Тако да ма не напада измама. — Сравни с: „Така ма помама…“
Тако ми аманетя Божи.
Тако ми Бога.
Тако ми Бога и отца.
Тако ми братската любов.
Тако ми вечната мъка.
Тако ми враг душата не отнел.
Тако ми вълк сърцето не изял.
Тако ми верата.
Тако ми верата, що верувам.
Тако ми грешната душа.
Тако ми гробната земя.
Тако ми душата царувала.
Тако ми душата на онзи свят са наслаждала.
Тако ми жив Господ. Щип.
Тако ми златни св. Иван.
Тако ми земята костите не изфърлила.
Тако ми земята, в която ще бъда.
Тако ми зло тая година не донесли.
Тако ми краят, който ма чака.
Тако ми кръвта.
Тако ми кръста. Соф.
Тако ми кръста, който сми държали.
Тако ми кръста, в който са кръстим.
Тако ми къщните богове.
Тако ми любовта, която имами.
Тако ми мила душа с него не прала.
Тако ми на зло година не дошла.
Тако ми небето и земята.
Тако ми св. Ивана, който ми е с тебе от добра воля, а не без воля.
Тако ми светого Ивана.
Тако ми светото венчание.
Тако ми този ляб.
Тако ми този Божи храм.
Тако ми тънките ребра.
Тако ми Христовите мъки.
Тако ми честният кръст.
Тако мойта мъка да не бъде за мене.
Тако мъртва гной да ма не спопадне.
Такъв ма гръм не убил.
Такъв ми са напело.
Такъв рахат ти и у баща си не мож намери.
Такъв та знаем, такъв та пишем.
Талпа-суратлия.
Там да ма циганска торба не нахрани.
Там да ма цариградска чума отнеме.
Там да ма червеи не изпият.
Там дълбоко, агачо. — Гери даха бок я — рекъл един турчин, като бягал от Влашко през Дунав.
Там, дето ма чешеш, не ма сърби.
Там, дето хлопаш, няма да ти отворят.
Там, дето шиеш ти, аз съм веке прешил.
Там изсипала циганката солта си (синията си). — Тъй казват на децата, кога паднат нейде, или изобщо за все, що пада.
Там и кучетата вар не едат.
Там ма чума не уморила.
Там ма море здраво не носило.
Там ме конски опашки не влекли.
Там му е нему цаката.
Там му не пее петелът.
Там мра аз сега, я.
Там са грозде не ражда, де мотика не обхажда.
Там са забъркали трици за тебе.
Там са пукали, откъм гърба.
Там село не бива, по-надоле бива. От песен.
Там си го и Богът помилва.
Там си и закисна.
Там ще живея, ако ще би и с котки на о`ран.
Тамам време да са фърли пепел на желязото, той го няма.
Тамам за вълкът приказват, и той в кошарата.
Тамам на сватбата, ей и харачарът.
Тамам пърлика дето ще гори един, нека горят двама.
Тамам се наканил сиромахът да тропне, и то се спукал тъпанът.
Тамам се сиромахо разрипа, и тупано се скина. Соф.
Тамам сватба на угад — ни хляб стигна, ни манджа остана.
Тамам сега в пъргът — т.е. в силата си.
Тамам сега в лудия ум.
Тамам сега пада-става.
Тамам сега на водата.
Тамам си е поотрил гурелето от очине. Ахъчелеб.
Таме плачат и таме са смеят.
Тамо, дето го не сеят, отива, че там изниква.
Тамо ма мъртви зной не намерил.
Тамо ма напрасна смърт не нашла.
Тамо ме чужди очи не водили.
Тамо му е хвърлен пъпът.
Тамо на четворка не носят.
Тамо нему.
Тамо нему си било. Лом.
Тамо нема ни овца, ни руно.
Таралежът не обича бързата работа. Или:
Тарле мрази бързата работа. — Проводили тарля с бъкела за вода по резитба, по гроздобер; като се връщал, чул, че предрънкали корабите, рекъл да се разбърза, препънал се, та паднал и бъкелът го затиснал.
Тарапана не е (не ги сече).
Тарле са не милва (в пазва не са туря).
Тарле си знае едната.
Тарпа`н-аяклия е.
Тарпило има, давило нема. Пир.
Тате, рекло детето, мечката играе у комшията. — Тя ще доде и у дома, рекъл бащата.
Тато! Побеля ми главата, омръзна ми жената.
Тато, хванах една мечка. — Докарай я. — Не ще. — Пусни я. — Не ме пуща.
Татовото то, сърма и злато. — За дете.
Татул ли си яла, та си полудяла.
Тафра голема с мешин долама. Дем. Хис.
Тафрата го напина, голота го сопина.
Тая година управа няма, или
Тая година оправ нема. Соф.
Тая патка не е хапка.
Тая песен не е за тая есен.
Твои приказки не са да родят.
Твой мъртвец, твой помен.
Твой себап, наш джовап.
Твой съм, твой; точи вино, че ма пой.
Твойта, Боже, кой как може.
Твойта брада побеляла не на воденица.
Твойта душа не е от злато, и тя й като мойта.
Твоите думи в Божиите уши.
Твоите ръце не са свинярски. Щип.
Твойто масло мойта гозба не слади.
Твоя баба и моя баба, същи две баби.
Твърд като камък (желязо).
