Ньойски мирен договор от 1919 година

Мирен договор между Основните Съюзнически и Асоциирани Сили и България и Протокол

Подписан в Ньой сюр Сен на 27 ноември 1919 година

(превод)^{[1] [2][3][4]}

ПРЕАМБЮЛ

СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ, БРИТАНСКАТА ИМПЕРИЯ, ФРАНЦИЯ, ИТАЛИЯ и ЯПОНИЯ, Тези Сили ще бъдат описани в този договор като Основните Съюзнически и Асоциирани Сили; БЕЛГИЯ, КИТАЙ, КУБА, ГЪРЦИЯ, ХЕДЖАЗ, ПОЛША, ПОРТУГАЛИЯ, РУМЪНИЯ, СЪРБО-ХЪРВАТСКАТА-СЛОВЕНСКА ДЪРЖАВА, СИАМ И ЧЕХО-СЛОВАКИЯ, Тези Сили съставляват, заедно със споменатите Основни Сили, Съюзническите и Асоциирани Сили, От една страна:

И БЪЛГАРИЯ

От друга страна;

Като се има предвид, че по искане на Царското правителство на България беше сключено примирие на 29 септември 1918 година от Основните Съюзнически и Асоциирани Страни, за да може да бъде сключен Договор за мир, и

Като се има предвид, че Съюзническите и асоциирани сили еднакво желаят войната, в която някои от тях успешно участваха, пряко или косвено, срещу България, и която започна с обявяване на война срещу Сърбия на 28 юли 1914 година от Австро-Унгария, и чрез враждебните действия, чието начало бе поставено от България срещу Сърбия на 11 октомври 1915 година и извършвани от Германия в съюз с Австро-Унгария, с Турция и с България, би трябвало да бъде заместени от устойчив, справедлив и траен мир,

За тази цел ВИСОКОДОГОВАРЯЩИТЕ СТРАНИ са назначили пълномощници:

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА СЪДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ:

Почитаемият Frank Lyon Polk, заместник Държавен секретар;

Почитаемият Henry White, бивш извънреден и пълномощен посланик на Съединените американски щати в Рим и Париж;

Генерал Tasker H. Bliss, военен представител на Съединените американски щати във Висшия военен съвет;

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И ИРЛАНДИЯ И НА БРИТАНСКИТЕ ОТВЪДМОРСКИ ДОМИНИОНИ, ИМПЕРАТОР НА ИНДИЯ:

Мистър Cecil Harmsworth, член на Парламента, заместник Държавен секретар за Външните работи;

Сър Eyre Crowe, K.C.B., K.C.M.G., Пълномощен министър, помощник заместник Държавен секретар на външните работи;

И

За ДОМИНИОНА НА КАНАДА:

The Honourable Sir George Halsey Persley, K. C. M. G., Високопоставен комисар за Канада в Обединеното Кралство;

За ОБЩНОСТТА (COMMONWEALTH) НА АВСТРАЛИЯ:

The Right Honourable Andrew Fisher, Високопоставен комисар за Австралия в Обединеното кралство;

За СЪЮЗА НА ЮЖНА АФРИКА:

Reginald Andrew Blankenberg, O.B.E., действащ високопоставен комисар за Съюза на Южна Африка в Обединеното кралство;

За ДОМИНИОНА НА НОВА ЗЕЛАНДИЯ:

Почитаемият Sir Thomas Mackenzie, K.C.M.G., високопоставен комисар за Нова Зеландия в Обединеното кралство;

За ИНДИЯ:

Sir Eyre Crowe, K.C.B., K.C.M.G.;

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА:

Georges Clemenceau, Президент на Съвета, Министър на войната;

Stephen Pichon, Министър на външните работи;

Louis-Lucien Klotz, Министър на финансите;

Andre Tardieu, Генерален комисар за френско-американските военни дела;

Jules Cambon, Посланик на Франция;

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА ИТАЛИЯ:

Почитаемият Maggiorno Ferraris, Сенатор на Кралството;

Почитаемият Gugliermo Marconi, Сенатор на Кралството;

Sir Giacomo de Martino, извънреден пратеник и пълномощен министър;

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ИМПЕРАТОРЪТ НА ЯПОНИЯ:

K. Matsui, извънреден и пълномощен посланик на Негово Величество Императора на Япония в Париж;

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА БЕЛГИЙЦИТЕ:

Jules van den Heuvel, извънреден пратеник и пълномощен министър, Държавен министър;

Rolin-Jaequemyns, член на Института за Международно частно право, Генерален секретар на Белгийската делегация;

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА КИТАЙСКАТА РЕПУБЛИКА:

Vikynin Wellington Koo;

Sao-ke Alfred Sze;

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА КУБИНСКАТА РЕПУБЛИКА:

Rafael Martinez Ortiz, извънреден пратеник и пълномощен министър на Кубинската република в Париж;

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА ГЪРЦИТЕ:

Eleftherios Veniselos, Президент на Министерския съвет;

Nicolas Politis, Министър на външните работи;

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА ХЕДЖАС:

Rustem Haïdar

Abdul Hadi Aouni;

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ПОЛСКАТА РЕПУБЛИКА:

Ladislas Grabski;

Stanislas Patek, Пълномощен министър;

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА:

Dr. Alfonso da Costa, бивш Президент на Министерския съвет;

Jayme Batalha Reis, Пълномощен министър;

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА РУМЪНИЯ:

Victor Antonesco, извънреден пратеник и пълномощен министър на Негово Величество Кралят на Румъния в Париж;

Генерал Constantin Coanda, бивш Президент на Министерския съвет

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА СЪРБИТЕ, ХЪРВАТИТЕ И СЛОВЕНИТЕ:

Nicolas P. Pachitch, бивш Президент на Министерския съвет;

Ante Trumbić, Министър на външните работи;

Ivan Zolger, доктор по право;

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛЯТ НА СИАМ:

Негово Височество Принц Charoon, извънреден пратеник и пълномощен министър на Негово Величество Краля на Сиам в Париж;

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА ЧЕХО-СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА:

Eduard Beneš, Министър на външните работи;

Stephen Osusky ,извънреден пратеник и пълномощен министър на Чехо-Словашката Република в Лондон;

БЪЛГАРИЯ:

Александър Стамболийски, Президент на Министерския съвет, Министър на войната;

КОИТО, след като си съобщиха взаимно своите пълномощия, признати за съставени в съответната и добра форма, се СЪГЛАСИХА КАКТО СЛЕДВА:

От влизането в сила на този договор състоянието на война ще бъде прекратено.

От този момент и в съответствие с разпоредбите на този договор, ще съществуват официални отношения между Съюзническите и Асоциираните Сили и България.

ЧАСТ I – ПАКТ НА ОБЩЕСТВОТО НА НАРОДИТЕ

Високодоговарящите страни,

За да насърчат международното сътрудничество и за да постигнат международен мир и сигурност

Чрез поемането на задължението да не прибягват до война,

Чрез предписването на открити, справедливи и достойни отношения между нациите,

Чрез твърдо установяване на положенията на международното право като действително правило за поведение между правителствата, и

Чрез поддържането на справедливостта и добросъвестно уважение на всички договорни задължения във взаимните дела на организираните народи един с друг,

Постигнаха съгласие по този Пакт на Обществото на народите.

Член 1

Първоначалните членове на Обществото на народите ще бъдат онези от подписалите страни, които са посочени в анекса на този Пакт и също така и онези от държавите, които са посочени в анекса, които ще се присъединят без каквито и да е резерви към този Пакт. Такова присъединяване ще се осъществи чрез декларация, която ще бъде депозирана в секретариата в рамките на два месеца от влизането в сила на този Пакт. Последващо съобщение ще бъде изпратено на всички останали членове на Обществото.

Всяка самоуправляваща се държава, доминион или колония, които не са посочени в анекса може да стане член на Обществото, ако за тяхното приемане са изявили съгласие две-трети от Общото събрание, при условие, че те ще предоставят ефективни гаранции за техните искрени намерения да спазват своите международни задължения, и ще приеме такива правила, каквито ще бъдат предписани от Обществото по отношение на техните сухопътни, военноморски и военновъздушни сили.

Всеки член на Обществото на народите, след като отправи две годишно предизвестие за своите намерения, може да се оттегли от Обществото, при условие че всички негови международни задължения и всички негови задължения според този Пакт са изпълнени по време на оттеглянето му.

Член 2

Действията на Обществото според този Пакт ще се осъществят посредством следните органи: Събрание и Съвет, заедно с постоянен Секретариат.

Член 3

Събранието ще се състои от представители на членовете на Обществото.

Събранието ще се събира на заседания на определени интервали и от време на време в зависимост от необходимостта в седалището на Обществото или на такова място, за което ще бъде взето решение.

Събранието ще се занимава на своите заседания с въпроси от сферата на действие на Обществото или които засягат мира в света.

На заседанията на събранието всеки член на Обществото ще притежава един глас и не може да притежава повече от трима представители.

Член 4

Съветът ще се състои от представители на основните съюзни и асоциирани сили, заедно с представители на четири други членове на Обществото. Тези четири члена на Обществото ще бъдат избрани от Събранието от време на време по негово усмотрение. До назначаването на представители на четирите члена на Обществото, които ще бъдат първоначално избрани от Събранието, представителите на Белгия, Бразилия, Испания и Гърция ще бъдат членове на Съвета.

С одобрението на мнозинството на Събранието, Съветът може да посочи допълнителни членове на Обществото, чийто представители ще бъдат винаги членове на Съвета; Съветът с подобно одобрение може да увеличи броя на избраните членове на Обществото, които ще бъдат представени в Съвета.

Съветът ще заседава от време на време, както го изисква случаят, и най-малко един път годишно в седалището на Обществото или на такова място, за което ще бъде решено предварително.

Съветът може да разглежда на своите заседания всякакви въпроси, които са в сферата на действието на Обществото или които засягат мира в света.

Всеки член на Обществото, който не е представен в Съвета, ще бъде поканен да изпрати представител, който да участва като член във заседанията на Съвета, когато се разглеждат въпроси, които конкретно засягат интересите на този член на Обществото.

При заседанията на Съвета всеки член на Обществото, който е представен в Съвета, ще притежава един глас и не може да има повече от един представител.

Член 5

С изключение на изрично предвидените случаи в този Пакт или условията на този договор, решенията на заседанията на Събранието или на Съвета ще изискват съгласие на всички членове на Обществото, представени на заседанието.

Всички процедурни въпроси на заседанията на Събранието или на Съвета, включително назначаването на разследващи комисии по определени въпроси, ще бъдат регулирани от Събранието или от Съвета и могат да бъдат решавани с мнозинство от членовете на Обществото, представени на заседанието.

Първото заседание на Събранието и първото заседание на Съвета ще бъде свикано от Президента на Съединените американски щати.

Член 6

Ще бъде създаден Постоянен Секретариат в седалището на Обществото. Секретариатът ще се състои от Генерален секретар и такива секретари и състав, които се сметнат за необходими.

Първият Генерален секретар ще бъде лице, посочено в анекса. След това Генералният секретар ще бъде назначаван от Съвета с одобрението на мнозинството от Събранието.

Секретарите и състава на Секретариата ще бъдат назначавани от Генералния секретар с одобрението на Съвета.

Генералният секретар ще действа в това си качество на всички заседания на Събранието и на Съвета.

Разноските на Секретариата ще се понасят от членовете на Обществото в съответствие с разпределението на разноските на Международното бюро на Международния пощенски съюз.

Член 7

Седалището на Обществото ще бъде в Женева.

Съветът може по всяко време да вземе решение седалището на Обществото да бъде установено на друго място.

Всички позиции под или във връзка с Обществото, включително Секретариата, ще бъдат отворени еднакво за мъже и за жени.

Представители на членовете на Обществото и официални лица на Обществото, когато са заети с делата на Обществото, ще се ползват с дипломатически привилегии и имунитети.

Сградите и другата собственост, които се заемат от Обществото или нейните официални лица или от представители, които участват в нейните заседания, ще бъдат неприкосновени.

Член 8

Членовете на Обществото признават, че поддържането на мир изисква намаляване на националните въоръжения до най-ниската възможна точка в съответствие с националната безопасност и изпълнение чрез общо действие на международните задължения.

Съветът, като взема предвид географската ситуация и обстоятелства на всяка държава, ще формулира планове за такова намаляване, които да бъдат разгледани и да бъдат приложени в действие от правителствата.

Такива планове ще подлежат на преразглеждане и поправка най-малкото на всеки десет години.

След като тези планове бъдат приети от правителствата, така определените ограничения на въоръженията няма да бъдат надвишавани без одобрението на Съвета.

Членовете на Обществото се съгласяват, че производството от частни предприятия на муниции и други военни принадлежности подлежи на сериозни възражения. Съветът ще информира как лошите ефекти, които следват такова производство, могат да бъдат предотвратени, като се вземат предвид нуждите на онези членове на Обществото, които не са способни да произведат муниции и военни принадлежности необходими за тяхната безопасност.

Членовете на Обществото се задължават да разменят пълна и честна информация за техните въоръжения, въоръжени сили, военноморски и военновъздушни програми и условията, при които техните индустрии могат да бъдат адаптирани към военноподобни цели.

Член 9

Ще бъде създадена постоянна комисия, която ще информира Съвета за изпълнението на разпоредбите на член 1 и 8 и като цяло по военни, военноморски и военновъздушни въпроси.

Член 10

Членовете на Обществото поемат задължението да уважават и съхраняват срещу външна агресия териториалната цялост и съществуващата политическа независимост на всички членове на Обществото. В случай на такава агресия или в случай на каквато и да е заплаха или опасност от такава агресия Съветът ще информира за начините, чрез които това задължение ще бъде изпълнено.

Член 11

Всяка война или заплаха за война, независимо дали непосредствено засяга всеки един от членовете на Обществото, се обявява грижа за цялото Общество, и Обществото ще предприеме всякакво действие, което сметне за мъдро и ефективно, за да запази мира на нациите. В случай на възникване на такава спешна ситуация Генералния секретар по искане на който и да е член на Обществото ще свика заседание на Съвета.

Обявява се, че е приятелско право на всеки член на Обществото да привлече вниманието на Събранието или на Съвета относно всяко обстоятелство, което по какъвто и да е начин засяга международните отношения и което заплашва да наруши международния мир или доброто разбиране между нациите, от което зависи този мир.

Член 12

Членовете на Обществото се договарят, че ако между тях възникне какъвто и да е спор, който би довел до скъсване на отношенията, те ще го предоставят или на арбитраж, или на разследване от Съвета, и те се договарят в никакъв случай да не прибягват до война до три месеца след издаване на арбитражното споразумение от арбитрите или доклада на Съвета.

Във всеки случай според този член арбитражното решение на арбитрите ще бъде изготвено в разумен срок и доклада на Съвета ще бъде приготвен в рамките на шест месеца след предоставянето на спора на арбитраж.

Член 13

Членовете на Обществото се договарят, че когато между тях възникне спор, който те признават като подходящ за решаване чрез арбитраж и който не може удовлетворително да бъде разрешен по дипломатичен път, те ще го подложат на арбитраж.

Спорове относно тълкуването на договор, както и всеки въпрос на международното право, както и до съществуването на какъвто и да е факт, който ако бъде установен би представлявало нарушение на международно задължение, или до обхвата или естеството на репарация за такова нарушение, се обявяват като включени в кръга на онези, които като цяло са подходящи за решаване чрез арбитраж.

За разглеждане на всякакъв такъв спор арбитражният съд, към който ще бъде отнесен случая, ще бъде договорения съд от страните или уговорения такъв в която и да е конвенция между тях.

Членовете на Обществото се договорят, че ще изпълнят добросъвестно всяко произнесено арбитражно решение и че те нямат да прибягнат до война срещу член от Обществото, който се съобрази с това решение. В случай на пропуск да се изпълни решението, Съветът ще предложи стъпките, които трябва да се вземат, за да се приведе то в изпълнение.

Член 14

Съветът ще формулира и ще предложи на членовете на Обществото планове за създаване на Постоянен Съд за Международно Правосъдие. Съдът ще бъде компетентен да изслуша и да реши всеки спор от международен характер, който съответните страни внесат. Съдът също така може да предостави съвещателно мнение по отношение на всеки спор или въпрос, които бъде отнесен от Съвета или от Събранието.

Член 15

Ако между членовете на Обществото възникне спор, който е вероятно да доведе до прекъсване на отношенията и който не е внесен за решаване от арбитраж в съответствие с член 13, членовете на Обществото се договарят, че те ще го внесат за решаване от Съвета. Всяка страна по спора може да предизвика такова внасяне, като направи съобщение за съществуването на спора до Генералния секретар, който ще вземе всички необходими мерки за неговото цялостно разследване и разглеждане.

За тази цел страните по спора ще направят съобщения за техния спор до Генералния секретар, колкото е възможно по-скоро, заедно с всички отнасящи се до него факти и документи, и Съветът може да нареди неговото публикуване.

Съветът ще се стреми да достигне до разрешаване на спора, и ако такива усилия са успешни, ще бъде разпространено публично изявление, което ще съдържа факти и обяснения относно спора и условията на разрешаване, каквито Съветът може да сметне за уместни.

Ако спорът не бъде разрешен по този начин, Съветът единодушно или с мнозинство ще подготви и публикува доклад, който ще съдържа изложение на фактите по спора и препоръки, които относно същия спор се смятат за справедливи и уместни.

Всеки член на Обществото, който е представен в Съвета може да направи публично изложение на фактите по спора, както и на заключенията относно същия.

Ако даден доклад от Съвета бъде приет единодушно от съответните членове, които не са представители на една или двете страни по спора, членовете на Обществото се договорят, че няма да прибягнат до война със страна по спора, която се съобрази с препоръките на доклада.

Ако Съветът не успее да изготви доклад, който да бъде приет единодушно от съответните членове, които не включват представителите на една или повече от страните по спора, членовете на Обществото си запазват правото да предприемат такива действия, които те ще сметнат да необходими за поддържането на правото и справедливостта.

Ако спорът между страните бъде обявен от една от тях, и бъде решено от Съвета, че той възниква от материя, която според международното право е само в рамките на домашната юрисдикция на тази страна, Съветът ще докладва този факт и няма да издаде каквито и да е препоръки за неговото решаване.

Съветът може във всеки случай според този член да отнесе спора пред Събранието. Този спор ще бъде така отнесен по искане на всяка страна по спора, при условие че това искане бъде направено в рамките на четиринадесет дни след представяне на спора пред Съвета.

Във всеки случай, който е отнесен до Събранието, всички разпоредби на този член и на член 12, които се отнасят до действията и правомощията на Съвета, ще се прилагат до действията и правомощията на Събранието, при условие че доклад, който е изготвен от Събранието, ако бъде одобрен от представителите на онези членове на Обществото, представени в Съвета и от мнозинството на другите членове на Обществото, без да се включват във всеки случай представителите на страните по спора, ще има същата сила като доклад на Съвета, който е одобрен от всички членове, без да се включват в тях едната или повечето страни по спора.

Член 16

Ако който е член на Обществото прибегне до война в нарушение на уговорките според членове 12, 13 или 15, то ще се смята, че той ipso facto е извършил акт на война срещу всички членове на Обществото, които в резултат веднага ще предприемат прекъсване на всякакви търговски и финансови отношения, забраната за всякакви взаимоотношения между техни граждани и граждани на държавата, която е нарушила Пакта, и прекратяване на всички финансови, търговски и лични взаимоотношения между гражданите на държавата, която е нарушила Пакта и гражданите на всяка друга държава, независимо от това дали тя е член или не на Обществото.

Съветът ще има задължението в такъв случай да препоръча на засегнатите правителства какви ефективни военни, военноморски или военновъздушни сили ще допринесат членовете на Обществото към въоръжените сили, които ще бъдат използвани, за да се защитят договорите на Обществото.

Членовете на Обществото също така се договорят, че взаимно ще се поддържат един друг в икономическите и финансовите мерки, които биват взети според този член, за да минимизират загубата и неудобството в резултат на тези мерки, и че взаимно ще се поддържат един друг при съпротивата на каквито и да е специални мерки, насочени към един от тях от държавата нарушителка, и че ще вземат необходимите стъпки, за да предоставят преминаване през тяхната територия на силите на всеки член на Обществото, които сътрудничат за защитата на договорите на Обществото.

Всеки член на Обществото, който е нарушил договор на Обществото, може да бъде изключен като член на Обществото чрез гласуване на Съвета, при което са изразили съгласие представителите на всички останали членове на Обществото, които са били представени на заседанието.

Член 17

В случай на спор между член на Обществото и държава, която не е член на Обществото, или между държави, които не са членове на Обществото, държавата или държавите нечленове на Обществото ще бъдат поканени да приемат задълженията за членство в Обществото за целите на такъв спор при условия, които Съветът може да сметне за справедливи. Ако такава покана бъде приета, разпоредбите на член 12 до 16 включително ще бъдат приложени с такива изменения, които Съветът може да сметне за уместно да въведе.

След такава покана Съветът веднага ще започне разследване относно обстоятелствата на спора и ще препоръча такива действия, които могат да изглеждат най-добри и най-ефективни при съответните условия.

Ако една така поканена държава откаже да приеме задълженията за членство в Обществото за целите на такъв спор, и прибегне до война срещу член на Обществото, разпоредбите на член 16 ще се приложат срещу държавата, която е предприела такива действия.

Ако двете поканени страни по спора откажат да приемат задълженията за членство в Обществото за целите на такъв спор, Съветът може да вземе такива мерки и да направи такива препоръки, които ще предотвратят вражеските действия и ще доведат до решаването на спора.

Член 18

Всички договори или международни споразумения, към които се е присъединил член на Обществото, ще бъдат регистрирани в Секретариата и ще бъдат в най-скоро време публикувани. Международен договор или споразумение няма да имат обвързващ характер, докато не бъдат надлежно регистрирани.

Член 19

Събранието може от време на време да информира за преразглеждане от членовете на Обществото на договори, които са станали неприложими и разглеждането на международни условия, чието продължаване би могло да заплаши мира в света.

Член 20

Членовете на Обществото се договорят, че този Пакт се приема като отменящ всички задължения или разбирания inter se, които му противоречат, и тържествено заявяват, че от сега нататък няма да встъпят в каквото и да е споразумение, което противоречи на неговите разпоредби.

В случай, че който и да е член на Обществото, преди да стане член на Обществото, е поел каквито и да е задължения, които са в противоречие с условията на Пакта, то този член ще бъде длъжен да вземе необходимите мерки, за да се освободи от тези задължения.

Член 21

Нищо в този Пакт няма да се разглежда като засягащо валидността на международни споразумения, като договори за арбитраж или регионални разбирания като доктрината Монро, за поддържането на мира.

Член 22

Относно онези колонии и територии, които впоследствие на последната война са престанали да бъдат под суверенитета на държавите, които преди това са ги управлявали и които са населени от народи, които все още не могат бъдат оставени самостоятелни при напрегнатите условия на съвременния свят, ще бъде приложен принципът, че благосъстоянието и развитието тези народи съставляват свещен тръст на цивилизацията и че обезпеченията за изпълнението на този тръст ще бъдат въплътени в този Пакт.

Най-добрия начин за практично приложение на този принцип е настойничеството над такива народи да бъде поверено на напреднали нации, които поради техните ресурси, опит или географско положение могат да поемат тази отговорност, и които желаят да я поемат, и това настойничество би трябвало да бъде упражнявано от тях като мандатьори от името на Обществото.

Характерът на мандата трябва да се различава в зависимост от степента на развитието на народа, географското положение на територията, нейните икономически условия и други подобни обстоятелства.

Определени общности, които преди това са принадлежали към Турската империя, са достигнали степен на развитие, при което тяхното съществуване като независими нации може временно да бъде признато при условие, че им бъде предоставен административен съвет и помощ от мандатьор, докато могат да бъдат самостоятелни. Желанията на тези общности трябва да бъдат основно взети под внимание при избора на мандатьор.

Други народи, особено онези от централна Африка, са на такъв етап, че мандатьорът трябва да бъде отговорен за администрацията на тяхната територия при условия, които ще гарантират свободата на съвестта и религията, при единствено условие за поддържане на обществения ред и морал, забраната на такива злоупотреби като търговията с роби, с оръжия и с алкохол, и забраната за създаване на укрепления или на военни и морски бази и на военно обучение на местните жители за цели, които не са полицейски или за защита на територията, и също така ще осигури равни възможности за търговията на другите членове на Обществото.

Съществуват територии, като югозападна Африка и определени острови в южния Тих океан, които благодарение на оскъдността на населението им или на техния малък размер или на тяхната отдалеченост от центровете на цивилизацията, или на тяхната непосредствена географска близост с територията на мандатьора, и на други обстоятелства, могат най-добре да бъдат администрирани съгласно законите на мандатьора като интегрални части на неговата територия, като се имат предвид гаранциите в интерес на местните населения.

Във всеки случай на мандат, мандатьорът ще предоставя на Съвета годишен доклад, които касае територията, която му е поверена.

Степента на упражняване на властови правомощия, контрол или администрация от мандатьора, ако предварително не са били договорени от членовете на Обществото, ще бъдат изрично уговорени във всеки случай от Съвета.

Ще бъде създадена постоянна комисия, която да получава и разглежда годишните доклади на мандатьорите и която да информира Съвета по всички въпроси, които се отнасят до спазването на мандатите.

Член 23

Под условието и в съответствие с разпоредбите на международните конвенции, които съществуват или които ще бъдат по-нататък договорени, членовете на Обществото:

а) ще се стремят да осигурят и поддържат справедливи и хуманни условия за работа на мъжете, жените и децата, както в техните собствени страни, така и във всички страни, с които те имат търговски и индустриални отношения, и за тази цел ще установят и поддържат необходимите международни организации;

б) ще се стремят да осигурят справедливо третиране на местните жители на териториите, които се намират под техен контрол;

в) ще предоставят на Обществото общ надзор над изпълнението на споразуменията по отношение на трафика на жени и деца, и трафика на опиум и други опасни вещества;

г) ще предоставят на Обществото общия надзор на търговията с оръжие и амуниции със страните, в които такъв контрол на трафика е необходим за общ интерес;

д) ще създадат разпоредба, с която да осигурят и поддържат свободата на съобщенията и на транзита и справедливо третиране на търговията на всички членове на Обществото. В тази връзка ще се вземат предвид особените нужди на регионите, които са опустошени от войната през 1914-1918;

е) ще се стреми да вземе мерки на международно ниво за предотвратяване и контрол на болестите.

Член 24

Под ръководството на Обществото ще бъдат поставени всички вече създадени международни бюра, ако страните по тези договори изразят съгласие. Всички такива международни бюра и така създадени комисии, които регулират въпроси от международен интерес, ще бъдат поставени под ръководството на Обществото.

По всички въпроси от международен интерес, които са регулирани от общи конвенции, но които не са поставени под контрола на международно бюро или комисии, Секретариатът на Обществото ще събира и разпространява всякаква информация и ще предоставя всякаква помощ, която може да бъде необходима или нужна.

Съветът може да включва като част на разноските на Секретариата разноските на всяко бюро или комисия, които са поставени под ръководството на Обществото.

Член 25

Членовете на Обществото се договарят да насърчават и подпомагат създаването и сътрудничеството на надлежно овластени, доброволни национални организации на Червения кръст, които имат за свои цели подобрението на здравето, предотвратяването на болести и облекчаване на страданията в света.

