Закон за защита на държавата

Този нормативен акт е отменен.

ЗАКОНЪ за защита на държавата

Утвърденъ съ Указъ № 2 отъ 23.01.1924 г., обн., ДВ, бр. 240 отъ 25.01.1924 г., изм. и доп., бр. 278 отъ 16.03.1925 г., бр. 21 (притурка) отъ 29.04.1925 г., попр., бр. бр. 105 от 8.08.1925 г., изм. и доп., бр. 92 отъ 25.07.1934 г., бр. 202 отъ 12.0.1941 г., попр., бр. 203 отъ 13.09.1941 г., бр. 205 отъ 16.09.1941 г.)

Чл. 1. (Измененъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *). Забраняватъ се всякакви организации, групи или техни поделения, които проповядватъ или подбуждатъ било къмъ насилствено изменение на установения отъ Конституцията държавенъ и общественъ строй, било къмъ насилствено завземане на властьта, или които за постигане на същите цели искатъ да си служатъ съ престъпления, въоръжени акции, насилия или терористически действия.

Също се забраняватъ и ония организации или групи, които съ пари или други средства подпомагатъ по-горепосочените организации или групи.

) Старъ чл. 1. Забраняватъ се всякакви обществени, политически и стопански организации или групи, които за постигане на своите цели проповядватъ или прибягватъ въ пределите на Царството къмъ престъпление, въоръжени акции насилия или терористически действия или учредяватъ свои нелегални поделения.

Чл. 2. (Измененъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *). Който създава организации, групи или техни поделения, посочени въ чл. 1 отъ тоя законъ, или става членъ на такива организации, групи или поделения, се наказва: създателите и организаторите съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 10 години и глоба отъ 50.000 до 500.000 лв., а членовете съ строгъ тъмниченъ затворъ отъ 5 до 10 години и глоба отъ 50.000 до 200.000 лв., а въ военно време: създателите и организаторите – съ смърть, а членовете – съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 10 години или глоба отъ 100.000 до 300.000 лв. *1)

) Старъ чл. 2. Които създаватъ, организирватъ или ставатъ членове на организации, групи или техни поделения, посочени въ чл. 1 отъ настоящия законъ, се наказватъ: създателите и организаторите съ строгъ тъмниченъ затворъ до 15 години и глоба от 50.000 до 500.000 лв., а членовете – съ строгъ тъмниченъ затворъ до 5 години и глоба до 50.000 лева.

1) Съ законъ отъ 12 септемврий 1941 г., е постановено: § 1 . Въ края на чл. 2 се прибавятъ следните думи: а въ военно време: „създателите и организаторите – съ смърть, а членовете – съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 10 години и глоба отъ 100.000 до 300.000 лв.“

Чл. 3. (Измененъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *1). Който набавя средства, укрива, улеснява, поддържа или подпомага съ съвети или по другъ начинъ посочените въ чл. 1 организации, групи, техни поделения, или техни членове, наказва се: съ строгъ тъмниченъ затворъ до 8 години и съ глоба отъ 30.000 до 150.000 лева, а въ военно време – съ смърть. *2)

1) По закона отъ 25 януарий 1924 г. въ чл. 3 глобата е била отъ 30.000 лева до 300.000 лева.

2) Съ законъ отъ 12 септемврий 1941 г., е постановено: § 1 . Въ края на членовете 3,4, 6, 9, 11, ал. I, и 14, се прибавятъ следните думи: а въ военно време – съ смъртъ.

Чл. 3а. (Новъ: З. отъ 12 септемврий 1941 г.). Който въ военно време приготовлява, продава, доставя, пренася, превозва оръжия или взривни вещества, противно или несъобразно съ разпорежданията на властьта, или укрива такива, като знае или по обстоятелствата е дълженъ да знае естеството на материалите, наказва се: съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 10 години и глоба отъ 50.000 до 300.000 лева, а превозното средство се конфискува.

Чл. 4. Който приема, крие превозва, събира или приготвя оръжие, уреди или избухвателни предмети и вещества като знае или споредъ обстоятелствата трябва да предполага, че могатъ да послужатъ за деянията, посочени въ чл. чл. 1, 8 и 13 на настоящия законъ, наказва се: съ строгъ тъмниченъ затворъ до 8 години и съ глоба отъ 30.000 до 300.000 лева, а въ военно време – съ смърть.*)

) Съ законъ отъ 12 септемврий 1941 г., е постановено: § 1 . Въ края на членове 3 , 4, 5, 6 , 9, 11 , ал. ал. I и 14, се прибавятъ следните думи: а въ военно време – съ смърть.

Чл. 5. (Измененъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *1, *2) Членовете на организации, групи или техни поделения, за които е речь въ чл. чл. 1 и 2 на тоя законъ, както и лица, които са подпомагали такива организации, групи по начинъ посоченъ въ чл. чл. 3 и 4 се освобождаватъ отъ наказание, ако съобщатъ на властьта за тяхното съществуване и за лицата, които влизатъ въ тяхъ преди тя сама да ги е открила.