Твърд на (от) зима` като куче.
Твърди пазар.
Твърди скелята, пази са.
Твърдо като бабини зъби.
Те го не щат в селото, той иска у попови да кондиса.
Те го не пущат в селото, той пита де е поповата къща.
Те двамата като два вълка.
Те искат и кучето да е сито, и питата да е цяла.
Те казали на котката, а тя на опашката си.
Те`, мъжо, вретено — викала една жена, като спущала и вадила все едно, и то в каца, за да се покаже, че е работна.
Те са въшкави приятели.
Те са глава и възглаве.
Те са като Бъдни вечер и Божик. — Тесни приятели.
Те са като дупе и гащи.
Те са некят и месо.
Те са (като) разрязана ябълка.
Те са празни, дет ги блазни.
Теб ги казвам, свекърво, да ги чува булката.
Теб ти е широко около вратът, та са подиграваш с сиромашта.
Тебе думам, дъще, сещай са, снахо.
Тебе думам, свекърво, усещай са, снахо.
Тебе думам, черко, ти се сечай снао. Пирот.
Тебе лъжа, мене истина.
Тебе много, мене малко.
Тебе наздрави, мене глава да боли.
Тебе щяла, мене щяла, що е криво грошата.
Теби воля, мен неволя.
Теби остало сирена попара да ядеш.
Тегли, ама ума му не дохожда в куфалницата.
Тегли броеници като тримарник.
Тегли, буле, конецът, че ми се спука гъзецът.
Тегли, главо, да теглими, че давно поумнееми.
Тегли` го за опашката, изхвърлй го на боклука.
Тегли, доде умреш; като умреш, пак тегли.
Тегли злото, зло ти дошло.
Тегли като бивол (вол).
Тегли като куче.
Тегли му душата.
Тегли му сърце.
Тегли, моме, хорото, че се сбира селото.
Тегли от главата си.
Тегли, тегли; доде стигне, там вържи.
Теглила глава, теглила, има още да тегли.
Теглилата на ум учат.
Теглилото, училото.
Теглилото застарява човека.
Тегло Чочово. Соф. — Тегло на някого си Чоча.
Тежка мъка, нефелита плата.
Тежка рана заздравя, лоша дума не са забравя.
Тежко брату без брата, а девойци без свата.
Тежко в село на млад старейшина.
Тежко да духаш и да сърбаш.
Тежко да станеш владика, а то мед и масло.
Тежко до зли Бога.
Тежко е да чакаш, а то сичките атлии ще преминат.
Тежко е калугерщината.
Тежко е кучето от намазан каиш да отучиш.
Тежко е куче с котка и вълк с овца да примириш.
Тежко е съдран чувал да напълниш.
Тежко е шут с рогат да се боде.
Тежко и горко на тоз глупак, а ти си са учил от него.
Тежко матци по девойци. — Тежко на майката по девойката.
Тежко Марко у зло добро да дочака, или Тежко Марко да чака в зло доброто.
Тежко ми, кога ма окайват, блазе ми, кога ми завиждат.
Тежко му кой го няма.
Тежко му кой са улови на кражба.
Тежко му и горко му.
Тежко му и горко на него. Щип.
Тежко на безрогата коза, кога с вълка са бори.
Тежко на бития, доде додат съдниците.
Тежко на вълк, що не яде месо, и на юнак, що не пие вино.
Тежко на вълк, за който не лаят псите, и на юнак, когото не знаят.
Тежко на грах и на ряпа в сеитбите; тежко на мома и довица в жените.
Тежко на глава, въз която се учат аджамиите да бръснат.
Тежко на главата, кога опашката заповядва.
Тежко на грешния.
Тежко на добре научения, доде са зле научи.
Тежко на друг без друг и на славей без луч. Царибр.
Тежко на жена без човек.
Тежко на Ката чуждо млеко да чака.
Тежко на кожата на юнак куче.
Тежко на къща, дето няма господар, и на бащина, дето няма пъдар.
Тежко на ловеца, който от село зачина да чека.
Тежко на месо без месо.
Тежко на межда на чужда земя.
Тежко на младия, що са бъхти, и на стария, дето спи.
Тежко на нозете на (под) луда глава.
Тежко на окат да го изкабосаш.
Тежко на онази къща, дето господар не влязва.
Тежко на оногоз, при когото котките с мишките са окумят.
Тежко на оногоз, който няма злосторник.
Тежко на онзи, когото го окайват.
Тежко на онзи къщник, кой учи слуга.
Тежко на тогова, който не са чеше с нехтите си.
Тежко на този калпак със тази глава.
Тежко на този господар, когото слугата учи.
Тежко на тъпи тъпани, че без тях по-зло.
Тежко на стар юнак, що не слуша по-стария.
Тежко на сокола без крила и юнаку без вино.
Тежко насякъде на своя без своего.
Тежко на умния между будалите.
Тежко на челяк да спечели сирмия, дор му не превали от нейде.
Тежко на юнака, ако го юловят с два кривака.
Тежко оному, кой разум няма.
Тежко, та жежко.
Тежко ти и горко ти, ако те желят.
Тежко ти на булгуря.
Тежко тому до смърт, кого в зло допрат.
Тежко тому, кого бият.
Тежко тому, кого водят, а по-тежко, кого носят.
Тежко тому, кого желят.
Тежко тому, когото окайват.
