Никога не се предавайте

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никога не се предавайте
Автор: Уинстън Чърчил
Реч, произнесена от Уинстън Чърчил, министър-председател на Обединеното кралство, в училището Хароу на 29 октомври 1941 г.
Почти година е изминала откакто дойдох тук по любезната покана на вашия директор, за да се разведря и да разведря сърцата на няколко от моите приятели като изпея няколко от нашите песни. Десетте месеца, които изминаха видяха много ужасни катастрофални събития в света – превратности, нещастия – но може ли някой, седящ тук този следобед, този октомврийски следобед, да не се чувства дълбоко благодарен за онова, което се е случило във времето, което е отминало и много голямото подобрение в позицията на нашата страна и на нашия дом? Ами че когато бях тук последния път бяхме съвсем сами, отчаяно сами и бяхме така за пет или шест месеца. Бяхме зле въоръжени. Днес не сме толкова зле въоръжени, но тогава бяхме много зле въоръжени. Имахме неизмеримата заплаха на врага и неговите въздушни атаки все още ни удряха и самите вие имахте опит на тази атака и предполагам, че започвате да се чувствате нетърпеливи, че е имало това дълго затишие без нещо особено да изникне!


Но ние трябва да се научим да бъдем еднакво добри в това, което е кратко и остро, както и в това, което е дълго и тежко. Обикновено се казва, че британците са по-добри в последното. Те не очакват да се придвижат от криза към криза, те не очакват винаги, че всеки ден ще донесе някой благороден шанс за война, но когато те много бавно се решат, че нещото трябва да бъде направено и работата да бъде изпълнена и завършена, тогава дори и да отнеме месеци, да отнеме години, те го правят.


Друг урок, който мисля, че можем да вземем, само връщайки умовете си към нашата среща тук преди десет месеца и сега, е че външността често е измамна и Киплинг добре казва, ние трябва да "... се срещнем с Триумф и Бедствие. И да се отнасяме към тези двама измамници еднакво."


Не можете да познаете по външността как ще потръгнат нещата. Понякога въображението прави нещата да изглеждат далеч по-лоши, отколкото са в действителност, но при все това без въображение не може много да се направи. Онези хора, които имат богато въображение виждат далеч повече опасности, отколкото навярно съществуват, със сигурност много повече, отколкото ще се случат, но тогава те трябва също да се молят да им бъде дадена тази допълнителна смелост да носят това далеч достигащо въображение. Но за всеки, със сигурност, това, което сме преживели през този период – обръщам се към училището – със сигурност от този период от десет месеца това е урока: никога не се предавайте, никога не се предавайте, никога, никога, никога, никога – в нищо, велико или малко, голямо или дребно – никога не се предавайте, освен на убеждения за чест и здрав разум. Никога не се предавайте на сила, никога не се предавайте на видно съкрушителната мощ на врага. Ние стояхме съвсем сами преди една година и за много страни изглеждаше сякаш работата ни е спукана, че сме свършени. Цялата тази наша традиция, нашите песни, нашата училищна история, тази част от историята на тази страна са си отишли и свършени и ликвидирани.


Много различно е настроението днес. Британия, си мислеха други нации, е избърсала дъската си. Вместо това страната ни застана на топа на устата. Нямаше трепване и мисли за предаване и по това, което изглеждаше почти чудо за онези извън тези острови, макар ние самите никога да не се съмнявахме, ние сега се намираме в позиция, където казвам, че можем да бъдем сигурни, че трябва само да упорстваме, за да завладеем.


Вие изпяхте тук един стих от училищна песен, изпяхте този допълнителен стих, написан в моя чест, който за мен бе голям комплимент и който днес повторихте. Но има една дума в него, която искам да променя – исках да го направя миналата година, но не се осмелих. Това е стихът: „Не по-малко възхваляваме в по-мрачни дни.“


Получих разрешението на директора да променя "по-мрачни" на "по-сурови": "Не по-малко възхваляваме в по-сурови дни."


Нека не говорим за по-мрачни дни: нека вместо това говорим за по-сурови дни. Това не са мрачни дни, това са велики дни – най-великите дни, които нашата страна някога е изживявала и трябва всички да благодарим на Бог, че ни е било позволено, на всеки според постовете ни, да играем роля в правенето на тези дни паметни в историята на нашата раса.