Член 26

Поправките на този Пакт ще влязат в сила, когато са ратифицирани от членовете на Обществото, чиито представители съставляват Съвета, и чрез мнозинството на членовете на Обществото, чиито представители съставляват Събранието.

Такова изменение няма да обвързва член на Обществото, който изяви своето несъгласие, но в този случай той ще престане да бъде член на Обществото.

Анекс

I. Първоначални членове на Обществото на народите

Съединени американски щати

Белгия

Боливия

Бразилия

Британска империя

Канада

Австралия

Южна Африка

Нова Зеландия

Индия

Китай

Куба

Еквадор

Франция

Гърция

Гватемала

Хаити

Хеджаз

Хондурас

Италия

Япония

Либерия

Никарагуа

Панама

Перу

Полша

Португалия

Румъния

Сърбо-Хърватска-Словенска държава

Сиам

Чехо-Словакия

Уругвай

Държави, поканени да се присъединят към Пакта

Аржентинската република

Чили

Колумбия

Дания

Нидерландия

Норвегия

Парагвай

Персия

Салвадор

Испания

Швеция

Швейцария

Венецуела

II. Първи Генерален секретар на Обществото на народите

Сър Джеймс Ерик Дрюмонд (James Eric Drummond)

ЧАСТ II. – ГРАНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ.

Член 27

Границите на България ще бъдат определени, както следва (виж картата в анекса):

1. Със Сърбо-Хърватската-Словенска Държава:

От вливането на Тимок в Дунав, което обща точка за трите граници на България, Румъния и Сърбо-Хърватската-Словенска държава на юг до точка, която ще бъде избрана по течението на Тимок в близост до точка 38 на запад от Брегово.

По течението нагоре на Тимок;

След това на югозапад до точката на изток от Велики Извор, където старата граница между Сърбия и България среща реката Бежданица.

Линия, която ще бъде определена и която ще преминава през точките 274 и 367, като следва речното корито на Тимок на северо-запад и Делейна и Тополовица на юго-изток, като оставя на Сърбо-Хърватско-Словенската държава Коджилово, Шипиково и Халово с пътя, който съединява последните две места и към България, Брегово, Ракитница и Косово;

След това на юг до точка 1720, на около 12 километра на запад, югозапад от Берковица.

Старата граница между България и Сърбия;

След това на югоизток за около един и половина километра до точка 1929 (Сребрена).

Наземна линия, която ще бъде определена върху гребена на Комския Балкан:

След това на юг, югозапад до точка 1109 на Видлич гора на юг от Влковия.

Наземна линия, която ще бъде определена и която преминава през точките 1602 и 1344, преминавайки на изток от Горни Криводол и пресичаща реката Костица на около километър и половина на Долни Криводол;

След това до точка на пътя Цариброд-София непосредствено на запад от сливането с пътя за Калотина.

Наземна линия, която ще бъде определена и която преминава на изток от Можгош, на запад от Станинци, на изток от Бребевница и през точка 738 на североизток от Липинци:

След това на запад – югозапад до точката, която ще бъде избрана по течението на реката Лукавица на около 1 100 метра на североизток от Сливница.

Наземна линия, която ще бъде определена;

След това на юг до вливането, на запад от Визан, на Лукавица с реката, на който се намира Долна Невля,

Нагоре по течението на Лукавица;

След това на югозапад до вливането на реката с Ябланица, на запад от Врабча,

Наземна линия, която ще бъде определена и която преминава през точка 879 и пресича пътя от Трън за Цариброд непосредствено на юг от съединяването на този път с прекия път от Трън за Пирот:

След това на север до сливането на Ябланица с Йерма (Трушка),

Течението на Ябланица;

След това на запад до точка, която ще бъде избрана върху старата граница на възвишението до Дешани Кладенец,

Наземна линия, която ще бъде определена и която следва гребена на Руж планина и преминава през точки 1199, 1466, 1706;

След това на юго-запад до точка 1516 (Голяма Рудина) на около 17 километра на запад от Трън,

Старата сръбско-българска граница;

След това на юг до точка, която ще бъде избрана върху река Йерма (Трънска) на изток от Стрежимировци,

Наземна линия, която ще бъде определена, След това на юг до река Драговиштица непосредствено под сливането на реките до точка 672,

Наземна линия, която ще бъде определена и която преминава на запад от Джинковци, през точки 1112 и 1329, следвайки водораздела между коритата на реките Бозичка и Мелянска и преминаваща през точка 1731, 1671, 1730 и 1058;

След това на югозапад до старата сръбско- българска граница до точка 1333, на около 10 километра на северозапад до точката, където пътят от Крива (Егри) Паланка за Кюстендил пресича границата;

Наземна линия, която преминава водораздела между Драговщица на северозапад и Ломница и Соволщтица на югоизток;

След това на югоизток до точка 1445 на Малеш планина на югозапад от Добрилака,

Старата сръбско-българска граница;

След това на юг – югозапад до Тумба (точка 1253) на Беласица планина, точката на сливане на трите граници на Гърция, България и Сръбско-Хърватската-Словенската държава,

Наземна линия, която ще бъде определена и която преминава през точка 1600 на планината Огражден, която преминава на изток от Штинек и Баделен, на запад от Байково, пресичайки Струмица на около 3 километра на изток от точка 177, и която преминава на изток от Габриново.

2. С Гърция:

От точката, посочена по-горе на изток до точката, където тя оставя водораздела между коритата на Места-Карасу но юг и Марица на север в близост до точка 1587 (Дибикли),

Границата от 1913 година между България и Гърция.

3. На юг, с териториите, които впоследствие ще бъдат предоставени от Основните Съюзнически и Асоциирани страни:

След това на изток да точка 1295, която се намира на около 18 километра на запад от Кючюк-Дербенд,

Наземна линия, която ще следва водораздела между коритата на Марица на север и коритата на Места и другите реки, които се вливат директно в Егейско море на юг;

След това на изток до точка, която ще бъде избрана на границата от 1913 между България и Турция на около 4 километра на север от Кючюк-Дербенд,

Наземна линия, която ще бъде определена и която следва, доколкото е възможно гребена, който образува южната граница на коритото на Акчехисар Суджу;

След това на север до точката, където се среща река Марица,

Границата от 1913 година;

След това на север до точката, която ще бъде избрана на около 3 километра под гарата на Каджикьой,

Следва курса на долното течение на Марица;

След това на север до точката, която ще бъде избрана върху върха на възвишението, образувано от границата според Договора от София от 1915 година, на около 10 километра на изток – югоизток от Иср Мустафа Паша,

Наземна линия;

След това на изток до Черно море, Границата от Договора от София от 1915 година, след това границата от 1913 година.

4. Черно море.

5. С Румъния:

От Черно море до Дунава.

Границата, която съществува на 1 август 1914 година;

След това до вливането на Тимок в Дунав,

Основния курс за корабоплаване по течението на Дунав към Черно море.

Член 28

Границите, описани в този договор ще бъдат трасирани, за всички съставни части, върху карта с мащаб 1 : 1 000 000, която ще бъде прикрепена към този договор. В случай на различие между текста и картата, текстът ще преобладава.

Член 29

Гранични комисии, чийто състав е или ще бъде определен в този договор или във всеки друг договор между Основните Съюзнически и Асоциирани Сили и заинтересовани Сили, ще трасира тези граници.

Те ще имат правомощията, не само да определят тези части, които са определени, като „наземна линия”, но също така и когато бъде отправено искане от заинтересована страна, и комисията е удовлетворена, че е нужно да се извърши така, че да се ревизират части, определени от административни граници; това няма да намери приложение в случай на международни граници, които съществуват през август 1914 година, при което задачата на комисията ще се ограничи до установяването на жалони и гранични знаци. Те ще се стремят и в двата случая да следват, колкото е възможно описанието, дадено от договорите, като вземат предвид доколкото е възможно, административните граници и местните икономически интереси.

Решенията на комисиите ще бъдат вземани с мнозинство и ще бъдат задължителни за заинтересованите страни.

Разноските на Граничните комисии ще бъдат поети в равни размери от двете заинтересовани страни.

Член 30

Доколкото става въпрос за граници, които са определени от водни пътища, изразите „курс” и “канал“, които се използват при описанието в този договор, означават по отношение на реките, които не са плавателни, средната линия на водния път или неговата основна част, а що се отнася до плавателни реки, средната линия на основния канал за корабоплаване. Граничната комисия няма да има за задача да определя дали граничната линия ще следва каквито и да е ставащи промени на курса или канала, или дали те ще бъдат определени от позицията на курса или канала в момента, когато този договор ще влезе в сила.

Член 31

Различните сили, които за заинтересовани, ще предоставят всички необходими за техните задачи документи, по-специално автентични копия на споразумения, които определят съществуващи или стари граници, всички съществуващи карти с голям мащаб, геодезична информация, извършени, но непубликувани планове, и информация, която засяга промените на граничните водни пътища.

Те също така се задължават да инструктират местните власти, които ще съобщават на комисиите всички документи, по-специално планове, кадастрални и поземлени книги, и да предоставят при поискване всички детайли по отношение собствеността, съществуващите икономически условия и друга необходима информация.

Член 32

Различните заинтересовани сили се задължават да предоставят всякаква помощ на граничните комисии, било то пряко или чрез местни власти, във всичко което касае транспорта, труд, материали (знаци и гранични жалони), необходими за извършването на тяхната мисия.

Член 33

Различните заинтересовани сили се задължават да защитават тригонометричните точки, сигнали, знаци и гранични жалони, които за поставени от комисиите.

Член 34

Граничните жалони ще бъдат така поставени, че да могат да бъдат наблюдавани един друг; те ще бъдат номерирани и техните позиции ще бъдат отбелязани на картографските документи.

Член 35

Протоколите, които определят границите и съответните прикрепени карти и документи ще бъдат издадени в три екземпляра, от които два екземпляра ще бъдат препратени до правителствата на граничните Сили и третият такъв до правителството на Френската република, което ще предостави автентични екземпляри на Силите, които ще подпишат този договор.

ЧАСТ III. – ПОЛИТИЧЕСКИ КЛАУЗИ

РАЗДЕЛ I. – СРЪБСКО-ХЪРВАТСКА-СЛОВЕНСКА ДЪРЖАВА

Член 36

България в съответствие с предприетите действия от Съюзническите и Асоциирани Сили признава Сръбско-Хърватската-Словенска държава.

Член 37

България се отказва в полза на Сръбско-Хърватската-Словенската държава от всички права върху териториите на българската монархия, които се намират извън границите на България, както е посочено в член 27, част II (граници на България), и признати от този договор, или от който е да е договор, сключени с цел за окончателно оформяне на сегашното споразумение, като съставляващи част от Сръбско-Хърватско-Словенската държава.

Член 38

Комисия, която се състои от седем члена, пет, от които са назначени от Основните Съюзнически и Асоциирани страни, един от Сръбско-Хърватската-Словенска държава, и един – от България, ще бъде конституирана в рамките на петнадесет дена от влизането в сила на този договор, която ще трасира на място границата, описана в член 27 (1), част II (граници на България).

Член 39

Лицата с българска националност, които обичайно пребивават на териториите, които са предоставени на Сръбско-Хърватската-Словенска държава ще придобият сръбско-хърватско-словенска националност ipso facto и ще изгубят тяхната българска националност.

Лицата с българска националност, обаче, които ставайки жители в тези територии след 1 януари 1913 година, ще придобият сръбско-хърватско-словенска националност с разрешение от Сръбско-Хърватската-Словенска държава.

Член 40

В рамките на един период от две години от влизането в сила на този договор, лицата с българска националност, които са навършили 18 години и които са с обичайно местожителство в териториите, предоставени на Сръбско-Хърватската-Словенска държава в съответствие с този договор, ще имат правото да изберат тяхната предходна националност. Лица, които са със сръбско-хърватска-словенска националност и които са навършили 18 години и които са с българско поданство и които са с обичайно местожителство в България ще имат подобно право да изберат сръбско-хърватско-словенска националност.

Изборът на съпруг ще бъде избор и на неговата съпруга и изборът на родителите ще бъде избор и на техните деца, които не са навършили 18 годишна възраст.

Лицата, които са упражнили горното право на избор трябва в рамките на следващите дванадесет месеца да прехвърлят тяхното място за местожителство (резиденция) в държавата, която са избрали.

Те ще имат правото да съхранят тяхната недвижима собственост в територията на другата държава, където са имали местожителство преди да са упражнили правото си на избор. Те могат да пренесат заедно с тях тяхното движимо имущество. Няма да бъдат налагани никакви износни или вносни мита във връзка с пренасянето на такава собственост.

В рамките на същия период лицата със сръбско-хърватска-словенска националност, които са с българска националност и които са в една чуждестранна държава ще имат правото, при липсата на каквито и да е противни разпоредби в чуждестранното право, и ако те не са придобили чуждестранна националност, да получат сръбско-хърватска-словенска националност и да изгубят тяхната българска националност, след като съобразяват с изискванията, посочени от Сръбско-Хърватската-Словенска държава.

Член 41

Частта и естеството на финансовите задължения на България, които Сръбско-Хърватската-Словенската държава ще трябва да поеме за сметка на територията, поставена под неин суверенитет, ще бъдат определени в съответствие с член 141, част VIII (Финансови клаузи) на този договор.

Последващи споразумения ще решат всички въпроси, които няма да бъдат решени от този договор и които могат да възникнат във връзка с цесията на тази територия.

РАЗДЕЛ II. – ГЪРЦИЯ

Член 42

България се отказва в полза на Гърция от всички права върху териториите на българската монархия, които се намират извън границите на България, както е посочено в член 27, част II (граници на България), и признати от този договор, или от който е да е договор, сключени с цел за окончателно оформяне на сегашното споразумение, като съставляващи част от Гърция.

Член 43

Комисия, която се състои от седем члена, пет, от които са назначени от Основните Съюзнически и Асоциирани страни, един от Гърция, и един – от България, ще бъде конституирана в рамките на петнадесет дена от влизането в сила на този договор, която ще трасира на място границата, описана в член 27 (1), част II (граници на България) на този договор.

Член 44

Лицата с българска националност, които обичайно пребивават на териториите, които са предоставени на Гърция ще придобият гръцка националност ipso facto и ще изгубят тяхната българска националност.

Лицата с българска националност, обаче, които ставайки жители в тези територии след 1 януари 1913 година, ще придобият гръцка националност с разрешение от Гърция.

Член 45

В рамките на един период от две години от влизането в сила на този договор, лицата с българска националност, които са навършили 18 години и които са с обичайно местожителство в териториите, предоставени на Гърция в съответствие с този договор, ще имат правото да изберат българска националност.

Изборът на съпруг ще бъде избор и на неговата съпруга и изборът на родителите ще бъде и избор и на техните деца, които не са навършили 18 годишна възраст.

Лицата, които са упражнили горното право на избор трябва в рамките на следващите дванадесет месеца да прехвърлят тяхното място за местожителство (резиденция) в държавата, която са избрали.

Те ще имат правото да съхранят тяхната недвижима собственост в територията на другата държава, където са имали местожителство преди да са упражнили правото си на избор. Те могат да пренесат заедно с тях тяхното недвижимо имущество. Няма да бъдат налагани никакви износни или вносни мита във връзка с пренасянето на такава собственост.

Член 46

Гърция приема и се съгласява да се включат в договор с Основните Съюзнически и Асоциирани Сили такива разпоредби, които могат да се сметнат за необходими от тези Сили за защита на интересите на жителите на тази държава, които са различни от мнозинството на населението по отношение на раса, език или религия.

Гърция също така приема и се съгласява да включи в договор с Основните Съюзнически и Асоциирани сили такива разпоредби, които тези Сили сметнат за необходими, за да се защитят свободата на транзита и справедливото третиране на търговията на други нации.

Член 47

Пропорцията и естеството на финансовите задължения на България, които Гърция ще трябва да поеме за сметка на територията, която е поставена под неин суверенитет ще бъде определена в съответствие с член 141, част VIII (Финансови клаузи) на този договор.

Последващи споразумения ще решат всички въпроси, които няма да бъдат уредени от този договор и които могат да възникнат в съответствие на цесия на посочената територия.

РАЗДЕЛ III. – ТРАКИЯ

Член 48

България се отказва в полза на Основните Съюзнически и Асоциирани Сили от всички права върху териториите в Тракия, които са принадлежали на българската монархия и които се намират извън границите на България, както е посочено в член 27 (3), част II (граници на България) и които не са били предоставени в момента на която и да е държава.

България се задължава да приеме споразумението на Основните Съюзнически и Асоциирани сили по отношение на тези територии, особено онази част от него, която касае националността на жителите.

Основните Съюзнически и Асоциирани сили се задължават да осигурят икономическия излаз на България на Егейско море.

Условията на тази гаранция ще бъдат фиксирани на по-късна дата.

РАЗДЕЛ IV. – ЗАЩИТА НА МАЛЦИНСТВАТА

Член 49

България се задължава разпоредбите, които се съдържат в този раздел да бъдат признати като основни закони, и че никой закон, регулация или официално действие ще се намира в противоречие или ще пречи на тези разпоредби, както и никой закон, регулация или официално действие не ще има върховенство над тях.

Член 50

България се задължава да предостави пълна и цялостна защита на живота и свободата на всички жители на България без да се прави разлика по произход, националност, език, раса или религия.

Всички жители на България ще имат право на свободно упражняване, било то публично или частно, на всяко вероизповедание, религия, чиито упражняване не противоречи на обществения ред или на обществения морал.

Член 51

България допуска и обявява, че лица с българска националност ipso facto и без изискванията на каквато и да е формалност са всички лица, които обичайно пребивават на нейната територия по време на влизането в сила на този договор и които не са с националност на която и да е друга държава.

Член 52

Всички лица, които са родени на българска територия, които не са родени с националност на друга държава ще станат ipso facto български поданици.

Член 53

Всички лица с българска националност ще бъдат равни пред закона и ще се ползват със същите граждански и политически права без разлика от раса, език или религия.

Различия в езика, вярата или вероизповеданието няма да бъдат пречка за което и да е лице с българска националност в материята, която се отнася до ползването на граждански или политически права, както например заемането на държавна служби, функции или получаването на държавни почести, или упражняването на професии или занятия.

Няма да бъде налагано каквото и да е ограничение върху свободното използване от което и да е лице с българска националност на какъвто и да е език в частни разговори, в търговията, в религията, в пресата или в публикации от какъвто и да е вид, или на обществени срещи.

Въпреки приетият от българското правителство официален език, ще бъдат предоставени съответните улеснения на лицата с българска националност и с небългарски език да използват устно или писмено в съдилищата родния им език.

Член 54

Лицата с българска националност, които принадлежат на расови, религиозни или езикови малцинства ще се ползват със същите права и правна и фактическа сигурност както другите лица с българска националност. В частност те ще имат еднакви права да създават за своя собствена сметка благотворителни, религиозни или социални институции, училища или други образователни организации с правото да използват техния собствен език и да упражняват тяхната религия свободно.

Член 55

България ще осигури в публичната образователна система в градовете и областите, където живеят значителна част от лицата с българска националност, които говорят различен от българския език, подходящи условия образованието на децата в началните училища да се предоставя на техния собствен език. Тази разпоредба няма да попречи на българското правителство да разпореди преподаването на български език да бъде задължително в тези училища.

В градовете и областите, където значителна част от лицата с българска националност са от расови, религиозни и езикови малцинства, тези малцинства ще бъдат осигурени със справедлив дял в ползването и приложението на суми, които могат да бъдат осигурени от обществените фондове на държавните, общинските и други бюджети, за образователни, религиозни и благотворителни цели.

Член 56

България се задължава да не пречи на упражняването на правата, които лицата могат да имат според този договор, или според договорите, които са сключени между Съюзническите и Асоциираните сили с Германия, Австрия, Унгария, Русия или Турция, или с която и да е от Съюзническите или Асоциираните сили, да избират дали могат да си връщат българската националност (поданство).

България се задължава да признае разпоредби, които Основните Съюзнически или Асоциирани сили могат да сметнат за благоприятни по отношение на взаимната и доброволна емиграция на лица, които принадлежат към расовите малцинства.

Член 57

България се съгласява разпоредбите в предходните членове на този раздел, доколкото те засягат лицата, които принадлежат към расовите, религиозните и езиковите малцинства, съставляват задължения с международно значение и ще бъдат поставени под гаранцията на Обществото на народите. Те няма да бъдат изменяни без съгласието на мнозинството на Съвета на Обществото на народите. Съюзническите и Асоциираните сили, които са представени в Съвета се договарят да не оттеглят своето съгласие от каквито и да е изменения на тези членове, които са приети и съгласувани в съответната форма от мнозинството на Съвета на Обществото на народите.

България също се съгласява, всеки член на Съвета на Обществото на народите да има правото да поставя на вниманието на Съвета всяко нарушение, или опасност от нарушение на което и да е от тези задължения и че Съветът може да предприеме такова действие и да даде такова указание, което може да сметне за уместно и ефективно при дадените обстоятелства.

България по-нататък се съгласява, че различията в мненията по въпросите на фактите и правото, които възникнат по отношение на тези членове между българското правителство и която и да е от Основните Съюзнически и Асоциирани сили или която и да е друга сила, член на Съвета на Обществото на народите, ще се смятат, че са били спор от международен характер според член 14 на Пакта на Обществото на народите. Българското правителство се съгласява всеки такъв спор, ако другата страна така поиска, да бъде отнасян до Постоянния съд за международно правосъдие. Решенията на Постоянния съд ще бъдат окончателни и ще имат същата сила и ефект, като решенията според член 13 на Пакта.

РАЗДЕЛ V. – ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 58

България се задължава да признае пълната сила на всички договори или споразумения, които могат да бъдат сключени от Съюзническите и Асоциираните сили с държави, които сега съществуват или които ще започнат да съществуват за в бъдеще в цялата или в част от бившата Руска империя, както тя съществуваше на 1 август 1914 година, и да признае границите на която и да е държава, както ще бъде определено.

България признава и се съгласява да уважава като постоянна и неотчуждаема независимостта на тези държави.

В съответствие с разпоредбите на член 143, част VIII (Финансови клаузи) на този договор, и член 171, част IX (Икономически клаузи) на този договор, България приема окончателно отмяната на Брест-Литовските договори и на всички договори, конвенции и споразумения, които тя е сключила с максималистичното правителство в Русия.

Съюзническите и Асоциирани сили формално си запазват правата на Русия до получи реституция и репарация от България, основани на принципите на този договор.

Член 59

България признава и приема границите на Австрия, Гърция, Унгария, Полша, Румъния, Сръбско-Хърватската-Словенската държава и Чехо-Словашката държава по начина, както тези граници могат да бъдат определени от Основните Съюзнически и Асоциирани страни.

Член 60

България се задължава да признае пълната сила на мирните договори и допълнителните конвенции, които са били или могат да бъдат сключени от Съюзническите и Асоциирани сили със Силите, които са се сражавали на страната на България, и да признае всякакви разпоредби, които са били подготвени и които касаят териториите на бившата Германска империя, на Австрия, на Унгария, и на Османската империя, и да признае новите държави в рамките на техните граници, както там са посочени.

Член 61

Жител на територия, която е отстъпена от България според този договор, няма да бъде тормозен или обезпокояван поради неговите политически възгледи след 28 юли 1914 година, или при определянето на неговата националност в съответствие с този договор.

Член 62

България обявява, че признава Френския протекторат в Мароко, и че няма да предяви претенции от свое име или от името на своите поданици за ползите или имунитетите, които произтичат от режима на капитулациите в Мароко. Всички договори, споразумения, договори, сключени между България с Мароко се смятат за прекратени от 11 октомври 1915 година.

Мароканските стоки, които влизат в България ще се ползват със същото отношение, което се предоставя на френските стоки.

Член 63

България обявява, че признава протектората, обявен над Египет от Великобритания на 18 декември 1914 година, и че няма да предяви каквито и да е претенции от свое име или от името на своите поданици за ползите или имунитетите, които произтичат от режима на капитулациите в Египет. Всички договори, споразумения и договорености, сключени от България с Египет ще се смятат за анулирани от 11 октомври 1915 година.

Египетските стоки, които влизат България, ще се ползват със същото отношение, което се предоставя на британските стоки.

ЧАСТ IV. – ВОЕННИ, ВОЕННОМОРСКИ И ВОЕННОВЪЗДУШНИ КЛАУЗИ

РАЗДЕЛ I. – Военни клаузи

Глава I. – Общи

За да направи възможно началото на общо ограничаване на въоръженията на всички нации, България се задължава да спазва следващите военни, военноморски и военновъздушни разпоредби.

Член 64

В рамките на три месеца от влизането в сила на този договор, въоръжените сили на България ще бъдат демобилизирани до нивата, предписани по-долу.

Член 65

Задължителната военна служба ще бъде премахната в България. За в бъдеще българската армия ще бъде конституирана и набирана само доброволно.

Глава II. – Наличност и кадри на българската армия

Член 66

Общата численост на въоръжените сили на българската армия няма да надвишава 20 000 души, включително офицерите и щабните подразделения.

Формациите, които ще съставляват българската армия ще бъдат фиксирани в съответствие с желанията на България, като се имат предвид следните резерви.

(1) Числеността на военните подразделения ще бъде задължително определена между максималния и минималния такъв, посочен в таблица IV, прикрепена към този раздел.

(2) Пропорцията на офицерите, включително персонала на щабовете и специалните служби, няма да надвишава една двадесета от общия числен състав на военнослужещите, а тази на сержантите няма да надвишава една петнадесета от всички униформени военнослужещи.

(3) Броят на автоматичните картечници, оръдията и гаубиците няма да надвишава онзи, който е посочен в таблица V, прикрепена към този раздел по отношение на хиляда души на общия брой военнослужещи.

Българската армия ще бъде изключително използвана за поддържането на реда в рамките на българската територия и за контрола на границите.

Член 67

В никакъв случай няма да бъдат сформирани подразделения с по-голяма численост от дивизия, като последната ще следва предписанията на приложените таблици I, II, IV към този раздел. Максималния размер на състава на всички формирования се дава в таблиците, приложени към този раздел; тези цифри не трябва да бъдат следвани точно, но те не трябва в никакъв случай да бъдат надвишавани.

Забранява се поддържането или сформирането на каквато и да е група от сили, както и на каквато и да е друга организация, която касае военното командване или военната подготовка.

Всяка една от следните единици може да има щаб:

Полк на пехотата;

Полк на кавалерията;

Полк на полевата артилерия;

Баталион от разузнавачи.

Член 68

Всички мерки относно мобилизация или които са свързани с мобилизация са забранени.

Формациите, административните услуги и щабовете не трябва да включват в никакъв случай допълнителни кадри.

Забранено е да се извършват каквито и да е подготвителни мерки за реквизиция на животни или на други средства за военен превоз.

Член 69

Броят на жандармите, митническите служители, пазителите на горите, местната и общинската полиция или други подобни служители ще бъдат определени от Междусъюзническата военна комисия за контрол, посочена в член 98, и няма да надхвърлят броя на лицата, заети в подобни дейности през 1911 година на територията на България, както е посочено в съответствие с този договор. В никакъв случай броят на тези служители, които притежават пушки няма да надхвърля 10 000.

Броят на тези служители може да бъде увеличен за в бъдеще в пропорция на увеличаването на населението в общините и местата, където са заети.

Тези служители, както и онези заети в железниците, не трябва да се събират с цел участие в каквито и да е военни учения.

Допълнително, България може да създаде специално подразделение от гранични войски, което трябва да бъде сформирано доброволно и не трябва да надхвърля 3 000 души, така че общият брой от пушки, които ще бъдат използвани в България няма да надхвърля 33 000.

