На санцето

На слънцето Автор: Константин Миладинов

Санце ле, санце ти златно,
защо си пущил ко платно
околу тебе смолови,
темни облаци покрови?

Жити небесна ширина
и жити твоя светлина,
темни облаци разсеи
и ясно сонце угреи!

Вервиш ли,санце, що тие
в стредя си мене завиен
и сега темен, печален
я се нахожда опален?

Санце, ле, санце премило!
По сата земля си било,
си видел други несчастен
ко мене, санце, порастен?

Да живя, санце, без радост
во най-цветната ми младост,
кажи ми, има тарпение?
Какво несносно мачение!

Санце ле, облак разсеи
и чисто-златноугреи,
ио земя светло разкладви
и мене, санце, зарадви.

Произведенията на този автор са обществено достояние съгласно чл. 27, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права.