1) Старъ чл. 5. (Отмененъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г). Който устно, писмено или чрезъ печатни, художествени и други произведения оправдава създаването на подобни организации, групи или техни поделения или възхвалява действия, които иматъ посочените въ чл. чл. 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9, 10, и 13 цели или средства наказва се: съ строгъ тъмниченъ затворъ до 5 години и съ глоба отъ 20.000 до 300.000 лева.

2) Стария чл. 11 съ З. отъ 16 мартъ 1925 г. се изменява и става чл. 5. Стария чл. 11 е билъ съ текстъ: Не се наказватъ лица, или членове на организации, групи или техни поделения, посочени въ чл. чл. 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 10 и 13 на настоящия законъ, които преди откриването имъ отъ властьта и преди да е извършено едно отъ престъпленията, посочени въ чл. чл. 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, и 13 отъ настоящия законъ, съобщаватъ на властьта за съществуването имъ и за лицата, които имъ са известни като участници въ тия организации и за тяхното местопребивание.

Чл. 6. (Новъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *1) Който устно, писмено или чрезъ печатни произведения върши пропаганда или агитация за промяна на политическия или икономически строй на държавата чрезъ престъпление, насилие или терористически действия, се наказва: съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 5 години и глоба отъ 50.000 до 500.000 лева, а въ военно време – съ смърть *2)

1) Стария чл. 6 съ З. отъ 16 мартъ 1925 г. е станалъ чл. 8, безъ изменение въ текста.

2) Съ законъ отъ 12 септемврий 1941 г., е постановено: § 2, Въ края на членове 3 , 4 , 6, 9 , 11, ал. 1, и 14, се прибавятъ следните думи: а въ военно време – съ смърть.

Чл. 7. (Новъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *) Който устно, писмено или чрезъ печатни, художествени или други произведения подбужа къмъ вражда, омраза или престъпление спрямо отделни класи или слоеве на населението или установените власти и съ това може да постави въ опасность обществения и правовъ редъ въ страната, се наказва съ строгъ тъмниченъ затворъ отъ 3 до 8 години и глоба отъ 50.000 до 300.000 лева.

) Стария чл. 7 съ З. отъ 16 мартъ 1925 г. става чл. 9, безъ изменение въ текста.

Чл. 8. *1). Който проповядва или организира бунтъ, или подбужда къмъ такъвъ, въ войската, жандармерията, полицията или въ някои техни части или железопътния, или телеграфо-пощенски персоналъ, когато е милитаризиранъ*), наказва се съ смърть или съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 10 години или глоба отъ 50.000 до 500.000 лева. Ако последва бунтъ, участниците въ бунта, ако не са военнослужащи се наказватъ: съ строгъ тъмниченъ затворъ до 10 години и глоба отъ 30.000 до 300.000 лв. Бъде ли това извършено въ военно време, наказанието и въ двата случая е смърть *2).

1) Стария чл. 8 съ закона отъ 16 мартъ 1925 г. става чл. 11, а стария чл. 6 става чл. 8.

2) Съ законъ отъ 12 септемврий 1941 г., е постановено: § 2, Въ края на членове 3 , 4 , 9 , 11, ал. 1, и 14, се прибавятъ следните думи: а въ военно време – съ смърть.

§ 5. Въ чл. 8 следъ думите: „някои техни части“ да се прибавятъ думите: „или железопътния или телеграфо-пощенски персоналъ, когато е милитаризиранъ“.

§ 6. Въ края на чл. чл. 8 и 16 се прибавятъ следните думи: „бъде ли това извършено въ военно време, наказанието и въ двата случаи, е смърть“.

Чл. 9. *1). Който проповядва или организира неподчинение въ войската, жандармерията, полицията или въ някои техни части или подбужда къмъ неподчинение, наказава се: съ строгъ тъмниченъ затворъ до 10 години и глоба отъ 30.000 до 300.000 лева, а въ военно време – съ смърть *2).

1) Стария чл. 9. съ закона отъ 16 мартъ 1925 г. става чл. 12, а стария чл. 7 става чл. 9.

2) Съ законъ отъ 12 септемврий 1941 г., е постановено: § 2. Въ края на членове 3 , 4 , 6, 9 , 11, ал. 1, и 14 се прибавятъ следните думи: а въ военно време – съ смърть.

Чл. 10. (Новъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *). Печатните и други произведения, за които е речь въ чл. чл. 6 и 7 на тоя законъ, се изземватъ по заповедь на прокурора. До издаването на такава заповедь, полицията може да взема всички мерки, за да спре разпространението на казаните произведения. Едновременно съ вземането на тези мерки полицията съобщава на прокурора за това. Съ издаването на заповедьта за изземване, прокурорьтъ повдига углавно преследване срещу отговорното лице.

Съ иззетите предмети по-нататъкъ се постъпва съгласно чл. 37 отъ наказателния законъ .