Член 70

Всякакви военни формации, които не са посочени в по-горните членове са забранени. Такива други формации, каквито могат да съществуват над броя на действително разрешените военнослужещи, ще бъдат премахнати в рамките на периода, посочен в член 64.

Глава III. – Набор и военна подготовка

Член 71

Всички офицери, включително тези в жандармерията, митниците, горската и други служби, трябва да са редовни (кариерни). Офицерите, които са заети в армията, жандармерията или по-горе посочените служби са длъжни да служат най-малко до 40 годишна възраст. Служителите в момента, които не се присъединят към новата армия, жандармерия или по-горе споменатите служби ще бъдат освободени от каквото и да е военно задължение. Те не трябва да вземат участие в каквито и да е военни теоретически или практически упражнения.

Новоназначените офицери са длъжни да служат в действителния списък на армията, жандармерията или на по-горе споменатите служби за период от не по-малко от 20 последователни години.

Частта на офицерите, които напускат службата поради каквато и да е причина преди изтичането на техния срок за служба не може да надвишава през която и да е година една двадесета от всички офицери на действителна служба, посочени в член 66. Ако този процент бъде надвишен, полученият дефицит на кадри няма да бъде запълнен с нови назначения.

Член 72

Цялата продължителност на заетостта на офицерите и подофицерите няма да бъде по-малка от 12 последователни години на служба.

Частта на освободени мъже преди изтичането на техния период на служба поради здравословни или дисциплинарни причини или поради каквато и да е друга причина няма да надхвърля през която и да е година една двадесета от всички действителни военнослужещи, посочени в член 66. Ако този брой бъде надвишен, дефицитът няма да бъде запълнен с нови попълнения.

Глава IV. – УЧИЛИЩА, ОБРАЗОВАТЕЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ, ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ОБЩЕСТВА

Член 73

След изтичането на три месеца от влизането в сила на този договор в България ще съществува едно военно училище, което ще има за цел обучението на офицери за разрешените подразделения.

Броят на студентите, които са допуснати за обучение в това училище ще бъде точно в съотношение към овакантените места, които трябва да бъдат заети от офицерски кадри. Студентите и кадрите ще се смятат като част от действителната армия, посочени в член 66.

Впоследствие, според времевите рамки, посочени по-горе, всички военни колежи или подобни институции в България, както и различните училища за офицери, студенти офицери, кадети, сержанти или студенти за сержанти, с изключение на посочените по-горе училища, ще бъдат закрити.

Член 74

Образователни институции, с изключение на онези посочени в член 73 , университети, общества на уволнени войници, туринг клубове, общества на скаути, и асоциации или клубове от всякакво описание, не трябва да се занимават с каквито и да е военни дела. Те в никакъв случай няма да имат правото да инструктират или да обучават техните ученици или членове в използването на оръжия.

Тези образователни организации, общества, клубове или други сдружения не трябва да имат връзка с министерството на войната или какъвто и да е друг военен орган.

Член 75

В училищата и в държавно контролираните или частните образователни институции, преподаването на гимнастика няма да включва каквото и да е обучение за използване на оръжия или военна подготовка.

Глава V. – ВЪОРЪЖЕНИЯ, МУНИЦИИ И МАТЕРИАЛИ, УКРЕПЛЕНИЯ.

Член 76

При изтичането на три месеца от влизането в сила на този договор въоръжението на българската армия няма да надвишава цифрите, които са посочени за хиляда човека в таблица V, анексирана към този раздел.

Всеки излишък по отношение на действителните военнослужещи ще бъде използван само за запълване на попълнения, доколкото биха били евентуално необходими.

Член 77

Мунициите на разположение на българската армия няма да надвишава количествата, посочени в таблица V, която е анексирана към този раздел.

В срок от три месеца от влизането в сила на този договор българското правителство ще депозира всеки съществуващ излишък на въоръжения и муниции на такива места, които ще му бъдат съобщени от Основните Съюзнически и Асоциирани сили.

Няма да бъдат създавани никакъв друг резерв, натрупване или склад от муниции.

Член 78

Броят и калибърът на оръдията, които ще съставляват нормалното въоръжение на укрепените места, съществуващи в този момент в България, ще бъдат незабавно съобщени на Основните Съюзнически и Асоциирани сили и ще имат максимален брой, който няма да може да бъде надвишаван.

В рамките на три месеца от влизането в сила на този договор максималният размер на амунициите за тези оръдия ще бъде намален и поддържан на следните еднакви ставки:

1 500 снаряда за оръдие за онези с калибър от 105 мм и под 105 мм;

500 снаряда за оръдия за онези с по-висок калибър;

В България няма да бъдат изграждани нови укрепления или крепости.

Член 79

Производството на оръжия, муниции и военни материали ще бъде извършено само в една единствена фабрика, която ще бъде контролирана и ще бъде собственост на държавата, и чиято продукция ще бъде стриктно ограничена до производството на такива оръжия, муниции и военни материали, които са необходими за военните сили и въоръженията, посочени в членове 66, 69, 77 и 78.

В рамките на три месеца от влизането в сила на този договор всички други учреждения за производство, подготовка, складиране или създаване на оръжия, муниции или каквито и да е други военни материали ще бъдат закрити и преустроени за чисто търговска употреба.

В рамките на същия период от време всички арсенали ще бъдат премахнати, с изключение на онези, които се използват като складове за разрешени натрупвания от муниции, като те няма да бъдат заредени.

Всички учреждения или арсенали, които съществуват в излишък на нуждите на разрешеното производство, ще бъдат извадени от строя или преустроени за чисто търговски цели в съответствие с решенията на Военната между-съюзническа комисия за контрол, посочена в член 98.

Член 80

В рамките на три месеца от влизане в сила на този договор всички оръжия, муниции и военни материали, включително всякакъв вид от противовъздушни материали от какъвто и да е характер, съществуващи в България в допълнение на разрешените количества ще бъдат предадени на Основните Съюзнически и Асоциирани сили.

Това предаване ще се извърши на такива места на българска територия, които ще бъдат посочени от Силите, които ще вземат решение относно изхвърлянето на този материал.

Член 81

Вносът в България на оръжия, муниции и военни материали от всякакъв вид се забранява.

Производството за чужди страни и износа на оръжия, муниции и военни материали ще бъде също забранено.

Член 82

Използването на огнехвъргачки, задушливи, отровни или други газове, и всички подобни течности, материали или процеси се забранява, като строго се забранява тяхното производство и внос България.

Материалите, които специално се предназначени за производството, складирането или използването на посочените продукти или процеси също така се забранява.

Производството и вноса в България на бронирани коли, танкове или други подобни машини, подходящи за използване по време на война също така се забранява.

Таблица I. – Състав и максимален брой действащи военнослужещи в пехотна дивизия

Таблица II. – Състав и максимум действащи военнослужещи в дивизия от кавалерията

Таблица III. – Състав и максимум действащи военнослужещи за смесена бригада

Таблица IV. – Минимален брой действащи военнослужещи за единици за каквато и да е организация е приета от армията. (дивизии, смесени бригади и т.н.)

Таблица V. – Максимален брой разрешени въоръжения и доставки на муниции

РАЗДЕЛ II. – ВОЕННОМОРСКИ КЛАУЗИ

Член 83

От датата на влизане в сила на този договор всички български военни кораби, включително подводници, се обявява, че те окончателно се предават на Основните Съюзнически и Асоциирани сили.

България обаче, ще има правото да поддържа на Дунав и по течение на неговите брегове с полицейски и риболовни задачи не повече от четири торпедни лодки и шест моторни лодки, като всичките ще бъдат без торпеда и апарати за торпеда, като ще бъдат избрани от комисията, посочена в член 99.

Личният състав на по-горните съдове ще бъде организиран на изцяло граждански начала.

Разрешените на България съдове трябва да се състоят от леко-въоръжени патрулни кораби, които не надхвърлят 100 тонаж и са с невоенен характер.

Член 84

Всички бойни кораби, включително подводници, които се строят, ще бъдат разрушени. Работата по разрушаването на тези съдове ще започне, колкото е възможно по-скоро след влизане в сила на този договор.

Член 85

Всички части и материали от разрушаването на български военни плавателни съдове няма да бъдат използвани за други цели освен за чисто търговски или промишлени такива.

Те няма да може да бъдат продавани или предоставяни на чужди страни.

Член 86

Построяването и придобиването на каквато и да е подводница, дори за търговски цели, ще бъде забранено в България.

Член 87

Всички оръжия, амуниции и други военноморски материали, включително мини и торпеда, които са били собственост на България по време на подписването на Примирието от 29 септември 1919 година, се обявяват за официално предадени на Основните Съюзнически и Асоциирани сили.

Член 88

По време на тримесечния срок от влизането в сила на този договор мощната телеграфна станция в София няма да бъде използвана за предаването на съобщения, които касаят въпроси с военен и политически интерес, за България или за която и да е държава, която е била съюзник на България във войната, без да има предварително съгласие на Основните Съюзнически и Асоциирани сили. Тази станция може да бъде използвана за търговски цели, но само под надзора на посочените сили, които ще решат относно кои дължини на вълните да бъдат използвани.

По време на същия период България няма да строи други телеграфни станции с висока мощност както на своята собствена територия, така и на територията на Германия, Австрия, Унгария и Турция.

РАЗДЕЛ III. – ВОЕННОВЪЗДУШНИ КЛАУЗИ

Член 89

Въоръжените сили на България няма да включват каквито и да е сухопътни и военноморски военновъздушни сили. Няма да бъдат поддържани дирижабли.

Член 90

В срок от два месеца от влизането в сила на този договор личният състав на българските сухопътни и военноморски сили ще бъде разпуснат.

Член 91

До цялостното изтегляне от българската територия на съюзническите и асоциирани въоръжени сили техните летателни апарати ще се ползват със свобода на прелитане през въздушното пространство, със свобода на транзитно прелитане и със свобода на кацане.

Член 92

Забранява се на българска територия производството, вноса и износа на въздухоплавателни апарати, части и двигатели за такива апарати, както и части за двигатели на такива апарати в срок от шест месеца от влизането в сила на този договор.

Член 93

След влизането в сила на този договор всички военни и военноморски материали за въздухоплаване трябва да бъдат предадени от България за нейна сметка на основните съюзнически и асоциирани сили.

Предаването трябва да се осъществи на места, посочени от правителствата на силите, като трябва да се извърши в срок от три месеца.

В частност този материал ще включва следните предмети, които са или са били използвани или проектирани за военни цели:

Цялостни аероплани или морски аероплани, както и онези, които са в процес на производство, поправка или комплектоване.

Дирижабли, които могат да се издигат във въздуха, и които са в процес на производство, поправка и комплектоване.

Заводи за производство на водород.

Навеси за дирижабли и всякакви прикрития за самолети.

Преди тяхното предаване дирижаблите ще бъдат поддържани за сметка на България изпълнени с въздух; заводът за производство на водород, както и навесите за дирижабли, могат по усмотрение на силите да бъдат оставени за ползване от България до срока на тяхното предаване.

Двигатели за самолети.

Отделения и фюзелажи.

Оръжия (оръдия, автоматични оръдия, леки картечници, апарати за хвърляни на бомби, апарати за пускане на торпеда, синхронизиращи апарати, мерници).

Муниции (пълнители, бомби, експлозиви, или материал за тяхното производство).

Инструменти, които се използват в самолетите.

Безжични апарати или фотографски или кинематографски апарати за използване във въздухоплавателни апарати.

Съставни части на всеки от посочените по-горе предмети.

Посоченият материал няма да бъде премахван без специално разрешение на посочените правителства.

РАЗДЕЛ IV. – МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКИ КОМИСИИ ЗА КОНТРОЛ

Член 94

Всички военновъздушни, военноморски и военновъздушни клаузи в този договор, за чието изпълнение е предвиден определен срок, ще бъдат изпълнявани от България под контрола на Междусъюзническите комисии, назначени за тази цел от основните съюзнически и асоциирани сили.

По-горе посочените комисии ще представляват основните съюзнически и асоциирани сили в техните взаимоотношения с българското правителство по всички въпроси, които касаят изпълнението на военните, морските и въздухоплавателните клаузи. Те ще предоставят информация на българските власти относно решенията, които основните съюзнически и асоциирани сили са си запазили правото да вземат, както и решенията, които се изискват за изпълнението на тези клаузи.

Член 95

Междусъюзническите контролни комисии могат да създадат техни представителства в София и ще имат правомощието, когато те сметнат за уместно, да посещават всяка точка на българската територия или да изпращат подкомисии или да упълномощят един или няколко от техните членове да посещават такава точка.

Член 96

Българското правителство трябва да предостави на Междусъюзническите контролни комисии цялата такава информация и документи, които последните могат да сметнат за необходими за изпълнение на техните задачи и всички средства (както в хора и материали), от които посочените комисии могат да имат нужда, за да се осигури цялостното изпълнение на военните, военноморските и военновъздушните разпоредби.

Българското правителство трябва да прикрепи към всяка Междусъюзническа комисия за контрол квалифициран представител, като негово задължение ще бъде да получава съобщения, които комисията би могла да отправи към българското правителство, както и да му предоставя и осигурява всички необходими документи и информация.

Член 97

Поддържането и разходите на Контролните комисии ще бъдат поети от България.

Член 98

Военната междусъюзническа комисия за контрол ще има специално задължение да:

(1) Определи броя на жандармите, митническите служители, местната и общинската полиция или други подобни служебни лица, които България ще може да поддържа съгласно член 69;

(2) Да получи от българското правителство всякаква информация, която се отнася до складовете и депата от амуниции, въоръженията на укрепленията и крепостите и местоположението на заводите и фабриките за производство на въоръжения, муниции, военни материали и тяхното действие. Тя ще приеме доставките на оръжия, муниции, военни материали или устройства, предназначени за военни цели, ще избере точките, където тези материали ще бъдат доставени и ще осъществи надзор на работите по разрушаването и тяхното обезвреждане или превръщане в съответствие с разпоредбите на този договор.

Член 99

Военноморската междусъюзническа контролна комисия ще има специално задължение да приеме доставката на оръжията, амунициите и другият военноморски материал, както и да надзирава унищожаването и раздробяването, посочени в член 84.

Българското правителство трябва да предостави на Военноморската междусъюзническа контролна комисия цялата информация и всички документи, които тя сметне за необходими за цялостното изпълнение на военноморските клаузи, в частност проектите на военни кораби, състава на техните въоръжения, моделите на оръдия, муниции, торпеда, мини, експлозиви, безжични телеграфни апарати, и като цяло всичко, което се отнася до военноморски материали, както и всички законодателни или административни документи и актове.

Член 100

Военновъздушната междусъюзническа контролна комисия ще има за свое специално задължение да подготви опис на въздухоплавателните материали, които са във владение на българското правителство, да извършва инспекции на самолетите, балоните и производствата на мотори и фабриките, които произвеждат оръжия, муниции и експлозиви и които могат да бъдат използвани във въздухоплавателните средства, да посещава летищата, площадки за приземяване, паркове и депа, които се намират на българска територия и да разрешава, когато е необходимо, премахването на материала и да приема доставянето на такъв материал за разрушаване.

Българското правителство трябва да предостави на Военновъздушната междусъюзническа контролна комисия всякаква информация и законодателни, административни и други документи, които комисията може да сметне за необходими, за да се осигури пълното изпълнение на въздухоплавателните клаузи, и по-специално списък на личния състав на българските въздушни сили и на съществуващия материал, както и онзи, който е в процес на производство или поръчан за производство, както и пълен списък на всички организации, които работят за авиацията, на тяхното положение и на всички прикрития (навеси) за самолети и площадки за приземяване.

РАЗДЕЛ V – ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 101

След изтичането на период от три месеца от влизането в сила на този договор българските закони трябва да бъдат изменени и да бъдат поддържани в съответствие с тази част на този договор.

В рамките на същия период българското правителство трябва да приеме всички административни и други разпоредби, които се отнасят до изпълнението на тази част от този договор.

Член 102

Следните части на Примирието от 29 септември 1918 година: параграф 1, 2, 3 и 6 ще останат в сила, доколкото не съответстват с разпоредбите на този договор.

Член 103

България се задължава от влизане в сила на този договор да не акредитира в чужда държава каквото и да е военна, военноморска или военновъздушна мисия, както и да не изпраща или да не допуска изпращането на такава мисия. Тя се задължава да предприеме необходимите стъпки и да забрани на лица с българска националност да напускат нейната територия, за да се записват в армиите, флотата или военновъздушните сили на която и да е чужда сила или да бъдат придадени към такава сила с цел да и помагат с военно обучение или да предоставят каквато и да е съдействие на военното, военноморското и военновъздушното обучение в чужда страна.

Съюзническите и асоциирани сили от тяхна страна се задължават от момента на влизането в сила на този договор да не записват и набират в техните армии, флоти и военновъздушни сили каквито и да е лица с българска националност с цел да им съдействат във военно обучение, или като цяло да използват лица с българска националност като военни, военноморски и военновъздушни инструктори.

Горните споразумения в никакъв случай няма да попречат на правото на Франция да извършва набор за Чуждестранния легион в съответствие френските военни закони и регламенти.

Член 104

До момента, в който този договор ще бъде в сила, България се задължава да се подложи на всякакво разследване, което Съвета на Обществото на народите може да приеме за необходимо с мнозинство на гласовете си.

ЧАСТ V. – ВОЕННОПЛЕННИЦИ И ГРОБОВЕ

РАЗДЕЛ I. - ВОЕННОПЛЕННИЦИ

Член 105

Репатрирането на военнопленници и интернирани граждански лица, които са с българска националност ще се извърши колкото е възможно по-скоро след влизането в сила на този договор и ще се осъществи с най-голяма бързина.

Член 106

Репатрирането на българските военнопленници и интернирани граждански лица ще се извърши в съответствие с член 105 от комисия, която се състои от една страна – от представителите на Съюзническите и Асоциирани сили и от друга - от българското правителство.

Подкомисия на всяка от съюзническите и асоциирани сили, която се състои изключително от представители на заинтересованата страна и делегати на българското правителство, ще регулират детайлите за извършването на репатрирането на военнопленниците.

Член 107

От момента на тяхното предаване в ръцете на българските власти военнопленниците и интернираните граждански лица трябва да бъдат върнати без никакво закъснение до техните домове от посочените власти.

Онези, които преди войната са имали обичайно местожителство в територията, окупирана от Съюзническите и Асоциирани сили, ще бъдат също така изпратени по домовете им, като се вземе предвид съгласието и контрола на военните власти на Съюзните и Асоциирани сили.

Член 108

Всички разходи по репатрирането от самия начален момент ще бъдат поети от българското правителство, което също така ще осигури превозни средства и персонал, които бъде сметнати за необходими от комисията, посочена в член 106.

Член 109

Военнопленниците и интернираните граждански лица, които очакват освобождаване или изтърпяващи наказания вследствие на присъди за дисциплинарни простъпки, ще бъдат репатрирани независимо от изтърпяване на целия срок на присъдата или от висящите производства срещу тях.

Тази разпоредба няма да намери приложение относно военнопленници и интернирани граждански лица, които се наказват за престъпления, извършени след 15 октомври 1919 година.

През периода, в които очакват тяхната репатриация, всички военнопленници и граждански лица ще подлежат на съществуващите регламенти и правилници и по-специално онези, които се отнасят до труда и дисциплината.

Член 110

Военнопленниците и интернираните граждански лица, които очакват наказателен процес или изтърпяват наказание за престъпления различни от онези, които касаят дисциплината, могат да бъдат задържани.

Член 111

Българското правителство се задължава да приеме без каквито и да ограничения на своята територия всички лица, които подлежат на репатриране.

Член 112

Съюзническите и Асоциирани сили си запазват правото да извършват репатрирането на български военнопленници и граждански лица под условие на незабавна нотификация и освобождаване от страна на българското правителство на всички военнопленници и други лица с националност на съюзническите и асоциирани сили, които е вероятно да бъдат задържани в България срещу тяхната воля.

Член 113

Ще бъде създадена междусъюзническа комисия за контрол и разследване с цел :

(1) Да издирва нерепатрирани лица с националност на съюзническите и асоциираните сили;

(2) Да идентифицира онези, които са изразили желание да останат в българската територия;

(3) Да установява престъпни деяния, които се наказват с наказанията, посочени в част IV (Наказания) на този договор, извършени от българи срещу личността на военнопленниците или лица с националност на съюзническите и асоциирани сили по време на тяхното задържане; Тази комисия ще се състои от представители на всяка от следните сили: Британската империя, Франция, Италия, Гърция, Румъния и Сърбо-Хървато- Словенската държава.

Резултатите от разследванията на тази комисия ще бъдат предоставяни на всяко от заинтересованите правителства.

Българското правителство се задължава:

(1) да предостави всякакви улеснения на тази комисия, да и предостави всякакви необходими начини за транспорт; да разреши свободен достъп до лагери, затвори, болници и всички други места; и да предостави на нейно разположение всички документи, било то частни или публични, които биха спомогнали на нейните разследвания;

(2) да налага наказания на всички български длъжностни лица или частни такива, които са скрили присъствието на лица с националност на която и да е от Съюзническите и Асоциирани сили или са пренебрегнали да разкрият присъствието на такова лице, след като са получили знание за такова присъствие.

Член 114

Българското правителство се задължава от влизането в сила на този договор да възстанови без всякакво закъснение всички материали, пари, ценни книжа и документи, които са принадлежали на лица с националност на Съюзническите и Асоциирани сили и които са във владение на българските власти.

Член 115

Високодоговарящите страни взаимно си отменят всякакви плащания на дължими суми за издръжката на военнопленници в техните територии.

РАЗДЕЛ II. – ГРОБОВЕ

Член 116

Съюзническите и асоциирани правителства и българското правителство ще вземат мерки да се оказва уважение и да се поддържат гробовете на войниците и матросите, които са погребани в техните територии.

Те изразяват съгласие да признаят всякаква комисия, посочена от която и да е тези правителства за целите на идентифицирането, регистрирането и поддържането или на издигането на подходящи мемориали на тези гробове и да спомогнат за изпълнението на нейните задължения.

По-нататък те взаимно се договарят, доколкото допускат разпоредбите на техните закони и изискванията на публичното здраве, да предоставят всякакви улеснения, с които да удовлетворят молбите за преместването на телата на войниците и матросите до техните собствени страни.

Член 117

Гробовете на военнопленниците и на интернираните граждански лица, които са с националност на различни воюващи страни и които са загинали като военнопленници ще бъдат поддържани както се подобава в съответствие с член 116 на този договор.

Съюзническите и асоциирани правителства от една страна и българското правителство от друга се задължават взаимно да си предоставят едни на други:

(1) изчерпателен списък на онези, които са загинали заедно с цялата информация, която е полезна за идентификация;

(2) цялата информация, която се отнася до броя и местоположението на гробовете на всички онези, които са били погребани без идентификация.

ЧАСТ VI. – НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 118

Българското правителство признава правото на съюзническите и асоциирани сили да изправи пред военни трибунали лица, които са обвинени в извършването на актове в нарушение на законите и обичаите на войната. Такива лица, ако бъде доказана тяхната вина, ще бъдат осъдени да изтърпят наказания, установени от законите. Тази разпоредба ще бъде приложена независимо от всякакви наказателни процеси или преследвания пред трибунал в България или на територията на нейните съюзници.

Българското правителство ще предаде на съюзническите и асоциирани сили или на онази от тях, която така изиска, всички лица, които са обвинени в извършването на акт в нарушение на законите и обичаите на войната, които са посочени по име или по чин, служба или занятие, които те са заемали в българските власти.

Член 119

Лицата, които са виновни за извършването на престъпни деяния срещу лицата с националност на една от съюзническите и асоциирани сили ще бъдат предадени на военните съдилища на тази сила.

Лицата, които са виновни за извършването на криминални деяния срещу лица, които имат националност на повече от една от съюзническите и асоциирани сили ще бъдат предадени на военни съдилища, които са съставени от членове на военните съдилища на заинтересованите сили.

Във всеки отделен случай обвиняемият ще има правото да посочи свои собствен защитник.

Член 120

Българското правителство се задължава да предостави всички документи и информация от всякакъв вид, която може да бъде сметната за необходима, за да се осигури цялата истина и познание относно наказуемия акт, разкриването на престъпниците и справедливата преценка на отговорността.

ЧАСТ VII. – РЕПАРАЦИИ

Член 121

България признава, че присъединявайки се към агресивната война, която Германия и Австро-Унгария водиха срещу Съюзническите и Асоциирани сили, тя е причинила на последните загуби и жертви от всякакъв вид, за които тя би трябвало да извърши пълна репарация (поправяне).

От една страна, съюзническите и асоциирани сили признават, че ресурсите на България не са достатъчни да извърши пълна репарация.

Следователно, България се съгласява да заплати и съюзническите и асоциирани сили се съгласяват да приемат, като такива репарации, които България е способна да направи, а именно сумата от 2 250 000 000 (два милиарда и двеста и петдесет милиона) златни франка.

Тази сума (с изключение на посоченото по-надолу) ще бъде изплатена в поредица от полугодишни плащания, извършвани на 1 януари и 1 юли всяка година, като се започне на 1 юли 1920 година.

Плащанията на 1 юли 1920 година и 1 януари 1921 година ще бъдат с годишна лихва от 2 процента от 1 януари 1920 година върху цялата сума, която се дължи от България. След това всички полугодишни плащания ще включват освен заплащането на годишна лихва от 5 процента, разпоредби за потъващ фонд, който ще бъде достатъчен да погаси пълната сума, която се дължи от България за срок от 37 години от 1 януари 1921 година.

Тези суми ще бъдат прехвърлени чрез Междусъюзническата комисия, посочена в член 130 на репарационната комисия, създадена от договора за мир с Германия на 28 юни 1919 година, както е конституирана от договора с Австрия от 10 септември 1919 година, част VIII, анекс II, параграф 2 (по-надолу тази комисия ще бъде наричана репарационна комисия) и ще бъдат изразходвани от репарационната комисия в съответствие с вече извършените споразумения.

Изискуемите в пари плащания в съответствие с предходната разпоредба биха могли по всяко време да бъдат приети от репарационната комисия по предложение на междусъюзническата комисия във формата на недвижими имущества, стоки, права, концесии, в рамките или извън българската територия, кораби, облигации, акции и ценни книжа от всякакъв вид или българска или чуждестранна валута, като стойността в злато на такива заместители ще бъде справедливо определена от самата репарационна комисия.

Ако репарационната комисия желае по всяко време да се разпореди чрез продажба или по друг начин със златни облигации, които се базират на дължимите плащания от България, то тя ще има право да го направи. Номиналната сума на облигациите ще бъде определена от нея, след като се вземе дължимото внимание на разпоредбите на член 122, 123 и 129 на тази част в консултации с междусъюзническата комисия, но в никакъв случай няма да надхвърля дължимата от България обща капитална сума (главница) в онзи момент.

България се задължава в този случай да предаде на репарационната комисия посредством междусъюзническата комисия необходимите облигации в такава форма, брой и деноминация и срокове, каквито репарационната комисия би решила.

Тези облигации ще бъдат преки задължения на българското правителство, но всички споразумения за обслужването на тези облигации ще бъде извършено от между-съюзническата комисия. Междусъюзническата комисия ще изплати цялата лихва, потъващия фонд или други разноски, които са свързани с облигациите от полугодишните плащания, които ще бъдат правени от България в съответствие с този член. Излишъкът, ако съществува такъв, ще продължава да се плаща по нареждане на репарационната комисия.

