Град Солун. Географски чертици
Град Солун. Географски чертици Автор: Анастас Иширков |
Най-голбмият град и същевременно пристанище в Македония е Солун. И това било така от край време и така ще бъде за дълго в бъдеще. В далеко вдадения в сушата Солунски залив се изтичат реките Вардар, Бистрица, Галик и други по-малки, чийто басейни имат общо 33,373 кв. км, близо една трета от пространството на царство България. Споменатите реки отварят естествени пътища от вътрешността към залива, дето се събират водните пътища на близки и далечни морета и океани. Там, дето се съставят сухоземните и морски пътища, природата предопределила място за главния пристанищен град на Македония, за Солун. Орохидрографски особености на Балканския полуостров помогнали на македонските пътища, които се излъчват от Солун, да се продължат ветрилообразно към Гърция, Албания, Югославия, България и Турция. И, ако пътната мрежа на Македония не е още яко свързана с тая на съседните ней страни, не се дължи на природни несгоди, а на политикостопански сметки и стратегически съображения на несговорните балкански народи. Сега най-важен сухоземен път за Солун е железният път Белград - Ниш - Скопие - Солун. Посочените от природата пътища София - Кюстендил - Скопие, Драч - Битоля - Солун, София - Дупница -
Демир-Хисар - Солун не са низцяло железни пътища. Солун - Цариград и Солун - Пирея - Атина са добри железопътни линии. Последната се свърза след Балканската война, когато южна Македония премина под гръцка власт. И сегашните пътища правят Солун среднще на по-голяма област, отколкото е Македония.
Солун е македонски град, Македония беше и е българска страна и по-рано, когато целокупната българска земя се назовавала с едно име, пътешествениците често наричали Солун български град. Англичанките Макензи и Ерби, които пропътували българските земи в 1863 година наричат Солун българско пристанище и, до като смятат Солун в историческо отношение гръцки град, в етнографско-еврейски, в политическо-турски, в географско отношение, казватъ те, той е български град[1]. Прочутият германски пътешественик Хайнрих Барт, който в 1862 година пропътувал българските земи от Русе до Солун и бил свидетел на българския подем в наченатата черковна борба, пише за Солун следното: „той е роден за столица, той има с още голямо значение за цяла Румелия и, ако един ден стане столица на България, може би в късо време ще захване да съперничи с Атина, ако не с класически интереси, то с богатството си и действително величне“[2].
Българите бяха схванали добре голямото народностно и стонанско значение на Солун за целокупний български народ и бяха постигнали много нещо в това отношение. Моята книга „Град Солун, полнтикогеографски и народостопански бележки“, издадена в 1911 година (140 страници), ни показва ясно това. Но тъкмо тогава, когато смятахме, че сме най-близко до гонената с упоритост цел, се отдалечихме най-вече от нея. Това не трябва да ни отчайва. Дето е текло, пак ще тече, казва нашата мъдра пословица.
ОБЩИ ИСТОРИКО-ГЕОГРАФСКИ БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ГРАД СОЛУН
а. ПОЛОЖЕНИЕ И ГЕОМОРФОЛОЖНИ БЕЛЕЖКИ
Град Солун е разположен в най-вътрешната част на Солунския залив, дето се свършва низкия блатлив бряг на Вардарската делта и почва сухото крайбрежие, зад което се издига величествено Хортач планина 1200 метра високо.
Астрономическото положение се определя с мерндиана 22o57' и линията на ширина 70o39'. По отношенне на дължината си Солун заема средно място в Балканския полуостров, а на ширнната - южно.
Солунският залив се вдава далеко в сушата с посока югозапад-северо-изток и теснината между Вардарската делта и Големия Караборун представя южна граница на вътрешния залив. Тук Вардар насипва постояно морето, расте сушата и се образува пространна подводна делта. Затова южната граннца на вътрешния залив се изтъква не само от теснината, а и от подводна плиткост, която се разстила по средата ѝ и има дълбочина само 183 метра. Вътре в залива, който в посока север-юг има дължина 17-18 км и ширина около 13 км, се сръщат дълбочини от 20 до 30 м. Изобатата на 10 метра дълбочина ту се приближава, ту отдалечава отъ брега, но тъкмо пред града тя е най-близко до него, което обстоятелство е от голямо значение за корабоплаването.
