да ставатъ само споредъ правилата, които сѫ изложени въ законитѣ.

75. Никому не може да се наложи наказание, което не е установено отъ законитѣ.

Мѫчения при какво дае обвинение, сѫщо и конфискуванье имотъ се запрещаватъ.

76. Ако би се появили нѣкои сѫбития, които би могле да нарушатъ общественната безопасност, то Князьтъ може да спре въ цѣлото княжество, или въ отдѣлни мѣста, дѣйствието на 73 и 74. членове, нъ задлъжава се да внася такива свои распореждания за подтвърждение въ първото Народно Събрание.^{[изм. 1911 61]}

77. Частни писма и частни телеграфически депеши съставятъ тайна и се броѭтъ неприкосновенни.

Отговорност’та на длъжностнитѣ лица за нарушение тайната на писма и депеши ще се опрѣдѣли по особенъ законъ.

Дѣлъ VII.
За народното учение.

78. Първоначалното учение е бесплатно и задлъжително за всичкитѣ подданници на Българското Княжество.^{[изм. 1911 62]}

Дѣлъ VIII.
За свободата на печата.

79. Печатътъ е свободенъ; никаква цензура не се допуща, сѫщо и никакъвъ залогъ не се иска отъ писательетѣ, издательетѣ и печатаретѣ.

Когато писательтъ е познатъ и живѣе въ Княжеството, издательтъ, печатарътъ и раздавачьтъ нѣма да се прѣслѣдоватъ.^{[изм. 1911 63]}

80. Священното Писание, Богослужебнитѣ книги и съчинения отъ догматическо съдържание, опрѣдѣлени за употрѣбление въ православнитѣ Църкви, тѫй сѫщо и учебницитѣ по Законъ Божий, назначени за употрѣбление въ училищата на православнитѣ, подлѣжатъ на прѣдварителното одобрение отъ Светий Синодъ.

81. Прѣстѫпления по дѣлата на печата се сѫдѭтъ, по закона, въ общитѣ сѫдебни установления.

Дѣлъ IХ.
За свободата на Събиранията и за Съставянье Дружества.

82. Жителитѣ на Българското Княжество иматъ право да се събиратъ мирно и безъ орѫжие, за да обсѫждатъ всѣкакви въпроси, безъ да искатъ пò-напрѣдъ за това дозволение.

Събирания, вънъ отъ зданията, подъ открито небо, напълно се подчиняватъ на полицейскитѣ правила.^{[изм. 1911 64]}

83. Българскитѣ граждане иматъ право да съставляватъ дружества безъ всѣкакво прѣдварително разрѣшение, стига само цѣльта и срѣдствата на тия дружества да не принасятъ вреда на държавный и общественъ поредъкъ, на религията и добритѣ нрави.

Дѣлъ Х.
Право за подаванье прошения.

84. Всѣкой Български подданникъ има право да подава на надлѣжнитѣ власти прошения, подписани отъ едно лице, или отъ много лица (коллективно). Учреждения, установени по закона, иматъ право да подаватъ прошения прѣзъ своитѣ прѣдставителье.

Глава ХIII
За Народното Прѣдставителство.

85. Прѣдставителството на Българското Княжество се заключава въ Народното Събрание, което бива:

1. Обикновенно.
2. Велико.^{[изм. 1911 65]}

Глава ХIV
За обикновенно народно събрание.

Дѣлъ I.
За състава на Обикновенното Народно Събрание.

86. Обикновенното Народно Събрание се съставя отъ прѣдставителье, избрани направо отъ народа, по единъ прѣдставитель на десятъ хиляди души отъ двата пола.

Прѣдставительетѣ се избиратъ за три години.

Избирателье сѫ всички български граждане, които иматъ възрасть пò-горѣ отъ 21 година, и се ползуватъ съ граждански и политически правдини.

Избираеми за прѣдставителье сѫ всички български граждане, които се ползуватъ съ граждански и политически правдини и сѫ на възрастъ пò-горѣ отъ 30 години и да сѫ книжовни (грамотни).

За реда на изборитѣ ще се изработи особенъ избирателенъ законъ.^{[изм. 1893 5][изм. 1911 66]}

87. Прѣдставительетѣ прѣдставятъ не само своитѣ избирателье, но и цѣлий народъ. За това тѣ не могѫтъ да приематъ отъ своити избирателье никакви задължителни за себе си инструкции [наставление].

На прѣдставительетѣ се дава пълна свобода да обсѫждатъ нуждитѣ на България споредъ собственното си убѣждение и съвѣсть.

88. Щомъ се открие засѣданието, Народното Събрание, подъ прѣдсѣдателството на най старий по годинитѣ изъ помежду членоветѣ си, пристѫпа веднага къмъ избора на прѣдсѣдатель и подпрѣдсѣдателье.

89. Народното Събрание избира измежду своити членове толко секретаре, колкото му сѫ потрѣбни за работитѣ.

90. Министритѣ могѫтъ да се намиратъ въ засѣданията на Събранието и да взиматъ участие въ прѣпирнитѣ. Събранието е длъжно да изслушва министритѣ всѣкой пѫть, когато они искатъ дума.

91. Князьтъ може на мѣсто министритѣ или заедно съ нихъ, да назначава особенни коммиссаре, за да даватъ на Събранието обяснение по внесеннитѣ проекти и прѣдложения. Коммиссаретѣ въ тие случае иматъ, като Министритѣ, правата, които сѫ показани въ прѣдидѫщий 90 членъ.^{[изм. 1911 67]}

92. Събранието може да поканва Министритѣ и Коммиссаретѣ да дойдѫтъ въ засѣданието, за да даватъ потрѣбнитѣ свѣдѣния и разяснения. Министритѣ и коммиссаретѣ сѫ длъжни да дойдѫтъ въ Събранието и да дадѫтъ лично исканитѣ обясненiя. Министритѣ и Коммиссаретѣ, подъ своя отговорность, могѫтъ да премълчаватъ таквия работи, за които, ако се разгласи не уврѣме, може да се повредѫтъ държавнитѣ интереси.

Дѣлъ II
За свободата на мнѣнията и за неприкосновенност’та на членоветѣ отъ Събранието

93. Всѣкой членъ на Събранието има право да исказва свободно своето мнѣние, и да дава гласъ по свое убѣждение и съвѣсть.

Никой не може да иска отъ него за исказаното мнѣние смѣтка, или да подига за това срѣщу него гонение.

94. Правата на прѣдсѣдателя и отговорност’та на членоветѣ на Събранието за редъ и приличие въ засѣданията опрѣдѣляватъ се въ особенъ Правилникъ за вѫтрѣшний редъ на Събранието.

