BG1871
Цариградски превод на Библията (incomplete)
Битие
[редактиране]1 Битие
[редактиране]1 В начало създаде Бог небето и земята. 2 А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божий се носеше върх водата. 3 И рече Бог: Да бъде виделина. И стана виделина.
4 Битие
[редактиране]1 И позна Адам Ева жена си; и тя зачна и роди Каина; и рече: Придобих человека от Господа. 2 Роди още и брата му Авеля. И Авел беше пастир на овци, а Каин беше земледелец. 3 И след няколко дни принесе Каин от плодовете на земята приношение Господу. 4 И Авел принесе и той от първородните на овците си, и от тлъстината им. И погледна Господ благосклонно на Авеля и на приношението му, 5 а на Каина и на приношението му не погледна; и разсърди се Каин твърде много, и лицето му беше навъсено. 6 И рече Господ Каину: Защо си се разсърдил? и защо е лицето ти навъсено? 7 Ако правиш ти добро, не е ли прието? ако ли не правиш добро, грехът лежи при вратата. И към тебе ще бъде неговото желание и ти ще владееш над него. 8 И говореше Каин на брата си Авеля; и когато бяха на полето, дигна се Каин върх брата си Авеля и го уби. 9 И рече Господ Каину: Де е Авел брат ти? А той рече: Не зная: страж ли съм аз на брата си? 10 И рече Бог: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към мене от земята. 11 И сега проклет да си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка. 12 Когато работиш земята, няма вече да ти дава силата си: скитател и бежанец ще бъдеш на земята. 13 И рече Каин Господу: Престъплението ми е по-голямо отколкото да бъде простено. 14 Ето, гониш ме днес от лицето на земята; и от лицето ти ще се скрия, и ще бъда скитател и бежанец на земята; и всеки който ме намери ще ме убие. 15 И Господ му рече: За това, който убие Каина, нему ще стане седмократно отмъщение. И тури Господ белег на Каина, за да го не убие който го намери. 16 И излезе Каин от лицето Господне, и насели се в земята Нод, към изток от Едем. 17 И позна Каин жена си, и тя зачна и роди Еноха; и градеше Каин град, и нарече името на града, според името на сина си, Енох. 18 И роди се Еноху Ирад; а Ирад роди Мехуяила; а Мехуяил роди Метусаила; а Метусаил роди Ламеха. 19 И взе Ламех за себе си две жени: името на едната Ада, а името на другата Села. 20 И роди Ада Явала: той беше отец на онези които живееха в шатри и имаха скотове. 21 И името на брата му беше Ювал: той беше отец на всичките които свиреха с китара и със свирка. 22 А Села и тя роди Тувал-Каина, ковач на всяко медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каина беше Наама. 23 И рече Ламех на жените си Ада и Села: чуйте гласа ми, жени Ламехови: послушайте думите ми; понеже мъж убих за раната си, и юноша за струпа си. 24 Ако за Каина стане седмократно отмъщение, то за Ламеха ще стане седемдесет и седмократно. 25 И позна пак Адам жена си; и тя роди син, и нарече името му Сит, и думаше: Даде ми Бог друго семе вместо Авеля, когото уби Каин. 26 Подобно и Ситу се роди син; и нарече името му Енос. Тогаз почнаха да призовават името Господне.
Изход
[редактиране]4 А Моисей отговори и рече: Но, ето, те не щат да ме повярват, нито ще послушат гласа ми; защото ще ми рекат: Не ти се е явил Господ. 2 И рече му Господ: Що е това е което е в ръката ти? А той рече: Жезъл. 3 И рече: Хвърли го на земята. И хвърли го на земята, и стана змия; и побягна Моисей от нея. 4 И рече Господ Моисею: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и хвана я, и стана жезъл в ръката му;) 5 за да повярват че ти се яви Господ Бог на отците им, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. 6 И рече му още Господ: Тури сега ръката си в пазухата си. И тури ръката си в пазухата си; и като я извади, ето ръката му прокажена бяла като сняг. 7 И рече: Тури пак ръката си в пазухата си. И тури пак ръката си в пазухата си; и когато я извади из пазухата си, ето, стана пак както си беше плътта му. 8 А (рече Господ) ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват заради гласа на второто знамение. 9 Ако ли не повярват и в двете тези знамения, нито послушат гласа ти, ще вземеш от водата на реката и ще я изсипеш на сухо; и водата която ще вземеш из реката ще стане кръв на сухото. 10 И рече Моисей Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм благоречив, нито от вчера, нито от завчера, нито от когато си почнал да говориш на твоя раб; но тежкоуст съм и тежкоезичен. 11 И рече му Господ: Кой даде уста на человека? или кой направи немия, или глухия, или оногова който гледа, или слепия? не аз ли съм Господ? 12 А сега иди; и аз ще бъда с устата ти, и ще те науча що ще говориш. 13 А той рече: Моля ти се, Господи, проводи оногоз когото искаш да проводиш. 14 И разпали се гневът Господен против Моисея; и рече: Аарон Левитинът не е ли твой брат? Зная че той може да говори добре; а най-вече, ето, той излиза да те посрещне, и кога те види ще те зарадва в сърдцето си. 15 А ти ще му говориш, и ще туриш думите в устата му; и аз ще бъда с устата ти и с устата негови, и ще ви науча що трябва да правите. 16 И той вместо тебе ще говори на людете, и той ще ти бъде вместо уста; а ти ще бъдеш нему вместо Бога. 17 И вземи в ръката си тоз жезъл, с който ще правиш знаменията. 18 И тръгна Моисей, и върна се при тестя си Иотора, и рече му: Моля ти се, да ида и да се върна при братята си които са в Египет, и да видя, живи ли са още. 19 И рече Иотор Моисею: Иди с миром. И рече Господ Моисею в Мадиам: Иди, върни се в Египет; защото измряха всичките онез человеци които искаха душата ти. 20 Тогаз взе Моисей жена си и чадата си, и качи ги на осела, и върна се в Египетската земя: Взе Моисей и жезъла Божий в ръката си. 21 И рече Господ Моисею: Кога отидеш и се върнеш в Египет, виж да сториш пред Фараона всичките чудеса които дадох в ръката ти; но аз ще ожесточа сърдцето му, и той не ще да пусне людете. 22 И ще речеш Фараону: Така говори Иеова Израил ми син, първородний мой, 23 и казвам ти: Пусни сина ми да ми послужи; и ако отречеш и го не пуснеш, ето, аз ще умъртвя сина ти, първородния ти. 24 И когато Моисей беше на пътя у гостилницата, посрещна го Господ и искаше да го умъртви. 25 И взе Сепфора камиче остро, и обряза краекожието на сина си, и хвърли го в нозете му, и рече: Наистина ти си ми жених на кръв. 26 И дръпна се от него Господ: тогаз рече: Ти си ми жених на кръв, поради обрязването. 27 И рече Господ Аарону: Иди да посрещнеш Моисея в пустинята. И отиде, и посрещна го в гората Божия, и целува го. 28 И извести Моисей Аарону всичките думи Господни които му Той заръча, и всичките знамения които му заповяда. 29 И отидоха Моисей и Аарон, и събраха всичките старейшини на синовете Израилеви. 30 И говори Аарон всичките думи които Господ говори на Моисея, и направи знаменията пред людете. 31 И повярваха людете; и когато чуха че Господ посети Израилевите синове, и че погледна на оскърбението им, наведоха се до земята и поклониха се.
12 И говори Господ Моисею и Аарону в Египетската земя и рече:
2 Този месец ще бъде вам начало на месеците: ще ви бъде първ в месеците на годината.
3 Говорете на всичкото Израилево събрание и речете: В десетия ден на този месец нека вземат за себе си всеки по едно агне според отечествените си домове, по едно агне за всеки дом.
4 Но ако са малцина в дома за агнето, той и съседът му който е по-ближен на къщата му нека го вземат според числото на душите: всеки ще се счита за агнето съразмерно с онова което му е доволно да яде.
5 А агнето ви или ярето ще бъде непорочно, мъжко единолетно: от овците или от козите ще го вземете.
6 И ще го пазите до четиринадесетия ден на истия месец; и тогаз всичкото множество на събранието Израилево ще го заколе привечер.
7 И ще вземат от кръвта и турят на двата стълпа на вратата и на горния праг на къщните врата дето ще го ядат.
8 И ще ядат месото през оназ нощ печено на огъня: с безквасен хляб и с горчиво зеле ще го ядат.
9 Да не ядете от него сурово нито варено в вода, но печено на огън: главата му с краката му и с утробата.
10 И да не оставите остатък от него до утринта: и онова що остане до утринта изгорете го в огън.
11 И така ще го ядете: опасани през чреслата си, с обущата си на нозете си и тоягите си в ръцете си; и ще го ядете с бързота: Пасха е Господня.
12 Защото тая нощ ще замина през Египетската земя и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, от человек до скот; и ще направя съдби против всичките Египетски богове: аз съм Господ.
13 И кръвта ще бъде вам за знак на къщите в които сте; и когато видя кръвта ще ви замина, и язвата не ще да бъде у вас да ви погуби когато поразя Египетската земя.
14 И този ден ще ви бъде за помен; и ще го празднувате като праздник на Господа в родовете си: за вечен закон ще го празднувате.
15 Седем дни да ядете безквасен хляб: от първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото който яде квасно от първия до седмия ден, оназ душа да се изтреби от Израиля.
16 И в първя ден ще бъде съзвание свето: и в седмия ден съзвание свето ще ви бъде: никаква работа да се не върши в тях, освен онова което трябва на всекиго человека да яде: това само ще вършите.
17 Ще увардите, прочее, праздника на безквасните; защото този ден изведох пълковете ви из Египетската земя: заради това за вечен закон ще вардите този ден в родовете си.
18 От четиринадесетия ден на първия месец отвечер ще ядете безквасни хлябове до двадесет и първия ден на месеца довечер.
19 Седем дни да се не намерва квас в къщите ви; защото който яде квасно, оназ душа ще се изтреби из Израилевото събрание, или бил пришлец или туземец.
20 Нищо квасно да не ядете: в всичките си обиталища безквасни хлябове ще ядете.
21 Тогаз повикна Моисей всичките старци Израилеви и рече им: Изберете и вземете за себе си по едно агне според челядите си, и заколете пасхата.
22 После ще вземете вързоп от исоп, и ще го потопите в кръвта която ще бъде в леген; и от кръвта що е в легена ще ударите горния праг и двата стълпа на вратата къщна; и никой от вас да не излезе из къщните си врата до утринта.
23 Защото Господ ще мине за да порази Египтяните; и когато види кръвта на горния праг и на двата стълпа на вратата, Господ ще замине вратата, и не ще да остави погубителя да влезе в къщите ви за да порази.
24 И ще упазите това като узаконение за себе си и за синовете си до века.
25 И когато влезете в земята която Господ ще ви даде както говори, ще упазите тази служба.
26 И когато ви рекат синовете ви: Що значи у нас тая служба?
27 ще отговорите: Това е жертва на пасхата за Господа; защото премина къщите на Израилевите синове в Египет когато той порази Египтяните, а нашите къщи избави. Тогаз людите се наведоха и се поклониха.
28 И отидоха Израилевите синове та направиха както заповяда Господ Моисею и Аарону: така направиха.
29 И около среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона който седеше на престола си до първородния на пленника който бе в затвора, и всичките първородни на скотовете.
30 И стана Фараон през нощта, той, и всичките му слуги, и всичките Египтяни; и стана голям вик в Египет, защото нямаше къща в която да няма мъртвец.
31 И повика Моисея и Аарона през нощта и рече: Станете, излезте изсред людете ми, и вие и Израилевите синове; и идете та послужете на Иеова както рекохте;
32 и овците си и стадата си вземете както рекохте, та идете; и благословете и мене.
33 И Египтяните принуждаваха людете, за да ги извадят по-скоро из земята си; защото рекоха: Ние всички измираме.
34 И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, и имаха всеки нощвите си на рамената си обвити в дрехите си.
35 И направиха Израилевите синове според Моисеевото слово, и поискаха от Египтяните сребърни и златни неща и дрехи.
36 И Господ даде на людете благодат пред Египтяните: и дадоха им колкото искаха; и обраха Египтяните.
37 И дигнаха се Израилевите синове от Рамесий в Сокхот, около шестстотин тисящи мъже пешци освен челядите.
38 Още наедно с тях възлезе и голямо множество смесено, и овци, и говеда, скотове твърде много.
39 И от тестото което носеха из Египет изпекоха потребници безквасни: защото не бе вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и не можаха да се бавят нито да приготвят ястие за себе си.
40 А пришелствуванието което направиха Израилевите синове в Египет биде четиристотин и тридесет години.
41 И в свършението на четиристотин и тридесет години, в истия онзи ден, излязоха всичките Господни пълкове из Египетската земя.
42 Тази е нощ която трябва да се варди за Господа, защото ги изведе из Египетската земя: тази е оная нощ Господня която трябва да се варди от всичките Израилеви синове в родовете им.
43 И рече Господ на Моисея и Аарона: Този е законът на пасхата: Никой иноплеменник да не яде от нея.
44 И всеки раб купен с сребро, когато се обреже, тогаз ще яде от нея.
45 А пришлец и наемник да не ядат от нея.
46 В истата къща ще се изяде: от месото да не изнесете вън из къщата, и кост да не строшите от нея.
47 Всичкото събрание Израилево ще направи това.
48 И ако някой чужденец живее като пришлец наедно с тебе, и иска да направи пасхата на Господа, нека се обрежат всичките му мъжки, и тогаз нека пристъпи да я направи; и ще бъде като туземец на мястото; защото никой необрязан не трябва да яде от нея.
49 И истий закон ще бъде за туземеца и за чужденеца който е пришлец между вас.
50 И направиха всичките Израилеви синове както заповяда Господ Моисею и Аарону: така направиха.
51 И в истия онзи ден изведе Господ Израилевите синове из Египетската земя според пълковете им.
13 И говори Господ Моисею и рече: 2 Посвети ми всяко първородно, всяко което отваря ложесна между Израилевите синове, от человек до скот: то е мое. 3 И рече Моисей на людете: Помнете този ден в който излязохте из Египет, из дома на рабството; защото Господ с крепка ръка ви изведе от там: никой да не яде квасно. 4 Днес излизате в месеца Авив. 5 И когато те Господ въведе в земята Ханаанска, и Хетейска, и Аморейска, и Еврейска, и Иевусейска, която се кле на отците ти че ще ти я даде, земя дето тече мляко и мед, тогаз ще направиш тази служба в този месец. 6 Седем дни ще ядеш безквасни; и в седмия ден ще бъде праздник Господу. 7 Безквасни ще се ядат в седемте дена; и да ти се не появи квасно нито да ти се появи квас в всичките твои предели. 8 И в онзи ден ще известиш на сина си и ще речеш: Това правя за онова което ми Господ стори когато излезох из Египет. 9 И това ще ти бъде за знак на ръката ти, и за помен между очите ти, за да е законът Господен в устата ти: защото с крепка ръка те изведе Господ из Египет. 10 И ще вардиш този закон в времето му всяка година. 11 И когато те Господ въведе в Ханаанската земя, както се закле на тебе и на отците ти, и я даде на тебе, 12 тогаз ще отделиш за Господа всяко което отваря ложесна и всяко първородно от животните колкото имаш: мъжките ще бъдат на Господа. 13 И всяко първородно от осел ще изкупиш с овца: ако ли го не изкупиш, тогаз ще му пресечеш врата. И всяко първородно человеческо между синовете си ще изкупуваш. 14 И после, когато те попита син ти и рече: Що е това? ще му кажеш: С крепка ръка изведе нас Господ из Египет, из дома на рабството; 15 и когато Фараон се съпротиви да ни пусне, Господ умъртви всяко първородно в Египетската земя, от първородно на человек до първородно на скот: заради това жертвувам Господу всяко мъжко което отваря ложесна, и всяко първородно на синовете си изкупувам. 16 и това ще беде за знак на ръката ти, и за надчелие между очите ти; понеже с крепка ръка ни изведе Господ из Египет. 17 И когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя на Филистимската земя, ако и да беше най-ближен; защото Бог рече: Да не би се разкаяли людете като видят бран, и се върнат в Египет. 18 Но Бог развождаше людете да обикалят през пътя на пустинята към червено Море. И възлязоха синовете Израилеви от Египетската земя опълчени. 19 И взе с себе си Моисей костите на Иосифа; защото той беше заклел с клетва Израилевите синове и рекъл: Бог наистина ще ви посети; и ще занесете костите ми от тука наедно с вас. 20 И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се в стан у Етам, към краищата на пустинята. 21 И Господ предхождаше пред тях, дене в стълп облачен за да ги управя по пътя, а ноще в стълп огнен за да им свети, та да вървят дене и ноще: 22 не отдалечаваше от очите на людете облачния стълп дене, нито огнения стълп ноще.
17 И тръгна всичкото събрание на Израилевите синове от пустинята Син, и вървяха според Господнята заповед, и разположиха стан в Рафидим, дето нямаше вода да пият людете.
2 И караха се людете с Мойсея и рекоха: Дай ни вода да пием. И рече им Мойсей: Защо се карате с мене? защо изкушавате Господа?
3 А людете бяха ожеднели там за вода; и роптаеха людете на Мойсея и думаха: Защо ни възведе из Египет за да ни измориш, нас и чадата ни и скотовете ни, с жажда?
4 И извика Мойсей към Господа и каза: Какво да правя този народ? още малко и ще ме убият с камене.
5 И рече Господ Мойсею: Замини пред лицето на людете, и вземи с себе си някои от Израилевите старци; и жезъла си с който удари ти реката вземи в ръката си, и върви.
6 Ето, аз ще застана там пред тебе на канарата в Хорив; и ще удариш канарата, и ще излезе вода из нея да пият людете. И направи така Мойсей пред очите на старците Израилеви.
7 И нарече името на мястото Маса и Мерива, заради карането на Израилевите синове, и защото изкусиха Господа и казваха: Да ли е между нас Господ, или не?
8 Тогаз дойде Амалик и направи бой с Израиля в Рафидим.
9 И рече Мойсей Исусу: Избери ни мъже, и излез да се биеш с Амалика: утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа в ръката си жезъла Божий.
10 И стори Исус както му рече Мойсей, и се би с Амалика. А Мойсей и Аарон и Ор възлязоха на върха на хълма.
11 И когато Мойсей въздигаше ръката си, надвиваше Израил; а когато спущаше ръката си, надвиваше Амалик.
12 А ръцете Мойсееви натегнуваха: за това взеха камък и подложиха му, и той седна на него; а Аарон и Ор, един от едната страна и друг от другата, подпираха ръцете му; и така ръцете му се подкрепяваха до захождането на слънцето.
13 И погуби Исус Амалика и людете му с острото на ножа.
14 И рече Господ Мойсею: Пиши това в книга за помен, и предай в ушите на Исуса, че ще изгладя съвсем помена на Амалика от под небето.
15 И съзида там Мойсей олтар, и нарече името му Йеова Нисий,
16 и рече: Понеже Господ тури ръка на престола си, ще бъде Господня бран против Амалика от род в род.
20 Тогаз каза Бог всички тези думи и говореше: -
2 Аз съм Иеова Бог твой който те изведох из Египетската земя, из дома на рабството.
3 Да нямаш други богове освен мене.
4 Не си прави кумир, и никакво подобие на нещо което е на небето горе, и което на земята долу, или което в водите под земята:
5 да не им се поклониш, нито да им послужиш; защото аз Господ Бог твой съм Бог ревнив, който въздавам беззаконието на бащите върх чадата до третия и четвъртия род на онези които ме ненавиждат,
6 и който правя милост на тисящи родове на онези които ме любят и съхраняват моите заповеди.
7 Не вземай името на Господа Бога твоего напраздно; защото Господ няма да оправдае оногоз който взема напраздно името му.
8 Помни съботния ден да го освещаваш.
9 Шест дни ще работиш и ще вършиш всичките си дела;
10 а седмият ден е събота на Господа Бога твоего: да не правиш в него никое дело, ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, нито слугинята ти, нито скотът ти, нито чужденецът ти който е отвътре вратата ти;
11 защото в шест дни направи Господ небето и земята, морето, и всичко което е в тях, а в седмия ден си почина; за това благослови Господ съботния ден и освети го.
12 Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята която ти дава Господ Бог твой.
13 Не убивай.
14 Не прелюбодействувай.
15 Не кради.
16 Не свидетелствувай против ближния си лъжливо свидетелство.
17 Не пожелай дома на ближния си, не пожелай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела м, нито нищо което е на ближния ти.
18 И всичките люде гледаха гръмежите, светкавиците, и гласа на тръбата, и гората която димеше; и като видяха людете това нещо оттеглиха се и застанаха отдалеч.
19 И рекоха на Мойсея: Ти говори с нас, и ние ще слушаме; и нека не говори с нас Бог, за да не умрем.
20 И Мойсей рече на людете: Не бойте се: Бог дойде да ви опита, и да бъде страхът му пред вас, за да не съгрешавате.
21 И стоеха людете отдалеч; а Мойсей приближи при мрака дето беше Бог.
22 И рече Господ Мойсею: Така да кажеш на Израилевите синове: Вие видяхте че говорих с вас от небето.
23 Да не правите при мене и сребърни богове, нито да си правите златни богове.
24 Направи ми олтар от земя, и жъртвувай на него всесъженията си, и примирителните си приношения, овците си, и говедата си: на всяко място дето ще туря помен на името си ще дохождам при тебе и ще те благославям.
25 Ако ли ми направиш олтар от камене, да го не съзидаш от дялани камене; защото, ако дигнеш сечиво върх него, ще го оскверниш.
26 И да не възлезваш на олтаря ми по стъпала, за да се не открие върх него голотата ти.
26 И да направиш скинията с десет опони от препреден висон, и синьо, и багрено, и червено: на тях да направиш херувими от изкусна работа.
2 Дължината на едната опона двадесет и осем лакти, и ширината на едната опона четири лакти: всичките опони от една мярка.
3 Петте опони да са съединени една с друга; и другите пет опони да са съединени една с друга.
4 И да направиш сини запетелки по края на едната опона, по краищата на съединението: така да направиш и по края на крайната опона на второто съединение.
5 Петдесет запетелки да направиш на едната опона, и петдесет запетелки да направиш по края на опоната която е в второто съединение: запетелките да се спосрещат една с друга.
6 И да направиш петдесет златни петелки, и с петелките да съединиш опоните една с друга: така скинията ще бъде една.
7 И да направиш опони от козина за покрив над скинията: единадесет да направиш тези опони.
8 дължината на едната опона тридесет лакти, и ширината на едната опона четири лакти: единадесетте опони да бъдат на една мярка.
9 И да съединиш петте опони особно, и шестте опони особно; а шестата опона да да прегънеш двойно към лицето на скинията.
10 И да направиш петдесет запетелки по края на едната опона която е крайна в съединението, и петдесет запетелки по края на опоната от второто съединение.
11 И да направиш петдесет медни петелки, и да запетлееш петелките със запетелките, и да съединиш покрива, и ще е един.
12 А остатъкът който остава повече от опоните на покрива, половината на опоната която остава ще виси на задната страна на скинията.
13 И един лакът от едната страна и един лакът от другата страна от онова което остава повече от дължината на опоните от покрива ще виси по страните на скинията от тук и от тук за да я покрива.
14 И да направиш покрив за скинията от овенски очервени кожи, и прикривало отгоре от язовечки кожи.
15 И да направиш за скинията дъски от дърво ситим да стоят прави:
16 десет лакти дължината на една дъска, и лакът и половина ширината на една дъска.
17 Два шипа да има в едната дъска спосрещани един с друг: така да направиш на всичките дъски на скинията.
18 И да направиш дъските на скинията, двадесет дъски от южна страна към пладне.
19 И отдолу на двадесетте дъски да направиш четиридесет сребърни подложки: две подложки отдолу на едната дъска за двата й шипа, и две подложки отдолу на другата дъска за двата й шипа.
20 И за втората страна на скинията, която е към север, ще направиш двадесет дъски,
21 и четиридесетте им сребърни подложки, две подложки под едната дъска, и две подложки под другата дъска.
22 И за задната страна на скинията към запад да направиш шест дъски.
23 Да направиш и две дъски за ъгловете на скинията от задната страна.
24 И да са съединени отдолу, и отгоре да са ставени наедно с едно колце: така да бъде за двете: за двата ъгла да бъдат.
25 И така да бъдат осем дъски, и сребърните им подложки шестнадесет подложки: две подложки под едната дъска, и две подложки под другата дъска.
26 И да направиш вереи от дърво ситим, пет за дъските от едната страна на скинията,
27 и пет вереи за дъските от другата страна на скинията, и пет вереи за дъските от задната страна на скинията към запад.
28 И средната верея, която е в средата на дъските, да преминва от край до край.
29 И дъските да обковеш с злато, и колелцата им да направиш златни за влагалища на вереите; и да обковеш вереите със злато.
30 И да въздигнеш скинията според начертанието й, каквото ти бе показано на гората.
31 И да направиш завеса от синьо, багрено и червено, и препреден висон, с изкусна работа направи на нея херувими.
32 И да я туриш на четири стълпа от ситим обковани с злато, с златни куки и с четири сребърни подложки.
33 И под петелките да окачиш завесата, и да внесеш там, отвътре завесата, ковчега на свидетелството; и тая завеса ще отделя вам светото място от пресветото.
34 И да положиш очистилището върх ковчега на свидетелството, в пресветото място.
35 И да положиш трапезата отвън завесата, и светилника срещу трапезата към южната страна на скинията; а трапезата ще положиш към северната страна.
36 И да направиш за дверите на скинията закров от синьо, и багрено, и червено, и препреден висон от везана работа.
37 И да направиш за закрова пет стълпа от ситим, и да ги обковеш с злато, с златни куки, и да излееш за тях пет медни подложки.
Левит
[редактиране]1 И повика Господ Моисея, и говори му от скинията на събранието и рече:
Числа
[редактиране]20 И дойдоха Израилевите синове, всичкото събрание, в пустинята Цин в първия месец; и останаха людете в Кадис; и умра там Мариам, и погребена биде там. 2 И вода нямаше за събранието; и събраха се против Моисея и против Аарона. 3 И скараха се людете с Моисея та говореха и думаха: О да бяхме умрели и ние когато братята ни умряха пред Господа! 4 И защо възведохте събранието Господне в тази пустиня да умрем в нея ние и скотовете ни? 5 И защо ни възведохте из Египет за да ни доведете на това лошо място? Това не е място за сеяне, ни за смокви, ни за лозя, ни за нарове; нито вода има да пием. 6 И отидоха Моисей и Аарон от лицето на събранието при дверите на скинията на събранието, и паднаха на лицата си; и славата Господня им се яви. 7 И говори Господ Моисею и рече: 8 Вземи жезъла и свикай събранието, ти и Аарон брат ти, и пред очите им речете на канарата; и ще даде водата си: така ще им извадиш вода из канарата, и ще напоиш събранието и скотовете им. 9 И взе Моисей жезъла който беше пред Господа, както му заповяда той; 10 и свикаха Моисей и Аарон събранието пред канарата, и рече им: чуйте сега, вие метежници; да ви извадим ли вода из тази канара? 11 Тогаз дигна Моисей ръката си и удари с жезъла си канарата два пъти; и потече много вода; и пи събранието и скотовете им. 12 И рече Господ Моисею и Аарону: Понеже не ме повярвахте да ме осветите пред Израилевите синове, за това вие няма да възведете това събрание в земята която им давам. 13 Тая е водата на Мерива; защото Израилевите синове се препираха с Господа, и той се освети всред тях. 14 И проводи Моисей посланници от Кадис до Едомския цар да му кажат: Така говори брат ти Израил: Ти знаеш всичкия труд който ни намери, 15 как слязоха отците ни в Египет, и живяхме много време в Египет, и Египтяните озлобиха нас и отците ни; 16 и ние извикахме към Господа, и той чу гласа ни, и проводи едного ангела та ни изведе из Египет; и, ето, сме в Кадис, град в края на твоите предели. 17 Да минем, моля, през твоята земя: няма да минем през нивята или през лозята, нито ще пием вода от кладенците; но ще вървим през царския път: няма да свърнем ни надясно ни наляво доде преминем твоите предели. 18 Но Едом му рече: Няма да минеш през земята ми, за да не изляза с нож насреща ти. 19 А Израилевите синове му рекоха: Ние ще минем през друма; и ако аз и скотовете ни пием от водата ти ще я платим: да премина само с нозете си, и нищо друго. 20 А той рече: Няма да минеш. И излезе Едом против него с много люде и с силна ръка. 21 Така не рачи Едом да пусне Израиля да мине през пределите му; и оттегли се Израил от него. 22 И дигнаха се Израилевите синове, всичкото събрание, от Кадис, и дойдоха при гората Ор. 23 И говори Господ Моисею и Аарону на гората Ор, при пределите на земята Едом, и рече: 24 Аарон ще се прибере при людете си; защото няма да влезе в земята която давам на Израилевите синове, понеже не се покорихте на думата ми при водата на Мерива. 25 Вземи Аарона и Елеазара сина му и възведи ги на гората Ор, 26 и съблечи от Аарона одеждите му, и облечи с тях Елеазара сина му, и Аарон ще се прибере при людете си и ще умре там. 27 И стори Моисей както заповяда Господ; и възлязоха на гората Ор пред очите на всичкото събрание. 28 И съблече Моисей от Аарона одеждите му, и облече с тях Елеазара сина му; и умре Аарон там на върх гората; и слязоха Моисей и Елеазар от гората. 29 И видя всичкото събрание че умря Аарон; и оплакваха Аарона тридесет дни всичкий Израилев дом.
Второзаконие
[редактиране]1 Тези са думите които говори Моисей на всичкий Израил отсам Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран и Тофол и Лаван и Асирот и Дизаав.
Исус Навин
[редактиране]1 Подир смъртта на Моисея раба Господен, говори Господ на Исуса Навиевия син, слугата Моисеев, и рече: 2 Рабът ми Моисей умря; сега прочее стани та мини този Иордан, ти и всичките тия люде, в земята която аз давам на тях, на Израилевите синове. 3 Всяко място на което стъпи стъпката на нозете ви давам го вам както казах Моисею. 4 От пустинята и този Ливан до голямата река, реката Евфрат, всичката земя на Хетейците, и до голямото море към запад на слънцето ще бъдат пределите ви. 5 Никой няма да устои пред тебе във всичките дни на живота ти: като бях с Моисея, така ще бъда и с тебе: няма да те оставя, нито да те напусна. 6 Бъди крепък и мъжествен; защото ти ще разделиш в наследие на тия люде земята която се клех на отците им да дам на тях. 7 Само бъди крепък и твърде мъжествен, за да правиш прилежно по всичкия закон който ти заповяда рабът ми Мойсей: не се уклонявай ни надесно ни наляво, за да имаш добър успех където и да идеш. 8 Да се не отдалечи таз книга на закона от устата ти; но нея да преговаряш деня и нощя за да правиш прилежно по всичко каквото е написано в нея, защото тогаз ще напредваш в пътя си, и тогаз ще имаш добър успех. 9 Ето, заповядвам ти: бъди крепък и мъжествен; да не се уплашиш и да не се страхуваш; защото е с тебе Господ Бог твой де и да идеш.
10 И като чу Адониседек Ерусалимский цар че Исус превзе Гай и го изтреби, както направи на Иерихон и на царя му така направи на Гай и на царя му, и че жителите на Гаваон направиха мир с Израиля и останаха между тях,
2 уплашиха се много, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и защото беше по-голям от Гай, и всичките му мъже силни.
3 За това прати Адониседек Ерусалимский цар на Оама Хевронския цар, и на Пирама Ярмутския цар, и на Яфия Лахиския цар, и на Девира Еглонския цар, и рече:
4 Възлезте при мене та ми помогнете да поразим Гаваон; защото направи мир с Исуса и с Израилевите синове.
5 И събраха се петте Аморейски царе, Ерусалимский цар, Хевронский цар, Ярмуоский цар, Лахиский цар, Еглонский цар, та възлязоха те и всичките им войнства, и разположиха стана си пред Гаваон, и ратуваха против него.
6 А Гаваоняните пратиха до Исуса в стана в Галгал и рекоха: Да не оттеглиш ръката си от рабите си: възлез при нас скоро, и избави ни, и помогни ни; защото се събраха против нас всичките Аморейски царе които живеят в планинските места.
7 И възлезе Исус от Галгал, той и всичките ратници люде с него, и всичките силни с крепост.
8 И рече Господ Исусу: Да се не убоиш от тях, защото ги предадох в ръката ти: не ще устои пред тебе никой от тях.
9 И тъй, Исус като възлязваше цяла нощ от Галгал внезапно дойде при тях.
10 И тури ги в смятение Господ пред Израиля; и поразиха ги с голямо поражение в Гаваон, и прогониха ги по пътя по който възлязваха по Веторон, и поразиха ги дори до Азика и до Макида.
11 И като бягаха от лицето на Израиля и бяха в низхода на Веторон, Господ хвърли от небето на тях големи камене дори до Азика, и умряха: умрелите от камените на градушката бяха по-много отколкото Израилевите синове убиха с нож.
12 Тогаз говори Исус Господу в който ден Господ предаде Аморейците пред лицето на Израилевите синове, и рече пред очите на Израиля: Застани, слънце, над Гаваон, и ти луно, над дола Еалон.
13 И слънцето застана и луната се спря додето си отмъстиха людете на неприятелите си. Не е ли това написано в книгата на Праведния? И застана слънцето всред небето, и не побърза да зайде почти цял ден.
14 И такъв ден не е бил по-напред ни после в който да послуша Господ человечески глас; защото Господ ратуваше за Израиля.
15 И върна се Исус и всичкий Израил с него в стана в Галгал.
16 А онези петте царе бягаха та се скриха в пещерата в Макида.
17 И известиха на Исуса и рекоха: Петте царе се намериха скрити в пещерата в Макида.
18 И рече Исус: Привалете големи камене на устието на пещерата, и да поставите человеци при нея да ги пазят;
19 а вий не стойте: гонете враговете си и поразете заднината им: не ги оставяйте да влязат в градовете си; защото Господ Бог ваш ги предаде в ръцете ви.
20 И когато Исус и Израилевите синове ги поразиха с поражение твърде голямо доде се изтребиха, и останалите от тях колкото се избавиха влязоха в оградени градове,
21 тогаз всичките люде се върнаха в стана при Исуса в Макида с мир; и не поклати някой език против някого от Израилевите синове.
22 И рече Исус: отворете устието на пещерата та изведете при мене онез петте царе из пещерата.
23 И направиха така, и изведоха при него онез петте царе из пещерата, Ерусалимския цар, Хевронския цар, Ярмутския цар, Лахиския цар, и Еглонския цар.
24 И като изведоха при Исуса онези царе, повика Исус всичките Израилеви человеци, и рече на началниците на ратниците които дойдоха с него: Приближете се, турете нозете си на вратовете на тези царе. И те се приближиха и туриха нозете си на вратовете им.
25 И рече им Исус: Не бойте, се нито да се страхувате: бъдете крепки и мъжествени; понеже така ще направи Господ на всичките ви неприятели против които ратувате.
26 И после ги порази Исус, и уби ги, и обеси ги на пет дървета; и висяха на дърветата до вечерта.
27 А при захождането на слънцето заповяда Исус; и снеха ги от дърветата, и хвърлиха ги в пещерата дето се бяха скрили, и туриха големи камене в устието на пещерата, които стоят там до днешния ден.
28 И в този ден превзе Исус Макида, и порази я с острото на ножа, и царя й; изтреби ги и всичките души които бяха в нея: не остави остатък; и направи на Макидския цар както направи на Иерихонския цар.
29 И премина Исус и всичкий Израил с него от Макида в Ливна, и ратуваше Ливна.
30 И предаде Господ и нея и царя й в ръката на Израиля; и порази с острото на ножа нея и всичките души които бяха в нея: не остави в нея остатък; и направи на царя й както направи на Иерихонския цар.
31 И премина Исус и всичкий Израил с него от Ливна в Лахис, и тури стана срещу него, и ратуваше против него.
32 И предаде Господ Лахис в ръката на Израиля, и превзеха го втория ден, и поразиха с острото на ножа него и всичките души които бяха в него, по всичко що направиха на Ливна.
33 Тогаз възлезе Орам Гезерский цар за да помогне на Лахис; и Исус порази него и людете му доде му не остави остатък.
34 И премина Исус и всичкий Израил с него от Лахис в Еглон, и туриха стан срещу него, и ратуваха против него;
35 И превзеха го в този ден, и поразиха го с острото на ножа; и изтреби в този ден всичките души които бяха в него, по всичко що направи на Лахис.
36 И възлезе Исус и всичкий Израил с него от Еглон в Хеврон, и ратуваха против него;
37 И превзеха го, и поразиха го с острото на ножа, и царя му, и всичките му градове, и всичките души които бяха в него: не остави остатък, по всичко що направи на Еглон, и изтреби го и всичките души които бяха в него.
38 И обърна се Исус и всичкий Израил с него в Девир, и ратува против него:
39 и превзе го, и царя му, и всичките му градове; и поразиха ги с отрото на ножа, и изтребиха всичките души които бяха в него: не остави остатък: както направи на Хеврон, така направи на Девир и на царя му, и както направи на Ливна и на царя й.
40 Така порази Исус всичката планинска, и южна, и полянска земя, и подгорията, - и всичките им царе: не остави остатък, но изтреби всяко дихание както заповяда Господ Бог на Израиля.
41 И порази ги Исус от Кадис-варни дори до Газа, и всичката земя Гесен дори до Гаваон.
42 И всички тези царе и земятя им превзе Исус заеднъж, защото Господ Бог Израилев ратуваше за Израиля.
43 И върна се Исус и всичкий Израил с него в стана в Галгал.
Съдии
[редактиране]6 И сториха Израилевите синове зло пред Господа; и предаде ги Господ в ръката Мадиама седем години. 2 И укрепи се ръката на Мадиама върху Израиля: поради Мадиамците направиха си Израилевите синове онези дупки които са по горите, и пещерите, и твърдините. 3 И когато сееше Израил, възлизаха Мадиамците и Амаличаните, и източните жители та дохождаха против него. 4 И като се опълчаваха против тях, разваляха рожбите на земята дори до входа на Газа, и не оставяха храна на Израиля, нито овца, нито говедо, нито осел. 5 Защото възлязваха те и стадата им та дохождаха с шатрите си на чет много като скакалци: безбройни бяха и те и камилите им; и влизаха в земята за да я разорят. 6 И осиромаше Израил много поради Мадиамците; за това Израилевите синове извикаха към Господа. 7 И когато извикаха към Господа Израилевите синове заради Мадиамците, 8 тогаз прати Господ на Израилевите синове едного мъжа пророка та им рече: Така говори Господ Бог Израилев: Аз ви възведох от Египет, и изведох ви из дома на робството, 9 и избавих ви от Египетската ръка и от ръката на всички онези които ви насилствуваха, и изпъдих ги от лицето ви, и дадох ви земята им; 10 и рекох ви: Аз съм Господ Бог ваш: да не почтете боговете на Аморейците в земята на които живеете; и не послушахте гласа ми. 11 И дойде ангел Господен та седна под теревинта който е в Офра и принадлежеше на Иоаса Авиезереца; а син му Гедеон млатеше жито в жлеба за да го скрие от Мадиамците. 12 И яви му се ангел Господен и рече му: Господ е с тебе, силне с крепост. 13 А Гедеон му рече: О! Господи мой, ако е Господ с нас, то защо ни снамери всичко това? и де са всичките му чудеса които ни казаха отците ни и говореха: Не възведе ли ни Господ от Египет? Но сега ни остави Господ, и предаде ни в ръката на Мадиамците. 14 И погледна към него Господ и рече му: Иди с тази твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на Мадиама; не пратих ли те аз? 15 А той му рече: О! Господи мой, с що ще освободя аз Израиля? Ето, тисящата ми е най-долна между Манасия, и аз съм най-малък в дома на отца си. 16 И рече му Господ: Но аз ще бъда с тебе; и ще поразиш Мадиамците както едного человека. 17 А той му рече: Моля ти се, ако съм намерил благодат пред очите ти, покажи ми знамение че ти си който говориш с мене. 18 Моля ти се не си отивай от тук доде дойда при тебе и изнеса приношението си и го положа пред тебе. И той му рече: Ще чакам доде се върнеш. 19 И влезе Гедеон та приготви яре от козите и пресни пити от една ефа брашно: месото тури в кошница, а юхата тури в гърне, и изнесе му вън под теревинта та принесе. 20 И рече му ангел Божий: вземи месото и пресните пити та тури на този камик, и юхата излей. И направи така. 21 И простря ангел Господен края на жезла който беше в ръката му та досегна месото и пресните пити; и възлезе огън из камика и пояде месото и пресните пити. Тогаз си отиде ангелът Господен от очите му. 22 И като видя Гедеон че това бе ангел Господен, рече Гедеон: Горко ми, Господи Иеова! защото видях ангела Господен лице с лице. 23 И рече му Господ: Мир тебе; не бой се; няма да умреш. 24 И съгради там Гедеон олтар Господу, и нарече го Иеова-шалом: той е до този ден в Офра на Авиезерците. 25 И в тази нощ рече му Господ: вземи вола на отца си, втория вол седмолетния, та съсипи Вааловия олтар който има отец ти, и Ашерата която е при него изсечи, 26 и съгради олтар на Господа Бога твоего на върха на тази скала според наредбата; и вземи втория вол на принес всесъжение с дървата на Ашерата която ще изсечеш. 27 И взе Гедеон десет мъже от рабите си та направи както му рече Господ; и понеже се убоя от дома на отца си и от жителите градски да направи това деня, направи го нощя. 28 И когато градските жители станаха на утринта, ето олтаря Ваалов съборен, и Ашерата която беше при него изсечена, и втория вол всесъжен на съградения олтар. 29 И рекоха си един на друг: Кой направи тази работа? И като изпитаха и предириха рекоха: Гедеон синът Иоасов е направил тази работа. 30 Тогаз жителите градски рекоха Иоасу: Изведи сина си да се умъртви, понеже събори Вааловия олтар, и понеже изсече Ашерата която беше при него. 31 И рече Иоас на всичките що бяха се подигнали против него: Вие ли ще защитите съдбата на Ваала? или вие ще го спасите? Който защити неговата съдба ще бъде умъртвен до утре. Ако е той Бог нека защити съдбата си защото са съборили олтаря му. 32 За това в онзи ден го нарече Иероваал, и говореше: Нека се съди с него Ваал защото е съборил олтаря му. 33 Тогаз се събраха заедно всичките Мадиамци, и Амаличани, и източните жители та преминаха и разположиха стана в дола Иезраел. 34 И Дух Господен облече Гедеона, и възтръби с тръба; и събраха се Авиезерците след него. 35 И изпрати вестители на всичкия Манасия, и събра се и той след него: прати още вестители на Асира и на Завулона и на Нефталима, и те дойдоха та ги посрещнаха. 36 И рече Гедеон Богу: Ако ще освободиш Израиля с моята ръка както си казал, 37 ето, аз ще туря на гумното руно вълна: ако стане роса само на руното, а по всичкта земя суша, тогаз ще позная че ще освободиш Израиля с моята ръка както си рекъл. 38 Така и биде; защото като стана на утринта рано, изстиска руното, и изтече роса из руното, леген пълен с вода. 39 И рече Гедеон Богу: Да се не разпали гневът ти на мене, и ще продумам само този път: Да опитам, моля се, само този път с руното: нека бъде сега суша само на руното, а по всичката земя нека е роса. 40 И направи Бог така през онази нощ; и стана суша само на руното, а по всичката земя беше роса.
7 Тогаз Иероваал (който е Гедеон) стана рано, и всичките люде които бяха с него, та разположиха стана си при източника Арод; а станът на Мадиамците беше към север от него при хълма Море в долината. 2 И рече Господ Гедеону: Твърде много са людете които са с тебе за да предам Мадиамците в ръката им, да не би се похвалил Израил против мене и рекъл: Моята ръка ме избави. 3 Сега прочие провъзгласи в ушите на людете и кажи: Който е боязлив и страшлив нека се върне, и да си отиде от гората Галаад. И върнаха се от людете двадесет и две тисящи; и останаха десет тисящи. 4 И рече Господ Гедеону: Пак са много людете: низведи ги при водата, и там ще ти ги пречистя; и за когото ти река: Този ще дойде с тебе, той да дойде с тебе; а за когото ти река: Този няма да дойде с тебе, той да не дойде. 5 И низведе людете при водата; и рече Господ Гедеону: всеки който полоче с езика си от водата, както лоче куче, него да поставиш особно, така и всекого който коленичи на коленете си за да пие. 6 И числото на онези които полокаха от ръката си в устата си беше триста мъже; а всичкий остатък на людете коленичи на коленете си за да пие вода. 7 И рече Господ Гедеону: чрез тези тристата мъже които полокаха ще ви избавя, и ще предам Мадиамците в ръката ти; а всичките други люде нека идат всеки на мястото си. 8 И тъй, взеха людете храна в ръцете си и тръбите си; и проводи всичките Израилеви человеци всеки в шатъра му, и удържа тристата мъже. А станът на Мадиама беше под него в дола. 9 И в истата нощ му рече Господ: Стани, слез в стана; защото го предадох в ръката ти. 10 Но ако се боиш да слезеш, слез ти и Фура слугата ти в стана, 11 и ще чуеш що говорят; и след това ръцете ти ще се укрепят и ще слезеш в стана. И слезе той с Фура слугата си до предната стража на стана. 12 А Мадиам, и Амилик, и всичките източни жители бяха се разпрострели в долината по множеството си като скакалци, и камилите им по множеството си безбройни като пясъка покрай морето. 13 И като дойде Гедеон, ето, един человек приказваше на другаря си сън, и говореше: Ето, сънувах сън, и, ето, пита от ечимичен хляб се търкаляше в стана на Мадиама, и дойде до шатъра та го удари, и падна; и превърна го, и падна шатърът. 14 И отговори другарят му и рече: Това не е друго тъкмо саблята на Гедеона сина Иоасов, мъж Израилянин: Бог предаде в ръката му Мадиама и всичкия стан. 15 И като чу Гедеон приказването на съна и тълкуването му поклони се, и върна се в Израилевия стан, и рече: Станете, защото Господ предаде в ръката ви Мадиамския стан. 16 И раздели тристата мъже на три тела, и даде тръби в ръцете на всичките тези, и праздни водоноси, и свещи във водоносите. 17 И рече им: Гледайте мене, и правете подобно; и, ето, когато аз стигна при края на стана, каквото направя аз така ще направите и вие. 18 Когато затръбя с тръбата, аз и всичките които са с мене, тогаз ще затръбите и вие с тръбите около всичкия стан, и ще речете: Сабля Господня и Гедеонова! 19 И тъй, Гедеон и стоте мъже които бяха с него дойдоха при края на стана около началото на средната стража: едва бяха поставили стражите; и възтръбиха с тръбите, и строшиха водоносите които бяха в ръцете им. 20 И трите тела възтръбиха с тръбите, и строшиха водоносите, и държеха свещите в левите си ръце, и тръбите в десните си ръце за да тръбят; и викаха: Сабля Господня и Гедеонова! 21 И застана всеки на мястото си около стана; и всичкия стан се разтича, и викаха, и бягаха. 22 И тристата души възтръбиха с тръбите; и обърна Господ саблята на всекиго против другаря му във всичкия стан; и воинството побягна във Ветасета към Зерерат, дори до предела на Авелмеола към Тават. 23 И събраха се Израилевите мъже от Нефталима, и от Асира, и от всичкия Манасия та тичаха вслед Мадиама. 24 И прати Гедеон вестители по всичката гора Ефрем и думаше: слезте да посрещнете Мадиама, и захванете пред тях водите дори до Вет-вара и Иордан. Тогаз се събраха всичките Ефремови мъже та захванаха водите дори до Вет-вара и Иордан. 25 И хванаха двама началници на Мадиама, Орива и Зива; и умъртвиха Орива при скалата Орив, а Зива умъртвиха при жлеба Зив; и гониха Мадиама, и донесоха главите на Орива и Зива Гедеону оттам Иордан.
8 И рекоха му Ефремовите мъже: Що е това дето ни направи ти, че ни не повикна когато отиде да ратуваш против Мадиама? И препираха се силно с него. 2 А той им рече: Що направих аз в сравнение с вас сега? не е ли по-добър пабиръкът на Ефрема от гроздобера на Авиезера? 3 Предаде Бог в ръцете ви Мадиамските началници, Орива и Зива; а що можех аз да направя в сравнение с вас? Тогаз се утиши духът им към него когато рече това слово. 4 И като дойде Гедеон на Йордан, премина той и тристата мъже които бяха с него: уморени, но пак гонеха. 5 И рече на Сокхотските жители: Дайте, моля, няколко хляба на людете които ме следват, защото са изнемощели; а аз гоня Зевея и Салмана, Мадиамските царе. 6 А Сокхотските началници отговориха: Да ли са ръцете на Зевея и на Салмана сега в ръката ти та да дадем хляб на войската ти? 7 А Гедеон рече: Заради това, когато предаде Господ Зевея и Салмана в ръката ми, тогаз аз ще сдробя плътта ви с трънете на пустинята и с глоговете. 8 И възлезе от там в Фануил и говори им истото; и отговориха му Фануилските мъже както отговориха Сокхотските мъже. 9 А той говори и на Фануилските мъже и рече: Когато се върна с миром ще съборя този стълп. 10 А Зевей и Салман бяха в Каркор и воинствата им с тях, до петнадесет тисящи, всички що бяха останали от всичкото воинство на източните жители; защото паднаха сто и двадесет тисящи мъже които теглеха нож. 11 И възлезе Гедеон през пътя на онези които живееха в шатри, от изток на Нова и на Иогвея, та порази стана когато станът беше в безгрижие. 12 А Зевей и Салман побягнаха; и той ги погна, и хвана двамата Мадиамски царе Зевея и Салмана, и развали всичкия стан. 13 И върна се Гедеон синът Иоасов от войната преди изгряването на слънцето. 14 И като стана един момък от мъжете на Сокхот попита го; и той му написа началниците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже. 15 И дойде Гедеон при Сокхотските мъже та рече: Ето Завей и Салман за които ме укорихте и говорехте : Да ли са ръцете на Зевея и Салмана сега в ръката ти та да дадем хляб на человеците ти които са изнемощели? 16 И взе старейшините градски, и трънете от пустинята и глоговете, та наказа с тях Сокхотските мъже. 17 И стълпа на Фануила събори, и умъртви градските мъже. 18 Тогаз рече на Зевея и Салмана: Какви бяха онези человеци които убихте в Тавор? И те рекоха: Какъвто си ти, таквиз бяха; всеки приличаше на царски син. 19 А той рече: Братя мои, синове на майка ми бяха: жив е Господ, ако бяхте упазили живота им, аз не бих ви умъртвил. 20 И рече на Иетера първородния си: Стани, убий ги; но младийт не извлече меча си, защото се боеше, понеже беше още млад. 21 Тогаз рече Зевей и Салман: Стани ти та нападни върх нас; защото според человека и силата му. И стана Гедеон та уби Зевея и Салмана, и взе луниците които бяха около вратовете на камилите им. 22 И рекоха Израилевите мъже Гедеону: Владей над нас, и ти, и син ти, и синът на сина ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиама. 23 А Гедеон им рече: Не ща да владея аз над вас, но нито син ми ще владее над вас: Господ ще владее над вас. 24 И рече им Гедеон: Ще поискам от вас едно искане; да ми дадете всеки колцетата от плена си; защото неприятелите имаха златни колцета, понеже бяха Исмаиляни. 25 И отговориха: С радост ще ги дадем. И простряха дреха, и хвърляше там всеки колцетата от плена си. 26 И тежината на златните колцета които поиска беше една тисяща и седемстотин златни сикли, освен луниците, и обеците, и багрените дрехи които бяха на Мадиамските царе, и освен огърлията които бяха на вратовете на камилите им. 27 И направи Гедеон ефод от тях, и положи го в града си, в Офра; и блудува всичкий Израил след него там; и стана примка на Гедеона и на дома му. 28 И смири се Мадиам пред Израилевите синове, и не подигна вече глава. И земята беше в покой четиридесет лета в дните на Гедеона. 29 Тогаз отиде Иероваал Иоасовий син и седна в дома си. 30 И Гедеон имаше седемдесет синове които излязоха от чреслата му; защото имаше много жени. 31 И наложницата му която беше в Сихем, и тя му роди син, когото той нарече Авимелех. 32 И умря Гедеон Иоасовий син в добра старост, и погребе се в гроба на Иоаса отца си, в Офра на Авиезерците. 33 А когато умря Гедеон, върнаха се Израилевите синове, и блудуваха след Ваалимите, и поставиха си за бог Ваалверита. 34 И не поменаха Израилевите синове Господа Бога своего който ги избави от ръката на всичките им околни неприятели. 35 И не направиха милост на дома на Иероваала, Гедеона, според всичките добрини които той направи на Израиля.
13 И направиха пак Израилевите синове зло пред Господа; и предаде ги Господ в ръката на Филистимците четиридесет лета.
2 И имаше един человек от Сарая, от Дановото племе, и името му Маное; и жената му бе неплодна и не раждаше.
3 И яви се ангел Господен на жената и рече й: Ето сега си неплодна и не раждаш; но ще зачнеш и ще родиш син.
4 И сега ти да се пазиш да не пиеш вино или сикера, и да не ядеш нищо нечисто.
5 Защото, ето, ще зачнеш и ще родиш син; и бръснач да не възлезе на главата му, защото детето ще бъде Назирей Богу от утробата на майка си, и той ще начне да избавя Израиля от ръката на Филистимците.
6 И отиде жената та обади на мъжа си и рече: человек Божий дойде при мене, и видът му беше като вид на ангел Божий, страшен много; но аз го не попитах от де е, и той ми не яви името си.
7 И рече ми: Ето ще зачнеш и ще родиш син; и сега да не пиеш вино нито сикера, и да не ядеш нищо нечисто, защото детето ще бъде Назирей Богу от утробата на майка си дори до деня на смъртта си.
8 Тогаз се помоли Маное Господу и рече: Моля се, Господи мой, нека дойде пак при нас онзи Божий человек когото си пратил и нека ни научи що да сторим с детето което ще се роди.
9 И послуша Бог гласа Маноев; и дойде пак ангел Божий при жената като седеше тя на нивата; а Маное мъж й не беше с нея.
10 И завтече се жената набързо та яви на мъжа си и рече му: Ето, яви ми се онзи человек който дойде при мене онзи ден.
11 И стана Маное та отиде подир жена си, и дойде при человека та му рече: Ти ли си онзи человек който си говорил на тази жена? И той рече: Аз.
12 И рече Маное: Сега когато се сбъде словото ти, що трябва за детето, и то що да прави?
13 И рече ангел Господен на Маноя: От всичко що рекох на жената нека се пази:
14 от всичко що излиза от лозе да не яде, и вино и сикера да не пие, и нищо нечисто да не яде: всичко що й заръчах нека упази.
15 И рече Маное на ангела Господен: Да те задържим, моля, и да ти приготвим яре от козите.
16 И рече ангелът Господен Маною: Ако и да ме задържиш, не ща да ям от хляба ти; но ако ще направиш всесъжение, принес го Господу. Защото не позна Маное че беше ангел Господен.
17 И рече Маное на ангела Господен: Как ти е името, за да те прославим когато се сбъде словото ти?
18 А ангелът Господен му рече: Защо питаш тъй за името ми? а то е чудно.
19 Тогаз взе Маное ярето от козите и хлебното приношение та принесе Господу на камика; и ангелът направи чудо, а Маное и жена му гледаха.
20 Защото като възхождаше пламикът над олтаря към небето, възлезе и ангелът Господен в пламика на олтаря; а Маное и жена му гледаха, и паднаха с лицето на земята.
21 И не се яви вече ангелът Господен на Маноя и на жена му. Тогаз позна Маное че беше ангел Господен.
22 И рече Маное на жена си: Непременно ще умрем, защото видяхме Бога.
23 А жена му рече: Ако Господ искаше да ни умори, не щеше да приеме всесъжение и приношение от ръката ни, нито щеше да ни покаже всичко това, нито би ни направил да чуем таквиз неща в това време.
24 И роди жената син, и нарече името му Самсон; и порасна детето, и благослови го Господ.
25 И Дух Господен начна да го подбужда в Дановия стан между Сарая и Естаол.
Рут
[редактиране]1 И в дните в които съдиите съдеха стана глад в земята. И отиде един человек от Витлеем Юдин да пришелствува в Моавската земя, той и жена му и двамата му синове. 2 А името на человека беше Елимелех, и името на жена му Ноемин, и името на двамата му синове Маалон и Хелеон: те бяха Ефратци от Витлеем Юдин. И дойдоха в Моавската земя и живееха там. 3 И умря Елимелех мъжът на Ноемин; и остана тя и двамата й синове. 4 И те си взеха жени Моавки: името на едната, Офра, а името на другата, Рут; и живееха там до десет години. 5 И умряха и двамата, Маалон и Хелеон; и лиши се жената от двамата си синове и от мъжа си. 6 Тогаз стана тя със снахите си и се върна от Моавската земя, защото чу в Моавската земя, че посети Господ людете си и даде им хляб. 7 И излезе от мястото дето беше тя, и двете й снахи с нея, и вървяха в пътя да се върнат в Юдината земя. 8 И рече Ноемин на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да стори с вас милост както вие сторихте с умрелите и с мене. 9 Господ да ви даде да намерите успокоение, всяка в дома на мъжа си. И целуна ги; а те възвишиха гласа си та плакаха. 10 И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде. 11 И рече Ноемин: Върнете се, дъщери мои; защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже? 12 Върнете се, дъщери мои, идете си; защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих и рекла: Имам надежда, даже ако се и оженех тази нощ, още и родях синове, 13 вие бихте ли ги чакали доде порастат? Бихте ли се държали и да се не ожените? Не, дъщери мои; понеже съм в голямо огорчение за вас, защото ръката Господня излезе против мене. 14 А те възвишиха гласа си та плакаха пак; и целуна Орфа свекърва си, а Рут се прилепи при нея. 15 И рече Ноемин: Ето, ятърва ти се върна при людете си и при боговете си: върни се и ти подир ятърва си. 16 А Рут рече: Не ме принуждавай да те оставя и да не ида подире ти; защото дето идеш ти, и аз ще ида, и дето останеш, и аз ще остана: твоите люде ще бъдат люде мои, и Бог твой Бог мой. 17 Дето умреш ти, ще умра и аз, и там ще се погреба: така да ми направи Господ и така да приложи ако освен смъртта друго ме раздвои от тебе. 18 И като видя Ноемин, че тя упорствува за да иде с нея, престана да й говори. 19 И вървяха двете доде дойдоха в Витлеем. И когато дойдоха в Витлеем, всичкий град се поклати заради тях, и жените думаха: Тая ли е Ноемин? 20 А тя им рече: Не ме наричайте Ноемин: наричайте ме Мара, защото Вседържителят ме твърде огорчи. 21 Аз пълна тръгнах; и праздна ме доведе Господ. Защо ме наричате Ноемин като Господ направи свидетелство против мене, и Вседържителят ме оскърби? 22 И тъй, върна се Ноемин с Рут Моавката, снаха си, която дойде от Моавската земя. И те стигнаха в Витлеем в началото на жетвата на ечимика.
2 И Ноемин имаше едного сродника на мъжа си, человек многоимотен, от рода на Елхимелеха, и името му Вооз. 2 И рече Рут Моавката на Ноемин: Да отида на нивата да събера класове подир оногоз пред очите на когото намеря благодат; и тя й рече: Иди, дъщи моя. 3 И отиде, и като стигна събираше класове в нивата след жетварите; и случи й се да е в нивата на Вооза който беше от рода на Елимелеха. 4 И, ето, Вооз дойде от Витлеем та рече на жетварите: Господ с вас. И отговориха му: Господ да те благослови. 5 Тогаз рече Вооз на слугата си, на настойника на жетварите: чия е тая млада жена? 6 И слугата, настойникът на жетварите, отговори и рече: Тая млада жена е Моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя; 7 и тя рече: Да бера, моля, класове, и да събера нещо между сноповете подир жетварите; и дойде та стоя от сутринта дори до този час: сега само си почина малко в къщи. 8 И рече Вооз на Рут: чуеш ли, дъщи моя? не ходи да събираш класове на друга нива, и да си не отидеш от тук, но стой тук с момичетата ми. 9 Нека са очите ти в нивата дето жънат, и ходи подир тях; ето, аз заповядах на момчетата да се не прикоснат при тебе; и когато ожеднееш, иди при съсъдите та пий от онова, което наливат момчетата. 10 А тя падна на лице та се поклони до земята, и рече му: Как намерих аз благодат пред очите ти, та да ме пригледаш като съм чужденка? 11 А Вооз отговори и рече й: Извести ми се добре всичко което си направила на свекърва си след смъртта на мъжа си, и че си оставила баща си и майка си и земята на рождението си та си дошла в люде които ти до вчера и завчера не познаваше. 12 Господ да ти въздаде за делото ти, и мъздата ти да е пълна от Господа Бога Израилева, под крилата на когото си дошла да се покриваш. 13 И тя рече: Да намеря благодат пред очите ти, господарю мой; понеже ме утеши, и понеже говори благосклонно на рабинята си, ако и да не съм аз нито като една от рабините ти. 14 И рече й Вооз в часа на яденето: Ела тука та яж от хляба, и натопи уломъка си в оцета. И тя седна до жетварите; и той й даде пържена пшеница, та яде и се насити и остави остатък. 15 И стана да бере класове; и заповяда Вооз на момчетата си и говореше: И помежду сноповете нека събира класове, и не я обличавайте; 16 и даже подхвърляйте от ръкойките за нея, и оставяйте да събира това, и не й възбранявайте. 17 И бра класове в нивата дори до вечерта; и очука колкото събра, и то беше до една ефа ечимик. 18 И взе това та влезе в града, и видя свекърва й колко класове бе събрала; и извади Рут та й даде онова, което беше оставила след като се бе наситила. 19 И рече й свекърва й: Де събира ти днес класове? и де работи? благословен да е онзи който те пригледа. И тя яви на свекърва си в чия нива бе работила, и рече: Името на человека комуто работих днес е Вооз. 20 И рече Ноемин на снаха си: Благословен от Господа онзи който не лиши от милостта си ни живите ни умрелите. И рече й Ноемин: Този человек е от нашия род, ближен нам сродник. 21 И рече Рут Моавката: Той ми рече още: Ти да не се делиш от момчетата ми доде свършат всичката ми жетва. 22 И рече Ноемин на Рут снаха си: Добре е, дъщи моя, да излазяш с момичетата му, и да те не срещат в друга нива. 23 И прилепи се при момичетата на Вооза за да бере класове доде се свърши жетвата на ечимика и жетвата на пшеницата; и седеше със свекърва си.
3 И рече й Ноемин, свекърва й: Дъщи моя, да не поискам ли успокоение за тебе, та да благоденствуваш? 2 И сега, не е ли от нашия род Вооз, с момичетата на когото беше ти? Ето, той вее тази нощ на гумното ечимика. 3 Омий се прочее, и помажи се, и облечи се с дрехите та слез на гумното: да се не покажеш на человека доде не свърши да яде и пие. 4 И като си ляга, съгледай мястото дето ляга, и иди та подигни покривката из към нозете му и легни; и той ще ти каже що ще да направиш. 5 А тя й рече: Всичко що ми говориш ще направя. 6 И слезе на гумното та направи всичко що й заповяда свекърва й. 7 И Вооз като яде и пи, и се развесели сърдцето му, отиде да си легне край купа; а тя дойде скришно та подигна покривката от нозете му и легна. 8 И около полунощ человекът се стресна и възви се; и, ето, жена лежеше при нозете му. 9 И рече: Кой си ти? И тя отговори: Аз съм Рут рабинята ти: простри прочее крилото си над рабинята си, защото ми си ближен сродник. 10 А той рече: Благословена да си от Господа, дъщи: тая последната добрина, която си показала е по-голяма от по-напрежната, понеже не отиде ти след млади, сиромаси или богати. 11 И сега, дъщи, не бой се: ще сторя за тебе всичко що речеш; защото всичкий град на людете ми знае че си добродетелна жена. 12 И сега, истина е че аз съм ближен сродник; има обаче друг сродник, по-ближен от мене. 13 Остани тази нощ; и утре ако иска той да ти изпълни длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но ако не ще да ти изпълни длъжността на сродник, тогаз аз ще изпълня към тебе тази длъжност, - жив Господ: прилеж до зори. 14 И лежа при нозете му до утринта, и стана преди да разпознава человек человека. И той рече: Нека се не знае че е дохождала жена на гумното. 15 Рече още: Донес прекривката която е отгоре ти и държ я. И тя я държеше, а той премери шест мери ечимик та възложи на нея; и отиде си в града. 16 И като отиде при свекърва си, тя й рече: Що ти стана, дъщи моя? И тя й извести всичко що й направи человекът, 17 и рече: Даде ми тези шест мери ечимик, защото ми рече: Да не идеш праздна при свекърва си. 18 И тя рече: Седи, дъщи моя, доде видиш как ще се свърши тази работа; защото человекът не ще престане доде не свърши тази работа днес.
4 И възлезе Вооз на вратата та седна там; и, ето, заминаваше сродникът за когото говори Вооз. И рече: Господине, върни се, седни тук. И върна се той и седна. 2 И взе Вооз десет мъже от градските старейшини и рече: Седнете тук. И седнаха. 3 Тогаз рече на сродника: Ноемин, която се върна от Моавската земя, продава дела на нивата, която беше на брата ни Елимелеха; 4 а аз рекох да ти известя и да ти кажа: Купи го пред жителите и пред старейшините на людете ми: ако щеш да го изкупиш като сродник, изкупи го, но ако не щеш да го изкупиш, кажи ми, за да зная: защото няма друг да го изкупи като сродник освен тебе: и аз съм подир тебе. И той рече: Аз ще го изкупя. 5 И рече Вооз: В който ден купиш нивата от ръката на Ноемин тряба да я купиш и от Рут Моавката, жената на умрелия, за да въздигнеш името на умрелия над наследието му. 6 И рече сродникът: Не мога да изпълня длъжността на сродник, за да не разваля наследието си: изпълни ти моята длъжност на сродник, защото не мога аз да я изпълня. 7 А в старо време в Израил за изкупването и отчуждаването, за да се утвърдява всяка работа обичаят беше този: человекът изуваше калеврата си та я даваше на ближния си; и това беше свидетелство в Израил. 8 Затова рече сродникът Воозу: Купи го ти за себе си. И изу калеврата си. 9 Тогаз рече Вооз на старейшините и на всичките люде: Свидетели сте днес че купих от ръката на Ноемин всичко що е Елимелехово и всичко що е Хелеоново и Маалоново. 10 А още Рут Моавката, жената Маалонова, взех за себе си за жена, за да въздигна името на умрелия над наследието му, за да се не заглади името на умрелия от братята му и от вратата на обитанието му: свидетели сте днес. 11 И всичките люде които бяха на вратата и старейшините рекоха: Свидетели сме: Господ да направи жената която влазя в дома ти като Рахил и като Лия, които двете съградиха Израилевия дом; и да намериш крепост в Ефрата, и да бъдеш знаменит в Витлеем; 12 и нека бъде домът ти като дома на Фареса когото роди Тамар на Юда, от семето което Господ ще ти даде от тази млада жена. 13 И взе Вооз Рут, и стана му жена: и като влезе при нея, Господ й даде зачатие, и роди син. 14 И рекоха жените на Ноемин: Благословен Господ който днес не те лиши от сродник, щото неговото име да се нарича в Израил. 15 И този син ще бъде обновление на живота ти и прехрана на старините ти, защото го роди снаха ти която те обича, която е за тебе по-добра от седем синове. 16 И взе Ноемин детето, и тури го на лоното си, и стана му питателница. 17 И дадоха му съседките име, и казваха: Син се роди на Ноемин; и нарекоха името му Овид: той е отец на Иесея, Давидовия отец. 18 И това е родословието Фаресово: Фарес роди Есрона, 19 а Есрон роди Арама, а Арам роди Аминадава, 20 а Аминадав роди Наасона, а Наасон роди Салмона, 21 а Салмон роди Вооза, а Вооз роди Овида, 22 а Овид роди Иесея, а Иесей роди Давида.
