Българо-сръбски договор (1912)

от Уикиизточник

Чл. 1. Царство България и кралство Сърбия си гарантират взаимно политическата независимост и териториална цялост, ангажирайки се по един абсолютен начин и без въздържание да си помагат взаимно, с всичките си сили в случай, че една от двете държави би била нападната от една или повече държави.

Чл. 2. Двете договорящи страни се задължават също да си помагат взаимно с всичките си сили в случай, че една коя в да е от великите сили би се опитала да анексира, да окупира или заеме с войските си, дори и временно, която и да е териториална част па Балканския полуостров, намирайки се сега под турско владичество, в случай, че една от договорящи се страни намери, че това би било противно на нейните жизнени интереси и като „casus belli".

Чл. 3. Двете договорящи страни се задължават да не сключват мир, освен задружно и след предварително споразумение.

Чл. 4. Една военна конвенция ще бъде сключена с цел да осигури пълното и удобно изпълнение но настоящия договор за постигане преследваната цел. Тази конвенция ще стимулира също и всичко онова, което има да се предприеме от едната и другата страна в случай на война и всичко, което би имало общо с военната организация, дислокацията и мобилизацията на войсковите части, отношенията на висшите командувания, които ще трябва да се установят още в мирно време за приготовляване на доброто ръководство на войната. Военната конвенция ще съставлява неразделна част от настоя шия договор. Изработването ѝ трябва да започне най-късно в срок от 15 дена след подписването на настоящия договор и трябва да се свърши в срок най-много от два месеца

Чл. 5. Настоящият договор и военната конвенция ще бъдат в сила от деня на подписването им до 31 декември 1920 г. включително. Те не ще могат да бъдат продължени подир тоя срок, освен след едно допълнително споразумение от двете договорящи страни. Всякога при свършване на договора и на военната конвенция в случай, че двете страни се намират още във война и без да са ликвидирали резултата от положението на война, договорът и конвенцията ще бъдат в сила до подписването на мира или до ликвидацията състоянието на работите, предизвикани от войната.

Чл. 6, Настоящият договор се състави в два еднообразни екземпляри, редактирани и двата на сръбски и на български език. Той ще се подпише от държавните глави и от министрите на външните работи и на двете страни. Военната конвенция подобно на двата екземпляра, редактирана на сръбски и български, ще бъде подписана от държавните глави, от министрите на външните работи и от специални военни пълномощници.

Чл. 7. Настоящият договор и военната конвенция ще могат да бъдат публикувани или съобщени на други държави, освен след едно предварително споразумение па двете договорящи страни, и то съвместно и едновременно. За приемането на една трета държава в съюза едно предварително споразумение ще бъде също нужно.