Западното крайбръжие на Солунския залив е делтно. Сегашните реки Вардар, Галик, Пайзански поток и техните по-раншни ръкави и устия докарали тука много нанос, съставен от пясък, тиня и чакъл. Заливът се засипва непрекъснато и за да не повреди тоя нанос един ден на корабоплаването са обмисляни най-различни планове, но до сега не е „направено много в тая посока. Когато реките носят мътна вода на Солунския залив, тя като по-лека се разстила върху бистрата морска вода, и повръхнината на заливната вода добива жълтеникав цвят.
Източният бряг образува на повечето места стръмни спускове, които състоят от хоризонтални неогенски пластове, особено от жълтеникава глина и пясък. От такива пластове състоят и Малкият и Големия Караборун.
Земята зад Солунския залив представя голяма низка равнина, известна с името Солунска Кампания или само Кампания.
В неогенско време в околността на Солун потънала голяма планинска маса и се образувала котловина, която се обърнала в езеро. Такива езера в това време имало в много краища на Македония. Чрез ерозия назад и под действието на по-сух климат, тия езера отчасти или изцяло изчезнали, станали плодородни полета.
В солунската равнина остатък на старото езеро представя Енидже-Вардарското блато, което и в историческо време било по-голямо и навярно достъпно за малки морски кораби. Сега то се постоянно затлачва.
Солунската равнина има пространство 1715 кв. км., и е по-голяма от Софийското поле.
В околността на Солун се издига лично планината Хортач. Нейните склонове са много разядени от порок и сега са покрити с низки парнарски храсти. Само най-високите части на тая планина, от които се открива чудесен изглед към полето, залива, Лагадинското езеро и далеко на юг в Халкидика и на север и запад в планинска Македония, са покрити с хубава букова гора.
Насреща, отвъд залива, се издига високо Олимп, най-високата гръцка планина (2920 м.), по която се 6елее сняг и през лятото.
Солун и околността му имат благоприятни условия за богата растителност, но в тази посока е направено твърде малко. Само в новите квартали, в Пиргит, които се разтилат на изток от старата крепостна ограда, има грижливо гледанн градини с дървета и цветя.
Във връзка с геоложното устройство на близката Солунска околност и тектонското образуване на Бяло море стоят многочислените и често опустошителни земетръси.
Солун лежи на Беломорския бряг в Средиземноморската област, но той несподеля напълно климатическите особености на тази област. В неговия климат има много нещо чисто балканско, свойствено на земята, която се разстила зад него.
В бившата българска мъжка гимназия „Св. Кирил и Методий“ се водеха от 1893 до 1913 год. редовни метеорологични наблюдения и резултатите се печатаха в редовни годишни отчети.
Възъ основа на тия данни бях характеризирал в 1911 год. климата на Солун в моята книга за гр. Солун. В гръцката гимназия в Солун беше наредена второкласна метеорологическа станция, в 1909 год., която с малки прекъсвания е работила до 1921 год. От 1925 год. насам при Солунския университет се основа катедра по метеорология и климатология, която е поела и извършването на наблюденията. Резултатите се печатат в годишниците на гръцката национална обсерватория.
Въз основа на данните от метеорологичната станция при българската гимназия „Св. Кирил и Методий“ характеризирах по следния начин климата на град Солун:
Средната годишна температура на въздуха в Солун е 16,1°C, средната януарска 5,3°C, средната юлска 26,9°C. Разликата в температурата на най-топлия и най-студения месец в годината е 21,6°C – по-голяма отколкото в Бургас, дето януарската температура е 1,9°C, лятната 22,6°C, а разликата 20,9°C. Голямата разлика между лятната и зимната температура характеризира климата на Солун като континентален. В последните 15 години най-висока температура на въздуха била 39,3°C на 23 юли н. ст. 1902 год., а най-низка температура -7,6°C. Характерно е за климата на Солун обстоятелството, че в голяма част от Солунски залив, когато зиме е тихо и настъпи студ, водата му се покрива с лед, дебел от един до три сантиметра. Такова заледяване се наблюдавало в 1875, 1903, 1904 и други години. Лесното заледяване на Солунския залнв се дължи най-вече на сладката вода, която донасят на залива многочислените реки, що се втичат в него. Понеже прибрежно заледяване,
в Средиземно море изобщо несъществува, то заледяването на Солунски залив представя интерес и са го разглеждали много географи.