1 Царе
[редактиране]1 Имаше един человек от Раматаимсофим, от гората Ефрем, и името му Елкана, син Иероамов, а Иероам син Елиуев, а Елиу син Тоуев, а Тоу син Суфов Ефратец. 2 И той имаше две жени: името на едната Ана, а името на другата Фенина; и Фенина имаше чада, а Ана нямаше чада. 3 И този человек всяка година възлизаше из града си за да се поклони и да принесе жъртва Господу Саваоту в Сило. И там бяха двамата синове на Илия, Офний и Финеес, свещеници Господни. 4 И дойде денят, в който принесе жъртва Елкана; и даде дялове на жена си Фенина, и на всичките й синове, и на дъщерите й; 5 а на Ана даде двоен дял, защото обичаше Ана; но Господ беше заключил ложесната й. 6 И противницата й я дразнеше много за да я прави да тъжи защото Господ беше затворил ложесната й. 7 И така правеше всяка година: колкото пъти възлазяше в дома Господен така я дразнеше; а тя плачеше, и не ядеше. 8 И рече мъж й Елкана: Ано, защо плачеш? и защо не ядеш? и защо е сърдцето ти наскърбено? не съм ли аз по-добър от десет синове? 9 И стана Ана като ядоха в Сило и като пиха; а Илий свещеникът седеше на стол близу при дверостълпа на храма Господен. 10 И тя беше преогорчена духом, и молеше се Господу, и плачеше твърде много. 11 И направи обрек и рече: Господи на Силите, ако наистина пригледаш на смирението на рабинята си и ме помниш, и не забравиш рабинята си, но дадеш на рабинята си мъжко чадо, то ще го дам Господу във всичките дни на живота му, и бръснач не ще възлезе на главата му. 12 И като следваше тя да се моли пред Господа, Илий я гледаше в устата. 13 Но Ана говореше в сърдцето си: само устните й мърдаха, а гласът й не се чуеше; за това на Илия се стори че беше пияна. 14 И рече й Илий: До кога ще си пияна? Остави се от виното си. 15 А Ана отговори и рече: Не, господине мой, аз съм жена прескръбна духом: ни вино ни сикера не съм пила, но излях душата си пред Господа. 16 Не считай рабинята си за лоша жена; защото от многото си оплакване и от скръбта си думах до сега. 17 Тогаз отговори Илий и рече: Иди си миром; и Бог Израилев нека ти даде прошението ти което си просила от него. 18 И тя рече: Дано рабинята ти намери благодат пред очите ти. Тогаз отиде жената на пътя си, и яде, и лицето й не се развали вече. 19 И на утринта станаха рано та се поклониха пред Господа, и върнаха се та отидоха в дома си у Рама; и Елкана позна Ана жена си; и Господ я помни. 20 И когато се изпълниха дните от когато Ана зачна, роди син; и нарече името му Самуил, защото: От Господа изпросих, рече. 21 И възлезе человекът Елкана и всичкият му дом за да принесе Господу годишната жъртва и обричането си. 22 Но Ана не възлезе, защото рече на мъжа си: Не ща да възляза доде се отдои детето; и тогаз ще го занеса да се яви пред Господа и да живее там винаги. 23 И рече й Елкана мъж й: Стори каквото ти се види за добро: седи доде го отдоиш: само Господ да утвърди словото си! И седя жената та доеше сина си доде го отдои. 24 И когато го отдои, възведе го със себе си наедно с три юнеца, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в дома Господен в Сило; а детето беше малко. 25 И заклаха юнеца, и донесоха детето при Илия свещеника. 26 И рече Ана: О, господине мой! жива е душата ти, господине мой, аз съм жената която бях застанала тук близу при тебе та се молех Господу. 27 За това дете се молех; и Господ ми даде прошението ми което изпросих от него. 28 За това и аз го посвещавам Господу: във всичките дни на живота си ще бъде заемнато Господу. И поклони се Господу.
1 Царе 2
[редактиране]1 И помоли се Ана и рече: Възвесели се сърдцето ми в Господа: Въздигна се рогът ми чрез Господа: Разшириха се устата ми против неприятелите ми, Защото се възвеселих в спасението ти. 2 Няма свят както е Господ; Защото няма друг освен тебе. Нито канара като нашия Бог. 3 Не продължавайте да говорите горделиво: Да не излезе велеречие из устата ви; Защото Господ е Бог на знания, И от него се претеглюват делата. 4 Лъковете на силните се стриха: А немощните се препасаха със сила. 5 Ситите се цениха за хляб; А гладните престанаха. Даже и неплодната роди седем; А многочадната изнемощя. 6 Господ умъртвяха, и съживява: Низводи в ад, и възводи. 7 Господ осиромашава, и обогатява: Смирява, и възвишава. 8 Въздига бедния от пръстта, И възвишава сиромаха от гноя, За да ги направи да седнат между князовете, И да ги направи да наследят славен престол; Защото са Господни стълповете на земята, И тури вселенната на тях. 9 Ще пази нозете на светите си; А нечестивите ще погинат в тъмнината; Понеже със сила не ще се преукрепи человек. 10 Противниците на Господа ще се стрият: Ще гръмне от небето върх тях; Господ ще съди краищата на земята; И ще даде крепост на царя си, И ще възвиши рога на помазаника си. 11 Тогаз си отиде Елкана в Рама у дома си. А детето слугуваше Господу пред Илия свещеника. 12 А Илиевите синове бяха лоши человеци: не познаваха Господа. 13 И обичаят на свещениците към людете беше такъв: когато някой приносяше жъртва, като се вареше месото дохождаше слугата на свещеника с тризъбна вилица в ръка 14 и задълбаваше я в коноба или в котела или в котлето или в гърнето; и каквото издигнеше вилицата, влимаше го свещеникът за себе си. Така правеха в Сило на всичките Израиляни които дохождаха там. 15 Още и преди да изгорят тлъстината дохождаше слугата на свещеника та казваше на человека който приносеше жъртвата: Дай на свещеника месо за печене; защото не ще да вземе от тебе месо варено, но сурово. 16 И ако му речеше человекът: Нека изгорят първо тлъстината, и сетне си вземи колкото желае душата ти, тогаз му отговаряше: Не, но сега ще дадеш: ако ли не, ще взема със сила. 17 Така грехът на младите беше твърде голям пред Господа; защото человеците се отвращаха от жъртвата Господня. 18 А Самуил слугуваше пред Господа, дете препасано с ленен ефод. 19 И майка му правеше му горна дреха малка та му донасяше всяка година когато възлазяше с мъжа си за да принесе годишната жъртва. 20 И благослови Илий Елкана и жена му и говореше: Господ да ти възведе семе от тази жена вместо заема който си заемнал Господу! И отидоха на мястото си. 21 И посети Господ Ана; и зачна и роди три сина и две дъщери. А детето Самуил порасна пред Господа. 22 А Илий беше много стар; и чу всичко що правеха синовете му на всичкия Израил, и че лежеха с жените които се събираха на чети при дверите на скинията на събранието. 23 И рече им: Защо правите таквиз работи? понеже аз слушам лоши работи за вас от всички тези люде. 24 Недейте, чада мои; защото не е добър слухът който аз слушам: вие правите людете Господни да стават престъпници. 25 Ако съгреши человек на человека, Бог ще го съди, но ако съгреши някой Господу, кой ще се моли за него? Но те не се покоряваха на гласа на отца си; защото Господ искаше да ги умъртви. 26 А детето Самуил растеше, и благоугождаваше и Господу и на человеците. 27 И дойде един Божий человек при Илия та му рече: Така говори Господ: Не открих ли се явно на отеческия ти дом когато бяха те в Египет у Фараоновия дом? 28 И не избрах ли него от всичките племена на Израиля за свещеник мене за да приноси жъртва на олтаря ми, да гори темян, да носи ефод пред мене? И не дадох ли на дома на отца ти всичките приношения от Израилевите синове? 29 Защо ритате жъртвата ми и приношението ми което заповядах да правят в жилището ми, и славиш синовете си повече от мене, за да се тлъстите с по-доброто от всичките приношения на Израиля людете ми? 30 За това Господ Бог Израилев говори: Аз думах наистина че домът ти и домът на отца ти щяха да ходят пред мене до века; но сега Господ говори: Далеч от мене; защото онези които ме славят ще ги прославя, а онези които ме презират ще се обезчестят. 31 Ето, идат дните когато ще пресека мишцата ти и мишцата на отеческия ти дом, щото не ще да има стар человек в дома ти. 32 И ще видиш в жилището ми утеснение между всичките благости които ще се дават на Израиля; и не ще да има старец в дома ти във век. 33 И онзи от твоите когото не отсека от олтаря си ще бъде за да изнурява очите ти и да прави да истаява душата ти; и всичките внуци на дома ти ще се скончават в среден възраст. 34 И това ще ти бъде знамение което ще дойде върх двамата ти синове, върх Офния и Финееса: в един ден ще умрат и двамата. 35 И ще въздигна за себе си верен свещеник да прави според сърдцето ми и според душата ми; и ще му съградя непоколебим дом; и ще ходи пред помазаника ми във век. 36 И всеки който остане в дома ти ще дохожда да припада нему за малко сребро и за един хляб, и ще говори: Определи ме, моля, в някоя от свещеническите служби за да ям един уломък хляб.
1 Царе 21
[редактиране]1 И дойде Давид в Ноб, при Ахимелеха свещеника; и Ахимелех с трепет посрещна Давида и рече му: Защо си ти сам, и няма никой с тебе? 2 И рече Давид на Ахимелеха свещеника: Царят ми заповяда една работа и рече ми: Нека не знае никой за тази работа за която те аз изпращам, нито що ти съм заповядал; и определих на рабите еди-кое и еди-кое място. 3 И сега що имаш под ръка? дай ми пет хляба в ръка, или каквото се намира. 4 И отговори свещеникът Давиду и рече: Нямам под ръка ни един общ хляб, но има освещени хлябове, - ако момците са се упазили чисти поне от жени. 5 И отговори Давид на свещеника и рече му: Ей, жените са далеч от нас в тези три дни от когато съм излязъл, и съсъдите на момците са чисти; и този хляб е някак общ, и още понеже днес има друг освещен в съсъда. 6 И тъй, даде му свещеникът светите хлябове; защото нямаше там хляб освен хлябовете на предложението които бяха дигнали от пред Господа за да положат топли хлябове в който ден се дигнаха онези. 7 И имаше там един человек от Сауловите раби, задържан през онзи ден пред Господа, и името му Доик, Едомянин, началник на Сауловите овчари. 8 И рече Давид Ахимелеху: А нямаш ли тук под ръка някое копие или меч? защото нито меча си нито оръжията взех в ръката си, понеже царската работа беше принудителна. 9 И рече свещеникът; Мечът на Голиата Филистимеца, когото ти порази в дола Ила, ето, обвит е в дреха зад ефода: ако искаш да го вземеш, вземи го; защото тук няма друг освен него. И рече Давид: Няма друг като него: дай ми го. 10 И стана Давид та побегна в онзи ден от лицето на Саула, и отиде при Анхуса Гетския цар. 11 И рекоха Анхусовите раби нему: Не е ли този Давид цар на мястото? не е ли той комуто взаимно пееха в ликованията и говореха: Саул порази тисящите си, А Давид тмите си? 12 И тури Давид тези думи в сърдцето си, и уплаши се много от Анхуса Гетския цар. 13 И измени образа си пред тях, и престори се на луд между ръцете им, и правеше белези по вратата на дверите, и оставяше лигите си да текат по брадата му. 14 Тогаз рече Анхус на рабите си: Ето, вие видите че е луд този человек: защо го доведохте при мене? 15 Луди ли ми са потрябвали, та сте довели тогози да прави лудини пред мене? той ли ще влезе в дома ми?
2 Царе
[редактиране]1 А след смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на Амаличаните, седя Давид в Сиклаг два дни. 2 А в третия ден, ето, дойде человек из стана, от при Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата му; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони. 3 И рече му Давид: От де идеш? А той му рече: Аз се отървах от Израилевия стан. 4 И рече му Давид: Какво стана? кажи ми, моля. И отговори: Побягнаха людете от боя, и мнозина даже от людете паднаха и умряха; умряха още и Саул и Йонатан син му. 5 И рече Давид на момъка който му известяваше: Как знаеш че умря Саул и Йонатан син му? 6 И рече онзи момък който му известяваше: Намерих се по случай в гората Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го пристигваха. 7 И като погледна отдире си, видя ме, и повика ме. И отговорих: Ето ме. 8 И рече ми: Кой си ти? И отговорих му: Амаличанин съм аз. 9 Пак ми рече: Нападни на мене, моля, та ме убий; защото помрачение ме обзе, понеже животът ми е все още всичкия в мене. 10 И тъй, застанах върх него и го убих, понеже бях уверен че не можеше да живее като падна; и взех венеца който беше на главата му, и гривната която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си. 11 Тогаз хвана Давид дрехите си та ги раздра; така и всичките мъже които бяха с него. 12 И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула, и за Йонатана сина му, и за людете Господни, и за дома Израилев, защото паднаха от меч. 13 А Давид рече на момъка който му известяваше: От де си ти? И отговори: Аз съм син на един пришлец Амаличанин. 14 И рече му Давид: Как се не убоя ти да простреш ръката си за да убиеш помазаника Господен? 15 И повика Давид едного от момците и рече: Пристъпи, нападни върх него. И порази го, и умря. 16 И рече му Давид: Кръвта ти на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе като рече: Аз убих помазаника Господен. 17 И плака Давид този плач за Саула и за сина му Йонатана; 18 (и заръча да научат Юдините синове тази Песен на Лъка, ето, писана е в Книгата на Праведния:-) 19 О Израилева славо, на високите си места устрелена! Как паднаха силните! 20 Не възвестявайте в Гет, Не проповядвайте по улиците на Аскалон, За да се не зарадват Филистимските дъщери, За да се не развеселят дъщерите на необрязаните. 21 Гори които сте в Гелвуе, нека няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви които дават начатки; Защото там бе захвърлен щитът на крепките, Сауловият щит, като че не е бил помазан с елей. 22 От кръвта на убитите, От лоя на крепките, Лъкът Йонатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празден. 23 Саул и Йонатан, Любезните и рачителните в живота си, И в смъртта си не се раздвоиха: Бяха по-леки от орлите, По-силни от лъвовете. 24 Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви облачаше с червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви. 25 Как паднаха силните всред боя! Йонатане, ударен на високите си места! 26 Прискърбен съм за тебе, брате мой Йонатане! Рачителен ми беше ти: Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените. 27 Как паднаха силните, И погинаха оръжията на боя.
2 И след това попита Давид Господа и рече: Да възляза ли в някой от Юдините градове? И Господ рече: Възлез. И рече Давид: Де да възляза? А той му рече: В Хеврон. 2 И тъй, възлезе там Давид и двете му жени, Ахиноам Иезраелянката, и Авигея жената на Навала Кармилеца. 3 И мъжете които бяха с него възведе Давид, всекиго с домородието му; и населиха се в Хевронските градове. 4 И дойдоха Юдините мъже та помазаха Давида за цар над Юдиния дом. И известиха Давиду и рекоха: Мъжете на Явис-галаад бяха които погребоха Саула. 5 И прати Давид вестители при мъжете на Явис-галаад и рече им: Да сте благословени от Господа защото направихте тази милост на господаря си, на Саула, и погребохте го! 6 Сега прочее да направи Господ вам милост и истина! така и аз ще ви въздам тази добрина, понеже направихте това нещо. 7 Сега прочее нека се укрепят ръцете ви, и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдиний дом помазаха мене цар над себе си. 8 Но Авенир Нировий син, Сауловий военачалник, взе Исвостея, Сауловия син та го заведе в Маханаим, 9 и направи го цар над Галаад, и над Асурците, и над Иезраелците, и над Ефрема, над Вениамина, и над всичкия Израил. 10 На четиридесет години беше Исвостей Сауловий син когато стана цар над Израиля, и царува две години; но Юдиний дом последва Давида. 11 И числото на дните в които царува Давид в Хеврон над Юдиния дом бяха седем години и шест месеци. 12 И тъй, излезе Авенир Нировий син, и рабите на Исвостея сина Саулова, из Маханаим в Гаваон. 13 И Йоав Саруиний син и рабите Давидови излязоха та се посрещнаха близу при водоема на Гаваон; и седнаха едните отсам водоема, а другите оттатък водоема. 14 И рече Авенир Йоаву: Нека станат сега момците и да поиграят пред нас. И рече Йоав: Нека станат. 15 И тъй, станаха та преминаха на чет, дванадесет от Вениамина, от страната на Исвостея сина Саулова, и дванадесет от Давидовите раби. 16 И хванаха всеки ближния си за главата та прекара ножа си в реброто на ближния си, и паднаха заедно, за то онова място се нарече Хелкат-асурим, което е Гаваон. 17 И стана сражението много жестоко в онзи ден; и Авенир и Израилевите мъже се победиха от Давидовите раби. 18 И там бяха тримата Саруини синове, Йоав и Ависей и Асаил; а Асаил бе лек в нозете като една от полските сърни. 19 И погна Асаил след Авенира; и като тичаше не свърна ни на дясно ни на ляво от след Авенира. 20 И погледна Авенир отзад си и рече: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз. 21 И рече му Авенир: Свърни ти на дясно или на ляво та хвани някого от момците, и вземи за себе си всеоръжието му. Но не рачи Асаил да свърне от след него. 22 И пак рече Авенир Асаилу: Върни се от след мене: защо да те ударя до земята? как ще дигна тогаз лицето си към Йоава брата ти? 23 Но не рачи да се върне; за това го порази Авенир със задното на копието си в корема, и излезе копието от заднините му; и падна там и умря на самото място. И колкото дохождаха на мястото дето падна та умря Асаил спираха се. 24 А Йоав и Ависей гонеха след Авенира; и слънцето захождаше когато те дойдоха до хълма Ама, който е срещу Гия, при пътя на Гаваонската пустиня. 25 И събраха се Вениаминовите синове отдир Авенира, и станаха едно тяло, и застанаха на върха на един хълм. 26 Тогаз Авенир извика към Иоава и рече: Ще пояжда ли непрестанно мечът? не знаеш ли че сетнината ще бъде горчива? и до кога на щеш да заповядаш на людете да се върнат от да гонят братята си? 27 И рече Иоав: Жив Бог, ако не би говорил ти, непременно тогаз людете щяха да възлязат в зори, всеки от гонението на брата си. 28 И възтръби Иоав с тръбата, та застанаха всичките люде, и не гонеха вече след Израиля нито се биеха вече. 29 И вървяха Авенир и мъжете му през полето всичката онази нощ, и преминаха Йордан та минаха през всичкия Витрон, и дойдоха в Маханаим. 30 А Иоав се върна от гонението на Авенира; и като събра всичките люде, недоставаха от Давидовите раби деветнадесет мъже и Асаил. 31 Но Давидовите раби поразиха от Вениаминците и от Авенировите мъже триста и шестдесет мъже които умряха. 32 И дигнаха Асаила та го заровиха в гроба на баща му, който бе във Витлеем. А Иоав и мъжете му вървяха цяла нощ и стигнаха в Хеврон около зазоряване.
3 И държа много боят между Сауловия дом и Давидовия дом. И Давид непрестанно се укрепяваше; а Сауловий дом непрестанно изнемогваше. 2 И родиха се Давиду синове в Хеврон; и първородният му беше Амнон, от Ахиноам Иезраелянката; 3 а вторий му, Хилеав, от Авигея жената на Навала Кармилеца; а третий, Авесалом, синът на Мааха дъщеря на Талмая, Гесурския цар; 4 а четвъртий, Адония, син на Агита; и петий, Сефатия, син на Авитала; 5 и шестий, Итраам, от Егла Давидовата жена. Те се родиха Давиду в Хеврон. 6 И като следваше боят между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир беше подпорката на Сауловия дом. 7 А Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Аия. И рече Исвостей на Авенира: Защо влезе ти при наложницата на баща ми? 8 И разяри се много Авенир за думите на Исвостея, и рече: Кучешка глава ли съм аз който правя днес милост към дома на баща ти Саула, към братята му, и към приятелите му, против Юда, и не те предадох р ръката на Давида, та да ме обвиняваш днес за тази жена? 9 Така да направи Бог Авениру, и така да му приложи, ако, както се кле Господ Давиду, не направя така нему, 10 да преведа царството от Сауловия дом, и да поставя престола Давидов над Израиля и над Юда, от Дан до Вирсавее. 11 И не можеше вече Исвостей да отговори ни реч Авениру, понеже му се боеше. 12 Тогаз проводи Авенир вестители Давиду от своя страна и рече: чия е земята? И думаше още: Направи уговор с мене; и, ето ръката ми ще бъде с тебе щото да доведа под властта ти всичкия Израил. 13 А той рече: Добре; аз ще направя уговор с тебе; но едно нещо искам аз от тебе; и рече: Няма да видиш лицето ми ако не доведеш пред мене Михала Сауловата дъщеря когато дойдеш да видиш лицето ми. 14 И прати Давид вестители на Исвостея Сауловия син и рече: Дай жена ми Михала която взех жена за себе си за сто Филистимски краекожия. 15 И прати Исвостей та я взе от мъжа й, от Фалтиила Лаисовия син. 16 И дойде с нея мъж й та вървеше и плачеше след нея до Ваурим. Тогаз му рече Авенир: Иди, върни се; и върна се. 17 А Авенир се разговори със старейшините на Израиля и рече: И вчера и завчера искахте Давида да царува над вас. 18 Сега прочее направете това; защото Господ говори за Давида и рече: чрез ръката на Давида раба си ще избавя людете си от ръката на Филистимците, и от ръката на всичките им неприятели. 19 И говори още Авенир в ушите на Вениаминците; и отиде Авенир да говори и в ушите на Давида в Хеврон всичко що бе угодно на Израиля и на всичкия Вениаминов дом. 20 И тъй, дойде Авенир при Давида в Хеврон, и с него двадесет мъже. И направи Давид на Авенира и на мъжете които бяха с него пир. 21 И рече Авенир Давиду: Ще стана и ще ида, и ще събера всичкия Израил при господаря си царя за да направят уговор с тебе, та да царуваш според всичкото желание на душата си. И проводи Давид Авенира, да отиде с мир. 22 И, ето, Давидовите раби и Иоав идеха от едно нашествие, и носеха с себе си много користи; но Авенир не бе с Давида в Хеврон, защото го бе изпроводил, и отишел бе с мир. 23 А като дойде Иоав и всичкото войнство с него, известиха Иоаву и рекоха: Авенир Нировий син дойде при царя; и изпроводи го, та си отиде с мир. 24 Тогаз влезе Иоав при царя и рече: Що направи ти? Ето, Авенир дойде при тебе: защо го изпрати та си отиде? 25 Знаеш добре Авенира Нировия син че дойде за да те измами, и да научи изхода ти и входа ти, и да научи всичко що правиш. 26 И като излезе Иоав от Давида, прати вестители след Авенира, и върнаха го от кладенеца Сира: Давид обаче не знаеше. 27 И когато се върна Авенир в Хеврон, Иоав го свърна при едната страна на вратата за да му говори уж тайно; и там го удари в корема, и умря, за кръвта на брата му Асаила. 28 И след това, като чу Давид, рече: Неповинен съм аз и царството ми пред Господа в век от кръвта на Авенира сина Нирова. 29 И нека остане на Иоавовата глава и на всичкия му бащин дом; и да не оскудее от Иоавовия дом такъв който има семетечение, или прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или лишен от хляб. 30 Така Иоав и Ависей брат му убиха Авенира, защото бе убил Асаила брата им у Гаваон в сражението. 31 И рече Давид на Иоава и на всичките люде които бяха с него: Раздерете дрехите си, и препашете се с вретище, та плачете пред Авенира. И цар Давид идеше след носилото. 32 И погребоха Авенира в Хеврон; и възвиси царят гласа си и плака над Авенировия гроб; и всичките люде плакаха. 33 И плака царят на Авенира и рече: - Умря ли Авенир както умира безумен? 34 Ръцете ти не се вързаха, Нито нозете ти се туриха в железа. Ти падна както пада някой Пред синовете на неправдата. И всичките люде плакаха пак над него. 35 И дойдоха сетне всичките люде за да предумат Давида да яде хляб като беше още ден; но Давид се закле и рече: Така да ми направи Бог, и така да приложи, ако вкуся хляб или какво-годе нещо преди да зайде слънцето. 36 И научиха това всичките люде, и угодно им биде; както беше угодно на всичките люде всичко което правеше царят. 37 Защото всичките люде и всичкий Израил познаха в онзи ден че не беше от царя да се умъртви Авенир Нировий син. 38 И рече царят на рабите си: Не знаете ли че войвода велик падна този ден в Израил? 39 А аз съм днес слаб, ако и да съм помазан цар; и тези мъже Саруините синове много са жестоки за мене: Господ ще направи въздаяние на делателя на злината според злината му.
2 Летописи
[редактиране]14 И заспа Авия с отците си, и погребоха го в Давидовия град; а вместо него се въцари Аса син му. В неговите дни земята му се утиши десет години. 2 И направи Аса което бе добро и право пред Господа Бога своего. 3 Защото махна олтарите на чуждите богове и високите места, и изтроши идолите, и изсече Ашерите. 4 И рече на Юда да търсят Господа Бога на отците си, и да изпълняват закона и заповедите му. 5 Махна още от всичките Юдини градове високите места и кумирите на слънцето; и утиши се царството пред него. 6 И съгради крепки градове в Юда, защото се утиши земята; и нямаше той бран в онези години, понеже му даде Господ покой. 7 За това рече на Юда: Да съградим тези градове, и да направим за тях стени и стълпове, порти и вереи, доде сме господари на таз цемя; понеже потърсихме Господа Бога нашего, потърсихме го, и даде ни покой от всякъде. И съградиха и успяха. 8 А имаше Аса воинство от Юда триста тисящи които носеха щитове и копия, а от Вениамина двесте и осемдесет тисящи стрелци които носеха щитчета: всички тези бяха силни с крепост. 9 А излезе против тях Зара Етиопянинът с воинство сто тми и с триста колесници и дойде дори до Мариса. 10 И излезе Аса против него, та се опълчиха на бой в дола Сефата, при Мариса. 11 И извика Аса към Господа Бога своего и рече: Господи, не е нищо пред тебе да помагаш на тези които са мнозина или на тези които нямат никаква сила: помогни нам, Господи Боже наш; защото на тебе уповахме, и с твоето име идем против това множество. Господи, ти си Бог наш: да се не преукрепи человек против тебе. 12 И порази Господ Етиопяните пред Аса и пред Юда; и побегнаха Етиопяните. 13 А Аса и людете които бяха с него гониха ги дори до Герар; и паднаха от Етиопяните толкоз, щото не могоха вече да се съвземат, защото се изтриха пред Господа и пред неговото воинство; и взеха користи твърде много. 14 И поразиха всичките градове около Герар, защото страхът Господен нападна върх тях; и оплениха всичките градове, защото имаше в тях користи твърде много. 15 Поразиха още и шатрите на скотовете, и взеха много овци и камили, и върнаха се в Ерусалим.
15 Тогаз дойде Дух Божий на Азария Одидовия син; 2 и излезе да посрещне Аса и рече му: чуйте ме, Асо и всички Юдо и Вениамине: Господ е с вас докато вие сте с него; и ако го търсите, ще се намери у вас; ако ли го оставите, ще ви остави. 3 Много време стоя Израил без истиннаго Бога, и без свещеник поучаващ, и без закон; 4 но когато в утеснението си се обърнаха към Господа Бога Израилева и го потърсиха, намери им се. 5 И в онези времена нямаше мир на изходещия и на входещия, но бяха големи метежи между всичките жители на местата. 6 И съкрушаваше се народ от народ, и град от град; защото Бог ги смущаваше с всякакво утеснение. 7 А вие се укрепявайте, и да не ослабват ръцете ви; защото ще има мъзда за делото ви. 8 И когато чу Аса тези думи и пророчеството на Одида пророка, укрепи се, и отмахна мерзостите от всичката земя на Юда и на Вениамина и от градовете които бе взел от гората Ефрем, и поднови олтаря Господен който е отпред на предхрамието Господне. 9 И събра всичкия Юда и Вениамина, и които живееха с тях пришелци от Ефрема и Манасия и от Симеона; защото мнозина от Израиля прибягнаха при него като видяха че Господ неговий Бог бе с него. 10 И събраха се в Ерусалим в третия месец, в петнадесетото лето на царуването на Аса. 11 И принесоха жъртви Господу в онзи ден от користите които донесоха, седемстотин говеда и седем тисящи овци. 12 И влязоха в завет да потърсят Господа Бога на отците си с всичкото си сърдце и с всичката си душа, 13 и всеки който не потърси Господа Бога Израилева да се умъртвява от малък до голям, от мъж до жена. 14 И заклеха се Господу с голям глас, и с възклицание, и с тръби, и с рогове. 15 И всичкий Юда се развесели заради клетвата; защото се заклеха с всичкото си сърдце, и потърсиха го с всичката си воля, и намери им се. И даде им Господ покой от всякъде. 16 А още и майка си Мааха отхвърли цар Аса от да е царица, понеже направи идол на Ашера; и насече Аса идола й, и стри го, и изгори го в потока Кедрон. 17 Но високите места не се отмахнаха от Израиля; сърдцето обаче на Аса бе съвършено през всичките му дни. 18 И донесе в дома Божий посвещенията на отца си, и своите си посвещения, сребро, и злато, и съсъди. 19 И не стана бран до тридесет и петото лето на царуването на Аса.
16 В тридесет и шестото лето от царуването на Аса, Вааса Израилевът цар възлезе против Юда та съгради Рама, за да не оставя никого да излиза нито да влиза при Аса Юдиния цар. 2 Тогаз Аса извади сребро и злато из съкровищата на дома Господен и на царския дом та проводи на Венадада Сирийския цар който живееше в Дамаск, и рече: 3 Уговор има между мене и тебе и между отца би и отца ти: ето, пратих ти сребро и злато иди, развали уговора си с Вааса Израилевия цар, за да се оттегли от мене. 4 И послуша Венадад цар Аса та проводи началниците на силите си против градовете на Израиля и поразиха Иион, и Дан, и Авел-маим, и всичките житници на Нефталимовите градове. 5 И като чу това Вааса, престана да гради Рама, и остави делото си. 6 А цар Аса взе със себе си всичкия Юда, та дигнаха каменете на Рама и дървата й с които градеше Вааса; и с тях съгради Гава и Масфа. 7 А в онова време Ананий гледачът отиде при Аса Юдиния цар Аса та му рече: Понеже си уповал на Сирийския цар, и не си уповал на Господа Бога твоего, затова избегна войнството на Сирийския цар из ръката ти. 8 Етиопяните и Ливианите не бяха ли голямо войнство, с многочислени колесници и конници? и понеже упова ти на Господа, предаде ги в ръката ти. 9 Защото очите Господни претичат през всичката земя, за да се покаже силен за онези които имат сърдцето си съвършено към него. В това си сторил безумие; за това от нине ще имаш боеве. 10 И разгневи се Аса на гледача, и тури го в тъмница, защото се разсърди против него за това. И утесни Аса няколко от людете в онова време. 11 И, ето, деянията на Аса, първите и последните, ето, писани са в Книгата на Царете на Юда и на Израиля. 12 А в тридесет и деветото лято на царуването на Аса хвана го болест в нозете додето стана болестта му твърде тежка; нито в болестта си обаче потърси Господа, но лекарите. 13 И заспа Аса с отците си; и умря в четиридесет и първото лето на царуването си. 14 И погребоха го в гроба му който си изкопа в Давидовия град, и туриха го на одър пълен с благовоние и различни мироварени аромати; и направиха за него твърде много голямо горене от аромати.
Йов
[редактиране]1 Имаше един человек в Узката земя, името му Иов; и тоя человек бе непорочен и прав, и боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото. 2 И родиха му се седем синове и три дъщери. 3 И добитъкът му беше седем тисящи овци, и три тисящи камили, и петстотин чифта волове, и петстотин ослици, и голямо множество слуги; и тоя человек бе най-голям от всичките жители на изток. 4 И синовете му ходеха та правеха пирове по къщята си, всеки на деня си, и проваждаха та повикваха трите си сестри за да ядат и да пият с тях. 5 И когато се свършваха дните на пируването, проваждаше Иов та ги освещаваше, и, като ставаше заран, приносяше всесъжения по числото на всички тях; защото думаше Иов: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърдцето си. Така правеше Иов винаги. 6 И един ден дойдоха Божиите синове да предстанат пред Господа; и между тях дойде и Сатана. 7 И рече Господ на Сатана: От де идеш? И Сатана отговори Господу и рече: От да обикалям земята и да ходя насам нататък по нея. 8 И рече Господ на Сатана: Турил ли си внимание на раба ми Иова, че няма подобен нему на земята, человек непорочен и прав, който се бои от Бога и който се отдалечава от злото? 9 И отговори Сатана Господу и рече: Да ли напразно се бои Иов от Бога? 10 Не си ли оградил ти него, и къщата му, и всичко каквото има? благословил си делата на ръцете му, и умножи се добитъкът му на земята. 11 Но сега простри ръка и докачи всичко каквото има: не ще ли те похули в лице? 12 И рече Господ на Сатана: Ето, в ръката ти е всичко каквото има; само на него да не туриш ръка. И излезе Сатана от при Господа.
Псалми
[редактиране]Псалми 1
[редактиране]1 Блажен онзи человек Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И на седалището на присмивателите не седи; 2 Но волята му е в закона Господен, И в неговия закон се поучава деня и нощя. 3 И ще бъде като дърво насадено при водни отоки Което дава плода си в времето си, И листът му не повехнува; И всичко що прави ще успее. 4 Нечестивите не така, Но като праха от плявата който вятърът отвява. 5 За то, нечестивите няма да станат на съда, Нито грешните в събранието на праведните; 6 Защото познава Господ пътя на праведните; А пътят на нечестивите ще погине.
Псалми 2
[редактиране]2 Защо се разфучаха езичниците, И народите намислиха суета? 2 Предстанаха земните царе, И князовете се събраха наедно Против Господа и против Помазаника му, и думаха: 3 Да разкъснем връзките им, И да отхвърлим от нас въжата им. 4 Този който седи на небесата ще се смее: Господ ще им се поругае. 5 Тогаз ще им продума с гнева си, И с яростта си ще ги смути. 6 Но аз, ще рече, помазах Царя си Над Сион, светата моя гора. 7 Аз ще възвестя повелението: Господ ми рече: Син мой си ти: Аз днес те родих. 8 Поискай от мене, и аз ще ти дам народите за наследие твое, И за стяжание твое краищата на земята. 9 Ще ги съкрушиш с жезъл железен, Като грънчарски съсъд ще ги строшиш. 10 Сега прочее, царе, разумейте: Научете се, земни съдии. 11 Слугувайте на Господа с страх, И бойте му се с трепет. 12 Целувайте Сина за да се не разгневи, И погинете в пътя Когато се разпали малко неговата ярост. Блажени са всички които се надеят на него.
Псалми 3
[редактиране]3 Псалом на Давида когато бягаше от сина си Авесалома. Господи, колко се умножиха враговете ми! 2 Мнозина думат за моята душа: Няма за него спасение от Бога. (Села.) 3 Но ти си, Господи, защищение мое, Слава моя, и който възвишаваш главата ми. 4 Викнах с гласа си към Господа; И послуша ме от светата си гора. (Села.) 5 Аз легнах и спах: Станах, защото Господ ме поддържа. 6 Не ще се убоя от много тисящи люде Които нападат върх мене изоколо. 7 Стани, Господи: спаси ме, Боже мой; Защото ти си поразил в челюстта всичките ми неприятели: Строшил си зъбите на нечестивите. 8 От Господа е спасението: Върху твоите люде е благословението ти. (Села.)
Псалми 4
[редактиране]4 Първому Певцу, на Негинот. Псалом Давидов. Когато викам, послушай ме, Боже на правдата ми: В утеснение като бях, разширил си ме: Помилвай ме и послушай молитвата ми. 2 Синове человечески, до кога ще обръщате славата ми в безчестие? До кога ще обичате суета и ще искате лъжа? (Села) 3 Но познайте че избра Господ преподобния си: Господ ще чуе, когато викам към него. 4 Треперете и не съгрешавайте: Размишлявайте в сърцата си на одъра си и мълчете. (Села) 5 Пожъртвувайте жъртви на правда, И надейте се на Господа. 6 Мнозина думат: Кой ще ни покаже доброто? Възвиши върху нас виделината на лицето си, Господи. 7 Турил си в сърдцето ми радост, По-голяма от тяхната, когато им се умножава житото и виното. 8 Мирно ще легна и ще спя, Защото само ти, Господи, правиш ме да живея в безопасност.
Псалми 5
[редактиране]5 Първому Певцу, на Нехилот Псалом Давидов Послушай, Господи, думите ми: Разумей стенанието ми, 2 Внимай на гласа на викането ми, Царю мой и Боже мой; Защото на Тебе ще се помоля. 3 Господи, на ранина ще чуеш гласа ми: На ранина ще предстана пред тебе и ще чакам. 4 Защото не си ти Бог който да иска беззаконие: Лукавият няма да живее при тебе, 5 Нито ще застанат гордите пред твоите очи: Ненавидиш всички които правят беззаконие: 6 Ще изтребиш онези които говорят лъжа: Господ се гнуси от кръвник и лъстив человек. 7 Но аз, с множеството на твоята милост ще влезна в дома ти: С твоя страх ще се поклоня в храма на светинята ти. 8 Господи, води ме с правдата си поради враговете ми: Управи пътя си пред мене. 9 Защото няма в устата им истина: Сърдцето им е лукавство: Гроб отворен е гърлото им: С езика си ласкаят. 10 Осъди ги, Боже: нека паднат в кроежите си: Изрини ги за множеството на престъпленията им, Защото се подигнаха против тебе. 11 И нека се веселят всички, които се надеят на тебе: Нека се радват за всегда, защото ти им си покровител; И нека се хвалят в тебе онези, които любят твоето име. 12 Защото ти, Господи, ще благословиш праведния; Ще го покриеш с благоволение както с щит.
Псалми 6
[редактиране]6 Първому Певцу, на Негинот, на Шеминит. Псалом Давидов. Господи, да ме не обличиш с яростта си, Нито с гнева си да ме накажеш. 2 Помилвай ме, Господи, защото съм немощен: Изцели ме, Господи, защото се смутиха костите ми, 3 И душата ми твърде се смути: Но ти, Господи, до кога? 4 Върни се, Господи: избави душата ми: Спаси ме заради милостта си; 5 Защото в смъртта няма поменуване за тебе: У ада кой ще те славослови? 6 Уморих се от стенанието си: Всяка нощ обливам леглото си: С сълзите измокрям постелката си. 7 Окото ми повехна от скръб: Остаря, поради всичките ми неприятели. 8 Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие. Защото чу Господ гласа на плача ми. 9 Послуша Господ молението ми: Господ ще приеме молитвата ми. 10 Да се посрамят и да се смутят много всичките мои неприятели: Да се върнат назад: Да се посрамят внезапно.
Псалми 7
[редактиране]7 Шигаион на Давида който той пя Господу за думите на Хуса Вениаминеца Господи Боже мой, на тебе се надея: Спаси ме от всичките ми гонители, и избави ме; 2 Да не би врагът да грабне като лъв душата ми И я разкъсне, без да се намери избавител. 3 Господи Боже мой, ако съм сторил аз това, Ако има в ръцете ми беззаконие, 4 Ако съм въздал зло на оногози който бе мирен с мене, Или оскърбил оногози който ми е без причина гонител, 5 Нека погне неприятелят душата ми и нека я стигне, И нека стъпче в земята живота ми, И нека свали в пръстта славата ми (Села.) 6 Стани, Господи, с гнева си: Възвиши се заради яростта на враговете ми, И събуди се заради мене за съда който си заповядал 7 И събранието на людете ще те обиколи; И ти се върни да седнеш над него отгоре на високо. 8 Господ ще съди народите: Съди ме, Господи, според правдата ми И според моето незлобие което е в мене. 9 Нека изчезне вече злината на нечестивите; И утвърди праведния, ти, Боже праведни, Който изпитваш сърдца и вътрешности. 10 Моята защита е в Бога Който избавя правите в сърдце. 11 Бог е съдия праведен, И Бог който се гневи всеки ден на нечестивия. 12 Ако се не обърне ще изостри меча си: Запна лъка си и приготви го, 13 И против него приготви смъртни оръдия: Нагласи стрелите си против гонителите. 14 Ето, нечестивият е в мъки да роди беззаконие, И зачна лукавство, и роди лъжа. 15 Изкопа ров и направи го дълбок; Но той ще падне в ямата която направи. 16 Лукавството му ще се върне на главата му, И насилието му ще слезе на темето му. 17 Аз ще хваля Господа за неговата правда. И ще възпявам името на Господа Вишнагo.
Псалми 8
[редактиране]8 Първоми Певцу, на Гитит. Псалом Давидов. Йеова, Господи наш, Колко е величествено твоето име по всичката земя! Ти който си положил славата си над небеса. 2 Из устата на младенците и сучещите Приготвил си хвала по причина на враговете си, За да направиш да млъкне врага и отмъстителя. 3 Когато гледам твоите небеса, делото на пръстите ти, Луната и звездите които си ти поставил, 4 Що е человекът та да го помниш? Или син человечески та да го посвещаваш? 5 А ти си го направил малко нещо по-долен от ангелите, И с слава и чест си го венчал. 6 Поставил си го господар над делата на ръцете си: Всичко си покрил под нозете му, 7 Всичките овци и говеда, А още и животните на полето, 8 Птиците въздушни, и морските риби, И всичко що прехожда морските пътища. 9 Йеова, Господи наш, Колко е величествено твоето име по всичката земя!
Псалми 9
[редактиране]9 Първому Певцу, на Мут-Лабен. Псалом Давидов. Ще те славословя, Господи, с всичкото си сърдце: Ще прикажа всичките твои чудеса. 2 Ще са развеселя и ще се зарадвам заради тебе: Ще възпея името ти, Вишний! 3 Когато се върнат враговете ми назад Ще паднат и ще погинат пред лицето ти. 4 Защото ти си отсъдил съда ми и правото ми: Седнал си на престола и съдиш право. 5 Запретил си на езичниците: Изтребил си нечестивия: Името им си изгладил в век века. 6 Запустенията на врага изчезнаха за всегда; И ти си разорил градове: Поменът им погина с тях. 7 Но Господ съществува в век: Приготвил е престола си за съд. 8 И той ще съди вселенната с правда: Ще отсъди народите справедливо. 9 И Господ ще бъде прибежище на бедния, Прибежище в скърбни времена. 10 И ще се надеят на тебе които познават името ти; Защото не си оставил онези които те търсят, Господи. 11 Пейте песни на Господа който живее в Сион: Възвестете между народите делата му; 12 Защото когато прави изтязание за кръвопролития, помни ги: Не забравя викането на бедните. 13 Помилвай ме, Господи! Виж скърбта ми от враговете ми; Ти който ме подигаш от вратата на смъртта, 14 За да прикажа всичките твои хваления В вратата на Сионовата дъщеря: Аз ще се радвам заради спасението ти. 15 Езичниците затънаха в ямата, която направиха: В примката която скриха улови се ногата им. 16 Господ е познат за съда който прави: Нечестивият се впримча в делото на ръцете си. (Села.) 17 Нечестивите ще се върнат в ад, Всичките езичници които забравят Бога. 18 Защото няма да се забрави за всегда сиромахът: Ожидането на бедните не ще бъде изгубено за всегда. 19 Стани, Господи: да се не крепи человек; Да се съдят езичниците пред тебе. 20 Господи, докарай страх върх тях: Да познаят езичниците че са человеци. (Села.)
Псалми 10
[редактиране](По Славянски, част на 9) Защо, Господи, стоиш отдалеч? Защо се криеш в скърбно време? 2 В гордостта на нечестивия изгаря сиромахът: Да се хванат в лукавствата които намислюват. 3 Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И ублажава себе си лихоимецът: презира Господа. 4 Нечестивият от гордостта на лицето си не ще да потърси Господа: Всичките му помисли са че няма Бог. 5 Неговите пътища на всяко време са криви: Твоите съдове са много високо от лицето му: Той духа срещу всичките си врагове. 6 Рече в сърдцето си: Няма да се поклатя, Защото от род в род няма да падна в злощастие. 7 Устата му са пълни с клетва и угнетение и насилие: Под езика му има злоба и беззаконие. 8 Седи в засада в преддворията, В скришни места, за да убие неповинния: Очите му гледат тайно към сиромаха. 9 Пречаква скришно като лъв в пещерата си: Пречаква за да грабне сиромаха: Грабнува сиромаха когато го влачи в примката си. 10 Навожда се, сниша се, За да паднат сиромасите в ноктите му. 11 Рече в сърдцето си: Забрави Бог: Скри лицето си: няма никога да види. 12 Стани, Господи: Боже, подигни ръката си: Да не забравиш оскърбените. 13 Защо нечестивият презира Бога? Рече в сърдцето си: Няма да изпиташ. 14 Видял си; защото ти гледаш неправдата и притеснението За да въздадеш с ръката си: Тебе се предава сиромахът: На сирачето си ти помощник. 15 Строши мишцата на нечестивия. Издири нечестието на лукавия доде не намериш вече от него. 16 Господ е цар в века века: Езичниците ще изчезнат от земята му. 17 Господи, послушал си желанието на сиромасите: Ще утвърдиш сърдцето им: Ще направиш внимателно ухото си, 18 За да съдиш за сирачето и угнетения, Щото да не следва вече человек който е от земя да устрашава.
Псалми 11
[редактиране]11 (по Слав. 10) Първому Певцу. Псалом Давидов. На Господа положих надежда: Как думате на душата ми: Бягай у вашата гора като птица? 2 Защото, ето, нечестивите запнаха лък, Приготвиха стрелите си на тетивите, За да устрелят в тъмно правите сърдцем. 3 Ако се разорят основанията, Праведният що може да направи? 4 Господ е в светия си храм: Господ има престола си на небето: Очите му гледат, веждите му изпитват человеческите синове. 5 Господ изпитва праведния; А нечестивия и оногоз който обича неправдата мрази душата му. 6 Ще одъжди над нечестивите сети: Огън и жупел и буря е делът на чашата им. 7 Защото праведний Господ обича правдата: Лицето му гледа на правия.
Псалми 12
[редактиране]12 (по Слав. 11) Първому Певцу, на Шеминот. Псалом Давидов. Спаси, Господи; защото не остана вече преподобен; Защото се загубиха верните от человеческите синове. 2 Всеки говори суета към ближния си: С лъстиви устни говорят от двойно сърдце. 3 Ще изтреби Господ всичките лъстиви устни, Езика велеречив 4 На онези които рекоха: Ще надвием с езика си: Устните ни са наши: кой е нам господар? 5 Заради насилствието на сиромасите, заради стенанието на нищите, Сега ще стана, говори Господ: Ще туря в безопасност оногоз срещу когото духа нечестивият. 6 Думите на Господа са думи чисти, Сребро претопено в горнило от пръст Очистено седем пъти. 7 Ти, Господи, ще ги съхраниш: Ще ги упазиш от този род в век. 8 Нечестивите ходят изоколо Когато нищожните се възвишават между человеческите синове.
Псалми 13
[редактиране]13 (по Слав. 12) Първому Певцу. Псалом Давидов. До кога, Господи, ще ме забравяш съвсем? До кога ще криеш лицето си от мене? 2 До кога ще имам съветвания в душата си, Болезни всеки ден в сърдцето си? До кога ще се възноси врагът ми върх мене? 3 Погледни, послушай ме, Господи Боже мой: Просвети очите ми да не би да заспя в смърт: 4 Да не би да рече врагът ми: Надвих му, И се зарадват противниците ми ако се поклатя. 5 Но аз уповах на милостта ти: Сърдцето ми ще се радва на спасението ти. 6 Ще пея Господу, Защото ми стори благодеяние.
Псалми 14
[редактиране]14 (по Слав. 13) Първому Певцу. Псалом Давидов. Рече безумният в сърдцето си: Няма Бог. Развратиха се: станаха гнусни в делата си: Няма който да прави добро. 2 Господ надникна от небесата на человеческите синове За да види има ли някой да разумява И да търси Бога. 3 Всички се отбиха от пътя, купно непотребни станаха: Няма който да прави добро: Няма ни един. 4 Нямат ли разум всички които правят беззаконие? Които изпояждат людете ми като че ядат хляб: Господа не призваха. 5 Тогаз нападна на тях страх голям; Защото Бог е в рода на праведните. 6 Посрамихте съвета на бедния; Но Господ е нему прибежище. 7 Дано се даде от Сион спасение на Израиля! Когато Господ върне своите люде от плен Ще се възрадва Яков, ще се възвесели Израил.
Псалми 15
[редактиране]15 (по Слав. 14) Псалом Давидов. Господи, кой ще обитава в твоята скиния? Кой ще живее в светата твоя гора? 2 Който ходи в незлобие, и който прави правда, И който говори истина от сърдцето си: 3 Който не одумва с езика си, Нито струва зло на приятеля си, Нито приема укорение против ближния си: 4 Пред очите му е презрян безчестният; А почита онези които се боят от Господа: Кълне се за повреда на себе си и не се помета: 5 Не дава среброто си с лихва, Нито приема дарове против неповинния. Който прави това няма да се поколебае во веки.
Псалми 16
[редактиране]16 (по Слав. 15) Миктам Давидов Упази ме, Боже, Защото на тебе възложих надежда. 2 Рекох Господу: Ти си Господ мой: Без тебе няма добро за мене. 3 В светите на земята и в избраните, В тях е всичкото ми благоволение. 4 Трудовете на онези които тичат след други богове ще се умножат: Аз не ща да принеса техните от кръв възлияния, Нито ще взема в устните си имената им. 5 Господ е делът на наследието ми и на чашата ми: Ти съхраняваш достоянието ми. 6 частта ми падна на весели места: Ей, приех прекрасно наследие. 7 Ще благославям Господа който ме вразуми: Още и в нощно време учат ме вътрешностите ми. 8 Винаги имам Господа пред себе си: Понеже е отдясно ми да се не поколебая. 9 За това се зарадва сърдцето ми, и развесели се славата ми, А още и плътта ми ще почива в надежда. 10 Защото няма да оставиш душата ми в ад, Нито ще оставиш преподобния си да види изтление. 11 Ще ми изявиш пътя на живота: Пред лицето ти има пълнота от радост, Отдясно тебе всякога веселие.
Псалми 17
[редактиране]17 (по Слав. 16) Молитва Давидова. чуй, Господи, правдата: Послушай молението ми: Дай ухо на молитвата ми Която правя не с лъстиви устни. 2 Да излезе съдът ми от лицето ти: Очите ти да видят правото. 3 Изпитал си сърдцето ми: Посетил си го в нощно време: Опитал си ме, и не си намерил нищо в мене. Решиха устата ми да не престъпват. 4 Колкото за делата на человеците, Аз, чрез словесата на твоите устни Упазих се от пътищата на насилниците. 5 Утвърди стъпките ми в пътищата си За да се не подплъзнат нозете ми. 6 Аз те призвах, Боже, Защото ще ме послушаш: Приклони към мене ухото си, Послушай думите ми. 7 Яви чудните си милости, Ти който с десницата си спасяваш които се надеят на тебе От онези които възстават против тях. 8 Упази ме като зеница на око: Скрий ме под сянката на крилете си 9 От лицето на нечестивите които ме съсипаха. Вразите на душата ми обиколиха ме. 10 Обгради ги тлъстина: Устата им говорят с гордост. 11 Сега обиколиха стъпките ни: Туриха очите си да ни хвърлят на земята: 12 Прилича на лъв който желае да разкъсне, И на лъвче което седи в скришни места. 13 Стани, Господи, предвари го, свали го: Избави душата ми от нечестивия с твоя меч, 14 От человеци, Господи, с твоята ръка, От человеците на света, На които делът е в тоз живот, И на които чревото пълниш от съкровищата си: Наситени са синовете им, И остатъците си оставят на внуците си. 15 А аз с правда ще видя лицето ти: Ще се наситя от вида ти когато се събудя.
Псалми 18
[редактиране]18 (по Слав. 17) Първому Певцу. Псалом на Давида раба Господен, който говори Господу словесата на тази песен в деня когато го избави Господ от ръката на всичките му неприятели, и от ръката на Саула, и рече: - Ще те възлюбя, Господи, крепосте моя. 2 Господ е канара моя, твърдиня моя, и избавител мой: Бог мой, скала моя: на него ще се надея. Щит мой и рог на спасението ми: Висок мой стълп е. 3 Ще призова Господа хвалимаго, И ще се избавя от враговете си. 4 Смъртни болезни ме окружиха, И порои на беззаконие ме устрашиха. 5 Адови болезни ме обиколиха, Смъртни примки ме стигнаха. 6 В утеснението си призвах Господа, И към Бога моего викнах: чу от храма си гласа ми; И викането ми дойде пред него в ушите му. 7 Тогаз се поклати и потресе земята. И основанията на горите се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи той. 8 Дим възхождаше из ноздрите му, И огън пояждаващ из устата му: Въглища се разпалиха от него. 9 И приклони небесата и слезе; И мрак бе под нозете му. 10 И възлезе на херувими и летя: Летя на ветренни крила. 11 Тури тъмнината за свое скривалище: Скинията му около него бе тъмни води, Гъсти облаци на въздуха. 12 От святкането пред него Пройдоха облаците му, Град и огнени въглища. 13 И гръмна от небето Господ, И Вишний даде гласа си, Град и огнени въглища. 14 И проводи стрелите си и ги разпръсна, И светкавици умножи и ги смути. 15 И явиха се дълбините на водите, И откриха се основанията на вселенната От запрещението ти, Господи, От духането на диха на ноздрите ти. 16 Проводи от височината: взе ме: Извлече ме из много води. 17 Избави ме от силния ми враг И от онези които ме ненавидят, Защото бяха по-силни от мене. 18 Стигнаха ме в деня на скърбта ми; Но Господ ми стана подпорка. 19 И изведе ме на ширина: Избави ме, защото благоволи в мене. 20 Въздаде ми Господ според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми възмезди ме, 21 Защото упазих пътищата Господни, И не се уклоних от Бога моего в нечестие; 22 Защото всичките му съдби бяха пред мене, И повеленията му не отдалечих от себе си; 23 И непорочен бях пред него, И упазих се от беззаконието си. 24 И въздаде ми Господ според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите си 25 С преподобен, преподобен ще бъдеш: С мъж непорочен, непорочен ще бъдеш. 26 С чист, чист ще бъдеш; А с развратен противно ще се поведеш. 27 Защото ти ще спасиш оскърбени люде; А очи горделиви ще смириш. 28 Защото ти ще направиш светилника ми да свети: Господ Бог мой ще просвети тъмнината ми. 29 Защото чрез тебе ще разбия пълк, И чрез Бога моего ще прескоча стена. 30 А на Бога, пътят му е непорочен: Словото Господне е опитано: Той е щит на всичките които се надеят на него. 31 Защото кой е Бог освен Господа? И кой е крепост освен Бога нашего? 32 Бог е който ме препасва съ сила, И поставя непорочен пътя ми. 33 Прави нозете ми като на елените, И поставя ме на високите мои места. 34 Учи ръцете ми на бран, И мишците ми запъват меден лък. 35 И дал си ми щита на спасението си; И десницата ти ме потвърди, И благостта ти ме възвеличи. 36 Разширил си стъпките ми под мене; И нозете ми не се подплъзнаха. 37 Гоних враговете си и ги стигнах, И не се върнах доде ги не свърших. 38 Сътрих ги, и не могоха да се подигнат: Паднаха под нозете ми. 39 И препасал си ме със сила за бран: Завалил си под мене възставащите върх мене. 40 И обърнал си към мене гърба на враговете ми; И аз изтребих неприятелите си. 41 Извикаха, и нямаше кой да ги избави, Към Господа, и не ги послуша. 42 И стрих ги като прах пред лицето на вятъра; Като калта на пътищата ги оттръснах. 43 Избавил си ме от противленията на народа: Поставил си ме глава на езичниците: Народ който не познаха рабите ми. 44 Щом чуха и послушаха ме; чужденци ми се покориха. 45 чужденци ослабнаха, и се разтрепераха Из местата дето са се затворили. 46 Жив е Господ, и благословена Твърдинята ми; И да се възвиси Бог на спасението ми. 47 Бог, който отмъщава за мене, И покорява народи под мене, 48 Който ме избавя от враговете ми. Ей, възвишаваш ме над онези които въстават върх мене: Избавил си ме от насилник человек. 49 За то ще те хваля, Господи, между езичниците, И ще възпея на името ти. 50 Ти си който величиш спасенията на царя си И правиш милост на помазаника си, На Давида и на семето му до века.
Псалми 19
[редактиране]19 (по Слав. 18) Първому Певцу. Псалом Давидов. Небесата разказват славата Божия, И твърдта възвещава делото на ръцете му. 2 Ден на ден казва слово. И нощ на нощ изявява знание. 3 Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им, 4 По всичката земя излезе вещанието им. И до краищата на вселенната словесата им. В тях постави скиния за слънцето, 5 Което излязва като младоженец из чертога си, Радва се като юнак за да тича в попрището. 6 Излязването му е от край небето, И обикалянето му до края негов; И от топлината му нищо не се скрива. 7 Законът Господен е непорочен, възвраща душата; Свидетелството Господне е вярно, умъдрява простия: 8 Повеленията Господни са прави, веселят сърдцето. Заповедта Господня е светла, просвещава очите 9 Страхът Господен е чист, пребивава въ век Съдбите Господни са истинни, купно и праведни, 10 Желателни повече от злато, Повече от множество чисто злато, И по-сладки от мед И от капките на меден сот. 11 Слугата ти още се и вразумява чрез тях. В упазването им въздаянието е голямо. 12 Кой усеща съгрешенията си? Очисти ме от тайните съгрешения. 13 А още предупази раба си от гордост: Да ме не обладае: тогаз ще бъда непорочен, И ще бъда чист от голямо престъпление. 14 Думите на устата ми и преговарянето на сърдцето ми Да бъдат угодни пред тебе, Господи, крепосте моя и избавителю мой.
Псалми 20
[редактиране]20 (по Слав. 19) Първому певцу. Псалом Давидов. Господ да те послуша в скърбен ден: Името на Бога Яковов да те защити! 2 Да ти изпроводи помощ от светилището, И от Сион да те подкрепи! 3 Да помене всичките твои приношения, И да приеме всесъжението ти! (Села.) 4 Да ти даде според желанието на сърдцето ти, И да изпълни всеки твой съвет 5 В спасението ти ще се зарадваме; И в името на Бога нашего ще възвишим пряпорец. Господ да изпълни всичките твои искания! 6 Сега познах че спаси Господ помазаника си. Ще го послуша от светото си небе Съ спасителната сила на десницата си. 7 Едни с колесници, и едни с коне, А ние ще поменем името на Господа Бога нашего. 8 Те се спънаха и паднаха, А ние станахме и се възправихме. 9 Господи, спаси царя, И послушай ни в който ден те призовем.
Псалми 21
[редактиране]21 (по Слав. 20) Първому певцу. Псалом Давидов. Господи, с Твоята сила ще се весели царят, И колко много ще се зарадва в спасението ти! 2 Дал си му желанието на сърдцето му, И от искането на устните му не си го лишил. (Села.) 3 Защото си го посрещнал с благословения на благост Положил си на главата му венец от чисто злато. 4 Просил е от тебе живот, И дал си му дължина на дни в век века. 5 Голяма е славата му чрез спасението ти: чест и великолепие си положил на него; 6 Защото си го турил да е благословение до века: Възвеселил си го с радост чрез лицето си; 7 Защото царят уповава на Господа, И чрез милостта на Вишнаго няма да се поклати. 8 Ръката ти ще намери всичките твои врагове: Десницата ти ще намери неприятелите ти. 9 Въ времето на гнева си ще ги направиш като огнена пещ: Господ ще ги погълне с яростта си; И огън ще ги изпояде. 10 Ще изтребиш от земята плода им, И семето им от человеческите синове. 11 Защото ухитриха злоба против тебе: Намислиха кроеж който не могоха да извършат. 12 За то ще ги направиш да обърнат гърб Когато приготвиш на тетивите си стрели против лицето им. 13 Възнеси се, Господи, съ силата си: Ще пеем и ще прославяме твоето могущество.
Псалми 22
[редактиране]22 (по Слав. 21) Първому Певцу, на Аиелет Шахар. Псалом Давидов. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч от спасението ми И от думите на стенанието ми? 2 Боже мой, викам дене, и не отговаряш, И ноще, и не премлъкнувам. 3 Но ти си Свет, Ти който обитаваш между Израилевите хвали. 4 На тебе се надееха отците ни: Надееха се, и ти ги освободи: 5 Към тебе извикаха, и избавени бидоха: На тебе се надееха, и не се посрамиха. 6 А аз съм червей, а не человек, Укор на человеците, и презрян от народа. 7 Ругаят ми се всички които ме гледат: Отварят устните си, киват с глава, и казват: 8 Упова на Господа, нека го избави: Нека го спаси понеже благоволи за него. 9 Но ти си който си ме извадил из утробата: Ти ми даде упование като бях на гръдите на майка си. 10 На тебе бих оставен от рождението си: От утробата на майка ми ти си Бог мой. 11 Да се не отдалечиш от мене; Защото скърбта е близу, Защото няма помощник. 12 Юнци много ме обиколиха: Бикове силни от Васан ме окружиха. 13 Отвориха върх мене устата си Като лъв който граби и рикае. 14 Излях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости: Сърдцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми. 15 Силата ми изсъхна като череп, И езикът ми прилепна за гъртана ми; И ти си ме свел в пръстта на смъртта. 16 Защото псета ме обиколиха: Събрание на лукави ме окружи: Продупчиха ръцете ми и нозете ми 17 Мога да изброя всичките си кости; Те се взират в мене и ме гледат. 18 Разделиха си дрехите ми; И за одеждата ми хвърлиха жребие. 19 Но ти, Господи, да се не отдалечиш: Ти, сило моя, поспеши на помощ мене. 20 Освободи от меч душата ми, Живота ми от силата на псето. 21 Спаси ме от устата на лъва, И послушай ме, и избави ме от роговете на единорогите. 22 Ще проповядвам името ти на братята си: Всред събрание ще те хваля. 23 Вие които се боите от Господа, хвалете го: Всичко семе Яковово, славете го; И бойте му се, все семе Израилево. 24 Защото не презре, и не се отвърна от скърбта на оскърбения, И не скри лицето си от него; Но послуша когато извика той към него. 25 За тебе ще е хвалата ми в голямо събрание. Ще изпълня обещанията си пред онези които му се боят. 26 Ще ядат бедните и ще се наситят: Ще хвалят Господа онези които го търсят. Сърдцето ви ще живее вечно. 27 Ще си напомнят и ще се обърнат към Господа Всичките краища на земята; И ще се поклонят пред тебе Всичките племена на народите; 28 Защото на Господа е царството, И той владее над народите. 29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята Пред него ще се преклонят всичките които слязват в пръстта; И никой не може да упази живота си. 30 Потомството ще му слугува: Ще се приказва за Господа на бъдещия род. 31 Ще дойдат и ще известят правдата му На люде които ще се родят, че той е направил това.
Псалми 23
[редактиране]23 (по Слав. 22) Псалом Давидов. Господ е Пастир мой: Не ще бъда в лишение. 2 На зелени пасища ме упокоява При тихи води ме води. 3 Възвраща душата ми. Води ме през пътеки на правда заради името си. 4 И даже в дола на смъртната сянка ако ходя Не ще се оплаша от зло, Защото ти си с мене. Твоят жезъл и твоята тояга, те ме утешават. 5 Приготвяш пред мене трапеза срещу враговете ми: Помазал си с елей главата ми: чашата ми се прелива. 6 Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми, И аз ще живея в дома Господен на дълги дни.
Псалми 24
[редактиране]24 (по Слав. 23) Псалом Давидов. Господня е земята и изпълнението й, Вселенната, и които живеят на нея; 2 Защото той я основа върху моретата, И утвърди я върху реките. 3 Кой ще възлезе на гората Господня? И кой ще застане на светото негово място? 4 Който е с чисти ръце и с непорочно сърдце, Който не е дал на суета душата си, и не се е клел с лъст, 5 Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си. 6 Това е родът на онези които го дирят: Които търсят лицето ти, те са Яков. (Села.) 7 Възвисете, врата, главите си, И възвишете се вие, вечни двери, И ще влезе Царят на славата. 8 Кой е тоз Цар на славата? Господ крепкий и силний: Господ силний на бран. 9 Възвишете, врата, главите си, И възвишете се вие, вечни двери, И ще влезе Царят на славата. 10 Кой е тоз Цар на славата? Господ на Силите, той е Цар на славата. (Села.)
Псалми 25
[редактиране]25 (по Слав. 24) Псалом Давидов. Към тебе, Господи, възвисих душата си. 2 Боже мой, на тебе уповах: Да се не посрамя: Да се не зарадват враговете ми заради мене. 3 Ей, всички, които чакат тебе да се не посрамят: Да се посрамят, които правят престъпления без причина. 4 Покажи ми, Господи, пътищата си: Научи ме на стъпките си. 5 Води ме в пътя на истината си и научи ме, Защото ти си Бог на спасението ми: Тебе чакам вес ден. 6 Помни, Господи, милосердията си, И милостите си, защото са от века. 7 Греховете на младостта ми И престъпленията ми да не помниш: Според милостта си помни ме ти, Господи, заради благостта си. 8 Господ е благ и прав, За това ще научи грешните на пътя си. 9 Ще води кротките в пътя на съд, И ще научи кротките на пътя си. 10 Всичките Господни пътища са милост и истина На онези които пазят завета му и свидетелствата му. 11 Заради твоето име, Господи, Прости беззаконието ми, защото е голямо. 12 Кой е този человек който се бои от Господа? Нему ще покаже пътя който ще избере. 13 Душата му ще обитава в покой, И потомството му ще наследи земята. 14 Тайната Господня е с онези които му се боят, И завета си ще им обяви. 15 Очите ми са винаги към Господа, Защото той ще извади из примка нозете ми. 16 Погледни към мене и помилвай ме, Защото останах сам и угнетен съм. 17 Скърбите на сърдцето ми се умножиха: Изведи ме из утесненията ми. 18 Виж угнетението ми и труда ми. И прости всичките ми грехове. 19 Виж враговете ми, че се умножиха И с жестока ненавист ме възненавидеха. 20 Упази душата ми и избави ме: Да се не посрамя, защото на тебе уповах. 21 Незлобие и правота да ме съхраняват, Защото тебе чакам. 22 Избави, Боже, Израиля От всичките му скърби.
Псалми 26
[редактиране]26 (по Слав. 25) Псалом Давидов. Съди ме, Господи, защото ходих в незлобието си: Уповах съм на Господа, и няма да се поклатя. 2 Изпитай ме, Господи, и изкуси ме: Опитай утробата ми и сърдцето ми. 3 Защото твоята милост е пред очите ми; И ходих в истината ти. 4 Не седях съ суетни человеци, И с лицемери няма да отида. 5 Възненавидех събранието на лукавите, И с нечестивите няма да седна. 6 Ще омия в неповинност ръцете си, И ще обиколя олтаря ти, Господи, 7 За да направя да се чуе глас на хвала, И да разкажа всичките твои чудеса. 8 Господи, възлюбих жилището на дома ти И мястото на скинията на славата ти. 9 Да не вземеш с грешните душата ми, И с мъже кръвници живота ми; 10 На които в ръцете е злодеяние, И десницата им е пълна с дарове. 11 Но аз ще ходя в незлобието си. Избави ме и помилвай ме. 12 Ногата ми стои на равнина: В събранията ще благославям Господа.
Псалми 27
[редактиране]27 (по Слав. 26) Псалом Давидов. Господ е виделина моя и спасение мое: От кого ще се убоя? Господ е сила на живота ми: От кого ще се устраша? 2 Когато приближиха при мене лукавите За да изядат плътта ми. Съперниците и враговете ми, Те се спънаха и паднаха. 3 И ако се опълчи против мене войнство Сърдцето ми няма да се уплаши, И ако се дигне върх мене бран И тогаз ще съм уверен. 4 Едно просих от Господа, това ще търся, Да живея в дома Господен въ всичките дни на живота си, Да гледам красотата на Господа. И да го диря в храма му. 5 Защото в зъл ден ще ме скрие в скинията си: Ще ме прикрие в скришното на шатъра си: Ще ме възвиши на камик. 6 И сега главата ми ще се възвиши Над враговете ми които ме окружават; И ще пожъртвувам в скинията му жъртви на радостни викове: Ще пея, и ще възпея Господу. 7 чуй, Господи, гласа ми с който викам; И помилвай ме и послушай ме. 8 Рекъл си: Потърсете лицето ми: Рече тебе сърдцето ми: Лицето ти, Господи, ще потърся. 9 Да не скриеш от мене лицето си: Да не отхвърлиш с гняв раба си. Ти ми стана помощ: недей ме отхвърля, И недей ме оставя, Боже, Спасителю мой. 10 И ако отец ми и майка ми ме оставят, Господ, обаче, ще ме приеме. 11 Научи ме, Господи, пътя си, И води ме по равен път поради неприятелите ми. 12 Да ме не предадеш на желанието на враговете ми; Защото се дигнаха против мене лъжливи свидетели Които дишат насилие. 13 Повярвах, че ще видя благостите Господни На земята на живите. 14 чакай Господа: Имай дързновение, и да се укрепи сърдцето ти; Ей, чакай Господа.
