Цариградски превод

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето

Битие[редактиране]

1 В начало създаде Бог небето и земята. 2 А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божий се носеше върх водата. 3 И рече Бог: Да бъде виделина. И стана виделина.

Изход[редактиране]

12 И говори Господ Моисею и Аарону в Египетската земя и рече: 2 Този месец ще бъде вам начало на месеците: ще ви бъде първ в месеците на годината. 3 Говорете на всичкото Израилево събрание и речете: В десетия ден на този месец нека вземат за себе си всеки по едно агне според отечествените си домове, по едно агне за всеки дом. 4 Но ако са малцина в дома за агнето, той и съседът му който е по-ближен на къщата му нека го вземат според числото на душите: всеки ще се счита за агнето съразмерно с онова което му е доволно да яде. 5 А агнето ви или ярето ще бъде непорочно, мъжко единолетно: от овците или от козите ще го вземете. 6 И ще го пазите до четиринадесетия ден на истия месец; и тогаз всичкото множество на събранието Израилево ще го заколе привечер. 7 И ще вземат от кръвта и турят на двата стълпа на вратата и на горния праг на къщните врата дето ще го ядат. 8 И ще ядат месото през оназ нощ печено на огъня: с безквасен хляб и с горчиво зеле ще го ядат. 9 Да не ядете от него сурово нито варено в вода, но печено на огън: главата му с краката му и с утробата. 10 И да не оставите остатък от него до утринта: и онова що остане до утринта изгорете го в огън. 11 И така ще го ядете: опасани през чреслата си, с обущата си на нозете си и тоягите си в ръцете си; и ще го ядете с бързота: Пасха е Господня. 12 Защото тая нощ ще замина през Египетската земя и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, от человек до скот; и ще направя съдби против всичките Египетски богове: аз съм Господ. 13 И кръвта ще бъде вам за знак на къщите в които сте; и когато видя кръвта ще ви замина, и язвата не ще да бъде у вас да ви погуби когато поразя Египетската земя. 14 И този ден ще ви бъде за помен; и ще го празднувате като праздник на Господа в родовете си: за вечен закон ще го празднувате. 15 Седем дни да ядете безквасен хляб: от първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото който яде квасно от първия до седмия ден, оназ душа да се изтреби от Израиля. 16 И в първя ден ще бъде съзвание свето: и в седмия ден съзвание свето ще ви бъде: никаква работа да се не върши в тях, освен онова което трябва на всекиго человека да яде: това само ще вършите. 17 Ще увардите, прочее, праздника на безквасните; защото този ден изведох пълковете ви из Египетската земя: заради това за вечен закон ще вардите този ден в родовете си. 18 От четиринадесетия ден на първия месец отвечер ще ядете безквасни хлябове до двадесет и първия ден на месеца довечер. 19 Седем дни да се не намерва квас в къщите ви; защото който яде квасно, оназ душа ще се изтреби из Израилевото събрание, или бил пришлец или туземец. 20 Нищо квасно да не ядете: в всичките си обиталища безквасни хлябове ще ядете. 21 Тогаз повикна Моисей всичките старци Израилеви и рече им: Изберете и вземете за себе си по едно агне според челядите си, и заколете пасхата. 22 После ще вземете вързоп от исоп, и ще го потопите в кръвта която ще бъде в леген; и от кръвта що е в легена ще ударите горния праг и двата стълпа на вратата къщна; и никой от вас да не излезе из къщните си врата до утринта. 23 Защото Господ ще мине за да порази Египтяните; и когато види кръвта на горния праг и на двата стълпа на вратата, Господ ще замине вратата, и не ще да остави погубителя да влезе в къщите ви за да порази. 24 И ще упазите това като узаконение за себе си и за синовете си до века. 25 И когато влезете в земята която Господ ще ви даде както говори, ще упазите тази служба. 26 И когато ви рекат синовете ви: Що значи у нас тая служба? 27 ще отговорите: Това е жертва на пасхата за Господа; защото премина къщите на Израилевите синове в Египет когато той порази Египтяните, а нашите къщи избави. Тогаз людите се наведоха и се поклониха. 28 И отидоха Израилевите синове та направиха както заповяда Господ Моисею и Аарону: така направиха. 29 И около среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона който седеше на престола си до първородния на пленника който бе в затвора, и всичките първородни на скотовете. 30 И стана Фараон през нощта, той, и всичките му слуги, и всичките Египтяни; и стана голям вик в Египет, защото нямаше къща в която да няма мъртвец. 31 И повика Моисея и Аарона през нощта и рече: Станете, излезте изсред людете ми, и вие и Израилевите синове; и идете та послужете на Иеова както рекохте; 32 и овците си и стадата си вземете както рекохте, та идете; и благословете и мене. 33 И Египтяните принуждаваха людете, за да ги извадят по-скоро из земята си; защото рекоха: Ние всички измираме. 34 И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, и имаха всеки нощвите си на рамената си обвити в дрехите си. 35 И направиха Израилевите синове според Моисеевото слово, и поискаха от Египтяните сребърни и златни неща и дрехи. 36 И Господ даде на людете благодат пред Египтяните: и дадоха им колкото искаха; и обраха Египтяните. 37 И дигнаха се Израилевите синове от Рамесий в Сокхот, около шестстотин тисящи мъже пешци освен челядите. 38 Още наедно с тях възлезе и голямо множество смесено, и овци, и говеда, скотове твърде много. 39 И от тестото което носеха из Египет изпекоха потребници безквасни: защото не бе вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и не можаха да се бавят нито да приготвят ястие за себе си. 40 А пришелствуванието което направиха Израилевите синове в Египет биде четиристотин и тридесет години. 41 И в свършението на четиристотин и тридесет години, в истия онзи ден, излязоха всичките Господни пълкове из Египетската земя. 42 Тази е нощ която трябва да се варди за Господа, защото ги изведе из Египетската земя: тази е оная нощ Господня която трябва да се варди от всичките Израилеви синове в родовете им. 43 И рече Господ на Моисея и Аарона: Този е законът на пасхата: Никой иноплеменник да не яде от нея. 44 И всеки раб купен с сребро, когато се обреже, тогаз ще яде от нея. 45 А пришлец и наемник да не ядат от нея. 46 В истата къща ще се изяде: от месото да не изнесете вън из къщата, и кост да не строшите от нея. 47 Всичкото събрание Израилево ще направи това. 48 И ако някой чужденец живее като пришлец наедно с тебе, и иска да направи пасхата на Господа, нека се обрежат всичките му мъжки, и тогаз нека пристъпи да я направи; и ще бъде като туземец на мястото; защото никой необрязан не трябва да яде от нея. 49 И истий закон ще бъде за туземеца и за чужденеца който е пришлец между вас. 50 И направиха всичките Израилеви синове както заповяда Господ Моисею и Аарону: така направиха. 51 И в истия онзи ден изведе Господ Израилевите синове из Египетската земя според пълковете им.

13 И говори Господ Моисею и рече: 2 Посвети ми всяко първородно, всяко което отваря ложесна между Израилевите синове, от человек до скот: то е мое. 3 И рече Моисей на людете: Помнете този ден в който излязохте из Египет, из дома на рабството; защото Господ с крепка ръка ви изведе от там: никой да не яде квасно. 4 Днес излизате в месеца Авив. 5 И когато те Господ въведе в земята Ханаанска, и Хетейска, и Аморейска, и Еврейска, и Иевусейска, която се кле на отците ти че ще ти я даде, земя дето тече мляко и мед, тогаз ще направиш тази служба в този месец. 6 Седем дни ще ядеш безквасни; и в седмия ден ще бъде праздник Господу. 7 Безквасни ще се ядат в седемте дена; и да ти се не появи квасно нито да ти се появи квас в всичките твои предели. 8 И в онзи ден ще известиш на сина си и ще речеш: Това правя за онова което ми Господ стори когато излезох из Египет. 9 И това ще ти бъде за знак на ръката ти, и за помен между очите ти, за да е законът Господен в устата ти: защото с крепка ръка те изведе Господ из Египет. 10 И ще вардиш този закон в времето му всяка година. 11 И когато те Господ въведе в Ханаанската земя, както се закле на тебе и на отците ти, и я даде на тебе, 12 тогаз ще отделиш за Господа всяко което отваря ложесна и всяко първородно от животните колкото имаш: мъжките ще бъдат на Господа. 13 И всяко първородно от осел ще изкупиш с овца: ако ли го не изкупиш, тогаз ще му пресечеш врата. И всяко първородно человеческо между синовете си ще изкупуваш. 14 И после, когато те попита син ти и рече: Що е това? ще му кажеш: С крепка ръка изведе нас Господ из Египет, из дома на рабството; 15 и когато Фараон се съпротиви да ни пусне, Господ умъртви всяко първородно в Египетската земя, от първородно на человек до първородно на скот: заради това жертвувам Господу всяко мъжко което отваря ложесна, и всяко първородно на синовете си изкупувам. 16 и това ще беде за знак на ръката ти, и за надчелие между очите ти; понеже с крепка ръка ни изведе Господ из Египет. 17 И когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя на Филистимската земя, ако и да беше най-ближен; защото Бог рече: Да не би се разкаяли людете като видят бран, и се върнат в Египет. 18 Но Бог развождаше людете да обикалят през пътя на пустинята към червено Море. И възлязоха синовете Израилеви от Египетската земя опълчени. 19 И взе с себе си Моисей костите на Иосифа; защото той беше заклел с клетва Израилевите синове и рекъл: Бог наистина ще ви посети; и ще занесете костите ми от тука наедно с вас. 20 И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се в стан у Етам, към краищата на пустинята. 21 И Господ предхождаше пред тях, дене в стълп облачен за да ги управя по пътя, а ноще в стълп огнен за да им свети, та да вървят дене и ноще: 22 не отдалечаваше от очите на людете облачния стълп дене, нито огнения стълп ноще.


17 И тръгна всичкото събрание на Израилевите синове от пустинята Син, и вървяха според Господнята заповед, и разположиха стан в Рафидим, дето нямаше вода да пият людете. 2 И караха се людете с Мойсея и рекоха: Дай ни вода да пием. И рече им Мойсей: Защо се карате с мене? защо изкушавате Господа? 3 А людете бяха ожеднели там за вода; и роптаеха людете на Мойсея и думаха: Защо ни възведе из Египет за да ни измориш, нас и чадата ни и скотовете ни, с жажда? 4 И извика Мойсей към Господа и каза: Какво да правя този народ? още малко и ще ме убият с камене. 5 И рече Господ Мойсею: Замини пред лицето на людете, и вземи с себе си някои от Израилевите старци; и жезъла си с който удари ти реката вземи в ръката си, и върви. 6 Ето, аз ще застана там пред тебе на канарата в Хорив; и ще удариш канарата, и ще излезе вода из нея да пият людете. И направи така Мойсей пред очите на старците Израилеви. 7 И нарече името на мястото Маса и Мерива, заради карането на Израилевите синове, и защото изкусиха Господа и казваха: Да ли е между нас Господ, или не? 8 Тогаз дойде Амалик и направи бой с Израиля в Рафидим. 9 И рече Мойсей Исусу: Избери ни мъже, и излез да се биеш с Амалика: утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа в ръката си жезъла Божий. 10 И стори Исус както му рече Мойсей, и се би с Амалика. А Мойсей и Аарон и Ор възлязоха на върха на хълма. 11 И когато Мойсей въздигаше ръката си, надвиваше Израил; а когато спущаше ръката си, надвиваше Амалик. 12 А ръцете Мойсееви натегнуваха: за това взеха камък и подложиха му, и той седна на него; а Аарон и Ор, един от едната страна и друг от другата, подпираха ръцете му; и така ръцете му се подкрепяваха до захождането на слънцето. 13 И погуби Исус Амалика и людете му с острото на ножа. 14 И рече Господ Мойсею: Пиши това в книга за помен, и предай в ушите на Исуса, че ще изгладя съвсем помена на Амалика от под небето. 15 И съзида там Мойсей олтар, и нарече името му Йеова Нисий, 16 и рече: Понеже Господ тури ръка на престола си, ще бъде Господня бран против Амалика от род в род.


26 И да направиш скинията с десет опони от препреден висон, и синьо, и багрено, и червено: на тях да направиш херувими от изкусна работа. 2 Дължината на едната опона двадесет и осем лакти, и ширината на едната опона четири лакти: всичките опони от една мярка. 3 Петте опони да са съединени една с друга; и другите пет опони да са съединени една с друга. 4 И да направиш сини запетелки по края на едната опона, по краищата на съединението: така да направиш и по края на крайната опона на второто съединение. 5 Петдесет запетелки да направиш на едната опона, и петдесет запетелки да направиш по края на опоната която е в второто съединение: запетелките да се спосрещат една с друга. 6 И да направиш петдесет златни петелки, и с петелките да съединиш опоните една с друга: така скинията ще бъде една. 7 И да направиш опони от козина за покрив над скинията: единадесет да направиш тези опони. 8 дължината на едната опона тридесет лакти, и ширината на едната опона четири лакти: единадесетте опони да бъдат на една мярка. 9 И да съединиш петте опони особно, и шестте опони особно; а шестата опона да да прегънеш двойно към лицето на скинията. 10 И да направиш петдесет запетелки по края на едната опона която е крайна в съединението, и петдесет запетелки по края на опоната от второто съединение. 11 И да направиш петдесет медни петелки, и да запетлееш петелките със запетелките, и да съединиш покрива, и ще е един. 12 А остатъкът който остава повече от опоните на покрива, половината на опоната която остава ще виси на задната страна на скинията. 13 И един лакът от едната страна и един лакът от другата страна от онова което остава повече от дължината на опоните от покрива ще виси по страните на скинията от тук и от тук за да я покрива. 14 И да направиш покрив за скинията от овенски очервени кожи, и прикривало отгоре от язовечки кожи. 15 И да направиш за скинията дъски от дърво ситим да стоят прави: 16 десет лакти дължината на една дъска, и лакът и половина ширината на една дъска. 17 Два шипа да има в едната дъска спосрещани един с друг: така да направиш на всичките дъски на скинията. 18 И да направиш дъските на скинията, двадесет дъски от южна страна към пладне. 19 И отдолу на двадесетте дъски да направиш четиридесет сребърни подложки: две подложки отдолу на едната дъска за двата й шипа, и две подложки отдолу на другата дъска за двата й шипа. 20 И за втората страна на скинията, която е към север, ще направиш двадесет дъски, 21 и четиридесетте им сребърни подложки, две подложки под едната дъска, и две подложки под другата дъска. 22 И за задната страна на скинията към запад да направиш шест дъски. 23 Да направиш и две дъски за ъгловете на скинията от задната страна. 24 И да са съединени отдолу, и отгоре да са ставени наедно с едно колце: така да бъде за двете: за двата ъгла да бъдат. 25 И така да бъдат осем дъски, и сребърните им подложки шестнадесет подложки: две подложки под едната дъска, и две подложки под другата дъска. 26 И да направиш вереи от дърво ситим, пет за дъските от едната страна на скинията, 27 и пет вереи за дъските от другата страна на скинията, и пет вереи за дъските от задната страна на скинията към запад. 28 И средната верея, която е в средата на дъските, да преминва от край до край. 29 И дъските да обковеш с злато, и колелцата им да направиш златни за влагалища на вереите; и да обковеш вереите със злато. 30 И да въздигнеш скинията според начертанието й, каквото ти бе показано на гората. 31 И да направиш завеса от синьо, багрено и червено, и препреден висон, с изкусна работа направи на нея херувими. 32 И да я туриш на четири стълпа от ситим обковани с злато, с златни куки и с четири сребърни подложки. 33 И под петелките да окачиш завесата, и да внесеш там, отвътре завесата, ковчега на свидетелството; и тая завеса ще отделя вам светото място от пресветото. 34 И да положиш очистилището върх ковчега на свидетелството, в пресветото място. 35 И да положиш трапезата отвън завесата, и светилника срещу трапезата към южната страна на скинията; а трапезата ще положиш към северната страна. 36 И да направиш за дверите на скинията закров от синьо, и багрено, и червено, и препреден висон от везана работа. 37 И да направиш за закрова пет стълпа от ситим, и да ги обковеш с злато, с златни куки, и да излееш за тях пет медни подложки.

Левит[редактиране]

1 И повика Господ Моисея, и говори му от скинията на събранието и рече:

Числа[редактиране]

20 И дойдоха Израилевите синове, всичкото събрание, в пустинята Цин в първия месец; и останаха людете в Кадис; и умра там Мариам, и погребена биде там. 2 И вода нямаше за събранието; и събраха се против Моисея и против Аарона. 3 И скараха се людете с Моисея та говореха и думаха: О да бяхме умрели и ние когато братята ни умряха пред Господа! 4 И защо възведохте събранието Господне в тази пустиня да умрем в нея ние и скотовете ни? 5 И защо ни възведохте из Египет за да ни доведете на това лошо място? Това не е място за сеяне, ни за смокви, ни за лозя, ни за нарове; нито вода има да пием. 6 И отидоха Моисей и Аарон от лицето на събранието при дверите на скинията на събранието, и паднаха на лицата си; и славата Господня им се яви. 7 И говори Господ Моисею и рече: 8 Вземи жезъла и свикай събранието, ти и Аарон брат ти, и пред очите им речете на канарата; и ще даде водата си: така ще им извадиш вода из канарата, и ще напоиш събранието и скотовете им. 9 И взе Моисей жезъла който беше пред Господа, както му заповяда той; 10 и свикаха Моисей и Аарон събранието пред канарата, и рече им: чуйте сега, вие метежници; да ви извадим ли вода из тази канара? 11 Тогаз дигна Моисей ръката си и удари с жезъла си канарата два пъти; и потече много вода; и пи събранието и скотовете им. 12 И рече Господ Моисею и Аарону: Понеже не ме повярвахте да ме осветите пред Израилевите синове, за това вие няма да възведете това събрание в земята която им давам. 13 Тая е водата на Мерива; защото Израилевите синове се препираха с Господа, и той се освети всред тях. 14 И проводи Моисей посланници от Кадис до Едомския цар да му кажат: Така говори брат ти Израил: Ти знаеш всичкия труд който ни намери, 15 как слязоха отците ни в Египет, и живяхме много време в Египет, и Египтяните озлобиха нас и отците ни; 16 и ние извикахме към Господа, и той чу гласа ни, и проводи едного ангела та ни изведе из Египет; и, ето, сме в Кадис, град в края на твоите предели. 17 Да минем, моля, през твоята земя: няма да минем през нивята или през лозята, нито ще пием вода от кладенците; но ще вървим през царския път: няма да свърнем ни надясно ни наляво доде преминем твоите предели. 18 Но Едом му рече: Няма да минеш през земята ми, за да не изляза с нож насреща ти. 19 А Израилевите синове му рекоха: Ние ще минем през друма; и ако аз и скотовете ни пием от водата ти ще я платим: да премина само с нозете си, и нищо друго. 20 А той рече: Няма да минеш. И излезе Едом против него с много люде и с силна ръка. 21 Така не рачи Едом да пусне Израиля да мине през пределите му; и оттегли се Израил от него. 22 И дигнаха се Израилевите синове, всичкото събрание, от Кадис, и дойдоха при гората Ор. 23 И говори Господ Моисею и Аарону на гората Ор, при пределите на земята Едом, и рече: 24 Аарон ще се прибере при людете си; защото няма да влезе в земята която давам на Израилевите синове, понеже не се покорихте на думата ми при водата на Мерива. 25 Вземи Аарона и Елеазара сина му и възведи ги на гората Ор, 26 и съблечи от Аарона одеждите му, и облечи с тях Елеазара сина му, и Аарон ще се прибере при людете си и ще умре там. 27 И стори Моисей както заповяда Господ; и възлязоха на гората Ор пред очите на всичкото събрание. 28 И съблече Моисей от Аарона одеждите му, и облече с тях Елеазара сина му; и умре Аарон там на върх гората; и слязоха Моисей и Елеазар от гората. 29 И видя всичкото събрание че умря Аарон; и оплакваха Аарона тридесет дни всичкий Израилев дом.

Второзаконие[редактиране]

1 Тези са думите които говори Моисей на всичкий Израил отсам Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран и Тофол и Лаван и Асирот и Дизаав.

Исус Навин[редактиране]

10 И като чу Адониседек Ерусалимский цар че Исус превзе Гай и го изтреби, както направи на Иерихон и на царя му така направи на Гай и на царя му, и че жителите на Гаваон направиха мир с Израиля и останаха между тях, 2 уплашиха се много, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и защото беше по-голям от Гай, и всичките му мъже силни. 3 За това прати Адониседек Ерусалимский цар на Оама Хевронския цар, и на Пирама Ярмутския цар, и на Яфия Лахиския цар, и на Девира Еглонския цар, и рече: 4 Възлезте при мене та ми помогнете да поразим Гаваон; защото направи мир с Исуса и с Израилевите синове. 5 И събраха се петте Аморейски царе, Ерусалимский цар, Хевронский цар, Ярмуоский цар, Лахиский цар, Еглонский цар, та възлязоха те и всичките им войнства, и разположиха стана си пред Гаваон, и ратуваха против него. 6 А Гаваоняните пратиха до Исуса в стана в Галгал и рекоха: Да не оттеглиш ръката си от рабите си: възлез при нас скоро, и избави ни, и помогни ни; защото се събраха против нас всичките Аморейски царе които живеят в планинските места. 7 И възлезе Исус от Галгал, той и всичките ратници люде с него, и всичките силни с крепост. 8 И рече Господ Исусу: Да се не убоиш от тях, защото ги предадох в ръката ти: не ще устои пред тебе никой от тях. 9 И тъй, Исус като възлязваше цяла нощ от Галгал внезапно дойде при тях. 10 И тури ги в смятение Господ пред Израиля; и поразиха ги с голямо поражение в Гаваон, и прогониха ги по пътя по който възлязваха по Веторон, и поразиха ги дори до Азика и до Макида. 11 И като бягаха от лицето на Израиля и бяха в низхода на Веторон, Господ хвърли от небето на тях големи камене дори до Азика, и умряха: умрелите от камените на градушката бяха по-много отколкото Израилевите синове убиха с нож. 12 Тогаз говори Исус Господу в който ден Господ предаде Аморейците пред лицето на Израилевите синове, и рече пред очите на Израиля: Застани, слънце, над Гаваон, и ти луно, над дола Еалон. 13 И слънцето застана и луната се спря додето си отмъстиха людете на неприятелите си. Не е ли това написано в книгата на Праведния? И застана слънцето всред небето, и не побърза да зайде почти цял ден. 14 И такъв ден не е бил по-напред ни после в който да послуша Господ человечески глас; защото Господ ратуваше за Израиля. 15 И върна се Исус и всичкий Израил с него в стана в Галгал. 16 А онези петте царе бягаха та се скриха в пещерата в Макида. 17 И известиха на Исуса и рекоха: Петте царе се намериха скрити в пещерата в Макида. 18 И рече Исус: Привалете големи камене на устието на пещерата, и да поставите человеци при нея да ги пазят; 19 а вий не стойте: гонете враговете си и поразете заднината им: не ги оставяйте да влязат в градовете си; защото Господ Бог ваш ги предаде в ръцете ви. 20 И когато Исус и Израилевите синове ги поразиха с поражение твърде голямо доде се изтребиха, и останалите от тях колкото се избавиха влязоха в оградени градове, 21 тогаз всичките люде се върнаха в стана при Исуса в Макида с мир; и не поклати някой език против някого от Израилевите синове. 22 И рече Исус: отворете устието на пещерата та изведете при мене онез петте царе из пещерата. 23 И направиха така, и изведоха при него онез петте царе из пещерата, Ерусалимския цар, Хевронския цар, Ярмутския цар, Лахиския цар, и Еглонския цар. 24 И като изведоха при Исуса онези царе, повика Исус всичките Израилеви человеци, и рече на началниците на ратниците които дойдоха с него: Приближете се, турете нозете си на вратовете на тези царе. И те се приближиха и туриха нозете си на вратовете им. 25 И рече им Исус: Не бойте, се нито да се страхувате: бъдете крепки и мъжествени; понеже така ще направи Господ на всичките ви неприятели против които ратувате. 26 И после ги порази Исус, и уби ги, и обеси ги на пет дървета; и висяха на дърветата до вечерта. 27 А при захождането на слънцето заповяда Исус; и снеха ги от дърветата, и хвърлиха ги в пещерата дето се бяха скрили, и туриха големи камене в устието на пещерата, които стоят там до днешния ден. 28 И в този ден превзе Исус Макида, и порази я с острото на ножа, и царя й; изтреби ги и всичките души които бяха в нея: не остави остатък; и направи на Макидския цар както направи на Иерихонския цар. 29 И премина Исус и всичкий Израил с него от Макида в Ливна, и ратуваше Ливна. 30 И предаде Господ и нея и царя й в ръката на Израиля; и порази с острото на ножа нея и всичките души които бяха в нея: не остави в нея остатък; и направи на царя й както направи на Иерихонския цар. 31 И премина Исус и всичкий Израил с него от Ливна в Лахис, и тури стана срещу него, и ратуваше против него. 32 И предаде Господ Лахис в ръката на Израиля, и превзеха го втория ден, и поразиха с острото на ножа него и всичките души които бяха в него, по всичко що направиха на Ливна. 33 Тогаз възлезе Орам Гезерский цар за да помогне на Лахис; и Исус порази него и людете му доде му не остави остатък. 34 И премина Исус и всичкий Израил с него от Лахис в Еглон, и туриха стан срещу него, и ратуваха против него; 35 И превзеха го в този ден, и поразиха го с острото на ножа; и изтреби в този ден всичките души които бяха в него, по всичко що направи на Лахис. 36 И възлезе Исус и всичкий Израил с него от Еглон в Хеврон, и ратуваха против него; 37 И превзеха го, и поразиха го с острото на ножа, и царя му, и всичките му градове, и всичките души които бяха в него: не остави остатък, по всичко що направи на Еглон, и изтреби го и всичките души които бяха в него. 38 И обърна се Исус и всичкий Израил с него в Девир, и ратува против него: 39 и превзе го, и царя му, и всичките му градове; и поразиха ги с отрото на ножа, и изтребиха всичките души които бяха в него: не остави остатък: както направи на Хеврон, така направи на Девир и на царя му, и както направи на Ливна и на царя й. 40 Така порази Исус всичката планинска, и южна, и полянска земя, и подгорията, - и всичките им царе: не остави остатък, но изтреби всяко дихание както заповяда Господ Бог на Израиля. 41 И порази ги Исус от Кадис-варни дори до Газа, и всичката земя Гесен дори до Гаваон. 42 И всички тези царе и земятя им превзе Исус заеднъж, защото Господ Бог Израилев ратуваше за Израиля. 43 И върна се Исус и всичкий Израил с него в стана в Галгал.

