Македонският въпрос

Македонският въпрос
Автор: Петко Славейков

Статия на Петко Рачов Славейков във вестник “Македония”, издаван в Цариград, година V, бр. 3 от 18. I. 1871 г. Цитирано по Събрани съчинения, т. 7. Публицистика, С: Български писател, 1981 г., стр. 21 – 24. Разредката е като в оригинала.

Най-после македонският въпрос излезе наяве и ся показа в печатът. Ний казваме н а й - п о с л е, защото този въпрос не е нова работа. Ний сме го зачували още от преди десетина години от някои из Македония. Из най-напред зехме думите на тези млади патриоти като за шега и за подплаха в горещината на нашите не толкоз сериозни препирания. Така и мислехме ний до преди една-две години, когато нови разговори с някои македонци ни показаха, че работата не е само голи думи, но мисъл, която мнозина искат да прекарат в животът. И жално, и тежко ни беше да слушаме таквизи думи, но ний не ся решихме да говорим за тях през печатът, защото ни ся виждаше работа доста деликатна и особено за в обстоятелствата, които прекарвахме. Днес този въпрос излезе вече на пазар благодарение на неосмотреливостта на едного от събратията ни и ний сме вече принудени, щем не щем, да са обадим.

Ний пак не щяхме да говорим никога за този въпрос, ако беше състоял само в отделението на учебните книги, защото ний не видим вреда в това, дето някои желаят да ся учат децата на бащиното си наречие; напротив, ний видим в това един знак на свестявание. Първоначалното преподавание само тогаз бива плодотворно, когато става на язик, който разбират децата. Всичката вина тука, че не ся избира един такъв път, който да докара не разделения в наречията, но съединение, съгласие. Колкото е криво да ся учат македончетата по наречието на горните българи, толкоз е криво и това, дето да ся дроби язикът в училищата на всякакви наречия и всякой да следва своето без най-малко внимание към другите. В такъв случай всяко наречие тряба да има своя книжевност и никоя да не достигне онова състояние, което тряба да има като книжевност на цял народ. Разлика в наречията има у всичките европейски народи и даже много по-голяма, отколкото у нас; но ни един от тези народи не е помислял да раздроби учебния си язик на множество наречия и литератури. Те са избрали един среден път и са приели само един учебен язик, който е вече по-напреднал в тях. Това трябаше да направим и ний. От всичките наречия трябаше да изберем едно средне, което да бъде понятно по всичките области, и на него да учим децата си. Това ще бъде и право, и разумно, и полезно, защото ще опази единството на наший народ.

Само последнето обстоятелство е доста да ни предпази от всяко раздробение на нашата бедна книжнина и да ви повдигне срещу онези, които искат таквози разделение. Но когато в раздробението влазят и други цели, цели за разкъсвание на неустроеният още наш народ, тогаз всякой има длъжност да ся противи на таквози зло. Таквази цел ся вижда да имат някои от македонските наши братия и тази цел крият те под булото на язика и на неговите наречия; за това си позволяваме и ний да кажем нещо за македонский въпрос.

Много пътя сме чували от македонистите, че те не били българе, но македонци, потомци на древните македонци, и всякога сме чакали някакви доказателства на това, без да ги дочакаме. Македонистите никога не са ни показвали основанията на таквозито си мнение. Те упорствуват в своето македонско произхождение, което никак не могат да прокарат, додето тряба. Ний сме прочитали в историята, че в Македония е живял един малък народ — македонци; но в нея никъде не сме намерили ни що са били тези македонци, ни от какво племе са произхождали, а малкото някои македонски думи, спазени у някои гръцки списатели, съвсем отричат таквизито предположения. Освен това подир завоеванието на Македония от римляните вече ни помен няма от тези македонци. Ний срещаме по техните места всякакви други народи, само тях, македонците, не виждаме. Що са станали и в кой народ са ся слели, ний не знаем, защото историята не ни го казва. Ний можем да предполагаме всичко с еднаква вероятност: можем да казваме, че македонците продължават своето съществование и до днес; можем да кажем и че са ся изгубили отдавна. И едното, и другото ще бъде еднакво лъжовно, защото не ся опира на достоверни свидетелства. Ний можем да приемем и онова мнение, че уж старите македонци били българе, т. е. славени. Но всякак потеклото на македонистите от старите македонци е от най-съмнителните неща. Тяхното мнение днес не може да ся опира освен на мястото, дето живеят, а то е от най-шатките опирания. Като са живели старите македонци на тези същите места, защо и днешните жители да не са от македонска кръв? Т е с а ц е л и м а к е д о н ц и, заключават македонистите и ся успокояват на своето голямо откритие.

Ако беше Македония изключена от историческите променения, таквози заключение можеше негли да има някаква вероятност. Но ний знаем, че тази страна е подпадала на големи променения откъм населението. Подир много разбърквания на нейното население с нови преселници, дошли са най-сетне българите, прострели властта си надалеч и направили царство в Охрид, в отечеството на някои от върлите македонисти. Те живели в тези места дълго време и слели в себе си всичкото население. Кой ще ни каже сега каква кръв тече в жилите на македонистите? Кой ще ни каже, че те не са от българска кръв, но от кръвта на старите македонци? Прочее и на това не могат да се опрат македонистите, без да ся покажат смешни и плитки.