95. За сторенитѣ въ засѣданието на Събранието отъ членоветѣ му погрѣшки и прѣстѫпления, които се прѣдвидѣни отъ криминалнитѣ закони, виновнитѣ въ това могѫтъ да бѫдѫтъ теглени на сѫдъ само по рѣшението на Събранието.

96. Членоветѣ на Народното Събрание петь деня до отварянието и прѣзъ всичкото врѣме, доклѣ траѭтъ засѣданията, не могѫтъ да бѫдѫтъ затваряни и сѫдими, освѣнъ въ случаетѣ, когато они се обвиняватъ за прѣстѫпления, за които се налагатъ по криминалний законъ най-тежки наказания. Въ тие случае за затваряньето трѣбва незабавно да се яви на Народното Събрание, само съ разрѣшението на което може да стане тегленье на сѫдъ.

97. Прѣдставительетѣ не могѫтъ да бѫдѫтъ затваряни за длъгове петь дни до отварянието и прѣзъ всичкото врѣме, доклѣ траѭтъ засѣданията на Събранието.

98. Редътъ, по който става замѣстяванието на умрѣлите или излѣзнѫли членове на Събранието, опрѣдѣлява се по избирателний законъ.

Дѣлъ III
За публичност’та на засѣданията на Народното Събрание

99. Засѣданията на Народното Събрание ставатъ дверемъ отвореннимъ.

100. Прѣдсѣдательтъ, Министръ, Коммиссаръ, а сѫщо и членове на Събранието, на брой не пò-малцѣ отъ трима, могѫтъ да предложѫтъ да не се пущатъ въ Събранието външни лица.

Такъво прѣдложение се разглежда дверемъ затвореннимъ и се рѣшава отъ присѫствуѭщитѣ членове по вишегласие.

101. Казанитѣ въ членъ 100-й рѣшенiя на Събранието прѣдсѣдательтъ обявава дверемъ отвореннимъ.

102. Никой не се пуща съ орѫжие въ залата на засѣданията, нито въ зданието, гдѣто е Събранието.

Военни стражи и въобще въорѫжени сили не трѣбва да се турятъ ни при вратитѣ на залата на засѣданията, ни въ самото здание, ни близо до зданието, освѣнъ ако Събранието по вишегласие самó пожелае това.

103. Събранието има своя вѫтрѣшна полиция, която е подчинена на прѣдсѣдателя.

104. Събранието самó си опрѣдѣлява вѫтрѣшний редъ и дѣлопроизводството.

Глава ХV.
Какви работи има да върши Народното Събрание.

105. Народното Събрание има:

1. Да обсѫжда законопроекти, споредъ членъ 44.
2. Да обсѫжда прѣдложения за държавни займове, за уголѣмявание, намаляванье, или турянье данъци и всѣкакви берии, а сѫщо и за расхвърляньето и за реда на събираньето имъ;
3. Да опрощава изостанѫли даждия и всѣкакви недобрани берии, на които прибираньето се вижда невъзможно.
4. Да обсѫжда ежегодний бюджетъ на приходитѣ и расходитѣ.
5. Да прѣглежда смѣткитѣ за разнасянье на суммитѣ, които сѫ назначени по бюдјета.
6. Да прѣглежда смѣтките на Върховната Смѣтна палата, която е длъжна да му прѣдставя подробни изложения за испълнението на бюджета.
7. Да подига питание за отговорност’та на Министритѣ.

106. Събранието има право да приема всѣкакви прошения и жалби и да ги прѣдава на надлѣжнитѣ Министри. Нему се прѣдоставя право да назначава испитателни коммисии по управлението. Министритѣ, като ги запита Събранието, длъжни сѫ да даватъ обяснения.

107. Членоветѣ на Събранието иматъ право да правятъ на Правителството запитвания, а надлѣжнитѣ министри сѫ длъжни да отговарятъ на тия запитвания.

Глава ХVI
За реда, по който се внасятъ и разглеждатъ проектитѣ и прѣдложенията.

108. Законодателната инициятива принадлѣжи Князю и на Народното Събрание.^{[изм. 1911 68]}

109. Законопроектитѣ и прѣдложенията на Правителството се внасятъ въ Народното Събрание отъ надлѣжнитѣ министри по Княжеска заповѣдь.

Всѣкий прѣдставитель сѫщо може да внесе въ народното Събрание законопроектъ или прѣдложение, ако тѣ сѫ подписани отъ една четвъртина отъ присѫствующитѣ прѣдставителье.^{[изм. 1911 69]}

110. Всѣкой законопроектъ или прѣдложение, които сѫ внесени въ Събранието, могѫтъ да се вземѫтъ назадъ, ако не е станѫло още свършено гласуванье.

111. Народното Събрание може да прави въ внесените проекти измѣнения, допълнения и поправки.

112. Ако правителството не склони на измѣненията, допълненията и поправкитѣ, направени върху законопроекта му, оно може или да си го вземе назадъ, или да го внесе повторно, както е билъ испърво, съ обяснения и забѣлѣжки, или пакъ да го внесе съ ония измѣнения и допълнения, които найде за сгодни.

113. Ни единъ законопроектъ, еднашъ отхвърленъ на цѣло отъ Събранието, неможе да бѫде внесенъ безъ измѣнение въ Събранието прѣзъ сѫщата сессия. Такъвъ проектъ може да бѫде внесенъ въ друга сессия.

114. Гласуваньето върху влѣзналий за разглежданье въ Събранието проектъ или прѣдложение допуща се само въ такъвъ случай, ако се намиратъ въ засѣданието повече отъ половината на вситѣ членове.^{[изм. 1893 6]}

115. Членоветѣ на Събранието трѣбва да гласуватъ лично, явно и устно. Гласуванието може да бѫде и тайно, ако това поискатъ не пò-малцѣ отъ десетъ членове.^{[изм. 1893 7]}

116. Събранието рѣшава по вишегласие.

117. Ако гласовете се раздѣлятъ на равно, проектътъ или прѣдложението се брои отхвърлено.

118. За всѣкоя наредба, станала въ Събранието и прѣдставена на Князя, рѣшението Княжеско трѣбва да се даде, доклѣ трае сѫщата сессия.^{[изм. 1911 70]}

Глава ХVII.
За бюджета.

119. Бюджетътъ се прѣдставя на Народното Събрание за разглеждание ежегодно.

120. Бюджетътъ откакъ се приеме отъ Народното Събрание прѣдставя се на Князя за утвърждение.^{[изм. 1911 71]}

121. Народното Събрание разглежда проекта на бюджета, статия по статия, и ако измѣни или отмахне нѣкоя отъ нихъ, излага причинитѣ, които го каратъ да направи това.^{[изм. 1911 72]}

122. Кога се случи да не може да се свика Събранието, а трѣба да станѫтъ разноски, които не могѫтъ да се оставятъ за послѣ, има сила и дѣйствие бюджетътъ на последнята година подъ отговорность на Министритѣ, доклѣ да се одобрѫтъ нихнитѣ распореждания отъ Народното Събрание въ първата сессия, която има да стане.

