Нареда на работниците за освобождението на българския народ, 1871

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нареда  (проектоустав)  на  работниците  за  освобождението  на  българския  наорд
Автор: Васил Левски
Проектоуставът е работа предимно на Левски и е подготвен преди септември 1871 г.



Уставът на БРЦК
ПОДБУДА  И  ЦЕЛ


Подбуда:  тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканският полуостров.


Цел:  с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държава деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление) на същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничери и в което владей правото на силата, да се повдигне храм на истинната и правата свобода и турския чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение било във вяра, бил в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било – всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере.


За извършованието на таквази революция са нужни: 1) уреждание; 2) пари; 3) хора; 4) оръжие и други бойни потреби.


За да се приготвят всичките тези и да се извърши самата революция, наредиха се хора, избрани по съгласието на по-голямата част от българския народ, и съставиха Централен български революционарен комитет.



ЦЕНТРАЛЕН  БЪЛГАРСКИ  РЕВОЛЮЦИОНЕН  КОМИТЕТ


Пребиванието на Ц. Б. Р. Комитет е в Българско, но именно в кой град е, няма да се знае – навсякъде и нийде.


БЦР Комитет се състои от един председател и един подпредседател, един писар и един помощник, един касиер и йоще седем члена, между които е и един поп.


Председателят, писарят и техните помощници и касиеринът се избират от членовете на комитетът; в нужда щат се пременяват от същите и ще бъдат под надзора им.



ДЛЪЖНОСТТА  НА  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ


1)  Да отваря и затваря заседанията.


2)  В нужно време да свиква извънредни събрания.


3)  Да варди и удържа ред на разискванията и гласоподаванията в заседанията.


4)  Да въвежда в работа решенията на заседанията.


5)  Да води надзор над подпредседателят, писарите им.


6)  В гласоподаванията ще дава само един глас; в случай, когато и на двете страни гласоподаванията са равни, може да даде йоще един.



ДЛЪЖНОСТТА  НА  ПОДПРЕДСЕДАТЕЛЯ


1)  Ще помага на председателят в извършването на длъжностите му.


2)  Във време на отсъствието председателево ще го заменява в службата му.



ДЛЪЖНОСТТА  НА  КАСИЕРА


1)  Ще приима пари от частните български революционни комитети и от други места, насрещу които ще дава разписки под номера, ще ги записва в касиерската книга, ще явява за тях и на комитета, за да се запишат и в главната комитетска книга.


2)  Ще издирва пари по решението на комитета навсякъде и за всичко.



ЗА  СЪБРАНИЯТА  ВЪОБЩЕ


Всичките членове на комитета са в събранията равноправни.


Събранията ще стават редовно в неделята два пъти; в нужда и по-често. Решенията в събранията ще стават по вишегласие, което председателят подир нужните разисквания обявява. Решенията ще носят комитетският печат; без него не са припознати.


Писмо до Централния комитет, както и от него до вънкашните частни комитети ще се приемат и изпровождат само чрез едно лице, което Ц. комитет ще назначи.


Никой от частните комитети няма да знай де е Ц. комитет и кои лица го съставляват.


І.  Устройство


За да може комитетът по-лесно да нареди работите и приготви революцията, състави в градищата с околните им села частни революционни български комитети.


За да може по-добре да нагледва работите на частните комитети и да извършва наказанията на престъпниците на закона, нареди тайна полиция.


А за да можат да бъдат и съобщенията между него и частните комитети по-сигурни, нареди революционарна тайна поща.


ІІ.  Пари


С пари ще се снабдява ЦБРК – сам или чрез частните комитети на начин, когото той, със съгласието на частният комитет за най-добре намери.


ІІІ.  Хора


С хора било за войводи, пощари, полициени, или пък задействующи на първи позив войници, ще се снабдява ЦРБК или направо, или чрез другите частни комитети но наредбата, която той ще им даде.


ІV.  Оръжие и други бойни потреби


С оръжие ще се снабдява ЦРБК сам, като проводи по-напред хора учени, които разумяват от оръжие да го прегледат.



ЧАСТНИТЕ  БЪЛГАРСКИ  РЕВОЛЮЦИОННИ  КОМИТЕТИ


Всякой град с околните си села съставлява частен б.р. комитет, който се управлява тъй също, както и Централният.


Всякой частен БРК се допитва и отправя писмата си до Централния комитет, под когото направо и зависи.


