Трети допълнителен протокол към Женевските конвенции от 1949 година (2005)

От Уикиизточник
ТРЕТИ ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ КЪМ ЖЕНЕВСКИТЕ КОНВЕНЦИИ ОТ 12 АВГУСТ 1949 ГОДИНА ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО НА ДОПЪЛНИТЕЛНА ОТЛИЧИТЕЛНА ЕМБЛЕМА (8 декември 2005 година)[1]


Преамбюл[редактиране]

Високодоговарящите страни,

като потвърждават разпоредбите на Женевските конвенции от 12 август 1949 г. (по-конкретно членове 26, 38, 42 и 44 от Първата Женевска конвенция) и, доколкото са приложими, Допълнителните протоколи към тях от 8 юни 1977 г. (по-конкретно членове 18 и 38 от Допълнителен протокол І и член 12 от Допълнителен протокол ІІ) относно използването на отличителните емблеми;

като желаят да допълнят горепосочените протоколи с оглед повишаване на тяхната защитна стойност и засилване на универсалния им характер;

като отбелязват, че този Протокол не ограничава признатото право на Високодоговарящите страни да продължат да използват емблемите, които те ползват понастоящем в изпълнение на задълженията им по Женевските конвенции и, доколкото са приложими, Допълнителните протоколи към тях;

като припомнят, че задължението за зачитане на лицата и обектите, намиращи се под закрилата на Женевските конвенции и Допълнителните протоколи към тях, произтича от техния защитен статут по силата на международното право и не зависи от използването на отличителните емблеми, знаци или сигнали;

като подчертават, че в отличителните емблеми не е вложено каквото и да е религиозно, етническо, расово, регионално или политическо значение;

като изтъкват важността на факта да се гарантира пълното зачитане на задълженията във връзка с отличителните емблеми, които са признати от Женевските конвенции и, доколкото са приложими, Допълнителните протоколи към тях;

като припомнят, че член 44 на Първата Женевска конвенция въвежда разграничение между защитното и обозначителното използване на отличителните емблеми;

като припомнят също така, че предприемайки действия на територията на друга държава, националните дружества следва да се уверят, че емблемите, които възнамеряват да използват в рамките на тези действия, могат да се използват в страната, където се извършват действията, и в страната или страните на транзитно преминаване;

като съзнават трудностите, които определени държави и национални дружества могат да срещнат при използване на съществуващите отличителни емблеми;

като отбелязват твърдото намерение на Международния комитет на Червения кръст, Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец и Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец да запазят досегашните си наименования и отличителни емблеми;

се договориха за следното:

Член 1 - Спазване и приложна област на този Протокол[редактиране]

1. Високодоговарящите страни се задължават да спазват и да осигуряват спазването на този Протокол при всички обстоятелства.

2. Този Протокол потвърждава и допълва разпоредбите на Четирите Женевски конвенции от 12 август 1949 г. (Женевските конвенции) и, доколкото са приложими, на двата Допълнителни протокола към тях от 8 юни 1977 г. (Допълнителните протоколи от 1977 г.), що се отнася до отличителните емблеми, а именно червения кръст, червения полумесец и червения лъв и слънце, и ще се прилага при условията, посочени в тези разпоредби.

Член 2 - Отличителни емблеми[редактиране]

1. С този Протокол се признава допълнителна отличителна емблема наред с отличителните емблеми по Женевските конвенции и за същите цели. Отличителните емблеми имат еднакъв статут.

2. Тази допълнителна отличителна емблема, състояща се от червена рамка във формата на квадрат, изправен на единия си връх върху бял фон, съответства на илюстрацията в приложението към този Протокол. В този Протокол тази отличителна емблема е посочена като "емблема от Третия протокол".

3. Условията за използване и зачитане на емблемата от Третия протокол са еднакви с тези за отличителните емблеми, определени от Женевските конвенции и, доколкото са приложими, от Допълнителните протоколи от 1977 г.

4. Санитарните служби и богослужебният персонал на въоръжените сили на Високодоговарящите страни имат право, без ограничаване действието на обичайно носените от тях емблеми, временно да използват всяка от отличителните емблеми по параграф 1 на този член, ако с това се създават условия за по-добра закрила.