Съдии[редактиране]

6 И сториха Израилевите синове зло пред Господа; и предаде ги Господ в ръката Мадиама седем години. 2 И укрепи се ръката на Мадиама върху Израиля: поради Мадиамците направиха си Израилевите синове онези дупки които са по горите, и пещерите, и твърдините. 3 И когато сееше Израил, възлизаха Мадиамците и Амаличаните, и източните жители та дохождаха против него. 4 И като се опълчаваха против тях, разваляха рожбите на земята дори до входа на Газа, и не оставяха храна на Израиля, нито овца, нито говедо, нито осел. 5 Защото възлязваха те и стадата им та дохождаха с шатрите си на чет много като скакалци: безбройни бяха и те и камилите им; и влизаха в земята за да я разорят. 6 И осиромаше Израил много поради Мадиамците; за това Израилевите синове извикаха към Господа. 7 И когато извикаха към Господа Израилевите синове заради Мадиамците, 8 тогаз прати Господ на Израилевите синове едного мъжа пророка та им рече: Така говори Господ Бог Израилев: Аз ви възведох от Египет, и изведох ви из дома на робството, 9 и избавих ви от Египетската ръка и от ръката на всички онези които ви насилствуваха, и изпъдих ги от лицето ви, и дадох ви земята им; 10 и рекох ви: Аз съм Господ Бог ваш: да не почтете боговете на Аморейците в земята на които живеете; и не послушахте гласа ми. 11 И дойде ангел Господен та седна под теревинта който е в Офра и принадлежеше на Иоаса Авиезереца; а син му Гедеон млатеше жито в жлеба за да го скрие от Мадиамците. 12 И яви му се ангел Господен и рече му: Господ е с тебе, силне с крепост. 13 А Гедеон му рече: О! Господи мой, ако е Господ с нас, то защо ни снамери всичко това? и де са всичките му чудеса които ни казаха отците ни и говореха: Не възведе ли ни Господ от Египет? Но сега ни остави Господ, и предаде ни в ръката на Мадиамците. 14 И погледна към него Господ и рече му: Иди с тази твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на Мадиама; не пратих ли те аз? 15 А той му рече: О! Господи мой, с що ще освободя аз Израиля? Ето, тисящата ми е най-долна между Манасия, и аз съм най-малък в дома на отца си. 16 И рече му Господ: Но аз ще бъда с тебе; и ще поразиш Мадиамците както едного человека. 17 А той му рече: Моля ти се, ако съм намерил благодат пред очите ти, покажи ми знамение че ти си който говориш с мене. 18 Моля ти се не си отивай от тук доде дойда при тебе и изнеса приношението си и го положа пред тебе. И той му рече: Ще чакам доде се върнеш. 19 И влезе Гедеон та приготви яре от козите и пресни пити от една ефа брашно: месото тури в кошница, а юхата тури в гърне, и изнесе му вън под теревинта та принесе. 20 И рече му ангел Божий: вземи месото и пресните пити та тури на този камик, и юхата излей. И направи така. 21 И простря ангел Господен края на жезла който беше в ръката му та досегна месото и пресните пити; и възлезе огън из камика и пояде месото и пресните пити. Тогаз си отиде ангелът Господен от очите му. 22 И като видя Гедеон че това бе ангел Господен, рече Гедеон: Горко ми, Господи Иеова! защото видях ангела Господен лице с лице. 23 И рече му Господ: Мир тебе; не бой се; няма да умреш. 24 И съгради там Гедеон олтар Господу, и нарече го Иеова-шалом: той е до този ден в Офра на Авиезерците. 25 И в тази нощ рече му Господ: вземи вола на отца си, втория вол седмолетния, та съсипи Вааловия олтар който има отец ти, и Ашерата която е при него изсечи, 26 и съгради олтар на Господа Бога твоего на върха на тази скала според наредбата; и вземи втория вол на принес всесъжение с дървата на Ашерата която ще изсечеш. 27 И взе Гедеон десет мъже от рабите си та направи както му рече Господ; и понеже се убоя от дома на отца си и от жителите градски да направи това деня, направи го нощя. 28 И когато градските жители станаха на утринта, ето олтаря Ваалов съборен, и Ашерата която беше при него изсечена, и втория вол всесъжен на съградения олтар. 29 И рекоха си един на друг: Кой направи тази работа? И като изпитаха и предириха рекоха: Гедеон синът Иоасов е направил тази работа. 30 Тогаз жителите градски рекоха Иоасу: Изведи сина си да се умъртви, понеже събори Вааловия олтар, и понеже изсече Ашерата която беше при него. 31 И рече Иоас на всичките що бяха се подигнали против него: Вие ли ще защитите съдбата на Ваала? или вие ще го спасите? Който защити неговата съдба ще бъде умъртвен до утре. Ако е той Бог нека защити съдбата си защото са съборили олтаря му. 32 За това в онзи ден го нарече Иероваал, и говореше: Нека се съди с него Ваал защото е съборил олтаря му. 33 Тогаз се събраха заедно всичките Мадиамци, и Амаличани, и източните жители та преминаха и разположиха стана в дола Иезраел. 34 И Дух Господен облече Гедеона, и възтръби с тръба; и събраха се Авиезерците след него. 35 И изпрати вестители на всичкия Манасия, и събра се и той след него: прати още вестители на Асира и на Завулона и на Нефталима, и те дойдоха та ги посрещнаха. 36 И рече Гедеон Богу: Ако ще освободиш Израиля с моята ръка както си казал, 37 ето, аз ще туря на гумното руно вълна: ако стане роса само на руното, а по всичкта земя суша, тогаз ще позная че ще освободиш Израиля с моята ръка както си рекъл. 38 Така и биде; защото като стана на утринта рано, изстиска руното, и изтече роса из руното, леген пълен с вода. 39 И рече Гедеон Богу: Да се не разпали гневът ти на мене, и ще продумам само този път: Да опитам, моля се, само този път с руното: нека бъде сега суша само на руното, а по всичката земя нека е роса. 40 И направи Бог така през онази нощ; и стана суша само на руното, а по всичката земя беше роса.

7 Тогаз Иероваал (който е Гедеон) стана рано, и всичките люде които бяха с него, та разположиха стана си при източника Арод; а станът на Мадиамците беше към север от него при хълма Море в долината. 2 И рече Господ Гедеону: Твърде много са людете които са с тебе за да предам Мадиамците в ръката им, да не би се похвалил Израил против мене и рекъл: Моята ръка ме избави. 3 Сега прочие провъзгласи в ушите на людете и кажи: Който е боязлив и страшлив нека се върне, и да си отиде от гората Галаад. И върнаха се от людете двадесет и две тисящи; и останаха десет тисящи. 4 И рече Господ Гедеону: Пак са много людете: низведи ги при водата, и там ще ти ги пречистя; и за когото ти река: Този ще дойде с тебе, той да дойде с тебе; а за когото ти река: Този няма да дойде с тебе, той да не дойде. 5 И низведе людете при водата; и рече Господ Гедеону: всеки който полоче с езика си от водата, както лоче куче, него да поставиш особно, така и всекого който коленичи на коленете си за да пие. 6 И числото на онези които полокаха от ръката си в устата си беше триста мъже; а всичкий остатък на людете коленичи на коленете си за да пие вода. 7 И рече Господ Гедеону: чрез тези тристата мъже които полокаха ще ви избавя, и ще предам Мадиамците в ръката ти; а всичките други люде нека идат всеки на мястото си. 8 И тъй, взеха людете храна в ръцете си и тръбите си; и проводи всичките Израилеви человеци всеки в шатъра му, и удържа тристата мъже. А станът на Мадиама беше под него в дола. 9 И в истата нощ му рече Господ: Стани, слез в стана; защото го предадох в ръката ти. 10 Но ако се боиш да слезеш, слез ти и Фура слугата ти в стана, 11 и ще чуеш що говорят; и след това ръцете ти ще се укрепят и ще слезеш в стана. И слезе той с Фура слугата си до предната стража на стана. 12 А Мадиам, и Амилик, и всичките източни жители бяха се разпрострели в долината по множеството си като скакалци, и камилите им по множеството си безбройни като пясъка покрай морето. 13 И като дойде Гедеон, ето, един человек приказваше на другаря си сън, и говореше: Ето, сънувах сън, и, ето, пита от ечимичен хляб се търкаляше в стана на Мадиама, и дойде до шатъра та го удари, и падна; и превърна го, и падна шатърът. 14 И отговори другарят му и рече: Това не е друго тъкмо саблята на Гедеона сина Иоасов, мъж Израилянин: Бог предаде в ръката му Мадиама и всичкия стан. 15 И като чу Гедеон приказването на съна и тълкуването му поклони се, и върна се в Израилевия стан, и рече: Станете, защото Господ предаде в ръката ви Мадиамския стан. 16 И раздели тристата мъже на три тела, и даде тръби в ръцете на всичките тези, и праздни водоноси, и свещи във водоносите. 17 И рече им: Гледайте мене, и правете подобно; и, ето, когато аз стигна при края на стана, каквото направя аз така ще направите и вие. 18 Когато затръбя с тръбата, аз и всичките които са с мене, тогаз ще затръбите и вие с тръбите около всичкия стан, и ще речете: Сабля Господня и Гедеонова! 19 И тъй, Гедеон и стоте мъже които бяха с него дойдоха при края на стана около началото на средната стража: едва бяха поставили стражите; и възтръбиха с тръбите, и строшиха водоносите които бяха в ръцете им. 20 И трите тела възтръбиха с тръбите, и строшиха водоносите, и държеха свещите в левите си ръце, и тръбите в десните си ръце за да тръбят; и викаха: Сабля Господня и Гедеонова! 21 И застана всеки на мястото си около стана; и всичкия стан се разтича, и викаха, и бягаха. 22 И тристата души възтръбиха с тръбите; и обърна Господ саблята на всекиго против другаря му във всичкия стан; и воинството побягна във Ветасета към Зерерат, дори до предела на Авелмеола към Тават. 23 И събраха се Израилевите мъже от Нефталима, и от Асира, и от всичкия Манасия та тичаха вслед Мадиама. 24 И прати Гедеон вестители по всичката гора Ефрем и думаше: слезте да посрещнете Мадиама, и захванете пред тях водите дори до Вет-вара и Иордан. Тогаз се събраха всичките Ефремови мъже та захванаха водите дори до Вет-вара и Иордан. 25 И хванаха двама началници на Мадиама, Орива и Зива; и умъртвиха Орива при скалата Орив, а Зива умъртвиха при жлеба Зив; и гониха Мадиама, и донесоха главите на Орива и Зива Гедеону оттам Иордан.

8 И рекоха му Ефремовите мъже: Що е това дето ни направи ти, че ни не повикна когато отиде да ратуваш против Мадиама? И препираха се силно с него. 2 А той им рече: Що направих аз в сравнение с вас сега? не е ли по-добър пабиръкът на Ефрема от гроздобера на Авиезера? 3 Предаде Бог в ръцете ви Мадиамските началници, Орива и Зива; а що можех аз да направя в сравнение с вас? Тогаз се утиши духът им към него когато рече това слово. 4 И като дойде Гедеон на Йордан, премина той и тристата мъже които бяха с него: уморени, но пак гонеха. 5 И рече на Сокхотските жители: Дайте, моля, няколко хляба на людете които ме следват, защото са изнемощели; а аз гоня Зевея и Салмана, Мадиамските царе. 6 А Сокхотските началници отговориха: Да ли са ръцете на Зевея и на Салмана сега в ръката ти та да дадем хляб на войската ти? 7 А Гедеон рече: Заради това, когато предаде Господ Зевея и Салмана в ръката ми, тогаз аз ще сдробя плътта ви с трънете на пустинята и с глоговете. 8 И възлезе от там в Фануил и говори им истото; и отговориха му Фануилските мъже както отговориха Сокхотските мъже. 9 А той говори и на Фануилските мъже и рече: Когато се върна с миром ще съборя този стълп. 10 А Зевей и Салман бяха в Каркор и воинствата им с тях, до петнадесет тисящи, всички що бяха останали от всичкото воинство на източните жители; защото паднаха сто и двадесет тисящи мъже които теглеха нож. 11 И възлезе Гедеон през пътя на онези които живееха в шатри, от изток на Нова и на Иогвея, та порази стана когато станът беше в безгрижие. 12 А Зевей и Салман побягнаха; и той ги погна, и хвана двамата Мадиамски царе Зевея и Салмана, и развали всичкия стан. 13 И върна се Гедеон синът Иоасов от войната преди изгряването на слънцето. 14 И като стана един момък от мъжете на Сокхот попита го; и той му написа началниците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже. 15 И дойде Гедеон при Сокхотските мъже та рече: Ето Завей и Салман за които ме укорихте и говорехте : Да ли са ръцете на Зевея и Салмана сега в ръката ти та да дадем хляб на человеците ти които са изнемощели? 16 И взе старейшините градски, и трънете от пустинята и глоговете, та наказа с тях Сокхотските мъже. 17 И стълпа на Фануила събори, и умъртви градските мъже. 18 Тогаз рече на Зевея и Салмана: Какви бяха онези человеци които убихте в Тавор? И те рекоха: Какъвто си ти, таквиз бяха; всеки приличаше на царски син. 19 А той рече: Братя мои, синове на майка ми бяха: жив е Господ, ако бяхте упазили живота им, аз не бих ви умъртвил. 20 И рече на Иетера първородния си: Стани, убий ги; но младийт не извлече меча си, защото се боеше, понеже беше още млад. 21 Тогаз рече Зевей и Салман: Стани ти та нападни върх нас; защото според человека и силата му. И стана Гедеон та уби Зевея и Салмана, и взе луниците които бяха около вратовете на камилите им. 22 И рекоха Израилевите мъже Гедеону: Владей над нас, и ти, и син ти, и синът на сина ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиама. 23 А Гедеон им рече: Не ща да владея аз над вас, но нито син ми ще владее над вас: Господ ще владее над вас. 24 И рече им Гедеон: Ще поискам от вас едно искане; да ми дадете всеки колцетата от плена си; защото неприятелите имаха златни колцета, понеже бяха Исмаиляни. 25 И отговориха: С радост ще ги дадем. И простряха дреха, и хвърляше там всеки колцетата от плена си. 26 И тежината на златните колцета които поиска беше една тисяща и седемстотин златни сикли, освен луниците, и обеците, и багрените дрехи които бяха на Мадиамските царе, и освен огърлията които бяха на вратовете на камилите им. 27 И направи Гедеон ефод от тях, и положи го в града си, в Офра; и блудува всичкий Израил след него там; и стана примка на Гедеона и на дома му. 28 И смири се Мадиам пред Израилевите синове, и не подигна вече глава. И земята беше в покой четиридесет лета в дните на Гедеона. 29 Тогаз отиде Иероваал Иоасовий син и седна в дома си. 30 И Гедеон имаше седемдесет синове които излязоха от чреслата му; защото имаше много жени. 31 И наложницата му която беше в Сихем, и тя му роди син, когото той нарече Авимелех. 32 И умря Гедеон Иоасовий син в добра старост, и погребе се в гроба на Иоаса отца си, в Офра на Авиезерците. 33 А когато умря Гедеон, върнаха се Израилевите синове, и блудуваха след Ваалимите, и поставиха си за бог Ваалверита. 34 И не поменаха Израилевите синове Господа Бога своего който ги избави от ръката на всичките им околни неприятели. 35 И не направиха милост на дома на Иероваала, Гедеона, според всичките добрини които той направи на Израиля.


13 И направиха пак Израилевите синове зло пред Господа; и предаде ги Господ в ръката на Филистимците четиридесет лета. 2 И имаше един человек от Сарая, от Дановото племе, и името му Маное; и жената му бе неплодна и не раждаше. 3 И яви се ангел Господен на жената и рече й: Ето сега си неплодна и не раждаш; но ще зачнеш и ще родиш син. 4 И сега ти да се пазиш да не пиеш вино или сикера, и да не ядеш нищо нечисто. 5 Защото, ето, ще зачнеш и ще родиш син; и бръснач да не възлезе на главата му, защото детето ще бъде Назирей Богу от утробата на майка си, и той ще начне да избавя Израиля от ръката на Филистимците. 6 И отиде жената та обади на мъжа си и рече: человек Божий дойде при мене, и видът му беше като вид на ангел Божий, страшен много; но аз го не попитах от де е, и той ми не яви името си. 7 И рече ми: Ето ще зачнеш и ще родиш син; и сега да не пиеш вино нито сикера, и да не ядеш нищо нечисто, защото детето ще бъде Назирей Богу от утробата на майка си дори до деня на смъртта си. 8 Тогаз се помоли Маное Господу и рече: Моля се, Господи мой, нека дойде пак при нас онзи Божий человек когото си пратил и нека ни научи що да сторим с детето което ще се роди. 9 И послуша Бог гласа Маноев; и дойде пак ангел Божий при жената като седеше тя на нивата; а Маное мъж й не беше с нея. 10 И завтече се жената набързо та яви на мъжа си и рече му: Ето, яви ми се онзи человек който дойде при мене онзи ден. 11 И стана Маное та отиде подир жена си, и дойде при человека та му рече: Ти ли си онзи человек който си говорил на тази жена? И той рече: Аз. 12 И рече Маное: Сега когато се сбъде словото ти, що трябва за детето, и то що да прави? 13 И рече ангел Господен на Маноя: От всичко що рекох на жената нека се пази: 14 от всичко що излиза от лозе да не яде, и вино и сикера да не пие, и нищо нечисто да не яде: всичко що й заръчах нека упази. 15 И рече Маное на ангела Господен: Да те задържим, моля, и да ти приготвим яре от козите. 16 И рече ангелът Господен Маною: Ако и да ме задържиш, не ща да ям от хляба ти; но ако ще направиш всесъжение, принес го Господу. Защото не позна Маное че беше ангел Господен. 17 И рече Маное на ангела Господен: Как ти е името, за да те прославим когато се сбъде словото ти? 18 А ангелът Господен му рече: Защо питаш тъй за името ми? а то е чудно. 19 Тогаз взе Маное ярето от козите и хлебното приношение та принесе Господу на камика; и ангелът направи чудо, а Маное и жена му гледаха. 20 Защото като възхождаше пламикът над олтаря към небето, възлезе и ангелът Господен в пламика на олтаря; а Маное и жена му гледаха, и паднаха с лицето на земята. 21 И не се яви вече ангелът Господен на Маноя и на жена му. Тогаз позна Маное че беше ангел Господен. 22 И рече Маное на жена си: Непременно ще умрем, защото видяхме Бога. 23 А жена му рече: Ако Господ искаше да ни умори, не щеше да приеме всесъжение и приношение от ръката ни, нито щеше да ни покаже всичко това, нито би ни направил да чуем таквиз неща в това време. 24 И роди жената син, и нарече името му Самсон; и порасна детето, и благослови го Господ. 25 И Дух Господен начна да го подбужда в Дановия стан между Сарая и Естаол.

2 Царе[редактиране]

1 А след смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на Амаличаните, седя Давид в Сиклаг два дни. 2 А в третия ден, ето, дойде человек из стана, от при Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата му; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони. 3 И рече му Давид: От де идеш? А той му рече: Аз се отървах от Израилевия стан. 4 И рече му Давид: Какво стана? кажи ми, моля. И отговори: Побягнаха людете от боя, и мнозина даже от людете паднаха и умряха; умряха още и Саул и Йонатан син му. 5 И рече Давид на момъка който му известяваше: Как знаеш че умря Саул и Йонатан син му? 6 И рече онзи момък който му известяваше: Намерих се по случай в гората Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го пристигваха. 7 И като погледна отдире си, видя ме, и повика ме. И отговорих: Ето ме. 8 И рече ми: Кой си ти? И отговорих му: Амаличанин съм аз. 9 Пак ми рече: Нападни на мене, моля, та ме убий; защото помрачение ме обзе, понеже животът ми е все още всичкия в мене. 10 И тъй, застанах върх него и го убих, понеже бях уверен че не можеше да живее като падна; и взех венеца който беше на главата му, и гривната която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си. 11 Тогаз хвана Давид дрехите си та ги раздра; така и всичките мъже които бяха с него. 12 И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула, и за Йонатана сина му, и за людете Господни, и за дома Израилев, защото паднаха от меч. 13 А Давид рече на момъка който му известяваше: От де си ти? И отговори: Аз съм син на един пришлец Амаличанин. 14 И рече му Давид: Как се не убоя ти да простреш ръката си за да убиеш помазаника Господен? 15 И повика Давид едного от момците и рече: Пристъпи, нападни върх него. И порази го, и умря. 16 И рече му Давид: Кръвта ти на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе като рече: Аз убих помазаника Господен. 17 И плака Давид този плач за Саула и за сина му Йонатана; 18 (и заръча да научат Юдините синове тази Песен на Лъка, ето, писана е в Книгата на Праведния:-) 19 О Израилева славо, на високите си места устрелена! Как паднаха силните! 20 Не възвестявайте в Гет, Не проповядвайте по улиците на Аскалон, За да се не зарадват Филистимските дъщери, За да се не развеселят дъщерите на необрязаните. 21 Гори които сте в Гелвуе, нека няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви които дават начатки; Защото там бе захвърлен щитът на крепките, Сауловият щит, като че не е бил помазан с елей. 22 От кръвта на убитите, От лоя на крепките, Лъкът Йонатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празден. 23 Саул и Йонатан, Любезните и рачителните в живота си, И в смъртта си не се раздвоиха: Бяха по-леки от орлите, По-силни от лъвовете. 24 Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви облачаше с червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви. 25 Как паднаха силните всред боя! Йонатане, ударен на високите си места! 26 Прискърбен съм за тебе, брате мой Йонатане! Рачителен ми беше ти: Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените. 27 Как паднаха силните, И погинаха оръжията на боя.

Псалми[редактиране]

1 Блажен онзи человек Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И на седалището на присмивателите не седи; 2 Но волята му е в закона Господен, И в неговия закон се поучава деня и нощя. 3 И ще бъде като дърво насадено при водни отоки Което дава плода си в времето си, И листът му не повехнува; И всичко що прави ще успее. 4 Нечестивите не така, Но като праха от плявата който вятърът отвява. 5 За то, нечестивите няма да станат на съда, Нито грешните в събранието на праведните; 6 Защото познава Господ пътя на праведните; А пътят на нечестивите ще погине.


