Реч на Н.В. Царя, произнесена по случай откриването на новата железопътна линия: Чепино – Якоруда – Белица

Реч на Н.В. Царя, произнесена по случай откриването на новата железопътна линия: Чепино – Якоруда – Белица Автор: Борис III

в. „Мир“ бр. 11698. 31 юли 1939 г. с. 1.

Ценейки голямото значение за страната на железопътната линия Чепино – Якоруда – Белица и в желанието си да споделя радостта на населението от нейното завършване, аз с удоволствие дойдох тук да взема участие в днешното тържество.

Осветената днес линия, която прорязва Родопите и свързва долината на Марица с долината на Места, минава през едни от най-красивите места на нашата родина и представлява, по трудностите, които са преодолени при нейната постройка, едно от най-големите постижения на нашата млада техника и на българския труд.

Новите придобивки в железопътното строителство, които напоследък ние тъй често вече празнуваме, не може да не ни радват. Това са неспирните проявления на нашия национален творчески дух. Днешното тържество е ново доказателство, че нашият народ е един траен и здрав елемент на мира, на реда и на прогреса и че той с благороден устрем гради своите културни и стопански блага за по-щастливи бъднини на родината.

Железопътната линия Чепино – Якоруда – Белица ще даде удобна и бърза връзка на трудолюбивото население от тоя край с главните центрове на страната. Тя ще повдигне поминъка му, ще улесни разумното и рационално използване на горските богатства на нашите три планини, три сестри, – величествената Рила, легендарния Пирин и китните Родопи. Тя ще подпомогне също развитието на редица индустрии, възможни само при сигурен железопътен транспорт, и ще поощри туризма из тези пълни с красота наши краища.

Честитя от сърце голямата нова културна придобивка на българския народ и на населението, което тя ще обслужва. Поздравявам горещо всички, които са допринесли за постройката на тази линия. Нека тя бъде в услуга на производството на българския свещен труд и носи на тоя хубав български кът благоденствие, култура и напредък.

Да живее България!

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.