Йоан Кантакузин за битката край Велбъжд

... Архонтът на трибалите крал Стефан, когато се видя обграден от двете страни с неприятелски огън, реши, че не е в състояние да се противопостави на двамата царе, ако раздели войската си. Той предпочете да се срази с царя на мизите и като пристигна, разположи се с цялата си войска на лагер до него на удобно място, с тесен и мъчнопроходим проход. Те водили преговори помежду си и като не могли да се разберат, решили, че трябва да воюват. Съгласили се да сключат примирие за един ден, за да се сражават на следния ден. Тъй като не достигала храна в лагера на мизите, царят Михаил решил, че трябва да изпрати отбрана войска за храна в деня на примирието. И по-голямата част от войската се пръснала из околните места за грабеж. А кралят, като видял пръснатите войски на мизите и като сметнал, че моментът е удобен да се нахвърли върху Михаил, който бе надхитрен от него, с най-голяма бързина взел въоръжена войска и като довел триста тежко въоръжени алемани, пренебрегнал договора и потеглил срещу мизите. Като видял идващата войска на трибалите, Михаил разбрал, че е излъган, но и сам с възможна бързина въоръжил войската и я извел на сражение. И преди да се подредят за бой, трибалите нападнали, обърнали мизите в бягство и ги победили напълно. Едни от тях избили в сражението, а колкото хванали живи, взели им оръжието и ги освободили... Михаил, ранен смъртоносно, бил хванат жив и отведен в лагера на трибалите...

Източник: Христоматия по история на България, том ІІ.