Всички писма и решенията до частният БР комитет до Централният ще се отправят пак чрез едно тайно лице, което частният комитет ще си назначи.


Както членовете на Ц. комитет не са никому известни, тъй също и членовете на частният комитет са тайни.


Само по едно лице от частните комитети е известно на Ц. комитет за в случай ако лицето, назначено от частният комитет, чрез което стават сношенията на комитетите, падне в неприятелски ръце.



ДЛЪЖНОСТТА  НА  ЧАСТНИТЕ  БР  КОМИТЕТИ


Частните БР комитети са длъжни да съобщават на Ц. комитет:


1)  От колко села се състои околността им.


2)  В кое село колко хора има и от каква са народност и по колко от всяка народност.


3)  Колко има български юнаци, способни да носят оръжие, и колко са готови за първи позив.


4)  Колко оръжие имат и какво е.


5)  Дали имат в околността си способни хора за войводи и де се намират.


6)  Колко може да се събере в нужно време жито, овес, ечемик, сено, слама и други потреби за храна на животните.


7)  Колко може да има волове, крави, коне, овце и др.


8)  Колко яхъра има и по за колко животни и др. подобни, които ще им се назначават от Ц. комитет.



ТАЙНАТА  ПОЛИЦИЯ


Тайната полиция зависи и е под заповедта само на Ц. комитет. Никой от частните комитети няма да знай от кои лица тя се състои. Броят на членовете е неизвестен; Ц. комитет го определява според потребите.


Членовете на тайната полиция са разпръснати по всичките градища.


Всякой от членовете на тайната полиция познава революционарните работници в града, в когото той е определен чрез един знак, който му е съобщен от Ц. комитет.



ДЛЪЖНОСТТА  НА  ТАЙНАТА  ПОЛИЦИЯ


1)  Да нагледва тайно делата на революционарните работници в града си и да ги съобщава на Ц. комитет.


2)  Да опитва и да се уверява в точността и верността на тайната поща.


3)  Да шпионира турските шпиони и да придирва стъпка в стъпка делата на турската тайна полиция и да ги съобщава направо на Ц. комитет.


4)  Да е извършителна власт на Ц. комитет, т.е. да наказва престъпниците на закона според заповедта на Ц. комитет.


Смъртните наказания ше се извършват тайно, но ако обстоятелствата не позволяват, ще се извършват на явни места и посред пладне.


Споразуменията на полицията с Ц. комитет ще стават само чрез един човек, когото ЦК е назначил и който е в същото време управител на другите членове на полицията в града.


Членовете на полицията трябва да са хора избрани, юнаци, решителни, верни и постоянни.


Наказанията ще извършват онези членове на тайната полиция, на които падне жребие и които се намират в града, дето ще се извърши наказанието.



ТАЙНАТА  ПОЩА


Тайната поща зависи и се управлява направо от Ц. комитет. Броят на членовете на тайната поща не е определен, ще се увеличават или умаляват според потребите.


Челен от тайната поща няма да познава повече от четирима или петима свои другари.


Разнасянето на писма, решения или други съобщения ще се съобщават от лице на лице с нужните лозинки – никак направо.



КАК  ЩЕ  СЕ  ПРИЕМАТ  НОВИ  РЕВОЛЮЦИОНАРНИ  РАБОТНИЦИ


Всякой, който иска да участвува във великото дело на народното ни освобождение, трябва да се яви с време, за да не каже подир, че желаел да работи, но нямал случай.


Ако някой, поканен да вземе участие в работите ни, се откаже, трябва да изложи писмено причините и основанията, на които се отказва, и условията, под които би приел.


Който иска да вземе участие в работите ни, трябва да има пепоръка от някого от познатите до някой революционен работник.


Когато се препоръчва на някой от работниците някой вънкашен човек, трябва по-напред да го изпита: кой е, отде иде, какво иска, какви му са мислите и др., па да яви за всички тези на Ц.комитет, като прибави още и добър опис на физиономията му и въобще на всичките му свойства характеристични, а пък него да го задържи, доде приеме отговор от комитета.


Когато се яви на комитета, че някой си е проводен от някое дружество или от някого за някакво си споразуменеи с комитета, то той трябва да яви натайната полиция да го изпита, а пък в същото време да се увери сам, или писмено, или устно, от човека, когото нарочно трбва да проводи до онези, които са го най-напред препоръчали, или право до оногоз, от когото казва, че е бил проводен.