Досежно валежа Солун е доста мащински одарен. Средно годишно падат в Солунъ 550 литри вода на кв. метър. По ред на години валежът не пада равномерно и се колебае количеството му средногодишно между 400 и 770 литри на кв. метра. Неравномерно е количеството на валежа и по месеци: най-много вали в есента (ноември и октомври), а най-малко през лятото (юли). Досежно месечното разпределение на валежа Солун има средиземноморски климат. Солун има средно годишно около 100 дъждовни и 7 снежни дни; числото на дъждовните дни варира по години между 75 и 150, а на снежните между 1 и 12.
Абсолютната влага в Солун е сръдно годишно 94 мм, а относителната 61%; максимумът достига често 100%, а минимумът варира между 14 и 22%. Средногодншната влага е 44%.
Средно барометрическо налягане в Солун при 0° е 759,6 мм. Височината на барометъра е в гръцката метеор. станция 33,40 м, а в българската беше 39,95 над морското равнище.
Най-често вее вятър в Солун от север, този вятър се казва Вардарски; после от югозапад, от морето; по-рядко от изток и още по-ръдко от другите небесни посоки. Северният вятър вее най-често през зимата, когато в континенталната страна на Македония се образува голям максимум, а над морето минимум. През лятото отношенията са противоположни: минимумът на барометрическото налягане се намира над нагорещената континентална част, а максимумът върху хладното море, тогава вее най-често югозападен вятър; източният вятър вее през всички месеци на годината, но по-често през студените отколкото през топлите. Силата на вятъра е сръдно 4 метра на секунда. Средно годишно се случват 34 бури, но тяхното число варира извънредно много по години, между 3 и 88.
Климатът на Солун в широк смисъл на думата, като „хава“, не е твърде здрав. Тук върлува много треска, поради големите мочури в околността: треската е тук в ендемично състояние. Санитарните грижи са още слаби, много от жилищата не са хигиенически и голяма част от бедното еврейско население страда от туберкулоза. Комарите безпокоят много хората презъ лятото.
в. ПРОИЗХОД И РАЗВОЙ НА ГРАДА СОЛУН
В най-старо време, когато околността на сегашния град Солун нямала нужда от големи съобщения и търговия, главното селище на този край се намирало два часа на юг от Солун при топлите целебни извори на сегашното село Седес. Това селище, което било гръцка колония, се наричало поради топлите извори, които се използват и в днешно време, Терме, а солунският залив – Термейски залив. Ксеркс е лагерувал в Терме при своя поход към Гърция (481 год. преди Христа).
Разкопките, които французите направиха през време на голмята война на могилите близо до Солун, показаха, че още в предисторическо време там е имало много поселения.
Около 315 год. преди Христа Касандър, зет на Филипа Македонски, основал град на мястото на сегашния Солун и го нарекъл по нмето на жена си, сестра на Александра Велики, Тесалонике, ние, което ъ тази форма се запази и до днешен ден в гръцки език, а ние за краткост го именуваме Солун, турцитe Селяняк, а западноевропейцитe най-вече Салоник, Салоннки, Салонико. Касандър пресеlил жителиte на Терме в Солун, и затова последният град сe смqта за наследник на Терме.
Благодарение на доброто географско положение, на широкото разпространение на македонското царство и на високото покровителство от сестрата на могжществения Александър Велики, Солун бързо станал главен град на македонското крайбрeжие. Той бил силно укрепен и добил важно стратегическо значение.