Тежко тому, който няма хляб и замръкне.
Тежко тому, кой са от плен враща.
Тежко тому, кой с чужд ум иде.
Тежко тому, кой ум няма.
Тежко тому, който ходи за чуждица.
Тежок му е кантаро. Щип.
Тежок товар носи. Щип.
Тежък бъди, да ти кажат големец, или
Тежък бъди, мома да ти кажат.
Тежък е чуждия хляб.
Тези бабини гатанки и дядови приказки.
Тейко на майка, майка на тейка, остана майка без деца.
Тейко на майка, майка на тейка, доде влъхвата офейка.
Тек теком върви. Ахъчелеб.
Текат лиги по паспал.
Текат му лигите.
Теле и говедо, се` е волско чедо.
Теле му родил и бикът. — Разбогатял.
Телето си е пак теле.
Телчар и говедар се` едно е.
Тентено, моме, Тентено, напрела ли си вретено? — Напредох, байно, напредох, и на дюкян го занесох; кисело беше винцето, весело беше сърцето.
Тепърва сура ще се просо. М. Търн.
Тепърва баба на дърва.
Терат го на бесило. Щип.
Терат тръне да върше. Щип.
Терзията незакърпен ходи, или
Терзията себе си не кърпи, или
Терзията с незакърпени терлъци ходи.
Терзията се преселва; неговата игла е на главата му.
Терекелия като рамазанлия турчин.
Тече ли ти — тичай и ти.
Тече пот като дъж.
Течете, умни, да едете на лудия от стоката.
Течи, Петко, с плоската.
Ти бъди здрав. — Виж: „Глава да ти е здрава.“
Ти видя ли го? — Не. — И аз тъй.
Ти, глава, си направила, и ти трябва да му мислиш.
Ти го онодяш, то си трън вади, или то престъпва.
Ти го онодяш, то пасе. Ахъчелеб.
Ти го кръщаваш, то пърди.
Ти го кръщаваш, то пръде. Щип.
Ти го караш по чаиря, то бяга по баиря.
Ти го караш във пътя, то върви в трънето.
Ти го караш у рай, оно иде у варай. Пирот.
Ти го милваш, то та рита.
Ти го плюеш по лицето, пък на него са прави, че му капи роса от небето. Дем. Хис.
Ти го подстригваш, то поритва.
Ти го теглиш по овата, то са тегли по главата.
Ти го учиш, он муи бере. Щип.
Ти да вревиш (говориш), кога пръдне магаре.
Ти да говориш от събота на събота.
Ти да ми теглиш грехът.
Ти да си здрав, или
Ти да си жив и здрав.
Ти да чакаш, че в събота да приказваш. — На дете, кога иска да разправя нещо.
Ти дадни, пък аз да хапна.
Ти дай, Боже, та поможе, прати я някой Смаранда, я някой Малтица, или коя да е кокошчица.
Ти дето го не проумяваш, то го казват от гайда клечка.
Ти дето сега ще пикаш, другите (хората) там са срали.
Ти доде са наканиш, хората си свършат работата.
Ти защо ми си, кога не ми си.
Ти загради твойто лозе, за хорските не бери грижа.
Ти зле клечи, та пръдни, че хората криви.
Ти знаеш, Господи, и бакалина, и фурнаджията; земи от едногото, дай на другия.
Ти когат раждаше, аз си правях опинци.
Ти като си юлджия, аз като съм ханджия, се` ще додеш на моя.
Ти когато отхождаше, аз се връщах.
Ти куче бил ли си?
Ти ли зе на наша Рада гирданя? — питал един българин едного еничерина, като го извардил в гората.
Ти ли съм аз, или аз съм ти.
Ти ли си тука деспотака?
Ти ли ще ми съдиш (мени)?
Ти майка, я баща. Соф.
Ти мене дай, а на тебе Господ.
Ти мене изгори, а не аз тебе, че изпи две чеши.
Ти мене разсмей, а тебе Господ да разсмеши като умрял кон.
Ти мене веднъж и аз тебе веднъж.
Ти мене обръсна, а тебе Господ.
Ти мене препълнено, аз тебе претъпкано.
Ти мене зъби побели, а тебе Господ очи да побели.
Ти ми зимаш и главата, ама да видим Господ дава ли.
Ти много знаеш, затуй много ще ти тегли главата.
Ти му викаш косено, той ти казва стрижено.
Ти му кажеш косено, оно — стрижено. Пирот.
Ти му кажуаш стрижено е, а он ти вика косено е. Щип.
Ти му думаш стрижено е, па той не, косено е.
Ти му думаш, а он на гъза си.
Ти му думаш, то та гледа като пукал.
Ти му казваш Ангеле, а он (вълкът) — агне ле. Велес.
Ти му казваш скопен съм, той та пита де ти са децата.
Ти му купи кравай, че ако не раче, изеж го самси.
Ти му свириш чепница, той играе на хоро.
Ти мълчи, аз да мълча, бизим Иван няма го.
Ти научи да искаш и аз да ти не давам.
Ти не знаеш още отде пикай кокошка.
Ти не си му ял попарата.
Ти не си му сърбал чорбата.
Ти не си кадър на туй магаре товар да туриш.
Ти не си останал с десет сирачета на мегдан.
Ти не си станал още да кихнеш на сватба, или:
Ти още на сватба да кихнеш не си станал.