Псалми 28
[редактиране]28 (по Слав. 27) Псалом Давидов. Към тебе ще викна, Господи, крепосте моя: Да не мълчиш към мене, Да не би, ако мълчиш към мене, Да се уприлича на онези които слазят в рова. 2 Послушай гласа на моленията ми Когато викам към тебе, Когато дигам ръце Към светия твой давир. 3 Не ме завличай с нечестивите И с онези които правят беззаконие, Които говорят мир с ближните си, А в сърдцето им има злоба. 4 Дай им според делата им И според лукавството на постъпките им; Според делата на ръцете им дай им: Отдай им приличното им въздаяние. 5 Понеже не внимават в деянията Господни И в делата на ръцете му, Ще ги събори, и няма да ги съгради. 6 Благословен Господ, Защото послуша гласа на моленията ми. 7 Господ е сила моя и щит мой: На него упова сърдцето ми, и помогна ми; За то развесели се сърдцето ми, И с песните си ще го възхваля. 8 Господ е сила на народа си: Той е спасителна защита на помазаника си. 9 Спаси людете си, и благослови наследието си; И спаси ги, и възвишавай ги до века.
Псалми 29
[редактиране]29 (по Слав. 28) Псалом Давидов. Принесете Господу синове на силните, Принесете Господу слава и държава. 2 Принесете Господу славата на името му: Поклонете се Господу с великолепие свето. 3 Гласът Господен е над водите: Бог на славата гърми: Господ е над много води. 4 Гласът Господен е силен. Гласът Господен е величествен. 5 Гласът Господен строшава кедри, И строшава Господ Ливанските кедри; 6 И прави ги да скачат като юнец, Ливан и Сирион като млад единорог. 7 Гласът Господен разподеля огнените пламици. 8 Гласът Господен потресва пустинята: Господ потресва пустинята Кадис. 9 Гласът Господен прави да раждат кошутите, И оголва дъбравите, А в храма му всеки проповядва славата му. 10 Господ седи над потопа, И седи Господ Цар въ век. 11 Господ ще даде сила на людете си; Господ ще благослови людете си с мир.
Псалми 30
[редактиране]30 (по Слав. 29) Псалом, песен при освещението на Давидовия дом. Ще те превъзносям, Господи; защото ти си ме избавил, И не си оставил враговете ми да се радват над мене. 2 Господи Боже мой, викнах към тебе, И изцелил си ме. 3 Господи възвел си от ада душата ми: Упазил си живота ми за да не слеза в рова. 4 Песнопейте Господу, преподобни негови, И възхваляйте паметта на неговата светост. 5 Защото гневът му е само една минута: А в добрата му воля има живот. Вечер дохожда плач, А на утринта радост. 6 И аз в благополучието си рекох Няма да се поклатя въ век. 7 Господи, с благоволението си направил си да стои гората ми твърдо: Скрил си лицето си, и смутих се 8 Към тебе, Господи, викнах, И към Господа се помолих 9 Каква полза от кръвта ми ако сляза в рова? Пръстта ще те песнослови ли? Ще възвещава ли истината ти? 10 Послушай, Господи, и помилвай ме: Господи, бъди ми помощник. 11 Променил си плача ми в радост мене: Съблякъл си ми вретището, и препасал си ме с веселие. 12 За да ти псалмопее славата ми, и да не млъкнува. Господи Боже мой, въ век ще те хваля.
Псалми 31
[редактиране]31 (по Слав. 30) Първому Певцу. Псалом Давидов. На тебе, Господи, уповах: Да се не посрамя въ век: Спаси ме с правдата си. 2 Приклони към мене ухото си: Ускори да ме избавиш: Бъди ми силна крепост, Дом на утвърждение за да ме спасиш. 3 Защото ти си моя канара и твърдиня; И заради името си ръководи ме и управяй ме. 4 Изведи ме из сетта която скрито поставиха за мене, Защото ти си моя сила. 5 В ръцете ти предавам духа си: Ти си ме избавил, Господи Боже на истината. 6 Възненавидех онези които внимават на суетните идоли; Но аз се надея на Господа. 7 Ще се радвам и ще се веселя за твоята милост; Защото си видял скърбта ми, Познал си душата ми като беше в утеснения, 8 И не си ме затворил в ръката на врага: Поставил си на ширина нозете ми. 9 Помилвай ме, Господи, защото съм утеснен: Изтая от скърб окото ми, Душата ми, и утробата ми. 10 Защото се изнури в тъга животът ми, И годините ми в стенания: От страданието ми изнемощя силата ми, И костите ми изтаяха. 11 На всичките си врагове станах укор, И най-вече на ближните си, И страх на познайниците си: Които ме гледаха по улиците бягаха от мене. 12 Забравен бидох от сърдцето на всичките като мъртъв: Станах като непотребен съсъд; 13 Защото чух злословието на мнозина: От всякъде страх: Когато се наговориха против мене Намислиха да отнемат живота ми. 14 Но аз на тебе, Господи, уповах: Рекох: Ти си Бог мой. 15 В ръцете ти са времената ми: Избави ме от ръката на враговете ми И от тези които ме гонят. 16 Направи да светне лицето ти върх раба ти: Спаси ме с милостта си. 17 Господи, да се не посрамя, Защото те призвах: Да се посрамят нечестивите, Да млъкнат в ад. 18 Да онемеят лъжливите устни Които говорят дързостливо против праведния, с гордост и презрение. 19 Колко е голяма твоята благост Която си съхранил за онези които ти се боят, И която си направил за онези които се надеят на тебе Пред очите на человеческите синове! 20 Ще ги скриеш в покрова на присътствието си От ухищренията на человеците: Ще ги скриеш в скиния От пререканията на езици. 21 Благословен Господ, Защото направи чудна милостта си към мене В град укрепен. 22 А в смайването си аз бях рекъл: Отхвърлен съм от очите ти; Но ти послуша гласа на моленията ми Когато извиках към тебе. 23 Възлюбете Господа, всички преподобни негови: Господ съхранява верните, И въздава изобилно на онези които се обхождат горделиво. 24 Имайте дързновение, и да се укрепи сърдцето ви, Всички които се надеете на Господа.
32
[редактиране](по Слав. 31) Псалом Давидов: Масхил. Блажен онзи комуто е простено престъплението, Комуто грехът е прикрит. 2 Блажен онзи человек комуто Господ не вменява беззаконие, И на когото в духа няма лъст. 3 Когато мълчех, овехтяха костите ми От стенанието ми всеки ден; 4 Понеже дене и ноще тежеше ръката ти върх мене: Влагата ми се обърна на лятна суша. (Села.) 5 Явих ти греха си, и беззаконието си не скрих: Рекох: Господу ще изповядам престъпленията си; И ти си простил беззаконието на греха ми. (Села.) 6 За то всеки преподобен ще ти се моли На сгодно време. Наистина в потоп от мното води Водите няма да приближат при него. 7 Ти си покров мой; Ще ме съхраняваш от скърб: С веселие на избавление ще ме окружаваш. (Села.) 8 Аз ще те вразумя, и ще те науча Пътя по който трябва да ходиш. Ще те съветвам: Върх тебе ще бъде окото ми. 9 Не бивайте като кон Като мъска, в които няма разум; На които устата трябва да се държат с оглавник и узда Да не би се приближавали при тебе. 10 Много са злостраданията на нечестивия; А оногоз който се надее на Господа, Милост ще го окружи. 11 Веселете се в Господа и радвайте се, праведни, И викайте с радост, всички прави в сърдце.
33
[редактиране]1 (по Слав. 32) Радвайте се, праведни, в Господа: На правите е прилично да въздават хваление. 2 Хвалете Господа с китара: С псалтир десетострунен му псалмопейте, 3 Пейте му нова песен, Добре свирете с възклицание; 4 Защото е право словото Господне, И всичките му дела са истинни. 5 Обича правда и правосъдие: С милостта Господня е пълна земята. 6 Съ словото Господне станаха небесата, И с диханието на устата му всичкото им воинство. 7 Събра като куп морските води: Тури бездните в съкровища. 8 Да се убои от Господа всичката земя: Да потреперят от него всичките жители на вселенната. 9 Защото той рече, и стана: Той повеле, и утвърди се всичко. 10 Господ осуетява съвета на езичниците: Превраща мислите на народите. 11 Съветът Господен пребивава въ век, Мислите на сърдцето му в род и род. 12 Блажено онова племе на което Бог е Господ, Народът когото е избрал за наследие свое. 13 Господ надникна от небето: Видя всичките человечески синове. 14 От мястото на обиталището си Гледа всичките земни жители. 15 Равно създаде сърдцата им: Познава всичките им работи. 16 Не се избавя цар с много войска: Силният не се освобождава с голямо юначество. 17 Суетен е конят за избавление; И с голямата си сила не може да отърве. 18 Ето, окото Господне е върху онези които му се боят, Върху онези които се надеят на милостта му, 19 За да избави от смърт душата им, И в глад да ги упази живи. 20 Душата ни чака Господа: Той е помощ наша и щит наш. 21 Защото в него се весели сърдцето ни; Понеже на светото негово име се надеехме. 22 Дано бъде, Господи, милостта ти на нас Както уповахме на тебе.
34
[редактиране]1 (по Слав.33) Псалом на Давида когато се прrстори на луд пред Авимелеха, който го пусна, та си отиде. Ще благославям Господа на всяко време: Похвалата му ще е винаги в устата ми. 2 С Господа ще се хвали душата ми: Смирените ще чуят и ще се зарадват. 3 Възвеличете Господа с мене, И да възвишим наедно името му. 4 Потърсих Господа и послуша ме, И от всичките ми страхове ме избави. 5 Погледнаха към него, и светна им пред очите, И лицата им не се посрамиха. 6 Този сиромах извика; и Господ чу, И от всичките му скърби го избави. 7 Ангел Господен се опълчава около онези които му се боят, И ги избавя. 8 Вкусете и вижте че е благ Господ: Блажен онзи человек който уповава на него. 9 Бойте се Господу, светии негови; Защото за онези които му се боят няма лишение. 10 Лъвчетата осиромашеха и огладняха; Но онези които търсят Господа не ще бъдат лишени от никое добро. 11 Елате, чада, послушайте ме: На страх Господен ще ви науча. 12 Кой е този человек който иска живот И обича дългоденствие за да види добрини? - 13 Пази езика си от зло, И устните си от лъстно говорене. 14 Уклонявай се от злото, и прави доброто Търси мира, и следвай го. 15 Очите Господни са върху праведните, И ушите му към техния вик. 16 Лицето Господне е против онези, които правят зло, За да изтреби от земята помена им. 17 Извикаха праведните, и Господ чу, И от всичките им скърби ги избави. 18 Господ е близу при онези които са съ съкрушено сърдце, И спасява онези които имат смирен дух. 19 Много са скърбите на праведния; Но от всички тях ще го избави Господ. 20 Той пази всичките му кости: Никоя от тях няма да се съкруши. 21 Злото ще затрие грешния; И онези които ненавиждат праведния ще бъдат осъдени. 22 Господ избавя душата на рабите си; И от онези които се надеят на него никой няма да бъде осъден.
35
[редактиране]1 (по Слав. 34) Псалом Давидов. Съди, Господи, съперниците ми: Ратувай против онези които ратуват против мене. 2 Вземи оръжие и щит, И стани ми на помощ. 3 Изтръгни копие, и затвори пътя на гонителите ми: Речи на душата ми: Аз съм спасение твое. 4 Да се постидят и да се посрамят Онези които искат да погубят душата ми: Да се върнат назад и да се постидят Онези които ми мислят зло: 5 Да бъдат като прах от плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони. 6 Да бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони. 7 Защото без причина скриха за мене сетта си в трап: Без причина изкопаха ров на душата ми. 8 Да дойде върху него пагуба неочаквана; И сетта му която скри да улови него: Да падне той в нея с пагуба. 9 А душата ми ще се весели в Господа, Ще се радва в спасението му 10 Всичките ми кости ще рекат: Господи, кой е подобен на тебе Който избавяш сиромаха от по-силния му, И сиромаха и нищия от грабителя му? 11 Станаха свидетели неправедни, И питаха ме за неща които аз не знаех. 12 Въздадоха ми зло за добро, Да е в лишение душата ми. 13 А когато те бяха в скърб Аз се облачех въ вретище Смирявах с пост душата си. И молитвата ми се връщаше в пазухата ми 14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си. 15 Но те се възрадваха за моето злощастие, и се събраха Побойници се събраха против мене, и аз не знаех Късаха ме, и не преставаха. 16 С нечестиви присмехули в пирования Скърцаха върх мене съ зъби. 17 Господи, до кога ще гледаш? Избави душата ми от губителството им, Живота ми от тези лъвове. 18 Аз ще те славословя в голямо събрание, Между многочислени люде ще те хваля. 19 Да се не зарадват заради мене Онези които ми враждуват неправедно Които ме ненавиждат без причина Да не намигат с очи. 20 Защото не говорят мир, Но преговарят измами против тихите на земята. 21 И разшириха на мене устата си Говореха О, хохо! видяха очите ни 22 Видял си, Господи: да не премълчиш: Господи, да не се отдалечиш от мене. 23 Стани и събуди се заради съда ми, Боже мой и Господи мой, заради оправданието ми. 24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата си, И да се не зарадват за мене. 25 Да не рекат в сърдцето си: Ето желанието ни се изпълни; Нито да рекат: Погълнахме го. 26 Да се постидят и да се посрамят купно Онези които се радват на злото ми Да се облекат съ срам и с стид Които се големеят против мене. 27 Да се развеселят и да се възрадват Които желаят правдата ми, И винаги да говорят: Да се възвеличи Господ Който желае мир на раба си. 28 И езикът ми ще преговаря твоята правда И твоята хвала всеки ден.
36
[редактиране]1 (по Слав. 35) Първому певцу. Псалом на Давида раба Господен. Беззаконието на нечестивия говори вътре в сърдцето ми Няма страх Божий пред очите му 2 Защото се лъже в очите си че няма да се открие беззаконието му за да бъде възненавидено 3 Думите на устата му са беззаконие и лъст: Не рачи да разумее за да прави добро. 4 Беззаконие измисля на одъра си Стои не на добър път злото не мрази. 5 Господи, милостта ти стига до небето, Истината ти до облаците. 6 Правдата ти е като високите планини Съдбите ти са бездна голяма человеци и скотове упазваш, Господи. 7 Колко е драгоценна милостта ти, Боже За то человеческите синове се надеят на покрова на крилата ти. 8 Ще се наситят от тлъстината на дома ти; И от ръката на твоите сладости ще ги напоиш. 9 Защото у тебе е източникът на живота В виделината ти ще видим виделина. 10 Простри милостта си към онези които те познават, И правдата си към правите в сърдце. 11 Да не дойде върху мене нога на гордост, И ръка на нечестиви да ме не поклати. 12 Там паднаха делателите на беззаконието Низринаха се, и не ще могат да станат.
37
[редактиране]1 (по Слав. 36) Псалом Давидов. Не се раздражавай заради лукавите, Нито завиждай на онези които правят беззаконие 2 Защото като трева скоро ще се окосят, И като зелен злак ще повенат. 3 Уповай на Господа, и прави добро Населявай земята, и храни се с истината. 4 И весели се в Господа, И ще ти даде прошенията на сърдцето ти. 5 Предай на Господа пътя си, И уповай на него, и той ще извърши; 6 И ще изведе като виделина правдата ти, И съда ти като пладнина. 7 Облегни се на Господа, и чакай го Не се раздражавай за тогози който успява в пътя си, За человека който извършва злопомишления. 8 Престани от ярост, и остави гнева Не се раздражавай никак та да правиш зло. 9 Защото които правят зло ще се изтребят; А онези които чакат Господа, те ще наследят земята. 10 Защото още малко, и нечестивият не ще да го има; И ще търсиш мястото му, и не ще да се намери. 11 Но кротките ще наследят земята И ще се наслаждават с много мир. 12 Нечестивият козънствува против праведния, И скърца на него съ зъби. 13 Господ ще му се присмее, Понеже гледа че иде денят му 14 Нечестивите изтръгнаха меч И запнаха лъка си За да свалят сиромаха и нищия, За да заколят ходещите в правота. 15 Мечът им ще влезе в сърдцето им, И лъковете им ще се строшат. 16 Малкото имане на праведния е по-добро От богатството на много нечестиви. 17 Защото мишците на нечестивите ще се строшат, А праведните Господ подкрепява. 18 Знае Господ дните на непорочните; И тяхното наследие ще бъде въ век. 19 Не ще се посрамят в лошо време: В дни на глад ще бъдат сити. 20 А нечестивите ще се изтребят; И враговете на Господа ще изчезнат като агнешката тлъстина: В дим ще изчезнат. 21 Нечестивият взема на заем и не връща; А праведният помилва и дава. 22 Защото благословените от Него ще наследят земята; А проклетите от Него ще се изтребят. 23 Когато от Господа се оправят стъпките на человека Пътят му е угоден нему. 24 Ако падне, не ще се завали, Защото Господ подпира ръката му. 25 Млад бях, ето, остарях, И не видях праведния оставен, Нито семето му да проси хляб. 26 Всеки ден помилва, и дава на заем, И семето му е в благословение. 27 Уклони се от зло, и прави добро, И ще имаш жилище вечно. 28 Защото Господ обича правосъдие, И не оставя преподобните си: Въ век ще бъдат упазени; А семето на нечестивите ще се изтреби. 29 Праведните ще наследят земята, И ще живеят на нея въ век. 30 Устата на праведния преговарят мъдрост, И езикът му говори правосъдие. 31 Законът на неговия Бог е в сърдцето му: Стъпките му не ще да се подплъзнат. 32 Съглежда грешният праведния, И търси за да го умъртви. 33 Господ няма да го остави в ръцете му, Нито ще го осъди в съдбата му. 34 чакай Господа, и пази неговия път, И ще те възвиши за да наследиш земята: Когато се изтребят нечестивите ти ще видиш. 35 Видях нечестивия превъзнесен И разпрострян като зелено дърво на мястото си; 36 Но премина, и, ето, нямаше го; И търсих го, и не се намери. 37 Гледай незлобивия, и виж правия, Защото мирният человек ще има остатък; 38 А престъпниците съвсем ще се изтребят: На нечестивите остатъкът ще се прекъсне. 39 Но спасението на праведните е от Господа: Той им е крепост въ скърбно време. 40 И ще им помогне Господ и ще ги избави: Ще ги избави от нечестивите и ще ги спаси, Защото се надееха на него.
38
[редактиране]1 (по Слав. 37) Псалом Давидов, за възпоминание. Господи, в яростта си да ме не обличиш, Нито в гнева си да ме накажеш. 2 Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката ти тежи върх мене. 3 Няма здраве в плътта ми от гнева ти: Няма мир в костите ми поради греха ми. 4 Защото беззаконията ми надминаха над главата ми: Като тежко бреме натегнаха на мене. 5 Смърдят и гноят се раните ми Поради безумието ми. 6 Пострадах, сгърбих се съвсем: Вес ден ходя нажален. 7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в плътта ми. 8 Разболях се и премного изнемощях: Рикая от утеснението на сърдцето си. 9 Господи, пред тебе е всичкото ми желание, И въздиханието ми не се крие от тебе. 10 Сърдцето ми трепери, силата ми ме оставя, И виделината на очите ми, и тя не е с мене. 11 Приятелите ми и ближните ми отстоят от раната ми, И роднините ми стоят отдалеч. 12 И онези които искат душата ми турят сети за мене: Онези които искат злото ми говорят лукавство, И преговарят лъсти вес ден. 13 Но аз като глух не чуя; И съм като ням който си не отваря устата. 14 И съм като человек който не чуе, И няма обличение в устата му. 15 Защото тебе, Господи, очаквам: Ти ще отговориш, Господи Боже мой. 16 Понеже рекох: Да се не зарадват заради мене: Те се големеят над мене когато се подплъзне ногата ми. 17 Защото съм близу да падна, И скърбта ми е винаги пред мене. 18 Понеже аз ще възвестя беззаконието си. Ще тъжа заради греха си; 19 Но враговете ми са живи, укрепяват се; И умножиха се онези които неправедно ме ненавиждат. 20 И онези които въздават зло за добро противят ми се Понеже следвам доброто. 21 Да ме не оставиш, Господи: Боже мой, да се не отдалечиш от мене. 22 Побързай да ми помогнеш, Господи, спасение мое.
39
[редактиране]1 (по Слав. 38) Първому певцу, Иедутуну. Псалом Давидов. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си: Ще имам узда на устата си Когато е нечестивият пред мене. 2 Станах ням и мълчалив: Млъкнах и от доброто, И скърбта ми се поднови. 3 Разпали се сърдцето ми вътре в мене: В тъженето ми пламна огън. Рекох с езика си: 4 Кажи ми, Господи, скончанието ми, И кое е числото на дните ми, За да зная колко е кратък животът ми. 5 Ето, направил си дните ми като педя, И времето на живота ми е като нищо пред тебе: Наистина всеки человек, колко и да е як, съвсем е суета. (Села.) 6 Наистина человек ходи като в мечтание; Наистина напраздно се смущава: Събира съкровища, а не знае кой ще ги вземе. 7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на тебе. 8 От всичките ми беззакония избави ме: Не ме направяй укор на безумния. 9 Станах ням, не си отворих устата, Понеже ти направи това. 10 Отдалечи от мене удара си: От поразението на ръката ти аз изчезнувам. 11 Когато с обличения наказваш человека за беззаконието му Разваляш като молец красотата му: Наистина всеки человек е суета. (Села.) 12 Послушай, Господи, молитвата ми, И дай ухо на вика ми. Не премълчавай на сълзите ми; Защото съм странен при тебе И пришлец, както всичките мои отци. 13 Остави ме на отрада, за да се съвзема Преди да отида и да ме няма вече.
40
[редактиране]1 (по Слав. 39) Първому Певцу, Псалом Давидов. Очаквах с търпение Господа; И той се преклони към мене и чу вика ми; 2 И възведе ме из рова на погибелта, Из тинята и калта, И постави на камик нозете ми: Утвърди стъпките ми; 3 И тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему. Ще видят мнозина и ще се убоят, И ще уповаят на Господа. 4 Блажен онзи человек Който туря упованието си на Господа, И не се обръща към горделивите, Нито към онези които се уклоняват към лъжи. 5 Много си направил чудесата си, ти Господи Боже мой; И твоите за нас размишления Не е възможно да изложи някой пред тебе: Исках да казвам и да говоря за тях, Но те превъзхождат всяко число. 6 Жъртва и приношения ти не благоволи: Отворил си ушите ми: Всесъжение и приношение за грях ти не поиска. 7 Тогаз рекох: Ето, ида: В свитъка на книгата е писано за мене: 8 Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам волята ти; И законът ти е всред сърдцето ми. 9 Проповедах правда в голямо събрание: Ето, не възбраних устните си, Господи, ти знаеш. 10 Правдата ти не скрих в сърдцето си: Верността ти и спасението ти възвестих: Не утаих твоята милост и твоята истина От голямо събрание: 11 Ти, Господи, не възпирай щедротите си от мене: Твоята милост и твоята истина да ме вардят винаги. 12 Защото са ме окружили безчислени злини: Постигнаха ме беззаконията ми, и не мога да гледам: Умножиха се повече от космите на главата ми; И сърдцето ми ме оставя. 13 Благоволи, Господи, да ме избавиш: Господи, побързай да ми помогнеш. 14 Да се постидят и да се посрамят купно Онези които търсят душата ми за да я погубят: Да се обърнат назад и да се обезчестят Които искат злото ми. 15 Да се смаят за срама си Онези които ми думат: О, хохо! 16 Да се радват и да се веселят в тебе Всички които те търсят: Онези които обичат спасението ти Да думат винаги: Да се възвеличи Господ. 17 А аз съм сиромах и нищ; Но Господ се грижи заради мене: Помощ моя и избавител мой си ти: Боже мой, да не закъснееш.
41
[редактиране]1 (по Слав. 40) Първому Певцу, Псалом Давидов. Блажен който пригледва сиромаха: В скърбен ден ще го избави Господ. 2 Господ ще го варди и ще упази живота му: Блажен ще бъде той на земята; И ти не ще да го предадеш на щението на враговете му. 3 Господ ще го укрепява на одъра на немощта: В болестта му ти ще постилаш всичката му постелка. 4 Аз рекох: Господи, помилвай ме Изцели душата ми, защото ти съгреших. 5 Враговете ми говорят зло за мене: Кога ще умре и ще загине името му? 6 И ако дойде някой от тях да ме види, говори суета: Сърдцето му събира в себе си беззаконие: Като излезе вън говори. 7 За мене шепнат купно всички които ме ненавидят: За мене мислят зло, и казват: 8 Лошо нещо го е сполетяло; И като е легнал няма вече да стане. 9 И самият человек с когото аз живеех мирно, на когото се надеех, Който ядеше хляба ми, подигна пета против мене. 10 Но ти, Господи, помилвай ме, И възстави ме, и ще им отвърна. 11 От това познавам че ти благоволиш към мене Понеже не тържествува против мене врагът ми. 12 А мене, ти си ме потвърдил в целостта ми. И утвърдил си ме пред лицето си въ век. 13 Благословен Господ, Израилев От века и до века. Амин и амин.
42
[редактиране]1 (по Слав. 41) Първому Певцу, Масхил на Кореевите Синове. Както еленът желае водните извори, Така душата ми желае тебе, Боже. 2 Жадна е душата ми за Бога, за Бога живаго: Кога ще дойда и ще се явя пред Бога? 3 Сълзите мои станаха ми храна деня и нощя, Като ми думат всеки ден: Де е Бог твой? 4 Това се напомням, и изливам душата си вътре в мене За да премина с множеството, Да отида с него до Божия дом, С глас на радост и на хваление. С множеството което празднува. 5 Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш вътре в мене? Надей се на Бога; защото аз още ще го славословя За спасението на лицето му. 6 Боже мой, душата ми е отпаднала вътре в мене; За то ще помня за тебе от Иорданската земя И от Ермонимската, от гората Мисар. 7 Бездна призовава бездна с гласа на твоите водопади: Всичките твои вълни и вълненията ти преминаха върх мене. 8 През деня ще проводи Господ милостта си; И през нощта песента му ще бъде с мене Молитвата ми към Бога на живота ми. 9 Ще река на Бога, моята крепост: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален за притеснението от врага? 10 Враговете ми, като ме укоряват, трошат костите ми, И всеки ден ми думат: Де е Бог твой? 11 Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш вътре в мене? Надей се на Бога; защото още ще го славословя; Той е спасение на лицето ми и Бог мой.
43
[редактиране]1 (по Слав. 42) Съди ме, Боже, и отсъди съдбата ми Против непреподобен народ: Избави ме от лъстив и беззаконен человек. 2 Понеже ти си Бог на силата ми, Защо си ме отхвърлил? Защо ходя нажален заради притеснението от врага? 3 Проводи виделината си и истината си: Те да ме водят, Да ме заведат в гората на светинята ти и в селенията ти. 4 Тогаз ще вляза при Божия олтар, При Бога веселието на радостта ми; И с китара ще славословя тебе, о Боже, Боже мой. 5 Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш вътре в мене? Надей се на Бога; защото още ще го словословя: Той е спасение на лицето ми и Бог мой.
44
[редактиране]1 (по Слав. 43) Първому Певцу, Масхил на Кореевите синове. Боже, с ушите си чухме, Нашите бащи ни приказаха делото Което си сторил в техните дни, В древните дни. 2 Ти си изгонил с ръката си езичници, а тях си насадил: Оскърбил си племена, а тях си проводил. 3 Защото не наследиха земята с меча си, И мишцата им не ги спаси, Но твоята десница, и мишцата ти, и виделината на лицето ти; Защото ти имаше благоволение към тях. 4 Ти си Цар мой, Боже: Заповядай избавления за Якова. 5 чрез тебе ще низложим враговете си: чрез името ти ще стъпчем онези които се подигат против нас. 6 Защото няма да се надея на лъка си, Нито мечът ми ще ме избави. 7 Защото ти ни избави от враговете ни, И посрамил си онези които ни мразят. 8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името ти въ век ще песнословим. (Села.) 9 Но ти си отхвърлил и посрамил си нас, И не излазяш вече с нашите воинства. 10 Направил си ни да се върнем назад пред врага: И мразещите ни разграбят имота ни за себе си. 11 Предал си ни като овци за ястие, И разпръснал си ни между езичниците. 12 Продал си своите люде за нищо, И не си имал печалба от цената им. 13 Направил си ни укор на съседите ни, Присмех и поругание на онези които са около нас. 14 Направил си ни притча между езичниците, Киване между народите. 15 Всеки ден безчестието ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покри, 16 От гласа на оногози който хули и укорява, От лицето на врага и отмъстителя. 17 Всичко това дойде върх нас; Обаче ние не те забравихме, И не станахме неверни на завета ти. 18 Сърдцето ни не се върна назад, Нито се уклониха стъпките ни от твоя път, 19 Ако и да си ни съкрушил на мястото на чакалите, И покрил си ни с сянка смъртна. 20 Ако сме забравили името на Бога нашего И прострели ръцете си към чужд бог, 21 Бог не ще ли да придири това? Защото той знае тайните на сърдцето. 22 Защото за тебе сме убивани вес ден: Вменявани сме като овци за клане. 23 Стани, Господи, защо спиш? Събуди се: не ни отхвърляй за всегда. 24 Защо криеш лицето си, Забравяш бедствието ни и угнетението ни? 25 Защото е снишена до пръстта душата ни: Прилепнала е за земята утробата ни. 26 Стани на помощ нам, И избави ни заради милостта си.
45
[редактиране]1 (по Слав. 44) Първому певцу, върху Шошаним на Кореевите синове: Масхил: Песен на въжделение. Из сърдцето ми извира слово благо: Аз казвам делото си на Царя Езикът ми е тръст на скорописец. 2 Ти си по-красен от человеческите синове. Изля се благодат в устните ти. За то те благослови Бог въ век. 3 Препаши меча си на бедрото си, Силне, Съ славата си и с великолепието си. 4 И успявай в величеството си: езди За истина, и кротост, и правда; И десницата ти ще ти покаже страшни неща. 5 Стрелите ти са остри, И ще се забият в сърдцето на царските врагове: Люде под тебе ще паднат. 6 Твоят престол е, Боже, въ век века: Скиптърът на твоето царство е скиптър на правота. 7 Възлюбил си правда, и възненавидел си неправда, За това те помаза, Боже, твоят Бог С елей на радост повече от твоите съучастници. 8 На смирна и алой и касия благоухаят всичките ти дрехи. Из слоновите палати струните те развеселиха. 9 Дъщери на царе предстоят между твоите почтени: Царицата предстои отдясно тебе в злато Офирско. 10 чуй, дъщи, и виж, и приклони ухото си. И забрави народа си и дома на отца си: 11 И ще пожелае Царят твоята красота; Защото той е твой Господар, и поклони му се. 12 И дъщерята Тирска ще предстане с дарове. На твоето лице ще се молят богатите от народа. 13 Всеславна е вътре царската дъщеря: Облеклото й е златоткано. 14 Ще се доведе при Царя с дрехи везани Нейните другарки деви, след нея, ще ти се приведат, 15 Ще се приведат с веселие и радост: Ще влязат в царския палат. 16 Вместо отците ти ще бъдат синовете ти: Ще ги поставиш князове по всичката земя. 17 Ще поменувам името ти въ всичките родове; За това народите ще те възхваляват въ век века.
46
[редактиране]1 (по Слав. 45) Първому Певцу, на Кореевите Синове: Песен върху Аламот Бог е нам прибежище и сила, Винаги готова помощ в скърби, 2 За това не ще да се убоим ако би се и земята поклатила, И горите преместили всред моретата, 3 Ако и да фучат водите им и да се смущават, И горите да се тресат от подигането им. (Села.) 4 Една река и отоките й ще веселят Божия град, Светото място на населенията на Вишния. 5 Бог е всред него: няма да се поклати: Ще му помогне Бог щом се зазори. 6 Смутиха се езичниците: разклатиха се царствата. Даде Той гласа си: земята се разтопи. 7 Господ на Силите е с нас: Високо прибежище е нам Якововий Бог (Села.) 8 Елате та вижте Господните дела, Какви запустения направи на земята. 9 Прави да престанат боевете до края на земята: Строшава лък и сломява копие Изгаря с огън колесници. 10 Млъкнете, и разумейте че аз съм Бог Ще се възвиша между езичниците Ще се възвиша на земята. 11 Господ на Силите е с нас Високо прибежище е нам Якововий Бог. (Села.)
47
[редактиране]1 (по Слав. 46) Първому Певцу, Псалом на Кореевите Синове. Всички народи, плеснете с ръце Викнете към Бога с радостен глас 2 Защото Господ е всевишен, страшен. Цар велик над всичката земя. 3 Покори народи под нас, И племена под нозете ни. 4 Избра за нас наследието наше, Славата на Якова когото възлюби. (Села.) 5 Възлезе Бог с възклицание, Господ с тръбен глас. 6 Пейте Богу, пейте: Пейте Царю нашему, пейте. 7 Защото Бог е цар на всичката земя Пейте песен. 8 Бог царува над езичниците Бог седи на светия си престол. 9 Началниците на народите се събраха С людете на Бога Авраамов; Защото земните щитове принадлежат Богу: Той е превъзвишен.
48
[редактиране]1 (по Слав. 47) Псаломска Песен на Кореевите Синове. Велик е Господ и твърде хвален В града на Бога нашего, в светата своя гора. 2 Красно на възвишението, радост на всичката земя Е гората Сион на северните страни Градът на великия Цар. 3 В палатите му Бог е познат като прибежище. 4 Защото, ето, царете се събраха: Всички преминаха. 5 Те като видяха почудиха се: Смутиха се, и устремиха се на бяг. 6 Трепет ги хвана там: Болезни като на раждаща жена. 7 С източния вятър Съкрушаваш Тарсийските кораби. 8 Както чухме, така и видяхме В града на Господа на Силите, В града на Бога нашего, Бог ще го утвърди въ век. (Села.) 9 Преговаряме, Боже, твоята милост Всред твоя храм. 10 Според името ти, Боже, така и хвалата ти е Дори до краищата на земята: Десницата ти е пълна с правда. 11 Да се весели гората Сион, Да се радват Юдейските дъщери, Заради твоите съдби. 12 Обиколете Сион и обходете го: Пребройте стълповете му; 13 Обърнете внимание в околостенията му: Разгледайте палатите му, За да повествувате на рода след вас. 14 Защото този Бог е Бог наш въ век века: Той ще ни ръководи дори до смърт.
49
[редактиране]1 (по Слав. 48) Първому Певцу, Псалом на Кореевите Синове. чуйте това, всички народи: Слушайте, всички жители на вселенната, 2 И малки и големи Богати и сиромаси купно. 3 Устата ми ще говорят мъдрост, И преговарянето на сърдцето ми разум. 4 Ще наведа в притча ухото си: Ще изложа на китара гаданието си. 5 Защо да се боя в дни на бедствие, Когато ме окръжи беззаконието на онези които ме обсаждат? 6 Които се надеят на имота си, И се хвалят с множеството на богатството си, 7 Никой не може никога да изкупи брата, Нито да даде Богу изкуп за него, 8 (Защото скъпо е изкупването на душата им, И преминва за всегда,) 9 Щото да живее вечно, И да не види изтление. 10 Защото гледа мъдрите че умират, Както и безумния и несмисления че погинват, И оставят богатството си на други. 11 Мисълта им е че домовете им ще пребъдват въ век, И жилищата им в род и род: Именуват стяжанията си съ своите си имена. 12 Но человекъ който е в чест не пребъдва: Уподоби се на скотовете които се изтриват. 13 Този техен път е лудост на тях; Но потомците им уподобяват думите им. (Села.) 14 Като овци се турят в ад: Смъртта ще ги пасе; И правите ще ги обладаят рано, рано; И силата им ще овехтее в ад, Когато всеки остави жилището си. 15 Но Бог ще избави душата ми из ръката адова Защото ще ме приеме. (Села.) 16 Не бой се когато обогатее человек, Когато се умножи славата на дома му. 17 Защото като умре няма да вземе съ себе си нищо, Нито ще слезе след него славата му, 18 Ако и да ублажава душата си в живота си: (И человеците ще те хвалят, като правиш добро на себе си:) 19 Ще отиде в рода на отците си: До край няма да видят виделина. 20 человек който е в чест и не разумява Уподоби се на скотовете които се изтриват.
50
[редактиране]1 (по Слав. 16) Псалом Асафов. Бог на боговете, Господ говори и призова земята От изхождането на слънцето до захождането му. 2 От Сион, който е съвършенство на красотата, възсия Бог. 3 Ще дойде наший Бог и не ще да мълчи: Ще има пред него огън пояждащ, И около него силна буря. 4 Ще призове небесата от горе, И земята, за да съди людете си. 5 Съберете ми преподобните мои Които направиха с мене завет с жъртви. 6 И небесата ще възвестят правдата му; Защото Бог, той е съдия. (Села.) 7 Слушайте, люде мои, и ще говоря, - Израилю, и ще засвидетелствам против тебе: Бог, Бог твой съм аз. 8 Не ща да те облича заради жъртвите ти: Всесъженията ти са винаги пред мене. 9 Не ща да приема юнец от дома ти, Ярци от стадата ти; 10 Защото са мои всичките дъбравни зверове, Скотовете който е по тисящи гори. 11 Познавам всичките горски птици, И полските зверове са с мене. 12 Ако огладнея не ща да кажа тебе; Защото моя е вселенната и което я напълнява. 13 Ще ям ли аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от ярци? 14 Пожертвай Богу жъртва на хвала, И отдай Вишнему обричанията си; 15 И призови ме в скърбен ден: Ще те избавя, и ще ме прославиш. 16 Но на нечестивия рече Бог: Що имаш ти да казваш моите повеления, И вземаш завета ми в устата си? 17 А сам ти ненавидиш поучение, И хвърляш зад себе си моите думи. 18 Ако видиш крадец, тичаш с него; И с прелюбодеите имаш участие. 19 Предаваш устата си на зло. И езикът ти сплита коварство. 20 Като седиш, говориш против брата си: Разсяваш съблазън против сина на майка си. 21 Това си направил, и аз премълчах: Ти си помислил че съм наистина подобен на тебе: Ще те облича, и ще представя всичко пред очите ти. 22 Разумейте прочее това, вие които забравяте Бога, Да не би да ви разкъсам, и не ще се намери никой да ви избави. 23 Който приноси жъртва на хвала, той ме слави; И на оногози който оправя пътя си Ще покажа Божието спасение.
51
[редактиране]1 (по Слав. 50) Първому Певцу, Псалом на Давида когато дойде пророк Натан при него, след като беше влязъл той при Витсавия. Помилвай ме, Боже, според милостта си: Според множеството на милосердието си изглади беззаконието ми. 2 Най-вече омий ме от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми. 3 Защото беззаконията си аз зная, И грехът ми е винаги пред мене. 4 На тебе, на самаго тебе съгреших, И злото пред тебе направих; Щото да се оправдаеш когато говориш, И да си непорочен когато съдиш. 5 Ето, родих се в беззаконие, И в грях ме зачна майка ми. 6 Ето, възлюбил си истината вътре в человека, И в тайното на сърдцето ми ще ме научиш мъдрост. 7 Поръси ме с исоп, и ще бъда чист: Омий ме, и ще стана по-бял от сняг. 8 Стори да чуя радост и веселие, Да се зарадват костите които си строшил. 9 Отвърни лицето си от греховете ми, И всичките ми беззакония изглади. 10 Сърдце чисто сътвори в мене, Боже, И дух прав обнови вътре в мене. 11 Да не ме отхвърлиш от лицето си, И Светия си Дух да не отнемеш от мене. 12 Повърни ми радостта на спасението си, И с дух свободен ме утвърди. 13 Ще науча на твоите пътища престъпниците; И грешни ще се обърнат към тебе. 14 Избави ме от повинността на кръвта, Боже, Боже на спасението ми: Езикът ми ще пее с радост твоята правда. 15 Господи, отвори устните ми, И устата ми ще възвестят твоята хвала. 16 Защото не щеш жъртва, а аз щях да принеса: 17 Жъртви на Бога с дух съкрушен: Сърдце съкрушено и смирено, Боже, ти не ще да презреш. 18 Стори добро на Сион според благоволението си: Съгради стените на Ерусалим. 19 Тогаз ще благоволиш жъртви на правда, Приношения и всесъжения: Тогаз ще принеса на олтаря ти юнци.
52
[редактиране]1 (по Слав. 51) Първому Певцу, Масхил Давидов, когато бе дошел Идумейский Доик при Саула та му бе казал. Давид дойде в Ахимелеховия дом Защо се хвалиш съ злобата, силне? Милостта Божия въ век пребъдва. 2 Езикът ти преговаря лукавство, Като изострен бръснач прави лъст. 3 Възлюбил си злото повече от доброто, Лъжата повече от да говориш правда. (Села.) 4 Възлюбил си всичките погибелни думи, Лъстив език. 5 За то Бог ще те съсипе съвсем Ще те изтръгне и ще те премести от жилището ти И ще те изкорени от земята на живите. (Села.) 6 А праведните ще видят и ще се убоят; И ще му се присмеят и рекат: 7 Ето человека който не тури Бога за своя крепост, Но упова на многото си богатство, И се утвърждавашена лукавството си. 8 А аз съм като маслина цветеща в Божия дом Надея се на Божията милост въ век века. 9 Ще те славословя всякога защото си направил така, И ще се надея на твоето име, Защото е благо пред твоите преподобни.
53
[редактиране]1 (по Слав. 52) Първому Певцу, върху Махалат Масхил Давидов Рече безумният в сърдцето си: Няма Бог Развратиха се и станаха гнусни заради беззаконието Няма който да прави добро. 2 Бог от небето надникна на человеческите синове За да види има ли някой да разумява И да търси Бога. 3 Всичките се уклониха: купно лоши станаха. Няма който да прави добро, Няма ни един. 4 Нямат ли разум, които правят беззаконие, Които изпояждат людете ми като че ядат хляб? Бога не призваха. 5 Тогаз нападна на тях страх голям дето нямаше страх; Защото Бог разпръсна костите на воюващите против тебе: Посрамил си ги, защото Бог ги презря. 6 Дано се даде от Сион спасение на Израиля! Когато Бог върне своите люде от плен, Ще се възрадва Яков, ще се възвесели Израил.
54
[редактиране]1 (по Слав. 53) Първому Певцу, върху Негинот, Масхил Давидов, когато дойдоха Зифеяните и казаха Саулу: Ето, Давид се скри между нас. Боже, спаси ме с името си, И в силата си съди ме. 2 Боже, чуй молитвата ми: Послушай речите на устата ми. 3 Защото чужденци се подигнаха против мене, И насилници търсят душата ми. Не положиха Бога пред себе си. (Села.) 4 Ето, Бог ми помага: Господ е с онези които подкрепяват душата ми. 5 Ще обърне злото върху враговете ми: С твоята истина изтреби ги. 6 Доброволно ще ти принеса жъртва: Ще словословя името ти, Господи, защото е благо. 7 Защото от всяко утеснение си ме избавил И окото ми видя наказанието на враговете ми.
55
[редактиране]1 (по Слав. 54) Първому Певцу, върху Негинот, Масхил Давидов. чуй, Боже, молитвата ми. И не се крий от молението ми. 2 Внимавай в мене и послушай ме: Скитам се в тъженето си, и смущавам се 3 От гласа на врага, От притеснението на нечестивия; Защото хвърлят върх мене беззаконие, И с гняв ми враждуват. 4 Сърдцето ми тъжи вътре в мене, И боязън смъртна нападна върху ми 5 Страх и трепет дойде върх мене, И ужас ме покри. 6 И рекох: Дано би ми се дали крила като гълъбови! Щях да литна и да си почина. 7 Ето, щях да се отдалеча бягащ, Щях да живея в пустинята; (Села.) 8 Щях да ускоря бягането си От устремлението на вятъра, от бурята. 9 Опропасти ги, Господи: раздели езиците им; Защото видях насилство и препиране в града. 10 Деня и нощя го окружават върху стените му; И беззаконие и зло има всред него: 11 Лукавство всред него: Угнетение и лъст не са отдалечени от улиците му. 12 Понеже не ме укори неприятел, Което щях да претърпя: Не се подигна върх мене мразещий ме, А то бих се скрил от него; 13 Но ти, человече единодушне мой, Друже мой, и познайниче мой. 14 Наедно седяхме и се разговаряхме сладко: С множеството ходехме в Божия дом. 15 Ще дойде ненадейно смърт на тях: Ще слязат в ад живи, Защото между тях, в жилищата им, има злодейство. 16 Аз към Бога ще викам; И Господ ще ме спаси. 17 Вечер, и заран, и на пладне Ще се моля и ще стена; И той ще чуе гласа ми. 18 Ще избави с мир душата ми от боя, който е върху ми; Защото мнозина са с мене. 19 Бог, който живее преди вековете, Ще чуе, и ще ги покори, (Села.) Понеже нямат променения, Нито се боят от Бога. 20 Всеки простира ръце против онези които мируват с него: Престъпва уговора си. 21 Устата му са по-мазни от масло, Но в сърдцето му има бран: Речите му са по-меки от елей, Но са голи сабли. 22 Възложи на Господа товара си, и той ще те подпре: Не ще допусти никога да се поклати праведният. 23 Но ти, Боже, ще ги низведеш в ров на погибел: Мъже кръвници и лъстиви Няма да стигнат до половината на дните си; Но аз ще се надея на тебе.
56
[редактиране]1 (по Слав. 55) Първому Певцу, върху Ионат-елем-рекохим, Миктам на Давида когато го хванаха Филистимците в Гет. Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне; Всеки ден ратува и ме притеснява. 2 Враговете ми всеки ден са зинали да ме погълнат; Защото мнозина са които ратуват с гордост против мене. 3 В който ден се убоя На тебе ще се надея. 4 За Бога ще похваля словото му: На Бога уповах: няма да се убоя: Какво ще ми стори плът? 5 Всеки ден извращат работите ми: Всичките им помисли против мене са за зло. 6 Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Като че пречакват душата ми. 7 Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, низрини с гняв тези люде. 8 Ти си изброил скитанията ми: Тури сълзите ми в съсъда си. Не са ли те в твоята книга? 9 Тогаз ще се върнат враговете ми назад в който ден те призова: Зная това, че Бог е с мене. 10 За Бога ще похваля словото му: За Господа ще похваля словото му. 11 На Бога се надея: няма да се убоя: Какво ще ми стори человек? 12 Върх мене са, Боже, моите към тебе обричания Ще ти отдавам славословия. 13 Понеже си избавил душата ми от смърт, Да ли не и нозете ми от подплъзновение За да ходя пред Бога въ виделината на живите?
57
[редактиране]1 (по Слав. 56) Първому Певцу, върху Ал-ташхет, Миктам на Давида когато побягна от лицето Саулово в пещерата. Помилвай ме, о Боже, помилвай ме; Защото на тебе упова душата ми, И на сянката на твоите крила ще се надея Доде заминат злощастията. 2 Ще викам към Бога Вишнаго, Към Бога моя благодетел. 3 Ще проводи от небеса и ще ме избави, Ако и да ме укорява зиналият иска да ме погълне. (Села.) Бог ще проводи милостта си и истината си. 4 Душата ми е всред лъвове: Лежа между пламенни человеци, На които зъбите са копия и стрели, И езикът им е остър меч. 5 Възнеси се над небесата, Боже. Славата ти да бъде по всичката земя. 6 Сет приготвиха за стъпките ми: Душата ми се е навела да падне: Изкопаха пред мене яма: Паднаха в нея. (Села.) 7 Утвърдено е сърдцето ми, Боже, Утвърдено е сърдцето ми: ще пея и песнопея. 8 Събуди се, славо моя: Събуди се, псалтирю и китаро: ще се събудя рано. 9 Ще те похваля, Господи, между народите: Ще ти песнопея между племената. 10 Защото се възвеличи до небеса твоята милост, И до облаците твоята истина. 11 Възнеси се, Боже, над небесата: Славата ти да бъде по всичката земя.
58
[редактиране]1 (по Слав. 57) Първому Певцу, върху Ал-ташхет, Миктам Давидов С мълчание ли правда говорите? Право ли съдите, синове человечески? 2 Ей, в сърдце работите неправди: Разподеляте насилството на ръцете си по земята. 3 Още от матката на майка си отчуждиха се нечестивите: Заблудиха се от утробата които говорят лъжа. 4 Имат яд като яд на змията: Приличат на глухия аспид който затиква ушите си, 5 И не ще да чуе гласа на обаятелите, Колкото изкусно и да обайват. 6 Боже, стрий зъбите им в устата им: Господи, строши челюстите на лъвовете. 7 Да се излеят като води що отичат: Когато стрелят стрелите си, нека са като строшени. 8 Като пължък, който се разтаява, да прейдат: Като изверг на жена, да не видят слънцето. 9 Преди да усетят котлите ви огъня от трънете, Сурови или обгорели, ще ги помете с вихрушка. 10 Праведният ще се зарадва когато види отмъщението: Ще омие нозете си в кръвта на нечестивия. 11 И всеки ще казва: Наистина има плод за праведния: Наистина има Бог който съди на земята.
59
[редактиране]1 (по Слав. 58) Първому Певцу, върху Ал-ташхет, Миктам Давидов, когато проводи Саул стражи да пазят къщата в която бе Давид, за да го убият. Избави ме от враговете ми, Боже мой: Закрили ме от онези които се подигат върх мене. 2 Избави ме от делатели на беззаконие. И спаси ме от кръвници. 3 Защото, ето, ловят душата ми, Силни се събраха против мене, Не за мое престъпление, Господи, нито за мой грях. 4 Без да има в мене беззаконие тичат и се готвят: Стани ми на посрещане и виж. 5 Ти, Господи Боже на Силите, Боже Израилев, Събуди се за да посетиш всичките езичници: Да не помилваш никого от лъстивите престъпници. (Села.) 6 Вращат се вечер Вият като псета и обикалят града. 7 Ето, те бълват думи с устата си; Мечове има в устните им, Понеже думат: Кой слуша? 8 Но ти, Господи, ще им се присмееш: Ще се поругаеш на всичките езичници. 9 О Сило моя, на тебе ще се надея: Защото Бог ми е прибежище. 10 Милостивият Бог мой ще ме предвари: Бог ще ме удостои да видя наказанието На онези които ме пречакват. 11 Да ги не убиеш, за да не забравят това моите люде: Разпръсни ги съ силата си, И свали ги, Господи, защитниче наш. 12 Заради греха на устата си, заради думите на устните си Да се уловят в гордостта си. И заради клетвата и лъжата що говорят. 13 Съсипи ги с гняв, съсипи ги да ги няма вече; И да познаят че Бог владичествува в Якова И до краищата на земята. (Села.) 14 Да се върнат вечер, Да вият като псета, и да обикалят града. 15 Да се скитат за храна, И ако не се наситят, да преминат нощта ненаситени. 16 А аз ще пея на твоята сила. И на ранина с радост ще песнословя твоята милост; Защото ми си станал крепост И прибежище в деня на скърбта ми. 17 О Сило моя, тебе ще песнопея; Защото ти, Боже, си крепост моя. Бог мой милостив.
60
[редактиране]1 (по Слав. 16) Първому Певцу, върху Шушан-едут. Миктам на Давида за поучение когато ратува против Средоречната Сирия и Совската Сирия, и Иоав се върна та порази дванадесет тисящи Едомци в Соления дол. Боже, отхвърлил си ни: Разпръснал си ни: разгневил си се: Обърни се към нас. 2 Потресъл си земята: разпукнал си я: Изцели съкрушенията й, защото се колебае. 3 Показал си на людете си жестоки неща: Напоил си ни с вино на омайване. 4 Дал си знаме на онези които ти се боят, Да се възвишава заради истината. (Села.) 5 За да се избавят твоите възлюблени Спаси с десницата си, и послушай ме. 6 Бог говори в светилището си: Ще тържествувам: ще разделя Сихем, И дола Сокхот ще размеря; 7 Мой е Галаад, мой и Манасия: Ефрем е крепост на главата ми. А Юда законоположител мой. 8 Моав е омивалницата ми: Върх Едом ще хвърля сапога си. Възкликни за мене, Филистимска земле. 9 Кой ще ме въведе в оградения град? Кой ще ме заведе до Едом? 10 Не ти ли, Боже, който си ни отхвърлил, И ти, Боже, който не излазяш с войнствата ни? 11 Дай ни помощ от скърбта, Защото е суетно спасение от человеците. 12 чрез Бога ще направим юначество: И той ще стъпче враговете ни.
61
[редактиране]1 (по Слав. 60) Първому Певцу, върху Негинот. Псалом Давидов. Послушай, Боже, вика ми: Внимавай на моленето ми. 2 От краищата на земята към тебе ще викам когато премира сърдцето ми Настави ме на канарата която е премного висока за мене. 3 Защото ти ми стана прибежище, Стълп крепък пред врага. 4 В скинията ти ще обитавам винаги: Ще прибегна под покрива на твоите крила. (Села.) 5 Защото ти, Боже, си чул обричанията ми: Дал си ми наследието на онези които се боят от името ти. 6 Ще притуриш дни върх дните на царя, Годините му в род и род. 7 Ще пребъде въ век пред Бога: Повели да го пазят милостта и истината. 8 Така ще песнопея винаги на твоето име, За да изпълнявам обричанията си всеки ден.
62
[редактиране]1 (по Слав. 16) Първому Певцу, върху Иедутун, Псалом Давидов. Наистина душата ми има тихо упование на Бога: От него е спасението ми. 2 Наистина той е канара моя и спасение мое, Прибежище мое: няма много да се поклатя. 3 До кога ще нападате на человека, Всички вие, да го затриете Като стена наведена и плет повален? 4 Наистина съветват се да го хвърлят от височината му: Обичат лъжата: с устата си благославят, А в сърдцето си кълнат. (Села.) 5 Но ти, о душо моя, имай тихо упование на Бога, Защото от него е чакането ми. 6 Той е наистина канара моя и спасение мое, Прибежище мое: няма да се поклатя. 7 От Бога е спасението ми и славата ми: Канара на силата ми, прибежището ми е в Бога. 8 Имайте упование на него на всяко време: Люде, отваряйте пред него сърдцата си: Бог е нам прибежище. (Села.) 9 Наистина синовете человечески са суета, Големците лъжа: На теглилка турени Всичките купно са по-леки от самата суета. 10 Не уповайте на насилство, И на грабителство не имайте суетна надежда: Богатство ако тече, не прилепявайте сърдцето си. 11 Еднъж каза Бог, два пъти чух това, че силата е Божия; 12 И твоя е, Господи, милостта; Защото ти ще отдадеш на всекиго според делото му.
63
[редактиране]1 (по Слав. 62) Псалом на Давида когато се намираше в Юдината пустиня. Боже, ти си Бог мой; От рано те търся: Душата ми е жадна за тебе, желае те плътта ми В една пуста, суха, и безводна земя, 2 За да гледам твоята сила и твоята слава Както те видях в светилището. 3 Понеже милостта ти е по-добра от живота, Устните ми ще те хвалят. 4 Така ще те благославям в живота си: В името ти ще дигам ръцете си. 5 Като от тлъстина и маст ще се насити душата ми, И с радостни устни ще те песнословят устата ми. 6 Когато те поменувам на постелката си За тебе размишлявам в стражите нощни. 7 Понеже ти ми стана помощ, За то под сянката на крилата ти ще се радвам. 8 Прилепи се душата ми след тебе: Твоята десница ме подпира. 9 А които търсят душата ми за да я погубят Ще влязат в дълбините на земята: 10 Ще паднат от меч: Ще бъдат дял на чакали. 11 А царят ще се развесели в Бога: Ще се прослави всеки който се кълне в неговото име; Но ще се заградят устата на онези които говорят лъжа.
64
[редактиране]1 (по Слав. 63) Първому Певцу, Псалом Давидов. Послушай, Боже, гласа ми в оплакването ми. От страха на врага упази живота. 2 Покрий ме от събора на лукавите, От сганта на делащите беззаконие, 3 Които острят като меч езика си: Приготвят като стрели горчиви думи, 4 За да устрелят тайно непорочния: Внезапно го устреляват, и не се боят. 5 Утвърждават се на едно лукаво нещо: Наговарят се да крият сети, И казват: Кой ще ги види? 6 Изнамерват беззакония: Думат: Извършихме намерение добре измислено. Вътрешността и сърдцето на всекиго са дълбоки. 7 Но Бог ще ги устрели: От внезапна стрела ще бъдат ранени. 8 И езикът им ще ги спъне: Ще бягат всички които ги гледат. 9 И ще се убои всеки человек, И ще възвестят делото Божие, И ще разумеят работите му. 10 Праведният ще се развесели в Господа И ще се надее на него: И ще се хвалят всичките прави в сърдце.
65
[редактиране]1 (по Слав. 64) Първому Певцу, Псалом Давидов, Песен. Тебе чака пение, Боже, в Сион, И тебе ще се отдаде обричането. 2 Ти който слушаш молитва, При тебе ще дохожда всяка плът. 3 Беззакония ми надвиха: Ти ще очистиш престъпленията ни. 4 Блажен онзи когото си избрал И приел за да живее в твоите дворове: Ще се наситим от благостта на дома ти, На светия хи храм. 5 С трепетни неща и с правда ще ни отговаряш, Боже Спасителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на онези които са далеч по море, 6 Ти който утвърждаваш съ силата си горите, Който си препасан с могущество, 7 Който утишаваш шума на морето, Шума на вълните му, и метежа на народите. 8 И които живеят по краищата на земята се боят от твоите знамения: Развеселяваш изходите на зората и на вечерта. 9 Посещаваш земята и напояваш я: Преобогатяваш я: Реката Божия е пълна с вода: Приготвяш житото им, Понеже си така наредил. 10 Напояваш браздите нейни: Изравняваш грамадите й: Омекчаваш я с капките на дъжда. Благославяш прозябенията й. 11 Венчаваш годината с благостта си; И от дирите ти капе тлъстина. 12 Капе върху пасищата на пустинята; И хълмовете се опасват с радост. 13 Пасищата са облечени съ стада, И доловете покрити с жито: Възклицават, още и пеят.
66
[редактиране]1 (по Слав. 65) Първому Певцу, Псаломска Песен. Възкликнете към Бога, всичка земя. 2 Възпейте славата на името му: Направете славно хвалението му. 3 Речете Богу: Колко са страшни делата ти! Заради величеството на твоята сила Ще ти се покорят враговете ти. 4 Всичката земя ще ти се кланя и ще те славослови: Ще славословят името ти. (Села.) 5 Елате та вижте делата Божии: Страшен е в деянията си към человеческите синове. 6 Приложи морето в суша: Пеши преминаха през реката: Там се развеселихме за него. 7 Съ силата си владичествува въ век: Очите му гледат на езичниците: Отстъпниците да не превъзносят себе си. (Села.) 8 Благославяйте, народи, Бога нашего, И направете да се чуе гласът на хвалата му, 9 Който съхранява в живот душата ни, И не оставя да се клатят нозете ни. 10 Защото ти си ни изкусил, Боже: Претопил си ни както се претопява сребро. 11 Въвел си ни в мрежата: Турил си тежък товар на гърба ни. 12 Направил си да ездят человеци върх главите ни: Преминахме през огън и вода; Но извел си ни в спокойствие. 13 Ще вляза в дома ти с всесъжения: Ще ти отдам обричанията си 14 Които произнесоха устните ми И говориха устата ми в скръбта ми. 15 Всесъжения от тлъсти овни ще ти принеса с темян: Ще принеса волове и ярци. (Села.) 16 Елате, чуйте, всички които се боите от Бога, И ще прикажа онова което е сторил на душата ми. 17 Към него викнах с устата си; И възвисен биде чрез езика ми. 18 Ако гледах в сърдцето си на неправда, Господ не би послушал: 19 Но Бог наистина послуша: Даде внимание на гласа на моленето ми. 20 Благословен Бог Който не отстрани молитвата ми, И милостта си от мене.
67
[редактиране]1 (по Слав. 66) Първому Певцу, върху Негинот, Псаломска песен. Бог да ни помилва и да ни благослови! Да яви лицето си нам! (Села.) 2 За да се познае на земята твоят път, Въ всичките народи спасението ти. 3 Да те песнословят людете, Боже: Да те песнословят всичките люде. 4 Да се развеселят и да възкликнат народите; Защото ще съдиш людете с правота, И народите на земята ще управляваш. (Села) 5 Да те песнословят людете, Боже: Да те песнословят всичките люде. 6 Земята ще дава плода си: Ще ни благослови Бог, Бог наш; 7 Ще ни благослови Бог; И ще се убоят от него всичките краища на земята.
68
[редактиране]1 (по Слав. 67) Първому Певцу, Псалом Давидов, Песен. Да стане Бог, и да се разпръснат враговете му, И да бягат от лицето му които го мразят. 2 Както изчезнува димът, така ги направи да изчезнат: Както тае восъкът пред огъня, Така да погинат нечестивите от Божието лице. 3 А праведните да се веселят, Да се радват пред Бога, И да се наслаждават с веселие. 4 Пейте Богу, песнопейте на името му: Пригответе пътищата на оногози който се вози през пустините: Иеова е името му; И радвайте се пред него. 5 Отец на сирачетата и съдия на вдовиците Е Бог в светото свое жилище. 6 Бог населява в домородие осамотените: Извожда в изобилие затворените; А отстъпниците живеят в безводна земя. 7 Боже, когато излезе ти пред людете си, Когато ходеше през пустинята, (Села.) 8 Земята се потресе, И самите небеса капнаха от Божието лице: Самата Синайска гора се затресе От лицето на Бога, Бога Израилева. 9 Боже ти си изпроводил изобилен на наследието си, И в слабостта му ти си го уякчил. 10 Стадото ти се насели в него: Боже, промислил си за сиромаха чрез благостта си. 11 Господ даде слово: Известителите са голямо множество. 12 Царе с воинство бягат, бягат, А останалите в къщи делят користи. 13 Ако лежите всред оградите, Ще сте като гълъбица на която крилата са покрити съ сребро, И перата й с жълто злато. 14 Когато Всесилний разпръснуваше царе в тази земя, Тя побеля като сняг на Селмон. 15 Гората Божия е като гората Васан, Гора висока като гората Васан. 16 Защо завиждате, гори високи и върхове? Тая е гора в която благоволи Бог да живее: Ей Господ там ще живее въ век 17 Божиите колесници са две тми, Тисящи на тисящи: Господ е всред тях като в Синай, в светото място. 18 Възлязъл си на високо; пленил си плен: Взел си дарове за человеците, Даже и за непокорните, За да живееш между тях, Господи Боже. 19 Благословен Господ всеки ден: Ако някой тури върх нас товар, Бог е спасение нам. (Села.) 20 Бог наш е Бог спасител, И на Господа Иеова е избавлението от смъртта. 21 Бог непременно ще стрие главата на враговете си, И косматото теме на оногози който ходи в престъпленията си. 22 Господ рече: Ще възвърна от Васан, Ще възвърна людете си от морските дълбини, 23 За да гази ногата ти в кръвта на враговете ти, И езикът на псетата ти да вземе част от нея. 24 Видяха се стъпките ти, Боже, Стъпките на моя Бог, на моя Цар, в светилището. 25 Напред вървяха певците: Подир тях свирещите с оръдия Всред моми тимпанници. 26 В събранията благославяйте Бога. Благославяйте Господа, които сте от източника Израилев. 27 Там бе младий Вениамин, началникът им, Юдините князове и дружината им, Завулоновите князове и Нефталимовите князове. 28 Бог твой отреди силата ти. Утвърди, Боже, това което си извършил за нас. 29 За храма ти който е в Ерусалим Царете ще ти приносят дарове. 30 Запрети на зверовете в тръстта, На множеството на биковете с юнците на народите, Доде с покорност да принесат сребърни плочи. Разпръсни народите които обичат бран. 31 Ще дойдат големци от Египет. Етиопия скоро ще простре ръцете си към Бога. 32 Земни царства, пейте Богу, Песнопейте Господу, (Села.) 33 Който е седнал на небето на небесата, които са от века: Ето, изпраща гласа си, глас крепък. 34 Отдайте сила Богу Великолепието му е върху Израиля, И силата му до облаците. 35 Страшен си, Боже, от светилищата си. Бог Израилев е който дава сила и крепост на людете. Благословен Бог.
69
[редактиране]1 (по Слав.68) Първому Певцу, Върху Шошаним.Псалом Давидов Избави ме, Боже: Защото водите стигнаха до душата ми. 2 Потънах в дълбока тиня Дето няма твърдо място да застана; Стигнах въ водните дълбини И бурята ме потопи. 3 Изнемогох от викане: Гърлото ми изсъхна Очите ми изнемощяха Да чакам Бога моего. 4 Тези които ме мразят без причина Умножиха се повече от космите на главата ми Укрепиха се моите погубители, Моите без правда врагове. Тогаз аз повърнах онова което не бях грабнал. 5 Боже, ти знаеш безумието ми: И прегрешенията ми не са скрити от тебе. 6 Господи Иеова на Силите, Да се не постидят заради мене Онези които те чакат: Да се не посрамят заради мене Онези които те търсят, Боже Израилев. 7 Защото за тебе претърпях поругание: Срам покри лицето ми. 8 чужд станах на братята си, И странен на синовете на майка си. 9 Защото ревността на дома ти ме изяде; И укоренията на онези които те укоряват Нападнаха върх мене. 10 И плаках и изнурявах с пост душата си; Но то ми стана за укор. 11 И турих на себе си вретище за дреха, И станах им притча. 12 За мене приказват седещите при вратата, И станах песен на пияниците. 13 Но аз към тебе управям молитвата си, Господи, въ време благоприятно Боже, според голямата твоя милост послушай ме, Според истината на твоето спасение. 14 Избави ме от тинята за да не потъна: Да се избавя от онези които ме мразят, И от дълбините на водите. 15 Дано ме не завлече стремлението на водите, Нито да ме погълне дълбината; И ровът дано не затвори устието си върх мене. 16 Послушай ме, Господи. Защото е блага твоята милост: Според многото твои щедроти погледни на мене; 17 И не скривай лицето си от раба си: Понеже съм в утеснение, скоро ме послушай. 18 Приближи се при душата ми, изкупи я: Поради враговете ми избави ме. 19 Ти знаеш укора ми, И срама ми, и безчестието ми: Пред тебе са всичките които ме притесняват. 20 Укор съкруши сърдцето ми, и страдам: А чаках да ме пожали някой, но няма никой, - И утешители, но не намерих. 21 И дадоха ми яд за ядене, И в жаждата ми напоиха ме с оцет. 22 Трапезата им пред тях да бъде сет, И вместо благоденствие примка. 23 Да потъмнеят очите им за да не видят; И гърбовете им сгърби винаги. 24 Излей на тях яростта си; И пламикът на гнева ти да ги постигне. 25 Селението им да бъде пусто; И в къщите им да няма кой да живее. 26 Защото те гонят оногози когото ти си поразил; И говорят за болката на онези които ти си наранил. 27 Приложи беззаконие върх беззаконието им, И да не влязат в правдата ти. 28 Да се изгладят от книгата на живите, И с праведните да се не напишат. 29 А мене който съм сиромах и оскърбен, Твоето спасение, Боже, да ме възвиши. 30 Ще похваля името Божие с песен, И ще го възвелича с хваления. 31 И това ще угоди Господу Повече от млад юнец който има рога и копита. 32 Смирените ще видят, ще се зарадват; И вие които търсите Бога, вашето сърдце ще живее. 33 Защото Господ слуша убогите, И запрените си не презира. 34 Да го похвалят небесата и земята, Моретата и всичко което се движи в тях. 35 Защото Бог ще спаси Сиона, И ще съгради Юдейските градове: И ще се населят там, и ще го наследят. 36 И семето на рабите му ще го наследи, И онези които обичат името му ще живеят в него.