104 (по Слав. 103) Благославяй, душо моя, Господа: Господи Боже мой, възвеличил си се много: С чест и с великолепие си облечен; 2 Ти който се обличаш с виделина като с дреха. И простираш небето като опона; 3 Който градиш превизиренните си селения над водите, Правиш облаците своя колесница, И ходиш на крилата на вятъра; 4 Който правиш ангелите си духове, И слугите си пламик огнен; 5 Който си основал земята на основанието й. За да се не поколебае в век века. 6 Покрил си я с бездната като с дреха: Водите застанаха върху планините: 7 От твоето запрещение побегнаха: От гласа на гръма ти се устремиха на бяг. 8 Възлязоха на планините, слязоха в доловете, На мястото което си утвърдил за тях. 9 Положил си предел който не могат да преминат, Нито да се върнат за да покрият земята. 10 Който проваждаш източници в доловете За да текат между планините: 11 Напояват всичките полски зверове: Дивите осли угасяват жаждата си: 12 При тях небесните птици превитават, И между вейките пеят. 13 Който поиш планините от превизпренните си селения: От плода на твоите дела насища се земята: 14 Който прозябаваш трева за скотовете, И зеле за потреба на человека За да изважда храна от земята, 15 И вино да весели сърдцето на человека, Елей за да осветлява лицето, И хляб да уякчава сърдцето на человека. 16 Наситиха се дърветата Господни, Кедрите Ливански които е насадил, 17 Дето птиците правят гнезда: Елхите са жилище на щърка: 18 Високите планини са на дивите кози: Каменете са на кролиците прибежище. 19 Направил е луната за времената: Слънцето познава запада си. 20 Туряш тъмнина, и става нощ: В нея ходят всите зверове дъбравни. 21 Лъвчетата рикаят за лов, И искат от Бога храната си. 22 Слънцето изгрява: събират се, И лягат в леглата си. 23 Излиза человек на делото си, И на работата си до вечер. 24 Колко са многочислени твоите дела, Господи! Всичките с мъдрост си направил: Земята е пълна с творенията ти. 25 Ето голямото и пространното море: Там има гадове безбройни, Животни малки с големи. 26 Там корабите преплават, Там Левиатанът когото си създал да играе в него. 27 Всички тези от тебе очакват Да дадеш на време храната им. 28 Даваш им: събират: Отваряш ръката си, насищат се с благост: 29 Отвръщаш лицето си: смущават се: Вземаш диханието им: умират, И връщат се в пръстта си: 30 Изпроваждаш Духа си: създават се; И подновяваш лицето на земята. 31 Да бъде славата Господня в век! Да се весели в делата си Господ, 32 Който гледа върху земята, и тя трепери: Прикасава се до горите, и димят. 33 Ще пея Господу доде съм жив: Ще песнопея Богу моему до когато съществувам. 34 Моето за него размишление ще е сладко: Аз ще се веселя в Господа. 35 Да изчезнат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благослови, душо моя, Господа. Алилуия.

Притчи[редактиране]

1 Притчи на Соломона Давидовия син, царя Израилев, 2 За да познае някой мъдрост и учение, За да разбере думи на благоразумие, 3 За да приеме учение в разум, В правда, съдба, и правота, 4 За да даде остроумие на простите, И на младия знание и разсъждение. 5 Мъдрият нека слуша и ще стане по-мъдър, И разумният ще придобие разсмотрение; 6 За да разумява притча, и иносказание, Реченията на мъдрите, и гаданията им. 7 Начало на мъдростта е страх Господен: Безумните презират мъдростта и учението. 8 Слушай, сине мой, поучението на отца си, И не отхвърляй наставлението на майка си; 9 Защото те ще са венец от благодат за главата ти, И огърлие около врата ти. 10 Сине мой, ако поискат грешните да те примамят, Да не съизволиш; 11 Ако рекат: Ела с нас; Да направим засада за кръв, Да причакаме без причина неповинния; 12 Както ад да ги погълнем живи, И цели както слазящите в рова; 13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним домовете си с користи: 14 Тури жребия си между нас, Една кесия да имаме всинца; 15 Сине мой, не ходи на път с тях; Въздържай ногата си от пътеките им; 16 Защото техните нозе тичат към злото, И спешат да проливат кръв. 17 Наистина напразно се простира мрежа Пред очите на всяка птица. 18 И те правят засада против своята си кръв, Причакват своите си души. 19 Такива се пътищата на всеки лихоимец: Лихоимството отнема живота на обладаните от него. 20 Мъдростта възглашава вън, Издава гласа си по стъгдите, 21 Вика по главните места на тържищата, Въ входовете на портите, Възвещава през града думите си: 22 До кога, глупави, ще обичате глупостта, И присмивателите ще се наслаждават в присмиванията си, И безумните ще мразят знанието? 23 Обърнете се към моите обличения; Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разумеете словата ми. 24 Понеже аз викнах, а вие не послушахте, Простирах ръката си, и никой не внимаваше, 25 Но отхвърлихте всичкия ми съвет, И обличението ми не рачихте, - 26 И аз ще се присмея на гибелта ви; Ще се зарадвам когато ви нападне страхът ви. 27 Когато страхът ви нападне като запустителна буря, И гибелта ви се устреми като вихрушка, Когато скърб и утеснение дойдат на вас, 28 Тогаз ще ме призоват, но аз не ще отговоря; Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят. 29 Понеже намразиха знанието, И страха Господен не избраха, 30 Не рачиха съвета ми, Презряха всичкото ми обличение, 31 За то ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си намислювания. 32 Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им, И безумните ще ги погуби небрежението им ; 33 Но този който ме слуша ще живее в безопасност. И ще е в тишина без да се бои от зло.

2 Сине мой, ако приемеш думите ми, И скриеш заповедите ми при себе си, 2 Ако имаш ухото си внимателно в мъдрост, Сърдцето си склонно в разум, 3 И ако призовеш благоразумието, И възвисиш глас към разума, 4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като съкровища, 5 Тогаз ще разумееш страха Господен, И ще намериш Божието познание. 6 Защото Господ дава мъдрост; Из устата му излазят знание и разум. 7 Съкровиществува спасение за правите Щит е на ходещите в цялост. 8 Защищава пътищата на правдата, И съхранява пътя на преподобните си. 9 Тогаз ще разумееш правда и съд И правота, - всеки добър път. 10 Ако влезе мъдрост в сърдцето ти, И знание услаждава душата ти, 11 Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те съхранява; 12 За да те освобождава от лош път, От человека който говори строптиво, 13 От онези които оставят пътищата на правостта, За да ходят в пътищата на тъмнината, 14 Които се наслаждават за да правят зло, Радват се за строптивостите на злите, 15 На които пътищата са криви И пътеките им строптиви; 16 За да те избави от людска жена, От чужда която ласкае с думите си, 17 Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на Бога своего; 18 (Защото домът й низводи при смъртта, И стъпките й при мъртвите; 19 Всички които влазят при нея не се връщат, Нито стигат пътищата на живота); 20 За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните. 21 Защото правите ще се населят на земята, И непорочните ще останат на нея. 22 А нечестивите ще се отсекат от земята, И законопрестъпниците ще се изкоренят от нея.

3 Сине мой, не забравяй закона ми, И сърдцето ти да пази заповедите ми; 2 Защото дългота на дни, и лета на живот, И мир ще ти притурят те. 3 Милост и истина да те не оставят; Вържи ги около врата си; начертай ги на плочата на сърдцето си. 4 Така ще намериш благодат и добромислие Пред Бога и человеците. 5 Уповай на Господа от всичкото си сърдце, И не се облягай на своя разум. 6 Въ всичките си пътища познавай него; И той ще оправя стъпките ти. 7 Не мечтай себе си мъдър; Бой се от Господа, и уклонявай се от зло; 8 То ще е здраве в жилите ти И мозък в костите ти. 9 Почитай Господа от имота си И от начатките на всичкия си доход; 10 И ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И жлебовете ти ще се преливат с ново вино. 11 Сине мой, не презирай наказанието Господне, И да ти не дотегнува когато те обличава той; 12 Защото Господ обличава когото обича, Както и отец сина когото милва. 13 Блажен человек който е намерил мъдрост, И человек който е придобил разум; 14 Защото нейната търговия е по-добра от търговията на сребро, И печалбата й от чисто злато. 15 По-скъпоценна е от многоценни камене; И всичко каквото би пожелал ти не се сравнява с нея. 16 Дългота на дни е в десницата й, А в левицата й богатство и слава. 17 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир. 18 Дърво на живот е за тези които я пригръщат; И блажени са които я държат. 19 С мъдрост основа земята; Утвърди небесата с разум. 20 чрез неговото знание се отвориха бездните, И от облаците капе роса. 21 Сине мой, да се не отдалечат тези неща от очите ти; Пази здравомислие и разсъждение; 22 И ще бъдат живот на душата ти И благодат на врата ти. 23 Тогаз ще ходиш безопасно в пътя си, И ногата ти не ще се спъне. 24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Ей ще лягаш, и сънът ти ще е сладък. 25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от погибелта на нечестивите когато нападне; 26 Защото Господ ще бъде упование твое, Ии ще упази ногата ти да се не хване. 27 Не отричай доброто към онези на които се стои Когато ти дава ръка да го направиш. 28 Не казвай на ближния си: Иди и върни се пак, и утре ще ти дам, Като го имаш при себе си. 29 Не крой зло против ближния си Който с уверение живее при тебе. 30 Не се карай с някого без причина, Като не ти е направил зло. 31 Не ревнувай на насилник человек, И не избирай ни един от пътищата му; 32 Защото Господ се гнуси от строптивия, А тайната му е с праведните. 33 Проклетия от Господа е в дома на нечестивия; А благославя той жилището на праведните. 34 Наистина той се присмива на присмивателите; А на смирените дава благодат. 35 Мъдрите ще наследят слава; А повишението на безумните ще е безчестие.

4 Послушайте, чада, бащино поучение, И внимавайте да се научите разум: 2 Защото ви давам добро учение: Не оставяйте наставлението ми. 3 Защото и аз бях син на отца си, Гален и един на майка си: 4 И той ме наставляваше и говореше ми: Нека държи сърдцето ти думите ми: Пази заповедите ми, и ще живееш. 5 Придобий мъдрост, придобий разум: Не я забравяй, нито да се уклониш от думите на устата ми. 6 Не я оставяй, и ще те пази: Обичай я, и ще те варди. 7 Най-главното е мъдрост: придобивай мъдрост: И при всичкото си придобиване придобивай разум. 8 Въздигай я, и ще те възвиси: Ще те прослави когато я пригърнеш. 9 Ще положи на главата ти венец на благодат: Ще ти даде корона на слава. 10 Слушай, сине мой, и приими думите ми; И ще се умножат годините на живота ти. 11 Наставлявал съм те в пътя на мъдростта: Водил съм те по прави пътеки. 12 Когато ходиш, стъпките ти не ще бъдат утеснени; И когато тичаш няма да се спънеш. 13 Хвани се за поучението: недей го оставя: Пази го, понеже то е животът ти. 14 Не влизай в пътеките на нечестивите, И не ходи в пътя на лошите. 15 Отбягвай от него, не минувай през него, Уклони се от него, и замини. 16 Защото те не заспиват ако не сторят зло; И сън ги не хваща ако не спънат: 17 Понеже ядат хляб на нечестие, И пият вино на насилство. 18 Но пътят на праведните е като виделото на разсъвнуването, Което свети повече и повече доде стане съвършен ден. 19 Пътят на нечестивите е като тъмнина: Не знаят от що се спъват. 20 Сине мой, внимавай в думите ми: Приклони ухото си към говоренията ми. 21 Да се не отдалечат от очите ти: Пази ги вътре в сърдцето си; 22 Защото са живот за тези които ги намерват, И изцеление на всичката им плът. 23 С най-голямо пазене пази сърдцето си: Защото от него са изворите на живота. 24 Отхвърли от себе си строптиви уста, И отдалечи от себе си развращени устни. 25 Очите ти нека гледат право; И клепачите ти нека бъдат оправени пред тебе. 26 Уравнявай ходенето на нозете си; И всичките ти пътища ще се оправят. 27 Не се отбивай ни на дясно ни на ляво: Уклони ногата си от зло.

5 Сине мой, внимавай в мъдростта ми, Приклони ухото си в разума ми; 2 За да съхраняваш разсъждение, И устните ти да пазят знание. 3 Защото от устните на чуждата жена капе мед от сотъ, И небцето й е по-меко от елей: 4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като меч от две страни изострен. 5 Нозете й слазят в смърт: Стъпките й достигат до ад. 6 За да не разсъдиш пътя на живота, Нейните пътеки са непостоянни, та да ги не познаеш ти. 7 И сега, чада, послушайте ме, И не отстъпвайте от думите на устата ми. 8 Отдалечи пътя си от нея, И не приближавай се при вратата на дома й, 9 За да не дадеш честта си на други, И годините си на немилостивите; 10 За да се не наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да не идат в чужд дом; 11 А ти да въздишаш в сетнините си, Когато плътта ти и тялото ти се изнурят, 12 И да казваш: Как намразих поучението, И сърдцето ми презря обличението, 13 И не послушах гласа на учителите си, Нито приклоних ухото си към наставниците си! 14 Малко остана да се намеря в всяко зло Всред събранието и сонмището. 15 Пий вода от щерната си, И оназ която извира от кладенеца ти. 16 Нека се изливат вън твоите извори Като водни отоци по стъгдите. 17 Да бъдат те на самаго тебе, А не и на чужди с тебе. 18 Да бъде благословен твоят източник: И весели се с жената на младостта си. 19 Тя да ти бъде като елен рачителна и сърна мила: Нейните гръди да те напояват въ всяко време: Възхищавай се всякога от любовта й. 20 И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда, И искаш да пригръщаш пазухата на чужда жена? 21 Понеже пътищата на человека са пред очите на Господа; И той измерва всичките му пътеки. 22 Нечестивия ще го хванат своите му беззакония: И с въжата на греха си ще бъде уловен. 23 Той ще умре без поучение, И от множеството на безумието си ще се заблуди.

6 Сине мой, ако си станал поръчник за приятеля си, Или си дал ръка за някого чужд, 2 Впримчил си се с думите на устата си, Хванал си се с думите на устата си. 3 Направи прочее това, сине мой, и отърви се Понеже си паднал в ръцете на приятеля си, - Иди, припадни, и принуди приятеля си. 4 Не давай сън на очите си, Нито дремане на клепачите си: 5 Отърви се като сърна от ръката на ловец, И като птица от ръката на птицеловец. 6 Иди при мравката, о лениве, Прегледай пътищата й и стани мъдър, - 7 Която, ако и да няма началник, Настоятел, или управител, 8 Приготвя храната си лете, Събира храната си в жетва. 9 До кога ще спиш, лениве? Кога ще станеш от съна си? 10 Малко спане, малко дремане, малко сгъване на ръце за сън: 11 После сиромашията ти дохожда като пътник, И скудостта ти като оръжен мъж. 12 Лошият человек, беззаконният человек, Ходи с развратни уста, 13 Намигнува с очите си, Дава знак с нозете си, Учи с пръстите си, 14 Има развратно сърдце въ всяко време, Крои зло, сее раздори: 15 За това внезапно ще дойде погибелта му: Тутакси ще се съкруши неизцелимо. 16 Тия шест мрази Господ, И седем са мерзост на душата му: - 17 Очи горделиви, език лъжлив, И ръце които проливат кръв неповинна, 18 Сърдце което крои лоши намислювания, Нозе които тичат скоро да правят зло, 19 Свидетел лъжлив който говори лъжа, И онзи който сее раздори между братя. 20 Сине мой, пази заповедта на отца си, И не отхвърляй закона на майка си. 21 Вържи ги за всегда за сърдцето си, И обвий ги около врата си. 22 Кога ходиш ще те води; Кога спиш ще те пази; Кога се събудиш ще се разговаря с тебе. 23 Защото заповедта е светилник, И законът е светлина, И поучителните обличения са път на живот, 24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена. 25 Да не похотствуваш хубостта й в сърдцето си: Да те не улови с клепачите си. 26 Защото поради блудница жена достига някой в нужда за уломък хляб, А прелюбодейцата лови многоценната душа. 27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят? 28 Може ли някой да ходи поразпалени въглища, И нозете му да не изгорят? 29 Така който влязва при жената на ближния си, Който се прикосне при нея, не ще бъде неповинен. 30 Крадецът не бива толкоз презираем Ако краде да насити душата си когато е гладен; 31 А ако се хване ще отдаде седмократно, Ще даде всичкия имот на къщата си. 32 Но който прелюбодейства с жена, той е лишен от ум: Погибел принася на душата си който прави това. 33 Биения и безчестие ще намери; И срамът му няма да се заглади. 34 Защото ревнуванието е неистовство на мъжа; И не ще да помилва в деня на отмъщението. 35 Не ще да приеме никакъв изкуп, Нито ще се умилостиви ако и да умножиш даровете.

7 Сине мой, пази думите ми, И скрий заповедите ми при себе си. 2 Пази заповедите ми и ще живееш, - И учението ми, като зеницата на очите си. 3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърдцето си. 4 Речи на мъдростта: Ти си ми сестра; И наречи разума сродник; 5 За да те пазят от людска жена, От жена чужда която ласкае с думите си. 6 Понеже от прозореца на дома си, През решетката си, надникнах, 7 И видях между безумните, Съгледах между младите, едного юноша лишен от ум, 8 Който минуваше през улицата при ъгъла й, И отиваше в пътя към къщата й, 9 Вечер в стъмнуването на деня, В тъмнината на нощта и в мрака; 10 И, ето, насреща му жена Облечена като блудница, и със сърдце лъстиво; 11 (Бледива и упорита; Нозете й не се спират в дома й; 12 Сега вън, сега о улиците, И причаква при всеки ъгъл; 13 И хвана го и целуваше го, И с безстидно лице му говореше: 14 Имам жъртви примирителни: Днес изпълних обричанията си; 15 За то излязох да те посрещна, С желание да видя лицето ти, и намерих те; 16 Постлала съм одъра си с покривки, С шарени ковери от Египетска прежда; 17 Покадила съм леглото си Със смирна, алой, и корица; 18 Ела, да се наситим в рачителство до зори, Да се насладим в любов; 19 Защото мъж ми не е у дома; Отиде на далечен път; 20 Взе мешеца със сребро в ръката си: В пълнолуние ще се върне в дома си. 21 Прелъга го с многото си предумвания, Привлече го с ласкателството на устните си. 22 Тутакси той тръгна подире й Както отхожда говедо на клане, Или както безумен вързан на наказание, 23 Доде стрела рониже дроба му, - Както птица спеши в сеть И не знае че е против живота й. 24 Сега прочее, чада, послушайте ме, И внимавайте в думите на устата ми. 25 Да се не уклонява сърдцето ти в пътищата й: Да не се заблудиш в пътеките й; 26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея. 27 Домът й е пътища към ад, Които низводят в смъртните клетове.

8 Не вика ли мъдростта? И не издава ли разумът гласа си? 2 Стои тя по върха на високите места, над пътя, Всред пътеките. 3 Възглашава при портите, въ входа въ града, Въ входа на вратата: - 4 Към вас, человеци, викам, И гласът ми е към человеческите синове. 5 Глупави, придобийте остроумие; И безумни, придобийте разумливо сърдце. 6 Послушайте; защото ще говоря изящни неща, И устните ми ще произносят правото. 7 Защото езикът ми ще говори истина; А нечестието е мерзост на устните ми. 8 Всичките думи на устата ми са с правда; Няма в тях нищо лъстиво или строптиво. 9 Те всички са ясни за оногоз който разумява, И прави за тези които намерват знание. 10 Приимете учението ми, а не сребро, И знание овече нежели злато избрано; 11 Защото мъдростта е по-добра от многоценни камене; И всичко желателно не се сравнява с нея. 12 Аз мъдрост обитавам съ остроумието, И изнамервам знание на умни измишления. 13 Страхът Господен е да мрази някой злото. Аз мразя високоумие, и гордост, И лукав път, и строптиви уста. 14 Мой е съветът и правомислието; Аз съм разум: силата е моя. 15 чрез мене царете царуват, И началниците узаконяват правда. 16 чрез мене князовете началствуват, И големците, и всичките земни съдии. 17 Аз обичам които ме обичат; И които ме търсят ще ме намерят. 18 Богатството и славата са с мене, Изящният имот и правдата. 19 Плодовете ми са по-добри от злато и от най-чисто злато, И приходите ми от избрано сребро. 20 Ходя по пътя на правдата, Между пътеките на правосъдието, 21 За да направя да наследят имот тези които ме обичат, И да напълня съкровищата им. 22 Господ ме имаше в началото на пътя си, Преди делата си отдавна. 23 От века бидох помазана, от начало, Преди създанието на земята. 24 Родих се когато нямаше бездните, Когато нямаше източниците които изобилват с вода. 25 Преди горите да се поставят, Преди хълмовете, аз бях родена, 26 Като още не беше направил земята, нито полета, Нито върхове от пръстта на вселената. 27 Когато готвеше небесата, аз бях там, Когато начертаваше кръг над лицето на бездната, 28 Когато утвърждаваше облаците горе, Когато укрепяваше източниците на бездната, 29 Когато полагаше закона си на морето Да не престъпят водите повелението му, Когато нареждаше основанията на земята, 30 Тогаз бях при него и устроявах всичко; И аз му бях наслаждение всеки ден, И веселях се всякога пред него. 31 Веселях се на обитаемата негова земя; И наслаждението ми беше с человеческите синове. 32 Сега прочее, послушайте ме, о чада; И блажени са които пазят пътищата ми. 33 Послушайте поучение и ставайте мъдри, И не отхвърляйте го. 34 Блажен този человек който ме слуша, И бди всеки ден при моите двери, И очаква при стълповете на вратата ми. 35 Защото който ме намери ще намери живот, И ще вземе благословение от Господа; 36 А който съгреши против мене своята си душа онеправдава; Всички които ме мразят обичат смъртта.

9 Мъдростта съгради дома си; Издяла седемте свои стълпове; 2 Закла което имаше за клане: Смеси виното си, и приготви трапезата си; 3 Проводи слугините си, Вика по високите места на града: 4 Който е глупав да се отбие тук; И към лишените от ум говори; 5 Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното което размесих: 6 Оставете глупостта и живи бъдете; И ходете в пътя на разума. 7 Който учи присмивателя взема на себе си безчестие; И който обличава нечестивия взема на себе си порок. 8 Не обличавай присмивател, за да те не намрази: Обличавай мъдър, и ще те възлюби. 9 Давай наставление на мъдър, и ще бъде по-мъдър; Учи праведен, и е нарасте в учение. 10 Начало на мъдростта е страх Господен; И познаването на Светаго е разум. 11 Защото чрез мене ще се умножат дните ти, И ще ти се притурят години на живот. 12 Ако си мъдър, мъдър си за себе си; Ако ли си присмивател, ти сам ще страдаш. 13 Жена безумна е бледива, Глупава, и нищо не знае; 14 Седи при вратата на къщата си на стол, Въ високите места на града, 15 И кани тези които минуват, Които вървят право в пътя си; 16 Който е безумен, нека се отбие тук; И към лишения от ум говори; 17 Крадените води са сладки, И скришно вземаний хляб е приятен. 18 Но той не знае, че са там мъртвите, И в дълбочините адови поканените от нея.

10 Притчи Соломонови. Син мъдър весели отца; А син безумен скърб е на майка си. 2 Съкровища от неправди не ползуват; А правдата освобождава от смърт. 3 Господ не е остави да гладува душата на праведния; Но отхвърля желанието на нечестивите. 4 Ленивата ръка докарва сиромашия; А ръката на радивия обогатява. 5 Който събира лятно време, той е син разумен; А който спи в жетва, той е син който докарва срам. 6 Благословения почиват на главата на праведния; А неправда ще покрие устата на нечестивите. 7 Поменът на праведния е с благословение; А името на нечестивите ще изгние. 8 Мъдрий в сърдце ще приеме заповеди; И безумний в устни ще се подплъзне. 9 Който ходи с непорочност ходи безопасно; А който изкривява пътищата си ще се познае. 10 Който намигнува с око докарва скърб; А безумний в устни ще се подплъзне. 11 Устата на праведния са източник на живот; А устата на нечестивите неправда ще покрие. 12 Омразата повдига раздори; Но любовта покрива всичките погрешки. 13 В устните на разумния се намира мъдрост; А тоягата е за гърба на лишения от ум. 14 Мъдрите съкровиществуват знание; А устата на безумния са близу при погибел. 15 Имотът на богатия е укрепеният негов град; А погинване на нищите е тяхната сиромашия. 16 Делата на праведния са за живот; Плодът на нечестивия е за грях. 17 Който пази поучението върви към живот; А който пренебрегва обличението заблуждава се. 18 Който покрива омраза има лъжливи устни; И който изважда клевета безумен е. 19 В многословието неизбежен е грехът; Но който въздържа устните си разумен е. 20 Езикът на праведния е избрано сребро: Сърдцето на нечестивите е нищожно. 21 Устните на праведния пасат мнозина; А безумните умират от недостатък на ума. 22 Благословението Господне обогатява; И Господ не ще притури скърб при него. 23 Като смях е на безумния да струва зло; А мъдростта принадлежи на разумния человек. 24 Страхът на нечестивия ще го постигне; А желанието на праведните ще се изпълни. 25 Както прехожда вихрушката, така нечестивият не съществува вече; А праведният има вечно основание. 26 Както е оцетът за зъбите и димът за очите, Така е ленивият за онези които го проваждат. 27 Страхът Господен придава дни; А годините на нечестивите ще се скратят. 28 Надеждата на праведните ще е радост; Ожиданието на нечестивите ще погине. 29 Пътят Господен е крепост на непорочния, А гибел за делателите на беззаконието. 30 Праведният въ век няма да се поклати; А нечестивите няма да населят земята. 31 Устата на праведния изтакат мъдрост; А лъстивий език ще се отреже. 32 Устните на праведния познават благоприятното, А устата на нечестивите строптивото.