Глава ХVIII.
За държавнитѣ займове.

123. Ни единъ заемъ не може да се направи безъ съгласието на Народното Събрание.

124. Ако би да се види. че е нужно да се направи, не въ периода на сессията, заемъ за покриванье на извънредни разноски, които не могѫтъ да се оставѫтъ за послѣ, то се свиква незабавно Народното Събрание извънредно. ^{[Бележка 1]}

125. Ако би за свикваньето на Народното Събрание да се посрѣщнѫтъ важни спънки, то Князьтъ по прѣдставление на Министерский Съвѣтъ, може да разрѣши заемъ до единъ миллионъ франки, съ условие, че той ще се одобри отъ най-близкото Народно Събрание.^{[изм. 1893 8][изм. 1911 73]}

126. За статии, за които не е билъ отреденъ кредитъ, Князьтъ може по реда и въ показанитѣ въ прѣдидѫщий 125 членъ случае, да разрѣши разноскитѣ отъ паритѣ на хазната, нъ всички тия разноски не быва да надминуватъ триста хиляди франки.^{[изм. 1893 9][изм. 1911 74]}

Глава ХIХ.
За свикванието на Народното Събрание.

127. Князьтъ свиква Народното Събрание редовно всѣка година; сессията трае отъ 15 Октомврий до 15 Декемврий. Нъ по нѣкои важни работи Събранието може да се свиква и извънредно.^{[изм. 1911 75]}

128. Мѣстото и, както е речено въ членъ 127, врѣмето се паказватъ въ распорежданието на Князя за свикванието на Събранието.^{[изм. 1911 76]}

129. Редовнитѣ засѣдания на Събранието могѫтъ да се продължѫтъ по взаимно съгласие на Князя и на Народното Събрание.^{[изм. 1911 77]}

130. Князьтъ отваря и затваря Събранието или самъ, или порѫчва това на друго лице, което е особенно за това упълномощено.^{[изм. 1911 78]}

131. Прѣдъ отварянието на Събранието, вситѣ му членове у едно врѣме, споредъ обредитѣ на вѣрата си, даватъ тая клетва:

„Кълнѫ се во име Единого Бога да пазѭ и да бранѭ Конституцията и, при извършванието на длъжноститѣ си въ това Събрание, да имамъ едничко прѣдъ очи общето благо на народа и на Князя, колкото ми стига разумътъ и съвѣст’та. Богъ да ми е на помощь. Аминъ!”^{[изм. 1911 79]}

132. Духовнитѣ лица клетва не даватъ, нъ се обричатъ тържественно да вършѫтъ всичко по съвѣсть, като иматъ прѣдъ очи сáмо общето благо на Държавата и на Князя.^{[изм. 1911 80]}

133. При отваряньето на Събранието въ Княжеското слово се описва положението на Държавата и се показватъ проектитѣ и прѣдложенията, които има да бѫдѫтъ внесени въ Събранието за разглежданье.^{[изм. 1911 81]}

134. На Княжеското слово Събранието прѣдставя Князю адресъ за отговоръ.^{[изм. 1911 82]}

135. Слѣдъ като свика Събранието, Князьтъ може да забави срока на неговитѣ засѣдания, нъ не за повече отъ два мѣсеца. Ново отлагание прѣзъ сѫщѫтѫ сессия може да стане само по съгласие на самото Събрание.^{[изм. 1911 83]}

136. Князьтъ може да распущи Събранието и да назначи нови избори на народни прѣдставителье.^{[изм. 1911 84]}

137. Нови избирания трѣба да ставатъ не пò-кѫсно отъ два, а новото Събрание трѣба да бѫде отворено не пò-кѫсно отъ четире мѣсеца слѣдъ распущанието на прѣжнето Народно Събрание.

138. Членоветѣ на Народното Събрание, не могѫтъ да се събиратъ на сессия, безъ да бѫдѫтъ свикани отъ Князя; сѫщо тѣ не могѫтъ да се събиратъ на засѣдания слѣдъ като се отложи, затвори или распущи Събранието.^{[изм. 1911 85]}

139. Членоветѣ на Народното Събрание, които живѣѭтъ не въ сѫщото мѣсто, дѣто засѣдава Събранието, получватъ както наднични пари, така и всички пѫтни разноски за отиванье и връщанье. Колко ще бѫдѫтъ разноскитѣ – това ще се опрѣдѣли по особенъ законъ.^{[изм. 1893 10]}

Глава ХХ.
За великото народно събрание.

Дѣлъ I.
Какво има да върши Великото Народно Събрание.

140. Великото Народно Събрание се свиква отъ Князя, или отъ Регентството, или отъ Министерский Съвѣтъ.^{[изм. 1911 86]}

141. Князьтъ свиква Великото Народно Събрание:

1. За да обсѫжда въпроси за отстѫпвание или размѣнение на нѣкоя часть отъ территорията на Княжеството.
   Тие въпроси се рѣшаватъ по вишегласие отъ членоветѣ, които сѫ въ Събранието;
2. За да измѣни или прѣгледа Конституцията. Рѣшението на тие прѣдмѣти изисква вишегласието на двѣ третини отъ всичкитѣ членове на Събранието.^{[изм. 1911 87]}

142. Великото Народно Събрание може да бѫде свикано отъ Регенството, само за да обсѫди въпроси за отстѫпвание или размѣняванье на нѣкоя часть отъ территорията на Княжеството.

Тие въпроси се рѣшаватъ по вишегласие отъ членоветѣ, които сѫ въ Събранието.

143. Министерский Съвѣтъ свиква Великото Народно Събрание:

1. За избиранье новъ Князь въ случай, ако би царовавший Князь да се помине, безъ да остави подирѣ си Наслѣдникъ. Избиранието става по вишегласие на двѣ третини отъ членоветѣ, които сѫ въ Събранието.
2. За избирание Регенти, кога Наслѣдникътъ на прѣстола е непълновръстенъ.

Избираньето става по вишегласие отъ членоветѣ, които сѫ въ Събранието.^{[изм. 1911 88]}

Дѣлъ II.
За състава на Великото Народно Събрание.

144. Великото Народно Събрание се съставя отъ прѣдставителье, избрани направо отъ народа; Числото на тие прѣдставителье е равно съ двойното число членове на Обикновенното Народно Събрание, като се вземѫтъ по двама прѣдставителье отъ всѣки десетъ хиляди жителье отъ двата пола. За реда на Изборитѣ ще се издаде особенъ избирателенъ законъ.^{[изм. 1893 11]}

145. Прѣдсѣдатель, подпрѣдсѣдателье и потрѣбното число секретаре се избиратъ отъ самото Събрание изъ помежду членоветѣ му. А прѣди избиранието имъ прѣдсѣдателствува най-старий по годинитѣ изъ помежду членоветѣ на събранието.