Ти от вчера стана дявол, чакай де.
Ти отбираш от света гора, колкото аз от свети Трайча.
Ти палиш, света Петке, ти гасиш.
Ти работи, аз ша ти помагам, рекъл Господ.
Ти с чужди зъби хляб едеш.
Ти се смееш, а мен сърце купнее.
Ти си жива разкрива.
Ти си много гадлив.
Ти си неначоплена пита.
Ти си светена вода на пита, теб та сякой не пипа.
Ти си строи почетът, та умри, а че не дири.
Ти си самодивник. Лом.
Ти си станал с гъза си нагоре.
Ти си са огалатил нещо.
Ти си чумав в главата.
Ти си млого галатна в устата.
Ти скъпо ще заплатиш за това.
Ти стой както трябва, че нека ти думат каквото не трябва.
Ти със Господа си приказвал.
Ти със света ли си?
Ти със свеса ли си?
Ти челяк стани, тъпана е на тавана. Тур.
Ти челяк няма да станеш, търси си късметя.
Ти ще свириш; който дал парите засвирква.
Ти ще си биеш главата с твоите камъни.
Ти ще търсиш пак кьоравото шаранче.
Ти убав, я убав, довечера шо ке ядем. Мак.
Тивикеллиите на боклука мрат.
Тикай колата.
Тиква с лой. — Тъй отговарят на въпроса „кой“ и значи „ти“.
Тиква с лой, пълна с гной.
Тиква и тояга са станали. Ахъчелеб.
Тиквата му е зелена. Щип.
Тиквена сладос'.
Тиквеник — жена. — Тъй отговорил в просъница някой мъж на жена си, като си дошъл от Влашко, а през нощта го будела да го пита, като знай влашки, какво ще каже „прескочещи, разпорещи и пак закърпещи“.
Тикви — на кори, барбой — на глави. Сопот.
Тих като куковица.
Тихата вода бряг рони (ломи).
Тихата вода носи кладите. М. Търн.
Тихата вода по-дълбоко копае.
Тича като бесен.
Тича като орел на мърша.
Тича като на престрел.
Тича с лопата на пожар. Сливен.
Тичай, момче, със плоската; кяр до коляно.
Тия го не щат в село, той пита за попувата къща. Ахъчелеб.
Тия думи не са царски думи.
Тия са гащи и дупе. Ахъчелеб.
Тлъста кокошка добро яйце не сниса.
То било преди Адама.
То било, когато вълка бил куче.
То бе зелена и феряса.
То беше — беше.
То го блазни него.
То да си джавка, а керванът да си върви.
То е грехом. Ахъчелеб.
То е като памучен чорап — разтяга са.
То е мило за драго.
То е на енкас. Ахъчелеб.
То е смин и босиляк.
То ми е девета грижа.
То ми е зъбна болес'.
То ми е мене верицата.
То ми е кост в гърло.
То му е врождено като на капината тръне.
То` на мене, друго на тебе.
То не е токо тъй.
То не е за твоите уста лъжица.
То не е твоя работа.
То си има крушка опашка.
То си му е адетец.
То са ваш'те добри речи.
То са неговите добри уста.
То ще дойде Видовден.
То` ще му умие очите.
То ще му преседне.
То ще ти до` голям ден малка пита.
Това баба знае, това си и бае.
Това е белата в торбата. — Един циганин прескочил в една градина да краде лук. Наскубал малко и го турил в торбата си и посегнал да скубе пак; но сварва го стопанинът и го попитва: „Що щеш тука?“ — „Фърли ме вятърът.“ — „Що се държиш у лука?“ — „Да ме не фърли пак.“ — „А що ще тоз лук в торбата?“ — „Това е белата в торбата“, рекъл той.
Това е капка в морето.
Това е нещо, па дошло нещо, та го изяло и станало нищо. — Тъй тълкувал разумни Радослав, като го питали за сърпа.
Това е риба, не е месо. — Тъй рекъл вълкът, когато се бил зарекъл да не яде месо и намерил прасе в един трап и го изял.
Това е страшно — без брашно.
Това за това.
Това и Бог знае.
Това, което казва един, хиляда го чуват.
Това купих, това продавам.
Това ли ща ма заболи.
Това ми е смърт. — Много ми е противно.
Това му кучка отнела.
Това не е беглик, я.
Това не е върбова сянка, я.
Това не е Ланджова бахча. Панагюрска. — Кога иска някой много да яде.
Това не е рибе месо, я.
Това не е помен тук, я.
Това не е циганска вулия.
Това са вика майстория, кога хайдутин от хайдутин открадне гащите.
Това си е гола лъжа.
Това ти са само каже.
Това ще му излезе кисело.
Това ще му доде кисело въз носа.
Тованканъка, га че му е порезник под мишците. Казанлък.
Товарницата е със два края.
Тогава, когато изедете пет шиника сол. — Тъй отговарят някои бащи на синовете си, като ги питат кога ще ги оженят.
Тогава пести, когато и ляб няма.
Тогава продавали бивол за пара.
Тогаз беше спане свинско.
Тогаз дето мряха, тогаз ги ровяха.
Тогаз му е нему сеиря (джумбуша).
Тогаз ти на хляба викаше па`пуци.
Тодор и Мара, двама на камара.
Тодоре бре, понакрачи булката зарад крачола.