11 Лъжливи къпони са мерзост Господу; А прави драмове са благоугодни нему. 2 Дойде ли гордост, дохожда и срам; А мъдростта е съ смирените. 3 Целостта на правите ще ги ръководи; А развратността на коварните ще ги погуби. 4 Богатството не ползува в ден на гняв; А правдата избавя от смърт. 5 Правдата на непорочния ще оправи пътя му, А нечестивият ще падне чрез нечестието си. 6 Правдата на правите ще ги избави; А беззаконните ще се хванат в злобата си. 7 Когато нечестивий человек умира, ожиданието му погинва; Погинва и надеждата на беззаконните. 8 Праведният се отървава от утеснение; А вместо него влазя нечестивият. 9 Лицемерът с уста погубя ближния си; Но праведните ще се избавят със знанието. 10 Когато праведните успяват градът се весели; И когато нечестивите погинват радост става. 11 чрез благословението на праведните градът се възвишава; А чрез устата на нечестивите съсипва се. 12 Скодоумний презира ближния си; А благоразумний человек мълчи. 13 Одумникът обхожда и открива тайните; А верний духом потаява работата. 14 Дето няма смотрение народът пада; А в многото съветници има спасение. 15 Който се поручава за другиго ще пострада зло; А който мрази поръчителството безопасен е. 16 Благодатната жена придобива чест; И силните придобиват богатство. 17 Милостивий человек благотвори на душата си; А жестокият смущава плътта си. 18 Нечестивият работи лъжлива работа; А който сее правда ще има истинна заплата. 19 Както правдата е близу до живот, Така който се стреми към злото близу е до смъртта си. 20 Развращените в сърдце мерзост са Господу; А непорочните в пътя си угодни са нему. 21 Ръка на ръка и да се рисъедини, нечестивият не ще остане ненаказан; А семето на праведните ще се избави. 22 Както е златна обеца на свиня на носа, Така е хубава жена без разсъждение. 23 Желанието на праведните е само добро; Ожиданието на нечестивите е гняв. 24 Един разпръсва, но повече изобилва; А друг пастри без мяра, но пак достига в скудост. 25 Благотворителната душа ще се огои; И който пои, ще бъде напоен и той. 26 Който задържа жито ще бъде проклет от народа; А който продава, благословение ще бъде на главата му. 27 Който има усърдие за доброто ще придобие благоволение; Но който иска злото, то ще и да дойде върх него. 28 Който се надее на богатството си ще падне; А праведните като леторасъл ще прозябнат. 29 Който смущава дома си ще наследи вятър; И безумният ще бъде раб на мъдрия в сърдце. 30 Плодът на праведния е дърво на живот; И който придобива души мъдър е. 31 Ето, праведният приима въздаяние на земята, - Колко повече нечестивият и грешният!

12 Който обича поучение обича знание; Но който мрази обличение безумен е. 2 Добрият намира благоволение от Господа; А ще осъди Той коварния. 3 человек не ще се утвърди чрез беззаконие; А коренът на праведните не ще се поклати. 4 Добродетелната жена е венец на мъжа си; А която докарва срам, като гнилост е в костите му. 5 Мислите на праведните са справедливост; А намеренията нанечестивите са коварство. 6 Думите на нечестивите са засада за кръв; А устата на правите ще ги избавят. 7 Нечестивите се съсипват, и няма ги; А домът на праведните ще пребивава. 8 человек се похвалява според разума си; А строптивий в сърдце ще бъде в поругание. 9 По-добър е презираемий който има слуга От тогоз който се тщеслави и няма хляб. 10 Праведний се грижи за живота на скота си; А утробите на нечестивите са немилостиви. 11 Който работи земята си ще се насити с хляб; А който следва суетните оскуден е от разум. 12 Нечестивият търси корист както злите; Но коренът на праведния дава плод. 13 От греха на устните се впримча нечестивият; А праведният ще излезе от утеснение. 14 От плода на устата си человек ще се насити с добрини; И според делата на ръцете на человека ще се върне въздаянието нему. 15 Пътят на безумния е прав в очите му; А който слуша съвети, той е мъдър. 16 Безумният явява тутакси гнева си; А благоразумният покрива укора. 17 Който говори истина възвестява правото, А лъжесвидетелят лъст. 18 Понякога несмисленото говорене пронизва като с нож; А езикът на мъдрите е изцеление. 19 Устните на истината ще бъдат постоянни винаги; А лъжливий език ще бъде само минутен. 20 Лъст има в сърдцето на тези които изхитруват зло, А веселие на тези които съветват за мир. 21 Никаква повреда не ще се случи на праведния; А нечестивите ще се изпълнят със зло. 22 Лъжливите устни са мерзост Господу; А които правят истината приятни са нему. 23 Благоразумний человек покрива знанието си; А сърдцето на безумните изказва глупост. 24 Ръката на прилежливите ще властвува; А ленивите ще бъдат подданни. 25 Скръбта в сърдцето на человека го смирява; А добрата дума го весели. 26 Праведният пътеводи ближния си; А пътят на нечестивите ги въвожда в заблуждение. 27 Ленивият не пече лова си; А на радивия человек имотът е многоценен. 28 В пътя на правдата има живот; И шествието на пътя й не завожда в смърт.

13 Мъдрий син приема отеческото поучение; А присмивателят не слуша обличение. 2 От плодовете на устата си ще се храни человек с добрини, А душата на беззаконниците с насилство. 3 Който пази устата си упазва душата си; А който много отваря устните си ще погине. 4 Душата на ленивия желае, и няма; А душата на радивите ще се угои. 5 Праведният мрази лъжлива дума; А нечестивият причинява срамота и безчестие. 6 Правдата съхранява ходещия непорочно; А нечестието съсипва грешния. 7 Някой се прави богат, а няма нищо; А някой се прави сиромах, но има имот много. 8 Избавление на душата на человека е богатството му; А сиромахът не чуе само обличение. 9 Виделото на праведните е весело; А светилникът на нечестивите ще угасне. 10 Само от гордост произхожда препиране; А мъдростта е с онези които приемат съвети. 11 Богатство придобивано от суета ще намалее; А който събира с ръката си ще го умножи. 12 Ожидане отлагано изнемощева сърдцето; А постигнато желание е дърво на живот. 13 Който презира словото ще погине; А който почита заповедта ще приеме въздаяние. 14 Учението на мъдрия е извор на живот, И отдалечава от сетите на смъртта. 15 Благ разум дава благодат; А пътят на беззаконниците е жесток. 16 Всеки благоразумен върши работа със знание; А безумният открива глупост. 17 Злий вестител пада в зло; А верний посланник е изцеление. 18 Сиромашия и срам ще постигнат тогоз който отхвърля поучение; А който пази обличение почтен ще бъде. 19 Изпълнено желание весели душата; А на безумните е гнусно да се уклоняват от злото. 20 Който ходи с мъдри ще бъде мъдър; А другарът на безумните ще се разврати. 21 Зло гони грешните; А на праведните ще се въздаде добро. 22 Добрият оставя наследие на синове и внуци; А богатството на грешния се пази за праведния. 23 Нивата на сиромасите има много храна; Но някои погинват от нямане на съд. 24 Който щади тоягата си мрази сина си; Но който го обича наказва го с време. 25 Праведний яде до насищане на душата си; А търбухът на нечестивите ще бъде в лишение.

14 Всяка мъдра жена съградява дома си; А безумната го събаря с ръцете си. 2 Който ходи в правотата си бои се от Господа; Но строптивий в пътищата си презира го. 3 В устата на безумния е пръчката на гордостта; А устните на мъдрите ще ги пазят. 4 Дето няма говеда яслите са чисти; Но изобилието на произведенията е в силата на воловете. 5 Истинний свидетел не лъже; А лъжливий свидетел излива лъжи. 6 Присмивателят търси мъдрост, и не намерва; А за разумния е лесно ученето. 7 Замини безумния человек Когато си узнал че няма разумни устни. 8 Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си; А глупостта на безумните е заблуждение. 9 Безумните се смеят на беззаконието; А всред правите има благоволение. 10 Сърдцето познава своята си горест; И чужд не участвува в радостта му. 11 Къщата на нечестивите ще се събори; Но шатърът на правите ще цъвти. 12 Има път който се види прав на человека; Но краят му е пътища към смърт. 13 Още и в смеха сърдцето има болката си; И на радостта свършекът е скръб. 14 Развратний в сърдце от пътищата си ще се насити, И добрият человек от себе си. 15 Простият вярва на всяка дума; А благоразумният внимава в пътеките си. 16 Мъдрият се бои, И уклонява се от злото; А безумният хвърля се напред, и бива смел. 17 Острояростният прави несмислено; И зломисленият человек е омразен. 18 Безумните наследват глупост; А благоразумните се венчават със знание. 19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите във вратата на праведния. 20 Сиромаха го мрази даже и ближният му; А на богатия приятелите са много. 21 Който презира ближния си съгрешава; А който помилва сиромасите блажен е. 22 Не заблуждават ли се които измислюват зло? Но милост и истина ще бъде на тези които измислюват добро. 23 От всеки труд има полза, А от бледословието на устните само скудост. 24 Венец на мъдрите е богатството им: Преимуществото на безумните е глупостта. 25 Истинний свидетел избавя души; А лъстивий излива лъжи. 26 В страха от Господа има крепко упование; И неговите чада ще имат прибежище. 27 Страхът Господен е източник на живот, И отдалечава от сетите на смъртта. 28 Умножението на людете е слава на царя, А намалението на людете съсипване на княза. 29 Дълготърпеливий има голямо благоразумие; А нетърпеливий показва много безумие. 30 Тихо сърдце е живот на плътта; А завистта е гнилост на костите. 31 Който угнетява убогия безчести Създателя му; А който помилва сиромаха почита го. 32 Нечестивий ще се изпъди за нечестието си; А праведний и в смъртта си има упование. 33 В сърдцето на разумния почива мъдрост; А каквото има вътре в безумните ще се яви. 34 Правдата възвишава народ; А грехът е безчестие на людете. 35 Благоволението на царя е към разумния раб, А яростта му към оногози който докарва срам.

15 Мек ответ утишава ярост; А жестока дума възбужда гняв. 2 Езикът на мъдрите украшава знанието; А устата на безумните отригват глупост. 3 Очите Господни са на всяко място, И наблюдават злите и добрите. 4 Сладък език е дърво на живот; А развратност в него е съкрушение на духа. 5 Безумний презира поучението на отца си; А който пази обличение благоразумен е. 6 В дома на праведния има голямо изобилие, А в дохода на нечестивия смущение. 7 Устните на мъдрите сеят знание; А сърдцето на безумните не е така. 8 Жъртвата на нечестивите е мерзост Господу, А моленето на правите благоприятно нему. 9 Пътят на нечестивия е мерзост на Господа; Но той обича тогози който тича след правдата. 10 Има лошо наказание за онези които се отбиват от пътя: Който мрази обличение ще умре. 11 Ад и погибелта са явни пред Господа, - Колко повече сърдцата на человеческите синове. 12 Присмивателят не обича обличителя си, Нито ще отиде при мъдрите. 13 Сърдце весело прави засмено лице; А от скърбта на сърдцето угнетява се духът. 14 Сърдцето на разумния търси знание; А устата на безумните хранят се с глупост. 15 Всичките дни на скърбния са зли; А веселото сърдце е винагишно пируване. 16 По-добро малкото със страх Господен, Нежели съкровища много и смущение в тях. 17 По-добро гощаване от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза. 18 Яростний человек възбужда прения; А дълготърпеливий утишава карания. 19 Пътят на ленивия е като с тръне изплетен; А пътят на правите е изравнен. 20 Мъдър син весели отца; А безумен человек презира майка си. 21 Глупостта е радост на скудоумния; А разумний человек ходи направо. 22 Дето няма съвет намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците утвърждават се. 23 человек има радост чрез ответа на устата си; И дума на време, колко е добра! 24 За разумния е пътят на живота нагоре, За да се уклони от ада долу. 25 Господ съсипва дома на горделивите; А утвърдява предела на вдовицата. 26 Помишленията на лошия са мерзост Господу; А думите на чистите са угодни. 27 Користолюбивият смущава дома си; А който мрази даровете ще живее. 28 Сърдцето на праведния преговаря да отговаря; А устата на нечестивите отригват зло. 29 Господ е далеч от нечестивите; А слуша моленето на праведните. 30 Светът на очите весели сърдцето: И добрата вест утлъстява костите. 31 Ухо което слуша обличението на живота Пребивава между мъдрите. 32 Който отхвърля поучението мрази душата си; А който слуша обличението придобива разум. 33 Страхът Господен е поучение на мъдрост; И смирението предходи пред славата.

16 На человека принадлежат приготвенията на сърдцето; Но от Господа е ответът на езика. 2 Всичките пътища на человека са чисти в очите му; Но Господ претегля духовете. 3 Препоръчвай делата си Господу; И ще се утвърдят твоите помишления. 4 Господ направи всяко нещо за целта му, Та и нечестивия за лошия ден. 5 Мерзост е Господу всеки що има горделиво сърдце; Ръка на ръка и да се присъедини, няма да остане ненаказан. 6 С милост и истина се очиства беззаконието; И със страха Господен става уклонение от злото. 7 Когато са угодни на Господа пътищата на едного человека, Той примирява с него и неприятелите му. 8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда. 9 Сърдцето на человека начертава пътя му; Но Господ оправя стъпките му. 10 В устните на царя има богодъхновение; Устата му не ще погрешат в съда. 11 Праведната теглилка и къпони са Господни; Всичките драмове на мешеца са негово дело. 12 Мерзост е за царете да правят беззаконие; Защото престолът се утвърдява с правда. 13 Праведните устни са благоприятни на царете; И те обичат който говори право. 14 Яростта на един цар е обявителка на смърт; Но мъдрий человек я укротява. 15 В светлината на лицето на царя има живот; И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд. 16 Колко е по-добро стяжанието на мъдростта нежели на златото, И предпочитаемо стяжението на разума нежели на среброто! 17 Пътят на праведните е да се уклоняват от злото; Който пази пътя си упазва душата си. 18 Гордостта предшествува на погибелта; И високоумството предшествува на падането. 19 По-добре да е някой смиреномъдър със смирените, Нежели да дели користи с гордите. 20 Разумний в делата си ще намери добро; И надеещий се на Господа е блажен. 21 Мъдрият в сърдце ще се нарече благоразумен; И сладостта на устните умножава знание. 22 Разумът е източник на живот за оногоз що го има; А поучението на безумните е глупост. 23 Сърдцето на мъдрия вразумява устата му, И в устните му притуря знание. 24 Благоугодните думи са сот от мед, Сладост на душата, и изцеление на костите. 25 Има път който се вижда прав на человека; Но краят му е пътища към смърт. 26 Който работи, работи за себе си; Защото устата му го принуждават. 27 Лошият человек копае зло; И в устните му има като огън горещ. 28 Развращен человек сее раздори; И шепотник раздвоява най-тесни приятели. 29 Насилник человек измамя ближния си, И води го в не добър път, 30 Замижва с очи и измислюва лошотии, Прехапва устните си и върши злото. 31 Седината е венец на слава Ако се намира в пътя на правдата. 32 Дълготърпеливият е по-добър от храбрия, И който владее духа си от завоевател на град. 33 Жребието се хвърля в пазухата; Но всичката му съдба е от Господа.

17 По-добре залък сух и мир с него, Нежели дом пълен от жертви с разпря. 2 Благоразумний раб ще властвува над син който докарва срам, И ще вземе дял от наследието между братя. 3 Горнилото е за среброто, и пещта за златото; А Господ опитва сърдцата. 4 Злотворецът слуша беззаконните устни: Лъжецът дава ухо на злия език. 5 Който се присмива на сиромаха безчести Създателя му: Който се радва на бедствия няма да остане ненаказан. 6 чада на чада са венец на старците, И слава на чадата бащите им. 7 Устни изящни не приличат на безумен, - Много по-малко лъжливи устни на началник. 8 Дарът е като многоценен камик в очите на оногоз който го има: Дето се обърне той успява. 9 Който покрива престъпление търси любов; Но който разказва работата раздвоява най-тесни приятели. 10 Обличението прави повече впечатление на благоразумен, Нежели сто бича на безумен. 11 Злият търси само крамоли; За то жесток вестител ще се проводи против него. 12 Нека срещне человека мечка лишена от чадата си, А не безумен в буйството си. 13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му. 14 Наченването на разпря е като кога отваря някой път на вода; За то престани от препирането доде не се е разпалило. 15 Който оправдава нечестив, И който осъжда праведен, И двата са мерзост Господу. 16 Що ползува цената в ръката на безумен За да купи мъдрост, като няма ум? 17 Приятел обича всякога; И брат се ражда за нуждно време. 18 человек оскуден от ум дава ръка, И става поручник за приятеля си. 19 Който обича прения обича съгрешения: Който прави високи вратата си търси пагуба. 20 Строптивий в сърдце не намерва добро; И развращений в език пада в нещастие. 21 Който ражда безумен, за скърб му е; И отецът на глупавия радост не вижда. 22 Веселото сърдце е благотворно като лекарство; А унилий дух изсушава костите. 23 Нечестивий приема дар изпод пазуха За да изкриви пътищата на правосъдието. 24 Пред лицето на разумния е мъдростта: А очите на безумния са към краищата на земята. 25 Безумний син е тъга на отца си, И горкост на тази която го е родила. 26 Не е добро да се туря глоба на праведен, Ни да бие някой началниците за правото. 27 Който държи думите си умен е: Дълготъпеливий человек е благоразумен. 28 И безумният, когато мълчи, счита се за мъдър, Който затваря устата си за разумен.

18 Своенравний иска желанието си, И противи се на всяка права мисъл. 2 Безумний не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявението на сърдцето си. 3 С идването на нечестивия иде и презрение, И с поношението безчестие. 4 Думите из устата на человека са дълбоки води; И източникът на мъдростта е поток извиращ. 5 Не е добро да рави някой лицеприемство на нечестивия, За да изкривява праведния в съда. 6 Устните на безумния влазят в препирания; И устата му приканят плесници. 7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му сет за душата му. 8 Думите на шепотника са сладки залъци, И слазят вътре в утробата. 9 Нерадивий в делото си Брат е на разточителя. 10 Името Господне е крепък стълп: Праведният който прибягва в него в защита е. 11 Имотът на богатия е крепък град за него; И в мечтанието му той е като висока стена. 12 Преди погинването се превъзноси сърдцето на човека; И смирението предходи пред славата. 13 Да отговаря някой преди да чуе, Безумие и поношение е за него. 14 Духът на человека ще го подпира в немощта му; Но унилий дух кой може въздигна? 15 Сърдцето на благоразумния придобива разум; И ухото на мъдрите търси знание. 16 Дарът на человека отваря му място, И привожда го пред големците. 17 Който говори най-напред в съда си гледа се праведен; Но другарят му дохожда и го изпитва. 18 Жребието прекратява разприте, И решава между силните. 19 Брат обиден по-непристъпен е от крепък град; И разногласията им са като вереи на стълп. 20 От плодовете на устата на человека ще се насити утробата му; От произведението на устните си ще се насити. 21 Смърт и живот е в ръката на езика; И които го обичат ще ядат плодовете му. 22 Който е намерил добра жена намерил е благо, И получил е благодат от Господа. 23 Сиромахът говори с моления; Но богатият отговаря с жестокост. 24 Человек който има приятели трябва да се обхожда приятелски; И има приятел по-тесен и от брат.

19 По-добър е сиромахът който ходи в целостта си, Нежели развратний в устните си който е и безумен. 2 На душата невежеството наистина не е добро: И който бърза с нозете спъва се. 3 Безумието на человека изкривява пътя му; И сърдцето му негодува против Господа. 4 Богатството притуря много приятели; А сиромахът бива оставен от приятеля си. 5 Лъжливий свидетел няма да остане ненаказан; И който говори лъжи няма да избегне. 6 Мнозина търсят лицето на щедрия; И всеки е приятел на даващия дарове. 7 Сиромаха го мразят всиките му братя, - Колко повече ще отбягват от него приятелите му! – Той тича след думи които няма да се изпълнят. 8 Който придобива ум обича душата си; Който пази благоразумие ще намери добро. 9 Лъжливий свидетел няма да остане ненаказан; И който говори лъжи ще погине. 10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на раб да властвува над началници. 11 Благоразумието на человека възпира яростта му; И слава му е да се не призира на престъплението. 12 Гневът на царя е като рикание на лъв, А благоволението му като роса на тревата. 13 Безумний син е погибел на отца си; И препирните на жена са непрестанно капане. 14 Дом и богатство се оставят наследие от отците; Но благоразумна жена от Господа се дава. 15 Ленността хвърля в дълбок сън; И мързелива душа ще е гладна. 16 Който пази заповедта съхранява душата си; А който презира пътищата си ще погине. 17 Който помилва сиромаха заима Господу; И той ще му въздаде въздаянието му. 18 Наказвай сина си додето има надежда; Но не подигай душата си да го умъртвиш. 19 Яростний ще вземе наказание; Защото и да го освободиш трябва пак истото да направиш. 20 Слушай съветване и приемай поучение, За да станеш мъдър в сетнините си. 21 Има много мисли в сърдцето на человека; Но съветът Господен, той ще остане твърд. 22 Милостта на человека е чест нему: И сиромахът е по-добър от лъжеца. 23 Страхът Господен донося живот; И който го има ще си ляга наситен: Зло не ще да срещне. 24 Ленивий затопява ръката си в блюдото, И не ще нито в устата си да я върне. 25 Ако биеш присмивателя, простият е стане внимателен; И ако обличиш благоразумния, ще научи знание. 26 Който съсипва отца и пропъжда майка, Той е син който причинява срам и поношение. 27 Престани, сине мой, да слушаш поучение, Което отвраща от думите на знанието. 28 Лош свидетел се присмива на правото: И устата на нечестивите поглъщат беззаконие. 29 Съдове се готвят за присмивателите, И за гърба на безумните биения.

20 Виното е присмивател и сикерата крамолница; И който се завлича от тях не е благоразумен. 2 Устрашаването царево е като рикание на лъв: Който го раздразня съгрешава против живота си. 3 чест е на человека да престава от прение: А всеки безумен се вплита в него. 4 Ленивият не ще да оре поради зимата: Ще проси в жетва, и няма да намери. 5 Съветът в сърдцето на человека е като дълбока вода: Но разумний человек ще го извади. 6 Много человеци проповедат всеки милостта си: Но кой може да намери верен человек? 7 Праведний ходи в целостта си; И чадата му след него са блажени. 8 Цар който седи на съдебний престол Разпръсва с очите си всяко зло. 9 Кой може да рече: Очистих сърдцето си; чист съм от греховете си? 10 Двойни драмове и двойни мерки, И двете са мерзост Господу. 11 Познава се и самото дете от деянията си Да ли са делата му чисти, и да ли прави. 12 Ухото слуша и окото гледа, Господ е направил и двете. 13 Не обичай спането, за да не осиромашееш; Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб. 14 Лошо е! Лошо е! казва купувачът; Но като си отиде, тогаз се хвали. 15 Има злато и множество многоценни камене; Но устните на знанието са скъпоценно украшение. 16 Вземи дрехата на тогоз който се поручава за странен; И вземи залог от оногоз който би се поручил за чужда жена. 17 Хлябът на лъжата е сладък человеку; Но след това устата му ще се напълнят с камичета. 18 Намеренията се утвърдяват чрез съвет; И с разсмотрение да правиш бран. 19 Одумникът обхожда и открива тайни; За то не се смисай с оногоз който разширява устните си. 20 Светилникът на тогоз който злослови отца си или майка си Ще угасне в дълбока тъмнина. 21 Наследие бързо придобито из начало, Сетнината му не се благославя. 22 Да не речеш: Ще въздам зло Почакай Господа; и ще те избави. 23 Двойни драмове са мерзост Господу; И лъстивите къпони не са добри. 24 Стъпките на человека се оправят от Господа, А как би познал человек пътя си? 25 Сеть е человеку да говори несмислено за посвещение, И подир обричанията да предиря. 26 Мъдрий цар развява нечестивите, И връща колелото върхъ тях. 27 Духът на человека е светило от Господа: Изпитва вътрешностите на сърдцето. 28 Милост и истина упазват царя; И с милост той поддържа престола си. 29 Похвала на младите е силата им, И слава на старците седината. 30 Посиненията от удари и биения които стигат до вътрешностите на утробата Са очищение за злия.