Тези облигации ще бъдат освободени от всякакви такси и разноски, установени или такива каквито ще бъдат установени от България.

Член 122

Междусъюзническата комисия от време на време ще прави преглед на ресурсите и възможностите на България, и след като предостави на нейните представители справедлива възможност да бъдат изслушани, ще има правото на преценка да препоръча на репарационната комисия намаляване или отлагане на определени дължими плащания или намаляване на главницата, която трябва да бъде заплатена от България.

Репарационната комисия ще има правомощието с мнозинство от гласовете си да извършва намаляване или отлагане до размера, препоръчан от Междусъюзническата комисия.

Член 123

България ще има правомощието по всяко време, ако тя така пожелае, да извършва незабавни плащания за намаляване на дължимата капитална сума (главница), която е над или надвишава сумата на полугодишните плащания.

Член 124

България признава прехвърлянето към Съюзническите и Асоциирани сили на всякакви претенции за плащания, които Германия, Австрия, Унгария или Турция могат да имат към нея в съответствие с член 261 на Договора за мир с Германия и съответните членове на договорите с Австрия, Унгария и Турция.

Съюзническите и Асоциирани сили от друга страна изразяват съгласие да не изискват от България каквито и да е плащания по отношение на така прехвърлени претенции, тъй като те са взели предвид тези претенции при определянето на сумата, която ще се заплати от България съгласно член 121.

Член 125

В допълнение на плащанията, споменати в член 121, България се задължава да върне в съответствие с процедурата, която ще бъде установена от междусъюзническата комисия предмети от всякакво естество и отнети, иззети и секвестирани ценни книги на окупираните от нея територии в Гърция, Румъния или Сърбия в случаите, че е възможно те да бъдат идентифицирани на българска територия, като изключение са случаите на животни, за които ще стане въпрос в член 127.

За тази цел правителствата на Гърция, Румъния и Сърбо-Хърватската-Словенска държава ще предадат на междусъюзническата комисия в срок от четири месеца от влизането в сила на този договор списък от предмети и ценни книги, които те могат да докажат, че са изнесени от териториите, в което е извършено нашествието, и които могат да бъдат идентифицирани и открити на българска територия. Те също така ще предоставят цялата възможна информация, за да спомогнат в разкриването и идентификацията на тези предмети.

Българското правителство се задължава да осигури чрез всички възможни средства, които се намират в негова власт разкриването и посочените предмети и ценни книжа и да приеме в срок от три месеца от влизането в сила на този договор закон, който изисква всички български поданици да разкрият всички такива предмети и ценни книжа, които се намират в тяхно владение или да бъдат наказани като укриватели и получатели на откраднати вещи.

Член 126

България се задължава да издири и да върне на Гърция, Румъния и Сърбо-Хърватската-Словенска държава съответно писмени паметници и архиви или каквито и да е предмети от археологически, исторически или артистичен интерес, които са били изнесени от териториите на тези страни по време на сегашната война.

Всеки спор относно собствеността на споменатите предмети между по-горе посочените сили и България ще бъде отнесен до арбитраж, който ще бъде назначен от междусъюзническата комисия и чието решение ще бъде окончателно.

Член 127

България също така се задължава да предаде на Гърция, Румъния и Сърбо-Хърватската-Словенска държава в срок от шест месеца от влизането в сила на този договор живи животни със следното описание и брой:

	Румъния	Гърция	Сърбо-Хърватска-Словенска държава
Бикове (18 месеца до 3 години)	15	60	50
Дойни крави (2 до 6 години)	1 500	6 000	6 000
Коне и кобили (3 до 7 години)	2 250	5 250	5 000
Мулета	450	1 050	1 000
Волове	1 800	3 400	4 000
Овце	6 000	15 000	12 000

Тези животни ще бъдат доставени до места, които ще бъдат посочени от съответните правителства. Те ще бъдат инспектирани преди тяхното предаване от представители, които са посочени от междусъюзническата комисия, която ще бъде удовлетворена, ако доставените животни са със здравословно и друго състояние на средно ниво.

България няма да получи какъвто и да е кредит по отношение на тяхната стойност; Предадените животни ще бъдат смятани като предоставени в реституция за отнети животни от България по време на войната от териториите на посочените страни.

В допълнение на по-горните доставки междусъюзническата комисия ще бъде свободна да предостави, ако открие, че е възможно да го направи, на Гърция, Румъния и Сърбо-Хърватската-Словенска държава в рамките на две години от влизането в сила на този договор такива количества от животни, които те самите биха могли да сметнат за уместно да им бъдат предоставени. Стойността на такива доставки ще бъде добавена към кредита на България.

Член 128

Посредством специална компенсация за унищожаването на въгледобивните мини, които са разположени на сръбска територия, България се задължава, като се имат предвид разпоредбите на последния параграф на този член, да предаде на Сръбско-Хърватската-Словенска държава в срок от пет години от влизането в сила на този договор по 50 000 тона въглища всяка година от производството на българските държавни мини в Перник. Тези доставки ще бъдат извършени свободно по железопътен път до Сръбско-Хърватската-Словенска граница по железопътния път Пирот-София.

Стойността на тези доставки няма да бъдат добавени към кредита на България и няма да бъдат разглеждани като намаление на изисканите плащания според член 121.

Въпреки това обаче тези доставки няма да бъдат направени, като подлежащи на одобрение от междусъюзническата комисия, чието одобрение ще бъде предоставено само, когато комисията е удовлетворена, че такива доставки на въглища няма да пречат на икономическия живот на България; решенията на комисията ще бъдат окончателни.

Член 129

Ще бъде смятано за активи на България по отношение на нейните репарационни задължения: Суми, които репарационната комисия може да сметне, че би трябвало да бъдат смятани като активи на България според част VIII (Финансови клаузи), част IX (Икономически клаузи) и част XI (Пристанища, морски пътища, железопътен транспорт) на този договор.

Член 130

С цел да се улесни изпълнението от България на задълженията, поети от нея в съответствие с този договор, в София ще бъде създадена колкото е възможно по-скоро междусъюзническа комисия.

Комисията ще бъде съставена от трима членове, които ще бъдат назначени от правителствата на Британската империя, Франция и Италия. Всяко правителство, което има представители в комисията ще има правото да се оттегли от нея с шестмесечно предизвестие, отправено към комисията.

България ще бъде представена от комисар, който ще взема участие в заседанията на комисията, когато бъде поканен от нея, но няма да има право на глас.

Комисията ще бъде конституирана във формата и ще притежава правомощията, които са предписани от този договор, включително анекса към тази част.

Комисията ще продължава да съществува, докато не бъдат изпълнени всички плащания според предвидените условия в тази част на този договор.

Членовете на комисията ще се радват на същите права и имунитети, от които се ползват в България акредитираните дипломатически агенти на приятелските сили.

Българското правителство се съгласява да предостави чрез закон в срок от шест месеца от влизането в сила на този договор правомощията, които са необходими на комисията за изпълнение на нейните задължения. Текстът на закона трябва да бъде предварително одобрен от силите, които са представени в комисията. Законът трябва да съответства на принципите и правилата, които са посочени в анекс към тази част, а също така до всякакви други разпоредби, които се съдържат в този договор.

Член 131

България се задължава да приеме, издаде и поддържа законодателство, наредби и укази, които биха били необходими да направят ефективни разпоредбите на тази част.

ЧАСТ VIII. – ФИНАНСОВИ КЛАУЗИ

Член 132

Като се имат предвид разпоредбите на член 138 и такива изключения, които създадената в съответствие с член 130, част VII (репарации) на този договор междусъюзническата комисия, може единодушно да одобри, приоритет върху всички активи и приходи на България ще бъдат разходите по репарациите и всички други разходи, които възникват от този договор или от които и да е други допълнителни договори или споразумения, или други споразумения, сключени между България и съюзническите и асоциирани сили по време на примирието, подписано на 29 септември 1918 година.

До 1 май 1921 година българското правителство няма да изнася или ще се разпорежда, и ще забрани износа и разпореждането, със злато без да съществува предварително одобрение на междусъюзническата комисия.

Член 133

България ще заплати всички разходи на всички армии на съюзническите и асоциирани правителства в рамките на нейната територия, определена според този договор, от датата на подписването на примирието от 29 септември 1918 година до влизането в сила на този договор, включително издръжката на хора и товарни животни, осигуряването на квартира и храна, заплати и други плащания, легла, отопление, облекло, екипировка, впрягове и седла, оръжия и снаряжение, въздухоплавателни услуги, лечение на болните и ранените, ветеринарни услуги, транспортни услуги от всякакъв вид (железопътен, морски и речен, и сухопътен моторен превоз) съобщения и кореспонденция, и като цяло, разходите за всички административни или технически услуги, чието действие е необходимо за обучението на въоръжените сили и за поддържането на тяхната численост и съхраняването на тяхната бойна готовност и ефективност.

Разходите за такива задължения, доколкото те се отнасят до покупки и реквизиции от съюзническите и асоциирани правителства в окупираната територия, ще бъдат заплатени от българското правителство на съюзническите и асоциирани сили в законната валута на България. В случаите, когато съюзническо или асоциирано правителство, за да направи такива покупки и реквизиции е натрупало разходи във валута, която е различна от тази на България, такива разходи ще бъдат възстановени на България в българска валута при текущ обменен курс в момента на възстановяването или по предварително договорен курс.

Всички други разходи над посочените по-горе ще бъдат изплатени във валутата на страната, на която се дължат плащания.

Член 134

България се задължава да заплати за разноските по обслужване на външния предвоенен отомански държавен дълг, както по отношение на територията, предоставена от Турция в съответствие с Цариградския договор от 1913 година за периода, през който тази територия е била под български суверенитет, така и по отношение на територията, чиято цесия е потвърдена от този договор, такива суми, които биха могли да бъдат определени от една комисия, чиято задача ще бъде да определи до каква степен цесията на отоманска територия засяга задължението да се правят вноски за този дълг.

Член 135

Приоритетът на плащанията, установени от членове 132, 133 и 134 на тази част ще бъде следния:

(i) разходите по военната окупация, както са определени в член 133;

(ii) обслужване на такава част от външния предвоенен отоманска държавен дълг, който може да бъде предоставен на България съгласно този договор или каквито и да е други допълнителни договори и споразумения по отношение на цесията на България на територия, която преди е принадлежала на Отоманската империя;

(iii) разходите по репарациите, както са посочени от този договор или от каквито и да е други допълнителни договори или споразумения.

Член 136

България потвърждава предаването на целия материал, който е отстъпен или който трябва да бъде отстъпен на съюзническите и асоциирани сили в съответствие примирието от 29 септември 1918 година и признава правото на съюзническите и асоциираните сили над този материал.

България ще получи като кредит срещу дължимите от нея суми към Съюзническите и Асоциирани сили за репарации стойността, както е оценена от репарационната комисия, посочена в член 121, част VII (репарации) на този договор, действаща посредством междусъюзническата комисия, на по-горния материал, който няма военна стойност по преценка на репарационната комисия.

Собственост, която принадлежи на Съюзническите и Асоциирани сили или на лица с тяхна националност и която е върната или предадена в съответствие с споразумението за примирие няма да бъде кредитирана на България.

Член 137

Правото на всяка от Съюзническите и Асоциирани сили да се разпорежда с активи и собственост на врага в рамките на нейната юрисдикция на датата на влизане в сила на този договор няма да бъде засегната от горните разпоредби.

Член 138

Всички създадени права и всички ценни книги, които са заложени във връзка с договорени или гарантирани от българското правителство заеми, които в действителност са поети или гарантирани преди 1 август 1914 година, ще останат в сила без каквото и да е изменение.

Член 139

Ако, в съответствие с членове 235 и 260 на договора за мир с Германия, подписан на 28 юни 1919 година и съответните членове на договорите с Австрия и Унгария, всички права, интереси и ценни книжа, които се държат от лица с германска, австрийска и унгарска националност съгласно договорите и споразуменията, които регулират заема, договорен от България в Германия през юли 1914 година, са поети от репарационната комисия, българското правителство се задължава да направи всичко, което е в неговите възможности, за да улесни такова прехвърляне. Българското правителство се задължава да предаде на репарационната комисия в рамките на шест месеца от влизането в сила на този договор всички такива права, интереси и ценни книжа, които се държат от български поданици съгласно договори и споразумения, които регулират посочения заем. Правата, интересите и ценните книжа, които се държат от лица с българска националност, ще бъдат оценени от репарационната комисия и тяхната стойност ще бъде кредитирана в сметката на България за дължимите суми за репарации. България се задължава да обезщети своите лишени по този начин от собственост поданици.

Въпреки разпоредбите на предходния член репарационната комисия ще притежава пълни правомощия, в случай на прехвърляне на нея на по-горе споменатите интереси, да изменя условията на договорите и споразуменията, които регулират заема, или да сключва всякакви други споразумения, които тя ще сметне за необходимо при условие, че не се засегнат: (1) договорните права на заинтересованите лица, които не са лица с германска, австрийска, унгарска или българска националност, и (2) правата на държателите на български съкровищни бонове, издадени във Франция през 1912 и 1913 година, които трябва да бъдат възстановени от следващата финансова операция, извършена от България.

Всяко споразумение по отношение на заема и договорите и споразуменията, свързани с него, ще бъдат сключени след консултации с междусъюзническата комисия. Междусъюзническата комисия ще действа като представител на репарационната комисия по всякакви въпроси, свързани със заема, ако репарационната комисия така реши.

Член 140

Нищо в разпоредбите на тази част няма да накърни каквито и да е тежести или ипотеки, които законно са наложени в полза на съюзническите и асоциирани сили или съответно на лица с тяхната националност, преди датата, в която е съществувало състояние на война между България и засегнатите съюзнически и асоциирани сили, от правителството на България или от български поданици върху имущества, които са тяхна собственост на тази дата, с изключение доколкото такива тежести или ипотеки са изрично предвидени според условията на този договор или на всякакви допълнителни договори или споразумения.

Член 141

Всяка сила, на която ще бъде предоставена българска територия в съответствие с този договор се задължава да направи вноска към изплащането на българския държавен дълг, каквото е било неговото състояние на 11 октомври 1915 година, включително частта от османския държавен дълг, предаден към България в съответствие с посочените принципи в член 134.

Репарационната комисия, като действа чрез междусъюзническата комисия, ще определи сумата на българския държавен дълг на 11 октомври 1915 година, като вземе предвид само такива части от договорения дълг след 1 август 1915 година, които не са били използвани от България за подготовка на агресивната война.

Частта на българския държавен дълг, за който всяка държава ще поеме отговорност, ще бъде такава каквато основните съюзнически и асоциирани сили, като действат посредством междусъюзническата комисия, биха определили като справедлива (equitable), като имат предвид отношението между отстъпената територия и средната стойност на общите приходи на България за три последователни пълни финансови години преди Балканските война от 1912 година.

Член 142

Всяка сила, на която е предоставена територия в съответствие с този договор ще придобие цялата собственост и владения, които са разположени в рамките на тази територия, която принадлежи на българското правителство. Стойността на тази собственост и владения ще бъде определена от репарационната комисия и включена в кредита на България (или на Турция в случай на собственост и владения предоставени на България съгласно Цариградския договор от 1913 година) и в пасива на силата, която придобива такава собственост или владения.

За целите на този член собствеността и владенията на българското правителство ще се смята, че включват цялата собственост на короната.

Член 143

България се отказва от всякакви ползи в резултат на договорите, подписани в Букурещ и Брест-Литовск през 1918 година и на допълнителните към тях споразумения и се задължава да прехвърли или на Румъния, или на основните съюзнически и асоциирани сили, в зависимост от случая, каквито и да е монетарни инструменти, валути, ценни книжа или стоки, които тя е получила в съответствие с разпоредбите на тези договори.

Всякакви парични суми или ценни книжа, инструменти и стоки от каквото и да е естество, които ще бъдат платени, предадени или прехвърлени съгласно разпоредбите на този член ще бъдат отчуждени от основните съюзнически и асоциирани сили по начин, който те ще определят.

Член 144

Българското правителство се задължава да се въздържа от действия, с които да пречи или да предотврати придобиване от немските, австрийските, унгарските или турските правителства на каквито и да е права или интереси на лица с немска, австрийска, унгарска или турска националност в предприятия за обществена полза или концесии, които оперират в България съгласно изискванията на репарационната комисия в съответствие с мирните договори между Германия, Австрия, Унгария и Турция и съюзническите и асоциирани сили.

Член 145

България се задължава да прехвърли на репарационната комисия всякакви претенции, които тя или лица с българска националност, които са действали от нейно име, биха могли да имат за плащания или репарации от Германия, Австрия, Унгария или Турция, или от лица с тяхна националност, по-специално всякакви претенции, които могат да възникнат сега или от сега нататък за изпълнение на поети задължения между България и тези сили по време на войната.

Всякакви суми, които репарационната комисия може да възстанови по отношение на тези претенции ще бъдат добавени към кредита на България в сметката на дължащите се от нея суми за репарации.

Член 146

Всякакви парични задължения, които възникват от този договор, ще се смята, че са изразени в злато и, освен ако не съществува друго специално споразумение за който и да е конкретен случай според този договор или които и да е друг допълващ го договор или споразумение, ще бъдат плащани по искане на кредиторите в паунд стерлинги, платими в Лондон, златни долари на Съединените американски щати, платими в Ню Йорк, златни франкове, платими в Париж, и златни лири, платими в Рим.

За целите на този член по-горе споменатите златни монети ще бъдат определени като такива с тегло и съдържание на злато съгласно действащия закон на 1 януари 1914 година.

ЧАСТ IX. – ИКОНОМИЧЕСКИ КЛАУЗИ

РАЗДЕЛ I. – ТЪРГОВСКИ ОТНОШЕНИЯ

Глава I. – Митнически Разпоредби, Мита и Ограничения

Член 147

България се задължава да не подлага стоките, сурови продукти или фабрикати, на която и да е от съюзническите и асоциирани сили, внесени на българска територия, от където и да произхождат те, на такси или налози, включително и вътрешните данъци, различни или по-високи от онези, на които са подложени същите стоки, сурови произведения или фабрикати, на която и да е от посочените държави или на която и да е друга чужда страна.

България няма да поддържа или да налага каквато и да е забрана или ограничение на вноса на българска територия на всякакви стоки, сурови произведения или фабрикати, от териториите на която и да е от съюзническите или асоциирани сили, от където и да е произхождат, което не ще се прилага еднакво и за вноса на същите стоки, сурови произведения или фабрикати, на която и да е друга страна от споменатите държави или на която и да е чужда страна.

Член 148

България се задължава, освен това, да не установява, спрямо режима на вноса, да не дискриминира търговията на която и да е Съюзническите и Асоциирани сили спрямо която и да е друга от посочените държави, или спрямо която и да е друга чужда държава, даже чрез косвени средства, като такива, които произтичат от митническата уредба или процедура или от методите за проверка, или анализа, или от условията за плащане на таксите, или от методите за класирането или тълкуването на тарифите, или от упражняването на монополи.

Член 149

Относно износа, България се задължава да не подлага стоките, суровините и фабрикатите, изнесени от българска територия за териториите на която и да е от Съюзническите и Асоциирани сили, на други или по-високи такси или налози, включително и вътрешните данъци, от онези, плащани за същите изнасяни стоки за която и да е друга от посочените държави или някоя друга чужда страна.

България няма да поддържа или да налага каквато и да е забрана или ограничение на износа на всякакви стоки, които излизат от българската територия за която и да е от Съюзническите и Асоциирани сили, което не ще се прилага еднакво за износа на същите стоки, сурови произведения или фабрикати, за която и да е друга от посочените държави или да друга някоя чужда страна.

Член 150

Всяко облагодетелстване, освобождаване от данъци или привилегия, които касаят вноса, износа или транзита на стоки, които биха били отстъпени от България на която и да е от Съюзническите или Асоциирани сили или на която и да е чужда страна, ще бъдат едновременно и безусловно предоставени на всичките Съюзнически и Асоциирани държави, без да има нужда да се иска за това каквато и да е компенсация.

Член 151

В срок от една година от влизането в сила на този договор, наложените от България такси на вноса на Съюзническите и Асоциирани сили не могат да бъдат по-високи от най-благоприятните такси, които са били прилагани за техния внос в България на 28 юли 1914 година.

Плащането на митническите такси на такъв внос по златен курс може да се изиска, под резерва на член 150, във всички случаи, където по силата на българския закон, това плащане в злато е било изискуемо на 28 юни 1914 година, при условия, че разменният курс на златните банкноти да бъде периодически определян от репарационната комисия.

Глава II. – Корабоплаване

Член 152

Относно риболовът, морският каботаж и реморкаж, корабите и параходите на съюзническите и асоциирани сили ще се ползват в България, даже и в териториалните български води, от същото положение, което ще имат параходите на най-облагодетелстваната нация.

Член 153

За кораби и параходи, които принадлежат на съюзническите и асоциирани сили, всички удостоверения или документи, които засягат кораби или параходи, които са били признати за валидни от България преди войната, или които ще могат по-късно да бъдат признати за валидни от главните морски държави, ще бъдат признати от България за валидни и за равнозначни на съответните удостоверения, издадени на български кораби и параходи.

Ще бъдат признати по същия начин удостоверенията и документите, издадени на техните кораби и параходи от правителствата на новите държави, били че имат или не морски бряг, при условие, че тези удостоверения или документи ще бъдат издадени в съгласие с общо спазваните обичаи в главните морски държави.

Високодоговарящите се страни се съгласяват да признаят знамето на параходите на всяка Съюзна или Асоциирана страна, която няма морски бряг, ако параходите ѝ са регистрирани в едно единствено определено място, намиращо се на нейна територия. Това място ще се смята за тези параходи като тяхно пристанище на регистрация.

Глава III. – Нечестна конкуренция

Член 154

България се задължава да вземе всички необходими законодателни или административни мерки, за да гарантира суровите произведения или фабрикати, които произхождат от която и да е от Съюзническите и Асоциирани сили срещу всякакъв вид нелоялна конкуренция в търговските сделки.

България се задължава да премахне и забрани чрез възбрана и чрез други подходящи мерки, вноса и износа, както и производството, движението, продажбата и пускането в продажба във вътрешността на всички произведения или стоки, които носят върху себе си или върху самата им изработка, или върху външната им опаковка, марки, имена, надписи или каквито и да е знаци, които съдържат непосредствено или косвено лъжливи означения върху произхода, вида, естеството или специфичните качества на тези произведения или стоки.

Член 155

България, при условие, че ще й се предостави взаимност по тази материя, се задължава де се съобразява със законите, както и с административните или съдебни решения, взети съгласно тези закони, които са в сила в една съюзническа или асоциирана страна и редовно съобщавани в България от надлежните власти, и които определят или уреждат правото на местно наименование за произведените вина или спиртни напитки в страната, на която принадлежи тази област, или условията, при които употребата на едно местно наименование може да се разреши; а вносът, износът, както и фабрикацията, движението, продажбата или пускането в продажба на произведенията или стоките, които носят местни наименования, противно на по-горе споменатите закони и решения ще бъдат запратени от България и преследвани чрез мерките, предписани в предходния член.

Глава IV. – Третиране на лица с националност на Съюзническите и Асоциирани сили

Член 156

България се задължава:

а) да не прилага по отношение на лицата с националност на Съюзническите и Асоциирани сили при упражняването от тях на професии, занаяти, търговия и индустрии, каквато и да е дискриминация, която да не бъде еднакво приложима спрямо всички чужденци.

б) да не подлага лицата с националност на Съюзническите и Асоциирани сили относно техните права, предвидени в алинея а) на правила или ограничения, които биха нарушили пряко или косвено постановленията на посочения параграф, или които биха били други или по-неблагоприятни от онези, прилагани спрямо лица с чужда националност с режим на най-облагодетелствана нация.

в) да не подлага лицата с националност на Съюзническите и Асоциирани сили, техните имоти, права или интереси, включително и дружествата или сдруженията, в които те са заинтересовани, на какъвто и да е налог, такса, преки или косвени данъци, други или по-високи от онези, с които се облагат или ще бъдат обложени лицата с българска националност, или техните имоти, права или интереси, или лица с националност на всяка по-облагодетелствана нация, или на техните имоти, права или интереси.

г) да не налага на лицата с националност на която и да е от Съюзническите и Асоциирани сили, каквото и да е ограничение, което не се е прилагало спрямо лицата с националност на тези държави на 1 юли 1914 година, освен ако същото ограничение се наложи и на нейните собствени граждани.

Член 157

Лицата с националност на Съюзническите и Асоциирани сили ще се ползват върху територията на България от постоянно покровителство на личността им, имотите, правата и интересите им и ще имат свободен достъп до съдебната система.

Член 158

България се задължава да признае новата националност, която е била или ще бъде придобита от лица с нейна националност, съгласно законите на Съюзническите и Асоциирани сили и съобразно с решенията на компетентните власти на тези сили, било чрез натурализация, било вследствие на клауза от договор и да освободи изцяло лица с такава националност, по силата на тази новопридобита националност, от всякаква зависимост спрямо държавата, от която произхождат.

Член 159

Съюзническите и Асоциирани сили ще могат да назначат генерални консули, вице-консули и консулски агенти в градовете и пристанищата на България. България се задължава да одобрява назначението на тези генерални консули, консули, вице-консули и консулски агенти, чиито имена ще ѝ бъдат съобщавани, и да ги допусне да упражняват своите функции, съгласно приетите правила и обичаи.

Глава V. – Общи разпоредби

Член 160

Задълженията, наложени на България чрез по-горната глава І и член 152 от глава ІІ, ще престанат за бъдат в сила пет години след влизането в сила на този договор, освен ако противното е указано в текста или ако Съветът на Обществото на народите реши, най-малко дванадесет месеца преди изтичането на този период, тези задължения да останат в сила за още един период със или без изменение.

Член 156 от тази глава ще остане в сила след този период от пет години, със или без изменение, за период, ако има такъв, какъвто определи мнозинството от Съвета на Обществото на народите и който не ще може да бъде по-дълъг от пет години.

Член 161

Ако българското правителство започне да извършва международна търговия, то не ще има в това отношение, нито ще се смята, че има, които и да е от правата, привилегиите и имунитетите на суверенитета.

РАЗДЕЛ II. – ДОГОВОРИ

Член 162

От влизането в сила на този договор и като се спазват съдържащите се в него постановления, само онези договори, конвенции и многостранни съглашения от икономически или технически характер, които са изброени по-долу или в следващите членове, ще бъдат прилагани между България и тези от Съюзническите и Асоциирани сили, които са страна по тях:

1. Конвенция от 11 октомври 1909 година относно международния автомобилен трафик;

2. Съглашение от 15 май 1886 година относно пломбирането на вагоните, които подлежат на митница и протокол от 18 май 1907 година;

3. Съглашение от 15 май 1886 година относно техническото единство на железниците;

4. Конвенция от 5 юли 1890 година относно публикуването на митническите тарифи и организирането на Международен съюз за публикуването на митническите тарифи;

5. Конвенция от 20 май 1875 година относно унификацията и усъвършенстването на метрическата система;

6. Конвенция от 29 ноември 1906 година относно унификацията на формулата на силнодействащите медикаменти;

7. Конвенция от 7 юни 1905 година относно създаването на Международния земеделски институт в Рим;

8. Спогодба от 9 декември 1907 година относно създаването на международния институт за обществена хигиена в Париж;

Член 163

С влизането в сила на този договор високодоговарящите се сили ще започнат отново да прилагат долуизброените конвенции и спогодби, доколкото се отнасят до тях, под условие, че България ще прилага особените нареждания, съдържащи се в този член:

Пощенски конвенции:

Конвенции и спогодби на Всемирния пощенски съюз, подписани във Виена на 4 юли 1891 година.