Чували сме и друго основание. Някои македонисти ся делят от българите по друга причина, по тази: че те са чисти славене, а българите са татаре и не знам що. Ако земем пред очи онова, което ся каза по-горе за историческите променения в Македония, нам не ще бъде мъчно да покажем всичката неоснователност и на последнето основание. Когато българите слели в себе си или, по-добре, когато славените слели в себе си българите не само в Македония, но и в другите области на Балканский полуостров, то не зная защо македонската смес да бъде друг род, а тракийската и българийската от друг. Таквизи основания могат да дават само глупавите деца, които не знаят еще що ще каже историческо свидетелство.

За да придадат сила на своето произволно основание, македонистите посочват разликата на наречията македонско и горнебългарско, от които първото било по-близо до славенский язик, а второто било размесено с татаризми и пр. Нам не ни ся искаше да вярваме в сериозността на подобни посочвания, каквото не ся вярва и на читателя, но принудени бяхме да повярваме, когато видяхме с каква упорност са защищаваше от македонистите. Нашите думи, че различието на наречието нищо не показва, че то е следствие на исторически обстоятелства, а не на различно произхождение — тези думи нищо не помагаха. Македонистите пак упорствуваха на своето.

Въобще мненията на македонистите нямат ни зрелост, ни еднаквост. Един говори още едно, друг говори друго, което му ся види по-добро. Желателно е да ся види тяхното учение наредено в обща форма, за да може да ся оцени напълно неговата основателност и неговите последствия. Додето дочакаме това, ний ще си позволим да изкажем тука няколко от сетнините, които ще излязат за наший народ и за македонистите от разделението.

Каквото всичките българе, македонските наши братия са дотолкози прости и слаби, щото разделението не може да не разбърка умовете и да породи противници. По-голямата част от населението всякога ще мисли и тряба да мисли не като някои от върлите представители на изказаните мнения за македонците. Следователно ще ся появят партии с противоположни интереси, ще излазят раздори и вътрешна слабост, а от тях — натискания отвън и късания. Заняти във вътрешните разправи какви са и какви не са, нашите българе в Македония не ще могат да ся запазят от външните посегнувания и от неприятелските притезания на гърци откъм юг и на сърби — откъм север.

Тогава? Тогава, като не сме Българи, нищо.

Ако има днес Български народ, ако той се е прочул и е спечелил едно място между другите народи в Турско, той го е достигнал само чрез това, дето се е съединил в едно и е показал значителност по число, чрез това пак и ще се закрепи, чрез него и ще подобри състоянието си, чрез него ще се запази и от външни посегателства. Доброто положение днес се спечелва повечето с съединение в едно цяло, а не с разделение на части слаби и незначителни. Когато настанат други времена и настане равноправството на всичкы народи малки и велики, тогаз делението може да бъде оправдано. Към такива форми на общежитието и на политическия живот върви человечеството, но е още много далеч. Свободата на всякой гражданин, на всяка община и на всяка област, и правото да се уреждат сами, това е една от главныте цели на человеческото напредване. Към самостоятелност, а не към подчинение отива человечеството; но там е работата, че тая самостоятелност ще се добие само чрез съединение в едно цяло, в едно тяло. Днес всичкыте народи припознават тези нужди за единство и бързат да се стегнат; само ние ли ще вървим наопаки? Другаде се съединяват елементи, които са били целы векове разделени, като Прусци и Баварци; Пиемонтци и Неаполитанци; а ние искаме сега да се делим, да се делим ние, които сме от еднороден елемент и сме били до сега съединени. Не е ли разумно и достопохвално?

Ние сме уверени, че желанията на македонистите трябва да имат и други основания и че тука са смеся и малкото неравенство между горни и македонски Българи по число и по напреднувание. Македонистите може да мислят, че в народните работи всякога ще боравят горните Българи, като по-многочисленны и по-събудени, и че Македонците ще останат на второ място. Това значат думите на Македонистите: Отървахме се от гърци под други ли да паднем? Едно просто обстоятелство, това, дето горните Българи до сега пишат на свое наречие без най-малко внимание към Македонското, то се зема от Македонците като знак за превъзходства на горните българи и за стремление да заповядат. Но работата е далеч от таквози значение, ние пишем на нашето наречие, защото него знаем, а не от незачитане на македонското. Когато се усили между нас изучението на езика и се познае нуждата за общ книжовен език, ние с най-голямо благодарение ще пишем на македонско наречие, ако се види това за добро и полезно, или ще заемем от него онова което е необходимо за допълнение.

Колкото до страхуването от числото на горните Българи и от тяхното по-ранно пробуждане, за това не е прилично и да се поменува, каквото не трябва да се гледа и това между децата на един баща. Че някои братя са свестили час напред, от това не следва, че те трябва да бъдат по-горни.

Нашето заключение е, че няма причини да се делим и не трябва да се делим, ако обичаме народа си и неговото добро.

Бележки

Транскрипция от факсимилно копие на оригинала със стария правопис е достъпна в статията Македонскый-тъ Въпросъ. Във вестника разреденият текст е в курсив. В настоящото издание цялата втора страница на оригинала е пропусната, а вероятна печатна грешка в последния ред на оригинала е поправена, без това да е указано с бележка. Относно автентичността на факсимилето, виж беседата, както и беседата на английския Уикисорс.

Вижте също

Авторско право

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.