21 Сърдцето на царя в ръката Господня е като водни бразди: Където иска обръща го. 2 Всичките пътища на человека са прави в очите му; Но Господ претегля сърдцета. 3 Да прави някой правда и съд По-угодно е Господу от жъртва. 4 Надигнато око, и кичливо сърдце, И светилникът на нечестивите е грях. 5 На радивия мислите само в изобилие водят, А на всеки припрян само в скудост. 6 Придобиването на съкровища с лъжлив език Е една суета гонена от тези които търсят смърт. 7 Грабителството на нечестивите ще ги изтреби, Защото се отричат да правят праведното. 8 Пътят на развращения человек е крив; А делото на чистия е право. 9 По-добре да живее някой в ъгъл на горница, Нежели в дом за дружина със сварлива жена. 10 Душата на нечестивия желае зло: Ближният му не намерва милост пред очите му. 11 Когато се глоби присмивателят простият става по-мъдър; И когато се учи мъдрият, взема знание. 12 Праведният наблюдава дома на нечестивия, Когато Бог съсипва нечестивите за злото. 13 Който затуля ушите си от вика на сиромаха, Ще викне и той, и няма да се послуша. 14 Тайний дар укротява ярост, И подарение в пазуха силен гняв. 15 Радост е на праведния да прави правосъдие; А за тези които правят беззаконие мъчене е. 16 человек който свърне от пътя на разума Ще стигне в събранието на мъртвите. 17 Който обича веселба осиромашева: Който обича вино и елей не обогатява. 18 Нечестивий ще бъде изкуп за праведния, И престъпникът за правите. 19 По-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със сварлива и яростлива жена. 20 Многоценно съкровище и елей се нахождат в дома на мъдрия; А безумний человек ги поглъща. 21 Който следва правда и милост Ще намери живот, правда, и слава. 22 Мъдрий отхожда против града на силните, И събаря крепостта на която уповават. 23 Който пази устата си и езика си Пази душата си от утеснения. 24 Горделив и кичлив присмивател се нарича Онзи който действува с ярост и гордост. 25 Желанието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не рачат да работят: 26 Той желае всеки ден желания; А праведний дава и не е свидлив. 27 Жъртвата на нечестивите е мерзост, А най-вече когато я приносят с лукавство. 28 Лъжливий свидетел ще погине; А человек който слуша ще говори верно. 29 Нечестивий человек ожесточава лицето си; А правий изправя пътищата си. 30 Няма мъдрост, няма разум, Няма съвет против Господа. 31 Конът се приготвя за деня на боя; Но спасението е от Господа.

22 По-предпочитаемо е добро име нежели голямо богатство, И добра благодат нежели сребро и злато. 2 Богат и сиромах се срещат, Господ е създател и на двамата. 3 Благоразумний предвижда злото и се укрива; А неразумните напредват и се наказват. 4 Следствието на смирението и на страха Господен Е богатство и слава и живот. 5 Тръне и сети има в пътя на строптивия: Който пази душата си ще бъде далеч от тях. 6 Научи детето в началото на пътя му; И не ще да се уклони от него нито когато остарее. 7 Богатий властвува на сиромасите; И който се заима раб е на заимодавеца. 8 Който сее беззаконие ще пожъне суета; И жезълът на буйството му ще изчезне. 9 Който има добро око ще бъде благословен; Защото дава от хляба си на сиромаха. 10 Изпъди присмивателя, и ще се махне препирането, И сварата и укорът ще престанат. 11 Който обича сърдечната чистота Има благодат на устните си, и царят му е приятел. 12 Очите на Господа пазят знанието; А съсипва той думите на законопрестъпния. 13 Ленивий казва: Лъв има вън; Всред стъгдите ще бъда убит. 14 Устата на чужди жени са дълбока яма; И когото мрази Господ, той ще падне в нея. 15 Безумието е вързано у сърдцето на детето. Жезълът на наказването ще го отдалечи от него. 16 Който угнетява сиромаха за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще дойде в скудост. 17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И прилепи сърдцето си в моето знание; 18 Защото е приятно ако ги пазиш в сърдцето си, И ще бъдат всякога готови върху устните ти. 19 За да бъде упованието ти на Господа; Аз те научих на това днес; най-вече тебе. 20 Не писах ли ти много пъти Със съветвания и знания. 21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш думи на истина на онези които проваждат до тебе? 22 Не оголвай сиромаха защото е сиромах, Нито притеснявай бедния в портата; 23 Защото Господ ще отсъди съдбата им, И ще оголи душата на тези които са ги оголили. 24 Не прави приятелство с яростен человек, И с гневлив человек не ходи заедно; 25 За да не научиш пътищата му, И да не поставиш сет за душата си. 26 Не бъди от тези които дават ръка, От тези които стават поручители за дългове. 27 Ако нямаш от де да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе? 28 Не преместяй ветхи межди Които са положили отците ти. 29 Видял ли си человека прилежлив в работата си? Той ще стои пред царе: Няма да стои пред незнаменити.

23 Когато седнеш да ядеш с началник Гледай добре що има пред тебе, 2 И тури нож в гърлото си Ако те обладава охота. 3 Не желай вкусните му ястия, Защото те са прелъстителни гозби. 4 Не се старай да се обогатиш: Отдалечавай се от тази си мисъл. 5 Ще туриш ли очите си на онова което го няма? Защото наистина то си прави крила, Като орел лети към небето. 6 Не яж хляба на оногоз който има лошо око, Нито желай вкусните му ястия. 7 Защото както мъдрува в душата си такъв е и той: Говори ти: Яж и пий, Но сърдцето му не е с тебе. 8 Уломъкът що си изял ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи. 9 Не говори в ушите на безумния, Защото ще презре разумността на думите ти. 10 Не преместяй ветхи межди, И не влезвай в нивите на сирачетата; 11 Защото Защитникът им е силен; Той ще се съди за тях с тебе. 12 Приложи сърдцето си в поучение, И ушите си в думи на знание. 13 Да не ти се свиди да наказваш детето; Защото, ако го биеш с пръчка, то няма да умре; 14 Ти като го биеш с пръчката Ще избавиш душата му от ада. 15 Сине мой, ако бъде сърдцето ти мъдро, И мене на сърдцето ми ще е драго; 16 И чреслата ми ще се радват Когато устните ти говорят право. 17 Да не ревнува сърдцето ти на грешните, Но бъди в страха Господен вес ден; 18 Защото наистина има въздаяние, И надеждата ти няма да се отсече. 19 Слушай ти, сине мой, и бъди мъдър, И оправяй сърдцето си в пътя. 20 Не бъди между винопийци, Между тези които изнуряват своята плът; 21 Защото пияницата и разкошният ще осиромашеят; И сънливостта ще облече человека с дрипи. 22 Слушай отца си който те е родил; И не презирай майка си когато остарее. 23 Купувай истината, и не продавай, - Мъдростта, и поучението, и разума. 24 На праведния баща му ще се зарадва много, И който ражда мъдър син ще има радост в него; 25 Отец ти и майка ти ще се веселят; А най-вече оная която те е родила ще се радва. 26 Сине мой, дай сърдцето си мене, И очите ти да внимават в пътищата ми; 27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена тесен ров. 28 Тя още причаква като крадец, И умножава престъпниците между человеците. 29 Кому горко? кому ах и ох? Кому каране? кому празднословия? Кому удари без причина? Кому подпухнали очи? 30 На онези които се бавят на вино, Които ходят да търсят подправено вино. 31 Не гледай виното че е червено, че показва шара си в чашата, че върви гладко. 32 Изпосле хапе като змия, И жили като василиск. 33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърдцето ти ще говори развратно; 34 И ще бъдеш като спещий всред море, И като лежещий на върха на мачта. 35 Удариха ме, ще речеш, и не ме заболя: Биха ме, и не усетих; Кога ще се събудя да ида да го търся пак?

24 Не ревнувай на злите человеци, Нито желай да си с тях; 2 Защото сърдцето им преговаря насилство, И устните им говорят за обида. 3 С мъдростта се гради дом, И с разума се утвърждава; 4 И чрез знание клетовете ще се напълнят С всяко многоценно и благоприятно богатство. 5 Мъдрий человек се укрепява, И человек със знание расте в сила. 6 Защото с разсмотрение ще правиш бранта си; И от множеството на съветниците бива спасение. 7 Мъдростта е непостижима за безумния: Той не ще отвори устата си в портата. 8 Който мисли да направи зло Ще се нарече коварен мъж. 9 Помишлението на безумието е грях; И присмивателят е мерзост на человеците. 10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка. 11 Избавяй влачимите на смърт, И не се оттегляй от онези които са докарани до клане. 12 Ако речеш: Ето, ние не знаем това; Но този който претегля сърцата не разумява ли? И който пази душата ти И отдава всекому според делата му, той не знае ли? 13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И сот, защото е сладък на небцето ти: 14 Таквоз ще е на душата ти знанието на мъдростта Ако я намериш; и има въздаяние, И надеждата ти няма да се отсече. 15 Не туряй засада, о нечестиве, против жилището на праведния, Не прави нападение на мястото на упокоението му; 16 Защото праведнията седем пъти пада и става, А нечестивите ще се низринат в погибел. 17 Кога падне неприятелят ти, не се радвай, И да се не весели сърдцето ти когато се той подплъзне, 18 Да не би да съгледа Господ, и се яви това зло пред очите му, И обърне яростта си от него на тебе. 19 Не се раздражавай заради лукавите, Нито завиждай на нечестивите; 20 Защото злите не ще имат добри сетнини: Светилникът на нечестивите ще угасне. 21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И нямай съобщение със смутители; 22 Защото погинването им ще стане внезапно; И кой знае наказанието и от двамата? 23 И това е за мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро. 24 Който говори на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, Него племена ще укоряват; 25 Но които го обличават, на тях ще бъде благоволение, И ще дойде върхъ тях добро благословение. 26 Който отговаря с прави думи, Той дава целуване в устни. 27 Нареди си работата повън, И приготви си я на нивата, И после съгради дома си. 28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито лъсти с устните си. 29 Не казвай: Както ми направи, така е му направя: Ще отдам на человека по делата му. 30 Заминвах край нивата на ленивия, И край лозето на человек скудоумен; 31 И, ето, всичко бе обрасло с бодил, Коприва беше покрила повърхнината му, И каменната му ограда беше съсипана 32 И аз като прегледах размислих в сърдцето си; Видях, и взех поучение. 33 Още малко сън, малко дремане, Малко сгъване на ръце за спане, 34 И сиромашията ти ще дойде като пътник, И скудостта ти като оръжен мъж.

25 И тези са Соломонови притчи които събраха человеците на Езекия Юдиния цар: - 2 Слава Божия е да покрива всяка работа; А слава на царете е да издирват всяка работа. 3 Височината на небето, и дълбочината на земята, И сърдцето на царете са неизпитани. 4 Отнеми нечистото от среброто, И ще излезе съсъд за златаря; 5 Отнеми нечестивите от при царя, И престолът му ще се утвърди в правда. 6 Не се превъзносяй пред царя, И не стой на мястото на големците; 7 Защото по-добре е да ти рекат: Възлез тук, Нежели да те снемат в присътсТвието на началника когото са видели очите ти. 8 Не бързай да излезеш да се караш, Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш Когато те посрами ближният ти. 9 Отсъди съда си с ближния си само, И не откривай тайното си на чуждия, 10 Да не би който те слуша да те укори, И лошият слух за тебе остане незагладим. 11 Дума прилично речена е Като златни ябълки в сребърни пъстроти. 12 Златна обеца и украшение от чисто злато е Мъдрият който обличава послушливо ухо. 13 Както прохладата от снега във време жетвено Тка верният посланник за тези които го проваждат; Защото успокоява душата на господаря си. 14 Който се хвали с лъжовен дар Прилича на облаци и вятър без дъжд. 15 С търпение се склонява княз; И мек език строшава кости. 16 Намери ли мед? яж колкото ти стига, Да се не преситиш от него и го избълваш. 17 Рядко туряй ногата си в дома на съседа си, Да му не досадиш, и те намрази. 18 человек който дава лъжливо свидетелство против ближния си Е като дръкол и нож и остра стрела. 19 Доверие към неверен в усилно време е Като гнил зъб и изкълчена нога. 20 Както който съблича дрехата си в студен ден, И както оцет на нитро, Така е който пее песни на оскърбено сърдце. 21 Ако е гладен неприятелят ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода; 22 Защото ще натрупаш жар на главата му, И Господ ще те възмъзди. 23 Северний вятър изгонва дъжда, А разгневено лице пошепнуващ език. 24 По-добре е да живее някой в ъгъл на горница, Нежели в дом за дружина със сварлива жена. 25 Както е студена вода на жадна душа, Така са добри вести от далечна земя. 26 Праведний, който пада пред нечестивия Е като мътен източник и развален извор. 27 Не е добро да яде някой много мед; И не е славно да търси своята си слава. 28 Който не въздържа духа си Е съсипан град без стени.

26 Както сняг лятно време, И както дъжд в жетва, Така на безумния не прилича чест. 2 Както скитането на врабче, както летенето на ластовица, Така проклетия без причина не се сбъдва. 3 Бич за коня, узда за осела И жезъл за гърба на безумните. 4 Не отговаряй на безумния според безумието му, За да не станеш и ти подобен нему. 5 Отговаряй на безумния според безумието му, За да не се има мъдър в очите си. 6 Който проважда известие чрез ръката на безумния Отсича си нозете и пие повреда. 7 Както голените на хромия висят неполезни, Така е притча в устата на безумния. 8 Както възел с драгоценни камене хвърлен в грамада, Така е който дава чест на безумния. 9 Както трън възлезва в ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните. 10 Голям е Създателят на всичко, Който възмъздява безумните: Възмъздява и престъпниците. 11 Както псето се връща на бълвоча си, Така безумний повтаря своята глупост. 12 Видял ли си человека да се има за мъдър? Повече надежда има от безумния нежели от него. 13 Ленивий казва: Лъв има на пътя, Лъв по стъгдите. 14 Вратата се завъртат на крюковете си, А ленивий на постелката си. 15 Ленивий затопява ръката си в блюдото: Мързи го да я донесе до устата си. 16 Ленивий има себе си по-мъдър От седмина които могат да дадат умен ответ. 17 Който заминва и се дразни в чужда свара, Той е като тогози що хваща куче за ушите. 18 Както луд който хвърля главни, стрели, и смърт, 19 Така е человек който измамя ближния си, И казва: Не направих ли аз това на шега? 20 Дето няма дърва огънят угаснува; И дето няма шепотник раздорът се утишава. 21 Въглища за жара, и дърва за огъня, И сварлив человек за да разпаля прения. 22 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слазят вътре в утробата. 23 Горещите устни с лукаво сърдце са Като сребърна глеч намазана на пръстен съсъд. 24 Ненавистникът прави лицемерие с устните си, И крои коварство в сърдцето си; 25 Когато говори сладкодумно, да го не вярваш; Защото има седем мерзости в сърдцето му. 26 Който покрива омразата с лъст, Лукавството му ще се яви всред събранието. 27 Който копае ров ще падне в него; И камикът ще се върне върхъ тогоз който го търкаля. 28 Лъжливий език мрази угнетаемите от него; И ласкателните уста работят съсипване.

27 Не се хвали за утрешния ден; Защото не знаеш що ще да роди денят. 2 Нека те хвали друг, а не устата ти, - чужд, а не устните ти. 3 Камикът е тежък, и пясъкът товар; Но гневът на безумния е по-тежък и от двете. 4 Яростта е люта, и гневът е буен; Но кой може да устои пред ревността? 5 Явното обличение е по-добро От скришната любов. 6 Удари от приятел са искренни, А целувки от неприятели – изобилни. 7 Наситена душа се отвраща от сот; А на гладната душа всяко горчиво е сладко. 8 Както птица която се скита от гнездото си, Така е человек който се скита от мястото си. 9 Мастите и каденията веселят сърдцето, А сладостта на приятеля чрез сърдечния съвет. 10 Не оставяй приятеля си и приятеля на отца си, И в дома на брата си не влезвай в деня на злощастието си; По-добре съсед близу нежели брат далеко. 11 Сине мой, бъди мъдър, и весели сърдцето ми, За да имам що да отговарям на оногоз който ме укорява. 12 Благоразумният предвижда злото, и се укрива; А неразумните напредват, и се наказват. 13 Вземи дрехата на тогоз който се поручава за странен; И вземи залог от оногоз който би се поручил за чужда жена. 14 Който става рано и благославя с голям глас ближния си Ще се счете като че го кълне. 15 Непрестанно капане в дъжделив ден И сварлива жена подобни са; 16 Който я крие крие вятъра; И мастта се явява в десницата му. 17 Желязо остри желязо; И человек остри лицето на приятеля си. 18 Който пази смоковницата ще яде плода й; И който пази господаря си ще се почте. 19 Както у водата се явява лице на лице, Така человеческо сърдце на человека. 20 Ад и погибелта не се насищат; И очите на человека не се насищат. 21 Горнило за среброто, и пещ за златото, А человек за устата на хвалението му. 22 Ако сгрухаш и с черясло безумния в кутел между грухано жито Безумието му няма да се отдели от него. 23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си: Имай грижа за добитъка си; 24 Защото богатството не е вечно; Нито венецът е из род в род. 25 Тревата никне, и зелето се появява, И билките на горите се берат. 26 Агнетата ще ти са за дрехи, И ярците за цената на нивата; 27 И ще имаш изобилно козе мляко за храната си, За храната на дома си, и за живота на слугините си.

28 Нечестивите бягат без да ги гони някой; А праведните имат дързновение като млад лъд. 2 Поради престъпленията на местото мнозина биват началниците му; Но чрез умен и вещ человек жителството му ще бъде трайно. 3 Сиромах человек и да насилва нищите Като пороен дъжд е който не дава хляб. 4 Които оставят закона хвалят нечестивите; Но които пазят закона противят се темъ. 5 Лошите человеци не разумяват правосъдие; Но тези които търсят Господа разумяват всичко. 6 По-добър е онзи сиромах който ходи в целостта си, Нежели развращений в пътищата си, ако и да е богат. 7 Който пази закона е разумен син; А който прави приятелство с разкошните посрамя баща си. 8 Който умножава имота си с лихва и лакомство Събира го за тогоз който помилва сиромасите. 9 Който уклонява ухото си да не слуша закона, И самата му молитва ще бъде мерзост. 10 Който заблуждава правите в лош път, Той ще падне в ямата си; Но непорочните ще наследят добрини. 11 Богатий человек се има за мъдър; Но сиромах разумен го обличава. 12 Когато праведните тържествуват слава е голяма А когато се превъзносят нечестивите человек се крие. 13 Който крие престъпленията си няма да успее: А който ги изповядва и оставя ще бъде помилван. 14 Блажен человек който се бои винаги; А който ожесточава сърдцето си ще падне в злощастие. 15 Нечестив управител над бедни люде Е лъв рикаещ и гладна мечка. 16 Княз лишен от разум умножава насилствата; А който мрази грабителството ще продължи дните си. 17 человек който е повинен на кръвта на человека Ще поспеши в ямата: никой да го не удържи. 18 Който ходи в цялост ще се спаси; А развратен който ходи в два пътя ще падне в един. 19 Който работи земята си ще се насити с хляб; А който следва суетните ще се насити със сиромашия. 20 Верний человек ще има много благословение; Но който бърза да се обогати не ще да остане ненаказан. 21 Да е някой лицеприемник не е добро; Защото такъв человек за един уломък хляб ще направи престъпление. 22 Който има лукаво око бърза да се обогати, А не знае че скудост ще го стигне. 23 Който обличава человека после ще намери по-голяма благодат, Нежели този що ласкае с език. 24 Който краде баща си или майка си и дума: Не е грях, Той е другар на разбойника. 25 Гордият в сърдце подига свари; А който уповава на Господа ще отлъстее. 26 Който уповава на сърдцето си безумен е; А който ходи с мъдрост, той ще се спаси 27 Който дава на сиромасите не ще да достигне в скудост; А който отвраща очите си ще има много клетви. 28 Когато се нечестивите превъзносят человек се крие; Но когато те погинват праведните се умножават.

29 человек който, често обличаван, остава твърдоглав, Внезапно ще бъде съкрушен, и то без изцеление. 2 Когато се праведните увеличават народът се весели; Но когато нечестивий началствува народът въздиша. 3 Който обича мъдростта весели отца си; Но който се съдружава с блудници разпилява имота си. 4 Царът с правдата утвърждава земята си; А дароприемецът я съсива. 5 человек който ласкае ближния си Простира мрежа пред стъпките му. 6 В беззаконието на лош человек има примка; А праведният се радва и се весели. 7 Праведний дава внимание в съдбата на бедните: Нечестивий не вникнува за да познае. 8 Присмиватели человеци запалят града; Но мъдрите отвращат гнева. 9 Мъдрий человек който се препира с безумния, - Или се сърдил или се смеял, - не намерва покой. 10 Кръвници мъже мразят непорочния; Но правите се грижат за живота му. 11 Безумний изважда наяве всичката си душа; А мъдрий я удържа за подир. 12 Управителят ако слуша лъжливи думи, Всичките му слуги са нечестиви. 13 Сиромах и притеснител се срещат, Господ просвещава и на двамата очите. 14 Когато цар съди сиромасите с истина, Престолът му ще бъде утвърден винаги. 15 Жезълът и обличението дават мъдрост, А дете разпуснато посрамя майка си. 16 Когато се умножават нечестивите умножава се беззаконието; Но праведните ще видят падането им. 17 Наказвай сина си, и ще те успокои, И ще даде наслаждение на душата ти. 18 Дето няма пророческо видение людете се развалят; А блажен е който пази закона. 19 Рабът не се оправя с думи Когато разумява а не отговаря. 20 Видял ли си человека бърз в думите си? Повече има надежда от безумния нежели от него. 21 Ако глези някой раба си от детинство, Напоследък ще стане като син. 22 Гневлив человек възбужда прения; И яростлив человек умножава беззакония. 23 Гордостта на человека ще го смири; А смиреният ще придобие чест. 24 Който взема дял с крадец мрази душата си: Слуша заклеването, и не обажда. 25 Страх от человека туря сетъ; А който има упование на Господа ще бъде в безопасност. 26 Мнозина търсят лицето на княза; Но съдът на человека е от Господа. 27 Неправедний человек е мерзост на праведните, И правий в пътя си мерзост на нечестивите.

30 Думите на Агура сина на Якея: Проречението което този человек говори Итиилу, Итиилу и Укалу: - 2 Наистина аз съм по-безсловесен от человека, И человечески разум няма в мене; 3 И не научих мъдрост, Нито зная знанието на Пресветаго. 4 Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятъра в шепите си? Кой е вързал водите в дреха? Кой е утвърдил всичките земни краища? Кое е името му? И кое е името на сина му, ако го знаеш? 5 Всяко Божие слово е опитано: Той е щит за тези които уповават на него. 6 Не притуряй на неговите думи, За да те не обличи, и се покажеш лъжец. 7 Две неща прося от тебе: Не ми ги отричай преди да умра: - 8 Суета и лъжливо слово отдалечи от мене; Сиромашия и богатство не ми давай; Храни ме с нуждната ми храна; 9 Да не би да се преситя, и се отрека от тебе, Ии река: Кой е Господ? Или да не би да се намеря сиромах та открадна, И взема името на Бога моего всуе. 10 Не одумвай слуга на господаря му, Да не би те проклел, и се намериш повинен. 11 Има род що кълне отца си, И не благославя майка си. 12 Има род чист в очите си, Но не е омит от нечистотата си. 13 Има род на който очите колко са високи, И клепачите му надигнати 14 Има род на който зъбите са мечове, И членовните зъби ножове, За да пояжда сиромасите от земята, И оскудните отсред человеците. 15 Пиявицата има две дъщери, които викат: Дай, дай! Тези трите са ненаситни, - четири неща не казват: Стига: 16 Ад, и неплодна утроба, Земята която не се насища с вода, И огънят който не казва: Стига. 17 Окото което се присмива на баща си И презира да се покорява на майка си, Гарвани дебърни ще го изкълват, И пилци орлови ще го изядат. 18 Тези трите са непостижими за мене, И тези четири неща не разумявам: 19 Следите на орел по въздуха, Следите на змия върху канарата, Следите на кораб всред морето, И следите на мъж при девица. 20 Такъв е пътят на прелюбодейца жена: Яде и си бърше устата, и казва: Не съм направила беззаконие. 21 За три неща се тресе земята, И за четири които не може да носи; 22 За раба когато се въцари, И безумния когато се насити с хляб, 23 За омразната жена когато се жени, И слугинята когато замени госпожата си. 24 Тези четирите са най-малки на земята, Но са най-мъдри: - 25 Мравите крепки люде не са, Но лете приготвят храната си; 26 Кролиците силни люде не са, Но поставят къщите си на канара; 27 Скакалците цар нямат, Но излазят всичките на пълкове; 28 Гущерът се държи с ръцете си, И намерва се в царските палати. 29 Тези трите вървят добре, И четири ходят хубаво: 30 Лъвът, който е най-силен от животните, И не се връща от лицето на никого; 31 През чреслата стегнатий кон: ярецът; И царят на когото людете му са с него. 32 Ако си постъпил безумно и си се надигнал, Ако си турил на ума си зло, Тури ръка на устата си. 33 Защото който бие млякото изважда масло, И който блъска носа изважда кръв, И който възбужда гняв изкарва крамола.