Член 3 - Обозначително използване на емблемата от Третия протокол[редактиране]

1. Националните дружества на онези Високодоговарящи страни, които решат да използват емблемата от Третия протокол, имат право, използвайки емблемата в съответствие с приложимото национално законодателство, по свой избор да включват към нея с обозначителна цел:

а) отличителна емблема, призната от Женевските конвенции, или съчетание от такива емблеми, или

b) друга емблема, която ефективно се използва от дадена Високодоговаряща страна и е обявена чрез депозитаря на останалите Високодоговарящи страни и на Международния комитет на Червения кръст преди приемането на този Протокол.

Включването се извършва съгласно илюстрацията, дадена в приложението към този Протокол.

2. Национално дружество, решило да включи към емблемата от Третия протокол друга емблема съгласно горепосочения параграф 1, има право в съответствие с националното законодателство да използва изображението на тази емблема, като го използва в рамките на своята национална територия.

3. Националните дружества имат право в съответствие с националното си законодателство и при извънредни обстоятелства и с цел улесняване дейността си да използват временно отличителната емблема, както е предвидено в член 2 на този Протокол.

4. Този член не засяга нито правния статут на отличителните емблеми, признати от Женевските конвенции и този Протокол, нито правния статут на която и да било друга емблема, включена с опознавателни цели съгласно параграф 1 на този член.

Член 4[редактиране]

Международен комитет на Червения кръст, Международна федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец, Международният комитет на Червения кръст, Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец, както и техният надлежно упълномощен персонал имат право да използват, при изключителни обстоятелства и с цел облекчаване на работата си, отличителната емблема, предвидена в член 2 на този Протокол.

Член 5 - Мисии под егидата на Организацията на обединените нации[редактиране]

Санитарните служби и богослужебният персонал, участващи в операции под егидата на Организацията на обединените нации, имат право със съгласието на участващите държави да използват една от отличителните емблеми, посочени в членове 1 и 2.

Член 6 - Предотвратяване и ограничаване на злоупотреби[редактиране]

1. Разпоредбите на Женевските конвенции и, доколкото са приложими, на Допълнителните протоколи от 1977 г. относно предотвратяването и ограничаването на злоупотреби с отличителните емблеми се прилагат по същия начин и спрямо емблемата на Третия протокол. По-конкретно Високодоговарящите страни вземат необходимите мерки за предотвратяване и ограничаване по всяко време на каквито и да е злоупотреби с отличителните емблеми, посочени в членове 1 и 2, както и с техните изображения, включително неправомерното използване и употреба на каквито и да било имитиращи знаци или изображения.

2. Независимо от горепосочения параграф 1 на този член Високодоговарящите страни могат да разрешат на предишни ползватели на емблемата от Третия протокол или на нейни имитации да продължат употребата им, при условие че по време на въоръжен конфликт тази употреба не създава впечатлението за предоставена закрила по Женевските конвенции и, доколкото са приложими, по Допълнителните протоколи от 1977 г., както и при условие, че правата за това използване са придобити преди приемането на този Протокол.

Член 7 – Разпространение[редактиране]

Високодоговарящите страни предприемат действия в мирно време и по време на въоръжен конфликт да разпространяват този Протокол във възможно най-широк мащаб и по-конкретно - да включат неговото изучаване в програмите за военно обучение, както и да насърчават изучаването на Протокола от цивилното население, така че с текста му да бъдат запознати въоръжените сили и цивилното население.

Член 8 – Подписване[редактиране]

Този Протокол е отворен за подписване от държавите - страни по Женевските конвенции, в деня на приемането му и ще остане отворен за период от дванадесет месеца.

Член 9 – Ратификация[редактиране]

Протоколът следва да бъде ратифициран във възможно най-кратък срок. Ратификационните документи се депозират на Швейцарския федерален съвет - депозитар на Женевските конвенции и на Допълнителните протоколи от 1977 г.

Член 10 – Присъединяване[редактиране]

Този Протокол е отворен за присъединяване от всяка държава - страна по Женевските конвенции, която не го е подписала. Документите за присъединяване се депозират при депозитаря.

Член 11 - Влизане в сила[редактиране]

1. Този Протокол влиза в сила шест месеца след депозирането на два ратификационни документа или документи за присъединяване.