Също се конфискуватъ и тайните печатници съ всички принадлежности, които служатъ за печатане на произведения, забранени по тоя законъ.

Собствениците на явни печатници, които съзнателно са допустнали печатането на произведения, забранени по чл. 6 отъ тоя законъ, се наказватъ като съучастници. Ако ли са допустнали това по непредпазливость, наказватъ се: съ тъмниченъ затворъ и съ глоба отъ 10.000 до 100.000 лв.

) Стария чл. 10 съ закона отъ 16 мартъ 1925 г. става чл. 14.

Чл. 11. (Измененъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *1, *2). Който разруши военни материали или инсталации, железопътни, пощенски или телеграфни и телефонни съоръжения, мостове или други пътни съоръжения, минни съоръжения, водни или осветлителни инсталации, държавни, и обществени сгради, както и онзи който унищожава и разграбва хранителни припаси наказва се съ смърть или доживотенъ строгъ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 200.000 до 500.000 лева, а въ военно време – съ смърть *3).

Съ същото наказание се наказва и онзи, който разруши или запали обитаема сграда или колиба, или изобщо помещение, което временно служи за жилище, съ цель да всее смутъ или тероръ.

(Нова ал.: З. отъ 29 априлъ 1925 г.). Помагачите въ извършване на престъпления по тоя членъ се наказватъ, споредъ важностьта на тяхната дейность за извършването имъ, съ смърть или строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 10 години и съ глоба отъ 200.000 до 500.000 лева.

1) Чл. 11 по закона отъ 25 януарий 1924 г. е билъ чл. 8 съ текстъ: Който разруши военни материали или инсталации, железопътни, пощенски или телеграфни и телефонни съоръжения, мостове или други пътни съоръжения, минни съоръжения, водни или осветлителни инсталации, държавни обществени или частни сгради, както и който унищожава или разграбва хранителни припаси, наказва се: съ строгъ тъмниченъ затворъ до 15 години и глоба отъ 20.000 до 500.000 лв.

2) Стария чл. 11 съ 3. отъ 16 мартъ 1925 г. се изменя и става чл. 5.

3) Съ законъ отъ 12 септемврий 1941 г., е постановено: § 2. Въ края на членове 3 , 4 , 6, 9 , 11, ал. 1, и 14, се прибавятъ следните думи: а въ военно време – съ смърть.

Чл. 12 *). Който въ време на обществено бедствие, метежъ или размирици използува създаденото положение въ вреда на обществената сигурность и спокойствие, съ цель да набави имотна облага за себе си или за другиго, наказва се: строгъ тъмниченъ затворъ до 15 години и глоба отъ 50.000 до 500.000 лева.

) Стария чл. 9 съ З. отъ 16 мартъ 1925 г. става чл. 12, безъ изменение въ текста и стария чл. 12 се изменя и става чл. 15.

Чл. 13. (Новъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *). Който напустне местожителството си и влезе или се зачисли въ чета, съставена и въоръжена съ цель да върши престъпления противъ държавната или обществена сигурность, държавните или частните имущества, учреждения или съоръжения, или противъ живота на длъжностни или частни лица, наказва се съ смърть.

Съ същото наказание се наказватъ и лицата, които укриватъ, даватъ убежище или храна или набавятъ други средства на членовете на подобни чети.

Тези лица се освобождаватъ отъ наказание, ако чрезъ своевременно съобщаване на властьта за местопребиваването на четата или на отделни нейни членове, спомогнатъ за тяхното залавяне.

Имотите на осъдените по този членъ лица служатъ за обезщетение на всички вреди и загуби, причинени отъ действията на четата или на някои отъ нейните членове.

Онзи членъ на четата, който се предаде на властьта, преди да е извършено отъ него или отъ четата деяние, което по този законъ се наказва съ смърть и посочи другарите си и тяхното местонахождение, се освобождава отъ предвидената по-горе отговорность.

Членъ на чета, който се предаде на властьта, следъ като той или четата са извършили престъпно деяние, или спомогне за откриването и залавянето на другите членове на четата, не може да бъде наказанъ повече отъ 15 години строгъ тъмниченъ затворъ. *) Стария чл. 13 съ закона отъ 16 мартъ 1925 г. става чл. 16

Чл. 14. (Измененъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *1). Който влиза въ връзка съ лице група или сдружение намиращи се въ чужбина, за подготвяне или извършване на едно отъ посочените въ чл. чл. 2, 3, 4, 6, 8, 9, 11, 12, 13, и 16-16ж.*) престъпни деяния както и онзи, който подпомага по какъвто и да е начинъ сдружение, група, лице или печатно издание въ чужбина, които работятъ противъ държавния строй или обществения и правовъ редъ въ страната, наказва се съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 5 години и глоба отъ 50.000 до 300.000 лева, а въ военно време – съ смърть *2).

