Протокол за предаване на Северна Добруджа на България и за поправка на българо-турската граница по река Марица

Протокол

1) Германия, Австро-Унгария и Турция отстъпват в полза на България без никакви компенсации в права, произтичащи за тях от член 1, буква 10, алинея 1 от мирния договор в Букурещ от 7 май 1918 година, Северна Добруджа, взета предвид според гореспоменатата разпоредба спрямо частите, които се полагат на трите съюзника на България, се отстъпва безусловно на тази последната и ще съставя част от българската територия.

2) Гореупоменатото уговаряне влиза в сила след подписването на настоящия протокол.

3) Предаването на обозначената част на Добруджа на българските власти ще започне след 15 дни и ще трябва да бъде приключено възможно незабавно. Главните, германско и българско, армейски ръководства ще представят незабавно рапорт за регулирането начините за това предаване.

4) Договаря се, че задълженията по отношение към България, произтичащи от договорите на Съюза относно българската територия, се разпростират отсега занапред върху визираната част на Добруджа.

5) България се съгласява относно източната ѝ граница, подложена на ректификация [поправка] в полза на Османската империя, по начин, че новата граница започва от ситуирана точка на север от селото Босна-кьой, където сегашната граница пресича Марица и следва талвега на назованата река до Егейско море. България ще предаде на Османската империя територията към Марица, визирана в предходната алинея, 15 дни след предаването на частта от Северна Добруджа, обозначена в член 1 на настоящия протокол.

6) След тази ректификация на границата Отоманската империя в никакъв случай при никаква евентуалност не ще повдига каквито и да било териториални претнции срещу България. България дава своето съгласие за сключените споразумения или които ще се сключат по сюжета [въпроса] за Кавказ между Отоманската империя и Германия или Австро-Унгария.

7) Подписването последва ad referendum, понеже за Турция окончателното ратифициране на Министерския съвет още отсъстваше и пълномощният министър Колушев и маркграф Палларини не притежаваха формално пълномощие. Талаат паша, който днес отпътува обратно за Константинопол, обеща веднага там да придвижи по-нататък работата и при нужда да апелира до Султана.

Берлин, 24 септември 1918 година.