78
[редактиране](по Слав. 77) Масхил Асафов Слушайте, люде мои, закона ми. Приклонете ушите си към словата на устата ми. 2 Ще отворя устата си в притчи: Ще произнеса гадания от древността, 3 Които чухме и познахме, И нашите отци казаха нам. 4 Не ще да ги укрием от чадата им в идещия род, Като повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила, и чудесата му които направи. 5 И постави свидетелство в Якова, И закон положи в Израиля, Които заповяда на отците ни Да ги известят на чадата си, 6 За да ги знае идещият род, Синовете, които ще се родят, Да се въздигнат те и да приказват на чадата си;
82
[редактиране](по Слав. 81) Псалом Асафов. Бог стои в събора Божий: Всред боговете ще съди. 2 До кога ще съдите неправедно, И ще показвате лицеприятие към нечестивите? (Села.) 3 Съдете право сиромаха и сирачето: Правете правда на сиромаха и нищия: 4 Отървайте го от ръката на нечестивите. 5 Не познават нито разумяват: Ходят в тъмнина: Всичките земни основания се колебаят. 6 Аз рекох: Богове сте вие, И синове на Вишнаго сте всички. 7 Но вие като человеци ще умрете, И като един от князовете ще паднете. 8 Стани, Боже, съди земята; Защото ти ще наследиш всичките народи.
83
[редактиране](по Слав. 82) Псаломска Песен Асафова. Боже, недей мълча: Не премълчавай, и не бивай безмълвен, Боже; 2 Защото, ето, неприятелите ти правят метеж, И онези които те мразят дигнаха глава. 3 Коварен съвет правят против твоите люде, И се наговарят против избраните ти. 4 Рекоха: Елате да ги изтребим отмежду народите; И да се не поменва вече името на Израиля. 5 Защото всички наедно се нагласиха: Направиха съюз против тебе: 6 Селенията Едомски, и Исмаиляните; Моав, и Агаряните; 7 Гевал, и Амон, и Амалик; Филистимците с Тирските жители; 8 Още Асирия се съедини с тях: Станаха помощници на Лотовите синове. (Села.) 9 Направи им както на Мадиамците, Както на Сисара, както на Явина при потока Кисон, 10 Които загинаха в Ендор: Станаха тор на земята. 11 Направи началниците им както Орива и Зива, И както Зевея и Салмана всичките им князове, 12 Които рекоха: Да наследим за себе си Божиите селения. 13 Боже мой, направи ги като прах, Като плява пред лицето на вятъра. 14 Както огънят изгаря дъбравите, И както пламикът опаля горите, 15 Така ги прогони с бурята си, И с вихрушката си смути ги; 16 Покрий лицата им с безчестие За да потърсят името ти, Господи. 17 Да се постидят, и да се ужасят за всегда, И да се посрамят, и да погинат: 18 Да познаят че ти, комуто името е Иеова, Един си Вишний над всичката земя.
93
[редактиране]1 (по Слав. 92) Господ царува: облечен е с великолепие: Облечен е Господ с крепост, и опасан: И вселенната е утвърдена и няма да се поклати. 2 От начало е утвърден твоят престол: От века си ти. 3 Подигнаха реките, Господи, Подигнаха реките гласа си: Реките подигнаха шума си. 4 Господ който е на високо По-силен е от гласа на много води, От силните морски вълни. 5 Твоите свидетелства са твърде верни: На твоя дом прилича светиня, Господи, на много дни.
104
[редактиране](по Слав. 103) Благославяй, душо моя, Господа: Господи Боже мой, възвеличил си се много: С чест и с великолепие си облечен; 2 Ти който се обличаш с виделина като с дреха. И простираш небето като опона; 3 Който градиш превизиренните си селения над водите, Правиш облаците своя колесница, И ходиш на крилата на вятъра; 4 Който правиш ангелите си духове, И слугите си пламик огнен; 5 Който си основал земята на основанието й. За да се не поколебае в век века. 6 Покрил си я с бездната като с дреха: Водите застанаха върху планините: 7 От твоето запрещение побегнаха: От гласа на гръма ти се устремиха на бяг. 8 Възлязоха на планините, слязоха в доловете, На мястото което си утвърдил за тях. 9 Положил си предел който не могат да преминат, Нито да се върнат за да покрият земята. 10 Който проваждаш източници в доловете За да текат между планините: 11 Напояват всичките полски зверове: Дивите осли угасяват жаждата си: 12 При тях небесните птици превитават, И между вейките пеят. 13 Който поиш планините от превизпренните си селения: От плода на твоите дела насища се земята: 14 Който прозябаваш трева за скотовете, И зеле за потреба на человека За да изважда храна от земята, 15 И вино да весели сърдцето на человека, Елей за да осветлява лицето, И хляб да уякчава сърдцето на человека. 16 Наситиха се дърветата Господни, Кедрите Ливански които е насадил, 17 Дето птиците правят гнезда: Елхите са жилище на щърка: 18 Високите планини са на дивите кози: Каменете са на кролиците прибежище. 19 Направил е луната за времената: Слънцето познава запада си. 20 Туряш тъмнина, и става нощ: В нея ходят всите зверове дъбравни. 21 Лъвчетата рикаят за лов, И искат от Бога храната си. 22 Слънцето изгрява: събират се, И лягат в леглата си. 23 Излиза человек на делото си, И на работата си до вечер. 24 Колко са многочислени твоите дела, Господи! Всичките с мъдрост си направил: Земята е пълна с творенията ти. 25 Ето голямото и пространното море: Там има гадове безбройни, Животни малки с големи. 26 Там корабите преплават, Там Левиатанът когото си създал да играе в него. 27 Всички тези от тебе очакват Да дадеш на време храната им. 28 Даваш им: събират: Отваряш ръката си, насищат се с благост: 29 Отвръщаш лицето си: смущават се: Вземаш диханието им: умират, И връщат се в пръстта си: 30 Изпроваждаш Духа си: създават се; И подновяваш лицето на земята. 31 Да бъде славата Господня в век! Да се весели в делата си Господ, 32 Който гледа върху земята, и тя трепери: Прикасава се до горите, и димят. 33 Ще пея Господу доде съм жив: Ще песнопея Богу моему до когато съществувам. 34 Моето за него размишление ще е сладко: Аз ще се веселя в Господа. 35 Да изчезнат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благослови, душо моя, Господа. Алилуия.
127
[редактиране](по Слав. 126) Песен на Степените, Соломонова. Ако Господ не съгради дома, Напраздно се трудят зидарите; Ако Господ не упази града, Напраздно бди стражът. 2 Напраздно е вам да ставате рано, Да лягате късно, и да ядете хляба на скърбта Господ наистина дава сън на възлюбления ди. 3 Ето, наследие от Господа са чадата: Мъзда от него е плодът на утробата. 4 Както са стрелите в ръката на силния, Така са синовете на младостта. 5 Блажен онзи человек Който е напълнил тула си с тях! Таквизи няма да се посрамят Когато говорят с враговете при градската порта.
149
[редактиране]1 Алилуя! Пейте Господу песен нова, Хвалението му в събранието на преподобните. 2 Да се весели Израил за Създателя си: Сионовите синове да се радват за Царя си. 3 Да хвалят името му с ликуване, С тъпан и китара да му песнопеят. 4 Защото Господ благоволява в людете си. Ще прослави смирените съ спасение. 5 Преподобните ще тържествуват в слава, Ще се радват на одровете си. 6 Божиите пения ще бъдат в устата им, И меч от двете страни остър в ръката им, 7 За да правят отмъщение на езичниците, Наказание на народите, 8 За да вържат царете им с вериги, И благородните им с железни окови. 9 За да направят върх тях написания съд. Тая чест принадлежи на всичките негови преподобни. Алилуя.
150
[редактиране]1 Алилуия! Хвалете Бога в светилището му; Хвалете го в твърдта на силата му 2 Хвалете го за могуществото му; Хвалете го според голямото негово величество. 3 Хвалете го с тръбен глас; Хвалете го с псалтир и китара. 4 Хвалете го с тъпан и ликуване; Хвалете го съ струни и съ свирки. 5 Хвалете го с доброгласни кимвали; Хвалете Го с възклицателни кимвали. 6 Всяко дихание да хвали Господа. Алилуйа!
Притчи
[редактиране]1
[редактиране]1 Притчи на Соломона Давидовия син, царя Израилев, 2 За да познае някой мъдрост и учение, За да разбере думи на благоразумие, 3 За да приеме учение в разум, В правда, съдба, и правота, 4 За да даде остроумие на простите, И на младия знание и разсъждение. 5 Мъдрият нека слуша и ще стане по-мъдър, И разумният ще придобие разсмотрение; 6 За да разумява притча, и иносказание, Реченията на мъдрите, и гаданията им. 7 Начало на мъдростта е страх Господен: Безумните презират мъдростта и учението. 8 Слушай, сине мой, поучението на отца си, И не отхвърляй наставлението на майка си; 9 Защото те ще са венец от благодат за главата ти, И огърлие около врата ти. 10 Сине мой, ако поискат грешните да те примамят, Да не съизволиш; 11 Ако рекат: Ела с нас; Да направим засада за кръв, Да причакаме без причина неповинния; 12 Както ад да ги погълнем живи, И цели както слазящите в рова; 13 Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним домовете си с користи: 14 Тури жребия си между нас, Една кесия да имаме всинца; 15 Сине мой, не ходи на път с тях; Въздържай ногата си от пътеките им; 16 Защото техните нозе тичат към злото, И спешат да проливат кръв. 17 Наистина напразно се простира мрежа Пред очите на всяка птица. 18 И те правят засада против своята си кръв, Причакват своите си души. 19 Такива се пътищата на всеки лихоимец: Лихоимството отнема живота на обладаните от него. 20 Мъдростта възглашава вън, Издава гласа си по стъгдите, 21 Вика по главните места на тържищата, Въ входовете на портите, Възвещава през града думите си: 22 До кога, глупави, ще обичате глупостта, И присмивателите ще се наслаждават в присмиванията си, И безумните ще мразят знанието? 23 Обърнете се към моите обличения; Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разумеете словата ми. 24 Понеже аз викнах, а вие не послушахте, Простирах ръката си, и никой не внимаваше, 25 Но отхвърлихте всичкия ми съвет, И обличението ми не рачихте, - 26 И аз ще се присмея на гибелта ви; Ще се зарадвам когато ви нападне страхът ви. 27 Когато страхът ви нападне като запустителна буря, И гибелта ви се устреми като вихрушка, Когато скърб и утеснение дойдат на вас, 28 Тогаз ще ме призоват, но аз не ще отговоря; Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят. 29 Понеже намразиха знанието, И страха Господен не избраха, 30 Не рачиха съвета ми, Презряха всичкото ми обличение, 31 За то ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си намислювания. 32 Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им, И безумните ще ги погуби небрежението им ; 33 Но този който ме слуша ще живее в безопасност. И ще е в тишина без да се бои от зло.
2
[редактиране]2 Сине мой, ако приемеш думите ми, И скриеш заповедите ми при себе си, 2 Ако имаш ухото си внимателно в мъдрост, Сърдцето си склонно в разум, 3 И ако призовеш благоразумието, И възвисиш глас към разума, 4 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като съкровища, 5 Тогаз ще разумееш страха Господен, И ще намериш Божието познание. 6 Защото Господ дава мъдрост; Из устата му излазят знание и разум. 7 Съкровиществува спасение за правите Щит е на ходещите в цялост. 8 Защищава пътищата на правдата, И съхранява пътя на преподобните си. 9 Тогаз ще разумееш правда и съд И правота, - всеки добър път. 10 Ако влезе мъдрост в сърдцето ти, И знание услаждава душата ти, 11 Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те съхранява; 12 За да те освобождава от лош път, От человека който говори строптиво, 13 От онези които оставят пътищата на правостта, За да ходят в пътищата на тъмнината, 14 Които се наслаждават за да правят зло, Радват се за строптивостите на злите, 15 На които пътищата са криви И пътеките им строптиви; 16 За да те избави от людска жена, От чужда която ласкае с думите си, 17 Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на Бога своего; 18 (Защото домът й низводи при смъртта, И стъпките й при мъртвите; 19 Всички които влазят при нея не се връщат, Нито стигат пътищата на живота); 20 За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните. 21 Защото правите ще се населят на земята, И непорочните ще останат на нея. 22 А нечестивите ще се отсекат от земята, И законопрестъпниците ще се изкоренят от нея.
3
[редактиране]3 Сине мой, не забравяй закона ми, И сърдцето ти да пази заповедите ми; 2 Защото дългота на дни, и лета на живот, И мир ще ти притурят те. 3 Милост и истина да те не оставят; Вържи ги около врата си; начертай ги на плочата на сърдцето си. 4 Така ще намериш благодат и добромислие Пред Бога и человеците. 5 Уповай на Господа от всичкото си сърдце, И не се облягай на своя разум. 6 Въ всичките си пътища познавай него; И той ще оправя стъпките ти. 7 Не мечтай себе си мъдър; Бой се от Господа, и уклонявай се от зло; 8 То ще е здраве в жилите ти И мозък в костите ти. 9 Почитай Господа от имота си И от начатките на всичкия си доход; 10 И ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И жлебовете ти ще се преливат с ново вино. 11 Сине мой, не презирай наказанието Господне, И да ти не дотегнува когато те обличава той; 12 Защото Господ обличава когото обича, Както и отец сина когото милва. 13 Блажен человек който е намерил мъдрост, И человек който е придобил разум; 14 Защото нейната търговия е по-добра от търговията на сребро, И печалбата й от чисто злато. 15 По-скъпоценна е от многоценни камене; И всичко каквото би пожелал ти не се сравнява с нея. 16 Дългота на дни е в десницата й, А в левицата й богатство и слава. 17 Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир. 18 Дърво на живот е за тези които я пригръщат; И блажени са които я държат. 19 С мъдрост основа земята; Утвърди небесата с разум. 20 чрез неговото знание се отвориха бездните, И от облаците капе роса. 21 Сине мой, да се не отдалечат тези неща от очите ти; Пази здравомислие и разсъждение; 22 И ще бъдат живот на душата ти И благодат на врата ти. 23 Тогаз ще ходиш безопасно в пътя си, И ногата ти не ще се спъне. 24 Когато лягаш не ще се страхуваш; Ей ще лягаш, и сънът ти ще е сладък. 25 Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от погибелта на нечестивите когато нападне; 26 Защото Господ ще бъде упование твое, Ии ще упази ногата ти да се не хване. 27 Не отричай доброто към онези на които се стои Когато ти дава ръка да го направиш. 28 Не казвай на ближния си: Иди и върни се пак, и утре ще ти дам, Като го имаш при себе си. 29 Не крой зло против ближния си Който с уверение живее при тебе. 30 Не се карай с някого без причина, Като не ти е направил зло. 31 Не ревнувай на насилник человек, И не избирай ни един от пътищата му; 32 Защото Господ се гнуси от строптивия, А тайната му е с праведните. 33 Проклетия от Господа е в дома на нечестивия; А благославя той жилището на праведните. 34 Наистина той се присмива на присмивателите; А на смирените дава благодат. 35 Мъдрите ще наследят слава; А повишението на безумните ще е безчестие.
4
[редактиране]4 Послушайте, чада, бащино поучение, И внимавайте да се научите разум: 2 Защото ви давам добро учение: Не оставяйте наставлението ми. 3 Защото и аз бях син на отца си, Гален и един на майка си: 4 И той ме наставляваше и говореше ми: Нека държи сърдцето ти думите ми: Пази заповедите ми, и ще живееш. 5 Придобий мъдрост, придобий разум: Не я забравяй, нито да се уклониш от думите на устата ми. 6 Не я оставяй, и ще те пази: Обичай я, и ще те варди. 7 Най-главното е мъдрост: придобивай мъдрост: И при всичкото си придобиване придобивай разум. 8 Въздигай я, и ще те възвиси: Ще те прослави когато я пригърнеш. 9 Ще положи на главата ти венец на благодат: Ще ти даде корона на слава. 10 Слушай, сине мой, и приими думите ми; И ще се умножат годините на живота ти. 11 Наставлявал съм те в пътя на мъдростта: Водил съм те по прави пътеки. 12 Когато ходиш, стъпките ти не ще бъдат утеснени; И когато тичаш няма да се спънеш. 13 Хвани се за поучението: недей го оставя: Пази го, понеже то е животът ти. 14 Не влизай в пътеките на нечестивите, И не ходи в пътя на лошите. 15 Отбягвай от него, не минувай през него, Уклони се от него, и замини. 16 Защото те не заспиват ако не сторят зло; И сън ги не хваща ако не спънат: 17 Понеже ядат хляб на нечестие, И пият вино на насилство. 18 Но пътят на праведните е като виделото на разсъвнуването, Което свети повече и повече доде стане съвършен ден. 19 Пътят на нечестивите е като тъмнина: Не знаят от що се спъват. 20 Сине мой, внимавай в думите ми: Приклони ухото си към говоренията ми. 21 Да се не отдалечат от очите ти: Пази ги вътре в сърдцето си; 22 Защото са живот за тези които ги намерват, И изцеление на всичката им плът. 23 С най-голямо пазене пази сърдцето си: Защото от него са изворите на живота. 24 Отхвърли от себе си строптиви уста, И отдалечи от себе си развращени устни. 25 Очите ти нека гледат право; И клепачите ти нека бъдат оправени пред тебе. 26 Уравнявай ходенето на нозете си; И всичките ти пътища ще се оправят. 27 Не се отбивай ни на дясно ни на ляво: Уклони ногата си от зло.
5
[редактиране]5 Сине мой, внимавай в мъдростта ми, Приклони ухото си в разума ми; 2 За да съхраняваш разсъждение, И устните ти да пазят знание. 3 Защото от устните на чуждата жена капе мед от сотъ, И небцето й е по-меко от елей: 4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като меч от две страни изострен. 5 Нозете й слазят в смърт: Стъпките й достигат до ад. 6 За да не разсъдиш пътя на живота, Нейните пътеки са непостоянни, та да ги не познаеш ти. 7 И сега, чада, послушайте ме, И не отстъпвайте от думите на устата ми. 8 Отдалечи пътя си от нея, И не приближавай се при вратата на дома й, 9 За да не дадеш честта си на други, И годините си на немилостивите; 10 За да се не наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да не идат в чужд дом; 11 А ти да въздишаш в сетнините си, Когато плътта ти и тялото ти се изнурят, 12 И да казваш: Как намразих поучението, И сърдцето ми презря обличението, 13 И не послушах гласа на учителите си, Нито приклоних ухото си към наставниците си! 14 Малко остана да се намеря в всяко зло Всред събранието и сонмището. 15 Пий вода от щерната си, И оназ която извира от кладенеца ти. 16 Нека се изливат вън твоите извори Като водни отоци по стъгдите. 17 Да бъдат те на самаго тебе, А не и на чужди с тебе. 18 Да бъде благословен твоят източник: И весели се с жената на младостта си. 19 Тя да ти бъде като елен рачителна и сърна мила: Нейните гръди да те напояват въ всяко време: Възхищавай се всякога от любовта й. 20 И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда, И искаш да пригръщаш пазухата на чужда жена? 21 Понеже пътищата на человека са пред очите на Господа; И той измерва всичките му пътеки. 22 Нечестивия ще го хванат своите му беззакония: И с въжата на греха си ще бъде уловен. 23 Той ще умре без поучение, И от множеството на безумието си ще се заблуди.
6
[редактиране]6 Сине мой, ако си станал поръчник за приятеля си, Или си дал ръка за някого чужд, 2 Впримчил си се с думите на устата си, Хванал си се с думите на устата си. 3 Направи прочее това, сине мой, и отърви се Понеже си паднал в ръцете на приятеля си, - Иди, припадни, и принуди приятеля си. 4 Не давай сън на очите си, Нито дремане на клепачите си: 5 Отърви се като сърна от ръката на ловец, И като птица от ръката на птицеловец. 6 Иди при мравката, о лениве, Прегледай пътищата й и стани мъдър, - 7 Която, ако и да няма началник, Настоятел, или управител, 8 Приготвя храната си лете, Събира храната си в жетва. 9 До кога ще спиш, лениве? Кога ще станеш от съна си? 10 Малко спане, малко дремане, малко сгъване на ръце за сън: 11 После сиромашията ти дохожда като пътник, И скудостта ти като оръжен мъж. 12 Лошият человек, беззаконният человек, Ходи с развратни уста, 13 Намигнува с очите си, Дава знак с нозете си, Учи с пръстите си, 14 Има развратно сърдце въ всяко време, Крои зло, сее раздори: 15 За това внезапно ще дойде погибелта му: Тутакси ще се съкруши неизцелимо. 16 Тия шест мрази Господ, И седем са мерзост на душата му: - 17 Очи горделиви, език лъжлив, И ръце които проливат кръв неповинна, 18 Сърдце което крои лоши намислювания, Нозе които тичат скоро да правят зло, 19 Свидетел лъжлив който говори лъжа, И онзи който сее раздори между братя. 20 Сине мой, пази заповедта на отца си, И не отхвърляй закона на майка си. 21 Вържи ги за всегда за сърдцето си, И обвий ги около врата си. 22 Кога ходиш ще те води; Кога спиш ще те пази; Кога се събудиш ще се разговаря с тебе. 23 Защото заповедта е светилник, И законът е светлина, И поучителните обличения са път на живот, 24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена. 25 Да не похотствуваш хубостта й в сърдцето си: Да те не улови с клепачите си. 26 Защото поради блудница жена достига някой в нужда за уломък хляб, А прелюбодейцата лови многоценната душа. 27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят? 28 Може ли някой да ходи поразпалени въглища, И нозете му да не изгорят? 29 Така който влязва при жената на ближния си, Който се прикосне при нея, не ще бъде неповинен. 30 Крадецът не бива толкоз презираем Ако краде да насити душата си когато е гладен; 31 А ако се хване ще отдаде седмократно, Ще даде всичкия имот на къщата си. 32 Но който прелюбодейства с жена, той е лишен от ум: Погибел принася на душата си който прави това. 33 Биения и безчестие ще намери; И срамът му няма да се заглади. 34 Защото ревнуванието е неистовство на мъжа; И не ще да помилва в деня на отмъщението. 35 Не ще да приеме никакъв изкуп, Нито ще се умилостиви ако и да умножиш даровете.
7
[редактиране]7 Сине мой, пази думите ми, И скрий заповедите ми при себе си. 2 Пази заповедите ми и ще живееш, - И учението ми, като зеницата на очите си. 3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърдцето си. 4 Речи на мъдростта: Ти си ми сестра; И наречи разума сродник; 5 За да те пазят от людска жена, От жена чужда която ласкае с думите си. 6 Понеже от прозореца на дома си, През решетката си, надникнах, 7 И видях между безумните, Съгледах между младите, едного юноша лишен от ум, 8 Който минуваше през улицата при ъгъла й, И отиваше в пътя към къщата й, 9 Вечер в стъмнуването на деня, В тъмнината на нощта и в мрака; 10 И, ето, насреща му жена Облечена като блудница, и със сърдце лъстиво; 11 (Бледива и упорита; Нозете й не се спират в дома й; 12 Сега вън, сега о улиците, И причаква при всеки ъгъл; 13 И хвана го и целуваше го, И с безстидно лице му говореше: 14 Имам жъртви примирителни: Днес изпълних обричанията си; 15 За то излязох да те посрещна, С желание да видя лицето ти, и намерих те; 16 Постлала съм одъра си с покривки, С шарени ковери от Египетска прежда; 17 Покадила съм леглото си Със смирна, алой, и корица; 18 Ела, да се наситим в рачителство до зори, Да се насладим в любов; 19 Защото мъж ми не е у дома; Отиде на далечен път; 20 Взе мешеца със сребро в ръката си: В пълнолуние ще се върне в дома си. 21 Прелъга го с многото си предумвания, Привлече го с ласкателството на устните си. 22 Тутакси той тръгна подире й Както отхожда говедо на клане, Или както безумен вързан на наказание, 23 Доде стрела рониже дроба му, - Както птица спеши в сеть И не знае че е против живота й. 24 Сега прочее, чада, послушайте ме, И внимавайте в думите на устата ми. 25 Да се не уклонява сърдцето ти в пътищата й: Да не се заблудиш в пътеките й; 26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея. 27 Домът й е пътища към ад, Които низводят в смъртните клетове.
8
[редактиране]8 Не вика ли мъдростта? И не издава ли разумът гласа си? 2 Стои тя по върха на високите места, над пътя, Всред пътеките. 3 Възглашава при портите, въ входа въ града, Въ входа на вратата: - 4 Към вас, человеци, викам, И гласът ми е към человеческите синове. 5 Глупави, придобийте остроумие; И безумни, придобийте разумливо сърдце. 6 Послушайте; защото ще говоря изящни неща, И устните ми ще произносят правото. 7 Защото езикът ми ще говори истина; А нечестието е мерзост на устните ми. 8 Всичките думи на устата ми са с правда; Няма в тях нищо лъстиво или строптиво. 9 Те всички са ясни за оногоз който разумява, И прави за тези които намерват знание. 10 Приимете учението ми, а не сребро, И знание овече нежели злато избрано; 11 Защото мъдростта е по-добра от многоценни камене; И всичко желателно не се сравнява с нея. 12 Аз мъдрост обитавам съ остроумието, И изнамервам знание на умни измишления. 13 Страхът Господен е да мрази някой злото. Аз мразя високоумие, и гордост, И лукав път, и строптиви уста. 14 Мой е съветът и правомислието; Аз съм разум: силата е моя. 15 чрез мене царете царуват, И началниците узаконяват правда. 16 чрез мене князовете началствуват, И големците, и всичките земни съдии. 17 Аз обичам които ме обичат; И които ме търсят ще ме намерят. 18 Богатството и славата са с мене, Изящният имот и правдата. 19 Плодовете ми са по-добри от злато и от най-чисто злато, И приходите ми от избрано сребро. 20 Ходя по пътя на правдата, Между пътеките на правосъдието, 21 За да направя да наследят имот тези които ме обичат, И да напълня съкровищата им. 22 Господ ме имаше в началото на пътя си, Преди делата си отдавна. 23 От века бидох помазана, от начало, Преди създанието на земята. 24 Родих се когато нямаше бездните, Когато нямаше източниците които изобилват с вода. 25 Преди горите да се поставят, Преди хълмовете, аз бях родена, 26 Като още не беше направил земята, нито полета, Нито върхове от пръстта на вселената. 27 Когато готвеше небесата, аз бях там, Когато начертаваше кръг над лицето на бездната, 28 Когато утвърждаваше облаците горе, Когато укрепяваше източниците на бездната, 29 Когато полагаше закона си на морето Да не престъпят водите повелението му, Когато нареждаше основанията на земята, 30 Тогаз бях при него и устроявах всичко; И аз му бях наслаждение всеки ден, И веселях се всякога пред него. 31 Веселях се на обитаемата негова земя; И наслаждението ми беше с человеческите синове. 32 Сега прочее, послушайте ме, о чада; И блажени са които пазят пътищата ми. 33 Послушайте поучение и ставайте мъдри, И не отхвърляйте го. 34 Блажен този человек който ме слуша, И бди всеки ден при моите двери, И очаква при стълповете на вратата ми. 35 Защото който ме намери ще намери живот, И ще вземе благословение от Господа; 36 А който съгреши против мене своята си душа онеправдава; Всички които ме мразят обичат смъртта.
9
[редактиране]9 Мъдростта съгради дома си; Издяла седемте свои стълпове; 2 Закла което имаше за клане: Смеси виното си, и приготви трапезата си; 3 Проводи слугините си, Вика по високите места на града: 4 Който е глупав да се отбие тук; И към лишените от ум говори; 5 Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното което размесих: 6 Оставете глупостта и живи бъдете; И ходете в пътя на разума. 7 Който учи присмивателя взема на себе си безчестие; И който обличава нечестивия взема на себе си порок. 8 Не обличавай присмивател, за да те не намрази: Обличавай мъдър, и ще те възлюби. 9 Давай наставление на мъдър, и ще бъде по-мъдър; Учи праведен, и е нарасте в учение. 10 Начало на мъдростта е страх Господен; И познаването на Светаго е разум. 11 Защото чрез мене ще се умножат дните ти, И ще ти се притурят години на живот. 12 Ако си мъдър, мъдър си за себе си; Ако ли си присмивател, ти сам ще страдаш. 13 Жена безумна е бледива, Глупава, и нищо не знае; 14 Седи при вратата на къщата си на стол, Въ високите места на града, 15 И кани тези които минуват, Които вървят право в пътя си; 16 Който е безумен, нека се отбие тук; И към лишения от ум говори; 17 Крадените води са сладки, И скришно вземаний хляб е приятен. 18 Но той не знае, че са там мъртвите, И в дълбочините адови поканените от нея.
10
[редактиране]10 Притчи Соломонови. Син мъдър весели отца; А син безумен скърб е на майка си. 2 Съкровища от неправди не ползуват; А правдата освобождава от смърт. 3 Господ не е остави да гладува душата на праведния; Но отхвърля желанието на нечестивите. 4 Ленивата ръка докарва сиромашия; А ръката на радивия обогатява. 5 Който събира лятно време, той е син разумен; А който спи в жетва, той е син който докарва срам. 6 Благословения почиват на главата на праведния; А неправда ще покрие устата на нечестивите. 7 Поменът на праведния е с благословение; А името на нечестивите ще изгние. 8 Мъдрий в сърдце ще приеме заповеди; И безумний в устни ще се подплъзне. 9 Който ходи с непорочност ходи безопасно; А който изкривява пътищата си ще се познае. 10 Който намигнува с око докарва скърб; А безумний в устни ще се подплъзне. 11 Устата на праведния са източник на живот; А устата на нечестивите неправда ще покрие. 12 Омразата повдига раздори; Но любовта покрива всичките погрешки. 13 В устните на разумния се намира мъдрост; А тоягата е за гърба на лишения от ум. 14 Мъдрите съкровиществуват знание; А устата на безумния са близу при погибел. 15 Имотът на богатия е укрепеният негов град; А погинване на нищите е тяхната сиромашия. 16 Делата на праведния са за живот; Плодът на нечестивия е за грях. 17 Който пази поучението върви към живот; А който пренебрегва обличението заблуждава се. 18 Който покрива омраза има лъжливи устни; И който изважда клевета безумен е. 19 В многословието неизбежен е грехът; Но който въздържа устните си разумен е. 20 Езикът на праведния е избрано сребро: Сърдцето на нечестивите е нищожно. 21 Устните на праведния пасат мнозина; А безумните умират от недостатък на ума. 22 Благословението Господне обогатява; И Господ не ще притури скърб при него. 23 Като смях е на безумния да струва зло; А мъдростта принадлежи на разумния человек. 24 Страхът на нечестивия ще го постигне; А желанието на праведните ще се изпълни. 25 Както прехожда вихрушката, така нечестивият не съществува вече; А праведният има вечно основание. 26 Както е оцетът за зъбите и димът за очите, Така е ленивият за онези които го проваждат. 27 Страхът Господен придава дни; А годините на нечестивите ще се скратят. 28 Надеждата на праведните ще е радост; Ожиданието на нечестивите ще погине. 29 Пътят Господен е крепост на непорочния, А гибел за делателите на беззаконието. 30 Праведният въ век няма да се поклати; А нечестивите няма да населят земята. 31 Устата на праведния изтакат мъдрост; А лъстивий език ще се отреже. 32 Устните на праведния познават благоприятното, А устата на нечестивите строптивото.
11
[редактиране]11 Лъжливи къпони са мерзост Господу; А прави драмове са благоугодни нему. 2 Дойде ли гордост, дохожда и срам; А мъдростта е съ смирените. 3 Целостта на правите ще ги ръководи; А развратността на коварните ще ги погуби. 4 Богатството не ползува в ден на гняв; А правдата избавя от смърт. 5 Правдата на непорочния ще оправи пътя му, А нечестивият ще падне чрез нечестието си. 6 Правдата на правите ще ги избави; А беззаконните ще се хванат в злобата си. 7 Когато нечестивий человек умира, ожиданието му погинва; Погинва и надеждата на беззаконните. 8 Праведният се отървава от утеснение; А вместо него влазя нечестивият. 9 Лицемерът с уста погубя ближния си; Но праведните ще се избавят със знанието. 10 Когато праведните успяват градът се весели; И когато нечестивите погинват радост става. 11 чрез благословението на праведните градът се възвишава; А чрез устата на нечестивите съсипва се. 12 Скодоумний презира ближния си; А благоразумний человек мълчи. 13 Одумникът обхожда и открива тайните; А верний духом потаява работата. 14 Дето няма смотрение народът пада; А в многото съветници има спасение. 15 Който се поручава за другиго ще пострада зло; А който мрази поръчителството безопасен е. 16 Благодатната жена придобива чест; И силните придобиват богатство. 17 Милостивий человек благотвори на душата си; А жестокият смущава плътта си. 18 Нечестивият работи лъжлива работа; А който сее правда ще има истинна заплата. 19 Както правдата е близу до живот, Така който се стреми към злото близу е до смъртта си. 20 Развращените в сърдце мерзост са Господу; А непорочните в пътя си угодни са нему. 21 Ръка на ръка и да се рисъедини, нечестивият не ще остане ненаказан; А семето на праведните ще се избави. 22 Както е златна обеца на свиня на носа, Така е хубава жена без разсъждение. 23 Желанието на праведните е само добро; Ожиданието на нечестивите е гняв. 24 Един разпръсва, но повече изобилва; А друг пастри без мяра, но пак достига в скудост. 25 Благотворителната душа ще се огои; И който пои, ще бъде напоен и той. 26 Който задържа жито ще бъде проклет от народа; А който продава, благословение ще бъде на главата му. 27 Който има усърдие за доброто ще придобие благоволение; Но който иска злото, то ще и да дойде върх него. 28 Който се надее на богатството си ще падне; А праведните като леторасъл ще прозябнат. 29 Който смущава дома си ще наследи вятър; И безумният ще бъде раб на мъдрия в сърдце. 30 Плодът на праведния е дърво на живот; И който придобива души мъдър е. 31 Ето, праведният приима въздаяние на земята, - Колко повече нечестивият и грешният!
12
[редактиране]12 Който обича поучение обича знание; Но който мрази обличение безумен е. 2 Добрият намира благоволение от Господа; А ще осъди Той коварния. 3 человек не ще се утвърди чрез беззаконие; А коренът на праведните не ще се поклати. 4 Добродетелната жена е венец на мъжа си; А която докарва срам, като гнилост е в костите му. 5 Мислите на праведните са справедливост; А намеренията нанечестивите са коварство. 6 Думите на нечестивите са засада за кръв; А устата на правите ще ги избавят. 7 Нечестивите се съсипват, и няма ги; А домът на праведните ще пребивава. 8 человек се похвалява според разума си; А строптивий в сърдце ще бъде в поругание. 9 По-добър е презираемий който има слуга От тогоз който се тщеслави и няма хляб. 10 Праведний се грижи за живота на скота си; А утробите на нечестивите са немилостиви. 11 Който работи земята си ще се насити с хляб; А който следва суетните оскуден е от разум. 12 Нечестивият търси корист както злите; Но коренът на праведния дава плод. 13 От греха на устните се впримча нечестивият; А праведният ще излезе от утеснение. 14 От плода на устата си человек ще се насити с добрини; И според делата на ръцете на человека ще се върне въздаянието нему. 15 Пътят на безумния е прав в очите му; А който слуша съвети, той е мъдър. 16 Безумният явява тутакси гнева си; А благоразумният покрива укора. 17 Който говори истина възвестява правото, А лъжесвидетелят лъст. 18 Понякога несмисленото говорене пронизва като с нож; А езикът на мъдрите е изцеление. 19 Устните на истината ще бъдат постоянни винаги; А лъжливий език ще бъде само минутен. 20 Лъст има в сърдцето на тези които изхитруват зло, А веселие на тези които съветват за мир. 21 Никаква повреда не ще се случи на праведния; А нечестивите ще се изпълнят със зло. 22 Лъжливите устни са мерзост Господу; А които правят истината приятни са нему. 23 Благоразумний человек покрива знанието си; А сърдцето на безумните изказва глупост. 24 Ръката на прилежливите ще властвува; А ленивите ще бъдат подданни. 25 Скръбта в сърдцето на человека го смирява; А добрата дума го весели. 26 Праведният пътеводи ближния си; А пътят на нечестивите ги въвожда в заблуждение. 27 Ленивият не пече лова си; А на радивия человек имотът е многоценен. 28 В пътя на правдата има живот; И шествието на пътя й не завожда в смърт.
13
[редактиране]13 Мъдрий син приема отеческото поучение; А присмивателят не слуша обличение. 2 От плодовете на устата си ще се храни человек с добрини, А душата на беззаконниците с насилство. 3 Който пази устата си упазва душата си; А който много отваря устните си ще погине. 4 Душата на ленивия желае, и няма; А душата на радивите ще се угои. 5 Праведният мрази лъжлива дума; А нечестивият причинява срамота и безчестие. 6 Правдата съхранява ходещия непорочно; А нечестието съсипва грешния. 7 Някой се прави богат, а няма нищо; А някой се прави сиромах, но има имот много. 8 Избавление на душата на человека е богатството му; А сиромахът не чуе само обличение. 9 Виделото на праведните е весело; А светилникът на нечестивите ще угасне. 10 Само от гордост произхожда препиране; А мъдростта е с онези които приемат съвети. 11 Богатство придобивано от суета ще намалее; А който събира с ръката си ще го умножи. 12 Ожидане отлагано изнемощева сърдцето; А постигнато желание е дърво на живот. 13 Който презира словото ще погине; А който почита заповедта ще приеме въздаяние. 14 Учението на мъдрия е извор на живот, И отдалечава от сетите на смъртта. 15 Благ разум дава благодат; А пътят на беззаконниците е жесток. 16 Всеки благоразумен върши работа със знание; А безумният открива глупост. 17 Злий вестител пада в зло; А верний посланник е изцеление. 18 Сиромашия и срам ще постигнат тогоз който отхвърля поучение; А който пази обличение почтен ще бъде. 19 Изпълнено желание весели душата; А на безумните е гнусно да се уклоняват от злото. 20 Който ходи с мъдри ще бъде мъдър; А другарът на безумните ще се разврати. 21 Зло гони грешните; А на праведните ще се въздаде добро. 22 Добрият оставя наследие на синове и внуци; А богатството на грешния се пази за праведния. 23 Нивата на сиромасите има много храна; Но някои погинват от нямане на съд. 24 Който щади тоягата си мрази сина си; Но който го обича наказва го с време. 25 Праведний яде до насищане на душата си; А търбухът на нечестивите ще бъде в лишение.
14
[редактиране]14 Всяка мъдра жена съградява дома си; А безумната го събаря с ръцете си. 2 Който ходи в правотата си бои се от Господа; Но строптивий в пътищата си презира го. 3 В устата на безумния е пръчката на гордостта; А устните на мъдрите ще ги пазят. 4 Дето няма говеда яслите са чисти; Но изобилието на произведенията е в силата на воловете. 5 Истинний свидетел не лъже; А лъжливий свидетел излива лъжи. 6 Присмивателят търси мъдрост, и не намерва; А за разумния е лесно ученето. 7 Замини безумния человек Когато си узнал че няма разумни устни. 8 Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си; А глупостта на безумните е заблуждение. 9 Безумните се смеят на беззаконието; А всред правите има благоволение. 10 Сърдцето познава своята си горест; И чужд не участвува в радостта му. 11 Къщата на нечестивите ще се събори; Но шатърът на правите ще цъвти. 12 Има път който се види прав на человека; Но краят му е пътища към смърт. 13 Още и в смеха сърдцето има болката си; И на радостта свършекът е скръб. 14 Развратний в сърдце от пътищата си ще се насити, И добрият человек от себе си. 15 Простият вярва на всяка дума; А благоразумният внимава в пътеките си. 16 Мъдрият се бои, И уклонява се от злото; А безумният хвърля се напред, и бива смел. 17 Острояростният прави несмислено; И зломисленият человек е омразен. 18 Безумните наследват глупост; А благоразумните се венчават със знание. 19 Злите се кланят пред добрите, И нечестивите във вратата на праведния. 20 Сиромаха го мрази даже и ближният му; А на богатия приятелите са много. 21 Който презира ближния си съгрешава; А който помилва сиромасите блажен е. 22 Не заблуждават ли се които измислюват зло? Но милост и истина ще бъде на тези които измислюват добро. 23 От всеки труд има полза, А от бледословието на устните само скудост. 24 Венец на мъдрите е богатството им: Преимуществото на безумните е глупостта. 25 Истинний свидетел избавя души; А лъстивий излива лъжи. 26 В страха от Господа има крепко упование; И неговите чада ще имат прибежище. 27 Страхът Господен е източник на живот, И отдалечава от сетите на смъртта. 28 Умножението на людете е слава на царя, А намалението на людете съсипване на княза. 29 Дълготърпеливий има голямо благоразумие; А нетърпеливий показва много безумие. 30 Тихо сърдце е живот на плътта; А завистта е гнилост на костите. 31 Който угнетява убогия безчести Създателя му; А който помилва сиромаха почита го. 32 Нечестивий ще се изпъди за нечестието си; А праведний и в смъртта си има упование. 33 В сърдцето на разумния почива мъдрост; А каквото има вътре в безумните ще се яви. 34 Правдата възвишава народ; А грехът е безчестие на людете. 35 Благоволението на царя е към разумния раб, А яростта му към оногози който докарва срам.
15
[редактиране]15 Мек ответ утишава ярост; А жестока дума възбужда гняв. 2 Езикът на мъдрите украшава знанието; А устата на безумните отригват глупост. 3 Очите Господни са на всяко място, И наблюдават злите и добрите. 4 Сладък език е дърво на живот; А развратност в него е съкрушение на духа. 5 Безумний презира поучението на отца си; А който пази обличение благоразумен е. 6 В дома на праведния има голямо изобилие, А в дохода на нечестивия смущение. 7 Устните на мъдрите сеят знание; А сърдцето на безумните не е така. 8 Жъртвата на нечестивите е мерзост Господу, А моленето на правите благоприятно нему. 9 Пътят на нечестивия е мерзост на Господа; Но той обича тогози който тича след правдата. 10 Има лошо наказание за онези които се отбиват от пътя: Който мрази обличение ще умре. 11 Ад и погибелта са явни пред Господа, - Колко повече сърдцата на человеческите синове. 12 Присмивателят не обича обличителя си, Нито ще отиде при мъдрите. 13 Сърдце весело прави засмено лице; А от скърбта на сърдцето угнетява се духът. 14 Сърдцето на разумния търси знание; А устата на безумните хранят се с глупост. 15 Всичките дни на скърбния са зли; А веселото сърдце е винагишно пируване. 16 По-добро малкото със страх Господен, Нежели съкровища много и смущение в тях. 17 По-добро гощаване от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза. 18 Яростний человек възбужда прения; А дълготърпеливий утишава карания. 19 Пътят на ленивия е като с тръне изплетен; А пътят на правите е изравнен. 20 Мъдър син весели отца; А безумен человек презира майка си. 21 Глупостта е радост на скудоумния; А разумний человек ходи направо. 22 Дето няма съвет намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците утвърждават се. 23 человек има радост чрез ответа на устата си; И дума на време, колко е добра! 24 За разумния е пътят на живота нагоре, За да се уклони от ада долу. 25 Господ съсипва дома на горделивите; А утвърдява предела на вдовицата. 26 Помишленията на лошия са мерзост Господу; А думите на чистите са угодни. 27 Користолюбивият смущава дома си; А който мрази даровете ще живее. 28 Сърдцето на праведния преговаря да отговаря; А устата на нечестивите отригват зло. 29 Господ е далеч от нечестивите; А слуша моленето на праведните. 30 Светът на очите весели сърдцето: И добрата вест утлъстява костите. 31 Ухо което слуша обличението на живота Пребивава между мъдрите. 32 Който отхвърля поучението мрази душата си; А който слуша обличението придобива разум. 33 Страхът Господен е поучение на мъдрост; И смирението предходи пред славата.
16
[редактиране]16 На человека принадлежат приготвенията на сърдцето; Но от Господа е ответът на езика. 2 Всичките пътища на человека са чисти в очите му; Но Господ претегля духовете. 3 Препоръчвай делата си Господу; И ще се утвърдят твоите помишления. 4 Господ направи всяко нещо за целта му, Та и нечестивия за лошия ден. 5 Мерзост е Господу всеки що има горделиво сърдце; Ръка на ръка и да се присъедини, няма да остане ненаказан. 6 С милост и истина се очиства беззаконието; И със страха Господен става уклонение от злото. 7 Когато са угодни на Господа пътищата на едного человека, Той примирява с него и неприятелите му. 8 По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда. 9 Сърдцето на человека начертава пътя му; Но Господ оправя стъпките му. 10 В устните на царя има богодъхновение; Устата му не ще погрешат в съда. 11 Праведната теглилка и къпони са Господни; Всичките драмове на мешеца са негово дело. 12 Мерзост е за царете да правят беззаконие; Защото престолът се утвърдява с правда. 13 Праведните устни са благоприятни на царете; И те обичат който говори право. 14 Яростта на един цар е обявителка на смърт; Но мъдрий человек я укротява. 15 В светлината на лицето на царя има живот; И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд. 16 Колко е по-добро стяжанието на мъдростта нежели на златото, И предпочитаемо стяжението на разума нежели на среброто! 17 Пътят на праведните е да се уклоняват от злото; Който пази пътя си упазва душата си. 18 Гордостта предшествува на погибелта; И високоумството предшествува на падането. 19 По-добре да е някой смиреномъдър със смирените, Нежели да дели користи с гордите. 20 Разумний в делата си ще намери добро; И надеещий се на Господа е блажен. 21 Мъдрият в сърдце ще се нарече благоразумен; И сладостта на устните умножава знание. 22 Разумът е източник на живот за оногоз що го има; А поучението на безумните е глупост. 23 Сърдцето на мъдрия вразумява устата му, И в устните му притуря знание. 24 Благоугодните думи са сот от мед, Сладост на душата, и изцеление на костите. 25 Има път който се вижда прав на человека; Но краят му е пътища към смърт. 26 Който работи, работи за себе си; Защото устата му го принуждават. 27 Лошият человек копае зло; И в устните му има като огън горещ. 28 Развращен человек сее раздори; И шепотник раздвоява най-тесни приятели. 29 Насилник человек измамя ближния си, И води го в не добър път, 30 Замижва с очи и измислюва лошотии, Прехапва устните си и върши злото. 31 Седината е венец на слава Ако се намира в пътя на правдата. 32 Дълготърпеливият е по-добър от храбрия, И който владее духа си от завоевател на град. 33 Жребието се хвърля в пазухата; Но всичката му съдба е от Господа.
17
[редактиране]17 По-добре залък сух и мир с него, Нежели дом пълен от жертви с разпря. 2 Благоразумний раб ще властвува над син който докарва срам, И ще вземе дял от наследието между братя. 3 Горнилото е за среброто, и пещта за златото; А Господ опитва сърдцата. 4 Злотворецът слуша беззаконните устни: Лъжецът дава ухо на злия език. 5 Който се присмива на сиромаха безчести Създателя му: Който се радва на бедствия няма да остане ненаказан. 6 чада на чада са венец на старците, И слава на чадата бащите им. 7 Устни изящни не приличат на безумен, - Много по-малко лъжливи устни на началник. 8 Дарът е като многоценен камик в очите на оногоз който го има: Дето се обърне той успява. 9 Който покрива престъпление търси любов; Но който разказва работата раздвоява най-тесни приятели. 10 Обличението прави повече впечатление на благоразумен, Нежели сто бича на безумен. 11 Злият търси само крамоли; За то жесток вестител ще се проводи против него. 12 Нека срещне человека мечка лишена от чадата си, А не безумен в буйството си. 13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му. 14 Наченването на разпря е като кога отваря някой път на вода; За то престани от препирането доде не се е разпалило. 15 Който оправдава нечестив, И който осъжда праведен, И двата са мерзост Господу. 16 Що ползува цената в ръката на безумен За да купи мъдрост, като няма ум? 17 Приятел обича всякога; И брат се ражда за нуждно време. 18 человек оскуден от ум дава ръка, И става поручник за приятеля си. 19 Който обича прения обича съгрешения: Който прави високи вратата си търси пагуба. 20 Строптивий в сърдце не намерва добро; И развращений в език пада в нещастие. 21 Който ражда безумен, за скърб му е; И отецът на глупавия радост не вижда. 22 Веселото сърдце е благотворно като лекарство; А унилий дух изсушава костите. 23 Нечестивий приема дар изпод пазуха За да изкриви пътищата на правосъдието. 24 Пред лицето на разумния е мъдростта: А очите на безумния са към краищата на земята. 25 Безумний син е тъга на отца си, И горкост на тази която го е родила. 26 Не е добро да се туря глоба на праведен, Ни да бие някой началниците за правото. 27 Който държи думите си умен е: Дълготъпеливий человек е благоразумен. 28 И безумният, когато мълчи, счита се за мъдър, Който затваря устата си за разумен.
18
[редактиране]18 Своенравний иска желанието си, И противи се на всяка права мисъл. 2 Безумний не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявението на сърдцето си. 3 С идването на нечестивия иде и презрение, И с поношението безчестие. 4 Думите из устата на человека са дълбоки води; И източникът на мъдростта е поток извиращ. 5 Не е добро да рави някой лицеприемство на нечестивия, За да изкривява праведния в съда. 6 Устните на безумния влазят в препирания; И устата му приканят плесници. 7 Устата на безумния са погибел за него, И устните му сет за душата му. 8 Думите на шепотника са сладки залъци, И слазят вътре в утробата. 9 Нерадивий в делото си Брат е на разточителя. 10 Името Господне е крепък стълп: Праведният който прибягва в него в защита е. 11 Имотът на богатия е крепък град за него; И в мечтанието му той е като висока стена. 12 Преди погинването се превъзноси сърдцето на човека; И смирението предходи пред славата. 13 Да отговаря някой преди да чуе, Безумие и поношение е за него. 14 Духът на человека ще го подпира в немощта му; Но унилий дух кой може въздигна? 15 Сърдцето на благоразумния придобива разум; И ухото на мъдрите търси знание. 16 Дарът на человека отваря му място, И привожда го пред големците. 17 Който говори най-напред в съда си гледа се праведен; Но другарят му дохожда и го изпитва. 18 Жребието прекратява разприте, И решава между силните. 19 Брат обиден по-непристъпен е от крепък град; И разногласията им са като вереи на стълп. 20 От плодовете на устата на человека ще се насити утробата му; От произведението на устните си ще се насити. 21 Смърт и живот е в ръката на езика; И които го обичат ще ядат плодовете му. 22 Който е намерил добра жена намерил е благо, И получил е благодат от Господа. 23 Сиромахът говори с моления; Но богатият отговаря с жестокост. 24 Человек който има приятели трябва да се обхожда приятелски; И има приятел по-тесен и от брат.
19
[редактиране]19 По-добър е сиромахът който ходи в целостта си, Нежели развратний в устните си който е и безумен. 2 На душата невежеството наистина не е добро: И който бърза с нозете спъва се. 3 Безумието на человека изкривява пътя му; И сърдцето му негодува против Господа. 4 Богатството притуря много приятели; А сиромахът бива оставен от приятеля си. 5 Лъжливий свидетел няма да остане ненаказан; И който говори лъжи няма да избегне. 6 Мнозина търсят лицето на щедрия; И всеки е приятел на даващия дарове. 7 Сиромаха го мразят всиките му братя, - Колко повече ще отбягват от него приятелите му! – Той тича след думи които няма да се изпълнят. 8 Който придобива ум обича душата си; Който пази благоразумие ще намери добро. 9 Лъжливий свидетел няма да остане ненаказан; И който говори лъжи ще погине. 10 Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на раб да властвува над началници. 11 Благоразумието на человека възпира яростта му; И слава му е да се не призира на престъплението. 12 Гневът на царя е като рикание на лъв, А благоволението му като роса на тревата. 13 Безумний син е погибел на отца си; И препирните на жена са непрестанно капане. 14 Дом и богатство се оставят наследие от отците; Но благоразумна жена от Господа се дава. 15 Ленността хвърля в дълбок сън; И мързелива душа ще е гладна. 16 Който пази заповедта съхранява душата си; А който презира пътищата си ще погине. 17 Който помилва сиромаха заима Господу; И той ще му въздаде въздаянието му. 18 Наказвай сина си додето има надежда; Но не подигай душата си да го умъртвиш. 19 Яростний ще вземе наказание; Защото и да го освободиш трябва пак истото да направиш. 20 Слушай съветване и приемай поучение, За да станеш мъдър в сетнините си. 21 Има много мисли в сърдцето на человека; Но съветът Господен, той ще остане твърд. 22 Милостта на человека е чест нему: И сиромахът е по-добър от лъжеца. 23 Страхът Господен донося живот; И който го има ще си ляга наситен: Зло не ще да срещне. 24 Ленивий затопява ръката си в блюдото, И не ще нито в устата си да я върне. 25 Ако биеш присмивателя, простият е стане внимателен; И ако обличиш благоразумния, ще научи знание. 26 Който съсипва отца и пропъжда майка, Той е син който причинява срам и поношение. 27 Престани, сине мой, да слушаш поучение, Което отвраща от думите на знанието. 28 Лош свидетел се присмива на правото: И устата на нечестивите поглъщат беззаконие. 29 Съдове се готвят за присмивателите, И за гърба на безумните биения.
20
[редактиране]20 Виното е присмивател и сикерата крамолница; И който се завлича от тях не е благоразумен. 2 Устрашаването царево е като рикание на лъв: Който го раздразня съгрешава против живота си. 3 чест е на человека да престава от прение: А всеки безумен се вплита в него. 4 Ленивият не ще да оре поради зимата: Ще проси в жетва, и няма да намери. 5 Съветът в сърдцето на человека е като дълбока вода: Но разумний человек ще го извади. 6 Много человеци проповедат всеки милостта си: Но кой може да намери верен человек? 7 Праведний ходи в целостта си; И чадата му след него са блажени. 8 Цар който седи на съдебний престол Разпръсва с очите си всяко зло. 9 Кой може да рече: Очистих сърдцето си; чист съм от греховете си? 10 Двойни драмове и двойни мерки, И двете са мерзост Господу. 11 Познава се и самото дете от деянията си Да ли са делата му чисти, и да ли прави. 12 Ухото слуша и окото гледа, Господ е направил и двете. 13 Не обичай спането, за да не осиромашееш; Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб. 14 Лошо е! Лошо е! казва купувачът; Но като си отиде, тогаз се хвали. 15 Има злато и множество многоценни камене; Но устните на знанието са скъпоценно украшение. 16 Вземи дрехата на тогоз който се поручава за странен; И вземи залог от оногоз който би се поручил за чужда жена. 17 Хлябът на лъжата е сладък человеку; Но след това устата му ще се напълнят с камичета. 18 Намеренията се утвърдяват чрез съвет; И с разсмотрение да правиш бран. 19 Одумникът обхожда и открива тайни; За то не се смисай с оногоз който разширява устните си. 20 Светилникът на тогоз който злослови отца си или майка си Ще угасне в дълбока тъмнина. 21 Наследие бързо придобито из начало, Сетнината му не се благославя. 22 Да не речеш: Ще въздам зло Почакай Господа; и ще те избави. 23 Двойни драмове са мерзост Господу; И лъстивите къпони не са добри. 24 Стъпките на человека се оправят от Господа, А как би познал человек пътя си? 25 Сеть е человеку да говори несмислено за посвещение, И подир обричанията да предиря. 26 Мъдрий цар развява нечестивите, И връща колелото върхъ тях. 27 Духът на человека е светило от Господа: Изпитва вътрешностите на сърдцето. 28 Милост и истина упазват царя; И с милост той поддържа престола си. 29 Похвала на младите е силата им, И слава на старците седината. 30 Посиненията от удари и биения които стигат до вътрешностите на утробата Са очищение за злия.
21
[редактиране]21 Сърдцето на царя в ръката Господня е като водни бразди: Където иска обръща го. 2 Всичките пътища на человека са прави в очите му; Но Господ претегля сърдцета. 3 Да прави някой правда и съд По-угодно е Господу от жъртва. 4 Надигнато око, и кичливо сърдце, И светилникът на нечестивите е грях. 5 На радивия мислите само в изобилие водят, А на всеки припрян само в скудост. 6 Придобиването на съкровища с лъжлив език Е една суета гонена от тези които търсят смърт. 7 Грабителството на нечестивите ще ги изтреби, Защото се отричат да правят праведното. 8 Пътят на развращения человек е крив; А делото на чистия е право. 9 По-добре да живее някой в ъгъл на горница, Нежели в дом за дружина със сварлива жена. 10 Душата на нечестивия желае зло: Ближният му не намерва милост пред очите му. 11 Когато се глоби присмивателят простият става по-мъдър; И когато се учи мъдрият, взема знание. 12 Праведният наблюдава дома на нечестивия, Когато Бог съсипва нечестивите за злото. 13 Който затуля ушите си от вика на сиромаха, Ще викне и той, и няма да се послуша. 14 Тайний дар укротява ярост, И подарение в пазуха силен гняв. 15 Радост е на праведния да прави правосъдие; А за тези които правят беззаконие мъчене е. 16 человек който свърне от пътя на разума Ще стигне в събранието на мъртвите. 17 Който обича веселба осиромашева: Който обича вино и елей не обогатява. 18 Нечестивий ще бъде изкуп за праведния, И престъпникът за правите. 19 По-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със сварлива и яростлива жена. 20 Многоценно съкровище и елей се нахождат в дома на мъдрия; А безумний человек ги поглъща. 21 Който следва правда и милост Ще намери живот, правда, и слава. 22 Мъдрий отхожда против града на силните, И събаря крепостта на която уповават. 23 Който пази устата си и езика си Пази душата си от утеснения. 24 Горделив и кичлив присмивател се нарича Онзи който действува с ярост и гордост. 25 Желанието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не рачат да работят: 26 Той желае всеки ден желания; А праведний дава и не е свидлив. 27 Жъртвата на нечестивите е мерзост, А най-вече когато я приносят с лукавство. 28 Лъжливий свидетел ще погине; А человек който слуша ще говори верно. 29 Нечестивий человек ожесточава лицето си; А правий изправя пътищата си. 30 Няма мъдрост, няма разум, Няма съвет против Господа. 31 Конът се приготвя за деня на боя; Но спасението е от Господа.
22
[редактиране]22 По-предпочитаемо е добро име нежели голямо богатство, И добра благодат нежели сребро и злато. 2 Богат и сиромах се срещат, Господ е създател и на двамата. 3 Благоразумний предвижда злото и се укрива; А неразумните напредват и се наказват. 4 Следствието на смирението и на страха Господен Е богатство и слава и живот. 5 Тръне и сети има в пътя на строптивия: Който пази душата си ще бъде далеч от тях. 6 Научи детето в началото на пътя му; И не ще да се уклони от него нито когато остарее. 7 Богатий властвува на сиромасите; И който се заима раб е на заимодавеца. 8 Който сее беззаконие ще пожъне суета; И жезълът на буйството му ще изчезне. 9 Който има добро око ще бъде благословен; Защото дава от хляба си на сиромаха. 10 Изпъди присмивателя, и ще се махне препирането, И сварата и укорът ще престанат. 11 Който обича сърдечната чистота Има благодат на устните си, и царят му е приятел. 12 Очите на Господа пазят знанието; А съсипва той думите на законопрестъпния. 13 Ленивий казва: Лъв има вън; Всред стъгдите ще бъда убит. 14 Устата на чужди жени са дълбока яма; И когото мрази Господ, той ще падне в нея. 15 Безумието е вързано у сърдцето на детето. Жезълът на наказването ще го отдалечи от него. 16 Който угнетява сиромаха за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще дойде в скудост. 17 Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И прилепи сърдцето си в моето знание; 18 Защото е приятно ако ги пазиш в сърдцето си, И ще бъдат всякога готови върху устните ти. 19 За да бъде упованието ти на Господа; Аз те научих на това днес; най-вече тебе. 20 Не писах ли ти много пъти Със съветвания и знания. 21 За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш думи на истина на онези които проваждат до тебе? 22 Не оголвай сиромаха защото е сиромах, Нито притеснявай бедния в портата; 23 Защото Господ ще отсъди съдбата им, И ще оголи душата на тези които са ги оголили. 24 Не прави приятелство с яростен человек, И с гневлив человек не ходи заедно; 25 За да не научиш пътищата му, И да не поставиш сет за душата си. 26 Не бъди от тези които дават ръка, От тези които стават поручители за дългове. 27 Ако нямаш от де да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе? 28 Не преместяй ветхи межди Които са положили отците ти. 29 Видял ли си человека прилежлив в работата си? Той ще стои пред царе: Няма да стои пред незнаменити.
23
[редактиране]23 Когато седнеш да ядеш с началник Гледай добре що има пред тебе, 2 И тури нож в гърлото си Ако те обладава охота. 3 Не желай вкусните му ястия, Защото те са прелъстителни гозби. 4 Не се старай да се обогатиш: Отдалечавай се от тази си мисъл. 5 Ще туриш ли очите си на онова което го няма? Защото наистина то си прави крила, Като орел лети към небето. 6 Не яж хляба на оногоз който има лошо око, Нито желай вкусните му ястия. 7 Защото както мъдрува в душата си такъв е и той: Говори ти: Яж и пий, Но сърдцето му не е с тебе. 8 Уломъкът що си изял ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи. 9 Не говори в ушите на безумния, Защото ще презре разумността на думите ти. 10 Не преместяй ветхи межди, И не влезвай в нивите на сирачетата; 11 Защото Защитникът им е силен; Той ще се съди за тях с тебе. 12 Приложи сърдцето си в поучение, И ушите си в думи на знание. 13 Да не ти се свиди да наказваш детето; Защото, ако го биеш с пръчка, то няма да умре; 14 Ти като го биеш с пръчката Ще избавиш душата му от ада. 15 Сине мой, ако бъде сърдцето ти мъдро, И мене на сърдцето ми ще е драго; 16 И чреслата ми ще се радват Когато устните ти говорят право. 17 Да не ревнува сърдцето ти на грешните, Но бъди в страха Господен вес ден; 18 Защото наистина има въздаяние, И надеждата ти няма да се отсече. 19 Слушай ти, сине мой, и бъди мъдър, И оправяй сърдцето си в пътя. 20 Не бъди между винопийци, Между тези които изнуряват своята плът; 21 Защото пияницата и разкошният ще осиромашеят; И сънливостта ще облече человека с дрипи. 22 Слушай отца си който те е родил; И не презирай майка си когато остарее. 23 Купувай истината, и не продавай, - Мъдростта, и поучението, и разума. 24 На праведния баща му ще се зарадва много, И който ражда мъдър син ще има радост в него; 25 Отец ти и майка ти ще се веселят; А най-вече оная която те е родила ще се радва. 26 Сине мой, дай сърдцето си мене, И очите ти да внимават в пътищата ми; 27 Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена тесен ров. 28 Тя още причаква като крадец, И умножава престъпниците между человеците. 29 Кому горко? кому ах и ох? Кому каране? кому празднословия? Кому удари без причина? Кому подпухнали очи? 30 На онези които се бавят на вино, Които ходят да търсят подправено вино. 31 Не гледай виното че е червено, че показва шара си в чашата, че върви гладко. 32 Изпосле хапе като змия, И жили като василиск. 33 Очите ти ще гледат чужди жени, И сърдцето ти ще говори развратно; 34 И ще бъдеш като спещий всред море, И като лежещий на върха на мачта. 35 Удариха ме, ще речеш, и не ме заболя: Биха ме, и не усетих; Кога ще се събудя да ида да го търся пак?
24
[редактиране]24 Не ревнувай на злите человеци, Нито желай да си с тях; 2 Защото сърдцето им преговаря насилство, И устните им говорят за обида. 3 С мъдростта се гради дом, И с разума се утвърждава; 4 И чрез знание клетовете ще се напълнят С всяко многоценно и благоприятно богатство. 5 Мъдрий человек се укрепява, И человек със знание расте в сила. 6 Защото с разсмотрение ще правиш бранта си; И от множеството на съветниците бива спасение. 7 Мъдростта е непостижима за безумния: Той не ще отвори устата си в портата. 8 Който мисли да направи зло Ще се нарече коварен мъж. 9 Помишлението на безумието е грях; И присмивателят е мерзост на человеците. 10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка. 11 Избавяй влачимите на смърт, И не се оттегляй от онези които са докарани до клане. 12 Ако речеш: Ето, ние не знаем това; Но този който претегля сърцата не разумява ли? И който пази душата ти И отдава всекому според делата му, той не знае ли? 13 Сине мой, яж мед, защото е добър, И сот, защото е сладък на небцето ти: 14 Таквоз ще е на душата ти знанието на мъдростта Ако я намериш; и има въздаяние, И надеждата ти няма да се отсече. 15 Не туряй засада, о нечестиве, против жилището на праведния, Не прави нападение на мястото на упокоението му; 16 Защото праведнията седем пъти пада и става, А нечестивите ще се низринат в погибел. 17 Кога падне неприятелят ти, не се радвай, И да се не весели сърдцето ти когато се той подплъзне, 18 Да не би да съгледа Господ, и се яви това зло пред очите му, И обърне яростта си от него на тебе. 19 Не се раздражавай заради лукавите, Нито завиждай на нечестивите; 20 Защото злите не ще имат добри сетнини: Светилникът на нечестивите ще угасне. 21 Сине мой, бой се от Господа и от царя, И нямай съобщение със смутители; 22 Защото погинването им ще стане внезапно; И кой знае наказанието и от двамата? 23 И това е за мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро. 24 Който говори на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, Него племена ще укоряват; 25 Но които го обличават, на тях ще бъде благоволение, И ще дойде върхъ тях добро благословение. 26 Който отговаря с прави думи, Той дава целуване в устни. 27 Нареди си работата повън, И приготви си я на нивата, И после съгради дома си. 28 Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито лъсти с устните си. 29 Не казвай: Както ми направи, така е му направя: Ще отдам на человека по делата му. 30 Заминвах край нивата на ленивия, И край лозето на человек скудоумен; 31 И, ето, всичко бе обрасло с бодил, Коприва беше покрила повърхнината му, И каменната му ограда беше съсипана 32 И аз като прегледах размислих в сърдцето си; Видях, и взех поучение. 33 Още малко сън, малко дремане, Малко сгъване на ръце за спане, 34 И сиромашията ти ще дойде като пътник, И скудостта ти като оръжен мъж.
25
[редактиране]25 И тези са Соломонови притчи които събраха человеците на Езекия Юдиния цар: - 2 Слава Божия е да покрива всяка работа; А слава на царете е да издирват всяка работа. 3 Височината на небето, и дълбочината на земята, И сърдцето на царете са неизпитани. 4 Отнеми нечистото от среброто, И ще излезе съсъд за златаря; 5 Отнеми нечестивите от при царя, И престолът му ще се утвърди в правда. 6 Не се превъзносяй пред царя, И не стой на мястото на големците; 7 Защото по-добре е да ти рекат: Възлез тук, Нежели да те снемат в присътсТвието на началника когото са видели очите ти. 8 Не бързай да излезеш да се караш, Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш Когато те посрами ближният ти. 9 Отсъди съда си с ближния си само, И не откривай тайното си на чуждия, 10 Да не би който те слуша да те укори, И лошият слух за тебе остане незагладим. 11 Дума прилично речена е Като златни ябълки в сребърни пъстроти. 12 Златна обеца и украшение от чисто злато е Мъдрият който обличава послушливо ухо. 13 Както прохладата от снега във време жетвено Тка верният посланник за тези които го проваждат; Защото успокоява душата на господаря си. 14 Който се хвали с лъжовен дар Прилича на облаци и вятър без дъжд. 15 С търпение се склонява княз; И мек език строшава кости. 16 Намери ли мед? яж колкото ти стига, Да се не преситиш от него и го избълваш. 17 Рядко туряй ногата си в дома на съседа си, Да му не досадиш, и те намрази. 18 человек който дава лъжливо свидетелство против ближния си Е като дръкол и нож и остра стрела. 19 Доверие към неверен в усилно време е Като гнил зъб и изкълчена нога. 20 Както който съблича дрехата си в студен ден, И както оцет на нитро, Така е който пее песни на оскърбено сърдце. 21 Ако е гладен неприятелят ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода; 22 Защото ще натрупаш жар на главата му, И Господ ще те възмъзди. 23 Северний вятър изгонва дъжда, А разгневено лице пошепнуващ език. 24 По-добре е да живее някой в ъгъл на горница, Нежели в дом за дружина със сварлива жена. 25 Както е студена вода на жадна душа, Така са добри вести от далечна земя. 26 Праведний, който пада пред нечестивия Е като мътен източник и развален извор. 27 Не е добро да яде някой много мед; И не е славно да търси своята си слава. 28 Който не въздържа духа си Е съсипан град без стени.