После победата при Пидна в 168 год. преди Христа Солун паднал в ръцете на римляните и скоро (148 год. пр. Хр.) станал главен град на римската провинция Македония. Неговите укрепления били усилени.
Под римляните Солун се развил още повече. Той бил същевременно краен и преходен пункт на Via Egnatia. Из старата история на Солун заслужава да се помене, че в 58 год. преди Христа бил заточен тука римският оратор Цицерон. После смъртта на Цезаря Солун се присъединил към партията на Антония н Октавия и за това получил права на римски град.
В царуването на Нерона апостол Павел проповбдвал тука Христовото ученне ин написал за новооснованата солунска християнска община две писма. Апостол Павел заварил доста голяма еврейска община в Солун.
В първите три века на нашето леточисление населението на Солун достигнало до 220,000 души, и по търговия и съобщения далеко на длъж и на шир нямало град, който да се мери със Солун. В началото ка четвърти век (300 год. после Хр.) град Солун бил възведен в степен метрополия.
В първите четири века подир Христа две събития помрачили мирния развой на градъ Солунъ: готското нападенне на града в 269 год. и ужасното клане на 7000 граждани в хиподрома по заповедь на императора Теодосия в 390 год.
От средата на V век нататък град Солун бил често подлаган на жестоки изпитания. Той бил нападан, понякога дори превземан и разграбван и опустошаван от хуни, вестготи, авари, славяни, българи, сарацини, нормани и латинци. Яките стени, добре организираното градско населенне и болести в лагера на нападателите спасявали най-често града от варварските нападения. Особено много пострадал Солун от сарацините в 904 година и от норманите в 1185 година. Но доброто географско положение на град Солун и богатата му околност помагали да се възобновява бързо неговото благосъстояние, и ние виждаме, че Солун стоял винаги на чело на македонските градове.
В 1204 год. Солун паднал под властта на латинците, които, намясто да освободят Светата земя, превзели Византия и се настанили в нея като господари. Солун заедно с околната земя съставил отделно кралство, което управлявали Монфератските херпози до 1222 год.
Българите не могли да превземат Солун. Те не са имали военна флота и много мъчно ставали трайни господари на крайморски градове. В царуването на всесилния български цар Иван Асен и солунският управител се намира под васалството на българския цар. Калоян паднал убит под стените на Солун от свои хора; това обстоятелство създало легендата, че той бил промушен от свети Димитра, многопочитан патрон на града.
От латинците Солун преминал във властта на Тодора Ангел Комнен, който в 1230 год. бил пленен от българите. Никейският император Ватацес отнел от Иоана, син на Тодора Комнен, града Солун.
В последните години на византийското владичество Солун страдал много от борбите на претендентите за цариградския императорски трон, от борбите между византийците и епиротите за господство над Солун. Непрестанните вътрешни крамоли и интриги разслабили снлно някогашното организирано гражданство и то не било вече в състояние да противостои на външни нам си и влияния.
В края на XIII и началото на XIV столетие сърбите навлезли далеко на юг в Македония и откъснали голяма част от земята на Солун и с това отслабили града. От към море се засилили в сжщото време генуезците и венецнанците и уголемили много своята търговия на изток. В 1277 год. венецианците сполучили да сключат нов договор с Михаила VIII, според който те придобили право да живеятъ в една махала на Солун и си построят там черква. Каталаните под предводителството на Рокафорта, подкрепени от турски кавалеристи, опустошавали околностите на Солун, а Бяло море било пълно с пирати.
При такива лоши условия за Солун и византийската империя се появили добре организираните във военно отношение турци. Първи път Солун бил обсаден от турците под началството на Тимурташ в 1381 год., но обсадата се свършила без успъх. Десет годнни по-късно, на 25 май 1391 год., турците влезли в Солун, но не се задържали дълго в него. Когато те трябвало в 1407 год. да отидат в Азия против татарите, отстъпили града и околността на визатийците. Тепърва в 1422 год. турците поискали наново да вземат града и го обсадили. Солунските граждани, като видели, че не ще могат да се защитяват, предпочели властта на Венеция пред турската и ѝ продали града за 50,000 дукати. Венецианците усилили градските стени, построили нови укрепления и за защита на града държали силна флота в Бяло море. Но осем години по-късно се явила силна турска войска под предводителството на султан Мурата пред стените на Солунъ и превзела града после няколкодневна обсада на 29 март 1430 год. Голяма част от венецианците избягали о време, а заробените солунчани били продадени като роби.