146. Великото Народно Събрание има да разглежда само ония работи [чл. 141 – 143], заради които по Конституцията то е било свикано и се распуща, щомъ се свърши рѣшението имъ.

147. Къмъ Великото Народно Събрание се относятъ и членове 87, 90, 92, 93, 104, 114, 115, 131, 132, отъ тая Конституция.^{[изм. 1911 89]}

Глава ХХI.
За върховнитѣ правителственни уредби: за Министерский Съвѣтъ и Министерствата.

148. Върховнитѣ Правителственни Уредби сѫ:

1. Министерский Съвѣтъ,
2. Министерствата.

149. Испълнителната власть подъ върховний надзоръ и рѫководство на Князя [чл. 12] принадлѣжи на Министритѣ и на нихний Съвѣтъ.<ref group="изм. 1911">149. Изпълнителната власть, подъ върховния надзоръ и рѫководство на Царя (чл. 12), принадлежи на министритѣ и на тѣхния съвѣтъ.</ref>

150. Министерский Съвѣтъ състои отъ всичкитѣ Министри. Единъ отъ тѣхъ, по изборъ отъ Князя назначава се за прѣдсѣдатель на Съвѣта.^{[изм. 1911 90]}

151. Освѣнъ общитѣ длъжности въ обикновенно врѣме, на Министерский Съвѣтъ въ нѣкои долуспоменѫти случае се присвояватъ тия права и длъжности:

1. Кога се случи да се помине Князьтъ безъ Наслѣдникъ, Министерский Съвѣтъ поемва управлението на Княжеството и вѫтрѣ въ единъ мѣсецъ свиква Великото Народно Събрание за избиранье новъ Князь.
2. Министерский Съвѣтъ поемва управлението на Княжеството и тогава, когато Князьтъ при смърт’та си не отреди Регентство. Великото Народно Събрание за избиранье регенти трѣбва да бѫде свикано такожде вѫтрѣ въ единъ мѣсецъ. [гл. т. 1].
3. Ако подирь смърт’та на Князя овдовѣлата Княгиня остане непраздна, то, доклѣ тя роди, управлението на Княжеството принадлѣжи на Министерский Съвѣтъ.
4. Ако би да се помине нѣкой отъ Регентитѣ, то Министерский Съвѣтъ свиква Великото Народно Събрание, за да избере новъ Регентъ намѣсто починѫлий, по опрѣдѣлений редъ въ т. 2.
5. Министерский Съвѣтъ въ ония случае, що се споменуватъ въ точки 1 – 4 отъ тоя членъ, като поемва управлението на Княжеството, обявлява за това съ прокламация на народа.
6. Доклѣ Министерский Съвѣтъ управлява Княжеството, онъ не може да мѣнява министритѣ.
7. Членовете отъ Министерский, когато врѣменно управляватъ Княжеството, добиватъ само министерската си заплата.^{[изм. 1911 91]}

152. Министритѣ се назначаватъ и уволняватъ отъ Князя.^{[изм. 1911 92]}

153. Министритѣ сѫ отговорни предъ Князя и Народното Събрание съвокупно за вситѣ общи мѣрки, които тѣ взематъ, и лично всѣкой единъ за сичко, което е той извършилъ по управлението на повѣренната нему часть.^{[изм. 1911 93]}

154. Всѣкой оффициаленъ актъ, какъвто и да е, като се подпише отъ Князя, трѣбва да бѫде такожде подписанъ, или отъ всичкитѣ министри, или само отъ надлѣжний министръ.^{[изм. 1911 94]}

155. Народното Събрание може да прѣдава министритѣ на сѫдъ за измѣна на отечеството или на Князя, за нарушение Конституцията, за прѣдателство или нѣкакъвъ вреда причинена на Княжеството за лична полза.^{[изм. 1911 95]}

156. Прѣдложенията за прѣдавание Министръ на сѫдъ трѣбва да ставатъ писменно и да съдържатъ едно по едно всичкитѣ обвинения, и да сѫ подписани най малко отъ една четвъртина отъ членоветѣ на Народното Събрание.

157. За да се прѣдаде Министръ на сѫдъ изискватъ се гласоветѣ на двѣ третини отъ присѫствуѭщитѣ членове.

158. Министритѣ се сѫдѭтъ отъ особенъ Държавенъ сѫдъ, на който съставътъ ще бѫде опрѣдѣленъ по особенъ законъ.

159. Князьтъ не може да опрости единъ обвиненъ министръ безъ съгласието на Народното Събрание.^{[изм. 1911 96]}

160. Испълняваньето на законитѣ се порѫчва на върховни управителни уредби, които се наричатъ Министерства.

161. Министерства има шесть:

1. Министерство на Външнитѣ работи и исповѣданията.
2. Министерство на Вѫтрѣшнитѣ работи.
3. Министерство на Народното Просвѣщение.
4. Министерство на Финанситѣ.
5. Министерство на Правосѫдието.
6. Военно Министерство.^{[изм. 1893 12][изм. 1911 97]}

162. На чело на всѣко едно министерство намира се министръ.

163. Князьтъ има право да назначава лица на всичкитѣ Правителственни длъжности.^{[изм. 1911 98]}

164. Всѣко едно длъжностно лице дава клетва, че ще е вѣрно Князю и на Конституцията.^{[изм. 1911 99]}

165. Всѣкое длъжностно лице отговаря за своитѣ дѣйствия по службата си.

166. Длъжностнитѣ лица, които сѫ назначени на служба отъ Правителството, иматъ право да добиватъ пенсия, основата и количеството на която ще бѫде опрѣдѣлена по особенъ законъ.

Глава ХХII.
За начина, по който може да се измѣнява и прѣглежда Конституцията.

167. Прѣдложения за измѣнение или прѣглеждание Конституцията ставатъ по сѫщий начинъ, който е нареденъ и за издаванье законитѣ [ср. членове 108 и 109].

168. Реченитѣ въ горний 167 членъ прѣдложения се считатъ приети, ако за тѣхъ подадѫтъ гласъ пòвече отъ двѣ третини отъ всичкитѣ членове на Народното Събрание.

169. За разглежданье реченитѣ въ членъ 167 прѣдложения свиква се Великото Народно Събрание, което по вишегласие на двѣтѣ третини отъ всичкитѣ членове на Събранието, рѣшава въпроси, които се относятъ до измѣнението и прѣглежданьето на Конституцията.

Изменения

Изменения от 15 май 1893 г.