31 Думите на цар Лемуила, Пророчеството което го поучи майка му. 2 Що, сине мой? и що сине на утробата ми? И що, сине на моите обричания? 3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на погубителките на царете. 4 Не е за царете, Лемуиле, Не е за царете да пият вино, Нито за князовете да пият сикера; 5 Да не би като се напият да забравят закона, И извърнат съда на всичките угнетаеми. 6 Давайте сикера на тези които са в премеждие, И вино на огорчените в душата: 7 За да пийнат и да забравят сиромашията си, И да не помнят вече зластраданието си. 8 Отваряй устата си за безгласния, За съда на всичките сирачета. 9 Отваряй устата си, съди праведно, И защищавай сиромаха и оскудния. 10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото такава е много по-скъпа от многоценни камене. 11 Сърдцето на мъжа й уповава на нея, И не ще бъде лишен от изобилие. 12 Ще му донесе добро, а не зло, През всичките дни на живота си. 13 Търси вълна и лен, И що й е угодно работи с ръцете си. 14 Тя е като корабите на търговците; Донося храната си от далеч. 15 И става доде е още нощ, И дава храна на дома си, И дял на слугините си. 16 Съглежда нива, и купува я: От плода на ръцете си сади лозе. 17 Опасва чреслата си с крепост, И укрепява мишцште си. 18 Усеща че търговията й е добра: Светилникът й не гасне ноще. 19 Туря ръцете си на врътеното, И държи в ръката си хурката. 20 Отваря ръката си на сиромасите, И простира ръцете си към оскудните. 21 Не се бои от сняг за дома си; Ззащото всичкият й дом са облечени с двойни дрехи. 22 Прави за себе си завивки: Облеклото й е висон и багреница. 23 Мъж й е познат в портите Когато седи между старейшините на местото. 24 Прави тъкан и продава, И дава пояси на търговците. 25 Облечена е с крепост и с благолепие, И се весели за бъдещето време. 26 Отваря устата си с мъдрост; И закон на благосклонност има на езика й. 27 Внимава за управлението на дома си, И хляб на леност не яде. 28 чадата й стават и казват: Блазе й; Мъж й я хвали и казва: 29 Много дъщери са се обхождали достойно; Но ти надмина всичките. 30 Красотата е лъстива, и суетна е хубостта; Жената която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена. 31 Дайте й от плода на ръцете й; И делата й нека я хвалят в портите.

Еклесиаст[редактиране]

1 Думите на проповедника, сина Давидова, царя в Ерусалим. 2 Суета на суетите, рече проповедникът: Суета на суетите, всичко е суета. 3 Коя полза человеку от всичкия му труд В който се труди под слънцето? 4 Род прехожда, и род прихожда; А земята в век стои. 5 И изгрява слънцето, и захожда слънцето, И спеши към мястото си от дето е изгреяло. 6 Отхожда вятърът към юг, И се връща към север: Непрестанно обикаля и отхожда, И дохожда пак в кръговете си вятърът. 7 Всичките реки отиват в морето, И морето никога се не пълни: На мястото дето отиват реките Връщат се, там пак да идат. 8 Всичките думи са трудни: Не може человек да изрази. Окото не се насища с гледане, И ухото се не напълня съ слушане. 9 Което е станало, то е което ще стане; И което се е направило, то е което ще се направи; И няма нищо ново под слънцето. 10 Има ли нещо за което може да се рече: Виж! това е ново? Това е вече станало въ вековете които са били преди нас. 11 Няма помен за преждебившите; Нито ще бъде помен за бъдещите след тях Между онези които ще бъдат после. 12 Аз проповедникът станах цар Над Израиля в Ерусалим; 13 И дадох сърдцето си за да издиря И да изпитам чрез мъдростта За всичко що бива под небето: Този тежък труд даде Бог на человеческите синове За да се трудят в него. 14 Видях всичките дела що се вършат под слънцето, И, ето, всичкото суета и угнетение на духа. 15 Кривото не може да стане право; И недостигът не може да се брои. 16 Аз говорих в сърдцето си и рекох: Ето, аз се възвеличих, и умножих мъдрост Повече от всички що са били преди мене в Ерусалим; И сърдцето ми придоби много мъдрост и знание. 17 И дадох сърдцето си за да зная мъдрост И да зная лудост и безумие: Познах, че и то е угнетение на духа. 18 Защото в много мъдрост има много скърб; И който умножава знание, умножава печал.

2 Аз рекох в сърдцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, И наслаждавай се с благо; И ето, и то суета. 2 Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползува тя? 3 Помислих в сърдцето си Да веселя плътта си с вино Когато още сърдцето ми се упражняваше в мъдростта, И да удържа безумието Доде видя кое е доброто за человеческите синове Да го правят под небето през всичките дни на живота си. 4 Направих си големи работи: Съградих си къщи: насадих си лозя: 5 Направих си градини и садове, И насадих в тях дървя от всякакъв плод: 6 Направих си водоеми, за да поя от тях Насадената с дървя дъбрава: 7 Придобих раби и рабини, И имах раби домочадци: Имах още стада и пастви Повече от всичките бивши преди мене в Ерусалим: 8 Събрах си сребро, и злато, И скъпи вещи от царе и от места: Придобих си певци и певачки, И наслажденията на человеческите синове – Всякакъв вид великолепия. 9 И възвеличих се и умножих се Повече от всичките бивши преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми остана си в мене. 10 И всичко каквото поискаха очите ми Не им отрекох: Не възбраних сърдцето си от всяко веселие; Защото сърдцето ми се веселеше съ всичките ми трудове, И това бе делът ми от всичкия ми труд. 11 И разгледах аз всичките си дела които направиха ръцете ми, И труда в който се трудих; И, ето, всичко е суета и угнетение на духа, И нема полза под слънцето. 12 И обърнах се аз за да разгледам Мъдростта, и лудостта, и безумието: Защото що има да направи человек който е дошел след царя?- Онова което е вече направено. 13 И видях аз че мъдростта превъзхожда безумието Както виделината превъзхожда тъмнината. 14 На мъдрия очите са в главата му, А безумний ходи в тъмнината; Но аз познах още че един случай Ще се случи на всички тези. 15 За то рекох в сърдцето си: Както се случава на безумния, Така ще се случи и на мене; Защо прочее да стана аз по-мъдър? За то подумах в сърдцето си че и то е суета. 16 Защото не остава вечно Паметта на мъдрия, нито на безумния; Понеже в идещите дни Всичко ще се забрави вече; И как умира мъдрият? - както безумният. 17 За то намразих живота, Защото тежки ми се видеха делата които биват под слънцето; Понеже всичко е суета и угнетение на духа. 18 Намразих още аз и всичкия си труд Що съм се трудил под слънцето; Защото го оставям на человека който ще бъде подир мене; 19 И кой знае дали ще бъде мъдър той или безумен? Но ще властвува над всичкия ми труд що съм се трудил И в който показах мъдростта си под слънцето. Суета и то. 20 За то аз се обърнах и отчаях сърдцето си За всичкия труд що съм се трудил под слънцето. 21 Защото има человек на когото трудът биде С мъдрост и съ знание и съ сполука; Но го оставя за дял другиму Който не се е трудил за него. И то суета и голямо зло. 22 Защото коя полза на человека от всичкия му труд И от угнетението на сърдцето му В които се труди под слънцето? 23 Понеже всичките му дни са болест, И трудовете му скърб; И ноще още сърдцето му не спи. И то суета. 24 Няма по-добро за человека освен да яде и да пие, И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И това видях аз че е от Божията ръка. 25 Защото кой би ял И кой би се наслаждавал освен мене? 26 Понеже Бог дава на угодния пред него человек Мъдрост и знание и радост; А на грешния дава да се труди За да притуря и да трупа, - За да го даде на угодния пред Бога. И то суета и угнетение на духа.

3 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето. 2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкоренение на насаденото; 3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене; 4 Време за плачене, и време за смеяне; Време за сетование, и време за ликование; 5 Време за разпръсване на камене, и време за събиране на камене; Време за пригръщане, и време за отдалечаване от пригръщането; 6 Време за придобиване, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне; 7 Време за раздиране, и време за шиене, Време за мълчане, и време за говорене; 8 Време за обичане, и време за ненавиждане; Време за бой, и време за мир. 9 Каква полза на оногоз който работи От онова в което се той труди? 10 Видях труденето което даде Бог На человеческите синове за да се трудят в него. 11 Направи всяко нещо хубаво на времето му; И света положи в техните размишления, Без да може человек да издири От начало до конец делото което е Бог направил. 12 Познах, че няма друго добро в тях, Освен да се весели всеки, и да направи добро в живота си, 13 И още да яде всеки человек и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд: То е дарование от Бога. 14 Познах че всичко що прави Бог, То ще бъде вечно: Не е възможно да се притури на него Нито да се отнеме от него; И Бог направи това за да му се боят. 15 Каквото е станало вече съществува: И каквото ще стане вече е станало; И Бог предиря миналото. 16 И видях още под слънцето Мястото на съда, и там беззаконието, - И мястото на правдата, и там неправдата. 17 Рекох аз в сърдцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото за всяко нещо и за всяко дело има време там. 18 Рекох аз в сърдцето си За състоянието на человеческите синове че тях ще ги опита Бог, И ще видят те от себе си че са скотове. 19 Защото случаят на человеческите синове Е случай и на скота: един случай имат. Както умира този, така умира и онзи. И едно дихание е във всичките, И человек не превъзхожда в нищо скота, Защото всичко е суета. 20 Всичко отива в истото място; Всичко е станало от пръстта, и всичко се връща в пръстта. 21 Кой знае духа на человеческите синове да ли възлязва горе, И духа на скота да ли слязва долу на земята? 22 Видях прочее че нема по-добро Освен да се весели човек в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го доведе за да види Онова което ще бъде след него?

4 Тогаз се обърнах аз и видях Всичките насилия които стават под слънцето; И ето сълзите на насилваните, И нямаше за тях утешител; И силата беше в ръката на тези които ги насилваха, И нямаше за тях утешител. 2 За то аз рекох: Блазе на умрелите, Които са вече умрели Нежели на живите които са още живи. 3 А по-добър от двамата е който не е бил още, Който не е видял лошите дела които стават под слънцето. 4 И още видях аз всеки труд И всяко сполучено дело, че за това на человека му завижда ближният му. И това суета и угнетение на духа. 5 Безумният сгъва ръцете си И яде плътта си. 6 По-добре една пълна шепа с покой Нежели две пълни шепи с труд И угнетение на духа. 7 Пак се обърнах аз И видях суета под слънцето. 8 Има някой който си няма втория, Ей, няма нито сина нито брата; И не престава от всичкия си труд: Даже окото му не се насища с богатство; И не дума: За кого се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд. 9 По-добре са двама нежели един; Понеже те имат добра мъзда в труда си. 10 Защото, ако паднат, Единът ще дигне другаря си; Но горко на единия който падне И няма втория да го дигне. 11 И ако легнат двама наедно ще се топлят; А единът как ще се стопли? 12 И ако некой превъзмогне против единия, Двамата ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро. 13 По-добро е бедно и мъдро дете Нежели цар стар и безумен Който не приема вече съвет; 14 Защото единът излязва из дома на узниците за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах. 15 Видях всичките живи които ходят под слънцето Със сина, втория, който ще стане вместо него: 16 Няма край на всичките люде, На всичките които са били пред тях; А дирните не ще се възвеселят в него. И това е прочее суета и угнетение на духа.

5 Пази ногата си когато отиваш в дома Божий, И приближи повече да слушаш Нежели да приносиш жъртва на безумни, Които не знаят че струват зло. 2 Не прибързвай с устата си, И сърдцето ти да не бърза да произноси дума пред Бога; Защото Бог е на небето, а ти на земята; За то нека бъдат думите ти малко; 3 Понеже сънът дохажда в множеството на заниманията, А гласът на безумния в множеството на думите. 4 Когато обречеш обричане Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благодарение от безумните: Изпълни което си обрекъл. 5 По-добре да се не обречеш Нежели да се обречеш и да не изпълниш. 6 Да не дозволиш на устата си да вкарат в грях плътта ти, И да не речеш пред ангела че е било от незнаяне: Защо да се разгневи Бог на гласа ти И да погуби делото на ръцете ти? 7 Защото в множеството на сънищата И в множеството на думите има суети; А ти се бой от Бога 8 Ако видиш насилие на сиромаха, И разграбване на съдбата и на правдата в областта, Да се не почудиш за това нещо; Защото над високия по-висок надзирава, И над тях има най-висок. 9 Земята е полезна на всичките; И сам царят се служи от нивите. 10 Който обича среброто, не ще да се насити със сребро, Нито с доходи който обича изобилие. И то е суета. 11 Когато се умножава благото, Умножават се и онези които го ядат; И коя е ползата на притежателите му Освен да го гледат с очите си? 12 Сънят на оногоз който работи е сладък, Или малко ял, или много; А насищението на богатия не го оставя да спи. 13 Има тежко зло което видях под слънцето: Богатство съхранявано от притежателя му за негова си повреда; 14 И онова богатство се изгубва от зъл случай; И той ражда син, а няма нищо в ръката му. 15 Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще се върне, ще отиде както е дошел; И няма да вземе нищо от труда си За да занесе с ръката си. 16 И това е още тежко зло, - Както е дошел, така да иде, И каква полза за него, че се е трудил за вятъра? 17 Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И в много печал, и болест, и мъки. 18 Ето що видях аз добро: Прилично е да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд В който се труди под слънцето, Според числото на дните на живота си Колкото му е дал Бог; 19 И на когото человека е дал Бог богатство и имот, Дал му е и власт да яде от тях, И да взима дела си, и да се весели в труда си: То е дар Божий. 20 Понеже няма да помни много дните на живота си; Понеже Бог отговаря на сърдцето му с веселие.

6 Има зло което видях под слънцето, И го има много между человеците: 2 человек комуто Бог дава богатство, и имот, и слава, Що душата му се не лишава от всичко що би пожелал; Но Бог му не дава власт да яде от тях, Но ги яде чужденец. То е суета и зла болест. 3 Ако роди человек сто чада, И живее много години, Щото дните на годините му да станат много, А душата му не се насити с благо, И не е приел и погребване, Думам че извергът е по-добър от него; 4 Защото е дошел в суета, и отхожда в тъмнина, И името му ще се покрие с тъмнина; 5 И не е видял слънцето, и не е познал нищо; Но той има повече покой от оногоз. 6 И дваж тисяща години ако би живял някой, и добро не види, - Не отиват ли всичките в едно място? 7 Всичкий труд на человека е за устата му; Душата обаче не се насища. 8 Защото шо има мъдрият от безумния? Що има повече сиромахът който знае да ходи пред живите? 9 По-добро е гледането с очи Нежели скитането със желание. И то суета и угнетение на духа. 10 Което е станало взело си е вече името, И познато е че то е человек; И той не може да се съди с по-крепкия си. 11 Понеже има много неща, които умножават суетата, Каква полза на человека? 12 Защото кой знае що е добро за человека В живота, въ всичките дни на живота на суетата му Който прехожда като сянка? Понеже кой ще извести человеку Що ще бъде след него под слънцето?

7 По-добре име добро нежели многоценно миро, И денът на смъртта нежели денът на раждането. 2 По-добре да отиде някой в дом на сетование Нежели да отиде в дом на пирование, Защото то е сетнината на всекого человека, И живият ще го тури в сърдцето си. 3 По-добра е печалта нежели смехът; Защото от дряхлостта на лицето сърдцето става по-весело. 4 Сърдцето на мъдрите е в дом на сетование; Но сърдцето на безумните в дом на веселба. 5 По-добре е на человека да слуша обличение от мъдър Нежели да слуша песен от безумни; 6 Защото както е гласът на трънете под котела Така е смехът на безумния. И то суета. 7 Наистина насилието изумява мъдрия, И дарът разтлява сърдцето. 8 По-добро е свършването на работата нежели началото й. По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният. 9 Не спеши в духа си да си яростлив, Защото яростта почива в пазухата на безумните. 10 Да не речеш: Коя е причината че предишните дни бяха по-добри от тези? Защото не питаш благоразумно за това. 11 Мъдростта е добра като наследието, И полезна на онези които гледат слънцето. 12 Защото мъдростта е защита, както е защита среброто, Но преимуществото на знанието е че мъдростта оживява онези които я имат. 13 Гледай делото Божие. Защото кой може да направи право Онова което е той направил криво? 14 В благополучен ден весели се, А в злополучен ден бъди смотрелив, Защото Бог направи едното противоположно на другото, За да не намерва человек нищо зад себе си. 15 Всичкото видях в дните не суетата си. Има праведен който загинва в правдата си; И има нечестив който дългоденствува в злобата си. 16 Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си за чрезмерно мъдър; Защо да загинеш? 17 Не ставай прекалено зъл, И не бъди безумен; Защо да умреш преди времето си? 18 Добре е да държиш това, И от онова да не оттегляш ръката си; Защото който се бои от Бога ще избегне от всички тези. 19 Мъдростта дава на мъдрия повече сила Нежели десет началници които са в града. 20 Защото няма праведен человек на земята Който да струва добро и да не греши. 21 И не давай внимание на всичките думи които се говорят, Да не би да чуеш раба си че те кълне; 22 Защото много пъти и сърдцето ти познава че ти подобно си прокълнал други. 23 Всичко това опитах с мъдростта: Рекох: Ще бъда мъдър; Но тя се отдалечи от мене. 24 Онова което е много далеч и твърде дълбоко, Кой може да го намери? 25 Аз обходих със сърдцето си За да науча, и да издиря, И да изследвам мъдростта и разума, И да позная нечестието на безумието, И на глупостта, и на лудостта. 26 И намерих че е по-горчива от смърт Онази жена на която сърдцето е примки и мрежи, и ръцете й узи: Угодний пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея. 27 Виж, това намерих говори проповедникът, Като изпитвах едно по едно за да намеря сметката, 28 Което още душата ми изследва, но не намервам: Едного мъжа между тисяща намерих; Но ни една жена между всички тези не намерих. 29 Ето, това само намерих, че Бог направи человека прав, Но те потърсиха много измишления.

8 Кой е както мъдрият? И кой знае изяснението на словесата? Мъдростта на человека осветлява лицето му, И жестокостта на лицето му се променява. 2 Аз казвам да пазиш заповедта на царя, А най-вече заради клетвата Богу. 3 Не бързай да бягаш от присъствието му: Не постоянствувай в лоша работа: Защото всичко каквото ще, направя. 4 В думата на царя има власт; И кой ще му рече: Що правиш? 5 Който пази заповедта няма да види нещо зло; И сърдцето на мъдрия познава времето и сгодата. 6 Защото всяко нещо има време и сгода; Понеже окаянството на человека е много върх него; 7 Защото не знае какво ще се случи; Понеже кой може да му обади как ще стане? 8 Няма человек който да има власт над духа та да възбранява духа, Нито да има власт над деня на смъртта. И в този бой пущане няма; И нечестието не ще избави тези които го имат. 9 Всичко това видях, и турих ума си Във всеко дело което става под слънцето: Има време в което человек властвува над человека за своя повреда. 10 И така видех нечестивите погребени, Които дойдоха и отидоха от светото место, И се забравиха в града дето бяха така сторили. И то суета. 11 Понеже решението против лукавото дело не се свърши скоро, Затова сърдцето на человеческите синове е всичко вдадено да струва зло. 12 Ако и струва грешникът зло сто пъти и дългоденствува, Но аз зная пак че ще бъде добро на онези които се боят от Бога, Които се боят от лицето му. 13 А на нечестивия не ще е добре, И няма да се продължат дните му Които преминават като сянка; Защото не се бои от лицето Божие 14 Има суета която се случва на земята, че има праведни на които се случава според делата на нечестивите, И има нечестиви на които се случава според делата на праведните. Рекох че и то е суета. 15 За то аз похвалих веселието; Защото за человека нема по-добро под слънцето Освен да яде и да пие и да се весели; И то ще му остане от труда му В дните на живота му които му е Бог дал под слънцето. 16 Като дадох сърдцето си да позная мъдростта, И да видя труденето което ставаше по земята, (Защото на някои очите ни дене ни ноще виждат сън,) 17 Тогаз видях всичкото Божие дело, че человек на може да намери делото което става под слънцето; Понеже колкото и да се труди человек и да търси, Известно няма да намери; А още, и мъдрий ако рече да познае, Не може намери.

9 Защото турих всичко това в сърдцето си За да издиря всичко това, че праведните и мъдрите и делата им са в ръката Божия: Няма человек който да знае Дали любов или омраза ще бъде: Всичкото е пред тях. 2 Всичко се случва равно на всичките: Един случай е на праведния и на нечестивия, На добрия и на чистия и на нечистия, И на оногоз който жъртвува и на оногоз който не жъртвува: Както добрият, така и грешният, Който се кълне както който се бои от клетва. 3 Това е злото между всичко което става под слънцето, че един случай е на всичките; И най-вече сърдцето на человеческите синове е пълно със злина, И безумие има в сърдцето им доде са живи, И после слезват при мъртвите. 4 Защото за оногоз който има приобщение със всичките живи има надежда; Понеже живо куче е по-добро от мъртъв лъв. 5 Защото живите знаят че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, Нито имат вече придобиване, Понеже паметта им се е забравила; 6 Още и любовта им, и ненавистта им, И завистта им вече се е изгубила; И не ще имат вече никога дял Във всичко що става под слънцето. 7 Иди, яж хляба си с веселба, и пий виното си с весело сърдце; Защото Бог вече благоволи в делата ти. 8 Във всяко време нека бъдат бели дрехите ти, И миро да не оскудее на главата ти 9 Радвай се в живота си със жената си която си възлюбил Във всичките дни на суетния си живот Които ти се дадоха под слънцето, Във всичките дни на твоята суета; Защото това е делът ти в живота И в труда ти който се трудиш под слънцето. 10 Всичко що намери ръката ти да направи Направи със силата си; Защото няма ни деяние, ни помишление, ни знание, Нито мъдрост в гроба, дето отиваш. 11 Обърнах се, и видях под слънцето че тичането не е на леките, Нито бранта е на силните, Нито хлЯбът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито добромислието на тези които имат знание; Защото време и случай се случава на всичките, 12 Защото даже и человек не знае времето си. Както рибите които се улавят в зла мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят человеческите синове в зло време, Когато внезапно нападне върх тях. 13 И това видях мъдрост под слънцето, И видя ми се голяма: 14 Имаше малък град, и малко мъже в него; И дойде против него велик цар и го обсади, И съгради против него големи окопи, 15 Но се намери в него человек сиромах и мъдър, И той с мъдростта си освободи града; Но никой не помена оногоз сиромах человека. 16 Тогаз аз рекох: Мъдростта е по-добра от силата, Ако и да се презира мъдростта на сиромаха, И думите му се не слушат. 17 Думите на мъдрите в безмълвие се слушат Повече от вика на оногоз що властвува между безумни. 18 Мъдростта е по-добра от военните оръжия; А един грешник погубя много добри неща.


11 Хвърли хляба по лицето на водата; Защото след много дни ще го намериш. 2 Дай дял на седем, още и на осем; Защото не знаеш какво зло ще бъде на земята. 3 Ако са пълни облаците, изливат дъжд на земята; И ако падне дърво към юг или към север, На мястото дето падне дървото, там си остава. 4 Който се взира във вятъра няма да сее; И който гледа на облаците няма да жъне 5 Както не знаеш кой е пътят на вятъра, Нито как се образуват костите в утробата на непраздната, Така не знаеш делата на Бога който прави всичко. 6 Сей семето си заран, и вечер да си не почива ръката ти; Защото не знаеш кое ще успее, това или онова, Или да ли ще са двете равно добри. 7 Наистина виделината е сладка, И е угодно на очите да гледат слънцето; 8 Но ако и да живее человек много години, И се весели през всички тях, Нека си напомни за дните на тъмнината че ще бъдат много. Все що иде е суета. 9 Весели се, юноше, в младоста си, И сърдцето ти нека ти дава радост в дните на юношеството ти, И ходи според пътищата на сърдцето си, И според гледането на очите си; Но знай че за всичко това Бог ще те доведе в съдба. 10 И отнеми яростта от сърдцето си, И отдалечи лукавството от плътта си; Защото младостта и юношеството е суета.

12 И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините в които ще речеш: Нямам благодарение в тях, - 2 Преди да се помрачи слънцето, и виделото, и луната, и звездите, И се върнат облаците след дъжда; 3 Когато стражите на къщата ще треперят, И крепките мъже ще се прегърбят, И които мелят ще престанат защото намаляха, И на тези които гледат през прозорците ще им стане тъмно; 4 И вратата ще се затворят при пътя, Когато изнемощее гласът на мелницата, И на гласа на птицата ще стане человек, И всичките дъщери на песента ще се смирят; 5 Когато ще се боят от височината, И ще треперят в пътя; Когато мигдалът процъвти, И скакалецът натегне, И охотата изчезне; Защото человек отхожда във вечния си дом, И сетуващите обикалят улиците, - 6 Преди да се скъса сребърната цеп, И да се счупи златната чаша, Или да се строши водоносът при източника, Или да се развали колелото над кладенеца, 7 И да се върне пръстта в земята както е била, И духът да се върне при Бога който го е дал. 8 Суета на суети, рече проповедникът, Всичко е суета. 9 И колкото повече проповедникът стана мъдър Толкоз повече поучи людете на знание: Най паче вникна и издири, И нареди много притчи. 10 Проповедникът поиска да намери угодни думи; И писаното бе правота и думи на истина. 11 Думите на мъдрите са като остени, И като гвоздеи заковани от наставниците на събранията, Дадени от единия Пастир. 12 А повече от това, научи се, сине, мой, че да прави някой много книги няма край, И многото учение е труд на плътта. 13 Да чуем свършъка на всичкото слово: Бой се от Бога и пази заповедите му, Понеже това е всичкото на человека; 14 Защото Бог ще докара на съд всяко дело И всичко скришно, или добро или зло.