Тодоре (вм. охлюве), по-горе изкарай ми големите си рогове. Павелско.
Тодоре, Тодоре, булки са продават. — Колко ли, колко ли, колко ли ги дават. — Три за грош, три за грош, булки са продават. От песен.
Тодоре, Тодоре, де си пасъл волове? — По дълбоки долове.
Тоз дувар хортува ли, тъй и той.
Тоз канон са изчете.
Този дувар мой, онзи дувар мой, доде са завре под някой — казват на пиените.
Този гъз нали е у вас, дето идете, ще обсерете.
Този свят е сълба — едни са качат, други слизат.
Той ако е луд, ти що щеш от него.
Той бяга, а се` си бие тъпана.
Той бяга — аз мълча, попипа ма — не мърдам; че като са премърда, тогаз да видиш как са гълчи.
Той върви, дето го сварата свари.
Той го не откраднал, ама го зел да го не видят.
Той девети у плугът.
Той е бейхутин (глупав) човек. Ахъчелеб.
Той е беневоа — т.е. глупав човек. Ахъчелеб.
Той е дин-иман станал. Ахъчелеб.
Той е крив, че е жив.
Той е муха-челяк. Ахъчелеб.
Той е напътничав челяк. Ахъчелеб.
Той е неподрязована пчела. Ахъчелеб.
Той е на баща си син.
Той е от стара майка дете. Ахъчелеб.
Той е от зимния (Земън), не е от Подаево.
Той е проста душица. Ахъчелеб.
Той е прав като пръст.
Той е пълен с дяволи. Ахъчелеб.
Той е разплетикалец.
Той е се` пукнатина — т.е. тайна не държи.
Той е с плитко сърце.
Той е топликълка — т.е. седи си дома.
Той е ял барут с шепа.
Той еде, чегато снощи не е вечерял.
Той заръчал да го закопаят под бъчевата.
Той залива вода под сламата.
Той знае де зимуват раците.
Той знае каква жилка да пререже.
Той знае от де са опасва.
Той има пилещу сърце. Ахъчелеб.
Той казва, че не еде чесън, но ако му са падне, не остава и шлупината му.
Той коли кучето — т.е. заповядва, има най-голямо влияние. — Види се да е останало от някой стар обичай.
Той коли, той беси.
Той минал през сито и през решето.
Той може да бие тоягата с кръста си.
Той може да мисли, колкото от едната дупка на носа си до другата.
Той може да пие, но да видим кой ще му даде.
Той му е трън в окото.
Той му се чини, че така се ловят зайци.
Той на кон — не е пеш — т.е. добре му е.
Той не е на шарената овца шилето (че да му давате по много).
Той не лъже, а право не казва.
Той не пипа стопански, а душмански.
Той не седи на едно клонче.
Той не струва ни калпакя си.
Той не стъпва на гнила дъска.
Той не ходи за чужди очи.
Той носи агупцу сърце. Ахъчелеб. — Агупец — циганин.
Той от морето честит излезе и са удави в рекицата.
Той още мляко бозае.
Той още на лопош пикае.
Той още на лопош пикае и му се чини, че гърми.
Той още на щир пикае, та му дрънка.
Той още не знае от де пикае кокошка.
Той пали, той гаси (жари). — Той е чорбаджията, той има власт.
Той подмаза вече.
Той помни кога е от майка си бозал. — Говори, което не знае.
Той прекла. Габрово.
Той пука, дребува. Ахъчелеб.
Той раздрал котката, посем-сега ако ще раздра и гъзът си.
Той са враща като куче на бълвоча си.
Той са на огъня не нагреял.
Той са на пара не побира.
Той са родил у чрън вторник. Лом.
Той се` да си пъхне носа (гагата).
Той се кара да му не месят хляба с вода.
Той се озърта като изтърван заец.
Той се пазари не той да печали.
Той сега клеца кучката.
Той си е рохнал. Ахъчелеб.
Той си откланял.
Той спи и намира софрата сложена.
Той струва толкоз, за колкото са продаде.
Той с Господюва душица. Ахъчелеб.
Той сюрюджийски кон, от които деветте с една душа ходят.
Той тегли от главата си, не му са други криви.
Той трябва вред с нос да забоде.
Той турско ухо — т.е. шпионин.
Той търговец, търга бъзито.
Той търси на издъхнал кон да му снеме петалата.
Той чака помощ от фърковатите гадини.
Той ще управи о гърба си кривите дърва на Балкана.
Той ял на бащиното си кръщене каша.
Тока, тока, на жива стока.
Токо в черно да са не завия.
Токо вярата си да не изгуби.
Токо да е здрав.
Токо да е дума, ако би ще от хума.
Токо да е мъж — като лайно в дъж.
Токо да ме не напада измама.
Токо да ми е жив тате.
Токо да ми е приказка.
Токо да ми е у кратуна опаш.
Токо да не ходя, дето ходи парата.
Токо да не ходя по крака, по ръце.
Токо да не горя като котел на огън.
Токо да не осъмна като сърп.
Токо да не са сгърча като пъртена жица (като въже в торба).
Токо да не горят косите ми като тоз огън.
Токо да не чуя пусти глас.
Токо да са не кланям, дето турци са кланят.
Токо да са земята под мене не проседне.
Токо да са над мене небето не сломи.