Конвенции и спогодби на Пощенския съюз, подписани във Вашингтон на 15 юни 1897 година.

Конвенции и спогодби на Пощенския съюз, подписани в Рим на 26 май 1906 година.

Телеграфни конвенции:

Международни телеграфни конвенции, подписани в Петербург на 10/22 юли 1875 година:

Правилници и тарифи, които са издадени от международната телеграфна конференция в Лисабон на 11 юни 1908 година.

България се задължава да не отказва съгласието си за сключването с новите държави на специални спогодби, предвидени от конвенцията и спогодбите, които се отнасят до Всемирния пощенски съюз и до Международния телеграфен съюз, в които участват посочените нови държави или към които те се присъединяват.

Член 164

С влизането в сила на този договор високодоговарящите се страни ще прилагат отново, до колкото това се касае до тях, Международната радио-телеграфна конвенция от 5 юли 1912 година, под условие, че България ще прилага временните правила, които ще ѝ се посочат от Съюзническите и Асоциирани сили.

Ако в срок от пет години, които ще последват влизането в сила на този договор, бъде сключена една нова конвенция, която урежда международните радиотелеграфни съобщения, вместо конвенцията от 5 юли 1912 година, тази нова конвенция ще обвърже България, даже в случая, че тя би отказала да вземе участие в изработването ѝ, или да я подпише.

Тази нова конвенция ще замени също временните мерки, които са в сила.

Член 165

До сключването на нова конвенция относно риболова във водите на Дунав и предназначена да замести конвенцията от 29 ноември 1901 година, преходния режим, който ще се установи, ще се определи от един арбитър, назначен от Дунавската европейска комисия.

Член 166

България се задължава преди изтичането на един срок от дванадесет месеца, който започва от влизането в сила на този договор:

1. да се присъедини в установените форми към Парижката международна конвенция от 20 март 1883 година за закрила на индустриалната собственост, ревизирана във Вашингтон на 2 юни 1911 година, както и към Бернската международна конвенция от 9 септември 1886 година за покровителството на художествените и литературни произведения, ревизирана в Берлин на 13 ноември 1908 година и към допълнителния протокол от Берн ат 20 март 1914 година.

2. да признае и закриля индустриалната, литературната и художествената собственост на лицата с националност на Съюзническите и Асоциирани сили чрез ефективни законодателни мероприятия, взети съобразно с принципите на посочените конвенции.

Освен това и независимо от гореспоменатите задължения, България се задължава да обезпечи признаването и покровителството на всяка индустриална, литературна и художествена собственост на лицата с националност на всяка една от Съюзническите и Асоциирани сили поне в такъв размер, какъвто е бил на датата 28 юли 1914 година и при същите условия.

Член 167

България се задължава да се присъедини към по-долу изброените конвенции и спогодби или пък да ги ратифицира:

1. Конвенциите от 14 март 1884 година от 1 декември 1886 година и от 23 март 1887 година и заключителния протокол от 7 юли 1887 година относно запазването на подводните кабели;

2. Конвенцията от 31 декември 1913 година относно еднообразното съставяне (унификацията) на търговските статистики;

3. Конвенция от 23 септември 1910 година относно унификацията на известни правила по морския абордаж, помощ и спасяване;

4. Конвенцията от 21 декември 1904 година относно освобождаването на болничните параходи от налози и такси в пристанищата;

5. Конвенцията от 26 септември 1906 година за премахването на нощната работа за жените;

6. Конвенцията от 26 септември 1906 година относно забраната за употребата на белия фосфор в изработването на кибрита;

7. Конвенцията от 18 май 1904 година и от 4 май 1910 година относно преследването на търговията със жени;

8. Конвенцията от 4 май 1910 година относно премахването на порнографските издания;

9. Санитарните конвенции от 30 януари 1892 година, от 15 април 1893 година, от 3 април 1894 година, от 19 март 1897 година и от 3 декември 1903 година;

10. Конвенциите от 3 ноември 1881 година и от 15 април 1889 година относно мерките против филоксерата;

11. Конвенцията от 19 март 1902 година относно покровителството на полезните за земеделието птици.

Член 168

Всяка една от Съюзническите и Асоциирани сили, като се вдъхновява от общите принципи или от особените постановления на този договор, ще нотифицира на България двустранните конвенции и договори от всякакъв вид, които тя иска да се постановят отново в сила по отношение на нея.

Нотификацията, предвидена в този член, ще стане било направо, било чрез друга някоя сила. България ще уведоми писмено за получаването й; датата на влизането й отново в сила ще бъде тази на нотификацията.

Съюзническите и Асоциирани сили се задължават помежду си да постановят отново в сила с България само конвенциите и договорите, които произтичат от разпоредбите на този договор.

Нотификацията ще споменава, евентуално, онези от разпорежданията на тези конвенции или договори, които като несъобразни с разпоредбите на този договор, не трябва да се считат като поставени отново в сила.

В случай на различие в мненията Обществото на народите ще бъде поканено да се произнесе.

Един срок от шест месеца, който ще тече от влизането в сила на този договор, ще даде възможност на Съюзническите и Асоциирани сили да пристъпят към нотификацията.

Само двустранните конвенции и договори, които са предмет на подобна нотификация, ще бъдат възстановени между Съюзническите и Асоциирани сили и България; всички други са, и остават, отменени.

Горните правила са приложими към всички двустранни договори и конвенции, които съществуват между Съюзническите и Асоциирани сили и България, дори и ако посочените съюзнически сили не са били в положение на война с нея.

Член 169

България признава, че са и ще останат отменени чрез този договор, всички договори, конвенции и спогодби, които тя е сключила с Германия, Австрия, Унгария и Турция от 1 август 1914 година до влизането в сила на този договор.

Член 170

България се задължава да осигури по право на Съюзническите и Асоциирани сили и на държавните служители и лицата с националност на посочените сили ползването от всички права и преимущества, от каквото и естество и да са те, които може да е отстъпила на Германия, Австрия, Унгария или Турция, или на държавните служители и лицата с националност на тези държави, чрез договори, конвенции и спогодби, сключени преди 1 август 1914 година до тогава, до когато тези договори, конвенции и спогодби ще бъдат в сила.

Съюзническите и Асоциирани сили се запазват правото да приемат или не ползването на тези права и преимущества.

Член 171

България признава, че са и остават отменени всички договори, конвенции и спогодби, които тя е сключила преди 1 август 1914 година или след тази дата, до влизането в сила на този договор, с Русия или всяка друга държава или правителство, чиято територия е съставлявала по-рано част от Русия, както и с Румъния, след 15 август 1916 година до влизането в сила на този договор.

Член 172

В случай, че от 1 август 1914 година една Съюзническа и Асоциирана сила, Русия или една държава или правителство, чиято територия е съставлява по-рано част от Русия, е било принудена, вследствие на окупация или по друг начин, или поради всяка друга причина, да даде или да остави да се дадат чрез акт, който изхожда от която и да е публична власт, концесии, привилегии и облаги, от каквото и да е естество да са те, на България или на български поданик, тези концесии, привилегии или облаги се унищожават по право от този договор.

Всички тежести или обезщетения, които евентуално биха могли да произтекат от това унищожение, не ще бъдат в никой случай понесени от съюзническите и асоциирани сили, нито от силите, държавите, правителствата или публични власти, които този член освобождава от техните задължения.

Член 173

От влизането в сила на този договор, България се задължава да признае, по право на Съюзнически и Асоциирани сили, както и на лицата с тяхната националност, ползването на правата и преимуществата от всякакво естество, които е предоставила от 1 август 1914 година до влизането в сила на този договор, чрез договори, конвенции или спогодби на невоюващи държави или на лица с националност на тези държави, до тогава, до когато тези договори, конвенции или спогодби бъдат в сила.

Член 174

Онези от високодоговарящите се страни, които още не са подписали или, след като подписали, не са още ратифицирали конвенцията за опиума, подписана в Хага на 23 януари 1912 година изразяват съгласието си за влизането й в сила като се изработи за тази цел нужното законодателство, щом като това стане възможно или най-късно дванадесет месеца след влизането в сила на този договор.

Високодоговарящите се страни изразяват съгласие, освен това, че по отношение на тези от тях, които не са още ратифицирали посочената конвенция, ратификацията на този договор да бъде равносилна с ратификацията на тази конвенция и на специалния протокол, съставен в Хага, съгласно решенията на третата конференция върху опиума, която се е провела през 1914 година за влизането в сила на посочената конвенция.

Правителството на Френската република ще изпрати на правителството на Нидерландия заверен препис от протокола за постъпването на ратификациите на този договор и ще покани правителството на Нидерландия да приеме този договор, като постъпване на ратификациите на конвенцията от 23 януари 1912 година и като подписване да допълнителния протокол от 1914 година.

Член 175

Имунитетите и привилегиите на лицата с чуждестранна националност, както и правото на юрисдикция и консулско покровителство, предоставени в България на Съюзническите и Асоциирани сили по силата на капитулациите и обичаите, както и произтичащи от договорите, ще могат да бъдат обект на специални конвенции между всяка от заинтересованите Съюзнически и Асоциирани сили и България.

Що се касае до по-горе изброените преимущества, главните Съюзнически и Асоциирани сили ще се ползват от положението на най-облагодетелствана нация в България.

Заинтересованите Съюзнически и Асоциирани сили се задължават да сключват помежду си само такива конвенции, които съответстват на разпоредбите на този договор. В случай на разлика в мненията помежду им, Обществото на народите ще бъде поканено да се произнесе.

РАЗДЕЛ III. – ДЪЛГОВЕ

Член 176

Следните категории парични задължения ще бъдат уредени чрез контролни и компенсационни служби, които ще се образуват във всяка една от високодоговарящите се страни в срок от три месеца, започвайки от нотификацията, предвидена в алинея е.

1. Дълговете, които са изискуеми преди войната и дължими от лицата с националност на една от договарящите се държави, които живеят на територията на тази държава, спрямо лицата с националност на една неприятелска държава, които живеят на територията на тази държава;

2. Дълговете, станали изискуеми по време на войната и дължими на лицата с националност на една от високодоговарящите страни, които са с местопребиваване на нейна територия и са възникнали от договори или сделки с лица с националност на противникова сила, които са с местопребиваване в нейната територия, чието пълно или частично изпълнение е било отложено (суспендирано) поради съществуването на състояние на война;

3. Лихвите, които са се натрупали преди и по време на войната в полза на лице с националност на една от договарящите страни по отношение на ценни книжа, издадени или поети от противникова сила, при условие че плащането на лихвата по тези ценни книжа на лицата с националност на тази сила или на неутрални сили не е било суспендирано по време на войната;

4. Главниците, който са станали изискуеми за плащане преди или по време на войната към лица с националност на една от договарящите страни по отношение на ценни книжа, издадени от една от противниковите сили, при условие че плащането на суми по главницата към лица с националност на тази сила или към неутрални сили не е било суспендирано по време на войната.

Приходите от ликвидацията на вражеска собственост, права и интереси, споменати в раздел IV и в следващия анекс ще бъдат пресмятани през компенсационните служби във валутата и по обменния курс, посочени параграф (d), и разходвани от тях според условията, установени от този раздел и анекс.

Разплащанията, установени в този член ще бъдат реализирани, като се имат предвид следните принципи и в съответствие с анекса на този раздел:

(а) Всяка от високодоговарящите страни ще забрани, от момента на влизане в сила на този договор, както плащанията, така и приемането на плащания на такива дългове, а също така и всякакви съобщения между заинтересованите страни по отношение на уреждане на тези дългове по друг начин освен чрез компенсационните служби;

(b) Всяка от високодоговарящите страни ще носи отговорност за плащането на такива дългове от лицата с нейна националност, освен в случаите когато преди войната длъжникът е бил в състояние на несъстоятелност или банкрут, или е дал формално показания за неплатежоспособност, или когато дългът се е дължал от компания, чийто бизнес е бил ликвидиран в резултат на извънредно законодателство по време на войната. Въпреки това дълговете, които се дължат от жителите на територията, която е била завладяна или окупирана от врага преди сключването на примирието, няма да бъдат гарантирани от държавите, от които са били част тези територии;

(c) Сумите, които се дължат на лицата с националност на една от договарящите се страни от лица с националност на вражеска сила ще бъдат предоставени на компенсационната служба на страната на длъжника и ще бъдат платени на кредитора от компенсационната служба на страната на кредитора;

(d) Дълговете ще бъдат изплащани или кредитирани във валутата на такава една от Съюзническите и Асоциирани сили, техните колонии или протекторати, или британските доминиони или Индия, които могат да имат интерес. Ако дълговете се изплащат в някоя друга валута, те ще бъдат платени или кредитирани във валутата на заинтересованата страна, било то Съюзническа или Асоциирана сила, колония, протекторат, британски доминион или Индия при обменния курс преди войната.

За целта на тази разпоредба, обменният курс преди войната ще бъде определен като средния курс за телеграфен превод, който преобладава в засегнатата Съюзническа или Асоциирана страна през месеца, който непосредствено предхожда избухването на войната между заинтересованата сила и България.

Ако договорът съдържа разпоредба за фиксиран обменен курс относно обръщането на валутата, в която е посочен дълга във валутата на засегнатата на Съюзническата или Асоциирана сила, тогава по-горните разпоредби за обменния курс няма да намерят приложение.

В случай на новите държави Полша и Чехо-Словакия, валутата и обменният курс, в която ще бъдат изплатени или кредитирани дълговете ще бъдат определени от Репарационната комисия, като се имат предвид разпоредбите на Част VIII (Репарации), освен ако те предварително не са били уредени чрез споразумение между заинтересованите държави.

(е) Разпоредбите на този член и на следващия анекс няма да се прилагат между България от една страна и която и да е от Съюзническите и Асоциирани сили, техните колонии и протекторати, или които и да е от британските доминиони или Индия от друга страна, освен ако в рамките на период от един месец от депозирането на ратификациите на този договор от въпросната сила или от ратификацията от страна на такъв доминион или от Индия, като съобщение за тази цел ще бъде дадена на България от правителството на такава Съюзническа или Асоциирана сила или на такъв доминион или от Индия;

(f) Съюзническите и Асоциирани сили, които са приели този член и следващия анекс могат да се споразумеят помежду си да ги прилагат спрямо лицата с тяхна националност, които са се установили в тяхната територия, доколкото се отнася до въпроси между лица с тяхна и българска националност. В такъв случай плащанията, които ще бъдат извършвани при прилагане на тази разпоредба, ще подлежат на споразумения между заинтересованите компенсационни служби на Съюзническите и Асоциирани сили.

РАЗДЕЛ IV. – СОБСТВЕНОСТ, ПРАВА И ИНТЕРЕСИ

Член 177

Въпросите на частната собственост, правата и интересите във вражеска страна ще бъдат уредени според принципите, изложени в този раздел и според разпоредбите на следващия анекс.

(a) Изключителните военни мерки и мерки за прехвърляне (които са определени в параграф 3 на анекса), взети от България по отношение на собствеността, правата и интересите на лицата с националност на съюзническите и асоциирани сили, включително компании и сдружения, в които имат интерес, когато не е била завършена ликвидацията, ще бъдат веднага прекратени или замразени и засегнатите собственост, права и интереси ще се ползват с пълни права в съответствие с разпоредбите на член 178. Българското правителство ще отмени всички законодателни или административни разпоредби, които е приело по време на войната и които забраняват на компании с националност на съюзническите и асоциирани сили или компании, в които лица с националност на съюзническите и асоциирани сили имат интереси да се ползват от концесии или договори в България.

(b) Като се имат предвид всякакви противоположни разпоредби, които могат да се съдържат в този договор, Съюзническите и Асоциирани сили си запазват правото да задържат и да ликвидират цялата собственост, права и интереси, които принадлежат към датата на влизане в сила на този договор на лица с българска националност, или на компании, които са контролирани от тях, в рамките на техните територии, колонии, владения или протекторати, включително територии, предоставени им от този договор.

Ликвидацията ще се извърши в съответствие със законите на засегнатата Съюзническа или Асоциираната страна, и българският собственик няма да може да се разпорежда с такава собственост, права или интереси, нито да ги обременява с каквито и да е такси без съгласието на тази държава.

Лица с българска националност, които ipso facto придобиват националност на Съюзническа или Асоциирана сила в съответствие с разпоредбите на този договор няма да бъдат смятани за лица с българска националност според значението на този параграф.

(c) Цената или сумата на компенсацията, по отношение на упражняване на правото, посочено в параграф (b) ще бъде фиксирана в съответствие с методите на продажба или оценяване, приети от законите на страната, в която собствеността е била задържана или ликвидирана.

(d) Между Съюзническите и Асоциирани сили или лицата с тяхна националност от една страна и България и лицата с нейна националност от друга страна, всички извънредни военни мерки, или мерки на трансфер, влезли в действие от Съюзническите и Асоциирани сили, или актове, извършени или които ще бъдат извършени в изпълнение на такива мерки, както са определени в параграфи 1 и 3 на следващия анекс, ще бъдат разглеждани като окончателни и обвързващи за всички лица, с изключение на резервите, изложени в този договор. Ако обаче в държавите, посочени в параграф (i) на този член са били взети мерки, които са вредни за собствеността, правата и интереса на лицата с българска националност и които не са в съответствие с местния закон, българският собственик ще има право на обезщетение за причинената му вреда. Това обезщетение ще бъде определено от смесения арбитражен съд, създаден в съответствие с раздел VI. Същите мерки и всички други такива, които засягат собствеността, правата и интересите на лицата с националност на Съюзническите и Асоциирани сили – а именно, актовете на реквизиция или конфискация, когато и да е била извършена, от гражданските или военни власти, въоръжените сили или населението на България, или извършени в България от гражданските или военните власти или въоръжените сили на силите, съюзници на България – се обявяват за нищожни и българското правителство ще вземе всички мерки, които са необходими за възстановяване на такава собственост, права и интереси.

(e) Лицата с националност на Съюзническата и Асоциирани сили ще имат право на компенсация по отношение на вредата, насочена върху собствеността, правата или интересите, включително върху която и да е компания или сдружение, в които те имат интерес, на българска територия, както тя съществува на 20 септември 1915 година чрез приложение или на извънредните военни мерки или мерки за прехвърляне, посочени в параграфи 1 и 3 на анекса. Направените искания от тези лица ще бъдат разглеждани и обезщетенията ще бъдат определени от смесения арбитражен съд, посочен в раздел VI или от арбитър, назначен от този съд. Това обезщетение ще бъде понесено от България и може да бъде наложено върху собствеността на лицата с българска националност в рамките на територията или под контрола на държавата ищец. Тази собственост може да предоставена като залог за вражески задължения в съответствие с условията, посочени в параграф 4 на анекса. Плащането на това обезщетение може да бъде направено от Съюзническа или Асоциирана държава, а сумата ще бъде вписана като дълг на България.

(f) Когато лице с националност на Съюзническа или Асоциирана сила има право на собственост, която е била подложена на мярка на трансфер в българска територия и изрази желание за реституция, неговият иск за обезщетение в съответствие с параграф (е) ще бъде удовлетворен чрез реституция на тази собственост, ако тя съществува като вид.

В такъв случай България ще предприеме всички необходими мерки, за да възвърне собственика, подложен на евикция, във владение на неговата собственост, освободена от всякакви тежести, с която е била обременена след нейната ликвидация, и да обезщети всички трети страни, увредени от реституцията.

Ако реституцията, посочена в този параграф не може да бъде извършена, могат да бъдат сключени частни споразумения, подготвени с посредничеството на засегнатите сили или компенсационните служби, посочени в анекса на раздел III, за да се осигури, че лицето с националност на съюзническа и асоциирани сила може да получи компенсация за вредата, посочена в параграф (е) чрез предоставяне на преимущества или подобни, които той се съгласи да получи вместо собствеността, правата или интересите, от които е бил лишен.

Посредством реституция в съответствие с този член, цената или сумата на компенсацията, която е фиксирана от приложението на параграф (е) ще бъде намалена чрез действителната стойност на възстановената собственост, като се вземе предвид компенсацията във връзка с износване или разваляне.

(g) Правата, предоставени чрез параграф (f) се запазват за собственици, които са с националност на съюзническите или асоциираните сили в рамките на чиято територия не са били приложени законодателните мерки, предписващи обща ликвидация на вражеска собственост, права или интереси, преди подписването на примирието.

(h) С изключения на случаите, при които чрез приложението на параграф (f), е извършена в реституция във вид, нетните приходи от продажбата на вражеската собственост, правата и интересите, независимо от това къде се намират, извършени по силата на военно законодателство, или поради приложението на този член, и като цяло с всички парични активи на враговете, ще се извърши разпореждане, както следва:

(1) Що се отнася до приемането от силите на раздел III и анекса, посочените приходи и парични активи ще бъдат кредитирани към силата, с чиято националност е собственика, посредством създадената компенсационна служба; всеки резултатен кредитен баланс в полза на България ще бъде разглеждан по начин, както е посочено в член 129, част VII (Репарации) на този договор.

(2) Що се отнася до силите, които не се приели раздел III и анекса, приходите от собствеността, правата и интересите, и паричните активи, на лицата с националност на съюзническите и асоциирани сили, държани от България ще бъдат заплатени незабавно на правоимащото лице, или на неговото правителство; приходите от собствеността, правата и интересите, и паричните активи, на лицата с българска националност, които са получени от съюзническа и асоциирана сила ще подлежат на разпореждане от тази сила в съответствие с нейните закони и правилници, и могат да бъдат приложени за плащане на нейните претенции и дългове, определени с този член или параграф 4 на следващия анекс. Собственост, права и интереси или приходи или парични активи, които не са използвани по посочения по-горе начин, могат да бъдат задържани от посочената съюзническа или асоциирана сила, и ако бъдат задържани паричната стойност ще бъде разглеждана както е посочено в член 129, част VII (Репарации) на този договор.

(i) В случай на ликвидация, осъществена в новите държави, които са подписали този договор като съюзнически и асоциирани сили, или в държавите, към които е прехвърлена българска територия според този договор, или в държави, които нямат право да участват в разпределението на репарационни плащания, които ще бъдат направени от България, приходите от ликвидацията, които ще бъдат извършени от такива държави, ще бъдат, като се имат предвид правомощията та репарационната комисия според този договор, и по-специално онези от член 121, част VII (Репарации), на този договор, ще бъдат платени пряко на собственика. Ако, по искане на собственика, смесеният арбитражен съд, посочен в раздел VI на тази част, или арбитър, назначен от този съд, сметнат, че условията на продажбата или мерките, предприети от правителството на въпросната държава извън нейното общо законодателство, са несправедливи относно получената цена, съдът или арбитърът ще имат правомощието да присъдят на собственика справедлива компенсация, която да бъде заплатена от тази държава.

(j) България се задължава да обезщети лицата с нейна националност по отношение на продажбата или задържането на тяхната собственост, правата и интересите в Съюзническите или Асоциирани сили.

(k) Сумите на всички данъци и такси върху капитала, наложени или които ще бъдат наложени от България върху собствеността, правата и интересите на лицата с националност на Съюзническите или Асоциирани сили от 29 септември 1918 година, до три месеца от влизането в сила на този договор, или ако става въпрос за собственост, права или интереси, които са били подложени на извънредни военни мерки, до момента на реституцията според разпоредбите на този договор, ще бъдат върнати на техните собственици.

Член 178

България поема задължението по отношение на собствеността, правата и интересите, включително компании и сдружения, в които те са заинтересовани, на лицата с националност на Съюзническите и Асоциирани сили в съответствие с разпоредбите на член 177:

(а) да възстанови и поддържа, с изключение на изрични разпоредби в този договор, правата на собственост, правата и интересите на лицата с националност на съюзническите или асоциирани сили в правното положение, което се получава по отношение на собствеността, правата и интересите на лицата с българска националност според действащите преди войната закони;

(b) да не налага на собствеността, правата и интересите на лицата с националност на съюзническите и асоциирани сили каквито и да е мерки, като дерогация на правата на собственост, които се прилагат еднакво спрямо собствеността, правата и интересите на лицата с българска националност, както и да заплати справедливо обезщетение в случай на приложение на тези мерки.

Член 179

Дипломатически или консулски претенции, които са направени преди войната от представители или агенти на съюзническите и асоциирани сили по отношение на частна собственост, права и интереси на лица с националност на тези сили ще бъдат предоставени за решаване, по искане на заинтересованата сила, от създадения според раздел VI смесен арбитражен съд.

РАЗДЕЛ V. – ДОГОВОРИ, ДАВНОСТИ, СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ

Член 180

(a) Всеки договор, който е сключен между врагове, ще бъде смятан за развален от момента, в който която и да е от страните е станала враг, освен по отношение на който и да е дълг или друго парично задължение, което е възникнало от някакъв извършен акт или платени пари във връзка с него и подлежи на изключенията и специалните правила по отношение на особените договори или класове от договори, съдържащи се тук или в анекса.

(b) Всеки договор, чието изпълнение ще се изисква в общ интерес в рамките на шест месеца от датата на влизане в сила на този договор, от правителството на Съюзническа или Асоциирана сила, на която една от страните е гражданин или поданик, ще бъде изключен от развалянето според този член.

Когато изпълнението на така действащия договор в резултат на промяната на търговските условия, би причинил на една от страните значително неудобство, смесеният арбитражен съд ще има правомощието да присъди на увредената страна справедливо обезщетение.

(c) Като се имат предвид разпоредбите в конституцията и закона на Съединените американски щати, Бразилия и Япония, нито този член, нито член 183, нито анекса няма да намерят приложение по отношение на договори, сключени между лица с националност на тези държави и на България; както и член 189 няма да се прилага по отношение на Съединените американски щати и лицата с нейна националност.

(d) Този член и следващия анекс няма да се прилагат по отношение на договори, при които страните са станали врагове поради това, че една от тях е била жител на територия, суверенитета на която е бил прехвърлен, ако такава страна придобие според този договор националност на Съюзническа или Асоциирана сила, нито ще се прилага относно договори между лица с националност на Съюзнически или Асоциирани сили, между които търгуването е било забранено поради това, че една от страните е в Съюзническа или Асоциирана територия в окупация от врага.

(e) Нищо в този член или следващия го анекс не ще се смята, че прави невалидна дадена сделка, която законно се изпълнява в съответствие с договор между врагове, ако тя е била изпълнена с овластяването на една от воюващите сили.

Член 181

Прехвърлянето на територия според този договор няма да накърни частните права, посочени в договорите от Константинопол, 1913 година, от Атина, 1913 година и от Истанбул 1914 година.

Прехвърлянето на територия от и към България според този договор подобно и до същата степен ще осигури защитата на тези частни права.

В случай на спор относно приложението на този член, той ще бъде отнесен до арбитър, назначен от Съвета на Лигата на нациите.

Член 182

Концесии, гаранции за доходи и права на експлоатация в българска територия, както са посочени от този договор, за които имат интерес лица с националност на Съюзническите и Асоциирани сили, или компании или сдружения, контролирани от лица с такава националност, могат в случай на извънредни условия на работа или на отнемане на владението, което е резултат от военни условия или мерки, да бъдат продължени по искане на заинтересованата страна, което искане трябва да бъде направено в срок от три месеца от влизането в сила на този договор, за един период, който ще бъде определен от смесения арбитражен съд, който ще вземе предвид периода на лишаване от владение или извънредните условия на работа.