1) Стария чл. 14 съ З. отъ 16 мартъ 1925 г. става чл. 17, а стария чл. 10 се изменя и става чл. 14. Стария чл. 10 е съ следния текстъ: който отъ чужбина влезе въ връзка, ръководи или подпомага организации, групи или поделения, или лица, посочени въ чл. чл. 1, 2, 3, 4, 6, 7 и 13 отъ настоящия законъ, както и онзи, който отъ тукъ влиза въ връзка съ организации или лица въ чужбина, които преследватъ целите по чл. чл. 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8 и 13 отъ настоящия законъ, наказва се: съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 10 години и глоба отъ 50.000 до 500.000 лв.

2) Съ законъ отъ 12 септемврий 1941 г., е постановено:

§ 2. Въ края на членове 3 , 4 , 6, 9 , 11, ал. 1, и 14, се прибавятъ следните думи: а въ военно време – съ смърть.

§ 4. В чл. 14 съюза „и“ между цифрите 12 и 13 се заличава и следъ цифрата 13 се прибавятъ следните думи: и 16-16ж.

Чл. 15. (Измененъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *). Забранява се внасянето на печатни, литографирани, ръкописни, художествени и други произведения, за които е речь въ чл. чл. 6 и 7 отъ тоя законъ.

Такива произведения се задържатъ отъ пощенските власти или административните органи и се предаватъ на прокурора при областния съдъ, който издава заповедь за тяхното изземване. Съ тези произведения по-нататъкъ се постъпва съгласно чл. 37 отъ наказателния законъ.

Лицата, които внасятъ или разпространяватъ или като получатъ такива произведения не съобщатъ за това властьта, се наказватъ съ строгъ тъмниченъ затворъ до 5 години и съ глоба отъ 5.000 до 50.000 лева.

Вносътъ на такива произведения се допуска само за научни цели то съ разрешение и съ посредството на Министерството на народното просвещение.

) Стария чл. 12 съ З. отъ 16 мартъ 1925 г. се изменя и става чл. 15, а стария чл. 15 също се изменя и става чл. 20. Стария чл. 12 е съ следния текстъ: Забранява се внисането в България на всякакви печатни, литографирани, ръкописни, художествени и други произведения, които проповядватъ, оправдаватъ, възхваляватъ организации, групи или техни поделения или действия, посочени и наказуеми по настоящия законъ.

Такива произведения се задържатъ отъ пощенските власти или отъ административните органи и се предаватъ въ Министерството на вътрешните работи, което веднага чрезъ прокурора сезира окръжния съдъ и ако той постанови, че тия произведения са запретени за вносъ отъ настоящия законъ, постановява конфискуването и унищожаването имъ.

Лицата, които внасятъ съ цель за разпространяване или разнасятъ такива произведения се наказватъ съ строгъ тъмниченъ затворъ до 5 години и съ глоба отъ 5.000 до 50.000 лева.

Вносътъ на такива произведения се допуска само за научни цели то съ разрешение от Министерството на народното просвещение и чрезъ последното.

Чл. 16. (Измененъ: З. отъ 29 априлъ 1925 г. *1, *2) Ако организация или група, за която е речъ въ чл. 1 на тоя законъ, предприема метежи, бунтове, терористически действия, убийства или друго някое общо-опасно престъпление за постигане на посочените въ същия членъ цели, виновните лица се наказватъ: подбудителите, организаторите, предводителите и извършителите съ смърть, а останалите членове и помагачите – съ смърть или строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 10 години и всички съ глоба отъ 200.000 до 500.000 лева. Бъде ли това извършено въ военно време, наказанието и въ двата случаи е смърть *3).

1) Стария чл. 13 съ З. отъ 16 мартъ 1925 се изменя и става чл. 16, а стария чл. 16 става чл. 21. Стария чл. 13 е съ следния текстъ: ако организация, група или тяхно поделение предприема метежи, бунтъ, терористически действия, убийства, или друго тежко престъпление за осъществяване посочените въ чл. чл. 1, 6, 7 и 8 отъ настоящия законъ деяние, виновните лица се наказватъ: подбудителите, организаторите, предводителите и извършителите съ смърть или доживотенъ строгъ тъмниченъ затворъ, а останалите съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 10 години и всички съ глоба отъ 20.000 до 500.000 лв.

2) Съ законъ отъ 29 априлъ 1925 г. въ чл. 16 следъ думите: „останалите членове“ са прибавени думите: „и помагачите – съ смърть или“.

3) Съ законъ отъ 12 септемврий 1941 г., е постановено: § 6 . Въ края на чл. чл. 8 и 16 се прибавятъ следните думи: "Бъде ли това извършено въ военно време, наказанието и въ двата случаи е смъртъ.

Чл. 16а. (Новъ З. отъ 12 септември ѝ 1941 г.) Който въ военно време умишлено лиши отъ животъ или причини тежка телесна повреда на длъжностно лице при или по поводъ изпълнение на служебните му длъжности (чл. 248, ал. 3, и чл. 266, т. 3, ал. 1 отъ наказателния законъ), наказва се съ смърть.