Токо да са не заскитам немил-недраг.
Токо децата си печени да не изям.
Токо къщата си жив да не види.
Токо леко душа да дам.
Токо ми Божия престол.
Токо ми Димитровден и Гергьовден.
Токо ми кривда Божия.
Токо ми леко да умра.
Токо ми литургията.
Токо ми лице пред хорото не почерняло.
Токо ми левата не помогла на десната.
Токо ми майка Божия.
Токо ми майчината храна.
Токо ми на пътя, който мисля.
Токо ми не почернее лицето.
Токо ми правда Божия да помага.
Токо ми са диря неодирило.
Токо ми са път незатрило.
Токо ми са кръстна свещ неугасило.
Токо ми са къщата не изкопала.
Токо ми са език не навезал.
Токо ми са тялото не разляло като пяна морска.
Токо ми са тъга на сърце не свила.
Токо ми са уста наопаки не обърнали.
Токо ми са душа не прела с него (като поменуват умрял).
Токо ми са червата не засукали.
Токо ми свичко черна щета не потръгнала.
Токо ми света и века.
Токо ми свяка мъка и работа.
Токо ми света недела ядове не донела.
Токо ми силата Божия.
Токо ми страшното съдовище.
Токо ми светого Ивана Кръстител.
Токо ми този огън.
Токо ми този (честни) кръст.
Токо ми тази мученица — (при пиене ракия).
Токо ми тази кръв Христова. — При пиене вино.
Токо ми тези пости, що ги постиме.
Токо ми този храм Божи.
Токо ми този свети кръст.
Токо ми тяло вран не изкълвал.
Токо ми тросък на огнище не изникнал.
Токо ми 318 богосни отци.
Токо ми твоите молитви. — На калугер.
Токо ми този ляб и сол.
Токо ми този печат Христов. — Прекръстя се.
Токо ми царство небесное.
Токо ми църквата, в която служиш.
Токо ми четвероевангелие.
Токо ми що ведри и що облачи.
Токо ми що е у Бога.
Токо ми що ми си дал от твоите ръце.
Токо ми тойзи глас Божи.
Токо мъртви зной да ма не спопадне. Криворечна.
Токо на мене новата клетва не оставила.
Токо на християнската вяра да не похулиш.
Токо на честния кръст не плювал.
Токо от глад да не умирам.
Токо от мене вятър месо да не носи.
Токо по слънце весел да ходи.
Токо са куча кръв не налокал.
Токо си е залудо не мъчил.
Токо си му чогол.
Токо туй ми останало.
Токо чифутска (турска) вяра да не вярвам.
Толкоз атове препращяха и не ни напрашиха, та едно магаре ли?
Толкоз вражба и кражба за Колада, месо пак да няма.
Толкоз да ходя по света, че колкото едно теле да са не науча са порева.
Толкоз е тя.
Толкоз косурец в царската дъщеря има.
Толкоз лайна имахми, сега дойде и лайнушко.
Толкоз ми е злосторник и напакостил.
Толкоз ми чини.
Толкоз ми яд и зла чест.
Толкоз риба за пара.
Толкоз си е твой. — Казва се, кога падне някой.
Толкоз яд за цял свят.
Тому грах, оному боб, а на себе си празен джоб.
Тому къс, оному къс, а на тебе гол гъз (пръст).
Томуз хатър, ономуз хатър, на тебе си кахър.
Топ пукна, байрама премина.
Топли пепела.
Топлите извори ги благословила света Богородица.
Топло вино (ляб) бий жена.
Топло ли е гърнето, топли са достовете.
Тополата е висока, ама свраките серат по нея.
Топръва Мара ке отвара. Щип.
Торба отишъл, торба си дошъл — т.е. глупав.
Точи`, Ангелия, пий кабаделия.
Точи зъби за печени прасета. — Ще му се да стане чорбаджия.
Точи кръв на памук.
Тоягата дето е тънка, там се троши.
Тоягата е благословена.
Тоягата е Боже дръвце.
Тоягата е от рай излязла.
Тоягата има два края.
Трае като немтур. Щип.
Траже под воло теле. Щип.
Тражил, та нашъл.
Трай, брашно, трай.
Трай, душо, черней, кожо.
Трай, душо, търпи, кутро, в петък си благо ял.
Трай, коньо, за (до) зелена трева.
Трай, конье, скоро пролет иде, или скоро е Гергьовден.
Трай, магарице, марта настига.
Трай, магарче, дори трева нарасне.
Трай, че няма край.
Трампосва врана за гарга.
Трам-баба, лум-баба — за биене на тъпан.
Трачи-лъж е — т.е. бащата на лъжата.
Трева да пасе, та да се 'ране. Щип.
Трева, на която са смееш, на портата ти изниква.
Трева сланена не е веч зелена.
Тревата рекла: „Не ма е от пасенето, ами от изкореняването.“
Трезен го мисли, пиян го дума.
Трезния са не валя в калта, а пиения.
Трепере като гол (дърт) циганин.
Трепере като циганин пред хараччия.
Трепере, като че го е взъзнало.
Трепере като лист.
Трепере му сърцето като на пиле перцето или като на голо пиле дупето.
Трепере му сърцето като на мършав заяк.
Трепере му сърцето като на манга дървцето.
Тресайка е. Щип. — Скъперник е.
Треска да го тресне, като бранмарска врекя. Щип.