Мурат, който сам оставил да избият много от жителите и ограбят имота им, съзнавал добре голямото значение на Солун в търговско и стратегическо отношение и се погрижил да се насели наново, като докарал в него много турци колонисти. Много от хубавите средновековни гръцки черкви турците преобърнали в джамии. Стари палати били предадени на заслужили видни турци.
Под турците Солунъ не изгубил от своето значение. Наопаки, той се подигнал твърде много в търговско, индустриално и културно отношение, когато се преселили в него изпъдените от Испания евреи в 1492 год. Някои от тези евреи в XVII век приели мохамеданство и техните потомци играха голяма роля във възраждането на Турция.
В първите векове на турското владичество в Европа, когато турските военни походи били насочени към север и северо-запад вън от границите на Балканския полуостровъ, в историята се говори малко за Солун. Но за туй пък търговията на града се силно развивала. В 1521 год. Дубровник (Рагуза) добил привилегията да изкарва житни храни през солунското пристанище без мито. В същата година свързала важен за търговията на Македония договор с Турция и венецианската република. Свръзката между Солун и Венеция била много тясна и търговията между тях твърде голяма. Войните на Турция в Унгария през 1528, 1529 и 1530 год., особено войната с Венеция, повредили много на солунската търговия. Големият гарнизон в Солун напуснал града, също войскит от санджака, и заминали за бойното поле, с това намалял значително консумативннят елемент, а размирицата спряла вътрешната търговия.
Солун под турците преживял голяма част от историята на Турция, особено на Македония. По-важни моменти от историята на Солун под турците са следните:
В 1569 г. пожар съснпал хиляди къщи и изгорил много хора.
В 1639 год. цяла Македония от Скопие чак до Солун била опустошена от албанци разбойници, и търговията много пострадала.
Поради война с Венеция в 1645 год. застанала пред Солун турската флота и се събрала в града силна войска от цяла Румелия; населението издържало войската. Многобройна войска се събрала в Солун и в април 1815 година, когато судтан Мустафа и се готвил за поход срещу Морея.
Гръцкото възстание в 1821 год. засегнало отблизо околнсстите на Солун, но не могло да се развие в самия градъ Солун.
В първата третина на ХХ век, когато търговията на Европа разцъвти наново в свръзка съ параходното морско съобщение, тя обхвана и Солун. Солунското пристанище се свързало чрезъ редовно параходно съобщенне с презморските страни. Числото на чужденците се увеличавало, създали се подред много чуждестранни търговски и политически консулства, които подпомагали и покровителствували външната търговия. А когато се откри Суезкия канал и се отвори удобен къс воден път от Средиземно море за Индийския океан, когато в 1888 год. линията Солун – Скопие, построена в 1874 год. се свърза и с линията Ниш – Белград и с това дойде в свръзка с железнопжтната мрежа на средна и западна Европа, Солун доби важно всесветско пътно и търговско съобщение. Цяла редица нови подобрения в съобщението подигнаха значението на Солун като търговски град. В 1894 год. 6е отворена за съобщение линията Солун - Битоля, в 1906 год. се завърши линия Солунъ - Дедеагачъ - Цариградъ. Линията Скопие - Солун бъше засилена още в 1874 год. с постройката на линията Скопие - Митровица. Най-късно се свърза линията Солунъ - Битоля с гръцката линия за Пирея.
Голямо значение за водното съобщение на Солун с бреговете на Адриатическо море има прокопаването на Коринтския канал.
При по-добра търговска политика по-рано на турското правителство, а сега на Югославия и Гърция, Солун можеше да се свърже чрез наша железна линия София - Куманово - Скопие и София - Дупница - Горна-Джумая - Демир Хисар.