1. 6. Българский Князь и Прѣстолонаследника му носѭтъ титлата Царско Височество.
2. 38. Българский Князь не може да исповѣдва никаква друга вѣра, освѣнъ Православната. Само Князя, който по изборъ е стѫпилъ на Българский Прѣстолъ, ако принадлѣжи къмъ нѣкое друго Християнско вѣроисповѣдание, както той, така и първий прѣстолонаслѣдникъ, може да си останатъ въ него.
3. 58. Титли за благородство и други отличия не могѫтъ да сѫществуватъ въ Българското Княжество.
4. 59. Князя има право да раздава ордени. Учреждението на орденитѣ става съ особенъ Законъ.
5. 86. Обикновенното Народно Събрание се състои отъ прѣдставители, избрани направо отъ народа, по единъ прѣдставитель на двадесеть хиляди души отъ двата пола. Прѣдставителитѣ се избиратъ за петь години.
   Избиратели сѫ всички Български граждани, които иматъ възрасть пò-горѣ отъ 21 година, и се ползуватъ съ граждански и политически правдини.
   Избираеми за прѣдставители сѫ всички Български граждани, които се ползуватъ съ граждански и Политически правдини и сѫ на възрастъ пò-горѣ отъ 30 години и да сѫ книжовни (грамотни).
   За редътъ на изборитѣ ще се изработи особенъ избирателенъ Законъ.
6. 114. Гласоподаванието върху влѣзналий въ Събранието проектъ се допуща само въ такъвъ случай, ако се намиратъ въ засѣданието повѣче отъ една трѣта отъ всичкитѣ прѣдставители.
7. 115. Членоветѣ на Събранието трѣбва да гласоподаватъ лично и явно. Гласоподаванието може да бѫде и тайно, ако това поискатъ не по малко отъ десеть члена и Народното Събрание одобри исканието имъ.
8. 125. Ако би за свикванието на Народното Събрание да се посрѣщнѫтъ важни спънки, то Князьтъ, по прѣдставлѣние на Министерский Съвѣтъ, може да разрѣши заемъ до три милиона лева, съ условие, че той ще ся одобри отъ най близското Народно Събрание.
9. 126. За статии, за които не е билъ отрѣденъ кредитъ, Князьтъ може, по редътъ и въ показанитѣ въ прѣдидѫщий 125 членъ случай да разрѣши разноскитѣ отъ паритѣ на хазната, но тия всички разноски не бива да надминаватъ единъ милионъ лева.
10. 139. Всичкитѣ прѣдставители получаватъ дневни пари, а пѫтни получаватъ само тия, които живѣятъ не въ сѫщото мѣсто, гдѣто засѣдава Народното събрание.
11. 144. Великото Народно Събрание се съставя отъ Прѣдставители, избрани направо отъ народа. Числото на тия прѣдставители е равно на двоиното число членове отъ Обикновенното Народно Събрание, като се взематъ по двама прѣдставители отъ всѣки (20,000) двадесѣть хиляди жители отъ двата пола.
    За реда на изборитѣ ще се издаде особенъ избирателенъ Законъ.
12. 161. Министерства има осьмъ:
    1. Министерство на Вѫншнитѣ работи и Исповѣданията.
    2. Министерство на Вѫтрѣшнитѣ Работи.
    3. Министерство на Народното Просвѣщение.
    4. Министерство на Финанситѣ.
    5. Министерство на Правосѫдието.
    6. Военно Министерство.
    7. Министерство на Търговията и Земледѣлието.
    8. Министерство на Общитѣ Сгради, Пѫтищата и Съобщенията.

Изменения от 11 юли 1911 г.