26
[редактиране]26 Както сняг лятно време, И както дъжд в жетва, Така на безумния не прилича чест. 2 Както скитането на врабче, както летенето на ластовица, Така проклетия без причина не се сбъдва. 3 Бич за коня, узда за осела И жезъл за гърба на безумните. 4 Не отговаряй на безумния според безумието му, За да не станеш и ти подобен нему. 5 Отговаряй на безумния според безумието му, За да не се има мъдър в очите си. 6 Който проважда известие чрез ръката на безумния Отсича си нозете и пие повреда. 7 Както голените на хромия висят неполезни, Така е притча в устата на безумния. 8 Както възел с драгоценни камене хвърлен в грамада, Така е който дава чест на безумния. 9 Както трън възлезва в ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните. 10 Голям е Създателят на всичко, Който възмъздява безумните: Възмъздява и престъпниците. 11 Както псето се връща на бълвоча си, Така безумний повтаря своята глупост. 12 Видял ли си человека да се има за мъдър? Повече надежда има от безумния нежели от него. 13 Ленивий казва: Лъв има на пътя, Лъв по стъгдите. 14 Вратата се завъртат на крюковете си, А ленивий на постелката си. 15 Ленивий затопява ръката си в блюдото: Мързи го да я донесе до устата си. 16 Ленивий има себе си по-мъдър От седмина които могат да дадат умен ответ. 17 Който заминва и се дразни в чужда свара, Той е като тогози що хваща куче за ушите. 18 Както луд който хвърля главни, стрели, и смърт, 19 Така е человек който измамя ближния си, И казва: Не направих ли аз това на шега? 20 Дето няма дърва огънят угаснува; И дето няма шепотник раздорът се утишава. 21 Въглища за жара, и дърва за огъня, И сварлив человек за да разпаля прения. 22 Думите на шепотника са като сладки залъци, И слазят вътре в утробата. 23 Горещите устни с лукаво сърдце са Като сребърна глеч намазана на пръстен съсъд. 24 Ненавистникът прави лицемерие с устните си, И крои коварство в сърдцето си; 25 Когато говори сладкодумно, да го не вярваш; Защото има седем мерзости в сърдцето му. 26 Който покрива омразата с лъст, Лукавството му ще се яви всред събранието. 27 Който копае ров ще падне в него; И камикът ще се върне върхъ тогоз който го търкаля. 28 Лъжливий език мрази угнетаемите от него; И ласкателните уста работят съсипване.
27
[редактиране]27 Не се хвали за утрешния ден; Защото не знаеш що ще да роди денят. 2 Нека те хвали друг, а не устата ти, - чужд, а не устните ти. 3 Камикът е тежък, и пясъкът товар; Но гневът на безумния е по-тежък и от двете. 4 Яростта е люта, и гневът е буен; Но кой може да устои пред ревността? 5 Явното обличение е по-добро От скришната любов. 6 Удари от приятел са искренни, А целувки от неприятели – изобилни. 7 Наситена душа се отвраща от сот; А на гладната душа всяко горчиво е сладко. 8 Както птица която се скита от гнездото си, Така е человек който се скита от мястото си. 9 Мастите и каденията веселят сърдцето, А сладостта на приятеля чрез сърдечния съвет. 10 Не оставяй приятеля си и приятеля на отца си, И в дома на брата си не влезвай в деня на злощастието си; По-добре съсед близу нежели брат далеко. 11 Сине мой, бъди мъдър, и весели сърдцето ми, За да имам що да отговарям на оногоз който ме укорява. 12 Благоразумният предвижда злото, и се укрива; А неразумните напредват, и се наказват. 13 Вземи дрехата на тогоз който се поручава за странен; И вземи залог от оногоз който би се поручил за чужда жена. 14 Който става рано и благославя с голям глас ближния си Ще се счете като че го кълне. 15 Непрестанно капане в дъжделив ден И сварлива жена подобни са; 16 Който я крие крие вятъра; И мастта се явява в десницата му. 17 Желязо остри желязо; И человек остри лицето на приятеля си. 18 Който пази смоковницата ще яде плода й; И който пази господаря си ще се почте. 19 Както у водата се явява лице на лице, Така человеческо сърдце на человека. 20 Ад и погибелта не се насищат; И очите на человека не се насищат. 21 Горнило за среброто, и пещ за златото, А человек за устата на хвалението му. 22 Ако сгрухаш и с черясло безумния в кутел между грухано жито Безумието му няма да се отдели от него. 23 Внимавай да познаваш състоянието на стадата си: Имай грижа за добитъка си; 24 Защото богатството не е вечно; Нито венецът е из род в род. 25 Тревата никне, и зелето се появява, И билките на горите се берат. 26 Агнетата ще ти са за дрехи, И ярците за цената на нивата; 27 И ще имаш изобилно козе мляко за храната си, За храната на дома си, и за живота на слугините си.
28
[редактиране]28 Нечестивите бягат без да ги гони някой; А праведните имат дързновение като млад лъд. 2 Поради престъпленията на местото мнозина биват началниците му; Но чрез умен и вещ человек жителството му ще бъде трайно. 3 Сиромах человек и да насилва нищите Като пороен дъжд е който не дава хляб. 4 Които оставят закона хвалят нечестивите; Но които пазят закона противят се темъ. 5 Лошите человеци не разумяват правосъдие; Но тези които търсят Господа разумяват всичко. 6 По-добър е онзи сиромах който ходи в целостта си, Нежели развращений в пътищата си, ако и да е богат. 7 Който пази закона е разумен син; А който прави приятелство с разкошните посрамя баща си. 8 Който умножава имота си с лихва и лакомство Събира го за тогоз който помилва сиромасите. 9 Който уклонява ухото си да не слуша закона, И самата му молитва ще бъде мерзост. 10 Който заблуждава правите в лош път, Той ще падне в ямата си; Но непорочните ще наследят добрини. 11 Богатий человек се има за мъдър; Но сиромах разумен го обличава. 12 Когато праведните тържествуват слава е голяма А когато се превъзносят нечестивите человек се крие. 13 Който крие престъпленията си няма да успее: А който ги изповядва и оставя ще бъде помилван. 14 Блажен человек който се бои винаги; А който ожесточава сърдцето си ще падне в злощастие. 15 Нечестив управител над бедни люде Е лъв рикаещ и гладна мечка. 16 Княз лишен от разум умножава насилствата; А който мрази грабителството ще продължи дните си. 17 человек който е повинен на кръвта на человека Ще поспеши в ямата: никой да го не удържи. 18 Който ходи в цялост ще се спаси; А развратен който ходи в два пътя ще падне в един. 19 Който работи земята си ще се насити с хляб; А който следва суетните ще се насити със сиромашия. 20 Верний человек ще има много благословение; Но който бърза да се обогати не ще да остане ненаказан. 21 Да е някой лицеприемник не е добро; Защото такъв человек за един уломък хляб ще направи престъпление. 22 Който има лукаво око бърза да се обогати, А не знае че скудост ще го стигне. 23 Който обличава человека после ще намери по-голяма благодат, Нежели този що ласкае с език. 24 Който краде баща си или майка си и дума: Не е грях, Той е другар на разбойника. 25 Гордият в сърдце подига свари; А който уповава на Господа ще отлъстее. 26 Който уповава на сърдцето си безумен е; А който ходи с мъдрост, той ще се спаси 27 Който дава на сиромасите не ще да достигне в скудост; А който отвраща очите си ще има много клетви. 28 Когато се нечестивите превъзносят человек се крие; Но когато те погинват праведните се умножават.
29
[редактиране]29 человек който, често обличаван, остава твърдоглав, Внезапно ще бъде съкрушен, и то без изцеление. 2 Когато се праведните увеличават народът се весели; Но когато нечестивий началствува народът въздиша. 3 Който обича мъдростта весели отца си; Но който се съдружава с блудници разпилява имота си. 4 Царът с правдата утвърждава земята си; А дароприемецът я съсива. 5 человек който ласкае ближния си Простира мрежа пред стъпките му. 6 В беззаконието на лош человек има примка; А праведният се радва и се весели. 7 Праведний дава внимание в съдбата на бедните: Нечестивий не вникнува за да познае. 8 Присмиватели человеци запалят града; Но мъдрите отвращат гнева. 9 Мъдрий человек който се препира с безумния, - Или се сърдил или се смеял, - не намерва покой. 10 Кръвници мъже мразят непорочния; Но правите се грижат за живота му. 11 Безумний изважда наяве всичката си душа; А мъдрий я удържа за подир. 12 Управителят ако слуша лъжливи думи, Всичките му слуги са нечестиви. 13 Сиромах и притеснител се срещат, Господ просвещава и на двамата очите. 14 Когато цар съди сиромасите с истина, Престолът му ще бъде утвърден винаги. 15 Жезълът и обличението дават мъдрост, А дете разпуснато посрамя майка си. 16 Когато се умножават нечестивите умножава се беззаконието; Но праведните ще видят падането им. 17 Наказвай сина си, и ще те успокои, И ще даде наслаждение на душата ти. 18 Дето няма пророческо видение людете се развалят; А блажен е който пази закона. 19 Рабът не се оправя с думи Когато разумява а не отговаря. 20 Видял ли си человека бърз в думите си? Повече има надежда от безумния нежели от него. 21 Ако глези някой раба си от детинство, Напоследък ще стане като син. 22 Гневлив человек възбужда прения; И яростлив человек умножава беззакония. 23 Гордостта на человека ще го смири; А смиреният ще придобие чест. 24 Който взема дял с крадец мрази душата си: Слуша заклеването, и не обажда. 25 Страх от человека туря сетъ; А който има упование на Господа ще бъде в безопасност. 26 Мнозина търсят лицето на княза; Но съдът на человека е от Господа. 27 Неправедний человек е мерзост на праведните, И правий в пътя си мерзост на нечестивите.
30
[редактиране]30 Думите на Агура сина на Якея: Проречението което този человек говори Итиилу, Итиилу и Укалу: - 2 Наистина аз съм по-безсловесен от человека, И человечески разум няма в мене; 3 И не научих мъдрост, Нито зная знанието на Пресветаго. 4 Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятъра в шепите си? Кой е вързал водите в дреха? Кой е утвърдил всичките земни краища? Кое е името му? И кое е името на сина му, ако го знаеш? 5 Всяко Божие слово е опитано: Той е щит за тези които уповават на него. 6 Не притуряй на неговите думи, За да те не обличи, и се покажеш лъжец. 7 Две неща прося от тебе: Не ми ги отричай преди да умра: - 8 Суета и лъжливо слово отдалечи от мене; Сиромашия и богатство не ми давай; Храни ме с нуждната ми храна; 9 Да не би да се преситя, и се отрека от тебе, Ии река: Кой е Господ? Или да не би да се намеря сиромах та открадна, И взема името на Бога моего всуе. 10 Не одумвай слуга на господаря му, Да не би те проклел, и се намериш повинен. 11 Има род що кълне отца си, И не благославя майка си. 12 Има род чист в очите си, Но не е омит от нечистотата си. 13 Има род на който очите колко са високи, И клепачите му надигнати 14 Има род на който зъбите са мечове, И членовните зъби ножове, За да пояжда сиромасите от земята, И оскудните отсред человеците. 15 Пиявицата има две дъщери, които викат: Дай, дай! Тези трите са ненаситни, - четири неща не казват: Стига: 16 Ад, и неплодна утроба, Земята която не се насища с вода, И огънят който не казва: Стига. 17 Окото което се присмива на баща си И презира да се покорява на майка си, Гарвани дебърни ще го изкълват, И пилци орлови ще го изядат. 18 Тези трите са непостижими за мене, И тези четири неща не разумявам: 19 Следите на орел по въздуха, Следите на змия върху канарата, Следите на кораб всред морето, И следите на мъж при девица. 20 Такъв е пътят на прелюбодейца жена: Яде и си бърше устата, и казва: Не съм направила беззаконие. 21 За три неща се тресе земята, И за четири които не може да носи; 22 За раба когато се въцари, И безумния когато се насити с хляб, 23 За омразната жена когато се жени, И слугинята когато замени госпожата си. 24 Тези четирите са най-малки на земята, Но са най-мъдри: - 25 Мравите крепки люде не са, Но лете приготвят храната си; 26 Кролиците силни люде не са, Но поставят къщите си на канара; 27 Скакалците цар нямат, Но излазят всичките на пълкове; 28 Гущерът се държи с ръцете си, И намерва се в царските палати. 29 Тези трите вървят добре, И четири ходят хубаво: 30 Лъвът, който е най-силен от животните, И не се връща от лицето на никого; 31 През чреслата стегнатий кон: ярецът; И царят на когото людете му са с него. 32 Ако си постъпил безумно и си се надигнал, Ако си турил на ума си зло, Тури ръка на устата си. 33 Защото който бие млякото изважда масло, И който блъска носа изважда кръв, И който възбужда гняв изкарва крамола.
31
[редактиране]31 Думите на цар Лемуила, Пророчеството което го поучи майка му. 2 Що, сине мой? и що сине на утробата ми? И що, сине на моите обричания? 3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на погубителките на царете. 4 Не е за царете, Лемуиле, Не е за царете да пият вино, Нито за князовете да пият сикера; 5 Да не би като се напият да забравят закона, И извърнат съда на всичките угнетаеми. 6 Давайте сикера на тези които са в премеждие, И вино на огорчените в душата: 7 За да пийнат и да забравят сиромашията си, И да не помнят вече зластраданието си. 8 Отваряй устата си за безгласния, За съда на всичките сирачета. 9 Отваряй устата си, съди праведно, И защищавай сиромаха и оскудния. 10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото такава е много по-скъпа от многоценни камене. 11 Сърдцето на мъжа й уповава на нея, И не ще бъде лишен от изобилие. 12 Ще му донесе добро, а не зло, През всичките дни на живота си. 13 Търси вълна и лен, И що й е угодно работи с ръцете си. 14 Тя е като корабите на търговците; Донося храната си от далеч. 15 И става доде е още нощ, И дава храна на дома си, И дял на слугините си. 16 Съглежда нива, и купува я: От плода на ръцете си сади лозе. 17 Опасва чреслата си с крепост, И укрепява мишцште си. 18 Усеща че търговията й е добра: Светилникът й не гасне ноще. 19 Туря ръцете си на врътеното, И държи в ръката си хурката. 20 Отваря ръката си на сиромасите, И простира ръцете си към оскудните. 21 Не се бои от сняг за дома си; Ззащото всичкият й дом са облечени с двойни дрехи. 22 Прави за себе си завивки: Облеклото й е висон и багреница. 23 Мъж й е познат в портите Когато седи между старейшините на местото. 24 Прави тъкан и продава, И дава пояси на търговците. 25 Облечена е с крепост и с благолепие, И се весели за бъдещето време. 26 Отваря устата си с мъдрост; И закон на благосклонност има на езика й. 27 Внимава за управлението на дома си, И хляб на леност не яде. 28 чадата й стават и казват: Блазе й; Мъж й я хвали и казва: 29 Много дъщери са се обхождали достойно; Но ти надмина всичките. 30 Красотата е лъстива, и суетна е хубостта; Жената която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена. 31 Дайте й от плода на ръцете й; И делата й нека я хвалят в портите.
Еклесиаст
[редактиране]Еклесиаст 1
[редактиране]1 Думите на проповедника, сина Давидова, царя в Ерусалим. 2 Суета на суетите, рече проповедникът: Суета на суетите, всичко е суета. 3 Коя полза человеку от всичкия му труд В който се труди под слънцето? 4 Род прехожда, и род прихожда; А земята в век стои. 5 И изгрява слънцето, и захожда слънцето, И спеши към мястото си от дето е изгреяло. 6 Отхожда вятърът към юг, И се връща към север: Непрестанно обикаля и отхожда, И дохожда пак в кръговете си вятърът. 7 Всичките реки отиват в морето, И морето никога се не пълни: На мястото дето отиват реките Връщат се, там пак да идат. 8 Всичките думи са трудни: Не може человек да изрази. Окото не се насища с гледане, И ухото се не напълня съ слушане. 9 Което е станало, то е което ще стане; И което се е направило, то е което ще се направи; И няма нищо ново под слънцето. 10 Има ли нещо за което може да се рече: Виж! това е ново? Това е вече станало въ вековете които са били преди нас. 11 Няма помен за преждебившите; Нито ще бъде помен за бъдещите след тях Между онези които ще бъдат после. 12 Аз проповедникът станах цар Над Израиля в Ерусалим; 13 И дадох сърдцето си за да издиря И да изпитам чрез мъдростта За всичко що бива под небето: Този тежък труд даде Бог на человеческите синове За да се трудят в него. 14 Видях всичките дела що се вършат под слънцето, И, ето, всичкото суета и угнетение на духа. 15 Кривото не може да стане право; И недостигът не може да се брои. 16 Аз говорих в сърдцето си и рекох: Ето, аз се възвеличих, и умножих мъдрост Повече от всички що са били преди мене в Ерусалим; И сърдцето ми придоби много мъдрост и знание. 17 И дадох сърдцето си за да зная мъдрост И да зная лудост и безумие: Познах, че и то е угнетение на духа. 18 Защото в много мъдрост има много скърб; И който умножава знание, умножава печал.
Еклесиаст 2
[редактиране]2 Аз рекох в сърдцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, И наслаждавай се с благо; И ето, и то суета. 2 Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползува тя? 3 Помислих в сърдцето си Да веселя плътта си с вино Когато още сърдцето ми се упражняваше в мъдростта, И да удържа безумието Доде видя кое е доброто за человеческите синове Да го правят под небето през всичките дни на живота си. 4 Направих си големи работи: Съградих си къщи: насадих си лозя: 5 Направих си градини и садове, И насадих в тях дървя от всякакъв плод: 6 Направих си водоеми, за да поя от тях Насадената с дървя дъбрава: 7 Придобих раби и рабини, И имах раби домочадци: Имах още стада и пастви Повече от всичките бивши преди мене в Ерусалим: 8 Събрах си сребро, и злато, И скъпи вещи от царе и от места: Придобих си певци и певачки, И наслажденията на человеческите синове – Всякакъв вид великолепия. 9 И възвеличих се и умножих се Повече от всичките бивши преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми остана си в мене. 10 И всичко каквото поискаха очите ми Не им отрекох: Не възбраних сърдцето си от всяко веселие; Защото сърдцето ми се веселеше съ всичките ми трудове, И това бе делът ми от всичкия ми труд. 11 И разгледах аз всичките си дела които направиха ръцете ми, И труда в който се трудих; И, ето, всичко е суета и угнетение на духа, И нема полза под слънцето. 12 И обърнах се аз за да разгледам Мъдростта, и лудостта, и безумието: Защото що има да направи человек който е дошел след царя?- Онова което е вече направено. 13 И видях аз че мъдростта превъзхожда безумието Както виделината превъзхожда тъмнината. 14 На мъдрия очите са в главата му, А безумний ходи в тъмнината; Но аз познах още че един случай Ще се случи на всички тези. 15 За то рекох в сърдцето си: Както се случава на безумния, Така ще се случи и на мене; Защо прочее да стана аз по-мъдър? За то подумах в сърдцето си че и то е суета. 16 Защото не остава вечно Паметта на мъдрия, нито на безумния; Понеже в идещите дни Всичко ще се забрави вече; И как умира мъдрият? - както безумният. 17 За то намразих живота, Защото тежки ми се видеха делата които биват под слънцето; Понеже всичко е суета и угнетение на духа. 18 Намразих още аз и всичкия си труд Що съм се трудил под слънцето; Защото го оставям на человека който ще бъде подир мене; 19 И кой знае дали ще бъде мъдър той или безумен? Но ще властвува над всичкия ми труд що съм се трудил И в който показах мъдростта си под слънцето. Суета и то. 20 За то аз се обърнах и отчаях сърдцето си За всичкия труд що съм се трудил под слънцето. 21 Защото има человек на когото трудът биде С мъдрост и съ знание и съ сполука; Но го оставя за дял другиму Който не се е трудил за него. И то суета и голямо зло. 22 Защото коя полза на человека от всичкия му труд И от угнетението на сърдцето му В които се труди под слънцето? 23 Понеже всичките му дни са болест, И трудовете му скърб; И ноще още сърдцето му не спи. И то суета. 24 Няма по-добро за человека освен да яде и да пие, И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И това видях аз че е от Божията ръка. 25 Защото кой би ял И кой би се наслаждавал освен мене? 26 Понеже Бог дава на угодния пред него человек Мъдрост и знание и радост; А на грешния дава да се труди За да притуря и да трупа, - За да го даде на угодния пред Бога. И то суета и угнетение на духа.
Еклесиаст 3
[редактиране]3 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето. 2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкоренение на насаденото; 3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене; 4 Време за плачене, и време за смеяне; Време за сетование, и време за ликование; 5 Време за разпръсване на камене, и време за събиране на камене; Време за пригръщане, и време за отдалечаване от пригръщането; 6 Време за придобиване, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне; 7 Време за раздиране, и време за шиене, Време за мълчане, и време за говорене; 8 Време за обичане, и време за ненавиждане; Време за бой, и време за мир. 9 Каква полза на оногоз който работи От онова в което се той труди? 10 Видях труденето което даде Бог На человеческите синове за да се трудят в него. 11 Направи всяко нещо хубаво на времето му; И света положи в техните размишления, Без да може человек да издири От начало до конец делото което е Бог направил. 12 Познах, че няма друго добро в тях, Освен да се весели всеки, и да направи добро в живота си, 13 И още да яде всеки человек и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд: То е дарование от Бога. 14 Познах че всичко що прави Бог, То ще бъде вечно: Не е възможно да се притури на него Нито да се отнеме от него; И Бог направи това за да му се боят. 15 Каквото е станало вече съществува: И каквото ще стане вече е станало; И Бог предиря миналото. 16 И видях още под слънцето Мястото на съда, и там беззаконието, - И мястото на правдата, и там неправдата. 17 Рекох аз в сърдцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото за всяко нещо и за всяко дело има време там. 18 Рекох аз в сърдцето си За състоянието на человеческите синове че тях ще ги опита Бог, И ще видят те от себе си че са скотове. 19 Защото случаят на человеческите синове Е случай и на скота: един случай имат. Както умира този, така умира и онзи. И едно дихание е във всичките, И человек не превъзхожда в нищо скота, Защото всичко е суета. 20 Всичко отива в истото място; Всичко е станало от пръстта, и всичко се връща в пръстта. 21 Кой знае духа на человеческите синове да ли възлязва горе, И духа на скота да ли слязва долу на земята? 22 Видях прочее че нема по-добро Освен да се весели човек в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го доведе за да види Онова което ще бъде след него?
Еклесиаст 4
[редактиране]4 Тогаз се обърнах аз и видях Всичките насилия които стават под слънцето; И ето сълзите на насилваните, И нямаше за тях утешител; И силата беше в ръката на тези които ги насилваха, И нямаше за тях утешител. 2 За то аз рекох: Блазе на умрелите, Които са вече умрели Нежели на живите които са още живи. 3 А по-добър от двамата е който не е бил още, Който не е видял лошите дела които стават под слънцето. 4 И още видях аз всеки труд И всяко сполучено дело, че за това на человека му завижда ближният му. И това суета и угнетение на духа. 5 Безумният сгъва ръцете си И яде плътта си. 6 По-добре една пълна шепа с покой Нежели две пълни шепи с труд И угнетение на духа. 7 Пак се обърнах аз И видях суета под слънцето. 8 Има някой който си няма втория, Ей, няма нито сина нито брата; И не престава от всичкия си труд: Даже окото му не се насища с богатство; И не дума: За кого се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд. 9 По-добре са двама нежели един; Понеже те имат добра мъзда в труда си. 10 Защото, ако паднат, Единът ще дигне другаря си; Но горко на единия който падне И няма втория да го дигне. 11 И ако легнат двама наедно ще се топлят; А единът как ще се стопли? 12 И ако некой превъзмогне против единия, Двамата ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро. 13 По-добро е бедно и мъдро дете Нежели цар стар и безумен Който не приема вече съвет; 14 Защото единът излязва из дома на узниците за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах. 15 Видях всичките живи които ходят под слънцето Със сина, втория, който ще стане вместо него: 16 Няма край на всичките люде, На всичките които са били пред тях; А дирните не ще се възвеселят в него. И това е прочее суета и угнетение на духа.
Еклесиаст 5
[редактиране]5 Пази ногата си когато отиваш в дома Божий, И приближи повече да слушаш Нежели да приносиш жъртва на безумни, Които не знаят че струват зло. 2 Не прибързвай с устата си, И сърдцето ти да не бърза да произноси дума пред Бога; Защото Бог е на небето, а ти на земята; За то нека бъдат думите ти малко; 3 Понеже сънът дохажда в множеството на заниманията, А гласът на безумния в множеството на думите. 4 Когато обречеш обричане Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благодарение от безумните: Изпълни което си обрекъл. 5 По-добре да се не обречеш Нежели да се обречеш и да не изпълниш. 6 Да не дозволиш на устата си да вкарат в грях плътта ти, И да не речеш пред ангела че е било от незнаяне: Защо да се разгневи Бог на гласа ти И да погуби делото на ръцете ти? 7 Защото в множеството на сънищата И в множеството на думите има суети; А ти се бой от Бога 8 Ако видиш насилие на сиромаха, И разграбване на съдбата и на правдата в областта, Да се не почудиш за това нещо; Защото над високия по-висок надзирава, И над тях има най-висок. 9 Земята е полезна на всичките; И сам царят се служи от нивите. 10 Който обича среброто, не ще да се насити със сребро, Нито с доходи който обича изобилие. И то е суета. 11 Когато се умножава благото, Умножават се и онези които го ядат; И коя е ползата на притежателите му Освен да го гледат с очите си? 12 Сънят на оногоз който работи е сладък, Или малко ял, или много; А насищението на богатия не го оставя да спи. 13 Има тежко зло което видях под слънцето: Богатство съхранявано от притежателя му за негова си повреда; 14 И онова богатство се изгубва от зъл случай; И той ражда син, а няма нищо в ръката му. 15 Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще се върне, ще отиде както е дошел; И няма да вземе нищо от труда си За да занесе с ръката си. 16 И това е още тежко зло, - Както е дошел, така да иде, И каква полза за него, че се е трудил за вятъра? 17 Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И в много печал, и болест, и мъки. 18 Ето що видях аз добро: Прилично е да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд В който се труди под слънцето, Според числото на дните на живота си Колкото му е дал Бог; 19 И на когото человека е дал Бог богатство и имот, Дал му е и власт да яде от тях, И да взима дела си, и да се весели в труда си: То е дар Божий. 20 Понеже няма да помни много дните на живота си; Понеже Бог отговаря на сърдцето му с веселие.
Еклесиаст 6
[редактиране]6 Има зло което видях под слънцето, И го има много между человеците: 2 человек комуто Бог дава богатство, и имот, и слава, Що душата му се не лишава от всичко що би пожелал; Но Бог му не дава власт да яде от тях, Но ги яде чужденец. То е суета и зла болест. 3 Ако роди человек сто чада, И живее много години, Щото дните на годините му да станат много, А душата му не се насити с благо, И не е приел и погребване, Думам че извергът е по-добър от него; 4 Защото е дошел в суета, и отхожда в тъмнина, И името му ще се покрие с тъмнина; 5 И не е видял слънцето, и не е познал нищо; Но той има повече покой от оногоз. 6 И дваж тисяща години ако би живял някой, и добро не види, - Не отиват ли всичките в едно място? 7 Всичкий труд на человека е за устата му; Душата обаче не се насища. 8 Защото шо има мъдрият от безумния? Що има повече сиромахът който знае да ходи пред живите? 9 По-добро е гледането с очи Нежели скитането със желание. И то суета и угнетение на духа. 10 Което е станало взело си е вече името, И познато е че то е человек; И той не може да се съди с по-крепкия си. 11 Понеже има много неща, които умножават суетата, Каква полза на человека? 12 Защото кой знае що е добро за человека В живота, въ всичките дни на живота на суетата му Който прехожда като сянка? Понеже кой ще извести человеку Що ще бъде след него под слънцето?
Еклесиаст 7
[редактиране]7 По-добре име добро нежели многоценно миро, И денът на смъртта нежели денът на раждането. 2 По-добре да отиде някой в дом на сетование Нежели да отиде в дом на пирование, Защото то е сетнината на всекого человека, И живият ще го тури в сърдцето си. 3 По-добра е печалта нежели смехът; Защото от дряхлостта на лицето сърдцето става по-весело. 4 Сърдцето на мъдрите е в дом на сетование; Но сърдцето на безумните в дом на веселба. 5 По-добре е на человека да слуша обличение от мъдър Нежели да слуша песен от безумни; 6 Защото както е гласът на трънете под котела Така е смехът на безумния. И то суета. 7 Наистина насилието изумява мъдрия, И дарът разтлява сърдцето. 8 По-добро е свършването на работата нежели началото й. По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният. 9 Не спеши в духа си да си яростлив, Защото яростта почива в пазухата на безумните. 10 Да не речеш: Коя е причината че предишните дни бяха по-добри от тези? Защото не питаш благоразумно за това. 11 Мъдростта е добра като наследието, И полезна на онези които гледат слънцето. 12 Защото мъдростта е защита, както е защита среброто, Но преимуществото на знанието е че мъдростта оживява онези които я имат. 13 Гледай делото Божие. Защото кой може да направи право Онова което е той направил криво? 14 В благополучен ден весели се, А в злополучен ден бъди смотрелив, Защото Бог направи едното противоположно на другото, За да не намерва человек нищо зад себе си. 15 Всичкото видях в дните не суетата си. Има праведен който загинва в правдата си; И има нечестив който дългоденствува в злобата си. 16 Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си за чрезмерно мъдър; Защо да загинеш? 17 Не ставай прекалено зъл, И не бъди безумен; Защо да умреш преди времето си? 18 Добре е да държиш това, И от онова да не оттегляш ръката си; Защото който се бои от Бога ще избегне от всички тези. 19 Мъдростта дава на мъдрия повече сила Нежели десет началници които са в града. 20 Защото няма праведен человек на земята Който да струва добро и да не греши. 21 И не давай внимание на всичките думи които се говорят, Да не би да чуеш раба си че те кълне; 22 Защото много пъти и сърдцето ти познава че ти подобно си прокълнал други. 23 Всичко това опитах с мъдростта: Рекох: Ще бъда мъдър; Но тя се отдалечи от мене. 24 Онова което е много далеч и твърде дълбоко, Кой може да го намери? 25 Аз обходих със сърдцето си За да науча, и да издиря, И да изследвам мъдростта и разума, И да позная нечестието на безумието, И на глупостта, и на лудостта. 26 И намерих че е по-горчива от смърт Онази жена на която сърдцето е примки и мрежи, и ръцете й узи: Угодний пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея. 27 Виж, това намерих говори проповедникът, Като изпитвах едно по едно за да намеря сметката, 28 Което още душата ми изследва, но не намервам: Едного мъжа между тисяща намерих; Но ни една жена между всички тези не намерих. 29 Ето, това само намерих, че Бог направи человека прав, Но те потърсиха много измишления.
Еклесиаст 8
[редактиране]8 Кой е както мъдрият? И кой знае изяснението на словесата? Мъдростта на человека осветлява лицето му, И жестокостта на лицето му се променява. 2 Аз казвам да пазиш заповедта на царя, А най-вече заради клетвата Богу. 3 Не бързай да бягаш от присъствието му: Не постоянствувай в лоша работа: Защото всичко каквото ще, направя. 4 В думата на царя има власт; И кой ще му рече: Що правиш? 5 Който пази заповедта няма да види нещо зло; И сърдцето на мъдрия познава времето и сгодата. 6 Защото всяко нещо има време и сгода; Понеже окаянството на человека е много върх него; 7 Защото не знае какво ще се случи; Понеже кой може да му обади как ще стане? 8 Няма человек който да има власт над духа та да възбранява духа, Нито да има власт над деня на смъртта. И в този бой пущане няма; И нечестието не ще избави тези които го имат. 9 Всичко това видях, и турих ума си Във всеко дело което става под слънцето: Има време в което человек властвува над человека за своя повреда. 10 И така видех нечестивите погребени, Които дойдоха и отидоха от светото место, И се забравиха в града дето бяха така сторили. И то суета. 11 Понеже решението против лукавото дело не се свърши скоро, Затова сърдцето на человеческите синове е всичко вдадено да струва зло. 12 Ако и струва грешникът зло сто пъти и дългоденствува, Но аз зная пак че ще бъде добро на онези които се боят от Бога, Които се боят от лицето му. 13 А на нечестивия не ще е добре, И няма да се продължат дните му Които преминават като сянка; Защото не се бои от лицето Божие 14 Има суета която се случва на земята, че има праведни на които се случава според делата на нечестивите, И има нечестиви на които се случава според делата на праведните. Рекох че и то е суета. 15 За то аз похвалих веселието; Защото за человека нема по-добро под слънцето Освен да яде и да пие и да се весели; И то ще му остане от труда му В дните на живота му които му е Бог дал под слънцето. 16 Като дадох сърдцето си да позная мъдростта, И да видя труденето което ставаше по земята, (Защото на някои очите ни дене ни ноще виждат сън,) 17 Тогаз видях всичкото Божие дело, че человек на може да намери делото което става под слънцето; Понеже колкото и да се труди человек и да търси, Известно няма да намери; А още, и мъдрий ако рече да познае, Не може намери.
Еклесиаст 9
[редактиране]9 Защото турих всичко това в сърдцето си За да издиря всичко това, че праведните и мъдрите и делата им са в ръката Божия: Няма человек който да знае Дали любов или омраза ще бъде: Всичкото е пред тях. 2 Всичко се случва равно на всичките: Един случай е на праведния и на нечестивия, На добрия и на чистия и на нечистия, И на оногоз който жъртвува и на оногоз който не жъртвува: Както добрият, така и грешният, Който се кълне както който се бои от клетва. 3 Това е злото между всичко което става под слънцето, че един случай е на всичките; И най-вече сърдцето на человеческите синове е пълно със злина, И безумие има в сърдцето им доде са живи, И после слезват при мъртвите. 4 Защото за оногоз който има приобщение със всичките живи има надежда; Понеже живо куче е по-добро от мъртъв лъв. 5 Защото живите знаят че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, Нито имат вече придобиване, Понеже паметта им се е забравила; 6 Още и любовта им, и ненавистта им, И завистта им вече се е изгубила; И не ще имат вече никога дял Във всичко що става под слънцето. 7 Иди, яж хляба си с веселба, и пий виното си с весело сърдце; Защото Бог вече благоволи в делата ти. 8 Във всяко време нека бъдат бели дрехите ти, И миро да не оскудее на главата ти 9 Радвай се в живота си със жената си която си възлюбил Във всичките дни на суетния си живот Които ти се дадоха под слънцето, Във всичките дни на твоята суета; Защото това е делът ти в живота И в труда ти който се трудиш под слънцето. 10 Всичко що намери ръката ти да направи Направи със силата си; Защото няма ни деяние, ни помишление, ни знание, Нито мъдрост в гроба, дето отиваш. 11 Обърнах се, и видях под слънцето че тичането не е на леките, Нито бранта е на силните, Нито хлЯбът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито добромислието на тези които имат знание; Защото време и случай се случава на всичките, 12 Защото даже и человек не знае времето си. Както рибите които се улавят в зла мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят человеческите синове в зло време, Когато внезапно нападне върх тях. 13 И това видях мъдрост под слънцето, И видя ми се голяма: 14 Имаше малък град, и малко мъже в него; И дойде против него велик цар и го обсади, И съгради против него големи окопи, 15 Но се намери в него человек сиромах и мъдър, И той с мъдростта си освободи града; Но никой не помена оногоз сиромах человека. 16 Тогаз аз рекох: Мъдростта е по-добра от силата, Ако и да се презира мъдростта на сиромаха, И думите му се не слушат. 17 Думите на мъдрите в безмълвие се слушат Повече от вика на оногоз що властвува между безумни. 18 Мъдростта е по-добра от военните оръжия; А един грешник погубя много добри неща.
Еклесиаст 10
[редактиране]10 Мухи умрели правят мирото на мировареца да вони, да кипне; И малко безумие обезчестя оногоз който е в уважения за мъдрост и чест. 2 Сърдцето на мъдрия е в десницата му, А сърдцето на безумния е в левицата му. 3 Още като ходи в пътя безумният, сърдцето му не е на място, И показва на всичките че е безумен. 4 Ако духът на княза се подигне против тебе, не оставяй мястото си; Защото кротостта утолява големи грешки. 5 Има зло което видях под слънцето, Погрешка думам, която произхожда от владетеля: 6 Безумният се туря в големи достоинства, А богатите седят в долни места. 7 Видях раби на коне, А князове ходещи като раби по земята. 8 Който копае яма ще падне в нея; И който разваля ограда, змия ще го ухапе. 9 Който изважда камене ще се повреди от тях: Който цепи дърва ще бедствува в тях. 10 Ако се затъпи желязото, и не наточи някой острото му, Трябва да притури сила, А мъдростта е полезна за управяне. 11 Ако ухапе змията преди обаянието, Тогаз обаятел не ползува. 12 Думите от устата на мъдрия са благодат; А устните на безумния ще го погълнат. 13 Началото на думите на устата му е безумие, И свършъкът на говоренето му - лошо буйство. 14 И безумният умножава думи: человек не знае що ще бъде; И кой може да му извести Що ще бъде след него? 15 Трудът на безумните ги уморява, Понеже не знаят да отидат в града. 16 Горко ти земьо, когато царят ти е дете И началниците ти ядат рано! 17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време,- За укрепление, а не за опиване! 18 От голяма леност пада къщният покрив; И от праздността на ръцете капе къщата. 19 За веселба правят пирове, и виното весели живота; А среброто отговаря на всичко. 20 Да не прокълнеш царя нито в мисълта си, И да не прокълнеш богатия в клетта на ложницата си; Защото небесна птица ще донесе гласа, И крилатото ще възвести за това нещо.
Еклесиаст 11
[редактиране]11 Хвърли хляба по лицето на водата; Защото след много дни ще го намериш. 2 Дай дял на седем, още и на осем; Защото не знаеш какво зло ще бъде на земята. 3 Ако са пълни облаците, изливат дъжд на земята; И ако падне дърво към юг или към север, На мястото дето падне дървото, там си остава. 4 Който се взира във вятъра няма да сее; И който гледа на облаците няма да жъне 5 Както не знаеш кой е пътят на вятъра, Нито как се образуват костите в утробата на непраздната, Така не знаеш делата на Бога който прави всичко. 6 Сей семето си заран, и вечер да си не почива ръката ти; Защото не знаеш кое ще успее, това или онова, Или да ли ще са двете равно добри. 7 Наистина виделината е сладка, И е угодно на очите да гледат слънцето; 8 Но ако и да живее человек много години, И се весели през всички тях, Нека си напомни за дните на тъмнината че ще бъдат много. Все що иде е суета. 9 Весели се, юноше, в младоста си, И сърдцето ти нека ти дава радост в дните на юношеството ти, И ходи според пътищата на сърдцето си, И според гледането на очите си; Но знай че за всичко това Бог ще те доведе в съдба. 10 И отнеми яростта от сърдцето си, И отдалечи лукавството от плътта си; Защото младостта и юношеството е суета.
Еклесиаст 12
[редактиране]12 И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините в които ще речеш: Нямам благодарение в тях, - 2 Преди да се помрачи слънцето, и виделото, и луната, и звездите, И се върнат облаците след дъжда; 3 Когато стражите на къщата ще треперят, И крепките мъже ще се прегърбят, И които мелят ще престанат защото намаляха, И на тези които гледат през прозорците ще им стане тъмно; 4 И вратата ще се затворят при пътя, Когато изнемощее гласът на мелницата, И на гласа на птицата ще стане человек, И всичките дъщери на песента ще се смирят; 5 Когато ще се боят от височината, И ще треперят в пътя; Когато мигдалът процъвти, И скакалецът натегне, И охотата изчезне; Защото человек отхожда във вечния си дом, И сетуващите обикалят улиците, - 6 Преди да се скъса сребърната цеп, И да се счупи златната чаша, Или да се строши водоносът при източника, Или да се развали колелото над кладенеца, 7 И да се върне пръстта в земята както е била, И духът да се върне при Бога който го е дал. 8 Суета на суети, рече проповедникът, Всичко е суета. 9 И колкото повече проповедникът стана мъдър Толкоз повече поучи людете на знание: Най паче вникна и издири, И нареди много притчи. 10 Проповедникът поиска да намери угодни думи; И писаното бе правота и думи на истина. 11 Думите на мъдрите са като остени, И като гвоздеи заковани от наставниците на събранията, Дадени от единия Пастир. 12 А повече от това, научи се, сине, мой, че да прави някой много книги няма край, И многото учение е труд на плътта. 13 Да чуем свършъка на всичкото слово: Бой се от Бога и пази заповедите му, Понеже това е всичкото на человека; 14 Защото Бог ще докара на съд всяко дело И всичко скришно, или добро или зло.
Песен на Песните
[редактиране]| Песен на Песните Автор: Соломон |
1 Соломоновата Песен на Песните. 2 Да ме целуне с целуванията на устата си; Защото любовта ти е по-добра от виното. 3 Заради благовонието на добрите твои масти Името ти е маст излeяна; За това те обичат девиците. 4 Привлечи ме: ще тичам след тебе. Царят ме въведе в клетовете си: Ще се радваме и ще се веселим за тебе; Ще помним любовта ти повече от виното: Обичат те с правота. 5 черна съм, но хубава, Ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите опони. 6 Не ме гледайте че съм почерняла, Понеже слънцето ме е погледнало: Синовете на майка ми се разгневиха против мене, Туриха ме пазач на лозята: Своето лозе не упазих. 7 Възвести ми, ти когото възлюби душата ми, Де пасеш стадото, де го упокояваш на пладне. Защо да бъда като тая що обикаля Между стадата на твоите другари? 8 Ако не знаеш от себе си, Хубавице между жените, Излез ти подир следите на стадото, И паси яретата си при шатрите на пастирите. 9 На конете на Фараоновите колесници Те уподобих, любезна моя. 10 Красни са твоите ланити с вървите на бисера, И вратът ти с огърлия. 11 Ще ти направим златни чепочки С сребърни капки. 12 Додето царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благовонието си. 13 Вързоп със смирна е за мене възлюблений ми: Ще нощува между съсците ми. 14 Китка кипрова е за мене възлюблений мой, В лозята на Енгади. 15 Ето хубава си, любезна моя; Ето, хубава си: очите ти са като на гълъбите. 16 Ето, хубав си, възлюблений ми, ей, приятен си: И одърът ни е благоцветен. 17 Гредите на домовете ни са кедрови, Подъсченията ни са кипарисови.
2 Аз съм цвете Сароново И крин юдолний. 2 Както е кринът между трънете, Така е любезната ми между дъщерите. 3 Както ябълката между дърветата на дъбравата, Така е възлюбленият ми между синовете: Пожелах, и седнах под сянката му, И плодът му беше сладък в устата ми. 4 Доведе ме в дома на виното, И хоругвата му над мене бе любов. 5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки; Защото съм ранена от любов. 6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме пригръща. 7 Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, В сърните и в елените на полето, Да не дигнете и да не събудите любовта ми додето ще 8 Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, и играе по хълмовете. 9 Възлюбленият ми прилича на сърна или на млад елен: Ето, стои зад стената ни, Гледа от прозорците, Занича през решетките. 10 Отговаря възлюблений ми и говори ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и ела; 11 Защото, ето, зимата се премина. И дъждът замина и отиде си: 12 Цветята се явиха из земята; Времето на резидбата пристигна, И гласът на гъргорицата се чу в нашата земя: 13 Смоковницата прозябва първите си смокви, И по лозята цветът на гроздето издава благовоние. Стани, любезна моя, прекрасна моя, та ела. 14 О гълъбице моя, в разселените на скалата, В скришните места на стръмнините, Покажи ми лицето си, направи ме да чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно. 15 Хванете ни лисиците, Малките лисици които погубват лозята, Защото лозята ни цъвтят. 16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова: Пасе между криновете. 17 Доде повее дневният тих ветрец и побягнат сенките Върни се, възлюблений ми: стани подобен на сърне Или на млад елен върху Ветерските гори.
3 През нощта на леглото си Потърсих оногоз когото обича душата ми: Потърсих го, и го не намерих. 2 Да стана сега и да обиколя града По улиците и по стъгдите, Да търся оногоз когото обича душата ми: Потърсих го, и го не намерих. 3 Намериха ме стражите които обхождат града: Видяхте ли оногоз когото обича душата ми? 4 Като заминах малко от тях Намерих оногоз когото обича душата ми: Хванах го, и не го пуснах Доде не го въведох в дома на майка си, И в ложницата на онази която ме е родила. 5 Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, В сърните и в елените на полето, Да не дигнете и да не събудите любовта ми додето ще. 6 Коя е тая която възлиза от пустинята Както стълпове дим, накадена със смирна и ливан, С всякакъв благовонен прах от търговеца? 7 Ето одъра на Соломона: Шестдесет яки мъже са около него, от силните Израилеви. 8 Всички тези държат меч, научени на бой: Всеки има меча си на бедрото си, но нощни страхове. 9 Цар Соломон си направи носилка От Ливански дърва: 10 Стълпците и направи от сребро, Легалището и от злато, постелката й от багреница: Средата и бе украсена рачително От Ерусалимските дъщери. 11 Излезте, Сионови дъщери, и вижте Цар Соломона с венеца с който го венча майка му В деня на женитбата му, И в деня на сърдечното му веселие.
4 Ето, хубава си, любезна моя: ето, си хубава: Очите ти под булото ти са като на гълъбите: Косите ти са като стадо от кози Налегали по Галаадската гора: 2 Зъбите ти са като стадо от стрижени овци Които възлизат от къпането, Които всички се агнят близнета И няма ялова между тях: 3 Устните ти като червена прежда, и говоренето ти благодатно: Ланитите ти под булото ти Като част от нар: 4 Шията ти като Давидовия стълп Съградения за оръжница, Дето висят тисяща щитчета – Всички са като щитове на крепки: 5 Двата ти съсца като две сърнета близнета Които пасат между криновете. 6 Доде повее дневният тих ветрец и побегнат сенките Аз ще ида в гората на смирната и на хълма на ливана. 7 Ти си прекрасна, любезна моя; И порок няма в тебе. 8 Ела с мене от Ливан, невесто, Ела с мене от Ливан. Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леглата на лъвовете, от горите на рисовете. 9 Пленила си сърдцето ми, сестро моя, невесто: Пленила си сърдцето ми с едно от очите си, С едно огърлие на шията си. 10 Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра от виното е твоята любов, И благовонието на твоите масти повече от всичките аромати! 11 Устните ти, невесто, капят като меден сот: Мед и мляко има под езика ти; И благовонието на дрехите ти като благоуханието на Ливан. 12 Градина затворена е сестра ми, невестата: Извор затворен, източник запечатан. 13 Твоите леторасли са рай от нарове, С избрани плодове, кипър с нард, 14 Нард и шафран, тръст и корица, С всичките дървя на ливан, Смирна и алой с всичките най-първи аромати. 15 Източник на градини, Кладенец на жива вода, и поточки от Ливан. 16 Стани, Севере, и ела, Юже: Повей в градината ми, Да потекат ароматите и. Да дойде възлюблений ми в градината си, И да яде изрядните си плодове.
5 Дойдох в градината си, сестро моя, невесто: Обрах смирната си с ароматите си: Ядох сота си с меда си: Пих виното си с млякото си. Яжте, приятели: Пийте, ей, изобилно пийте, възлюблени. 2 Аз спя, но сърдцето ми е будно. Гласът на възлюбления ми! хлопа: Отвори ми, сестро моя, любезна моя, Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки. 3 Съблякох дрехата си: как да я облека? Умих нозете си: как да ги окалям? 4 Възлюблений ми провря ръката си през дупката на вратата; И сърцето ми се смути за него. 5 Аз станах да отворя на възлюбления си; И от ръката ми капеше смирна, И от пръстите ми избрана смирна, Върх дръжката на ключалницата. 6 Аз отворих на възлюбления си; Но възлюбленият ми се оттегли, отиде си: Душата ми примря в говоренето му. Потърсих го, и не го намерих: Повиках го, и не ми отговори. 7 Намериха ме стражарите които обхождат града: Биха ме, раниха ме: Стражите на стените отнеха от мене покривалото ми. 8 Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, Ако намерите възлюбления ми да му кажете че съм ранена от любов. 9 Що различава твоя възлюблен от друг възлюблен, О ти прекрасна между жените? Що различава от друг възлюблен твоя възлюблен, Та ни заклеваш ти така? 10 Възлюблений мой е бял и румен, Личи между десет тисящи. 11 Главата му е злато опитано: Косите му са разресани, черни като гарван, - 12 Очите му са като на гълъби върху потоците на водите, Омити в мляко, и седят като многоценни камене в гнездата си, - 13 Ланитите му като лехи от аромати, Като съдове от благовонни садения: Устните му са кринове От които капе избрана смирна, - 14 Ръцете му златни пръстене Споени с хрисолит, - Коремът му слоновено изделие украсено с сапфири, - 15 Краката му мраморни стълпове Утвърдени на стояла от чисто злато, - Видът му като Ливан, Изящен като кедрове: 16 Устата му са услаждение, И той всичкий е рачителен: Този е възлюбленият ми, и този е приятелят ми, О Ерусалимски дъщери.
6 Де отиде твоят възлюблен, О ти прекрасна между жените? Де се върна твоят възлюблен? Да го търсим и ние с тебе. 2 Моят възлюблен слезе в градината си, В лехите на ароматите, За да пасе в градините и да бере крин. 3 Аз съм на възлюбления си, и възлюблений ми е мой: Пасе между криновете. 4 Хубава си, любезна моя, като Терса, Благодатна като Ерусалим, Страшна като войнство с хоругви. 5 Отвърни очите си отсреща ми, Защото ме обладаха. Косите ти са като стадо от кози Налегали по Галаад. 6 Зъбите ти са като стадо от овци Които възлизат от къпането, Които всички се агнят близнета, И няма ялова между тях, - 7 Ланитите ти под булото ти Като част от нар. 8 Шестдесет са царици, и осемдесет наложници, И безчетни девойки: 9 Една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е една на майка си, избрана на родителката си: Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й, - Цариците и наложниците, и я похвалиха. 10 Коя е тая що занича като зората, Красна като луната, и чиста като слънцето, Страшна като войнство с хоругви? 11 Слязох в градината на орехите За да видя зеленината на долината, Да видя да ли прозябна лозето, И цъвнаха ли наровете. 12 Без да усетя, душата ми ме представи Като колесниците на Аминадава. 13 Завърни се, Завърни се, о Суламко: Завърни се, завърни се, за да те видим. Що ще видите в Суламката? Нещо като лик на два пълка.
7 Колко са красни стъпките ти с чехлите, дъщи княжеска! Извитието на бедрата ти е подобно на огърлия, Дело на ръце художнически. 2 Пъпът ти е чаша обла, неоскудна от подправено вино, - Коремът ти житен копен ограден с кринове, 3 Двата ти съсца като две сърнета близнета, - 4 Вратът ти като слонов стълп,- Очите ти като водоемите в Есевон Към вратата Бат-рабим,- Носът ти като спълпът на Ливан Който гледа към Дамаск,- 5 Главата ти върху тебе като Кармил, И косите на главата ти като багреница: Царят е вързан в плетениците ти. 6 Колко си хубава и колки приятна, О възлюблена, в нежностите си! 7 Този твой раст прилича на финик, И съсците ти на гроздове. 8 Рекох: Ще възляза на финика, ще хвана ветвите му; И, ето, съсците ти ще бъдат като граздове на лоза, И уханието на носа ти като ябълки, 9 И небцето ти като доброто вино Което тече сладко за възлюбления ми, И прави да говорят устните на спещите. 10 Аз съм на възлюбления си; И неговото желание е към мене. 11 Ела, възлюблений мой, да излезем на полето, Да пренощуваме по селата. 12 Да осъмнем в лозята; Да видим прозябна ли лозето, Отвори ли цвят гроздето, И цъвнаха ли наровете: Там ще ти дам любовта си. 13 Мандрагорите дадоха ухание; И при вратата ни има Всякакви плодове угодни, нови и вехти: Скрила съм ги за тебе, възлюблени мой.
8 Дано да ми беше ти като брат Който е сукал от съсците на майка ми! Когато те намирах вън щях да те целуна, И не щяха да ме презират. 2 Взела бих те и завела В дома на майка си за да ме научиш: Напоила бих те с благовонно вино И с сок от наровете си. 3 Левицата му била би под главата ми, И десницата му пригърнала би ме. 4 Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, да не дигнете нито да събудите любовта ми Додето ще. 5 Коя е тая що възлиза от пустинята Подпряла се на възлюбления си? Аз те събудих под ябълката: Там те роди майка ти: Там те роди родителката ти 6 Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си, Защото любовта е крепка като смъртта, Ревнуванието жестоко като ад, Святкането му святкане огнено, пламик устремителен. 7 Много вода не може да угаси любовта, Нито реки могат да я потопят: Ако би дал някой всичкия имот на дома си за любовта, Съвсем ще го презрат. 8 Ние имаме малка сестра, и няма съсци: Що ще направим на сестра си В деня в който стане реч за нея? 9 Ако е стена ще съградим на нея сребърен твърдел; И ако е двер, ще я обвържем с кедрови дъски. 10 Аз съм стена, и съсците ми като стълпове: Тогаз бях пред очите му като мир намерила. 11 Соломон имаше лозе у Ваалхамон: Даде лозето на стражи: Всеки трябваше да донесе за плода му тисяща сребърници. 12 Моето лозе е пред мене: Тисящата нека са за тебе, Соломоне, И двесте за онез които пазят плода му. 13 О ти която седиш в градините, Другарите внимават в гласа ти: Направи ме да го чуя. 14 Бързай, възлюблени мой, И бъди подобен на сърне или на еленче Върху ароматските гори.
Исая
[редактиране]Исая 11
[редактиране]1 И ще израсте пръчка из пъна Иесеев, И отрасъл ще поникне из коренете му; 2 И духът Господен ще почине на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх Господен; 3 И неговото благоволение ще е в страха на Господа, Тъй щото няма да съди според зрението на очите си, Нито ще решава според слушането на ушите си; 4 Но с правда ще съди сиромасите, И с правота ще решава за смирените на земята; И ще порази земята с жезъла на устата си, И с диханието на устните си ще умъртви нечестивия. 5 И пояс на чреслата му ще бъде правдата, И пояс на лядвията му ще бъде верността. 6 И вълкът ще живее с агнето, И рисът ще си почива с ярето, И телето и лъвчето и огоените все наедно; И малко дете ще ги кара. 7 И юницата и мечката ще пасат наедно: Малките им ще си почиват заедно; И лъвът ще яде плява като волът. 8 И дете на цица ще играе над дупката на аспида; И отбиеното дете ще туря ръката си в гнездото на василиска. 9 Не ще направят зло нито пагуба във всичката ми света гора; Защото земята ще е пълна със знание за Господа Както водите покриват морето. 10 И ще бъде в онзи ден Иесеевът корен Който ще стои хоругва на народите: Към него ще притичат племената; И неговото упокоение ще бъде слава. 11 И в онзи ден Господ ще тури ръката си пак вторий път За да вземе за себе си остатъка на людете си Който ще остане от Асирия, и от Египет, И от Патрос, и от Етиопия, и от Елам, И от Сенаар, и от Емат, и от морските острови. 12 И ще възвиси знаме за народите, И ще събере отхвърлените от Израил, И ще събере на куп разпръснатите от Юда От четирите ъгли на земята. 13 И завистта Ефремова ще се махне, И притеснителите Юдини ще се отсекат: Ефрем няма да завижда на Юда, И Юда няма да притеснява Ефрема; 14 Но ще полетят на рамената на Филистимците към запад: Ще оберат и източните жители наедно: Ще турят ръката си върх Едома и Моава; И Амоновите синове ще им се покорят. 15 И Господ ще погуби залива на Египетското Море; И чрез силния си вятър ще помаха с ръката си върху реката, И ще я порази в седем течения, И ще направи да я минуват с обуща. 16 И ще има друм за остатъка на людете му Който ще остане от Асирия, Както имаше за Израиля В който ден възлезе от Египетската земя.
Исая 26
[редактиране]1 И в онзи ден тая песен ще се изпее в Юдината земя: - Имаме град утвърден: Спасение ще тури Бог за стени и предстения. 2 Отворете портите, И ще влезе праведний народ който пази истината. 3 Ще упазиш в съвършен мир Непоколебимия умом, Защото на тебе той уповава. 4 Уповавайте на Господа всекога; Защото Господ Иеова е вечна крепост; 5 Защото низринва живеещите на високо: Снишва високостоещия град: Снишва го дори до земята, Хвърля го дори до пръстта. 6 Ногата ще го потъпче, Нозете на сиромаха, стъпките на нищия. 7 Пътят на праведния е правота: Ти, Правий, уравняваш пътя на праведния. 8 Ей, в пътя на твоите съдби, Господи, те чакахме: Желанието на душата ни е към твоето име и към твоето споменуване. 9 С душата си те възжелах ноще; Ей, с духа си вътре в мене тебе търся в зори; Защото когато твоите съдби са на земята Жителите на света ще научат правда. 10 Ако се помилва нечестивият, Няма да научи правда: В земята на правотата ще стори неправедно, И не ще погледне на величието Господне. 11 Ръката ти, Господи, е възвишена; но те не ще видят: Ще видят ревността заради людете ти, и ще се посрамят; Ей, огънят който е против вразите ти ще ги пояде. 12 Господи, мир ще дадеш нам; Защото ти си направил и всичките наши дела за нас. 13 Господи Боже наш, други господари освен тебе са владели над нас; Но сега чрез самаго тебе твоето име ще споменуваме. 14 Те са умрели, няма да оживеят: Мъртви са, няма да възкръснат; За то, посетил си и изтребил си ги, И си изгладил всичкия им помен. 15 Умножил си народа, Господи, Умножил си народа: прославил си се. Разпространил си всичките граници на земята. 16 Господи, в скърбта притекоха към тебе: Изляха молене когато наказанието ти бе върх тях. 17 Както непраздна жена Когато наближава да роди превива се И вика в болезните си, Така станахме пред тебе, Господи. 18 Станахме непраздни, превивахме се; Но като че вятър родихме: Никакво освобождение не завършихме на земята; И не паднаха жителите на света. 19 Твоите умрели ще оживеят, Моите мъртви тела ще възкръснат: Събудете се и пейте радостно, вие които обитавате в пръстта; Защото росата ти е като росата на тревите, И земята ще изхвърли мъртвите. 20 Идете, люди мои, влезте в клетовете си, И затворете дверите си подире си: Скрийте се за малко едно мъгновение Доде премине гневът. 21 Защото, ето, Господ излазя от местото си За да накаже жителите на земята за беззаконието им; А земята ще открие кръвите си, И не ще покрие вече убиените си.
Исая 33
[редактиране]1 Горко ти който разоряваш а не си бил разорен, И грабиш а не си бил ограбен! Когато престанеш да разоряваш ще се разориш: Когато прекратиш да грабиш ще бъдеш ограбен. 2 Господи, помилвай ни: тебе чакаме: Бъди им мишца всека заран, И спасение ваше в утеснително време. 3 От гласа на метежа народите побегнаха: От твоето възвишение племена се разпръснаха. 4 И вашата корист ще се събере както гъсениците събират: Ще скокнат върх нея както скакалец скача. 5 Господ е превъзвишен, Защото живее на високо: Напълни Сион с правосъдие и правда. 6 А мъдрост и знание ще бъдат утвърждение на времената ти, И спасителна сила: Страхът Господен, той е неговото съкровище. 7 Ето, юнаците им викат по вън, И посланниците на мира плачат горко. 8 Пътищата опустеха: Няма вече пътешественици: Той разруши уговора, отхвърли градовете, Не вменява человека за нищо. 9 Земята сетува, изнемощева: Ливан е посрамен, повенува: Сарон прилича на пустиня: На Васан и Кармил листете улетеха. 10 Сега ще възстана, говори Господ, Сега ще се възвиша, Сега ще се възвелича. 11 Слама ще зачнете, и плява ще родите: Диханието ви като огън ще ви пояде. 12 И народите ще бъдат като горения на вар, Като тръне сечени ще изгорят в огън. 13 Слушайте, вие далечни, що съм направил; И вие ближни, познайте силата ми. 14 Грешните в Сион се боят: Трепет прехваща лицемерите: Кой от нас ще обитава в пояждащ огън? Кой от нас ще обитава във вечни пожари? 15 Който ходи с правда и говори с правота, Който презира печалбата от насилствата, Който отръсва ръцете си от дароемство, Който затика ушите си да не чуе за кръв, И който затваря очите си да не види злото, - 16 Той ще се насели на високо: Утвърждението му ще бъдат твърдините на канарите; Хлеб ще му се даде: Водата му няма да оскудее. 17 Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят далечна земя. 18 Сърдцето ти ще преговаря ужас: Де е писецът? де изтязателят? Де сметателят на стълповете? 19 Няма да видиш жестоки люде, Люде на дълбок глас – да се не разбира, На гъгнив език – да се не разумева. 20 Погледни към Сион, града на праздниците ни: Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно селение, Шатър който няма да се снеме: Коловете му няма да се преместват във век, И никое от въжетата му няма да се прекъсне. 21 Но там Господ на Славата ще бъде нам Место на широки реки и потоци: Там няма да влезе кораб с весла: И великолепен кораб няма да премине от там. 22 Защото Господ е съдия наш, Господ е законоположител наш, Господ е цар наш: Той ще ни спаси. 23 Въжята ти ослабеха, Не могат да укрепят мащата си, Не могат да разпрострат платната. Тогаз големи користи ще се разделят: Хромите ще разграбят грабеж; 24 И жителят няма да рече: Болен съм: На людете които живеят в него ще се прости беззаконието им.
Исая 56
[редактиране]1 Така говори Господ: Пазете съд и правете правда; Защото наближи да дойде спасението ми, И правдата ми да се открие. 2 Блажен онзи человек който прави това, И онзи человечески син който го държи, Който пази съботата да я не оскверни, И държи ръката си да не стори никакво зло. 3 А синът на чужденеца който се прилепи Господу да не рече И каже: Господ ме отдели съвсем от людете си; И скопецът да не рече: Ето, аз съм сухо дърво. 4 Защото така говори Господ: На скопците Които пазят съботите ми, И избират което ми е угодно, И държат завета ми, 5 На тях аз ще дам в дома си И вътре в стените си Место и име по-добро от синове и дъщери: На тях ще дам вечно име Което няма да изчезне. 6 А за синовете на чужденеца които би се прилепили Господу За да му служат, и да обичат името Господне За да бъдат раби негови, Които пазят съботата да я не осквернят, И държат завета ми, - 7 И тях ще доведа в светата си гора, И ще ги развеселя в моя молитвен дом: Всесъженията им и жъртвите им ще бъдат приятни на олтаря ми; Защото домът ми ще се нарече Дом молитвен за всите народи. 8 Така говори Господ Иеова Който събира разточените Израилеви: Ще му събера още и други Освен събраните му. 9 Елате да ядете, вие всички полски животни, Всички дъбравни зверове! 10 Стражите му всички са слепи, Нищо не знаят: Всичките са неми псета които не могат да лаят, Които сънуват, лежат, и обичат дремане, - 11 Ей, псета лакоми които не знаят ситост, - Ей, пастири, които не знаят да разсъждават: Всички са обърнати към пътя си, Всеки в страната си, за печалбата си. 12 Елате, казват, да взема вино, И да се опием със сикера; И утре ще бъде както днес, И много по-изобилно.
Еремия
[редактиране]7 Словото което биде към Иеремия от Господа. И рече: - 2 Застани във вратата на дома Господен Та проповядай там това слово, и речи: Слушайте словото Господне, всички Юдо Които влизате през тези врата за да се поклоните Господу. 3 Така говори Господ Саваот, Бог Израилев: Поправете пътищата си и деянията си, И ще ви утвърдя на това място. 4 Не се надейте на лъжливи думи да казвате: Храмът Господен, храмът Господен, Храмът Господен е това. 5 Защото ако наистина поправите пътищата си и деянията си, Ако съвършено вършите съдба между человека и ближния му, 6 Ако не насилствувате чужденеца, сирачето, и вдовицата, И не проливате неповинна кръв на това място, Нито ходите вслед чужди богове за ваша повреда, 7 Тогаз ще ви направя да живеете на това място, В земята която дадох на отците ви от века до века. 8 Ето, вие се надеете на лъжливи думи От които няма да се ползувате. 9 Да ли като крадете, убивате, и прелюбодействувате, И се кълнете лъжливо, и кадите Ваалу, И ходите подир други богове които не знаехте, 10 Дохождате после и стоите пред мене в този дом Върху който се призва моето име Та говорите: Отървахме се за да правим всички тези мерзости? 11 Въртеп разбойнически ли стана пред вас този дом Върху който се призва моето име? Ето, сам аз видях това, говори Господ. 12 Но идете сега към мястото ми което бе в Сило, Дето турих името си в начало, Та вижте що му направих За злодеянието на людете си Израил. 13 И сега, понеже направихте всички тези дела, говори Господ, И говорих ви, като ставах рано и говорех, и не послушахте, И зовах ви, и не отговорихте; 14 За то ще направя на дома върху който се призва моето име, На който се надеете вие, И на мястото което дадох вам и на отците ви, Както направих на Сило. 15 И ще ви отхвърля от лицето си Както отхвърлих всичките си братя, Всичкото Ефремово семе. 16 А ти не се моли за тези люде, И не възвишавай викане или молене за тях, Нито ходатайствувай при мене; Защото не ща да те послушам. 17 Не видиш ли що правят те в Юдините градове И по Ерусалимските улици? 18 Синовете събират дърва, И бащите кладат огъня, И жените месят тестото За да направят пити на небесната царица, И да направят възлияния на други богове, За да ме прогневят. 19 Да ли мене прогневяват? говори Господ, - Не себе си ли за посрамяване на лицата си? 20 За то така говори Господ Иеова: Ето, гневът ми и яростта ми се изливат на това място, На человек, и на скот, И на полските дървета, И на земния плод; И ще се запали, и няма да угасне. 21 Така говори Господ Саваот, Бог Израилев: Приложете всесъженията си на жъртвите си, И яжте месо. 22 Защото не говорих на отците ви, нито им дадох заповеди За всесъжения и жъртви, В който ден ги изведох из Египетската земя; 23 Но това им заповядах и рекох: Слушайте гласа ми, И ще ви бъда Бог, И вие ще ми бъдете люде; И ходете по всичките пътища Които ви заповядах, за да благоденствувате. 24 Не послушаха обаче нито преклониха ухото си, Но ходиха в съветите си и в жестокостта на лукавото си сърдце, И отидоха назад, а не напред. 25 От който ден излязоха отците ви из Египетската земя До този ден Проводих всичките си раби пророците при вас, Всеки ден като ставах рано и ги проваждах; 26 Не ме послушаха обаче нито преклониха ухото си, Но ожесточиха врата си: Направиха по-зле от отците си. 27 За то ще им говориш всички тези думи Но те не ще те послушат; И ще извикаш към тях, Но те не ще ти отговорят. 28 Тогаз ще им речеш: Този е народът който не слуша гласа на Господа Бога своего Нито приема наставления: Истината изчезна и се изгуби от устата им. 29 Острижи косата си дъщи Ерусалимска, и хвърли я, И възвиси плач по високите места; Защото Господ отхвърли и остави рода на когото се прогневи. 30 Защото Юдините синове сториха зло пред мене, говори Господ: Туриха мерзостите си в дома Върху който се призва моето име, за да го осквернят. 31 И съградиха високите места на Тофет, Който е в дола на Еномовия син, За да горят синовете си и дъщерите си в огън, - Което не съм заповядал, нито ми е дохождало на ум. 32 За то, ето, идат дни, говори Господ, В които няма да се нарича вече Тофет, Нито дол на Еномовия син, Но дол на клането; Защото ще погребват в Тофет доде не остане място; 33 И труповете на тези люде ще бъдат Храна на небесните птици и на земните зверове, И не ще да има кой да ги плаши. 34 И ще направя да престане в Юдините градове И по Ерусалимските улици Гласът на радостта и гласът на веселието, Гласът на младоженеца и гласът на невестата; Защото земята ще стане пуста.