Песен на Песните[редактиране]

1 Соломоновата Песен на Песните. 2 Да ме целуне с целуванията на устата си; Защото любовта ти е по-добра от виното. 3 Заради благовонието на добрите твои масти Името ти е маст излeяна; За това те обичат девиците. 4 Привлечи ме: ще тичам след тебе. Царят ме въведе в клетовете си: Ще се радваме и ще се веселим за тебе; Ще помним любовта ти повече от виното: Обичат те с правота. 5 черна съм, но хубава, Ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите опони. 6 Не ме гледайте че съм почерняла, Понеже слънцето ме е погледнало: Синовете на майка ми се разгневиха против мене, Туриха ме пазач на лозята: Своето лозе не упазих. 7 Възвести ми, ти когото възлюби душата ми, Де пасеш стадото, де го упокояваш на пладне. Защо да бъда като тая що обикаля Между стадата на твоите другари? 8 Ако не знаеш от себе си, Хубавице между жените, Излез ти подир следите на стадото, И паси яретата си при шатрите на пастирите. 9 На конете на Фараоновите колесници Те уподобих, любезна моя. 10 Красни са твоите ланити с вървите на бисера, И вратът ти с огърлия. 11 Ще ти направим златни чепочки С сребърни капки. 12 Додето царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благовонието си. 13 Вързоп със смирна е за мене възлюблений ми: Ще нощува между съсците ми. 14 Китка кипрова е за мене възлюблений мой, В лозята на Енгади. 15 Ето хубава си, любезна моя; Ето, хубава си: очите ти са като на гълъбите. 16 Ето, хубав си, възлюблений ми, ей, приятен си: И одърът ни е благоцветен. 17 Гредите на домовете ни са кедрови, Подъсченията ни са кипарисови.

2 Аз съм цвете Сароново И крин юдолний. 2 Както е кринът между трънете, Така е любезната ми между дъщерите. 3 Както ябълката между дърветата на дъбравата, Така е възлюбленият ми между синовете: Пожелах, и седнах под сянката му, И плодът му беше сладък в устата ми. 4 Доведе ме в дома на виното, И хоругвата му над мене бе любов. 5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки; Защото съм ранена от любов. 6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме пригръща. 7 Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, В сърните и в елените на полето, Да не дигнете и да не събудите любовта ми додето ще 8 Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, и играе по хълмовете. 9 Възлюбленият ми прилича на сърна или на млад елен: Ето, стои зад стената ни, Гледа от прозорците, Занича през решетките. 10 Отговаря възлюблений ми и говори ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и ела; 11 Защото, ето, зимата се премина. И дъждът замина и отиде си: 12 Цветята се явиха из земята; Времето на резидбата пристигна, И гласът на гъргорицата се чу в нашата земя: 13 Смоковницата прозябва първите си смокви, И по лозята цветът на гроздето издава благовоние. Стани, любезна моя, прекрасна моя, та ела. 14 О гълъбице моя, в разселените на скалата, В скришните места на стръмнините, Покажи ми лицето си, направи ме да чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно. 15 Хванете ни лисиците, Малките лисици които погубват лозята, Защото лозята ни цъвтят. 16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова: Пасе между криновете. 17 Доде повее дневният тих ветрец и побягнат сенките Върни се, възлюблений ми: стани подобен на сърне Или на млад елен върху Ветерските гори.

3 През нощта на леглото си Потърсих оногоз когото обича душата ми: Потърсих го, и го не намерих. 2 Да стана сега и да обиколя града По улиците и по стъгдите, Да търся оногоз когото обича душата ми: Потърсих го, и го не намерих. 3 Намериха ме стражите които обхождат града: Видяхте ли оногоз когото обича душата ми? 4 Като заминах малко от тях Намерих оногоз когото обича душата ми: Хванах го, и не го пуснах Доде не го въведох в дома на майка си, И в ложницата на онази която ме е родила. 5 Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, В сърните и в елените на полето, Да не дигнете и да не събудите любовта ми додето ще. 6 Коя е тая която възлиза от пустинята Както стълпове дим, накадена със смирна и ливан, С всякакъв благовонен прах от търговеца? 7 Ето одъра на Соломона: Шестдесет яки мъже са около него, от силните Израилеви. 8 Всички тези държат меч, научени на бой: Всеки има меча си на бедрото си, но нощни страхове. 9 Цар Соломон си направи носилка От Ливански дърва: 10 Стълпците и направи от сребро, Легалището и от злато, постелката й от багреница: Средата и бе украсена рачително От Ерусалимските дъщери. 11 Излезте, Сионови дъщери, и вижте Цар Соломона с венеца с който го венча майка му В деня на женитбата му, И в деня на сърдечното му веселие.

4 Ето, хубава си, любезна моя: ето, си хубава: Очите ти под булото ти са като на гълъбите: Косите ти са като стадо от кози Налегали по Галаадската гора: 2 Зъбите ти са като стадо от стрижени овци Които възлизат от къпането, Които всички се агнят близнета И няма ялова между тях: 3 Устните ти като червена прежда, и говоренето ти благодатно: Ланитите ти под булото ти Като част от нар: 4 Шията ти като Давидовия стълп Съградения за оръжница, Дето висят тисяща щитчета – Всички са като щитове на крепки: 5 Двата ти съсца като две сърнета близнета Които пасат между криновете. 6 Доде повее дневният тих ветрец и побегнат сенките Аз ще ида в гората на смирната и на хълма на ливана. 7 Ти си прекрасна, любезна моя; И порок няма в тебе. 8 Ела с мене от Ливан, невесто, Ела с мене от Ливан. Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леглата на лъвовете, от горите на рисовете. 9 Пленила си сърдцето ми, сестро моя, невесто: Пленила си сърдцето ми с едно от очите си, С едно огърлие на шията си. 10 Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра от виното е твоята любов, И благовонието на твоите масти повече от всичките аромати! 11 Устните ти, невесто, капят като меден сот: Мед и мляко има под езика ти; И благовонието на дрехите ти като благоуханието на Ливан. 12 Градина затворена е сестра ми, невестата: Извор затворен, източник запечатан. 13 Твоите леторасли са рай от нарове, С избрани плодове, кипър с нард, 14 Нард и шафран, тръст и корица, С всичките дървя на ливан, Смирна и алой с всичките най-първи аромати. 15 Източник на градини, Кладенец на жива вода, и поточки от Ливан. 16 Стани, Севере, и ела, Юже: Повей в градината ми, Да потекат ароматите и. Да дойде възлюблений ми в градината си, И да яде изрядните си плодове.

5 Дойдох в градината си, сестро моя, невесто: Обрах смирната си с ароматите си: Ядох сота си с меда си: Пих виното си с млякото си. Яжте, приятели: Пийте, ей, изобилно пийте, възлюблени. 2 Аз спя, но сърдцето ми е будно. Гласът на възлюбления ми! хлопа: Отвори ми, сестро моя, любезна моя, Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки. 3 Съблякох дрехата си: как да я облека? Умих нозете си: как да ги окалям? 4 Възлюблений ми провря ръката си през дупката на вратата; И сърцето ми се смути за него. 5 Аз станах да отворя на възлюбления си; И от ръката ми капеше смирна, И от пръстите ми избрана смирна, Върх дръжката на ключалницата. 6 Аз отворих на възлюбления си; Но възлюбленият ми се оттегли, отиде си: Душата ми примря в говоренето му. Потърсих го, и не го намерих: Повиках го, и не ми отговори. 7 Намериха ме стражарите които обхождат града: Биха ме, раниха ме: Стражите на стените отнеха от мене покривалото ми. 8 Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, Ако намерите възлюбления ми да му кажете че съм ранена от любов. 9 Що различава твоя възлюблен от друг възлюблен, О ти прекрасна между жените? Що различава от друг възлюблен твоя възлюблен, Та ни заклеваш ти така? 10 Възлюблений мой е бял и румен, Личи между десет тисящи. 11 Главата му е злато опитано: Косите му са разресани, черни като гарван, - 12 Очите му са като на гълъби върху потоците на водите, Омити в мляко, и седят като многоценни камене в гнездата си, - 13 Ланитите му като лехи от аромати, Като съдове от благовонни садения: Устните му са кринове От които капе избрана смирна, - 14 Ръцете му златни пръстене Споени с хрисолит, - Коремът му слоновено изделие украсено с сапфири, - 15 Краката му мраморни стълпове Утвърдени на стояла от чисто злато, - Видът му като Ливан, Изящен като кедрове: 16 Устата му са услаждение, И той всичкий е рачителен: Този е възлюбленият ми, и този е приятелят ми, О Ерусалимски дъщери.

6 Де отиде твоят възлюблен, О ти прекрасна между жените? Де се върна твоят възлюблен? Да го търсим и ние с тебе. 2 Моят възлюблен слезе в градината си, В лехите на ароматите, За да пасе в градините и да бере крин. 3 Аз съм на възлюбления си, и възлюблений ми е мой: Пасе между криновете. 4 Хубава си, любезна моя, като Терса, Благодатна като Ерусалим, Страшна като войнство с хоругви. 5 Отвърни очите си отсреща ми, Защото ме обладаха. Косите ти са като стадо от кози Налегали по Галаад. 6 Зъбите ти са като стадо от овци Които възлизат от къпането, Които всички се агнят близнета, И няма ялова между тях, - 7 Ланитите ти под булото ти Като част от нар. 8 Шестдесет са царици, и осемдесет наложници, И безчетни девойки: 9 Една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е една на майка си, избрана на родителката си: Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й, - Цариците и наложниците, и я похвалиха. 10 Коя е тая що занича като зората, Красна като луната, и чиста като слънцето, Страшна като войнство с хоругви? 11 Слязох в градината на орехите За да видя зеленината на долината, Да видя да ли прозябна лозето, И цъвнаха ли наровете. 12 Без да усетя, душата ми ме представи Като колесниците на Аминадава. 13 Завърни се, Завърни се, о Суламко: Завърни се, завърни се, за да те видим. Що ще видите в Суламката? Нещо като лик на два пълка.

7 Колко са красни стъпките ти с чехлите, дъщи княжеска! Извитието на бедрата ти е подобно на огърлия, Дело на ръце художнически. 2 Пъпът ти е чаша обла, неоскудна от подправено вино, - Коремът ти житен копен ограден с кринове, 3 Двата ти съсца като две сърнета близнета, - 4 Вратът ти като слонов стълп,- Очите ти като водоемите в Есевон Към вратата Бат-рабим,- Носът ти като спълпът на Ливан Който гледа към Дамаск,- 5 Главата ти върху тебе като Кармил, И косите на главата ти като багреница: Царят е вързан в плетениците ти. 6 Колко си хубава и колки приятна, О възлюблена, в нежностите си! 7 Този твой раст прилича на финик, И съсците ти на гроздове. 8 Рекох: Ще възляза на финика, ще хвана ветвите му; И, ето, съсците ти ще бъдат като граздове на лоза, И уханието на носа ти като ябълки, 9 И небцето ти като доброто вино Което тече сладко за възлюбления ми, И прави да говорят устните на спещите. 10 Аз съм на възлюбления си; И неговото желание е към мене. 11 Ела, възлюблений мой, да излезем на полето, Да пренощуваме по селата. 12 Да осъмнем в лозята; Да видим прозябна ли лозето, Отвори ли цвят гроздето, И цъвнаха ли наровете: Там ще ти дам любовта си. 13 Мандрагорите дадоха ухание; И при вратата ни има Всякакви плодове угодни, нови и вехти: Скрила съм ги за тебе, възлюблени мой.

8 Дано да ми беше ти като брат Който е сукал от съсците на майка ми! Когато те намирах вън щях да те целуна, И не щяха да ме презират. 2 Взела бих те и завела В дома на майка си за да ме научиш: Напоила бих те с благовонно вино И с сок от наровете си. 3 Левицата му била би под главата ми, И десницата му пригърнала би ме. 4 Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, да не дигнете нито да събудите любовта ми Додето ще. 5 Коя е тая що възлиза от пустинята Подпряла се на възлюбления си? Аз те събудих под ябълката: Там те роди майка ти: Там те роди родителката ти 6 Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си, Защото любовта е крепка като смъртта, Ревнуванието жестоко като ад, Святкането му святкане огнено, пламик устремителен. 7 Много вода не може да угаси любовта, Нито реки могат да я потопят: Ако би дал някой всичкия имот на дома си за любовта, Съвсем ще го презрат. 8 Ние имаме малка сестра, и няма съсци: Що ще направим на сестра си В деня в който стане реч за нея? 9 Ако е стена ще съградим на нея сребърен твърдел; И ако е двер, ще я обвържем с кедрови дъски. 10 Аз съм стена, и съсците ми като стълпове: Тогаз бях пред очите му като мир намерила. 11 Соломон имаше лозе у Ваалхамон: Даде лозето на стражи: Всеки трябваше да донесе за плода му тисяща сребърници. 12 Моето лозе е пред мене: Тисящата нека са за тебе, Соломоне, И двесте за онез които пазят плода му. 13 О ти която седиш в градините, Другарите внимават в гласа ти: Направи ме да го чуя. 14 Бързай, възлюблени мой, И бъди подобен на сърне или на еленче Върху ароматските гори.

Осия[редактиране]

1 Словото Господне което биде към Осия сина на Веирия, в дните на Озия, Йотама, Ахаза, и Езекия, царе Юдини, и в дните на Йеровоама син на Йоаса, Израилевия цар. 2 Начало на словото Господне чрез Осия. И рече Господ на Осия: Иди, вземи си жена на блудодеяние и чада на блудодеяние; защото земята с многото си блудуване уклони се отподир Господа. 3 И отиде та взе Гомер дъщерята на Девлаима; и зачна и му роди син. 4 И рече му Господ: Наречи името му Иезраел; защото още малко и ще отмъстя за кръвта на Иезраела върху дома на Ииуя, и ще прекратя царството на дома Израилев 5 И в онова време ще съкруша лъка Израилев в дола на Иезраела. 6 И зачна пак и роди дъщеря. И рече му Господ: наречи името й Ло-рухама; защото няма да помилвам вече дома Израилев, но ще ги махна съвсем. 7 А дома Юдин ще помилвам, и ще ги спася чрез Господа техния Бог; и няма да ги спася с лък, нито с меч, нито с бран, с коне, и с конници. 8 И като отби Ло-рухама, зачна и роди син. 9 И рече Господ: Наречи името му Лоамий; Защото вие не сте люде мои, и аз не ща да съм Бог ваш. 10 Но числото на Израилевите синове ще е като пясъка на морето, който не може да се премери, нито да се преброи; и на мястото дето им се каза: Не сте люде мои, там ще им се рече: Синова на Бога живаго 11 Тогаз ще се съберат купно Юдините синове и Израилевите синове, и ще си поставят един началник, и ще възлязат от земята, защото велик ще е деня на Иезраела.

2 Речете на братята си, Амий, И на сестрите си, Рухама. 2 Съдете се с майка си, съдете се; Защото тя не ми е жена, И аз не съм й мъж. Нека отнеме прочее блудовете си отпред себе си, И прелюбодействата си отмежду съсците си. 3 Да не би да я съблека гола, И я направя като в деня когато се е родила, И я положа като пустиня, И я поставя като земя безводна, И я умъртвя с жажда. 4 И не ща да помилвам чадата й, Понеже са чада на блуд. 5 Защото майка им блудува: Тая що ги бе зачнала направи срам; Защото рече: Ще отида вслед любовниците си Които ми дават хляба ми и водата ми, Вълната ми и лена ми, елея ми и питията ми. 6 За то, ето, аз ще препреча пътя ти с плет от тръне, И ще преградя преграда, За да не намери пътищата си. 7 И ще се завтече вслед любовниците си, и няма да ги стигне; И ще ги потърси, и няма да ги намери: Тогаз ще рече: Ще ида и ще се върна при първия си мъж; Защото ми беше по-добре тогаз, нежели сега. 8 И тя не знаеше че аз й дадох житото, и виното, и елея, И умножих й среброто и златото Което употребиха за Ваала. 9 За то ще се върна та ще си взема житото си във времето му, И виното си в определеното му време, И ще отнема вълната си и лена си Що й давах за да покрива голотата си. 10 И сега ще открия нечистотата й пред очите на любовниците й; И никой няма да я избави от ръката ми. 11 И ще прекратя всичкото й веселие, Тържествата й, новомесечията й и съботите й, И всичките й праздници; 12 И ще разваля лозите й и смоковниците й, Заради които рече: Те са моя заплата Която ми дадоха любовниците ми; И ще ги обърна в дъбрава; 13 И ще я посетя за дните на Ваалимите В които им кадеше, И се украшаваше с обеците си и огърлията си, И отиваше подир любовниците си, А мене забрави, говори Господ. 14 Но, ето, аз ще я предумам, И ще я заведа в пустинята, И ще й говоря по сърдцето й. 15 И от там ще й дам лозята й, И дола Ахор за двер на надежда; И ще пее там както в дните на младостта си, И както в деня на възлезването си из Египетската земя. 16 И в онзи ден, говори Господ, Ще ме наречеш: Мъж ми; И няма да ме наречеш вече: Ваал ми. 17 Защото ще отнема имената на Ваалимите от устата й; И няма да се поменуват вече с имената си. 18 И в онзи ден ще направя завет за тях Със зверовете на полето, И с птиците небесни, И с гадовете на земята; А лък, и меч, и бран ще съкруша от земята, И ще ги населя в безопасност. 19 И ще те сгодя за себе си във век; Ей ще те сгодя за себе си в правда, и в съдба, И в милост, и в щедроти; 20 И ще те сгодя за себе си във вярност; И ще познаеш Господа. 21 И в онзи ден ще отговоря, говори Господ, Ще отговоря на небесата, И те ще отговорят на земята; 22 И земята ще отговори на житото, И на виното, и на елея, И те ще отговарят на Иезраила. 23 И ще я насея за себе си на земята; И ще помилвам непомилваната; И ще река на людете си: Люде ми сте вие; И те ще рекат: Бог си ни ти.

3 И рече ми Господ: Иди още, залюби жена която, ако и да е залюбена от приятеля си, прелюбодейца е, според любовта Господня към Израилевите синове, които обаче гледат към чужди богове, и обичат млинове с грозде. 2 И наех си я за петнадесет сребърника, и за кор ечимик, и половин кор ечимик. 3 И рекох й: Ще седиш за мене много дни: да не блудуваш, нито да бъдеш на другиго; така и аз ще бъда за тебе. 4 Защото Израилевите синове ще седят много дни без цар, и без началник, и без жъртва, и без кумир, и без ефод и терафим. 5 После ще се върнат Израилевите синове и ще потърсят Господа Бога своего и Давида царя си; и ще прибегнат към Господа и към неговата благост в сетните дни.

Йоил[редактиране]

1 Словото Господне което биде към Иоила сина Фатуилева. 2 Слушайте това, стари; И дайте ухо, всички които населявате земята. Стана ли това в дните ви Или в дните на бащите ви? 3 Прикажете на чадата си за това, И чадата ви на чадата си, И чадата им на друг род. 4 Каквото остави гъсеницата, изпояде го скакалецът; И каквото остави скакалецът, изпояде го ателавът; И каквото остави ателавът, изпояде го пръгът. 5 Изтрезвете, пияници, та плачете; И лелекайте, всички винопийци, заради новото вино; Защото се отне от устата ви. 6 Понеже люде възлязоха на земята ми, Крепки и безбройни, На които зъбите са зъби лъвови, И имат членовни зъби на лъвица. 7 Туриха лозата ми в запустение, И смоковниците ми в сломение: Съвсем я обелиха и хвърлиха: Пръчките й останаха бели. 8 Плачи като сгодена девица опасана с вретище Заради мъжа на младостта си. 9 Хлебното приношение и възлиянието се отне От дома Господен: Сетуват свещениците, Служителите Господни. 10 Запустя полето, сетува земята; Защото се изгуби житото, Изсъхна новото вино, изчезна елеят. 11 Посрамете се, земледелци, и лелекайте, лозари, Заради пшеницата и заради ечимика; Защото жетвата на нивата се изгуби. 12 Лозата изсъхна И смоковницата изчезна: Нарът, и финикът, и ябълката, - Всичките дървета на полето изсъхнаха; Щото радостта изсъхна от человеческите синове. 13 Опашете се и плачете, свещеници: Лелекайте, служители на олтаря: Дойдете, пренощувайте във вретище, Служители на Бога моего; Защото хлебното приношение и възлиянието престана От дома на Бога вашего. 14 Осветете пост, прогласете тържество, Съберете старейшините, Всичките жители на земята, В дома на Господа Бога Вашего; И възопийте към Господа. 15 Уви за онзи ден! Защото денят Господен приближи, И ще дойде като гибел от Всесилнаго. 16 Не отне ли се храната пред очите ни, Веселието и радостта от дома на Бога нашего? 17 Сеянията изгниха под буците си, Житниците запустяха, Хранилищата се съсипаха; Защото житото изсъхна 18 Как въздишат скотовете! Скитат се стадата на говедата Защото нямат пасбище; Ей стадата на овците изгинаха. 19 Господи към тебе ще възопия, Защото огънят изнури пасбищата на пустинята, И пламикът изпогори всичките дървета на полето. 20 Даже и скотовете на полето поглеждат към тебе; Защото изсъхнаха потоците на водата, И огън изпояде пасбищата на пустинята.

2 Възтръбете с тръба в Сион, И възкликнете в светата ми гора: Да се разтреперят всички които населяват земята; Защото иде денят Господен, защото е близу, - 2 Ден на тъмнина и на мрак, Ден на облак и на мъгла: Като зора се разпростират върху горите Люде много и силни: Подобни тям не са били от века, Нито подир тях ще бъдат до годините на родове и родове. 3 Огън пояжда пред тях, И пламик опаля подир тях: Земята е като рай Едемски пред тях, И подир тях пустиня пуста; И няма да избегне от тях нищо. 4 Видът им е като вид на коне; И като конници, така ще тичат. 5 Като тропот на колесници Ще скачат по върховете на горите, Като хвучение на огнен пламик Който пояжда тръстта, Като крепки люде опълчени на бой. 6 Пред тях народите ще се разтреперят: Всичките лица ще побледнеят. 7 Ще тичат като юнаци: Като мъже ратници ще се качат на стената, И ще отиват всеки в пътя си, И не ще да развалят редовете си. 8 И не ще да оттласнат един другого: Ще отиват всеки в пътя си; И като падат върху оръжията Няма да се наранят. 9 Ще обикалят в града, Ще тичат по стената, Ще се качват по къщите, Ще влизат през прозорците като крадец. 10 Земята ще се потресе пред тях: Небесата ще треперят: Слънцето и луната ще помръкнат; И звездите ще оттеглят светенето си. 11 И Господ ще издаде гласа си пред войската си; Защото станът му е много голям; Защото извършителят на словото му е крепък; Защото денят Господен е голям и твърде страшен; И кой може да го стърпи? 12 И сега вече, говори Господ, Обърнете се към мене със всичкото си сърдце, И с пост, и с плач, и с ридание. 13 И раздерете сърдцето си, а не дрехите си, Та се обърнете към Господа Бога вашего; Защото е милостив и щедър, Дълготърпелив и многомилостив, И разкайва се за злото. 14 Кой знае, ще се повърне ли и разкае той, Та да остави благословение вслед себе си За хлебно приношение и възлияние на Господа Бога вашего? 15 Затръбете с тръба в Сион, Осветете пост, проповядайте тържество. 16 Съберете людете, осветете събранието, Свикайте старейшините, Съберете младенците и които сучат от цица: Да излезе младоженецът из ложницата си, И невестата из чертога си. 17 Да плачат свещениците, Служителите Господни, Между притвора и олтаря, И да рекат: Пощади, Господи, людете си, И не дай наследието си в поношение, Да ги обладаят езичниците: Защо да рекат между народите: Де е техний Бог? 18 И Господ ще поревнува за земята си, И ще се смили за людете си: 19 Ей, Господ ще отговори и рече на людете си: Ето аз ще ви проводя житото, И виното, и елея, та ще се наситите от тях; И няма да ви направя вече поношение между народите. 20 Но ще отдалеча от вас северния противоборец, И ще го оттласна към земя безводна и пуста, С лицето му към източното море, А задната му страна към западното море; И зловонието му ще възлезе, И смрадът му ще се възвиши, Защото е направил величия 21 Не бой се, земльо, радвай се и весели се; Защото Господ ще направи величия. 22 Не треперете скотове полски; Защото пасбищата на пустинята прозябват, Защото дървото носи плода си, Смоковницата и лозата издават силата си. 23 И вие, чада Сионови, радвайте се, И веселете се в Господа Бога вашего; Защото ви даде есенен дъжд с време И ще ви одъжди дъжд есенен И пролетен в първия месец. 24 И гумната ще се напълнят с жито, И жлебовете ще преливат с вино и елей. 25 И ще въздам годините които изпояде скакалецът, Ателавът, и пръгът, и гъсеницата, Голямата моя войска която проводих против вас 26 И ще ядете изобилно и ще се наситите И ще похвалите името на Господа Бога вашего Който направи чудесни дела с вас; И людете ми няма да се посрамят във век. 27 И ще познаете че аз съм всред Израил, И аз съм Господ Бог ваш, и няма друг никой; И людете ми няма да се посрамят във век. 28 И след това Ще излея Духа си на всяка плът; И ще пророчествуват синовете ви и дъщерите ви: Старците ви ще видят сънища, Юношите ви ще видят видения; 29 А още на рабите и на рабините В онези дни ще изливам Духа си. 30 И ще покажа чудеса на небесата и на земята, Кръв, и огън, и стълпове от дим. 31 Слънцето ще се обърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде денят Господен, великият и страшният. 32 И всеки който призове името Господне ще се спаси; Защото в гората Сион и в Ерусалим ще бъде спасение, Както рече Господ, И в останалите които Господ ще повикне.