1. КОНСТИТУЦИЯ НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ
   Приета на 16^ий априлий 1879 година, измѣнена на 15^ий май 1893 година и 11^ий юлий 1911 година.
2. За територията на Царството.
3. 1. Намаляване или уголѣмяване територията на Българското Царство не може да стане безъ съгласието на Великото Народно Събрание.
4. Каква е Царската власть и какви сѫ нейнитѣ прѣдѣли.
5. 4. Българското Царство е монархия наслѣдствена и конституционна, съ народно прѣдставителство.
6. 5. Царьтъ е върховенъ прѣдставитель и глава на Държавата.
7. 6. Българскиятъ Царь носи титлата Негово Величество Царь на Българитѣ, а прѣстолонаслѣдникътъ – титлата Царско Височество
8. 7. Безъ съгласието на Великото Народно Събрание Българскиятъ Царь не може да бѫде сѫщеврѣменно управитель на друга нѣкоя държава.
9. 8. Лицето на Царя е свещено и неприкосновено.
10. 9. Законодателната власть принадлѣжи на Царя и на Народното Прѣдставителство.
11. 10. Царьтъ утвърждава и обнародва приетитѣ отъ Народното Събрание закони.
12. 11. Царьтъ е върховенъ началникъ на всички военни сили въ Царството, както въ мирно, така и въ военно врѣме. Онъ раздава военнитѣ чинове по закона. Който постѫпя въ военна служба, дава клетва, че ще да е вѣренъ Царю.
13. 12. Изпълнителната власть принадлежи Царю; вситѣ органи на тая власть дѣйствуватъ отъ Негово име и подъ Неговъ върховенъ надзоръ.
14. 13. Сѫдебната власть въ всичката нейна ширина принадлежи на сѫдебнитѣ мѣста и лица, които дѣйствуватъ отъ името на Царя. Отношенията на Царя къмъ тия мѣста и лица се опрѣдѣляватъ чрѣзъ особни наредби.
15. 14. Царьтъ има право да смекчава или да отмѣнява наказанията спроти начина, който е опрѣдѣленъ въ правилата на криминалното сѫдопроизводство.
16. 15. Царьтъ има право за помилване въ криминалнитѣ дѣла. А правото за амнистия принадлежи на Царя, заедно съ Народното Събрание.
17. 16. Изложенитѣ въ чл. чл. 14 и 15 правдини на Царя не се простиратъ и на присѫдитѣ, по които сѫ осѫдени министри за нѣкакво нарушение Конституцията.
18. 17. Царьтъ е прѣдставитель на държавата въ всичкитѣ ѝ сношения с другитѣ държави. Отъ Негово име правителството прѣговаря и сключва съ другитѣ държави всички договори, които се утвърждаватъ от Царя. Тия договори се съобщаватъ от министритѣ на Народното Събрание, щомъ като интереситѣ и сигурностьта на страната допущатъ това (чл. 92 отъ Конституцията).
    Обаче, договоритѣ за миръ, търговскитѣ, както и всички договори, които налагатъ разходи на държавата, или съдържатъ измѣнения на сѫществующитѣ закони, или засѣгатъ публичнитѣ или гражданскитѣ права на българскитѣ подданици, ставатъ окончателни само слѣдъ приеманието имъ отъ Народното Събрание.
    Въ никой случай тайнитѣ постановления на единъ договоръ не могатъ да унищожаватъ явнитѣ му постановления.
19. 18. Наредбитѣ и разпорежданията, които излизатъ отъ Царя, иматъ сила въ такъвъ случай, когато тѣ сѫ подписани отъ надлежнитѣ министри, които приематъ на себе всичката за нихъ отговорность.
20. За мѣстопрѣбиванието на Царя
21. 19. Царьтъ е длъженъ да се намира постоянно въ царството. Ако на врѣме излазя отъ него, Той си назначава за намѣстникъ Министерския Съвѣтъ. Правата и длъжноститѣ на намѣстничеството ще се опрѣдѣлятъ съ особенъ законъ. За излизането Си и за назначаването намѣстникъ Царьтъ съобщава на Министерския Съвѣтъ, който оповѣстява за това чрѣзъ „Държавенъ Вѣстникъ.“
22. 20. Наслѣдникътъ на прѣстола такожде трѣбва да живѣе въ царството и може да излиза изъ него само съ съгласието на Царя.
23. За гербътъ на царството, за печата и за народното знаме.
24. 21. Българскиятъ държавенъ гербъ е златенъ коронованъ левъ на тъмночървено поле. Надъ полето Царска корона.
25. 22. На държавния печатъ се изображава гербътъ на царството.
26. 24. Царското достоинство е наслѣдствено въ мѫжката низходяща права линия, по реда на първородство на Негово Величество Царьтъ на Българитѣ Фердинандъ I^ий Саксъ-Кобургъ-Готски. За прѣстолонаслѣдието ще се издаде особенъ законъ
27. За пълнолѣтието на Царя, Регенството и за Настойничеството.
28. 25. Царствуващиятъ Царь и Наслѣдникътъ на прѣстола се считатъ пълновръстни на 18та си година.
29. 26. Ако Царьтъ встѫпи на прѣстола прѣди да е достигналъ тоя възрастъ, то до пълнолѣтието Му се отрежда Регенство и настойничество.
30. 28. Царствуващиятъ Царь може още при-живѣ да назначи трима Регенти, ако Наслѣдникътъ на прѣстола е непълновръстенъ, но за това се иска съгласието и утвърждението на Великото Народно Събрание.
31. 30. Членоветѣ на Регенството, при встѫпването си въ тая длъжность, даватъ въ Великото Народно Събрание клетва, че ще бѫдатъ вѣрни на Царя и на Конституцията. Слѣдъ това, чрѣзъ прокламация къмъ народа, тѣ обявяватъ, че наченватъ да управляватъ Царството въ прѣдѣлитѣ на Царската власть и отъ името на Царя.
32. 31. Царьтъ, отъ какъ достигне пълнолѣтие и даде клетва, встѫпя въ управление на Царството, и за това извѣстява на народа чрѣзъ прокламация.
33. 32. Възпитанието на непълновръстния Царь и управлението на имота Му се порѫчва на овдовѣлата Царица и на настойници, назначени отъ съвѣта на министритѣ, по съгласие съ Царицата.
34. 33. Членоветѣ на Регенството не могатъ да бѫдатъ и настойници на непълновръстния Царь.
35. 34. Слѣдъ смъртьта на Царя, Наслѣдникътъ Му встѫпва на престола и незабавно се разпорежда, за да се свика Великото Народно Събрание, прѣдъ което Той дава слѣдующата клетва:
    „Кълна се во име всемогущаго Бога, че свято и ненарушимо ще пазя Конституцията и законитѣ на царството и че въ всичкитѣ Си разпореждания ще имамъ прѣдъ очи само ползата и доброто на царството. Богъ да Ми е на помощь.”
36. За обдържане на Царя и на царския домъ.
37. 35. Народното Събрание съ особенъ законъ опрѣдѣлява на Царя и на Неговия дворъ цивилна листа.
38. 37. Господствующа въ българското царство вѣра е православно-християнската отъ източно изповѣдание.
39. 38. Българскиятъ Царь неможе да изповѣдва никаква друга вѣра, освѣнъ източно-православната. Изключение се прави само за нинѣцарствующия Царь.
40. 39. Българското Царство отъ църковна страна, като съставлява една нераздѣлна часть отъ българската църковна область, подчинява се на Св. Синодъ – върховната духовна власть на българската църква, дѣто и да се намира тая власть. Чрѣзъ послѣднята Царството съхранява единението си съ вселенската възточна църква въ всичко, що се отнася до догмитѣ на вѣрата.
41. 40. Християнитѣ отъ неправославно изповѣдание и друговѣрцитѣ, било природни подданици на българското царство, било приети въ подданство, а така сѫщо и чужденци, които постоянно или само врѣменно живѣятъ въ България, ползуватъ се съ свобода на вѣроизповѣданието си, стига изпълнението на тѣхнитѣ обреди да не нарушава сѫществующитѣ закони.