35 Словото което биде към Иеремия от Господа в дните на Иоакима Иосииния син, Юдиния цар, и рече:
2 Иди в дома на Рихавовците та им говори, и доведи ги в дома Господен, в една от стаите, и напой ги с вино.
3 Тогаз взех Яазания син на Иеремия, сина Хавасиниева, и братята му, и всичките му синове, и всичкия дом на Рихавовците,
4 та ги доведох в дома Господен, в стаята на синовете на Анана сина на Игдалия, Божия человек, която беше при стаята на князовете, над стаята на Маасия Селумовия син, стража на вратата;
5 и турих пред синовете на дома на Рихавовците съсъди пълни с вино, и чаши, и рекох им: Пийте вино.
6 А те рекоха: Не щем да пием вино; защото Ионадав Рихавовият син, отец ни, заповяда ни и рече: Да не пиете вино, вие и синовете ви, до века;
7 нито къща да съградите, нито семе да насеете, нито лозя да насадите, нито да имате; но в шатри да обитавате през всичките си дни, за да живеете много дни в земята в която сте пришелци.
8 И послушахме гласа на Ионадава Рихавовия син, нашия отец, във всичко що ни заповеда, да не пием вино през всичките си дни, ние, жените ни, синовете ни, и дъщерите ни,
9 нито да съградим къщи за да обитаваме; и нямахме лозе, или нива, или семе,
10 но живяхме в шатри; и послушахме и сторихме по всичко що ни заповяда Ионадав наший отец.
11 Но когато Навуходоносор Вавилонский цар възлезе на туй място, рекохме: Елате да влезем в Ерусалим поради Халдейското воинство и поради Сирийското воинство; за то живеем в Ерусалим.
12 И биде слово Господне към Иеремия и рече:
13 Така говори Господ Саваот, Бог Израилев: Иди та речи на Юдините человеци и на Ерусалимските жители: Не ще ли вземете поучение да слушате словата ми? говори Господ.
14 Думите на Ионадава Рихавовия син, който заповеда на синовете си да не пият вино, извършиха се; и до този ден не пият, защото слушат заповедта на отца си; а аз ви говорих, като ставах рано и говорех, но не ме послушахте.
15 И проводих при вас всичките си раби пророците, като ставах рано и проваждах, и казвах: Върнете се всеки от лукавия си път, и поправете деянията си, и не ходете вслед други богове за да им служите, и ще се населите в земята която дадох на вас и на отците ви; но не приклонихте ухото си, и не ме послушахте.
16 Понеже синовете на Ионадава сина Рихавов извършиха заповедта на отца си която им заповяда, а тези люде не послушаха мене,
17 за то така говори Господ, Бог на Силите, Бог Израилев: Ето, ще докарам върх Юда и върх всичките Ерусалимски жители всичкото зло което говорих против тях; защото говорих на тях, и не чуха, и виках към тях, и не отговориха.
18 И рече Иеремия на дома на Рихавовците: Така говори Господ на Силите, Бог Израилев: Понеже послушахте заповедта на Ионадава отца си, и упазихте всичките му заповеди, и направихте по всичко що ви заповяда,
19 за то така говори Господ на Силите, Бог Израилев: От Ионадава Рихавовия син не ще оскудее человек който да предстои пред мене във всичките дни.
Езекиил
[редактиране]14 И дойдоха при мене едни от старейшините Израилеви та седнаха пред мене. 2 И слово Господне биде към мене и рече: 3 Сине человечески, тези мъже поставиха идолите си в сърдцата си, и туриха препъването на беззаконието си пред лицето си: щях ли да бъда аз наистина потърсен от тях? 4 За то говори им и кажи им: Така говори Господ Иеова: На всеки человек от Израилевия дом който постави идолите си в сърдцето си, и тури препъванато на беззаконието си пред лицето си, и дойде при пророка, - на оногоз който иде аз Господ ще му дам ответ според множеството на идолите му, 5 за да хвана Израилевия дом за сърдцето им, понеже се отчуждиха всичките от мене чрез идолите си. 6 За то кажи на Израилевия дом: Така говори Господ Иеова: Покайте се, и върнете се от идолите си, и отвърнете лицата си от всичките си мерзости. 7 Защото на всеки человек от Израилевия дом, и от странните които пришелствуват в Израил който се отчужди от мене, и постави идолите си в сърдцето си, и тури препъването на беззаконието си пред лицето си, и дойде при пророка, за да ме потърси чрез него, аз Господ ще му дам ответ от мене си. 8 И ще поставя лицето си против оногоз человека, и ще го направя белег и пословица, и ще го отсека от сред людете си; и ще познаете че аз съм Господ. 9 Ако се измами пророкът та проговори дума, аз Господ измамих оногоз пророка; и ще простра ръката си върх него и ще го изтребя от сред людете си Израиля. 10 И ще вземат наказанието на беззаконието си: наказанието на пророка ще е като наказанието на оногоз който търси; 11 за да не заблуждава вече Израилевът дом от мене, и да се не оскверняват вече с всичките си престъпления, но да ми са люде, и аз да им съм Бог, говори Господ Иеова. 12 И слово Господне биде към мене и рече: 13 Сине человечески, когато някоя земя ми съгреши с тежко престъпление, тогаз ще простра ръката си върх нея, и ще съкруша подпорката й от хляба, и ще проводя глад против нея, и ще отсека от нея человек и скот. 14 И ако тримата тези мъже: Ное, Даниил, и Йов, бяха всред нея, само те щеха да спасят душите си чрез правдата си, говори Господ Иеова. 15 И ако бих докарал против земята зли зверове и я разоряваха, та да стане пуста, и да не може някой да мине през нея от зверовете; 16 и тримата тези мъже ако бяха всред нея, жив съм аз, говори Господ Иеова, не щяха да спасят нито синове, нито дъщери: само те щяха да се спасят, а земята да се запусти. 17 Или ако нанесех меч върх онази земя, и речех: Мечу, мини през земята, та да отсека от нея человек и скот; 18 и тримата мъже ако бяха всред нея, жив съм аз, говори Господ Иеова, не щяха да спасят синове или дъщери, но те само щяха да се спасят. 19 Или ако нанесех мор върх онази земя, и излеех гнева си върх нея с кръв, та да отсека от нея человек и скот; 20 и ако бяха всред нея Ное, Даниил, и Йов, жив съм аз, говори Господ Иеова, не щяха да спасят нито син, нито дъщеря: те само щяха да спасят душите си чрез правдата си; 21 (защото така говори Господ Иеова:) Колко повече когато изпроводя четирите си лоши съдби върх Ерусалим, меча, и глада, и лошите зверове, и мора, та да отсека от него человек и скот! 22 Но, ето, ще останат в него някои остатъци, отървани някои синове и дъщери: ето, те ще излязат при вас, и ще видите пътищата им и деянията им; и ще се утешите заради лошотиите, които нанесох върх Ерусалим, за всичко що нанесох върх него. 23 И те ще ви утешат когато видите пътищата им и деянията им; и ще познаете че аз не съм направил без причина всичко що съм направил в него, говори Господ Иеова.
Даниил
[редактиране]3 Цар Навуходоносор направи злат образ, височината му шестдесет лакти, и ширината му шест лакти; и постави го на полето Дура, в областта Вавилонска. 2 И проводи цар Надуходоносор да събере сатрапите, и управителите, и областниците, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоучителите, и всичките началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който постави цар Навуходоносор. 3 И сатрапите, управителите, и областниците, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоучителите, и всичките началници на областите събраха се на посвещението на образа, който постави цар Надуходоносор; и предстанаха пред образа който постави Навуходоносор. 4 И прогласител викаше велегласно: Вам се заповядва, народи, племена, и езици! 5 Който час чуете гласа на тръбата, на свирката, на китарата, на самвиката, на псалтиря, на гайдата, и на всякакъв вид музика, паднете та се поклонете на златния образ, който постави цар Навуходоносор; 6 а който не падне да се поклони, в истия час ще бъде хвърлен всред горещата огнена пещ. 7 За то когато чуха всичките народи гласа на тръбата, на свирката, на китарата, на самвиката, на псалтиря, и на всякакъв вид музика, падаха всички народи, племена, и езици и се покланяха на златния образ, който постави цар Навуходоносор. 8 А някои Халдейци дойдоха тогаз и наклеветиха Юдеите. 9 И отговориха и рекоха на цар Навуходоносора: Царю, да си жив в векъ! 10 Ти, царю, си издал заповед, всеки человек, който чуе гласа на тръбата, на свирката, на китарата, на самвиката, на псалтиря, и на гайдата, и на всякакъв вид музика да падне и да се поклони на златния образ; 11 и който не падне и не се поклони да бъде хвърлен всред горещата огнена пещ. 12 Има едни мъже Юдеи които си поставил ти над делата на Вавилонската област, Седрах, Мисах, и Авденаго: тези человеци, царю, не те почетоха: на боговете ти не служат, и на златния образ когото си поставил не се кланят. 13 Тогаз Навуходоносор с ярост и гняв заповяда да докарат Седраха, Мисаха, и Авденаго. И докараха тези человеци пред царя. 14 И отговори Навуходоносор и рече им: Седрахе, Мисахе, и Авденаго, нарочно ли не служите на бога ми, и не се кланяте на златния образ когото поставих? 15 Сега, като чуете гласа на тръбата, на свирката, на китарата, на самвиката, на псалтиря, и на гайдата, и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и да се поклоните на образа когото съм направил, добре; ако ли не се поклоните, в истия час ще бъдете хвърлени всред горещата огнена пещ; и кой е онзи бог който ще ви отърве от ръцете ми? 16 Отговориха Седрах, Мисах, и Авденаго та рекоха на царя: Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговорим за това нещо. 17 Ако е така, наший Бог комуто ние служим възможен е да ни отърве от горещата огнена пещ; и от ръцете ти, царю, ще ни избави. 18 Но ако и не, да знаеш, царю, че на боговете ти не служим, и на златния образ когото си поставил ти не се кланяме. 19 Тогаз Навуходоносор се изпълни с ярост, и образът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха, и Авденаго, та говори и заповяда да нажежат пещта седем пъти повече отколкото се виждаше нажежена. 20 И заповяда на по-силните мъже от войската си да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в горещата огнена пещ. 21 Тогаз онези мъже бидоха вързани с шалварите си, хитоните си, и мантиите си, и другите си дрехи; и ги хвърлиха всред горещата огнена пещ. 22 А понеже заповедта царска бе притеснителна, и пещта се нажеже премного, пламикът огнен уби онези мъже които дигнаха Седраха, Мисаха, и Авденаго. 23 А тези трима мъже, Седрах, Мисах, и Авденаго, паднаха вързани всред горещата огнена пещ. 24 А цар Навуходоносор се ужаси; и стана бърже та продума и рече на везирите си: Не хвърлихме ли трима мъже вързани всред огъня? А те отговориха и рекоха на царя: Наистина, царю. 25 Той отговори и рече: Ето, аз гледам четирма мъже развързани, и ходят всред огъня, и повреда няма на тях; и зракът на четвъртия е подобен сину божию. 26 Тогаз се приближи Навуходоносор при устието на горещата огнена пещ та говори и рече: Седрахе, Мисахе, и Авденаго, раби на Бога вишнаго, излезте и елате. Тогаз Седрах, Мисах, и Авденаго излязоха изсред огъня. 27 И събраха се сатрапите, управителите, и обрастниците, и везирите царски та видяха тези мъже че огънят нямаше сила върх телата им, и косъм от главата им не бе изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито миризма от огън бе преминала върх тях. 28 Тогаз продума Навуходоносор и рече: Благословен Бог Седрахов, Мисахов, и Авденагов, който изпрати ангела си и избави рабите си които уповаха на него, и не послушаха думата на царя, и предадоха телата си за да не служат нито да се поклонят на друг бог освен на своя си Бог. 29 За то издавам заповед, че всеки народ, племе, и език който говори зло против Бога на Седраха, Мисаха, и Авденаго ще се насече на късове, и къщата му ще стане гноище; защото друг бог няма който може да избави така. 30 Тогаз царят провъзведе Седраха, Мисаха, и Авденаго в областта Вавилонска.
Осия
[редактиране]1 Словото Господне което биде към Осия сина на Веирия, в дните на Озия, Йотама, Ахаза, и Езекия, царе Юдини, и в дните на Йеровоама син на Йоаса, Израилевия цар. 2 Начало на словото Господне чрез Осия. И рече Господ на Осия: Иди, вземи си жена на блудодеяние и чада на блудодеяние; защото земята с многото си блудуване уклони се отподир Господа. 3 И отиде та взе Гомер дъщерята на Девлаима; и зачна и му роди син. 4 И рече му Господ: Наречи името му Иезраел; защото още малко и ще отмъстя за кръвта на Иезраела върху дома на Ииуя, и ще прекратя царството на дома Израилев 5 И в онова време ще съкруша лъка Израилев в дола на Иезраела. 6 И зачна пак и роди дъщеря. И рече му Господ: наречи името й Ло-рухама; защото няма да помилвам вече дома Израилев, но ще ги махна съвсем. 7 А дома Юдин ще помилвам, и ще ги спася чрез Господа техния Бог; и няма да ги спася с лък, нито с меч, нито с бран, с коне, и с конници. 8 И като отби Ло-рухама, зачна и роди син. 9 И рече Господ: Наречи името му Лоамий; Защото вие не сте люде мои, и аз не ща да съм Бог ваш. 10 Но числото на Израилевите синове ще е като пясъка на морето, който не може да се премери, нито да се преброи; и на мястото дето им се каза: Не сте люде мои, там ще им се рече: Синова на Бога живаго 11 Тогаз ще се съберат купно Юдините синове и Израилевите синове, и ще си поставят един началник, и ще възлязат от земята, защото велик ще е деня на Иезраела.
2 Речете на братята си, Амий, И на сестрите си, Рухама. 2 Съдете се с майка си, съдете се; Защото тя не ми е жена, И аз не съм й мъж. Нека отнеме прочее блудовете си отпред себе си, И прелюбодействата си отмежду съсците си. 3 Да не би да я съблека гола, И я направя като в деня когато се е родила, И я положа като пустиня, И я поставя като земя безводна, И я умъртвя с жажда. 4 И не ща да помилвам чадата й, Понеже са чада на блуд. 5 Защото майка им блудува: Тая що ги бе зачнала направи срам; Защото рече: Ще отида вслед любовниците си Които ми дават хляба ми и водата ми, Вълната ми и лена ми, елея ми и питията ми. 6 За то, ето, аз ще препреча пътя ти с плет от тръне, И ще преградя преграда, За да не намери пътищата си. 7 И ще се завтече вслед любовниците си, и няма да ги стигне; И ще ги потърси, и няма да ги намери: Тогаз ще рече: Ще ида и ще се върна при първия си мъж; Защото ми беше по-добре тогаз, нежели сега. 8 И тя не знаеше че аз й дадох житото, и виното, и елея, И умножих й среброто и златото Което употребиха за Ваала. 9 За то ще се върна та ще си взема житото си във времето му, И виното си в определеното му време, И ще отнема вълната си и лена си Що й давах за да покрива голотата си. 10 И сега ще открия нечистотата й пред очите на любовниците й; И никой няма да я избави от ръката ми. 11 И ще прекратя всичкото й веселие, Тържествата й, новомесечията й и съботите й, И всичките й праздници; 12 И ще разваля лозите й и смоковниците й, Заради които рече: Те са моя заплата Която ми дадоха любовниците ми; И ще ги обърна в дъбрава; 13 И ще я посетя за дните на Ваалимите В които им кадеше, И се украшаваше с обеците си и огърлията си, И отиваше подир любовниците си, А мене забрави, говори Господ. 14 Но, ето, аз ще я предумам, И ще я заведа в пустинята, И ще й говоря по сърдцето й. 15 И от там ще й дам лозята й, И дола Ахор за двер на надежда; И ще пее там както в дните на младостта си, И както в деня на възлезването си из Египетската земя. 16 И в онзи ден, говори Господ, Ще ме наречеш: Мъж ми; И няма да ме наречеш вече: Ваал ми. 17 Защото ще отнема имената на Ваалимите от устата й; И няма да се поменуват вече с имената си. 18 И в онзи ден ще направя завет за тях Със зверовете на полето, И с птиците небесни, И с гадовете на земята; А лък, и меч, и бран ще съкруша от земята, И ще ги населя в безопасност. 19 И ще те сгодя за себе си във век; Ей ще те сгодя за себе си в правда, и в съдба, И в милост, и в щедроти; 20 И ще те сгодя за себе си във вярност; И ще познаеш Господа. 21 И в онзи ден ще отговоря, говори Господ, Ще отговоря на небесата, И те ще отговорят на земята; 22 И земята ще отговори на житото, И на виното, и на елея, И те ще отговарят на Иезраила. 23 И ще я насея за себе си на земята; И ще помилвам непомилваната; И ще река на людете си: Люде ми сте вие; И те ще рекат: Бог си ни ти.
3 И рече ми Господ: Иди още, залюби жена която, ако и да е залюбена от приятеля си, прелюбодейца е, според любовта Господня към Израилевите синове, които обаче гледат към чужди богове, и обичат млинове с грозде. 2 И наех си я за петнадесет сребърника, и за кор ечимик, и половин кор ечимик. 3 И рекох й: Ще седиш за мене много дни: да не блудуваш, нито да бъдеш на другиго; така и аз ще бъда за тебе. 4 Защото Израилевите синове ще седят много дни без цар, и без началник, и без жъртва, и без кумир, и без ефод и терафим. 5 После ще се върнат Израилевите синове и ще потърсят Господа Бога своего и Давида царя си; и ще прибегнат към Господа и към неговата благост в сетните дни.
Йоил
[редактиране]1 Словото Господне което биде към Иоила сина Фатуилева. 2 Слушайте това, стари; И дайте ухо, всички които населявате земята. Стана ли това в дните ви Или в дните на бащите ви? 3 Прикажете на чадата си за това, И чадата ви на чадата си, И чадата им на друг род. 4 Каквото остави гъсеницата, изпояде го скакалецът; И каквото остави скакалецът, изпояде го ателавът; И каквото остави ателавът, изпояде го пръгът. 5 Изтрезвете, пияници, та плачете; И лелекайте, всички винопийци, заради новото вино; Защото се отне от устата ви. 6 Понеже люде възлязоха на земята ми, Крепки и безбройни, На които зъбите са зъби лъвови, И имат членовни зъби на лъвица. 7 Туриха лозата ми в запустение, И смоковниците ми в сломение: Съвсем я обелиха и хвърлиха: Пръчките й останаха бели. 8 Плачи като сгодена девица опасана с вретище Заради мъжа на младостта си. 9 Хлебното приношение и възлиянието се отне От дома Господен: Сетуват свещениците, Служителите Господни. 10 Запустя полето, сетува земята; Защото се изгуби житото, Изсъхна новото вино, изчезна елеят. 11 Посрамете се, земледелци, и лелекайте, лозари, Заради пшеницата и заради ечимика; Защото жетвата на нивата се изгуби. 12 Лозата изсъхна И смоковницата изчезна: Нарът, и финикът, и ябълката, - Всичките дървета на полето изсъхнаха; Щото радостта изсъхна от человеческите синове. 13 Опашете се и плачете, свещеници: Лелекайте, служители на олтаря: Дойдете, пренощувайте във вретище, Служители на Бога моего; Защото хлебното приношение и възлиянието престана От дома на Бога вашего. 14 Осветете пост, прогласете тържество, Съберете старейшините, Всичките жители на земята, В дома на Господа Бога Вашего; И възопийте към Господа. 15 Уви за онзи ден! Защото денят Господен приближи, И ще дойде като гибел от Всесилнаго. 16 Не отне ли се храната пред очите ни, Веселието и радостта от дома на Бога нашего? 17 Сеянията изгниха под буците си, Житниците запустяха, Хранилищата се съсипаха; Защото житото изсъхна 18 Как въздишат скотовете! Скитат се стадата на говедата Защото нямат пасбище; Ей стадата на овците изгинаха. 19 Господи към тебе ще възопия, Защото огънят изнури пасбищата на пустинята, И пламикът изпогори всичките дървета на полето. 20 Даже и скотовете на полето поглеждат към тебе; Защото изсъхнаха потоците на водата, И огън изпояде пасбищата на пустинята.
2 Възтръбете с тръба в Сион, И възкликнете в светата ми гора: Да се разтреперят всички които населяват земята; Защото иде денят Господен, защото е близу, - 2 Ден на тъмнина и на мрак, Ден на облак и на мъгла: Като зора се разпростират върху горите Люде много и силни: Подобни тям не са били от века, Нито подир тях ще бъдат до годините на родове и родове. 3 Огън пояжда пред тях, И пламик опаля подир тях: Земята е като рай Едемски пред тях, И подир тях пустиня пуста; И няма да избегне от тях нищо. 4 Видът им е като вид на коне; И като конници, така ще тичат. 5 Като тропот на колесници Ще скачат по върховете на горите, Като хвучение на огнен пламик Който пояжда тръстта, Като крепки люде опълчени на бой. 6 Пред тях народите ще се разтреперят: Всичките лица ще побледнеят. 7 Ще тичат като юнаци: Като мъже ратници ще се качат на стената, И ще отиват всеки в пътя си, И не ще да развалят редовете си. 8 И не ще да оттласнат един другого: Ще отиват всеки в пътя си; И като падат върху оръжията Няма да се наранят. 9 Ще обикалят в града, Ще тичат по стената, Ще се качват по къщите, Ще влизат през прозорците като крадец. 10 Земята ще се потресе пред тях: Небесата ще треперят: Слънцето и луната ще помръкнат; И звездите ще оттеглят светенето си. 11 И Господ ще издаде гласа си пред войската си; Защото станът му е много голям; Защото извършителят на словото му е крепък; Защото денят Господен е голям и твърде страшен; И кой може да го стърпи? 12 И сега вече, говори Господ, Обърнете се към мене със всичкото си сърдце, И с пост, и с плач, и с ридание. 13 И раздерете сърдцето си, а не дрехите си, Та се обърнете към Господа Бога вашего; Защото е милостив и щедър, Дълготърпелив и многомилостив, И разкайва се за злото. 14 Кой знае, ще се повърне ли и разкае той, Та да остави благословение вслед себе си За хлебно приношение и възлияние на Господа Бога вашего? 15 Затръбете с тръба в Сион, Осветете пост, проповядайте тържество. 16 Съберете людете, осветете събранието, Свикайте старейшините, Съберете младенците и които сучат от цица: Да излезе младоженецът из ложницата си, И невестата из чертога си. 17 Да плачат свещениците, Служителите Господни, Между притвора и олтаря, И да рекат: Пощади, Господи, людете си, И не дай наследието си в поношение, Да ги обладаят езичниците: Защо да рекат между народите: Де е техний Бог? 18 И Господ ще поревнува за земята си, И ще се смили за людете си: 19 Ей, Господ ще отговори и рече на людете си: Ето аз ще ви проводя житото, И виното, и елея, та ще се наситите от тях; И няма да ви направя вече поношение между народите. 20 Но ще отдалеча от вас северния противоборец, И ще го оттласна към земя безводна и пуста, С лицето му към източното море, А задната му страна към западното море; И зловонието му ще възлезе, И смрадът му ще се възвиши, Защото е направил величия 21 Не бой се, земльо, радвай се и весели се; Защото Господ ще направи величия. 22 Не треперете скотове полски; Защото пасбищата на пустинята прозябват, Защото дървото носи плода си, Смоковницата и лозата издават силата си. 23 И вие, чада Сионови, радвайте се, И веселете се в Господа Бога вашего; Защото ви даде есенен дъжд с време И ще ви одъжди дъжд есенен И пролетен в първия месец. 24 И гумната ще се напълнят с жито, И жлебовете ще преливат с вино и елей. 25 И ще въздам годините които изпояде скакалецът, Ателавът, и пръгът, и гъсеницата, Голямата моя войска която проводих против вас 26 И ще ядете изобилно и ще се наситите И ще похвалите името на Господа Бога вашего Който направи чудесни дела с вас; И людете ми няма да се посрамят във век. 27 И ще познаете че аз съм всред Израил, И аз съм Господ Бог ваш, и няма друг никой; И людете ми няма да се посрамят във век. 28 И след това Ще излея Духа си на всяка плът; И ще пророчествуват синовете ви и дъщерите ви: Старците ви ще видят сънища, Юношите ви ще видят видения; 29 А още на рабите и на рабините В онези дни ще изливам Духа си. 30 И ще покажа чудеса на небесата и на земята, Кръв, и огън, и стълпове от дим. 31 Слънцето ще се обърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде денят Господен, великият и страшният. 32 И всеки който призове името Господне ще се спаси; Защото в гората Сион и в Ерусалим ще бъде спасение, Както рече Господ, И в останалите които Господ ще повикне.
3 Защото, ето, в онези дни и в онова време, Когато върна пленниците на Юда и на Ерусалим, 2 Ще събера още всичките народи Та ще ги сваля в Йосафатовия дол, И ще се съдя с тях там За людете си и наследието си Израиля, Когото разпръснаха между езичниците, И си разделиха земята ми; 3 И хвърлиха жребия заради людете ми; И дадоха дете за блудница; И продаваха момиче за вино та пиеха. 4 И що имате още да направите с мене вие, Тире, и Сидоне, И всички Палестински предели? Ще ми въздадете ли въздаяние? А вие ако ми въздадете, То без забава скоро ще върна въздаянието ви върху главите ви. 5 Защото взехте среброто ми и златото ми, И избраното ми благо изнесохте в храмовете си. 6 А Юдините синове и Ерусалимските синове Продадохте ги на Гръцките синове, За да ги отдалечите от пределите им. 7 Ето, аз ще ги дигна от мястото Дето ги продадохте, И ще върна въздаянието ви на главата ви. 8 И ще продам вашите синове и вашите дъщери В ръката на Юдините синове; И ще ги продадат на Савците, на народ далечен; Защото Господ говори. 9 Прогласете това в народите, Посветете бран, подигнете юнаците, Да се приближават, да възлизат всичките ратни мъже: 10 Изковете палечниците си за ножове И сърповете си за копия: Немощният да говори: Аз съм юнак. 11 Съберете се и дойдете от около, Всички народи, та се приберете на куп: Там свали ти Господи, юнаците си. 12 Да станат и да възлязат народите в дола Йосафатов; Защото там ще седна да съдя всичките народи изоколо. 13 Турете сърп, защото жетвата е узряла: Дойдете, слезте; защото жлебът е пълен, Поджлебниците се преливат; Понеже злината им е голяма. 14 Множества, множества в дола на отсъждането; Защото е близу денят Господен в дола на отсъждането. 15 Слънцето и луната ще помръкнат, И звездите ще оттеглят светенето си. 16 А Господ ще изрикае от Сион, И ще изпрати гласа си от Ерусалим; И небесата и земята ще се потресат; Но Господ ще е прибежище на людете си, И крепост на Израилевите синове. 17 Така ще познаете че аз съм Господ Бог ваш Който обитавам в Сион, и в светата си гора: Тогаз Ерусалим ще е свет, И чужденци няма да минат вече през него. 18 И в онзи ден Из горите ще капе мъст, И из хълмовете ще тече мляко, И по всичките Юдини потоци ще текат води, И извор ще излезе из дома Господен И ще пои Ситимския дол. 19 Египет ще е запустян, И Едом ще е пустиня пуста, Заради неправдите към синовете Юдини; Защото проляха кръв неповинна в земята им. 20 А Юда ще бъде населен във век, И Ерусалим из род в род. 21 И ще очистя кръвта им която не съм очистил: И Господ ще обитава в Сион.
Амос
[редактиране]5 Слушайте това слово, Плача който аз приемам заради вас, доме Израилев: - 2 Падна, няма да стане вече Израилевата девица: Хвърлена е на земята си: Няма кой да я дигне. 3 Защото така говори Господ Иеова: Градът от който излазяха тисяща ще остане със сто, И из който излазяха сто ще остане с десет, За дома Израилев. 4 Защото така говори Господ към Израилевия дом: Потърсете мене, и ще живеете. 5 И не търсете Ветил, И не влизайте в Галгал, И не заминвайте във Вирсавее; Защото Галгал непременно ще отиде в плен, И Ветил ще стане нищо. 6 Потърсете Господа и ще живеете; Да се не устреми като огън върх Йосифовия дом Та го пояде, без да има кой да гаси във Ветил. 7 Вие които обръщате съда в пелин И хвърляте наземи правдата, 8 Потърсете тогози който прави Плиядите и Ориона, И обръща смъртната сянка в зора, и И помрачава деня в нощ, - Тогоз който повиква морските води И ги излива по лицето на земята, Иеова е името му, - 9 Тогоз който подига внезапно гибел против крепкия, И гибел достига в твърделите. 10 Мразят тогоз който обличава в портата, И гнусят се от тогоз който говори с правота. 11 За то, понеже угнетявате сиромаха И вземате от него данък жито, Ако и да съградихте домове от дялани камене, Няма обаче да живеете в тях: Ако и да насадихте лозя желателни, Няма обаче да пиете виното им. 12 Защото зная многото ваши престъпления И тежките ви грехове, Вие които угнетявате праведния, приемате дарове, И окривявате сиромасите в портата. 13 За то разумният ще мълчи в онова време; Защото е зло време 14 Потърсете доброто, а не злото, За да живеете; И така Господ Бог на Силите ще е с вас, Както рекохте. 15 Мразете злото и обичайте доброто, И поставете правосъдие в портата; Негли Господ Бог на Силите помилва остатъка Йосифов. 16 За то Иеова, Бог на Силите, Господ говори така: Ридание ще бъде по всичките стъгди; И по всичките пътища ще говорят: Горко! горко! И ще повикат земеделеца на сетувание, И изкусните оплакватели на ридание; 17 И във всичките лозя ще има ридание; Защото ще замина през сред тебе, говори Господ. 18 Горко на онези които желаят деня Господен! За какво ще ви е той? Денят Господен е тъмнина, а не виделина; 19 Както ако би бягал человек от лицето на лъв, И би го срещнала мечка; Или ако влезеше в дом, и, като опре ръката си о стената, Ухапеше го змия. 20 Не ще ли да е тъмнина денят Господен, а не виделина? Ей, мрак, който и блистание няма. 21 Намразих, отвърнах се от празднуванията ви, И няма да обоня в тъжествените ви събрания. 22 Ако ми принесете всесъженията и жъртвите си, Няма да ги приема, И няма да погледна към примирителните жъртви на хранените ви. 23 Отмахни от мене метежа на песните си; И свирнята на псалтирите ти не ща да чуя; 24 Но съдбата да тече като вода, И правдата като поток, който не пресъхнува. 25 Да ли жъртви и приношения ми принесохте, доме Израилев, четиридесет години в пустинята? 26 А още взехте и шатъра на вашего Молоха, И Хиуна, идолите си, Звездата на вашите богове Които направихте за себе си. 27 За то ще ви преселя оттатък Дамаск, Говори Господ: Бог на Силите е името му.
Авдий
[редактиране]1 Видение Авдиево. Така говори Господ Иeова за Едом: чухме известие от Господа, И вестител се проводи при народите: Станете, и да станем против него на бран. 2 Ето, направих те малък между народите; Твърде си презрян. 3 Прелъстила тя е гордостта на сьрдцето ти, Тебе който живееш в разселините на канарите, Тебе на когото жилището е високо, Който говориш в сьрдцето си: Кой ще ме свали до земята? 4 Ако се възвисиш ти като орел, И туриш гнездото си между звездите, И от там ще те сваля, говори Господ. 5 Ако дойдеха крадци при тебе, Ако разбойници през нощ (Как биде изтребен ти!) Не щяха ли да грабнат което бе доволно за тях? Ако гроздоберци дойдеха при тебе, Не щяха ли да оставят пабирък? 6 Как се издири Исав! Откриха се скришниците му! 7 Всичките мъже на съюза ти Изпратиха те до предела ти: человеците, които бяха в мир с тебе измамиха те И се преукрепиха против тебе: Които ядяха хляба ти туриха примка под тебе: Няма разум в него. 8 В онзи ден, говори Господ, Не ща ли да погубя и мъдрите от Едом И благоразумието от гората на Исава? 9 И ратниците ти, Темане, ще се уплашат, За да се изтреби с клане всеки человек от гората на Исава. 10 Заради неправдата към брата ти Якова Ще те покрие срам, И ще се изтребиш за всегда. 11 В деня в който стоеше ти отсреща, В деня в който другородците завождаха в плен войската му, И чужденците влязоха в портите му, И хвърлиха жребие вьрх Ерусалим, Беше и ти като един от тях. 12 Не трябваше обаче да гледаш В деня на брата си, В деня на отчуждението му; Нито да се радваш за Юдините синове В деня на загинването им; Нито да велеречиш в деня на угнетението им. 13 Не трябваше да влезеш в портата на людете ми В деня на бедствието им, Нито да гледаш и ти в злощастието им В деня на бедствието им, Нито да туриш ръка върх имота им В деня на бедствието им. 14 Нито трябваше да застанеш на разпътията За изтребление на бежанците му, Нито да предадеш останалите му В деня на угнетението им. 15 Защото денят Господен е близу вьрх всичките народи: Както си направилъ, ще бъде и на тебе: Въздаянието ти ще се върне на главата ти. 16 Защото както вие пиехте на светата ми гора, Така ще пият винаги всичките народи; Ей, ще пият, и ще изсръбват, И ще бъдат като че не са били. 17 А на гората Сион ще има спасение, И ще е света; И домът Яковов ще наследи наследията си. 18 И Якововът дом ще е огън, И Иосифовът дом пламик, А Исавовът дом като слама; И ще се разпалят против тях и ще ги изпоядат; И не ще да има остатък от Исавовия дом; Защото Господ говори. 19 И южните ще наследят Исавовата гора, И полянците, Филистимците: И ще наследят нивите Ефремови и нивите Самарийски, А Вениамин, Галаад; 20 И запленената тая войска на Израилевите синове Ще наследи земята на Хананейците до Сарепта; И запленените Ерусалимски които са в Сефарад Ще наследят южните градове; 21 И ще възлязат избавители на гората Сион За да съдят гората Исавова; И царството ще е Господне.
Йон
[редактиране]1 И слово Господне биде към Иона сина Аматиев и рече: 2 Стани, иди в Ниневия, големия град, та проповядай против него; защото нечестието им възлезе пред мене. 3 И стана Иона за да побегне в Tарсис от лицето на Господа; и слезе в Иопия и намери кораб който отхождаше в Тарсис, и заплати превоза му и влезе в него, за да отиде с тях в Тарсис от лицето на Господа. 4 Но Господ подигна голям вятър върху морето, и стана голяма буря в морето; и корабът бедствуваше да се съкруши. 5 И корабниците се уплашиха, и извикаха всеки към своя си бог, и хвърлиха в морето съсъдите които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Иона бе слязъл в дъното на кораба и легнал, и спеше дълбоко. 6 И приближи се при него корабоначалникът та му рече: Защо спиш? Стани, призови Бога си, негли Бог ни помене и не загинем. 7 И рекоха всеки на ближния си: Елате и да хвърлим жребие та да познаем заради кого е това зло върху нас. И хвърлиха жребие; и падна жребието върху Иона. 8 Тогаз му рекоха: Кажи ни сега за кого е това зло върх нас. Каква ти е работата? и от де идеш? От коя си земя? и от кои си люде? 9 А той им рече: Аз съм Евреин; и боя се от Господа Бога небеснаго който направи морето и сушата. 10 Тогаз се уплашиха человеците с голям страх, и му рекоха: Що е това което си направил? Защото познаха человеците че бягаше от лицето Господне, понеже беше им обявил това. 11 И рекоха му: Що да ти сторим за да се утиши морето за нас? Защото морето се обуряваше още повече. 12 И рече им: Вземете ме та ме хвърлете в морето, и морето ще се утиши за вас; защото аз познавам че поради мене стана тая голяма буря върху вас 13 А человеците гребяха силно за да се върнат към сушата, но не можаха; защото морето се обуряваше още повече против тях. 14 За то извикаха към Господа и рекоха: Молим се, Господи, молим се да не загинем заради живота на тогози человек; и не налагай върх нас неповинна кръв; защото ти, Господи, си направил както си щял. 15 И взеха Иона и го хвърлиха в морето; и морето се спря от яростта си. 16 Тогаз человеците се убояха от Господа с голям страх; и принесоха жъртва Господу, и направиха обричания. 17 И бе определил Господ една голяма риба да погълне Иона. И пребиде Иона в корема на рибата три дни и три нощи.
2 И помоли се Иона Господу Богу своему из корема на рибата 2 и рече: - Извиках в скръбта си към Господа, и ме послуша: Из корема на ада извиках, и ти чу гласа ми. 3 Защото ме хвърли ти в дълбочините, в сърдцето на морето, И обиколиха ме потоци: Всичките твои вълни и вълненията ти преминаха върх мене. 4 И аз рекох: Отхвърлен съм от очите ти; Но ще погледна пак към светия твой храм. 5 Водите ме окружиха до душа, Бездната ме обгърна, Морский бурен се обви около главата ми. 6 Слязох до дъното на горите, Вереите земни бяха отгоре ми за винаги; Но избавил си живота ми из рова, Господи Боже мой. 7 Като чезнеше в мене душата ми поменах Господа; И молитвата ми влезе при тебе в светия ти храм. 8 Които пазят лъжливите суети Отчуждават се от помилването си. 9 Но аз ще ти принеса жъртва с глас на хвала; Ще отдам което съм се обрекъл. Спасението е от Господа. 10 И заповяда Господ на рибата, та избълва Иона на сушата.
3 И слово Господне биде към Иона втори път, и рече: 2 Стани, иди в Ниневия, големия град, и проповядай му проповядането което ти аз говоря. 3 И стана Иона и отиде в Ниневия според словото Господне; а Ниневия бе град твърде голям, три дни път. 4 И начна Иона и вървя през града един ден път, и проповяда и рече: Още четиридесет дни, и Ниневия ще бъде съсипана. 5 И мъжете на Ниневия повярваха в Бога, проповядаха пост, и се облякоха с вретище, от най големия им до най-малкия им; 6 защото словото бе стигнало до Ниневийския цар, и стана от престола си, и съблече одеждата си от себе си, и се покри с вретище, и седна на пепел. 7 И проповяда се и прогласи се в Ниневия със заповед от царя и от големците му, и каза се: человеците и скотовете, говедата и овците да не вкусят нищо, нито да пасат, нито вода да пият; 8 но человек и скот да се покрият с вретища, и да викат крепко към Бога, и да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата която е в ръцете му. 9 Кой знае да ли не ще се повърне и разкае Бог, и се върне от гнева на яростта си, та не погинем? 10 И видя Бог делата им че се върнаха от лошия си път; и се разкая Бог заради злото което рече да им направи, и го не направи.
4 И стана много мъчно на Иона, и възнегодува. 2 И помоли се Господу и рече: О Господи, не беше ли тази думата ми когато бях още в отечеството си? За то предварих да бягам в Тарсис; защото знаех че си ти Бог благоутробен и милосерд, дълготърпелив и многомилостив, и се разкайваш за злото. 3 И сега, Господи, вземи, моля ти се, душата ми от мене; защото ми е по-добре да умра нежели да живея. 4 И рече Господ: Добре ли е да негодуваш? 5 И излезе Иона из града, и седна към източната страна на града, и там си направи колиба, и седеше под нея на сянката доде да види що имаше да стане на града. 6 И определи Господ Бог една тиква, която възлезе над Иона за да е сянка над главата му, за да го олекчи от скърбъта му. И зарадва се Иона заради тиквата с радост голяма. 7 И когато се зазори на утринта определи Бог един червей, и порази тиквата, и изсъхна. 8 И щом изгрея слънцето определи Бог източен горещ вятър; и нападна слънцето върху главата на Иона щото премираше; и поиска в сърдцето си да умре; и рече: По-добре ми е да умра нежели да живея. 9 И рече Бог на Иона: Добре ли е да негодуваш за тиквата? И рече: Добре е да негодувам до смърт. 10 И рече Господ: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я възрастил, която се роди в една нощ и в една нощ се загуби. 11 И аз не трябваше ли да пожаля Ниневия, великия град в който има повече от дванадесет тми человеци които не различават десницата си от левицата си, и скотове много?
Матей
[редактиране]1 Родословието на Исуса Христа, Сина Давидова, сина Авраамова. 2 Авраам роди Исаака; а Исаак роди Якова; а Яков роди Юда и братята му; 3 а Юда роди Фареса и Зара от Тамар; а Фарес роди Есрома; а Есром роди Арама; 4 а Арам роди Аминадава; а Аминадав роди Наасона; а Наасон роди Салмона; 5 а Салмон роди Вооза от Рахав; а Вооз роди Овида от Рут; а Овид роди Иесея; 6 а Иесей роди цар Давида; а цар Давид роди Соломона от Уриевата жена; 7 а Соломон роди Ровоама; а Ровоам роди Авия, а Авия роди Аса; 8 а Аса роди Иосафата; а Иосафат роди Иорама; а Иорам роди Озия; 9 а Озия роди Иоатама; а Иоатам роди Ахаза; а Ахаз роди Езекия; 10 а Езекия роди Манасия, а Манасия роди Амона; а Амон роди Иосия; 11 а Иосия роди Иехония, и братята му около преселението Вавилонско. 12 А след преселението Вавилонско, Иехония роди Салатиила, а Салатиил роди Зоровавела; 13 а Зоровавел роди Авиуда; а Авиуд роди Елиакима; а Елиаким роди Азора; 14 а Азор роди Садока; а Садок роди Ахима; а Ахим роди Елиуда; 15 а Елиуд роди Елеазара; а Елеазар роди Мотана; а Мотан роди Якова; 16 а Яков роди Иосифа мъжа на Мария, от която се роди Исус, който се нарича Христос. 17 И така всичките родове от Авраама до Давида четиринадесет рода са; и от Давида до преселението Вавилонско, родове четиринадесет; и от преселението Вавилонско до Христа, родове четиринадесет. 18 А рождението на Исуса Христа така бе; като бе сгодена майка му Мария за Иосифа, доде още не бяха се съединили, намери се непразна от Духа Святаго. 19 А Иосиф маж й, понеже бе праведен и не искаше да я опозори, науми си тайно да я напусне. 20 Но това когато помисли той, ето, ангел Господен яви му се на сън и казваше: Иосифе сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея от Духа Светаго е. 21 А ще роди син, и ще му наречеш името Исус; защото той ще спаси своите люде от греховете им. 22 И всичко това биде, за да се сбъде реченото от Господа чрез пророка, който казва: 23 Ето дева ще зачене и ще роди син, и ще му нарекат името Емануил, което се тълкува, Бог с нас. 24 И като стана Иосиф от сън, стори както му повели ангел Господен, и взе жена си; 25 И не я познаваше докато тя роди сина си първороден, и той му нарече името Исус.
4 Тогаз въведен бе Исус от Духа в пустинята, да бъде изкушен от дявола.
2 И като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, напокон огладне.
3 И дойде при него изкусителят и рече: Ако си Син Божий, речи тези камъни да станат хлебове.
4 А той отговори и рече: Писано е: Не само с хляб ще живее человек, но с всяко слово което изхожда из Божиите уста.
5 Тогава го завожда дяволът в светия град и поставя го на крилото на храма,
6 и казва му: Ако си Син Божий, хвърли се долу; защото е писано: На ангелите си ще заповеда за тебе, и на ръце ще те подигат, да не би да препънеш в камик ногата си.
7 Рече му Исус: Пак е писано: Да не изкусиш Господа Бога твоего.
8 Пак го завожда дяволът на една планина много висока и показва му всичките царства световни, и славата им;
9 И казва му: Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.
10 Тогаз Исус му казва: Махни се, Сатано; защото е писано: Господу Богу твоему да се поклониш, и само нему да послужиш.
11 Тогава го остави дяволът; и, ето, ангели пристъпиха и служеха му.
12 А когато чу Исус че Иоан бе предаден, отиде в Галилея.
13 И като остави Назарет, дойде и засели се в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови;
14 да се сбъдне реченото чрез пророка Исаия, който казва:
15 Земята Завулонова и земята Нефеалимова на пътя край морето, отвъд Иордан, Галилея езическа;
16 народ който седеше в тъмнина виде виделина голяма, и на седящите в страна и сянка смъртна виделина им възсия.
17 От тогава започна Исус да проповядва и да казва: Покайте се; защото наближи царството небесно.
18 И като вървеше Исус покрай морето Галилейско, виде двамина братя, Симона нарицаемия Петър, и брата му Андрея, че хвърляха мрежа в морето, защото бяха риболовци.
19 И казва им: Елате след мене, и ще ви направя ловци на человеци.
20 И те тутакси оставиха мрежите и отидоха след него.
21 И като позамина от там, виде други двамина братя, Якова Зеведеева и брат му Иоана с отца им Зеведея в една ладия че кърпеха мрежите си, и повика ги.
22 А те тоз час оставиха ладията и отца си, и отидоха след него.
23 И обхождаше Исус всичката Галилея, та поучаваше в съборищата им, и проповедваше благовестието на царството, и изцеляваше всека болест и всека немощ между народа.
24 И разчу се слух за него по всичка Сирия, и довождаха при него всичките болни, които имаха различни болести и мъки, и беснуеми, и лунатици, и разслабени; и ги изцели.
25 И вървеше след него народ много из Галилея и Декапол, из Иерусалим и Юдея, и из отвъд Иордан.
5 А като виде многото народ, възлезе на гората, и щом седна пристъпиха до него учениците му: 2 И отвори устата си та ги поучаваше и говореше: 3 Блажени нищите духом; защото е тяхно царството небесно. 4 Блажени нажалените, защото те ще се утешат. 5 Блажени кротките; защото те ще наследят земята. 6 Блажени които гладуват и жадуват за правдата; защото те ще се наситят. 7 Блажени милостивите; защото те помилвани ще бъдат. 8 Блажени чистосърдечните; защото те ще видят Бога. 9 Блажени миротворците; защото те синове Божии ще се нарекат. 10 Блажени гонените заради правдата; защото е тяхно царството небесно. 11 Блажени сте когато ви похулят и ви изгонят, и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене. 12 Радвайте се и веселете се, защото е голема на небесата вашата заплата: понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас. 13 Вие сте солта на земята: а ако солта избезсолее, с какво ще се осоли? За нищо вече не струва, освен да се изхвърли вън, и да се тъпче от человеците. 14 Вие сте виделината на светът; град поставен на гора не може да се укрие. 15 Нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички които са в къщи. 16 Така да просветне вашата виделина пред человеците, за да видят добрите ваши дела, и да прославят Отца вашего, който е на небеса. 17 Да не мислите че аз дойдох да разруша закона или пророците; не дойдох да разруша, но да изпълня. 18 Защото, истина ви казвам докле да премине небето и земята, една реска, или една точка от закона няма да премине, дори се всичко не сбъдне. 19 И тъй, който наруши една от най малките тези заповеди, и научи така человеците, най-малък ще се нарече в царството небесно; а който стори и научи, той ще велик да се нарече в царството небесно. 20 Защото, казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и Фарисеите, няма да влезете в царството небесно. 21 чули сте че е речено на старовременните: Не убивай, и който убие, ще бъде повинен на съд. 22 А пък аз ви казвам, че всякой, който ся гневи на брата си без причина, ще бъде повинен на съд; и който рече на брата си, Рака, повинен ще е за пред събора; а който му рече, Безумне, ще бъде повинен за пъкълът огнений. 23 И тъй, ако принесеш дара си на олтара, и там се усетиш, че брат ти има нещо на тебе; 24 остави дарът си там пред олтаря, и иди, първом се примири с брата си, и тогаз ела та принес дарът си. 25 Спогодявай се с противника си скоро, доде си на пътя с него, да не би противникът ти да те предаде съднику, а съдникът те предаде на слугата, и те хвърлят в тъмница. 26 Истина ти казвам: Няма да излезеш от там, докле не отдадеш най-последния кодрант. 27 чули сте че е речено на старовременните: Не прелюбодействувай. 28 Но аз ви казвам, че всеки който гледа жена за да я пожелае, той е прелюбодействувал вече с нея в сърцето си. 29 Ако ли десното твое око те съблазнява, извади го, и хвърли го от себе си; защото по-добре ти е да погине един от твоите удове, а не всичкото твое тело да бъде хвърлено в пъкъла. 30 И ако дясната твоя ръка тя съблазнява, отсечи я и хвърли я от себе си; защото по-добре ти е да погине един от твоите удове, и да не бъде всичкото твое тело хвърлено в пъкъла. 31 Речено е още: Който си напусне жената, да й даде разводно писмо. 32 А пак аз ви казвам, че който напусне жената си, освен по причина на прелюбодеяние, прави я да прелюбодействува, и който се ожени за напусната прелюбодействува. 33 Пак сте чули че е речено на старовременните: Не си престъпувай клетвата, но да изпълниш клетвите си пред Господа. 34 Но аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито с небето, защото е престол Божий; 35 нито със земята, защото е подножие на нозете му; нито с Иерусалим, защото е град на Царя великаго; 36 Нито с главата си недей се кълна, защото не можеш ни един косъм да направиш бял или черен. 37 Но да бъде речта ви, Ей, ей; не, не; а от това повечето от лукаваго е. 38 чули сте че е речено: Око за око, и зъб за зъб. 39 А пак аз ви казвам; Да се не противите злому; но който те плесне по десната страна, обърни му и другата. 40 И на тогози който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и връхната си дреха. 41 И който тя понуди да идеш с него една миля, иди с него две. 42 Който проси от тебе, дай му; и който иска да заеме от тебе, недей се отвръща от него. 43 чули сте, че е речено: Да любиш ближния си, и да ненавиждаш врагът си. 44 Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тези, които ви ненавиждат, и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят: 45 за да бъдете синове на Отца вашего, който е на небеса: защото той повелява на слънцето си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и неправедните. 46 Защото ако любите любящите вас, коя заплата имате? Не правят ли това и митарите? 47 И ако поздравявате само братята си, що повече правите? Не правят ли така и митарите? 48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небеса.
6 Внимавайте да не правите своите милостини пред человеците за да ви виждат; инак немате заплата при Отца вашего който е на небеса. 2 И тъй, кога правиш милостиня, не треби пред себе си, както правят лицемерите по съборищата и по улиците, за да се прославят от человеците; истина ви казвам, приимат вече заплатата си. 3 А ти кога правиш милостиня, да не узнае левата ти ръка, що прави десницата ти; 4 за да бъде твоята милостиня в тайно; и Отец твой, който види в тайно, ще ти въздаде на яве. 5 И кога се молиш, не бивай както лицемерите; защото те обичат да си правят молбата стоеще по съборищата и по ъглите на улиците за да се явят на человеците; истина ви казвам, че приимат заплатата си. 6 А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, който е в тайно, и Отец ти, който види в тайно, ще ти въздаде на яве. 7 А кога се молите, не говорете излишни думи, както езичниците, защото мислят, че в многословието си ще бъдат послушани. 8 И тъй, не се уподобявайте на тех; защото Отец ви знае от що имате нужда, преди вие да му попросите. 9 А вий така се молете: Отче наш, който си на небеса, да се свети името твое; 10 да дойде царството твое; да бъде волята твоя, както на небето, така и на земята; 11 хлеба наш насъщний дай нам днес; 12 и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници; 13 и не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго; защото е твое царството и силата и славата во веки. Амин. 14 Защото ако простите вий на человеците съгрешенията им, ще прости и вам Отец ваш небесний; 15 ако ли вие не простите на человеците съгрешенията им, то и Отец ваш нема да ви прости съгрешенията ваши. 16 А кога постите, не бивайте, както лицемерите, намръщени; защото помрачават лицата си за да се явят на человеците че постят; истина ви казвам, че те вече си приимат заплатата. 17 А ти, кога постиш, помажи главата си, и лицето си омий; 18 Да се не покажеш пред человеците че постиш, но Отцу твоему който е в тайно; и Отец твой, който види в тайно, ще ти въздаде на яве. 19 Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат; 20 Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават нито крадат; 21 защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. 22 Светило на телото е окото; и тъй, ако е окото ти чисто, всичкото ти тело светло ще бъде. 23 ако ли бъде окото ти лукаво, всичкото ти тело тъмно ще бъде. И тъй, виделината, която е в тебе, ако е тъмнина, то тъмнината колко ще е? 24 Никой не може на двамина господари да работи; защото или едного ще възненавиди, а другиго ще възлюби; или едному ще бъде привържен, а другиго ще презира. Не можете да работите Богу и Мамону. 25 Заради това казвам ви: Не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете; нито за телото ваше, какво ще облечете. Не е ли животът по драгоценен от храната, и телото от облеклото? 26 Погледнете на птиците небесни, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тех? 27 И кой от вас като се грижи, може да приложи един лакът на ръстът си? 28 И за облекло защо се грижите? Разсмотрете криновете в полето как растат; не се трудят, нито предат, 29 но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен както един от тях. 30 И ако Бог така облича тревата на полето, която я днес има, и утре я в пещ хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери? 31 И тъй недейте се грижи, и не думайте, какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем? 32 (защото всичко това езичниците го търсят;) понеже Отец ваш небесни знае че имате нужда от всичко това. 33 Но търсете първом царството Божие и правдата негова; и всичко това ще ви се приложи. 34 За това недейте се грижи за утре; защото утрешният ден ще се погрижи за себе си. Доста е на деня неговото му зло.
8 А когато слезе от гората, последваха го народ много.
2 И, ето, един прокажен дойде, кланяше му се и говореше: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.
3 Тогаз Исус простре ръката си, допре се до него и каза: Искам, бъди очистен; и тоз час очисти му се проказата.
4 И казва му Исус: Гледай да не кажеш никому; но иди, покажи себе си свещенику, и принес дара, който е Мойсей повелел за свидетелство тем.
5 А когато влезе Исус в Капернаум, пристъпи при него некой си стотник, та му се молеше,
6 а казваше: Господи, момчето ми лежи у дома разслабено, и мъчи се зле.
7 Казва му Исус: Аз ще дойда и го изцеля.
8 Отговори стотникът и рече му: Господи! не съм достоен да влезеш под стрехата ми; но речи само реч, и ще оздравее момчето ми.
9 Защото и аз съм человек под власт, и имам подчинени на себе си войни; и казвам на тогози: Иди, и отхожда; и на другиго: Дойди, и дохожда; и на слугата си: Стори това, и струва го.
10 И като чу Исус, почуди се, и рече на ония които идеха след него: Истина ви казвам: Нито в Израиля съм намерил толкози вера.
11 И пак ви казвам, че мнозина от изток и запад ще дойдат, и ще насядат с Авраама, и Исаака и Якова в царство небесно;
12 а синовете на царството ще бъдат изпъдени в най-външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
13 И рече Исус на стотника: Иди, и както си повервал, нека ти бъде. И оздраве момчето му в същия час.
14 И когато дойде Исус в Петровата къща, виде че тъща му лежеше болна от огница.
15 И похвана я за ръката, и огницата я остави; и стана, та им служеше.
16 И когато се свечери, доведоха му мнозина беснуеми, и изпъди духовете с една реч, и колкото болни имаше изцели ги:
17 да се сбъде реченото чрез пророка Исая, който казва: Той взе на себе си нашите немощи, и болестите наши понесе.
18 И като видя Исус много народ около себе си, повеле да минат отвъд.
19 И пристъпи един книжник, та му рече: Учителю! ще дойда след тебе, където идеш.
20 Казва му Исус: Лисиците си имат легла, и птиците небесни гнезда; а Син человеческий нема де глава да подклони.
21 А друг от неговите ученици рече му: Господи, дозволи ми първом да ида и да погреба отца си.
22 Но Исус му рече: Върви след мене, и остави мъртвите да погребат мъртвите си.
23 И когато влезе в ладията, учениците му влязоха след него.
24 И ето, буря голема биде на морето, така щото вълните покриваха ладията: а той спеше.
25 И пристъпиха учениците му та го събудиха и казаха: Господи! спаси ни; погинваме.
26 А той им казва: Що сте страхливи, маловери? Тогаз стана, запрети на ветровете и на морето, и тишина голяма биде.
27 А человеците се чудеха и казваха: Какъв е този, че и ветровете и морето го послушват?
28 И като дойде той отвъд в Гаргесинската земя, срещнаха го двама беснуеми, които излязоха из гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път.
29 И ето, извикаха и казваха: Що имаш ти с нас, Исусе, Сине Божий? дошел си тука преди време ли да ни мъчиш?
30 А на далеко от тях имаше стадо от много свине, което пасеше.
31 И бесовете му се молеха и казваха: Ако ни изпъдиш, дозволи ни да отидем в стадото на свинете.
32 И рече им: Идете. И те, щом излязоха, отидоха в стадото на свинете; и ето, всичкото стадо на свинете устреми се през стръмнината в морето, и погинаха в водата.
33 А свинопасците побегнаха, и като дойдоха в града, известиха всичко, и това що стана с беснуемите.
34 И ето, цел град излезе да посрещне Исуса, и като го видеха, помолиха му се да отиде от техните предели.
10 И призова дванадесетте свои ученици, та им даде власт над нечистите духове, да ги изпъждат, и да изцеляват всяка болест и всяка немощ.
2 А имената на дванадесетте Апостоли са тези: първий Симон, който се казва Петър, и Андрей брат негов; Яков Зеведеев, и Иоан брат негов;
3 Филип, и Вартоломей; Тома, и Матей митарят, Яков Алфеев, и Левей наричан Тадей;
4 Симон Кананит, и Юда Искариотски, който го и предаде.
5 Тези дванадесет отпрати Исус, и заповеда им, и каза: На път езически да не идете, и в град Самарянски да не влезете;
6 но ходете повече при погиналите овци от дома Израилев.
7 И където ходите, проповедвайте и казвайте: Царство небесно наближи.
8 Болни изцелявайте, прокажени очищавайте, мъртви - възкресявайте, бесове изпъждайте; даром сте приели, даром давайте.
9 Не вземайте нито злато, нито сребро, нито мед в поясите си;
10 нито тържик за път, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана
11 И в който град или село влезете, изпитайте кой е в него достоен, и там оставайте докле си излезете.
12 А на влезване в дома поздравявайте го;
13 И ако бъде домът достоен, нека дойде на него вашият мир; ако ли не бъде достоен, мирът ви към вас да се възвърне.
14 И който ви не приеме, нито послуша вашите думи, кога излезвате из онзи дом, или из онзи град, изтърсете праха от нозете си.
15 Истина ви казвам: По-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, нежели на онзи град.
16 Ето, аз ви провождам като овци между вълци; бъдете прочее разумни като змиите, и незлобиви като гълъбите.
17 А пазете се от человеците; защото на съдовища ще ви предават, и в съборищата си ще ви бият.
18 И пред владетели и царе ще ви извождат заради мене, в свидетелство на тех и на езичниците.
19 А когато ви предадат, недейте се грижи как, или какво ще говорите; защото ще ви се даде в онзи час какво ще говорите.
20 Защото не сте вие които говорите, но Духът на Отца вашего, който говори във вас.
21 И брат брата ще предаде на смърт, и отец чадо; и ще възстанат чада връх родителите си и ще ги умъртвят.
22 И ще бъдете от всички ненавиждани заради моето име; а който претърпи до край, той ще спасен да бъде.
23 А когато ви гонят в този град, бегайте в другият, защото истина ви казвам: Нема да свършите градовете Израилеви, докле дойде Синът человеческий.
24 Не е ученик по-горен от учителя си, нито слуга по горен от господаря си.
25 Доста е на ученика да бъде като учителя си, и слугата като господаря си. Ако стопанина на дома нарекоха Веелзевул, колко повече домашните негови?
26 И тъй не бойте се от тех; защото нема нищо покрито, което да се не открие; и тайно което да се не узнае.
27 Което ви говоря в тъмнината, кажете го на видело, и което чуете на ухо, проповедайте го отгоре на покрива.
28 И да се не боите от онези, които убиват телото, а душата не могат да убият; но да се боите повече от оногоз, който може и душа и тело да погуби в пъкъла.
29 Не се ли продават две врабчета за един асарий? и ни едно от тех нема да падне на земята, без волята на Отца вашего.
30 А вам и космите на главите ви всичките са преброени.
31 Не бойте се прочее, вий сте от много врабчета по-добри.
32 И тъй всеки, който изповеда мене пред человеците, ще изповедам и аз него пред Отца моего, който е на небеса.
33 А който се отрече от мене пред человеците, ще се отрека и аз от него пред Отца моего който е на небеса.
34 Да не мислите че дойдох да туря мир на земята; не дойдох да туря мир, но нож.
35 Защото дойдох да разлъча человек против баща му, и дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й.
36 И неприятели человеку ще бъдат домашните му.
37 Който люби баща или майка повече от мене, не е за мене достоен.; и който люби син или дъщеря повече от мене, не е за мене достоен.
38 И който не взема кръста си, и не следва подире ми, не е достоен за мене.
39 Който намери животът си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене животът си, ще го намери.
40 Който вас прима, мене прима; и който прима мене, прима тогоз който ме е проводил.
41 Който прима пророк в име на пророка, заплата на пророк ще вземе; и който прима праведник в име на праведник, заплата на праведник ще вземе.
42 И който напои едного от тези малките само с една чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, нема да изгуби заплатата си.
11 И когато свърши Исус заповеданията си към дванадесетте свои ученици, мина от там, да поучава и да проповедва по градовете им. 2 А Иоан като чу в тъмницата делата Христови, проводи двама от учениците си, 3 и рече му; Ти ли си който има да дойде, или другиго да очакваме? 4 И отговори Исус и рече им: Идете, възвестете на Иоана, това което чувате и видите; 5 слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очищават, и глухи прочуват; мъртви възкръсват, и на сиромасите се благовествува. 6 И блажен е който се не съблазни в мене. 7 И когато те си отхождаха, начена Исус да говори на народа за Иоана: Какво излезохте да видите в пустинята? тръст ли от ветъра разлюлявана? 8 Но какво излезохте да видите? человек ли с меки дрехи облечен? Ето, тези които носят меки дрехи в царски домове са. 9 Но какво излезохте да видите? пророк ли? Ей казвам ви, и повече от пророк. 10 Защото този е за когото е писано: Ето аз провождам вестителя моего пред твоето лице, който ще приготви пътя ти пред тебе. 11 Истина ви казвам, между родените от жени не се е повдигнал по-голям от Иоана Кръстителя; а най малкият в царство небесно е по-голем от него. 12 А от дните на Иоан Кръстителя до нине, царство небесно на сила се взема, и които се насилят те го грабнуват. 13 Защото всичките пророци и законът до Иоана пророкуваха. 14 и ако щете да приемете това, той е Илия, който имаше да дойде. 15 Който има уши да слуша, нека слуша. 16 А на какво да уподобя този род? Подобен е на деца, които седят на пазаря и викат на дружината си, 17 и казват: Свирихме ви, и не играхте; ридахме ви, и не плакахте. 18 Защото, дойде Иоан, който не ядеше, ни пиеше; и казват: Бес има. 19 Дойде Син человечески, който яде и пие; и казват: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците. И оправда се мъдростта от чадата си. 20 Тогаз начена да укорява градовете, в които станаха повечето негови чудеса, защото се не покаяха. 21 Тежко ти, Хоразине! тежко ти Витсаидо! защото, чудесата които във вас станаха, ако беха станали в Тир и Сидон, отколе биха се във вретище и пепел покаяли. 22 Но казвам ви, на Тир и Сидон наказанието в съдния ден по леко ще бъде, нежели на вас. 23 И ти, Капернауме, който си се до небеса възвисил, до ада ще се смъкнеш; защото чудесата които станаха в тебе, ако ставаха в Содом, той би до днес останал. 24 Но казвам ви, че на земята Содомска по леко ще бъде наказанието в съдния ден, нежели на тебе. 25 В онова време отговори Исус и рече: Прославям те Отче, Господи на небето и на земята, че си утаил това от мъдрите и разумните, и открил си го на младенците. 26 Ей, Отче, защото така бе угодно пред тебе. 27 Всичкото ми е предадено от Отца моего; и никой не познава Сина, тъкмо Отец; нито Отца познава некой, тъкмо Синът, и комуто би изволил Синът да го открие. 28 Дойдете при мене, всички що се трудите и сте обременени; и аз ще ви успокоя. 29 Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите спокойствие на душите си. 30 Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.
Matthew 12
[редактиране]12 По онова време в една от съботите минуваше Исус през сеидбите; а учениците му огладнеха, и начнаха да късат класове и да ядат. 2 А Фарисеите като видеха това, рекоха му: Ето твоите ученици правят онова, което не е простена да се прави в събота. 3 А той им рече: Не сте ли чели, що стори Давид, когато огладне той и които беха с него! 4 Как влезе в дома Божий, и яде от хлебовете на предложението, които не бе простено нему да яде, нито на онези които беха с него, но само на свещениците? 5 Или не сте ли чели в законът, че в съботен ден свещениците оскверняват съботата в храмът, и неповинни са? 6 Но казвам ви, че има един тука по голем от храмът. 7 Ако ли бехте знаяли що е, Милост искам, а не жертва, не бихте осъдили невинните. 8 Защото Син человеческий е и на съботата Господар. 9 И като премина от там дойде в съборището им. 10 И ето, имаше человек с изсъхнала ръка; и за да го обвинят попитаха го, и казваха: Дозволено ли е да цери некой в събота? 11 И той им рече: Кой е онзи человек от вас, който ако има една овца, и тя падне съботен ден в яма, не ще я улови и извади? 12 А колко е по-добър человек от овца! За то е дозволено да прави некой добро съботен ден. 13 Тогаз казва на человека: Простри ръката си; и простре я, и стана здрава както другата. 14 А Фарисеите като излезоха, наговориха се против него, как да го погубят. 15 Но Исус като позна, отиде от там; и последваха го народ много, и ги изцели всичките. 16 И запрети им да го не изявяват; 17 за да се сбъде реченото чрез Исая пророка, който казва: 18 <<Ето Отрока ми когото избрах, възлюбленият ми, на когото благоволи моята душа; ще положа Духът си на него, и ще възвести съд на народите. 19 Не ще да се скара, нито ще викне, нито ще чуе некой гласа му по улиците; 20 тръст смазана нема да пречупи, и от лен свещило замъждело нема да угаси, до когато изведе съдът в победа. 21 И в неговото име народите ще се надеят. 22 Тогаз му доведоха едного беснуем, слеп и нем; и го изцели, щото слепий и немий и говореше и виждаше. 23 И смаяха се всичкият народ, и думаха: Да не би този да е Христос, синът Давидов? 24 А Фарисеите като чуха, рекоха: Той не изгонва бесовете, освен чрез началникът бесовски Веелзевула. 25 А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: Всеко царство разделено против себе си, запустева, и всеки град или дом разделен против себе си, нема да устои. 26 И ако Сатана изгонва Сатана, разделен е връх себе си; как прочее ще трае неговото царство? 27 И ако аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? За това те ще ви бъдат съдници. 28 Но ако аз чрез Духа Божия изгонвам бесовете, то е настигнало на вас царството Божие. 29 Или как може да влезе некой в дома на силния, и да разграби покъщнината му, ако първом не върже силния? и тогаз ще разграби домът му. 30 Който не е с мене, против мене е; и който не събира с мене, разпилява. 31 За това ви казвам: Всеки грех и хула ще се прости на человеците; хулата обаче против Духа нема да се прости на человеците. 32 И който рече реч против Сина человеческаго, ще му се прости, но който рече против Духа Святаго, нема да му се прости нито в този век, нито в бъдещия. 33 Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото дървото се от плода познава. 34 Рожби ехидни! как можете да говорите добро, като сте лукави? Защото от препълнянето на сърцето говорят устата. 35 Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините; и злият человек от злото съкровище изважда злините. 36 И казвам ви, че всяка празна реч която рекат человеците, ще дадат ответ за нея в ден съдний. 37 Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш. 38 Тогаз отговориха некои от книжниците и Фарисеите и казаха: Учителю, искаме да видим знамение от тебе. 39 А той отговори и рече им: Род лукав и прелюбодеен знамение иска, и знамение нема да се даде нему, освен знамението на пророк Иона. 40 Защото както Иона бе в утробата китова три дни и три нощи, така Син человечески ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. 41 Мъжете Ниневияне ще въстанат на съдът с този род, и ще го осъдят; защото те се покаяха с Ионовата проповед; и ето, тука е повече от Иона. 42 Царицата Южна ще възстане на съда с този род, и ще го осъди; защото от краищата на земята дойде да чуе мъдростта Соломонова; и ето тука е повече от Соломона. 43 Когато нечистият дух излезе из человека, прохожда през безводни места, да търси спокойствие, и не намерва. 44 Тогаз казва: Да се завърна у дома си, от дето излезох. И като дойде намерва го празен, изметен и украсен. 45 . Тогаз отхожда и взема със себе си седем други духове по зли от себе си, и като влезат живеят там: и сетното състояние на тогоз человека бива по-лошо от първото. Така ще бъде и на този лукав род. 46 А когато той още говореше народу, ето майка му и братята му стояха вън и искаха да му говорят. 47 И некой си му рече: Ето майка ти и братята ти стоят вън, и искат да ти говорят. 48 А той отговори на тогоз който му каза това и рече: Коя е майка ми и кои са братята ми? 49 И простре си ръката към учениците си, и рече: Ето майка ми и братята ми. 50 Защото който прави волята на Отца моего който е на небеса, той ми е брат, и сестра и майка.
