Писмо на папа Хонорий III до Маргарита, някогашна Константинополска императрица
| Писмо на папа Хонорий III до Маргарита, някогашна Констанинополска императрица Автор: папа Хонорий III |
| Това е адаптиран превод от латински на писмо на папа Хонорий III (1216-1227) до Маргарита Унгарска, някогашна византийска императрица, с което писмо собствеността на Маргарита е поставена под закрилата на светия престол, а към владенията ѝ е прибавена и крепостта Кеве (дн. Панчево). |
На латински[редактиране]
Margarita quondam imperatrix Constantinopolitana castrum Keve retinet[редактиране]
Honorius episcopus servus servorum dei. Dilecte in Christo filie nostre M. quondam Imperatrici Constantinopolitane illustri, salutem et apostolicam benedictionem. --- usque impertiri. Eapropter, dilecta in Christo filia, tuis iustis postulationibus grato concurrentes assensu, personam tuam cum omnibus, que imperesentiarum rationabiliter possides, aut in futurum iustis modis, prestante dominu, poteris adipisci, sub beati Petri et nostra protectione suscipimus: specialiter autem Castrum Keve cum toto Comitato, redditibus, dignitatibus et proventibus suis --- Nulli ergo etc. nostre protectionis et confimationis infringere. Datum Laterani III. Kal. Aprilis. Pontificatus nostri Anno Septimo.
На български[редактиране]
Маргарита, някогашна Константинополска императрица, задържа под своя власт крепостта Кеве[редактиране]
Хонорий епископ, слуга на слугите божии. На възлюбената в Христа наша дъщеря Маргарита, някога сияйна Константинополска императрица, поздрав и апостолическа благословия... Прочее, възлюбена в Христа дъще, посрещайки с признателно одобрение твоите справедливи искания, приемаме под закрилата на свети Петър и под наша закрила твоята особа заедно с всичко, което при тия обстоятелства притежаваш или в бъдеще по справедлив начин с божия помощ ще можеш да придобиеш, и особено кастела Кеве заедно с цялото население, доходите, привилегиите и добивите...Затова никой и т.н. да не смее да наруши нашето покровителство и подкрепа. Предадено в Латеран на 30 март 1223. През седмата година от нашето първосвещенствуване[1]
Източници[редактиране]
- ↑ Латински извори за българската история. БАН, 1981. 30 с.