Работата (му) габровска. — Думата е отколешна и останала, казуват, от един случай, когато в една неделя, колкото сватби станали в Габрово, не станало дума за девойките. Това се отдава на един турски поход в него време, който имал стана си в Габрово.
Работата му върви като рак.
Работата му вампирясала — т.е. не му спори, не може да я изкара.
Работата му работи — т.е. наред е, успява.
Работата му рачешка.
Работата на ум учи.
Работата от дрян — т.е. яка, корава, като от дряново дърво.
Работата от мъж дрян — т.е. слаба, куфа, каквото бива от мъж дрян. Затова като каже някой „от дрян“, другият отговаря „от мъж дрян“.
Работата плаче от него. Щип.
Работата спукана.
Ра`боте кучешки. Щип.
Работи`, да едеш, и скрий, да имаш.
Работи без плата, че не ходи без работа.
Работи` и не проси.
Работи` и си почивай. — 1) непрестанно работи, 2) поработвай и си почивай.
Работи` и спестявай.
Ра`боти като бубулечка (мравя), еде като мечка.
Работи като кърт — постоянно работи.
Работи като кърт — под земята тайно работи.
Работи като кърт, еде като вълк.
Ра`боти като мравка.
Работи`, като че ще живееш сто години, мисли са (или харчи, или живеей), като че ще умреш утре.
Работи` като с чужди ръце.
Ра`боти като без сърце, пипа като без ръце.
Работи` ми, клетнико, да не стана като теб.
Ра`боти на нехризе, сухи корички да гризе.
Работи през куп за грош.
Работна стана: в три години — две вретена, в две години — две деца.
Работната снаха по-драга от своя мома.
Работят му хлебарниците.
Равна купчина се е гроб.
Равна поляна, кал до коляна.
Равним му гроба. Или: Ще му заравня гроба.
Рад ли си, калугере, да те жениме. Щип.
Рада иска варено, а булката печено, пък ний с дяда каквото намерим.
Рада ли да вярвам, себе си ли (… си или) да вярвам.
Рада мома излезе.
Радва му са като нашто куче на комшийската кучка.
Радва са като помръзнал на слънце, или
Радва се като озебнал на слънцето. Крива паланка.
Радва са на празник.
Радвай са, бабо, дядо ще ти дойде.
Радвай са, дорде ти е драго.
Радвай са, нарадвай ми са. От песен.
Радвам ти са като крава на мъртво теле.
Радвам са и на него, ама на житото му по-много.
Радвами са като вълк на месечина.
Радо мари, дай крамаля да го пухна, ала ма страх.
Радостта и скръбта наедно ходят.
Радостните панаири са сетнина на шагите.
Разбесила се като алеманка. Дупница.
Разбесили са като котките през марта.
Разбийпартина.
Разбира като свиня от диня.
Разбира колкото магаре от кантар, или
Разбира како магаре у кантар. Пирот.
Разбира колкото свиня от тиня.
Разбира от търговия, като муле от кантар.
Разбира ти свиня от ново корито (че еде в ново корито).
Разбира ти свиня от кладенчева вода.
Разбра ли? Като крът от трици.
Разбрана глава има. Щип.
Разбъркали (развалили) му бележката.
Разбъркали му мозъка.
Разбъркали му ума.
Разбъркали му са червата.
Разбягаха са като мишките от попадийката.
Развален му булгуря.
Развалени му колата.
Развалено му пипето.
Разваликъща, направизаход.
Развалипартина — казват: 1) на тогоз, който си влачи краката, кога ходи; 2) на който не върви в пътя.
Развалитрапеза.
Развалили му брезната.
Разваля си устата. Псува.
Развлечена му работата. Ахъчелеб. — За ленив човек.
Развлякъл са като здран царвул. Ахъчелеб.
Развълненили му купата.
Развързал като лесицата войската. — За някого, който много работи почева и не ги свършва.
Развърлено като в цигански ишлик.
Развърлено като в чифутска чаршия.
Развял го е като байрак. Ахъчелеб. — За който разказва тайното.
Разложенин сто пъти през една вода минава и пак я с тоягата си опитва.
Размислена жена непрана ходи.
Размисли, па речи.
Размисляй и прави.
Размърморали се като евреи в хавра.
Размъти`гьол.
Разнесе се като прах на тупан. Кюст.
Разнесоха се како дарове по сватове. Кюст.
Разперил криле като мисиряк през марта.
Разперил са като петел на стобор.
Разпилейпрах.
Разрошила са като чума.
Разсърдил се говедаря (камиларя), че си отрязал ушите.
Разсърдил се Горан, а гората хабер няма.
Разхожда се като петел на купище.
Ракия на вересия, вино на вяра.
Рало и мотика свят храни.
Рана юнаку не грози`.
Рано пиле, рано пее. Търново и Щип.
Рано ручай, не май се; млад се жени, не кай се. Пирот.
Рано стани, рано легни.
Расоват кол в земя не са побива. — Расоват: четалест, или
Расоват дъркол не се побия. Щип.
Расте като под камък. — За момче.
Расте като под лайно. — За момиче.
Раткова скала да го претисне. Клетва. Щип.
Рахтъм хора. — Голяма навалица.
Рачешки да иде. Клетва. Щип.
Рачник правила, раците живи оставила.
Редихел. — Рядко платно; рядка чорба.
Редом ръждата по дружината ходи.
Режат като кучешки зъби. — За ножици, кога не режат.
Реже го като прясно сиренье.
Реже като трион. — За нож, кога не реже.
Резен, сланина и комат (филия) средина.