Когато комитетът се увери, че проводеният или препоръчаният човек е чист, влиза с него в споразумение посредством едного, когото той сам си е отредил.



ЗА  ПРИЕМАНЕТО  НА  ВОЙВОДИТЕ  И  ЗА  ТЕХНИТЕ  ДЛЪЖНОСТИ


Войводите се приемат по гореизложения начин. Когато някой войвода се яви на ЦК и поиска да бъде приет, трябва по-напред да положи изпит от нужните военни науки пред комисията военна, която ЦК ще нареди, и посред знанието ще застъпи и приличното място. Без изпит не е приет никой.


Длъжностите на войводите са: да прегледата позициите, да изберят и определят бранителни точки и да направят нужните фортификаторни планове за укреплението им, да назначат операционните и комуникационни линии, да направят план за револююцията, да приготвят нужния военен закон и най-подир да вдигнат народните байраци и да прогласят народната свобода и Балканската република.



ЗА  ВСЕКИГО  ВЪОБЩЕ


Всякой от членовете на революционарните работници, бил кой бил, трябва да знай сам и да държи в сърцето си това, щото му е поверено.


Не трябва да казва, нито да загатва на таквиз работи на любовница, на жена и пр. Само на най-искреният си приятел може да позагатва нещо, та кога се увери, че и той желае заедно с него да дели щастие и нещастие на бойното поле, може да го приемне, като извести предварително частният комитет, под когото зависи.


Ако някой от революционaрите падне в някоя нужда, всякой от другарите му (разумява се всичките другари революционари) е длъжен на показаният му знак да му помогне.


Ако се появи някой непознат човек, та поиска в името на ЦК да буни народът или други подобни, макар той имал и нужният знак (може би откраднат или със силата на оръжието изпитан), в такъв случай трябва да се яви на ЦК и да се преследва па ако може и да се улови от тайната полиция.


Ако се случи, че лозинката падне в неприятелски ръце, трябва по-скоро да се яви на ЦК да я промени.


Ако някой тайно или на други начин се научи, че неприятелите кроят нещо тайно, трябва изведнъж да яви на ЦК, па ако може и на другите частни комитети.



НАКАЗАТЕЛЕН  ЗАКОН


§ 1)  Ако някой, бил войвода, бил член на комитета, бил вънкашен, бил кой бил, дръзне да издаде нещо на неприятелят ни, ще се накаже със смърт.


§ 2)  Ако някой от влиятелните българи или войвода, подкупен от чуждо правителство или от друго частно лице, поиска да ни пречи в работите под какъвто начин и да било, такъв ще се счита за неприятел и ще се наказва със смърт.


§ 3)  Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система "демократска република" и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт.


§ 4)  Ако някой не припознай Централният революционен български комитет и поиска да се опита по своя глава да подигне бунт, то за пръв път ще му се каже, но ако и то не помогне, ще се накаже със смърт.


§ 5)  Ако някой от членовете на тайната полиция се откаже да извърши по заповедта на комитета някое си наказание, ще се накаже със смърт.


§ 6)  Ако някой в пиянство изкаже нещо от тайната, за пръв път ще му се наповни, повтором – ще се отстрани от работата ни.


§ 7)  Ако някой от служащите, като председателят и др., поиска да злоупотреби служебната власт, за пръв път ще се лиши от служба; повтором ще се извади съвсем, като се по-напред накара да подпише грешката си и да я поднесе писмено на комитета; ако и така не изпълни – ще се накаже със смърт.



НУЖНО  ПРОГЛАШЕНИЕ


Централният български революционарен комитет в името на всичките онези, които са го избрали, упълномощили, основан на своята тайна полиция и със силата на нейното оръжие проглашава:


I. Никой от българските войводи или чорбаджии няма право да представлява българският народ пред другите народности и да прави с тях сам уговорки без знанието на Ц. комитет.


II. Никой няма право да съставлява други революционарни комитети без знанието на Ц. комитет.


III. Никой няма право да издава революционарни прокламации и да буни народа без знанието на Ц. комитет.



ЗАБЕЛЕЖКА


Тоя закон ще трае до захващанието на революцията. Щом гръмне първата пушка, важността му пада и ще влезе в действие нов военен закон, когото войводите със съгласието на Ц. комитет нареждат.



Източник
  • Из сборника "Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски", съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, "Наука и изкуство", 1987, с.229–244


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.