Македонската вътрешна революционна организация засегна Солун, дето по едно време беше нейното седалище. Памятни са атентатите срещу Отоманската банка и парахода Гвадалквивир.
В противоположност на Цариград, дето простата фанатическа мохамеданска маса би вземала връхъ, дето грамадната бюрокрация и духовно съсловие свързуваха духа на така наречената интелигенция, в Солун мнозинството от населението бе другоплеменно и свободолюбиво. Многочислените евреи получаваха французко образование, възприемаха чрез французката литература френски дух; гърци и българи имаха добре уредени училища, които подготвяха добри сили за развоя на града и вътрешността на Македония; числото и значението на италиянци и австрийци в Солун бе голямо; като прибавим към това, че и голяма част от солунските мохамедани бяха потурчени евреи-дюнмета - ще разберем защо Солун бе станал най-важен политически и културен център на Турция и нейните народности, и провъзгласяването на свободата, хуриета, можеше да стане само в Солун.
г. НАСЕЛЕНИЕ
Турция не бе правила редовно преброяване на населението в държавата, и затова броят на населението в град Солун в надвечерието на Балканската война не се знаеше точно колко е, а чрез преценка се даваха най-различни числа изцяло за населението и отделно по народност. Докато едни изкарваха населението на Солун по-малко от 100,000, други го казваха до 175,000 души. Към времето, когато пишех аз за Солун (1910 година), най-точни данни за числото на солунското население даваше английският консул в Солун за 1909 год., според които то броило 130,000 душн[3], а в
Almanach National за 1911 година - 145,000[4]. Аз се отнесох за по-вярно число на солунските жители до г-на Янко Пеевъ, тогавашен секретар на българското консулство в гр. Солун. И той, след най-грижливи сравнення на числата на населението в Солун, можа да изкара за 1911 година 128,000 жители, които се разпадат по народность така:
Евреи 64,000 жители или 50%
Турци 25,000 жители или 19,5%
Гърци 22,000 жители или 17,2%
Българи 10,500 жители или 8,2%
Разни 6,500 жители или 5,1%
Всичко 128,000 жители или 100%.
В Солун е имало евреи ощс в най-стари времена. Когато Павел дошъл в Солун да проповядва Словото божие, намерил многочислена еврейска община в град Солун. В XV век дошли ашкенази, имало и италиянски евреи, но най-много евреи дошли в мрая на XV и в XVI век, когато испанците изпъдили в 1492 година еврейте из своята държава. Тогазъ дошли в Солун около 20,000 души бежанци евреи, които султан Баязит приел на драго сърдце за свои поданици. Евреите развили силна търговия, занаяти, и отворили добре уредени учнлища. Те се разселили от Солун в цялата турска държава.
В 1654 година се преселили в Солун от Смирна еврейнът Сабатай Севи и осиовал кабалистична секта, която броила няколко хиляди евреи. Гонени от своите ортодоксни сънародници, кабалистите приели мухамеданство, тяхъ наричат дюнмета.
Град Солун беше дълго време еврейски град. Половината му население беше еврейско. То беше даже организирано и издържаше много училища.
Турците са играли дълго време голяма роля в града, защото той имал важно военно значение. Той бил изходен пункт за военни походи по суша и вода. В последните години на турското владичество, турците в Солун се бяха увеличили чрез прииждане на бежанци от Гърция, Босна и Херцеговина, Сърбия, а най-вече от България. Турците не притежаваха добре уредена народностна община. За техните училища се грижеше държавата и градския съвет.
Гърци в Солун е имало от край време, и културата на града беше гръцка. Гръцкото население се поддържало в Солун чрез прииждане на гърци от Гърция и Беломорските острови и чрез претопяване на православни християни от други народности, главно българи. Гръцката религиозна община не отстъпваше по организация на еврейската. Тя беше, както еврейската, верска организация: до като у евренте начело стоеше равина, у гърците беше митрополит на чело на верската организация.