Треската казвала, че когото хваняла веднъж, девет години го познавала, ако да не са борчлиите да я бъркат.
Треската е от млада булка по-белалия, иска да я икрамосваш.
Треската от тежката болес по` се (не) търпи.
Треснало те, да те тресне. Соф.
Трети път баба, право ще (си) каже.
Трешчен е. Щип. — Въртоглав е.
Три бука за две вретена. Серес.
Три години три бели, сега таз четвъртата — рекъл един циганин.
Три дни остана булка да стана.
Три дни, два дни, нали сми гладни.
Три дни да му са много. Клетва.
Три дни длъг. Щип.
Три дни работи, за два дни живот.
Три дни са доста и за най-милия госта.
Три добрини тежко да събереш.
Три за грош и една придавка. Соф.
Три попове, един дядо.
Три пръста в кръста.
Три пеят, две играят.
Три хайдути, девет капитани.
Три циганки, цяло хоро.
Тригодишна треска.
Тригодишна треска да го 'ване. Щип.
Тригодишни зайчи лайна го проводила да й търси за цяр.
Триж го поглъща.
Триж го рязах, се` по-късо.
Трие ми сол на главата.
Трие ми лук по носът.
Трие му репон на зъбите.
Трийси и девет дена в мед вряла, затуй сладка; още един ден да е повряла, за нея би света измрял.
Трила баба лен, да са мине ден.
Трима братя с един калпак. — Троица бракя со едно рало гащи. Скопска.
Трима едного не чакат.
Трима троичка не чакат.
Трима мир ме шока шум. Арнаутска. — Юнак добър с много другари.
Трима, тримина, три мина, колко мина бяха.
Триста без Христа не струват нищо.
Триста вучи да го едат. Щип.
Триста гарвани един ги камък разпръсва.
Триста лакардии за пара. Щип.
Триста лека да го не излекуват.
Триста мечки под една фойна.
Триж по пет — петнайси, и две — седемнайси, колко стават?
Тропна Трена на вретено, пръдна Мара на хамбара.
Тропнала е Зивра с месевки.
Труд печели.
Труда му е кяр, а калеврите дар.
Труди са, мъчи са и Бог ще ти помогне.
Трудът е на човека здравие и живот.
Трудът над всичко надвива, или всичко пробива.
Трупат са като орли на мърша.
Трупът му вътре, главата му вън. — На гвоздея.
Тръгнал като без оно на годеж. — Не си приготвил каквото му трябва.
Тръгнал по крив път. Щип.
Тръгнали са старци с кола за зайци; ходили са два дни, дошле са гладни.
Тръгнало му магарето низ бърдо. — Назад му върви.
Трън му код опашката. Щип.
Трън, трън, кръвчица, пусни, дедо, масчица. Щип.
Трън и бодил са боде.
Трън му на устата и ейца във ръката.
Тръндафел без тръне и либе без пречка не бива.
Тръндафела прави и тръндафел, и тръне.
Трънк чаша, трънк пара. Щип.
Тръне коси, бодли гласи.
Трънка праскови ражда ли?
Трънлива круша — зъл прът.
Тръпки ма побиват.
Тръпни му кожата.
Тръпница да го сретне, да не го измине. Щип.
Тръснал му вълната. — Бил го.
Тръч коза на планина; Марта жена и аз жена.
Трябва всичко да са не разбира.
Трябва да му са чете молитва.
Ту го види, ту го чуй.
Ту ти, дядо, кроеното, ту ти, бабо, совалката.
Ту на клинец, ту на плоча бие.
Тугята кокошка големи яйца носи. Щип.
Тужице, туго, утре на друго. Соф.
Тузи (тази) не е болка за умиране. Дем. Хис.
Туй брашно та бие, жена, тебе.
Туй вето — друго, ново.
Туй го имах аз в ръцете си (че го изпуснах).
Туй го прави марта, Господ я има хабер, я няма.
Туй е много персенчиесто.
Туй е тя новата.
Туй коте — тиквениче, не е мартениче.
Туй ми било на късметя.
Туй на други поп вангеле.
Туй не е от бегликя.
Туй не е попара.
Туй, от което са умния засрамя, с него са лудия превъзнася.
Туй хоро витото, довечера битото.
Туй шу-шу-шу издаде Габрово.
Туй ще ми го харижеш, туй ще ми го дадеш, а туй ще ти го зема. — Тъй рекъл някой арнаутин.
Туй ще му и кучка завлече.
Туй ще му отрие и гурелите.
Туй ще му умие и очите.
Туй, що ми кажеш, тъй да ми бъде; туй, що ти желиш, то да ти бъде.
Тук е леглото на морните псета.
Тук на света и рая, и пакъла.
Тук-таме, че нийде.
Тука баба, тука трап.
Тука баща ти, тука аз; де за други място — рекла жена на детето си, като приговаряло, че баща му ще вземе две жени. А когато рекло други път, че майка му ще вземе два мъжа, тя казала: „Ей оттук място и оттука друго.“
Тука бивол не може, магаре ли ще поможе.
Тука е Божи гроб и Света гора.
Тука ли си, Еньо? — Питаш ли ма защо съм дошла. — Говори се на Еньовден за магиите.
Тука ма хич не бива. Или: Тук съм най-скъсан.
Тука плачат, таме скачат.