42. 43. Българското Царство се управлява точно споредъ законитѣ, които се издаватъ и обнародватъ по начина, който е показанъ въ Конституцията.
43. 45. Приетиятъ отъ Народното Събрание законъ се прѣдставя на Царя за утвърждение.
44. 46. Слѣдъ като се утвърди отъ Царя, законътъ въ пълния си текстъ трѣбва да се обнародва. При обнародване на закона трѣбва да се каже, че той е приетъ отъ Народното Събрание. Никой законъ нѣма сила и дѣйствие, доклѣ той не се обнародва.
45. 47. Ако би държавата да се заплашва отъ нѣкоя външна или вѫтрѣшна опасность, а Народното Събрание не би могло да се свика, то само въ такъвъ случай Царьтъ, по прѣдставление на Министерския Съвѣтъ и подъ обща отговорность на министритѣ, може да издава наредби и да прави разпореждания, които иматъ задлъжителна сила като законъ. Такива извънредни наредби и разпореждания се прѣдставятъ за одобрение на първото, свикано слѣдъ това, Народно Събрание.
46. 51. Държавнитѣ имоти принадлежатъ на българското царство и съ тѣхъ не могатъ да се ползуватъ нито Царьтъ, нито Неговитѣ роднини.
47. За гражданитѣ на българското царство.
48. 54. Всички родени въ България, които не сѫ приели друго подданство, сѫщо и ония, които сѫ родени другадѣ, отъ родители български подданици, броятъ се подданици на българското царство.
49. 55. Чужденци могатъ да приематъ българско подданство, споредъ наредбитѣ на особенъ законъ, който ще се издаде.
50. 56. Всѣкой подданикъ на Царството може да се отрече отъ подданството, слѣдъ като си отслужи по-напрѣдъ военната служба и като изпълни другитѣ си длъжности спрямо държавата, по особенъ законъ, който ще се изработи.
51. 58. Титли за благородство и други отличия не могатъ да сѫществуватъ въ българското царство.
52. 59. Царьтъ има право да раздава ордени. Учреждението на орденитѣ става съ особенъ законъ.
53. 60. Съ политически правдини се ползуватъ само гражданитѣ на българското царство, а съ граждански правдини, спроти законитѣ, се ползуватъ всички живущи въ царството.
54. 61. Никой въ българското царство не може нито да купува, нито да продава человѣчески сѫщества.
    Всѣкой робъ, отъ какъвто полъ, вѣра и народность да бѫде, свободенъ става, щомъ стѫпи на българска територия.
55. 62. Законитѣ за благоустройството и полицейскитѣ закони еднакво сѫ задлъжителни за всички лица, които живѣятъ въ царството.
56. 63. Всички недвижими имоти, които се намѣрватъ въ царството, макаръ би че принадлежали и на чужденци, се намиратъ подъ дѣйствието на българскитѣ закони.
57. 69. Всѣкой подданикъ на българското царство, безъ изключение, длъженъ е да плаща опрѣдѣленитѣ по закона даждия и държавни берии и да носи тегобитѣ.
58. 70. Царьтъ и Наслѣдникътъ на прѣстола се освобождаватъ отъ всѣкакви даждия, държавни берии и тегоби.
59. 72. Единъ особенъ законъ ще опрѣдѣли, кои криминални работи, извършени отъ военни лица на дѣйствителна служба, се сѫдятъ отъ военни сѫдилища и кои – отъ общитѣ съдилища.
60. 73. Никой не може да бѫде наказанъ безъ присѫда отъ надлѣжния сѫдъ, която е вече добила законна сила.
    Не могатъ да се създаватъ изключителни сѫдилища или слѣдствени комисии подъ никакъвъ прѣдлогъ и подъ какво и да е наименование.
    Въ военно врѣме, или когато при належаща опасность, произходяща отъ външно нахлуване или въорѫжено възстание, страната или часть отъ нея се обяви въ военно положение, дѣйствуватъ прѣдвиденитѣ въ закона военно-полеви сѫдилища.
    Военното положение се обявява съ законъ, ако Народното Събрание засѣдава, или съ указъ, подъ обща отговорность на министритѣ, ако не засѣдава. Въ послѣдния случай Народното Събрание се свиква в петь дни за потвърждение на издадения указъ.
61. 76. Отмѣненъ на 11^ий юлий 1911 година.
62. 78. Първоначалното учение е безплатно и задължително за вситѣ подданици на българското царство.
63. 79. Печатътъ е свободенъ. Никаква цензура не се допуща, сѫщо и никакъвъ залогъ не се иска отъ писателитѣ, издателитѣ и печатаритѣ.
    Когато писательтъ е познатъ и живѣе въ Царството, издательтъ, печатарьтъ и раздавачътъ нѣма да се прѣслѣдоватъ.
64. 82. Жителитѣ на българското царство иматъ право да се събиратъ мирно и безъ орѫжие, за да обсѫждатъ всѣкакви въпроси, безъ да искатъ по-напрѣдъ за това дозволение.
    Събирания, вънъ отъ зданията, подъ открито небо, напълно се подчиняватъ на полицейскитѣ правила.
65. 85. Прѣдставителството на българското царство се заключава въ Народното Събрание, което бива:
    1. Обикновено.
    2. Велико.
66. 86. Обикновеното Народно Събрание се състои отъ прѣдставители, избрани направо отъ народа, по единъ прѣдставитель на двадесеть хиляди души отъ двата пола. Прѣдставителитѣ се избиратъ за четире години.
    Избиратели сѫ всички български граждани, които иматъ възрасть по-горѣ отъ 21 година, и се ползуватъ съ граждански и политически правдини.
    Избираеми за прѣдставители сѫ всички български граждани, които се ползуватъ съ граждански и политически правдини и сѫ на възрастъ по-горѣ отъ 30 години и да сѫ книжовни (грамотни).
    За редътъ на изборитѣ ще се изработи особенъ избирателенъ законъ.
67. 91. Царьтъ може намѣсто министритѣ, или заедно съ нихъ, да назначава особени комисари, за да даватъ на Събранието обяснения по внесенитѣ проекти и прѣдложения. Комисаритѣ въ тия случаи иматъ, като министритѣ, правата, които сѫ показани въ прѣдидущия 90 членъ.
68. 108. Законодателната инициатива принадлежи на Царя и на Народното Събрание.
69. 109. Законопроектитѣ и прѣдложенията на правителството се внасятъ въ Народното Събрание, отъ надлежнитѣ министри по Царска заповѣдь. Всѣки прѣдставитель сѫщо може да внесе въ Народното Събрание законопроектъ или прѣдложение, ако тѣ сѫ подписани отъ една четвъртина отъ присѫствующитѣ прѣдставители.
70. 118. За всѣкоя наредба, станала въ Събранието и прѣдставена на Царя, рѣшението Царско трѣбва да се даде доклѣ трае сѫщата сесия.
71. 120. Бюджетътъ отъ какъ се приеме отъ Народното Събрание, прѣдставя се на Царя за утвърждение.
72. 121. Народното Събрание разглежда проекта на бюджета статия по статия.
73. 125. Ако би за свикването на Народното Събрание да се посрѣщнатъ важни спънки, то Царьтъ, по прѣдставлѣние на министерския съвѣтъ, може да разрѣши заемъ до три милиона лева, съ условие, че той ще се одобри отъ най близкото Народно Събрание.
74. 126. За статии, за които не е билъ отреденъ кредитъ, Царьтъ може, по реда и въ показанитѣ въ прѣдидущия 125 членъ случаи, да разрѣши разноски отъ паритѣ на хазната; но тия всички разноски не бива да надминаватъ единъ милионъ лева.