Всички одобрени споразумения или договори, които са сключени преди влизането на България във войната между българските власти и компании или сдружения, които са контролирани от финансови групи на съюзниците се потвърждават. Въпреки това, срокове, цени и условия, изложени в тях могат да бъдат ревизирани, като се имат предвид новите икономически условия. В случай на спор решение ще бъде взето от смесения арбитражен съд.

Член 183

(a) Всички предписани погасителни давностни срокове, независимо от това дали за започнали да текат преди или след избухването на войната, ще бъдат смятани на територията на високодоговарящите страни, доколкото се отнасят до отношения между врагове, като суспендирани за периода на войната. Те ще започнат да текат отново най-рано три месеца след влизане в сила на този договор. Тази разпоредба ще се прилага за предписания период за представяне на купони за изплащане на лихва и дивиденти или за представяне за изплащате на ценни книги, които са сключени за изплащане или които трябва да се изплатят на каквато е друго основание.

(b) Когато, поради пропуск да се изпълни някакво действие или да се спази някаква формалност по време на войната, са били предприети мерки за изпълнение на българска територия във вреда на лице с националност на съюзническите и асоциирани сили, претенцията на такова лице ще бъде разгледана, ако материята не е в компетенцията на съдилищата на съюзническа и асоциирани сила, от смесения арбитражен съд, посочен в раздел VI.

(c) По искане на всяко заинтересовано лице, който е лице с националност на съюзническа или асоциирани сила, смесеният арбитражен съд ще нареди възстановяването на правата, които са били накърнени чрез мерките на изпълнение, посочени в параграф (b), когато, като се имат предвид особените обстоятелства на този случай, такова възстановяване е справедливо и възможно.

Ако такова възстановяване е несправедливо или невъзможно смесеният арбитражен съд може да присъди компенсация на увредената страна, която да бъде заплатена от българското правителство.

(d) Когато е разтрогнат договор между врагове поради причина на пропуск на една от страните в изпълнението или за упражняване на право, уговорено в договора, увредената страна може да се обърне към смесения арбитражен съд. Съдът ще притежава правомощията, посочени в параграф (c).

(e) Разпоредбите на предходните параграфи на този член ще се прилагат по отношение на лица с националност на Съюзническите и Асоциирани сили, които са били увредени в резултат на мерките, посочени по-горе, взети от България в окупирана или завладяна територия, ако не са били по друг начин компенсирани.

(f) България ще компенсира всяка трета страна, която може да бъде увредена от реституция или възстановяване, наредено от смесения арбитражен съд според разпоредбите на предходния параграф на този член.

(g) Що се отнася до ценни книги, платими на предявител, срокът от три месеца, посочен в параграф (а) ще започне да тече от датата, на която извънредните регламенти, прилагани в територията на заинтересована страна по отношение на ценните книги, ще спрат окончателно да имат действие.

Член 184

Ценните книги, създадени преди войната между врагове не ще се смятат за невалидни поради пропуск да се предяви инструмента в рамките на изискваното време за плащане или за приемане или да се даде съобщение за не-приемане или не-плащане на джирантите или на получателите или да се протестира инструмента, както и за пропуск да се извърши всякаква формалност по време на войната.

Когато срокът в рамките на който ценната книга трябва да бъде представена за приемане или за плащане, или в рамките на който би трябвало да се даде съобщение за не-приемане или не-плащане на джирантите или на получателите, или в рамките на който инструментът е трябвало да бъде протестиран е изтекъл по време на войната, и страната, която е трябвало да го представи или протестира или би трябвало да даде съобщение за не-приемане или не-плащане е пропуснала да извърши тези действия по време на войната, ще бъде допуснат период не по-кратък от три месеца от влизането в сила на този договор в рамките на който да бъде извършено представяне, съобщение за не-приемане или не-плащане или протест.

Член 185

Решенията на съдилищата на съюзническа или асоциирана сила във всички случаи, които според този договор те са компетентни да издадат, ще бъдат признати от България като окончателни и ще бъдат изпълнени без да е необходимо да бъдат обявени като подлежащи на изпълнение.

Ако съдебно решение или мярка, подлежащи на изпълнение по отношение на възникнал спор, са били издадени по време на войната от български съдебен орган срещу лице с националност на Съюзническа или Асоциирана сила или компания или сдружение, в което едно такова лице има интерес, в случай,че такова лице или такава компания или сдружение не е имало възможност да се защити, лицето с националност на една от Съюзническите или Асоциирани сили, което е понесло вреда ще има право да получи обезщетение, което ще бъде определено от смесения арбитражен съд.

По искане на лице с националност на Съюзническа или Асоциирана сила по-горе споменатата компенсация може по нареждане на смесения арбитражен съд да бъде платена, когато е възможно, като се заменят страните в ситуацията, която те са заемали преди издаденото съдебно решение от българския съд.

Горната компенсация може по подобен начин да бъде получена от смесения арбитражен съд от лица с националност на Съюзническите или Асоциирани сили, които са били увредени от съдебните мерки, които са били предприети в завладените или окупирани територии, ако не са били по друг начин обезщетени.

Член 186

Всяка компания, която е учредена в съответствие с различен от българския закон, която притежава собственост, права или интереси в България и която сега или за в бъдеще ще бъде контролирана от лица с националност на Съюзническите или Асоциирани сили, ще има правото в срок от пет години от влизането в сила на този договор, да прехвърля своите права на собственост и интереси към друга компания, която е създадена в съответствие с българския закон или закона на една от Съюзническите или Асоциирани сили, чиито граждани или поданици я контролират; и компанията, към която е прехвърлена собствеността ще продължава да се радва на същите права и привилегии, на които се е радвала другата компания според българските закони и условията на този договор. Тази компания няма да подлежи на каквато и да е специална такса, що се отнася до това прехвърляне.

Член 187

За целите на раздели III, IV, V, VII, изразът „по време на войната” означава за всяка Съюзническа или Асоциирана сила периодът между започването на състоянието на война между тази сила и България и влизането в сила на този договор.

РАЗДЕЛ VI. – СМЕСЕН АРБИТРАЖЕН СЪД

Член 188

(a) В срок от три месеца от влизането в сила на този договор ще се учреди смесен арбитражен съд между всяка една от Съюзническите и Асоциирани сили от една страна и България от друга. Всеки такъв съд ще има тричленен състав. Всяко заинтересовано правителство ще назначи един от тези членове. Президентът ще бъде избран със споразумение от двете заинтересовани правителства.

В случай на невъзможност да се постигне споразумение президентът на съда и неговите други двама членове, всеки от които може да заеме мястото на президента при нужда, ще бъдат избрани от Съвета на Обществото на народите, или, докато той бъде създаден, от господин Густав Адор, ако той изяви желание. Тези лица ще имат националност на силите, които са останали неутрални по време на войната.

Ако, в случай на вакантност, дадено правителство не посочи в срок от един месец, както е посочено по-горе, член на съда, такъв член ще бъде избран от другото правителство измежду двете лица, споменати по-горе, които не са президента.

Решенията на съда ще се вземат с мнозинство от членовете му.

(b) Смесеният арбитражен съд, създаден в съответствие с параграф (а) ще решава всички въпроси в рамките на неговата компетентност, изложена в раздели III, IV, V, VII, VIII.

В допълнение, всички въпроси, независимо от тяхното естество, които се отнасят до договори, сключени преди влизането в сила на този договор между лица с националност на Съюзнически и Асоциирани сили и лица с българска националност ще бъдат решавани от смесения арбитражен съд, като винаги ще се изключват въпроси, които според законите на съюзническите, асоциираните или неутрални сили, са в рамките на юрисдикцията на националните съдилища на тези сили. Такива въпроси ще бъдат решавани от националните съдилища, като смесеният арбитражен съд ще бъде изключен. Страната, която е с националност на Съюзническа или Асоциирана сила може въпреки това да предяви иск пред смесения арбитражен съд, ако това не е забранено от законите на неговата страна.

(c) Ако броят на делата го оправдава, ще бъдат назначени допълнителни членове и всеки смесен арбитражен съд ще заседава в отделения. Всяко от тези отделения ще бъде конституирано, както е посочено по-горе.

(d) Всеки смесен арбитражен съд ще приеме своя собствена процедура, с изключение на разпоредите на анекса, и е с правомощия да присъди сумите, които трябва да бъдат заплатени от изгубилия делото по отношение на разноските по производството.

(e) Всяко правителство ще заплати възнаграждението на члена на смесения арбитражен съд, който е назначен от него и на всеки представител, който той може да назначи да го представлява пред съда. Възнаграждението на президента ще се определя от специално споразумение между засегнатите правителства; Това възнаграждение и общите разноски на всеки съд ще бъдат заплатени от двете правителства по равно.

(f) Високодоговарящите страни се договорят, че техните съдилища и органи ще предоставят на смесения арбитражен съд всякакво съдействие, което е в техните възможности, по-специално при предаването на съобщения и събирането на доказателства.

(g) Високодоговарящите страни се договорят да смятат решенията на смесения арбитражен съд като окончателни и неподлежащи на обжалване, и да ги приведат в изпълнение по отношение на лицата с тяхна националност.

Член 189

Когато компетентен съд е издал или издава решение по дело, изложено в раздели III, IV, V, VII, VIII и такива решения са несъвместими с разпоредбите на тези раздели, страната, в чийто ущърб е решението, ще има право да получи обезщетение, което ще бъде определено от смесения арбитражен съд. По искане на лице с националност на съюзническа или асоциирана сила, обезщетението може да бъде, когато това е възможно, присъдено от смесения арбитражен съд, който ще нареди заместването на страните в положение, която са заемали преди решението е било издадено от българския съд.

РАЗДЕЛ VII. – ИНДУСТРИАЛНА СОБСТВЕНОСТ

Член 190

Като се имат предвид уговорките на този договор, правата на индустриална, литературна и артистична (интелектуална) собственост, както те са определени в международните конвенции от Париж и Берн, споменати в член 166, ще бъдат възстановени от датата на влизането в сила на този договор, в териториите на високодоговарящите страни в полза на лицата, които са се ползвали от тях в момента на началото на състояние на война, или в полза на техните законни представители. По същия начин, правата, които биха били придобити по време на войната в резултат на направено искане за защита на индустриална собственост или публикуване на литературна или художествена творба, ще бъдат признати и установени в полза на онези лица, които биха имали право на тях, от влизането в сила на този договор.

Въпреки това, всички актове, които са били извършени по силата на взети специални мерки по време на войната от законодателните, изпълнителните и административните власти на която и да е от Съюзническите и Асоциирани сили по отношение на правата по индустриална, литературна и художествена собственост на лица с българска националност, ще останат в сила и ще продължат да имат пълен ефект.

България или лице с българска националност няма да могат да предявят иск по отношение на използването по време на войната от правителство на която и да е съюзническа или асоциирана сила, или на което и да е лице, което действа от името и със съгласието на такова правителство от всякакви права на индустриална, литературна или художествена собственост, нито по отношение на продажбата, предложението за продажба, или използването на който и да е продукт, части или апарат, към които се прилагат тези права.

Освен ако законодателството на която и да е от Съюзническите или Асоциирани сили в сила в момента на подписването на този договор съдържа други разпоредби, дължимите или платените суми по силата на който и да е акт или операция в резултат от изпълнението на специалните мерки, споменати във втория параграф на този член, ще бъдат разглеждани по същия начин, както други суми, дължими на лица с българска националност, според разпоредбите на този договор; сумите, които са получени посредством специални мерки, взети от българското правителство по отношение на права на индустриална, литературна или художествена собственост, собственост на лицата с националност на съюзническите и асоциирани сили ще бъдат разглеждани по същия начин като други дългове, дължими от лица с българска националност.

Всяка от Съюзническите и Асоциирани сили си запазва правото да наложи такива ограничения и да постави такива условия върху правата на индустриална, литературна или художествена собственост (с изключение на търговските марки), придобити преди и по време на войната, или които могат да бъдат придобити след това в съответствие с нейното законодателство, от лица с българска националност, като предоставя лицензи, или като запазва контрол върху тяхното използване, или по какъвто и да е друг начин, който може да се смята за необходим за националната отбрана, или в обществен интерес, или като осигури справедливото третиране от страна на България на правата на индустриална, литературна и художествена собственост, държани на българска територия от лица с нейна националност, или като осигури дължимото изпълнение на всички задължения, поети от България според този договор. По отношение правата за индустриална, литературна или художествена собственост, придобити след влизането в сила на този договор, така запазеното право от Съюзническите и Асоциирани сили ще бъде упражнено само в случаите, където тези ограничения и условия могат да бъдат разглеждани като нужни за националната защита или в обществен интерес.

В случай на приложение на разпоредбите на предходния параграф от която и да е от Съюзническите и Асоциирани сили, ще бъдат изплатени справедливи обезщетения и възнаграждения, които ще бъдат разглеждани по същия начин, както другите суми, които се дължат на лица с българска националност според разпоредбите на този договор.

Всяка от Съюзническите и Асоциирани сили си запазва правото да смята за нищожни и като нямащи какъвто и да е ефект цялостното или частично прехвърляне, както и други сделки с права на индустриална, литературна или художествена собственост, осъществени след 1 август 1914 година, или за в бъдеще, които ще имат за резултат анулиране целите на разпоредбите на този член.

Разпоредбите на този член няма да се прилагат по отношение на правата в индустриална, литературна или художествена собственост, които са били уредени при ликвидация на бизнес или компании според военното законодателство на която и да е Съюзническа или Асоциирана сила, или които са били третирани по силата на член 177, параграф (b).

Член 191

На лицата с националност на високодоговарящите страни ще бъде предоставен срок от най-малко година след влизане в сила на този договор, през който те да не плащат такси или наказателни глоби, за да могат тези лица да извършат действия, изпълнят формални изисквания, платят такси и като цяло удовлетворят каквито и да е задължения, предписани от законите и разпоредбите на съответните страни, които се отнасят до получаването, съхраняването или противопоставянето на тези права на или по отношение на индустриална собственост, които или са придобити преди 1 август 1914 година, или които, изключвайки войната, биха могли да бъдат придобити след тази дата като резултат на искане, направено преди войната или по време на нейното продължаване; но нищо в този член не ще предостави каквото и да е право да се започне отново дело или процес за намеса в Съединените американски щати, след като е минало окончателно съдебно разглеждане.

Всички права на или по отношение на такава собственост, които може да се изтекли поради пропуск да се извърши какъвто и да е акт, или да изпълни каквато и да е формалност, или да се извърши каквото и да е плащане, ще бъдат възстановени, но ще подлежат в случай на патенти и дизайни на такива условия, които могат да бъдат да бъдат наложени и каквито съюзническите и асоциирани сили сметнат за разумно необходими, за защита на лицата, които са изработили или създали от обекта на такава собственост, докато правата са изтекли. Когато правата на патентите и дизайните, които принадлежат на лицата с българска националност се възстановяват според този член, те ще подлежат по отношение на предоставянето на лицензи на същите условия, каквито биха били приложими от тях по време на войната, както и до разпоредбите на този договор.

Периодът от 1 август 1914 година до влизането в силата на този договор ще бъдат изключени при разглеждане на периода от време, в рамките на който ще бъде работен патент или използвани търговска марки или индустриален дизайн, като също така се сключва споразумение, че патент, регистрирани търговска марка или дизайн в сила на 1 август 1914 година, не ще подлежат на отмяна или унищожаване поради пропуск да се работи патента или да се използва търговската марка или дизайн за две години след влизане в сила на този договор.

Член 192

Лица, които имат местожителство или извършват бизнес в територията на България няма да могат да предявят иск или претенция от една страна срещу Съюзническите и Асоциирани сили от друга, или лица, които са с националност на такива сили или на който и да е друг, които е придобил права по време на войната от такива лица, поради каквото и да е действие, което е станало в територията на другата страна между датата на съществуването на състояние на война и тази на влизането в сила на този договор, което може да представлява нарушаване на правата на индустриална собственост или правата на литературна или художествена собственост, които или са съществували по всяко време по време на войната или възстановени според разпоредбите на член 191.

По същия начин нямат да бъдат разрешени искове за нарушаване на права на индустриална, литературна или художествена собственост от такива лица по отношение на продажбата или предлагането за продажба за период от една година след подписването на този договор в териториите съюзническите и асоциирани сили от една страна или България от друга, на произведени продукти или стоки, или на литературни или публикувани художествени творби, по време на периода на съществуването на състояние на война и подписването на този договор, или срещу онези, които са придобили или продължават да ги използват. Ще се подразбира, че разпоредбите няма да се прилагат, когато владелецът на правата е с местожителство или търговско или индустриално седалище в районите, окупирани от България по време на войната.

Този член няма да се прилага между Съединените американски щати ат една страна и България от друга.

Член 193

Лицензите по отношение на индустриална, литературна или художествена собственост, сключени между лица с националност на Съюзническите или Асоциирани сили или лица с местожителство в тяхна територия или извършват бизнес там от една страна и от лица с българска националност от друг страна, ще бъдат разглеждани като анулирани от деня на съществуване на състояние на война между България и на Съюзническите и Асоциирани сили.

Какъвто и да е лиценз по отношение на индустриална, литературна или художествена собственост според каквото и да е специално военно законодателство на която и да е съюзническа или асоциирана сила няма да бъде засегнат от продължителното съществуване на какъвто и да е лиценз, сключен преди войната, но ще остане валиден или ще има пълен ефект, и така предоставения лиценз на бивш ползвател на лиценз, сключен преди войната ще бъде смятан за заместен от такъв лиценз.

Когато по време на войната са били изплатени по време на война по силата на лиценз или споразумение, сключени преди войната по отношение на правата на индустриална собственост или за възпроизвеждане или представяне на литературни, драматични или художествени творби, тези суми ще бъдат третирани по същия начин, както другите дългове или кредити на лицата с българска националност, както е посочено в този договор.

Този член няма да се прилага между Съединените американски щати от една страна и България от друга.

Член 194

Жителите на териториите, които са прехвърлени според този договор ще продължат, въпреки това прехвърляне и промяната на националността, да се ползват в България от всички права на индустриална, литературна и художествена собственост, на които те имат право според българското законодателство по време на прехвърлянето.

Правата на индустриална, литературна и художествена собственост, които са в сила в прехвърлената територия според този договор в момента на тяхното прехвърляне от България, или които са били възстановени в съответствие с разпоредбите на член 190, ще бъдат признати от държавата, към която е прехвърлена тази територия и ще останат в сила в тази територия за същия времеви период, които им е предоставен според българското право.

Член 195

Специална конвенция ще определя всички въпроси, които касаят архивите, регистрите и копията във връзка със защитата на индустриалната, литературната или художествената собственост, и определят тяхното евентуално прехвърляне или съобщение от българските служби към службите на държавите, към които се прехвърля българска територия.

РАЗДЕЛ VIII. – СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ПРЕХВЪРЛЕНА ТЕРИТОРИЯ

Член 196

Измежду физическите и юридическите лица, които преди това са били с българска националност, онези, които придобиват ipso facto според този договор националност на Съюзническа или Асоциирана сила са посочени в разпоредбите, които следват, с израза „бивши лица с българска националност”, а останалите – „лица с българска националност”.

Член 197

Българското правителство ще възстанови незабавно на лицата с бивша българска националност тяхната собственост, права и интереси, които се намират на българска територия. Собствеността, правата и интересите ще бъдат възстановени без каквито и да е такси или налози, действащи или увеличени след 29 септември 1918 година.

Таксите и налозите върху капитала, които са били наложени или увеличени върху собствеността, правата и интересите на лица с бивша българска националност след 29 септември 1918 година, или които ще бъдат наложени или увеличени до реституцията в съответствие с разпоредбите на този договор, или в случай на собственост, права и интереси, които са подлежали на извънредни военни мерки, до три месеца от влизането в сила на този договор, ще бъдат върнати на собствениците.

Възстановените собственост, права и интереси няма да подлежат на какъвто и да е данък по отношение на каквато и да е друга собственост или какъвто и да е друг бизнес, притежаван от същото лице след като тази собственост е била преместена извън България или този извършването на този бизнес в България е било прекратено.

Ако са били платени предварително данъци от какъвто и да е вид по отношение на собствеността, правата и интересите, преместени извън България, частта от тези данъци, която е била платена след преместването на въпросните собственост, права и интереси, ще бъде върната на собствениците.

Наследства, дарения или фондове, които са били дадени или са създадени и установени в България в полза на лица с бивша българска националност ще бъдат предоставени от България, доколкото въпросните фондове се намират на нейна територия, на разположение на съюзническата и асоциирана сила, на която въпросните лица в момента са поданици или граждани, в състоянието, в което тези фондове са се намирали на 20 септември 1915 година, като се вземе предвид направените плащания за целите на тръста.

Член 198

Всички договори между бивши български поданици от една страна и България от друга, които са били сключени преди 29 септември 1918 година и които са били в сила по онова време, ще продължат да бъдат в сила.

Въпреки това, всеки договор, на който правителството на съюзническа или асоциирана страна, чиято националност е била придобита от бившия български поданик, който е страна по договора, ще извести за отмяната, извършена в общ интерес, България в срок от шест месеца от влизането в сила на този договор, ще бъде отменен, с изключение по отношение на всеки дълг или друго парично задължение, което е възникнало от какъвто и да е извършен акт или платени пари.

По-горе посочената отмяна няма да бъде извършена в случая, когато лице с българска националност, което е страна по договора, е получило разрешение да пребивава на прехвърлена територия към заинтересована Съюзническа или Асоциирана сила.

Член 199

Ако отмяната, посочена в член 52, би причинила на една от страните съществена и значителна вреда, смесеният арбитражен съд, посочен в раздел шести на тази част, ще има правомощието да предостави на увредената страна компенсация, изчислена единствено върху използвания капитал, без да се вземат предвид загубата на печалбите.

Член 200

По отношение на давностни срокове, ограничения и конфискации на прехвърлената от България територия, разпоредбите на член 183 и 184 ще бъдат прилагани със замяната на израза „избухване на война” от израза „датата, която ще бъде определена с административно решение на всяка Съюзническа или Асоциирана сила, на която отношенията между страните са станали фактически или правно невъзможни и на израза „в продължение на войната” с „периода между по-горе посочената дата и датата на влизането в сила на този договор.”

Член 201

България се задължава да признае, доколкото е заинтересована, всяко споразумение или конвенция, които ще бъдат сключени между Съюзническите и Асоциирани сили с цел защитата на правата и интересите на лицата с националност на тези сили с интереси в компании или сдружения, конституирани според законите на България, които упражняват някаква дейност в прехвърлените територии. Тя се задължава да улесни всякакви мерки за прехвърляне, да възстанови всички документи или ценни книги, да предостави цялата информация, и като цяло да извърши всички актове или формалности, които се отнасят до посочените споразумения или конвенции.

Член 202

Уреждането на въпросите, които се отнасят до поетите дългове преди 29 септември 1918 година между България или български поданици, които са с местожителство в България от една страна и бивши български поданици, които са с местожителство в прехвърлените територии от друга, ще бъде извършено в съответствие с разпоредбите на член 176 и анекса към него, изразът „преди войната” ще бъде заменен с израза „преди датата, която ще бъде определена с административно решение на всяка Съюзническа или Асоциирана сила, при която отношенията между страните са станали фактически или правно невъзможни”.

Ако дълговете са били изразени в българска валута, те ще бъдат платени в тази валута; ако дълговете са били изразени в някаква друга валута, те ще бъдат платени в уговорената валута.

Член 203

Без да се засягат други разпоредби на този договор, българското правителство се задължава да предаде на която и да е сила, към която е прехвърлена българска територия такава част от натрупаните резерви от правителството или администрацията на България, или от обществени или частни организации под неин контрол, каквато е необходима за извършването на социално и държавно осигуряване в такава територия.

Силите, на които се предоставят такива фондове, трябва да ги прилагат за изпълнение на задълженията, които възникват от такова осигуряване.

Условията на предоставянето ще бъдат определени от специални конвенции, които ще бъдат сключени между българското правителство и заинтересованите страни.

В случай, че в срок от три месеца след влизане в сила на този договор не бъдат приети тези специални конвенции в съответствие с горния параграф, условията на прехвърлянето ще бъдат във всеки случай отнасяни до една комисия от пет члена, от които един член ще бъде назначаван от българското правителство, един член – от другото заинтересовано правителство и трима члена – от Международната служба по труда от лица с националност на други държави. Тази комисия ще приема препоръки с мнозинство от гласовете в рамките на три месеца, които ще бъдат предоставяни на Съвета на Обществото на народите и решенията на Съвета ще бъдат приемани като окончателни от България и другите заинтересовани държави.

ЧАСТ X. – ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ

Член 204

Летателните апарати на Съюзническите и Асоциирани сили ще имат пълната свобода да преминават и да се приземяват на и в територията и териториалните води на България, и ще се ползват със същите привилегии като леталните апарати на България, и по-специално в случаите на произшествия на сушата и в морето.

Член 205

Летателните апарати на Съюзническите и Асоциирани сили, докато се намират в транзит до някоя чужда страна, ще се ползват от летателни права над територията и териториалните води на България без приземяване, като се спазват винаги регламенти, приети от България и които ще бъдат еднакво приложими по отношение на летателните апарати на България и на онези на Съюзническите и Асоциирани страни.

Член 206

Всички летища в България, които са отворени за национален обществен трафик, ще бъдат отворени за Съюзническите и Асоциирани сили, и на такива летища летателните апарати ще бъдат третирани на равни начала с българските летателни апарати по отношение на всякакви такси, включително такси за кацане и настаняване.

Член 207

Като се имат предвид настоящите разпоредби, правата на преминаване, транзит или приземяване, посочени в членове 204, 205 и 206 ще подлежат на спазване на такива регламенти, каквито България може да сметне за необходими да приеме, но такива регламенти ще бъдат приложени без значение дали летателните апарати принадлежат на България или на Съюзнически или Асоциирани страни.

Член 208

Удостоверения за националност, летателна способност или компетентност или лицензи, издадени или признати като валидни от която и да е от Съюзническите и Асоциирани сили, ще бъдат признати в България като валидни и като равни на удостоверенията или лицензите, издадени от България.

Член 209

По отношение вътрешния търговски въздушен трафик летателните апарати на Съюзническите и Асоциирани сили ще се ползват в България с режим на най-облагодетелствана нация.

Член 210

България се задължава да приведе в изпълнение необходимите мерки, които осигуряват всички български летателни апарати, които летят над нейна територия да отговарят на правилата относно светлините и сигналите, въздушните правила и правилата на въздушния трафик на или в близост до летищата, които се съдържат в Конвенцията относно въздухоплаването, сключена между Съюзническите и Асоциирани сили.

Член 211

Задълженията, които са наложени от разпоредбите на тази част ще останат в сила до 1 януари 1923 година, освен ако преди тази дата България не бъде приета в Обществото на народите или ѝ е било разрешено със съгласието на съюзническите и асоциирани сили да се включи към Конвенцията относно въздухоплаването, сключена между Съюзническите и Асоциирани сили.

ЧАСТ XI. – ПРИСТАНИЩА, ВОДНИ ПЪТИЩА И ЖЕЛЕЗНИЦИ

РАЗДЕЛ I. – ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 212

България поема задължението да предостави свобода на транзита през нейната територия на най-удобните маршрути за международен транзит, било то по железниците, по вода или канали на лица, стоки, съдове, вагони и пощенски пратки, които идват от и отиват до територията на която и да е от съюзническите и асоциирани сили (било то съседни или не); за тази цел преминаването на териториалните води ще бъде позволено.