Matthew 13
[редактиране]13 В същия ден излезе Исус из къщи и седеше край морето. 2 И събраха се до него народ много, така щото влезе та седна в ладия, а всичкият народ стоеше на брега. 3 И говори им много с притчи и казваше: Ето, излезе сеятелът да сее; 4 и когато сееше, едно падна край пътя; и дойдоха птиците, и озобаха го. 5 А друго падна на каменити места, дето немаше много пръст; и заскоро изникна, защото немаше дълбина от земя; 6 а като изгрея слънцето, припламна, и понеже немаше корен, изсъхна. 7 Друго пък падна в трънете, и порастоха трънете и заглушиха го. 8 Друго падна на добрата земя, и даваше плод, едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет. 9 Който има уши да слуша нека слуша. 10 И пристъпиха учениците и рекоха му: Защо им говориш с притчи? 11 А той отвръща и рече им: Защото вам е дадено да познаете тайните на царството небесно, а тем не е дадено. 12 Защото който има, ще му се даде, и ще му се преумножи, но който нема, и каквото има ще му се отнеме. 13 За това им говоря с притчи, защото гледат и не видят, слушат и не чуят, нито разумеват. 14 И изпълнява се на тех пророчеството Исаиево, което казва: С уши ще чуете и нема да разумеете; и с очи ще гледате, и нема да видите: 15 Защото задебеле сърцето на този народ, и с ушите си тежко чуят, и очите си склопиха, да не би с очите си да видят и с ушите си да чуят, и със сърцето си да разумеят, и се обърнат, и аз ги изцеля. 16 А вашите очи са блажени, защото гледат; и ушите ви, защото чуят. 17 Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници пожелаха да видят което вие виждате, и не видеха, и да чуят което вие чуете, и не чуха. 18 Вий прочее чуйте притчата на сеятеля. 19 На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумева, идва лукавият, и грабнува посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя. 20 А на каменитите места посеяното, той е който слуша словото, и заскоро с радост го приема; 21 корен обаче в себе си нема, но е привременно; и когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. 22 А в трънете посеяното, той е, който слуша словото, и грижите на този век, и измамата на богатството заглушава словото, и безплодно бива. 23 А посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумева, който и дава плод, и прави, един сто, друг шестдесет, а друг тридесет. 24 Друга притча им предложи и казваше: Уподоби се царството небесно на человек, който посея добро семе на нивата си; 25 но като спеха человеците, дойде неприятелът му, и посея плевели между пшеницата, и си отиде. 26 И когато изникна тревата и стори плод, тогаз се появиха и плевелите. 27 А слугите на домакинът дойдоха и казаха му: Господине, не посея ли добро семе на нивата си? но от къде са се взели плевелите? 28 А той им рече: Враждебник человек е направил това. А слугите му рекоха: Искаш ли прочее да идем да ги оплевим? 29 А той рече: Не, да не би като плевите плевелите, да изтръгнете купно с тех и пшеницата. 30 Оставете да растат наедно и двете до жетва; и във времето на жетвата ще река на жетварите: Съберете първом плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а пшеницата съберете в житницата ми. 31 Друга притча им предложи и каза: Подобно е царство небесно на зърно синапово, което взе человек и посея го на нивата си; 32 което наистина е по-малко от всичките семена; но когато порасте, най големо е от всичките злакове, и става дърво, така щото идат птиците небесни и превитават във вътвите му. 33 Друга притча им каза: Подобно е царство небесно на квас който, като го взе жена, скри го в три мери брашно, докле вкисне всичкото. 34 Всичко това изказа Исус с притчи на народа и без притчи не им говореше. 35 за да се изпълни реченото от пророка, който казва: "Ще отворя в притчи устата си; ще изрека скритото от създание мира." 36 Тогаз Исус остави народа и дойде в къщи. И пристъпиха при него учениците му и казваха: Изтълкувай ни притчата за плевелите на нивата. 37 А той отговори и каза им: Сеятелът на доброто семе е Син человечески; 38 нивата е светът; доброто семе, те са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукаваго. 39 враждебникът, който ги посея, дяволът е; жетвата е скончанието на века; а жетварите са ангелите. 40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огъня, така ще бъде в скончанието на този век. 41 Ще проводи Син человечески ангелите си, и ще съберат от царството негово всите съблазни, и ония които правят беззаконие; 42 и ще ги хвърлят в пещта огнена; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 43 Тогаз праведните ще просветнат както слънцето, в царството на Отца си. Който има уши да слуша нека слуша. 44 Пак е подобно царство небесно на имане скрито в нива, което като го намери человек скри го, и от радостта си отхожда и продава все що има, и купува онази нива. 45 Пак е подобно царство небесно на человек търговец който търсеше добри бисери; 46 който като намери един многоценен бисер, отиде и продаде все що имаше, и купи го. 47 Пак е подобно царство небесно на невод, който биде хвърлен в морето, и събра от всякакъв вид риби; 48 който, като се напълни, извадиха го на брега, и седнаха та прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън. 49 Така ще бъде в скончанието на века; ще излезат ангелите, и ще отлъчат лукавите из между праведните, 50 и ще ги хвърлят в пещта огнена; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 51 Казва им Исус: Разумехте ли всичко това? Казват му: Ей, Господи. 52 А той пак рече: За това всеки книжник, който се е учил за царство небесно, подобен е на человек домовит, който изважда из съкровището си ново и вехто. 53 И когато свърши Исус тези притчи, тръгна си от там. 54 И като дойде в отечеството си, учеше ги в съборището им, така щото чудеха се те и думаха: От къде на тогози тая премъдрост и тези сили? 55 Не е ли той синът на дърводелеца? Майка му не се ли казва Мариам, и братята му Яков и Иосий, Симон и Юда? 56 И сестрите му не са ли всичките при нас? От къде прочее на тогози всичко това? 57 И съблазняваха се в него. А Исус им рече: Нема пророк без почест, освен в отечеството си и в домът си. 58 И не стори там много сили заради неверството им.
Matthew 18
[редактиране]18 В онова време дойдоха учениците при Исуса, и казваха: Кой е най-голем в царството небесно? 2 А Исус повика едно дете, та го постави посред тех, 3 и рече: Истина ви казвам, ако се не обърнете, и бъдете както децата, нема да влезете в царството небесно. 4 И тъй, който смири себе си като това дете, той е най-голем в царството небесно. 5 И който приеме едно таквози дете в мое име, мене приима. 6 А който съблазни едного от тези малките, които верват в мене, за него по-добре би било да се окачеше на врата му камик воденичен, и да потънеше в дълбините на морето. 7 Горко на света от съблазните! защото неизбежно съблазните ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда. 8 И ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги, и хвърли ги от себе си: по-добре ти е да влезеш в животът хром или клосен, а не с две ръце или с две нозе, да бъдеш хвърлен във вечния огън. 9 И ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли го от себе си; по-добре ти е с едно око да влезеш в живота, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла огнен. 10 Гледайте, да не презрете едного от тези малките; защото ви казвам че ангелите им на небеса винаги гледат лицето на Отца моего, който е на небеса. 11 Защото Син человечески дойде да спаси погиналото. 12 Как ви се вижда? Ако некой си человек има сто овци, и се изгуби една от тех, не остава ли деветдесетте и девет на горите, и отхожда да търси изгубената? 13 И ако се случи да я намери, истина ви казвам, че се радва за нея повече нежели за деветдесетте и девет не изгубени. 14 Така не е по волята на Отца вашего, който е на небеса да погине един от тези малките. 15 А ако ти съгреши брат ти, иди и обличи го между тебе и него самичък. Ако те послуша, спечелил си брата си: 16 но ако те не послуша, земи със себе си още едного или двама; за да се потвърди всяка дума чрез устата на двама или трима свидетели. 17 Ако ли ги не послуша, кажи това на църквата; че ако и църквата не послуша, нека ти бъде както езичник и митар. 18 Истина ви казвам, каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето. 19 Пак ви казвам че двама от вас ако се съгласят на земята за всеко нещо, което би да попросят, ще им бъде от Отца моего, който е на небеса; 20 защото дето са двама или трима събрани в мое име, там съм аз посред тех. 21 Тогаз пристъпи Петър при него и рече: Господи, до колко пъти, ако ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли? 22 Казва му Исус: Не ти казвам, до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем. 23 За това царство небесно е уподобено на человек цар, който поиска да прегледа сметка със слугите си. 24 И когато начна да пресметва, докараха му един длъжник от десет хиляди таланта. 25 И понеже немаше да ги плати, повеле господарят му да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко що имаше, и дългът да се плати. 26 Падна прочее слугата, кланяше му се и думаше: Господи! имай търпение към мене, и ще ти платя всичко. 27 И смили се господарят на тогози слуга, пусна го и прости му заема. 28 Но щом излезе този слуга, намери едного от съслужителите си, който му бе длъжен сто пенязи; улови го та го даваше и казваше: Плати ми това що ми си длъжен. 29 Падна прочее съслужителът му на нозете му, молеше му се и казваше: Имай търпение към мене, и всичко ще ти платя. 30 Но той не щеше, но отиде и затвори го в тъмница, докле да плати дълга. 31 И като видеха съслужителите му това що стана, твърде се наскърбиха; и дойдоха та казаха на господаря си всичко що стана. 32 Тогаз го повика господарят му, и казва му: Рабе лукави, всичкия онзи дълг ти простих, понеже ми се примоли. 33 Не требваше ли и ти да помилваш съслужителя си, както помилвах и аз тебе? 34 И разгневи се господарът му и предаде го на мъчителите, докле да заплати всичко що му бе длъжен. 35 Така и Отец мой небесен ще стори с вас, ако не простите от сърцата ваши всеки на брата си прегрешенията му.
Матей 21
[редактиране]1 И когато наближиха към Иерусалим, и дойдоха във Витфагия към Елеонската гора, тогаз Исус проводи двама ученици, 2 и рече им: Идете в селото, което е на среща ви; и тутакси ще намерите ослица вързана: и ждребе с нея; отвържете, и доведете ми ги. 3 И ако ви рече некой нещо, ще речете, че на Господа требват; и тутакси ще ги проводи. 4 А всичко това биде за да се сбъде реченото чрез пророка, който казва: 5 Речете на Сионовата дъщеря: Ето Царят твой иде към тебе, кротък и възседнал на ослица и ждребе син на подяремница. 6 И отидоха учениците и сториха както им заръча Исус: 7 доведоха ослицата и ждребето, и възложиха на тех дрехите си, и възседна той връх тех. 8 А по-многото народ напостлаха дрехите си по пътят; други пък сечеха ветви от дърветата, и постилаха по пътя. 9 А от народа които вървеха напред и които идеха изподир, викаха и казваха: Осанна Сину Давидову! благословен който иде в името Господне. Осанна във вишних. 10 И когато влезе в Иерусалим, всичкият град се потресе, и казваха: Кой е този? 11 А народът казваше: Този е Исус пророкът, който е от Назарет Галилейски. 12 И влезе Исус в храма Божий, и изпъди всички които продаваха и купуваха в храма, и трапезите на среброменителите претури, и седалищата на онези които продаваха гълъби; 13 и казва им: Писано е: Домът ми дом на молитва ще да се нарече; а вие го направихте вертеп разбойнически. 14 И дойдоха при него слепи и хроми в храма; и ги изцели. 15 А като видеха първосвещениците и книжниците чудесата които стори, и децата които викаха в храма и казваха: Осанна Сину Давидову! възнегодуваха, 16 и рекоха му: чуеш ли що казват тези? А Исус им казва: Ей, не сте ли чели никога че: Из устата на малки и на сучещи деца приготвил си хвала? 17 И като ги остави, излезе вън из града във Витания и пренощува там. 18 А сутринта когато се връщаше в града, огладне. 19 И като виде една смоковница на пътя, дойде при нея, и нищо не намери на нея, само едни листа; и рече й: Да не стане вече от тебе плод до века. И на часа изсъхна смоковницата. 20 И като видеха учениците, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата? 21 А Исус отговори и рече им: Истина ви казвам, ако имате вера, и не се усъмните, не токо делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: Дигни се и хвърли се в морето, ще бъде. 22 И все що поискате в молбата, като вервате ще получите. 23 И когато дойде той в храма, та поучаваше, дойдоха при него първосвещениците и старейшините на народа, и казваха: С коя власт правиш това? и кой ти даде тази власт? 24 А Исус отговори и рече им: Ще ви попитам и аз една дума, която ако ми кажете, и аз ще ви кажа с коя власт правя това. 25 Кръщението Иоаново от къде бе? от небето ли, или от человеците? И те размишляваха в себе си, и думаха:: Ако речем: От небето, ще ни рече: Защо прочее не повервахте в него? 26 Ако ли речем: От человеците; боим се от народа; защото всичките имат Иоана както пророк. 27 И отговориха на Исус и рекоха: Не знаем. Рече им и той: Нито аз ви казвам с коя власт правя това. 28 Но как ви се вижда? Некой си человек имаше двама синове; и дойде при първият и му рече: Синко, иди днес работи на лозето ми. 29 А той отговори и рече: Не ща; но после разкая се и отиде. 30 Дойде и при вторият, и рече такожде. И той отговори и рече: Аз ще ида, господине; и не отиде. 31 Кой от двамата стори на баща си волята? Казват му: Първият. Казва им Исус: Истина ви казвам че митарите и блудниците предварят ви в царството Божие. 32 Защото дойде при вас Иоан в път на правда, и не повервахте в него; митарите обаче и блудниците поверваха в него; а вие като видехте това, не се разкаяхте изпосле да повервате в него. 33 Друга притча чуйте. Имаше некой си человек домовит, който насади лозе, и огради го с плет, и изкопа в него жлеб, и съзида стълп, и даде го под наем на земледелци и отиде. 34 А когато наближи времето на плодовете, проводи слугите си до земеделците да вземат плодовете му. 35 И земледелците уловиха слугите му, едного биха, другиго убиха, а върх другиго камене хвърлиха. 36 Пак проводи други слуги по-много от първите; и сториха и тем такожде. 37 Напокон проводи при тех сина си, и думаше: Ще се засрамят от сина ми. 38 Но земеделците като видеха синът, рекоха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием, и да усвоим наследието му. 39 И като го уловиха изведоха го вън от лозето и убиха го. 40 И тъй кога дойде стопанинът на лозето, що ще стори на тези земледелци? 41 Казват му: Злите зле ще погуби, и лозето ще даде под наем на други земледелци, които ще му въздадат плодовете на времето им. 42 Казва им Исус: Не сте ли прочели никога в писанията: Камикът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла; от Господа биде това, и е чудно в очите наши? 43 За това ви казвам, че ще се отнеме от вас царството Божие, и ще се даде на народ който ще прави плодовете му. 44 И който падне на този камик, ще се строши; а на когото падне, ще го смаже. 45 И като чуха първосвещениците и Фарисеите притчите му, познаха че за тех казва; 46 и искаха да го уловят, но убояха се от народа, понеже както пророк го имаха.
Матей 22
[редактиране]22 И отвеща Исус и говореше им пак с притчи, и казваше: 2 Уподоби се царство небесно на человек цар, който направи сватба на сина си; 3 и разпроводи слугите си да призоват званите на сватбата; и не рачеха да дойдат. 4 Пак проводи други слуги, и казваше: Речете на званите: Ето обедът си приготвих; юниците ми и огоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба. 5 Но те не радиха, и разидоха се, един на нивата си, а друг на търговията си; 6 а другите уловиха слугите му та ги обезчестиха и убиха ги. 7 Като чу това царят разгневи се, и проводи войските си, та погуби онези убийци, и града им изгори. 8 Тогаз казва на слугите си: Сватбата вече е готова, а призваните не бяха достойни. 9 И тъй идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватба. 10 И излезоха онези слуги по пътищата, та събраха всички колкото намериха зли и добри; и напълни се сватбата с гости. 11 И като влезе царят да прегледа гостите, виде там человек не облечен със сватбарска дреха: 12 И казва му: Приятелю, ти как си влязъл тука като немаш сватбарска дреха? А той замълча. 13 Тогаз рече царят на слугите: Вържете му нозете и ръцете, дигнете го и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със съби: 14 Защото мнозина са звани, а малцина избрани. 15 Тогаз отидоха Фарисеите и съветваха се как да го впримчат в дума. 16 И проваждат до него учениците си наедно с Иродияните, и казваха: Учителю, знаем че ти си прав и Божият път в истина поучаваш, и от никого не те е грижа; защото не гледаш на лице на человеците. 17 Кажи ни прочее, ти как мислиш? Право ли е да даваме дан на Кесаря, или не? 18 А Исус позна лукавството им, и рече: Защо ме изкушавате, лицемери? 19 Покажете ми монетата на данта. И те му донесоха един пеняз. 20 И казва им: чий е този образ и надписът? 21 Казват му: Кесарев. Тогаз им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите Кесарю, а Божиите Богу. 22 И като чуха зачудиха се, и оставиха го и отидоха си. 23 В същия ден дойдоха при него Садукеи, които казват че нема възкресение; и попитаха го, 24 И казваха: Учителю, Мойсей рече: Ако умре некой без чада, да се ожени брат му за жена му, и ще възстави семе на брата си. 25 А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умре; и като немаше семе остави жена си на брата си; 26 подобно и вторият, и третият, до седмият. 27 А подир всичките умре и жената. 28 И тъй във възкресението на кого от седемте ще бъде жена? защото всичките я имаха. 29 Отговори Исус и рече им: Заблуждавате се , понеже не знаете писанията, нито силата Божия, 30 защото във възкресението нито се женят, нито за мъж отиват, но като ангели Божии са на небето. 31 А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели реченото вам от Бога, който казва: 32 Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Яковов? Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. 33 И като чуха народът, удивяваха се на поучението му. 34 А Фарисеите като чуха че затули на Садукеите устата, събраха се наедно. 35 И от тех един законник, попита го, за да го изкушава, и каза: 36 Учителю! Коя заповед е голяма в закона? 37 А Исус му рече: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум. 38 Тази е първа и голяма заповед. 39 А втора подобна на нея: Да възлюбиш ближният си като себе си. 40 На тези двете заповеди всичкият закон и пророците висят. 41 И като беха събрани Фарисеите, попита ги Исус. 42 и рече: Как мислите за Христа? чий син е? Казват му: Давидов. 43 Казва им: Как прочее Давид духом го нарича Господ и казва: 44 Рече Господ на Господа моего: седни от десната ми страна, докле положа враговете ти подножие на нозете ти? 45 И тъй, ако Давид го нарича Господ, как да му е син? 46 И никой не можеше да му отговори нито реч: нито пък дръзна некой от този ден вече да го попита нещо.
Matthew 24
[редактиране]1 И като излезе Исус, отхождаше си от храма; и пристъпиха учениците му да му покажат зданията на храма. 2 А Исус им рече: Не видите ли всичко това? истина ви казвам: Нема да остане тука камик на камик който да се не съсипе. 3 И когато седеше на гората Елеонска, дойдоха при него учениците му на страна, и казваха: Кажи ни,-Кога ще бъде това? и що е знамението на твоето пришествие, и на свършването на века? 4 Отвръща Исус и рече им: Пазете се да ви не прелъсти некой; 5 защото мнозина ще дойдат в мое име да казват: Аз съм Христос, и ще прелъстят мнозина. 6 И ще чуете бойове и слухове военни. Гледайте, недейте се смущава: понеже всичко това требва да бъде; но не е още скончанието. 7 Защото ще възстане народ върх народ, и царство върх царство; и ще бъдат на места гладове, морове и трусове. 8 И всички това ще бъде начало на болежи. 9 Тогаз ще ви предадат на мъки, и ще ви убият, и ще бъдете ненавиждани от всичките народи заради моето име. 10 И тогаз мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят. 11 И много лъжепророци ще се повдигнат и ще прелъстят мнозина. 12 И поради умножаването на беззаконието, на мнозина любовта ще охладнее. 13 А който претърпи до край, той ще спасен да бъде. 14 И това евангелие на царството ще се проповеда по всичката вселена, за свидетелство на всичките народи; и тогаз ще дойде свършването. 15 И тъй, когато видите мерзостта на запустението, речената от пророка Данаила, че стои на светото место (който чете нека разумева): 16 тогаз, които са в Юдея, да бегат по горите; 17 който се намери на покрива, да не слезва за да вземе нещо от къщата си. 18 и който се намери на нива да се не връща назад да вземе дрехите си. 19 А горко на непразните и на доещите през онези дни. 20 И молете се да се не случи бегането в зима, или в съботен ден; 21 защото тогаз ще бъде скръб голема, каквато не е била от начало на света до нине, нито ще да бъде. 22 И ако да се не скратеха онези дни, ни една плът не би се избавила; но зарад избраните, онези дни ще се скратят. 23 Тогаз ако ви рече некой: Ето тука е Христос, или там; не вервайте; 24 защото ще възстанат лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат големи знамения и чудеса, така що да прелъстят, ако е възможно, и избраните. 25 Ето предсказах ви. 26 И тъй, ако ви рекат: Ето го, в пустинята е; не излезвайте; Ето го във вътрешните стаи; не вервайте. 27 Защото както светкавицата излезва от изток, и светнува до запад, така ще бъде и пришествието на Сина человеческаго. 28 Защото дето бъде мършата, там ще се съберат и орлите. 29 И тутакси след скръбта на онези дни, слънцето ще потъмнее, и луната нема да даде светенето си; и звездите ще паднат от небето, и силите небесни ще се поколебаят. 30 И тогаз ще се яви знамението на Сина человечески на небето, и тогаз ще заплачат всичките племена земни, и ще видят Сина человеческаго че иде на облаците небесни със сила и слава голема. 31 И ще проводи ангелите си с голем глас от тръба; и ще съберат избраните негови от четирите ветрове, от край до край на небесата. 32 И от смоковницата научете притчата. Когато вече нейните вейки омекнат и развиват листовете, знаете че е близу летото. 33 Така и вие, кога видите всичко това, да знаете че е близо при вратата. 34 Истина ви казвам, този род нема да премине, докле се не сбъдне всичко това. 35 Небето и земята ще преминат, но моите думи нема да преминат. 36 А за онзи ден и час никой не знае, нито ангелите небесни, тъкмо Отец ми сам. 37 И както дните Ноеви, така ще бъде и пришествието на Сина человеческаго. 38 Защото както в дните преди потопа беха на ядене и на пиене, и се женеха и за мъж отиваха, до който ден влезе Ное в ковчега, 39 и не познаха до когато дойде потопът, и вдигна всичките; така ще бъде и на Сина человеческаго пришествието. 40 Тогаз двамина ще бъдат на полето; единий се взема а другий се оставя. 41 Две жени като мелят в мелницата, една се взема, и една се оставя. 42 За то, будни бъдете, защото не знаете в кой час ще дойде Господ ваш. 43 Но това знайте, че ако да знаеше стопанинът на къщата, в кой час ще дойде крадецът, бдел би, и не би оставил да подкопаят къщата му. 44 За то и вие бъдете готови; защото в който час не мислите, Син человечески ще дойде. 45 И кой е този верен и разумен раб когото е поставил господарят му над слугите си да им дава храна на време? 46 Блажен този раб, когото, кога си дойде господарят му, намери го да прави така. 47 Истина ви казвам, че ще го постави над всичкият си имот. 48 Ако ли рече злий този раб в сърцето си: Ще се забави да дойде господарят ми, 49 и начене да бие съслужителите си, и да яде и да пие с пияниците; 50 господарят на този раб ще дойде в който ден той не очаква, и в който час не знае, 51 и ще го разсече, и ще тури неговата част с лицемерите; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Matthew 26
[редактиране]26 И когато свърши Исус всички тези думи, рече на учениците си: 2 Знаете че след два дни ще бъде Пасха, и Син человечески ще бъде предаден на разпятие. 3 Тогаз се събраха първосвещениците и книжниците и старейшините от народа в двора на първосвещеника, който се казваше Каиафа, 4 и наговориха се да уловят Исуса с измама и да го убият; 5 но думаха: Да не е в празника, за да не стане мълва между народа. 6 А Исус като беше във Витания, в дома на Симона прокаженаго, 7 пристъпи при него жена, която имаше в съд алавастрен много скъпо миро, и възливаше го на главата му като бе седнал на трапезата. 8 А учениците му, като видеха това, възнегодуваха и думаха: За какво тая пагуба? 9 Защото това миро можеше да се продаде на голяма цена, и да се раздаде на сиромасите. 10 Но Исус позна това и рече им: Защо досаждате на жената? защото добра работа стори на мене. 11 Защото сиромасите всекога имате със себе си, а мене всякога немате. 12 Защото тя като възлия това миро на телото ми, стори го за погребението ми. 13 Истина ви казвам: Дето и да се проповеда това евангелие по всичкия свет, ще се казва за неин спомен и това което тя стори. 14 Тогаз един от дванадесетте, нарицаемия Юда Искариотски, отиде при първосвещениците, 15 и рече: Какво ще ми дадете, и аз ще ви го предам? И те му предложиха тридесет сребърници. 16 И от тогаз търсеше благовремие да го предаде. 17 И в първия ден на праздника на безквасните хлебове дойдоха учениците при Исуса, и рекоха му: Да искаш да приготвим да ядеш пасхата? 18 И той рече: Идете в града при еди-кого си, и речете му: Учителят казва: Времето ми е близу: у тебе ще направя пасхата с учениците си. 19 И сториха учениците както им повеле Исус; и приготвиха пасхата. 20 И когато стана вечер, седнал бе на трапезата с дванадесетте. 21 И като ядяха те, рече: Истина ви казвам че един от вас ще ме предаде. 22 И те наскърбени тежко, начнаха всеки един от тех да му казват: Да не би да съм аз, Господи? 23 А той отговори и рече: Който затопи с мене ръката си в блюдото, той ще ме предаде. 24 Син человечески отхожда, както е писано за него; а горко на тогоз человека, чрез когото Син человечески ще бъде предаден; добре би било за тогоз человека, ако не би се родил. 25 И отговори Юда, който го предаде, и рече: Да ли съм аз Учителю? Казва му: Ти рече. 26 И когато ядеха, взе Исус хлеба, и благослови и преломи го, и даваше на учениците, и рече: Вземете, яжте: това е телото мое. 27 И взе чашата, и благодари, и даде им и казваше: Пийте от нея всички; 28 защото това е моята кръв на новият завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете. 29 И казвам ви, че от сега на татък нема да пия от този плод на лозата, до онзи ден, когато го пия нов с вас в царството на Отца моего. 30 И като изпеха песен, излезоха на гората Елеонска. 31 Тогаз казва им Исус: Всинца вие ще се съблазните в мене тази нощ; защото е писано: Ще поразя пастиря, и ще се разпръснат овцете на стадото. 32 А подир възкресението си, ще ви предваря в Галилея. 33 А Петър отговори и рече му: Ако и всички да се съблазнят в тебе, аз никога нема да се съблазня. 34 Рече му Исус: Истина ти казвам че в тази нощ преди да пее петелът, триж ще се отречеш от мене. 35 Казва му Петър: Ако стане нужда и да умра с тебе, нема да се отрека от тебе: Подобно рекоха и всичките ученици. 36 Тогаз идва с тех Исус на едно место което се казва Гетсимания; и казва на учениците: Седете тука, докле ида там да се помоля. 37 И като взе Петра и двамата Зеведееви синове, начна да скърби и да тъжи. 38 Тогаз им казва: Прискърбна е душата ми до смърт; постойте тука и бъдете будни с мене. 39 И като отиде малко на напред, падна на лицето си, и молеше се и думаше: Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тая чаша; не обаче както искам аз, но както искаш ти, 40 И идва при учениците , та ги намерва заспали, и казва на Петра: Така ли не можахте един час да постоите будни с мене? 41 Будни бъдете и молете се, да не би в изкушение да влезете; духът е бодър, а плътта е немощна. 42 Пак отиде втори път та се помоли и думаше: Отче мой, ако не е възможно тая чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде волята твоя. 43 И като дойде намерва ги пак заспали; защото очите им беха отегнали. 44 И остави ги та отиде пак и помоли се трети път, и рече истото слово. 45 Тогаз идва при учениците си и казва им: Спете от сега и почивайте; ето приближи часът, и Син человечески се предава в ръце на грешници. 46 Станете да идем: ето наближи този който ме предава. 47 И когато той още говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде; и с него народ много с ножове и сопи, от първосвещениците и старейшините на народа. 48 А който го предаваше беше им дал знак и рекъл: Когото целуна, той е: уловете го. 49 И тутакси като пристъпи при Исуса, рече: Радвай се Учителю; и целуна го. 50 А Исус му рече: Приятелю! защо си дошел? Тогаз пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и уловиха го. 51 И ето един от тези които беха с Исуса простре ръка, измъкна ножа си, и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото. 52 Тогаз му казва Исус: Повърни ножът си на местото му: защото всички които хванат нож, от нож ще загинат. 53 Да ли мислиш че не мога сега да се примоля на Отца си, да ми представи повече от дванадесет легеона ангели? 54 Но как ще се сбъдат писанията, че това така требва да бъде? 55 В онзи час рече Исус на народа: Както на разбойник ли излезохте с ножове и сопи да ме уловите? Всеки ден седех при вас та поучавах в храма, и не ме уловихте. 56 Но всичко това стана за да се сбъдат писанията пророчески. Тогаз учениците оставиха го всички и се разбягаха. 57 А тези които уловиха Исуса, заведоха го при Каиафа първосвещеника, дето се събраха книжниците и старейшините. 58 А Петър вървеше подире му от далеч, до двора първосвещеников; и като влезе вътре, седеше със слугите, да види сетнината. 59 А първосвещениците и старейшините и всичкият съвет търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да го убият, 60 и не намерваха: ако и да надойдоха много лъжливи свидетели, не намериха. Напокон дойдоха двама лъжливи свидетели 61 и рекоха: Той каза: Мога да разваля храма Божий, и за три дни да го съзида пак. 62 И стана първосвещеникът и рече му: Не отговаряш ли? какво свидетелствуват тези върху ти? 63 А Исус мълчеше. Отговаря първосвещеникът и казва му: Заклевам те в Бога живаго, да ни кажеш, ако си ти Христос, Син Божий. 64 Казва му Исус, Ти рече; но казвам ви: От сега ще видите Сина человеческаго че седи отдесно на силата, и че иде на облаците небесни. 65 Тогаз първосвещеникът раздра дрехите си и казваше: Богохулствува! каква още потреба имаме от свидетели? ето, сега чухте неговото богохулство. 66 Що мислите вие? И те отговориха и рекоха: Повинен е на смърт. 67 Тогаз го заплюваха в лицето и го бъхтеха, а други му удряха плесници 68 и казваха: Проречи ни, Христе, кой е що те удари? 69 А Петър седеше вън на двора; и дойде при него една слугиня и казваше: И ти беше с Исуса Галилеянина. 70 А той се отрече пред всичките, и говореше: Не знам що казваш. 71 И когато излезе той на вратника, виде го друга, и казва на тези които беха там: И този бе с Исуса Назарянина. 72 И пак се отрече Петър с клетва: Не познавам тогоз человека. 73 И след малко пристъпиха тези които стояха там и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тех; защото твоето говорене те изявява. 74 Тогаз той начна да проклева и да се кълне: Не зная тогоз человека. И тоз час петелът попе. 75 И напомни си Петър речта на Исуса, който беше му рекъл: Преди да пее петелът, триж ще се отречеш от мене: и излезе вън и плака горко.
Марко
[редактиране]11 И наближават в Ерусалим, във Витфагия и Витания, при Елеонската гора, проважда двама от учениците си, 2 и казва им: Идете в селото което е на среща ви, и щом влезете в него ще намерите ждребе вързано, на което никой человек не е възседал; развържете и доведете го. 3 И ако ви рече некой: Защо правите това? кажете че на Господа требва; и тутакси ще го проводи тука. 4 И отидоха, и намериха ждребето вързано до вратата вън при край пътя, и отвързваха го. 5 И некои от стоещите там казваха им: Що правите та развързвате ждребето? 6 А те им рекоха, както поръча Исус; и оставиха ги. 7 И доведоха ждребето при Исуса и наметаха на него дрехите си, и възседна на него. 8 И мнозина постлаха дрехите си по пътя; други пак режеха клоне от дърветата и постилаха по пътят. 9 И тези които вървеха отпред, и тези които отподире идеха, викаха и казваха: Осанна, благословен който иде в името Господне. 10 Благословено царството на отца нашего Давида, което иде в името Господне, Осанна във вишних. 11 И влезе Исус в Ерусалим и в храма, и като разгледа всичко, понеже времето беше вече късно, излезе във Витания с дванадесетте. 12 И на утринта, когато излезоха из Витания, огладне. 13 И като виде издалеч смоковница що имаше листе, дойде дано би намерил нещо на нея, и като дойде до нея, не намери нищо тъкмо едни листе; защото не беше време на смокините. 14 И отговори Исус и рече й: Никой вече до века да не яде плод от тебе. И слушаха това учениците му. 15 И дойдоха в Ерусалим; и като влезе Исус в храма, начна да изпъжда онези които продаваха и купуваха в храма, и трапезите на среброменителите, и столовете на онези, които продаваха гълъби, претури. 16 И не допущаше да пренесе некой никакъв съсъд през храма. 17 И поучаваше и казваше им: Не е ли писано: Домът ми ще се нарича дом на молитва за всичките народи? а вие го направихте "вертеп разбойнически." 18 И чуха книжниците и първосвещениците, и търсеха как да го погубят; защото му се боеха; понеже всичкий народ се удивяваше на учението негово. 19 И като мръкна, излезе вън от града. 20 И сутринта когато минуваха, видеха смоковницата изсъхнала от корен. 21 И усети се Петър, и казва му: Рави, виж, смоковницата която прокле ти изсъхнала. 22 А Исус отговори и казва им: Имайте вера в Бога. 23 Защото истина ви казвам, че който рече на тази гора: Дигни се и хвърли се в морето, и не се подвои в сърцето си, но поверва че онова което казва сбъдва се, ще му бъде все що би рекъл. 24 За това ви казвам: Всичко каквото в молбата си просите, вервайте че ще получите, и ще ви бъде. 25 И когато стоите да се молите, прощавайте, ако имате нещо върху некого, за да ви прости и Отец ваш който е на небеса вашите съгрешения. 26 Но ако вие не прощавате, нито Отец ваш който е на небеса ще ви прости съгрешенията ваши. 27 И идват пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при него първосвещениците и книжниците и старейшините. 28 И казват му: С коя власт правиш това? и кой ти даде тази власт да струваш това? 29 А Исус отговори и рече им: Ще ви попитам и аз една реч; и отговорете ми, и ще ви кажа с коя власт правя това. 30 Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от человеците? Отговорете ми. 31 И размишляваха в себе си и думаха: Ако речем: От небето, ще рече: А защо не повервахте в него? 32 Но ако речем: От человеците,- боеха се от народа; защото всички имаха Иоана че бе наистина пророк. 33 И отговориха и рекоха на Исуса: Не знаем. Тогаз Исус отговори и рече им: Нито аз ви казвам с коя власт правя това.
Лука
[редактиране]9 И като свика дванадесетте свои ученици, даде им сила и власт над всичките бесове, и да изцеляват болести. 2 И проводи ги да проповедват царството Божие, и да изцеляват болните. 3 И рече им: Не носете нищо за в път, ни тояга, ни тържик, ни хлеб, ни сребро, нито по две дрехи да имате. 4 И в която къща влезете, там седете, и от там излезвайте на път. 5 И които не ви приимат, когато излезвате от онзи град оттърсете и праха от нозете си за свидетелство против тех. 6 И те излезоха и ходеха от село на село та проповедваха евангелието и изцеляваха навсекъде. 7 И чу Ирод четверовластник всичко що биваше от него; и в недоумение бе, защото некои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите; 8 пък други, че Илия се е явил; а други че един от старовременните пророци е възкръснал. 9 И рече Ирод: Иоана аз посекох; но кой е този за когото аз таквизи неща слушам? и искаше да го види. 10 И като се завърнаха апостолите при Исуса, изприказваха му все що беха сторили, и той ги взе при себе си и оттегли се на страна в едно пусто место на града нарицаемия Витсаида. 11 А народите като разбраха, подириха го; и той ги прие и говореше им за царството Божие, и които имаха потреба за изцеляване, изцеляваше ги. 12 И денът начна да преваля; и пристъпиха дванадесетте и рекоха му: Разпусни народа, за да идат по околните села и колиби да нощуват и да намерят храна, защото тука сме в пусто место. 13 А той им рече: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Ние немаме повече от пет хлеба и две риби, освен ако би да идем ние и да купим ядене за всичкия този народ; 14 защото беха до пет хиляди мъже. И рече на учениците си: Турете ги да наседат на купове по петдесет. 15 И сториха така, и туриха всичките да наседат. 16 А той взе петте хлеба и двете риби, погледна на небето, и благослови ги, и ги разчупи, и даваше на учениците си да сложат пред народа. 17 И ядоха и наситиха се всички; и дигнаха това що изостана от укрухите, дванадесет коша. 18 И когато той се молеше насаме, с него беха учениците му; и ги попита и рече: Кого ме казва народът че съм? 19 А те отговориха и рекоха: Едни казват че си Иоан Кръстител; а други Илия; други пък че е възкръснал некой от старовременните пророци. 20 И рече им: А вие кого ме казвате че съм? Отговори Петър и рече: Христос Божий. 21 А той им запрети строго и повеле да не кажат това никому. 22 И казва че Син человечески требва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините и първосвещениците и книжниците, и убит да бъде, и в третия ден да възкръсне. 23 Казваше още на всички: Ако иска некой да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и нека носи кръста си всеки ден, и нека ме следва. 24 Защото който иска да спаси живота си ще го изгуби; и който изгуби живота си заради мене, той ще го спаси. 25 Защото какво се ползува человек, ако спечели всичкия свет, а погуби или отщети себе си? 26 Защото който се усрами за мене и за думите ми, за него ще Син человечески да се усрами когато дойде в своята слава и в славата на Отца и на светите ангели. 27 И казвам ви истина: Има некои от стоещите тука, които нема да вкусят смърт, докле не видят царството Божие. 28 И след тези думи минаха се до осем дни; и взе със себе си Петра и Иоана и Якова, и възлезе на гората да се помоли. 29 И като се молеше, измени се видът на лицето му, и дрехите му станаха бели и блистаеха. 30 И, ето, двама человеци се разговаряха с него; и те беха Моисей и Илия, 31 които се явиха в слава, и говореха за смъртта му, която имаше той да изпълни в Ерусалим. 32 А Петър и онези които беха с него беха отеготени от сън; и когато се разбудиха, видеха славата му, и двамата мъже стоещите с него. 33 И когато те се разделиха от него, Петър рече Исусу: Наставниче, добре е да сме тука; и да направим три шатри, една за тебе, и за Моисея една, и една за Илия, без да знае що дума. 34 И когато казваше той това, дойде облак и засени ги; и уплашиха се учениците като влезоха те в облака. 35 И стана глас из облака и казваше: Този е Син мой възлюбеният: него слушайте. 36 И като стана гласът, намери се Исус самичък. И те млъкнаха, и никому не казаха в онези дни нищо от това що видеха. 37 А на другия ден, когато слезоха от гората, срещна го народ много. 38 И ето, человек некой от народа извика и казваше: Учителю, моля ти се, погледни на сина ми, защото ми е единороден. 39 И ето дух го прехваща и отведнъж пищи, и къса го така щото той се запеня, и като го смаже, едвам се отмахнува от него. 40 И молих се на твоите ученици да го изпъдят, и не могоха. 41 А Исус отговори и рече: О роде неверни и развращени, до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи ми сина си тука. 42 И той още като идеше, тръшна го бесът и го покъса. А Исус запрети духу нечистому, и изцели момчето, и даде го на баща му. 43 И удивяваха се всички на величието Божие. И когато се всички чудеха на всичко това що правеше Исус, той рече на учениците си: 44 Вложете вие в ушите си тези думи; защото Син человечески ще бъде предаден в человечески ръце. 45 Но те не разумеваха тази реч, и покрита бе от тех за да я не разберат: и боеха се да го попитат за тази реч. 46 И влезе в тех помисъл такъв: Кой ли от тех ще да е по-голем. 47 А Исус като виде помисъла на сърцето им, взе едно дете, и постави го при себе си; 48 и рече им: Който приеме това дете в моето име, мене приима; и който приеме мене, приима тогози който ме е проводил; защото който е най-малък между всинца ви, той ще е голем. 49 А Иоан отговори и рече: Наставниче, видехме некого си който изгонваше бесове с твое име, и понеже не следва с нас забранихме му. 50 И рече му Исус: Недейте му забранява; защото който не е против нас откъде нас е. 51 И когато се изпълниха дните да се възнесе, той утвърди лицето си да пътува към Ерусалим. 52 И отпрати пред себе си вестители, които отидоха и влезоха в село Самарянско да му приготвят место. 53 Но там го не приеха, защото лицето му бе на пътуване към Ерусалим. 54 И като видеха това учениците му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия? 55 А той се обърна, та им запрети, и рече: Вие на кой сте дух не знаете; 56 защото Син человечески не е дошел да погуби души человечески, но да спаси. И отидоха на друго село. 57 И като вървеха, рече му некой си в пътя: Господи, ще дойда след тебе дето и да идеш. 58 И рече му Исус: Лисиците легла имат, и птиците небесни гнезда; а Син человечески нема де глава да подклони. 59 А на другиго рече: Върви след мене. А той рече: Господи, дозволи ми да ида първом да погреба баща си. 60 А Исус му рече: Остави мъртвите да погребат мъртвите си; а ти иди та проповедвай царството Божие. 61 Рече и друг: Ще дойда след тебе, Господи; но първом дозволи ми да се опростя с домашните си. 62 И рече му Исус: Никой който е турил ръката си на рало и гледа назад не е способен за царството Божие.
10 След това определи Господ и други седемдесет, и разпроводи ги по двама пред лицето си във всеки град и место дето имаше сам той да иде. 2 И казваше им: Жетвата е много, а работниците малко; за това молете се на Господаря на жетвата, да извади работници на жетвата си. 3 Идете; ето, аз ви проваждам като агнета всред вълци: 4 Не носете ни кесия ни тържик нито обуща, и никого в пътя не поздравявайте. 5 И в която къща влезвате, първом казвайте; Мир на този дом! 6 И ако бъде там синът на мир, ще почива на него вашият мир; ако ли не, ще се повърне на вас. 7 И в тая къща седете, и яжте и пийте което има у тех; защото работникът е достоен за своята заплата; недейте се преместя из къща в къща. 8 И в който град влезвате и ви приимат, яжте което ви предлагат, 9 и изцелявайте болните които са в него, и казвайте им: Наближило ви е царството Божие. 10 А в който град влезвате, и не ви приимат, кога излезвате на главните му улици речете: 11 И праха който е полепнал по нас от градът ви отърсваме ви го; но това да знаете, че ви е наближило царството Божие. 12 Казвам ви че в онзи ден по-леко ще бъде наказанието на Содом нежели на този град. 13 Горко тебе, Хоразине! горко тебе, Витсаидо! защото ако беха били в Тир и Сидон бившите между вас чудеса, отдавна би се покаяли, седеще във вретище и пепел. 14 Но на съда по-леко ще бъде на Тир и на Сидон нежели на вас. 15 И ти, Капернауме, който си се възвисил до небеса, до ада ще се смъкнеш. 16 Който слуша вас, мене слуша; и който се отмета от вас, от мене се отмета; а който се отмета от мене, отмета се от тогози който ме е проводил. 17 И върнаха се седемдесетте с радост и казваха: Господи, с твоето име и бесовете се покоряват нам. 18 А той им рече: Видех Сатана че падна като светкавица от небето. 19 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии и над всека сила вражия; и нищо нема да ви повреди. 20 Но на това недейте се радва, че духовете се покоряват вам; а радвайте се повече, защото имената ваши са написани на небеса. 21 В този час възрадва се духом Исус, и рече: Благодаря ти, Отче, Господи на небето и на земята, че си утаил това от мъдри и разумни, и открил си го на младенци; ей, Отче, защото така бе угодно пред тебе. 22 Всичко ми е предадено от Отца ми; и освен Отца никой друг не знае кой е Синът, и кой е Отец никой друг не знае тъкмо Синът, и онзи комуто би рачил Синът да го открие. 23 Обърна се после особно към учениците, и рече: Блажени очите, които виждат това което вие видите. 24 Защото ви казвам, че мнозина пророци и царе пожелаха да видят това което вие виждате, и не видеха, и да чуят това що чуете, и не са чули. 25 И, ето, некой законник стана да го изпитва, и казваше: Учителю, какво да правя за да наследя живот вечен? 26 А той му рече: В закона що е писано? как четеш? 27 И той отговори, и рече: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и със всичкия си ум, и ближнаго твоего както самаго себе си." 28 И рече му: Право си отговорил; това прави и ще живееш. 29 Но той понеже искаше да оправдае себе си, рече Исусу: И кой е ближният мой? 30 На това отговори Исус и рече: человек некой слезваше от Ерусалим в Иерихон и налете на разбойници, които, като го обраха и нараниха, отидоха си, и го оставиха полумъртъв. 31 И по случай некой си свещеник слезваше по него път: и като го виде, мина от среща и замина. 32 Подобно и Левит некой, като стигна на това место, дойде, виде, мина от среща и замина. 33 Но един Самарянин като пътуваше дойде до него, и като го виде смили се, 34 и пристъпи та превърза раните му, като възливаше масло и вино; после го възкачи на добитъка си, та го занесе в гостилницата, и пригоди му. 35 И на утрешния ден когато си похождаше, извади та даде два динария гостилнику, и рече му: Пригодявай му: и каквото повече иждивиш аз на връщане ще ти платя. 36 И тъй, от тези тримата кой ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в разбойниците? 37 А той рече: Този който му стори милост. Тогаз Исус му рече: Иди, и ти така прави. 38 И в отиването им влезе Исус в некое село: и жена некоя си на име Марта го прие у дома си. 39 И тя имаше сестра нарицаема Мария, която бе седнала до нозете Исусови и слушаше словото негово. 40 А Марта се мълвеше за многото слугуване; и застана та рече: Господи, не брежиш ли, че сестра ми ме остави сама да слугувам? речи й прочее да ми помогне. 41 Отговори Исус, и рече й: Марто, Марто, грижиш се и мълвиш се за много неща; 42 но едно е потребно; а Мария избра добрата част, която нема да се отнеме от нея.
11 И когато бе той на едно место та се молеше, като престана, рече му некой си от учениците му: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан е научил учениците си. 2 А той им рече: Когато се молите думайте: Отче наш който си на небеса, Да се свети името твое; Да дойде царството твое; Да бъде волята твоя както на небето така и на земята; 3 Хлеба наш насъщния давай ни го всеки ден: 4 И прости ни греховете ни, защото и ние прощаваме на всеки наш длъжник; И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго. 5 И рече им: Кой от вас ако би имал приятел, и отиде при него по сред нощ и му рече: Друже, дай ми на заем три хлеба; 6 понеже един приятел ми дойде от път, и немам що да сложа пред него; 7 а той да отговори извътре и да каже: Недей ми досажда: вратата са вече затворени, и децата ми са на леглото с мене: не мога да стана да ти дам. 8 Казвам ви че ако не стане да му даде защото му е приятел, то поне за неговата безочливост ще стане и ще му даде колкото му требва. 9 И аз ви казвам: Искате и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори. 10 Защото всеки който иска приима; и който търси намира; и който хлопа, ще му се отвори. 11 И от вас кой е този баща, щото ако му поиска син му хлеб, а той да му даде камик? Или ако му поиска риба, наместо риба змия ли ще му даде? 12 Или ако би поискал яйце, да ли скорпия ще му даде? 13 И тъй, когато вие, лукави както сте, знаете да давате добри давания на чадата си; колко повече Отец небесний ще даде Духа Светаго на онези които просят от него. 14 И изпъждаше едного беса който беше нем; и като излезе бесът, проговори немият, и почуди се народът. 15 А некои от тех рекоха: чрез Веелзевула княза на бесовете изпъжда бесовете. 16 А други, изкушаващи го искаха от него знамение от небето. 17 Но той като знаеше помислите им, рече им: Всяко царство разделено против себе си запустева, и дом разделен против себе си пада. 18 Тъй и Сатана ако се раздели сам си против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате че аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула. 19 И ако аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват? За това те ще ви бъдат съдници. 20 Ако ли аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то е настигнало на вас царството Божие. 21 Когато крепкият оборъжен варди двора си, имането му е в безопасност. 22 Но когато по-крепкият от него нападне та го победи, взема му всеоръжието на което се е надевал, и разподеля неговият обир. 23 Който не е с мене, против мене е; и който не събира заедно с мене, той разпилява. 24 Когато нечистият дух излезе из человека, обхожда по безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Да се върна в дома си от дето излезох. 25 И като дойде намерва го пометен и украсен. 26 Тогаз отхожда и взема с него си други седем духове, от себе си по-лукави, и влезват и живеят там; и сетното състояние на оногоз человека бива по-лошо от първото. 27 И когато той говореше това, една жена от народа въздигна глас и рече му: Блажена утробата която те е носила, и съсците, които си сукал. 28 А той рече: Още по-блажени са които слушат словото Божие и го пазят. 29 А когато се събираше народът, начна да говори: Този род е лукав; знамение иска, и друго знамение нема да му се даде освен знамението на пророка Иона. 30 Защото както Иона стана знамение на Ниневийците, така ще и Син человечески на този род знамение да бъде. 31 Царицата Южна ще възстане на съда с человеците на този род, и ще ги осъди, защото от краищата на земята дойде да чуе мъдростта Соломонова; и ето тука е повече от Соломона. 32 Мъжете Ниневийски ще възстанат на съда с този род, и ще го осъдят; защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; и, ето, тука е повече от Иона. 33 И никой не запаля свещ да я тури на скришно место, нито под шиник, но на светилник, за да виждат светенето които влезват. 34 Светило на телото е окото; и тъй, кога е окото ти чисто, и всичкото твое тело е осветлено; а кога е лукаво, и телото ти е тъмно. 35 За то, внимавай да не би виделината която е в тебе да е тъмнина. 36 Ако прочее всичкото твое тело е осветлено, и нема некоя тъмна част, то ще всичко осветлено да бъде, както кога те светилото осветява със сиянието си. 37 И като говореше това, некой си Фарисей го умоляваше да обедва в неговия дом; и той влезе и седна на трапезата. 38 А Фарисеят, като го виде че не се оми преди яденето, почуди се. 39 И Господ му рече: Сега вие Фарисеите външното на чашата и на паницата очистяте; а вътрешното ви е пълно с грабеж и лукавство. 40 Безумни! този който е направил външното, не е ли направил и вътрешното? 41 Но от това що имате дайте милостиня, и, ето, всичко ще бъде за вас чисто. 42 Но горко на вас, Фарисеите! защото давате десетък от мятвата, от рутата и от всеко зеле, и небрежите съдбата и любовта Божия. Това требваше да правите, и онова да не оставяте. 43 Горко вам, Фарисеи! защото обичате председанията в съборищата и поздравленията в пазарите. 44 Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото сте като гробове които не личат, а человеците които ходят отгоре не знаят. 45 И отговори некой от законниците и рече му: Учителю, това като казваш и нас кориш. 46 А той рече: Горко и на вас, законниците! защото натоваряте на человеците бремена тежки за носене, и вие нито с един пръст не се допирате до бремената. 47 Горко вам! защото зидате паметниците на пророците, а бащите ви ги убиха. 48 И тъй свидетелствувате и вие и съизволявате на делата на бащите си; защото те ги убиха, а вие им паметниците зидате. 49 За това и премъдростта Божия рече: Ще им проводя пророци и апостоли, и от тех ще убият и изгонят; 50 за да се придири от този род кръвта на всичките пророци която е проливана от как се е светът създал, 51 от кръвта на Авела, до кръвта на Захария убитаго между олтаря и храма. Ей, казвам ви, ще да се придири от този род. 52 Горко на вас, законниците! защото взехте ключа на знанието, и сами не влезохте, а че и на тези които щеха да влезат забранихте. 53 И когато им казваше той това, книжниците и Фарисеите начнаха твърде да се ярят и да изваждат из устата му ответи за много неща, 54 като го причакваха и търсеха да уловят нещо от устата му за да обвинят.
18 Казваше им още и притча, как требва всекога да се молят, и да се не обленяват;
2 и говореше: Имаше в некой си град един съдник, който се от Бога не боеше, и от человека се не срамуваше.
3 Имаше и една вдовица в този град, та идеше при него и му казваше: Отдай ми правото от съперникът ми.
4 И до неколко време не рачи; а изпосле рече в себе си: Ако и от Бога се не боя, и от человека се не срамувам,
5 а то на тая вдовица, понеже ми досажда, нека и отдам правото, да не иде до край да ми отеготява.
6 И рече Господ: Слушайте що казва неправедният съдник:
7 А Бог нема ли да отдаде правото на своите избрани които викат към него дене и ноще, ако и да дълготърпи за тех:
8 Казвам ви че ще им отдаде правото скоро. Но Син человечески кога дойде да ли ще намери вера на земята?
9 И пак на некои които се надееха на себе си че са праведни, и унищожаваха другите, рече тази притча:
10 Двама человека възлезоха в храма да се помолят, единът Фарисей, а другият митар.
11 Фарисеят се изправи и молеше се в себе си така; Боже, благодаря ти, че не съм както другите человеци, грабители, обидници, прелюбодейци, или както този митар:
12 Постя дваж в седмицата, десетък давам от всичко що придобия.
13 И митарът като стоеше из далеч не щеше нито очите си към небето да подигне, но биеше се в гърдите си и думаше: Боже, бъди милостив мене грешному.
14 Казвам ви, че той слезе у дома си оправдан повече нежели онзи; защото всеки който възнася себе си, ще се смири; а който смирява себе си, ще се възнесе.
15 Приносяха му още и дечицата да се прикосне до тех, а учениците като видеха забраниха им.
16 Но Исус ги привика, и рече: Оставете децата да дохождат при мене, и не ги възпирайте; защото на таквиз е царството Божие.
17 Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие както дете нема да влезе в него.
18 И некой си големец го попита и каза: Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен?
19 А Исус му рече: Що ме казваш благ? Никой не е благ тъкмо един Бог.
20 Заповедите знаеш: "Да не направиш прелюбодеяние;" " Да не убиеш;" " Да не откраднеш;" "Да не лъжесвидетелствуваш;" "Почитай баща си и майка си."
21 А той рече: Всичко това съм упазил от младостта си до нине.
22 Това като чу Исус, рече му: Още едно ти не достига: все що имаш продай, и раздай на сиромасите, и ще имаш съкровището на небето; и дойди та ме последвай.
23 А той като чу това оскърби се, защото беше много богат.
24 И като го виде Исус че се оскърби, рече: Колко мъчно ще влезат в царството Божие тези които имат богатство!
25 Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие.
26 А които чуха това рекоха: И кой може да се спаси?
27 А той рече: Невъзможното у человеците у Бога е възможно.
28 А Петър рече: Ето, ние оставихме всичко, и последвахме те.
29 А той им рече: Истина ви казвам, че нема никой който да е оставил къща, или родители, или братя, или жена, или чада заради царството Божие,
30 и да не получи многократно на това време, и в идущият век живот вечен.
31 И като взе дванадесетте при себе си, рече им: Ето възлезваме в Ерусалим, и ще се свърши всичко що е написано от пророците за Сина человеческаго.
32 Защото ще бъде предаден на езичниците и ще му се поругаят, и ще го обезчестят, и ще го заплюят,
33 и ще го бият, и ще го убият, и в третият ден ще възкръсне.
34 И те не разумеха нищо от това; и тая дума беше покрита за тех, и не разбираха това което се казваше.
35 А когато наближаваше до Ерихон, некой си слеп седеше край пътя да проси.
36 И като чу че народ минува, попита: Що е това?
37 И казаха му че Исус Назарянин минува.
38 Тогаз той извика и казваше: Исусе, Сине Давидов, помилвай ме!
39 И тези които вървеха напред запретяваха му да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме!
40 И спре се Исус и повеле да му го доведат; и като наближи попита го,
41 и рече: Що искаш да ти сторя? А той рече: Господи, да прогледам.
42 И Исус му рече: Прогледай; твоята вера те изцели.
43 И тутакси прогледа, и тръгна след него, и славеше Бога; и всичкий народ като виде това, въздаде хвала Богу.
22 И наближаваше праздникът на безквасните хлебове, който се казва Пасха.
2 И първосвещениците и книжниците търсеха как да го убият; защото се бояха от народа.
3 И влезе Сатана в Юда, който се казваше Искариот, който беше от числото на дванадесетте;
4 и отиде и наговори се с първосвещениците и войводите как да им го предаде.
5 И възрадваха се те, и нагласиха се да му дадат сребро.
6 И даде обещание, и търсеше сгодно време да им го предаде без народа.
7 Дойде же денът на безквасните в който требваше да жертвуват пасхата.
8 И проводи Петра и Иоана, и рече: Идете и пригответе ни да ядем пасхата.
9 А те му рекоха: Де искаш да приготвим?
10 А той им рече: Ето, щом влезете в града ще ви срещне человек който носи кърчаг с вода: идете след него в дома в който влезе,
11 и речете на стопанина на къщата: Учителът казва на тебе: Де е гостинната стая в която наедно с учениците си ще ям пасхата?
12 И той ще ви посочи горница голема постлана: там пригответе.
13 И като отидоха намериха както им рече: и приготвиха пасхата.
14 И когато дойде часът, седна на трапезата, и дванадесетте апостоли с него.
15 И рече им: С желание пожелах да ям тази пасха с вас преди страданието си;
16 защото ви казвам че няма да ям вече от нея докле се не изпълни в царството Божие.
17 И като взе чашата, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;
18 защото ви казвам че нема да пия от плода на лозата докато не дойде царството Божие.
19 И взе хлеб, и като благодари преломи го, даде им, и рече: Това е телото мое което се за вас дава: това правете за мое възпоминание.
20 Така взе и чашата след вечерята, и рече: Тая чаша е новият завет с моята кръв която се за вас пролива.
21 Но, ето, ръката на тогоз който ме предава с мене е на трапезата.
22 И Син человечески отхожда според както е определено; но горко на тогоз человека чрез когото се предава!
23 И те наченаха да разискват помежду си кой ли от тех ще е този който ще стори това.
24 Стана още и препирня помежду им кого от тех ще имат за по-голем.
25 А той им рече: Царете на народите господаруват над тех, и тези които ги владеят наричат се благодетели.
26 А вие не така; но най-големият изпомежду ви да бъде както най-малкия, който началствува, както оногоз който слугува.
27 Защото кой е по-голем, който седи на трапезата ли, или който слугува? не този ли който седи? Но аз помежду вас съм като един който слугува.
28 А вие сте онези които устояхте с мене наедно в моите напасти.
29 За това аз вам завещавам царство както Отец ми завеща на мене;
30 за да ядете и да пиете на трапезата ми в царството мое, и да седнете на престоли да садите дванадесетте племена Израилеви.
31 И рече Господ: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска за да ви отсее като жито;
32 но аз се молих за тебе да не оскудее твоята вера; и ти когато се обърнеш утвърди братята си.
33 И Петър му рече: Господи, готов съм с тебе наедно и в тъмница и на смърт да ида.
34 А той му рече: Казвам ти, Петре: Петелът днес нема да попее преди да се отречеш ти триж че ме не познаваш.
35 И рече им: Когато ви пратих без кесия, без тържик, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те рекоха: От нищо.
36 Тогаз им рече: Но сега който има кесия да я вземе със себе си, така и тържик, и който нема, нека продаде дрехата си и нека купи нож;
37 защото ви казвам че още и това писаното требва да се изпълни на мене: "И с беззаконните се счете," защото писаните за мене вземат край.
38 И те рекоха: Господи, ето тука два ножа. А той им рече: Доволно са.
39 И излезе та отиде по обичай на гората Елеонска; отидоха след него и учениците му.
40 И като дойде на местото, рече им: Молете се да не впаднете в изкушение.
41 И той се отлъчи от тех колкото един хвърлей камик, и коленичи, и молеше се,
42 и думаше: Отче, ако щеш, да ме заминеш с тази чаша; обаче не моята воля, но твоята да бъде.
43 И яви му се ангел от небето та го укрепяваше.
44 И понеже бе в тъга молеше се по-усърдно; и потта му стана както капки кръв които капеха на земята.
45 И като стана от молбата, дойде при учениците си и намери ги заспали от скърб;
46 и рече им: Защо спите? Станете та се молете, за да не впаднете в изкушение.
47 И когато още говореше той, ето народ, и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше напред тех, и приближи при Исуса да го целуне.
48 А Исус му рече: Юдо, с целуване ли предаваш Сина человеческаго?
49 И тези които беха с Исуса, като видеха това що имаше да стане, рекоха му: Господи, да ударим ли с ножа?
50 И един от тех удари първосвещениковия раб и отреза му десното ухо.
51 А Исус отговори и рече: Оставете до тука; и допре се до ухото му и го изцели.
52 И рече Исус на първосвещениците и на войводите на храма и на старейшините що беха дошли върх него: Като на разбойник ли излезохте с ножове и сопи?
53 Всеки ден бех с вас в храма, и не прострехте ръце на мене. Но това е вашият час и властта на тъмнината.
54 И като го хванаха, заведоха го, и въведоха го в дома на първосвещеника. А Петър идеше след него от далеч.
55 И наклали беха огън насред двора та беха наседали; и Петър седеше между тех.
56 И вижда го една слугиня че седи до огъня, вгледа се в него, и рече: И този беше с него.
57 А той се отрече от него и рече: Жено, не го зная.
58 И след малко друг един го виде и рече: И ти си от тех. А Петър рече: человече, не съм.
59 И като се мина до един час, друг некой потвърдяваше и казваше: Наистина и този беше с него; защото е Галилеянин.
60 А Петър рече: человече, не зная що казваш; и тоз час още като говореше той, петелът попе.
61 И обърна се Господ та погледна Петра; и смисли Петър речта Господня що му рече че: Преди да пее петелът ще се отречеш от мене триж.
62 И излезе Петър вън и плака горко.
63 И мъжете които държеха Исуса ругаеха му се и го биеха.
64 И като го прикриваха, удряха го по лицето и го питаха и казваха: Проречи, кой е що те удари?
65 И други много хули казваха върх него.
66 И като съмна, събраха се старейшините народни, първосвещениците и книжниците, та го изведоха на събора си,
67 и му рекоха: Кажи ни: Ти ли си Христос? И рече им: Ако ви кажа, нема да повервате;
68 а ако ви питам, не ще ми отговорите, нито ще ме пуснете.
69 От нине Син человечески ще бъде седещ отдесно на силата Божия
70 И всичките рекоха: Ти прочее Син Божий ли си? А той им рече: Вие казвате право че съм аз. Божия.
71 А те рекоха: Що ни требва още свидетелство? защото ние сами чухме от устата му.
Йоан
[редактиране]1 В начало бе Словото; и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. 2 То в начало бе у Бога. 3 Всичко чрез него стана; и което е станало, нищо без него не стана. 4 В него бе живот, и животът бе виделината на человеците. 5 И виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе. 6 Имаше человек проводен от Бога, името му Иоан. 7 Той дойде в свидетелство да свидетелствува заради виделината, за да поверват всички чрез него. 8 Не бе той виделината, но да свидетелствува за виделината. 9 Той беше истинната виделина, която осветлява всекиго человека що иде на света. 10 В света бе; и светът чрез него стана; и светът го не позна. 11 В своите си дойде, и своите му го не приеха; 12 а които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч, на тези които верват в неговото име; 13 които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха. 14 И словото стана плът, и всели се между нас, (и видехме славата негова, слава както на единороднаго от Отца,) пълен с благодат и истина. 15 Иоан свидетелствува за него, и извика та казваше: Този е за когото рекох: Който иде след мене преден ми биде, защото от мене по-напред бе. 16 И всинца ние от неговата пълнота приехме, и благодат за благодат; 17 защото законът чрез Моисея бе даден, а благодатта и истината чрез Исуса Христа биде. 18 Никой никога не е видел Бога: единородният Син който е в пазухата на Отца, той го изяви. 19 И това е Иоановото свидетелство, когато проводиха Юдеите от Ерусалим свещеници и Левити да го попитат: Ти кой си? 20 И изповеда, и не се отрече; и изповеда: Не съм аз Христос. 21 И попитаха го: А що си? Илия ли си ти? И казва: Не съм. Пророкът ли си ти? И отговори: Не. 22 И рекоха му: Кой си? за да дадем ответ на онези които са ни проводили. Що казваш за себе си? 23 Рече: Аз съм "глас на едного който вика в пустинята: Оправете пътят Господен," както рече пророк Исаия. 24 А проводените беха от Фарисеите. 25 И попитаха го и рекоха му: А защо кръщаваш, ако не си Христос нито Илия нито пророкът? 26 Отговори им Иоан и рече: Аз кръщавам с вода; а посред вас стои един когото вие не знаете. 27 Той е който иде след мене, който преден ми биде, комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата му. 28 Това стана във Витавара отвъд Иордан, дето беше Иоан и кръщаваше. 29 На утринта гледа Иоан Исуса че иде при него, и казва: Ето Агнеца Божий който взема греховете на света. 30 Този е за когото аз рекох: След мене иде человек, който биде преди мене, защото беше по-напред от мене. 31 И аз го не знаех; но за да се яви на Израиля, за това дойдох аз и кръщавам с вода. 32 И свидетелствува Иоан и рече: Видех Духа който слезваше като гълъб от небето и остана на него. 33 И аз го не знаех; но този който ме проводи да кръщавам с вода, той ми рече: На когото видиш че слезва Духът и остава на него, той е който кръщава с Духа Светаго. 34 И аз видех и свидетелствувам, че този е Син Божий. 35 На утринта пак стоеше Иоан, и двама от учениците негови. 36 И като съгледа Исуса че минува, казва: Ето Агнеца Божий. 37 И чуха го двамата ученици да говори така, и отидоха след Исуса. 38 И като се обърна Исус и ги виде че идат подире му, казва им: Що търсите? А те му рекоха: Рави, (което тълкувано ще рече, Учителю,) де живееш? 39 Казва им: Елате и вижте. Дойдоха и видеха де живее; и останаха при него през този ден, а часът беше около десет. 40 Единът от тези двамата, които чуха от Иоана за него и го последваха беше Андрей, братът на Симона Петра. 41 Той пръв намерва брата си Симона и казва му: Намерихме Месия, което се тълкува Христос. 42 И заведе го при Исуса. И като погледна Исус на него рече: Ти си Симон син Ионин; ти ще се наречеш Кифа (което се тълкува Петър, камик). 43 На утринта поиска Исус да излезе в Галилея: и намерва Филипа и казва му: Ела подире ми. 44 А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. 45 Намерва Филип Натанаила и казва му: За когото писа Моисей в закона и пророците, намерихме Исуса сина Иосифова, който е от Назарет. 46 И рече му Натанаил: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Казва му Филип: Ела и виж. 47 Виде Исус Натанаила че иде към него, и казва за него: Ето истинен Израилянин в когото лукавщина нема: 48 Казва му Натанаил: От де ме познаваш? Отговори Исус и рече му: Преди Филип да те повика видех те като беше под смоковницата. 49 Отговори Натанаил и казва му: Учителю, ти си Син Божий: ти си цар Израилев. 50 Отговори Исус и рече му: Понеже ти рекох: Видех те под смоковницата, верваш ли? По-големи от тия неща ще видиш. 51 И казва му: Истина, истина ви говоря: От нине ще видите небето отворено, и ангелите Божии да възлезват и слезват над Сина человеческаго.