Чл. 16б. (Новъ : З. отъ 12 септемврий 1941 г.) Който въ военно време умишлено лиши от животъ или причини тежка телесна повреда (чл. чл. 247, ал. I, 248, п. 3, 263, отъ наказателния законъ) на военнослужащо или милитаризирано въ нашата или въ съюзна войска лице при или по поводъ изпълнение на служебните му длъжности наказва се съ смърть.

Чл. 16в. (Новъ: З. отъ 12 септемврий 1941 г.) Който въ военно време причини на длъжностно лице при или по поводъ изпълнение на служебните му длъжности, телесна повреда (чл. 266, п. 3, въ връзка съ чл. 264 отъ наказателния законъ) наказва се съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко от 8 години и глоба отъ 50.000 лв. до 150.000 лв.; бъде ли пострадалото лице военнослужащъ или милитаризиранъ въ българската или съюзна войска, наказанието е 15 години строгъ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 100.000 до 300.000 лева.

Чл. 16 г. (Новъ: З. отъ 12 септемврий 1941 г.) Който въ военно време съставя или разпространява печатни произведения, хвърчащи листове писма, афиши, снимки, картини и др. подобни, поставя изрази или знаци по стени или по други предмети, съобщава публично или разгласява слухове, факти или обстоятелства съ цель да внесе смущение или да отслаби или да руши народната сплотеность и единство, да създаде настроение или течение въ полза на чужда държава и въ вреда на Българската държава, да разклати или подкопае доверието на народа въ държавните власти или родната войска, да поддържа, застъпва или защищава партийно-политически течения или организации, забранени от законите, наказва се съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 5 години и глоба отъ 50.000 до 300.000 лева, а въ особено важни случаи или ако това е извършено организирано отъ две или повече лица – съ доживотенъ строгъ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 100.000 до 500.000 лева или смърть.

Ако слуховете, фактите или обстоятелствата са неверни, налага се същото наказание, независимо отъ цельта на дееца, щомъ слуховете, фактите и обстоятелствата са отъ естество да причинятъ указаните въ горната алинея последици.

Бъдатъ ли посочените въ горните две алинеи деяния извършени по непредпазливость, наказанието е строгъ тъмниченъ затворъ до 3 години глоба отъ 10.000 до 50.000 лева.

Чл. 16д. (Новъ: З. отъ 12 септемврий 1941 г.) Който въпреки забраната на Министра на вътрешните работи и народното здраве, въ военно време тайно или явно слуша чуждестранни радио-станции, наказва се съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 5 години и глоба отъ 50.000 до 500.000 лв., а радио-апаратътъ се конфискува.

Притежатель на радио-приемателень апаратъ, който допуска или дава възможность на външни лица да слушатъ по притежавания отъ него апаратъ забранени отъ властьта радио-предавателни станции, наказва се съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 10 години и глоба отъ 100.000 до 500.000 лева.

Чл. 16е. (Новъ: З. отъ 12 септемврий 1941 г.). Който въ военно време не изпълни никакъ или както трябва своите длъжности съ цель да забави, да попречи или да осуети отправлението на държавно, общинска, обществена или въ частно предприятие служба въ вреда на държавната отбрана, вътрешния редъ, общественото продоволствие или стопанския животъ на страната, наказва се съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 10 години и глоба от 50.000 до 300.000 лева, а въ особено тежки случаи или ако това е извършено отъ две или повече лица организирано, наказанието е доживотенъ строгъ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 100.000 до 500.000 лева или смърть.

Съ същото наказание е наказва и онзи, който въ военно време при доставка за нуждите на армията или за други държавни или общински нужди, съзнателно, безъ законни причини и въ вреда на държавата или общината не изпълни предприятието напълно или отчасти или представи стоки неотговарящи на поемните условия по качество или количество. Съ същото наказание се наказватъ и ония длъжностни лица, които умишлено са приели така доставените стоки.

Съ същото наказание се наказва и онзи, който въ неподчинение на разпорежданията на властьта досежно цените и разпределението, или въ очакване на по-големи печалби, затвори временно заведението си. Находящите се въ заведението стоки се конфискуватъ, а заведението преминава въ владение на държавата.

Съ същото наказание се наказва онзи, който чрезъ съставяне на неверни фактури или по другъ начинъ укрива законно определените цени на продадените предмети съ цель да увеличи незаконно печалбата си.

Чл. 16ж. (Новъ: З. отъ 12 септемврий 1941 г.). Който въ военно време, по какъвто и да е начинъ, извършва действия, които могатъ да влошатъ положението на държавата спрямо съюзна държава, наказанието е доживотенъ строгъ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 100.000 до 500.000 лв., а въ особено тежки случаи – смърть.