2. За всяка една от държавите, страни по Женевските конвенции, която ратифицира или се присъединява към този Протокол впоследствие, той влиза в сила шест месеца след депозирането от тази страна на документа за ратификация или присъединяване.

Член 12 - Договорни отношения при влизането в сила на този Протокол[редактиране]

1. Когато страните по Женевските конвенции са също така и страни по този Протокол, Конвенциите се прилагат в съответствие с допълненията, предвидени в този Протокол.

2. Ако една от участващите в конфликта страни не е обвързана с този Протокол, държавите, страни по Протокола, остават обвързани с него във взаимоотношенията си. Освен това те са обвързани с този Протокол по отношение на всяка една от страните, които не са обвързани с него, ако последната приеме и прилага разпоредбите му.

Член 13 – Поправки[редактиране]

1. Всяка Високодоговаряща страна може да предлага поправки към този Протокол. Текстът на всяка предлагана поправка се съобщава на депозитаря, който след консултации с всички Високодоговарящи страни, Международния комитет на Червения кръст и Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец решава дали да свика конференция за разглеждане на предложените поправка или поправки.

2. Депозитарят кани на тази конференция всички Високодоговарящи страни, както и страните по Женевските конвенции независимо от факта, дали са подписали този Протокол.

Член 14 – Денонсиране[редактиране]

1. В случай че дадена Високодоговаряща страна денонсира този Протокол, денонсирането влиза в сила една година след получаването на документа за денонсиране. Но ако при изтичането на тази една година денонсиращата страна продължава да се намира в ситуация на въоръжен конфликт или окупация, денонсирането не може да влезе в сила преди края на въоръжения конфликт или окупацията.

2. Денонсирането се съобщава писмено на депозитаря, който уведомява за това всички Високодоговарящи страни.

3. Денонсирането влиза в сила само по отношение на денонсиращата страна.

4. Денонсирането по параграф 1 не засяга задълженията, които вече са възникнали за денонсиращата страна по силата на този Протокол поради въоръжен конфликт или окупация, що се отнася до актове, извършени, преди денонсирането да влезе в сила.

Член 15 – Нотифициране[редактиране]

Депозитарят уведомява Високодоговарящите страни, както и страните по Женевските конвенции независимо от факта, дали са подписали този Протокол, относно:

а) положените под този Протокол подписи и депозирането на документите за ратификация и присъединяване по реда на членове 8, 9 и 10;

b) датата на влизане в сила на този Протокол съгласно член 11 в срок десет дни след влизането му в сила;

с) получените уведомления в съответствие с член 13;

d) нотифицираните денонсирания по реда на член 14.

Член 16 – Регистрация[редактиране]

1. След влизането му в сила този Протокол се предава от депозитаря на Секретариата на Организацията на обединените нации за регистрация и публикуване в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации.

2. Освен това депозитарят уведомява Секретариата на Организацията на обединените нации за всички получени нотификации за ратификация, присъединяване и денонсиране по отношение на този Протокол.

Член 17 - Автентични текстове[редактиране]

Оригиналът на този Протокол, чиито текстове на английски, арабски, испански, китайски, руски и френски език са еднакво автентични, се депозира при депозитаря, който изпраща заверени копия от него на всички държави, страни по Женевските конвенции.

ПРИЛОЖЕНИЕ ЕМБЛЕМА ОТ ТРЕТИЯ ПРОТОКОЛ[редактиране]

(Член 2, параграф 2 и член 3, параграф 1 на Протокола)


Член 1 - Отличителна емблема[редактиране]

Член 2 - Обозначително използване на емблемата от третия Протокол[редактиране]

Бележки[редактиране]

  1. Protocole additionnel aux Conventions de Genève du 12 août 1949 relatif à l'adoption d'un signe distinctif additionnel (Protocole III), 8 décembre 2005 Protocol additional to the Geneva Conventions of 12 August 1949, and relating to the Adoption of an Additional Distinctive Emblem (Protocol III), 8 December 2005 Приет в Женева на 8 декември 2005 г. Ратифициран от Народното събрание на Република България на 19 юли 2006 година (ДВ, бр. 62 от 2006 г.) В сила за България от 13 март 2007 година. Обнародван в Държавен вестник, брой 30 от 1 Април 2014 година.