2 И на третия ден стана сватба в Кана Галилейска; и майката Исусова беше там. 2 А призваха и Исуса и учениците негови на сватбата. 3 И понеже се свърши виното, казва майка му на Исуса: Вино немат. 4 Казва й Исус: Що имаш ти с мене, жено? часът ми още не е дошел. 5 Казва майка му на слугите: Каквото ви рече, сторете. 6 И имаше там шест каменни кюпове сложени по обичай на очищението Юдейско, и побираха всеки две или три ведра. 7 Казва им Исус: Напълнете кюповете с вода. И напълниха ги до горе. 8 И казва им: Налейте сега та подайте на председателя на трапезата; и подадоха. 9 И щом вкуси председателът на трапезата от водата претворената във вино, и не знаеше от къде е, (но слугите които беха налели водата знаеха,) повика младоженеца, 10 и казва му: Всеки человек първом доброто вино слага, и като се понапият, тогаз по-долното; ти си задържал доброто вино до сега. 11 Това начало на чудесата направи Исус в Кана Галилейска, и яви славата си; и поверваха в него учениците му. 12 След това слезе в Капернаум, той и майка му и братята му и учениците му; и не се бавиха там много дни. 13 И наближаваше на Юдеите пасхата; и Исус възлезе в Ерусалим; 14 И намери в храма тези които продаваха волове и овци и гълъби, още и тези що седяха та разменяваха пари. 15 И направи бич от върве та изпъди всичките от храма, и овците и воловете; и парите на среброменителите разсипа, и трапезите им претури. 16 и на тези що продаваха гълъбите рече: Дигнете тези от тука: не правете Бащиният ми дом дом търговски. 17 И наумиха си учениците негови че е писано: "Ревността на твоя дом ме изяде." 18 И отговориха Юдеите и рекоха му: Какво знамение показваш нам като правиш това? 19 Отвеща Исус и рече им: Развалете този храм, и за три дни ще го въздигна. 20 А Юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е съграден този храм, и ти ли за три дни ще го въздигнеш? 21 Но той казваше за храма на телото си. 22 И тъй, когато възкръсна от мъртвите, спомниха си учениците му че това им бе казвал; и поверваха писанието, и словото което им рече Исус. 23 И когато беше в Ерусалим по праздника на пасхата мнозина поверваха в неговото име като гледаха знаменията му които правеше. 24 А сам Исус не се доверяваше тем, защото той познаваше всичките, 25 и защото немаше нужда да му свидетелствува некой за человека, понеже той познаваше що има вътре в человека.
3 Имаше некой человек от Фарисеите, на име Никодим, началник Юдейски. 2 Той дойде през нощ при Исуса и рече му: Рави, знаем че от Бога си дошел учител; защото никой не може да прави тези знамения които ти правиш ако да не е Бог с него. 3 Отговори Исус и рече му: Истина, истина ти казвам: Ако се не роди некой изново, не може да види царството Божие. 4 Казва му Никодим: Как може стар человек да се роди? може ли вторий път да влезе в утробата на майка си и да се роди? 5 Отговори Исус: Истина, истина ти казвам: ако се не роди некой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. 6 Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е. 7 Недей се чуди че ти рекох: Требва да се родите изново. 8 Ветърът вее дето ще; и гласа му чуеш, но не знаеш от де иде и къде отива: така е всеки който се е родил от Духа. 9 Отговори Никодим и рече му: Как може да бъде това? 10 Отговори Исус и рече му: Ти си учител Израилев, и не знаеш ли това? 11 Истина, истина ти казвам че: Това което знаем казваме, и това което сме видели свидетелствуваме; и свидетелството ни не приимате. 12 Ако земните работи ви рекох и не вервате, как щете поверва ако ви река небесните? 13 И никой не е възлезъл на небето, тъкмо този който е слезъл от небето, Син человечески който е на небето. 14 И както Моисей издигна змията в пустинята, така требва да бъде издигнат Син человечески 15 за да не погине всеки който верва в него, но да има живот вечен. 16 Защото Бог толкоз възлюби света щото даде Сина своего единороднаго, за да не погине всеки който верва в него, но да има живот вечен. 17 Понеже не е проводил Бог Сина си на света да съди света, но за да бъде спасен светът чрез него. 18 Който верва в него, не ще да бъде осъден; а който не верва, вече е осъден, защото не е повервал в името на единороднаго Сина Божия. 19 И то е осъждението, че виделината дойде на света, и человеците възлюбиха тъмнината повече от виделината защото делата им беха зли. 20 Понеже всеки който прави зло мрази виделината и не иде към виделината да не би да се докажат неговите дела че са зли; 21 но който прави истината иде към виделината, за да се явят делата му че са по Бога направени. 22 След това дойде Исус и учениците негови в земята Юдейска; и там живееше с тех и кръщаваше. 23 А Иоан кръщаваше в Енон близу до Салим, защото имаше там много вода; и идеха и кръщаваха се. 24 Понеже Иоан не беше още турен в тъмница. 25 И така стана препиране от страна на учениците Иоанови с Юдеите заради очищението. 26 И дойдоха при Иоана и рекоха му: Рави, онзи който беше с тебе отвъд Иордан, за когото ти свидетелствува, ето, той кръщава; и всички отиват при него. 27 Отговори Иоан и рече: Не може человек да взема нищо ако не му е дадено от небето. 28 Вие сами сте ми свидетели че рекох: Не съм аз Христос; но че съм проводен пред него. 29 Който има невестата жених е; а приятелът женихов, който стои та го слуша, радва се твърде много за гласа женихов; и така тая моя радост изпълни се. 30 Той требва да расте, а аз да се смалявам. 31 Който иде от горе над всички е отгоре: който е от земята от земята е, и от земята говори. Който иде от небето, над всички е отгоре: 32 и това което е видел и чул, него свидетелствува; и никой не приима свидетелството му. 33 Който приеме свидетелството негово запечатал е че Бог е истинен. 34 Защото този когото е Бог пратил думите Божии говори: понеже Бог не дава нему Духа с мерка. 35 Отец люби Сина, и всичко е дал в неговите ръце. 36 Който верва в Сина има живот вечен; а който не верва в Сина нема да види живот, но гнев Божий остава на него.
4 А когато разуме Господ Исус че са чули Фарисеите че Исус повече ученици прави и кръщава нежели Иоан, 2 (ако и да не кръщаваше сам си Исус, но учениците му,) 3 остави Юдея и отиде пак в Галилея. 4 И требваше да мине през Самария. 5 И тъй, дойде в един Самарийски град нарицаем Сихар, близу до местото което даде Яков на сина си Иосифа. 6 И там имаше кладенец Яковов. Исус прочее утруден от път, седеше така на кладенеца; а часът беше около шест. 7 Идва некоя си жена от Самария, да начерпе вода. Казва й Исус: Дай ми да пия. 8 (Защото учениците му беха отишли в града да купят за ядене.) 9 Казва му жената Самарянка: Как ти който си Юдеянин, искаш за пиене от мене която съм жена Самарянка? (Защото Юдеите не се съобщават със Самаряните.) 10 Отговори Исус и рече й: Ако би знаела Божията дарба, и кой е що ти казва: Дай ми да пия, ти би поискала от него, и дал би ти вода жива. 11 Казва му жената: Господине, нито печерпало имаш, и кладенецът е дълбок; и тъй, от де имаш живата вода? 12 Ти по-голем ли си от отца ни Якова който ни даде кладенеца, и той е пил от него, и синовете му, и добитъците му? 13 Отговори Исус и рече й: Всеки който пие от тази вода, пак ще ожеднее; 14 а който пие от водата която аз ще му дам нема да ожеднее във веки, но водата която ще му дам ще бъде в него извор на вода която извира в живот вечен. 15 Казва му жената: Господине, дай ми тази вода, да не ожедневам нито да идвам тука да изваждам. 16 Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука. 17 Отговори жената и рече: Немам мъж. Казва й Исус: Право си казала че немаш мъж; 18 защото петима мъжа си водила, и този когото сега имаш не ти е мъж: туй си право рекла. 19 Казва му жената: Господине, гледам че ти си пророк. 20 Бащите ни в таз гора се поклониха: а вие казвате че в Ерусалим е местото, гдето требва да се кланяме. 21 Казва й Исус: Жено, хвани ми вера че иде час когато нито в тази гора нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца. 22 Вие се кланяте на онова което не знаете: ние се кланяме на онова което знаем, защото спасението е от Юдеите. 23 Но иде време, и сега е, когато истинните поклонници ще се поклонят Отцу с дух и истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си. 24 Бог е дух, и които му се кланят, с дух и истина требва да се кланят. 25 Казва му жената: Знам че ще дойде Месия който се казва Христос: той кога дойде ще ни възвести всичко. 26 Казва й Исус: Аз съм който ти говоря. 27 И на това отгоре дойдоха учениците му, и почудиха се че приказваше с жена; но никой не рече: Що търсиш? или: Що приказваш с нея? 28 Тогаз жената остави кърчага си и отиде в града и казва на человеците: 29 Елате да видите человек който ми каза все що съм сторила: да не бъде той Христос? 30 И тъй, излезоха от града та идеха къде него. 31 А между това учениците му го молеха и казваха: Учителю, яж. 32 А той им рече: Аз имам ястие да ям което вие не знаете. 33 За то думаха учениците помежду си: Да ли некой му донесе да яде? 34 Казва им Исус: Моето ястие е да струвам волята на оногова който ме е проводил, и да извърша неговата работа. 35 Не казвате ли вие че още четири месеца има и жетвата иде? Ето, казвам ви, подигнете очите си, и вижте нивята че са вече бели за жетва. 36 И който жъне взема заплата и събира плод в живот вечен, за да се радват наедно и който сее и който жъне. 37 Защото в това нещо истинска е речта че: "Друг е който сее и друг който жъне." 38 Аз ви проводих да жънете това в което вие не сте се трудили: други се трудиха, и вие влезохте в техния труд. 39 И от този град мнозина Самаряни поверваха в него поради думата на жената която свидетелствуваше че: Ми каза всичко що съм сторила. 40 И тъй когато дойдоха Самаряните при него молеха му се да остане при тех; и преседе там два дни. 41 И още по-мнозина поверваха поради неговото слово; 42 а на жената казваха: Ние не верваме вече за твоята дума; понеже сами чухме, и знаем че този е наистина Спасител мира, Христос. 43 А след тези два дена излезе от там и отиде в Галилея. 44 Защото сам си Исус свидетелствува че пророк в отечеството си нема почест. 45 И когато дойде в Галилея приеха го Галилеяните, като беха видели всичко що стори в Ерусалим в праздника; защото и те беха дошли на праздника. 46 И дойде Исус пак в Кана Галилейска, гдето направи водата вино. И имаше некой си царски человек на когото син му бе болен в Капернаум. 47 Той, като чу за Исуса че е дошел от Юдея в Галилея, отиде при него и молеше му се да слезе и да изцели сина му, защото щеше да умре. 48 Тогаз му рече Исус: Ако не видите знамения и чудеса не щете поверва. 49 Казва му царският человек: Господи, слез докле не е умрело детето ми. 50 Казва му Исус: Иди си, син ти е жив. И поверва человекът на речта която му рече Исус, и отиваше си. 51 И когато той вече слазяше, срещнаха го слугите му и обадиха му и казваха: Син ти е жив. 52 А той ги попита в кой час му стана по-леко; и рекоха му: Вчера по седемте часа го остави треската. 53 И тъй, разуме бащата че това стана в онзи час в който му рече Исус: Син ти е жив: и поверва той и всичкият му дом. 54 Това пак второ чудо стори Исус от как дойде из Юдея в Галилея.
5 Подир това беше праздник Юдейски, и възлезе Исус в Ерусалим. 2 А в Ерусалим близу до овчата порта има къпалня която по Еврейски се нарича Витесда, и има пет притвора. 3 В тех лежеха големо множество болни, слепи, хроми, сухи, които чакаха движението на водата. 4 [Защото от време на време слезваше ангел в къпалнята и размъщаше водата; и тъй, който влазяше пръв след размъщането на водата здрав биваше от каквато болест и да беше болен.] 5 И там имаше некой си человек болен от тридесет и осем години. 6 Него виде Исус че лежи; и понеже знаеше че от много време вече боледува, казва му: Искаш ли да оздравееш? 7 Отговори му болният: Господине, нема человек да ме тури в къпалнята когато се размъти водата; и когато аз дохождам, друг преди мене слезва. 8 Казва му Исус: Стани, дигни одъра си, и ходи. 9 И тоз час человекът оздраве, и задигна одъра си и ходеше; а този ден беше събота. 10 И казваха Юдеите на изцеления: Събота е; не ти е простено да дигнеш одъра си. 11 Отговори им: Онзи който ме изцели, той ми рече: Дигни одъра си и ходи. 12 Попитаха го: Кой е человекът що ти рече: Дигни одъра си и ходи? 13 А изцеленият не знаеше кой е; защото Исус се уклони, понеже имаше народ много на това место. 14 Подир това намерва го Исус в храма, и рече му: Ето, сега стана ти здрав: не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-зло. 15 Отиде прочее человекът и обади на Юдеите че Исус е който го изцели. 16 И за това Юдеите гонеха Исуса, и искаха да го убият, защото правеше тези работи в събота. 17 А Исус им отговори: Отец ми до сега работи, и аз работя. 18 И за това Юдеите още повече искаха да го затрият; защото не току че съботата престъпваше, но и Бога за свой Отец казваше, и правеше себе си равен Богу. 19 На това Исус отговори и рече им: Истина, истина ви казвам: Не може Синът да прави нищо от самосебе си ако не вижда Отца да прави това; понеже което прави той, подобно и Синът това прави. 20 Защото Отец люби Сина, и показва му все що прави той; ще му покаже и от тези по-големи работи за да се чудите вие. 21 Понеже както Отец въздига мъртвите и съживява, така и Синът които иска съживява. 22 Защото Отец не съди никого, но е дал Сину всека съдба, 23 за да почитат всички Сина както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца който го е проводил. 24 Истина, истина ви казвам че който слуша словото мое, и верва в тогоз който ме е проводил, има живот вечен, и на съд нема да дойде, но преминал е от смъртта в животът. 25 Истина, истина ви казвам че иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божия, и които го чуят ще оживеят. 26 Защото както Отец има в себе си живот, така е дал и Сину да има живот в себе си; 27 и власт му е дал да прави и съд, защото е Син человечески. 28 Недейте се чуди на това; защото иде час в който всички които са в гробовете ще чуят гласа му, 29 и ще излезат, онези които са правили добро във възкресението на живот; а които са правили зло във възкресението на осъждение. 30 Не мога аз да правя нищо от себе си: съдя както чуя; и съдбата ми е праведна; защото не искам моята моля, но волята на Отца който ме е проводил. 31 Ако свидетелствувам аз за себе си, свидетелството ми не е истинно. 32 Друг е който свидетелствува за мене; и зная че свидетелството което свидетелствува той за мене е истинно. 33 Вие проводихте до Иоана; и свидетелствува за истината. 34 Аз обаче от человеци свидетелство не вземам, но казвам това за да се спасите вие. 35 Той беше светило което гореше и светеше; и вие поискахте да се порадвате за малко време на неговото светене. 36 Но аз имам по-големо от Иоановото свидетелство; защото работите които Отец ми даде да ги извърша, тези работи които аз правя свидетелствуват за мене, че ме е Отец проводил. 37 И Отец който ме е пратил, той свидетелствува за мене. Нито гласа му сте чули нито лицето му сте видели. 38 И словото негово немате да пребъдва във вас, защото вие не вервате в тогоз когото е той изпратил. 39 Изпитвайте писанията; защото вие мислите че в тех имате живот вечен; и те са които свидетелствуват за мене. 40 Но вие не искате да дойдете при мене за да имате живот. 41 От человеци слава не приимам; 42 но познах ви че немате в себе си любов Божия. 43 Аз дойдох в името на Отца моего, и не ме приимате: ако дойде друг в свое си име, него ще приемете. 44 Как можете да повервате вие които приимате слава един от друг, и не търсите славата която е само от Бога? 45 Да не мислите че аз ще ви обвиня пред Отца: има кой да ви обвини, - Моисей на когото вие уповахте. 46 Защото ако бехте вервали в Моисея, повервали бихте в мене; понеже той за мене писа. 47 Ако ли неговите писания не вервате, как ще повервате моите думи?
6 След това отиде Исус отвъд Галилейското море, сиреч, Тивериадско. 2 И след него идеше народ много; защото гледаха чудесата негови които правеше над болните. 3 И възлезе Исус на гората и седеше там с учениците си. 4 И наближаваше пасхата, праздникът Юдейски. 5 И като вдигна Исус очи и виде че народ много иде към него, казва Филипу: От де да купим хлеб да ядат тези? 6 (А това казваше той да го изпита: защото си знаеше какво щеше да прави.) 7 Отговори му Филип: За двесте динари хлеб не им постига за да вземе всеки от тех по малко нещо. 8 Казва му един от учениците негови, Андрей, братът на Симона Петра: 9 Има тука едно момченце което има пет ечимени хлеба и две риби; но те що са на толкова души? 10 А Исус рече: Сторете да седнат человеците. А на това место имаше трева много; и тъй, наседаха мъже до пет хиляди на брой. 11 И взе Исус хлебовете и благодари, и раздаде ги на учениците, а учениците на седещите; така и от рибите колкото искаха. 12 И като се наситиха, казва на учениците си: Съберете изостаналите укрухи, за да се не изгуби нищо. 13 И тъй, от петте ечимени хлеба събраха, и напълниха дванадесет коша укрухи които изостанаха на тези що ядоха. 14 Тогава человеците като видеха чудото, което стори Исус, казваха: Наистина този е пророкът който имаше да дойде на светът. 15 И тъй, като разуме Исус че ще дойдат да го грабнат за да го направят цар, отиде пак сам си той на гората. 16 И когато се свечери, слезоха учениците му на морето, 17 и влезоха в ладията та отиваха отвъд морето в Капернаум. И вече беше се стъмнило, а Исус не бе дошел още при тех; 18 и морето се подигаше, понеже духаше силен ветър. 19 И като беха гребли до двадесет и пет или тридесет стадии, видеха Исуса че ходи по морето и наближава ладията, и убояха се. 20 Но той им казва: Аз съм: не бойте се! 21 Тогаз искаха да го вземат в ладията; и тутакси ладията се намери на земята на която отиваха. 22 На утринта народът който стоеше отвъд морето, като виде че немаше друга ладия там, но само тая в която влезоха учениците му, и че Исус не влезе с учениците си в ладията, но учениците му сами тръгнаха; 23 (а други ладии дойдоха от Тивериада близо до местото дето ядоха хлеба когато Господ бе благословил.-) 24 и тъй, като виде народът че нема там Исуса нито учениците му, влезоха и те в ладиите та дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса. 25 И като го намериха отвъд морето, рекоха му: Рави, кога дойде ти тука? 26 Отговори им Исус и рече: Истина, истина ви казвам, търсите ме, не защото видехте чудеса, но защото ядохте от хлебовете и се наситихте. 27 Работете, не за храна която се разваля, но за храна която трае в живот вечен, която Син человечески ще ви даде; защото Отец, Бог, на него е положил своя печат. 28 А те му рекоха: Що да сторим за да работим делата Божии? 29 Отговори Исус и рече им: Това е делото Божие, да повервате в тогоз когото е той проводил. 30 Тогаз му рекоха: че ти какво знамение правиш да видим и да поверваме в тебе? Що вършиш? 31 Бащите ни ядоха манна в пустинята, както е писано: "Хлеб от небето им даде да ядат." 32 Рече им на това Исус: Истина, истина ви казвам: Не ви даде Моисей хлеба от небето; но Отец мой дава вам истинният хлеб от небето. 33 Защото Божият хлеб е този който слезва от небето и дава живот на света. 34 Рекоха му пак те: Господи, дай ни всекога този хлеб. 35 А Исус им рече: Аз съм хлебът на живота: който иде при мене нема да огладнее, и който верва в мене никога нема да ожеднее. 36 Но аз ви рекох че вие ме видехте и не вервате. 37 Всичко що ми дава Отец при мене ще дойде; и който иде при мене, нема да го изпъдя; 38 защото слезох от небето, не моята воля да сторя, но волята на тогози който ме е проводил. 39 а волята на Отца, който ме е проводил е тая, всичко що ми даде да не изгубя нищо от него, но да го възкреся в последния ден. 40 И това е волята на тогози който ме е проводил: всеки който види Сина и верва в него да има живот вечен, и аз ще го възкреся в последният ден. 41 Тогаз роптаеха Юдеите за него, защото рече: Аз съм хлебът що е слезъл от небето. 42 И казваха: Не е ли този Исус синът Иосифов, на когото ние познаваме баща му и майка му? Как прочее казва той: Аз съм от небето слезъл? 43 А Исус отговори и рече им: Не роптайте помежду си. 44 Никой не може да дойде при мене ако го не привлече Отец който ме е проводил; и аз ще го възкреся в последният ден. 45 Писано е в пророците: "И всички ще бъдат научени от Бога." И всеки който слуша и се научи от Отца, иде при мене. 46 Не че е видел некой Отца, освен тогоз който е от Бога: той е видел Отца. 47 Истина, истина ви казвам: Който верва в мене има живот вечен. 48 Аз съм хлебът на живота. 49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и умреха. 50 Този е хлебът който слезва от небето за да яде некой от него и да не умре. 51 Аз съм живият хлеб, слезналият от небето. Ако яде некой от този хлеб, ще живее във веки; и хлебът който аз ще дам е моята плът която аз ще дам за живота на света. 52 Тогава се препираха Юдеите помежду си и казваха: Как може този да ни даде да ядем плътта му? 53 А Исус им рече: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Сина человечески, и не пиете кръвта му, немате живот в себе си. 54 Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен; и аз ще го възкреся в последния ден. 55 Защото плътта ми е истинна храна, и кръвта ми е истинно питие. 56 Който яде плътта ми и пие кръвта ми в мене пребъдва, и аз в него. 57 Както ме е проводил Отец живий и аз живея чрез Отца, така и който ме яде ще живее и той чрез мене. 58 Този е хлебът който слезе от небето; не както вашите бащи ядоха манната и умреха; който яде този хлеб ще бъде жив във веки. 59 Това рече той в съборището като поучаваше в Капернаум. 60 И тъй, мнозина от неговите ученици като чуха рекоха: Жестока е тая дума: кой може да я слуша? 61 Но Исус като узна в себе си че негодуват за това учениците негови, рече им: Това ли ви съблазнява? 62 А ако Сина человеческаго да възлезва дето е бил отпърво? 63 Духът е онова което дава живот: плътта нищо не ползува: думите които аз ви говоря дух са и живот са. 64 Но има некои от вас които не верват. Защото знаеше Исус из начало кои са що не верват, и кой е дето ще го предаде. 65 И казваше: За това ви рекох че никой не може да дойде при мене ако не му е дадено от Отца ми. 66 От това мнозина от неговите ученици се повърнаха назад, и не ходеха вече с него. 67 Тогава рече Исус на дванадесетте: Да ли искате и вие да си идете? 68 А Симон Петър му отговори: Господи, при кого да отидем? ти имаш думи на живот вечен; 69 и ние повервахме и познахме че ти си Христос, Син на Бога живаго. 70 Отговори им Исус: Не избрах ли аз вас дванадесетте? но един от вас е дявол. 71 Казваше за Юда Симонов Искариотски; защото той, който бе един от дванадесетте, щеше да го предаде.
7 И след това ходеше Исус по Галилея; защото не рачеше да ходи по Юдея; понеже Юдеите искаха да го убият. 2 А бе близу Юдейският праздник на шатроразпъването. 3 И рекоха му братята му: Премини от тука и иди в Юдея за да видят и твоите ученици делата които правиш; 4 защото никой не прави нещо скришом и иска да бъде той явен. Ако правиш това, яви себе си на света. 5 Защото нито братята му верваха в него. 6 Тогава казва им Исус: Моето време не е настанало още; а вашето време е винаги готово. 7 Вас светът не може да ви ненавижда; но мене ненавиди, защото аз свидетелствувам за него че неговите дела са лукави. 8 Вие възлезте на този праздник: аз нема още да възлеза на този праздник; защото времето ми не се е изпълнило още. 9 И това като им рече остана си в Галилея. 10 А като възлезоха братята му, тогаз и той възлезе на праздника, не явно, но тайно некак си. 11 Юдеите прочее диреха го на праздника, и казваха: Къде е онзи? 12 И имаше много глъчка за него помежду народа: едни говореха че е добър; а други казваха: Не; но лъсти народа. 13 Никой обаче не говореше явно за него поради страха от Юдеите. 14 Но като се преполовяваше вече праздникът възлезе Исус в храма и поучаваше. 15 И чудеха се Юдеите и казваха: Как този знае книжно учение като не се е учил? 16 Отговори им Исус и рече: Моето учение не е мое, но на оногози който ме е проводил. 17 Ако иска некой да прави неговата воля, позна ще за поучението да ли е от Бога, или аз от самосебе си говоря. 18 Който говори от самосебе си иска своята си слава; а който иска славата на оногози който го е проводил, той е истински, и нема неправда в него. 19 Моисей не ви ли даде закона? и никой от вас не изпълнява закона? Защо искате да ме убиете? 20 Отговори народът и рече: Бес имаш. Кой иска да те убие? 21 Отговори Исус и рече им: Едно дело сторих, и всинца се чудите. 22 За това Моисей ви даде обрезването, (не че е от Мойсея, но от отците,) и в събота обрезвате человека. 23 Ако в събота приима человек обрезване за да се не наруши законът Моисеев, на мене ли се гневите защото цел человек оздравих в събота? 24 Не съдете по лице, но права съдба съдете. 25 Тогаз казваха некои от Ерусалимляните: Не е ли този когото искат да убият? 26 И, ето, явно говори, и не му казват нищо. Да не би известно да са познали князовете че този е наистина Христос? 27 Но тогози го знаем от къде е; а Христос когато дойде, никой нема да знае от къде е. 28 Тогава Исус като поучаваше в храмът, възгласи и рече: И мене знаете, и от къде съм знаете; и от самосебе си не съм дошел, но е истински този който ме е проводил, когото вие не знаете. 29 Но аз го зная, защото съм от него, и той ме проводи. 30 И тъй, искаха да го хванат; и никой не тури ръка на него; защото не му бе дошел часът още. 31 И мнозина от народа поверваха в него и казваха: Христос кога дойде по-големи ли чудеса ще направи от тези които този стори? 32 чуха Фарисеите че тъй гълчи народът за него; и проводиха Фарисеите и първосвещениците слуги да го уловят. 33 И на тех рече Исус: Още малко време съм с вас, и ще ида при оногози който ме е проводил. 34 Ще ме потърсите, и нема да ме намерите; и дето съм аз вие не можете да дойдете. 35 Рекоха на това Юдеите помежду си: Къде ще иде този че ние нема да го намерим? Да не би да иде в разсеяните между Елините и да учи Елините? 36 Каква е тая дума която рече: Ще ме потърсите, и нема да ме намерите? и: Дето съм аз вие не можете да дойдете? 37 А в последния ден, великия на праздника, стоеше Исус и възгласи та рече: Ако е некой жеден, да дойде при мене и да пие. 38 Който верва в мене, както рече писанието, реки от жива вода ще потекат из утробата му. 39 А това рече за Духа когото щеха да приимат верващите в него; защото не бе даден още Дух Светий, понеже Исус още не беше се прославил. 40 И тъй, мнозина от народа като чуха това слово казваха: Наистина този е пророкът. 41 Други казваха: Този е Христос. Други пак казваха: че от Галилея ли ще дойде Христос? 42 Не рече ли писанието че от семето Давидово, и от градеца Витлеем дето беше Давид, ще дойде Христос?. 43 И тъй, стана раздор за него между народа. 44 И некои от тех искаха да го хванат; но никой не тури ръце на него. 45 И дойдоха си слугите при първосвещениците и Фарисеите, и те им рекоха: Защо го не докарахте? 46 Отговориха слугите: Никога не е говорил человек тъй както този человек говори. 47 А Фарисеите им отговориха: Да не би и вие да сте се прелъстили? 48 Има ли да е повервал в него некой от князовете или от Фарисеите? 49 Но този прост народ който не знае закона проклети са. 50 Казва им Никодим, този що бе ходил ноще при него, който беше един от тех: 51 Нашият закон осъжда ли человека ако не чуе първом от него и разбере що прави? 52 Отговориха и рекоха му: Да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж че пророк от Галилея не е възстанал. 53 И отиде всеки у дома си.
13 И пред праздника на пасхата, като знаеше Исус че дойде часът му, да премине от този свет към Отца, както бе възлюбил своите които беха на света, до край ги възлюби
2 И на вечерянето, (когато вече дяволът беше вложил в сърцето на Юда Симонова Искариотскаго да го предаде,)
3 Понеже знаеше Исус че Отец му е дал всичко на ръцете, и че от Бога е излезъл и при Бога отива,
4 става от вечерята и слага си дрехите, и взе престилка та се препаса.
5 После нале вода в омивалницата, и начна да омива нозете на учениците и да ги отрива с престилката с която бе препасан.
6 И тъй, идва при Симона Петра; а той му казва: Господи, ти ли ще ми омиеш нозете?
7 Отговори Исус и рече му: Това което аз правя ти сега не знаеш, но изпосле ще разумееш.
8 Казва му Петър: Нема да омиеш ти моите нозе до века. Отговори му Исус: Ако те не омия, немаш дел с мене.
9 Казва му Симон Петър: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата:
10 Казва му Исус: Омитият нема потреба освен нозете си да омие, но е всичкий чист; и вие сте чисти, но не всинца.
11 Защото знаеше предателят си; за това рече: Не сте всинца вие чисти.
12 А като оми нозете им и си взе дрехите, седна пак и рече им: Знаете ли що ви сторих?
13 Вие ме викате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм.
14 И тъй, аз, Господ и Учител, ако ви омих нозете, то и вие сте длъжни един другиму нозете да омивате.
15 Защото аз ви пример дадох да правите и вие както аз направих вам.
16 Истина, истина ви казвам: Никой раб не е по-горен от господаря си; нито посланник е по-горен от оногоз който го е изпратил.
17 Това като знаете, блажени сте ако го правите.
18 Не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал; но за да се сбъде писанието: "Който яде хлеб с мене дигна против мене петата си."
19 От сега ви казвам това докле още не е било, та кога сбъде да повервате че съм аз.
20 Истина, истина ви казвам: който приима когото аз проводя мене приима, и който приима мене приима тогоз който ме е проводил.
21 Това като рече Исус, смути се духом, и свидетелствува и рече: Истина, истина ви казвам че един от вас ще ме предаде.
22 Тогаз учениците се спогледваха помежду си, и недоумеваха се за кого говори?
23 А един от учениците когото обичаше Исус беше се облегнал на скута Исусов.
24 Кивнува му Симон Петър да попита кой е този за когото говори.
25 А той припадна на гърдите Исусови и казва му: Господи, кой е?
26 Отговаря Исус: Аз като затопя залака, комуто го дам той е; и затопи залака та даде на Юда Симонова Искариотскаго.
27 И подир залака тогаз влезе Сатана в него; и тъй, казва му Исус: Което правиш, прави го по-скоро.
28 А това никой от седещите на трапезата не разуме защо му рече;
29 защото некои мислеха, понеже Юда имаше касата, че му казва Исус: Купи каквото ни требва за праздника, или, да даде нещо на сиромасите.
30 И тъй, като взе той залака излезе тутакси; а беше нощ.
31 А когато излезе той, казва Исус: Сега се прослави Син человечески, и Бог се прослави в него.
32 Ако Бог се прослави в него, то и него Бог ще прослави в себе си, и сега ще го прослави.
33 чадца, още малко съм с вас. Ще ме търсите, и, както рекох на Юдеите: Дето ида аз вие не можете да дойдете, и вам казвам сега.
34 Нова заповед ви давам: Да имате любов помежду си; както ви възлюбих, и вие да имате любов помежду си.
35 От това всички ще познаят че сте мои ученици, ако имате любов помежду си.
36 Казва му Симон Петър: Господи, къде отхождаш? Отговори му Исус: Където отивам не можеш сега да дойдеш след мене, но подир ще ме последваш.
37 Казва му Петър: Господи, защо да не мога да дойда след тебе сега? Душата си ще положа за тебе.
38 Отговори му Исус: Душата си ли за мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: Доде не е пеял петелът, три пъти ще се отречеш от мене.
18 Това като рече Исус, излезе с учениците си отвъд потока Кедрон дето имаше градина, в която влезе той и учениците му.
2 А Юда който го предаваше знаеше това место, защото много пъти се събираше Исус там с учениците си.
3 И тъй, Юда, като взе един пълк и слуги от първосвещениците и Фарисеите, дойде там с фенери и свещи и оръжия.
4 А Исус, понеже знаеше всичко що имаше да дойде върх него, излезе и рече им: Кого търсите?
5 Отговориха му: Исуса Назарянина. Казва им Исус: Аз съм. С тех стоеше и Юда който го предаваше.
6 И като им каза: Аз съм; подръпнаха се назад и паднаха на земята.
7 И пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха Исуса Назарянина.
8 Отговори Исус: Рекох ви че съм аз; и тъй, ако мене търсите, оставете тези да си идат;
9 за да се сбъде думата която рече: От тези които ми си дал не изгубих никого.
10 А Симон Петър като имаше нож измъкна го, и удари слугата първосвещенников, и отсече му десното ухо; а на слугата името беше Малх.
11 Тогаз рече Исус на Петра: Тури ножа си в ножницата. чашата която ми даде Отец, да я не пия ли?
12 И тъй, пълкът и тисящникът и слугите Юдейски уловиха Исуса и вързаха го.
13 И заведоха го първо при Ана; защото беше тест на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година.
14 А Каиафа беше този който бе дал съвет на Юдеите че е по-добре да загине един человек за народа.
15 И вслед Исуса идеше Симон Петър и другият ученик; и този ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Исуса в дворът първосвещенников;
16 а Петър стоеше вън до вратата. И тъй, излезе другият ученик който беше познат на първосвещеника, и каза на вратарката, и въведе Петра.
17 И казва слугинята вратарка на Петра: Да не си и ти от учениците на тогози человека? Казва той: Не съм.
18 И стоеха рабите и слугите, които беха наклали огън, защото беше студено, и се грееха: с тех стоеше и Петър и се грееше.
19 А първосвещеникът попита Исуса за учениците му и за учението му.
20 Отговори му Исус: Аз явно говорих на света: аз всекога поучавах в съборището и в храма, дето Юдеите се събират винаги; и нищо не съм говорил на скрито.
21 Що питаш мене? питай които са ме чули какво им съм говорил: ето, те знаят що съм аз рекъл.
22 А когато рече това, един от слугите който стоеше близу удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш първосвещенику?
23 Отговори му Исус: Ако съм зле продумал, свидетелствувай за злото; ако ли добре, защо ме биеш?
24 И проводил го бе Ана вързан при първосвещеника Каиафа.
25 А Симон Петър стоеше и грееше се; и рекоха му: Да не си и ти от неговите ученици? Отрече се той и рече: Не съм.
26 Казва един от рабите първосвещеникови който беше роднина на оногоз комуто Петър отсече ухото: Не те ли видях аз в градината с него?
27 И Петър пак се отрече; и тоз час петелът попе.
28 Тогаз заведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше сутрина, и те не влезоха в преторията, да се не осквернят, но да ядат пасхата.
29 За то излезе Пилат при тех и рече: Какво обвинение наносяте върх тогоз человека?
30 Отговориха и рекоха му: Той ако не бе злодеец не бихме го предали на тебе.
31 А Пилат им рече: Вземете го вие и по закону вашему съдете го. Рекоха му Юдеите: Нам не ни и простено да убием никого;
32 за да се сбъде речта Исусова който рече като назначаваше с каква смърт имаше да умре.
33 И тъй, Пилат влезе пак в преторията, и повика Исуса и рече му: Ти ли си цар Юдейски?
34 Отговори му Исус: От само себе си ли казваш ти това, или други ти рекоха за мене?
35 Отговори Пилат: че аз Юдеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците предадоха те на мене; що си сторил?
36 Отговори Исус: Моето царство не е от този свет; ако беше царството ми от този свет, слугите ми борили се биха да не бъда предаден на Юдеите. А сега царството ми не е от тука.
37 А Пилат му рече: И тъй, ти сега цар ли си? Отговори Исус: Ти право казваш че аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на този свет, да свидетелствувам истината. Всеки който е от истината слуша гласа ми.
38 Казва му Пилат: Що е истина? И щом рече това излезе пак при Юдеите и казва им: Аз не намервам ни една вина в него.
39 А у вас има обичай да ви пущам едного по пасхата: рачите ли да ви пусна царя Юдейски?
40 Тогаз пак извикаха всичките и казваха: Не него, но Варава. А Варава беше разбойник.
21 Подир това пак се яви Исус на учениците си на Тивериадското море, и яви им се така:
2 там беха наедно Симон Петър и Тома нарицаемий Близнец, и Натанаил от Кана Галилейска, и синовете Зеведееви, и други двамина от учениците негови.
3 Казва им Симон Петър: Аз ще отида да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излезоха и възлезоха завчас на ладията; и през онази нощ не уловиха нищо.
4 И като се разсъвна вече застана Исус на брега; но учениците не познаваха че е той Исус.
5 Казва им Исус: Деца, имате ли нещо за ядене? Отговориха му: Не.
6 А той им рече: Хвърлете мрежата отдесно на ладията, и ще намерите. И тъй хвърлиха; и не можаха вече да я привлекат от множеството на рибата.
7 Тогаз онзи ученик когото обичаше Исус казва на Петра: Господ е. А Симон Петър като чу че е Господ препаса връхната си дреха, (защото беше гол) и хвърли се в морето.
8 А другите ученици дойдоха с ладията, (защото не беха далеч от земята, но колкото двесте лакти,) и влачеха мрежата с рибата.
9 И като излезоха на земята гледат жарава разложена, и риба турена на нея, и хлеб.
10 Казва им Исус: Донесете от рибите които уловихте сега.
11 Възлезе Симон Петър та извлече мрежата на земята, пълна с едри риби сто и петдесет и три; и толкоз като беха мрежата се не съдра.
12 Казва им Исус: Елате, обедвайте. И никой от учениците не смееше да го попита: Ти кой си? понеже знаеха че е Господ.
13 Идва тогаз Исус и взема хлеба, и дава им, така и рибата.
14 Това беше вече третий път дето се яви Исус на учениците си от как възкръсна из мъртвите.
15 А като се наобедваха, казва Исус Симону Петру: Симоне Ионин, любиш ли ме повече от тия? Казва му: Ей, Господи, ти знаеш че те обичам. Казва му: Паси агънците ми.
16 Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли ме? Казва му: Ей, Господи, ти знаеш че те обичам. Казва му: Паси овците ми.
17 Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли ме? Наскърби се Петър, защото му рече трети път: Обичаш ли ме? И рече му: Господи, ти всичко знаеш, ти знаеш че те обичам: Казва му Исус: Паси овците ми.
18 Истина, истина ти казвам: Когато беше ти по-млад, сам си се опасваше и ходеше където щеше; но като остарееш ще простреш ръце, и друг ще те опасва и ще те води където ти не щеш.
19 И това рече като назначаваше с каква смърт имаше да прослави Бога. И това щом рече казва му: Върви подире ми.
20 А Петър като се обърна вижда че иде подир им ученикът когото обичаше Исус, този който на вечерята се наклони на гърдите му и рече: Господи, кой е който ще те предаде?
21 Него като виде Петър казва Исусу: Господи, а този що?
22 Казва му Исус: Ако ще да пребъде той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире ми.
23 И тъй се разнесе тая дума помежду братята че този ученик нема да умре; а Исус му не рече че нема да умре, но: Ако ща да остане той докле дойда, теб що ти е?
24 Този е ученикът който свидетелствува за това, който и написа това; и знаем че неговото свидетелство е истинно.
25 Има още и други много неща що стори Исус които ако би да се напишат едно по едно, и цел свет, ми се чини, не би вместил написаните книги. Амин.
Яков
[редактиране]2 Братие мои, верата ви в прославленаго Господа нашего Исуса Христа да бъде без лицеприятие. 2 Защото ако влезе в съборището ви человек със злат пръстен и с великолепни дрехи, а влезе и сиромах с уплескани дрехи, 3 и погледнете на тогози който е с великолепните дрехи, та му речете: Ти седни тука добре; и на сиромаха речете: Ти стой там; или, седни тука до подножието ми; 4 да ли не сте направили отличие помежду си, и не сте ли станали съдници с лукави помишления? 5 Слушайте, любезни мои братие. Не избра ли Бог сиромасите от този свет богати с вера, и наследници на царството което обеща на тези които го любят? 6 А вие обезчестихте сиромаха. Не са ли богатите които ви угнетяват? и не влачат ли ви те по съдовища? 7 Не хулят ли те доброто име с което се именувате? 8 Ако изпълнявате вие царския закон според писанието: "Да възлюбиш ближнаго своего както самаго себе си," добре струвате. 9 Но ако гледате на лице грех струвате, и от закона както престъпници се изобличавате. 10 Защото който упази всичкия закон, и погреши в едно, повинен бива във всичко; 11 по това че който е рекъл: ?Не прелюбодействувай," рече и, "Не убивай." Но ако не сториш прелюбодеяние, а пък убиеш, станал си престъпник на закона. 12 Така говорете и така правете като че ще бъдете съдени по закона на свободата. 13 Защото съдбата ще бъде немилостива на тогози който милост не е сторил; и милостта се хвали над съда. 14 Коя полза, братие мои, ако казва некой че има вера, а дела нема? Да ли може верата да го спаси? 15 Некой брат или некоя сестра ако са голи и лишени от дневната храна, 16 и некой от вас им рече: Идете си с миром, топлете се и хранете се, а не им дадете потребното за телото, коя полза? 17 Така и верата, ако нема дела, сама по себе си е мъртва. 18 Но ще рече некой: Ти имаш вера, и аз имам дела: покажи ми верата си от делата си, и аз ще ти покажа от моите дела верата си. 19 Ти верваш че Бог е един: добре струваш; и бесовете верват и треперят. 20 Но искаш ли да познаеш, о суетни человече, че вера без дела е мъртва? 21 Авраам нашият отец не се ли оправда от дела когато принесе сина си Исаака на жертвеника? 22 Видиш ли че вера съдействуваше с делата му, и от делата се усъвършенствува верата? 23 и се изпълни писанието което казва: "Поверва Авраам в Бога, и вмени му се в правда, и Приятел Божий се нарече. " 24 И тъй, видите ли че от дела се оправдава человек, а не само от вера? 25 Така също и Раав блудница не се ли оправда от дела когато прие проводените и ги изведе през друг път? 26 Защото както телото без дух е мъртво, така и верата без дела е мъртва.
5 Елате сега, вие богати, плачете и ридайте зарад бедствията които идат над вас.
2 Богатството ви изгни, и дрехите ви молци ги изядоха.
3 Златото ви и среброто ви поръждаве, и ръждата им ще бъде в свидетелство върх вас, и ще пояде плътта ви както огън. Събирахте съкровища за последните дни:
4 ето, заплатата на работниците които са жънали нивята ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влезоха в ушите на Господа Саваота.
5 Веселихте се на земята и разпусно живехте, огоихте сърдцата си като в ден на заклание:
6 осъдихте, убихте праведнаго: не ви се противи.
7 И тъй братие, имайте дълготърпение до пришествието Господне. Ето, земледелецът очаква многоценния плод от земята, и търпи за него много време докле получи дъжд, и ранния и късния.
8 Имайте търпение и вие, укрепете си сърдцата; защото пришествието Господне наближи.
9 Не въздишайте един на другиго, братие, да не бъдете осъдени: ето, Съдията стои пред вратата.
10 Братие мои, вземете пример на злостраданието и на дълготърпението пророците които говориха в името Господне.
11 Ето, ублажаваме търпеливите: чули сте търпението Иовово, и видели сте сетнината от Господа, че е многомилостив Господ и благоутробен.
12 А преди всичко, братие мои, не се кълнете нито с небето нито със земята, нито с друга некоя клетва, но да ви бъде което е ей, ей; и което е не, не; да не подпаднете под осъждение.
13 Злострада ли некой от вас? да се моли Богу; весел ли е некой? псалми да пее;
14 болен ли е некой от вас? да призове презвитерите църковни, и да сторят молба над него и да помажат с масло в името Господне:
15 и молбата която е с вера ще избави страдащия, и Господ ще го привдигне, и грехове ако да е сторил, ще му се простят.
16 Изповедвайте един на други прегрешенията си, и молете се един за друг да изцелеете. Голема сила има усърдната молба на праведния.
17 Илия бе человек подобострастен нам, и помоли се с усърдие да не вали дъжд; и не вале дъжд на земята три години и шест месеца;
18 и пак се помоли, и небето даде дъжд, и земята произрасти плодът си.
19 Братие, ако заблуди от помежду ви некой от истината, и го обърне некой,
20 Да знае че който е обърнал грешния от заблуждението на пътя му ще спаси душа от смърт, и ще покрие множество грехове.
2 Петрово
[редактиране]2 Но имало е и лъжливи пророци между народа, както и между вас ще има лъжливи учители които ще въведат скрито губителни ереси, и ще се отричат и от Господаря си който ги е купил, та ще навлекат на себе си скорошна погибел. 2 И мнозина ще последват техните развращения, поради които пътът на истината ще се похули. 3 И от любостяжание ще ви употребяват като търговия с престорени думи: техното осъждане отколе приготвено не се забавя, и техната погибел не дреме. 4 Защото ако Бог не пощади ангелите които съгрешиха, но ги хвърли в преизподня вързани с вериги мрачни, и предаде ги да бъдат вардени на съд, 5 и ако не пощади стария свет, но, като нанесе потоп върх света на нечестивите съхрани със седем души осмият Ноя, проповедника на правдата; 6 и осъди на разорение градовете Содомски и Гоморски и направи ги на пепел, та ги постави пример на онези които после щеха да нечествуват; 7 и освободи праведнаго Лота, комуто бе досадило нечистото поведение на нечестивите; 8 (защото праведният който живееше между тех от ден на ден мъчеше праведната си душа като гледаше и слушаше техните беззаконни дела;) 9 то знае Господ да освободява благосечстивите от напаст, а неправедните да държи за съдния ден да се мъчат, 10 а най-паче на тези които с пожелание на нечистота следват подир плътта, и презират властта. Те са дързостливи, безочливи, и не треперят кога хулят чиновничествата. 11 Дето ангелите, ако и по-големи да са в крепост и сила, не произносят против тех хулителен съд пред Господа; 12 тези обаче, като природни безсловесни животни родени за лов и изтребване, хулят за неща които не знаят, и ще погинат в своя си разврат, 13 и ще приемат заплатата на неправдата. Имат го за наслаждение деня да резкошествуват: те са сквернители и порочници: наслаждават се с лъстите си когато са на угощение с вас наедно: 14 имат очи пълни с блуд и с непрестанен грех: подлъстят души неутвърдени: имат сърцето си научено на любостяжание: чада на клетва са: 15 като оставиха правия път заблудиха се, и последваха пътя на Валаама сина Восоров, който възлюби заплатата на неправдата. 16 Но изобличен бе за своето си беззаконие: нем подяремник с глас человечески проговори и възпре безумието на пророка. 17 Те са безводни кладенци, облаци от вихрушки тласкани, за които мрачна тъма се варди във век. 18 Защото като говорят с надуто празднословие прелъгват с плътските похоти, с невъздържанията, тези които са наистина избегнали от живеещите в заблуждение, 19 като им обещават свобода, а те сами са роби на разврата; защото от когото бива победен некой, нему и роб става. 20 Понеже като избегнаха от мръсотиите на света чрез познанието на Господа и Спаса Исуса Христа, ако са се сплели пак в тех и остават победени, последното им състояние е станала по-лошо от първото. 21 Понеже по-добро би било за тех да не беха познали пътя на правдата нежели като го познаха да се повърнат от предадената тем света заповед. 22 Но с тех се случава това което казва истинната пословица: Псето се върна на бълвоча си, и, Свинята окъпана върна се да се валя в тинята.
Римляни
[редактиране]9 Истина говоря в Христа, не лъжа, (понеже имам съвестта си с мене която ми свидетелствува в Духа Светаго,) 2 че имам голема скръб и непрестанна мъка на сърдцето си. 3 Защото желал бих сам аз да съм анатема, сиреч, отлъчен от Христа, заради моите братя и за моите по плът роднини; 4 които са Израиляни, и на които принадлежат усиновението, и славата, и заветите, и законоположението, и Богослужението, и обещанията; 5 На които са и отците, и от които се роди по плът Христос, който е над всичко Бог благословен во веки. Амин. 6 Но не може да бъде че е пропаднало словото Божие; защото не са всички Израил тези които са от Израиля; 7 нито защото са семе Авраамово за това са те всички чеда; но "в Исаака ще ти се нарече семе:" 8 сиреч, чадата на плътта не са те чада Божии; но чадата на обещанието се считат семе. 9 Защото това е словото на обещанието: "По това време ще дойда, и Сара ще има син." 10 И не току това, но и Ревека, когато зачна два сина от едного, сиреч, от Исаака отца нешего; 11 (защото преди да се родят децата, и преди да са сторили нещо добро или зло, за да остане Божието по избрание предопределение, не от делата, но от призиващия,) 12 рече й се че "По-големият ще бъде раб на по малкия." 13 както е писано: "Якова възлюбих, а Исава възненавидех." 14 И тъй, какво ще речем? Неправда има ли в Бога? Да не бъде! 15 Защото казва Моисею: "Ще помилвам когото ще помилвам, и ще пожаля когото ще пожаля." 16 И тъй, не е от тогова който иска, нито от тогова който тича, но от Бога който милва. 17 Защото писанието говори Фараону: "Само за това те повдигнах, да покажа в тебе силата си, и да се възвести името ми по всичката земя." 18 И тъй,когото ще, милва, и когото ще, ожесточава. 19 На това ти ще ми речеш: А защо укорява? Кой се е възпротивил на волята му? 20 Но, о человече, ти кой си, що отговаряш срещу Бога? Да ли направеното нещо ще рече на оногоз който го е направил: Защо си ме така направил? 21 Или нема власт грънчарът над калта, от едно смешение да направи един съсъд за почет, а другия за безпочест? 22 И що от това, ако Бог, като е искал да покаже гнева си и да яви силата си, е търпел с големо дълготърпение съсъдите и гнева приготвени за погибел; 23 и да направи пак опознато богатството на славата си над съсъдите на милостта които е предуготвил за слава,- 24 нас, които призва, не само от Юдеите, но и от езичниците? 25 както и в Осия казва: "Ще нарека мой народ не моя си народ, и възлюблена не възлюблената;" 26 "И на същото место дето им се рече: Не сте мой народ, там ще се назоват синове на Бога живаго." 27 А Исаия вика за Израиля: "числото на синовете Израилеви ако и да е колкото песъкът на морето, остатъкът ще се спаси; 28 защото ще свърши и ще реши дело по правда; понеже решително дело ще направи Господ на земята." 29 И както предрече Исаия: "Ако не бе Господ Саваот оставил нам семе, като Содом бихме станали, и на Гомор бихме се уподобили." 30 И тъй, що има да речем? че езичниците които не диреха правда получиха правда, и правда която е от верване; 31 а Израил който диреше закон на правда не стигна в закон на правда. 32 Защо? За това че не я търси чрез верване, но като от делата на закона; защото се препънаха о камика на препъването; 33 както е писано: "Ето полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън, и всеки който верва в него нема да се посрами."
2 Коринтяни
[редактиране]11 Да бихте потърпели малко нещо на моето безумие; но и потърпете ме. 2 Защото ревнувам за вас с Божие ревнуване; понеже ви сгодих с един мъж да ви представя Христу чиста дева. 3 Но боя се да не би, както змията с пронирството си прелъсти Ева, така да се разврати умът ви и отпадне от простотата на любовта ви към Христа. 4 Защото ако би дошел некой да ви проповедва друг Исус когото ние не сме проповедали, или да приемете друг дух, когото не сте приели, или друго евангелие което не сте приели, добре бихте го потърпели. 5 Но мисля че не съм в нищо по-долен от най-първите апостоли. 6 А пък, ако и да съм в говоренето простак, в знанието не съм; но ние всекак сме явени вам във всичко. 7 Или да ли съм грех сторил като смирявах себе си за да се възвисите вие, защото даром ви проповедах евангелието Божие? 8 Други църкви обрах та взех заплата за служение на вас; 9 а когато бех при вас и се намерих в оскъдност, не отеготих никого; защото оскъдността ми запълниха братята които дойдоха от Македония, и по всичко упазих себе си, и ще се упазя, да ви не бъда в тегота. 10 Истината Христова е в мене, че тая похвала нема да ми се загради за в Ахайските места. 11 Защо? Защото ви не обичам ли? Знае Бог! 12 А каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тези които искат причина, за да се намерят в това за което се хвалят таквизи каквито и ние. 13 Защото които са таквизи, те са лъжеапостоли, лукави работници, и преобразуват се на Христови апостоли. 14 И не е чудно; защото сам си Сатана се преобразува на светъл ангел. 15 И тъй, не е големо нещо ако и неговите служители се преобразуват като служители на правдата; но техната сетнина ще бъде според делата им. 16 Пак казвам, никой да ме не възмни че съм безумен; или инак приимете ме поне като безумен, да се похваля и аз малко нещо. 17 Което говоря, не го говоря по Господа, но като в безумие в това дързновение на хвалението. 18 Понеже мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз. 19 Защото вие като сте разумни, с благодарение търпите безумните; 20 понеже търпите ако некой ви порабощава, ако ви изпояжда, ако ви взема некой вашето, ако се некой превъзнося, ако некой ви бие в лице. 21 По обезчестение казвам, уж че сме ние немощни; но в каквото се осмелява некой (несмислено говоря,) осмелявам се и аз. 22 Евреи ли са? и аз съм; Израиляни ли са? и аз; семе Авраамово ли са? и аз; 23 служители Христови ли са? (като изумен говоря,) аз повече; в трудове повече, в биения по-премного, в тъмници още по-много, много пъти и на смърт. 24 Пет пъти по четиридесет без един удари ми удариха Юдеите; 25 три пъти ме с тояги биха, веднъж с камене ме биха, три пъти коработрошение съм претърпел, една нощ и един ден останах по дълбините на морето. 26 Много пъти съм бил и в пътувания; в беди от реки, в беди от разбойници, в беди от единородни, в беди от езичници, в беди в град, в беди в пустиня, в беди по море, в беди между лъжебратя; 27 в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жедност, много пъти в неядене, в студ и в голота; 28 освен външното, още и натрупването на много человеци у мене всеки ден, и грижата за всичките църкви. 29 Кой изнемощева, та не изнемощевам и аз? Кой се съблазнява, и се не разпалям аз? 30 Ако требва да се хваля, ще се похваля с това което принадлежи на немощта ми. 31 Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който е благословен във веки, знае че не лъжа. 32 В Дамаск областният управител на Царя Арета взе под стража града Дамаск като искаше да ме улови; 33 и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избегнах от ръцете му.
Галатяни
[редактиране]5 Стойте прочее постоянни в свободата с която ни Христос освободи, и не се подлагайте пак под иго на робство. 2 Ето, аз Павел ви казвам че ако се обрезвате Христос нема да ви ползува нищо; 3 А пак свидетелствувам на всекиго человека който се обрезва че е длъжен да изпълни всичкият закон. 4 Вие които се оправдавате чрез закона отстранихте се от Христа: отпаднахте от благодатта. 5 Защото ние чрез Духа ожидаме надеждата на оправданието от вера. 6 Защото в Христа Исуса нито обрезването има некаква сила нито необрезването, но вера която действува с любов. 7 Вие вървехте добре: кой ви възбрани да се не покорявате на истината? 8 Това предумване не е от оногоз който ви е призовал. 9 Малко квас всето тесто заквасва. 10 Аз съм уверен за вас в Господа че нема да помислите нищо друго; а който ви смущава, той ще подпадне под наказание, кой бил да бил. 11 И аз, братие, ако още проповедвам обрезване, защо още да ме гонят? тогаз би се махнала съблазънта на кръста. 12 Дано се отсечеха тези които ви развращават. 13 Защото вие, братие, на свобода бехте призвани, само не употребявайте свободата за причина на плътта, но с любов един друг си слугувайте. 14 Защото всичкият закон в една реч се изпълнява, сиреч, в тази: "Да възлюбиш ближнаго твоего както самаго себе си." 15 Ако ли се хапете един друг и се ядете, пазете се да не би един друг да се изтребите. 16 Прочее казвам: Ходете по Духу, и нема да извършвате похотите на плътта. 17 Защото плътта похотствува противното на Духа, а Духът противното на плътта; а те се противят едно на друго, така щото да не правите това което искате. 18 Но ако се водите от Духа не сте под закон. 19 И делата на плътта са явни: те са прелюбодеяние, блуд, нечистота, похотливост, 20 идолослужение, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, крамоли, раздори, ереси, 21 зависти, убийства, пиянства, кощунства, и подобните на тех; за които ви предказвам, както и предрекох, че които правят таквиз работи нема да наследят царството Божие. 22 А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосердие, вера, 23 кротост, въздържание: против таквиз нема закон. 24 А които са Христови разпели са плътта наедно със страстите и похотите й. 25 Ако Духом живеем, Духом и да ходим. 26 Да не биваме тщеславни, за да се раздразняваме един друг и един друг да си завиждаме.
Ефесяни
[редактиране]3 За това аз Павел, узник Исус Христов за вас езичниците; 2 понеже сте чули смотрението на дадената мене за вас Божия благодат, 3 че по откровение стана ми известна тайната, (както и по-преди ви вкратце писах, 4 от което като прочитате може да разумеете моето проумеване в тайната Христова,) 5 която в други родове не бе известена на человеческите синове както сега се чрез Духа откри на светите негови апостоли и пророци; 6 да бъдат езичниците сънаследници, да съставят едно тело, и да са съпричастници на неговото обещание в Христа чрез евангелието, 7 на което бидох служител по дарбата на Божията благодат която ми е дадена по действието на неговата сила; 8 на мене най-малкия от всичките светии даде се тая благодат да благовестя между езичниците неизследимото богатство Христово; 9 и да просветя всите що е смотрението на тайната която е била от векове скрита у Бога, който е създал всичко чрез Исуса Христа. 10 за да стане сега чрез църквата известна на началствата и властите небесни многоразличната премъдрост Божия, 11 според предвечното намерение което направи в Христа Исуса Господа нашего; 12 в когото имаме дързновение и достъп с уверение чрез верата в него. 13 За това ви моля да не ви се додее от моите за вас скърби, които са ваша слава. 14 За това, преклонявам коленете си пред Отца на Господа нашего Исуса Христа, 15 от когото се именува всеко отечествие на небесата и на земята, 16 да ви даде според богатството на славата си чрез неговия Дух да се утвърдите крепко във вътрешния человек, 17 чрез верата ви да се всели Христос във вашите сърдца, щото, вкоренени и основани в любовта, 18 да можете да разумеете наедно с всичките светии що е широчината и дължината и дълбочината и височината, 19 и да познаете любовта Христова, която превъзхожда всеко знание, за да се изпълните с всичката пълнота Божия. 20 А на того който по действуващата в нас сила може да направи несравнено повече от колкото просим или мислим, 21 нему слава да бъде в църквата чрез Исуса Христа във всичките родове от века до века. Амин.
1 Тимотей
[редактиране]1 Тимотей 4
[редактиране]1 А Духът ясно казва че в последните времена некои ще отстъпят от верата, и ще слушат прелъстителни духове и учения бесовски, 2 чрез лицемерието на тези които говорят лъжа, и имат съвестта си пригорела, 3 и запрещават жененето, и заповедват въздържане от ястия които Бог създаде да ги употребяват с благодарение верните и тези които са познали истината. 4 Защото всеко създание Божие е добро, и нищо не е за отхвърляне когато се приима с благодарение; 5 понеже се осветява със словото Божие и с молитва. 6 Това като съветваш братията ще бъдеш добър служител Исус Христов, хранен със словесата на верата и на доброто учение което си последвал. 7 А скверните и бабинските басни отбегвай, и обучавай себе си в благочестие. 8 Защото телесното обучение за малко е полезно; а благочестието е на всичко полезно, понеже има обещанието на сегашния и на бъдещия живот. 9 Това слово е верно и за всеко възприемане достойно; 10 понеже за това се и трудим и укорения търпим, защото имаме надежда на Бога живаго който е Спасител на всичките человеци, а най-паче на верните. 11 Това заръчвай и учи. 12 Никой да не презира твоята младост; но бъди на верните образ в слово, в поведение, в любов, в дух, във вера, в чистота. 13 Докле дойда, внимавай в прочитането, в наставлението, и в поучението. 14 Не оставяй в нерадение дарбата която е в тебе, която ти се даде чрез пророчество с възлагането на ръцете от презвитерите. 15 В това се поучавай, в това се занимавай, да бъде явно на всичките твоето преуспеване. 16 Внимавай на себе си и на поучението, и стой в това; защото тъй като правиш, и себе си ще спасиш и тези които те слушат.
Евреи
[редактиране]Евреи 11
[редактиране]11 А верата е осъществуване на онези неща за които се надеем, и изявение на неща които не се виждат. 2 Защото чрез нея бидоха засвидетелствувани старовременните. 3 С вера разумеваме че светът бе създаден със словото Божие, щото от неявляеми станаха видимите. 4 С вера Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която биде засвидетелствуван че е праведен, понеже Бог даде свидетелство за даровете му; и чрез нея и след смъртта си още говори. 5 С вера Енох бе преселен да не види смърт, и не се намерваше защото го пресели Бог; понеже преди преселението му засвидетелствуван бе че е благоугодил Богу: 6 А без вера не е възможно да угоди некой Богу; защото който прихожда при Бога требва да поверва че има Бог, и че той бива мъздовоздател на тези които го търсят. 7 С вера Ное, уведомен от Бога за неща които не беха още видими, убоя се, и направи ковчег за спасение на дома си; чрез която осъди света и стана наследник на правдата която е от верата. 8 С вера послуша Авраам когато се призоваваше да излезе и отиде на местото което имаше да вземе в наследие, и излезе без да знае де отхожда. 9 С вера се засели в обещаната земя както на чужда, и живееше в шатри с Исаака и Якова, сънаследниците на истото обещание. 10 Защото очакваше града който има основания, и на който художник и създател е Бог. 11 С вера и сама Сарра прие сила да зачне, и като беше преминала възрастта си роди, понеже позна за верен тогоз който се обеща. 12 За това, и от едного человека, а и той замъртвел, народиха се множество, колкото звездите на небето, и като песъка който е по край морето и който не може да се преброи. 13 Всички тези във вера умреха без да приемат обещанията, но от далеч ги видеха, и увериха се, и поздравиха ги, като изповедаха че са странни и пришелци на земята. 14 Защото които така говорят показват че търсят отечество. 15 И ако помнеха онова от което беха излезли намерили биха време да се върнат. 16 Но сега желаят едно по-добро, сиреч, небесното отечество; за това Бог не се срамува за тех да се казва техен Бог; защото им приготви град. 17 С вера Авраам, когато го опитваше Бог, принесе Исаака жертва, и единородният си приносяше този който прие обещанията, 18 комуто беше се рекло: "В Исаака ще ти се наименува семе;" 19 като си помисли че Бог може да възкресява и от мъртви,- от дето по един начин не възкресение го и прие назад. 20 С вера Исаак благослови Якова и Исава за това което имаше да стане. 21 С вера Яков като беше на умиране благослови всекого от синовете Иосифови, "и поклони се като се подпре на краят на тоягата си." 22 С вера Иосиф на умиране предизвести за излезването на синовете Израилеви, и поръча за костите си. 23 С вера, от как се роди Моисей, родителите му криха го три месеца защото видеха прекрасно детето; и не се убояха от царското повеление. 24 С вера Моисей като дойде на възраст отказа се да се нарича син на Фараоновата дъщеря, 25 и предпочете по-добре да злостражда с народа Божий, а не да има кратковременно наслаждение на греха, 26 като разсъди че поношението за Христа е по-големо богатство от Египетските съкровища; защото гледаше на бъдещето мъздовъздаяние. 27 С вера остави Египет без да се убои от гнева царев; защото утърпе като че гледаше Невидимаго. 28 С вера направи пасхата и попръскването с кръвта, да ги не докачи този който погубваше първородните. 29 С вера преминаха червеното море както по сухо, на което като се опитаха и Египтяните издавиха се. 30 С вера паднаха стените Иерихонски след седмодневно около тех обикаляне. 31 С вера Раав блудница не погина наедно с тези които се съпротивиха, като прие съгледателите с мир. 32 И какво още да говоря? защото не ще ми постигна време да приказвам за Гедеона и Варака и Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците; 33 които с вера победиха царства, работиха правда, сполучиха обещания, затулиха уста на лъвове, 34 угасиха сила огнена, избегнаха от острото на ножа, замогнаха се от болести, станаха силни на бой, обърнаха в бег чужди войски. 35 Приеха жени мъртвите си възкръснали, а други беха мъчени като не рачиха да приемат изкупуването, за да получат по-добро възкресение. 36 Други пак претеглиха присмехи и биения, а още и окови и тъмници; 37 с камене бидоха убити, с трион претрити, с мъки мъчени, с нож заклани умреха, скитаха се в овчи и кози кожи, и търпеха оскъдност, бедствия и злострадания; 38 (те за които светът не бе достоен) скитаха се по пустините, по горите, по пещерите, и пропастите на земята. 39 И всички тези, ако и да приеха добро свидетелство чрез вера, не получиха обещанието; 40 защото Бог предусмотри нещо по-добро за нас, да не достигнат в съвършенство без нас.
Откровение
[редактиране]11 И даде ми се тръст като тояга; и ангелът стоеше и казваше: Стани та измери храма Божий, и олтаря, и тези които се кланят в него; 2 но двора който е извън храма остави вън и недей го измерва, защото е даден на езичниците, и светия град ще тъпчат четиридесет и два месеца. 3 И ще дам на двамината мои свидетели да пророкуват тисяща и двеста и шестдесет дни, облечени във вретища. 4 Те са двете маслини и двата светилника които стоят пред Бога, Господа на земята. 5 И ако иска некой да ги повреди, излезва огън из устата им та изяда враговете им; и ако иска некой да ги повреди, така требва да бъде убит той. 6 Те имат власт да заключат небето да не вали дъжд във времето на техното пророкуване; и имат власт над водите да ги превращат на кръв, и да поразят земята с всека язва колкото пъти би поискали. 7 И когато свършат свидетелството си, зверът който излезва от бездната ще направи бой с тех, и ще ги победи и ще ги убие. 8 И труповете им ще лежат по улиците на големия град който духовно се нарича Содом и Египет, дето и Господ наш биде разпнат; 9 И мнозина от народите и племената и езиците и колената ще гледат труповете им три деня и половина, и не ще да оставят да се положат труповете им в гробове. 10 И жителите на земята ще се възрадват за тех, и ще се възвеселят; и дарове един на друг ще си проводят, защото тези двамата пророци мъчиха жителите на земята. 11 И след трите деня и половина влезе в тех дух на живот от Бога, и се изправиха на нозете си; и страх голем нападна върх онези които ги гледаха. 12 И чуха глас голем от небето който им казваше: Възлезте тука. И възлезоха на небето в облак, и видех ги враговете им. 13 И тоз час стана трус голем, и падна десетата част на града, та измреха в този трус седем тисящи души человеци; и останалите се уплашиха и въздадоха слава на Бога небеснаго. 14 Второто горко премина; ето, иде скоро и третото горко. 15 И седмият ангел затръби; и станаха гласове големи на небето които казваха: Царствата световни станаха царства на Господа нашего и на Христа негов, и ще царува във веки веков. 16 И двадесетте и четири старци които седеха пред Бога на престолите си паднаха на лицата си и поклониха се Богу, 17 и думаха: Благодарим ти, Господи Боже Вседържителю, който си, който си бил, и който ще бъдеш, защото си приел големата си сила и въцарил си се. 18 И езичниците се разгневиха; и дойде твоят гнев и времето на мъртвите да се съдят и да дадеш заплатата на твоите раби пророците, и на светиите, и на онези които се боят от името ти, малки и големи, и да погубиш губителите на земята. 19 И отвори се храмът Божий на небето, и яви се ковчегът на неговия завет в храма му; и станаха светкавици, и гласове, и гръмове, и трус, и град голем.