Чл. 16з. (Новъ: З. отъ 12 септемврий 1941 г.). Който въ военно време по радио говори противъ Българската държава, нейното управление, нейната политика или говори въ полза на неприятелска държава или изнася слухове, факти и обстоятелства вредни за народното спокойствие и единство, или уронващи доброто име и честьта на Българската държава и управление, наказва се съ смърть.

Съ същото наказание се наказва и онзи български поданикъ, който въ чужбина извършва същото деяние.

Чл. 17 *). Заедно съ главното наказание, наложено по кой да е членъ отъ настоящия законъ, виновниците се лишаватъ отъ граждански и политически права по чл. 30 отъ наказателния законъ за срокъ, определенъ отъ съда.

Предметите, които са служили или са били предназначени за извършване на едно отъ посочените по-горе престъпления, се конфискуватъ.

За гражданските вреди и загуби, заедно съ виновните, отговарятъ солидарно и посочените въ настоящия законъ организации, къмъ който се числятъ виновните, съ всичките си имоти, макаръ и записани на чуждо име.

) Чл. 17 по закона отъ 25 януарий 1924 г. е билъ чл. 14, безъ изменение въ текста, а стария чл. 17 съ З. отъ 16 мартъ 1925 г. става чл. 22.

) Стария чл. 17 съ законъ отъ 16 мартъ 1925 г. е станалъ чл. 22.

Чл. 18. (Новъ З. отъ 16 мартъ 1925 г. *1). Онзи, който знае, че се приготовлява или е извършено *2) някое отъ посочените въ тоя законъ престъпни деяния и не съобщи за това на властьта, наказва се съ тъмниченъ затворъ.

(Нова ал.: З. отъ 29 априлъ 1925 г.). Онзи, който укрива или спомага да избегне лице за което знае или по обстоятелствата трябва да предполага, че е извършило престъпление по чл. 11 или чл. 16 отъ тоя законъ, се наказва съ наказанието, определено отъ тоя законъ за укриваното или подпомагането да избегне лице.

(Нова ал.: З. отъ 29 априлъ 1925 г.). Ако укриването или подпомагането да избегне и извършено отъ възходящи, съпругъ, синъ или дъщеря, то наказанието е до 15 години строгъ тъмниченъ затворъ и глоба до 200.000 лв.

(Изменена ал.: З. отъ 29 априлъ 1925 г. *3). Онзи пъкъ който укрива или спомогне да избегне лице, за което знае или по обстоятелствата трябва да предполага, че е извършило някое друго отъ предвидените въ тоя законъ престъпни деяния, съ изключение на деянието, предвидено въ чл. 13, се наказва съ строгъ тъмниченъ затворъ до 5 години и глоба отъ 20.000 до 100.000 лева. Тая наредба не се прилага спрямо низходящите, възходящите, съпрузите, братята и сестрите на укриването лице.

1) Стария чл. 18 съ закона отъ 16 мартъ 1925 г. става чл. 23.

2) Съ законъ отъ 12 септемврий 1941 г., е постановено: § 8. Въ алинея I на чл. 18 следъ думата „приготовлява“ се прибавятъ думите: „или извършва“.

3) Съ З. отъ 29 априлъ 1925 г. въ последната ал. на чл. 18 следъ думата „някое“ е прибавена думата „друго“.

Чл. 19. (Новъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г.). Който по предвидения въ чл. 6 отъ тоя законъ начинъ проповядва, оправдава, одобрява или възхвалява създаването на споменати въ чл. 1 организации, групи или техни поделения, или пъкъ оправдава, одобрява или възхвалява извършването на някои отъ посочените въ чл. чл. 2, 3, 4, 6, 8, 9, 11, 12, 13, 14 16 и 18 деяние се наказва съ строгъ тъмниченъ затворъ отъ 3 до 10 години и съ глоба отъ 20.000 до 300.000 лева.

Чл. 19а. (Новъ: З. отъ 12 септемврий 1941 г.). Наказанието предвидено въ военно време въ чл. чл. 2, 3, 4, 6, 8, 9, ал. I, 14 16 – 16з, се прилага и за помагачите и укривателите.

Същото наказание се налага и при опитъ за извършване на тия деяния.

Чл. 20. (Изменена ал.: З. отъ 12 септемврий 1941 г. *1). Онзи, който се числи като членъ на забранени отъ този законъ организации, групи или техни поделения или имъ съдействува, както и онзи, който е привърженикъ на комунистически, анархистически или насилнически методи на обществено-политическа борба или изповядва комунистически, анархически или други противодържавни идеи и разбирания, не може да заема никаква държавна, държавно-автономна, общинска или обществена (въ кооперации, акционерни и други такива дружества) служба, нито да бъде членъ на Народното събрание или на някое самоуправително тяло. Ако такова лице заема държавна (въ това число и тази, които по специални закони се ползуватъ съ несменяемость), държавно-автономна, общинска или обществена служба, то се уволнява административно; ако пъкъ е избрано за народенъ представитель или общински съветникъ или училищенъ настоятель, то губи мандата си. Решението за това се взема за народните представители отъ Парламента, а за общинските съветници и училищните настоятели отъ областния съдъ.