Такива лица, стоки, съдове, вагони и пощенски пратки няма да се облагат с каквито и да е било транзитни такси или да подлежат на каквито и да е закъснения или ограничения и ще имат право на национално отношение в България по отношение на таксите, улесненията и всички други формалности.

Транзитни стоки няма да подлежат на каквито и да е митнически или други подобни налози или такси.

Всички такси, с които се облага транзитния транспорт ще бъдат разумни, като имат предвид условията на трафика. Таксите, улесненията или ограниченията няма да зависят пряко или косвено от собствеността или от националността на кораба или транспортното средство, с които е извършена или ще бъде извършена която и да е част от пътуването.

Член 213

България се задължава да не налага и да не поддържа какъвто и да е контрол на миграционния трафик през нейните територии извън необходимите мерки, които осигурят, че пътниците са добросъвестни в своя транзит; както и да не позволява която и да е компания по превоз или каквито и да е частни организации, корпорации или лица, заинтересовани в трафика, да вземат участие или да упражняват каквото и да е пряко ли косвено влияние върху каквато и да е административна услуга, която може да е необходима за тази цел.

Член 214

България се задължава да не прилага дискриминация или преки или косвени преференции по отношение на мита, налози, такси и забрани, които се отнасят до вноса или до износа от нейните територии или имайки предвид специалните задължения в този договор, по отношение на таксите и условията на транспорт на стоки или лица, които влизат или напускат нейната територия; или по отношение на вида, собствеността или флага на използваните средства за транспорт (включително летателни апарати); или по отношение на първоначалното или непосредственото място за заминаване на съда, влака или летателния апарат или други използвани средства за транспорт или крайна или междинно точка на направление; или по направлението или местата за междинно превозване или в зависимост от това дали пристанището, през което стоките са внасяни или изнасяни е българско пристанище или пристанище, което принадлежи на която и да е чужда страна; или дали стоките се внасят или изнасят по море, суша или по въздуха.

България се задължава да не установява спрямо пристанищата или съдовете на която и да е от Съюзническите и Асоциирани сили каквито и да е свръхтакси или преки или косвени субсидии за износ или внос от български пристанища или съдове или за такива на друга сила, например посредством комбинирана тарифа. Тя също така се задължава лица и стоки, които преминават през пристанище или които използват съд на която и да е от Съюзническите и Асоциирани сили да не подлежат на каквито и да е формалности или закъснения, каквито не биха понесли такива лица или стоки, ако преминават през български пристанища или през пристанище на която и да е сила, или са използвани от български съдове или съдове на която и да е сила.

Член 215

Ще бъдат взети всякакви необходими административни и технически мерки, които да намалят, колкото е възможно повече, пренасянето на стоки през българските граници и които ще осигурят, че такива стоки идват от или отиват на териториите на Съюзническите и Асоциирани сили или са в процес на транзит от или към такива територии при същите материални условия като бързина на превоз или грижа по пътя, каквито се ползват от други стоки от същия вид, които се превозват на българска територия при подобни условия на транспорт.

В частност транспортът на бързо развалящи се стоки ще бъде извършван бързо и редовно и митническите формалности ще бъдат осъществявани по такъв начин, че да позволяват на стоките да бъдат пренасяни пряко посредством влакове, които правят връзка.

Член 216

Морските пристанища на Съюзническите и Асоциирани сили ще се ползват с всички преимущества и намалени тарифи, които са предоставени на българските железници или плавателни водни пътища в полза на българските пристанища или което и да е пристанище на друга сила.

България не може да откаже да участва в тарифите или комбинацията от тарифи, които са с предназначение да осигурят на пристанищата на която и да е Съюзническите и Асоциирани сили преимущества подобни на онези, предоставени от България на нейните пристанища или пристанищата на която и да е сила.

Член 217

Въпреки наличието на каквито и да е противни разпореди в съществуващи конвенции, България се задължава да предостави по линиите, които са най-удобни за международен транзит, и като се имат предвид действащите митнически ставки, свобода на транзита на телеграфските съобщения и телефонните връзки за и от която и да е Съюзническите и Асоциирани сили, независимо дали са и съседи или не. Тези съобщения и връзки няма да подлежат на каквито и да е излишни закъснения или ограничения, и ще се ползват в България на национално отношение за всичко, което се отнася бързината и съоръженията за предаване. Таксите, съоръженията и ограниченията няма да зависят пряко или косвено от националността на изпращача или получателя.

РАЗДЕЛ II. – КОРАБОПЛАВАНЕ

Глава I. – Свобода на корабоплаването

Член 218

Лицата с националност на която и да е от Съюзническите и Асоциирани сили, както и техните съдове и собственост, ще се ползват във всички български пристанища и във вътрешните пътища за корабоплаване на България със същото отношение каквото имат лица с българска националност, съдове и собственост.

В частност съдовете на която и да е от Съюзническите и Асоциирани сили ще имат правото да превозват всякакви стоки и пътници към и от всякакви пристанища или места на българска територия, до които имат достъп български съдове, при условия, които няма да бъдат по-обременителни от онези, които се прилагат по отношение на национални съдове. Те ще бъдат третирани по отношение пристанищните съоръжения и разтоварването, пристанищните, тонажни, пилотни, фарови, карантинни налози и такси и всички подобни налози и такси от всякакво естество, наложени от името и за печалба на правителството, държавни служители, частни лица, корпорации или учреждения от всякакъв вид, на равни начала с националните съдове.

В случай, че България предостави преференциален режим на която и да е от Съюзническите и Асоциирани сили или на която и да е чужда сила, този режим ще бъде разпрострян незабавно и безусловно към всички Съюзнически и Асоциирани сили.

Няма да бъдат налагани каквито и да е пречки на движението на лица и съдове, освен онези, които възникват от предписания, засягащи митниците, полицията, здравеопазването, имиграцията и емиграцията, както и онези, които се отнасят до вноса и износа на забранени стоки. Такива регламенти трябва да бъдат приемливи и еднакви и не трябва да създават ненужни пречки на трафика.

Глава 2. – Клаузи, които се отнасят до река Дунав

1. Общи клаузи, които се отнасят до речните системи, обявени за международни

Член 219

Следната река е обявена за международна: Дунав от Улм; заедно с всички плавателни части на тази речна система, които по естествен начин предоставят на повече от една държава достъп до морето със или без транс-превоз от един съд до друг; както и латерални канали, които са конструирани така че или да удвоят или да подобрят по естествен начин плавателните части от речната система, или да свържат две естествено плавателни части на същата река.

Която и да е част от по-горе споменатата речна система, която не е включена в общото определение може да бъде обявена за международна чрез споразумение между крайречните държави.

Член 220

Собствеността и флаговете на всички сили ще бъдат третирани на равни начала, като не се прави разлика във вреда на лицата с националност, собствеността и флага на която и да е сила, между тях и лицата с националност, собствеността или флага на самата крайречна държава или на най-облагодетелстваната държава по водните пътища, които са обявени за международни в предходния член.

Член 221

Българските съдове няма да имат право да превозват пътници или стоки посредством редовни линии между пристанищата на която и да е от съюзническите и асоциирани сили без специално разрешение от такава сила.

България се задължава да поддържа в полза на Съюзническите и Асоциирани сили и на техните поданици и граждани всички съоръжения, които се ползват от тях в българските пристанища преди войната.

Член 222

Където такива такси не са изключени от която и да е съществуваща конвенция, то променливи такси в различни части на реката могат да бъдат наложени на съдове, които използват плавателни канали или техните подходи, при условие че те имат за цел да покрият разходите по поддържането в плавателно състояние или за подобрение реката и нейните подходи, или да покрият разноските, които се правят в интерес на корабоплаването. Тарифата на такива такси ще бъде изчислявана на основата на разноските и ще бъде изложена в пристанищата. Тези такси ще бъдат наложени по такъв начин, че да правят излишен какъвто и да е подробен преглед на товарите, освен в случаите на подозирана измама или нарушения на закона.

Член 223

Транзитът на съдове, пътници и стоки по тези водни пътища ще се извършва в съответствие с общите условия, предписани за транзит от раздел едно по-горе.

Когато двата бряга на международна река са в пределите на една държава, транзитните стоки могат да бъдат поставени под печат и под надзора на митнически агенти. Когато реката образува граница, транзитните стоки и пътници няма да бъдат обременявани с каквито и да е митнически формалности; товаренето и разтоварването на стоки и качването и слизането на пътници ще става само в пристанищата, които са определени от крайречната държава.

Член 224

Няма да бъдат налагани каквито и да е такси и налози по течението или в устието на тези реки, освен онези, които са посочени в тази част.

Тази разпоредба няма да пречи на крайречната страна да определя мита, местни октроа или потребителски налози, или създаването на поносими и еднакви такси, налагани в пристанищата в съответствие с обществените тарифи, за използване на кранове, елеватори, вълноломи, складове и други подобно конструкции.

Член 225

При липсата на каквато и да е специална организация за изпълнение на работите, свързани с поддържането и подобрението на международната част на плавателна система, всяка крайречна държава ще бъде задължена да вземе подходящи мерки, за да премахне пречка или опасност за плаването и да осигури поддържането в добро състояние на плаването.

Ако държава пропусне да изпълни това задължение всяка крайречна държава или всяка държава, която е представена в Международната комисия, може да се обърне към съда, конституиран за тази цел от Обществото на народите.

Член 226

Същата процедура ще бъде следвана в случай на крайречна държава, която извършва каквито и да е работи, които по естеството си пречат на плаването в международния участък. Посоченият в предходния член съд ще има правомощието да нареди прекъсването и прекратяването на такива работи, като вземе предвид в решението си всички права, които са свързани с напояването, водната сила, риболова и други национални интереси, на които със съгласието на всички крайречни страни или на всички страни, представлявани в Международната комисия ще им бъде предоставен приоритет пред изискванията на корабоплаването.

Обжалването пред съда на Обществото на народите не изисква прекъсването на работите.

Член 227

Режимът, който е установен в членове 220 и 222 и 226 може да бъде отменен с такъв, който е изложен в Общата конвенция, изготвена от съюзническите и асоциирани сили и одобрена от Обществото на народите, която се отнася до водните пътища, признати от такава конвенция, като имащи международен характер. Тази последната конвенция ще се прилага в частност до цялата или до част от по-горе споменатата речна система на Дунав, и на такива други части на тази река, които могат да бъдат покрити от едно общо определение.

България се задължава в съответствие с разпоредбите на член 248 да се присъедини към посочената обща конвенция.

Член 228

България ще преотстъпи на засегнатите Съюзнически и Асоциирани сили в срок от три месеца от датата, на която ще ѝ бъде съобщено, част от влекачите и съдовете, които са останали регистрирани в пристанищата на речната система, посочена в член 219 след като бъдат извадени онези, които са били предадени чрез реституция или репарация. По същия начин България ще предаде материал от всякакъв вид, който е необходим на засегнатите Съюзнически и Асоциирани сили за използване на тази речна система.

Броят на влекачите и съдовете и количеството материал, което ще бъде предоставено и тяхното разпределение, ще бъде определено от арбитър или арбитри, назначени от Съединените американски щати, като се има предвид дължимото внимание спрямо законните нужди на засегнатите страни, и по-специално до превозвания трафик за период от пет години преди войната.

Всичките съоръжения, които са така преотстъпени, ще бъдат осигурени с тяхното оборудване и резервни части, ще бъдат в добро състояние и в състояние да превозват стоки, като ще бъдат избрани измежду най-скоро произведените.

Когато прехвърлянето, регулирано в този член, изисква придобиването на собственост, която е била частна на 15 октомври 1918 година или след тази дата, арбитърът или арбитрите ще определят правата на бившите собственици, такива каквито те са на 15 октомври 1918 година и компенсацията, която ще им бъде платена, и ще наредят как да бъде извършено такова плащане във всеки отделен случай. Ако арбитърът или арбитрите открият, че цялата или част от тази сума би се върнала пряко или косвено към силите от дължима репарация, те ще решат сумата да бъде поставена под тази точка като актив на посочените сили.

По отношение на Дунав арбитърът или арбитрите, посочени в този член ще решават всички въпроси относно постоянното разместване, и съответните условия на съдовете, чиято собственост или националност е спорна между държавите.

Докато окончателното разместване на тези съдове е висящо контролът на съдовете ще бъде предоставен на комисия, която се състои от представители на Съединените американски щати, Британската империя, Франция и Италия, които ще имат правомощията да приемат временни споразумения за използването на тези съдове в общ интерес от която и да е местна организация, или при липса на такива споразумения, от самите тях без да се накърнява окончателното разместване.

Доколкото е възможно тези временни споразумения ще бъдат на търговска основа, като нетните приходи на комисията за наемането на съдовете ще бъдат изразходвани, както бъде разпоредено от репарационната комисия.

2. Специални клаузи, които се отнасят до река Дунав

Член 229

Европейската комисия за Дунав възстановява правомощията, които е притежавала преди войната. Въпреки това като временна мярка само представители на Великобритания, Франция, Италия и Румъния ще бъдат нейни членове.

Член 230

От момента, в който компетенциите на Европейската комисия бъдат прекратени, Дунавската система, която е посочена в член 219 ще бъде поставена под администрацията на Международната комисия, която е съставена, както следва:

2 представители на немските крайречни държави;

1 представител на всяка друга крайречна държава;

1 представител на всяка не-крайречна държава, представена за в бъдеще в Европейската комисия за Дунав.

Ако някой от тези представители не може да бъде назначен по време на влизане в сила на този договор, решенията на комисията ще се смятат въпреки това за валидни.

Член 231

Международната комисия, посочена в предходния член, ще проведе заседания колкото е възможно по-скоро след влизане в сила на този договор, и ще поеме временно администрацията на реката в съответствие с разпоредбите на член 220, 222 до 2261 до момента, в който бъде приет от силите, назначени от Съюзническите и Асоциирани сили окончателен и определен статут относно Дунав.

Решенията на Международната комисия ще бъдат вземани с мнозинство. Заплатите на комисарите ще бъдат определени и плащани от съответните страни.

Като временна мярка всеки дефицит в административните разноски на Международната комисия ще бъдат поети по равно от държавите, които са представени в комисията.

В частност тази комисия ще регулира лицензирането на пилоти, таксите за пилотаж и администрацията на пилотната услуга.

Член 232

България се съгласява да приеме режима, който ще бъде изложен за река Дунав силите, назначени от Съюзническите и Асоциирани сили на конференция, която ще се проведе в срок от една година след влизането в сила на този договор и на която българското правителство може да бъде представлявано.

Член 233

Мандатът, който е предоставен от член 57 на Берлинския договор от 13 юли 1878 година на Австро-Унгария, и който е прехвърлен от нея на Унгария, да изпълни тези работи на Железните порти се отменя. Комисията, която е натоварена с администрацията на тази част от реката, ще приеме разпоредби за уреждането на сметките, като се имат предвид финансовите разпоредби на този договор. Таксите, които могат да се окажат необходими, няма в никакъв случай да бъдат налагани от Унгария.

Член 234

Ако Чехо-Словашката държава, Сръбско-Хърватската-Словенската държава или Румъния с разрешение на или при предоставен мандат от Международната комисия решат да извършат поддръжка, подобрение и бентове или други работи върху част от речната система, която образува граница, тези държави ще се ползват на противоположния бряг и също така от страна на дъното, което е извън тяхната територия, с всички необходими улеснения за изследване, изпълнение и поддържане на такива съоръжения.

Член 235

България се задължава да извърши на Европейската дунавска комисия всички реституции, репарации и обезщетения за вреди, които са нанесени на комисията по време на войната.

РАЗДЕЛ III. – ЖЕЛЕЗНИЦИ

Глава 1. – Клаузи, които се отнасят до международния транспорт

Член 236

Стоките, които идват от териториите на съюзническите и асоциирани сили и отиват в България, или преминават транзитно през България от и до териториите на Съюзническите и Асоциирани сили, ще се ползват на българските железници по отношение на събирани такси (като се взимат предвид отстъпки и намаления), улеснения и всички други въпроси с най-облагодетелстван режим, приложим за стоки от същия вид, които са превозвани по която и да е от българските линии, било то по вътрешния трафик или за износ, внос или транзит при подобни условия за транспорт, например по отношение дължината на пътуването. Същото правило ще бъде прилагано по искане на една или повече от Съюзническите и Асоциирани сили относно стоки, които са специално означени от такава сила или сили като идващи от България и отиващи към техните територии.

Международните тарифи, които са приети в съответствие със ставките, посочени в предходния параграф и включващи описи, ще бъдат установени, когато една от Съюзническите и Асоциирани сили го изиска от България.

Член 237

От момента на влизане в сила на този договор високодоговарящите страни ще възобновят, доколкото ги засяга и съгласно резервите, посочени във втория параграф на този член, конвенциите и споразуменията, подписани в Берн на 14 октомври 1890 година, 20 септември 1893 година, 16 юли 1895 година, 16 юни 1898 година и 19 септември 1906 година, които се отнасят до превоз на стоки по железниците.

Ако в период от пет години от датата на влизане на сила на този договор, бъде сключена нова конвенция за превоза на пътници, багаж и стоки чрез железниците, която да замени Бернската конвенция от 14 октомври 1890 година и допълненията ѝ, посочени по-горе, тази нова конвенция и допълнителните разпоредби за международен транспорт по железниците, които могат да се основават на нея, ще обвързват България, дори ако тя е отказала да вземе участие в подготовката на конвенцията или да присъедини към нея. Докато не бъде сключена нова конвенция, България ще се съобразява с разпоредбите на Бернската конвенция и нейните допълнения, посочени по-горе, и на сегашните допълнителни разпоредби.

Член 238

България ще бъде задължена да сътрудничи в установяването на билетни услуги (за пътници и багаж), които ще се изискват от всяка от съюзническите и асоциирани сили, за да се осигурят железопътните връзки между тях и с всички останали страни посредством транзит през територията на България; в частност за тази цел България ще приема влакове и вагони, които идват от териториите на Съюзническите и Асоциирани сили и ще ги препраща със скорост, която не е по-малка от тази на най-добрите влакове за дълги разстояния по същата линия. Ставките, които ще се прилагат за такива услуги няма да бъдат в никакъв случай по-високи от онези, които се събират по българските вътрешни линии за същото разстояние при същите условия на скорост и удобства.

Ставките, които се прилагат при същите условия на скорост и удобства относно превоза на емигранти, които отиват или идват от части на Съюзническите и Асоциирани сили и използват българските железници няма да бъдат от по-висока ставка за километър отколкото най-благоприятната ставка (като се вземат предвид всякакви намаления и отстъпки), които се ползват по тези железници от емигранти, които отиват или идват от други станции.

Член 239

България няма специално да прилага по отношение на такива услуги или на превоза на емигранти, които отиват или идват от пристанищата на Съюзническите и Асоциирани сили каквито и да е технически, фискални или административни мерки, като мерки на митнически преглед, обща полиция, санитарна полиция и контрол, чиито резултат ще бъде да пречат или оказват закъснение на такива услуги.

Член 240

В случай на транспорт, част от който се извършва със железница и част чрез вътрешно корабоплаване, със или без опис, предходните членове ще се прилагат за частта от пътуването, извършено със железница.

Глава 2. – Вагони

Член 241

България се задължава българските вагони да бъдат снабдени с устройства, които позволяват:

(1) да бъдат включвани във влаковете със стоки по линиите на такива от Съюзническите и Асоциирани сили, които са страни по Бернската конвенция от 15 май 1886 година, с измененията от 18 май 1907 година, без да пречи действието на продължителното спиране, което може да се приеме в тези страни в рамките на пет години от влизането в сила на този договор, и

(2) да бъдат включени вагоните на тези страни във всички влакове със стоки по българските линии.

Влаковите композиции на Съюзническите и Асоциирани сили ще се ползват по българските линии със същото отношение като българските влакови композиции по отношение на движението, поддръжката и ремонта.

Глава 3. – Трансфери на железопътни линии

Член 242

Като се имат предвид специалните разпоредби, които се отнасят до прехвърлянето на пристанища, водни пътища и железници, които се намират на прехвърлена територия според този договор и относно финансовите условия, които касаят концесионери и пенсиониране на личен състав, прехвърлянето на железници ще се извърши съгласно следните условия:

(1) Работите и съоръженията на всички железни пътища ще бъдат предадени изцяло и в добро състояние.

(2) Комисии от експерти, назначени от Съюзническите и Асоциирани сили, в които България ще бъде представена, ще определят частта от подвижните състави, която ще бъде предадена. Тези комисии ще имат предвид количеството материал, който е регистриран по тези линии в последния опис преди 29 септември 1918 година към дължината на релсите (включително разклоненията) и естеството и количеството на трафика. Тези комисии също така ще определят локомотивите, вагоните и локомотивите, които ще бъдат предадени във всеки отделен случай; те ще решат относно условията за приемане и ще приемат временни необходими споразумения да осигурят техния ремонт в български работилници.

(3) Съставите от складове, части и заводи ще бъдат предадени под същите условия като подвижните състави.

Член 243

Създаването на изцяло нови гранични станции между България и съседните Съюзнически и Асоциирани сили, както и работата на всички линии между тези станции ще бъдат уредени чрез споразумения, сключени между заинтересованите железопътни администрации. Ако железопътните администрации не са способни да постигнат споразумение, въпросът ще бъде решен от комисия от експерти, която ще бъде конституирана, както е посочено по-горе.

Член 244

България ще изпълни дадените ѝ инструкции по отношение на транспорта от овластен орган, който действа от името на Съюзническите и Асоциирани сили:

(1) за превозването на въоръжени сили според разпоредбите на този договор и амуниции и доставки за ползване от армията;

(2) като временна мярка, за превоза на доставки за определени райони, както за възстановяване, колкото е възможно по-скоро, на нормалните условия на транспорт и за организацията на пощенските и телеграфските услуги.

РАЗДЕЛ IV. – СПОРОВЕ И РЕВИЗИЯ НА ПОСТОЯННИТЕ КЛАУЗИ

Член 245

Спорове, които могат да възникнат между заинтересованите страни по отношение на тълкуването и приложението на този договор ще бъдат уредени, както се реши от Обществото на народите.

Член 246

По всяко време Обществото на народите може да препоръча ревизията на онези от по-горните членове, които се отнасят до постоянен административен режим.

Член 247

Разпоредбите на членове 212 -218, 221, 236, и 238 – 240 ще подлежат на преглед от Съвета на Обществото на народите по всяко време след три години от влизането в сила на този договор.

Ако бъде пропуснат такъв преглед, никоя Съюзническа или Асоциирани сила не може да претендира след изтичането на по-горния период от три години ползата от разпоредбите, които се съдържат в по-горе изброените членове от името в която и да е част от нейната територия, в която не се предоставя взаимност по отношение на такива разпоредби. Периодът от три години, в който не може да се иска взаимност може да бъде продължен от Съвета на Обществото на народите.

РАЗДЕЛ V. – СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 248

Без да се накърняват специалните задължения, които са ѝ наложени от този договор в полза на съюзническите и асоциирани сили, България ес задължава да се присъедини към всякакви общи конвенции, които се отнасят до международния режим на транзит, водни пътища, пристанища и железници, които могат да бъдат сключени от съюзническите и асоциирани сили с одобрението на Обществото на народите в рамките на пет години от влизането в сила на този договор.

ЧАСТ XII – ТРУД

РАЗДЕЛ I. – ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА

Като се има предвид, че Обществото на народите има за своя цел установяването на универсален мир, и такъв мир може да се установи само, ако се основава на социална справедливост;

И като се имат предвид, че където съществуват условия на труд, които създават толкова голямо неспокойствие, мирът и хармонията на света за застрашени; и подобрение на тези условия се изисква спешно: като например посредством регулиране на работния ден, включително установяването на максимална продължителност на работния ден и на работната седмица, регулиране на предлагането на труд, предотвратяване на безработицата, разпоредбата за разумна работна заплата, защитата на работника срещу болест и злополука, предизвикана от неговата трудова заетост, защитата на децата, младите хора и жени, разпоредби за старост и злополука, защита на интересите на работниците, когато се заети в страни извън тяхната собствена, признаване на принципа на свободата на сдружаване, организацията на професионалното и техническото образование и други мерки;

Като се има предвид, че пропускът на която и да е нация да приеме хуманни условия на труд е пречка по пътя на другите нации, които желаят да подобрят условията в техните собствени страни;

Висококодоговарящите се страни, подтикнати от сантименти на справедливост и човечност, както от желанието да осигурят постоянен мир във света, се договориха за следното:

Глава 1. – Организация

Член 249

Създава се постоянна организация за постигане на целите, изложени в преамбюла.

Първоначалните членове на Обществото на народите ще бъдат първоначалните членове на тази организация, от този момент членството в Обществото на народите ще носи със себе си членство в тази организация.

Член 250

Постоянната организация ще се състои от:

(1) Обща конференция на представителите на членовете,

(2) Международна служба по труда, контролирана от управителен съвет, описан в член 255.

Член 251

Заседанията на Общата конференция на представителите на членовете ще се провежда от време на време, както го изисква случая, и най-малкото веднъж в годината. Тя ще бъде съставена от четирима представители на всеки от членовете, от които двама ще бъдат делегати на правителството и другите двама – делегати, които ще представляват работодателите и работниците.

Всеки делегат може да бъде съпровождан от съветници, които няма до са повече от двама за всяка точка от дневния ред. Когато трябва да бъдат разглеждани от конференцията въпроси, които специално засягат жените, най-малкото един от съветниците ще бъде жена.

Членовете се задължават да назначават неправителствени делегати и съветници, които ще бъдат избрани със съгласието на индустриалните организации, ако такива организации съществуват, които са най-представителни за работодателите и работниците, в зависимост от случая, в техните страни.

Съветниците няма да се изказват, освен по искане, което ще бъде направено от делегата, когото те придружават и след специално оправомощаване на президента на конференцията, като не ще могат да гласуват.

Делегат може с предварително съобщение, което е адресирано да президента да назначи един от неговите съветници да действа като негов заместник, и съветник, когато действа като такъв заместник ще има правото да се изказва и да гласува.

Имената на делегатите и техните съветници ще бъдат съобщавани пред Международната служба по труда от правителствата на всяка от страните.

Акредитивите на делегатите и на техните съветници ще подлежат на разглеждане от конференцията, която може, с две-трети от гласовете, подадени от присъстващите делегати, да откаже да приеме делегат или съветник, които тя сметне, че не са назначени в съответствие с този член.

Член 252

Всеки делегат ще има правото да гласува индивидуално по всички въпроси, които се вземат предвид от конференцията.

Ако един от членовете пропусне да посочи един от неправителствените делегати, които той има правото да назначи, другият неправителствен делегат ще има право да заседава и да се изказва на конференцията, но не и да гласува.

Ако в съответствие с член 251 Конференцията откаже приемането като делегат на един от членовете, разпоредбите на този член ще се прилагат по начин, като че ли този делегат не е бил назначен.

Член 253

Заседанията на конференцията ще се провеждат в седалището на Обществото на народите, или на такова друго място, както може да реши конференцията на предходно заседание с две трети от гласовете от присъстващите делегати.

Член 254

Международната служба по труда ще бъде създадена със седалище на Обществото на народите като част от организацията на Обществото.

Член 255

Международната служба по труда ще бъде под контрола на управителен орган, който ще се състои от двадесет и четири члена, назначени в съответствие със следните разпоредби.