Тука пеят, там са смеят, таме пърдят.
Тумба-лумба два дни, а до века гладни, или
Тумба-лумба за три дни, уф та леле до века, или
Тумба-лумба за три дни, ох-леле за се` дни. Дебър.
Тумба-лумба шикалка, няма сватба никаква.
Тупа-лупа, дъще, сгледниците вкъщи.
Тупа-лупа, дъще, една оста в бърдо.
Тупан кога пра' ке фане, он тогай кукя ке свърте. Щип.
Тупани и зурли да му се събират. Щип.
Тупанът е голем, ама е празън. Пирот.
Тупни го, да му приседне.
Тупни го, да си опули очите.
Тупни му самарят и го пусти да брули круши. — Изпъди го.
Турбалник — циганин.
Тури лудия на високо, да маха с крака.
Тури си очилата, или
Тури си зъркелите.
Тури тези, извади онези.
Тури тука, гуди там, или
Тури тука, за да туриш там.
Турил е памет в главата.
Турил ли си нещо, че търсиш?
Турил му черно камъче в краката.
Турил някому си бълха в ухото.
Турил някому си червей в главата.
Турил си главата в торбата.
Турил ти го Роло от Негован и Бацко от Цръклевци.
Турила шарлаганджият със чизмите. — Тъй казват, кога е наляно много масло в чорбата.
Турците за 500 години научиха да изядат на камилата палдъма, а българите за пет години ще погълнат камилата със самаря.
Турците кажат: „Тархана е“, а българите: „Кубус и сланина.“
Турците с кола зайци ловят. — Турчино със кола зайци лове. Щип.
Турците със сила, гърците с книга, докарали са ни до този хал.
Турците са куча вера.
Турчин видиш ли, пари иска; други видиш ли — и той пари.
Турчин вяра има ли? Или:
Турчин вяра няма.
Турчин и аджемин едно лайно раздвоено.
Турчин и калугер са двама върли оберници — един със сила, други със молитва.
Турчин и куче се` едно е.
Турчин като не намери кокошка, и сврака ядва.
Турчин като забогатее — жена зима, а българин — къща прави.
Турчин приятел недей има.
Турчин просо купува, кадъна му хортува: „Що ти й, аго, това просо, малко ли си нямами, пълно гърне до гърло, няма вътре ни зърно.“
Турчин със сила, поп с молитва, за нас нищо не остана.
Турчино, кукурчино, недей ходи у дома, че имами лош петел.
Турчино дослука на коляното му.
Турчину са не показвай, гърку са не подмазвай.
Турчинът гледа три работи: гърбът си, гърлото си и кефът си.
Туря, ама го не оттуря.
Туря вълка за верен, лисицата за послушка.
Туря масло на огъня.
Туря рашето на лицето си, да го не е срам.
Туря са на голямата клечка.
Туря чуждо просо в наш'та пченица.
Турям та и та изваждам.
Тъз година на вратило, до година на грабило.
Тъз пустата, черната, преднята, та ма еде — ще ма изеде. — Тъй думала една жена на комшия си, който отивал на Добруджа, да каже на мъжа й да си доде, че не можела да му пасе свините, а най-вече черната свиня, която била напред.
Тъз стена знай ли нещо, та и аз.
Тъзи бълха няма да те ухапи, защо я убиваш.
Тъй го искам, то не става, а каквото Господ дава.
Тъй го орисали орисниците.
Тъй да е пистил, отколе да е станал хаджия.
Тъй да ма турска сабя не порази.
Тъй да ма чужди ръце не превъртат.
Тъй да ми Господ децата опази.
Тъй да ми е приета молитвата към Господа.
Тъй да не ходи на кръс' и ръце.
Тъй знае дядо Бае, тъй плаши децата.
Тъй зли порок ме не гонил.
Тъй ма живина не гризла.
Тъй ма пушка не убила.
Тъй ме Бог от людска напаст уклонил.
Тъй ме жив огън не съжегъл (изгорил).
Тъй ме напред с крака не носили, или
Тъй ме чужди крака не носили.
Тъй ме не клело мало и голямо.
Тъй ми се земята не радовала.
Тъй му било писано, или
Тъй му било писано на небето, или
Тъй му било писано на главата.
Тъй му било писано и орисано.
Тъй мъханит по гора не скачал.
Тъй не ходи за чужди очи.
Тъй от гладна смърт да не умре.
Тъй пепела да не свети вместо семето.
Тъй са магарешка глава не носи.
Тъй са мами куче въз баир.
Тъй съм го купил, тъй го продавам.
Тъка-щеш, ако си прела.
Тъкмо едно куче не викат Караман.
Тъкмо св. Неделя ядове ми донела.
Тълчи му пепер на главата.
Тъмбора свириш, прокопсия искаш.
Тъмната нощ шахатин няма.
Тъмницата е далека; затвори си очите да я намериш.
Тъмницата е за луди (за хората) направена.
Тъмницата не е обична къща.
Тъмно в рог; барам, барам — няма слог.
Тъмно като в рог.
Тънка като баба. Кюст.
Тънка като топола.
Тънка Стана — гюл фидана; шъта, ходи като меца.
Тънка, тънка като каца.
Тънка, тънка, че навънка.
Тънка Яно, де пръчката.
Тънкато моме, Тънкато, не карай гъска на блато (че е блато богато).