Българи. В 1911 год. българите бяха на брой вече около 10,000 души. Българи е имало в Солун и южна Македония още от времето, когато те се заселили тука. Български езикъ бил говорен винаги в Солун, местното другоезично население за да се разбира с българите, които били мнозинство в околността, знаело български. В предвечерието на балканската война на пазаря се беше наложил българският език, и него знаяха да говорят евреи, гърци, турци, ерменци и други. Но въпреки това българите в Солун се намирали чрез черквата под гръцко (Влияние, погърчвали са се и поддържало гърцизъма в Солун, както и другаде в българската земя, гдето имало гърци.
Българите в Солун били по време на българското възраждане в първата третина на XIX вез разнебнтени и малобройни, затова тук българска църковио-училищна общнна била основана чак в 1867 год., а гражданският институт на мухтарите е бил установен в 1904 год., когато трите главни български махали се сдобили с трима българи мухтари. В 1910 год. солунската българска община се превърна в митрополия и управляющия епархията Н.В. Преподобие архимандрит Евлогий, действуваше като председател. Този съвет беше припознат от властта официално като българска религиозна община, но още не и като митрополия. Цариградската Екзархия действуваше за берат на солунската епархия с
пълното съзнание, че солунският митрополит ще бжде много полезен за развитиеото на учебното дело в Солун и за подигане на престижа на българските екзархисти пред техните сънародници патриаршисти.
В Солун бЪше седалището и на българския униатски владика, Н. Преосвещенство Епифаний Шанов от Казанлък. Той прекарваше известно време в Кукуш, дето имаше по-силна униатска община и хубава униатска черква. В Солун имаше само 120-150 души българи униати.
Най-много българи преселенци в Солун имаше от Дебърско, Кукуш, Куманово, Прилеп, Велес, Щип и солунските села. Те се черкуваха в четири български черкви, които не се отличаваха с красота.
Учебното дело на българит в Солун почнало късно: в 1865 год. се отворило частно българско училище на Славка Дингова, в 1867 год. се отворило общинско българско училище и до освободителната война (1877-1878 год.) имало само един учител. В 1881 год. солунското двукласно училище го взема под свои грижи Екзархията и в 1885-1886 год., то стана пълна гимназия с седем класа. В 1910 год., когато аз изучавах Солун, в него имаше следните български училища: пет основни училища с 594 деца, пълна мъжка гимназия, пълна търговска гимназия и пълна девическа гимназия с 526 ученика и ученички. Общината беше уредила стопанско училище, отворено 6е и свещеническо училище. Българчета посеащаваха в Солунъ и чужди училища: 45 студента-юридически факултет, 40 ученика - императорски лицей и още няколко деца - френски и немски училища. Общият брой на българи ученищи и ученички в Солун надминаваше в 1910 год. 1,200. Броят на българи учители и учителки беше около 80 души.
д. ФИЗИОНОМИЯ НА ГРАД СОЛУН ПРЕЗ 1910 ГОДИНА
От брега на морето, покрай който се простира кей с широка улица и красиви сгради, най-вече хотели и кафенета, градът Солун се разпростира нагоре изпърво въз слабо полегати, но отпосле по доста стръмни склонове на Хортачните нздънки. По този начин градът придобил амфитеатрално разположение. Старовремската добре оцеляла крепостна стена заобикаля по-голямата част на града. Само долу, в низината, тя е премахната вече, за да се даде възможност на града да се развива на запад и особено на изток. В най-горната част на града се издига крепостта Едикуле, старата цитадела, която служеше за затвор. А край морето стърчи уединено белосаната Беяс куле, която по-рано носила турското име Канлъ куле (кървава кула). Тя служеше също за затвор. По-голямата част на града имаше напълно ориенталски тип. По-голямата част от улиците са тесни и криви, само главните улици са доста широки и сравнително правни. Сградите са най-вече паянтови. Новата част на града - Каламария или Пиргит, бе модерно построена, имаше шнроки улици, с хубави здрави сгради и широки градини, там живееха повечето чужденци, там бяха консулствата и къщите на богати люде. Електрически трамвай свързваше тази част на града с центъра и другите му части.
