Българо-гръцки договор (1912)

от Уикиизточник

Взимайки предвид, че двете държави твърдо желаят запазването мира на Балканския полуостров и че могат чрез един солиден отбранителен съюз най-добре да отговарят на тая нужда.

Взимайки предвид в съшия ред на пиели, че мирното съвместно съществувание на разните народности в Турция върху базата на едно истинско и реално политическо равенство и на зачитание правата, произходящи от договорите или другояче отстъпени на християнските народности в Империята, съставляват необходимите условия за затвърдяване положението на работите в Изток.

Взимайки най-после предвид, че едно взаимно работене на двете държави в поменатата смисъл е от естество и в интереса на техните добри отношения: с Турската империя, за да се улесни и укрепи сговорът на гръцките и българските елементи п Турция: Правителството на Н. В. царя на българите и Правителството на Н.В.К. на елините, като си обещават взаимно да не дават каквато и да с било нападателна тенденция на своето чисто отбранително съглашение и като са решили да сключат помежду си един съюз за мир и за взаимно покровителство в пределите по-долу означени, назначиха за свои пълномощници..., които се установиха на следното:

Чл. 1. Ако противно на искреното желание на двете високо договорящи се страни и въпреки поведението на техните правителства за избягване всяко агресивно действие и всяко предизвикателство спрямо Отоманската империя една от двете държани бъде нападната от Турция било в своята територия, било чрез систематично нарушение правата, произтичащи от договорите или от основните принципи на международното право, двете високо договорящи се страни са длъжни да си помагат взаимно с целокупните си въоръжени сили и впоследствие да не сключват мир освен заедно и в съгласие.

Чл. 2. Двете високо договорящи се страна взаимно си обещават, от една страна, да упражнят моралното си влияние над своите сънародници в Турция в смисъл, за да допринесат искрено за съвместното съжителство на елементите, образуващи населенеието на Империята, и, от друга страна, да си дават взаимна помощ и да вървят в хармония във всички акции пред Отоманското правителство или към великите сили, което ще има за цел да се добие или да се осигури реализирането на правата, произтичащи от договорните или другояче отстъпени на гръцката и българска народности, прилагането на политическото равенство и на конституционните гаранции.

Чл. 3. Настоящият договор ще важи за три години от деня на подписването му и ще бъде тацитно подновяван по за една година, освен ако се денонсира. Денонсирането му ще бъде нотифицирано най-малко шест месеца преди изтичането на третата година от подписването на договора.

Чл. 4. Настоящият договор ще се пази в тайна. Той не ще може да се съобщи на трета сила, било изцяло или по части, нито ще се обнародва било изцяло или по части, освен със съгласието на двете високо договорящи се страни. Настоящият договор ще бъде ратифициран колкото се може по-скоро. Ратификациите ще се разменят в София (или в Атина). За уверение на което респективните пълномощни министри подписаха настоящия договор и го скрепиха със своите печати.

(подп.) Ив. Е. Гешев, Д. Панас -