Непосредствениятъ началникъ, който съзнателно назначава или задържа на служба такива лица, се наказва по чл. 443 отъ наказателния законъ .

(Нова ал.: З. отъ 12 септемврий 1941 г.). За уволнените държавни или общински служители и за загубилите мандата си народни представители или общински съветници, се съобщава на прокурора, който може да повдигне срещу същите наказателно преследване.

(Нова ал.: З. отъ 12 септемврий 1941 г.). Осъдените по този законъ държавни, автономно-държавни и общински служители губятъ правото на пенсия или се лишаватъ отъ пенсия, ако са вече получили или получаватъ такава.

1) Стара ал. I на чл. 20 (Измененъ: 3. отъ 16 мартъ 1925 г. **). Онзи който се числи като членъ на забранени по този законъ организации, групи или техни поделения или имъ съдействува, както и онзи, който е привърженикъ на комунистически, анархистически или насилнически методи на обществено-политическа борба, не може да заема никаква държавна, окръжна или общинска служба, нито да бъде членъ на Народното събрание или на някое самоуправително тяло. Ако такова лице заема държавна, окръжна или общинска служба, то се уволнява; ако пъкъ е избрано за народенъ представитель, окръженъ или общински съветникъ или училищенъ настоятель, то губи мандата си. Решението за това се взема за народните представители отъ Парламента, а за окръжните и общински съветници и училищните настоятели – отъ областния съдъ.

- ) Чл. 20 по закона отъ 25 януарий 1924 г. е билъ чл. 15 съ следния текстъ: Всеки който се числи като членъ въ организации, групи или техни поделения, забранени по силата на тоя законъ, или имъ съдействува, не може да заема никаква държавна или обществена служба и ако заема такава, се уволнява.

Чл. 21 *). Следъ влизане въ сила на настоящия законъ, възъ основа на представени отъ Министерството на правосъдието данни, Върховниятъ касационенъ съдъ – углавно отделение – веднага обявява въ „Държавенъ вестникъ“ това и дава петдневенъ срокъ на заинтересуваната страна да даде, ако иска, писмено своите обяснения, следъ което въ разпоредително заседание, въ седмодневенъ срокъ, постановява разтурването на посочените въ чл. 1 отъ настоящия законъ новообразувани или съществуващи досега организации, групи или техни поделения, подъ каквото име и да се прикриятъ те. Имотите на разтурените организации и групи и на техните финансови и стопански институти постъпват въ полза на държавата.

Всички сделки, направени следъ 12 септемврий 1923 г., съ които такива организации, групи и поделения отчуждаватъ имотите си или пъкъ поематъ задължения спрямо трети лица, се смятатъ безпричинни и са нищожни по право, обаче, на страните по тия сделки се дава право да доказватъ противното на общо основание.

) Съ З. отъ 16 мартъ 1925 г. стария чл. 16 става чл. 21, безъ изменение въ текста.

Чл. 22. (Измененъ: З. отъ 25 юлий 1934 г. *1). Делата по този законъ са подсъдни на областните съдилища, а по отношение военните лица – на областните военни съдилища, и се разглеждатъ по спешность.

Присъдите на тези съдилища са окончателни и подлежатъ само на касационно обжалване.

(Отменена ал. III. З. отъ 12 септемврий 1941 г. 2*). При разглеждане делата по тоя законъ, се прилагат и правилата на чл. чл. 650, ал. 2, 651, ал. 2, 652, ал. 2, 653, 654, 654-а и 656, ал. 2, на углавното съдопроизвоство, а чл. 655 отъ същия законъ се прилага само ако председательтъ на съда намери това за необходимо. Същото важи и при обявено военно положение, когато делата се предаватъ за водене и разглеждане отъ военно-полевите следователи и военно-полевите съдилища, като въ този случай правата на съдебните следователи се упражняватъ отъ военно-полевите следователи, тези на прокурора – отъ военно-полевия прокуроръ, тези на областните съдилища – отъ военно-полевите съдилища и тези на Върховния касационенъ съдъ – отъ Воннно-касационния съдъ.

Спрямо виновните по чл. 13 отъ настоящия законъ се прилага закона за изтребление на разбойниците.

Издадените и встъпили въ законна сила смъртни присъди по настоящия законъ се привеждатъ въ изпълнение безъ утвърждение по чл. 598 отъ закона за углавното съдопроизводство и безъ представление на усмотрение споредъ ст. 903 отъ военно-съдебния законъ, освенъ ако съдътъ намери за необходимо да постанови това.

1) Старъ чл. 22 (Измененъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *). Делата по тоя законъ са подсъдни на окръжните съдилища и се разглеждатъ по спешность. Присъдите на тези съдилища са окончателни и подлежатъ на касационно обжалване. При обявено военно положение за дадено място веднага действуватъ военно-полеви съдилища, придадени къмъ съответните войскови части, които на самото място пристъпватъ къмъ съдене и наказване на виновниците.