Солун представяше голямо смешение на народи, езици, носни, обичаи и постройки. Наред с модерното вървъше и арханчното, но личеше стремеж, макар и бавен, за подновяване. В Солун имаше вече газово и електрическо осветление, модерен водопровод, хубави фаетони служеха за съобщението между далечните гари и голямата част на града. Добре наредени бирарии, кафенета, добри хотели и ресторанти, и сенчести градини изобилваха в долната част на града и те бяха нагодени по вкуса на местните жители и чужденците. В Солун край кея можеш да пиеш кафе или бира, както у всеки западно-европейски град, но можеш същевременно да се насладиш, ако искаш и ако разбираш от това, от чудния изглед що се откриваше горе из турските кафенета при дервишкия монастир, дето под сянката на столетни широколонни дървета, тихо ромоли фонтан и царува пълна тишина. От там се вижда целия град, открива се далеко морето в залива, в края на хоризонта се изпречва снежния Олимп. До самите кафенета се издигат високо градските назъбени стени, глух свидетел на много обсади и кръвопролитни сражения.
За бързото модернизиране на града помагаше много не турското население, което беше по-предприемчиво и поддържаше по-тясна свръзка с своите еднородци в културните държави. Свободният дух и космополитичен характер на солунското общество бяха създали особен публичен живот в града. Малкият площад La libertè, около който се редqха бирариите и кафенета на хотелите Олимп Палас, Англетер, Империал и други събираше всяка вечер стотини по-първи граждани на Солун без разлика на народност, вяра и политически убеждения.
Турцит създали твърде малко в Солун. Те намерили тук готова средневекова крепост, направена и допълнена от венецнанцитя и я задържаха до край, макар тя да беше изгубила вече всякакво военно значение. Многото хубави византийски черкви те преобърнаха в джамии и с това запазиха средневекови старини с гопяма стойност за историята на изкуството. Между тях първо мсто заемат византийската митрополитска черква Св. Димитър, построена на гроба на св. Димитра, патрон на град Солун (413 год.) преобърната на джамия под името Касимне в 1397 год. от султанъ Баязит, черквата св. Георги, ротонда, един от най-старите паметници на християнското изкуство, преобърната на джамия под нмето Хортаджи (Ортакьой) джамия; солунската катедрална черква Св. София, която прилича много на цариградската, със същото име, но е три пъти по-малка, била обърната на джамия със същото име от Рабиш Ибраим паша.
От римско време са оцелели отчасти Касандровите или Константинополски порти. Стълбовете са покрити с релиефи и гърко-римски скулптури. Тя била построена от императора Галерия във времето между 296 и 311 год.[5]
В свръзка с паянтовата направа на къщите, теснотата на улиците, злосторствата и умишлените със спекулативна цел подпалвания стоят честите и опустошителни пожари в Солун. В 1890 год. силен пожар унищожил 2000 къщи, пожари в по-старо време са унищожили много старини, останали от древните и средни векове. Пусти дворнища и огорени остатъци биятъ в очи на много места из града. Говореше се, че имало специално подпалително дружество, което улеснявало градския съвет в неговите планове за регулиране на града[6].
Бележки
[редактиране]- ↑ Travels in the Slavonic provinces of Turkey-in-Europe. By G. Mulr Macenzie and A. P. Irby. London 1867, стр. 10 и 18.
- ↑ Heinrich Barth. Reise durch das Innere der Europalischen Türkel im Herbst. 1862, Berlin, 1864. стр. 216
- ↑ Turkey. Report fot the year 1909 on the trade of the consular district of Salonica-London, 1910, стр. 4
- ↑ Almanach National - Au profit de l'Hopital de Hirsc. Salonique, 3-me annee, 1911, стр. 98
- ↑ Хубави бележки за старините на Солун ни дава Н. П. Кондаков, в своето съчинение „Македонiя, археологическое путешествiе. Санктпетербург. 1909, стр. 70-147.
- ↑ През време на голямата война голъм пожар унищожи еврейската махала. Сега град Солун е благоустроен, но аз го видях за последен път в Балканската войма (1913 г.).