3 Защото, ето, в онези дни и в онова време, Когато върна пленниците на Юда и на Ерусалим, 2 Ще събера още всичките народи Та ще ги сваля в Йосафатовия дол, И ще се съдя с тях там За людете си и наследието си Израиля, Когото разпръснаха между езичниците, И си разделиха земята ми; 3 И хвърлиха жребия заради людете ми; И дадоха дете за блудница; И продаваха момиче за вино та пиеха. 4 И що имате още да направите с мене вие, Тире, и Сидоне, И всички Палестински предели? Ще ми въздадете ли въздаяние? А вие ако ми въздадете, То без забава скоро ще върна въздаянието ви върху главите ви. 5 Защото взехте среброто ми и златото ми, И избраното ми благо изнесохте в храмовете си. 6 А Юдините синове и Ерусалимските синове Продадохте ги на Гръцките синове, За да ги отдалечите от пределите им. 7 Ето, аз ще ги дигна от мястото Дето ги продадохте, И ще върна въздаянието ви на главата ви. 8 И ще продам вашите синове и вашите дъщери В ръката на Юдините синове; И ще ги продадат на Савците, на народ далечен; Защото Господ говори. 9 Прогласете това в народите, Посветете бран, подигнете юнаците, Да се приближават, да възлизат всичките ратни мъже: 10 Изковете палечниците си за ножове И сърповете си за копия: Немощният да говори: Аз съм юнак. 11 Съберете се и дойдете от около, Всички народи, та се приберете на куп: Там свали ти Господи, юнаците си. 12 Да станат и да възлязат народите в дола Йосафатов; Защото там ще седна да съдя всичките народи изоколо. 13 Турете сърп, защото жетвата е узряла: Дойдете, слезте; защото жлебът е пълен, Поджлебниците се преливат; Понеже злината им е голяма. 14 Множества, множества в дола на отсъждането; Защото е близу денят Господен в дола на отсъждането. 15 Слънцето и луната ще помръкнат, И звездите ще оттеглят светенето си. 16 А Господ ще изрикае от Сион, И ще изпрати гласа си от Ерусалим; И небесата и земята ще се потресат; Но Господ ще е прибежище на людете си, И крепост на Израилевите синове. 17 Така ще познаете че аз съм Господ Бог ваш Който обитавам в Сион, и в светата си гора: Тогаз Ерусалим ще е свет, И чужденци няма да минат вече през него. 18 И в онзи ден Из горите ще капе мъст, И из хълмовете ще тече мляко, И по всичките Юдини потоци ще текат води, И извор ще излезе из дома Господен И ще пои Ситимския дол. 19 Египет ще е запустян, И Едом ще е пустиня пуста, Заради неправдите към синовете Юдини; Защото проляха кръв неповинна в земята им. 20 А Юда ще бъде населен във век, И Ерусалим из род в род. 21 И ще очистя кръвта им която не съм очистил: И Господ ще обитава в Сион.

Авдий[редактиране]

1 Видение Авдиево. Така говори Господ Иeова за Едом: чухме известие от Господа, И вестител се проводи при народите: Станете, и да станем против него на бран. 2 Ето, направих те малък между народите; Твърде си презрян. 3 Прелъстила тя е гордостта на сьрдцето ти, Тебе който живееш в разселините на канарите, Тебе на когото жилището е високо, Който говориш в сьрдцето си: Кой ще ме свали до земята? 4 Ако се възвисиш ти като орел, И туриш гнездото си между звездите, И от там ще те сваля, говори Господ. 5 Ако дойдеха крадци при тебе, Ако разбойници през нощ (Как биде изтребен ти!) Не щяха ли да грабнат което бе доволно за тях? Ако гроздоберци дойдеха при тебе, Не щяха ли да оставят пабирък? 6 Как се издири Исав! Откриха се скришниците му! 7 Всичките мъже на съюза ти Изпратиха те до предела ти: человеците, които бяха в мир с тебе измамиха те И се преукрепиха против тебе: Които ядяха хляба ти туриха примка под тебе: Няма разум в него. 8 В онзи ден, говори Господ, Не ща ли да погубя и мъдрите от Едом И благоразумието от гората на Исава? 9 И ратниците ти, Темане, ще се уплашат, За да се изтреби с клане всеки человек от гората на Исава. 10 Заради неправдата към брата ти Якова Ще те покрие срам, И ще се изтребиш за всегда. 11 В деня в който стоеше ти отсреща, В деня в който другородците завождаха в плен войската му, И чужденците влязоха в портите му, И хвърлиха жребие вьрх Ерусалим, Беше и ти като един от тях. 12 Не трябваше обаче да гледаш В деня на брата си, В деня на отчуждението му; Нито да се радваш за Юдините синове В деня на загинването им; Нито да велеречиш в деня на угнетението им. 13 Не трябваше да влезеш в портата на людете ми В деня на бедствието им, Нито да гледаш и ти в злощастието им В деня на бедствието им, Нито да туриш ръка върх имота им В деня на бедствието им. 14 Нито трябваше да застанеш на разпътията За изтребление на бежанците му, Нито да предадеш останалите му В деня на угнетението им. 15 Защото денят Господен е близу вьрх всичките народи: Както си направилъ, ще бъде и на тебе: Въздаянието ти ще се върне на главата ти. 16 Защото както вие пиехте на светата ми гора, Така ще пият винаги всичките народи; Ей, ще пият, и ще изсръбват, И ще бъдат като че не са били. 17 А на гората Сион ще има спасение, И ще е света; И домът Яковов ще наследи наследията си. 18 И Якововът дом ще е огън, И Иосифовът дом пламик, А Исавовът дом като слама; И ще се разпалят против тях и ще ги изпоядат; И не ще да има остатък от Исавовия дом; Защото Господ говори. 19 И южните ще наследят Исавовата гора, И полянците, Филистимците: И ще наследят нивите Ефремови и нивите Самарийски, А Вениамин, Галаад; 20 И запленената тая войска на Израилевите синове Ще наследи земята на Хананейците до Сарепта; И запленените Ерусалимски които са в Сефарад Ще наследят южните градове; 21 И ще възлязат избавители на гората Сион За да съдят гората Исавова; И царството ще е Господне.

Йон[редактиране]

1 И слово Господне биде към Иона сина Аматиев и рече: 2 Стани, иди в Ниневия, големия град, та проповядай против него; защото нечестието им възлезе пред мене. 3 И стана Иона за да побегне в Tарсис от лицето на Господа; и слезе в Иопия и намери кораб който отхождаше в Тарсис, и заплати превоза му и влезе в него, за да отиде с тях в Тарсис от лицето на Господа. 4 Но Господ подигна голям вятър върху морето, и стана голяма буря в морето; и корабът бедствуваше да се съкруши. 5 И корабниците се уплашиха, и извикаха всеки към своя си бог, и хвърлиха в морето съсъдите които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Иона бе слязъл в дъното на кораба и легнал, и спеше дълбоко. 6 И приближи се при него корабоначалникът та му рече: Защо спиш? Стани, призови Бога си, негли Бог ни помене и не загинем. 7 И рекоха всеки на ближния си: Елате и да хвърлим жребие та да познаем заради кого е това зло върху нас. И хвърлиха жребие; и падна жребието върху Иона. 8 Тогаз му рекоха: Кажи ни сега за кого е това зло върх нас. Каква ти е работата? и от де идеш? От коя си земя? и от кои си люде? 9 А той им рече: Аз съм Евреин; и боя се от Господа Бога небеснаго който направи морето и сушата. 10 Тогаз се уплашиха человеците с голям страх, и му рекоха: Що е това което си направил? Защото познаха человеците че бягаше от лицето Господне, понеже беше им обявил това. 11 И рекоха му: Що да ти сторим за да се утиши морето за нас? Защото морето се обуряваше още повече. 12 И рече им: Вземете ме та ме хвърлете в морето, и морето ще се утиши за вас; защото аз познавам че поради мене стана тая голяма буря върху вас 13 А человеците гребяха силно за да се върнат към сушата, но не можаха; защото морето се обуряваше още повече против тях. 14 За то извикаха към Господа и рекоха: Молим се, Господи, молим се да не загинем заради живота на тогози человек; и не налагай върх нас неповинна кръв; защото ти, Господи, си направил както си щял. 15 И взеха Иона и го хвърлиха в морето; и морето се спря от яростта си. 16 Тогаз человеците се убояха от Господа с голям страх; и принесоха жъртва Господу, и направиха обричания. 17 И бе определил Господ една голяма риба да погълне Иона. И пребиде Иона в корема на рибата три дни и три нощи.

2 И помоли се Иона Господу Богу своему из корема на рибата 2 и рече: - Извиках в скръбта си към Господа, и ме послуша: Из корема на ада извиках, и ти чу гласа ми. 3 Защото ме хвърли ти в дълбочините, в сърдцето на морето, И обиколиха ме потоци: Всичките твои вълни и вълненията ти преминаха върх мене. 4 И аз рекох: Отхвърлен съм от очите ти; Но ще погледна пак към светия твой храм. 5 Водите ме окружиха до душа, Бездната ме обгърна, Морский бурен се обви около главата ми. 6 Слязох до дъното на горите, Вереите земни бяха отгоре ми за винаги; Но избавил си живота ми из рова, Господи Боже мой. 7 Като чезнеше в мене душата ми поменах Господа; И молитвата ми влезе при тебе в светия ти храм. 8 Които пазят лъжливите суети Отчуждават се от помилването си. 9 Но аз ще ти принеса жъртва с глас на хвала; Ще отдам което съм се обрекъл. Спасението е от Господа. 10 И заповяда Господ на рибата, та избълва Иона на сушата.

3 И слово Господне биде към Иона втори път, и рече: 2 Стани, иди в Ниневия, големия град, и проповядай му проповядането което ти аз говоря. 3 И стана Иона и отиде в Ниневия според словото Господне; а Ниневия бе град твърде голям, три дни път. 4 И начна Иона и вървя през града един ден път, и проповяда и рече: Още четиридесет дни, и Ниневия ще бъде съсипана. 5 И мъжете на Ниневия повярваха в Бога, проповядаха пост, и се облякоха с вретище, от най големия им до най-малкия им; 6 защото словото бе стигнало до Ниневийския цар, и стана от престола си, и съблече одеждата си от себе си, и се покри с вретище, и седна на пепел. 7 И проповяда се и прогласи се в Ниневия със заповед от царя и от големците му, и каза се: человеците и скотовете, говедата и овците да не вкусят нищо, нито да пасат, нито вода да пият; 8 но человек и скот да се покрият с вретища, и да викат крепко към Бога, и да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата която е в ръцете му. 9 Кой знае да ли не ще се повърне и разкае Бог, и се върне от гнева на яростта си, та не погинем? 10 И видя Бог делата им че се върнаха от лошия си път; и се разкая Бог заради злото което рече да им направи, и го не направи.

4 И стана много мъчно на Иона, и възнегодува. 2 И помоли се Господу и рече: О Господи, не беше ли тази думата ми когато бях още в отечеството си? За то предварих да бягам в Тарсис; защото знаех че си ти Бог благоутробен и милосерд, дълготърпелив и многомилостив, и се разкайваш за злото. 3 И сега, Господи, вземи, моля ти се, душата ми от мене; защото ми е по-добре да умра нежели да живея. 4 И рече Господ: Добре ли е да негодуваш? 5 И излезе Иона из града, и седна към източната страна на града, и там си направи колиба, и седеше под нея на сянката доде да види що имаше да стане на града. 6 И определи Господ Бог една тиква, която възлезе над Иона за да е сянка над главата му, за да го олекчи от скърбъта му. И зарадва се Иона заради тиквата с радост голяма. 7 И когато се зазори на утринта определи Бог един червей, и порази тиквата, и изсъхна. 8 И щом изгрея слънцето определи Бог източен горещ вятър; и нападна слънцето върху главата на Иона щото премираше; и поиска в сърдцето си да умре; и рече: По-добре ми е да умра нежели да живея. 9 И рече Бог на Иона: Добре ли е да негодуваш за тиквата? И рече: Добре е да негодувам до смърт. 10 И рече Господ: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я възрастил, която се роди в една нощ и в една нощ се загуби. 11 И аз не трябваше ли да пожаля Ниневия, великия град в който има повече от дванадесет тми человеци които не различават десницата си от левицата си, и скотове много?

Матей[редактиране]

10 И призова дванадесетте свои ученици, та им даде власт над нечистите духове, да ги изпъждат, и да изцеляват всяка болест и всяка немощ. 2 А имената на дванадесетте Апостоли са тези: първий Симон, който се казва Петър, и Андрей брат негов; Яков Зеведеев, и Иоан брат негов; 3 Филип, и Вартоломей; Тома, и Матей митарят, Яков Алфеев, и Левей наричан Тадей; 4 Симон Кананит, и Юда Искариотски, който го и предаде. 5 Тези дванадесет отпрати Исус, и заповеда им, и каза: На път езически да не идете, и в град Самарянски да не влезете; 6 но ходете повече при погиналите овци от дома Израилев. 7 И където ходите, проповедвайте и казвайте: Царство небесно наближи. 8 Болни изцелявайте, прокажени очищавайте, мъртви - възкресявайте, бесове изпъждайте; даром сте приели, даром давайте. 9 Не вземайте нито злато, нито сребро, нито мед в поясите си; 10 нито тържик за път, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана 11 И в който град или село влезете, изпитайте кой е в него достоен, и там оставайте докле си излезете. 12 А на влезване в дома поздравявайте го; 13 И ако бъде домът достоен, нека дойде на него вашият мир; ако ли не бъде достоен, мирът ви към вас да се възвърне. 14 И който ви не приеме, нито послуша вашите думи, кога излезвате из онзи дом, или из онзи град, изтърсете праха от нозете си. 15 Истина ви казвам: По-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, нежели на онзи град. 16 Ето, аз ви провождам като овци между вълци; бъдете прочее разумни като змиите, и незлобиви като гълъбите. 17 А пазете се от человеците; защото на съдовища ще ви предават, и в съборищата си ще ви бият. 18 И пред владетели и царе ще ви извождат заради мене, в свидетелство на тех и на езичниците. 19 А когато ви предадат, недейте се грижи как, или какво ще говорите; защото ще ви се даде в онзи час какво ще говорите. 20 Защото не сте вие които говорите, но Духът на Отца вашего, който говори във вас. 21 И брат брата ще предаде на смърт, и отец чадо; и ще възстанат чада връх родителите си и ще ги умъртвят. 22 И ще бъдете от всички ненавиждани заради моето име; а който претърпи до край, той ще спасен да бъде. 23 А когато ви гонят в този град, бегайте в другият, защото истина ви казвам: Нема да свършите градовете Израилеви, докле дойде Синът человеческий. 24 Не е ученик по-горен от учителя си, нито слуга по горен от господаря си. 25 Доста е на ученика да бъде като учителя си, и слугата като господаря си. Ако стопанина на дома нарекоха Веелзевул, колко повече домашните негови? 26 И тъй не бойте се от тех; защото нема нищо покрито, което да се не открие; и тайно което да се не узнае. 27 Което ви говоря в тъмнината, кажете го на видело, и което чуете на ухо, проповедайте го отгоре на покрива. 28 И да се не боите от онези, които убиват телото, а душата не могат да убият; но да се боите повече от оногоз, който може и душа и тело да погуби в пъкъла. 29 Не се ли продават две врабчета за един асарий? и ни едно от тех нема да падне на земята, без волята на Отца вашего. 30 А вам и космите на главите ви всичките са преброени. 31 Не бойте се прочее, вий сте от много врабчета по-добри. 32 И тъй всеки, който изповеда мене пред человеците, ще изповедам и аз него пред Отца моего, който е на небеса. 33 А който се отрече от мене пред человеците, ще се отрека и аз от него пред Отца моего който е на небеса. 34 Да не мислите че дойдох да туря мир на земята; не дойдох да туря мир, но нож. 35 Защото дойдох да разлъча человек против баща му, и дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й. 36 И неприятели человеку ще бъдат домашните му. 37 Който люби баща или майка повече от мене, не е за мене достоен.; и който люби син или дъщеря повече от мене, не е за мене достоен. 38 И който не взема кръста си, и не следва подире ми, не е достоен за мене. 39 Който намери животът си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене животът си, ще го намери. 40 Който вас прима, мене прима; и който прима мене, прима тогоз който ме е проводил. 41 Който прима пророк в име на пророка, заплата на пророк ще вземе; и който прима праведник в име на праведник, заплата на праведник ще вземе. 42 И който напои едного от тези малките само с една чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, нема да изгуби заплатата си.

11 И когато свърши Исус заповеданията си към дванадесетте свои ученици, мина от там, да поучава и да проповедва по градовете им. 2 А Иоан като чу в тъмницата делата Христови, проводи двама от учениците си, 3 и рече му; Ти ли си който има да дойде, или другиго да очакваме? 4 И отговори Исус и рече им: Идете, възвестете на Иоана, това което чувате и видите; 5 слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очищават, и глухи прочуват; мъртви възкръсват, и на сиромасите се благовествува. 6 И блажен е който се не съблазни в мене. 7 И когато те си отхождаха, начена Исус да говори на народа за Иоана: Какво излезохте да видите в пустинята? тръст ли от ветъра разлюлявана? 8 Но какво излезохте да видите? человек ли с меки дрехи облечен? Ето, тези които носят меки дрехи в царски домове са. 9 Но какво излезохте да видите? пророк ли? Ей казвам ви, и повече от пророк. 10 Защото този е за когото е писано: Ето аз провождам вестителя моего пред твоето лице, който ще приготви пътя ти пред тебе. 11 Истина ви казвам, между родените от жени не се е повдигнал по-голям от Иоана Кръстителя; а най малкият в царство небесно е по-голем от него. 12 А от дните на Иоан Кръстителя до нине, царство небесно на сила се взема, и които се насилят те го грабнуват. 13 Защото всичките пророци и законът до Иоана пророкуваха. 14 и ако щете да приемете това, той е Илия, който имаше да дойде. 15 Който има уши да слуша, нека слуша. 16 А на какво да уподобя този род? Подобен е на деца, които седят на пазаря и викат на дружината си, 17 и казват: Свирихме ви, и не играхте; ридахме ви, и не плакахте. 18 Защото, дойде Иоан, който не ядеше, ни пиеше; и казват: Бес има. 19 Дойде Син человечески, който яде и пие; и казват: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците. И оправда се мъдростта от чадата си. 20 Тогаз начена да укорява градовете, в които станаха повечето негови чудеса, защото се не покаяха. 21 Тежко ти, Хоразине! тежко ти Витсаидо! защото, чудесата които във вас станаха, ако беха станали в Тир и Сидон, отколе биха се във вретище и пепел покаяли. 22 Но казвам ви, на Тир и Сидон наказанието в съдния ден по леко ще бъде, нежели на вас. 23 И ти, Капернауме, който си се до небеса възвисил, до ада ще се смъкнеш; защото чудесата които станаха в тебе, ако ставаха в Содом, той би до днес останал. 24 Но казвам ви, че на земята Содомска по леко ще бъде наказанието в съдния ден, нежели на тебе. 25 В онова време отговори Исус и рече: Прославям те Отче, Господи на небето и на земята, че си утаил това от мъдрите и разумните, и открил си го на младенците. 26 Ей, Отче, защото така бе угодно пред тебе. 27 Всичкото ми е предадено от Отца моего; и никой не познава Сина, тъкмо Отец; нито Отца познава некой, тъкмо Синът, и комуто би изволил Синът да го открие. 28 Дойдете при мене, всички що се трудите и сте обременени; и аз ще ви успокоя. 29 Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите спокойствие на душите си. 30 Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.

Евреи[редактиране]

11 А верата е осъществуване на онези неща за които се надеем, и изявение на неща които не се виждат. 2 Защото чрез нея бидоха засвидетелствувани старовременните. 3 С вера разумеваме че светът бе създаден със словото Божие, щото от неявляеми станаха видимите. 4 С вера Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която биде засвидетелствуван че е праведен, понеже Бог даде свидетелство за даровете му; и чрез нея и след смъртта си още говори. 5 С вера Енох бе преселен да не види смърт, и не се намерваше защото го пресели Бог; понеже преди преселението му засвидетелствуван бе че е благоугодил Богу: 6 А без вера не е възможно да угоди некой Богу; защото който прихожда при Бога требва да поверва че има Бог, и че той бива мъздовоздател на тези които го търсят. 7 С вера Ное, уведомен от Бога за неща които не беха още видими, убоя се, и направи ковчег за спасение на дома си; чрез която осъди света и стана наследник на правдата която е от верата. 8 С вера послуша Авраам когато се призоваваше да излезе и отиде на местото което имаше да вземе в наследие, и излезе без да знае де отхожда. 9 С вера се засели в обещаната земя както на чужда, и живееше в шатри с Исаака и Якова, сънаследниците на истото обещание. 10 Защото очакваше града който има основания, и на който художник и създател е Бог. 11 С вера и сама Сарра прие сила да зачне, и като беше преминала възрастта си роди, понеже позна за верен тогоз който се обеща. 12 За това, и от едного человека, а и той замъртвел, народиха се множество, колкото звездите на небето, и като песъка който е по край морето и който не може да се преброи. 13 Всички тези във вера умреха без да приемат обещанията, но от далеч ги видеха, и увериха се, и поздравиха ги, като изповедаха че са странни и пришелци на земята. 14 Защото които така говорят показват че търсят отечество. 15 И ако помнеха онова от което беха излезли намерили биха време да се върнат. 16 Но сега желаят едно по-добро, сиреч, небесното отечество; за това Бог не се срамува за тех да се казва техен Бог; защото им приготви град. 17 С вера Авраам, когато го опитваше Бог, принесе Исаака жертва, и единородният си приносяше този който прие обещанията, 18 комуто беше се рекло: "В Исаака ще ти се наименува семе;" 19 като си помисли че Бог може да възкресява и от мъртви,- от дето по един начин не възкресение го и прие назад. 20 С вера Исаак благослови Якова и Исава за това което имаше да стане. 21 С вера Яков като беше на умиране благослови всекого от синовете Иосифови, "и поклони се като се подпре на краят на тоягата си." 22 С вера Иосиф на умиране предизвести за излезването на синовете Израилеви, и поръча за костите си. 23 С вера, от как се роди Моисей, родителите му криха го три месеца защото видеха прекрасно детето; и не се убояха от царското повеление. 24 С вера Моисей като дойде на възраст отказа се да се нарича син на Фараоновата дъщеря, 25 и предпочете по-добре да злостражда с народа Божий, а не да има кратковременно наслаждение на греха, 26 като разсъди че поношението за Христа е по-големо богатство от Египетските съкровища; защото гледаше на бъдещето мъздовъздаяние. 27 С вера остави Египет без да се убои от гнева царев; защото утърпе като че гледаше Невидимаго. 28 С вера направи пасхата и попръскването с кръвта, да ги не докачи този който погубваше първородните. 29 С вера преминаха червеното море както по сухо, на което като се опитаха и Египтяните издавиха се. 30 С вера паднаха стените Иерихонски след седмодневно около тех обикаляне. 31 С вера Раав блудница не погина наедно с тези които се съпротивиха, като прие съгледателите с мир. 32 И какво още да говоря? защото не ще ми постигна време да приказвам за Гедеона и Варака и Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците; 33 които с вера победиха царства, работиха правда, сполучиха обещания, затулиха уста на лъвове, 34 угасиха сила огнена, избегнаха от острото на ножа, замогнаха се от болести, станаха силни на бой, обърнаха в бег чужди войски. 35 Приеха жени мъртвите си възкръснали, а други беха мъчени като не рачиха да приемат изкупуването, за да получат по-добро възкресение. 36 Други пак претеглиха присмехи и биения, а още и окови и тъмници; 37 с камене бидоха убити, с трион претрити, с мъки мъчени, с нож заклани умреха, скитаха се в овчи и кози кожи, и търпеха оскъдност, бедствия и злострадания; 38 (те за които светът не бе достоен) скитаха се по пустините, по горите, по пещерите, и пропастите на земята. 39 И всички тези, ако и да приеха добро свидетелство чрез вера, не получиха обещанието; 40 защото Бог предусмотри нещо по-добро за нас, да не достигнат в съвършенство без нас.