(Нова ал.: З. отъ 29 априлъ 1925 г.) При разглеждане делата по тоя законъ, се прилагатъ и правилата на чл. чл. 650, ал. 2, 651, ал. 2, 652, ал. 2, 653, 654, 654-а и 656, ал. 2, на углавното съдопроизводство, а окръжните съдилища могатъ да прилагатъ и чл. 655 от същия законъ. Същото важи и когато, при обявено военно положение делата се гледатъ отъ военните следователи и военно-полевите съдилища, като въ тези случаи правата на съдебните следователи се упражняватъ отъ военни следователи, тези на прокурора – отъ военни прокуроръ тези на окръжните съдилища – отъ военно-полевите съдилища и тези на Върховния касационенъ съдъ – отъ Военно касационния съдъ.

(Нова ал.: З. отъ 29 априлъ 1925 г.) Спрямо виновните по чл. 13 отъ настоящия законъ прилага се закона за изтребление на разбойниците.

) Чл. 22 по закона отъ 25 януарий 1924 г. е билъ чл. 17 съ следния текстъ: Делата по тоя законъ са подсъдни на окръжните съдилища и се разглеждатъ по спешность. Въ случай на мятежъ или бунтъ, за усмиряване на който се изпратятъ войскови, полицейски или други части и е обявено военно положение, веднага при частите се придаватъ военно-полеви съдилища, които незабавно пристъпватъ къмъ съдене и наказвание на виновниците.

2) Отменена ал. III на чл. 22 . При военно положение действуватъ предвидените въ военно-съдебния законъ военно-полеви съдилища.

Чл. 22в. (Новъ: З. отъ 12 септемврий 1941 г.). Лишението отъ свобода, наложено като наказание по този законъ, се изтърпява въ общественъ трудъ на държавно, общинско или обществено предприятие.

Чл. 22 г. (Новъ: 3. отъ 12 септемврий 1941 г.). Съдътъ може да постанови смъртното наказание, наложено за деяния по този законъ, да се изпълни публично чрезъ обесване или чрезъ разстрелване.

Чл. 23. (Измененъ: З. отъ 12септемврий 1941 г. *1) Съдътъ, по реда на чл. 654-а отъ наказателното съдопроизводство, може да обяви за опасенъ за държавата подсъдимия, който се е отклонилъ или се укрива, ако до 15 дни отъ търсенето му чрезъ „Държавенъ вестникъ“ не се яви, и ако на предварителното или съдебното следствие се разкриватъ достатъчно данни за неговата виновность. Съ така обявените лица се постъпва по начина показанъ въ същия членъ.

1) Старъ чл. 23. (Новъ: З. отъ 29 априлъ 1925 г. *) Съдътъ, който прилага закона по същество, по предложение на прокурора и съ мотивирано определение, прогласява за обявенъ престъпникъ всяко лице, което до изтичането на 15 дни отъ публикуването въ „Държавенъ вестникъ“, и въ някои местни вестници, ако има такива, че се дири отъ властьта, като подозрено въ престъпление по настоящия законъ, не се яви и не се предаде на властьта. Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменено или отменено отъ същия съдъ ако изменилите се обстоятелства наложатъ това.

Имената на обявените престъпници, съ указание за тяхната самоличность, се обнародватъ въ „Държавенъ вестникъ“. Всеки гражданинъ може да залови обявенъ престъпникъ и да го предаде на властьта. Всеки гражданинъ при преследването и залавянето на такова лице има право на полицейските органи.

) Съ З. отъ 16 мартъ 1925 г. стария чл. 18 се изменя и става чл. 23, а съ З. отъ 29 априлъ 1925 г. чл. 23 става чл. 24.

Чл. 23а. (Новъ: З. отъ 12 септемврий 1941 г.). Подъ военно време се разбира, както състоянието предвидено въ чл. 7 отъ военно-наказателния законъ, така и състоянието на което говори чл. 33а отъ закона за гражданската мобилизация, безразлично дали се касае до военни или граждански лица.

Чл. 24. (Измененъ: З. отъ 16 мартъ 1925 г. *). Мярката за неотклонение за всички престъпни деяния по тоя законъ е задържане подъ стража, съ изключение на случая въ чл. 7, по отношение на който се прилагатъ наредбите на закона за углавното съдопроизводство.

) Съ З. отъ 16 мартъ 1925 г. стария чл. 18 се изменя и става чл. 23, а съ З. отъ 29 априлъ 1925 г. чл. 23 става чл. 24, безъ изменение въ текста. Стария чл. 18 е съ следния текстъ: Мярката за неотклонение по тоя законъ за деяния, които се наказватъ с повече отъ 5 години строгъ тъмниченъ затворъ, е задържане подъ стража.

Този текст представлява нормативен или индивидуален акт на държавните органи за управление на Република България и като такъв e обществено достояние съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права.