75. 127. Царьтъ свиква Народното Събрание редовно всѣка година. Сесията трае отъ 15 октомври до 15 Декември и отъ 15 януари до 15 мартъ. Но по нѣкои важни работи, Събранието може да се свиква и извънредно.
76. 128. Мѣстото и, както е рѣчено въ чл. 127, врѣмето на Събранието се паказватъ въ разпореждането на Царя за свикването на Събранието.
77. 129. Редовнитѣ засѣдания на Събранието може да се продължатъ по взаимно съгласие на Царя и Народното Събрание.
78. 130. Царьтъ отваря и затваря Събранието или самъ, или порѫчва това на друго лице, което е особно за това упълномощено.
79. 131. Прѣдъ отварянето на Събранието, вситѣ му членове у едно врѣме, споредъ обредитѣ на вѣрата си, даватъ тая клетва:
    „Кълна се во име единаго Бога да пазя и да браня Конституцията и, при извършването на длъжноститѣ си въ това Събрание, да имамъ едничко прѣдъ очи общото благо на народа и на Царя, колкото ми стига разумътъ и съвѣстьта. Богъ да ми е на помощь. Аминь.”
80. 132. Духовнитѣ лица клетва не даватъ, но се обричатъ тържествено да вършатъ всичко по съвѣсть, като иматъ прѣдъ очи само общото благо на държавата и на Царя.
81. 133. При отварянето на Събранието въ Царското слово се описва положението на държавата и се показватъ проектитѣ и прѣдложенията, които има да бѫдатъ внесени въ Събранието за разглеждане.
82. 134. На Царското слово Събранието прѣдставя Царю адресъ за отговоръ.
83. 135. Слѣдъ като свика Събранието, Царьтъ може да забави срока на неговитѣ засѣдания, но не за повече отъ два мѣсеца. Ново отлагане прѣзъ сѫщата сесия може да стане само по съгласие на самото Събрание.
84. 136. Царьтъ може да разпуща Събранието и да назначи нови избори на народни прѣдставители.
85. 138. Членоветѣ на Народното Събрание не могатъ да се събиратъ на сесия, безъ да бѫдатъ свикани отъ Царя; сѫщо тѣ не могатъ да се събиратъ на засѣдания, слѣдъ като се отложи, затвори или разпустне Събранието.
86. 140. Великото Народно Събрание се свиква отъ Царя, или отъ Регенството, или отъ Министерския Съвѣтъ.
87. 141. Царьтъ свиква Великото Народно Събрание:
    1. за да обсѫжда въпроси за отстѫпване или размѣняване на нѣкоя часть отъ територията на царството;
    2. за да се произнесе по случая, прѣдвиденъ въ чл. 7 отъ Конституцията;
    3. за да измѣни или прѣгледа Конституцията.
    Рѣшението на тия прѣдмети изисква вишегласието на двѣ третини отъ вситѣ членове на Събранието.
88. 143. Министерскиятъ съвѣтъ свиква Великото Народно Събрание:
    1. за избиране новъ Царь въ случай, ако би царувавшия Царь да се помине, безъ да остави подирѣ Си наслѣдникъ. Избирането става по вишегласие на двѣ третини отъ членоветѣ, които сѫ въ Събранието.
    2. За избиране Регенти, кога наслѣдникътъ на прѣстола е непълновръстенъ.
       Избирането става по вишегласие на членоветѣ, които сѫ въ Събранието.
89. 147. Къмъ Великото Народно Събрание се относятъ и членове 87, 90, 92, 93-104, 114, 115, 131 и 132 отъ тая Конституция.
90. 150. Министерскиятъ съвѣтъ състои отъ всичкитѣ министри. Единъ отъ тѣхъ, по изборъ на Царя, назначава се за прѣдседатель на съвѣта.
91. 151. Освѣнъ общитѣ длъжности въ обикновено врѣме, на министерския съвѣтъ въ нѣкои долуспоменати случаи се присвояватъ тия права и длъжности:
    1. кога се случи да се помине Царьтъ безъ наслѣдникъ, министерскиятъ съвѣтъ поема управлението на царството и вѫтрѣ въ единъ мѣсецъ свиква Велико Народно Събрание за избиране новъ Царь;
    2. министерскиятъ съвѣтъ поема управлението на царството и тогава, когато Царьтъ при смъртьта си не отреди Регенство. Великото Народно Събрание, за избиране Регенти, трѣбва да бѫде свикано такожде вѫтрѣ въ единъ мѣсецъ. (т. 1);
    3. ако, подиръ смъртьта на Царя, овдовѣлата Царица остане непраздна, то, доклѣ Тя роди, управлението на царството принадлежи на министерския съвѣтъ;
    4. ако би да се помине нѣкой отъ Регентитѣ, то министерскиятъ съвѣтъ свиква Велико Народно Събрание, за да избере новъ Регентъ на мѣсто починалия, по опрѣдѣления редъ въ т. 2;
    5. министерскиятъ съвѣтъ въ ония случаи, що се споменуватъ въ точки 1 – 4 отъ тоя членъ, като поема управлението на царството, обявява за това съ прокламация на народа;
    6. доклѣ министерскиятъ съвѣтъ управлява царството, онъ не може да мѣнява министритѣ;
    7. членовете отъ министерския съвѣтъ, когато врѣменно управляватъ царството, добиватъ само министерската си заплата.
92. 152. Министритѣ се назначаватъ и уволняватъ отъ Царя.
93. 153. Министритѣ сѫ отговорни предъ Царя и Народното Събрание съвокупно за всичкитѣ общи мѣрки, които тѣ взематъ, и лично всѣкой единъ за всичко, което е той извършилъ по управлението на повѣрената нему часть.
94. 154. Всѣкой официаленъ актъ, какъвто и да е, като се подпише отъ Царя, трѣба да бѫде такожде подписанъ или отъ всичкитѣ министри, или само отъ надлежния министъръ.
95. 155. Народното Събрание може да прѣдава министритѣ на сѫдъ за измѣна на Отечеството или на Царя, за нарушение на Конституцията, за прѣдателство или нѣкаква вреда, причинена на царството за лична полза.
96. 159. Царьтъ не може да опрости единъ обвиненъ министъръ безъ съгласието на Народното Събрание.
97. 161. Министерства има десеть:
    1. Министерство на Външнитѣ Работи и Изповѣданията;
    2. Министерство на Вѫтрѣшнитѣ Работи и Народното Здраве;
    3. Министерство на Народното Просвѣщение;
    4. Министерство на Финанситѣ;
    5. Министерство на Правосѫдието;
    6. Министерство на Войната;
    7. Министерство на Търговията, Промишленостьта и Труда;
    8. Министерство на Земедѣлието и Държавнитѣ Имоти;
    9. Министерство на Общественитѣ Сгради, Пѫтищата и Благоустройството и
    10. Министерство на Желѣзницитѣ, Пощитѣ и Телеграфитѣ.
98. 163. Царьтъ има право да назначава лица на всичкитѣ правителственни длъжности.
99. 164. Всѣко едно длъжностно лице дава клетва, че ще е вѣрно на Царя и Конституцията.

Бележки

1. В Годишния сборник от закони на Българското Княжество, издаден от Министерството на правосъдието през 1887 г., както и след измененията от 1893 г. и 1911 г., текстът на този член звучи така:
   124. Ако би, не въ периода на засѣданията на Събранието, да се види, че е нуждно да се направи за държавата заемъ за покривание на извънредни разноски, които не могѫтъ да се оставатъ за послѣ, то се свиква незабавно Народното Събрание иъвънредно.
   

Виж също

• Конституция на Република България

Външни препратки

• Конституция на Българското Княжество, 1879, сайт на Народното събрание
• Конституционен съд на Република България

Този текст представлява нормативен или индивидуален акт на държавните органи за управление на Република България и като такъв e обществено достояние съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права.