Резне, па влезне. — За вино, кога реже.
Рекле на лисицата, а лисицата на опашката си, или
Рекли на кучето, кучето — на упашкуту. Пирот.
Рекли на баба да попръдне, тя са посрала.
Рекло кучето да налоче море, да го омундари. Пирот.
Рекъл, Гаго, кому как драго.
Реч е, та ако ще би смет да е. Тур.
Реч из уста, а камък на ръка.
Рече и гарванът „гра“.
Рече и отрече. Или: Рекох и отрекох.
Рече и отсече.
Рече ли, кака? Оно не се изпокака. Щип.
Рече му гъзът ядка.
Речи и открой.
Речи ми да ти река. — Който кори другиго за това, което сам върши.
Речи ми, драгичко.
Речи на баба — боб и на попа — поп.
Речи на лудия да пръдне, той се насира.
Речи не ща, че не реквай лъжа.
Речница да му излезе. Щип.
Речници да го наречат. Щип.
Речта не е бреме. — Лесно е да кажем нещо.
Ре-ще гъзу добър ден. — Ще остарее и ще клепне.
Риба без вода и влък без гора не може да живее.
Риба без кости не бива. — Кога искат да кажат, че без кусур човек не бива.
Риба не остарява, ама са ввонява.
Рибата в морето не е патила (що съм я патила).
Рибата в морето — ний турями котлето.
Рибата в реката — те й режат лукът.
Рибата като трева.
Рибата от главата са ввонява (всмърдява), или
Рибата от главата замеришува. Горна Джумая.
Рибата още в морето, той турил на огъня менче да я вари.
Рибата подълбоко плава.
Риба-чорба. — Тъй казват гърците на присмех на българите, защото като дошли в Цариград край морето и видели толкоз риба и морето солено, толкоз били прости, че извадили лъжица и седнали да ядат.
Риза гащи, като цвят бели.
Ризата е по-близо от гащите.
Ризата от елекя е по-близо до тялото.
Ризата както се ушие, тъй се съдира.
Ризата му къска, дупе му се лъска.
Рикало едно магаре, кой го слуша. Щип.
Рита овчаря, да са радва вълка.
Ритам ти торбата с грошове, на Стамбол ги ринат с лопата, или
Ритам ти торба с грошове, на Стамбол са с кошове.
Ритна кравата млякото.
Роб са засмива, гроб са не засмива.
Робу се надей, а гробу недей.
Рови като кокошка гюбре.
Рови като крът под земята.
Рови като хърватин. — Кога деца ядат нечисто и ровят.
Рови като свиня в градина.
Рови настрана като Марково рало.
Рогове да му никнат. Клетва. Щип.
Род рода не храни, тежко на който го няма.
Роденото за мотика, то станало владика.
Роди ма, мамо, да ти приличам, или
Роди ма, мамо, да та мясам. Ахачелеб.
Роди ма, мамо, с късмет, че ма фърли на смет, аз пак ще стана за кмет.
Роди ма, мамо, базцен камък, па ма фърли на дъното на морето.
Роди ма с късмет и фърли ма на купище.
Роди ма с чест, че тури ма на смет.
Роди-ще и наш'та върба грозде.
Родило са царче. — Кога горят две свещи.
Родих са още веднъж.
Роднина, по бялата кобила.
Рой роила с чужда сила.
Ройна му перяно. — Отмъстил му. Ахъчелеб.
Романия, слободия.
Рони сълзи като град.
Руба красе, руба гласе. Щип.
Ружа без тръне, либе без пречка не бива.
Рукнали като стадо на кърма.
Рукнали като пчели на мед.
Ръве като куче.
Ръве като нерез.
Ръве като циганче за ръжения комат.
Ръви` се, Гольо, царство ни е. Соф. — Ръви се значи „дръж се, не подавай се, бори се“, еднозначуще с „ръват се псета“.
Ръвът ми са чървата — т.е. куркат.
Ръвът са като кучета.
Ръгата да го препие. Клетва. Щип.
Ръглата н'една.
Ръда, ръда и опаш мърда.
Ръждата с златото се не хваща, или
Ръжда са за злато не лови, или
Ръждата се не хвата о чистото злато.
Ръждасали му парите по кесията.
Ръже, дори ще се държе. Щип.
Ръжена сламка подпорна.
Ръзът е на царя — Тур.: „Ръз падишахъндър.“
Ръка дето похваща, не са обогаща.
Ръка на ръка съди.
Ръка ръка мие, да бъдат и двете бели. Или: Ръката мие ръката.
Ръка ръка мие, а и двете суратя.
Ръка що дава, не я режат, или
Ръка що подава, не я секат. — Тур.: „Верен ели кесмезлер.“
Ръката да му се фане, кой е фанал.
Раката му е аирлия. Щип.
Раката му е джомерт. Щип.
Раката му е сребрена. Щип.
Ръката му на дилафя, а ума му на пилафя.
Ръката не е терезия.
Ръто не ял баница, после се научил да яде и горници (дребници круши). Щип.
Ръце, дето обичат да похващат, нигде няма място за тях. — Който краде, сякой го гони.
Ръце осветяват, ръце освеняват.
Ръце, рамене — нозе, колене. Соф.
Ръцето засрамват лицето, кога крадят.
Ръцете му да иса`анат. Щип.
Ръцете му на задника вързани. — Нищо не му приляга, нищо не пипал.
Ръцете му слаби, ама знай да граби.
Ръцете му под камък.
Ръцете му отрязани и пъхнати (залепени) отзаде му (на гъза му).