Управителният съвет на Международната служба по труда ще бъде конституиран, както следва:

Дванадесет члена, които ще представляват правителствата;

Шест члена, избрани от делегатите на конференцията, представляващи работодателите;

Шест члена, избрани от делегатите на конференцията, представляващи работниците.

Измежду дванадесетте члена, които представляват правителствата осем ще бъдат назначени от членовете, които са с най-голяма индустриално значение, и четири ще бъдат назначени от членовете, избрани за целта от правителствените делегати на Конференцията, като бъдат изключени делегатите на по-горе посочените осем члена.

Мандатът на членовете на управителния съвет ще бъде три години. Начина на запълване на овакантените места, както и други подобни въпроси могат да бъдат определени от управителния съвет, като неговите решения ще подлежат на одобрение от Конференцията.

Управителният съвет ще избира, от време на време, един от своите членове да действа като председател, ще приеме свой процедурен правилник и ще определи времето на заседанията си. Извънредно заседание ще се провежда, ако бъде отправено писмено искане за тази цел от най-малко десет члена на управителния съвет.

Член 256

Директорът на Международната служба по труда ще бъде назначен от управителния съвет, и като се имат предвид инструкциите на управителния съвет, ще носи отговорност за ефективното поведение на Международната служба по труда и за такива нейни задължения, които могат да му бъдат предоставени.

Директорът или неговият заместник ще присъстват на всички заседания на управителния орган.

Член 257

Личният състав на Международната служба по труда ще бъде назначен от директора, който доколкото е възможно, като се държи внимание за ефективността на работата на службата, ще избира лица с различна националност. Определен брой лица от състава ще бъдат жени.

Член 258

Функциите на Международната служба по труда ще включват събирането и разпределението на информация по всички предмети, които се отнасят до международно регулиране на условията на живот и труд, и в частност на разглеждането на въпроси, които се предлага да бъдат представени пред конференцията с оглед на сключването на международни конвенции, както и извършването на такива специални разследвания, които могат да бъдат наредени от конференцията.

Тя ще подготвя дневния ред за заседанията на конференцията.

Тя ще изпълнява задълженията, които се изискват от нея според разпоредбите на тази част на този договор във връзка с международната спорове.

Тя ще редактира и публикува на френски и английски езици, и на такива други езици, които управителният съвет може да сметне за желателни, периодичен бюлетин относно проблемите на индустрията и заетостта, които представляват международен интерес.

В допълнение на функциите, изложени в този член, тя ще притежава такива други правомощия и задължения, които конференцията може да ѝ предпише.

Член 259

Правителствените министерства на всеки от един членовете, които се занимават с въпросите на индустрията и заетостта, могат да общуват пряко с директора посредством представителя на тяхното правителство в управителния орган на Международната служба по труда, или при пропуск на такъв представител, посредством такива упълномощени официални лица, които правителството може да посочи за тази цел.

Член 260

Международната служба по труда ще има право на съдействие от Генералния секретар на Обществото на народите по всеки въпрос, по който такова съдействие може да бъде предоставено.

Член 261

Всеки от един от членовете ще заплаща пътни и дневни разноски на делегатите и на техните съветници и на представителите, които присъстват на заседанията на конференцията или управителния орган.

Всички други разноски на Международната служба по труда и заседанията на конференцията или на управителния орган ще бъдат платени от директора или от Генералния секретар на Обществото на народите от общите фондове на Обществото.

Директорът ще носи отговорност пред Генералния секретар на Обществото за разумното изразходване на всички парични средства, които са му платени за изпълнение на този член.

Глава II. – Процедура

Член 262

Дневният ред на заседанията на конференцията ще бъде приеман от управителния съвет, който ще разглежда всякакви предложения относно дневния ред, които могат да бъдат направени от правителството на всеки член или от представителна организация, призната за целта на член 251.

Член 263

Директорът ще действа като секретар на конференцията и ще предоставя дневния ред на членовете четири месеца преди заседанията на конференцията и, чрез тях, на посочените неправителствени делегати.

Член 264

Всяко от правителствата на членовете може формално да се противопостави на включването на точка или точки в дневния ред. Основанията за такова противопоставяне ще бъдат изложени в аргументирано писмо, адресирано до директора, който ще го разпространи до всички членове на постоянната организация.

Точки, спрямо които е било извършено противопоставяне, няма да бъдат изключени от дневния ред, ако конференцията с мнозинство от две трети от подадените гласове на присъстващите делегати е взела решение в полза на тяхното разглеждане.

Ако конференцията реши (по друг начин от посочения в предходния параграф) с две трети от гласовете на присъстващите делегати, че какъвто и да е въпрос ще бъде разглеждан от конференцията, този въпрос ще бъде включен в дневния ред на следващото заседание.

Член 265

Конференцията ще регулира своята собствена процедура, ще избира свой собствен президент и може да създава комисии, които да разглеждат и да изготвят доклади по всякакви въпроси.

Освен ако изрично е предвидено друго в тази част на този договор, всички въпроси ще бъдат решавани с обикновено мнозинство на подадените гласове на присъстващите делегати.

Гласуването е нищожно, освен ако общият брой на подадените гласове е равен на половината от броя на делегатите, които са присъствали на конференцията.

Член 266

Конференцията може да прикрепи към всяка създадена от нея комисия технически експерти, които ще бъдат съветници без право на глас.

Член 267

Когато конференцията е решила да приеме предложения по отношение на точка в дневния ред, то ще бъде нейно право дали тези предложения ще приемат формата: (а) на препоръка, която да бъде представена за разглеждане от членовете с оглед да бъде приложена в националното законодателство, или (б) на проект за международна конвенция за ратификация от членовете.

И в двата случая ще бъде необходимо мнозинство от две трети от присъстващите делегати при окончателно гласуване за приемане на препоръка или проект за конвенция от конференцията.

При подготовката на препоръка или проект за конвенция за общо приложение, конференцията ще взема предвид онези страни, в които климатичните условия, несъвършеното развитие на индустриалната организация или други специални обстоятелство правят индустриалните условия съществено различни и ще препоръча изменения, които тя сметне за необходими, за да отговорят на случая на тези страни.

Копие от препоръката или проекта за конвенция ще бъдат удостоверени с подпис на президента на конференцията и на директора и ще бъдат депозирани при Генералния секретар на Обществото на народите. Генералният секретар ще предостави заверено копие на препоръката или на проекто-конвенцията на всеки един от членовете.

Всеки един от членовете се задължава в срок от една година от закриването на сесията на конференцията, или ако това се окаже невъзможно поради извънредни обстоятелства – в удобен момент, но не по-късно от осемнадесет месеца от закриването на сесията на конференцията, да доведе до вниманието на органа или органите, в чиято компетенция е материята за приемането на законодателство или друго действие, препоръката или проекто-конвенцията.

В случай на препоръка членовете ще информират Генералния секретар за предприетите действия.

В случай на проекто-конвенция членът ще съобщи формалната ратификация на конвенцията на Генералния секретар и ще предприеме такива необходими действия, с които да изпълни разпоредбите ѝ.

В случай на федерална държава, при която правомощието за присъединяване към конвенция по трудови въпроси подлежи на ограничения и резерви, нейното правителство ще има усмотрение дали да разглежда такава проекто конвенция, към която се прилагат такива ограничения, като препоръка и в такъв случай ще се прилагат разпоредбите на този член по отношение на препоръките.

По-горният член ще бъде тълкуван в съответствие със следния принцип:

В никакъв случай няма да се изисква от който и да е член, в резултат на приемането на каквато и да е препоръка или проекто-конвенция от конференцията, да намали защитата, която предоставя на заинтересованите работници със съществуващото си законодателство.

Член 268

Всяка така ратифицирана конвенция ще бъде регистрирана от Генералния секретар на Обществото на народите, но ще бъде задължителна само за членовете, които са я ратифицирали.

Член 269

Ако която и да е конвенция, която е представена пред конференцията за окончателно разглеждане, пропусне да осигури поддръжката на две трети от гласовете на присъстващите делегати, то ще е право на всеки от членовете на Постоянната организация да се споразумеят за такава конвенция само между тях.

Всяка такава конвенция ще бъде съобщена от засегнатите правителства на Генералния секретар на Обществото на народите, който ще я регистрира.

Член 270

Всеки от членовете ще изготвя годишен доклад и ще го представя на Международната служба по труда относно мерките, които са били взети, за да бъдат приложени разпоредбите на конвенциите, по които този член е страна. Тези доклади ще бъдат изготвени в такава форма и ще съдържат такива подробности, каквито бъдат изискани от управителния съвет. Директорът ще изготви обобщение на тези доклади преди следващото заседание на конференцията.

Член 271

В случай на представяне пред Международната служба по труда от индустриална асоциация на работодатели или на работници, което да посочва, че някой от членовете е пропуснал да осигури в някакво отношение ефективното спазване в рамките на неговата юрисдикция на която и да е конвенция, по която той е страна, управителният съвет може да съобщи това представяне на правителството, срещу което е било направено и може да покани правителството да направи изложение по въпроса.

Член 272

Ако такова изложение не бъде получено в разумен срок от въпросното правителство, или ако изложението не бъде сметнато за задоволително от управителния орган, последният ще има правото да публикува съответното представяне, както и направеното изложение.

Член 273

Всеки един от членовете ще има право да подаде оплакване пред Международната служба по труда, ако не е удовлетворен от факта, че друг член не осигурява ефективно спазване на която и да е конвенция, която и двамата члена са ратифицирали в съответствие с предходните членове.

Управителният съвет може, ако сметне за уместно, преди да отнесе такова оплакване пред разследваща комисия, да уведоми въпросното правителство по начина, описан в член 271.

Ако управителният съвет не сметне за необходимо да съобщи оплакването на въпросното правителство, или ако, когато е извършил такова съобщение, не е получил отговор в разумен срок, който управителният орган смята за задоволителен, той може да пристъпи към назначаване на разследваща комисия, която да разгледа оплакването и да изготви върху нея доклад.

Управителният съвет може да приеме същата процедура по собствена инициатива или при получаване на оплакване от делегат на конференцията.

Когато който и да е въпрос, който е възникнал от член 272 или 273, бъде разглеждан от управителния съвет, въпросното правителство ще има право да изпрати представител, който да вземе участие в заседанията на управителния орган, когато се разглежда въпроса. Въпросното правителство трябва да получи навременно съобщение за датата, на която ще бъде разглеждан въпроса.

Член 274

Разследващата комисия ще бъде учредена в съответствие със следните разпоредби:

Всеки член ще посочи в срок от шест месеца от датата на влизане в сила на този договор три лица с индустриален опит, едно от които ще бъде представител на работодателите, второ - на работниците, и трето – независим, които заедно ще съставляват група, от която ще бъдат излъчени членовете на разследващата комисия.

Квалификацията на така назначените лица ще подлежи на разглеждане от управителния съвет, който може с две трети от гласовете на присъстващите представители да откаже да приеме назначението на което и да е лице, чиято квалификация по негово мнение не отговаря на изискванията на този член.

По искане но управителния орган Генералният секретар на Обществото на народите ще назначи три лица, един от всеки раздел на тази група, които ще съставляват разследващата комисия и ще посочи един от тях като президент на комисията. Никое от тези три лица няма да бъде лице, посочено в състава от който и да е член пряко заинтересован от оплакването.

Член 275

Членовете се договарят, че в случай на отнасяне на препоръка пред разследващата комисия според член 273, те ще представят, независимо дали са пряко засегнати от оплакването, на разположение на комисията цялата информация в тяхно владение, която се отнася до предмета на оплакването.

Член 276

Когато разследващата комисия е разгледала оплакването, тя ще подготви доклад, който ще съдържа нейните разкрития по всички фактически въпроси, които касаят решаването на случая между страните и който съдържа такива препоръки, които тя сметне за уместни относно мерките, които трябва да бъдат взети и сроковете, в които трябва да бъдат изпълнени.

Тя също така трябва да посочи в този доклад мерките от икономически характер срещу неизправното правителство, които тя смята за уместни и които смята, че другите правителства биха били оправдани да приемат.

Член 277

Генералният секретар на Обществото на народите ще съобщи доклада на разследващата комисия на всяко едно от засегнатите от оплакването правителства и ще нареди неговото обнародване.

Всяко едно от тези правителства в срок от един месец ще осведоми Генералният секретар на Обществото на народите дали приема или не препоръките, които се съдържат в доклада на комисията; и ако не, дали предлага да отнесе молбата до Постоянния съд за международно правосъдие на Обществото на народите.

Член 278

В случай на пропуск на член да предприеме изискваните от член 267 действия по отношение на препоръка или проект за конвенция, всеки друг член ще може да отнесе въпроса до Постоянния съд за международно правосъдие.

Член 279

Решенията на Постоянният съд за международно правосъдие по отношение на оплаквания или въпроси, които са били отнесени пред него в съответствие с член 277 или 278 ще бъдат окончателни.

Член 280

Постоянният съд за международно правосъдие може да потвърди, измени или отхвърли всякакви разкрития или препоръки на разследващите комисии, като в своите решения ще посочи мерките от икономически характер, които той ще сметне за уместни и които другите правителства биха могли да предприемат спрямо неизправното правителство.

Член 281

В случай, че който и да е член пропусне да изпълни в рамките на определения период препоръките, които се съдържат в доклада на разследващата комисия или в решението на Постоянния съд за международно правосъдие, всеки друг член може да предприеме спрямо този член съответните мерки от икономически характер, посочени в доклада на комисията или в решението на съда.

Член 282

Неизправното правителство може по всяко време да информира управителния съвет, че е взело необходимите стъпки, за да се съобрази в зависимост от случая с препоръките на разследващата комисия или с онези в решението на Постоянния съд по международно правосъдие, и може да изиска от Генералния секретар на Обществото да конституира разследваща комисия за проверка на неговите претенции. В този случай ще намерят приложение разпоредбите на членове 274, 275, 276, 277, 279 и 280 и ако докладът на разследващата комисия или решението на Постоянния съд за международно правосъдие е в полза на неизправното правителство, другите правителства ще прекратят мерките от икономически характер, които са взели спрямо неизправното правителство.

Глава III. – Общи

Член 283

Членовете се договарят да прилагат ратифицираните от тях конвенции в съответствие с разпоредбите на тази част от този договор по отношение на техните колонии, протекторати и владения, които нямат пълно самоуправление:

(1) с изключение, където поради местните условия конвенцията е неприложима, или

(2) като се имат предвид такива изменения, които могат да бъдат необходими, за да се адаптира конвенцията към местните условия.

И всеки от членовете ще уведомява Международната служба по труда за взети действия по отношение на всяка от колониите, протекторатите и владенията, които нямат пълно самоуправление:

Член 284

Изменения на тази част на този договор, които се приемат от конференцията с мнозинство от две трети на гласовете на присъстващите делегати ще влязат в сила, когато бъдат ратифицирани от държавите, чиито представители съставляват Съвета на Обществото на народите и от три четвърти от членовете.

Член 285

Всеки спор относно тълкуването на тази част на този договор или на всяка последваща конвенция, сключена от членовете в изпълнение на разпоредбите на тази част на този договор ще бъде отнасян за решаване до Постоянния съд за международно правосъдие.

Глава IV. – Преходни разпоредби

Член 286

Първото заседание на конференцията ще се състои през октомври 1919 година. Мястото и дневният ред за тази среща ще бъдат уточнени в приложения анекс.

Споразуменията за свикването и организирането на първата среща на конференцията ще бъдат извършени от посочено правителство за целта в анекса. Това правителство ще бъде подпомагано в подготовката на документите за тяхното представяне пред конференцията от международния комитет, който е съставен в съответствие с разпоредбите на анекса.

Разноските за първата среща и всички следващи срещи, които са се провели преди Обществото на народите да е успяло да създаде общ фонд, освен разноските на делегатите и техните съветници, ще бъдат понесени от членовете в съответствие с разпределението на разноските на Международното бюро на Универсалния пощенски съюз.

Член 287

До конституирането на Обществото на народите всички съобщения, които според разпоредбите на горните членове биха били адресирани до Генералния секретар на Обществото ще бъдат запазени от Директора на Международната организация по труда, който ще ги предостави на Генералния секретар на Обществото.

Член 288

Докато е висящо създаването на Постоянния съд за международно правосъдие, споровете, които в съответствие с тази част на този договор биха били отнесени пред него за решаване, ще бъдат отнасяни до тричленен трибунал, назначен от Съвета на Обществото на народите.

АНЕКС

Първо заседание на годишната конференция по труда, 1919

РАЗДЕЛ II. – ОБЩИ ПРИНЦИПИ

Член 289

Високодоговарящите страни, като признават че физическото, морално и интелектуално благоденствие на индустриалните работници е от висше международно значение, са създали, за да си постигне тази велика цел, постоянната схема, посочена в раздел I и свързана с онази на Обществото на народите.

Те признават, че различията в климата, в обичаите и нравите, в икономическите възможности и индустриалните традиции, затрудняват непосредственото достигане на пълна еднаквост в условията на труда. Но, като смятат, че трудът не би трябвало да се разглежда само като търговска стока, те смятат, че съществуват методи и принципи за регулиране на условията на труд, които всички индустриални общества би трябвало до се стремят да прилагат, доколкото техните специални обстоятелства позволяват.

Всред тези методи и принципи, следните изглежда, че са за високодоговарящите страни от специална и спешна важност:

Първо – Водещият принцип, който бе посочен по-горе, че трудът не би трябвало да се смята само за стока.

Второ – Правото на сдружаване за всякакви законни цели от наемните работници и от работодателите.

Трето – Заплащането на наетия работник на заплата, която е адекватна да поддържа сносен жизнен стандарт, както това се разбира в тяхната страна и време.

Четвърто – Приемането на осем часов работен ден и на четиридесет и осем часова работна седмица като стандарт, към който трябва се стремят там, където това все още не е постигнато.

Пето – Приемането на седмична почивка, която да е с продължителност най-малкото от двадесет и четири часа, която трябва да включва неделя, когато това е практично.

Шесто – Премахването на детския труд и налагането на такива ограничения върху труда на младите хора, които биха позволили продължаването на тяхното образование и което би осигурило тяхното нормално физическо развитие.

Седмо – Принципът, че мъжете и жените получават еднакво възнаграждение за работа с еднаква стойност.

Осмо – Стандартът, установен от закон във всяка страна по отношение на условията на труда би трябвало да имат предвид справедливото икономическо третиране на всички законно пребиваващи там работници.

Девето – Всяка държава би трябвало да създаде система за инспекция, в която ще вземат участие жени, за да се осигури изпълнението на законите и регламентите за защита на наемните работници.

Без да се има претенция, че тези методи и принципи са пълни или окончателни, високодоговарящите страни са на мнение, че те са подходящи да водят политиката на Обществото на народите; и че, ако се приемат от индустриалните общности, които са членове на Обществото, и защитени на практика от адекватна система за такава инспекция, те ще предоставят продължителни ползи на наемните работници по света.

ЧАСТ XIII. – РАЗНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 290

България поема задължението да признае и да приеме конвенциите, които се сключени или ще бъдат сключени от Съюзническите и Асоциирани сили или която и да е от тях с която и да е сила, които се отнасят до търговията с оръжия и алкохол, както и до всеки друг предмет, с който се занимават Общите актове от Берлин от 26 февруари 1885 година и от Брюксел от 2 юли 1890 година, и конвенциите, които ги изменят или ги допълват.

Член 291

Високодоговарящите страни, след като признават гаранциите, посочени в договорите от 1815 година, и по-специално в акта от 20 ноември 1815 година, в полза на Швейцария, като посочените гаранции, които съставляват международни задължения за поддържането на мира, въпреки това обявяват, че разпоредбите на тези договори, конвенции и декларации и други допълнителни актове, които касаят неутралната зона на Савоя, както е посочено в параграф 1 на член 92 на Заключителния акт на Конгреса на Виена и в параграф 2 на член 3 на Договора от Париж от 20 ноември 1815 година, не отговарят повече на сегашните условия. Поради тази причина високодоговарящите страни си вземат бележка от споразумението, което е постигнато между френското правителство и швейцарското правителство за отменянето на тези договорености, които се отнасят до тази територия.

Високодоговарящите страни също така се договарят, че разпоредбите на договорите от 1815 година и на други допълнителни актове, които касаят свободните зони на Горен Савой и района Гекс не съответстват повече на сегашните условия, и че Франция и Швейцария трябва да постигнат споразумение с оглед на уточняване положението на тези територии при такива условия, които биха били приемливи и за двете страни.

Член 292

Високодоговарящите се страни обявяват, че вземат предвид договорът, който е подписан от правителството на Френската република от 17 юли 1918 година с негово височество принца на Монако, който определя отношенията между Франция и княжеството.

Член 293

Високодоговарящите се страни се договарят, че при липсата на последващи противни споразумения, председателят на която и да е комисия, създадена от този договор ще има правото на втори глас в случай на равенство на гласовете.

Член 294

Съюзническите и Асоциирани сили се договарят, че където християнски религиозни мисии се поддържат от български общества или лица в тяхна територия, или в такава, която е предоставена от правителството в съответствие с този договор, собствеността, която тези мисии или общества мисии притежават, включително собствеността на търговските дружества, чиито печалби са посветени за поддържането на мисиите, ще продължават да бъдат посветени на целите на мисиите. За да се осигури изпълнението на това задължение, съюзническите и асоциирани правителства ще предоставят тази собственост на попечителски съвети, назначени или одобрени от правителствата и съставени от лица, които имат доверието на мисията, за чиято собственост се касае.

Съюзническите и асоциирани правителства, докато продължават да поддържат пълен контрол що се отнася до лицата, които ръководят мисиите, ще охраняват интересите на такива мисии.

България, като вземе бележка за по-горното задължение, се съгласява да приеме всички сключени или бъдещи споразумения на Съюзническите и Асоциирани сили, които засягат изпълнението на работата на посочените мисии или търговски дружества и се отказва от тяхно име от всякакви претенции.

Член 295

Без да се накърняват разпоредбите на този договор България се задължава да не предявява пряко или косвено срещу която и да е една от Съюзническите или Асоциирани сили, подписали този договор, каквато и да е парична претенция, която се основава на събития, които са се случили преди влизането в сила на този договор.

Тази разпоредба ще прегради изцяло и окончателно всички претенции от такова естество, които ще се погасят, независимо от това кои са заинтересованите страни.

Член 296

България приема и признава като валидни и обвързващи всички наредби и заповеди, които се отнасят до български кораби и стоки и всички заповеди, които се отнасят до плащане на разходи, направени от всеки съд, който решава въпроси, свързани със завладян кораб на която и да е от Съюзническите и Асоциирани сили, и се задължава да не предявява каквато и да е претенция, възникваща от такива наредби или заповеди от името на лица с българска националност.

Съюзническите и Асоциирани сили си запазват правото да разследват по начин, който те намерят за най-добър, всички решения и заповеди на българските съдилища и решаващи въпроси за завладяно в морето имущество, независимо от това дали засягат права на собственост на лица с националност на тези сили или на неутрални сили. България се съгласява да предостави копия на всички документи, които се съдържат в съдебните архиви, включително взети решения и нареждания, и да приеме и да приведе в изпълнение на препоръки, след такова разглеждане на случаите.

С цел да се минимизират загубите, които възникват от потъването на кораби и товари по време на войната и да се спомогне за възстановяването на корабите и товарите, които могат да бъдат спасени и за удовлетворяването на частните претенции, които възникват в това отношение, българското правителство се задължава да предостави цялата информация, която се намира на негово разположение и която може да бъде от полза за правителствата на съюзническите и асоциирани сили или на лица с тяхна националност по отношение на съдове, които са потопени или увредени от българските военноморски сили по време на вражеските действия.

Този договор на френски, на английски и на италиански езици ще бъде ратифициран. В случай на разногласия в тълкуването, френският текст ще се ползва с приоритет, с изключения на част I (Пактът на Обществото на народите) и част XII (Труд), при които френският и английският езици ще имат еднаква сила.

Депозирането на ратификационните документи ще се извърши в Париж колкото е възможно по-скоро.

Силите, на които седалищата на правителствата се намират извън Европа, ще имат правото само да информират правителството на Френската република посредством техните дипломатически представители в Париж, че тяхната ратификация е била дадена; в такъв случай те трябва да предоставят инструмента на ратификация, колкото е възможно по-скоро.

Първият proces-verbal за депозирането на ратификациите ще бъде изготвен веднага щом договорът бъде ратифициран от България от една страна и от три от основните съюзнически и асоциирани сили от друга страна.

От датата на първия proces-verbal договорът ще влезе в сила между високодоговарящите страни, които са го ратифицирали. За определяне на всички срокове и периоди, посочени в този договор, тази дата ще бъде датата на влизане в сила на договора.

Във всяко друго отношение договорът ще влезе в сила за всяка страна от датата на депозиране на нейната ратификация.

Френското правителство ще предостави на всички подписали сили удостоверено копие на вербалния процес на депозиране на ратификациите.

По-горе споменатите пълномощници са подписали добросъвестно този договор.

Изготвено в Ньой сур Сен, на двадесет и седмия ден на ноември, хиляда деветстотин и деветнадесета година в един екземпляр, който ще остане депозиран в архивите на Френската република и от които ще бъдат предоставени автентични копия на всяка от подписалите сили.

Следват подписи

 

ПРОТОКОЛ

С оглед на точното посочване на условията, при които ще бъдат изпълнени определени разпоредби на договора, се смята между високодоговарящите страни, че:

(1) Списъкът на лицата, които трябва да бъдат предадени на съюзническите и асоциирани сили съгласно втория параграф на член 118, ще бъде съобщен на българското правителство в срок от един месец от влизането в сила на този договор;

(2) Ще бъдат започнати съдебни производства срещу лица, които са извършили наказуеми простъпки при ликвидацията на българска собственост, като съюзническите и асоциирани сили ще приветстват всякаква информация или доказателства, които може да предостави българското правителство.

Изготвен на френски, английски и италиански езици, от които френският текст ще се полза с приоритет в случай на разминаване, в Ньой-сюр-Сен, на двадесет и седмия ден на ноември, хиляда деветстотин и деветнадесета година.

Следват подписи

Бележки

1. "Treaty between the Principal Allied and Associated Powers and Bulgaria and Protocol, signed at Neuilly-sur-Seine at November 27, 1919" in Peace Treaties, Various Treaties and Agreements between the Allied and Associated Powers and Serb-Croat-Slovene State, Roumania, Bulgaria, Hungary and Turkey, together with some other agreements signed by the Peace Conference at Paris and Saint-Germain-En-Laye, presented by Mr. Lodge, April 25, 1921, 67th Congress, 1st Session, Senate, Document No. 7, Washington: Government Printing Office, pages 47-162. Съединените американски щати, въпреки че са го подписали, не ратифицират договора.
2. "Treaty of Peace between the Allied and Associated Powers and Bulgaria,and Protocol, Neuilly-sur-Seine, November 27, 1919, printed by the order of Parliament", Ottawa: J. de Labroquerie Taché, printer to the King's Most Excellent Majesty
3. Treaty of Peace between the Allied and Associated Powers and Bulgaria, and Protocol (Neuilly-sur-Seine, 27 November 1919) Entry into force for Australia and generally (Treaty): 9 August 1920 Entry into force for Australia and generally (Protocol): 27 November 1919 AUSTRALIAN TREATY SERIES, 1920 No. 4 (electronic) във Australian Treaty Series
4. Виж информация за договора на интернет страница на Държавна Агенция "Архиви"